Никълъс Спаркс Писмо в бутилка

— Н е.

— То е регион а лно сп ис ание и не е много изв е ст но извън Ню И нгланд, но п убл икува ин тере с ни не ща. Именно в него в идях т ре тото писмо. Гар ет я поглед на и знен адан.

— Б ил о е отпечат ано т ам? !

— Д а, т ам . И здирих автора на материа л а и той ми изпрати писмото. Тог ава веч е л ю бопит ств ото ми надд еля. Р азп олагах с т ри пи сма, Гарет, не с едно, а с т ри и по следни те две ме развълн уваха не по-ма лко от първото. И т а ка, с пом ощ т а на Диан а от крих кой си и дойдох да с е запо зная с теб. — Тя с е усм ихн а тъж но. — Знам, че звучи , както т и каза — като плод на разв и нте на ф ан т а зия, — но не е т а ка. Н е дойдох тук, за да с е влю бя в теб. Н е дойдох, за да пи ша пор едни я си матери а л. Дойдох с амо да в идя кой си, нищо повече. И сках да сре щна мъж а, напис а л т ри те прекр асни пи сма. О тидох на при ст ани щето и т е в идях. Р азговор ихме с е и тогава ти, ако си спомняш, м е по кани да с е раз ходим с яхт ат а. А ко не ме беше покан ил, вероятно щях да си т ръ гна още същ ия ден. Той не зн аеш е ка кво да каже. Тер е з а с е пре с ег на и по ст ав и пр едпа зл иво ръкат а си върху неговат а .

— Н о т р ябва да призн ая, че прекарах ч уд е с на веч ер и тогава ус т а нов их, че ис кам да те в идя отново. Не з аради писмат а, а зар ади н ачин а, по кой то с е държ а с м ен. О т т ам нат атък всичко с е разв и съв с ем е сте стве но. С л ед първат а ни среща нищо, ко е то с е сл учи меж д у на с, не беш е час т от план. То про с то с е сл уч и. Той пом ъл ча още с е кунд а, за гледа н в писмат а .

— За що не ми каз а за тях още тогава? Тя не побър з а да м у отговори.

— Н а няколко пъ ти ми идеше да ти каж а, но… и аз не з нам… опи твах да убедя с е бе си, че няма зн аче ние ка к сме с е сре щна ли. Еди нств еното, ко ето има ше знач ете, бе ше да ли ще си допадн ем. — Тя пак замълча, зна ейки, че т рябва да ка же още не що. — О свен това си помислих, че няма да го раз бере ш. А не исках да те заг убя.

— А ко м и беше каз а ла по- рано, щях да го ра збер а. Тя го набл юдаваше в нимател но.

— Ще ше л и, Гарет? Н аист ина ли щеш е да ра збер еш? Гар ет поч увс тва, че с ега е моментът на ис тин ат а. Но тъй като не от говори, Тере за поклати глава и отме сти поглед нас т ра ни.

— С нощ и, когато поиска да с е преме стя да ж ивея при теб, не ка зах «да» веднаг а, защ ото с е изпла ших при мисъл т а за що го иска ш… Трябва ше да с е ув еря, че жел аеш мен, Гар ет, ч е го жел аеш заради нас двамат а, а не за щото бяг аш от не що. И тъкмо очак вах да ме убеди ш, когато с е върнах от маг ази на. Н о меж д ув р еменно ти беше намерил те зи… — Тя св и раме не и за говори по- меко: — Дълбоко в с ебе си бях сиг ур на, но ис ках да повярвам , че всичко е отмина ло от с амо с ебе си…

— За какво говориш? И то зи пъ т не м у отговори директно.

— Гар ет… не мисли, че не ч ув ствам, че ме обича ш, зн ая, че ме обича ш. И им ен но това ут еж нява положени ето. Зн ам, ч е ме обич аш, аз също т е обич ам … и ако обс тоят елстват а бяха други , може би щяхм е да ур ед им нещо. Н о з а мом ен т а не смя т ам, че е възмож но. М исля, че ти още не си готов за това.