години бяха изготвени проекти за изграждане на нови арести в градовете Петрич, Габрово, Ловеч, Пловдив и Шумен и за подобряване на условията в съществуващи арести в градовете Видин, Русе, Хасково и Разград, но тези проекти си останаха нереализирани. Броят на обвиняемите, настанени с мярка за неотклонение „задържане под стража” по реда на НПК в следствените арести към 31 декември 2011 г., е бил 1 025, но само месец по-рано – към 30 ноември 2011 г., този брой е бил 1 269, т.е. почти колкото е бил към края на 2010 г. С изключение на последния месец натовареността на арестите през годината е била подобна на тази през 2010 г., а през последния месец е регистрирано намаляване на броя на задържаните с 244 лица. На фиг. 5 по-долу е представен броят на обвиняемите в следствените арести в България по години:
Фиг. 5.
¢
¤
¥
£
¦
§
¨
©
ª
ª
¡
©
«
©
ª
¥
¥
§
¬
¢
®
¯
°
±
²
³
´
µ
¶
·
¸
¹
®
¯
º
»
¼
³
½
³
´
½
³
¾
³
¾
µ
¾
¯
¾
³
´
¿
°
¾
À
Освен настанените по реда на НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в следствени арести се задържат и голям брой преминаващи по делегация – за дела или процесуални действия. В крайна сметка, общият брой на преминалите през арестите в рамките на годината е около 20 000 лица. Натовареността на арестите в големите областни градове е много по-голяма, отколкото на арестите в малките градове. Както и през предходни години, най-висока пренаселеност имаха арестите в Русе, Добрич, Варна, Стара Загора, Шумен, Плевен и др., в които продължи практиката да се настаняват по-голям брой лица в килиите, отколкото позволява техният капацитет. Голяма пренаселеност за отделни периоди от време бе характерна и за арести в погранични населени места (Петрич и Сливница, Свиленград). Чувствителното увеличаване на периода на МАРТ 2012
задържане на лица в арестите над два месеца и над шест месеца е тревожна тенденция, която продължи и през 2011 г., а материалните условия в повечето от 43-те ареста в България останаха изключително лоши. През последните десет години това даде повод за множество жалби на задържани лица, които са се аргументирали, че самото пребиваване в арестите по своята същност е нечовешко и унизително. В арестите в Габрово, Петрич, Сливница и Пазарджик задържането се осъществява в килии под земята. В повечето от арестите килиите нямат прозорци, няма и проветрение, а осветлението е само изкуствено. Площта на килиите в някои арести (Враца, Сливен) е изключително малка. Непокритата площ за всяко от задържаните лица не надвишава 1 кв. м. В общо 18 от арестите няма изградени площадки за престой на открито и задържаните лица в продължение на месеци нямат никаква възможност за раздвижване. Външни площадки има само в 16 от арестите. В други 10 са обособени помещения за раздвижване на закрито. Само девет от арестите имат самостоятелни санитарни възли в килиите. Във всички останали арести достъпът до санитарен възел е в зависимост от волята на охранителния персонал и там, където служителите нямат възможност да отключват килиите при всяко поискване на достъп до санитарния възел, задържаните лица се принуждават да задоволяват физиологичните си нужди вътре в килиите пред всички останали обитатели. В случаи на настаняване на по-голям брой лица, отколкото е капацитетът на килиите, за дълги периоди от време те трябва или да нощуват по двама на легло, или някои от тях да спят на пода на килията. Ужасните битови условия на българските арести изпълняват по-скоро наказателни, отколкото някакви други функции. Задържането в тях в най-голяма степен постига целта да пречупи задържания, така че той да е готов да дава всякакви показания, удобни на разследването. Много често за продължителни периоди от време (в няколкостотин случая годишно и над шест месеца) със задържаните лица не се провеждат никакви процесуални действия, поради което престоят в ареста има характер на наказание, преди официалното налагане на наказанието от съда и до голяма степен предопределя бъдещото осъждане. 27