71
In memoriam
Напусна ни Тодора Топалова Мария Младенова / mladenovamaria@abv.bg УниБИТ На 2 март 2012 г. ни напусна Тодора Топалова, която посвети целия си съзнателен живот на всеотдайно служене на библиотеките, на библиотечната професия и на утвърждаването на библиотечното образование в България. Те бяха смисълът на нейния динамичен живот, нейна грижа, болка, радост и вълнения. Тодора Топалова бе открояваща се личност както у нас, така и сред международната професионална общност, която я уважаваше и ценеше високо нейната компетентност. За това цели 10 години – от 1977 до 1987 г., тя бе активен член на Постоянния комитет на ИФЛА по въпросите на библиотечното образование и представляваше достойно България в редица международни форуми. Тодора Топалова е родена на 16 август 1921 г. в гр. Троян, в семейство с изразени литературни, музикални и културни интереси. След като завършва немска филология в Софийския университет, в продължение на пет години е учителка по немски език в смесената гимназия в родния си град, но Троян се оказва тесен, много спокоен и дори скучен за неспокойната ѝ и динамична натура. Затова през 1948 г. напуска троянската гимназия и идва в София и без пари, и без работа. От едно обявление в столичен вестник младата и красива дама научава, че в библиотеката на Софийски университет има вакантно място за асистент-библиотекар. При срещата и́ с директора на библиотеката той и́ обяснява, че за да заеме длъжността, е необходимо да завърши шестмесечен курс за библиотекари висшисти, ръководен от проф. Тодор Боров – по това време директор на Българския библиографски институт „Елин Пелин” (ББИ). Срещата ѝ с проф. Боров се оказва и съдбовна, и знакова за Тодора Топалова. Той не само я приема в шестмесечния курс, от който вече са изминали три месеца, но едновременно я назначава за помощник-библиотекар в ББИ, а след завършване на курса – за библиотекар.
В края на 1950 г. по предложение на Константинка Калайджиева, която по това време завежда отдел „Библиотеки” в Комитета за наука, изкуство и култура, е назначена за референт-ръководител в същия отдел, където работи до 1960 г. Тук тя работи с две от най-големите специалистки в България в областта на библиотечното дело – Константинка Калайджиева и Цветана Матеева, на които дължи много за бързото си израстване и утвърждаване като знаещ и можещ библиотечен специалист. В продължение на 10 години г-жа Топалова работи всеотдайно за създаването и утвърждаването на 27-те окръжни библиотеки в България, които остават нейната първа голяма любов и слабост. Затова тя следи с интерес, съпричастие и вълнение тяхното развитие, успехи и трудности до края на живота си. След смъртта на директора на Държавния библиотекарски институт (ДБИ) – известния библиограф и библиотековед Ценко Цветанов, тя е назначена за директор на института и го ръководи изключително успешно цели 27 години – от 16 май 1960 до 1 юли 1987 г., превръщайки го в авторитетно, уважавано и търсено учебно заведение, върху традициите на което израства днешният Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Трудно е да се разкрие в цялост