ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)
партия), както се твърди от държавата-ответник, това не е оправдание да не се предприемат ефективни стъпки за разследване и, където е необходимо, да се осигури защита срещу незаконни действия, включващи насилие. Съдът заключи, че държавата не е спазила позитивните си задължения да защити вестник Özgür Gündem при упражняването на свободата на изразяване на мнение.
В Appleby and others v United Kingdom (2003) жалбоподателите бяха организирали кампания срещу планирано застрояване на игрище в близост до центъра на техния град. Първата жалбоподателка издигнала протестни плакати на входа на търговски мол, който бил построен от държавна корпорация за развитие като нов градски център и впоследствие продаден на частна компания. Жалбоподателката била принудена да премести плакатите, и въпреки че управителят на един от супермаркетите й позволил да събира подписи в магазина, управителят на мола отказал разрешение за това. Съдът не бе убеден, че всеки елемент на отговорността на държавата може да се извлече от факта, че държавна корпорация за развитие е прехвърлила собствеността на настоящия собственик, или че това е било направено с министерско разрешение. Жалбоподателите са се осланяли на юриспруденция от Съединените щати и Канада, претендирайки, че свободата на изразяване включва правото да се говори свободно на всякакъв форум. Съдът не прие, че е имало зараждащ се консенсус в този случай. Балансирайки между правото на свобода на изразяване и правото на собственост, Съдът не намери, че държавата не е успяла да спази някое от позитивните си задължения да защити свободата на жалбоподателите да изразяват своето мнение.
Съдът прие по-рестриктивен подход към позитивното задължение за зачитане свободата на информация, както се илюстрира от следните примери:
В Leander v Sweden (1987) компетентните власти са отказали да назначат г-н Лиандър като музеен техник във Военноморския музей, на базата на секретна информация за него. Съдът установи, че: “Член 10, при обстоятелства както в разглеждания случай, не удостоява лицето с правото на достъп до регистър, съдържащ информация за неговата персонална позиция, нито пък включва в себе си задължение на държавата да предоставя такава информация на лицето”.
В Gaskin v United Kingdom (1990) Съдът отстоя този подход и установи, че правото на свобода на информация не налага общо задължение на държавата да предоставя информация на лица.
ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати
19
©INTERIGHTS 2007