Page 1

Сподели Квартала СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

Модел за споделено развитие на жизнена среда в град София Улица “Цар Иван Асен II” и ж.к. “Яворов”

София, България ул. “Цар Иван Асен II” ж.к. “Яворов” 2016

СПОДЕЛИ КВАРТАЛА


МОДЕЛ ЗА СПОДЕЛЕНО РАЗВИТИЕ НА ЖИЗНЕНА СРЕДА В ГРАД СОФИЯ УЛИЦА “ЦАР ИВАН АСЕН II” И Ж.К. “ЯВОРОВ”

Съюз на урбанистите в България София, 2016 г. 3


Проект “Модел за споделено развитие на жизнена среда в град София. Улица “Цар Иван Асен II“ и ж.к. “Яворов“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2016 от Съюз на урбанистите в България в партньорство с район Средец на СО, сдружение ИГРАД, сдружение Трансформатори и Асоциация на студентите по урбанизъм в България Mненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

4

Екип на проекта Съюз на урбанистите в България Ангел Буров Силвия Чакърова Ирина Мутафчийска Нурхан Реджеб Галина Алексова Елена Иванова Мария Иванова Мая Митева Васил Маджирски Жана Стойчева Марина Матева Пламен Апостолов Елица Димитрова Красимира Димитрова-Розендал

Сдружение Трансформатори Анна Калинова Делчо Делчев Нона Цекова

Сдружение ИГРАД Невена Германова Цветелина Славчева

Столична община - район Средец Мария Ачкова Евгения Аврамова

Асоциация на студентите по урбанизъм в България Ели Начкова Деспина Кънева Елена Стоянова Мария Георгиева Полина Тодева Николета Мокренова Калоян Карамитов Иоана Петрова Станимира Николова


СЪДЪРЖАНИЕ Пътеката към модела...................7 Първи стъпки в Квартала..........13 Заедно в Квартала.........................67 Споделени стъпки в Квартала......73 Споделяне на творчески подход...95 5


Драги приятели, Настоящата публикация представя постиженията по проект Сподели Квартала (Модел за споделено развитие на жизнена среда в град София. Улица „Цар Иван Асен II” и ж.к. „Яворов”). Общата цел на проекта е от една страна да проучи, изяви и подчертае идентичността и уникалността на емблематично за град София пространство (ул. „Цар Иван Асен II“ и ж.к. „Яворов“, район „Средец“), отчитайки нуждите на местната общност, а от друга - да създаде иновативен аналитичен и приложен модел за развитие на градската среда с широко гражданско участие. Специфичните цели на проектното предложение DD Създаване на алтернативен модел на изследване и планиране на градската среда; DD Изява на различните иден6

тичности на Квартала; DD Представяне по интерактивен, достъпен и интригуващ начин; DD Активиране и включване на местните общности в процеса; DD Прилагане на успешно въведени в Европа и света и иновативни за България методология и техники; DD Принос за ценностна промяна на модела на изследване и планиране на градовете, градската среда и публичните пространства; DD Изграждане на ползотворно партньорство между неправителствения сектор, местната власт, гражданите и бизнеса. Проектът бе популяризиран и под името Сподели Квартала, което е кратко, но ясно, олицетворение на същността му. В него изследваме ценностите, идентичностите, потенциалите и приоритетите за развитие на знаков столичен квартал, идентифицирани чрез съвместна работа между граждани, местна власт, неправителствен сектор, специалисти и бизнес. Тези приоритети ще подпомогнат р-н „Средец“ и Столична

Община при дефиниране на визия и вземане на решения за бъдещото развитие на Квартала, съобразени с местните характеристики. Чрез Сподели Квартала установяваме добра практика на сътрудничество между различните участници и използваме изпитани и признати методики за изследване и планиране на градски територии, прилагани в други европейски и световни градове. С този проект създаваме и прилагаме нов за българската практика модел на изследване и планиране на развитието на градската среда по примера на ул. „Цар Иван Асен II“ и ж.к. „Яворов“. Той може да бъде използван при планирането и управлението и на други квартали и райони в София, както и други градове в България. Изказваме благодарности на Програма Европа 2016 и Столична Община, че подкрепиха нашия проект сред многото добри проектни предложения и за съдействието по време на реализацията му. Специални благодарности към всички, взели участие в проекта:


▪▪ жители, работещи и посетители на Квартала, които ни заговаряха и споделяха своите идеи и мнения и се включиха в дейностите по проекта, с което ни помогнаха да го направим един наистина споделен проект и модел; ▪▪ доброволците, които с голям ентусиазъм и любознателност допринесоха за опознаването на Квартала; ▪▪ членовете на екипа – трудолюбивите и отдадени хора от Съюз на урбанистите в България, сдружение ИГРАД, Асоциация на студентите по урбанизъм в България, сдружение Трансформатори и Столична Община – р-н „Средец“, без които този проект щеше да бъде само хубава идея. Пожелаваме ви приятно запознаване с Модела! ПЪТЕКАТА КЪМ МОДЕЛА Пътеката към модела е пътека на учене за начините на свързване на идеите за развитие и обновяване на градската среда с общностите и

заинтересованите страни. Избраното ниво е това на кварталите и публичните пространства, които предоставят непосредствена жизнена среда и физически възможности за обмен, социализация и сплотяване на гражданите. ПЪРВА ГОЛЯМА СТЪПКА: ПРОУЧВАНИЯ НА УРБАНИСТИЧНОТО РАЗВИТИЕ И УСТРОЙСТВЕНАТА РАМКА НА КВАРТАЛА Преглед на историческото урбанистично развитие на ж.к. “Яворов” и местност “Трета извънградска част”. Анализ на актуални стратегически и устройствени документи и предвижданията им за разглежданата територия.

ЧЕТВЪРТА ГОЛЯМА СТЪПКА: ЗАЕДНО ЗА КВАРТАЛА

ВТОРА ГОЛЯМА СТЪПКА: ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ И КАРТОГРАФИРАНЕ НА КВАРТАЛА Изследване и картoграфиране на пространствената рамка на квартала. Проучване на дейностите и употребата на застроената среда в квартала. Проучване на публичните пространства и публичния живот. Проучване на достъпа и връзките на квартала.

ТРЕТА ГОЛЯМА СТЪПКА: СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ Интервюта с бизнеса. Фокус групи. Социален мрежови анализ.

Публична изложба на материалите от градското изследване. Работилници с местната общност. Иницииране на събитие в Квартала.

ПЕТА ГОЛЯМА СТЪПКА: СПОДЕЛЕНИ СТЪПКИ В КВАРТАЛА Предложения за бъдещо развитие.

ШЕСТА ГОЛЯМА СТЪПКА: СПОДЕЛЯНЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПОДХОД Окончателен доклад. Финално представяне на проекта.

Подготовка на съвместен план за действие.

7


1. ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ИДЕЯТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО? С този проект целим да популяризираме планиране и проектиране, базирани на изследвания, защото София се нуждае от нови и подходящи инструменти за създаване на качествена градска среда и подчертаване на идентичността в глобализиращия се свят. Проектът ни включва задълбочени изследвания на физическата, социалната, икономическата и екологичната среда, целящи „прочитане“ и „разбиране“ на Квартала, включващ ул. „Цар Иван Асен II“ и ж.к. „Яворов“. Включването на местните жители, бизнес и администрация обогати проекта и вярваме, че ще осигури устойчивост на резултатите от него. Важен елемент от проекта е извеждането на характеристиките и ценностите, определящи идентичността на Квартала. Въвличането на гражданите цели тази идентичност да бъде припозната и споделена от общността, за да бъде значима 8

част при развитието на територията и жизнената среда. Представяме ви алтернативен на конвенционалната практика модел, който да бъде полезен за р-н „Средец“ и Столична Община. Създадохме този проект, защото вярваме, че хората трябва да са в центъра на планирането на градската среда. Необходимо е установяването на трайно сътрудничество между местните общности, местната власт, неправителствения сектор, бизнеса и специалистите в процесите на определяне на приоритети, формулиране на визии и информирано вземане на решения за бъдещо развитие, планиране, проектиране и инвестиране в градската среда. Същевременно българската устройствена практика се нуждае от методически и систематично събирани данни и анализирана информация за сегашното състояние и настъпващите промени в града, които да обосновават решенията за развитие и от гъвкави инструменти за изследване и планиране на градски територии. И не на последно място е желанието ни

да живеем в качествена, достъпна, жизнена и споделена градска среда. Вдъхновението ни произтича от разнообразни широко признати автори и организации с опит в приложните изследвания, които са допринесли за развитието на образци и водещи идеи в методологията на градските изследвания, на задълбочени методи и стъпки, подходящи техники и средства: ▪▪ Изследване на публичните пространства и публичния живот от Ян Геел (Public Space Public Life Survey, Jan Gehl); ▪▪ Диаграма на местата от Уилям Уайт и Проекта за публични пространства (Place Diagram, William H. Whyte & Project for Public Spaces (PPS)); ▪▪ Великите улици от Алън Джейкъбс (Great Streets, Allan Jacobs); ▪▪ Жизнени улици от Доналд Епълярд (Livable Streets, Donald Appleyard); ▪▪ Образът на града от Кевин Линч (The Image of the City, Kevin Lynch);


▪▪ Сертификати за устойчиви общности като LEED Neighbourhood и Star Communities; ▪▪ Индекси за жизненост (liveability) и качество на живота (quality of life) в градовете. Избрахме точно тази територия, защото: ▪▪ има ясно обособени граници; ▪▪ е един от престижните централни райони, но встрани от „представителния център“; ▪▪ се характеризира с обособена и активна местна общност; ▪▪ има характерен дух и традиции в занаятчийски дейности, малки магазини и заведения; ▪▪ предоставя възможност за работа с и съхраняване на местния малък и среден бизнес; ▪▪ морфологията на средата (характерното улично застрояване и интимни градски пространства) все още не е нарушена от нехарактерно ново строителство; ▪▪ я очакват бъдещи предизвикателства (III метродиаметър и пазарен и инвестиционен натиск).

2. ЗАЩО МОДЕЛ ЗА СПОДЕЛЕНО РАЗВИТИЕ НА ЖИЗНЕНА ГРАДСКА СРЕДА? Моделът за споделено развитие отчита предвижданията на стратегическите и оперативни документи на Столична Община и изследва историческото развитие на Квартала, демографските характеристики на неговите жители, жилищния фонд, мобилността, паркирането, озеленяването, културните ценности с акцент върху публичните пространства и публичния живот в един обозрим и човешки мащаб. Едновременно с това, използвайки утвърдени подходи в социологическите проучвания, се достигна до нагласите и очакванията за развитието на градската жизнена среда на представителите на постоянните и временните обитатели, на ползвателите, на работещите, на представителите на малкия и среден бизнес, било то местен или външен, и на местната власт. Изводите от изследванията и наблюденията върху нагласите и очакванията, съвместно с гражданите по време на

няколко последователни събития, се оформиха в Съвместен план за действие с краткосрочен характер и Препоръки за пространствено развитие и жизненост на градската среда с по-дълъг, стратегически хоризонт. Така Моделът за споделено развитие на градската среда, запълва липсващи връзки между планирането и реализирането на градските политики и подсилва взаимодействието между местни общности, бизнеса, местната власт и експертите. Моделът представлява творчески подход на проучване и споделяне. Творчески, защото събира парчетата на една живописна градска картина, пресъздава мястото с неговата идентичност и уникалност и спомага общността да надскочи нейното ежедневие и да погледне към бъдещото развитие на Квартала – единно в неговото разнообразие.

9


3. КОИ ГРАДСКИ ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА СА ЖИЗНЕНИ ИЛИ БЕЗЖИЗНЕНИ - ОТ ПРОСТРАНСТВА НА ПОТОЦИ КЪМ ПРОСТРАНСТВА НА МЕСТАТА? Жизнените публични пространства са тези, които привличат хора, но не само като бързо преминаващ устремен в друга посока поток, а като поток, който се завихря в множество малки спирали и намира своя повод да се задържи и дори се привързва към мястото. Безжизнените публични пространства обхващат останалата част от градската среда, която предизвиква стрес и страх сред преминаващите, задушаване и безпокойство от нарушените ѝ качества поради отсъствие или пренасищане от потоци. Набор от критерии за жизнени пространства Определянето на пространствата на жизнени или безжизнени в един град следва да се основава на да10

дени критерии за оценка на техните качества. За отправна точка в оценката на жизнеността на публични пространства използваме дванадесетте критерия за жизнени пространства, разработени от проф. Ян Геел (Jan Gehl) и Геел Архитекти (Gehl Architects). Набор от критерии за безжизнени пространства Безжизнено може да бъде наречено пространство, което не отговаря на критериите за жизненост или не ги покрива в достатъчна степен. Ако дори само един от критериите не е налице или не е задоволително изпълнен, това се отразява отрицателно на пространството и нарушава неговата жизненост.

принадлежност сред гражданите, изисква чувствителен подход при осъществяването на всяка една промяна в градската тъкан. Създаването на ежедневно работеща среда за общуване и споделяне в процеса на планиране и развитие е ключов елемент за сполучливо протичане на процеса на вземане на решения и развитие на жизнена градска среда. Това е в духа на основните въпроси, повдигнати в Новия градски дневен ред, приет на Конференцията Habitat III в Кито, както и в Градския дневен ред на ЕС, но е и значимо предизвикателство пред общностите и техните представители, експертите, администраторите и политиците.

Предизвикателства пред правенето на място насред или в страни от потоците Правенето на жизнени места, които са едновременно универсални за разнообразните ползватели, но и с дух, който предизвиква чувство за

Отдясно: Списък с ключови думи: 12 критерия за качество на пешеходния пейзаж. Източник: Геел, 2016


4. КАКВО Е НУЖНО, ЗА ДА СЪЗДАДЕМ, ПОДДЪРЖАМЕ И ОПАЗИМ ЖИЗНЕНИТЕ ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА И ДА ПРЕСЪЗДАВАМЕ ЖИЗНЕНА ГРАДСКА СРЕДА? ▪▪ Създаването на публичните пространства е последователен процес на ▪▪ планиране, чрез опознаване и използване на мултидисциплинарна експертиза, ▪▪ изграждане, демонстрирайки разбиране към нуждите и очакванията на всички негови ползватели и изискванията на времето, ▪▪ обживяване на пространствата, посредством сътрудничество и взаимодействие и ▪▪ опазване, изграждайки система за наблюдение и оценка. Опознаване и експертиза Задълбоченото опознаване и експертното тълкуване на протичащите процеси във всяко място изисква постоянство в наблюде11


нието и ресурси (информационни, технически, човешки), посветени на прослушването и включването на разнообразните заинтересовани страни, обследването на средата, изследването на социално-икономическите и био-физични процеси. Сътрудничество и взаимодействия Важна съставка на споделеното планиране и развитие на градската среда е споделянето на процеса с различни участници. В този проект под различни форми си сътрудничехме няколко неправителствени организации, местната власт, градската власт, държавни и местни институции, местни жители и бизнес, местни културни институции и доброволци. Многообразието на тези взаимодействия и срещата между различните актьори и техните гледни точки, желания и възможности обогатяват изследванията, препоръките и събитията в Квартала.

12

Наблюдение и оценка Установените чрез включващ консултативен процес официални решения за градско развитие, взети от представителната местна власт и подкрепени от местните общности, се нуждаят от плътно наблюдение и оценка по време на и след изпълнението на конкретни мерки и действия (планове, програми, проекти и пр.) като процес на учене и приспособяване на решенията към реалната среда и потребности. Изграждането на система за наблюдение и оценка е ключов фактор в процеса по създаване на жизнени публични пространства. Основите ѝ се поставят със залагане на измерими и обвързани с конкретни индикатори цели в етапите планиране, изграждане и обживяване на пространствата.


София, България СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

ул. “Цар Иван Асен II” 2016

ПЪРВИ СТЪПКИ В КВАРТАЛА

13


1. КВАРТАЛА КОЙ КВАРТАЛ И ЧИЙ? Проучванията на Квартала и първите стъпки към неговото опознаване включват както птичия поглед, така и този на нивото на очите чрез набор от методи и инструменти, някои от тях приложени за пръв път в София, като например цялостното проучване на публичните пространства и публичния живот по ул. „Цар Иван Асен II“. Комбинацията от методи и инструменти позволи да бъде съчетана външната и вътрешна перспектива, както в пространствените, така и в социалните измерения. За това спомогна сърдечното включване на урбанисти, архитекти и социолози от външната експертна среда като специалисти в разнообразни инструменти и техники, но също така и обитатели, собственици, търговци и потребители като преки участници в живота на Квартала и заинтересовани страни от неговото благоприятно развитие.

14

Квартала е прозвището, което в проекта ползваме за територията, заключена между бул. „Цариградско шосе“, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“, ул. „Мизия“, ул. „Хан Омуртаг“ и бул. „Михай Еминеску“, включваща ул. „Цар Иван Асен II“ и ж.к. „Яворов“. Любопитно е да бъдат споменати няколко наименования, които са част от историческата топонимия в Квартала. „III-та извънградска част“, начинът по който е описана местността от пл. „Орлов мост“ до ул. „Мизия“ в регулационния план от 1924 г., с което наименование присъства около един век в кадастъра, както и в името на недвижимата културна ценност и нейната охранителна зона (групов паметник на културата) „Трета извънградска зона - зона „Подуяне-Орлов мост“ група Ж-6, I-ва част /ул. „Цар Иван Асен II“/“ (ГИС София, 2016). Жилищен комплекс „Ленин“ е първоначалното име на днешния жилищен комплекс „Яворов“, който е постро-

ен от двете страни на днешния бул. „Михай Еминеску“ (алея „Яворов“) по протежение на бул. „Цариградско шосе“ (бул. „Ленин“ по времето на Социализма). Важни имена, които са и ориентири в пространството около и в Квартала, са пл. „Орлов мост“ и по-специално жилищна кооперация „Царевецъ“, която заедно с „Асеновецъ“ формират югоизточната рамка на площада и двете здания представляват своеобразна порта към Квартала по ул. „Цар Иван Асен II“. Други важни обозначаващи наименования на околните пространства са Борисовата градина, Канала (протежението на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ около откритата част на Перловската река), Военната академия „Г. С. Раковски“ и други. Квартала притежава характерни за района около центъра на София и неговата историческа сърцевина наслагващи се произход и идентичност, продукт на последователни и паралелни процеси преди и след Втората световна война, през Социализма и по време на Прехода.


Местоположение Околовръстен път Надежда

Сердика

Връбница Люлин

6620

Население:

Северна тангента

Централна жп гара Централна автогара

Илинден Възраждане

Красна поляна

20.4% от населението

Подуяне Жп гара Подуяне

на район “Средец”

Оборище Летище София

Красно село Овча купел

Слатина

Жп гара Горна баня

СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

Площ:

Средец Триадица

Лозенец

Изгрев

44 ха

Искър Младост

Витоша Студентски град

14.6% от площта на район “Средец”

0

1000

2500

5000m

Административни райони

Метродиаметър I

Централна градска част

Метродиаметър II

Район Средец

Метродиаметър III

Сподели Квартала

Главни транспортни връзки

Транспортно ядро

Строителна граница

15


Контактна територия Централна градска част

Метродиаметър III

Възраждане Средец

Подуяне Оборище

М

Метростанция 8 “Орлов мост”

Триадица парк “Военна академия”

Разстояние до центъра:

М

СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

Слатина

16

1000m

12мин. 3мин.

Изгрев

500

20мин.

бул. “Цариградско шосе”

Лозенец

0

9мин.

ж.к. “Яворов” - изток

Борисова градина

1500m

1.5 км.

Административни райони

Парк/градина

Централна градска част

Метродиаметър I

Район Средец

Метродиаметър II

Сподели Квартала

Метродиаметър III

ж.к. “Яворов” - източна част

Главни транспортни връзки


Той е квартал на професори, политици, търговци, придворни на Царя, работници в Полиграфията, служители в държавни институции и частни предприятия, наследници, живеещи тук две или три поколения, наематели от скоро, млади семейства и самотни пенсионери. Разнообразна смес от обитатели, които обогатяват неговия облик и го обживяват по своеобразен начин. 2. КАК СЕ Е ЗАСЕЛИЛ И УСТРОИЛ КВАРТАЛА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ВЕК? До 80-те години на XIX в. от двете страни на днешното „Цариградско шосе“, на изток от Перловската река се разполагали мери. До края на века града в тази посока бързо нараствал около представителна ос – нови представителни сгради, градински пространства и нов „аристократический“ квартал. Отвъд Орлов мост, в рамките на днешния квартал първо изникнали казармените постройки на Първи кавалерийски полк, а в негова близост

почва заселването на офицерски семейства. Строителният натиск върху столицата, стартирането на трамвайна линия, разположението в близост до важни градски обекти, до Борисовата градина правят логично включването на терените в плановете за разширение на града от началото на XX в., а после и в регулационните рамки под наименованието „Трета извънградска част“. Урегулираните парцели в Квартала засилено се застрояват между 20 и 40-те години на миналия век – със свободностоящи къщи, къщи-близнаци, свободностоящи или свързани кооперативни домове с дворове, придавайки специфичния квартален облик на жилищната част. В новите домове се заселват военни, общественици и интелектуалци от различни области на науката, на изкуството. Сред тях са Йордан Йовков, Ран Босилек, проф. Илия Бешков, Цанко Лавренов и много други. Образованата средна класа е сред новодомците в множеството жилищни кооперации, строени основно около ул. „Цар Иван Асен II“. Партерните им етажи, тогава заети

от дребни търговци, занятчийници, кръчми и кафеджийници, подхранват жизнеността на улицата до днес. Емблематична за този период е сградата с киносалон и читалище, изградена и дарена на общността от Мария Влайкова (1926 г.). И днес тя съсредоточава обществения живот на Квартала и се радва на интерес от отвъд неговите рамки. Промените от 1944 г. повлияват развитието на Квартала, което навлиза в нов етап. Кавалерийските казарми изчезват, освобождавайки място за ново строителство, в което водеща роля има социалистическата държава. Появят се сградите на Полиграфическия комбинат (1954 г.) и на Българската телеграфна агенция, ориентирани към разширяващия се бул. „Ленин“ (‚Цариградско шосе“). Съответно с предвижданията на нов устройствен план (т.нар. план ‚Нейков“) е изграден и (част от) едноименен жилищен комплекс - нова за столицата форма на колективно жилищно обитаване и образец на модернизма (зав. 1961 г.). Освен монолитни жилищни блокове, комплексът включва училище 17


Историческо развитие на Квартала Поглед към София от Шарения мост (Лъвов мост), началото на 1880-те

Изглед към Асеновецъ и Царевецъ

Ул. “Цар Иван Асен II“, кръчмата “Станимашка

Възстановителни работи след бомбардировките, ул. “Янтра” и ул. “Цар Иван

През януари 1878 г. София е освободена от османска власт. Градът тогава е малко селище, простиращо се на запад от едноименния храм, с население близо 12 000 души, с криви, неблагоустроени улици, разделено на махали - български, руски, турски, еврейски, цигански. През октомври същата година там се настанява Временното руско управление, а през 1879 г., градът е избран за столица на новото Княжество. 1878

1900

1910

1920

1930

През 1926 г. отваря врати емблематичното Кино “Влайкова” - кварталният салон, който да служи, чрез уредения в него кинематограф, за литературно-музикални вечеринки и народни четения. През 30-те и 40-те Кварталът приютява много български творци и общественици и придобива специфичен колорит. Кръчми, бакалии, пекарни в партерите, работилници, детски игри по улиците и задните дворове са част от ежедневието. 1940

Към 1907 г., София има нов представителен, културен и социален център на изток от Двореца. По направлението на ул. “Цар Освободител”, постлан с жълти павета, вече се разполагат Народният театър, Народното събрание, Княжеската градина и нов “аристократически” квартал, западно от Перловска река. Изграждала се Борисовата градина. През 1914 г. територии от днешния Квартал влизат в регулационните граници на града като “Трета извънградска част”.

1887 г. - Кварталът е извън границите на София

18

1910 г.

1924 г.

1934 г.

1957 г.


Честване на Деветосептемврийския преврат, 1952 г.

Жилищни кооперации, ж.к. “Ленин”

Стъклената спирка на трамвай № 4, ул. “Цар Иван Асен II”, 1943 г.

Полиграфическият комбинат, основан през 1954 г.

Две млади дами във фоторазказ, ул. “Цар Иван Асен II”

1920-1940 г.: Същинското развитие на Квартала започва в междувоенния период. Ако дотогава тук има едва няколко къщи, през 20-те години те започват да никнат като “гъби след дъжд”. Кварталът привлича интелектуалци, лекари, военни, писатели по силата и на държавни привилегии или с “роднини от висшето духовенство”. По улица “Цар Иван Асен II” след 1930 г. израстват и първите жилищни кооперации “Асеновецъ”, “Царевецъ” “Трапезица”, “Здравец”, “Борислав”. 1940

1950

1960-1970 г.: През 50-те години новата социалистическа власт въвежда микрорайоните в планирането на силно индустриализирания и идеологизиран град. В Квартала, върху терените на бившите казарми, се изгражда един от първите микрорайони с комплексно жилищно строителство - днешният ж.к. “Яворов”.

Източници на снимков материал: Изгубената България, Стара София

1960

1970

1980

1990

С промените от 1989 г. частната собственост и частната инициатива придобиват водещо значение. Кварталът се сдобива с много нови собственици и нови наематели. Много емблематични до тогава партерни пространства намират ново търговско предназначение. Места като ресторант “Феята” са приватизирани и разрушени. Окончателно по ул. “Цар Иван Асен II” спира да се движи трамваят. На мястото на старите къщи се появяват нови жилищни кооперации. 1970-1990 г.: София е милионен град, доминиран от живот в панелни жилищни комплекси. Разширеният скоростен булевард провежда пътници от и пътници към няколко от тях. Орлов мост е натоварено кръстовище и оживена спирка на масовия транспорт. Кварталът, в контраст, остава живописно и интимно градско място в близост до сърцето на града. Множество сгради, допринасящи за емблематичната атмосфера, са обявени за паметници на културата. 19


Историческо развитие на Квартала и София

Централна градска част

СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

1910 - 1908 1879 1930 1930 - 1912 1908 1950 1950 - 1937 1912 1970 1970 - 1956 1937 1990 0

30

100

200m

1990 - 1965 1956 2011 Няма данни 1965 - 1989

20


Сгради по година на построяване

1910 - 1930 1930 - 1950 1950 - 1970 1970 - 1990 0

30

100

200m

1990 - 2011 Няма данни

21


и детска градина, както и емблематичната сграда на сладкарница „Феята“, редуцирана почти само до своя скелет днес. Сгради отвъд бул. „Михай Еминеску“, вкл. висока жилищна сграда с ресторант „Ропотамо“ (бивш), са проектирани като част от същия комплекс. От 1947 г. до началото на 90-те през Квартала преминават трамваи. Днес това е спомен, чието пространствено изражение днес е модернистичен спирков навес (вкл. търговско помещение) в западния край на триъгълния сквер (пл. „Португалия“), известен под наименованието „Стъклената спирка“. 3. КАК ЖИВЕЕ И ИЗГЛЕЖДА КВАРТАЛА ДНЕС? Нашият (защото го обичаме) Квартал е Квартала на многообразието: динамичен и напрегнат сутрин и в края на работния ден, шумен и гладен по обяд, приказен вечер, благ и спокоен в почивните сутрини, лежерен в неделя следобед. Могат да се откроят и няколко характерни образа: притихналият 22

„Яворов“, гордите Войводи и градският „Орлов мост“, корпоративната Полиграфия и всички те свързани и обвързани от един гръбнак: ул. „Цар Иван Асен II“. Обитателите на Квартала през последните години Съгласно Преброяването на населението и жилищния фонд, проведено в началото на 2011 г. от НСИ, населението на Квартала наброява 6620 души. Това представлява 20,42% от населението на р-н „Средец“. Половата структура на Квартала е изместена в посока по-голям дял на жените (54,85%) спрямо мъжете (45,15%). Тази полова структура е характерна за територията на целия Квартал с изключение на улиците с имена на войводи, в частите на юг от ул. „Янтра“ и на север от ул. „Светослав Тертер“. Подобна е ситуацията и в р-н „Средец“, докато разликата в дяловете между половете за Столична община намалява значително и на ниво страна вече са изравнени.

Половата характеристика на населението на Квартала може да се обвърже с резултатите от анализа на възрастова структура. Големият дял на жените е в пряка връзка с големия дял на населението на 65 и повече години. За Квартала то е 25,42%, за Столична община 15,61%, а за страната - 18,49%. Жителите от 15 до 64 годишна възраст са близо 65%, за р-н „Средец“ са 67%, докато за Столична община са 72%, а за страната 68%. Делът на децата до 15-годишна възраст в Квартала е по-висок само в сравнение с този за района, съответно 9,64% и 9,04%. За Столична община стойността на този показател е 12,33%, а за страната - 13,24%. По отношение на образователната структура на населението се забелязва много голям дял на хората завършили висше образование (59,52%), следвани от хората със средно образование (26,83%), по около 4% се разпределят завършилите основно и начално ниво на образование. Стойностите на този показател се запазват в посочените рамки във всички части на Квартала


или иначе казано - това е Квартала на висшистите. За сравнение делът на хората с висше образование за р-н „Средец“ е 51,71%, за Столична община 34,46%, а за страната 18,31%. Анализът на местоживеенето на населението една година преди преброяването показва, че много голям дял от населението е трайно установено в Квартала - 97,67%. По-равно и по-малко от 1% са хората, дошли в него от страната и от чужбина. Едва 1,24% е делът на децата родени в предходната година. Повече от 99% от всички жители на Квартала са с българско гражданство, 0,24% са граждани на страни от ЕС и 0,56% е делът на гражданите на страни извън ЕС. По отношение на етническата принадлежност 93% от населението на Квартала се определя като българи. Към края на февруари 2011 г., делът на заетите лица, отнесен към населението на 15 и повече години е 53%, безработните лица са малко над 4% и икономически неактивните лица са приблизително 43%. Забелязва се, че към онзи момент

икономически най-активно с най-голям дял заети е населението, живеещо на изток от ул. „Цар Иван Асен II“ и на юг от ул. „Светослав Тертер“, както и на запад от ул. „Цар Иван Асен II“ и на север от ул. „Светослав Тертер“. Най-много от заетите в Квартала - 24,76% работят в сектори¹ Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство. Следвани са от хората, заети в сектори Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност и техният дял е 19,28% и 16,64% в сектори Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности. По-малък е делът на работещите в сектори Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 12,48% и на ангажираните в сектори Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 8,63%. Очаквано малко са заетите в сектори Селско, горско

и рибно стопанство – едва 0.35%. Основните ядра с концентрация на живущи в Квартала (Схема Разпределение на населението (радиус от 100 м) са установени чрез анализ на топлинните острови (heat map analysis) с радиус от 100 м. Най-значителна е концентрацията в района на кръстовището между ул. „Цар Иван Асен II“ и ул. „Виктор Юго“, постепенно намаляваща в североизточна посока по протежение на улиците „Янтра“ и „Леонардо да Винчи“. Втората значима концентрация е в източната част на Квартала от северната страна на ул. „Цар Иван Асен II” и третата такава е от южната страна на кръстовището на ул. „Цар Иван Асен II” с ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“. Разликите между последните две преброявания (от 2011 г. и 2001 г.) показват, че броят на живущите в района между ул. „Мизия“ и ул. „Янтра“ намалява с около 20%, докато 1

Съгласно КИД2008, Агрегирана номенклатура А10, източник: НСИ, Преброяване на населението и жилищния фонд на РБългария, 2011 23


Разпределение на населението (радиус от 100 м)

25 50 100 150 0

30

100

200m

175 200 * според данни от НСИ - 2011г.

24


Относителен дял на населението през 2011г. спрямо 2001г.

4

Ж

М

0.7900 0.7900 - 0.8100 0.8100 - 0.8900 0.8900 - 1.0000 0

30

100

200m

1.0000 - 1.0700 Граница на Квартала

25


Демографски характеристики - Възраст

0 - 14 години 15 - 64 години 65 и повече години Сгради 0

30

100

200m

Квартална структура Преброителни участъци

26


Демографски характеристики - Пол

Мъже Жени Сгради 0

30

100

200m

Квартална структура Преброителни участъци

27


Демографски характеристики - Образование

4

0

28

30

100

200m

Ж

М

Висше

Дете (до 7 години включително)

Средно

Сгради

Основно

Квартална структура

Начално и по-ниско

Преброителни участъци


Икономическа активност

Заети Безработни Икономически неактивни лица Сгради 0

30

100

200m

Квартална структура Преброителни участъци *лица на 15 и повече години

29


този в района между ул. „Светослав Тертер“ и ул. „Николай Ракитин“, както и в източния край на Квартала, се увеличава (Схема Относителен дял на населението през 2011 г. спрямо 2001 г.). Причината за намаляването вероятно е свързана с общото застаряване на населението и преместването на следващите поколения в други части на града или извън него и страната, както и намаленото търсене на жилища без осъществено саниране и осигурени места за гариране. Увеличаването вероятно е свързано с уплътняването на средата и увеличаването на жилищната площ чрез изграждането на нови жилищни кооперации и тяхната привлекателност на пазара. Данните не улавят динамиката на пазара на жилища под наем и тенденциите, свързани с него, остават невидими и познаването им е твърде условно. Формата на Квартала – уплътняване и извишаване Характерно за Квартала е разнообразието от различни форми на 30

обитаване – индивидуални и колективни. Тази структура е исторически наследена и пространствено обособена в териториални единици, която започва да се променя поради постановките на Общия устройствен план (ОУП). Голяма част от територията е предвидена за средноетажно застрояване и в желанието да се постигнат максимални показатели на застрояване тази разнородност по отношение на различните форми на застрояване започва да се променя. В територии, които са били доминирани от малки имоти и ниско застрояване, започва да се изгражда средноетажно застрояване, което формира рязко морфологично различие между старите и новите форми на застрояване. Променя се не само характера и начина на застрояване, но и отношението на сградите към улицата и дворищното озеленяване, което става все по-малко. Типове квартали Могат да бъдат изведени три типа квартали: малки, средни и големи.

Малките квартали са характерни предимно за терените, заети от еднофамилни жилищни сгради или пък са били заети от такива. Те са основно два типа – квадратни (около 70/70 м) и издължени (40/140 м). Средните (80/150 м) квартали са характерни предимно за средното застрояване. Големите квартали („суперблокове“) са характерни за комплексното застрояване (280/280 м) и за терена на бившия Полиграфическия комбинат (150/190 м). Морфология на застрояване Морфологията на застрояване показва особеностите на застроената среда, които определят част от идентичността на Квартала и създават среда с човешки мащаб, така уютна и приятна за обитателите и посетителите му. Могат да бъдат изведени следните няколко характерни типа на застрояване: ▪▪ Свободностоящи еднофамилни жилищни сгради; ▪▪ Сгради, формиращи квартално застрояване по периметъра и въ-


Морфология на квартална структура

0

30

100

200m

31


Морфология на застрояване

4

0

32

30

100

200m

Ж

М


Етажност на сградите

0

30

100

200m

Сграда с 1 етаж

Сграда със 7 етажа

Сграда с 2 етажа

Ниско застрояване <10м.

Сграда с 3 етажа

Средно застрояване 10 -15м.

Сграда с 4 етажа

Високо застрояване >15м.

Сграда с 5 етажа

Квартална структура

Сграда с 6 етажа

Граница на Квартала

33


Обществено обслужване 1 училище 3 детски заведения 2 мед. центъра 1 дом за възрастни 1 детска кухня 1 библиотека 1 пощенски клон 1 езиков център 1 читалище 1 кино 1 хотел 1 хостел

0

34

30

100

200m

4

Ж

М

Читалище/кино “Влайкова”

Медицински център

Читалище/библиотека

Дом за възрастни хора

Училище - 12-то СОУ

Детска терапевтична практика

Детско заведение

Хотел/хостел

Детска кухня

Пощенски клон

Езиков център

Български футболен съюз


трешни дворни пространства; ▪▪ Свободностоящи сгради – жилищния комплекс и Полиграфическия комбинат. Етажност на застрояване В Квартала преобладава ниското (до 3 етажа) и средно застрояване (до 5 етажа). Мобилността и Квартала – движение и престой Мобилността, свързана с Квартала, се отнася както до движението и престоя в неговите рамки, така и връзката му с други градски територии и значението му като пространство за преминаване на външни за него по произход и предназначение потоци. В рамките на Квартала се наблюдават благоприятни процеси на пешеходна обвързаност и голяма част от неговите обитатели достигат местни цели, свързани с обслужване и отдих, без нужда от транспортни средства, въпреки че има слабо обслужени от обществен транспорт територии, които са на голямо разстояние от спирките на

масовия градски обществен транспорт (Схема Достъпност и мобилност, Достъпност до спирките на градски транспорт). Забелязва се съсредоточаване на комбинация от местно и транзитно велосипедно движение от и през Квартала в посока подлезите на бул. „Цариградско шосе“ към Борисовата градина. Движението на родители с детски колички има подобен характер. Пешеходният и велосипедният достъп до Борисовата градина от Квартала се осигурява чрез 4 подлеза, като само този на пл. „Орлов мост“ разполага с асансьор, но не и с водещи ленти за незрящи. Най-източният и последен подлез се намира пред Полиграфията, като ж.к. „Яворов“ няма лесна връзка с парка заради транспортната детелината при бул. „Пейо Яворов“. Пешеходният достъп до Военната академия от Квартала се осигурява чрез тесен тротоар по ул. „Мизия“ и през централния вход на Академията. Кръстовището на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Мизия“ е с ограничена видимост, а през него преминава значителен поток от уче-

ници и родители с деца. Пресичането на Перловска река е осигурено чрез три моста в отсечката от пл. „Орлов мост“ до ул. „Шипка“, които не позволяват преминаването на колички за хора с физически увреждания и са трудни за преминаване с детски колички. В Квартала е установен еднопосочен режим на движение за повечето улици с изключение на ул. „Цар Иван Асен II“ и малка част от обслужващите улици. Условията за престой на лични моторни превозни средства са разнообразни, като в най-гъсто населената и посещавана югозападна част на Квартала са най-ограничените условия. По протежение на ул. „Цар Иван Асен II” е установена „зелена зона“, която регламентира режима на краткосрочно платено паркиране по нея. Наличието ѝ, както и наличието на „зелена зона“ в съседния квартал около „Докторски паметник“, довеждат до превръщането на голяма част от обслужващите и събирателните улици в буферни зони за безплатно и дългосрочно паркиране, което допълнително утежнява 35


Достъпност и мобилност парк “Военна академия”

BUS

120, 305, 413

уртаг” ул. “Хан Ом !

” оГ ео

!

ст ри

н II” Иван Асе ул. ”Цар

!

!

!

ги

иХ

!

“Е

вл о

! !

!

л.

!

! !

!

! ! ! !

бу

!

! !

! !

!

!

!

!

! !

! ! ! ! !

М

! !

! !

бул. “Цариградско шосе”

BUS

! !

!

! !

BUS

BUS

Борисова градина

36

100

200m

Недостъпен вход

Спирка на градски транспорт

Пешеходно непреодолим достъп

Подлез Паркинг

30

бул. “Цариградско шосе”

BUS

4,5,8,11, 280,306

0

!

!

Висок бордюр

Паркомясто - хора с увреждания

Посока на движение

Велостойка

Зелена зона

Мост

Ограда

бул. “Михай Еминеску”

ви

!

рг

ие

!

! ! ! !

!

!


Достъпност до спирките на градски транспорт BUS

BUS

рг

ие

ви

уртаг” ул. “Хан Ом

4

Ж

М

бул. “Михай Еминеску”

бу

л.

“Е

вл о

ги

иХ

ри

ст

оГ ео

н II” Иван Асе ул. ”Цар

М

бул. “Цариградско шосе”

BUS

бул. “Цариградско шосе”

BUS

BUS

BUS

BUS

BUS

BUS

0

30

100

200m

BUS

М

Спирка “Евлоги и Хр. Георгиеви”

400м. пешеходен изохрон

Спирка “Полиграфия”

400м. пешеходен изохрон

Спирка “Орлов мост”

400м. пешеходен изохрон

Спирка “Военна Академия”

400м. пешеходен изохрон

Спирка “Михай Еминеску”

400м. пешеходен изохрон

Метростанция “Орлов мост”

800м. пешеходен изохрон * Мрежови анализ

37


ситуацията в Квартала. Транзитно преминаващите превозни средства през Квартала не са много, но в пиковите часове тяхното присъствие става осезаемо в комбинация с движението, насочено от и към вътрешни обекти. Най-натоварени в това отношение са ул. „Цар Иван Асен II“ в цялата ѝ дължина с най-високи стойности в участъка между ул. „Николай Ракитин“ и ул. „Мизия“, както и улиците „Мизия“, „Виктор Юго“ и „Николай Ракитин“. Квартала е заобиколен от едни от най-натоварените отсечки на първостепенната улична мрежа – бул. „Цариградско шосе“, бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Забавяне на движението и задръствания в часовете с върхово натоварване се наблюдават в района на пл. „Орлов мост“ и бул. „Ситняково“. Обвързаността на Квартала с други територии в града е способствана от наличието на голям брой автобусни и тролейбусни линии с висока честота на движение по бул. „Цариградско шосе“, както и на по-ограничен брой автобусни и трамвайни линии с по-ниска 38

честота на движение по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“. Квартала има относително добра обвързаност със съществуващата метростанция „Софийски университет“, която ще се допълни след изграждането на новата метростанция на „Орлов мост”. В Квартала са установени множество физически бариери по тротоарите и в обхвата на кръстовищата (Схема Достъпност и мобилност). В съчетание с нерегламентирано паркиране и неподходящо поставени съдове за сметосъбиране се създават неблагоприятни условия за видимостта и предпоставки за пътно-транспортни произшествия, въпреки твърдението на местни жители, че паветата на ул. „Цар Иван Асен II” ограничават скоростта на движение на моторните превозни средства по нея (Схема Сметосъбиране и улична настилка). Едно от най-характерните места в това отношение е кръстовището на ул. „Цар Иван Асен II” с ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, където обстановката се затруднява, както

от петклонната конфигурация на кръстовището, така и от вертикалната планировка, състоянието на уличната настилка и паркирането на големи моторни превозни средства, снабдяващи един от ъгловите магазини. Сигурност в Квартала Двата големи стадиона в Борисовата градина - стадион „Васил Левски‘ и стадион „Българска армия“, както и заведението „Маймунарника“, привличат значителен брой посетители по време на спортни или музикални събития. Събирането и безопасното отвеждане на посетителите преди и след мероприятията често може да бъде предизвикателство, което създава предпоставки за нарушаване на обществения ред в жилищните квартали непосредствено до Борисовата градина. Ул. „Цар Иван Асен II“ предлага удобен транзит за посетителите към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, кв. „Подуяне“ и ж.к. „Гео Милев“, както и обслужващи обекти, което е предпоставка за задържането им в Квар-


Ориентировъчна концентрация на регистрирани от СДВР престъпления

4

МЖ

4

4

МЖ

Хулиганство

4

Убийства

4

МЖ

Кражби

Наркотици

Грабежи

МЖ

МЖ

4

МЖ

Отнемане на МПС

* данни за периода 2010 - 2016 г. 39


Улично осветление

ънк изд

ови

Улично осветлени Дървесна растителност Слабо осветени места Сгради 0

30

100

200m

Квартална структура Граница на Квартала

40


тала след края на събитието. В няколко схеми е проследена ориентировъчната концентрация на регистрирани от СДВР различни видове престъпления (Схема Ориентировъчна концентрация на регистрирани от СДВР престъпления). Част от тях имат отношение към чувството за сигурност и начините на преминаване на жителите и посетителите на Квартала в различните части на денонощието. Културните ценности в Квартала – идентичност и промяна Културно-историческата тъкан в западната част на Квартала, устроена и изградена предимно в междувоенния период, частично е придобила статут на защита под формата на обявени единични и групови недвижими културни ценности. Тя се допълва от характерната завършена модерна жилищна среда в западната част от ж.к. „Яворов“ (първоначално „Ленин“), който след изграждането му е разполовен от бул. „Михай Еминеску“ и източната му част остава откъс-

ната от западната. Комплекс „Яворов“ все още не е получил пълноценен статут на защита, въпреки действията, предприети от активни граждани и специалисти след появата на инвестиционни намерения за изграждане на висока сграда на мястото на бившия ресторант „Ропотамо“, застрашаващи загубата на характеристиките на комплекса. В писмо от Изпълнителния комитет на ДОКОМОМО Интернешънъл се потвърждава вписването на ж.к. „Яворов“ в международния регистър на селектираните обекти на модерното движение, подписано от генералния секретар на организацията – Весел де Йонг на 16.06.1998 г. Десет години по-късно в протокол от заседание на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, от 12.07.2008 г., се взема решение за налагане на превантивна устройствена защита на ж.к. „Яворов“. Това се изразява в определянето на комплекса като част от Зони и терени за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите по ОУП на СО. Той присъства под номер 11

в съответната специализирана схема към плана и за него е описано следното: „11. Завършен архитектурен ансамбъл. За запазване на богатата съществуваща среда. Не се допуска никакво уплътняване с нови УПИ и строителство. Прилагат се параметрите на изградения комплекс“ В схемите „Устройствена концепция за опазване и развитие на системата КИН” на територията на Столична община и на Централната градска част, ж.к. „Яворов“ е включен като част от територия с характерни селищни структури (режим Ткин-3). За съжаление този режим остава повече на теория и по-малко на практика реален превантивен израз на конкретни действия по опазване и управление. Поради уникалността за страната и града, значимостта и съхранения облик на комплекса е необходимо продължаването на усилията по проучването, обосноваването и обявяването му като групова недви41


Културно наследство - обекти

.5 гр

4

Ж

М

.1 гр

.4 гр

.1 гр

.2 гр

.3 гр

Културни ценности - единични Културни ценности - групови Културни ценности - ансамбли Паметник 0

30

100

200m

Други сгради Квартална структура

42


Културно наследство - състояние

4

Ж

М

Сграда в добро или сравнително добро състояние 0

30

100

200m

Сграда в лошо състояние Сграда с частично или изцяло компрометирана автентичност * Експертна оценка

43


жима културна ценност за по-пълноценно и дълготрайно гарантиране на неговия статут. По време на теренните проучвания на сградите обект на недвижимото културно наследство, екипът успя да разграничи някои основни характеристики от настоящото им физическо състояние, да дефинира причините за пораждането им и да направи съответните изводи. Сградите са класифицирани и включени в списъците на НИНКН според следните си качества: ▪▪ Архитектурни – представляват ценности заради визията си, архитектурния стил и детайли, автор на проекта; ▪▪ Нематериални ценности – заради паметта, която носят. Зоната е изпъстрена с паметни плочи на големи имена от областта на литературата, изобразителното изкуство, образованието, политиката и др.; ▪▪ Групова културна ценност. По отношение на настоящото физическо състояние, проблемите тук 44

биха могли да бъдат разделени в следните категории: Патологии, породени от околната среда и метеорологичните условия: ▪▪ петна от влага ▪▪ напукване и олющване на мазилка ▪▪ липсващи отделни фрагменти от корнизи, первази, архитектурни детайли ▪▪ поява на плесени в преовлажнени зони по фасада ▪▪ наличие на самонастанила се тревна (на места дори и дървесна) растителност Намеса, породена от човека: ▪▪ графити (най-често в зоната на партера) ▪▪ рекламни табели, плакати – при партер ▪▪ неприбрани, висящи жици, монтирани по фасада климатици, сателитни антени, кутии на интернет-доставчици ▪▪ допълнително поставяне на пластмасови щори ▪▪ подмяна на дървената дограма с алуминиева или пластмасова

▪▪ дозиждане на балкони до пълното им затваряне и остъкляване ▪▪ поставяне на козирки ▪▪ външно топлоизолиране на отделни зони от сградата ▪▪ реализиране на реставрационни дейности, в резултата на които цялостно се сменя визията на сградата (текстура и цвят на фасада, настилки и облицовки, прозорци, врати, огради) ▪▪ цялостно обновяване на дворната площ с внасяне на нови растителни видове. Направените от изследването изводи са следните: ▪▪ При многофамилни жилищни сгради личи по фасада „почеркът“ от съжителството на повече семейства: броят на собствениците съответства на броя на подходите при саниране. Всички те са в остър разрив с оригиналния облик на сградата. ▪▪ Липсва единна инициатива за реставриране на сградата. В случаите, когато такава е постигната, твърде често е подходено с маниера на „саниране“, като са неглижи-


рани особеностите на автентичната фасада. ▪▪ Обновената сграда води след себе си и подновяване на дворното пространство. Остава въпросът за автентичния вид. ▪▪ По ул. „Авицена“ се наблюдава своеобразна метафора за минало и настояще, интерпретирани в къщите близнаци. Обновената част от къщата е без видими физически проблеми, но не е подходено с респект към първоначалната визия. Половинката, която е в лошо състояние, още пази оригинала. ▪▪ При много от обектите са съхранени балконските и оградните решетки, както и входните врати. ▪▪ Страничните фасади са с полош външен вид и по-голяма степен на деградация. Човешката намеса във визията е по-изявена. При бъдещи намеси по сгради културни ценности или попадащи в групови културно ценности е препоръчително да се спазва характерният облик на сградата от преди, за да има приемственост във визията на Квартала във времето.

Качество на околната среда Качеството на околната среда в Квартала е предопределено от две противоположни дадености в пространството, които оказват влияне върху компонента атмосферен въздух, фактора шум, както и върху микроклимата. Първата даденост е комбинацията от общо благоприятното съотношение между застрояване и озеленяване в кварталите с дворове от северната страна на ул. „Цар Иван Асен II“ и междублоковите пространства в ж.к. „Яворов“, както и наличието на две обширни открити пространства със значителна залесеност - парк „Борисова градина“ и парк „Военна академия“. Втората даденост са проведените транзитни градски артерии, които отделят Квартала и оказват натиск и неблагоприятно въздействие върху него. По отношение на качеството на атмосферния въздух, пунктът „Орлов мост“ представлява една от горещите точки за дълъг период назад с регистрирани значими превишения на средноденонощната нор-

ма за ФПЧ10 между ⅓ и ½ от дните в годините през наблюдавания период между 2007-2010 г. (ХТМУ, 2011). „Орлов мост“ е и един от пунктовете с превишение на средночасовата норма за съдържание на азотен диоксид (NO2). С най-съществен принос за концентрацията на емисии е секторът на транспорта. Необходима е съпоставка на по-актуални данни след публикуване на актуализацията на програмите за качеството на атмосферния въздух и за опазване на околната среда, както и предприемане на допълнителни мерки по намаляване на концентрацията на емисии и ограничаване на тяхното разпространение към жилищните територии и публичните пространства, съсредоточаващи публичния живот. Направените измервания и модел към стратегическата карта на шума показват сериозни превишения с около 15-20 dB на дневните гранични стойности на нивата от пътен трафик за жилищни зони (55 dB) в голяма част от Квартала и по протежение на ул. „Цар Иван Асен II“. Критично е положението по проте45


жение на булевардите около Квартала и особено по бул. „Цариградско шосе“, където превишенията надхвърлят 25 dB. Смущението на обитателите, живеещи в близост до булевардите, остава значително и през нощта, поради голямото значение на съответните булеварди за транзитното придвижване с разнообразно предназначение в рамките на целия град. Мерките, заложени в Актуализирания план за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София (2014), които имат отношение към Квартала, са свързани с изграждане на шумозащитни екраниращи съоръжения по бул. „Цариградско шосе“ между ул. „Виктор Юго“ и ул. „Николай Ракитин“, които са предвидени за изпълнение през 2017 г. Зелени пространства и отдих Зелените пространства за широк обществен достъп в Квартала се свеждат до градината на пл. „Пор тугалия“, както и няколко други малки озеленени площи. Озеленя46

ването в ж.к. „Яворов“ е значително като процент от територията, докато озеленяването в някои от кварталите в близост до пл. „Орлов мост“ и по протежение на булевардите „Цариградско шосе“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“ от моста към улиците „Младен Павлов“ и „Мизия“ е под установените норми от 35% за устройствената зона, в която попадат - жилищна с преобладаващо средноетажно застрояване (Жс). Уличното озеленяване е проучено на терен от гледна точка на видов състав и общо състояние на отделните дървета, като е установено, че значителна част от тях са механично увредени, болни или изсъхнали. Последното е до голяма степен в зависимост от степента на изложение на пряка слънчева светлина и на места, където се получава прегряване на околните изкуствени повърхности и липса на достъп до източници на влага. Квартала граничи с историческата паркова зона „Резерват на градинското и парковоизкуство Княз Борис I“ през бул. „Цариградско шосе“. Това е най-привлекателната и на-

товарената зона в парка Борисова градина, която концентрира по-голямата част от обособените места за почивка и обслужващи обекти. Именно тази зона е едно от най-популярните места за ежедневен и седмичен отдих в града и за жителите и посетителите на Квартала място за срещи, културни събития и спорт. Съгласно разработваната в момента устройствена концепция за парка в историческата зона не се допуска строителство, а единствено мерки по опазване на автентичността ѝ. Непосредствено разположения парк „Военна академия“, който също има културно-исторически характер е алтернативно и по-спокойно място за отдих за различни възрасти с голямо значение за малките деца и родителите от околните квартали, поради ограничения достъп за домашни любимци, както и по-ограничения режим на достъп и охрана на парка. Липсата на пряка връзка между Квартала и този парк е отчетена като недостатък и поради по-затруднения и неудобен подход по ул. „Мизия“ към него и промяната в денивелацията.


Зелена система и спорт Перловска река

парк “Военна академия”

ънк изд

4

ови

Ж

М

Езеро “Ариана”

Борисова градина

Парк/градина Зелени площи Водни площи

0

30

100

200m

Детска площадка Спортна площадка

47


Публичен живот и публични пространства в Квартала Най-значимото публично пространство, гръбнакът на Квартала ул. „Цар Иван Асен II“, е фокус на задълбочено изследване на публичния живот и публичните пространства, което има за цел да разбере как изглежда и живее улицата и какъв е нейният ритъм. Изследването на публичния живот и публичните пространства се направи за първи път в София по методология, стъпваща на известната и изпитана в много градове методология на датския проф. Ян Геел (Public Space Public Life Survey) и доразвита от екипа на Сподели Квартала, за да отговори на специфичните характеристики на територията. Изследването се състои от няколко обвързани компонента: ▪▪ изследване на разнообразието от участници в публичния живот по ул. „Цар Иван Асен II“ ▪▪ изследване на разнообразието и типологизиране на дейностите, случващи се по ул. „Цар Иван Асен II“ 48

▪▪ изследване на публичните пространства и застроената среда по протежението на ул. „Цар Иван Асен II“ Схема Използване на партерите показва разнообразието от функции и ползвания, които се срещат по улицата, които определят и кореспондират с интензивността на дейностите, представени на схеми Стационарни дейности. Количествени и качествени данни за пешеходното, велосипедното и автомобилното движение в Квартала са показани на схема Участници в движението. Резултатите показват определена зависимост с интензивността на дейностите, представени на горните схеми. Тези фактори влияят на количеството на пешеходния трафик в различните части на улицата. Това изследване показва нагледно, че ул. „Цар Иван Асен II“ има два условни „образа“ – силно интензивен публичен живот и по-малко автомобилно движение в частта от пл. „Орлов мост“ до ул. „Мизия“ и по-голямо автомобилно движение и по-оскъден публичен живот в

частта от ул. „Мизия“ до бул. „Михай Еминеску“. Квартала на нивото на очите и от птичи поглед Поглеждайки Квартала отгоре, лесно се забелязва характерното улично застрояване по протежение на ул. „Цар Иван Асен II“ от пл. „Орлов мост“ до ул. „Николай Ракитин“ и смесицата между улично застрояване и отдръпнатите навътре сгради в останалата част от Квартала. Тази морофологична особеност кореспондира и с наситеността и разнообразието на партерните функции по ул. „Цар Иван Асен II“, които са предпоставка за по-динамичната и оживена западна част и успокоената източна част на улицата. Наличието на много на брой и малки по размер обществени обекти, които предоставят визуално разнообразие и интерес за пешеходците, заедно с приветливия човешки мащаб на улицата и на застрояването, привличат голям брой хора, видно от схема Участници в движението. Друга характерна черта на Квар-


Ползване на партерите по ул. “Цар Иван Асен II”

0

30

100

200m

Здравеопазване

Услуги

Култура и изкуства

Хазарт

Образование и наука

ул. “Цар Иван Асен II”

Административно обслужване

Сгради

Търговия

Квартална структура

Обществено хранене

Граница на Квартала

49


Пасивни дейности по ул. “Цар Иван Асен II” 16.06.2016 г. /работен ден/ - 08:00 - 20:00 ч.

Стоене Седене на пейка

0

50

30

100

200m

DELIVERY

TAXI

Зареждане на стоки Таксиметрови коли

Седене в заведение

Други

Играещи деца

ул. “Цар Иван Асен II”

Физическа дейност

Сгради

Търговска дейност

Квартална структура


Пасивни дейности по ул. “Цар Иван Асен II” 18.06.2016 г. /почивен ден/ - 08:00 - 20:00 ч.

Стоене Седене на пейка

0

30

100

200m

DELIVERY

TAXI

Зареждане на стоки Таксиметрови коли

Седене в заведение

Други

Играещи деца

ул. “Цар Иван Асен II”

Физическа дейност

Сгради

Търговска дейност

Квартална структура

51


Участници в движението по ул. “Цар Иван Асен II” работен ден I температура: 15°C сутрин, 31°C обед, 27°C вечер пешеходци

велосипедисти

МПС

1

3

2

пункт 1

пункт 2

пункт 3

пункт 4

пункт 5

1000

1000

1000

1000

1000

800

800

800

800

800

600

600

600

600

600

400

400

400

400

400

200

200

200

200

200

0

0

0

0

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

28%

30%

2%

68%

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

70%

0

5

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

33%

38%

2%

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

4

48%

51%

61% 1%

65%

2%

1%

разпределение по видове пешеходци

97.4%

98.6%

96.9%

96.4%

97.0% х100 = 3672

х100 = 6006 х100 = 7176

х100 = 6630 х100 = 8322

х100 = 6 х100 = 72 х100 = 24

52

0.1% 1.0% 0.3%

х100 = 36 х100 = 108 х100 = 78

0.4% 1.3% 0.9%

х100 = 6 х100 = 138 х100 = 66

0.1% 2.0% 1.0%

х100 = 6 х100 = 120 х100 = 96

0.1% 1.9% 1.5%

х100 = 6 х100 = 24 х100 = 84

0.2% 0.6% 2.2%


Участници в движението по ул. “Цар Иван Асен II” неработен ден I температура: 21°C сутрин, 35°C обед, 31°C вечер пешеходци

велосипедисти

МПС

1

3

2

пункт 1

пункт 2

пункт 3

пункт 4

пункт 5

1000

1000

1000

1000

1000

800

800

800

800

800

600

600

600

600

600

400

400

400

400

400

200

200

200

200

0

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

0

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

29%

34%

65%

1%

0

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

5

200 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

0

8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19

29%

39%

2%

0

4

47%

51%

59%

69%

2%

2%

4%

67%

разпределение по видове пешеходци

х100 = 3210

97.7%

97.8%

х100 = 3306

96.0%

х100 = 4422

х100 = 0 х100 = 42 х100 = 30

0.0% 1.3% 0.9%

х100 = 6 х100 = 18 х100 = 78

95.5%

х100 = 1632

94.4%

х100 = 3702

0.1% 0.4% 1.7%

х100 = 12 х100 = 72 х100 = 54

0.3% 2.1% 1.6%

х100 = 18 х100 = 72 х100 = 84

0.5% 1.9% 2.2%

х100 = 6 х100 = 18 х100 = 72

0.3% 1.0% 4.2% 53


54


55


тала, която се забелязва както отвисоко, така и когато се разхождаме по улиците му, е наличието на много зеленина по улиците и в дворовете. Това допринася за уютната атмосфера, незаменимите образи на сгушени зад зеленина къщи и за намиране на сянка и прохлада в летните горещини. Снимки: Теренни проучвания 16.06. и 18.06. 2016 г., екипът на Сподели Квартала

56


4. КАКВО ПРЕДВИЖДА МЕСТНАТА ВЛАСТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА КВАРТАЛА? Системата за планиране в България, включително и документите, касаещи градското развитие търпят развитие в положителна посока през последните години. Изключително важно е да се отчетат изготвените и приети документи за стратегическо развитие на национално ниво, оперативните документи с обхват Столична община като Общински план за развитие и Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град София, документите регламентиращи устройственото развитие представено от Общия устройствен план за Столична община и град София и подробните устройствени планове, секторни програми и пр. Всички те имат косвено или пряко влияние върху територията и жизнената среда, но малко или повече страдат от липса на обвързаност и координация помежду си, както и от липса на продължително и последователно взаимодействие със заинтересова-

ните и засегнатите страни, особено в процеса на тяхното реализиране. Устройствени планове – Общ устройствен план и Закон за устройство и застрояване на Столична община Общият устройствен план (ОУП) на Столична Община от 2007 г. отрежда голяма площ за т.нар. „смесена многофунционална зона“, разположена по протежение на големите пътни артерии, с които граничи Квартала. (Схема Общ устройствен план - 2007 г.). В останалата част се предвиждат зони за средно жилищно застрояване и само в най-югоизточната част комплексно – наследството от социалистическия период. През 2009 г. визията на управляващите се променя (Схема Общ устройствен план - 2009 г.). Смесената многофункционална зона отпада и в района вече се предвижда преобладаващо средно жилищно застрояване при следните показатели: 50% плътност на застрояване, Кинт - 2.3, озеленяване - 35% като

минимум 50% от него да е с висока дървесна растителност, максимална кота корниз – 15 м и 20 м за обществени сгради. Необходимо е да бъде отчетено съществуването на квартали с преобладаващи малки имоти с размери между 220-320 м2 и нискоетажни жилищни сгради на 2-3 етажа. Реализирането на показателите от ОУП на Столична община би нарушило характера на Квартала и уличния силует, както би създало проблеми с ослънчаването на сградите и паркирането. ОУП предвижда обособяването на Полиграфическия комбинат, БТА, училището и две детски градини в зони за обществено-обслужващи дейности (Оо). Относно зелената система като терени на градини и озеленяване (Тго) са предвидени две зони по ул. „Цар Иван Асен II“ и в ж.к. „Яворов“, също така обозначени са терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути по бул. „Цариградско шосе“. Два имота са зонирани като специални терени (Тсп) за обекти на сигурността и отбраната. В изменението на ОУП се отчита 57


Общ устройствен план - 2007г. Жс

Жс

Смф

Охранителна зона

Оо

Оо

Жс

Смф

Жк

Жилищна зона с комплексно застр. Жилищна зона със средноет. застр. 0

30

100

200m

Зона за обществено обслужване Смесена многофункционална зона

58


Общ устройствен план - 2009г. Тго

Тго

Жс

Жс

Оо

Тсп

Жк*

Оо

Тсп

Охранителна зона

Тзв

Оо

Жк*

Жк

Тго

Жилищна зона с комплексно застр. Жилищна зона със средноет. застр. Зона за обществено обслужване Терени на локални градини 0

30

100

200m

Терени за зелени връзки Специални терени

59


завършеността на ж.к. „Яворов” и при неговото развитие трябва задължително да се спазват специфични правила и нормативи, като в него не се допуска уплътняване с нови УПИ и строителство. Обобщено, с изменението на ОУП местната власт осъзнава, че мястото трябва да бъде запазено в максимално автентичен вид и чрез устройствени зони елиминира възможността да се появят сгради над 15-20 м, като премахва „смесената многофункционална зона“. Специфичните правила и нормативи за ж.к. „Яворов“ са уместно решение за запазване на вида му, но би следвало да има и такива за кварталите с малки имоти, за да се съхрани автентичността им и „духа“ на мястото.

Използвани термини: Кинт - Коефициент на интензивност на застрояване на УПИ е отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Интензивност на застрояване може да се определя и общо за квартал, устройствена територия или зона, както и за части от тях Плътност на застрояване - Отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на УПИ, изразено в процент. Може да се определя и общо за квартал, устройствена територия или зона, както и за части от тях УПИ - Урегулиран поземлен имот Устройствени планове – Подробни устройствени планове

Източник на схемите: ОП Софпроект ОГП, 2007/2009 г. 60

Действащият в момента Подробен устройствен план (ПУП) на Квартала е приет през 1991 г. като изработването на плана е възложено като актуализация на Застро-

ителния и регулационен план на местност „Трета извънградска част“ от 1984 г. (Схема Застроителен и регулационен план - 1991 г.) Главна задача на плана е „да се повиши функционалната и социално-икономическа ефективност на територията“. Квартала в цялостната концепция за запазване и развитие на жилищните функции, достигането на нормативните изисквания за комплексно-обществено обслужване и подмяна на инженерните системи е третиран като такъв с „характерен облик и физиономия“. Към момента на разработване на плана населението на Кварталa е 11 630 души. Отличителна черта в застроителния план, изготвян в контекста на социалистическите идеи и подходи, е желанието за параметриране на системата на общественото обслужване и социалния сервиз. Голяма част от заложените обекти не са изградени. Важно е да се отбележи, че в транспортно-комуникационно отношение частта от ул. „Цар Иван Асен II“, от кръстовището на пл. „Орлов


Застроителен и регулационен план - 1991 г.

* Трета извънградска част 61


мост“ до ул. „Мизия“, е предвидена да бъде изградена с „усилени плочници“, което може да бъде съотнесено към съвременните „споделени улици“, в които отделните участници в движението – пешеходци, автомобилисти и велосипедисти са равнопоставени. След промените през 1989 г. до днес Квартала се планира чрез изменения на действащия план за регулация и застрояване като в периода до днес заповедите за одобряване наброяват 45. Промяната в ОУП започва да дава отражение и върху характера на застрояването. Общият брой на издадените разрешения за строеж са 76 (Схема Одобрени частични ПУП след 1991 г.). Стратегически и оперативни планове и програми – Общински план за развитие Общинският план за развитие (ОПР) на Столична община за периода 2014-2020 г. е предвидил обекти за реализация в р-н „Средец“, предимно свързани с облагородяване на зелени площи и 62

строително-ремонтни дейности на обществени сгради. Проектни предложения са представени за 12 СОУ „Цар Иван Асен II“ с работен проект за укрепване и усилване на метална покривна конструкция, и проектна идея за извършване на конструктивно и енергийно обследване, в последствие прилагане на мерки за енергийна ефективност, в това число за ОДЗ №18 „Детски свят“ с работни проекти за изграждане на разширение за 3 групи и преустройство и реконструкция на съществуващата сграда. Включените проекти за подобряване на зелената система са свързани с цялостно реновиране на пл. „Португалия“ с подмяна на градинско осветление, нова ограда, преасфалтиране, зацветяване и изграждане на напоителна система (работен проект), така също с цялостно обновяване на зелени площи в ж.к. „Яворов“. Конкретни работни проекти има за обновяване на пътеки, пейки, зелени площи, подмяна на детски съоръжения в квартали 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46 и за изграждане на нови алеи, облагородяване и ново

озеленяване между улици „Алея 4-та“ и „Алея 5-та” (Схема Общински план за развитие). Други планове и проучвания Квартала попада в обхвата на няколко документа, проучващи мобилността и даващи насоки за нейното развитие: Генерален план за организация на движението на Столична община, 2010 г. Пешеходно движение – отчетена е необходимостта от идентифициране на проблеми по маршрути в ЦГЧ на София, като са дадени целеви такива за подобрение, но нито един от тях не е в обхвата на Квартала; Велосипедно движение – обособяване на самостоятелни ленти в съществуващия уличен габарит, като в Квартала такава е предложена по ул. "Цар Иван Асен II"; Паркиране - препоръчва се разширение на ценовото паркиране, засилване на контрола, редуциране


на уличното паркиране; Създаване на зони с успокоено движение – препоръчва се в зоните за обитаване да бъдат приложени мерки за успокоение на трафика – корекции на напречния уличен профил, създаване на изкуствени отклонения и неравности, реорганизация на паркирането и др. План за развитие на велосипедния транспорт 2012-2017 г. (невлязъл в сила) Препоръчва се изграждането на велосипедна алея по ул. „Хан Омуртаг“, по която да преминава велосипедно трасе от ж.к. „Дружба“ и ж.к. „Гео Милев“ за центъра на града. Трасето е заложено и в ОУП на СО. Също така Квартала граничи с 3 кръстовища, определени като „Основни опасни“ за велосипедистите.

63


Одобрени частични ПУП след 1991г.

Обхват на одобрените ПУП Сгради 0

30

100

200m

Квартална структура Граница на Квартала *ПУП - Подробни устройствени планове

64


Общински план за развитие 3.

1.

2.

4

6.

Ж

М

4. 5. Работен проект

1.

Проектна идея Проект без преки пространствени резултати 0

30

100

200m

2. 3.

Реновиране с подмяна градинско осветление, нова ограда, преасфалтиране, зацветяване и изграждане на напоителна система - пл. “Португалия” Укрепване и усилване на метална покривна конструкция - СОУ Мерки за енергийна ефективност

6.

4.

Разширение за три групи - ОДЗ

5.

Преустройство и реконструкция

6.

Цялостно обновяване на междублоково пространство Нови алеи и озеленяване Повишаване квалификацията на служителите на район ”Средец”

65


Актуално състояние Райфайзенбанк

ProMarket

Полиграфия

BUS

парк “Военна академия”

и” нч Ви

ул

да о рд .“ Ле он а ул

а” тр .“ Ян ул

ул. “река Осъм”

кт

ул.

Ю

бу

ор

го ”

ул. “Лакатница”

30

100

ул. “Светослав Тертер”

Кино “Влайкова”

Борисова градина 0

ул. “Авицена”

бул. “Цариградско шосе”

ул. “Огоста”

200m

ул. “Владимир Василев”

бул. “Цариградско шосе”

Пл. “Португалия”

BUS

“Царевецъ”

ул. “Н.В.Гогол”

BUS

ул. “Загоре”

ул. “Виктор Юго”

М

” Мусоргски “Модест

ул. “река Осъм”

BUS

12-то СОУ

Обществени сгради НКЦ - единични и групови

18-то ОДЗ Метродиаметър III

Сгради М BUS

Метростанция “Орлов мост” Спирка на градски транспорт

НКЦ - ансамбли

Подлез

Зелени площи

Ограда

Водни площи Парк/градина

66

бул. “Михай Еминеску”

ра ” .“ Ян

т

ви ие рг оГ ео ст ри иХ ги вл о “Е

Ви

н II” Иван Асе ул. ”Цар

а”

ул. “Георги Марков”

л.

Ти ч

войвода” ул. “Бойчо

.“

ул. “Младен Павлов”

.“

войвода” ул. “Ивац

войвода” ул. “Мануш

ул

ил войвода” ул. “Страх

го л”

а” р войвод ул. “Чавда

В. Го

ул. “Николай Ракитин”

ул

ия ”

Хриз”

Марко” ул. “Крали

Н.

мир ул. “Добро

войвода”

.“

.“ М из

ил ул. “Момч

ул

ул

” в Тертер

сла ул. “Свето

ртаг” ул. “Хан Ому

Граница на Квартала * НКН

Недвижимо културно наследство


Синтезна схема на предизвикателствата и промените

уртаг” ул. “Хан Ом !

” ст оГ ео ри

н II” Иван Асе ул. ”Цар

!

!

!

ги

иХ

!

“Е

вл о

! !

!

л.

!

! ! ! !

!

бу

ови

! !

!

!

ънк изд

! !

! !

!

!

!

!

! !

бул. “Михай Еминеску”

ви

!

рг

ие

!

! ! ! !

!

!

! ! ! ! !

М

! !

! !

бул. “Цариградско шосе”

! !

! !

М

!

!

бул. “Цариградско шосе”

Лошо състояние на настилки

Метростанция “Орлов мост” Метродиаметър III Интензивност на дейности

0

30

100

200m

Неподдържано публично пр-во

!

Затруднена достъпност

Уплътняване - иконом. дейности

Бариерa - подлез

Уплътняване - жилищни територии

Бариерa - ограда

Загуба на културни ценности

Шум по тангиращите булеварди

67


68


СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

София, България Площад “Португалия” 2016

ЗАЕДНО ЗА КВАРТАЛА


Важен елемент от реализацията на проекта е включването и обменът на идеи и предложения с местните жители и бизнес и посетителите на Квартала на различни фази от проекта – по време на анализите и изследванията, при разработването на визии и сценарии и при определянето на приоритети и план за действие за бъдещо развитие. ВКЛЮЧВАНЕ НА ЖИТЕЛИТЕ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА КВАРТАЛА – ЗАЩО, КАК И КОГА Основното включване на местната общност се реализира чрез социологическо теренно проучване и чрез серия от инициативи и събития. Допълнително приобщаване на местните и популяризиране на проекта сред външни за Квартала граждани и професионалисти се осъществи чрез Интернет страницата на проекта на страницата на Съюз на урбанистите в България (http://bgplanning.org/projects/ spodeli-kvartala/) и партньорските 70

организации, както и на Фейсбук страницата на проекта – Сподели Квартала (https://www.facebook. com/spodelikvartala/). Социологическото теренно проучване се осъществи в периода 1-30 септември 2016 г.1 Екипът ни проведе 2 фокус-групи с жители от Квартала и 7 полуструктурирани интервюта с представители на дребния бизнес. Фокус-групите включват живеещи и работещи в различни части на Квартала, стари собственици, наематели, живеещи отскоро там млади семейства с деца, активно работещи, както и пенсионери, квартални активисти и др. В групите бяха поставени две основни цели: 1. Участниците трябваше да обсъдят предимствата и недостатъците на Квартала, което генерира множеството проблемни казуси, за част от тях жителите дадоха свои предложения за това как могат да бъдат подобрени. Освен това, участниците се обединиха около позитивни примери за обитаване на Квартала, за които заедно израбо-

тиха стратегия, как да се развиват в близко бъдеще; 2. Участниците обсъдиха предложените три сценария за развитие: „Цар Иван Асен II“ – традиционна улица; „Цар Иван Асен II“ – пешеходна улица; „Цар Иван Асен II“ – споделена улица. Интервютата обхващат представители на дребния бизнес в Квартала – местен „Плод и зеленчук“, квартално кафене и др. Целта беше да разберем каква е връзката на дребния предприемач с Квартала – какви са мотивите и перспективите му да се развива бизнес точно там; какви са взаимовръзките му с местите жители; с общинската регулация. Едновременно с това се интересувахме от личните му траектории и включване в живота на Квартала. Включването на местната общност и външни за Квартала хора се осъществи чрез разнообразни техники, някои от които иновативни за българската практика на устройствено планиране. Между 15 и 29 септември 2016 г. проведохме „Изложба в Кварта-


ла“, на която представихме резултатите от задълбочените и многоспектърни анализи и изследвания, изготвени от екипа на проекта през последните четири месеца – как се е развивал Квартала през годините, какво характеризира неговата идентичност и дух, какво представлява публичният живот в Квартала и какви предизвикателства среща или го очакват в утрешния ден. Изложбата постави началото и на споделянето и събирането на идеи, препоръки, мнения и предложения за бъдещото развитие на Квартала, с помощта на които екипът формулира препоръки за пространствено развитие и съвместен план за действие. По време на изложбата се проведоха и две работилници с местната общност на 20 и 27 септември, с които събирахме идеи и предложения, които задълбочиха оценката на въздействията от предложените сценарии и предоставиха добра основа за препоръките за пространствено развитие и съвместния план за действие. Кулминация в общностните инициативи беше „Празник в Квар-

тала“, който организирахме на 29 септември 2016 г. На него се изпробваха разнообразни техники за включване на присъстващите – директно макетиране чрез специално изработен за целта макет на пл. „Португалия“, събиране на предложения за конкретни действия и промени, които са важна част от предложените препоръки и план за действие, и публичен дебат, на който присъстващите свободно споделяха и обсъждаха различни мнения и идеи. Най-активно в ръчните дейности по макета се включиха децата, които с голямо желание измисляха варианти на желания облик на пл. „Португалия“, докато възрастните предпочетоха да изразят предложенията си устно и писмено, а някои и чрез своите деца. На 27 октомври 2016 г. проведохме финалното представяне на проекта и Модела за споделено развитие на жизнена градска среда, което имаше за цел да покаже всички изминати стъпки, постигнати резултати и научени уроци през шестте месеца на изпълнение на проекта.

КАКВО МИСЛЯТ, ОЧАКВАТ И СИ ПРЕДСТАВЯТ ХОРАТА ОТ КВАРТАЛА? „Да оградим Квартала с военни кули“ – шегува се един от участниците, който посочва на картата местата, където са се извисявали кулите на вече несъществуващите военни казарми, на чието място е построен ж.к. „Яворов“. Тези няколко думи не са част от носталгичен спомен за миналото на „Трета извънградска част“, която е била дом на много офицери след войната, а са част от днешната интерпретация на случващото се в Квартала. Един район, който до скоро е бил встрани от централните части на столицата, в който водеща е била жилищната му функция, е поставен пред предизвикателството да бъде обект на нови инвестиционни интереси. Те влизат в него основно през смяната на собствеността на Полиграфическия комбинат и превръщането му в бизнес център. Това е една от причините, пораждащи основния конфликт в Квартала – противопоставянето между жилищни 71


и обслужващи функции (административни, бизнес, търговски). Последните нарастват с навлизащите по-едри инвестиционни намерения, докато първите са подчертано запазени, въпреки регистрираното при последното преброяване наличие на голям брой празни жилища. За да стане по-ясно, ще очертаем спецификите на двата типа функции в Квартала. Жилищни функции Една от особеностите на Квартала е, че въпреки непосредствената си близост до градския център2, той е запазил очарованието си на тихо и спокойно място. Специфичността му може да се опише с две думи: съседство и квартален активизъм. ▪▪ Съседство – ключова особеност на Квартала е, че там хората не са потопени в обичайната за големия град анонимност, „тук всички се познават“. Голяма част от живеещите там са израснали в района, учили са по разпределение заедно в 12 СОУ или са ходили на гости на бабите и дядовците си през летните ваканции, а сега са се завърна72

ли като наследници и собственици. Всичко това означава, че хората, които живеят там, са силно емоционално обвързани с мястото, свързва ги някаква форма на квартален живот: кварталните кафенета са живи, хората се поздравяват, когато пазаруват от кварталните магазинчета, децата са на улицата. „Резерват за деца“ – това е описанието на ул. „Ивац Войвода“, което даде един родител, живущ на улицата. Децата свободно могат да играя на нейното платно, буквално го „превземат“, опъват ластици в двата му края, за да не могат да преминават коли. ▪▪ Квартален активизъм – онлайн и офлайн Квартала стана известен покрай провеждането на успешната кауза, около която се обединиха обитателите му – запазването на паветата по ул. „Цар Иван Асен II”3. Това беше поводът да се създаде група във Фейсбук „Да спасим нашата улица „Цар Иван Асен II”, а по-късно се създава и групата „Улица „Ивац Войвода“. И двете страници функционират не само като канали

за разпалване на граждански активизъм, поставяйки на фокус различни проблеми от публичната среда, но служат и като пространства за вътрешноквартален надзор в случаи на регистрирани нередности – съобщенията варират от закани за саморазправа с квартален вандализъм – на някой са му счупили стъклото на колата, на друг са му надраскали бронята, до място за подаване на сигнали за несветещи лампи, представяне на новодомци, публикуване на семейни снимки, заснети в Квартала. И всичко това сплотява общността. Обществени функции В разказите на живущите в Квартала за „хубавите му страни“, които го правят добро място за живеене, неизменно се появяват многото уютни малки семейни магазинчета. Тази ключова квартална мрежа на снабдяване, главно с хранителни и други битови стоки, търпи интересна промяна в контекста на очертания по-горе конфликт - отварянето на Квартала към по-едра бизнес инициатива и по-сериозни


общоградски публични функции. За да бъде описана трансформацията ѝ, трябва да бъде описан специфичният ѝ модел, така както се яви в разказите на интервюираните респонденти и участниците във фокус групите. ▪▪ Солидарност е обобщаващата дума, с която може да се опише специфичният „бизнес модел“ на дребния предприемач в Квартала. В общия случай предприемачът има лично отношение, както към стоката, така и към клиентите си и това не му позволява да прави компромис с качеството. Някои се занимават със своя бизнес от над 20 години, има и такива, които твърдят, че „целият Квартал ги знае“ като магазинери още от времето на социализма. Между предприемача и клиентите му има изразена солидарност – понякога предприемачът дава „на вересия“, тъжно му е, че хората нямат пари да си купуват повече, в други случаи клиентът толерира липсата на касови бележки. Всички дребни търговци се подкрепят помежду си и не пазаруват от веригите в Квартала

(„Промаркет“, „Аванти“, „Табаков“). Солидарността се противопоставя на новите бизнес интереси по изключително устойчив начин що се отнася до предприемачеството. За пример може да послужи казусът с навлизането на веригата „Аванти“ (верига за пакетирани стоки, цигари и алкохол) в Квартала. Семейният магазин срещу мястото, на което се разполагат „Аванти“, започва да изпитва сериозни затруднения поради ниските цени, които те поддържат. Оборотът на магазинчето се генерира основно от същите стоки, които продават и „Аванти“. Виждайки, че не могат да „бият“ с по-ниска цена на бирите, собствениците решават, че ще направят обратното – ще започнат да продават скъпи крафт бири. Това не само пробива нова ниша за тях и ги измъква от затруднението, но по особен начин отваря ниша за външен интерес към кварталния им бизнес – „хора чак от Младост“ идват да си купуват бири от тях.

„Зелена зона“ Бавните процеси на джентрификация, които се случват в Квартала към настоящия момент, очертават полето на конфликт между местни и приходящи в Квартала, особено видим в липсата на паркоместа и засиления трафик. Последните два проблема неизменно се коментират от всички живущи, като част от тях виждат решението в навлизането на правилото за „зелена зона“ за паркиране в Квартала. Така желанието за негово „ограждане“ се материализира в желание за регулация срещу паркиращи през деня коли на приходящи отвън хора (колите на работещите в БНТ, Полиграфическия комбинат, т.н.). „Не искаме де станем Витошка“ Въпреки че живущите търсят и пазят уюта на жилищните функции в Квартала, поставени пред въпроса „Иван Асен II – пешеходна улица“, те стават скептични, като не малка част откровено отхвърлят този вариант, защото разпознават в него крайна форма на джентрификация. Шумът, комерсиалните обекти 73


(магазини, големи кафенета, ресторанти и барове) ще променят радикално мястото и то вече няма да е централен квартал, а общоградски център. Живущите около ул. „Цар Иван Асен II”, ясно си дават сметка за това разграничение и в желанието си да го запазят, вземат на въоръжение различни, понякога противоречащи си фактори. Запазването на паветата и желанието за „зелена зона“ се съчетава с желанието за запазване и на някакъв по-спокоен и локален трафик през Квартала (евентуално съчетан с някакъв тип регулация за еднопосочност на ул. „Цар Иван Асен II“), включително възстановяването на някакъв тип публичен вътрешно квартален транспорт (основно заради възрастните хора). По-радикални и смели жестове на промяна не се приемат лесно от ангажираните съкварталци – те ги подлагат на активно обсъждане, обмислят ги, и ако имаха възможност, сигурно биха ги гласували. Тази тяхна силна гражданска позиция спрямо мястото, на което живеят, трябва да бъде взета предвид при всяка стъпка за 74

промяна – без подходящо предварително комуникиране на промяната, тя може да бъде посрещната със същата съдба, както и премахването на паветата.

[1] Внимание! Използваните качествени методи не предоставят представителност на получената информация. Събраните данни формулират разнообразие от ситуации и генерират множество идеи, хипотези и концепции за Квартала, които могат да бъдат тествани в бъдеще. [2] Квартала спокойно може да бъде гледан и като един от вторичните центрове на София, особено в ключови точки, каквито са кино „Влайкова“, с разнообразния си културен календар, Арт кафето, които са места за среща и привличат публики от далеч по-широк кръг от хора, освен от жителите на Квартала. [3] Освен естетическия аргумент за това, че паветата пазят автентичния дух на Квартала, рационалният аргумент на част от активистите зад каузата е, че паветата намаляват скоростта на преминаващите по улицата автомобили, а в някои случаи дори се явяват причина шофьорите да заобикалят Квартала.


СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

София, България Квартала отвисоко 2016

СПОДЕЛЕНИ СТЪПКИ В КВАРТАЛА


Стъпвайки върху резултатите и изводите от направените настолни и теренни проучвания и проведените разнообразни дейности и събития за включване на местната общност, Сподели Квартала преминава към Петата голяма стъпка по Пътеката към Модела – изготвянето на препоръки за пространствено развитие и съвместен план за действие. 1. КАКВО (МОЖЕ/ЖЕЛАЕМ) ДА БЪДЕ ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ НА КВАРТАЛА? Движещи сили над-градско ниво)

(градско

и

За бъдещото развитие на Квартала влияние оказват както вътрешни за територията фактори и променливи, така и външни: ▪▪ Общоградски политики за намаляване на вредните въздействия върху околната среда и човека ▪▪ Моторизация на населението ▪▪ Цена на притежаването на авто76

мобил в града ▪▪ Развитие на технологиите ▪▪ Демографски промени и разпределение на жилища и работни места в целия град ▪▪ Мерки за контрол и поетапно приспособяване към нови сценарии и тенденции на развитие, паралелно с по-общи тенденции на градско ниво, повлияни и от външно развитие на технологии и политики. Сценарии, сценография и очаквани въздействия Конкретни препоръки и сценарии за пространствено развитие и жизненост сме разработили на ниво Квартал, обхващащи цялата територия на Квартала, и ниво Улицата, конкретно ориентирани към възможностите за бъдещи промени на ул. „Цар Иван Асен II“. Препоръките са разделени в 4 категории: Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) Регулации (организация на дви-

жението, административни мерки и др.) Регулации, които могат да бъдат тествани Информационни и образователни кампании Квартала Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) ▪▪ Въвеждане на „Жилищна зона“ съгласно Закона за движение по пътищата (чл. 61 и чл. 62) на територията на Квартала -  пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства; -  водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствие за тяхното движение; -  паркирането в жилищната


зона е разрешено само на специално обозначените места; ▪▪ Определяне на часови диапазон за зареждане на търговските обекти – рано сутрин преди пиковото пешеходно и автомобилно движение (напр. 6-8 ч.); ▪▪ Определяне на специални места за паркиране на зареждащи автомобили; ▪▪ Обозначаване (със сигнатура в тротоарната настилка) на територията, която може да бъде ползвана от търговски обекти за разполагане на места за сядане на открито върху терени общинска собственост; ▪▪ Провеждане на кампании с „Паркинги и гаражи“ ЕАД за премахване на неправомерно паркирани автомобили; Улицата Представяме 3 възможни сценария за развитие на ул. „Цар Иван Асен II“, която е основното публично пространство и гръбнака на Квартала: ▪▪ Сценарий 1 ул. „Цар Иван Асен II“ – традиционна улица с подобрения

▪▪ Сценарий 2 ул. „Цар Иван Асен II“ – пешеходна улица / паркиране и озеленяване ▪▪ Сценарий 3 ул. „Цар Иван Асен II“ – споделена улица / паркиране и озеленяване Сценарий 1 ул. „Цар Иван Асен II“ – традиционна улица с подобрения Традиционната функция на ул. „Цар Иван Асен II” с разделяне на пешеходното, велосипедното и автомобилното движения може да бъде запазена и подобрена чрез следните действия: ▪▪ Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) -- Уширяване на тротоарите на кръстовища и на места с интензивно пешеходно преминаване с цел намаляване на разстоянията, които пешеходците изминават по пътното платно и регулиране на изискуемите 5 м от кръстовища и пешеходни и велосипедни пътеки за обособяване на паркоместа съгласно Закон за движение по пътищата (чл. 98); -- Повдигане на уличната настил-

ка на кръстовища (по перпендикулярните улици на ул. “Цар Иван Асен II”) с цел осигуряване на непрекъснато движение на пешеходците, намаляване скоростта на автомобилите и повишаване бдителността на водачите; -- Повдигане на уличната настилка на места с интензивно пешеходно преминаване с цел оформяне на пешеходни пътеки ▪▪ Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) Съвпадат с регулациите на ниво Квартал. ▪▪ Регулации, които могат да бъдат тествани -- Въвеждане на еднопосочно движение в посока от пл. „Орлов мост“ към ул. „Виктор Юго“ в този участък от улицата. Сценарий 2 ул. „Цар Иван Асен II“ – пешеходна улица / паркиране и озеленяване Част от пл. „Орлов мост“ до ул. „Мизия“ – пешеходна улица 77


5m

7m

2.5m 3.5m 3.5m 2.5m

Схема - Изнесени тротоари

5m

Наредба 2 за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях 78


Схема - Стеснения на платното за движение

14m

10m

R=1m

2.5m 3.5m3.5m 2.5m

6m

7m

m

R=

6m

3.5m

R=6m

R=1

R=1m R=6m

7m

R=

Наредба 2 за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях 79


▪▪ Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) -- Поставяне на знаци, обозначаващи началото и края на пешеходната зона и поставяне на временни анти-паркинг елементи, които да предотвратяват навлизането на МПС до момента на реконструкция на улицата; -- Уеднаквяване на настилката на пътното платно и тротоарите; -- Премахване на разликата в нивата на настилката на пътното платно и тротоарите; -- Изместване на местата на контейнерите за сметосъбиране по перпендикулярните улици; ▪▪ Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) Прилагат се регулациите на ниво Квартал и следните допълнителни: -- Определяне на специални места за паркиране на зареждащи автомобили в улиците, пресичащи или успоредни на ул. „Цар Иван Асен II“; -- Запазване на напречното едно80

посочно преминаване на автомобили по улици „Виктор Юго“, „Леонардо да Винчи“ / „Загоре“, „Николай В. Гогол“, „Авицена“ / „Тича“. Част от ул. „Мизия“ до бул. „Михай Еминеску“ – повече паркиране, по-малко озеленяване ▪▪ Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) -- Уширяване на тротоарите на кръстовища и на места с интензивно пешеходно преминаване с цел намаляване на разстоянията, които пешеходците изминават по пътното платно и регулиране на изискуемите 5 метра от кръстовища и пешеходни и велосипедни пътеки за обособяване на паркоместа съгласно Закон за движение по пътищата (чл. 98); -- Повдигане на уличната настилка на кръстовища с цел осигуряване на непрекъснато движение на пешеходците, намаляване скоростта на автомобилите и повишаване бдителността на водачите; -- Повдигане на уличната настилка на места с интензивно пешеход-

но преминаване с цел оформяне на пешеходни пътеки; -- Обособяване на места за перпендикулярно паркиране по югозападната страна на уличното платно с острови за дървета между тях; ▪▪ Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) Прилагат се регулациите на ниво Квартал. Сценарий 3 ул. „Цар Иван Асен II“ – споделена улица / паркиране и озеленяване Част от пл. „Орлов мост“ до ул. „Мизия“ – споделена улица ▪▪ Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) -- Премахване на разликата в нивата на настилката на пътното платно и тротоарите -- Поетапно премахване на анти-паркинг и други елементи, разделящи пешеходното от автомобилното движение и създаващи препятствие за свободното движе-


Сценарий 1 - Традиционна улица с подобрения

Ул. “Мизия”

Ул. “Н. Ракитин”

Ул. “Страхил войвода”

Пл. “Португалия” Кино Влайкова “Царевецъ”

81


Сценарий 1 - Разрез и план Част 1 12 9 6 3

12m

02

82

10

20m

4m

4m

8m

3.5m

10.5m

0


Сценарий 1 - Разрез и план Част 2

15 12 9 6 3

8m

02

10

3m

9.5m

3.5m

6.5m

7m

4m

8m

0

20m

83


Сценарий 1 - Перспектива Част 1

84


Сценарий 1 - Перспектива Част 2

85


ние на пешеходци; -- Обособяване на пространството, предназначено за движение на автомобили, чрез използване на различни видове настилки; ▪▪ Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) Прилагат се регулациите на ниво Квартал и следните допълнителни: -- Въвеждане на статут „споделена улица“ с прилагане на правилата за „Жилищна зона“, но с намаляване на допустимата скорост от 20 на 10 км/ч; -- Определяне на специални места за паркиране на зареждащи автомобили в улиците, пресичащи или успоредни на ул. „Цар Иван Асен II“; -- Обособяване на места за платено паркиране по протежение на улицата – по-малко на брой от сегашното състояние като не се допуска паркиране в частта между ул. „Леонардо да Винчи“ и ул. „Николай Гогол“ с цел непрекъснатост на връзката между пл. „Португалия“ и 86

улицата; ▪▪ Регулации, които могат да бъдат тествани -- Въвеждане на еднопосочно движение в посока от пл. „Орлов мост“ към ул. „Виктор Юго“ в този участък от улицата. ▪▪ Информационни и образователни кампании -- Информационни и образователни кампании за същността, действието и правилата за движение по „споделена улица“; -- Ангажиране на домоуправителите за разпространение на информация относно същността, действието и правилата за движение по „споделена улица“ -- Поставяне на информационни табели при входовете и изходите на Квартала за условията на движение в Квартала; -- Поставяне на схеми на улицата на различни места в Квартала, разясняващи начина на организация на движението и паркирането;

Част от ул. „Мизия“ до бул. „Михай Еминеску“ - малко паркиране, повече озеленяване ▪▪ Препоръки за проектиране (дизайн препоръки) -- Уширяване на тротоарите на кръстовища и на места с интензивно пешеходно преминаване с цел намаляване на разстоянията, които пешеходците изминават по пътното платно и регулиране на изискуемите 5 метра от кръстовища и пешеходни и велосипедни пътеки за обособяване на паркоместа съгласно Закон за движение по пътищата (чл. 98); -- Повдигане на уличната настилка на кръстовища с цел осигуряване на непрекъснато движение на пешеходците, намаляване скоростта на автомобилите и повишаване бдителността на водачите; -- Повдигане на уличната настилка на места с интензивно пешеходно преминаване с цел оформяне на пешеходни пътеки; -- Обособяване на места за успоредно паркиране по югозападната страна на уличното платно с остро-


Сценарий 2 - Пешеходна улица / паркиране и озеленяване Пешеходна улица

Повече паркиране и по-малко зеленина Ул. “Мизия”

Ул. “Н. Ракитин”

Ул. “Страхил войвода”

Пл. “Португалия” Кино Влайкова “Царевецъ”

87


Сценарий 2 - Разрез и план Част 1 12 9 6 3

12m

02

88

10

20m

4m

15.5m

10.5m

0


Сценарий 2 - Разрез и план Част 2

15 12 9 6 3

8m

02

10

3m

9.5m

3.5m

6.5m

7m

4m

8m

0

20m

89


Сценарий 2 - Перспектива Част 1

90


Сценарий 2 - Перспектива Част 2

91


ви за дървета между тях; -- Разширяване на тротоара по югозападната страна на улицата за сметка на пътното платно и обособяване на терени за озеленяване между местата за паркиране и жилищните сгради; ▪▪ Регулации (организация на движението, административни мерки и др.) Прилагат се регулациите на ниво Квартал. 2. КАКВИ ДЕЙСТВИЯ И ОТ КОГО, ЗА ДА ПОДДЪРЖАМЕ И ОПАЗВАМЕ КВАРТАЛА ЖИЗНЕН – РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ? Визията за развитие на Квартала се генерира както от горе надолу (произтичащи от идеите, имплементирани в основните стратегически и оперативни документи: ОУП, ОПР, ИПГВР, документи за развитие на секторни политики), така и от средата (експертните предложения на екипа в проект Сподели Квартала) и от долу нагоре (включването на обитателите, ползвателите, биз92

неса в Квартала и местната власт). Тя е определяща за дългосрочните цели, във векторите на които начертаваме развитието му и структурираме взаимно обвързани действия във физическата среда и в засилване на общностните и социалните връзки. Съвместни планове за действие Съвместни планове за действие в рамките на Модела за споделено развитие са разработени на две нива – за пл. „Португалия“ и за Квартала. Вертикалната структура на плановете за действие е развита в приоритетни области, цели по области и оперативни действия, чрез които се постигат целите. Дефинираните приоритетни области за площада, извлечени от резултатите от анализите, споделените нагласи и очаквания на хората в Квартала и предложените сценарии за развитие от страна на екипа на проекта, са:

▪▪ Околна среда, ландшафт и техническа инфраструктура ▪▪ Градски удобства и безопасност (благоустройство, озеленяване, обзавеждане и обслужване) ▪▪ Местен бизнес (работни места, корпоративна социална отговорност и маркетинг) ▪▪ Материални и нематериални културни ценности Многообразието от среди и отношения за Квартала обогатяват и допълват приоритетните области на по-високото териториално ниво: ▪▪ Околна среда, ландшафт и техническа инфраструктура ▪▪ Градски удобства (благоустройство, озеленяване, обзавеждане и обслужване) ▪▪ Местен бизнес (работни места, корпоративна социална отговорност и маркетинг) ▪▪ Материални и нематериални културни ценности ▪▪ Обитаване и качество на живот ▪▪ Взаимодействия


Сценарий 3 - Споделена улица / паркиране и озеленяване Споделена улица

По-малко паркиране и повече зеленина Ул. “Мизия”

Ул. “Н. Ракитин”

Ул. “Страхил войвода”

Пл. “Португалия” Кино Влайкова “Царевецъ”

93


Сценарий 3 - Разрез и план Част 1 12 9 6 3

12m

02

94

10

20m

4m

15.5m

10.5m

0


Сценарий 3 - Разрез и план Част 2

15 12 9 6 3

8m

02

10

3m

9.5m

7.5m

2.5m

7m

4m

8m

0

20m

95


Сценарий 3 - Перспектива Част 1

96


Сценарий 3 - Перпектива Част 2

97


Хоризонталната структура на плановете за действие включва както принципното съдържание, състоящо се от видовете дейности, график, отговорности и ресурси, но и изследва основните и допълнителните административни мерки, които е необходимо да се осъществят, за да подкрепят случването на съответните дейности; ограниченията и рисковете, произтичащи от законодателната и административната рамка, общностните нагласи, финансови и времеви ограничения; протичането на необходимата комуникация и типовете взаимодействия. В плановете за действие е приложена и информация за произхода на идеите за съответните действия. Всички вертикални и хоризонтални елементи на плановете са времево и пространствено обвързани и синхронизирани.

98

Съвместен план за действие: Приоритети Цели Оперативни действия - необходими инвестиции, административни мерки, типове взаимодействия Произход на идеята Отговорности График Ресурси Ограничения и рискове Комуникация


СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

София, България Площад “Португалия” 2016

СПОДЕЛЯНЕ НА ТВОРЧЕСКИ ПОДХОД


1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОДЕЛА ЗА СПОДЕЛЕНО РАЗВИТИЕ? Този Модел е ориентиран към възможностите за оптимизиране на регулациите, инвестициите и поддържането на градската средата чрез пълноценно активиране на гражданското включване. Използвайки добри практики и инструменти за планиране с участие на обществеността от други европейски и световни примери и опит, чрез проекта беше генерирано примерно съдържание за проучвания, бяха изведени принципни постановки и сценарии и бяха изготвени препоръки за пространствено развитие и план за действие за подобряване на средата в Квартала. Сподели Квартала увлече местни жители, бизнес и администрация и по този начин осъществи моментно взаимодействие и сътрудничество между различните заинтересовани страни при определяне на важните въпроси за бъдещото развитие 100

на територията, отчитайки нейната висока културна и пазарна стойност и разнообразните потребности на обитателите и посетителите на Квартала. Вътрешните елементи на Модела са представени в Схема Моделът, а връзката с инструментите в процеса на управление и планиране на градската среда са представени в Схема Мястото на Модела в системата за планиране. В синтезиран вид представените връзки включват: ▪▪ Хоризонтални – между Модела, Програмите за реализация на общинските планове и инвестиционни програми на юридически и физически лица и Подробните устройствени планове за урегулиране, определяне на конкретното предназначение и застрояването – време-пространствена и междусекторна интеграция, съвместяване на твърди и меки мерки ▪▪ Вертикални: ▪▪ Връзка между Градски изследвания и оценки и Модел – локализиране и конкретизиране на проучванията;

▪▪ Връзка между Модел и Градски изследвания и оценки – захранване на проучванията от по-висок порядък; ▪▪ Връзка между Дългосрочни стратегически документи и Модел – разбиране и предварителна оценка на общите устройствени предвиждания; ▪▪ Връзка между Модел и Дългосрочни стратегически документи – актуализация на общите устройствени предвиждания; ▪▪ Връзка между Средносрочни стратегически документи и Модел – разгръщане и предварително проучване на общите инвестиционни намерения; ▪▪ Връзка между Модел и Средносрочни стратегически документи – актуализация на общите инвестиционни намерения; ▪▪ Връзка между Модел и Инвестиционно проектиране – приоритизиране и спецификация на инвестициите; ▪▪ Връзка между Инвестиционно проектиране и Модел – приспособяване на заданията за проектиране;


▪▪ Връзка между Модел и Строителство – наблюдение на качеството на строителството; ▪▪ Връзка между Строителство и Модел – приспособяване на инвестиционното проектиране (екзекутиви); ▪▪ Връзка между Модел и Услуги – наблюдение на качеството на услугите по управление и поддръжка; ▪▪ Връзка между Услуги и Модел – приспособяване на начините на организация, бизнес моделите и договорите за изпълнение/ползване. 2. КАК СЕ ПОЛЗВА МОДЕЛА НАПРАВИ СИ САМ И С ПОМОЩ ОТ ПРИЯТЕЛ!? Предложеният подход и инструментариум на изследване и планиране може да се използва от Столична Община и Направление „Архитектура и Градоустройство“, както и от местните общности в гр. София като методика за проучване на градската среда и при изработване на устройствени планове на територията на гр. София, както и други съпътстващи управление-

то на градската среда планове за действие, инвестиционни програми и проекти. Това може да подпомогне за обогатяването и усъвършенстването на цялостния процес на планиране в различните столични райони и квартали, гарантирайки демократизация на процеса чрез включване на граждански групи, жители, инвеститори и местна власт във оформянето на разбирането за развитието и визията за него. От тази гледна точка смятаме, че нашето предложение както за съответния квартал (ул. „Цар Иван Асен“ и ж.к. „Яворов“), така и за целия град, има своето значение за установяване на възможен модел за създаване на качествена среда и жизнени публични пространства чрез включване на заинтересованите страни и установяване на интердисциплинарен диалог. Пътищата за внедряването на Модела са в зависимост от няколко практически аспекта, част от процеса на градско управление и планиране в Столична Община, както и по-общо в България. ▪▪ Първият аспект е технологичен и е свързан с организацията на

събирането и достъпа до пространствени и други данни, както и с уменията за работа с тях за извличането на сведения за информирано вземане на стратегически и тактически решения от страна на всички участници в процеса; ▪▪ Вторият аспект е политически и е свързан с волята за промяна на начините на планиране и управление в посока системен, но и приобщаващ процес, при ясно определени правила и отговорности, както и осигурени достатъчно ресурси за това - финансови, човешки, технически, информационни; ▪▪ Третият аспект е законодателен и е свързан с възможността част от правилата и инструментите да бъдат описани в Закона за устройство и застрояване на Столична община, очакваната Наредба за градски дизайн, както и в други общински наредби, правилници, указания и др.; ▪▪ Четвъртият аспект е административен и е свързан с повишаването на капацитета на отделните звена и оперативната съвместимост помежду им, актуализацията 101


Моделът МОДЕЛЪТ

НАСТОЛНИ ПРОУЧВАНИЯ Събиране на данни

ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ

Геообработка на данни

Инвентаризация и обследване на състоянието и характеристиките на средата

Тематични извадки и анализи, категоризации, пространствени и статистически анализи

Изследване на публичните пространства и публичния живот / PSPL Survey

Наслояване на анализи и откриване на зависимости

Други изследвания - на паркирането, автомобилните потоци Интегриран пространствен модел Социологически проучвания

КОМУНИКАЦИЯ И СПОДЕЛЯНЕ Изложби, Събития, Работилници Website, Facebook, Instagram Интерективни онлайн схеми

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 102

СЪВМЕСТЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ


МЯСТОТО НА МОДЕЛА В СИСТЕМАТА НА ПЛАНИРАНЕ

103


на знанията и уменията на служителите, тяхната мотивацията като възнаграждение и условия на труд; ▪▪ Петият аспект е демократичен и е свързан с изграждането на култура на общуване, активно включване, пълноценна комуникация, добронамерено взаимодействие, зачитане на различията и вземане на оптимални решения с минимални компромиси. Разработеният модел може да бъде устойчиво внедрен в практиката на р-н „Средец“ и Столична Община, с което да се осигури неговата финансова и институционална устойчивост. Съюзът на урбанистите в България, Сдружение ИГРАД, Сдружение Трансформатори и Асоциацията на студентите по урбанизъм в България са готови да продължат партньорството при последващо прилагане на резултатите от проекта в р-н „Средец“, както и за прилагане на разработения модел в други квартали и райони в гр. София и чрез Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО. 104

Продължението на процеса, задвижен от проекта, вече е в ръцете на Столична Община и нейните направления и звена, както и на активни граждани и организации, заинтересовани от развитието на Квартала и Модела за споделено развитие.

БИБЛИОГРАФИЯ Геел, Я. (2016). Градове за хората. Пловдив: Жанет 45. ГИС София. (2016). ГИС София. Достъпен от http://ims.gissofia.bg:8080/JisofMap/jspMap.jsp, 20.08.2016 Колев, П. (2015). Изгубената България. Достъпен от http://www. lostbulgaria.com/, 12.08.2016 НСИ. (2011). Преброяване на населението и жилищния фонд на РБългария. София. ОП Софпроект-ОГП. (2007/2009). Общ устройствен план на гр. София и Столична община. София. СПЕКТРИ. (2014). Актуализиране на план за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София. София. Стара София. (2016). Стара София в снимки и пощенски картички. Достъпен от http://stara-sofia.com/, 16.07.2016


СПОДЕЛИ КВАРТАЛА

СПОДЕЛИ КВАРТАЛА 105

Сподели Квартала  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you