Зеленото небе
Е
дин час по-късно Фред помогна на изследователя да среже и да смъкне завесата от увивни растения достатъчно, за да избутат самолета от каменния навес до алеята на древния град. Фред се качи на предната седалка на самолета и погледна през стъклото. От дупки в черната кожена тапицерия стърчаха парчета от подплатата, но вътрешността на самолета беше безупречно чиста. – Как е Макс? – попита Фред.
292
– Спи. Лила го разхлажда с дъждовна вода. – Ще се оправи ли? Изражението на изследователя беше сериозно. – Стига скоро да го закараш в болницата в Манаус, да. Надявам се. – Ами ако... – започна Фред, но млъкна. – Ако не, няма – рязко отвърна изследователят. В челюстта му се стегна мускул. Фред почувства, че е абсолютно погрешно да седи там, докато в другия край на каменната алея Макс се бори да диша. Изследователят сигурно видя скованото му тяло и треперещите му ръце, защото гласът му омекна. – Засега ще живее. Но трябва да го заведеш на лекар. Затова се съсредоточи. Фред прехапа език и стисна юмруци. Погледна уредите пред себе си, наредени в редица, и лоста за управление между коленете си. Всич-
293