Православната традиция на България

LA TRADIZIONE ORTODOSSA DELLA BULGARIA

€

,00 20

Ministero degli Affari Esteri Repubblica di Bulgaria Istituto Statale per la Cultura

Galleria Nazionale di Belle Arti di Sofia

Centro Studi slavo-bizantini Ivan Dujcev

Istituto Ecclesiastico Storico Archivistico

Società Editoriale ARPANet

Biblioteca Ambrosiana

LA TRADIZIONE ORTODOSSA DELLA BULGARIA ICONE E MANOSCRITTI DAL XIV AL XIX SECOLO

Milano, Pinacoteca Ambrosiana 30 marzo - I luglio 2007 Una produzione per la Cultura Copyright © 2007 Società Editoriale ARPANet Prima edizione: marzo 2007 ISBN 88-7426-031-7 via Sant’Orsola, 5 20123 Milano tel. +39.02.670.06.34 ARPANet@ARPANet.it www.ARPANet.it Tutti i diritti su testi, marchi e immagini sono riservati.

Enti promotori Istituto Statale per la Cultura presso il Ministero per gli Affari Esteri della Repubblica di Bulgaria Galleria Nazionale di Belle Arti di Sofia Centro Studi slavo-bizantini Ivan Dujcev Istituto Ecclesiastico Storico Archivistico presso la Chiesa Ortodossa Bulgara Biblioteca Ambrosiana

Coordinamento Paco Simone Progetto grafico Francesca Fasoli In copertina “Il concilio degli Arcangeli” Autore sconosciuto Tempera su legno (sec. XIV) 123 x 76 x 3,5 cm.

Provenienza: Monastero di Backovo

Si ringraziano Mons. Gianfranco Ravasi; arch. Elena Fontana; ing. Massimo Introzzi; dott. Boris Danailov; dott. Georgi Gerov; dott.ssa Aksinia Dzurova; prof. Umberto Rinaldi; dott.ssa Ljudmila Dimitrova; dott.ssa Iva Panzeri; Vanya Krasteva; Dimitar Racev; Emidio Colombo; gli sponsor e tutti coloro che hanno contribuito, con amicizia ed entusiasmo, alla realizzazione della mostra e del catalogo.

Sommario Summary С ЪДЪРЖАНИЕ

21

Saggi Essays СТУДИЯ

43

Catalogo Catalogue КАТАЛОГ

4

7

Съвременният образ на една страна е дълбоко свързан с нейната традиция, история, култура. От перспективата на днешния ден – когато България е пълноправен член на Европейския съюз, националната й идентичност придобива още по-стойностен, поосезателен характер. За да бъде оценена тя от своите европейски партньори, е нужно не само да се съхранява и уважава, но и да се показва чрез най-високите образци на многовековната култура по българските земи. За мен е чест да бъда патрон на изложбата ”Православната традиция на България - икони и ръкописи от ХІV до ХІХ век”, която се показва в една от най-старите и авторитетни Библиотеки – ”Амброзиана”. Предоставянето на възможността да бъдат показани български икони и ръкописи в нейните зали ние оценяваме като знак на признание за приноса на България към европейската цивилизация. Дебатът за културното многообразие на Европа, за запазването на идентичността и развитието на диалога между културите е сред водещите теми от европейския дневен ред. Българска изложба в една културна институция, която очевидно за своите 400 години на съществуване е запазила своята идентичност и роля на посредник в диалога между културите, аз виждам като знаково събитие за сближаването на култури с общ исторически корен. Ивайло КАЛФИН Заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България

10

Много значима и сериозна, а също така зачитаща важната роля, която играе Милано в христианската история на изкуството, е тази изложба за традицията на православието в България , която е представена с впечатляващи икони и седем ценни славянски ръкописа от колекцията на Църковния Исторически и Архивен Институт към Светия Синод на Българската Православна Църква от периода между XIV и XIX век. Даже във века на модерността, ХХ век, монасите от големите манастири на Балканите продължават да правят преписи на ръкописи, величаейки така приемствеността със средновековната традиция. В изложбата са представени ръкописи идващи от София, Рилския Манастир, Етрополе, Кратово. В орнаментиката присъстват мотиви от византийската традиция, вплитания по балкански образец, едновременно с вметвания от венецианската традиция и славянски инкунаболи и други елементи принадлежащи на отомано-персийската традиция в типичния стил “руми”. Що се отнася до колекцията от икони, принадлежащи на Националната Художествена Галерия в София, те обхващат с незабележими вариации един период от време от пет века. Заедно с Богородица и Свети Йоан Кръстител, най-често повтарящият се сюжет е Свети Георги, който убива змея, като неговата хералдическа иконография сякаш се изплъзва от повтарянето на модулите на византийското изкуство, така неизбежни и също толкова далеч от схващането за модерност, намерило израз в италианското изкуство през същите онези векове. Тази изложба е едно съпоставяне на световете чрез онова, които ги свързва в христианската традиция и чрез “вижданията” на тази традиция. Вън от всякакво съмнение, независимо от съпротивата на Европа, че България отъждествява своята културна идентичност с корените на христианството. Настоящата изложба затвърждава убеждението, че тези основи са естественото състояние, с което не можем да не се съобразим, даже в гражданския живот: “Не можем да не се назовем христиани”. Виторио Сгарби Съветник по Културата към Община Милано

13

Разположена във великолепната Библиотека Амброзиана в Милано, изложбата на икони и ръкописи от България е значимо културно и художествено събитие, ценно свидетелство за което е настоящият каталог с ръкописи и икони. Изборът на Милано като съвършеното място за представянето на начинание с такава висока значимост не е случаен: продиктуван е от духа, чийто носител е този град, символ и парадигма на гордата амброзианска жизненост, в съчетание с международното му призвание, на което той е щедър изразител. И така, изложбата си поставя за цел да разпространи, чрез богатата колекция от икони на Националната Художествена Галерия гр. София и Църковния историко-архивен институт към Светия Синод на Българската православна църква, познание за културните, художествени и духовни ценности на България; ценности, свързани с византийските и славянски традиции на Изтока, които се вплитат в традицията на западните култури още по-здраво днес, когато Страната е сред новите членове на Европейския Съюз, комуто нейната история принадлежи пълноправно. Сред най-многозначителните страни на тази впечатляваща изложба, особен интереспредизвиква именно приемствеността на традициите, които, вкоренени в България още от средновековието, са били съхранени през годините и, както отбелязва самият Борис Данаилов, Директор на Националната Художествена Галерия в гр. София, остават през вековете “не като анахронизъм, а като част на едно обществено усилие, свързано с национално самоопределение”. Сигурен съм, че това очарователно пътуване през вековете, посредством иконитеи ръкописите на България ще се открои не само заради акуратната научна работа, която лежи в основата му, но най-вече заради обаянието, присъщо на православната традиция на източна Европа. За мнозина, това ще бъде истинско откритие, момент на “възвишена” култура, която съм също така убеден, че притежава всички основания да привлече, очарова и съблазни публиката, предоставяйки на вниманието й документи и памет от една старинна епоха, която иначе би останала затворена сред суровите страници на книгите по история. Масимо Дзанело Съветник по Културата към област Ломбардия

Saggi Essays СТУДИЯ

22

28

ПЛАСТИЧЕСКАТА ПРАВОСЛАВНА ТРАДИЦИЯ СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ Срещата на зрителя с част от богатата колекция на икони на Националната художествена галерия в София и ръкописите от Църковния историко-архивен институт към Светия Синод на Българската православна църква може да бъде определена като докосване до вековна живописна и писмовна традиция. Причината е не само в хронологията на представените експонати разположени в границите на около петстотин години; става дума за непресекваща линия на едно усилие, което бихме нарекли цивилизационен процес. Неговото начало всъщност е положено много по-рано, при това с интензитет и динамика, които са рядко срещани в ранното средновековие; изграждане на една млада държавност – българската в Европа /официално прието начало 681 г./, рязко и бързо преминаване от езичество към християнство с изграждане на самостоятелна църква /854 г./, както и създаване на собствена писменост /855 г./. Така в руслото на християнската традиция, Словото или Логоса получава ново битие, но в него се вплита пластическата традиция на късната античност и на Византия. Така възловият проблем за културата – съвпадането на слово и писменост реализиран толкова отдавна, е допълнен и укрепен от святостта на пластическия образ и това единение ражда белезите на основения съдържателен елемент на изложбата – внушението за приемственост и континюитет. Така на основата на общоприета и достъпна ценностна система и унифицирано средство за комуникация /религия и писменост, съx падаща с говоримия език/ пластичното изкуството закрепва в траен материал формулировки, които сякаш стоят извън времето. Поразително е това че и днешните българи могат да четат без специална подготовка надписи от иконите или евангелски текстове; ни по-малко значим е и фактът, че ортодоксалната пластическата традиция живее пълноценно и през ХІХ в. - не като анахронизъм, а като част от едно обществено усилие свързано с национално самоопределение. Това е другото название на културния идентитет – онази база, върху която се градят възловите идеи за общност, способността за отграничаване от другия, търсене на различността, но също така и способността да се прониква в различни културни и художествени системи - с други думи на споменатия в началото цивилизационния процес. Борис Данаилов Директор на Националната художествена галерия - София

33

С ЪКРОВИЩА

НА

В ЯРАТА

И

И ЗКУСТВОТО

Taзи неголяма изложба, включваща 33 произведения, е замислена с две цели. Първата: да представи развитието на българското православно изкуство за дълъг период от време, от ХІV до ХІХ век. Втората: да запознае италиянския зрител с разнообразието от форми в православната иконопист и миниатюра. Най-ранните произведения в изложбата датират от ХІV век. За византийското изкуство това е последният период на разцвет, време на небивал подем и творчески кипеж в архитектурата, монументалната живопис, иконописта, миниатюрата, приложните изкуства. Майсторите от онази епоха възраждат някои елементи, коренящи се в изкуството на класическата античност. Поради това, понякога изследователите определят изкуството на късна Византия като “Палеологов ренесанс”. Двете икони (“Архангелски събор” и “Св. Димитър”), с които е представена тази епоха, носят високите художествени достижения на онова време. В последната четвърт на ХІV и целият ХV век османските турци постепенно завоюват Балканите. С тяхното настаняване е сложен край на големите византийски художествени центрове (Константинопол, Солун, Мистра и др.) Но православното изкуство в балканските земи не загива окончателно. През втората половина на на ХV-тото столетие, когато ситуацията се стабилизира, художественият живот постепенно започва да се възражда. Възобновяват своята дейност някои регионални художествени школи (Костур, Охрид и др.) и манастирски скриптории (Рилския и др.). Иконата “Св. Георги побеждава змея” от Бояна и Кремиковското четвероевангелие са знакови произведения от тази епоха. ХVІ век възражда класицизиращите тенденции в балканското православно изкуство (виж иконите “Св. Харалампий”, “Дейсис”). Особено силно влияние имат онези представители на критската школа, които работят поръчки за големите православни манастири и митрополитски средища - Теофан Критянина, Зорзис, Антоний…На тяхното изкуство позражават мнозина. Става дума за едно перфектно в техническо отношение изкуство, в което похватите от епохата на Палеолозите понякога съжителстват с елементи, идващи от художествената традиция на Италия, която критските зографи познават добре. Един от най-продуктивните преписвачи и декоратори на ръкописни книги през ХVІ век е поп Йоан Кратовски (от Кратово), представен в настоящата изложба с едно четвероевангелие.

34

През ХVІІ и първата половина на ХVІІІ век в балканското изкуство започва да доминира нова художествена тенденция. Живописните средства се упростяват: линията започва да доминира над светло-сянъчното изграждане на формата, преобладават чистите, ярки цветови съчетания, пропорциите и движенията на фигурите са неестествени. Майсторите от онази епоха концентрират усилията си в постигане на силен декоративен ефект. В иконописта все по-активно се използват дърворезбени елементи. Характерни примери за изкуството от ХVІІ-ХVІІІ век са иконите “Св. Георги побеждава змея” от Кремиковския манастир, “Св. 40 мъченици” и “Св. Пантелеймон с житийни сцени”, надиконостасния кръст (венчилка) от Бобошево, рипидите със страдащата Богородица и св. Йоан Кръстител. През втората половина на ХVІІІ и ХІХ век тази тенденция постепенно отшумява. По българските земи възникват и се утвърждават няколко значими художествени школи: Тревненската, Самоковската, Банската и др. Популярни са също така зографи от Северна Гърция, Солун, Света гора-Атон. В изкуството от втората половина на ХVІІІ и ХІХ век все по-често можем да видим преки или косвени заемки от западноевропейското изкуство. Най-често те касаят орнаментиката, но понякога (какъвто е случаят с иконата “Съдът на Пилат”) като модел се използват западноевропейски гравюри. В изложбата могат да бъдат видяни различни по тип иконописни произведения. Някои от тях – венчилката от Бобошево, рипидите, са съставни елементи на православния иконостас. Други са различни по тип и функция икони: голямоформатни “царски” икони, малрки по размери “празнични” икони, домашни икони, части от триптиси, двустранни “таблетки”. Представените ръкописи са напрестолни четвероевангелия. Напрестолното четвероевангелие лежи върху Светата трапеза в олтара и символизира Христос - Словото Божие. То има огромна сакрална значимост. Затова притежава скъпоценен обков и е украсено с красиво изработени миниатюри, заставки и заглавки. Ст.н.с. Георги Геров Директор на филиала “Старо Българско Изкуство” към Националната Художествена Галерия

39

С АКРАЛНОСТТА

НА РЪКОПИСА , ПАЗИТЕЛ НА

С ЛОВОТО Б ОЖИЕ

Представените в изложбата седем ръкописа са една малка част от втората по големина сбирка на славянски ръкописи в България, съхранявани в Църковния историко-архивен институт към Светия Синод на Българската православна църква. След Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София, където се съхраняват около 1000 славянски ръкописа от IX до XIX в., колекцията на Църковния институт е характерна със своя ограничен хронологичен параметър. Тя съдържа предимно ръкописи от XIV до XIX в. – на брой 375. Сбирката е характерна и със своя състав – това са предимно литургични ръкописи: четвероевангелия, изборни евангелия, псалтири, минеи и др. Четвероевангелията са поръчвани от видни представители на обществото за лично ползване или по-често за построяването на църква или манастир. След падането на Търново през 1393 г. и на Видин през 1396 г. България остава за пет века в рамките на Османската империя – до 1878 г. Историческите събития, настъпили след XIV в. поддържат съществуването на “късното средновековие” на Балканите буквално до края на XIX и началото на ХХ век. Това е период, в който става обединяването на православните народи около религията и свързаното с нея изкуство, отъждествени с националната идентичност. Идеята за общност на православните народи, проявила се особено след XIV в. в изкуството се проследява в афинитета към спазване на традицията и канона от класическото средновековие. Иновациите, идващи от Ренесансовите промени в Европа чрез старопечатните славянски книги са слабо изявени. Така например, книгата възприемана като тяло на Логоса – Словото Божие от класическото средновековие продължава да функционира буквално до XIX в. Ръкописът продължава да се възприема като предмет на обожание, благоговение, възхищение, носещ единствената възможна истина, а не като инструмент на знание. Дори във века на модерността – до средата на ХХ век, близо пет столетия след изобретението на печатната машина на Гутенберг, енорийските свещеници и монаси в големите духовни обители на Балканите продължават да преписват на ръка ръкописи, при това често и от печатните издания, следвайки средновековния постулат за свещеността на преписаното на ръка слово и изографисаната икона. В настоящата изложба сме включили ръкописи от XV до XVII в. от най-видните книжовни средища, които се развиват предимно в Западна България – Софийско,

40

Рилски манастир, Етрополе, Черепиш, Кратово и др. Част от тези евангелия са били поръчани като напрестолни евангелия за църквата и са богато украсени с обков от сребро с позлата. Тяхната декорация се отличава също със съчетание от една страна, на елементи от класическите за Византия и славяните стилове в украсата – византийски (цветен), тератологичен (чудовищен) и балкански (плетеничен) и иновационни процеси, идващи по линия на първите славянски книги (инкунабули), правени във Венеция (1494 г.) и от друга – с елементи от османо-персийското изкуство, с неговия богат орнаментален репертоар и източна стилизация, проявила се в стила “руми”. проф. д-р Аксиния Джурова Директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” към Софийския университет “Св. Климент Охридски”

41

Catalogo Catalogue К АТАЛОГ

44

1.

S. Giorgio uccide il drago Autore ignoto; 1667; tempera su legno; 87,3/61/2,3 cm Provenienza: Chiesa di San Giorgio, Monastero di Kremikovtsi.

1.

Saint George slaying the dragon 1667; egg tempera on wood panel; 87.3/61/2.3 cm Provenance: Saint George Church, Kremikovtzi Monastery.

L’icona proviene da un Monastero che ha per patrono San Giorgio.

Rappresenta l’impresa più famosa del Santo guerriero: la sua vittoria sul drago. L’immagine è un buon esempio delle tendenze dominanti nell’arte postbizantina del XVIII sec.: stilizzazione, trattazione lineare e piatta delle forme, preferenza dei toni puri e chiazze di colori vivaci, decorazione accentuata.

The icon originated from a monastery that had had Saint George for its paitron.

The Saint-warrior’s most famous deed of valour is shown – his victory over the dragon. As far as technique is concerned, the rendering follows the iconographic type of the prevailing trends in the field of the post-Byzantine art of the 17th century for stylization, linear-unidimensional form, preference for clean shades and lurid colourful hues, and enhanced decoration.

1. Св.Георги убива змея 1667г.; темпера, дърво; 87,3/61/2,3 cm произход: ц.”Св.Георги”, Кремиковски манастир. Иконата произхожда от манастир, чиито патрон е св. Георги. Представен е най-прочутият подвиг на този светец войн – победата му над дракона. Изображението е добър пример за доминиращите тенденции в поствизантийското изкуство от ХVІІ век – стилизация, линейноплоскостна разработка на формата, предпочитание към чисти тонове и ярки цветови петна, повишена декоративност.

45

46

2.

Deisis Autore ignoto; fine XVI- inizio XVII sec.; tempera su legno; 129,5/109,2/3 cm Provenienza: Nessebar.

Tradotto dal greco, “deisis” significa “preghiera”.

Nell’iconografia ortodossa il tema viene associato all’idea del Giudizio Universale.

Cristo è il Giudice che giudica i giusti e i peccatori, mentre la Vergine e S. Giovanni Battista intercedono presso di lui per il genere umano. Nell’icona, Gesù è rappresentato seduto su un trono e vestito da arcivescovo, come “re dei re e primo fra gli arcivescovi”.

L’icona è opera di un artista che lavorò a Nessebar alla fine del XVI e all’inizio del XVII sec.

Egli appartiene alla Scuola pittorica di Creta.

Probabilmente si era recato a Nessebar dopo aver già lavorato all’isola di Patmo.

Si tratta di un abile artista, che possiede un forte senso di raffinatezza del disegno e del colore.

2.

Deësis Anonymous painter; ca. the end of 16th c. – beginning of the 17th c.; egg tempera on wood panel; 129.5/109.2/3 cm Provenance: City of Nessebar.

Deësis or deisis (ODCA) from the Greek word which literally means “humble petition”. In the iconography the subject is the depiction of the Last Judgement - Christ seated in judgement of the Blessed and the Damned, as the Madonna and Saint John the Baptist are interceding for the human race. Here Jesus Christ is enthroned and dressed in bishop’s vestment, i. e. as “all-sovereign Lord of the universe and great prelate”. The icon is a work by an iconographer who had worked in the city of Nessebar circa the end of the 16th and the beginning of the 17th century. He was a representative of the Cretan school and probably came to Nessebar after he had been on the island of Patmos. The iconograher had been a very skilled master with a very keen sense for the refinement of line and colouring.

2. Дейсис неизв.автор; кр.16-нач.17в; дърво, темпера; 129,5/109,2/3 cm произход: от Несебър. Преведена от гръцки думата «дейсис» означава «моление». В православната иконография темата се свързва с представата за Страшния съд. Христос е съдията, който съди праведните и грешните, а Богородица и св. Йоан Кръстител се застъпват пред него за човешкия род. В нашата икона Иисус е представен седнал на трон и облечен с архиерейски одежди – т.е. като «цар на царете и велик архиерей». Иконата е дело на зограф, който е работил в Несебър в края на 16 и началото на 17 век. Той принадлежи към критската живописна школа. Вероятно идва в Несебър, след като вече е работил на остров Патмос. Става дума за много опитен майстор, който притежава остро чувство за изящност на рисунъка и колорита.

47

48

3.

S. Pacomio il Grande Autore: Krastiu Zahariev di Triavna; 1824; tempera su legno; 91,5/60/4 cm Provenienza: Chiesa della Santa Vergine, Kazanlak.

3.

Saint Pachomius the Great Khrustio Zahariev from Tryavna; 1824; egg tempera on wood panel; 91.5/60/4 cm Provenance: The Blessed Virgin Church, Kazanlak.

Krastiu Zahariev è uno degli esponenti più noti della grande famiglia di artisti di Triavna. In questa icona ha raffigurato S. Pacomio, un eremita egiziano, fondatore dei cenobiti. L’icona fu eseguita su commissione dell’associazione degli artigiani di passamaneria.

Durante il periodo del Risorgimento bulgaro (secc.

XVIII-XIX) accadeva spesso che associazioni professionali commissionassero collettivamente una determinata opera d’arte.

Nel caso concreto è particolare il fatto che sia stata immortalata la stessa arte dei donatori: la parte inferiore dell’icona rappresenta la produzione della passamaneria, dettaglio che non ha nulla in comune con il suo contenuto principale.

Khrustio Zahariev is one of the most famous members from a family of iconographers originating from the city of Tryavna.

Here he depicts Saint Pachomius – an early Egyptian ascetic and founder of the cenobitic monasticism. The icon was commissioned by the guild of the woollen braiders.

During the Bulgarian national revival (18-19 c.) it had been a common practice for the various guilds to commission a work of art on a certain subject. Here what is of particular interest is the perpetuation of the very trade of the donors (Gr. ktitor) – woollen braiding is depicted in the lower part of the icon – a detail that has nothing in common with the main subject of the work.

3. Св.Пахомий Велики зограф Кръстю Захариев от Трявна; 1824г.; дърво, темпера; 91,5/60/4 cm произход: от ц.”Св.Богородица” Казанлък. Кръстю Захариев е един от най-известните представители на голям род зографи от Трявна. В тази икона той изобразява св. Пахомий – египетски отшелник, основател на общежителните манастири. Иконата е нарисувана по поръчка на задругата на майсторите на гайтани. През периода на българското нац;ионално възраждане (ХVІІІ-ХІХ век) често различни професионални сдружения са ставали колективен поръчител на определено художествено произведение. Особеното в случая е, че тук е увековечена самата професия на дарителите - в долната част на иконата е изобразено производството на гайтани - детайл, който няма нищо общо с основното съдържание на иконата.

49

50

4.

Cristo Pantocratore Autore sconosciuto; sec.

XVII; tempera su legno; 107,5/72,5/3,8 cm Provenienza: Tracia Meridionale. È una delle raffigurazioni più diffuse di Gesù Cristo. Nella nostra icona il Pantocratore impressiona con il suo ascetismo e con la sua forza espressiva. Il cromatismo è abbastanza povero. L’effetto artistico è ottenuto grazie soprattutto all’opposizione drammatica fra luce e ombra nell’immagine del Salvatore.

4.

Christ Pantokrator Anonymous painter; 17 c.; egg tempera on wood panel; 107.5/72.5/3.8 cm Provenance: Southern Tracia.

This is the most common iconographic depiction of Christ. The ascetism and the expressive quality of the icon of the Ruler of all are monumental. The use of colours is rather limited but the artistic impression is focused mainly within the dramatic contrast between light and shade on the face of the Salvator Mundi (Saviour of the World).

4. Христос Вседържител неизв.автор; 17.в.; дърво, темпера; 107,5/72,5/3,8 cm произход: от Южна Тракия. Това е най-често срещаният иконографски тип на Христос. В нашата икона Вседържителят впечатлява с аскетичността и експресивната си сила. Колоритното решение е доста пестеливо. Художественото въздействие е концентрирано главно в драматичния контрапункт между светлина и сянката в образа на Спасителя.

51

52

5.

Santa Vergine (ripidio del crocifisso dell’iconostasi) Autore sconosciuto; XVII sec.; tempera su legno scolpito; 54/26/3 cm Provenienza sconosciuta.

5.

The Blessed Virgin (rhipidion of iconostasis crucifixion) Anonymous painter; 17 c.; wood, egg tempera, woodcarving; 54/26/3 cm Provenance: unknown.

Su questo ripidio è dipinta la Vergine Addolorata. Lei è testimone delle sofferenze del figlio crocifisso e tutto il suo aspetto tradisce la forte emozione a cui è sottoposto il suo cuore di madre. La sua lunga è quasi eterea figura si trova in un elegante “triplice” arco che simboleggia la Santa Trinità.

Here on this rhipidion of the iconostasis crucifixion is depicted the grief-stricken Stabat Mater. She witnesses the Crucifiction of her Son and all her being speaks of the supreme sorrow that grips the mother’s heart. The elongated and seemingly otherworldly figure is situated in a stylish “triple” arch symbolizing the Holy Trinity.

5. Св. Богородица (рипида от иконостасно разпяти) неизв.автор; 17.в.; дърво, темпера, резба; 54/26/3 cm неизв.произход. Върху тази рипида е изписана страдащата Богородица. Тя е свидетел на кръстните мъки на своя Син и целият й вид издава силната емоция, на която е подложено майчиното сърце. Издължената, сякаш безплътна фигура е поместена в елегантна “тройна” арка – символ на Божествената троица.

53

54

6.

Vergine sul Trono che allatta il Bambino Autore sconosciuto; XVIII sec.; tempera su legno; 23/18,2/1,6 cm Provenienza sconosciuta.

Questo tipo di iconografia, pur essendo uno dei più antichi, è piùttosto raro per l’arte ortodossa. Esso pone l’accento sulla natura umana di Cristo che, come tutti gli altri uomini, viene allattato con il latte materno. L’icona è opera di un artista del XVIII sec. che fu attivo a Salonicco o al Monte Atos. È tipica l’abbondanza dei motivi floreali nel trono e nella cornice dell’icona, che rendono ancor più ornamentale questa opera preziosa, uscita dal pennello di un perfetto miniaturista.

6.

The Enthroned Virgin Galaktotrophousa (Milkgiving) Anonymous painter; 18 c.; egg tempera on wood panel; 23/18.2/1.6 cm Provenance: unknown.

This is one of the oldest images in the iconographic depiction but is unsual for the Orthodox art. It accentuates on the human nature of Christ who along with all the other human beings had been nursed with his mother’s milk. The icon is painted by a master, that worked in the 18th century in Thessaloniki or Mount Athos. The exuberance of floral decorations on the throne and the frame of the icon is typical. The ornamentations represent an additional decorative effect to this exquisite work of art, painted by the cultivated brush of a master-minituarist.

6. Богородица Млекопитателница на трон неизв.автор; 18.в.; дърво, темпера; 23/18,2/1,6 cm неизв.произход. Тази иконографска схема с среща рядко в православното изкуство, въпреки че е една от найдревните. Тя акцентира върху човешката природа на Христос, който, подобно на всички други хора, е бил закърмен с млякото на своята майка. Иконата е изписана от майстор, работил през ХVІІІ век в Солун или на Света гора-Атон. Характерно е изобилието на флорални орнаменти по трона и рамката на иконата. Те придават още по-голяма декоративност на това изящно произведение, изпълнено от финната четка на майсторминиатюрист.

55

56

7.

Santi quaranta martiri Autore sconosciuto; XVIII sec; tempera su legno; 32/23,5/2,5 cm Provenienza sconosciuta.

7.

Forty Martyrs Anonymous painter; 18 c.; egg tempera on wood;32/23.5/2.5 cm Provenance: unknown.

7. Св. 40 мъченици неизв.автор; 18.в.; темпера, дърво; 32/23,5/2,5 cm неизв.произход.

L’icona rappresenta il martirio di quaranta soldati romani, periti nelle acque del lago vicino alla città di Sevastia per non aver rinunciato alla fede cristiana. Il tema è molto popolare nell’arte ortodossa.

Lo e anche la composizione iconografica in cui i quaranta martiri formano un gruppo compatto. Giovani, maturi o anziani, sono tutti quasi nudi a tremare nelle acque gelide. In primo piano ce n’è uno che già perde i sensi con il compagno vicino che cerca sostenerlo. Altri si lamentano del loro amaro destino.

Dal cielo invece scendono corone, simbolo della loro vittoria. L’ingenuita è la trattazione convenzionale delle forme rafforzano l’effetto espressivo dell’icona.

The icon depicts the martyr’s death of forty Roman soldiers in the lake near Sebaste, in Lesser Armenia who did not renounce their Christian faith.

The subject is fairly popular in Orthodox iconography. And the very iconographic design, too. The Forty Martyrs are depicted as a whole group.

Young, middle-aged or ageing – all of them half-naked and shivering with cold in the freezing waters. One of them in the foreground had lost consciousness while another next to him is trying to support him. The rest are bemoaning their cruel fate.

Crowns, symbolizing their martyr’s victory, descend from the heavens. The naïveté and conventionality of the forms’ handling exalt the effect of expression of the icon.

Иконата представя мъченическата смърт на 40 римски войници, загинали във водите на езеро край град Севастия поради това, че не се отказали от християнската си вяра. Темата е доста популярна в православното изкуство. Иконографската схема също. 40-те мъченици са представени в компактна група. Млади, в зряла възраст или стари – те всички са полуразсъблечени и мръзнат в ледените води. На преден план един от тях вече припада, а този до него се опитва да го задържи. Други оплакват своята горчива участ. Към тях от небето се спускат корони – символ на мъченическата им победа. Наивизмът и условността при трактовката на формите подсилват експресивното въздействие на иконата.

57

58

8.

Trinità dell’Antico Testamento (parte mediana di un trittico) Autore sconosciuto; sec. XVIII; tempera su legno; 33,5/23,5/1,5 cm Provenienza sconosciuta.

Nonostante nei secc. XVIII-XIX fossero stati dipinti tantissimi trittici, il soggetto che vediamo qui è piùttosto raro da trovare.

Esso rappresenta la storia, raccontata nella Bibbia (Genesi, cap. 18), in cui compaiono gli angeli che annunciano ad Abramo e Sarah che avranno un figlio che sara il capostipite di un numeroso popolo, eletto da Dio. Nell’arte ortodossa i tre angeli simboleggiano la Santa Trinità. Essi benedicono la mensa di Abramo e questo gesto ha un valore simbolico liturgico. La convenzionalita della raffigurazione, la forte stilizzazione e le forme piatte e lineari sono tratti caratteristici di un grande gruppo di opere iconografiche del sec. XVIII, definite come “primitive”.

La maggior parte appartiene ad artisti della scuola di Triavna.

8.

Trinity of the Old Testament (middle part of a triptych) Anonymous painter; 18th c., egg tempera on wood panel; 33.5/23.5/1.5 cm Provenance: unknown.

In the 18-19 c. a great number of triptychs had been painted but this subject is rather rare.

Here we have the story told in Genesis, chapter 18, i.e. three angels visited Abraham and Sarah and announced that they would bear a child who would be the forefather of a numerous and elect people. In Orthodox art, the three angels are held to symbolize the Holy Trinity. The angels bless Abraham’s table and the gesture of blessing has a liturgical symbolism. The conditionality of depiction, great stylization, and linearundimentional handling of the forms are characteristic for a great number of icons from the 18th century, which are described as “primitive”. Most of them are painted by masters belonging to the Tryavna School.

8. Старозаветна Троица (средна част от триптих) неизв.автор; 18 в.; дърво, темпера; 33,5/23,5/1,5 cm неизв.произход. Въпреки че през ХVІІІ-ХІХ век са изписвани огромно количество триптиси, сюжетът, който виждаме тук, се среща рядко. Изобразена е историята, разказана в Библията (Битие, гл. 18), за това как ангели се явяват на Авраам и Сара, за да предскажат, че ще им се роди син, който ще бъде родоначалник на многоброен и богоизбран народ. В православното изкуство трите ангела символизират Божествената троица. Те благославят трапезата на Авраам и този жест на благослов има литургична символика. Условността на изображението, силната стилизация и плоскостнолинеарната трактовка на формите са характерни за една голяма група иконописни произведения от ХVІІІ век, определяни като “примитиви”. Повечето от тях са дело на майстори, принадлежащи към Тревненската школа.

59

60

9.

Vergine Madre (parte mediana di un trittico) Autore sconosciuto; sec. XVIII; tempera su legno; 31/21/3,2 cm Provenienza sconosciuta.

Esempio di una delle composizioni iconografiche più popolari nella raffigurazione della Madonna col Bambino. Il tema centrale sono i rapporti di affetto fra Madre e Figlio. Pieno d’amore il piccolo Gesù preme dolcemente il proprio viso a quello della Madre.

Con ogni probabilita l’opera fu eseguita da un pittore del Monte Athos e risale al sec.

XVIII, quando i migliori artisti locali cercano di ridare vita alla tradizione bizantina, dimenticata nel secolo precedente.

9.

The Virgin Eleousa (Compassionate and loving) (triptych central piece) Anonymous painter; 18th c.; egg tempera on wood panel; 31/21/3.2 cm Provenance: unknown.

This is one of the most popular subjects in the iconographic art for the depiction of the Virgin with the Christ Child. The base chord is the emotional relationship between the Mother and the Devine Infant. The little and overwhelmed with love Jesus tenderly presses close his face against the face of his mother.

Most probably, the work is by a master from Mount Athos and was painted the 18th century when the leading iconographers of Mount Athos had been trying to revive the almost forgotten during the previous century Byzantine tradition.

9. Богородица Умиление (централна част от триптих) неизв.автор; 18.в.; дърво, темпера; 31/21/3,2 cm неизв.произход. Използвана е една от най-популярните в православното изкуство иконографски схеми за представяне на Богородица с Младенеца. В нея централна тема са емоционалните взаимоотношения между майката и нейното Божествено дете. Преизпълнен с любов, малкият Христос нежно притиска лицето си към лицето на своята майка. Произведението вероятно е дело на майстор от Света гора - Атон и е създадено през ХVІІІ, когато водещите светогорски зографи се опитват да вдъхнат нов живот на позабравената през предишното столетие византийска традиция.

61

62

10.

Vergine Addolorata (ripidio del crocifisso dell’iconostasi) Autore sconosciuto; sec. XVIII; tempera su legno; 39/24/2,6 cm Provenienza sconosciuta.

10.

The Virgin of Sorrows (Stabat Mater) (rhipidion of an iconostasis crucifixion) Anonymous painter; 18th c.; egg tempera on wood panel; 39/24/2.6 cm Provenance: unknown.

10. Богородица Страдаща (рипида от иконостасно разпятие) неизв.автор; 18.век; дърво, темпера: 39/24/2,6 cm неизвестен произход.

63