Page 1

Йоши Ямазаки

Надежда Ляхова отваря дупки във въздуха и после чака... Когато си в Осло, си носи нож за масло, защото, докато се движиш нощем в мъглата, можеш да изрежеш куб от въздуха. Джон Хейдук

със съгласието на Надежда Олег Ляхова / courtesy of Nadezhda Oleg Lyahova

Вring a butter knife with you when you go out in Oslo in the night time and the fogs are out, then you can cut a cube out of the air. John Hejduk

142

003

рещнах Надежда Ляхова през 2004 на нейната изложба VANITAS в Yokohama Museum of Art. Типичен летен ден в Токийския залив, горещ и ужасно влажен, сякаш въздухът и водата са едно. Залата е опасана от огромно фото платно – български баби, седнали сред цветя. В средата върху маса са подредени подноси с отливки от лицето на авторката. Материалът е сладолед, приготвен от нея специално за гостите като част от пърформънса. „Вкусно, ама малко ми е жал“ – дочух женски глас зад себе си. Постепенно маските отливки на Надежда изчезваха, оставаха празните подноси и спонтанните думи, разменени от хората. Усещаше се празнично настроение. Тази сцена ми напомни за едно българско село, където, седнали около масата на двора, пийвахме ракия едно лято. Идваха хора, разговаряхме, разказваха се истории... Получи се прекрасно общуване. Проектът, който преживях в Йокохама, е показван на различни места в края на 90-те. Маските са от сапун, пясък, лед, сладолед, но винаги се запазва главното – трансформацията на обекта. Материалът се превръща в лед, после във вода, после във въздух... Обектът се разтапя, разтваря, изяжда и просто изчезва. Пърформънсът, представен от Надя Ляхова в Япония, накара специалистите да заговорят за нея. Изненада беше, че от почти непознатата България е дошъл артист, мислещ по най-актуални теми и правещ истински

С

community art – вдъхновен от проблемите в човешкото общуване и представящ различни гледни точки и отговори. Дълго след пърформънса останах впечатлен и замислен как формите се променяха, обектът изчезна (маските бяха изядени), авторката искаше да заличи себе си, та от тази среща да останат единствено случилите се човешки взаимоотношения. Минимализмът се занимава с темата за последователно освобождаване от орнаменти в търсене на същност, близка до философията на пустотата, наречена „му“ в дзенбудизма. Това, което прави Надя Ляхова, се доближава до минималистичното мислене, но усещах още нещо, което ми убягваше. Тя не създава обекти – символи на абстрактна философия, а прави друго и го прави церемониално – отваря празнини в пространството и чака нещо да дойде или да се случи. Опитах се да разбера нещо за етимологията на думата „чака“, която присъства като корен на глагола „чакам“ в повечето славянски езици. Възможно е да произлиза от татарската дума „чаг“, означаваща време. От разсъжденията си сглобих примерен сценарий на пърформънсите на Надя Ляхова: Събира хората около своите обекти и ги гощава или ги кара да играят с тях. Остават празнота и диалогът между хората, участващи в този акт. Надя Ляхова игнорира себе си и така отваря


Yoshi Yamazaki

Nadezhda Lyahova opens holes in the air and then waits… I first met Nadezhda Lyahova in 2004 at her exhibition VANITAS at Yokohama Museum of Art. It was a typical summer day in Tokyo Bay, hot and terribly humid, as if air and water had become one. The hall was encompassed by an enormous photo canvas showing old Bulgarian women among flowers. There was a table in the hall where plates of ice-cream were arranged. The ice-cream was shaped as a mask of Nadezhda’s face, prepared by her for the guests as a part of the performance. “It is tasty, but I feel a bit sorry to eat it”– I heard a woman’s voice behind me. Little by little Nadezhda’s masks disappeared. Empty space remained in their place. What mattered was the spontaneous communication between people in the process. One could feel a festive mood. The scene reminded me of another one in a Bulgarian village, where we sat drinking rakiya around the table in the garden. People came in, we talked, stories were told... wonderful communication. The project from Yokohama was displayed in different places in the 1990’s. The masks were made of soap, sand, ice, ice-cream, but the main point always remained transformation of the object – the material turns into ice, then into water, then air... the object melts, dissolves, it is eaten and simply disappears. The performance by Nadezhda Lyahova in Japan made specialists talk about her. Surprisingly out of almost unknown Bulgaria had come an artist who tackled most topical themes and created some truly contemporary art in the domain of “community art”. This

B

trend explores the problems in human communication and suggests different points of view and answers of artists around the world. Long after the performance, I kept replaying how the shapes changed, the objects disappeared (the masks being eaten), as if the author wanted to obliterate herself, so that the only thing remaining was the human communication that took place along the process. Minimalism considers the same themes – by gradually discarding ornament, what is sought after is in essence close to the philosophy of emptiness or “mu” in Zen Buddhism. What Nadezhda Lyahova does is close to the minimalist way of thinking. But I could also sense something else which escaped me. Nadezhda does not create symbols of abstract philosophy, she does something else and does it in a ceremonial way – she opens voids in space and then waits for something to come or happen. I tried to research the etymology of the Bulgarian word “chaka” meaning “wait” in most Slavic languages. I assumed that it might derive from the Tatar word “chag”, which means “time”. Out of my thoughts I put together a possible scenario of Nadezhda Lyahova’s performances: She gathers people around her objects and feeds them or makes them play with the objects. What remains is the emptiness and the dialogue between people who participate in the act. Nadezhda Lyahova withdraws herself, thus opening a hole in space. This scenario is a figment of my imagination, but that is how I felt it. It reminded me of Haruki Murakami characters in transparency and

003

143


Надежда Олег Ляхова (1960) завършва Националната художествена академия в София. Известно време се занимава с живопис и сценография в БНТ и театър „Диалог“. На алтернативната художествена сцена се появява около 1995 с пластики и инсталации от ръчно формована хартия. През последните няколко години Надежда О. Ляхова неизменно използва фотоапарата и камерата в постоянния си опит да фиксира онова, което убягва на ръката на художника. Nadezhda Oleg Lyahova (1960) graduated from the Art Academy in Sofia. For a time she devoted herself to painting and stage design at the Bulgarian National Television and the “Dialog” Theatre. It was about 1995 that she appeared on the alternative art scene with sculptures and installations of hand-made paper. Recently, Lyahova has been frequently using the camera in her constant effort of catching and “fixing” the things that slip out of the artist’s hand.

144

003

една дупка в пространството. Напомни ми за героите на Харуки Мураками по своята прозрачност и безплътност. Затова според мен и обектите, които тя създава, са направени като отливки, видео инсталации, компютърни графики... техники, при които липсва следа от докосването на авторска ръка. Разликата с Мураками е в това, че героите му се „стопяват“ и от тях не остава друго освен мъгла, докато от произведенията на Надя Ляхова нещо остава – една необяснима надежда. Така с известна самоувереност, че съм разгадал нейните мисли, посетих ателието й пет години след нашата среща в Йокохама. Научих за проектите й, откакто не се бяхме виждали, разгледах много нови материали. Все повече се убеждавах, че съм на прав път за същността на нейните обекти. Надя ми показа проекта си за изложбата на българския архитект футурист Николай Дюлгеров, която в момента тече в Италия. Стана ми неудобно, че за пръв път чувам за този художник и архитект, създал много прекрасни произведения. Роден е в Кюстендил през 20-те години на миналия век, учи в Bauhaus, след това работи с Маринети в Италия. Малко са хората, които познават неговата история и творчество. И той се оказа една празнота – не в пространството, а в българската архитектурна история. Инсталацията, която Надя Ляхова проектира, е от алуминий и напомня формата на перка. Веднага си помислих, че перката е бормашина, която прави дупки във въздуха – футуристичният динамизъм се трансформира във фантастичен сценарий. Сега тази изложба се появява като НЛО на различни места в Италия. Последно е забелязана на терасата на Auditorium Parco della Musicа в Рим. Друг проект, който ме впечатли, беше видео инсталацията „Умерен оптимизъм“, състояла се миналата година през март в пространството на бившето ателие галерия на скулпторката Васка Емануилова на улица „Шести септември“. Надя Ляхова боядисва помещенията, разположени на две нива, в черно, слага черни завеси на прозорците и в тази черна кутия (като дупка в града) прожектира в четири едроразмерни видео инсталации, които се допълват. Темата отново е как твърдото става течно, течното – газообразно... Трите състояния преминават от едно в друго, а усещането е, сякаш си в различно измерение. Надя Ляхова има талант да борави едновременно с няколко реалности и да ги подрежда като матрьошки една в друга. Отваряйки празноти в пространството и чакайки нещо да се случи, тя напомня монах исихаст, който живее в съзерцание и молитви в скалите и рисува божествено проникновени стенописи. Излизането на тази статия съвпада с изложбата на Надежда Ляхова в Софийската градска галерия. Новата й инсталация ми напомни за романа на Кобо Абе „Пясъчна жена“, или по-точно за смисъла от всяко безкрайно усилие, лишено от логика. Но нека не издавам тайни, по-добре сами се насладете на тази творба.

unearthliness. The objects created by Nadezhda Lyahova are made of casts, video installations, computer graphics... all techniques excluding any touch by her hand. The difference between her and Murakami is that his characters “melt away” and nothing but mist remains after them, while something remains after Nadezhda Lyahova’s creations, and to my mind this is: an inexplicable hope. Thus, with some self-confidence for having made out her thoughts as an author, I visited her atelier five years after our encounter in Yokohama. I learnt about the projects she worked on after we met, I looked at many new ones. I got more and more convinced that I am on the right track in terms of the essence of her objects. Nadezhda showed me her project for the exhibition of the Bulgarian architect and futurist Nikolay Dyulgerov, which is presently displayed in Italy. I was hearing about this artist for the first time. An architect who has created lots of wonderful works, Dyulgerov was born in Kyustendil in the 1920’s, studied at Bauhaus, and later on worked with Marinetti in Italy. There are few people who know his story and works. He turns out to be some kind of void, not in space, but in the Bulgarian architectural history. The installation which Nadezhda Lyahova designed is made of aluminium in the shape of a propeller. I instantly thought it is a kind of drilling machine which bores holes in the air – futuristic dynamism transformed into a fantastic scenario. Now the exhibition appears like a UFO in different places in Italy. It was last spotted on the terrace of Auditorium Parco della Musicа in Rome. Another project which impressed me was the video installation from the exhibition Moderate Optimism which took place last year in March in the space of the former atelier of the sculptor Vaska Emanuilova in Shesti Septemvri St. Nadezhda Lyahova painted the rooms in black, provided the windows with black curtains, and in this black box (like a hole in the city), she projected four large-size video installations complementing each other. The topic was again solid becoming liquid, then – gaseous... the three elements pass from one state into the other, and the feeling is of being into another dimension. To my mind, that is exactly where Nadezhda Lyahova talent lies – in her skill to deal with multiple realities and stack them like Russian dolls – one into the other. Opening voids in space and waiting for something to happen, she reminds me of those Hesychastic monks who live on the rocks in contemplation and prayers, painting their divine murals, full of insights. The publishing of this article coincides with Nadezhda Lyahova’s exhibition in the Sofia City Gallery. The theme of her new installation reminded me of Kobo Abe’s novel “The Woman in the Dunes”, or rather of the meaning of the endless efforts, devoid of logic. But let me not give away secrets – you’d better enjoy this work yourselves. Йоши Ямазаки (1966, Токио), архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от Университета „Уаседа“ в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България. Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect. Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007. After receiving master’s degree at Waseda Univ. In Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR Era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures. Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.


Мокети с харак тер.

В съвременните жилища и обществените пространства – хотели, заведения, магазини, мокетените настилки осигуряват не само комфорт и здравословна среда без шум и замърсяване, но и са носител на основното интериорно послание. Датската фирма Ege, специализирана от десетилетия в тази област, използва великолепната възможност чрез настилките си да създава връзка с емоционалния език и индивидуалния свят на всеки клиент. Holiday Inn, Sofia

бул. България 88, София 1680 тел: +359 2 808 303 факс: +359 2 854 8488 www.cdd-bg.com

Abitare issue 03  

NADEZHDA LYAHOVA OPENS HOLE IN THE AIR AND THEN WAITS...

Abitare issue 03  

NADEZHDA LYAHOVA OPENS HOLE IN THE AIR AND THEN WAITS...