Page 1

Наука Българска

за младежи!

www.nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

2013

http://nauka.bg

1


(Не)обикновените животни Чавдар Черников (Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотношенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак мисля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското царство.

сп. Българска Наука за младежи

чай Поръ а т Книга Сега!

2

Търсете в книжарниците! http://nauka.bg

Издателство “Българска Наука”


http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Очаквайте прожекции из страната!

3


В този брой! Свободен достъп до Американски изследвания в интернет - 13 стр.

20 нови неща, които ще научите за вашето тяло - 22 стр.

БГ Наука е създадено

от Росен и Петър Теодосиеви, автори на популярния български портал за наука, история и технологии www.nauka.bg

Какво представляват и как действат ваксините? - 31 стр.

сп. Българска Наука за младежи

БГ Наука може да се

4

използва като учебно помагало по история, физика биология и т.н. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен за възприемане начин.

БГ Наука е безплатно,

защото знанието трябва да достига до всеки.

БГ Наука е електронно

издание, за да може всеки българин по света да има достъп до него.

http://nauka.bg

Балканската война 1912-1913 - 37 стр.


В този брой!

ВОЕННА ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ВОЕННА РЕВОЛЮЦИЯ?- 49 стр.

Програма “Младежта в действие” е създадена от Европейския съюз за младите хора. Целта й е да насърчи у младите европейци активно европейско гражданство, солидарност и толерантност и да ги включи в създаването на бъдещето на Европейския съюз. Програмата стимулира мобилността в и извън границите на ЕС, неформалното образование и междукултурния диалог, насърчава заетостта и включването на всички млади хора, независимо от образователното или социално ниво и принадлежност към дадена култура: Програма “Младежта в действие” е за всички! www.youthbg.info

Римската инвазия в Британия /43 г./ - 59 стр.

Полезни практики в неформалното образование - БГ НАУКА - 85 стр.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Галактиките – острови от материя и мистерия- 69 стр.

5


НАУКА Сдружението „Форум Наука“ спечели проекта “Българска Наука в действие“

Ц

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15492 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15497

сп. Българска Наука за младежи

елта на проекта „Българска наука в действие“ е проучване на институции в България, занимаващи се с наука, популяризиране на техните дейности и проекти, както и отделни български учени, работещи върху важни научни проблеми и постигнали важни резултати.

6

с участие на представители на научни и университетски среди, НПО, държавни институции, студенти и докторанти и всички, проявяващи интерес към темата. Ще бъде напечата сборник с всички публикации и доклади от конференцията, който ще включва материали, свързани с проекта и найзначимите моменти от проведените В рамките на проекта, ч.еновете на дейности в проекта. Сдружение „Форум Наука“ ще осъществят контакти с поредица такива Ще се радваме, ако вашата научна раинституции, ще проведат срещи с тех- бота или институция бъде част от този ните ръководители и научни екипи, сборник. Заедно ще помогнем за попуще заснемат интервюта и репортажи ляризирането на науката и научните и ще напишат статии, придружени със работници в България. снимков и видео материал. Събраната информация ще се публикува в елек- Дейностите и целите на проекта „Бълтронното списание „Българска Наука” гарска наука в действие“ може да на- http://nauka.bg, което е собственост мерите в прикачения файл или на съна Сдружението. ответните линкове: От най-добрите материали ще бъде създаден електронен сборник, който ще може да се изтегли безплатно. Планираме провеждане на публична дискусия в края на проекта – конференция по проблеми, свързани с формулирането на публичните политики за развитието на науката в България,

http://nauka.bg

http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=15492 http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=15497 За контакти: Петър Теодосиев - 0885811386 БГ Наука


http://nauka.bg

7

сп. Българска Наука за младежи


НАУКА

Ние отново четем!

С

дружение „Щастливо дете” и електронното списание „Българска Наука” разработи проект в сферата на неформалното образование с цел разширяване и обогатяване знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно на незрящи.

запитвания за още материали. За тяхното реализиране включваме участниците доброволците, които ще помогнат свои приятели, намиращи се в неравностойно положение. Всеки участни ще прочете на глас и ще запише статии, съобразени с учебния материал и подходящи за младежи от 16 до 18 годишна възраст.

Предходният проект „Почети ми“ (http://readme.nauka.bg) надмина всички очаквания и планувани резултати. Вдъхновени от успеха и реалната нужда да бъде продължена започнатата дейност, продължаваме инициативата с нов проект „Прочети ми“, чиято цел отново е популяризиране на научните текстове сред незрящи младежи.

Техниката, с която ще работят участниците е закупена по проект „Почети ми“, а много от доброволците участвали в първото издание се включат отново.

сп. Българска Наука за младежи

В рамките на проекта ще бъдат подготвени и отпечатвани два специално създадени броя на списание „Българска Наука“ (www.nauka.bg), включваДейността ни срещна голямо одобре- щи най-интересните и най-високо оцение и продължаваме да получаваме нени материали. Отново всеки брой

www.nauka.bg

8 http://nauka.bg www.nauka.bg


НАУКА

ще съдържа аудио-материали записани на CD. Два броя по 500* бройки + два различни CD-та по 500* бройки. За подготовката на всеки брой сме заделили по три месеца, нужни за подготовка, прочит, редакция и разпространение, което бъде улеснено с вече осъществените контакти по предния проект „Почети ми“ . Новият проект е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение, сираци и младежи в неравностойно положение, улеснявайки

достъпа им до подбраните материали, целим приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература и подпомагане на образованието и интеграцията им. *Бройките не са окончателни, тъй като финансовата част на проекта е съкратена с 500 евро.

сп. Българска Наука за младежи

Свържете се с нас: admin@nauka.bg petar@nauka.bg rosen@nauka.bg

www.nauka.bg http://nauka.bg

9


КОНКУРС

„Трагедия и Слава – 100 г. от Междусъюзническата война” Наградени картини

сп. Българска Наука за младежи

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14739

10

1. Място: „Бежанци” – Силвия Ганчева, 21г.

http://nauka.bg


КОНКУРС

„Трагедия и Слава – 100 г. от Междусъюзническата война” Наградени картини

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14739

2. Mясто: Мариян Гергьовски, 24 г.

http://nauka.bg

11


КОНКУРС

„Трагедия и Слава – 100 г. от Междусъюзническата война” Наградени картини

сп. Българска Наука за младежи

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14739

12

3. Място: „Хищници“ - Райна Павлова, 16 г.

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

20 нови неща, които ще научите за вашето тяло http://www.guardian.co.uk/

Автор: Милена Бербенкова

1. Апендиксът - приложение към живота

сп. Българска Наука за младежи

Апендиксът има лоша слава. Той обикновено е считан за част от тялото, която е загубила функциите си преди милиони години. Всичко, което той изглежда, че прави, е да се инфектира от време на време и да предизвиква апендицит. Наскоро обаче беше открито, че апендиксът е много полезен за бактериите, които помагат за действието на храносмилателната система. Те го използват като място за почивка от напрежението от неспирната дейност на червата, където да се размножават и с това да поддържат нивото на бактериите в червата. Затова, отнасяйте се към апендикса си с уважение.

http://nauka.bg

13


БИОЛОГИЯ

2.

Свръхголеми молекули

На практика всичко, с което се срещаме, е съставено от молекули. Те варират по размер от обикновени двойки атоми, като молекулата на кислорода, до сложни органични структури. Найголямата молекула в природата обаче, живее в нашето тяло. Тя е хромозома 1. Една нормална човешка клетка съдържа 23 двойки хромозоми в ядрото си, всяка от които е самостоятелна много дълга молекула ДНК. Хромозома 1 е най-голямата, съдържаща окол 10 милиарда атома, съставящи количеството информация, което е кодирано в молекулата.

4.

3.

Може би най-привлекателна е идеята, че първите хора е трябвало да си сътрудничат повече, когато са се преместили да живеят в саваната. Когато животните биват отглеждани, за да бъдат полезни на хората, както някога се е случило с вълците, от които са произлезли кучетата, те започват да приличат повече на своите деца. В един невероятен експеримент, продължил 40 години (започва през 1950), руски лисици биват отглеждани, за да служат на хората. С времето възрастните лисици започват да изглеждат все повече като малките си, като прекарват повече време в игра и развиват клепнали уши, увиснали опашки и нашарена козина. Подобно на тях хората имат някои черти на малки маймуни – големи глави, малки усти и, най-видимо, по-тънко окосмение по тялото.

Брой на атомите

сп. Българска Наука за младежи

Трудно е да си представим колко малки са атомите, които съставят нашето тяло, докато не разберем колко много са те. Един възрастен човек представлява сбор от 7,000,000,000,000,000,000,

14

000,000,000 или 7 окталиона атома.

http://nauka.bg

Загуба на козина

Може и да е трудно за вярване, но хората имаме горе-долу същия брой косми по тялото си като шимпанзетата, просто нашите са безполезни – толкова са тънки, почти невидими. Никой не е съвсем сигурен защо сме изгубили предпазната си козина. Според някои това може би се е случило, за да се улесни процесът на изпотяване при ранните хора, или за да се затрудни животът на паразити като въшките и кърлежите, или дори понеже нашите прадеди са били отчасти водни животни.


БИОЛОГИЯ

Еволюция на тръпките

Настръхването е остатък от нашите предшественици. То се случва, когато малките мускулчета около основата на всеки косъм се стегнат, като по този начин изправят косъма. С достатъчно гъста козина този процес ще я направи по-бухнала, като позволява на по-голямо количество въздух да влезе между отделните косми, и по този начин ще превърне козината в по-добър изолатор. С рехавото окосмение, с което разполагат хората обаче, то просто прави кожата странна на вид. По същия начин, получаваме чувството, че косата ни е настръхнала, когато сме изплашени или си припомняме емоционален спомен. Козината на много бозайници бухва, когато те са заплашени, за да изглеждат те по-големи и по-опасни. Хората също са разполагали с подобен защитен механизъм, но днес той не изпълнява функциите си. Все още получаваме усещането, че космите ни са „на ръба”, но това не предизвиква визуален обем.

6.

Космическа травма

Ако вярваме на научно-фантастичните филми, то на човешкото тяло се случват ужасни неща, ако излезе от космическия кораб без подходящия костюм. Но това до голяма степен е фантастика. Разбира се, разширяването на въздуха в тялото предизвиква известен дискомфорт, но той не е нищо като експлодиращите части на тялото, които Холивуд ни представя. Въпреки че течностите завират във вакуум, кръвта в човешкото тяло се поддържа под налягане от кръвоносната система и това не би представлявало проблем. И въпреки че космосът е много студен, човек не би загубил топлината си особено бързо. Както показват термосите, вакуумът е добър изолатор. На практика, това, което ще ни убие в космоса, е липсата на въздух. През 1965 в костюма на един от тестовите обекти във вакуумна зала на НАСА се отваря пролука. Жертвата, която оцелява, остава в съзнание за 14 секунди. Точният лимит на оцеляване в условия на вакуум не е известен, но вероятно би бил около 1-2 минути.

сп. Българска Наука за младежи

5.

http://nauka.bg

15


БИОЛОГИЯ

7.

Атомен колапс

Атомите, които съставят тялото ни, се състоят основно от празно пространство. Без това пространство ние бихме се свили до миниатюрен обем, независимо от големия брой атоми, които съдържаме. Ядрото, което представлява голяма част от масата на един атом, е толкова малко в сравнение с цялата му структура, че може да бъде сравнено с муха в катедрала. Ако загубим цялото празно място в атомите си, тялото ни би се побрало в кубче със страна по-малка от 1/500 см. Неутронните звезди са съставени от вещество, което е преминало именно през такава компресия. В един единствен кубичен сантиметър материя от такава звезда има около 100 милиона тона вещество. Една цяла неутронна звезда, по-тежка от нашето Слънце, се побира в сфера, която има приблизително размера на остров Уайт, Великобритания (384 кв.км).

сп. Българска Наука за младежи

8. Електромагнитно отблъскване

16

Атомите, които съставляват материята никога не се докосват. Колкото повече се приближават един към друг, толкова по-силно е отблъскването между електрическите заряди на техните частици. Процесът е подобен на приближаването на два изключително силни магнита, като например северния към южния магнитен полюс. Това важи дори когато изглежда, че два предмета се докосват. Когато седим на стол, ние всъщност не го докосваме. Ние

http://nauka.bg

се носим на миниатюрно разстояние от него, разделени благодарение на отблъскването между атомите. Тази електромагнитна сила е много по-силна от гравитационните сили – около милиарди милиарди милиарди милиарда пъти по-силна. Силите на привличане могат да бъдат демонстрирани с държането на магнит близо до хладилника – когато го пуснем, той не пада на земята, а се залепва за хладилника. Електромагнитната сила на малкия магнит преодолява гравитационното привличане на цялата Земя.

9.

Звезден прах

Всеки атом на нашето тяло е на милиарди години. Водородът, най-разпространеният елемент във вселената и основна съставка на нашето тяло, се появява при Големия взрив преди 13.7 милиарда години. По-тежките атоми като въглерод и кислород се формират в звездите преди 7 до 12 милиарда години и се носят в космическото пространство след като звездите се взривят. Някои от тези взривове са толкова силни, че от тях също се образуват и елементи по-тежки от желязото, които звездите не биха могли да изградят. Това означава, че елементите, от които е съставено нашето тяло, са наистина древни – ние сме звезден прах.


БИОЛОГИЯ

Една от мистериите на науката е това как нещо толкова солидно и очевидно като човешкото тяло може да бъде изградено от квантови частици със странно поведение като атомите и техните съставки. Ако помолим хората да направят рисунка на един от атомите на тялото си, те биха нарисували нещо като миниатюрна Слънчева система: с ядро като Слънцето и електрони, които го обикалят като планети. Това всъщност е един от ранните модели на атома, но по-късно станало ясно, че подобни атоми биха се разпаднали на мига. Това е така, защото електроните имат електричен заряд и ускоряването на заредена частица, което е необходимо за задържането й в орбита, би я накарало да отдава енергия под формата на светлина, което ще доведе до спираловидно движение на електрона към ядрото. В действителност, атомите са затворени в определени орбити, като че се движат по релси. Те не могат да съществуват в пространството между тези орбити, затова трябва да правят „квантови скокове” от една към друга. Нещо повече, като квантови частици, електроните съществуват по-скоро в сбор от вероятности, отколкото в специфични локации. Поради това подобро представяне на атома би било с електрони като набор от размити фигури около ядрото.

може би си мислите, че тя е червена поради наличието на желязо в нея, също както ръждата има червеникав оттенък. Желязото обаче е само съвпадение между двете. Всъщност червеният цвят се появява понеже то е запечатано в кръг от атоми хемоглобин, който се нарича профин. Именно формата на тази структура прави цвета на кръвта червен. Това колко червен ще бъде хемоглобинът зависи от количеството кислород, свързан с него. В присъствието на кислород, формата на профина се променя и това прави червените кръвни клетки по-ярки.

12. Овирусяване

Изненадващо, не цялата полезна ДНК в хромозомите ни идва от нашите еволюционни предшественици – част от нея е взета назаем от другаде. Нашата ДНК съдържа гени от поне 8 ретровируса. Това са вид вируси, които използват клетъчният механизъм за кодиране на ДНК, за да превземат клетката. В някакъв момент от човешката история, тези гени се включват в човешката ДНК. Тези вирусни гени сега имат 11. Червенокръвни важни функции за възпроизвеждането ни, въпреки това те са напълно чужКогато видите сълзяща от рана кръв, ди на нашите генетични прадеди.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

10. Квантовото тяло

17


БИОЛОГИЯ

13. Друг живот При преброяване на многото клетки в тялото ни, може да бъде открит много повече бактериален живот, отколкото човешки. В тялото ни има около 10 трилиона наши клетки и 10 пъти повече бактерии. Много от бактериите, които ние приютяваме, са приятелски – в смисъл, че не ни причиняват никаква вреда. Някои дори са ни полезни. През 20-те години на 20 век един американски инженер проверява дали животните могат да живеят без бактерии, като се надява, че светът без бактерии ще е по-здравословен. Джеймс „Арт” Рейниърс посвещава живота си на създаването на среди, където животните могат да бъдат отгледани без бактерии. Резултатът е ясен – това е напълно възможно. Много от животните, които Рейниърс отглежда обаче, умират, а тези, които оцеляват, трябва да бъдат хранени със специални храни. Това се налага, тъй като бактериите в червата спомагат храносмилател-

14. Окупатори на мигли В зависимост от това колко е възрастен човек, има голям шанс да има кърлежи по миглите. Тези миниатюрни същества живеят върху стари кожни клетки и себума, произвеждан от фосилите на космите при човека. Обикновено те са безвредни, при малък брой хора обаче могат да предизвикат алергична реакция. Тези кърлежи обикновено растат до 1/3 милиметър и са почти прозрачни, затова е малко вероятно да бъдат видяни с просто око. Ако обаче сложим мигла и косъм от вежда под микроскоп, може да ги видим в корена на тези косми. Около половината от населението на земята носи този тип акари и тази пропорция нараства с остаряването ни. 15. Детектори на фотони Нашите очи са много чувствителни, те могат да уловят дори само няколко фотона светлина. Ако през много ясна нощ погледнете към съзвездието Андромеда, видим за невъоръженото ви око ще бъде малък участък от мъглива светлина. Ако можете да видите това малко петно, то вие виждате най-далечното разстояние, на което е способно да види човешкото око без помощта на технологиите. Андроме-

сп. Българска Наука за младежи 18

ния процес. Оказва се, че ние можем да съществуваме в свят без бактерии, но без помощта на ензимите, които те произвеждат, ще трябва да бъдем на специална диета с повече хранителни вещества.

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

да е най-близката голяма галактика до Млечния път. Близко обаче е относително понятие, когато става дума за междугалактическо разстояние – галактиката Андромеда е на 2.5 милиона светлинни години от нас. Когато фотоните светлина, които виждаме от нея, са започнали своето пътешествие, на Земята не е имало хора. Тяхното развитие тепърва е предстояло. Това, което виждаме от Андромеда, е на почти невъобразимо разстояние от нас и на 2.5 милиона години назад във времето.

болка или да разберем, че сме с главата надолу. Ето и още един бърз тест. Затворете очите си и докоснете носа си. Няма да използвате нито едно от познатите ни 5 сетива, за да го откриете, а ще използвате проприоцепция. Това е сетиво, което определя къде се намират частите на тялото ви една спрямо друга. То е мета-сетиво, което комбинира знанието на мозъка с това, което мускулите правят, имайки предвид размера и формата на тялото. Оказва се, че можете да докоснете носа си с ръка безпогрешно, дори когато не използвате някое от петте основни сетива.

16. Брой на сетивата Противно на това, което може би са ви казвали, хората имат повече от 5 сетива. Ето и един обикновен пример. Сложете ръката си на няколко сантиметра от горещ котлон. Никое от петте ви сетива не може да ви каже, че котлонът ще ви опари. Въпреки това, вие усещате горещината му от разстояние и няма да го докоснете. Това става благодарение на едно допълнително сетиво – топлинните сензори в кожата ви. По същия начин можем да усетим

Също както пилетата, нашия живот започва от яйце. То може и да няма черупка, но все пак е яйце. Все пак има голяма разлика между човешко и кокошо яйце и тя има изненадващ ефект върху възрастта ни. Човешките яйца са малки, все пак са само една клетка и обикновено са около 0.2 мм в диаметър – нещо като размера на принтирана точка. Яйцето, от което сте се родили вие, се е формирало във вашата майка. Това, което е изненадващо, е, че то се е формирало още когато тя самата е била ембрион. Формирането на това „яйце”, както и на половината ДНК, която идва от вашата майка, могат да се смятат за първия момент на вашето съществуване и той се е случил още преди майка ви да бъде родена. Така се оказва, че ако майка ви ви е родила на 30, то на 18-ия си рожден

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

17. Възрастта в действителност

19


БИОЛОГИЯ

ден вие всъщност сте на малко повече 19. Съзнателно действие от 48 години. Ако сте като повечето хора, ще може18. Епигенетично влияние те да откриете своят съзнателен ум някъде зад очите, като че ли там има Свикнали сме да мислим, че гени- малък човек, който насочва много поте са определящият фактор за това голямото от него тяло. Разбира се, там как ще изглежда всеки от нас. Гени- няма такъв човек, но вашето съзнание те обаче, са само малка част – 3%, от изглежда съществува независимо и нашето ДНК. До скоро се смяташе, че казва на останалата част от тялото ви останалите 97% са просто пълнеж, но какво да прави. сега разбираме, че епигенетичните Всъщност голяма част от това управлепринципи – процесите, които се раз- ние се извършва от несъзнателното. С виват извън гените, също имат голямо времето и практиката някои действия значение за нашето развитие. Някои стават автоматични и вече няма нужот тях контролират „ключове”, кои- да да мислим за тях. Тези процеси се то включват и изключват гените, или управляват от най-примитивните часпрограмират производството на други ти на мозъка, които са близо до мозъчважни съединения. Дълго време беше ния ствол. Дори едно явно съзнателно загадка как около 20 000 гена (много действие като вдигането на предмет, по-малко от тези в някои видове ориз) изглежда има някои несъзнателни са достатъчни за определянето на това предшественици с активизирането на точно какви ще бъдем. Днес знаем, че мозъка преди самото взимане на реостаналите 97% ДНК също имат важна шението за действие. Налице са знароля за това. чителни доводи за ролята на съзнателния ум, но няма съмнение, че дължим много повече на несъзнателното, отколкото предполагаме. 20. Оптична измама сп. Българска Наука за младежи

Картината за света, която „виждаме”, е изкуствена. Нашият мозък не произвежда картина по начина, по който го прави видеокамерата. Вместо това, мозъкът си създава модел от информацията, която получава за светлина, сянка, ръбове, извивки и така нататък.

20

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука за младежи

Снимки: www.portstrategy.com www.cea1.com www.dbriers.com apod.nasa.gov www.macroevolution.net www.decodedscience.com www.starpointing.com www.forbes.com

Така става по-лесно за мозъка да „нарисува” сляпото петно – частта от ретината, където оптичните нерви се свързват, и където няма никакви сензори. По този начин мозъкът също компенсира внезапните отривисти движения на очите ни, които се наричат сакадични, като прави фалшива картина за неподвижна картина. Лошата страна на този процес е, че прави очите ни лесно податливи на заблуда. Телевизията, филмите и оптичните илюзии работят като заблуждават мозъка относно това, което очите виждат. Това е и причината, поради която луната изглежда много по-голяма, отколкото всъщност е, и изглежда, че си променя размера: реалният оптичен размер на луната е почти толкова голям, колкото дупка, направена с перфоратор за хартия, държана на една ръка разстояние.

www.nauka.bg http://nauka.bg

21


МЕДИЦИНА Какво представляват и как действат ваксините? Автор: Неделин Бояджиев

В

сп. Българска Наука за младежи

аксините са като „курс за обучение” на имунната система на човека. Те подготвят тялото за борба с определена болест, без да го излагат на симптомите на заболяването. Ваксините са начин да се стимулира имунната ни система, да се симулира заболяване, без да се разболеем. Имунизациите се прилагат или чрез инжектиране (подкожно или мускулно), или - под формата на капки - перорално.

22

Когато чужди нашественици, като бактерии или вируси влизат в тялото, имунните клетки, наречени лимфоцити, реагират чрез производството на антитела, които в действителност са протеинови молекули. Тези „антитела” водят борба с нашественика, наричан „антиген”, и защитават организма срещу по-нататъшно инфектиране. Здрав човек може да произвежда милиони антитела на ден, а борбата с инфекциите е толкова ефикасна, че човек може и да не разбере, че в оп-

http://nauka.bg

ределен момент организмът му е бил изложен на антигени. Когато за първи път организмът е изправен пред особен нашественик, може да му отнеме няколко дни, за да създаде в отговор своите телохранители - антитела. За наистина гадни антигени като вируса на морбили или бактериите на магарешката кашлица, няколко дни е твърде дълъг период. Инфекцията може да се разпространи и да убие човек, преди имунната му система да успее да отвърне на удара. И точно тук се появява ваксината. Ваксината е биологичен препарат, съставен от мъртви или отслабени ан-


МЕДИЦИНА

зма отново попадне познат антиген, клетките на паметта произвеждат побързо необходимите антитела, които поразяват нашественика, преди да е станало твърде късно. Ваксините могат да работят и на ниво „общност”. Някои хора не могат да бъдат ваксинирани или, защото са твърде млади, или пък - защото имунната им система е твърде слаба. Но ако всички други хора около тях вече са били ваксинирани, неваксинираните хора са защитени от т.нар. „колективен имунитет”. С други думи, е малко вероятно те да влязат в контакт с болестта, така че най-вероятно няма да се разболеят. Когато става дума за ваксинирането, понякога не е лошо да се следва тълпата.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

тигени, който усилва способността на имунната система да противодейства на определено заболяване. Агентът на ваксината стимулира имунната система на тялото да го разпознае като външно тяло, да го унищожи и да го запомни, за да може по-лесно да разпознае и унищожи микроорганизмите, причинители на заболяването при евентуален по-късен сблъсък с него. Антигените, съдържащи се във ваксината, не могат да причинят инфекция, но имунната система все още гледа на тях като на врагове и започва да произвежда антитела в отговор на фалшивата атака. След като заплахата премине, много от антителата ще се окажат победени, но в организма ще останат имунни клетки, наречени „клетки на паметта”. Когато в органи-

23


МЕДИЦИНА Според механизма на индуциране на заболяване от причинителя, ваксините се разделят на: • Вирусни • Бактериални.

сп. Българска Наука за младежи

Няколко основни вида ваксини са в клинична употреба:

24

1. Живата атенюирана (отслабена) ваксина съдържа живи вируси или бактерии с много ниска вирулентност. Те ще се размножат, но - локално и/или много бавно. Атенюираните ваксини не трябва да се инжектират на имунокомпрометирани индивиди. Обикновено се прилага еднократно, като не се налага реимунизация. Такава ваксина обаче може да разболее имунокомпрометирани индивиди. Тези ваксини обикновено провокират по-трайни имунологични отговори от страна на организма и са препоръчителни за здрави възрастни. Примери за такива ваксини са ваксините срещу вирусни заболявания, жълта треска, дребна шарка, рубеола, паротит, бактериални коремни заболявания. 2. Неактивната (убитата) ваксина се състои от вируси или бактерии, които се отглеждат в култура и след това биват убити чрез загряване, с помощта на химикали (формалдехид), антибиотици или радиоактивност. Въпреки, че вирусите или бактериите са унищожени и не могат да се репликират (размножават), вирусните капсулни (капсидни) протеини или бактериалната стена са останали непокътнати, за да бъдат разпознати като чуждо тяло, победени и запомнени от имун-

http://nauka.bg

ната система. Произведена правилно, ваксината не е заразна, но неправилната инактивация на съдържащите се в нея вируси или бактерии може да доведе до непокътнати инфекциозни частици. Понякога е наложително ваксинацията с една и съща ваксина да се извършва периодично, за да се засили имунната реакция на организма. Примери за такива ваксини са ваксините срещу грип, холера, бубонна чума, полиомиелит, хепатит А, бяс. 3. Ваксините, съдържащи вирусоподобни частици, се състоят от вирусен протеин, получен от структурните белтъчни протеини на вируса. Тези протеини могат да формират частици, които приличат на вируса, от който те са получени, но не съдържат вирусната нуклеинова киселина, което означава, че те не са заразни. 4. Субединичните ваксини съдържат антиген на имунната система без въвеждане на вирусни частици. Един от начините на производството им включва изолиране на специфичен белтък от вирус или бактерия (например бактериални токсини). Недостатък на тази техника е, че изолираните протеини могат да имат различна


МЕДИЦИНА от инактивирани бактериални екзотоксини, като се елиминира тяхната токсичност при запазване на антигенните им свойства. Такива ваксини могат да се приготвят и от змийски отрови. Те могат да се прилагат като ваксини или като антигени за получаване на противозмийски лечебни серуми. Примери за такива ваксини са ваксините срещу тетанус и дифтерия, както – и ваксината за кучета против ухапване от гърмяща змия. В процес на разработка са и експериментални ваксини, разчитащи на различни стратегии: • Комбинация между ваксини дендритни клетки с антигени. Такива ваксини са ваксините срещу мозъчни тумори. • Рекомбинантни ваксини - могат да бъдат създадени чрез комбиниране на физиологията на един микроорганизъм и ДНК от друга страна, имунитет срещу болести, които имат сложни процеси на инфекция. • ДНК ваксина - създадена от ДНК на инфекциозен агент (вирус или бактерия). • Т-клетъчни ваксини - на основата на рецепторни пептиди. Тези пептиди могат да променят продукцията на цитокини и така подобряват имунитета – срещу треска, стоматит, атопичен дерматит.

Според целите, за които ваксините се използват, те се разделят по следния начин: • За масово приложение. Тук трябва да отделим специално място на

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

триизмерна структура от протеините в нормалния им контекст, и могат да предизвикат антитела, които не могат да разпознаят инфекциозния организъм. В допълнение, субединичните ваксини често предизвикват слаб отговор на антителата, в сравнение с други видове ваксини. Такива ваксини са ваксините срещу чума, хепатит Б и човешки папиломен вирус. 5. Смесените (конюгирани) ваксини съдържат капсулни полизахариди, смесени с белтъчен носител, в резултат от което те придобиват характер на Тзависими антигени – с висока имуногенност при приложение в кърмаческа и ранна детска възраст и с развитие на имунна памет, осигуряваща ефект от реимунизациите. Конюгираните ваксини са включени в съвременния имунизационен календар и се прилагат успешно за защита на децата от хемофилус инфлуенца тип В, пнемококови и менингококови инфекции. 6. Комбинираните ваксини се приготвят от антигени на няколко вида микроорганизми и създават при въвеждането им имунитет едновременно срещу няколко заболявания. Възможността за използване на ваксини от този тип е обусловена от способността на имунната система на организма да осигури пълноценен добре изразен имунен отговор срещу едновременно въведените голям брой различни антигени. С комбинираните ваксини става възможно да се избегне многократното инжектиране на отделните моноваксини, които влизат в техния състав. 7. Токсоидните ваксини се приготвят

25


МЕДИЦИНА

• •

въпроса за колективния имунитет. Изработването и наличието на колективен имунитет при инфекции, чието предаване е от човек на човек, довежда практически до затрудняване или дори до невъзможност за инфекциозния агент да се реплицира и да се предава. При висок имунизационен обхват (най-добре над 95%) е възможно да се мисли за елиминация или дори изкореняване на дадено заболяване. Предназначени за населението на райони с ендемично разпространение на дадена инфекция - напр. на жълта треска. Предназначени за определени контингенти, изложени на висок риск от дадена инфекция поради местоживеене, професия, възраст, рисково поведение, пътуване в ендемични райони. Предпазначени специално за контрол на епидемии. Предназначени за единично приложение най-често на терапевтични ваксини в случаи на инфекции и/или заболяване.

А също така – и на: • Едновалентни (моновалентни) – срещу един вирусен щам • Многовалентни (поливалентни) – срещу повече от един вирусен щам или срещу повече от един вирус. Благодарение на ваксините е изкоренене вариолата (едрата шарка) и са ограничени заболяванията от полиомиелит, морбили, рубеола, тетанус, паротит, варицела, коремен тиф. Съвременните ваксини предпазват организма от вируси, бактерии, токсини и паразити. Бъдещите ваксини ще ни предпазват също така и от болести, причинени от собственото ни тяло (алергии, рак, множествена склероза, болест на Алцхаймер).

По материали от: http://www.lifeslittlemysteries. com/571-how-do-vaccines-work.html http://en.wikipedia.org/wiki/Vaccine http://en.wikipedia.org/wiki/ Vaccination

сп. Българска Наука за младежи 26

Ваксините се делят още на: • Терапевтични ваксини; • Профилактични ваксини.

http://nauka.bg


Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

Режисьор Борис Грозданов

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука за младежи

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

http://nauka.bg

27


ИСТОРИЯ Балканската война 1912-1913

Н

средство за това. Налице е пълно национално съгласие за българската политика на Балканите и огромно желание за водене на бъдещата война.

В началото на ХХ век България се развива много добре, държавата и хората забогатяват, националната култура има европейски измерения. Царят ред, прогрес и високо национално самочувствие на българския народ. Но всеки българин знае, че голямата задача на обединението на българите предстои. Държава, армия и народ са единни в страстното си желание да освободят българите в османската империя и да обединят народа в една държава. След Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г., всички виждат войната като единствено възможно

На Балканите се преплитат интересите на великите сили, относно т.нар. Източен въпрос, или битката за наследството на Османската империя. Берлинският конгрес от 1878 г. е създал разделил политическите граници от етническите и е създал предпоставки за бъдещата Балканска драма. В Европа има два военно – политически блока, които по-ксъно ще започнат Първата световна война. Руската и Британската империя и Франция са обединени в Съглашението, или Антантата, а „Тройният съюз“включва Германия, Австро – Унгария и Италия. Двата съюза се състезават за влияние на Балканите. Назрява конфликтът между християнските държави, начело с България и вековният враг – Османската империя. За да затвърдят водещата си позиция на Балканите руските дипломати все по-

сп. Българска Наука за младежи

а 5-ти октомври 1912 г. Българската войска навлиза в Османската империя. Това е дълго чакан ден. От Одрин до Бургас и от Дунава до Бяло море хората се поздравяват с „Честита война!” Започва най-яркият, военният опит за национално обединение на България и с него българите пишат блестяща страница в историята си и в световната военна история.

28

Антоан Тонев Радослав Тодоров

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ зона“) остава за България, останалата („Спорна зона“) ще бъде определена с арбитража на руския император. Подписан и е договор между България и Гърция. България се задължава да участва с 300 000 армия, а Гърция – със 120 000. Обаче за новите територии в договора с Гърция не се споменава нищо! Договорите, особено този с Гърция са много зле сключени и носят огромна геополитическа грешка за България – единствените й гаранции срещу нарушаване на договорите са самите договори...... Тилът й в Македония остава открит, а основната тежест на удара срещу врага – остава за нея. При евентуален сърбо-гръцки съюз, нищо не пази България от запад, при положение, че воюва на Изток. Изтегли ли се на запад, нищо не пази България от Изток. Всичко се опира на добронамереността на Гърция и Сърбия...... На този дипломатически фон, на сцената на балканската история излиза един фактор, с който се всички се съобразяват – Българската войска. В България тя винаги е сред най-важните институции на държавата. Българските политици инвестират почти 30% от всички приходи на държавата в нея. Българският народ питае огромно уважение към своята войска и за всеки българин е въпрос на чест да служи в нея, по 2 години в пехотата и 3 години в специалните родове войски. Там младите българи, без разлика на произход и статус, се приучават към ред, дисциплина и уважение към държавността, придобиват безценни умения и опит, които поставят българската

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

усилено се опитват да свържат в съюз България, водещата балканската православна държава, и Сърбия, техния най-верен балкански съюзник. Само че, Русия не подкрепя пряко българските стремежи за национално обединение и е по-скоро склонна Македония да се подели между Гърция и Сърбия. След Итало-Турската война от 1911 г. става ясно, че Османската империя не е така силна, както изглежда. На 19 юли 1912 г., след атентат на ВМРО, в гр.Кочани местните турци убиват 40 българи. Реакцията в България е крайно остра. Оформя се Балканският съюз - система от договори и съглашения между християнските държави на Балканския полуостров, чиито гръбнак са България и Сърбия. Според техния договор, ако Австро- унгария нападне Сърбия, България ще й помогне с 200 000-на войска. Ако Османската империя нападне някоя от двете страни и двете се задължават да се включат срещу нея с всичките си сили. Ако двете страни решат първи да атакуват империята, България ще участва минимум с 200 000 души, Сърбия - със 150 000. Бъдещите територии се разпределят както следва: Сърбия признава правото на България да анексира всички турски територии в Източна и Беломорска Тракия и Източна Македония; България признава правото на Сърбия да анексира всички територии северно и западно от Шар планина – Косово и Новопазарския санджак. По средата между Шар планина и река Струма остава една зона, която или ще получи автономия, или ще се подели по диагонал от Крива Паланка до Охридското езеро; частта югоизточно от тази линия (наречена „Безспорна

29


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

армия сред най- подготвените армии от началото на ХХ век. В последвалите събития, военният дух и качества на българина тепърва ще изненадат врага, Европа и света. Военната служба е гордост, а като цяло войниците й се посвещават от дъното на душата си. Огромната любов на българите към войската им и желанието им именно чрез нея да реализират националния си идеал, са повече от очевидни.

30

ния. В Устава за строева служба на пехотата се обръща специално внимание на един боен прийом, станал „патент“ на българите - атаката „На нож”. Тя е върховен момент при настъплението. Наред с деморализиращия за противника ефект се преценява, че качествата на българските войници ще бъдат използвани най-пълноценно при подобни директни схватки. На войниците се сочи, че отстъпването не е поражение, а само хитрост. Това положение бива разяснявано на всички чинове и създава изключителна морална устойчивост. Дори и при върховно напрежение и заплаха от пълен разгром българските воини, отстъпвайки планират съкрушаване на врага със следващото си действие. Друго подобно прийом е безшумният нощен щурм - при нощни действия войските се обучават да се придвижват безшумно в сгъстен строй и да атакуват на нож без стрелба. В тези случаи, кошмарът на противника ще се окаже непреодолим.

Структурата е проста и ефективна. При война армията става от 137 хиляди (100 000 пехота, 3 570 конница, 12 000 – артилерия, 4 000 – инженерни войски, 600 – полска жандармерия, 12 000 – спомагателни войски и 5 500 –военни учреждения), става на 459 810 души, или около 10% от цялото население на държавата. Налице са 97 352 коня и волски впрягове и 15 758 товарни каруци. Въоръжението е последната дума на техниката – карабини „Манлихер”, оръдия „Круп” и „Шнайдер“, пистолети „Парабелум”, картечници „Максим”. Униформата е максимално опростена и пригодена за В този исторически период технофронта, съобразена с новата за нача- логичната изостаналост от великите лото на ХХ век идея за защитен цвят. сили не е така голяма, както по-късно и се оказва, че в лицето на БългарскаБългарската армия е впечатляващо та войска противникът среща една изобучена. В документите й пише: „ар- ключително опасна и модерна военна мията да бъде възпитана в духа на сила. свободното, самостоятелно проявление на умствените и физическите сили На юг от България обаче има против.... при изпълнение на дадената зада- ник с дълготрайна военна традиция, ча. Целите се задават от висшите на- имперски ресурси и сериозен опит. чалници, по-долните действат съвсем Османската империя все още е знасамостоятелно в избиране средствата чителна сила, макар и вече критично ”. Това създава прослойка от ясно ми- изостанала. Тя обхваща територия от слещи и действащи офицери, които 2 983 000 кв.км. и население от 24 800 ще изиграят ключова роля на бойното 000 души - в пъти повече от всичките поле, без страх да взимат бързи реше- страни от Балканския съюз. Турската

http://nauka.bg


войска на Балканите е 420 000 души, въоръжени с пушки „Маузер“ и „Мартини“, 2300 оръдия и 420 картечници. Империята обаче е болният човек на Европа. Части от командният състав са лошо подготвени. Отношението им към редовите войници е презрително и сурово. У самите войници липсва особена мотивация да се бият, набляга се на религиозни чувства. Зрее младотурската националистическа революция. Срещу българите в Тракия е Източно-тракийската турска армия от 183 600 души, отделно от Одринския гарнизон от 70 000 души. Силите им трябва да настъпят от Одрин и Лозенград към Елхово и Стара Загора, българските войски трябва да бъдат изтласкани назад по долината на Марица, притиснати към Родопите и унищожени. В Македония, Албания, Косово и Епир, Западната (Вардарска) армия е от 156 000 души, срещу които обаче съюзниците разполагат с общо 421 000 души. Турската армия се води от добри професионалисти, като Гази Мехмед Шукри паша, Абдулах паша, Махмуд Мухтар паша, Явер паша или Хюсеин Рауф Орбай бей. Сърбия има 230 000 армия с 540 оръдия, командвана от ген. Радомир Путник. В състава й е и българската 7-а Рилска дивизия, с обща численост 50 000 души. Основната цел на сръбските войски е да пробият по главното направление на юг от Враня през Куманово към Щип, през Крива Паланка към Кочани, през Прищина и Скопие, към Косово. Сръбската армия навлиза в Македония, но е спряна край Кратово. В Кумановската битка, най-крупното срaжение във Вардарска Македо-

ния, сръбската армия (132 000 души) превъзхожда двойно османската (65 000 души) по численост и в продължилите 2 дни боеве изтласква турците, като и двете страни понасят незначителни загуби. Турците се прегрупират и изтеглят към Битоля, а от юг са притиснати и от напредването на гръцката армия, но успяват да я отблъснат при Лерин. В Битолската битка сърбите превъзхождат почти тройно противника (108 000 на 38 000 войници) и отново успяват да го победят, като загубите и на двете страни отново са миниатюрни. Зеки паша отстъпва през Ресен към Южна Албания, с което се слага край на османското военно присъствие в Македония. Разбира се всичко това е улеснено и от действията на отрядите на ВМРО в тила на турските войски. След овладяването на Македония Сръбското командване отделя значителна част от силите си в подкрепа и на останалите фронтове, където се бият съюзниците му. 2 дивизии (Тимошката и Дунавската) са изпратени при обсадения Одрин, а други 3 дивизии – при обсадената Шкодра. Черна гора първа започва военни действия против Османската империя, с около 35 000 души, със 140 оръдия с овладява Новопазарския санджак и най-вече крепостта Шкодра. Тя пада след боеве и преговори. Гърция разполага със силен флот (главнокомандващ – адмирал Павлос Кунтуриотис) около 30 кораба. Сухопътните сили са разделени на 2 армии – Тесалийска и Епирската от 250 000 и 215 000 души. Флотът бързо установява господство в Егейско море и блокира Дарданелите. На 5 октомври

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

31


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

гръцката Тесалийска армия настъпва на север към Солунр излиза в долината на Бистрица и напредва към Вардар, като в решителната битка при Енидже Вардар, ( 80 000 души и 120 оръдия срещу 25 000 турски войници с 30 оръдия) турците са разбити и решават да изоставят Солун. Така гръцката армия влиза свободно в Солун само няколко часа преди в града да влезе и българската. Епирската армия достига превзема за три дни крепостта Янина.

32

Българската армия започва войната с т.нар. „Лозенградска операция“ по линията Лозенград – Одрин. Българския план е I и III армии да напреднат към Цариград след като II армия неутрализира Одрин. Първият важен обект е Лозенград, който затваря пътя на юг. Българските командири изработват сложен, но много ефективен план. Втора армия трябва да напредне Одринската крепост и да блокира там огромния гарнизон. Първа армия трябва незабавно да настъпи на юг. Трета армия, скрита зад Първа, трябва да настъпва директно на юг в отстъп от I и II армии и когато те заемат изходно положение, трябва изненадващо да удари Лозенград. Основа на плана е объркващото движение и изненадата, като турците до последно не подозират, че цяла българска армия се придвижва на разстояние от един преход зад първите две, които всъщност я прикриват. Българските командири, в напълно равнинна и пуста местност, успяват да скрият 1/3 от войските си, прикривайки ги с другите 2/3. Затова на 9 октомври турското командване решава III корпус, да удари от Лозенград левия български фланг,

http://nauka.bg

смятайки че това са основните български сили. Командирите Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша агресивно настъпват по линията Лозенград - Одрин. Двете армии вървят една срещу друга, без да знаят за това. На 9 октомври изненадващо се сбълскват в цяла поредица срещни боеве – при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра, Ериклер и Раклица. В тях българи и турци се изправят като равни за пръв път от 14-ти век. В тези боеве страните се сблъскват драматично, но българите надделяват. При Гечкенли и Селиолу османците са пометени, включително с хладнокръвна нощна атака „на нож!“ При Ескиполос – Петра се българските артилеристи с бесен огън сломяват османските батареи. На 10 октомври рано сутринта българите започват настъпление в утринната мъгла. 19-ти Шуменски пехотен полк, с невероятен пример за храброст и военно майсторство, настъпва през нощта, в абсолютна тишина към село Ескиполос и изненадващо се хвърля на нож върху противника. 44-ти пехотен полк под прикритието на мъглата подхожда до критична близост до турските окопи и след кратък пехотен огън успява да ги завземе. На 800 крачки от позицията на османците, започва жестока престрелка между пехотните части. Под прикритието на дъжда някои български части успяват да напреднат още и се озовават на 500 крачки от турците, а дори и по-близо. Артилерията нанася сериозни загуби на турските части. Настъпва критичният момент - врагът се опитва да вкара нови войски в боя, но командирът на резервната дружина на на 43 –ти пехотен полк, самостоятелно заповядва развръщане, при


което българската картечна рота избива цял турски полк и прекратява настъплението. Българите започват атака на нож и се спускат стремглаво към турските позиции, което предизвиква силна паника и масово безредно бягство. Българските войници искрено са вярвали в правотата на делото и напълно са осъзнавали, че войната е освободителна и национално обединителна война. Вярата, че правдата ще възтържествува и желанието за въздаване на историческа справедливост тласкат българските воини по кървавия, но славен, път към победата. „На петвековний враг ний носим Божий съд!“ – ще обобщи Пенчо Славейков в стихотворението си „Напред към подвизи и слава“...... Стреснати, турците са напуснали Лозенград. Ген. Радко Димитриев влиза в града и е посрещнат с всенародна радост от местните българи. Османските войски обаче се реорганизират, слагат край на паниката си и се укрепяват на линията Люлебургаз – Бунархисар. Планът е там да се даде отпор на българската III армия, тя да се разгроми и да се мине в стратегическо контранастъпление. На 15 октомври българската войска започва Люлебургаз-Бунархисарската операция. 1-ва и 2-ра армии атакуват отбраната на имперските 1-ва и 2-ра Източна армии. Интензивните сражения траят 6 дни и са най-драматичните във войната. Позициите на турските войски са удобни за отбраняване. Българите отстъпват по численост с около 10%, но въпреки това нападат. С мо-

щен удар към Бунархисар, 5-а Дунавска дивизия помита противника чак до главната турска позиция, а 4-та и 6-та пехотни дивизии достигат Люлебургаз. С мощен огън турците спират българското настъпление и 2-а Източна армия нанася контраудар. Българската 4-а пехотна дивизия обаче прави пробив в отбраната на 1-а Източна армия при Караагач. Страните са в мъртва хватка, съгласно планът на Махмуд Мухтар паша, който почти успява. Турците са пред пробив, който може да доведе до разгром на цялата българска армия. Първа българска армия обаче минава в решително настъпление на десния фланг при Люлебургаз. Кавалерийската дивизия излиза южно от Ергене и застрашава тила на турците, 6-а дивизия разширява пробива при Сатъкьой. Българските войници не само не отстъпват, но са обвханати от такъв устрем за контратака, че за часове обръщат битката. Контраударът им е такъв, че врагът започва отстъпление, което прераства в паническо бягство, продължило няколко дни. Опитният Махмуд Мухтар паша, виждайки разгрома, се отказва от реорганизации на армията си и просто побягва с нея. Часове преди сигурната си победа, турската армия претърпява пълен провал. Загубите й са катастрофални – на места до 70%. Османската империя започва сондажи за сключване на примирие.. Операцията е найкървавото сражение през Балканската война. Българите губят 21 162 убити и ранени, османците – около 30 000. Разгромът на последните обаче е пълен. Те се укрепяват на чак Чаталджанските позиции, на 30 км. от Цариград. Българската победа е пълна.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

33


сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

34

В Черно море господства турския флот, който дори бомбардира българския бряг. Основната му цел е да осигурява пътя Кюстенджа-Истанбул и да блокира българските пристанища. На 15 октомври капитанът на крайцера „Хамидие“ Хюсеин Рауф бей, дава ултиматум на Варна и Балчик да се предадат, като ги заплашва с разрушение. На 7 ноември български радисти узнават, че турски кораби пътуват от Кюстенджа. Четирите български миноносеца – „Летящи”, „Дръзки”, „Смели” и „Строги” забелязват крайцера „Хамидие” през нощта. Започва битка на четирима Давидовци с османския Голиат. „Хамидие“ е 39 пъти по-тежък от българските кораби, има 12 пъти по-голям екипаж и 12 пъти по-голям огневи залп. Българските кораби атакуват един зад друг, като стрелят последователно. Първите три пропускат, поради майсторството на капитан Хюсеин Рауф бей, един от най-опитните османски командири. Последен стреля „Дръзки”, само от 60 м, който единствен улучва „Хамидие”. Торпедото пробива носа на крайцера, отваря се 4-5 метрова пробойна и трюмовете се наводняват. Наполовина потънал, „Хамидие” е извлечен с кърмата напред от друг турски кораб. Той изстрелва стотици снаряди без да улучи целите. Българските миноносци постигат 25% улучваемост. По това време улучваемостта във всеки останал флот в света е не повече от 5%, а в Руско-японската война от 1905 г., са изстреляни стотици торпеда без ни едно попадение. „Хамидие“ бива изтеглен и ремонтиран, след което през цялата 1913 г. действа срещу гърците в Средиземно море. В резултат на тази бит-

http://nauka.bg

ка турското снабдяване в Черно море се прекъсва до края на войната, а Османският флот престава да обстрелва българските позиции при Чаталджа. С една единствена битка и с един единствен изстрел, корабчето „Дръзки“, командвано от 28 годишния мичман Георги Купов, обръща стратегическото съотношение на силите в Черно море. След Люлебургаз – Бунархисарската операция, българската армия открива пътя към столицата на Империята. Изпаднала в ужас, Османска империя търси примирие. България, под влияние на опиянението а и на лични амбиции на царя, отхвърля молбата. Турците се укрепяват на Чаталджанската позиция. Българските войски започват масирано настъпление ха 29 – 30 октомври. Между 24 и 27 октомври са завзети Мидия и Подима на Черно море, като мярка срещу евентуален османски десант. От 28 до 30 октомври Хасковския отряд завзема Ерегли, Родосто и Силиврия на Мраморно море. Българското командване се готви за нанасяне на последния удар срещу Османската империя. I и III български армии се обединяват под разпорежданията на ген. Димитриев. Сред българите обаче започва холера. Чаталджанската позиция е много сериозно препятствие. Тя е само на 30 км. от Цариград, с отбранителна линия по естествено възвишение с дължина около 25 км, лесно достъпно от турска страна и много стръмно от север и има 29 укрепления по западен образец. Там се събират 180 000 души и 308 оръдия плюс флотската артилерия, а българските са малко повече от 176 000 души и 466 оръдия. От


българите 11 331 войници, подофицери и офицери са заболели от холера, а 621 са били починали от болестта към началото на атаката. Съотношението е в полза на отбраняващите се, защото за успешна атака трябва превъзходство на атакуващите 3:1. Турският план е – пасивна отбрана, изтощаване на българите и контранастъпление. Българският план разчита на изнасяне на артилерията в предни позиции. Ген. Димитриев се съмнява в успеха. Ген. Савов казва: „Какво да се прави?! Няма такъв човек в България, който, при дадената обстановка, би се решил да поеме върху себе си страшната отговорност да не атакува.”. Въпреки всички доводи против, емоциите надделяват и българското командване решава веднъж завинаги да разчисти всички сметки с Империята. Атаката почва на 4 ноември в 5 часа сутринта. Двете български армии – I –ва и III-та, трябва да настъпят на 25 километров фронт и да пробият турската защита най-малко на 3 места. Това е голяма грешка - по всички военни правила в такава ситуация се предприема концентриран удар. Разпокъсаните български сили не могат да се справят с добре укрепените, въоръжени и защитаващи столицата си османци. Каквото и да кажем за смелостта на българските войници и офицери, атакували Чаталджанската позиция все ще бъде малко. Въпреки холерата, лошите доставки, грешките на командването и пречките по бойното поле българските военни атакуват един след друг в стройни редици и макар че са отблъснати, не се предават и доказват, че българите са бойци от най-

висока класа. През нощта на 4 срещу 5 ноември 29-ти пехотен Ямболски полк начело лично с полковник Кръстю Златарев приближава безшумно до турското укрепление №2 и само за няколко минути успява да го превземе, ликвидирайки защитниците. Атаката обаче не може да се развие. На 5 ноември българското настъпление е в дъжд и гъста мъгла. Турците оказват ожесточена съпротива и успяват да спрат българите на много места. Около 11 часа на много места българите са отбити и това е един от най-критичните моменти в цялото сражение. Към 14.00 часа някои дивизии са силно обезкървени. Настъплението е отменено, а оттеглянето - организирано и незабелязано. Войниците не губят присъствие на духа, отстъплението се приема за тактическо. През следващите няколко дни турското командване атакува българските позиции. Особено опасни са нощните атаки. При първата атака български часови дочува към 21 часа, че има сериозно раздвижване и съобщава на ротния си командир. Командирът незабавно нарежда всички да се подготвят за нощна атака и да са в състояние да стрелят по негова заповед, като едновременно с това са уведомени и съседните роти. Българите са нападнати от добре подготвени и елитни османски части. На някои части от фронта турците си служат с хитрост, като приближавайки, подвикват на фрази на български. Заблудени, българските командири нееднократно прекратяват стрелбата и турците все повече и повече напредват. В този критичен момент редник Киро Василев, с непоколебима смелост излиза напред в тъмнината, стига на 5 – 6 крачки до

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

35


сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

36

настъпващите 11 000 турци и извиква с пълно гърло: „Турци са!!!!!”. Измамата е разкрита и българските части откриват огън. VIII-ма рота, командвана от поручик Петров, излиза от окопите и незабавно контраататуква „На нож!”. В жесток ръкопашен бой в тъмнината, врагът, макар и многоброен и високомотивиран, е спрян. Други български роти също се хвърлят на нож и турците започват да отстъпват. Скоро бойният вик „Ура!” заглушава напълно турския боен вик и започва паническо отстъпление на турците. Макар да не успяват с пробива на Чаталджа, българите показват, че нямат никакво намерение да отстъпят своите позиции! Войната изобилства от такива епизоди. Мъжеството на българските войници няма граница и изпълва всеки българин с гордост. Атаките на нож стават български патент, а бойният вик „Ура!” и командата „Напред, на нож!!“ стряска турците и в съня им. На 9 срещу 10 ноември в 4 сутринта, турците нападат позициите на 3 пехотен Бдински полк и успяват да ударят фланга му. Виждайки критичността на ситуацията, командирът полковник Георги Тенев, герой от Сръбскобългарската война, лично повежда две роти „на нож!“ В страшен ръкопашен бой турците са разбити и побягват, но полковник Тенев, убит от граната и много българи остават завинаги на бойното поле. На 20 ноември когато е подписано примирие между Балканския съюз и Османската империя. Българите се укрепяват на Чаталджа, без да могат да я превземат. Столицата на турците е само на 30 км. зад тях, те нямат мяс-

http://nauka.bg

то за отстъпление, а от друга страна, бързо се снабдяват от огромния град. Неуспехът обаче изобщо не прекършва духа на българските воини. Българинът, макар и победен в едно отделно сражение, много добре разбира, че превесът във войната е него. Победата на турците всъщност е само в добре проведената отбрана. Българите са на 30 км. от Цариград. На Родопското и Македонското направление действат второстепенни, но много важни български сили - 5 отряда, които отрязват турците от Македония и от Източна Тракия. Родопският отряд настъпва срещу османците и ги разбива в малки, но ожесточени погранични сражения. Освободени са Разлог, Неврокоп, Пашмакли (дн. Смолян) Драма, Серес, Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач, Кърджали - Кюпрюлю – Хамзалар – Софулар – Якашлар. Кърджалийският отряд настъпва към Балкан Тореси и там на 7 ноември се разиграва важно сражение с войските на Явер паша. Българските войски с лъжлива атака нападат фронтално, но в две колони правят обход. Усетил клопката, Явер паша бързо нарежда отстъпление, но бива пленен, заедно с 11 000 войника и много оръжия. Дедеагач е завзет и държан повече от 8 дни от само 100 български доброволци. Айроболският отряд за няколко дни ликвидира основните башибозушки части. Хиляди българи от Македония, доброволно влизат във войската, но те „вадят кестените от огъня“ на Цариградското направление, а в Македония остава само VII-ма Рилска дивизия в състав 36  000 човека и воюва заедно


ИСТОРИЯ нално обединение. Времето за това настъпва през есента на 1912 година и след като на 17 септември започва мобилизацията над 600 000 българи се стичат в армията. Сред тях са и 60 000 емигранти, трескаво завърнали се в Родината, и хиляди доброволци от Македония. Българите се записват в редовете на армията все едно отиват на сватба. Радостта е всенародна и вълнението обхваща цялото общество.Записват се дори опълченци от Руско – турската война, като един от тях казва: „Всичко, което имам, заедно със себе си давам за Родината и Свободата.” България печели войната благодарение на изключителния дух на своята войска. Българите загърбват личните си проблеми, драми и конфликти, за да се обединят в един железен юмрук разгромяващ османската войска където я срещнат. Победите дават основание за гордост на целия български народ. Цял свят разбира, че ние вече не сме нито роби, нито освободени. Българинът вече е свободен и не само е свободен, но е и освободител. Трудно е днес да си представим колко сплотен е бил в онези мигове нашият народ, но както пишат чуждите кореспонденти сякаш в този момент всички български сърца туптят заедно, като едно голямо, общо, всепобедно и гордо българско сърце.

Значението на победата на България в Балканската война е огромно. Пред целия свят се легитимира правото на българите от Македония и Тракия да За нас българите Балканската вой- се присъединят към Царство Бългана има освободителен характер, като рия, за да живеят всички българи в крайната цел е постигане на нацио- една държава. Победата в Балканската война издига нашата държава в очи-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

със сърбите и гърците, които до неотдавна са тормозели българите в Македония.Този голям геополитически парадокс и може би стратегическа грешка ще имат исторически последици за българския народ. Дивизията овладява Горна Джумая и Царево село, а сръбската Тимошка дивизия тръгва към Крива паланка и Кратово чак след като българите са разчистили пътя й. Дивизията продължава по Кресненското дефиле, освобождава Кочани и по този начин подсигурява сръбския фланг. После сръбският ген. Степанович запоявдва на българите да се отправят към Серес, но малко след това - да спрат. Видно е, че още в този ранен етап от развитието на войната сърбите са имали желание да поставят ръка на колкото се може по-голяма част от Македония. В Македония българските войски са приети изключително радушно като освободители и родни братя. Дивизията настъпва на юг към Радовиш – Струмица – Дойран и Пехчево – Берово за Петрич и след това през Беласица и Круша планина за Солун. На 26 октомври българските и гръцките военни части с ускорен ход напредват към града. Тези походи остават в историята под названието „надпреварата за Солун”. Комендантът Тахсин паша се предава на гърците, за да всее раздор сред съюзниците, а вероятно и срещу подкуп. След това по гръцко настояване VII Рилска дивизия се премества на Източния фронт. Българите в Македония остават и без тази защита.

37


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

те на Европа и на целия цивилизован свят и все повече Велики сили гледат с нескрито възхищение към България, която неслучайно е наричана „Прусия на Балканите”. Международният авторитет на Родината ни неимоверно нараства и тя вече е възприемана като равноправна държава от всички европейски и световни суверенни държави. България пречупва Османската империя и успява да отвоюва толкова дълго владените от турците християнски земи на Балканите. И това никой и никога няма да може да оспори, защото на всички е ясно, че България играе решаващата роля при победата на Балканския съюз!

38

политическия елит в последните десетилетия води до сериозни проблеми в българското общество и до големи заплахи за българската държава. Изправени сме пред предизвикателства, които макар на пръв поглед да изглеждат доста различни, всъщност са много близки до онези пред които се изправят сънародниците ни през 1912 година. Днес ние отново имаме нужда от нови поводи за гордост, от повишаване на националното самочувствие, от сплотеност и народно обединение и от една обща национална цел в преследването на която да проявим найдобрите си качества. Нека примерът на нашите деди от бойните полета на Балканската война ни послужи като пътеводна звезда в бурното море на световната политическа, морална и икономическа криза, която ни съпътства! Нека винаги помним, че „Съединението прави силата”! Това означава, че заедно можем да преодолеем всяка заплаха! Заедно можем да изградим една силна, независима и благоденстваща България!

Днес патосът, с който са се отбелязвали различните годишнини от началото на войната и от най-важните ни победи, отдавна е изчезнал. Изчезнала е сякаш до голяма степен и гордостта на българския народ от победите на славните му предци. От една страна това се дължи на недостатъчно високата историческа култура сред част от обществото, а от друга на изключително пасивната държавна пропаган- Поклон пред героите! да. Българските политици като че ли се срамуват от патриотизма и родолюбието, неразбирайки че без тях изчезва спойката между българите и се Целия текст може да намерите на: разпада както народа, така и държавността. Ако продължаваме да вървим http://1912.nauka.bg по този път скоро ще се превърнем в механичен сбор от индивиди, всеки от които върви по свой собствен път и Автори на текста са: преследва своите собствени цели, без значение дали те са в противоречие Антоан Тонев и Радослав Тодоров или дори в ущърб на интересите на неговите сънародници. Така характерната безисторичност на голяма част от

http://nauka.bg


Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

Режисьор Борис Грозданов

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука за младежи

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

http://nauka.bg

39


ИСТОРИЯ

ВОЕННА ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ВОЕННА РЕВОЛЮЦИЯ? Последователност и промяна във военното дело на Европа (1500 - 1700 г.) Александър Стоянов

Т

сп. Българска Наука за младежи

еорията на Военната Революция (the Military Revolution Theory) е една от най-издържливите и наложени идеи в историята на Новото Време. Тази теория, формулирана от проф. Майкъл Робъртс преди повече от 60 години, продължава и до ден днешен да оформя идеята на историците за това, как са се водели войните в този бурен период от историята на Европа. Разбира се, както всяка друга теория, и тази е претърпяла известни метаморфози, преминала е през перото на свои критици и поддръжници, и е получила безброй разновидности, засягащи не само европейската, но и световната военна история.

40

Изненадващ остава фактът, че 60 години по-късно, Теорията на военната революция остава практически непозната за българската историография. За съжаление, българските историци рядко обръщат поглед към Европа през Новото време, може би защото именно през този период, Османската империя е силна и проявите на българщина са сравнително ограничени, откъдето следва, че този период не ни касае пряко. Малцината, които все пак се занимават с историята на Новото време, предпочитат да разглеждат множеството икономически и културни процеси, които съпътстват

http://nauka.bg

развитието на Стария континент през разглеждания период. Войната, от своя страна, остава една сравнително безинтересна ниша, която служи като фон на дипломацията, политиката и търговията. Нейните специфики, както - и сложните взаимовръзки между военните действия, държавния апарат на ancient regimе1 и търговските интереси на крале, републики и компании остават в сянка. Целта на тази статия е колкото да представи идеята за военната революция пред по-широка публика, толкова - и да запълни съществуващата празнина в българската историография. Разбира се, подобно начинание не е по силите на която и да е статия, а изисква поне монография или сборник със статии, посветени на проблемите на военната история в Новото време. Въпреки това, все от някъде трябва да се започне и аз се надявам този текст да е едно добро начало. Няколко думи за периода Преди да започнем с представянето на теорията на военната революция, е редно да споменем няколко думи за периода, в който се развива действието в нашата историческа пиеса. Както отбелязва Пол Кенеди, през 1500 г. Европа нито е най-гъстонаселения, нито


ИСТОРИЯ - най-богатия, нито - най-проспериращия регион на Земята. Населението е ограничено, ресурсите са на привършване, територията е разпокъсана между стотици държави, а властовите центрове са силно отслабени от религиозни, икономически и политически противоречия.2

риографски дебати, авторът приема, че културно, географски и политически Европа обхваща следните територии в пределите си: Всички политически, икономически и религиозни процеси, които се случвали в разглеждания период, засягали целия горепосочен регион, превръщайки всяка негова част в неделим елемент от цялото. Поради тази причина всякаква идея за революционни промени, засягащи една част от региона, на практика засяга цялата територия.

сп. Българска Наука за младежи

Тук е момента да направим една важна вметка, а именно - какво трябва да разбираме под „Европа“ в този период. Според западната историография, Европа свършва до Будапеща. Според руснаците и османистите, двете източни монархии също трябва да се числят към Европа, чест за която се борят и Да се върнем на нашата история. През поляците. Без да задълбаваме в исто- 1500 г. Европа, макар и изоставаща,

Териториален обхват на „Европа“ 1500-1700 г.

http://nauka.bg

41


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

Светът в 1500 г.

42

както предполага Кенеди, все пак, вече дава заявки за едно по-експанзивно бъдеще. Португалците вече са установили контрол над по-голямата част от африканската търговия, завладели са няколко опорни точки в Индия, а след 4 годни ще започнат и колонизацията на Бразилия. Испанците вече чукат на вратите на Мексико, а колониите в Карибите започват да изпращат богатите доставки на захар и някои местни подправки. Англия и Франция започват своите първи експедиции в лицето на Кабот и Картие, а руснаците хвърлят погледи през Волга към Сибир. Важно е да се отбележи, че паралелно с тази колониална експанзия се появяват още няколко извън-европейски империи, които базират мощта си на същите принципи, на които - и европейските армии – огнестрелните оръжия. Т.нар. „барутни империи“ - Персия, Моголия и Китай поставят под контрола си огромни по размер територии, а армиите, които събират под знамената си, надминават десетократно европейските по отношение на количество, без да им отстъпват по

http://nauka.bg

качество на снаряжението. Именно това паралелно развитие дава повод на западните историци да говорят за паралелни „военни революции“ и в други части на света. Именно в контекста на тези военни революции историците се опитват да проследят хода на конфронтацията между „Запада и всички останали“ (The West and the Rest). Това, с което историографията все още се бори, е идеята за „третия свят“ и „изостаналостта“ на целия останал свят спрямо Европа. Имайки предвид идеята, че Европа свършва в Унгария, може да се каже, че тези идеи за „изостаналост“, често са отнасяни и към Русия, Полша и Османската империя. До колко този подход е коректен, ще коментираме по-долу.

Военната революция

Дойде време да се запознаем със самата същност на теорията за военната революция. В тази насока са изписани доста страници, но нашата цел тук е да синтезираме информацията, а не да представяме някакъв прекомерно


ИСТОРИЯ временно, огнестрелните оръжия придали допълнителна мощ на пехотата, която заслонена от своите дълги копия, се превърнала в по-успешния род войска, в сравнение с кавалерията. Паркър, от своя страна, поставя ударението върху появата на нова укрепителна система, която да послужи като отговор на „барутната революция“, а именно – изграждането на геометричните бастионирани укрепления, наричани „италианска следа“ (trace italienne). Според Паркър, новите, потрудни за обсада укрепления, довели до рязкото повишаване на броя на армиите, нужни за тяхното превземане, както - и на въоръжението и организацията на тези армии.

Тези фактори от своя страна изисквали по-сериозна административна база от страна на държавата, модернизиране на финансовия й апарат и монополизиране на военната индустрия от страна на кралете, които искали да гарантират собствената си власт чрез контрола на новата, подобрена армия. Без да отхвърля напълно заключениКакто вече споменахме, всеки историк ята на Роджърс и Паркър, Джереми търси различни катализатори, които да доведат до резките, според тях, промени във военното дело. Роджърс говори за появата на дългия уелски лък, налагането на ранната артилерия и успешната употреба на копиеносци при противопоставянето на тежката кавалерия. Към това той добавя и постепенната поява на ръчни стрелкови оръжия – мускети и аркебузи. Според Роджърс, оръдието завинаги извадило от строя средновековните замъци и променило начина на подредба на войските по бойните полета. Съще- Концентрация на конфликтните зони в Европа

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

подробен анализ. Накратко казано, според историците, военната революция е процес, при който рязко се изменя начина, по който се водят войните в една епоха. Това изменение е причинено от определени фактори, а последиците от него изиграват изключително важна роля за формирането на държавата в съвременния смисъл на думата. Различните историци поставят революцията в различен период. Клифърд Роджърс говори за революция на Стогодишната война (1337 - 1453 г.), Джефри Паркър разглежда периода 1560 - 1660 г., свързан с множеството т.нар. „религиозни войни“, докато Джереми Блек отнася военната революция към по-късен период – 1660 - 1770 г. Това, което характеризира идеите и на тримата, е, че революцията е обвързана с определени зони, в които интензитетът на военните действия остава сравнително висок през целия период – по поречието на р. Рейн и прилежащите й територии, в Паданската долина в Северна Италия, в унгарската равнина.

43


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

Блек поставя акцента върху по-късния период (1660 - 1770 г.), позовавайки се на промяната, която въвеждането на кремъчния затвор и замяната на пиката с байонета, оказват на начина, по който се водели войните.

44

Блек отделя и важно внимание върху значението на военноморската техника, която, според него, преживява истински бум през разглеждания период, най-вече - в лицето на линейните кораби и окончателното отпадане на гребните съдове от голямата морска надпревара. Подобно на Паркър, Блек също подчертава ролята на военното дело при изграждане на модерната държава в лицето на просветения ancient regime. Според него, създаването на постоянни, редовни армии извиква нуждата от изграждане на постоянна административна и финансова структура, която да обезпечи тяхното съществуване. Тъй като около 75% от държавните бюджети отивали, за да покриват нуждите от война, спокойно може да се заключи, че тези нови структури представлявали гръбнака на държавния апарат. Така, ако се вземе Франция като показателен случай, създаването на постоянна армия вървяло ръка за ръка с формирането на военното министерство начело с Льо Воа и финансовото министерство, начело с Колбер. Скоро станало ясно, че, за да се финансират новите армии, трябват нови данъци, които, за да бъдат събрани, била необходима нова единна администрация, която да надхвърля старите регионални граници и да доведе държавата до едно поцентрализирано състояние. Добавете към това и идеите на меркантилизма,

http://nauka.bg

„италианска следа“ (trace italienne) наложени от Колбер, и получавате класическата система на „стария режим“. Всичко звучи логично, изпипано и прекрасно. Новите крепости и новите флоти изискват повече пари и повече армии, които, от своя страна, изискват по-добра логистика и снаряжение, които пък изискват по-силна, по-богата и централизирана държава, която изисква повече територии и богатства и води нови войни, които изискват всички изброени до тук неща. Или казано накратко, войната храни

кремъчен затвор


ИСТОРИЯ

Таблица 1 – Брой на основните европейски армии в периода 1590 – 1710 г. войната. Дали наистина нещата са стояли така? Критика на военната революция Както всяка теория, така и тази си има своите критици. Сред тях най-отявлени са британците Джон Лин и Дейвид Парът и унгареца Габор Агостон. Всеки от тях има своите доводи „против“ военната революция. Джон Лин в своята поредица от трудове върху френската армия от епохата на Луи XIV прави множество преизчисления, които доказват два основни момента: 1) Италианската следа всъщност не изисква чак толкова по-големи обсаждащи сили, отколкото - старите крепости от Късното средновековие. Увеличението варира в рамките едва на 15 - 25%, в сравнение с предходния период. 2) Числеността на армиите, предложена от Паркър (виж Таблица 1), би следвало да се съкрати с до около 40% в някои от случаите, за да се получи реалната цифра на наличните войници. Това обезсмисля идеята, че броят на армиите, сам по себе си, е оказал прекомерно влияние върху формиране на държавната администрация. Парът, от друга страна, атакува една различ-

Според него, войната през периода 1500 – 1660 г. най-общо може да се опише като полу-контролиран грабеж. – Армиите рядко се подчинявали на централната власт, а понякога дори и на своите преки командири, които имали сериозни трудности с това да накарат войниците си да се сблъскат с противника. Според Парът липсата на решителни сражения може да се обясни с наемническото ядро на армиите, както - и с неспособността на държавите да плащат адекватно на своите войници и да подсигуряват редовната доставка на провизии и оръжие. Казано накратко, за Парът, войната в Новото време била разходка по ръба на пълния хаос. Третата критична точка идва от Габор Агостон, специалист по османска военна история. Според него, военната революция е прекалено фокусирана върху западната част на Европа и пропуска да се занимае с важните процеси, които се случват на изток. По този начин страни като Полша, Русия, Османската империя и дори Австрия остават встрани от предполагаемото революционно развитие на европейското военно дело. Според Агостон, пренебрегването на военното развитие на тези четири държави, както и процесите, свързани с войните помежду им, може да се окаже опасен пропуск в историографията, който и до сега не е преодолян напълно.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

на страна на военното дело – реалната ефективност на армиите. Според него, държавите имали прекалено ограничен контрол върху воденето на война поради несъвършенствата на своята администрация и проблемите с комуникацията през онази епоха.

45


ИСТОРИЯ Еволюция?

сп. Българска Наука за младежи

Идеята за военната еволюция за първи път е засегната от Клифърд Роджърс, който паралелно със своята идея за „барутна революция на Стогодишната война“, прокарва теорията, че военното дело еволюира, като в определени етапи от тази еволюция определени технически открития ускоряват процеса. Но нека доведем идеята му още една крачка напред. Ако обърнете внимание на периодите, разглеждани от „революционерите“, ще видите че става дума не за десетилетия, а - за векове. Нека сега надзърнем в етимологията на термините. Революция (от лат. revolvo – превъртам се, завъртам се, преобръщам се), предполага вне-

46

запна, скоростна и значима промяна, свързана с преобръщането на цялата система за водене на война спрямо предишната съществуваща. Революцията предполага ограничен времеви период, в който се осъществяват огромен брой промени. Чудесно, но ние говорим за векове на постоянно развитие, в което всяка една нова технология се усвоява в рамките на десетилетия. Не би ли било по-логично да се обърнем към идеята за еволюция (от лат. еvolvo – развивам се), която предполага едно по-постепенно и по-плавно развитие, което спокойно може да се проточи във времето? Същевременно, осъществяването на военна революция без наличието на друго паралелно радикално преобразование е

Грабеща армия от времето на Тридесетгодишната война 1618-1648г.

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ

Същевременно, идеите за създаване на постоянна армия и пригаждане на военните тактики, с които Паркър характеризира революцията на западното военно дело, ясно се наблюдават и на изток, като Русия и Османската империя демонстрират доста повече напредничавост, отколкото се предполага. Тук на лице е един друг тип еволюция – адаптивната, тъй като на двете източни монархии им се налага да нагодят военното си дело към конфронтация на няколко фронта, коренно различни в географско и етническо отношение. С други думи, в Европа трябва да воюват като европейци, а в Азия – като азиатци. Това води до заблудата, че големия брой на кавалерията, както - и употребата на някои по-остарели методи на воюване, като вагенбурга3, например, са признак на изостаналост, а не, както е в действителност - на способността на Москва и

на Истанбул да нагаждат военните си способи към съответните противници. Ако следваме заключенията на Джон Лин по отношение на плавното нарастване на армиите, ясно се вижда, че то е свързано с постепенното засилване на способността на държавите да мобилизират своите ресурси. Това не означава, че увеличаването на армиите по време на война и проблемите с тяхното разформироване в последствие не са ключови за формирането на съвременната държава. Факт е, обаче, че създаването на постоянни армии в Европа е бавен процес, който протича повече от половин век и е свързан с войните между отделните монархии, като се започне от Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) и се стигне до Войната за испанското наследство (1700 – 1714 г.). Отново имаме значително изменение във военното дело, но то се случва през толкова дълъг период от време, че на практика в него няма нищо революционно, а всичко е по-скоро закономерно. Заключение Теорията на военната революция е важен крайъгълен камък в развитието на военната историография. Познаването на тази идея, продължила шест десетилетия, е задължително за всеки историк на Новото време. Нуждата от подробното запознаване с теорията и въвеждането й в масова употреба на българска историческа почва е повече от задължително. За наше щастие, „закъснението“ ни в тази насока не е фатално и ни дава възможност да прескочим няколко десетилетия на

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

съмнително. В обществено отношение разглеждания период не предлага никаква социална революция чак до 1792 г. Дори налагането на протестантството е постепен процес, който има своите дълбоки корени в периода след 1400 г. и се проточва във времето до 1600 г., а на места - и до по-късно. Рязка промяна в развитието на едно общество непременно би засегнала и другите му страни, а войната в този период е може би най-значимия социален процес. Въпреки това, в обществено и културно отношение, нововремските общества еволюират постепенно, преминавайки през ренесанса, барока и просвещението отново в рамките не на десетилетие, а - на векове.

47


ИСТОРИЯ историческо развитие и наготово да изучим и апологиите, и критиките на военната революция, както - и да изградим един модерен подход към военната история на Новото време. За целта са необходими няколко статии, една монография и поредица от лекции, които да утвърдят развитието на военната история в Новото време като задължителен елемент от разбирането на периода, както от специалистите, така - и от любителите на военната история и на историята на Новото време.

сп. Българска Наука за младежи

1. За целите на тази статия авторът предпочита да използва термина ancient regimе (от. фр. Стария режим; Название на монархическите „режими“ от времето преди Френската революция) вместо по-популярния „абсолютизъм“, тъй като по негови лични убеждения, абсолютизмът не съществува на практика, а е една историографска метафора.

48

идентичност, борейки се с династиите Мамелюци (Египет) и Сафавиди (Персия). 3. Бронирани каруци, снаряжени с оръдия и пригодени за отбрана срещу тежа кавалерия. Вагендбургът е измислен от хуситския лидер Ян Жижка около 1419 г. и в последстие е използван от Янош Хунияди. Османците също го усвояват и го използват успешно както в Европа, така - и в Азия. Руснацте формират подобна система на „подвижни градове“, която използват в степта срещу монголите, татарите и литовците.

2. Папството е силно дискредитирано от множеството скандали с индулгенции и нарастващия брой „еретици“, които оспорват върховенството на Апостолическия престол. Свещената Римска Империя е разпокъсана, а опитите на император Максимилиан I Хабсбург (1509 – 1519 г.) да централизира своята „държава“ срещат желязната съпротива на графове, херцози и барони. Византийската империя вече е мъртва, а новата православна сила – Москва - все още се бори с монголската Снимки: примка, затегната около руските земи. Същевременно османците също www.imt.ie все още преследват своята имперска www.old-map-blog.com

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ

Римската инвазия в Британия /43 г./ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14973 Автор: Владимир Попов

В

речиви, Цезар изпратил разузнавачи, които да съберат данни за враговете си. „Той все пак считал за полезно поне да слезе на този остров, да се запознае с населението му, да получи сведения за местността, заливите и удобните за дебаркиране пунктове. Галите почти нищо не знаят за тях. И наистина, там не акостира нито един кораб, освен ако не е в крайна нужда, освен търговците, но Предистория и те са запознати само с крайбрежи ето и териториите, разположени Походите на Юлий Цезар през 55-54 г. срещу Галия.“ /Галска Война, IV, 20/.  пр. н. е. Първият десант на Цезар на практика В срaженията си с галските племе- бил неуспешен. За целта той дебарна на белгите и атребатите през 56- кирал с два легиона /VII и X/ и 500 55 г. пр. н. е. Гай Юлий Цезар забе- конника. Заедно с екипажите на коралязал, че в редиците на враговете му се бият и много брити, ето защо той решил да дебаркира на острова и да даде на варварите добър урок. „Цезар решил да предприеме поход в Британия, тъй като знаел, че във всички войни с Галия, участвали брити“  /Галска Война, IV, 20/.  Тъй като сведенията за британските острови били откъслечни и противо-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ъпреки че завладяването на Британия не се дава често като пример за блестящо проведена експедиция по присъединяване на дадена територия към империята / за разлика от кампаниите на Цезар, Помпей, Август и Траян/, успехът е безспорен, а координацията на похода и постигнатите резултати са много по-добри от тези на Юлий Цезар.

49


ИСТОРИЯ бите, войската му едва ли наброявала повече от 12 000 човека. Варварите се сражавали ожесточено. Боят закипял още на бреговата ивица и легионерите, стоейки във водата били принудени да отбиват атаките на варварската кавалерия.

сп. Българска Наука за младежи

Накрая конниците и колесниците на бритите били прогонени с обстрел от катапулти и прашки и римляните направили на крайбрежието лагер. Корабите им обаче сериозно пострадали от буря, а бритите отново подновили нападенията си над лагера, така че Цезар се ограничил с няколко показни битки и събиране на заложници от околните племена.

50

Тъй като пълководецът не желаел да зимува на толкова негостоприемна територия, той побързал да отплава обратно в Галия. Виждаме, че тази акция на Цезар носи по-скоро разузнавателен характер, с цел да се установят човешките и материални ресурси на противника. Цицерон описва разочарованието на Цезар, че в Британия не намерил нито злато, нито сребро. За втория десант на следващата година Цезар мобилизирал 5 легиона и 2000 конника. Той дебаркирал на същото място и този път напреднал без да среща съпротива към вътрешността на острова. Корабите му обаче отново пострадали сериозно от буря, така че той се върнал и започнал поправката им. В това време племето на катувелануите, командвани от цар Касивелаун събрали опълчението си. Варварски-

http://nauka.bg

ят вожд решил да води партизанска война, като заложил на мобилността на британските колесници и на отлично познаване на местността. Нападенията от засада забавили римското настъпление. Въпреки това след няколко схватки римляните достигнали Темза и успели да я форсират. На римска страна преминали тринобантите – едно от големите племена в югоизточна Британия, а също и ицените. Те предоставили на римляните провизия и заложници, което им позволило да напреднат и да обсадят столицата на Касивелаун. Последният се опитал да унищожи римският плацдарм на брега, за да отреже Цезар от комуникационните и снабдителните му линии. Щурмът на бритите обаче бил неуспешен, затова след преговори царят се съгласил да изпрати на Цезар заложници, да плаща ежегоден данък и да не води война със съюзните на Рим племена на тринобантите и ицените. Цезар бързал да се върне в Галия, където започнали въстания срещу римляните, така че бързо се изтеглил от Британия, без да остави гарнизони там. Не е ясно дали британския цар спазил обещанието си и продължил да плаща данък след въстанието в Галия в края на 53 г. пр. н. е. Страбон 30 години по-късно оценил резултатът от кампанията на Цезар така: „Божественият Цезар два пъти нахлул на острова, но трябвало да се върне обратно без да извърши нищо велико. Той не проникнал във вътрешността на страната, заради избухналото въстание сред келтите


и вълненията сред собствените му войници поради това, че буря разрушила много от корабите му по време на пълнолуние, тъй като приливите и отливите в това време се усилили. Въпреки това, той удържал 2 или 3 победи над бритите.“ /Strab. IV, 5, 3 /. Страбон дал и доста песимистична оценка за евентуалната изгода от завладяването на Британия: „За правителствените нужди няма никаква полза от контактите с такива страни и техните обитатели, особено ако последните населяват такива острови, че нито могат да ни навредят, нито пък да ни донесат полза. Римляните, въпреки че могли да завладеят Британия, пренебрегнали тази възможност, тъй като видяли, че няма защо да се страхуват от бритите /тъй като те не са толкова силни, че да ги нападнат/ и че няма особена изгода от покоряването на страната им. Нали сега доходите от митата и таксите от търговията са по-големи от евентуалните данъци плюс разходите за поддържането на армия за охраната на острова. И неизгодността на нападението ще е даже още по-голяма, ако завладеем и другите острови около Британия“/Strab. II, 5, 8/. Отношения между Британия и Рим при Август Според Страбон / Strab. IV, 5, 3/ „Сега някои племенни вождове са сключили договор за дружба с Цезар Август, отправяйки му посолства и показвайки уважението си към него: те му посветили дарове в Капито-

лия и направили целият остров фактическо притежание на Рим. Те леко понасят тежестта от налозите на внасяните и изнасяните от Келтика /Галия/ товари /гривни и огърлици от слонова кост, кехлибарени геми, стъклени съдове и други дреболии/, че няма нужда от охрана на острова“. Тук под ‚слонова кост‘ явно става дума за моржова или китова такава. Но текстът на Страбон сочи, че между Британия и Рим съществуват напълно уредени търговски взаимоотношения. Ресурсите на Британия според античния географ са: „хляб, добитък, злато, сребро и желязо. Оттук се изнасят също кожи, роби и расови кучета за лов“. Отделно трябва да споменем и многочислените мини за добив на олово и калай, както и солни мини. Възниква въпросът дали Август, стремящ се да се покаже като достоен военен пълководец и наследник на Цезар е обмислял покоряването на острова. Според Дион Касий през 27 г. пр. н. е. Август възнамерявал да нахлуе в Британия, тъй като те „отказали да се покорят“, но военните кампании на Балканите и Испания отложили това начинание. /DioCass. LIII. 22. 5; 25. 2/. Страбон /Strab. IV, 5, 3/ се опитал да даде следната оценка за военните разходи: „би потрябвал поне един легион и няколко подразделения конница за събиране на данък на острова, с постъпленията от които да се издържа...“ Както знаем, впоследствие за да се държи населението в покорност потрябвали 3 легиона, но пък и доходите от провинцията се оказали значително по-големи от очакванията на

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

51


ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука за младежи

Страбон, тъй като последният не знаел за железните и сребърните рудници, чиято експлоатация започнала при Клавдий и Нерон. До инвазия не се стигнало, въпреки че археологията дава доказателства за следи от римски укрепления на острова на територията на атребатите – съюзно на Рим племе, преселило се в Британия след завладяването на Галия. Намерен е ров, изпълнен по римски маниер, от което може да се дължи на присъствието на неголям римски разузнавателен или военен контингент. Разбира се ровът може и да е част от емпорий – укрепено търговско селище, построено от атребатите по римски образец. Известно е, че царят на атребатите – Коммий бил съюзник на Цезар и бил оставен от него да управлява преселниците в Британия. Той даже построил нова столица Каллева /дн. Силчестър/ по предварителна плани-

52

http://nauka.bg

ровка. Освен това отношенията на римляните с атребатите били приятелски, което показват и монетите им, сечени по римски образец. Наследникът на Август – Тиберий не предприемал по отношение на Британия никакви действия, а Калигула,‚ осъществил‘ британски поход в присъщия за него комичен стил, приключил с бутафорно сражение срещу Нептун в Северна Галия. Политическата обстановка в Британия в навечерието на инвазията през 43 г. Отношенията между племената на острова били доста напрегнати. Между тях нямало политическо единство и те били в непрекъснати войни едно с друго. Племената били управлявани от аристократи, командващи кланове от привърженици, опора на които били мощни укрепления върху хълмовете. За кратко едно племе получавало доминираща роля, но съседите му тогава се обединявали срещу него. Ситуацията се усложнявала и от миграцията на племена на белгите и атребатите от покорената от римляните Галия. Жестокостта и грабежите били повсеместни. На югоизток /в дн. Уесекс/ найсилното племе, както и по цезарово време си оставало това на катувелауните, чийто вожд Кинобелин /Цимбелин/ подчинил тринобантите. Царят дори секъл монети имитиращи римските.


ИСТОРИЯ

Експедицията в Британия На юг /дн. Хемпшир и Уилшир/ били Участвали легиони земите на преселилите се от континента атребати и белги. В Норфолк Гръбнакът на експедиционния кори Съфолк живеели ицените, а в Дей- пус бил съставен от legio II Augusta, IX вън и Корнуол – думнони. По на север Hispana, XIV Gemina, XX Valeria, под бил племенният съюз на бригантите. ръководството на опитния военачалКатувелауните враждували с атреба- ник Авъл Плавций, за логистиката оттите и кантиите – племе населявало говарял освобожденецът на Клавдий Кент, което след разгрома на венетите – Нарцис. В кампанията участвал и обсебило търговията с римска Галия. бъдещият император Веспасиан /коСлед покоряването на атребатите и мандващ legio II Augusta/. Били закантиите, в семейния дом на катувела- действани кавалерийски и пехотни уните ибухнала разпра за това кой да помощни войски, съставени от гали прибира търговските мита. Цимбелин и батави. Съвременните анализатои двамата му сина Карактак и Тогодумн ри изчисляват количеството войски изгонили третия наследник Админий, до 40 000, заедно с подразделенията обвинявайки го, че е римски наемник. преторианска гвардия, пристигнали Последният естествено се отправил да по-късно заедно със самия император. търси правата си в Рим. Там пристиг- Счита се, че римляните дебаркиранал и атребатския вожд Верика, след ли в Кент до дн. Ричбъро, където има като Карактак през 40 г. завладял открити остатъци от римски укреплеземите на племето му и го изгонил. ния. Според Дион Касий те слезли на Поводът римляните да се намесят територията на съюзните им кантии. в Британските дела била и иници- Атребатите, водени от наследника на ирана от катувелауните Карактак Верика – Когидубн също доказали лоялността си, осигурявайки провизии за римската войска и помощни отряди. Така, за разлика от легионите на Цезар, войските на Клавдий избягнали ‚битката за плажа‘. Катувелауните, които най-вероятно били известени от симпатизиращи им племена за готвената инвазия, се оттеглили във въ-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

и Тогодумн акция срещу римските търговци и конфискацията на съдовете им. Отдавна планираната инвазия освен нови завоевания и печалба целяла да повдигне авторитета на императора пред легионите му.

53


ИСТОРИЯ трешността на страната, където съсредоточили силите си и подготвили отбраната. Първото решително сражение станало при. Река Мидуей, където бритите се опитали да попречат на римляните да прекосят реката. След упорна двудневна битка легионите се прехвърлили на отсрещния бряг, като се отличили и батавските помощни части, преплували реката самостоятелно в по-отдалечена местност и нападнали бритите в гръб.

сп. Българска Наука за младежи

Варварите отстъпили към Темза, където се прегрупирали. След нови боеве те понесли загуби, като Тогодумн бил смъртно ранен и починал. Командването на катувелауните било съсредоточено в ръцете на Карактак, който избягвал решително сражение, водейки партизанска война. На практика войната била спечелена, затова Плавций решил да изпрати известие на Клавдий и да го покани за завършека на кампанията. Последният предварително бил съсредоточил в Галия няколко преториански кохорти и слонове /чиято роля била единствено да впечатли бритите, които никога не били виждали такива животни/.

54

Участието на Клавдий според античните източници Светоний в „Дванадесетте Цезари“ дава доста лаконичен коментар за ролята на Клавдий във войната: „за няколко дена той подчинил част от острова без нито една битка или кръвопролитие и след няколко месеца отсъствие се върнал в Рим

http://nauka.bg

и отпразнувал пищен триумф“. Разбира се Светоний бил крайно недоброжелателно настроен към цялата Юлиево-Клавдиева династия, затова пък по-късните историци, които нямали толкова лично отношение като Дион Касий са ни оставили поподробна информация на пътешествието на императора в Британия: „Той /Клавдий/ се отправил надолу по реката до Остия, а оттам по крайбрежието до Массалия /дн. Марсилия/. Оттам той по реки или по суша стигнал до Океана. Слязъл в Британия той бил посрещнат от легионите, чакащи го около Темза. Поемайки командването Клавдий преминал на другия бряг на реката и започнал сражение с варварите, които успяли да се съберат докато той пътувал; разгромил ги и превзел сто-


ИСТОРИЯ

Отношение на покорените британски племена към римляните Любопитното е, че нито на територията на тринобантите, нито на тази на катувелауните няма следи от пожарища, характерни при нахлуване на чужда територия. Следи от щурма на Камулодунум също не са открити, което показва, че по-голямата част на населението се подчинило на новия ред и не оказало съпторива. Най-вероятно и голяма част от племенната аристокрация на катувелауните съхранила статуса си. За цар на катувелауните бил поставен Админий. Подчинените на катувелауните племена приветствали римляните, чието идване сложило край на доминацията на силното племе. Вождът на атребатите - Когидубн за подкрепата си бил титулован като „велик цар на Британия“,

а пълното му име - Тиберий Клавдий Когидубн показва, че е получил римско гражданство лично от императора. Британия след кампанията на Клавдий Клавдий умело използвал междуплеменните противоречия и кампанията му била съпроводена с минимални загуби /което признава дори и Светоний/. Опирайки се на мощта на легионите и на съюзните племена на ицените, тринобантите, атребатите и кантиите, той успял да създаде здрав плацдарм в центъра на острова – начинание, в което Цезар се бил провалил. Затова не е учудващо създаването през 43 г. на провинция Британия със столица Камулодунум. Това било както доказателство за военния талант на императора пред легионите в империята и опозицията в Сената, така и демонстрация на увереност, че новото заво-

сп. Българска Наука за младежи

лицата на Цимбелин – Камулодунум /дн. Колчестър/. Той подчинил много племена, част от които се предали доброволно, а други – след употребата на сила. Бил провъзгласен за император няколко пъти, въпреки обичая по време на война това да става само веднъж. Той обезоръжил и подчинил варварите и заповядал на Плавций да покори останалите брити. След това той побързал назад в Рим“. / Cassius Dio, Roman History 60. 19-22/. По време на престоя си в Британия Клавдий приел клетва за вярност от вождовете на 11 покорени племена. Карактак избягал в Уелс и с помощта на племената ордовици и силури продължил съпротивата до 51 г. /когато бил пленен и предаден на римляните/.

http://nauka.bg

55


сп. Българска Наука за младежи

ИСТОРИЯ

56

евание не е краткотрайна авантюра, а планиран ход, целящ да затвърди римската власт на острова. Разбира се съюзните племена не били включени веднага в римката провинция, която обхващала главно територията на катувелауните и на кантите /където били разположени повечето стратегически лагери и пристанища на римляните/. Планът на Клавдий / следван и от Нерон/ бил земите на приятелските царства постепенно да бъдат инкорпорирани в провинцията, за да не се създадат предпоставки за въстание в тила на победоносно напредващите римски легиони, което да спре по-нататъчната експанзия. Както показва историята - въстанието на Будика през 60-та година била реакцията на доскоро съюзните племена на ицените и тринобантите по отношение на този замисъл, но тогава процесите на романизиране на Британия били вече необратими.

http://nauka.bg

Мраморен барелеф, показващ Клавдий като победител и едновременно освободител на Британия /представена като полугола жена/. Интересен детайл е фригийската шапка на главата на императора, символ на гражданските свободи. Пропагандата представя Клавдий като освободител на Британия от властта на силното племе на катувелауните.


Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

Режисьор Борис Грозданов

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

http://nauka.bg

57


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ Първа награда в конкурса “Обясни Науката”

Галактиките – острови от материя и мистерия

Д-р Люба Славчева-Михова Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН

„В сп. Българска Наука за младежи

ярвам, че Галактиката1 е не повече от 30 000 светлинни години в диаметър, че спиралните мъглявини не са Галактични обекти, а островни вселени, като нашата Галактика, подсказващи ни за една по-голяма Вселена...“

58

„Едно от следствията на заключението, че Галактиката е до 300 000 светлинни години в диаметър, е трудността да бъде защитена теорията за спиралните мъглявини като галактики... Последните измервания от ван Маанен на въртенето в няколко спирални мъглявини показват, че те не могат да са извън нашата Галактика.“

Фиг. 1: Хебър Къртис (вляво) и Харлоу Шапли (вдясно). Източник: НАСА.

Къртис и Харлоу Шапли (Фиг. 1), мястото – Смитсонианският природонаучен музей, Вашингтон, датата - 26 април 1920 г. - Денят на Великия Дебат.

Репликите са на астрономите Хебър Мъглявините са междузвездни облаци 1 от газ и прах. В продължение на стоГалактиката с главна буква се отнася за Млечния път.

http://nauka.bg


летия, обаче, така са били наричани всички дифузни неподвижни астрономически обекти, включително звездните купове и галактиките. Първата „мъглявина“ - Андромеда (Фиг. 2, 3), е описана от Персийския астроном Ал Суфи през Х в. като „малък облак“. Почти хилядолетие по-късно този дебат трябва да изясни дали тя е Галактичен газов Фиг. 2: Фотография на „Мъглявината Андромеда“ от 1899 комплекс (Фиг. 4) или дагодина. Източник: A Selection of лечна галактика като наPhotographs of Stars, Star-clusters and Nebulae, Volume II, The Uniшата. Отговорът на този versal Press, London, 1899, Author Isaac Roberts. въпрос съвсем не е прост, (http://www.skylive.it/) тъй като предполага познаване на физическите свойства на наблюдаваните обекти и коректна система за определяне на скáлата на разстоянията във Вселената. Оценката и на двамата за Млечния път е била грешна с фактор 3, но в противоположни посоки. По-важно е онова, в което са били прави. Оценките на Шапли, че Слънцето е далече от Галактичния център, са били верни. Къртис правилно е считал „спиралните мъглявини“ за Фиг. 3: M31 - Галактиката Андромеда. Източник: Робърт Джендлър (http://www.derekrhode.com/). други галактики. Защото

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

59


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ Реакциите на участвалите в дебата показват, че съществуването на други галактики е много по-важно от размера на Млечния път. Къртис заключава: „Винаги съм вярвал, че спиралните мъглявини са отделни галактики и резултатите на Хъбъл правят тази теория двойно по-сигурна.“ Шапли, разбира се, е много по-емоционален: „Това писмо разби моята вселена!... В крайна сметка ван Маанен беше мой приятел.“ Така почти 5 години след онзи паметен 26 април Хъбъл слага край на Великия Дебат. Корените на истинското му начало обаче вероятно трябва да се търсят поне повече от век и половина по-рано, когато за пръв Фиг. 4: Мъглявината Котешко око. Съвместно път е изказана хипотезата за „остров-

изображение от Космическия телескоп Хъбъл и Рентгеновата обсерватория Чандра

сп. Българска Наука за младежи

трябва да имаш проникновено прозрение, за да направиш реална преценка на нещо, което никога не си имал възможност да погледнеш отстрани. И защото пътят на пионера винаги е трънлив – просто самият той проправя пътя!

60

Хъбъл определя разстоянието до класическите цефеиди в Андромеда и показва, че те не са членове на Млечния път. Цефеидите са ярки променливи звезди, при които строгата зависимост между светимостта и периода на пулсация позволява определянето на разФиг.5: Едуин Хъбъл на Паломарската стоянието до тях. Поради това са наОбсерватория. Източник: ричани „стандартни свещи“. В края на http://www.darkenergysurvey.org/. 1924 г. един човек знае разстоянието до Андромеда, само един човек знае, че тя е „островна вселена“, на прилич- ните вселени“ по ирония на съдбата не но разстояние от нашата Галактика. от физик, а от филсоф - Емануил Кант.

http://nauka.bg


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Може би точно заради Хъбъл (Фиг. 5) представата ни за астроном често е самотен учен с лула в ръка, взрян в телескоп, докато обикновените хора невинно спят... Освен с разрешаването на Великия Дебат, той остава известен с още два ключови пробива в астрономията – класификацията на галактиките и разширяването на Вселената. Морфологичната класификация на Хъбъл (Фиг. 6) е широко използвана и днес. Отначало той разделя галактиките на елиптични и спирални. Елиптичните галактики допълнително са

класифицирани според степента им на сплеснатост, а спиралните – според завитостта на ръкавите им. Спиралните галактики се състоят от сфероидална компонента (бълдж) и диск, в който са разположени спиралните ръкави. Хъбъл забелязва, че някои от тях са пресечени от ярка ивица (бар) и ги нарича „пресечени спирални галактики“ (оцветени в жълто на диаграмата). Преходен тип между елиптичните и спиралните галактики са лещовидните галактики, означавани с S0. Те имат бълдж и диск, но не и спирална структура. Последният тип са неправилните

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Фиг. 6: Камертонна диаграма на Хъбъл. Източник: teachastronomy.com

61


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ галактики, които обикновено са резултат от гравитационно взаимодействие.

сп. Българска Наука за младежи

Разбираемо е защо Диаграмата на Хъбъл се нарича камертонна. Той вярва, че галактиките еволюират отляво надясно по нея и затова нарича елиптичните галактики ранни, а спиралните – късни. Макар сега да знаем, че еволюцията не протича така, терминологията „ранни“ и „късни“ галактики все още се използва. Млечният тип е спирална галактика с бар. Ако можехме да видим Фиг. 7: Най-вероятният вид на Млечния път анфас; показано нейно изображение, пое местоположението на Слънцето. лучено от извънгалактичИзточник: http://www.redorbit.com/ ни астрономи, то вероятно много би приличало на картината на Фиг. 7. Тя, обаче, е продукт на дългогодишни усилия на множество астрономи. Също както е трудно да нарисуваш замъка, който никога не си напускал...

62

Видимата материя в галактиките се състои от звезди, газ и прах. Невъобразимите налягане и температура в недрата на звездите, тези кълба от плазма, са причина за процесите на термоядрен синтез. Почти всички естествено срещащи се елементи, по-тежки от хелий, са били създадени в звездите. Атоми на водород се Фиг. 8: Звездата Сириус, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

http://nauka.bg


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Фиг. 10: Галактиката M 104 - „Сомбреро“, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

сливат в атоми на хелий, при което се под формата на гама лъчи. В стремеотделят огромни количества енергия жа си да напуснат звездата, тези гама

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Фиг. 9: Галактиката NGC 1300, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

63


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

сп. Българска Наука за младежи

лъчи противодействат на неудържимото гравитационно свиване. Те многократно (дори за секунда) са поглъщани и преизлъчвани отново. На един фотон може да отнеме 100 000 години да измине пътя от ядрото до повърхността на звездата. Когато фотоните достигнат повърхността, те са изгубили част от енергията си и част от тях вече представляват видима светлина. Те напускат звездата и ако на пътя им не се изпречи нищо, могат да пътуват по права линия завинаги. Когато гледаме например към звездата Сириус (Фиг. 8), разположена на близо 8 светлинни години от нас, виждаме фотоните, които са я напуснали преди 8 години и Земята е първото препятствие, на което са се натъкнали. Ако гама лъчите не бяха толкова затруднени да напуснат звездата си, нощното ни небе щеше да е безутешно пусто...

64

Лъчението на повечето звезди се дължи на промяна на положенията на електроните на орбитите им около ядрата и се нарича топлинно. Тъй като голяма част от видимата материя в „нормалните“ галактики е съсредоточена в звезди, тяхното излъчване е топлинно. В една галактика като нашата има няколко десетки милиарда звезди.

Фиг. 11: Галактиката M 64 - „Черното око“, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

сняг, озарен от първите лъчи на изгрева, подсилено от ивиците поглъщащ прах, крие нещо неочаквано... Също като морските вълни и за разлика от баровете, спиралните ръкави не са изградени от едно и също вещество през цялото време. Те представляват вълни на плътността в диска. Звездите и газът се въртят около центъра по-бързо от тях. Те се захващат за ръкавите и минават през тях. Това, което ние Галактиките делят с мъглявините виждаме като спирални ръкави, всъщпървенството за най-красив небесен ност са отделни положения от вечния обект! за човешките мащаби път на звездите С вълшебството от нюанси и размаха и газа около галактичния център... на ръкавите си спиралните галактики са особено впечатляващи (Фиг. 9). Ако изобщо можем да наречем спиТова искрящо синьо – на недокоснат ралната структура загадка на галакти-

http://nauka.bg


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ ките, тя е може би най-невинната. Най-впечатляващи за човешкото око са или галактиките със съвършени

Фиг. 12: Галактиката „Обект на Хоуг“, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

Фиг. 14: Взаимодействащата група галактики Arp 273, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

Фиг. 13: Пръстеновидната галактика AM 0644-741, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

Фиг. 15: Сливащите се галактики NGC 4038 NGC и 4039, известни като „Антените“, източник: http://www.starshadows.com/

http://nauka.bg

65


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ форми, или крайно асиметричните и неправилни, както и тези, наподобяващи причудливи образи. Забележител-ният вид на галактиката M 104, наречена „Сомбреро“ (Фиг. 10), се дължи на плътните ивици поглъщащ прах по лъча на зрение. Още по-изумителна е играта на праха на светлини и сенки в галактиката M 64, наричана „Черното око“ или още „Спящата красавица“ Фиг. 16: Двойката галактики NGC 4676, известни (Фиг. 11).

сп. Българска Наука за младежи

Най-интересните галактични форми са свързани с взаимодействията между галактиките. Една от хипотезите за произхода на някои пръстени в галактиките – симетрични (Фиг. 12) или не чак толкова (Фиг. 13), е относително рядкото събитие на преминаване на една галактика през друга.

66

Гравитационното взаимодействие между галактиките може силно да ги деформира и да доведе до образуване на спирална структура и барове, както и на приливни образувания като мостове и опашки. Необичайната спирална структура и приливният мост между галактиките са издайническите признаци на протичащо взаимодействие при фотогеничната група Arp 273 (Фиг. 14). Системата от галактики, известна като „Антените“ (Фиг. 15), е прототип на сливащи се галактики. Взаимодействието е започнало преди 300-450 млн. години и след още 300 млн. години галактиките напълно ще се слеят. Взаимодействието е породило звездообразуване и образуването на огромните приливни опашки. Драматичният вид на двойката га-

http://nauka.bg

като „Мишките“, заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

Фиг. 17: Двойката галактики Arp 293, заснета от 1-м телескоп USNO, Флагстаф, Аризона, източник: http://apod.nasa.gov/

Фиг. 19: Елиптичната галактика M 87, източник: Англо-Австралийската обсерватория.


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Фиг. 18: Взаимодействащите си галактики NGC2207 и IC2163, заснети от Космическия телескоп Хъбъл.

ските науки Алексей Воробьëв изказва хипотезата, че този род междугалактични структури може да са дело на високоразвити космически цивилизации, способни да въздействат върху галактиките си. Впечатлението, че

Фиг. 20: NGC 7603 – система с аномално червено отместване, заснета от Sloan Digital Sky Survey (http://cas.sdss.org/).

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

лактики „Мишките“ (Фиг. 16) се дължи на относителните разлики между гравитационните сили, действащи на близките и далечни области на всяка от галактиките. Грандиозният междугалактичен мост, както и приливната опашка, многократно по-голяма от самите галактики, в системата Arp 293 (Фиг. 17) са свидетелства за близко преминаване на галактиките една до друга в миналото. Най-вероятният сценарий е серия от приближавания и отдалечавания преди неизбежното сливане в една галактика. Дотогава Arp 293 би била чудесна сцена за фантастичен филм. И макар сега моделите, базирани на числени симулации, задоволително да обясняват наблюдаваните приливни структури, преди няколко десетилетия възможността за неестествения им произход е занимавала умовете и на учени. Например, през 1983 г. кандидатът на техниче-

67


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ ции показват, че след няколко (3-6) милиарда години двете галактики ще се слеят. Далечен наблюдател би видял гледка, подобна на сблъсъка между NGC2207 и IC2163 (Фиг. 18). Най-изненадващото (за човешките разбирания) е, че теорията предсказва като краен продукт от сливането на съизмерими спирални галактики елиптична галактика. Докато спиралните галактики са доминирани от Фиг. 21: Модел на акреционен диск около черна дупка; въртящи се дискове от звезди и газ, елиптичните галактики http://hellgamexd.blogspot.com/ са сфероидални комплекси от звезди (Фиг. 19). След около още милиард години на мястото на Млечния път и Андромеда най-вероятно ще се намира елиптична галактика, спокойна и жълта, с нищо не подсказваща за изминалите драматични събития...

сп. Българска Наука за младежи

Фиг. 22: NGC 1068- Сийфъртова галактика. http://www.sci-news.com/

68

драматичната съдба на взаимодействащите си галактики, не ни касае, не е съвсем оправдана. „Мъглявината“ Андромеда, наблюдавана от Ал Суфи преди повече от хилядолетие, е найблизката галактика от размера на Млечния път. Всъщност тя много прилича на нашата Галактика, двойно поголяма е и се движи към нас. Симула-

http://nauka.bg

За съжаление (или може би за радост на всички, търсещи нови предизвикателства в науката), не всичко, свързано с взаимодействащите си галактики, е напълно ясно... В спектъра на неподвижен спрямо нас небесен обект би имало абсорбционни (спадове) и/или емисионни (пикове) линии, съответстващи на преходи между енергетичните нива на атомите в него. Съгласно т.нар. Ефект на Доплер тези линии биха се отместили към синята/червената област, когато


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

обектът се приближава/отдалечава. Червеното отместване оценява степента на отместване на дадена линия към червената област на отдалечаващ се от нас небесен обект спрямо положението, което би имала, ако обектът беше неподвижен. С негова помощ могат да се определят разстоянията до галактиките. Известни са групи от галактики, които имат приливни структури, подсказващи за взаимодействие между тях, и същевременно червени отмествания, съответстващи на доста различни разстояния. Наричат се „асоциации с аномални червени отмествания“. Дискутирани са още преди 40 години от Халтън Арп. Една от най-впечатляващите такива системи е NGC 7603 (Фиг. 20). Деформираната структура на галактиката и множеството приливни образувания, включително мост, свързващ двете галактики, свидетелстват за взаимодействие с кандидат-спътника. Той, обаче, би следвало да е много по-отдалечен, ако за разстоянието съдим по червеното отместване. Нещо повече,

Масата на дадена галактика може да се определи по гравитационните сили, които упражнява. Още през 30-те години на миналия век анализът на динамиката на галактики и купове от галактики довежда до изненадващия резултат, че те съдържат значително повече маса, отколкото може да се наблюдава. Едва до 20% от масата на галактиките се състои от звезди, газ и прах, които могат да се наблюдават да излъчват или поглъщат. Останалата, съществена част от масата, е невидима. Поради това е наречена тъмна материя. За нейното съществуване знаем само по гравитационни ефекти. Както казва Малкия принц „Най-важното е невидимо за очите“. Нима ако гледаме Земята нощем ще си създадем вярна представа за положението на континентите? Тяхната площ ще бъде силно, при това неравномерно, подценена... Противоречието между недвусмислените свидетелства за наличието на тъмна материя и невъзможността да бъде обяснен нейният произход е на-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Фиг.23: Първият открит квазар – 3C 273. wikimedia.org

ярките компактни образувания, наложени върху приливния мост, имат поголеми червени отмествания от тези и на двете горни галактики. Вероятността тази конфигурация да е продукт на случайност е оценена като много малка. Предложени са множество обяснения (например на Лопез-Коредойра и Гутерез през 2004 г.), сред които и някои екзотични – галактиките с по-голямо червено отместване са били „изхвърлени“ от родителската галактика. Нито едно не е признато за недвусмислено.

69


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Фиг. 24: Квазърът PKS 2349 – свидетелство за сливане с галактика-спътник. заснета от Космическия телескоп Хъбъл.

сп. Българска Наука за младежи

речено “проблем на тъмната материя”. Съществуват два типа кандидати за тъмна материя – несветещи небесни тела, като кафяви джуджета и звезди в края на своята еволюция, и нов тип частици, които досега не сме успели да детектираме. Така проблемът на тъмната материя не е само астрофизичен, а е предизвикателство за фундаменталната физика изобщо.

70

Съществуват галактики, които могат да са до 1000 пъти по-ярки от „нормалните“ галактики и излъчват в много по-широк спектрален диапазон от тях – от радио- до гама-лъчи! По тези причини са наречени активни. При това непренебрежима част от лъчението произхожда от централна област, не по-голяма от 1 светлинен ден, наречена активно галактично ядро. Тези огромни количества енергия, излъчени от толкова малки области, не могат да се обяснят с термоядрените процеси в звездите. Нужен е процес с по-голяма ефективност. Общоприетата хипотеза

http://nauka.bg

Фиг.25: Mrk 766. Изображението е от Sloan Digital Sky Survey (http://www.sdss.org/).

Фиг.26: UGC 6520. Изображението е от Sloan Digital Sky Survey (http://www.sdss.org/).

е т. нар. акреция на газ върху свръхмасивна (с маса, по-голяма от милион слънчеви маси) черна дупка (Фиг. 21). Движението на газа около централния обект му пречи да падне директно върху него. Образува се диск. Триенето,


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Първият оптичен спектър на активна галактика е получен преди повече от 100 г. Едуард Фат обръща внимание на силните емисионни линии в спектъра на NGC 1068 (Фиг. 22), считана по това време, разбира се, за „мъгляви-

на”. Едва през 40-те години на миналия век Карл Сийфърт обособява клас нискосветими активни галактики (наречен по-късно на негово име – Сийфъртови галактики). През 1963 г. Маартен Шмит разбулва мистерията на квазарите - високосветими активни галактични ядра, като разпознава водородните емисионни линии в спектъра на квазара 3C 273, отместени към червения край с необичайно голямо за тогава червено отместване. Явно тези обекти не са звезди, а звездоподобни източници с огромна светимост. Приема се, че квазарите са ядра на галактики, недетектирани при първите наблюдения. Първият открит и видимо най-яркият квазар е 3C 273 (Фиг. 23). Отдалечен е от нас на 2 милиарда светлинни години.

сп. Българска Наука за младежи

което изпитва газът, води до намаляване на ъгловата му скорост, при което газът започва бавно да пада навътре, и до нагряването му. Част от тази енергия се отделя под формата на лъчение. Какво представлява черната дупка? Едно от решенията на уравненията на Общата Теория на Относителността, описващо гравитационното поле на точкова маса. По-просто казано, компактен обект с достатъчно малки размери, че дори светлината да не може да го напусне. Защо черна дупка? Тя е не само следствие от теоретични разсъждения, но и крайният етап от живота на най-масивните звезди.

http://nauka.bg

71


сп. Българска Наука за младежи

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

72

Само година след откриването на квазарите Солпитър предлага акреция върху черна дупка като механизъм на излъчването им. Изненадващо, десетилетия по-късно се оказва, че свръхмасивни черни дупки съществуват в центъра на повечето галактики, и „нормални“, и активни. Нещо повече, има солидни аргументи за наличието на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Дори още по-неочаквано е откритието за връзка между масата на черната дупка и свойствата на родителската й галактика. Това е ярко свидетелство, че еволюцията на черната дупка и на галактиката й са тясно свързани, както при активните, така и при „нормалните“ галактики. Интуитивното очакване наличието на свръхмасивна черна дупка в централните области на активните галактики да е отличаващата ги черта от „нормалните“ се оказва безпочвено. На дневен ред излизат въпросите кое прави една галактика активна и какви механизми пренасят газ до активното ядро, където да послужи за гориво. Механизмите, които могат да захранят ядрото, трябва да са в състояние да пренесат газа до обсега му. Числени симулации показват, че галактичният бар и взаимодействия-

http://nauka.bg

та с други галактики са в състояние да породят нужните газови потоци към ядрените области. За да до достигнат те до обсега на централния източник, са нужни и допълнителни механизми в ядрените области. През последните десетилетия множество изследвания са търсели връзка между тези механизми и активността. Наблюдавана е корелация между квазарите и сливанията на галактики със съизмерими маси (Фиг. 24). Един от подходите за изучаване на механизмите на захранване на ядрената активност е изследване на галактики с идентични параметри, отличаващи се единствено по активността на ядрата

Фиг. 27: ULAS J1120+0641 - най-отдалеченият (засега) квазар (ограден) на около 12.9 милиарда светлинни години от нас по посока на съзвездието Лъв. Съвместно изображение от Ливърпулския телескоп и Британския Инфрачервен телескоп.


КОСМИЧЕСКИ НАУКИ толкова ценна в нашия живот, в науката не е синоним на професионализъм, а по-скоро - на предубеденост. 22 април 1995 г. Отново сме в Смитсонианския природонаучен музей, Вашингтон. 75 години след Великия Дебат. Дебатът този път е за разстоянията до източниците на гама избухвания. По-известен е като “Диамантения Юбилей на Великия Дебат”. Доналд Лам застъпва тезата, че източниците на гама избухвания населяват Галактичното хало, а Богдан Пачински счита, че са на космологични разстояния. Кой е прав? Не това е най-важното. Рано или късно разстоянията до тях са щели да бъдат измерени. И, наистина, мистерията е разрешена само 3 години по-късно. Колко учени, обаче, дръзват да заложат името си, изказвайки хипотеза преди недвусмислените факти да излязат наяве? Те са достойните участници във велики дебати. Остана още една мистерия. За какво ще е дебатът през април 2070??

сп. Българска Наука за младежи

им. Mrk 766 и UGC 6520 са примери на галактики-„двойници“ - първата с активно, а втората със спокойно ядро. Целта е да изследваме в коя от тях има по-изявени механизми на захранване на ядрената активност. Отново интуитивните ни очаквания са това да е активната галактика. Оказва се, че и двете имат бар, при това, изненадващо, в активната галактика той е по-слаб. Още по-неочаквано е, че спътник има само „нормалната“ галактика. Тези резултати са представителни за Сийфъртовите галактики. При тях не е забелязана по-голяма честота на срещане на барове или взаимодействия с други галактики спрямо „нормалните“ галактики. Какво е обяснението? При сливанията на галактики със съизмерими маси могат да се породят потоци газ, достатъчни да обезпечат високата светимост на квазарите. При по-нискосветимите активни галактики нужните за акрецията количества газ са налични в централните области или поне дотам могат да ги пренесат механизми, по-слаби от изследваните. Поради това не се наблюдават повече барове и спътници при Сийфъртовите галактики. Активните галактични ядра са наймощните дълговременни източници на енергия във Вселената. Най-отдалеченото наблюдавано активно галактично ядро за момента е квазар с червено отместване над 7 (макар това да не е най-далечният обект наблюдаван във Вселената). Вижда се както е изглеждал едва 770 милиона години след Големия Взрив (Фиг. 27). Нашият малък урок е, че интуицията, която е

http://nauka.bg

73


ХУМАНИТАРИСТИКА

ПОЛЕЗНИ ПРАКТИКИ В НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - БГ НАУКА

Росен Теодосиев – Сдружение „Форум Наука” (rosen@nauka.bg) Петър Теодосиев – Сдружение „Форум Наука” (petar@nauka.bg)

0. Какво е неформално образо- Когато говорим за неформално учене вание? трябва да имаме предвид няколко важни принципа: пекулира се с това какво е неформално образование. Не всичко ин1) То се случва в неформална терактивно и различно от програмата обстановка – извън образователв училище може да се нарече нефорни и обучителни институции къдемално образование. Неформалното то има регламентиран ред. Харакобразование е необятно, това е място теризира се по-скоро като практикъдето човек може да експериментически, отколкото като теоретичен ра, да създава нови методи и технолопроцес. Основна е идеята за учене гии на образование. Сега е ред да се чрез правене – learning by dоing – отворят вратите за неформалното обзащото хората се учат докато правят разование – процес, при който човек нещо, а не докато слушат някого. придобива различни умения и знания 2) Човек сам определя посокачрез собствения опит и в зависимост та – неформалното образование не от собствените си нужди. е курс на обучение; не може да бъде

сп. Българска Наука за младежи

С

74

http://nauka.bg


ХУМАНИТАРИСТИКА интензивен или съботно-неделен курс. То е един краткосрочен или дългосрочен процес, чието времетраене човек избира сам, т. е. е въпрос на личен избор. 3) Придобитите умения и качества не се сертифицират – в края на процеса на неформалното обучение не се получава диплома или сертификат. Личностното обогатяване е индивидуално и като такова не може да се впише в стандартизиран официален документ.

Всичко започна още когато бяхме ученици. По онова време думи като: учен, наука, списание звучаха толкова странно, че никога не бих ги събрал на едно място. Тогава започнахме да търсим какво в образователната система липсва и коя е причината да има толкова голяма пропаст между учениците и учителите; къде е проблема. В един момент в четене и търсене на различен тип статии, материали, форуми и сайтове ние осъзнахме, че има липса на това, което в момента наричаме БГ Наука или казано по друг начин – платформа за неформално образование. Още тогава създадохме фирма, която никога не проработи като такава, а едва преди по-малко от две

години учредихме сдружение, даващо възможност за кандидатстване по различни европейски програми в сферата на неформалното образование. Стартираното, през зимата на 2005/2006 г., списание „Българска Наука“ успя да спечели читатели и ентусиасти, които чрез свои материали и идеи доразвиват първоначал-ната концепция за медиен проект, който се занимава с неформално образование. И до днес списанието се е безплатно интернет издание, осигуряващо възможно най-добрата, интересна и подробна научна информация, представена достъпно за нуждите на възможно

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

1. Списание и онлайн медия

75


сп. Българска Наука за младежи

ХУМАНИТАРИСТИКА

76

най-широка аудитория. Издава се от ”Българска Наука” ООД и Сдружение „Форум Наука“. Развива се с много добро темпо, като за кратко време се превърна в най-голямата и динамична научна общност в българското интернет пространство. Списанието е поле за изява и обмен на коментари между потребителите по въпроси и проблеми от различни области на знанието. Това не означава, че само учени четат или пишат в сп. „Българска Наука”, дори напротив. Огромна част от авторите са хора чиито интереси надхвърлят средното четене по дадена тема и стават „специалисти” без дори да имат нужното образование за това. Имаме потребители, които правят собствени изследвания по дадени теми от историята – ровят се в архиви, четат документи в оригинал и т.н. само и само, за да се запознаят подробно с материя, която частично е изследвана от науката. Така неформално всеки сам образова себе си, а чрез собствените си изследвания – и други потребители, читатели. Важно е да се каже, че специалисти проверяват всяка теория, публикация и въобще всякакъв тип информация постъпила за публикуване в списанието, за да не се допускат грешки и неправилно информация бъде сметната за истина.

http://nauka.bg

Огромна част от работата по самото списание, сайт и форум се извършва от млади хора доброволци. Самия процес на работа, състоящ се от преводи, редакция, техническа работа по самия сайт или списание е в същността си неформално образование. Всеки извършен процес научава и затвърждава наученото от доброволците, като това се прави само от хора, искащи да научат повече в тази сфера. Освен интернет изданието ние организираме и много различни събития, свързани с науката и неформалното образование извън интернет пространството. От 2009 г. до сега участваме като: - съорганизатори на „Фестивала на Българското Образование”; - организатори на първия за България Конкурс за късометражен документален филм; - участници в различни семинари на БАН; - съорганизатори в първия проект за космическо образование в България „Космически предизвикателства” на сдружение „Циолковски”; - съорганизатори и медийни партньори на първия за България „Софийски Фестивал на Науката”, органи-


зиран от Британски съвет – Бълга- 2. Младежки проекти и обмени рия и пр. Европейската Комисия заедно с министерствата на всяка държава-членДруг интернет медиен проект, който ка, занимаващи се с младежите промотира конструктивен диалог между правителствата, младите хора и техните организации. Целта е създаване на активно гражданство сред младите се занимава с неформално образовахора, увеличаване на социалната инние е радио „Бинар“. Изцяло изнетеграция и гарантиране, че младежсено в интернет, там могат да се чуят кото измерение е взето предвид в друи видят предавания с разнообразнаа гите политики на ЕС. В България тази тематика. Самото студио е снабдено и политика се подкрепя чрез конкретни с видео камери, които показват в реалдействия от специфична програма за но време водещи и гости. Автомобили, младите хора: „Младежта в дейстлитература, музика, култура и наука вие“. са само част от разглежданите теми. Ролята на Комисията е да гарантиСпециално място има научното предара гладкото и ефективно управление ване „Рибен буквар”. По същество то на тази програма и да наблюдава непредставлява седмично предаване за говото изпълнение на национално и наука, излъчвано на живо всеки петък европейско ниво. Освен това тя е отот 18 до 20 часа по интернет радио Биговорна и за осигуряване на съгласунар. Екипът на предаването - Алексанваност на програмата, както и по-надрина Ал-Джасем и д-р Иван Христов, татъшното развитие на различните й се фокусира върху актуални научни дейности, по-специално чрез разработеми и предлага на разбираем език тване на цялостна стратегия и приориакадемична и умерена дискусия върху различни проблеми от областта на науката. Същевременно всяка седмица в студиото на „Рибен буквар” са канени специалисти от различни области, с които се обсъждат и обговарят въпроси от аудиторията в чата на Binar.bg.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

ХУМАНИТАРИСТИКА

77


ХУМАНИТАРИСТИКА тети. Освен това Комисията се стреми да гарантира прозрачност на действията на ЕС в областта на младежта, както и на ефективното разпространение и използване на резултатите от програма „Младежта в действие“.

сп. Българска Наука за младежи

Ние от Сдружение „Форум Наука” се занимаваме активно с разпространение на информация относно младежки проекти по програма „Младежта в действие“. Това се случва основно чрез списанието, Facebook страницата на списанието и самият сайт Nauka.bg, където публикуваме резултатите от проведените проекти. Също така Сдружение „Форум Наука” участва пряко като само организира международни проекти. До момента такива са проведени в Италия, Естония, Германия, Турция, Армения, Беларус, Унгария, Полша, Румъния. Амбицията е тази дейност да се разширява. Приложението методи на неформал-

78

http://nauka.bg

ното образование в подобни проекти е ценно средство за придобиване на нови знания и компетенции от участниците. Добър пример е осъщественият проект в Естония, насочен към изследването на медиите и това как младите хора „виждат” медийните продукти. Участници от седем европейски държави обмениха идеи и опит в дискусии за ефекта на медиите и тяхната връзка с културата, стереотипите и обществото. Чрез различни упражнения за творческо четене, откриване на погрешни логически доводи в медийни публикации, писане на прес съобщения и дискусии за ефекта на рекламата участниците си дадоха сметка за силата на медийното влияние. Успешен бе и поведеният между 7 и 22 Юли 2012 г. в Аугсбург (Германия) проект, с участието на група представители на Сдружение „Форум Наука”. Той премина под надслов „Образование , работа и живот в бъдещето“. В него участие взеха младежи - представители от Естония, България, Италия, Турция, Германия, Австрия, Унгария и Полша. Те използваха двете седмици прекарани в Аугсбург, участвайки в многобройни дискусии и екипна работа, по време на които имаха за цел да направят своите предложения за подобрение условията на живот, об-


ХУМАНИТАРИСТИКА

3. Почети ми Идеята на проекта е да се пригодят за незрящи младежи (като се прочетат с необходимото ниво и дикция и се запишат на технически носител), а в последствие и се разпространят статии от сферата на неформалното образование. Подбрани са така, че да отговарят на изискванията на образователната система и да обогатят знанията на младежите. Всички статии се четат от участници в проекта и доброволци с необходимите умения. Техническата работа се основава на закупените два микрофона и на допълнително обработване на записа със специален софтуер (Audio Recorder),

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

разование и работа и да представят своите визии за едно устойчиво бъдеще. Разнообразната програма на участниците в проекта включваше посещения както на исторически забележителности като например Фугерай / Die Fuggerei/ - най-старата европейска социална институция за подпомагане на бездомни, така и разходка из производствения поток на съвременната високотехнологична компания KUKA robotics – водещ производител на промишлени роботи. В периода 20 – 27 октомври Сдружение „Форум Наука“ взе участие в проекта „От минало към настояще“. В рамките на младежкия обмен 4 момчета и 3 момичета представиха България в Диарбекир, Турция. Проектът събра екипи от Полша, Румъния, Литва, Испания и разбира се, организациятадомакин – Турция. Основна тема бе културното наследство на държавите като предпоставка за по-добро бъде-

ще. Целта на проекта бе да представи исторически паметници, поговорки, традиции и национални ценности, за да се обсъди как те да бъдат запазени за бъдещето. Друга полезна програма финансирана от Европейската Комисия, занимаваща се с неформално образование, е секторна програма “Грюндвиг”. Тя е насочена към всички възрастни, които искат да доразвият и развият своите умения и квалификация. „Грюндвиг“ предлага възможности за участие в европейски образователни проекти чрез индивидуална и групова мобилност.

79


ХУМАНИТАРИСТИКА

сп. Българска Наука за младежи

като по този начин се осигуряват мобилност и гъвкавост в работата на доброволците. В последствие всички предвидени статии се записват на дискове (1000 бр.), пригодени за ползване от максимално много незрящи младежи. Предвидено бе и закупуването на 20 броя mp3 player-а, раздадени между специализирани библиотеки, места и слепи младежи, които нямат достъп до компютър и не могат да използват директно CD. Създаден бе и специален сайт за проекта. Използван бе името и хостинга на уеб-сайта www. nauka.bg, за да се разпространят всички записани статии в интернет. Целта е да се преодолее комуникацион-ното и информационно ограничение на младежите в неравностойно положение и да се разпространи знанието по интересен и достъпен начин. Искаме да помогнем на слепи младежи да се запознаят с повече научна и научнопопулярна информация в сферата на

80

www.nauka.bg http://nauka.bg

образованието и новостите в научната област на съвременния свят. Доброволчеството засегна осъществяването на целия проект по социалното включване на незрящи младежи. „Социалното изключване“ е факт при незрящите младежи в България, които учат – те нямат достъп до допълнителна, полезна и интересна информация, свързана с образователния процес и материал. Ние от сдружение „Българска Наука“ ангажирахме млади доброволци, които да се включат в рамките на проекта и подпомогнат отстраняването на социалната изолация на незрящите хора в България. Акцентът е поставен върху това в ежедневието на всеки млад човек да присъства мисълта и осъзнаването на ролята му като активен гражданин, способен да окаже помощ на младежи в неравностойно положение, както и на чувството за глобална солидарност и отговорност към сериозния проблем за социално-


ХУМАНИТАРИСТИКА

4. Филми, книги, енциклопедии В последните няколко години издателствата в България печатат все повече научно-популярна литература, а дори и научни трудове. Има търсене, печат и разпространение на качествени книги с достоверно съдържание и доказали се автори като експерти и професионалисти в различни сфери. В резултат много хора избират да четат книги, които ги образоват по някакъв начин, а не просто ги разсейват от ежедневието. Същевременно се създават много филми на исторически теми, които провокират зрителите да се интересуват все повече и запознават с миналото и историята на хората. Забелязва се и голям интерес към различни анимации за деца, които са свързани с историята на нашата планета. В края на 2010 г. списание „Българска

Наука“ издаде книгата „(Не)обикновените животни“ на д-р Чавдар Черников. Тя е посветена на тези животни, за които не се знае почти нищо и колкото и да изглеждат необикновени в нашите очи те в своята природа са обикновени. През изминалата 2012 година създадохме документален филм посветен на 100-годишнинта от Балканската война „На Нож!“ – имаше изключително голям успех. Обиколихме над 20 града в България, като прожекциите продължават и през 2013 г. В момента работим над втори филм, посветен на Втората / Междусъюзническа балканска война, който ще има премиера на 16-ти юни. 5. Фестивали, изложби, музей, театър и др. От 2011 г. в България се провежда „Софийски Фестивал на Науката“, организиран от Британски съвет и Форум „Демокрит“, под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката. Това е събитие, което цели да популяризира различни научни клонове и сближи учени и лаборанти с обикновените хора и най-вече децата; да запознае обществото с хода на научната дейност и покаже колко интересна и забавна може да бъде самата

http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

то изключване на младите незрящи хора. В проекта се включиха над 100 души, които не само спомогнаха за обогатяването на незрящите с знания и опит, но и себе си посредством редактирането и четенето на различни текстове, записа и обработката им след това. Сайтът на проекта също е дело на доброволци: http://readme.nauka.bg

81


сп. Българска Наука за младежи

ХУМАНИТАРИСТИКА

82

наука. По време на фестивала се провежда финала на конкурса „Лаборатория за слава“. FameLab® е регистрирана търговска марка на Челтнъмските фестивали – една от водещите британски организации в областта на културата, които организират едни от най-известните фестивали в страната: за джаз, литература, музика и наука. Другият голям фестивал в България е „Фестивал на Българското Образование“ организиран от „Професионален форум за образование“ в НДК. Този фестивал среща различни образователни институции, неправителствени организации и всички, които работят в сферата на образованието. Столичните музеи, а и не само работят активно за привличане на нови посетители, като организират различни мероприятия, изложби, дни на отворените врати, лекции и чествания на различни годишнини. Тези събития са от изключително значение за културния живот на столицат. Отбелязани са в т. нар. културен календар на София. За тази година има предвидени над 70 различни събития в Календара за култура на София. Такова интересно мероприятие е изложбата, разкриваща тайните на човешкото тяло. В следващите няколко месеца всеки желаещ ще може да се запознае от близо със същността на своето тяло – мускул по

http://nauka.bg

мускул и нерв по нерв. От 25 април на третия етаж на ЦУМ се помещава световно известната изложба “Bodies Revealed”. Експонатите в изложбата представляват истински човешки тела и органи, обработени по специфичен начин, който позволява запазването им. В нея могат да бъдат видяни различните части от тялото ни и да се разбере тяхната функция. Все повече и повече театрални трупи излизат на сцената и представят различни нетрадиционни постановки в съвсем нов стил. Създават се отворени пространства за създаване на култура. В тези „пространства“ всеки може да отиде и да създаде, да участва или да представи своя идея... Списание „Българска Наука“ всяка година организира по един голям конкурс с награда, в който взимат участие голям брой хора на различна възраст, които създават документални филми, пишат есета, научни статии, рисуват картини и др. Последният такъв бе за рисунка посветена на 100-годишнината от Междусъюзническата война. По време на „Фестивала на Българското Образование“ бе организирана и изложба. В продължение на цяла година тя ще обиколи цяла България и ще има за цел както да покаже младите творци на публиката, така и да припомня за значимата годишнина.


За контакти: Петър Теодосиев - 0885 811 386 Росен Теодосиев - 0885 435 938

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG

Списание “Българска Наука за младежи” се издава от

Сдружение “Щастливо дете” и “Форум Наука” по проект BG13/A1.2/409/R2

едакторски колектив

Главен редактор: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Редакционна колегия в състав: Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев д-р Велислава Шурулинкова Борислав Богданов

А

вторски колектив:

Петър Теодосиев Росен Теодосиев Д-р Люба Славчева-Михова Владимир Попов Антоан Тонев Радослав Тодоров Неделин Бояджиев Милена Бербенкова Коректор: Анастасия Карнаух

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! https://www.facebook.com/bgnauka

Лого: Йордан Жам Нгуен Предпечат: Петър Теодосиев Благой Анев

Разпространява се безплатно! http://nauka.bg

сп. Българска Наука за младежи

Р

83


сп. Българска Наука за младежи 84

Очаквайте прожекции из страната!

http://nauka.bg

Българска Наука за младежи!  

Първият от двата специални броя, които издадохме по проекта "Прочети ми" http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=147

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you