Abitare Issue 02

architecture

observations

Централната баня Йоши Ямазаки и Станислав Константинов дискутират източни традиции и балканско бъдеще 62

002

The Central Baths Yoshi Yamazaki and Stanislav Konstantinov discuss Eastern tradition and Balkan future снимки Студио MEM / photos by Studio МЕМ 002

63

Йоши Ямазаки

Акупунктурните точки на София снимка музей Стара София, Танче Петрова / photo by Old Sofia Museum, Tanche Petrova

Банята през 1952 / The Baths in 1952

64

002

радът, също като човешкото тяло, има своите жизненоважни „акупунктурни“ точки. Във фън шуй те се наричат „точки на дракона“. Когато се третират правилно и с познание, организмът е жив и активен. Обратното често води до усложнения, а понякога и до смърт. Историята на градовете е резултат от грижата и доброто функциониране на тези точки. Активният и жизнен град е очарователен подобно на човек в добра форма. И в София има точка, която е допринесла за съхраняването й във времето и се явява жизненоважна за нейния организъм. На мен като чужденец ми беше много трудно да я открия, посещавайки града за пръв път преди двадесет години. Лутах се из улиците и търсех църквата с площада, типични за градоустройствената схема на европейския град. Натовари ме неразбираемата градска структура на София, която имаше елементите на европейските градове, но й липсваше тяхната цялост и ясна логика. Тогава така и не открих тази толкова важна за града точка. После разбрах, че е била „маскирана“ под една форма, за която дори не предполагах. Сега, живеейки в София, разбрах, че основна „акупунктурна“ точка за града е Централната баня и районът около нея. Характерът на този квартал няма аналог в света. Тук на едно място са събрани храмове на различни религии – мюсюлманска, еврейска, православна и католическа, което е наистина впечатляващо. Не зная дали ще е уместно да го нарека Балканския Йерусалим. Има и друг съществен елемент и той е, че храмовете и районът като цяло са стъпили върху основите на римския град Сердика. В това няма нищо случайно, защото хората от древността са познавали силата на това място. За мен тя се крие в минералните извори, които събират всички хора и религии, пречистват ги и ги издигат над религиозните и културни различия. Тук се случва динамичен диалог между природата и човека. Централната минерална баня е изключително успешно включване на силата на тази точка в градския организъм. Тук жителите и гостите на София са могли да общуват с минералната вода и помежду си. Човек е имал възможност не само да измие тялото си, а и да остане в естественото си състояние, освободен от материалното, светския живот или религиозните си убеждения. Може би на друго място изграждането на баня в центъра на града би изглеждало ексцентрично, но за София това е било логично. Още от времето на Османска Турция на това място е имало джамия и

Г

малка баня до нея. Построяването на Централната баня е помогнало много за модернизацията на града, наричан тогава Малката Виена. Площадът пред банята се е ползвал като пазар, а по околните улички е имало много ханове, кафенета и дюкяни. За жизнеността на това място и значението му за града е спомагала улицата, която е свързвала площад „Бански“ с този пред царския дворец. Казвала се е „Търговска“ и е била като артерия за София. Тя присъства често в градския фолклор – например в един куплет от песента „Гошо хубавеца“:

По Търговска, по Царя, а даже по Леге всяка вечер се разхождам и ми е добре.

Слушайки я, във въображението ми изникват издокарани дами и контета, които излизат от банята и тръгват по „Търговска“ да зяпат по витрините на множеството магазинчета… Това ме кара да се радвам, че живея в този град и съм част от историята му. След американските бомбардировки над София ул. „Търговска“ е била почти изцяло разрушена, а по-късно със социалистическата градоустройствена „операция“ изцяло заличена от организма на града. Сега там се издига огромният комплекс на ЦУМ, Министерския съвет, бившия Партиен дом и Президентството.

Yoshi Yamazaki

The Acupuncture Points of Sofia place since ancient times. To me, it is in the thermal springs that attract diverse people, cleanse them and bring them above the religious and cultural differences. A dynamic dialogue between nature and the humanity takes place here.

The Central Mineral Baths, designed by Architect Petko Momchilov and constructed in the beginning of the 20th century, brought about an extremely successful inclusion of the power of that spot into the city texture. Here the inhabitants and the guests of Sofia stayed in touch with the mineral water and could communicate with each other. People would not only cleanse their bodies, but would also take a moment of relief from the material world, the vanity of secular life and the restrictions of their religious beliefs.

Probably somewhere else the construction of baths in the centre of the town may seem eccentric, but in the case of Sofia that was logical. Ever since the times of Ottoman Turkey, this place featured a mosque and some small baths next to it. The construction of the Central Baths helped a lot for accelerating the modernization of the town, called back then “the little Vienna”. The square in front of the Baths was used as a market place while the little side streets were full of inns, coffee houses and workshops. The street connecting the Baths square and the square in front of the King’s Palace played an important role for the viability and the significance of this place for the city. That was the Trade Street and it was something of an artery for Sofia. It was often mentioned in the local urban folklore – for example in the lyrics of the song “George the Cute Lad”:

Every night I take a walk on Trade Street, And frolic with the ones I meet.

снимки Йоши Ямазаки / photos by Yoshi Yamazaki

city just like the human body has its vital “acupuncture” points referred to in Feng shui as the “dragon points”. When these points are treated with knowledge and care the organism is alive and active. The opposite often leads to complications and sometimes even to death. The history of cities is shaped by the care for and the good functioning of these points. An active and vibrant city is as charming as a person in a good shape.

Sofia has a rich and long history. Many peoples have passed through here, different cultures and political systems have changed, but the city is alive to this day. There is a point in Sofia, which helped the city to survive through the times and proved to be vital for its organism. I first visited Sofia twenty years ago and being a foreigner I had difficulties finding that point. I strolled along the streets, looking for the church at the big square, so typical for the urban scheme of any European city. I felt overwhelmed by the incomprehensible urban structure of Sofia, which featured the elements of the European cities, yet lacked their integrity and clear logic. Back then I never came upon that point so important for the city. Later on, I realized that it was hidden under a mask I was not even aware of. Now, living in Sofia, I have found out that the main “acupuncture” point of the city is the building of the Central Baths and the area around it.

The area has an unparalleled character. Here the temples of different religions – the Muslim, the Jewish, the Orthodox and the Catholic stand side by side and that’s really impressive. I’d call it “the Jerusalem of the Balkans” if that’d be appropriate. There is yet another significant element – the temples and the buildings in the area stand on the foundations of the Roman city of Serdica. This is not so by chance, because people have recognized the power of that

A

002

65

66

002

002

67

Йоши Ямазаки (1966, Токио), архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от Университета „Уаседа“ в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България.

Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect.

Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007.

After receiving master’s degree at Waseda Univ. In Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR Era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures. Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka.

Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.

68

002

Резултатът е тромбоза – районът около банята остава изолиран, атмосферата в града е нарушена и тотално лишава това място от ролята му. Новото градоустройство е причина и за хаоса и проблемите и на други важни за София улици като „Пиротска“ и бул. „Мария Луиза“ до Лъвов мост. Съдбата на Централна баня също остава неясна. Тя функционира до края на 70-те години на миналия век, правят се частични ремонти, но като цяло е оставена да се руши. Явно не е била сред приоритетите на управлението на града, а се е ползвала, докато се решат проблемите с хигиената и изграждането на новите комплекси. Тук в България забелязвам странна непоносимост към паметниците на миналото. Много обсъждания, идеи, различни архитектурни проекти за това какво да се прави с банята продължават с години и до днес. Това обаче само я направи сцена за интригите на театъра на капитализма. Поредният проект ни представя една „сцена“ с доста къса перспектива, а за града е важно да се мисли за целостта, доброто функциониране и в далечна перспектива. Размишлявайки за бъдещето на София, ми се иска да се възкреси онова особено място отпреди стотина години, да се натисне отново тази „акупунктурна“ точка на града. Банята да си остане баня, а не полумузей или псевдолуксозен спа център. Същността на банята идва още от римските терми и е културна институция. Добър пример за това са баните в Будапеща. Давам си сметка, че това не е лесно. Нужно е финансиране, добри майстори и умни архитекти, но е възможност да остане важно наследство за бъдещето. Районът около банята и самата тя биха могли да станат част от туризма на София, подобно на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Съхранението и реконструкцията на такъв обект са тежка задача не само защото се е променила строителната технология, но и начинът на живот от преди сто години. Архитектите са тези, които трябва да предложат разумно решение. Останах шокиран, когато посетих банята неотдавна и сравних впечатленията си от преди пет години. Това, което се прави в момента, е елементарен, аматьорски ремонт. Не реставрация, а безчувствено и непрофесионално имплантиране на нови материали. Не бих искал да се спирам в детайли за резултатите от сегашния проект. Иска ми се архитектите да се учат от добрите постижения в тази област като например реконструкцията на замъка в Прага, правена по проект на словенския архитект Йосип Плечник, или работите на Карло Скарпа в Италия. Жителите на София трябва да разберат, че се намират на кръстопът и от тях зависи дали да запазят и без това малкото останало им архитектурно наследство, или да го загубят завинаги.

Listening to that song, my mind evokes the images of dressed-up ladies and dandies who’d exit the Baths and walk along Trade Street, looking at the windows of the numerous shops. This makes me smile and happy to be a part of the history of this city. After the Americans bombed Sofia, Trade Street was almost totally destroyed, and later on the socialist urban-planning completely wiped it out from the city’s organism. Now the enormous department store TZUM, the Council of Ministers, the former Communist party headquarters and the Presidency stand at the same location.

The result is “thrombosis” – the area around the Baths remains isolated, the atmosphere of the town is impaired and this makes the place totally devoid of its role. The new urban planning is the reason for the chaos and the problems of other key streets of Sofia, such as Pirotska Street and Maria Luisa Boulevard all the way to the Lions’ Bridge.

The fate of the Central Baths also remains uncertain. The premises were functional until the end of the 1970’s, some partial repairs followed, but as a whole the building is gradually falling apart.

Obviously it was not on the priority list of the city authorities, but was only used until some water and sanitation problems were solved and the construction of the new residential complexes was completed. Probably going to the baths was also considered a decadent heritage from the Ottoman culture and I have noticed a strange intolerance to the monuments of the past here in Bulgaria.

Many discussions of ideas and different architectural projects related to the future of the Baths have been going on for years now.

However, that only turned it into a target for suspicious private interests. The latest project presents an option with quite a short-term perspective, opposite to the real need of the city for consistent and sustainable long-term solutions.

Thinking about the future of Sofia, I would like to see that special place regain the importance it enjoyed about a century ago and that “acupuncture” point of the city to be pressed again. The Baths should remain Baths and not be transformed into a quasi-museum or pseudo luxurious spa centre.

The social function of the baths as a cultural institution dates back to the times of the Roman thermal baths. The baths in Budapest are a good example of that.

I realize that this would not be easy as it would require funding, skilled masters and clever architects, but there is the possibility for leaving some important heritage for the future. The conservation and the reconstruction of such a site would be difficult, not only because construction technology has changed, but because people had a different way of life one hundred years ago.

The Baths and the area around could become a tourist site of Sofia just like the St. Alexander Nevski Cathedral.

Architects are the ones to provide a reasonable solution. I was shocked, upon visiting the Baths not long ago, when I compared its current status to what I saw five years ago. What is being performed at the moment are basic, amateur repair works, far from restoration, but rather an insensible and unprofessional “implanting” of new materials. I would not like to go into details about the results of the present project.

I wish architects would learn from the good practices in this field, such as the reconstruction of the Prague castle, based on the project of the Slovenian architect Josip Plecnik, or the works of Carlo Scarpa in Italy. The citizens of Sofia should realize that they are at a crossroad, and it is up to them to preserve what is left from their urban heritage or otherwise lose it forever.

002

69

Остани, остани бе изложба за местата. Онези, менящите се с времето съгласно нечие решение, свити между намерения и реалност, отпечатали се в съзнанието ни въпреки промени и унищожения. Централната баня – мястото на изложбата – също беше част от преживяването на събитието. В близкото минало бракониерски приют за бездомници, филмов декор и място за елитни купони, днес великолепната развалина бива опакована и стерилизирана, за да срещне новата си съдба... Корин Мей Боц, Петко Дурмана, Алисия Карска и Александра Вент, Дагмар Келер и Мартин Витвер, Даниел Кунле, Мин Кион Ли, Ясен Марков, Гергей Над, Олоф Олсон, Тео Продромидис, Хенриета Роуз-Инес и Кайван Мета, Венелин Шурелов, Хелене Сомер, Лиса Стийл и Ким Томчак, Камен Стоянов, Красимир Терзиев 11–25 октомври 2008 куратори Маргарита Доровска и Антония Лоц “Stay, Stay, Stay” was an exhibition about places. Places changed by time, in line with somebody’s decision, squeezed between intentions and reality. Places stamped in our mind despite changes and annihilation. The venue – the Central Bathhouse in Sofia, was part of the show.

A former not-so-secret refuge for homeless people, film setting and a party-ground for the elite, now this gorgeous wreck is being packed in prefab cladding and sterilized to meet its new fate...

Corinne May Botz, Petko Dourmana, Alicja Karska and Aleksandra Went, Dagmar Keller and Martin Wittwer, Daniel Kunle, Min Kyoung Lee, Iassen Markov, Gergely Nagy, Olof Olsson, Theo Prodromidis, Henrietta Rose-Innes and Kaiwan Mehta, Venelin Shurelov, Helene Sommer, Lisa Steele and Kim Tomczak, Kamen Stoyanov, Krassimir Terziev 11–25 October 2008 curated by Margarita Dorovska and Antonia Lotz www.i-space.org www.akademie-solitude.de www.csw.art.pl www.jozsefattilakor.hu www.kuda.org www.acax.hu

70

002

002

71