Diplomacy and Art

ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО DIPLOMACY AND ART Държавен културен институт към министъра на външните работи

ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО DIPLOMACY AND ART Държавен културен институт към министъра на външните работи

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на външните работи Държавен културен институт REPUBLIC OF BULGARIA Ministry of Foreign Affairs State Institute for Culture

Дипломация и изкуство

Diplomacy and Art

Каталог на изложбата от произведения от колекцията на Министерството на външните работи, посветена на 140-та годишнина от създаването на българската дипломатическа служба.

Catalogue of the exhibition from the collection of Ministry of Foreign Affairs of R Bulgaria. The exhibition is dedicated to 140 anniversary of establishing of Bulgarian diplomatic service.

София / Sofia 2020

Художествената колекция на Министерството на външните работи има специфичен облик. Това не е музейна или колекционерска сбирка. Картините от фонда присъстват със свой глас в представителните зали на министерството и десетки дипломатически мисии по света. Отделяни от фондовете на българските художествени галерии, избирани от общи изложби, дарявани от авторите – днес те разказват за духа на своето време. Със сигурност многообразието на стилове и почерци, на различното усещане за света е най-характерното за този фонд от над 3000 произведения. В тази експозиция, посветена на 140-та годишнина от създаването на българската дипломатическа служба, са представени само 21 от тях - пътували и „живели“ с ритъма на дипломатическото всекидневие в посолствата на страната в Европа.

The art collection of the Ministry of Foreign Affairs is not a museum collection or collector’s edition it has a specific outlook. The paintings from the art collection have had a voice of their own in the Ministry’s representation halls in dozens of diplomatic missions around the world.

Chosen from the stock of Bulgarian art galleries and public exhibitions or donated by their authors, these art pieces today speak of the spirit of their time. Encompassing over 3, 000 works of art, the Ministry’s collection stands out in diversity of style and prominence, intertwined with different grasps of the world. The current exposition, which celebrates the 140th anniversary of the creation of the Bulgarian diplomatic service, presents 21 works of art. These pieces have travelled far and wide and lived through the dynamics of diplomatic routine in Bulgarian embassies throughout Europe.

Както за началото на новата българска държава, създадена от Търновската конституция през 1879 година, са били нужни символите на суверенитета – овеществени в държавния герб, ордените и отличията, в паричните знаци, така и за дипломацията е станало необходимо да даде израз на основните послания на страната. Създаденото от поколения български художници е материален израз на българските ценности – откритост и креативност, уважение към родното и отворени очи към света.

The autonomous Bulgarian state founded by the Tarnovo Constitution in 1879 aspired to have its symbols of sovereignty objectified in the state coat of arms, orders and insignia of honour, and currency. Similarly, the diplomatic services strove to express Bulgaria’s main messages. The body of work of generations of Bulgarian artists substantially manifests Bulgarian values: receptiveness and creativity, respect for home and indigeneity, and openness to the world.

Съдържание / Summary

Обръщение на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева Foreword – Vice-premiere and Minister of Foreign Affairs Mrs. Ekaterina Zaharieva ............................6 Изложбата / The Exhibition .........................................................................................................................8 Скулптурният парк / The Sculpture Park ................................................................................................59 Сградите на дипломатическите мисии / The Buildings of the Diplomatic Service ........................69 Ордени и отличия / Orders and Awards...................................................................................................81

Скъпи читатели,

Dear Readers,

Имам честта да ви представя част от необичайните „оръжия“ на българската дипломация – най-значимите произведения на изкуството от нашия художествен фонд. Те са били свидетели на ключови събития от историята на външната ни политика - от стените на българските посолства, на посланическите резиденции или на залите в Министерството на външните работи.

I am honored to present some of the unusual ‘weapons’ of Bulgarian diplomacy: the most notable works in our art collection, silent witnesses to key events in the history of our foreign policy, looking out from the walls of Bulgarian embassies, ambassadorial residences or the grand halls of the Ministry of Foreign Affairs.

Със своето присъствие в нашите мисии по целия свят, картините и скулптурите демонстрират вековната културна история на страната ни, нейния суверенитет и независимост. Благодарение на това богатство, нашите дипломати получават увереност, че са призвани да защитават националните интереси на държава с 1300 години история, на дипломатическа служба с традиции, градени 14 десетилетия.

Through their presence at Bulgarian missions around the world, these paintings and sculptures bear evidence of the centuries-old cultural history of this country, its sovereignty and independence. This wealth of art has allowed Bulgarian diplomats to feel confident that they have been sent abroad to protect the national interests of a country with thirteen centuries of history and a diplomatic service with traditions built in the course of 14 decades.

Важна част от художественото ни наследство е безспорно и Скулптурният парк, който създава уникалната естетическа среда в Министерството на външните работи, както и сградите на някои емблематични български посолства, които красят десетки световни столици.

An important element of our artistic heritage is, without a doubt, the Sculpture Park, which forms the backbone of a unique aesthetic setting on the grounds of the Ministry of Foreign Affairs, along with the iconic edifices of certain Bulgarian embassies that grace scores of world capitals.

Тъй като е много трудно всички тези шедьоври да бъдат разгледани на едно място, а и повечето от тях не са достъпни до широката общественост, решихме да ви ги покажем в това красиво издание.

Since it is not easy for all of these masterpieces to be seen at one place and most of them are not accessible to the general public, we decided to show them to you in this beautiful publication.

С уважение,

Respectfully yours,

Екатерина Захариева,

Ekaterina Zaharieva

Заместник министър-председател и министър на външните работи

Deputy Prime Minister and Minister of Foreign Affairs

5

ИЗЛОЖБАТА „ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО“ протича под знака на едно забележително събитие - 140 години от създаването на дипломатическата служба в България. Именно идеята за културния диалог между хората на изкуството и държавната политика, поставен в променящия се контекст на времето, определя специфичния профил на експозицията, в която са включени живописни и скулптурни произведения, монети и банкноти, фотодокументи, ордени и държавни отличия. Избраните творби принадлежат на колекцията на Министерство на външните работи - една от най-оригиналните художествени сбирки, собственост на държавните институции у нас. Постоянният адрес на колекцията се помещава в сградата на самото Министерство в София, като част от нея се намира в българските дипломатически мисии в чужбина. Историята на сбирката датира приблизително от началото на 60-те години на ХХ век, когато започва формирането на нейния живописен и графичен фонд. През 2005 година колекцията се обогатява и с една от все още редките за София скулптурни експозиции на открито, разположена в парка около сградата на Министерството. Макар и сравнително малка по обем спрямо мащаба на цялата колекция, изложбата “Дипломация и изкуство” представлява значителен интерес. В нея са обособени няколко раздела, свързани с различните видове изкуства. В живописната експозиция дискурсът се определя от ключовите проблеми на новото и съвременно българско изкуство с тематичен, пластически или идеен характер. Класическата колекция представя произведенията на емблематични личности от първата половина на ХХ век, като Златю Бояджиев, Цено Тодоров, Бенчо Обрешков и Никола Танев. В Образите на Родното са включени творби на Пенчо Балкански, Петър Морозов, Борис Ненов, Васил Стоилов и Владимир Мански, за които културната гравитация на националната традиция има определящо творческо значение. В Другите ветрове се налагат имената на Димитър Киров, Дечко Узунов, Давид Перец, Георги Божилов и Андрей Лекарски, автори с интерес към експресивната изразност на модерното изкуство и сугестивните възможности на “колористичната” живопис. Изключително разнообразното в пластическо и концептуално отношение преобразуване на живописни формули през втората половина на ХХ век е отразено в произведенията на Атанас Пацев, Светлин Ру-

THE EXHIBITION ENTITLED “DIPLOMACY AND ART” is designed to mark an important event: the 140th anniversary of Bulgaria’s diplomatic service.

It is the idea of cultural dialog between artists and the policy of the state, placed in the ever changing context of time, that determines the specific profile of our exposition, which comprises works of painting and sculpture, coins and bank notes, photographic documents, medals and state distinctions. The works selected are representative of the collection of the Ministry of Foreign Affairs, arguably one of the most unique art collections owned by a Bulgarian governmental institution.

The collection is permanently located in the building and on the grounds of the Ministry of Foreign Affairs itself, in Sofia, and parts of it are on loan to Bulgarian diplomatic missions overseas. The collection’s history dates back to the 1960s, when the first paintings and prints were acquired for the purpose of setting up a permanent exhibition. In 2005, one of the earliest outdoor sculpture expositions in Bulgaria, set up in the park surrounding the Foreign Ministry, was added to these.

Although relatively small in scale compared to the size of the entire collection, the exhibition ‘Diplomacy and Art’ features works of considerable interest. It is divided into several sections, each dedicated to a specific form of visual art. In the painting exposition, discourse is defined by the key thematic, expressive and intellectual issues of modern and contemporary Bulgarian art. The Classical Collection presents paintings by emblematic personalities of the first half of the 20th century, such as Zlatyu Boyadzhiev, Tzeno Todorov, Bencho Obreshkov and Nikola Tanev. Images of Home features works by Pencho Balkanski, Petar Morozov, Boris Nenov, Vasil Stoilov and Vladimir Manski, all artists whose creativity was driven by the cultural gravitational force of national tradition. In Other Winds, names like Dimitar Kirov, Dechko Uzunov, David Perets, Georgi Bozhilov and Andrei Lekarski stand out; these are artists with a keen interest in the expressive idiom of modern art and the suggestive possibilities of ‘coloristic’ painting. The extremely diverse transformation of aesthetic formulae, both visual and conceptual, during the second half of the 20th century is reflected in works

by Atanas Patzev, Svetlin Rusev, Dimitar Kazakov, Georgi Baev, Ivan Kirkov and Nayden Petkov, all included in the Free Artistry section of our catalog. The authors selected here belong to different creative generations and are widely divergent in

сев, Димитър Казаков, Георги Баев, Иван Кирков и Найден Петков от секцията Свободната артистичност. Избраните автори принадлежат към различни творчески генерации и притежават различна индивидуалност, характер и стилова ориентация. Подобна систематика проблематизира някои от лидиращите тенденции на новата ни художествена история, без да следва пряко хронологията на този твърде обемен и динамичен период. Обединени във временното си съжителство, творбите ясно открояват както характерните за българското изкуство през различните периоди линии и явления, така и разбирането на българската дипломация за пластическите постижения на времето. Впрочем, нейната рефлексия е удивително точна. Наред с произведенията на утвърдените вече автори, сбирките са попълвани с творби на млади художници, които скоро са наложили авторитета си в художественото пространство. Скулптурната колекция в изложбата е представена с фотоси на творби на Любомир Далчев, Левана Финкелщайн, Альоша Кафеджийски, Емил Попов, Валентин Старчев, Величко Минеков, принадлежащи към Скулптурния парк на МВнР. Важен дял от фонда на художествената колекция на МВнР представляват произведенията на различни видове изкуства, които се намират в българските дипломатически представителства по света. Тези действително забележителни с архитектурния си облик и културна биография сгради, приютили забележителни живописни, графични, скулптурни и монументални творби, са включени в следващата секция от изложбата. Окончателният й облик се допълва от Символите на суверенитета – монети, банкноти, грамоти, ордени и отличия. Автори на художествените проекти са известни български художници, с различна пластическа артикулация, изградили постепенно визуалните символи на държавността. Считам, че с активната среща между силни творчески личности изложбата поставя в един съвършено нов социален и художествен дискурс връзката между държавност и изкуство, симптоматична за културните модели през периода.

terms of individuality, character and stylistic leanings. Such a grouping lays emphasis on some of the leading trends in the most recent history of Bulgarian art, without adhering strictly to the chronology of that fairly lengthy and dynamic period. United in their temporal coexistence, the works distinctly outline the trends and manifestations characteristic of Bulgarian art in its different periods, as well as an appreciation on the part of Bulgarian diplomacy for the visual achievements of the relevant times. Indeed, its judgment has been amazingly accurate! Along with works by established authors, the collections are competed with the creations of young artists who are relatively new stars on the Bulgarian art scene.

Our sculpture collection is represented through photographic images of works by Lyubomir Dalchev, Levana Finkelstein, Alyosha Kafedzhiyski, Emil Popov, Valentin Starchev, and Velichko Minekov, all of which belong to the Sculpture Park of the Ministry.

An important part of the art collection of the MFA are the works from different genres and categories that can be seen in Bulgarian diplomatic missions around the world. The buildings themselves, often remarkable for their architectural appearance and cultural biography, and housing impressive paintings, prints, table-top and monumental sculptures. The buildings are presented in the next section of the exhibition. The exhibition is rounded out by the Symbols of Sovereignty collection, which features coins, banknotes, honorary diplomas, medals and other distinctions. The designs for these works of applied art are credited to wellknown Bulgarian artists, people of various stylistic articulations, who – taken together – have created the visual symbols of Bulgarian statehood.

I do believe that, by actively juxtaposing such a diversity of strong creative personalities, our exhibition places the relationship between art and statehood, which is indicative of the prevailing cultural models during the relevant period, in a radically new social and artistic discourse.

Настоящият каталог е третото издание на Държавния културен институт след публикуването на две от най-значимите сбирки – в сградите на посолствата в Париж (“1 Авеню Рап”, 2006) и Белград (“Бирчанинова 26”, 2007), чиято задача е цялостното представяне на колекцията на МВнР. В този смисъл, поредицата е много показателна за стратегическото партньорство между дипломация и култура посредством универсалния език на изкуството.

This catalog is the third such publication of the MFA State Institute for Culture and comes on the heels of the catalogs for two of the most significant art collections: those of the Bulgarian Embassies in Paris, at 1 Avenue Rapp (2006), and in Belgrade, at 26 Bircanonova St. (2007). It is designed to present the MFA art collection in a more comprehensive manner. In that context, the series of catalogs is highly indicative of the strategic partnership between diplomacy and culture through the universal language of art.

Бойка Доневска

Boyka Donevska

(Национална художествена академия, Галерия „Академия“, септември, 2019 )

(National Academy of Art, Academica Gallery, September 2019)

Класическата колекция The Classical Collection

9

Роден 1903 г. в с. Брезово. Завършва живопис в Художествената академия (1932) при проф. Цено Тодоров. Заедно с Васил Бараков и Давид Перец създават легендарната група „Бараците“, която представлява истински феномен в българския художествен живот. Изключително разнообразното му творчество се разделя на два основни периода. Първият продължава до 1951 г., когато е прекъснат от тежко заболяване на художника. Характеризира се с експерименти с изразните средства на импресионизма и на класическата живопис. През 1939 предприема пътуване до Италия, където срещата с изкуството на Ранния ренесанс се отразява върху художествените му възгледи. Портретите и битовите му картини се отличават с точен рисунък, стегната форма и плътна моделировка. През втория период стилът и живописната техника на Златю Бояджиев се променят. Интересът към селския бит се съчетава с влечение към фантастичното и въображаемото. Живописта му е белязана от експресия, силна емоция и драматизъм, образите често се доближават до гротеската. Темите му са свързани предимно с националния бит и фолклора, работи и в областта на портрета и пейзажа.

Born in 1903 in the village of Brezovo, a graduate (1932) of the Academy of Art in Sofia in the painting class of Prof. Tzeno Todorov. Together with Vassil Barakov and David Perets, Boyadzhiev co-founded the legendary art circle Baratzite, a phenomenal occurrence in Bulgarian artistic life. His extremely diverse body of work is roughly divided into two periods. The earlier one lasted until 1951, to be interrupted by a severe illness. It was characterized by experiments with the stylistics of both impressionism and classical painting. In 1939, Boyadzhiev undertook a trip to Italy, where he saw first-hand the art of the early Renaissance, an encounter that would put leave a mark on his artistic pursuits. His portraits and scenes from everyday life are characterized by their precise contours, stark form and intense brush strokes. During his second period, both Zlatyu Boyadzhiev’s style and his painting technique changed dramatically. His interest in village life was combined with a propensity for flights of fantasy and imagination. His paintings of the period were marked by expressiveness, intense emotion and a touch of drama, while his imagery oftentimes verged on the grotesque. The subject matter of his works remained largely rooted in traditional lifestyle and folklore but he was also active in portrait and landscape painting.

Златю Бояджиев е един от най-популярните и самобитни български живописци. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и на частни колекционери у нас и в чужбина. Най-голям брой картини се съхраняват в Галерия „Златю Бояджиев“ в Стария Пловдив. Носител е на редица отличия и награди, сред които: „Кирил и Методий“ – I ст., Лауреат на Димитровска награда, награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ от СБХ и др.

Zlatyu Boyadzhiev is one of the most popular and original Bulgarian painters. His works grace the National Gallery of Art, the Sofia Metropolitan Gallery of Art, the local art galleries of the cities of Plovdiv, Burgas, Varna, Russe, Pleven, Sliven and Smolyan among others, as well as private collections in Bulgaria and abroad. The Zlatyu Boyadzhiev Gallery in Old Town Plovdiv is home to the greatest number of his paintings. He was awarded many prizes and distinctions, among which the Order of Cyril and Methodius 1st Class, the Dimitrov Prize, the Vladimir Dimitrov (the Master) Award of the Union of Bulgarian Artists, etc.

„Тук всичко е обърнато навътре и мярката e само в дълбочина. Няколко изкуства се сплитат в един сложен възел, дето на пръв поглед живописта покрива всичко. Но от тия платна иде мълвежът на дълбока поезия, носи се странна беззвучна музика, със спокойния ритъм на земния пулс, с една песенна приглушеност на хората и нещата - и човек се стъписва и не знае вече как всъщност би могъл да отдели едното от другото, от третото. Тая живопис с такава безпощадна фактура, с едва ли не непознати нюанси, която навремени се превръща в своеобразна графика, носеща експресията на старинните стенописи и в същото време със съвсем модерно виждане, тая живопис, с могъща латентна жизненост, разлюшквана от неукротимо въображение, израства изведнъж като един връх на българското изобразително изкуство.“

‘Here everything is turned inside out and depth is the only measure. Several art forms are intertwined in a complex tangle where at first glance paint covers all.

But these canvases exude a murmur of profound poetry, strange soundless music echoing to the calm rhythm of the Earth’s pulse, with a songlike quietude of people and objects, all of which leaves you baffled and you do not know how you could separate one from the other or the third. It is the kind of painting characterized by relentless articulation, by almost outlandish nuances, that at times distills itself into a kind of a drawing, redolent with the expressiveness of ancient murals while at the same time quite modern in outlook; that painting, with its powerful latent vitality, whipped up by an untamable imagination, suddenly rises before our eyes as a pinnacle of Bulgarian visual art.’

- Konstantin Konstantinov, 1968

- Константин Константинов, 1968 10

Златю БОЯДЖИЕВ (1903-1976) „Под ореха“, 1940 м.б./пл., 52 х 61 Zlatyu BOYADZHIEV (1903-1976) Under the Walnut-tree, 1940 oil on canvas, 52 х 61

11

Бенчо Обрешков е роден през 1899 г. в Карнобат. Първата му самостоятелна изложба в родния град е през 1919 г. В периода 19181920 г. учи в Художествено-индустриалното училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов. Завършва живопис (1926 г.), при проф. Оскар Кокошка, в Дрезденската академия. Учи скулптура в Париж при Антоан Бурдел. Обучението в Европа оставя силен белег върху творчеството му. През 30-те и 40-те години на миналото столетие е открояван като художник със силно индивидуален стил.

Bencho Obreshkov was born in 1899 in the town of Karnobat. He had his first solo exhibition at 20, in 1919, in his hometown. Between 1918 and 1920, he studied in the School of Art and Industry in Sofia under Petko Klisurov and Ivan Angelov. He graduated (1926) from the Dresden Academy of Art in the painting class of Oskar Kokoschka and went on to study sculpture in Paris under Antoine Bourdelle. His studies in Europe left a deep imprint on his creative work. During the 1930s and 40s, he was regarded as an artist with a markedly individual style.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите.

Bencho Obreshkov was active in areas like portrait, landscape and still life and painted scenes from the life of sailors and fishermen. His portraits are remarkable for the skillful interpretation of the physiognomic and psychological make-up of his models. His landscapes are almost invariably populated by human figures.

Обрешков представя свои произведения в Дрезден (1926 и 1934 г.), в Атина (1938 г.), в Белград (1932 г.), на международното изложение в Париж (1937г.), в Мюнхен (1947 г.), Москва (1955 г.). В София от 1928 до 1961 г. има 9 самостоятелни изложби.

Obreshkov displayed his works in Dresden (1926 and 1934), Athens (1938), Belgrade (1932), and at the International Expositions in Paris (1937), Munich (1947) and Moscow (1955). Between 1928 and 1961, he had 9 solo exhibitions in Sofia.

Paintings by Bencho Obreshkov are on display at the National Gallery of Art, the Sofia Metropolitan Gallery of Art and galleries across Bulgaria; at galleries in Stockholm, Prague, Vienna, Dresden, Bucharest and Athens, as well as in many private collections.

Картини на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ и галерии в страната, в Стокхолм, Прага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина, както и в много частни колекции. „Обрешков навлезе в света на изкуството със завидни творчески възможности - с подчертано експресивно отношение, с остър усет за светлина и пищен колорит, със силно чувство за свободна пластична форма, енергичен живописен пулс, раздвижен композиция. С рядко изискан, естетски вкус, своеобразен в подбора на пластическите съставки и тяхното композиционни организиране, той тълкува винаги вътрешното състояние на обекта. Чрез умелото градиране на цветове и форми, на места плоскостно степенувани или енергично графично подчертани върху живописно степенуван локален тон, Обрешков организира ритмично цялото, решава лаконично и своеобразно пространствения проблем в композицията. Той се стреми в творчеството се все повече към простота и яснота на формата, към обобщаване на образа, сгъстяване на тоналното изграждане.“

‘Obreshkov stepped on the art stage with enviable abilities: a markedly expressive attitude, a keen sense of light and a vibrant color palette, a strong instinct for the free visual form, a vigorous painting rhythm and a dynamic composition. A man of uniquely exquisite aesthetic taste, original in the choice of figural elements and their compositional organization, he always interprets the inner state of the model or object. Through a skillful gradation of colors and forms, occasionally flat-layered or vigorously underscored in a graphic sequence on a graded local tone, Obreshkov organizes all into a rhythm, thus resolving organically and originally the spatial problem in his compositions. In his creative work, he increasingly strives towards simplicity and clarity of the form, a generalization of the image and a thickening of tonal structure.’

- Boris Ivanov, 1963

- Борис Иванов, 1963 12

Бенчо ОБРЕШКОВ (1899-1970) „Портрет“, 1930 м.б./пл., 122 х 93 Bencho OBRESHKOV (1899-1970) A Portrait, 1930 oil on canvas, 122 х 93

13

Цено Тодоров е роден през 1877 г. във Враца. Постъпва в първия курс на Държавното рисувално училище през 1896 г., където завършва живопис при Иван Мърквичка (1901). Специализира в Националното училище за изящни изкуства на Академия Жулиен и в Ecole Nationale des Beaux-Arts, Париж в ателието на Леон Бона (1901-1907).

Tseno Todorov was born in Vratsa in 1877. He was part of the first group of students to attend the National Higher Painting School, starting in 1896 and graduating with a degree in painting under the guidance of Ivan Mrkvička (1901). He went on to study at the French National Fine Arts School (part of the Académie Julian) and the Ecole Nationale des BeauxArts in Paris, more specifically at Léon Bonnat’s workshop (1901 – 1907).

От 1910 г. Тодоров е назначен за преподавател в Държавното художествено-индустриално училище, а след преименуването му в Национална художествена академия е негов Директор от 1930 до 1932 г. Сред учениците му се нареждат такива известни български художници като Златю Бояджиев, Васил Захариев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски и др. Член е на Дружеството на художниците в България, на Съюзът на южнославянските художници „Лада“ и е считан за един от основателите на „Родно изкуство“.

In 1910, Todorov was appointed lecturer at the Higher School of Art of Industry and served as its Head between 1930 and 1932 after it was renamed and came to be known as the National Academy of Arts. Among his students, we count renowned Bulgarian painters: the likes of Zlatyu Boyadzhiev, Vasil Zahariev, Vasil Stoilov, Preslav Karshovski. Todorov was also a member of the Bulgarian Painters’ Society and the Lada Union of Artists from South Slavic States and is considered one of the founders of the Bulgarian Art Society.

Tseno Todorov worked mostly as a portrait artist but he did venture into the realms of landscapes, still lifes and sculptures. He is recognised as being among the first impressionists in Bulgaria, having played a formative part in shaping Bulgaria’s painting tradition at the dawn of the 20th century. Well-known representatives of Bulgaria’s intellectual elite posed for him. These included authors like Dora Gabe, Peyo Yavorov and Yordan Yovkov.

Цено Тодоров работи най-вече в портретния жанр, но рисува и пейзажи и натюрморти, създава скулптури. Признат е за един от първите български импресионисти, който е оказал съществено влияние върху формирането на живописта у нас в началото на ХХ век. Позират му известни български интелектуалци като Дора Габе, Пейо Яворов и Йордан Йовков.

Todorov participated in many collective exhibitions in Bulgaria and abroad. He was honoured with a number of state awards and was named an honorary citizen of Sofia.

Тодоров участва в множество общи изложби в България и в чужбина. Удостоен с редица държавни звания, Почетен гражданин е на София.

14

Цено ТОДОРОВ (1877-1953) „Пазар в София“, 1913 м.б./пл., 96 х 76 Tseno TODOROV (1877-1953) A Market in Sofia, 1913 oil on canvas, 96 х 76

15

Никола Кожухаров е роден в Казанлък през 1892 г. В Държавното рисувателно училище завършва живопис в ателието на проф. Иван Мърквичка през 1915 г.

Nikola Kozhuharov was born in Kazanlak in 1892 and graduated from the State Drawing School in 1915, in the painting class of Prof. Ivan Mrkvička.

Никола Кожухаров е причисляван към поколението на българските символисти и е познат със своите фолклорно-митологични композиции. В интелектуалния контекст на времето, Никола Ганушев, Борис Георгиев, Георги Машев, Христо Берберов, Никола Михайлов и др., също имат важна роля за развитието на символистичната живопис в българското изкуство.

Nikola Kozhuharov belongs to the generation of Bulgarian symbolists and is known for his compositions drawing on folklore and mythology. In the intellectual context of that age, he is credited for the development of symbolistic painting in Bulgaria alongside the likes of Nikola Ganushev, Boris Georgiev, Georgi Mashev, Hristo Berberov, Nikola Mihailov, and others.

Активен член е в дружеството „Родно изкуство“ – заедно с художници като Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, работи за провеждането на българската тема в модерното изкуство. Тази линия може да се проследи и в неговите илюстрации за детски книги. Десетилетия се препечатват илюстрациите му към „Златка златното момиче“, „Майстор Манол“ „Крали Марко“, Тримата мускетари“, Клетниците“ и др. През периода 40-60-те години на миналото столетие създава десетки исторически композиции, посветени на Средновековието и Възраждането, които му носят славата на майстор на историческата тема. Сред тях са „Аспарух преминава Дунава“, „Симеон Велики“, „Ивайло“, „Иван Асен ІІ побеждава византийците при Клокотница“, „Залавянето на Васил Левски“, „Спасяването на Самарското знаме“, „Славейков приветства ген. Гурко в Стара Загора“.

He was an active member of the Native Art society and, together with artists like Ivan Penkov, Vladimir Dimitrov the Master, and Ivan Milev, championed the Bulgarian theme in modern art. Evidence of that can also be seen in his illustrations of children’s books.

His illustrations for Goldie the Golden Girl, Master Manol, Krali Marko, The Three Musketeers, Les Miserables and other books have been reprinted countless times over many decades. Between the 1940s and 60s, he created dozens of historical compositions on subjects of the Middle Ages and the Revival Period, which brought him fame as a master of the historical theme. Among those are ‘Asparouh Crossing the Danube’, ‘Simeon the Great’, ‘Ivaylo’, ‘Ivan Assen II Defeating the Byzantines at Klokotnitsa’, ‘The Capture of Vassil Levsky’, ‘The Rescue of the Samara Flag’, and ‘Slaveykov Welcoming General Gurko at Stara Zagora’.

Представената картина „Панорамен изглед от Кавала” представя Никола Кожухаров в неочаквана светлина, защото пейзажният жанр, в сравнение с историческите и символистичните композиции, е по-малко познат. В стилово отношение, платното се вписва в модернистичните търсения на 40-те години.

The painting included here, ‘A Panoramic View from Kavala’, sheds some unexpected light on Nikola Kozhuharov, as the genre of landscape is somewhat less represented in his body of work than the historical theme or symbolism. Stylistically, the canvas fits nicely into the modernist trends of the 1940s.

16

Никола КОЖУХАРОВ (1892-1971) „Панорамен изглед от Кавала“, 1940 м.б./пл., 89 х 74 Nikola KOZHUHAROV (1892-1971) A Panoramic View from Kavala, 1940 oil on canvas, 89 х 74

17

18

Образите на родното Native Images

19

Пенчо Балкански е роден през 1908 година в ловешкото село Ломец.

Pencho Balkanski was born in the village of Lomets, located in Lovech region, in 1908.

През 1923 година в София посещава курсове в Художествена академия и работи във фотографското ателие на брат си. През 1930 открива първата си фото изложба с портрети на Цветана Табакова, Ран Босилек, Саша Попов и др. По-късно фотографира в своето прочуто ателие „Луна“ Шаляпин, Владимир Димитров-Майстора и др. През 1936 заминава за Виена, където прави множество фотографски изложби.

In 1923, he attended classes as the National Academy of Arts in Sofia and worked in his brother’s photographer’s studio. In 1930, he held his first photographic exhibition, which featured portraits of Tsvetana Tabakova, Ran Bosilek and Sasha Popov among others. Later on, he took photographs of Feodor Chaliapin, Vladimir Dimitrov (the Master) and other contemporaries. In 1936, he travelled to Vienna, where he held a number of photographic exhibitions.

От живописната четка на автора през годините се раждат пейзажи от Балчик, Троян, Созопол, портрети на млади момичета, композиции с рибари, характерните композиции с декоративни елементи от българския фолклор.

The artist’s paintbrush sprang various works into being: landscapes featuring the towns of Balchik, Troyan and Sozopol, portraits of young lasses, compositions involving fishers, his signature compositions boasting decorative elements derived from Bulgarian folklore.

През 60-те и 70-те участва в изложби във Виена и Париж - където работи със свои стари приятели Давид Перец, Васил Иванов, Дора Валие, Ваня Дечева. Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина.

In the 60s and 70s, he participated in exhibitions in Vienna and Paris, working side by side with old friends of his: David Perets, Vasil Ivanov, Dora Vallier and Vanya Decheva. He participated in almost all the collective exhibitions of the Union of Bulgarian Artists held in Bulgaria and abroad.

„Има едно прекрасно, изпитвано от всички и все пак безименно, човешко чувство. То ни обзема когато се завръщаме в своята Родина, или в своя роден град, или в своя роден дом – то е все едно. Когато видим отново силуетите на старите дървета, под които е тичало нашето босоного детство, меките хълмове и оня прекрасен залез, изпълнен с чудеса и пронизан от една първа звезда. Някакво подобно чувство изпитва човек когато застане пред картините на големия български художник Пенчо Балкански. Наистина всичко в тях е българско, до болка родно. Сякаш се оглеждаш в изворите на своята детска, наивна, но чиста и пламенна любов към природата и хората. Тази музика от кротки и добри цветове не може да бъде измислена. Тя може да бъде само изстрадана.”

‘There is this wonderful, perfectly human feeling which everyone has sensed. It overcomes us when we come back to our home countries, our home towns, or our homes: this feeling is always the same. Having seen the silhouettes of the old trees in whose shadows our childhood used to run barefoot, the soft curves of the hills and that sunset, full of wonder and miracle, pierced by the first star on the horizon. It is feeling akin to this one that you have when confronted with the paintings of Pencho Balkanski, a truly great Bulgarian artist. Their every speck is Bulgarian, painfully reminiscent of home.

It feels as if you are gazing deep into the spring from which your naïve yet pure, ardent love of people and nature. This melody composed of calming colours ringing with kindness cannot come from processes of the mind.

It can only come from grief of the heart.’

- Любомир Левчев за изложбата на Пенчо Балкански през 1968 година в Троян.

- Lyubomir Levchev on Pencho Balkanski’s 1968 exhibition held in Troyan.

20

Пенчо БАЛКАНСКИ (1908-1985) „Към нивите“ см. техника, 72 х 101 Pencho BALKANSKI (1908-1985) To the fields mixed techniques, 72 х 101

21

Художникът Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в софийското село Подуене. В периода 1922-1927 г. следва в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. През 1927 г. печели награда на Министерството на народната просвета за родно изкуство, а със стипендия на министерството специализира в Париж през годините 1929-1932.

Vasil Stoilov was born on February 29, 1904, in the village of Poduene, now a borough of Sofia. Between 1922 and 1927, he studied at the National Academy of Art in Sofia, in the class of Prof. Tzeno Todorov. In 1927, he won the Native Art Prize of the Ministry of Education and a scholarship for post-graduate studies in Paris, which he completed between 1929 and 1932.

Участва в Пролетния и Есенния салони в Париж (1929 и 1930 г.) и в Салона на френските художници (1930 г.). На следващата година в Париж има и самостоятелна изложба. Картината му „ Шоп от Герман“ е откупена за парижкия музей „Карнавале“. За този четири-годишен период самият художник споделя: „Стремях се да не потъна в модерните течения на парижката школа, а да овладея собствения си мироглед и чрез сериозна и постоянна дейност да се домогна до свое виждане за природата и човека, без да повтарям чужди стилове. Възхищавах се от големите майстори на Ренесанса и по-късните периоди на живописта изобщо, на имена от 19 век, на съвременници, но никога не забравях, че съм шоп и син на един народ, нелишен от традиции и култура.“

His works were shown in the Salon de Printemps and the Salon d’Automne in Paris (1929, 1930) and the Société des Artistes Français (1930). In the following year, he had a solo exhibition in Paris. His painting ‘A Shoppe Man from the Village of German’ was purchased by the Paris Museum de Carnavalet. This is what the artist himself had to say about his four or five years in Paris: ‘I was trying not to get sucked into the modern trends of the Paris school and instead to master my own worldview and, by serious and persistent work, to attain my own vision of man and nature, without copying other people’s styles. I admired the great masters of the Renaissance and the later periods of painting in general, 19th century names, as well as contemporaries of mine but I never forgot that I was a Shoppe man and the son of a people not altogether lacking traditions and culture of its own.’

Васил Стоилов е един от най-ярките представители на движението „Родно изкуство“ в края на 20-те, 30-те и началото на 40-те г. Пресъздава селския бит и природа със специфичен колорит. Картините му улавят с лекота атмосферата и духа на българското село.

Vasil Stoilov was one of the eminent representatives of the Native Art movement of the late 1920s, 30s and early 40s, which recreated rural lifestyle and nature with their characteristic colorfulness. His paintings captured with remarkable ease the spirit and atmosphere of the Bulgarian countryside.

„Той превърна в свое ателие света на шопите от Герман. Превърна в свой дом цялата наша природа от голите баири на Кричим до бреговете на Янтра и цялата наша история - от проповедите на поп Богомил до тайните събрания на апостола Левски. В този необхватен дом неговото въображение и творческият му морал откриваха преди всичко жизнените превъплъщения на хармонията и красотата. За него беше ясно, че ние сме оцелели през всички драматични поврати през вековете, защото сме имали надеждни и свещени духовни опори. Защото сме издигали в култ съзиданието, а не разрушителните стихии.“

‘To him, the world of the Shoppe people of the village of German was his studio. His home was all that natural scenery of ours, from the barren hills of Krichim to the banks of the river Yantra, and our entire history, from the sermons of Priest Bogomil to the secret meetings of Levski, the Apostle of Freedom. In that all-embracing home, his creative imagination and his morality as an artist discovered, above all, the vital transformations of harmony and beauty. It was no secret to him that we had survived through all the dramatic vicissitudes of history because we had reliable and sacred spiritual mainstays. Because we worshiped a cult of creation and not the elements of destruction.’

- Атанас Божков, 1994

- Atanas Bozhkov, 1994 22

Васил СТОИЛОВ (1904-1990) “Чокмановската мадона“ см. техника/шп., 125 х 95 Vasil STOILOV (1904-1990) The Madonna from Chokmanovo mixed techniques on plywood, 125 х 95

23

Никола Танев (1890 – 1962) е известен и ценèн още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творчески уроците на импресионизма и постимпресионизма. Между 1908 и 1912 той учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. Излагал е свои творби в 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. През 1910 посещава ателието на Клод Моне в Живерни. Завръща се в България през 1912 и организира първата си самостоятелна изложба.

Nikola Tanev (1890–1962) was famous and appreciated even during his lifetime as an adept in landscape painting, who had creatively mastered the lessons of Impressionism and post-Impressionism. Between 1908 and 1912, he studied at the Paris Academy of Decorative Arts under Professor Paul Renoir and Professor Manjiang. He exhibited his works in 28 solo exhibitions is Bulgaria and 27 in Italy, France, Germany, Spain, Sweden, Romania and others. In 1910, he attended the studio of Claude Monet in Giverny. He returned to Bulgaria in 1912 and organised his first solo exhibition.

След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в гр. Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество.

After the First World War he and his wife Misha lived in Germany for a while. At the end of 1921, he arrived in Mannheim, where he was invited to exhibit at the prestigious Mannheim Art Society.

Никола Танев е един от създателите на дружество „Родно изкуство” и участва активно в неговите изложби през 20-те и 30-те години на ХХ в. Важно място в творчеството му заемат пейзажите от Карлово, които започва да рисува през 1927. Създава и редица натюрморти и голи тела.

Nikola Tanev was one of the founders of the Native Art Society, actively participating in its exhibitions in the 1920s and 1930s. The cityscapes of Karlovo, which he began to paint in 1927, occupy an important place in his art work. He also created many still lives and nudes.

След 9 септември 1944 г. Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и хвърлен за няколко месеца в затвора. По-късно е реабилитиран.

After 1944 Nikola Tanev was declared a “bourgeois artist” and imprisoned for several months. He was later rehabilitated.

24

Никола ТАНЕВ (1890-1962) „Балчик“, 1948 м.б./пл., 65 х 82 Nikola TANEV (1890-1962) Balchik, 1948 oil on canvas, 65 х 82

25

Роден във Видин през 1914 година. Завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов (1938 г.) и става изключително популярен благодарение на майсторските си урбанистични и индустриални пейзажи.

Born in Vidin in 1914, Manski graduated from the Sofia Academy of Art in the class of Prof. Dechko Uzunov (1938) and gained exceptional popularity owing to his masterfully executed urban and industrial landscapes.

Първата му значима изява е през 1941 г. в Обща художествена изложба в София. След нея създава четири самостоятелни експозиции в София през 1946, 1953, 1964, 1965 г. Пейзажите му от Видин, София, Созопол, Копривщица, Велико Търново, Париж, Будапеща, Венеция, Флоренция и др. запечатват романтичната атмосфера на старите градове. Една голяма част от своето творчество авторът посвещава на възрожденската архитектура, инспириран от красотата на България - „Слънчев Созопол“, „Каблешковата къща“, „Карловски двор“, „Боженци“ – I, II и др.

His first significant appearance was in 1941, in the annual Collective Art Exhibition in Sofia. Following that, he had four solo exhibitions in Sofia, in 1946, 1953, 1964 and 1965. His landscapes of Vidin, Sofia, Sozopol, Koprivshtitsa, Veliko Tarnovo, Paris, Budapest, Venice, Florence and others have captured the romantic atmosphere of the old cityscape. A major part of his body of work is dedicated to Revival Period architecture inspired by the natural beauty of Bulgaria: ‘Sunny Sozopol’, ‘The Kableshkov House’, ‘A Yard in Karlovo’, ‘Bozhentsi’ I, II, etc.

In 1950, Manski completed the ‘Industrial Landscapes’ series, showcasing sites in Sofia, Veliko Tarnovo and other cities. His works are characterized by their subtlety and sophistication, executed in a light bluish-gray spectrum. The understated romanticism typical of his style is achieved by the blurring of architectural lines.

През 1950 г. Владимир Мански създава „Индустриални пейзажи“, в които са включени обекти от София, Търново и т.н. Произведенията на Мански се отличават с изтънченост, издържани в светла, синкаво-сива гама. Типичното за стила на Мански романтично внушение се постига с разтапяне на архитектурните линии.

Vladimir Manski participated in a number of art competitions and was a three-time winner of the Prize of Sofia: in 1947, 1954 and 1957. In 1979, he was awarded the Order of Cyril and Methodius 1st Class, and in 1980, the commemorative Gold Medal 100 Years of Sofia.

Участва в конкурси и три пъти печели „Наградата на София“ през 1947, 1954 и 1957 г. През 1979 г. Владимир Мански е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1980 г. със златен медал „100 години София“.

26

Владимир МАНСКИ (1914 - 1982) „Созопол“ м.б./пл., 65 х 49

Vladimir MANSKI (1914 - 1982) Sozopol oil on canvas, 65 х 49

27

Роден в Русе през 1880 г. Завършва Държавното рисувално училище (1905) при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира графика при Йосиф Питер (1911 – 1915) и в Академията за изящни изкуства в Париж при Юберт.

Petar Morozov was born in Ruse in 1880. He graduated from the National Higher Painting School, where he studied under Ivan Mrkvička, Jaroslav Věšín and Ivan Angelov. He went on to study drawing under Josef Piter (1911 – 1915) and then under Hubert at the French Academy of Fine Arts.

Петър Морозов е познат най-вече като график и един от пионерите на графичната техника „акватинта” у нас. Добре известни са неговите градски и природни пейзажи, които изобразяват старинни манастири, църкви, къщи и мостове.

In Bulgaria, Peter Morozov is mostly renowned for his drawings but he was also among the first to introduce the aquatinta drawing technique to the country.

His townscapes and landscapes are well-known and depict monasteries, churches, houses and bridges of old.

Дейността на автора е също толкова значима и за развитието на българската живопис, след като той създава най-ранния символистичен портрет в родното изкуство – „Автопортрет” от 1901 г.

The artist took an equally active part in developing Bulgaria’s painting tradition. He authored the first Bulgarian symbolist portrait, ‘Self-portrait’ (1901).

По време на Балканската и Първата световна война пресъздава събитията в редица исторически картини в реалистичен стил. Христоматийно известни са картините му „Хвърковатата чета на Бенковски“ и „Боят за Самарското знаме“. Създава и забележителни графични и живописни портрети на известни съвременници, като Иван Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Евгения Марс, Кирил Христов и др.

Over the course of the Balkan Wars and the First World War, he recreated the events that transpired as part of a series of realist historical paintings. Indeed, paintings of his, such as ‘Benkovski’s Winged Party’ and ‘The Samara Banner Fight’, have been included in many art readers.

Председател на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935). Автор е на многобройни статии в печата по проблемите на художественото творчество.

Morozov served as President of the Independent Artists’ Association and as Secretary of the Arts and Print House (1931 – 1935). He authored numerous articles focusing on matters pertaining to artwork published in his contemporary print media.

Петър Морозов организира около 40 самостоятелни изложби в България, Европа и Америка, където популяризира българската изобразителна култура.

Petar Morozov held around 40 solo exhibitions in Bulgaria, around Europe and in the United States, fostering the popularity of Bulgaria’s visual tradition.

28

Петър МОРОЗОВ (1880 - 1951) „Карлово“, 1948 М.б., шп Petar MOROZOV (1880 - 1951) Karlovo, 1948 Oil on plywood

29

Роден през 1921 г. в с. Старопатица, Видинско. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Д. Узунов (1954). Създава живописни творби в областта на пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Пейзажите му се отличават със синтезирани форми и звучен колорит. Автор е на множество натюрморти, които се отличават с лаконичен рисунък и ясно живописно чувство. Могат да се проследят модерните през 20 век конструктивистки влияния.

Born in 1921 in the village of Staropatitza, Vidin Region, Nenov graduated (1954) from the National Academy of Art in the class of Prof. Dechko Uzunov.

Most of his painted works are landscapes, portraits and figural compositions. His landscapes are characterized by their synthesized shapes and intense color schemes. He has painted numerous still lives, which are distinguished by succinct brush strokes and a clear sense of color and hue. In his body of work, one can trace the constructivist influences fashionable at that time of the 20th century.

От края на 50-те години участва редовно в Общите художествени изложби и представителни експозиции в чужбина. Организира няколко самостоятелни изложби в София, Будапеща, Берлин, Етлинген и Виена. Негови картини се намират в колекцията „Нови майстори” в Дрезден, в Национална художествена галерия в София, в редица градски галерии в страната и частни колекции по света. Носител е на орден «Св. Св.Кирил и Методий» II и III степен и на звание «Заслужил художник»

Since the 1950s, Nenov has participated regularly in the collective art exhibitions in Sofia and in representative expositions abroad. He has had several solo exhibitions in Sofia, Budapest, Berlin, Ettlingen, and Vienna. His works are displayed at the New Masters collection in Dresden, the National Gallery of Art in Sofia, a number of city galleries in Bulgaria and in private collections around the world. He is a laureate of the Order of Cyril and Methodius 2nd and 3rd Class and the honorary title of Artist of Merit.

Дълги години заема важни административни позиции в Комитета за култура и Съюза на българските художници, което го прави и активен участник в едни от най-динамичните процеси в българското изобразително изкуство.

For many years, Nenov held senior administrative positions with the Committee for Culture and the Union of Bulgarian Artists, thus becoming an active participant in some of the most dynamic processes in the history of Bulgarian visual art.

„С приближаването на есента сякаш нараства градусът на живописното напрежение, знойните топлинни и светлинни изблици, увеличава се степента на вътрешната разкрепостеност на диалога на художника с натурата. И ние имаме чувството, че лятото не отминава, а още повече ни завладява. Подобна свежест на чувствата, непосредственост на възприятията и същевременно сложна организация на тоналните съотношения са качества, сравнително рядко срещани дори у по-млади живописци, да не говорим за връстниците на Борис Ненов.

As autumn draws near, it seems that creative tension is heating up, producing sultry outbursts of heat and light, increasing the internal self-liberation of the dialog between artist and nature. And it is as though summer is not gone but is more captivating than ever. Such freshness of emotion, such immediacy of the senses, running parallel to a complex organization of tonal cadences: these are all qualities rarely seen even in younger painters, let alone in Boris Nenov’s contemporaries. Being a ‘pure’ painter, he expresses himself solely and exclusively through color; his colors are intense in the extreme, lavish in their polychromic vibrancy, with the direct suggestiveness of an emotional experience and brimming with decorative splendor.’

Като „чист” живописец, той се изразява само и единствено чрез цвета – с неговата пределна интензивност, и звучност на багрената полихромия, с възможностите му за пряко внушение на емоционалното преживяване, с декоративното му великолепие.

- Chavdar Popov, 1996

- Чавдар Попов, 1996 30

Борис НЕНОВ (1921 - 2000) „Къщи“ м.б./пл., 62 х 83 Boris NENOV (1921 - 2000) Houses oil on canvas, 62 х 83

31

32

Другите ветрове The Other Winds

33

Димитър Киров – ДиКиро е роден през 1935 г., в Цариград. През 1959 г. завършва декоративно-монументална живопис, във ВИИИ „Н. Павлович“ в София при проф. Георги Богданов.

Dimitar ‘DiKiro’ Kirov was born in 1935 in Istanbul.

In 1959, he obtained a degree in Monumental Decorative Art from the Higher Institute of Art in Sofia under the guidance of Prof. Georgi Bogdanov.

Има самостоятелни изложби в Пловдив през 60-те и 70-те и в София - 1973 и 1980 г. Мащабни изложби е организирал в Окаяма, СССР (1975) и Токио (1977 г.) в Чехословакия, Унгария, Полша, Швеция, Дания.

In the 60s and the 70s of the 20th century, he held solo exhibitions in Plovdiv and in 1973 and 1980 he held ones in Sofia. He organised large-scale exhibitions in Okayama in the USSR (1975) and in Tokyo (1977), as well as in Czechoslovakia, Hungary, Poland, Sweden and Denmark.

Съвсем естествено живописта му е свързана със значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Христо Стефанов. Според критиците този период е наситен с новаторство и силно оспорвани идеи в българското изобразително изкуство. Условно в творчеството на ДиКиро могат да се разграничат няколко цикъла, като особено изразителни са изгорелите икони, музика и балет, както и вмъкването на исторически и културни пластове и видни личности. В едни от най-добрите платна на художника присъстват и любимите му градове - Пловдив, Истанбул и Париж. Удостоен е с десетки национални и международни отличия.

Only naturally, his paintings owed much to the important members of the Plovdiv School of the 60s (the likes of Georgi Bozhilov, Encho Pironkov and Yoan Leviev). Critics consider the period cited as one brimming with innovation and ideas that came to be contested in the context of Bulgarian art. Relatively speaking, DiKiro’s work can be divided into several cycles, ‘Icons Burnt, ’ ‘Music’ and ‘Ballet’ standing out due to their sheer expressive power. It is clear that the artist incorporated historical and cultural layers as well as well-known personages in his works. Some of the painter’s best canvasses feature his favourite cities: Plovdiv, Istanbul and Paris. He was the recipient of tens of awards, both national and international.

ДиКиро е един от най-активните творци на 60-те години на XX век, който чрез изразните средства на цвета и във формата, експериментира във време на строги идеологически изисквания. Търси живописен еквивалент на музикалните стойности с енергични мазки. Негов е израза „И черното е цвят.“

DiKiro stood out as one of the most prolific painters of the 60s of the 20th century. He used the expressive potential of colour and experimented with shapes, at a time of various ideology-driven requirements. He sought the painter’s equivalent to musical semitones by painting with brisk brush strokes. He coined the expression ‘Black, too, is a colour.’

34

Димитър КИРОВ (1935-2008) „Пловдив“, 1965 м.б./пл., 103 х 143 Dimitar KIROV (1935-2008) Plovdiv, 1965 oil on canvas, 103 х 143

35

Дечко Узунов е роден през 1899 г. в Казанлък, където първоначално е ученик на Чудомир. Завършва Държавното художествено - индустриално училище при проф. Петко Клисуров. От 1922 до 1923 г. следва в ателието на Карл фон Маар в Мюнхенската (Баварската) художествена академия. След завръщането си в България, продължава своето образование в курса по живопис на проф. Стефан Иванов.

Dechko Uzunov was born in Kazanlak in 1899 and initially studied there under Chudomir. He obtained a degree from the Higher School of Art of Industry under the guidance of Prof. Petko Klisurov. Between 1922 and 1923, he attended Carl von Marr’s workshop at the Munich (Bavarian) Academy of Fine Arts.

Following his return to Bulgaria, he continued his studies, attending the painting classes of Prof. Stefan Ivanov.

През 1924 г. е назначен за щатен художник към Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Дечко Узунов е активен участник в българския художествен живот. Член на дружеството „Родно изкуство“. Народностната естетика се проявява в неговото творчество чрез живописни възрожденски пейзажи и идеализирани женски образи, пресъздаващи духовната същност на българката.

In 1924, he was appointed staff painter with the Ministry of Education, a position he held until 1932, when he began to teach painting at the National Academy of Arts. Dechko Uzunov participated actively in artistic life in Bulgaria. He was a member of the Bulgarian Art Society. His works are marked by an aesthetic distinctly influenced by the perceptions of Bulgarian people at the time, depicting splendid Revival settings and idealised female figures, the latter conveying the spiritual essence of Bulgarian women. He created works in all spheres of art: paintings, drawings, set designs, frescos and illustrations.

Участва във всички Общи изложби, а през 1927 г. се включва в „Галерията на шестте“. Картините му впечатляват публиката не само в България, но и в Ню Йорк, Берлин, Будапеща, Москва, Хамбург, Атина, Виена, Белград и др.

He participated in all exhibitions of the Collective Exhibition series. In 1927, he took part in Gallery of the Six. His paintings impressed audiences not just in Bulgaria but also in New York, Berlin, Budapest, Moscow, Hamburg, Athens, Vienna and Belgrade among others.

През 1939 г. Узунов става председател на Съюза на дружествата на художниците в България (СДХБ) – организация, която определя посоките на търсене в родния художествен живот през 30-те и 40-те години.

In 1939, Uzunov became President of the Bulgarian Union of Artist Societies (BUAS), the organization responsible for setting the avenues for development in Bulgarian artistic life during the 30s and 40s of the 20th century.

През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1979 г. става президент на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и получава орден от Министерство на културата на Франция. Носител е на десетки призове и отличия, сред които „Заслужил художник“, „Румънски кръст за изкуство“ и I-ва степен орден „Народна република България“.

In 1976, he was asked to become an honorary member of the Mexican Academy of Arts. In 1979, he became President of the International Plastic Arts Association under UNESCO and was awarded an order by the French Ministry of Culture. He received dozens of awards and recognition. Among these, we count the Artist of Merit award, the Romanian Art Cross and an Order of the People’s Republic of Bulgaria (Class I).

„Откъде бликаше тази негова неугасима виталност? Откъде идваше той? И неговото изкуство? От тайните на земята, от някакви тревожни непознати и красиви светове, от заснежени върхове, от окъпани в облаци равнини, от багри и леки капризни линии, свързани в сърцето на художника във вечна хармония от цветове и видения.

‘Where did that inextinguishable vitality of his exude from? Where did he come from? What about his art?

From the secret bowels of the Earth, form some anxious, unknown and beautiful worlds, from snow-capped mountain peaks, from valleys bathed in clouds, from colors and slender, whimsical lines, tied together in the artist’s heart in an eternal harmony of colors and visions.

В дългия път на изкуството си Дечко Узунов невинаги е бил такъв. Бил е друг, но все така виртуозен и непостижим. У кого другиго има такава „отпусната“ волност на ръката u такава поезия и красота на рисунъка! До каквото се докоснеше, се раждаше изкуство. Стенопис, портрет, пейзаж. театрален декор, графика, предмет - всичко беше едно: поезията на уловения миг от живота на човека u природата.“

In his long journey though art Dechko Uzunov has not always been like that. He was different at times but an unmatched virtuoso nonetheless. For who else has such ‘relaxed’ freedom of the hand, so much poetry and beauty in their brush stroke! Whatever he touched turned into art. Mural, portrait, landscape, stage design, prints, objects – all was one: poetry and that hitherto uncaptured blink in the life of man and nature.’

- Любомир Тенев, 1988

- Lyubomir Tenev, 1988 36

Дечко УЗУНОВ (1899-1986) „Селянки“, 1973 м.б./пл., 118 x 166 Dechko UZUNOV (1899-1986) Peasants, 1973 oil on canvas, 118 x 166

37

Георги Божилов – Слона е роден през 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ със специалност “Декоративно – монументална живопис” в класа на проф. Георги Богданов. Същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в Общи художествени изложби на СБХ. Организира над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: СССР, Турция и Полша.

Georgi (the Elephant) Bozhilov was born in 1935 in the city of Plovdiv. In 1959, he graduated from the N. Pavlovich Higher Institute of Visual Arts in the decorative and monumental painting class of Prof. Georgi Bogdanov. During that same year, he appeared in the First Paris Biennale – International Young Artists Event. From 1960 onwards, he appeared in numerous Collective Art Exhibitions organized by the Union of Bulgarian Artists, while also having many solo exhibitions in Bulgaria, the USSR, Turkey and Poland.

Георги Божилов е сред най-ярките имена на модерната българска живопис от втората половина на миналия век. Той е един от емблематичната “петорка“ на т.нар. “Пловдивска школа”, която има важна роля за обновителните процеси в българското изкуство през 60-те години. Работи в областта на кавалетната живопис, в жанровете на портрета, на пейзаж и фигуралната композиция. Характерно за стила му е преобразуването на обектите с ярки цветове и стилизация. Откроява се със своята индивидуалност и оригиналност от общите тенденции в българското изкуство.

Georgi Bozhilov is among the most prominent names of modern Bulgarian painting from the second half of the 20th century. He was one of the iconic Big Five of the so-called ‘Plovdiv School’, who played an instrumental role in the renewal processes of Bulgarian art in the 1960s. He worked mostly in the field of cavaletto painting, in genres such as portrait, landscape and figural composition. Characteristic of his style is the transformation of objects through bright colors and stylization. He stands out from the mainstream of the Bulgarian art scene by virtue of his individuality and originality.

Носител е на награда на СБХ (1964), получава звание „заслужил художник“ (1979), национална награда за живопис „Захарий Зограф“ (2001).

Laureate of the Prize of the Union of Bulgarian Artists (1964), of the honorary title of Merited Artist (1979) and the Zahari Zograf National Painting Award (2001).

„Достатъчно е мислено да се отпуснем в сенките и дълбините на тези толкова лични човешки пространства или да се „разходим” из артистичната домашна действителност, за да усетим дълбокото емоционално и колоритно въздействие на настроението и атмосферата. В този възможно най-обикновен, но близък на художника свят той се чувства уютно – спокоен, сам със своите мисли, спомени и мечтани светове, в които се раждат идеите, превърнати в живописни образи. Картините на Георги Божилов не разказват, те нямат повествователен характер и не илюстрират определена действителност. Те оказват въздействие върху зрителя чрез формата, цвета и съпоставянето на отделни реалности.“

‘Suffice it to relax mentally in the shadows and depths of those profoundly personal spaces, or to ‘take a stroll’ in the domestic reality of the artist to feel the deep emotional and coloristic impact of the mood and the atmosphere. It is in this world, mundane in the utmost yet close to the personality of the artist, that he feels the most comfortable, at ease, alone with his thoughts, memories and dreamed-of worlds in which ideas come to life to become painted images. Georgi Bozhilov’s paintings do not tell stories, they are not narrative in their nature, nor do they serve as an illustration of any given reality. They have an impact on the viewer through their form, color and the juxtaposition between realities.’

- Anzhela Daneva, 2013

- Анжела Данева, 2013 38

Георги БОЖИЛОВ (1935-2001) „Икона“, 1976 м.б./пл., 100 х 73 Georgi BOZHILOV (1935-2001) Icon, 1976 oil on canvas, 100 х 73

39

Андрей Лекарски е роден през 1940 г. в София. В годините 1953-1959 завършва Средно художествено училище „Суриков“ в Москва със златен медал. От 1961 учи в Художествената Академия в София, а през 1962 г. е приет в Парижката художествена академия, където изучава живопис при проф. Брианшон. Паралелно завършва и училище по кинорежисура. Оттогава живее и работи във Франция.

Andrei Lekarski was born in 1940 in Sofia. Between 1953 and 1959, he studied at the Surikov Secondary School of Art in Moscow, from which he graduated with a gold medal for merit. In 1961, he enrolled in the Sofia Academy of Art and in 1962 was admitted to the Paris Academy, where he studied painting in the class of Prof. Brienchon. At the same time, he also obtained a degree in film directing. Lekarski has lived and worked in France ever since.

През 1970 г. е организирана първата му самостоятелна изложба живопис в Мексико. Това съвпада с началото на движението „хиперреализъм“. 1972 г. прави първата си самостоятелна изложба със скулптури в Париж. Има успех в последвали изложби и като живописец и скулптор, често е представян в най-престижните салони на съвременното изкуство.

In 1970, he had his first solo painting exhibition shown in Mexico. This coincided with the emergence of the movement of hyperrealism. In 1972, he had his first solo sculpture exhibition, in Paris. His subsequent exhibitions as both painter and sculptor have all been very successful, and he has established a regular presence in the most prestigious modern art salons.

През 1993 г. мащабната му изложба на площад „Станислас“ в град Нанси е повод да бъде обявен за почетен гражданин на френския град.

In 1993, after holding a major outdoor exhibition in Place Stanislas in Nancy, Lekarski was pronounced an honorary citizen of that French city.

Характерно за стила на Лекарски е постоянното експериментаторство, което разчупва стереотипи. Обединява технологиите на своето време с алегорични и библейски персонажи. Съвместява несъвместими до този момент фрагменти в стремеж към разкриване на нови възможности на езика на изкуството.

Characteristic of Lekarski’s style is the constant drive towards experimentation, the breaking of molds, the infusion of modern-day painting techniques into a plethora of allegorical and biblical personages. He has managed to combine heretofore incompatible elements in an aspiration to uncover new possibilities in the language of art.

Организирал е над 100 изложби в най-престижните салони за съвременно изкуство.

40

Андрей ЛЕКАРСКИ (1940) „Гъдулар“, 1964 м.б./пл., 90 х 72 Andrey LEKARSKI (1940) Musician, 1964 oil on canvas, 90 х 72

41

Роден в Пловдив, през 1932 г. Давид Перец завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Димитър Гюдженов. През 1947 г. специализира в Париж при Андре Лот. Пътува до Израел, а от 1948 г. живее и работи в Париж.

Born in Plovdiv in 1932, David Perets graduated from the Academy of Art in Sofia, in the painting class of Prof. Dimitar Gyudzhenov. In 1947, he continued his studies in Paris, under André Lhote. He traveled to Israel and from 1948 onwards he lived and worked in Paris.

Рисува портрети на съвременници и автопортрети, предава вярно психологическия образ и емоционалната атмосфера. Попаднал в трудов концентрационен лагер по силата на антиеврейското законодателство, усилено рисува портрети на свои другари.

His body of work comprises mostly portraits of his contemporaries and self-portraits accurately convey the mindset and emotional make-up of his models.

Having spent time in a labor camp owing to anti-Jewish laws in wartime Bulgaria, he painted many portraits of fellow inmates.

Проявява интерес към пейзажа и натюрморта. Произведенията му имат собствен новаторски почерк в естетическите схващания. Проследяват се няколко периода в творческото му развитие - творбите му от 60-те и 70-те са близки до модерните търсения във френската живопис. Предпочита техниката с маслени бои, но работи и рисунки с перо.

Perets displayed a strong interest in painting landscapes and still lifes. His works showed an innovative approach in his aesthetic vision. His creative evolution can be divided into several periods, with his 1960s and 70s works standing closest to modernist trends in French painting. He preferred to use oil on canvas but also created a lot of pen drawings.

Участва в много от общите художествени изложби на Дружеството на Южнобългарските художници. В Пловдив работи в тясна близост с Васил Бараков и Златю Бояджиев – наричани са „Бараците“, увековечили се като „Парижки художници на Монмартър“ в прочутия колективен автопортрет.

David Perets participated in many of the Collective Art Exhibitions of the Society of South Bulgarian Artists. In Plovdiv, he worked closely with Vassil Barakov and Zlatyu Boyadzhiev, forming what was known as Baratzite, a trio of Bulgarian painters who immortalized themselves as ‘Paris Artists of the Montmartre’ in a famous triple self-portrait.

Перец има самостоятелни изложби в София, Париж, Лондон, Тулон, Тел Авив. Творбите му са притежание на НХГ, ХГ-Пловдив, Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк, Националната библиотека в Париж, картинната галерия в Тулон и много частни сбирки.

Perets had solo exhibitions in Sofia, Paris, London, Toulon, and Tel Aviv. His works are displayed at the National Gallery of Art, the Plovdiv Metropolitan Gallery of Art, the Museum of Modern Art in New York, the National Library in Paris, the Picture Gallery of Toulon and in many private collections.

Награждаван е за участие в изложбата на Парижката школа (1952 г.); Наградата на Израел (1952 г.) от Парижката община за пейзажа „Пале Роял“ (1957 г.) и др.

Winner of a prize for his participation in the Paris School Exhibition (1953), the Prize of Israel (1952), the Paris Municipality Prize for his landscape ‘Palais Royal’ (1957) and many others.

42

Давид ПЕРЕЦ (1906-1982) „Натюрморт – Зодиак“ м.б./пл., 45 х 55 David PERETS (1906-1982) A Still Life with Zodiac oil on canvas, 45 х 55

43

44

Свободната артистичност Free Artistic Spirit

45

Иван Кирков завършва живопис в Художествената академия при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров през 1955 г.

Ivan Kirkov obtained a degree in Paining from the National Academy of Art under the guidance of Prof.

Kiril Tsonev and Prof. Iliya Petrov in 1955.

Получава известност като един от най-дръзките художници на 60-те години с работите си в Първата младежка изложба през 1961 г. Свързват го с процесите на преосмисляне на модернизма от първата половина на XX век.

He became known as one of the boldest painters of the 60s of the 20th century on the merit of his works shown during the First Youth Exhibition of 1961. He has been credited with being part of the processes relevant to the reinterpretation of modernism in the first half of the 20th century.

Характерният почерк на Кирков - работата със сдържан колорит и геометризираното формоизграждане кристализира с първата му самостоятелна изложба през 1969 г. и името му се превръща в синоним на не-конформизъм и модерност.

Kirkov’s signature style – the subtle folk flavour invested in his work and the geometric approach to creating shapes – emerged as early as his first solo exhibition in 1969, making his name synonymous with non-conformity and the modern approach.

Иван Кирков е любител на експериментите. Работи в различни области и жанрове - живопис, илюстрация, плакат, сценография. Характерният за 60-те години сюжетен и визуален романтизъм го нарежда сред примерите на художествената „съпротива“ на принципите на социалистическия реализъм.

Ivan Kirkov revelled in experimentation. His works span a variety of spheres and genres. They include paintings, illustrations, posters, set designs. He displayed the romanticism of the 60s, which was imbued in both in his works’ stories and in their visual rendition. This garnered him a reputation of being among those ‘resisting’ the principles of Socialist realism.

Живописната композиция върху фазер „Париж“ е датирана от 1976 г. и свидетелства за декоративното развитие на художника през 70-те години. Сред много автори през това десетилетие откриваме сходна тенденция към декоративност, изразена чрез появата на обобщени, плоски обеми и равен тон.

His 1976 hardboard painting composition entitled ‘Paris’ testifies to the move towards more decorative detail in the artist’s style during the 70s. Over the course of that decade, many painters displayed a similar trend towards decorative detail, using generalised, flat shapes and even tones and hues.

‘It is a legitimate painting technique, a reason to disengage painting from the misleading visual world offered by life. What is important is delving into a problem. Yet, life would incessantly impose its own corrections on all our strivings. It would, indeed, impose them on painting, too. Even in the most abstract of paintings, to create a sense of space you still need figures (regardless of their type) just as you do in mainstream painting. These figures may be concrete, relative or abstract. What matters is what you do with them. An abstraction based on figures is like a poem that lacks plot. A balanced spatial composition is an essential element of every work of art: it is necessary in order for a painting to evoke specific emotions, a shiver, when contemplated. It is a thought that makes you think in turn.’

„Това е живописна техника - повод да се освободи живописта от зрителните измами на живота. Проникването в същността на проблема е важното. И в най-абстрактната картина пространството се гради чрез фигури, каквито и да са те, както и при другата живопис. Фигурите могат да бъдат конкретни, условни или абстрактни. Важното е какво ще постигнеш. А фигуралната абстракция е безсюжетното стихотворение. Най-важното в една творба е балансираното композиране на пространството - конструкцията да е балансирана и картината да носи емоции и тръпката, която ще се получи от гледането на картината. Мисълта, която ще те накара и ти да помислиш.“

- Ivan Kirkov interviewed by Lilyana Raycheva

- Иван Кирков в интервю на Лиляна Райчева 46

Иван КИРКОВ (1932 – 2010) „Париж“, 1976 м.б./платно, 73 х 60 Ivan KIRKOV (1932 – 2010) Paris, 1976 oil on canvas, 73 х 60

47

Роден в Бургас на 9 ноември през 1924 г. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов (1949). След изяви в областта на графиката и сценографията в края на 50-те години се насочва към живописта. Твори предимно в областта на пейзажа. Голямата любов на художника към морето предопределя изборът на тази тема като смислова доминанта на цялото му творчество. С неочаквано яркия си и наситен колорит марините на Баев създават усещане за особената статична красота на морето и на мечтания хоризонт, което му е спечелило прозвището „художник на самотата”. Сдържаната гама, богатата метафоричност, която морето и самотата на пейзажа носят, дават точната съпоставка с европейското изобразително изкуство, кино и литература от същото време.

Born in Burgas on November 9, 1924, he got a degree in painting (1949) from the Academy of Art under Prof. Iliya Petrol and Prof. Dechko Uzunov. Having tried his hand at stage design, in the late 1950s he shifted his attention to painting, mostly landscape art. His great love for the sea cemented it as the dominant theme in his work. With their unusually intense, blazing colors Baev’s seascapes seem to convey the feeling of some peculiarly static beauty of the sea, with its coveted faraway horizon, which earned him the nickname ‘Artist of Solitude’. The sparing color palette, the rich metaphoric undertones evoked by the sea and the loneliness of the landscape directly correlate with European visual art, cinematography and literature at the time.

The artist’s most productive period were the 1980s.

After a devastating fire that gutted his studio in 1983, incinerating most of his canvases, Baev created his most famous compositions: ‘Aggression’, ‘Apocalypse Now’, ‘Ordinary Fascism’, ‘The Day After the A-Bomb’ and ‘Memories’ among others. Eventually the paintings were displayed in Vienna, where Prof. Wunderli exclaimed that those were works by one of the greatest humanists of Europe and the world.

Най – продуктивния период за художника са 80-те г. на ХХ в. След опустушителен пожар в ателието му през 1983 г., когато изгарят повечето му картини, Баев създава знаменитите композиции „Агресия“, „Апокалипсис сега“, „Обикновен фашизъм“, „На другия ден след атомната бомба“, „Спомени“ и др., превърнали се в събитие. По-късно платната са изложени във Виена, където проф. Петър Вундерли заявява, че това са произведения на един от големите хуманисти на Европа и света.

Georgi Baev participated in a number of collective art exhibitions of Bulgarian artists abroad: in China, India, Indonesia, Tunisia, Morocco, Algeria, Poland, Romania, Hungary, former Yugoslavia, in Moscow, Vienna, Paris, London, Bern, Zurich, Oslo, Copenhagen, the Hague, Hamburg, Cologne, Rome, Madrid, Naples, Washington, Mexico City, and elsewhere. His works can be seen in the Hermitage, the Pushkin Museum of Art, the Chicago Museum of Art, as well as in private collections in London, Paris, Zurich, Hamburg, Cologne, Vienna. Tokyo, New York, Philadelphia, and in many Bulgarian galleries.

Георги Баев е участвал многократно в представяния и общи изложби на български художници в чужбина - Китай, Индия, Индонезия, Тунис, Мароко, Алжир, Полша, Румъния, Унгария, бивша Югославия, Москва, Виена, Париж, Лондон, Берн, Цюрих, Осло, Копенхаген, Хага, Хамбург, Кьолн, Рим, Мадрид, Неапол, Вашингтон, Мексико и др. Негови творби могат да бъдат видяни в „Ермитажа“, музея на изкуствата „Пушкин“, Чикагския музей, както и в частни колекции в Лондон, Париж, Цюрих, Хамбург, Кьолн, Виена, Токио, Ню Йорк, Филаделфия, много галерии в България.

Laureate of many prestigious awards, among which the Vladimir Dimitrov the Master Prize for Painting, and the Gotfried von Herder Award of Vienna University. Corresponding member and honorary member of the Austrian Artists’ Society Künstlerhaus, Vienna; honorary member of the Kika-Kai Japanese Artists’ Association.

Носител е на множество престижни награди, сред които Награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, Наградата „Gotfrid von Herder“ на Виенския университет. Член-кореспондент и почетен член на Австрийското сдружение на артистите „Künstlerhaus“ - Виена, почетен член на Японската асоциация на художниците „Kika-Kai“.

‘A master of the condensed emotional state, of the short story built with a captivating color technique: sparing, averse to self-serving effects but rich with his lyrical treatment of the surrounding world, Georgi Baev ranks among the best masters of the landscape art in Bulgaria, not just of the sea and sky of Burgas. His work is proof of the artistic liberalism that existed in Bulgaria throughout all those years.’

„Майстор на сгъстеното настроение, на краткия разказ, изграден със завладяваща живописна пластика – пестелив, без излишни ефекти, но богат с лиричното опоетизиране на света, Георги Баев се нарежда сред най-добрите майстори на пейзажната живопис у нас и освен на бургаското море и небе. Неговото изкуство е и доказателство за съществуващия през годините художествен либерализъм.”

- Aksinia Dzhurova, 2015

- Аксиния Джурова, 2015 48

Георги БАЕВ (1924 – 2007) „Етюд“ м.б./пл., 61 х 50 Georgi BAEV (1924 – 2007) Etude oil on canvas, 61 х 50

49

Атанас Пацев е роден през 1926 година в Пловдив и е един от най-младите членове на въоръжената комунистическа съпротива в Трънско. Следва в Художествена академия (1944-1949 г.) при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. През 1968 г. представя самостоятелна изложба в софийската галерия „Руски 6”, към която представя брошурата „За безтегловността”. Изложбата е посрещната негативно от художествената критика и предизвиква скандал. Експозицията се оказва една от най-авангардните за времето, далеч от официалните постулати на социалистическия реализъм и така Атанас Пацев оставя своята културна следа сред дисидентските кръгове.

Atanas Patzev was born in 1926 in Plovdiv and became one of the youngest members of the armed Communist resistance in the Tran area. He studied (1944-1949) in the National Academy of Art under Prof. Dechko Uzunov and Prof. Iliya Petrov. In 1968, he had a solo exhibition in the gallery at 6 Ruski Blvd., during which he also presented a brochure entitled ‘On Zero Gravity’. The exhibition was summarily condemned by art critics and caused a scandal. The works exhibited were some of the most avant-garde ever shown at the time, a far cry from the official dogmas of ‘socialist realism’. Thus Atanas Patzev left his cultural footprint among the dissident circles of the 1960s.

Независимо от участието на художника в партизанските съпротивителни движения, 60те години са период на сравнително пълното му дистанциране от комунистическата власт. Художникът добива името на един от най-експерименталните, стигащи до абстракцията художници.

In contrast with his earlier participation in partisan resistance movements, during the 1960s Patzev almost completely dissociated himself from the Communist regime and its ideology, earning himself a name as one of the most experiment-prone, almost abstract, artists of the period.

Представеният в настоящата изложба „Портрет” е много характерен за художника – носещ личния му почерк и стъпва върху принципите на експресионизма. Деформация на формите на тялото, съзнателно пренебрегване на натуроподобността за сметка на емоционалното състояние, в което художникът и неговият обект съществуват съвместно.

The painting ‘Portrait’ included in this exhibition is very typical of the artist, marked by his personal touch and drawing on the principles of expressionism. The distorted shapes of the human body, the deliberate abandonment of any natural verisimilitude is the cost the artist has paid to highlight the emotional state in which he and his model co-exist.

„Движението е най-същественият пластичен проблем“ – казва Пацев във филм за него от 1986 г., заснет от редакция „Лик“ на Българската национална телевизия. В чист вид движението като движение на четката, което структурира и едновременно разкъсва, е изразено в пейзажите. Старият Пловдив и Созопол са предпочитаните места. Къщите на Стария Пловдив почти политат от устрема на четката. Някои от пейзажите на Пацев са брилянтни образци на по дзенски неистова, бясна динамика на движението на четката.“

“Motion is the most significant issue with visual art, ” says Patzev in a documentary about himself produced by the LIK [acronym for Literature Art & Culture] department of Bulgarian National Television. At its purest, motion takes on the sense of movements of the paintbrush, of something that both structures and disrupts and is best expressed in landscapes. Old Town Plovdiv and Sozopol are his preferred spots for painting. The houses of Old Plovdiv almost take flight, spurred on by the sheer energy of his brush strokes.”

- Красимир Илиев, 2018

- Krasimir Iliev, 2018 50

Атанас ПАЦЕВ (1926 – 1999) „Портрет“ м.б./пл., 68 х 55 Atanas PATSEV (1926 – 1999) Portrait oil on canvas, 68 х 55

51

Найден Петков е роден през 1918 г. в с. Видраре, Софийска област. Още като ученик, през 1937 г., той прави своята първа изложба с акварелни пейзажи в салона на Първа мъжка гимназия. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Ганушев (1942). Първото си отличие - от Министерството на отбраната, печели с платното „Боят при Ниш“ (1946). Участва във всички Общи художествени изложби от 1945 г., както и в много колективни международни изложби (Москва, Берлин, Будапеща, Париж, Мексико, в биеналетата в Лугано, Любляна и Венеция и др.). Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа, създава рисунки с креда и въглен, монотипии. Художник-постановчик е на игралните филми „Неспокоен път“ (1955), „Гераците“ (1958), „Непримиримите“ (1964). Асистент (1948 - 1950), професор (1976) по живопис във ВИИИ “Н. Павлович” и негов ректор (1985 - 1987).

Nayden Petkov was born in 1918 in the village of Vidrare, Sofia Region. While still a high school student, in 1937, he set up his first exhibition of watercolor landscapes in the auditorium of the First High School for Boys in Sofia. He graduated (1942) from the Academy of Art in the painting class of Prof. Nikola Ganoushev. His first recognition, from the Ministry of Defense, came in 1946 for his canvas ‘The Battle of Nis’. He took part in all Collective Art Exhibitions since 1946, as well as in many such international exhibitions (in Moscow, Berlin, Budapest, Paris, Mexico, the biennales of Lugano, Ljubljana and Venice, etc.).

Petkov worked mostly in the areas of figural composition, portrait, and landscape, but also did drawings in crayon and charcoal, as well as monotypes. He was also the production designer of the feature films ‘An Uneasy Road’ (1955), ‘The Geratzi Clan’ (1958), and ‘The Unforgiving’ (1964). Having served as assistant professor (1948-1950) and full professor (1976) in painting at the N. Pavlovich Higher Institute of Visual Arts; he rose to become its Chancellor (1985-1987).

Найден Петков е сред най-значимите автори, оказали трайно въздействие върху развитието на българското изкуство от периода. Неговият устойчив модернистичен стил се свързва със специфичния му сложен колорит и силно емоционално въздействие.

Nayden Petkov is one of the most significant artists, having left a lasting imprint on the development of Bulgarian visual art during the period. His robust modernism is associated with his characteristically complex color palette and powerful emotional impact.

Творби на Найден Петков са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в Бургас, Пловдив, Варна и др., както и на частни колекции у нас и в чужбина. Носител е на много награди, сред които „Кирил и Методий“ I ст. (1959 и 1963), награда „Захарий Зограф“ ОНС София (1973), „Награда на София“ (1985).

Works by Nayden Petkov are displayed at the National Gallery of Art, the Sofia Metropolitan Gallery of Art, and the galleries in Burgas, Plovdiv, Varna and other cities. Many are in private collections in Bulgaria and abroad. He is a laureate of many awards, including the Order of Cyril and Methodius 1st Class (1959 and 1963), the Zahari Zograf National Painting Award (1973), the Prize of Sofia (1985).

„Не съм го виждал как работи до статива. Не знам дали картините му се раждат леко и радостно или ножът му дълго и мъчително изстъргва засъхналите мазки, за да се появи после най-точният и най-звучният тон. Може да е вярно и едното, и другото. Но като гледам картините му, имам усещането, че те са родени в мигове на душевен порив, че са създадени не само от багри, но и от звуци. В тях откривам един пречистен от душата на художника свят, какъвто съм виждал само пролет, при резитбата на лозята…

‘I never watched him at work by his easel. I do not know whether his paintings come to life with ease and joy, or if it takes a lot of time and pain for his knife to scrape off the dried up brush strokes before the right, most sonorous hue appears on the canvas. Perhaps both are true. But as I look at his paintings, I have the feeling that they were created in moments of sublime impulse, that they are composed not just of colors but also of sounds. I find in them a world that has been purified by the artist’s soul, the kind that can be seen only in spring, when the vines are pruned…

С охрите, умбрите и сиените палитрата му наподобяваше есенна равнина. Той търсеше в нейните хълмове и пътища не пъстротата на живота, а неговата мъдра съсредоточеност. Не рисуваше онова, зримото, по което се плъзгаше погледът, а ни внушаваше неговото състояние.“

With its ochres, umbers and siennas, his palette resembled an autumn plain. In its hills and roads, he sought not the diversity of life but its wise concentration. He painted not what the eye could see in a cursory glance but sought to imply its mental state.’

- Ivan Davidkov

- Иван Давидков 52

Найден ПЕТКОВ (1918-1989) „Оран“ м.б./пл., 89 х 100 Nayden PETKOV (1918-1989) Ploughing oil on canvas, 89 х 100

53

Светлин Русев е роден е на 14.06.1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва специалност “Живопис” (1959) в Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов и веднага се налага със силното си присъствие на художествената сцена. От 1959 г. участва във всички Общи художествени изложби, Международни биеналета, фестивали и представителни изложби на българско изкуство в чужбина, реализира и редица самостоятелни изложби. Присъства активно в художествения живот на страната не само като творец, но и с редица обществени ангажименти, материали в периодичния печат, средствата за масова информация, монографии и др.

Svetlin Rusev was born on June 14, 1933, in the village of Varbitsa, Pleven Region. He graduated (1959) in painting from the National Academy of Art, in the class of Prof. Dechko Uzunov, and almost immediately established a strong presence in the Bulgarian art scene. From 1959 onwards, he was part of all Collective Art Exhibitions, international biennales, festivals and representative expositions of Bulgarian art abroad, and has had numerous solo exhibitions. His presence in the artistic life of Bulgaria is secured not just by his creative endeavors but also by his numerous public roles and positions, his opinion pieces in the media, his monographs and other written works.

Разпознаваема и ярка творческа личност, Светлин Русев се изявява успешно през годините в кавалетната и монументалната живопис и рисунката. Автор е на редица значителни произведения със социална, трудова и историческа тематика, в които със средствата на монументално изградената форма, изразителна рисунка и монохромен колорит създава пластически образи с изключителен психологизъм.

An easily recognizable and influential creative personality, Svetlin Rusev was successful over the years in both cavaletto and monumental painting as well as in ink-and-pencil drawing. He authored a number of significant works on social, labor and historical subjects, using monumental shapes, expressive drawing techniques and a monochrome color scheme to create images of exceptional psychological intensity.

Дългогодишен професор по живопис в НХА (от 1975), Светлин Русев е въвел в изкуството десетки талантливи художници. Обществената му активност се допълва от дейността му като заместник-председател на Съюза на българските художници (1970), председател на СБХ (1973-1985), директор на Националната художествена галерия (1986-1988), заместник-председател на Международната фондация “Л. Живкова”, първи заместник-председател на Комитета за култура 1982-1984, народен представител в VI - IX Народно събрание, почетен председател на Международната асоциация на пластичните изкуства (АИАП), член на: Есенния салон в Париж, салона “Ника-Кай” в Токио, Академията за изкуства в Русия, член-кореспондент на Кюнстлерхаус във Виена, на академия Медичи и Фламандската кралска академия, академик на Българска Академия на Науките (2001).

A long-serving professor (since 1975) of painting at the National Academy of Art, Svetlin Rusev introduced scores of talented artists into the world of art.

His public engagements were supplemented by the numerous positions he served in: deputy Chairman (1970) and later Chairman (1973-1985) of the Union of Bulgarian Artists; Director of the National Gallery of Art (1986-1988); deputy Chairman of the Lyudmila Zhivkova international Foundation; First Deputy Chairman of the Committee for Culture; member of the 6th through 9th National Assemblies; Honorary Chairman of the International Association of Art (AIAP); member of the Salon d’Automne in Paris; the Nika-Kai Salon in Tokyo, the Russian Academy of Arts; corresponding member of Künstlerhaus in Vienna, of the Medici Academy in Florence, the Flemish Royal Academy; member of the Bulgarian Academy of Sciences (2001).

54

Светлин РУСЕВ (1933-2018) „Пейзаж“ м.б./пл., 82 х 66 Svetlin RUSEV (1933-2018) А Landscape oil on canvas, 82 х 66

55

Born on June 22, 1933, in the village of Tzarski Izvor, Veliko Tarnovo Region, Dimitar Kazakov graduated (1965) from the Nikolai Pavlovich Higher Institute of Visual Arts, in the graphic art class of Prof. Eftim Tomov. For several years he worked as a poster painter in the city of Pazardzhik and executed the external decorative murals of public buildings. From 1966 onwards, he participated in art exhibitions in Bulgaria and abroad, and already in the very next year won the award of the Union of Bulgarian Artists for graphic art. In 1972, he settled with his family in the village of Bozhurishte, near Sofia, and started work as a staff artist with a military equipment factory. Since 1978 he became self-employed.

Роден на 22.06.1933 г. в с. Царски Извор, Великотърновско. Завършва графика в класа на проф. Ефтим Томов във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“, София (1965). Няколко години работи в Пазарджик като плакатист и създава художественото оформление на обществени сгради. От 1966 г. участва в изложби в България и в чужбина и още през следващата година получава наградата на СБХ за графика. През 1972 г. се установява със семейството си в с. Божурище край София. Работи като художник във военен завод, а от 1978 г. е художник на свободна практика. Димитър Казаков оставя над 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Бързо изгражда специфичния си неофолклорен стил извън конвенциите, характерни за съдържателните и пластическите линии на 60-те и 70-те години на ХХ век. Посочва източниците си на инспирации в детските си спомени, дълбоко вкоренените архетипни възприятия, древни митове и обряди. Определян като представител на „идиличната линия“ в българското изкуство през ХХ век, насочена към приказното и митологичното в народностното битие.

Dimitar Kazakov created over 15, 000 oil paintings, watercolors, prints, drawings, table-top sculptures and painted ceramics. He was quick to develop his neo-folkloristic style, which constituted a clean break with the conventional form and content that dominated the 1960s and 70s. In his own words, his sources of inspiration can be traced back to his childhood memories, deeply ingrained archetypal perceptions, ancient myths and rites. He is described as a representative of the ‘idyllic tendency’ in 20th century Bulgarian art, pursuing the fabulous and mythical aspects of ethnic existence.

Художникът организира 15 самостоятелни изложби, като най-успешната през 1980 г. бележи началото на голямото му признание у нас и по света. За популяризирането на творческите му идеи голяма роля има филмът на френския режисьор и сценарист Жан Мари Дро от поредицата „Художници-чародейци на своето време”, където Нерон е поставен редом до десетте най-големи художници на Европа. Следват десетки изложби в престижни галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят „Пушкин“ в Москва, Императорската колекция в Токио и др. Заедно с брат си Никола Казаков даряват на музея на Старото (Славейковото) школо в Трявна над 500 свои творби – живопис, рисунки върху теракота и фаянс, дървена и каменна пластика.

Kazakov has had over 15 solo exhibitions, the most successful of which was organized in the 1980s, heralding his recognition in this country and around the world. The credit for his launch to stardom goes primarily to a documentary by the French director and screenwriter Jean-Marie Drot, part of the series ‘Artists-Enchanters’, where Nero (Kazakov’s artistic pseudonym) is ranked among the ten greatest artists in Europe. What followed were scores of exhibitions in prestigious galleries in New York, Paris, Madrid, Vienna, Tokyo, Toronto, Athens, Basel, Luxembourg and elsewhere. Works by Nero are on display at the National Museum of Modern Art in the Louvre, the Pushkin Museum in Moscow, and the Imperial Collection in Tokyo among others. Together with his brother Nikola Kazakov, he donated to the Old (Slaveykov) School in Tryavna over 500 of his works: paintings, drawings on terra cotta and faience base, wooden and stone table-top sculptures.

„Димитър Казаков – Нерон е носител на една особена чувствителност, оформена в продължение на столетия, намерила най-ярък израз в преклонение пред мита, пред дългата и търпеливо носена и все още за щастие незагърбена история и традиция на народите, населявали тези земи, история, пропита с вечност, история извън времето. Носителите на подобна чувствителност не се нуждаеха от създаването на свой, паралелен на реалния свят. Димитър Казаков живееше в свой рай, по думите му: „Този, в който се родих и нося в себе си”.

‘Dimitar Kazakov (Nero) is the bearer of a special kind of sensitivity, shaped over centuries, and crystallized in the veneration of myths, of the long, patiently preserved and, luckily, not yet abandoned history and tradition of the peoples that inhabited these lands, a history imbued with eternity and timelessness. The bearers of such sensitivity did not need to create their own world, parallel to the real one. Dimitar Kazakov lived in his own paradise, or, in his own words, ‘The one I was born in and carry within myself’.’

- Аксиния Джурова, 2015

- Aksinia Dzhurova, 2015 56

Димитър КАЗАКОВ (1933-1992) „Почивка след оран“ м.б./пл., 32 х 35 Dimitar KAZAKOV (1933-1992) A Rest after Ploughing oil on canvas, 32 х 35

57

58

Скулптурният парк The Sculpture Park

59

Колекция от скулптури вече десетилетие и половина живее ново превъплъщение в парка на Министерството на външните работи. Няколко български държавни институции освен Министерството на външните работи - Националната художествена галерия, Националния археологически музей, Софийската градска художествена галерия обединяват усилия за изграждането на тази уникална духовна среда. Колекцията събира редки археологически паметници, произведения на българската класическа традиция от Иван Лазаров, Иван Фунев, Любомир Далчев, през поколението, което изгражда българската скулптура през втората половина на миналия век като Валентин Старчев, Величко Минеков. До едно модерно концептуално пластическо търсене на па-младите автори като Иван Русев, Альоша Кафеджийски Емил Мирчев.

For a decade and a half a collection of sculptures has lived its new life in the park of the Ministry of Foreign Affairs. Several Bulgarian state institutions, in addition to the Ministry of Foreign Affairs, namely: the National Art Gallery, the National Archaeological Museum and the Sofia City Art Gallery, have joined efforts to create that unique cultural environment.

The collection comprises rare archaeological monuments, works in the Bulgarian classical tradition

by Ivan Lazarov, Ivan Funev and Lyubomir Dalchev, across the generation that built Bulgarian sculpture during the second half of the previous century with artists like Valentin Starchev and Velichko Minekov, to reach a modern conceptual plastic quest by younger authors like Ivan Roussev, Alyosha Kafedzhiyski and Emil Mirchev.

Идеята да бъдат изложени образци на съвременната българска скулптура срещна подкрепата на белгийския меценат г-н Юго Вутен. Неговото имение в град Гел е най-големият в света музей на българска скулптура. Голяма част от изложените отливки са дарение от г-н Вутен и така проектът Скулптурен парк на МВнР придоби международни измерения.

The idea to display works of contemporary Bulgarian sculpture was supported by Belgian art lover Mr Hugo Voeten. His residence in the town of Geel is the biggest museum of Bulgarian sculpture in the world.

Many of the casts exhibited have been donated by Mr Voeten and thus the Sculpture Park of the Ministry of Foreign Affairs acquired international dimensions.

60

Любомир Далчев „Седнало момиче“- 1955 г. бронз 120/86/100 Lybomir Dalchev “Seated Girl” - 1955 bronze 120/86/100

61

Левана Финкелщайн „Приятелство“– 2005 г. бронз 160/100/80 Levana Finkelstein „Friendship“ - 2005 bronze 160/100/80

62

Валентин Старчев „Идол“ - 2004 г. бронз 250/50/65 Valentin Starchev „Idol“ - 2004 bronze 250/50/65

63

Альоша Кафеджийски „Права фигура“– 2004 г. бронз 180/50/80 Alyosha Kafedzhiyski „Standing figure“ - 2004 bronze 180/50/80

64

Емил Попов „Бик“– 2003 г. бронз 200/200/100 Emil Popov „Bull“ - 2003 bronze 200/200/100

65

Величко Минеков „Орфей“– 1969 г. бронз 165/230/80 Velichko Minekov „Orpheus“ - 1969 bronze 165/230/80

66

Павел Койчев „Голяма седнала жена“ – 1985 г. бронз 70/42/60 Pavel Koychev „Big Seated Woman“ - 1985 bronze 70/42/60

67

68

Сградите на дипломатическите мисии The buildings of the diplomatic service 69

Сградите на дипломатическата служба имат особена роля в овеществяването на националния образ пред външния поглед. Развитието на мрежата от дипломатически представителства след обявяването на Независимостта, повдига въпроса и за културната комуникация, която те ще носят. В повечето случаи българските дипломатически мисии се помещават в забележителни сгради – паметници на културата, които се превръщат и в дом на многобройни произведения на българското изкуство.

The buildings of the diplomatic service are essential for the materialisation of the national image before the eyes of the external world. The development of the network of diplomatic missions after the Declaration of Independence in 1908 raises also the issue of the cultural communication that they would bring.

Most of the Bulgarian diplomatic missions occupy remarkable buildings that are often monuments of culture, which also become homes of numerous works of Bulgarian art.

В това отношение мисията в Париж има отделна история. През 1970-те тя вече е гостоприемно отворена за именити български художници. И в настоящата изложба няколко творби от периода са подписани като създадени в Париж.

The mission in Paris features prominently in this respect. In 1970-ies, it opened its doors hospitably to famous Bulgarian artists. In the present exhibition, too, several works have been signed as having been created in Paris.

The ambassador’s residence in Belgrade has a different history - the building was designed in a modern style with which it stands out in the district of diplomatic residences. Active diplomatic dialogue was established between Sofia and Belgrade in the mid1930s, and as a symbolic gesture Bulgaria invested in the construction of its diplomatic mission. Ever since the design stage, the intention was for the mission to acquire works by leading Bulgarian artists like Vasil Stoilov and Konstantin Shtarkelov, and Ivan Penkov created the unique stained glass for the grand staircase.

Резиденцията в Белград има друга история - сградата е проектирана в модерен стил, отличаващ я в квартала на дипломатическите резиденции. В средата на 1930-те между София и Белград се установява активен политически диалог и като символичен жест България инвестира в изграждане на своето представителство. Още при проектирането е замислено мисията да приюти произведения от водещи български художници, като Васил Стоилов и Константин Щъркелов, а Иван Пенков създава уникален стъклопис за парадното стълбище.

70

Първата сграда на Министерския съвет на Княжеството – след приемането на Търновската конституция министерствата се помещават в една от малкото представителни сгради в столицата на Княжеството. (ЦДА, ф.3К, оп.7, а.е. 328 ) The first building of the Council of Ministers of the Principality of Bulgaria – after the adoption of the Tarnovo Constitution, the institution occupied one of the few representative buildings in the capital of the Principality of Bulgaria

71

Пощенска картичка от началото на века – сградата на Българската академия на науките, в която се помещава Министерството на външните работи и изповеданията.

Postcard from the turn of the century – the building of the Bulgarian Academy of Sciences housing also the Ministry of Foreign Affairs and Religious Denominations

72

Днешната сграда на Министерството на външните работи е построена през 1980–те по проект на архитектите Лозанов, Томалевски, Николов.

Today’s building of the Ministry of Foreign Affairs was designed and built in the 1980s by the architects Lozanov, Tomalevski and Nikolov

73

Дом Витгенщайн, Виена, Български културен институт Wittgenstein House, Vienna, Bulgarian Cultural Institute

74

Посолството в Букурещ The embassy in Bucharest

75

Резиденцията в Рим The ambassador’s residence in Rome

76

Стъклопис на Иван Пенков в резиденцията в Белград Stained glass by Ivan Penkov in the ambassador’s residence in Belgrade

77

Детайл от картината на Златю Бояджиев „Две сватби“, създадена за посолството в Париж Detail of Zlatyu Boyadzhiev’s painting Two Weddings created for the Еmbassy in Paris

78

79

80

Ордени и отличия ORDERS AND AWARDS

81

Преди 140 години историята на ордените и отличията в новото Българско Княжество в започва драматично. Търновската конституция постановява „Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могат да съществуват в Българското Княжество“. Александър I планира създаването на ордена „Св. Александър“ още преди идването си в България като символ на мечтания суверенитет на новата държава. Суспендирането на Конституцията за няколко месеца позволява учредяването на ордена. През годините на съществуването му до 1947 година той е присъждан и на много чуждестранни държавници и общественици.

140 years ago the history of the orders and the honors of the new Bulgarian Principality began dramatically. The Tarnovo Constitution stipulates “Titles for nobility and other honors, also orders cannot exist in the Bulgarian Principality”. Alexander I plans to create the Order of “St. Alexander “even before his arrival in Bulgaria as a symbol of the dreamed sovereignty of the new state. Suspension of the Constitution for several months allows the establishment of the Order. During the years of its existence until 1947, it was awarded to many foreign statesmen and public figures.

A change in the Constitution (since 1893) gives the Bulgarian ruler the right to give orders, their status being defined by law. In 1909, King Ferdinand motivated the Proclamation of Bulgaria’s Independence to create the Order of the Holy Apostles Cyril and Methodius as the highest decoration in the system of distinctions of the Kingdom of Bulgaria. The idea initially provoked public resistance, but next year the status was approved by the National Assembly. 52 foreign statesmen were awarded the Order. In accordance with the Order’s Statue the number of its living Bulgarian Knights was limited to 15. The exception is made only for the national poet Ivan Vazov.

Промяна в Конституцията (от 1893 г.) дава право на владетеля да дава ордени, като статутът им се определя в закон. През 1909 г. цар Фердинанд мотивира с обявената Независимост създаването на ордена „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ като най-висше държавно отличие. С ордена са удостоени 52 чужди държавници. По статут българските кавалери на ордена могат да бъдат само 15 – т.е носителите му са такива само приживе. Изключение е направено само за народния поет Иван Вазов.

82

Орден „Св. Александър“, учреден с княжески рескрипт на 25 декември 1881 г. в чест на небесния покровител на Княз Александър I. Снимка Национален музей на образованието, Габрово Order of ‘Saint Alexander’ established with rescript of Prince Alexander I on December 25, 1881

83

84

Орденът „Свети равноапостоли Кирил и Методий“, присъден за вечни времена на поета Иван Вазов. По статут българските кавалери на ордена (освен членовете на царстващата фамилия) са негови носители само приживе. Снимка Къща музей „Иван Вазов“, София Order of Saints Cyril and Methodius, awarded to the Bulgarian writer and poet Ivan Vazov

85

Грамота на Княз Александър I за награждаване на Константин Стоилов с орден „Св. Александър“ III степен. ЦДА, ф. 600 К, оп.1, а.е. 4 Diplom of Prince Alexander I awarding the Order of Saint Alexander 3rd Class to Konstantin Stoilov

Портрет на д-р Константин Стоилов, министър председател (1894 – 1899) ЦДА, ф. 600K, оп. 3, а.е. 417, л. 65 Portrait of Konstantin Stoilov, Prime minister (1894 – 1899)

86

Рескрипт, подписан от Цар Фердинанд за учредяване на ордена „Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. 11 февр. 1910 г. ЦДА, ф. 3К, оп.11, а.е. 420 Сред удостоените с орден „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ са руският император Николай II, германският кайзер Вилхелм II, австро–унгарският император Франц Йосиф I, британският крал Джордж VI, италианският крал Виктор Емануил III, белгийският крал Алберт III, кралят на сърби, словенци и хървати Александър I, президентът на Френската република Лебрюн.

Rescript on establishing the Order of Saints Cyril and Methodius.

Signed by Tzar Ferdinand I, February 11, 1910 Most of the 52 foreign national decorated with the Order are Monarchs – Nicolas II, Emperor of All Russia; Wilhelm II, Keizer of Germany; Franz Joseph I, Emperor of Austria and King of Hungary; George VI, King of Great Britain and Emperor of India; Alexander I, King of the Serbs, Croats and Slovenians; or Heads of State – the President of the French Republic Albert Lebrune.

87

© 2020 Държавен културен институт към министъра на външните работи

© 2020 State Institute for Culture at the Minister of Foreign Affair of R Bulgaria

София, ул. „Александър Жендов“ 2

Sofia, Bulgaria, 2 Alexander Zhendov str.

Графичен дизайн и фотографии: Венцислав Йорданов

Graphic design and photography: Ventsislav Yordanov

ИЗЛОЖБАТА Е ПОДГОТВЕНА ОТ:

THE EXHIBITION IS PREPARED BY:

Държавен културен институт Явор Койнаков, Михаел Артамонцев, Илиян Лолугов, Павла Радева, Елена Гебрева Национална художествена академия Пространствен дизайн: Доц. Мирослав Богданов, гл. ас. д-р Светлин Балездров, ас. Венцислав Йорданов Плакат и логотип на програмата за отбелязване на годишнината на българската дипломатическа служба: гл. ас. д-р Ненко Атанасов Снимки: Иво Хаджимишев, Венцислав Йорданов Върху текстовете работиха – Катедра Изкуствознание: Доц. д-р Бойка Доневска Милена Дончева, Иван Стефанов, Гергана Минкова, Мария-Магдалена Петрова Явор Койнаков Превод: преводаческа агенция „Софита“ Първо представяне на изложбата Галерия “Академия”, София 3-23 септември 2019 Съвместно с: Галерия „Академия“ Държавна агенция „Архиви“ Българска народна банка Монетен двор ЕАД Адис ЕООД Къща–музей „Иван Вазов“

The State Institute for Culture Yavor Koynakov, Michael Artamontsev, Ilian Lolugov, Pavel Radeva, Elena Gebreva The National Academy of Arts Exposition design: Assoc. Prof. Miroslav Bogdanov, Asst. Prof. Dr. Svetlin Balezdrov, Asst. Prof. Ventsislav Yordanov Poster and logo of the program to mark the anniversary of the Bulgarian diplomatic service: Asst. Prof. Dr. Nenko Atanasov Photographs: Ivo Hadjimishev, Ventsislav Yordanov Texts – Department History of Art: Assoc. Prof. Dr. Boyka Donevska Milena Doncheva, Ivan Stefanov, Gergana Minkova, Maria-Magdalena Petrova Yavor Kojnakov Translation: SOFITA Translation Agency Presentation in Sofia Academy Gallery, September 3-23 2019 And in cooperation with: Academia Gallery Archives State Agency Bulgarian National Bank Bulgarian Mint ADIS Museum–House Ivan Vazov

www.culture-mfa.bg ISBN 978-954-91824-0-8