ВИЖ! Vol. 134

РИТУАЛЪТ ХЪДЪРЛЕЗ ИГРАТА НА КОСТЮМИ

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

ЮНИ 2024

#134

СВЕТЪТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ СМЕ ДРАГ АРТИСТИ НА НЕЯ

В И Ж! Т ЕМА

НЕКА СЕ ОБЛИЧАМЕ И ДА СЕ ОБИЧАМЕ Хората сме единствените същества, които са превърнали облеклото в задължителен елемент в ежедневието ни, форма на себеизява, знак къде стоим или не стоим в света и системата около нас. Дрехите са едно от най-древните ни изобретения – според научните данни ги използваме от поне 100 000 години. Те могат да зависят от пол, тяло, социални и географски фактори, както и да имат различна цел – да ни предпазват от четирите основни елемента, от замърсяване, от ултравиолетовите лъчи, да ни карат да се сливаме или изпъкваме в природата, да ни служат като средство да пренасяме неща, но и да демонстрираме определен социален статус или принадлежност. Превърнали са се във втора кожа. Чрез тенденциите във външния вид и облеклото можем да проследим и цикличността на времето. Това, което е провокирало широката публика преди половин век, може да шокира и сега. Няма точка, след която всичко е тотално различно. Но пък точката на пълно унифициране става все по-възможна и я виждаме в ход на местата, където доминира една културно по-клаустрофибична атмосфера. Докато сега приемаме дрехите и тяхното производство за даденост, за огромния период на своето съществуване набавянето им е отнемало съществен ресурс от време и не на последно място – материали. Но облеклото е и начин да се трансформираме, да влизаме в роли (понякога по-автентични от дадените ни), да изразяваме позиция, да разказваме истории. Мислим за дрехите основно в контекста на модата, но всъщност техният смисъл, символи и употреба могат да имат много повече лица. Затова в този брой фокусираме погледа си върху няколко различни проявления на преобличането – като част от застрашен от изгубване религиозен ритуал, други като съвременна игра, като начин да “разсъблечеш“ пола си или като средство за комуникация и създаване невербален наратив. Независимо как и защо ползваме дрехите, те ни помагат не само да се обличаме, но и да се обичаме.

Автор: Мая Стефанова

ВИЖ ПОВЕЧЕ Повече съдържание и разширени материали ще откриете на

vijmag.bg

БЪДИ ПАТРОН “ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура. Станете патрон на списанието с малък месечен абонамент. Подкрепяйки ”ВИЖ!”, вие подкрепяте не само развитието на медията, авторите, художниците, фотографите и екипа, но и съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.

В И Ж! Т ЕМА

РИТУАЛЪТ

ХЪДЪРЛЕЗ 2

КАК АЛЕВИ-БЕКТАШИИТЕ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ ПАЗЯТ ВЯРВАНИЯТА СИ Автор и фотограф: Емине Садкъ

Преди петнадесет години, на 6 май, за първи път станах свидетел на женския ритуал Хъдърлез в село Севар, с който алеви-бекташийската общност изпраща старата и посреща новата година. Тогава бях в осми клас, имах блог, цифрова камера и безкрайно възхищение към традициите на алеви-бекташиите и архитектурата на храмовете им – теккетата. Възхищаваше ме синкретизмът във вярванията им, усещането за единство с Вселената, ритуалността, както и съзнанието за общност, единство и равенството на половете в нея. Все неща, непонятни за иначе консервативните привички на сунитската религиозна група, към която спада по-голямата част от турското население в България, включително и моето семейство. Алеви-бекташиите у нас са земеделци, затова и ритуалността им е свързана със земеделския календар или т.нар. Път на Слънцето. Населението им е концентрирано в Североизточна България (Лудогорието, Добруджа) и Източните Родопи. Те са последователи на водача Али ибн Абу Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед. Причисляват се към религиозната група на шиитите – основно течение в исляма, започнало през VII век като опозиция на сунизма.

Кои са алевибекташиите В България те са наричани алиани, алевии, алевити, къзълбаши (аленоглави/червеноглави), както и неортодоксални мюсюлмани.

Според един от важните изследователи на тази култура у нас – доц. Невена Граматикова – всяко едно от тези наименования или е некоректно, или е придобило обиден, пейоративен характер. Приема се за най-коректно да бъдат наричани – алеви-бекташии. Така се проследява и връзката им със суфийския орден, основан от Хаджи Бекташ-и Вели. Като дете, отгледано и израснало в сунитска среда, представата ми, изградена от по-големите за алеви-бекташиите, беше романтично-мистична. Мислех, че културата им е недостижима. Че живеят отвъд познанията ни за свят, а почитта им към различни светци и мистицизмът в ритуалите им дава ключ към отговорите и на най-сложните въпроси, които човек може да си зададе. Впоследствие се убедих, че това е почти така, защото алеви-бекташиите мислят заедно, в общност, което им позволява да мислят по-добре, а философията, движеща ги напред, е, че се “стремят към новото, но пазят и старото“. Алеви-бекташиите се събират около Бубата/бабата (buba/baba) – духовен водач, който отговаря за срещите в общото им пространство “Джем еви“ (Cem Evi). Условието да влезеш в Джем-а е на първо място да си роден алеви-бекташи, но и да си семеен. Джем-овете са свещено място за алеви-бекташиите и членове, извън религиозната общност, е немислимо да припарят. По време на събранията в Джем-а всички сядат в кръг, изричат молитви, пеят песни, после започват да споделят и разрешават проблемите на общността. Мъжете и жените имат равно право на изразяване и никой не е по-голям от другия.

3

В И Ж! Т ЕМА

Босилек срещу болка, вода за безсмъртие Хъдърлез е изцяло женски ритуал и е един от големите празници за алеви-бекташиите, наричан също “sene başı“ – начало на годината. Приготовленията за празника започват още на 5 май, когато двете най-млади девойки от селото тръгват да събират нишани (nişan) – пръстени, гривни, обеци и други накити от всяко семейство. Нишаните се събират в метално менче с чиста изворна вода. В Севар във водата се потапя босилек, в други села в нея се попарват различни билки. Менчето се украсява с четиридесет вида пролетни цветя и билки. Вярва се, че на 5 май пророците Хъзър/Хъдър и Илияс – пътуващи в противоположни посоки, единият вечно на Изток, другият вечно на Запад – се срещат под розов храст, вятърът секва, а времето спира, за да могат двамата да разкажат за местата, които са видели и за хората, на които са помогнали. На двамата пророци е кръстен и празникът Хъдър‘лез, а заради срещата им менчето с нишаните престоява цяла нощ под розов храст в двора на една от девойките.

4

5

В ИЖ! Т ЕМА

Хъдърлез в Севар се провеждаше в местността Куру Чалъсъ (”сухата вършина“) – долчинка с вековни дъбове, покрай която е минавало дере. Водата е важна част от символиката на Хъдърлез. Пророкът Хъзър/Хъдър е повелител на всичко, което расте или обитава земята, а Илияс – на водата и нейните настроения. Алеви-бекташиите казват, че двамата пророци са пили от водата на безсмъртието, затова са още живи, сред нас са и помагат на хората. Когато човек изпадне в беда, е нужно да извика: “Yetiş ya Hızır!” (Побързай, Хъзър), за да му се помогне, а давещият се вика Илияс. Сутринта на 6 май всички жени в Севар измиват лицата и болните си места с росата от най-близката ръжена нива. После обличат носиите си за ритуала – кенарени ризи, шарени кафтани, биндаллъ (bindallı) – шалвари с хиляда извезани клонки, а на главите си поставят чембери с плетени на една кука дантели, наричани – ой. Децата се маскират като арапи – с дълги черни ямурлуци. На лицата си поставят маски – изрисувани тикви, а в ръцете си държат по няколко стръка коприва. Освен че пазят ритуала от “лоши очи“, арапите пропъждат

6

злите духове и болестите от участващите в ритуала. Затова и никоя от жените не се пази от копривата. Хъдърлез започва, когато по-възрастните жени се събират в полукръг, застават с лице на Изток, сядат на поляната и запяват иляхи (illahi) – традиционна молитва, в която се споменават имената на пророка Али и другите 11 имами. След иляхи идва време за нишаните и мааните (ma(h)ani) – четиристишия, късмети. Менчето с нишаните се поставя в полукръга, над него застават две малки момичета – първородни дъщери, чиито глави и тела се покриват с фъта: червена ръчнотъкана кърпа. Докато възрастните жени пеят маани, момичетата вадят нишаните от менчето и онова четиристишие, което се е паднало, докато са теглили нишана, ще бъде късметът на цялото семейство през идната година. Следва танцът Сема (sema – вселена) – въртене в кръг, с бавни стъпки. Сема е много важен танц в алевибекташийската традиция. Танцува се и в Джем-а. Вярва се, че танцуващите са в състояние на духовно извисяване, по пътя към един по-добър свят, в който си по-близо до едно истинско и пречистено Аз. През 2010 г. ЮНЕСКО обявява танца за част от световното културно наследство.

Ритуал в миграция За съжаление, поради демографския срив и трудовата миграция, от няколко години Хъдърлез в село Севар вече не се провежда в Куру Чалъсъ, а в двора на селския стадион. В ритуала участват все по-малко млади девойки. Много от лицата на бабите, които бях заснела с онази цифрова камера преди петнадесет години, вече ги няма. Поради тази причина и едно от важните момински шествия – бешикли, не беше проведено. В това шествие най-красивата девойка се облича в бели шалвари и кенарена риза. На главата си има фес, украсен с мъниста и конски косми. От кръста надолу са

спуснати и опънати два чаршафа, изобразяващи конник, в които хората в селото пускат пари. Бешикли пуши от дълъг чибук, а зад нея вървят дванадесет (броят на пророците) красиви девойки, преоблечени като мъже. Шествието обикаля селото три пъти. Тази година бешикли дойде сама, без опашката си от дванадесет момичета, не беше обиколила три пъти селото. Но все пак Хъдърлез имаше. Новата година за алеви-бекташиите в село Севар отново дойде, а останалите девойки в селото обещаха, че ще поддържат ритуала жив.

7

В ИЖ! Т ЕМА

Снимки: Aniventure Comic Con

ИГРАТА НА КОСТЮМИ Автор: Мая Стефанова

Косплей културата в България има вече близо 20-годишна история и от хоби за някои това се е превърнало в професия 8

Терминът косплей е въведен в Япония някъде в средата на 80-те години и всъщност означава ролева игра или представление с костюми, в което участниците носят определени дрехи и аксесоари, за да пресъздадат конкретен персонаж. С времето това явление стана глобално и разви множество субкултури, но най-често интерпретираните герои в него идват от аниме, комикси, манга, телевизионни предавания, филми и видеоигри. С годините феновете и участниците в косплей правят все по-мащабни сбирки в цял свят. Малцина може би подозират, че идеята за подобно голямо национално събиране на почитателите на японската култура, аниме и манга и у нас датира още от края на 90-те години, когато тук се

зараждат първите чат канали, интернет форуми и онлайн клубове. За първи път се организира под формата на фестивал едва през 2005 г. Огромният интерес, който предизвиква, води и до създаването на първия официален аниме и манга клуб в България – “Накама“. От 2008 г. насам той организира и съвместно с КEY Events & Communication развива Aniventure Comic Con по примера на западните конвенти. Всяка година събитието се радва на все по-голяма посещаемост, канейки популярни и световноизвестни имена от света на книгите, игрите, анимацията, видеоигрите и косплея, като последният вече 14 години има и конкурсна част. За страничния наблюдател това може да изглежда като обикновен маскарад

9

В И Ж! Т ЕМА

Деница Станчева от “Накама“ е от хората, които се потапят в косплея още при първото аниме събиране в България през 2005 г. и от тогава до сега има подробни наблюдения над развитието на това течение в България – като една от основните движещи сили в организирането първо на фестивалите, а после и на конвентите. “Ако в далечните години сме започнали с 10-15 желаещи да правят косплей костюми, то сега на събитието кандидатстват над 230“, казва тя и добавя, че всъщност вече имат супер много косплеъри, които не държат да са на сцена, а просто се разхождат из събитието с костюмите си за удоволствие. Според нея това показва, че общността видимо се развива и разраства, а с това става и по-разпознаваема. Рязко нарастващият интерес към събитието е и един от преломните моменти, в които тя е на косъм да се откаже. “При появата на все повече и повече желаещи да участват на сцена се стигна до момент, когато трябваше да започнем да правим подбор кого

или карнавал, в който хората се преобразяват по специфичен начин, но всъщност тук става дума за цяло течение, което има своите милиони последователи по света, първенства, а съответно и собствени знаменитости. При тях славата се придобива с умение и постоянство в самостоятелното изработване на цялостна визия, включваща всеки дребен детайл, който не можеш просто да отидеш и да поръчаш отнякъде под наем.

10

да допуснем до участие. До този момент за всички това беше даденост, защото просто бяха по-малко на брой. Промяната предизвика ярост, недоволство и усещане, че трудът им не е уважен. Беше трудно да преминем през този период“, разказва още тя и допълва, че именно в откриването на точната формула за правилата и провеждането на конкурса научават най-много и от грешките си.

Тя гледа на косплея като хоби, което крие в себе си още сто други хобита: шиене, ръчно изработване, актьорство, рисуване, моделиране и тон други умения, които се комбинират в изработването на един костюм. Те се съчетават най-успешно с търпение и упоритост, без които нищо от горните не би било възможно. Навлизането на нови технологии и все по-засиленият интерес от страна на медиите също развиват главоломно културата.

3D принтът например вече се използва повсеместно. Това според нея отнема от чара на ръчната изработка, но пък постига зрелищен ефект. “Каквито и промени да настъпят в технологиите обаче, фактът, че под костюма има истински човек, който иска да се преобрази в любим персонаж, няма да се промени“, казва Деница. За Дора Сомова интересът към маскарадите датира от детските години, а когато започва да гледа

11

В И Ж! Т ЕМА

активно аниме, рождените ѝ дни се превръщат в тематични косплей събития. Тя и Марио Георгиев са водещи на конкурсната част на Aniventure Comic Con и от години имат преки наблюдения над местната косплей сцена, тъй като и те самите са част от нея. Според Дора основни за един косплеър са уменията “да правите неща с ръце, а увлечението към приложните изкуства е голямо перо“. Единственото, от което се лишавате, казва тя, е пространство – и то не само в гардероба, – но то е за сметка на нови умения, приятели и преживявания. За нея най-екстремни са първите три години, в които всичко е непознато и

12

още неизпробвано, но с всеки следващ костюм открива нови техники, материали и умения. “След това беше вече въпрос на това колко съвършено мога да направя нещо, което прави процеса доста по-бавен, но всеки костюм те учи. Просто първите уроци са по-големи.“ За нея преобличането не е бягство, а по-скоро приключение, в чийто край е научила нещо ценно за себе си. “Има един златен триъгълник: време, пари и качество. Можеш да имаш само две от тези неща. Ако спестява време, харчиш пари, за да запазиш качество. Ако пък пестиш пари, отделяш много време, за да е качествено. Повечето

хора с това хоби започват с подръчни материали като неща, намерени в мазето, гардероба на баба и разбира се, златната мина – боклука пред блока. Ваденето на съкровища оттам често е свързано с комични ситуации, но и изражението на продавача в магазина, когато ви пита колко цола искате да е тръбата и вие вдигнете три пръста: “Ами като за толкова широк меч“, също е безценно“, споделя Дора.

За Марио косплеят пък е нова, различна и интересна възможност да излиза на сцена, защото за него интересни са ролите, в които влиза и новите истории, които може да измисля по този начин. “За мен е забавление. Слагам си друга кожа и се забавлявам с нея“. Приема го по-скоро

като друга форма на театър, където хората правят герои не само по специални сценарии, а от всичко, което са виждали. Той самият от девет години се занимава с импровизационен театър и това е основното му вдъхновение, а единствената причина, поради която някога се е замислял да се откаже като водещ, е, че с възрастта вече все по-рядко разбира шегите на младите. А как вижда косплея от бъдещето? “Усещам как хората просто ще си слагат дигиталните лица на героите върху своите и ще правят кратки сцени с тях. Това ще даде много свобода нещата да се правят по-лесно, но пък ще отнеме от същността на косплея.“

Следващото издание на Anivеnture Comic Con предстои на 6 и 7 юли в Inter Expo Center със специални гости – косплей знаменитостите Bambi Lashes и EZRA. Те ще бъдат и част от журито, което ще даде като награда на двама от българските участници – класиране за Pop Culture Hiroshima в Япония. Още за програмата на събитието на comiccon.bg

13

В И Ж! Т ЕМА

Фотограф: Лубри / Жулиета Интергалактика, 2015 г.

14

Светът е сцена и всички сме драг артисти на нея Автор: Светослав Тодоров

Защо драг културата и ЛГБТИ+ правата са все по-често на фокус в културните конфликти, а превъплъщението и преобличането стават обект на идеологически спорове

Ако България понякога изглежда изолирана от някои световни процеси, то “тук” и “там” се срещнаха по неочакван начин в тенденцията драг (drag) културата да бъде провъзгласявана за “враг на народа”. Като че ли както по света, така и у нас различността и проявите на антиконформизъм в един момент се оказаха нежелани: “културните войни” на Запад преповториха познатите ни клишета за семейните ценности и националния интерес, въпреки съвсем различната среда на толерантност и присъствие на тези теми в мейнстрийма. Въпреки че в България драг сцената е все още в полето на субкултурното, тези проблеми се проявяват по сходен начин, но с доза страх от “внасянето” на нещо чуждо и заплашително. Това влиза в реториката за “прогнилия Запад”, позната от старите социалистически клишета и съвременната прокремълска пропаганда.

Тя винаги се засилва по време на политически кампании и в седмиците преди двойните избори на 9 юни, към които се присъединиха и няколко нови партии, понякога с неясни, друг път с напълно директно заявени националистически ценности и изолационни идеи. Сред примерите са атаките на Боян Расате над Rainbow Hub по време на президентските избори през 2021 г., през бойкотирането на прожекции на филма “Близо” от представители на “Възраждане” през 2023 г. и като че ли все по-голямото консервативно съдържание по подкасти и YouTube канали. За част от драг изпълнителите в България консервативността у нас и използването на определени субкултури за мишени идва най-вече от раздразнението, че една установена норма е поставена под въпрос.

15

В ИЖ! Т ЕМА

Ally Witch

Кой се дразни на драга Според драг артиста Ally Witch да разбиеш социалните традиции и норми за полово разпределение може да бъде прието за “заплаха“. А с това се появяват и пукнатини в статуквото, в което повечето хора са свикнали да съществуват, усещането за принадлежност, което им дава изпълнението на тяхната роля в обществото. “Стриктното придържане към ”женско“ и “мъжко“ и съответните роли, които играят, както в обществото, така и като част от изкуството и забавлението, създадено за една публика, са измислица на съвременната западна капиталистическа култура”, казва Ally Witch. Тя е неразделна част от поредицата събития с вече петгодишна история “Куиър въртележка”, които използват дейността си и като платформа, за да разкажат повече за ключовите исторически фигури, протестните и политически аспекти на културата. “По цял свят има традиции и артистични жанрове, които преминават отвъд тези норми и могат да бъдат проследени хиляди години назад. Всички знаем как по Шекспирово време актьорите са били само мъже и никой не е излизал на протест да пита защо Жулиета я играе мъж например.”

16

Histeria, драг крал (бел.ред. – процесът на преобразяване е от женското към мъжкото), вижда външния вид като разделителен маркер и до днес: “Когато някой види, че друг човек изглежда различно, той решава, че те се различават фундаментално. А реално и двамата на основно ниво са хора и носят едни и същи неща в себе си.”

Histeria гледа на подобни реакции в контекста на това доколко обществото или индивидът са отворени към промени, до каква степен са склонни към стагнация в развитието и преживяванията си: ”Колкото повече човек изпитва нуждата от това да няма промяна около него – независимо дали е защото няма сигурност в живота си, или защото до болка е привикнал с определени неща – толкова по-консервативен става. В контекста на българското общество мисля, че независимо от каква общност произлизаш, нямаш установена сигурност. Това те кара да приемаш хора, които не се различават особено много от теб самия.”

Дори и в по-широк план ситуацията да изглежда притеснителна, на микрониво се вижда една все по-емпатична и заинтересувана среда от хора: “Въпреки наличието на наистина негативни тенденции в обществените нагласи, не всичко върви на зле. Откакто стъпих на софийската драг сцена преди години, нещата са се променили много и с радост мога да кажа, че в днешно време имаме по-голяма (и все по-растяща!) аудитория. Има все повече смелост и приемане както сред артистите, така и сред публиките, които завършват екосистемата на нашата субкултура.” Според артистите, които са част от разрастващата се драг сцена, предразсъдъците се появяват често при тези, които живеят и мислят в черно и бяло, за които хетеронормативното и

Histeria

Сценичният път на Ally Witch съвпада с последните няколко години на постоянни промени и тези трусове оказват своето влияние върху капсулирането на хората: “Когато обществото преминава през труден период – пандемия, военни конфликти, политическа нестабилност и т.н. – е лесно да търсиш кого да обвиниш, а дълги години на пропаганда и следване на модели са научили хората автоматично да търсят вината в другия. Затова, когато всекидневието ни е нестабилно, езикът на омразата и агресията, която произлиза от него, растат. Тук е важно, разбира се, да отбележа, че драг артистите са малка част от куиър общността, а куиър общността пък е една от множество маргинализирани групи, които страдат в тези периоди на повече липса на приемственост и толерантност.”

17

В ИЖ! Т ЕМА

патриархалното е разглеждано като ултимативната опция за съществуване: “Идеологическите спорове произлизат от това, че много хора се страхуват да научат, че животът им може да бъде по-пълноценен, вълнуващ и шарен от това, на което са свикнали, ако се осмелят да погледнат отвъд очакванията и предразсъдъците си”, казва Ally Witch. Това е вид завист или яд, че нещо в мирогледа на даден човек го спира от това, ако не да се присъедини, то поне да приеме без задръжки тези, които изпълняват (на сцена или в живота) роли отвъд “нормалното“ за обществото.”

Традиционни куиър ценности Неотдавна актът на преобличане и влизане в образ беше изследван от съвременната артистка Боряна Росса, художника и диджей Ясен Згуровски (популярен и с датиращата още от 90-те години драг персона Жулиета Интергалактика) и философа Станимир Панайотов. Проектът им Bulgarian Drag History / “Историята на преобличането” беше представен през 2020 – 2021 г. с изложба и каталог, които свързаха в една линия днешните пърформъри в драга, поколението на 90-те години, около което съществуват разкази, но малко оцеляла документация, както и примери от българското съвременно изкуство, в които е използвана флуидността на пола и тялото. “Хората обичат рамки, защото им е по-ясно как да навигират живота си. Многото възможности, гъвкавостта създават изненади. Преобличането създава точно тези много възможности и неустойчивост под краката. Прекрасно ще е, ако доминиращата обществена идеология прегърне превъплъщението като основна ”рамка“ или свой принцип”, казва Боряна Росса.

Архивни кадри от проекта “Историята на преобличането” . Жулиета Интергалактика (”Спартакус”, Варна, 1998 г.) и Мис Бони, един от първите драг артисти в България (първата половина на 90-те) На съседната страница: Графиня Дьо Шарни (”Спартакус”, София, 2002 г.) и Урсула (ревю на Кристина Авангард, 1998 г.)

18

“Тогава обаче е по-трудно да се държат хората в подчинение. Мисля, че в България, както и във всички останали страни по света, превъплъщението и преобличането са обект на спорове, защото са допълнително идеологизирани за политически цели.” Според Боряна Росса проведеното от тях изследване е показало променящата се роля на този тип изпълнение и субкултура. Как куиър идентичността, особено тази, която преминава през драг пърформънса, в началото е приета като забавление и част от хаотичния пейзаж на 90-те, а сега “се използва или като признак на ”западност“, със сериозна нотка на самоколонизиране. В този процес българската куиър история се задрасква или като несъществуваща, или като по-скучна и неинтересна от “великата“ западна, или пък куиър идентичността е посочена като изкупителната жертва за всичко лошо в живота ни. Ако някой е виновен, че страната ни не е в много добро положение и хората са бедни, то това са лошите “гейове“, които само знаят да се показват по площадите и да внасят “нетрадиционни“ ценности от “Запада“. Според Росса тези различни процеси си помагат един на друг като организми в симбиоза. “Ако приемем очевидното (че някой винаги е имало куиър хора и винаги някой се е преобличал) и търсим интересното и автентичното в тази история, тогава скачените съдове на самоколонизацията и виктимизацията ще се разкачат. Тогава ще можем съвсем без проблем да приемем, че преобличането и не-хетеросексуалната идентичност са част от нас самите. От нашите си собствени ”традиционни ценности“.

Следващото събитие на Куиър Въртележкa е на 22 юни в клуб ДОМ – неофициален афтър на Sofia Pride, а повече за тях на @queervartelezhka. Повече за проекта “История на преобличането” на Боряна Роса, Ясен Згуровски и Станимир Панайотов на dragbg.sofiaqueerforum.org.

19

В ГАРДЕРОБА ОТ ПАРАЛЕЛНИ РЕАЛНОСТИ Автор: Мая Стефанова

Как стилистът Лилия Тончева О‘Рурк превежда истории, идеи и време чрез невербалния език на модата Групата за традиционни британски фолклорни танци, свързани с ритуали за плодородие и прогонване на зимата “Шутски гамбит”, хвърчилата като традиционна афганистанска игра, спомени от детството и розоберът в Розовата долина са само част от сюжетите, които родената в България стилистка Лилия Тончева О'Рурк пресъздава с езика на облеклото в проекти за Documenta Journal, Vogue (Ukraine и Italia), Interview, Wallpaper, The Blueprint и Тhe Plant. Сред марките, с които работи, са Burberry, Levi’s и Zegna, а в един от проектите си преобразява дори известната с екстравагантната си визия певица Ройшин Мърфи.

Фотограф: Edd Horder, от серията Fool’s Gambit / На съседната страница: фотограф: Kerry J. Dean, от серията Rose Valley

21

В ИЖ! Т ЕМА Фотограф: Kerry J. Dean, от серията Rose Valley

За Лилия интересът към облеклото се заражда още на около 6 години, когато започва да рисува и да прави колажи на модели на дрехи и да си представя майка си и нейните приятелки в тях. След това открива модните снимки в списанията, които родителите ѝ носят от спорадичните си пътувания в чужбина. Като единствено дете в семейството, израснало в последните години на комунистическия режим в България, а вероятно и заради необходимостта често да се забавлява сама, тези списания се оказват портал към всевъзможни паралелни реалности, които все още ѝ доставя удоволствие да наблюдава, но и вече създава сама. Успоредно с работата си на свободна практика в Лондон, където от години живее, тя преподава мода и комуникации в Kingston School of Art, както и стайлинг в Instituto Marangoni.

Как се зараждат обикновено идеите Ви за проекти и откъде идва провокацията или вдъхновението? Като че ли от нищото. Но разбира се, зависи какъв е проектът, по който работя. Понякога темата ми е зададена и съвпада с моята естетика. Друг път е нещо, за което съм мислила от много време или се развива като продължение на тема от предишен проект. Но главното за мен е да разбера моя “герой/героиня“ и да разкажа визуално тяхната история, независимо дали работя за бранд, реклама, музикант, или за личен проект. Щом успея да намеря точната история, всичко си идва на мястото.

Работата Ви е вдъхновена предимно от символизма, древните традиции и ритуални практики и клони към магически реализъм. Какво ви привлича в тази посока? В символиката и ритуалите има много сила и древна мъдрост. Проектите, по които работя, са моят опит да я разбера и интерпретирам в контекста на днешното време. По принцип имам влечение към “магическия реализъм“ като жанр. Една от любимите ми книги е “Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, а изследването на типично българските традиции поддържа връзката ми с родната ми култура, което става все по-важно за мен, колкото по-дълго живея извън България.

22

Какъв е процесът на проучване и до какви необичайни места, хора и истории Ви е отвеждала работата Ви? Процесът ми на проучване на един проект е интуитивен, но систематичен. Поставям си за цел да науча всичко за темата, по която работя, за да мога да я разглобя на отделни елементи и после да я сглобя отново по мой начин. Опитвам се да остана отворена към различните идеи, които се пораждат през този процес, и да оставя съзнанието ми да филтрира потенциалните креативни посоки и връзките между различни референции, до които ме е довело проучването. Всички тези проекти са създадени на базата на сътрудничество и много често са свързани с пътуване. Като например проекта, който снимахме на розобер в Розовата долина, което ми обясни магията, но и реалността на тази традиция. Или снимките в Мароко, при които се запознахме отблизо с живота на берберите, далеч от туристическите райони.

Кои са най-вдъхновяващите колаборации, в които сте участвала и какво ново научихте при работата си с тях? Най-вдъхновяващата колаборация винаги е следващата – винаги има нещо ново, което да изразиш или откриеш. Всъщност всички колаборации се състоят от екипи от хора и това, което най-много научавам, са на първо място човешките истории и че личните ценности, а не националността, расата или статутът, са нещата които ни свързват или отличават. Най-вече разбирам колко е важна емпатията в комуникацията с другите.

Фотограф: Turkina Faso / Roisin Murphy

23

В ИЖ! Т ЕМА

Кои са детайлите, на които обръщате най-голямо внимание – при работата, но и в ежедневието Ви? Музиката за мен е много важен елемент и в работата, и в ежедневието. Радиото ми е почти винаги включено, така че е важно това, което слушам, да ме стимулира и да ме кара да се чувствам добре.

Работата на стилиста все още не е особено популярна и призната в България. Как си го обяснявате? Може би по принцип хората не са съвсем наясно с какво точно се занимава един стилист. Много често мислят, че работя като дизайнер или фризьор. А всъщност работата на стилиста е да разчита визуални знаци, да интерпретира послания и да “превежда идеи“, като комуникира с невербалния език на модата и изкуството в контекста на определена концепция, история или период от време. Може би в българското общество езикът на модата, дрехите (и изобщо на всякакъв вид визуална комуникация и знанията за нея) по ред исторически обстоятелства не са имали свободата да се развият до много напреднала степен, но и това ще се промени.

Дрехите и модата са избор и средство за изразяване на определена позиция. В наши дни обаче изборът е толкова голям, че начините са изпъкване стават все по-ограничени. Достига ли модата някакъв предел или това е невъзможно? Не е възможно модата да стигне предел. Дрехите и модата са едновременно едно хем общо, хем индивидуално изразно средство, което е много интуитивно и директно, и непрекъснато се адаптира в зависимост от социалните обстоятелства. Дрехите и модата ни дават възможност във всеки един

24

момент без думи да изразим принадлежност, индивидуалност, интереси, култура, да се откроим от другите или да се влеем в тълпата, и то само по усет. Няма друго изразно средство, което да има тези качества, пък и от чисто практична гледна точка човеците имат нужда от дрехи, които се превръщат в начин на комуникация в зависимост от обстоятелствата, така че кръгът е винаги затворен.

В детството си много от хората преминават през период на преобразяване и влизане в роли чрез облеклото и маскирането. Какво губим с възрастта, забравяйки да играем тази игра? Губим това да бъдем свободни, необременени от социални норми и “добър вкус“. С възрастта и “узряването“ започваме да ставаме конформисти и да зависим прекалено много от одобрението на околните. Неслучайно карнавалите, като този във Венеция например, са създадени, за да има възможност обществото да избяга от ежедневието и приетите социални структури и чрез маскирането и анонимността да опита отново за малко от свободата да бъдеш истински себе си.

Какви са предизвикателствата и обстоятелствата, с които трябва да се съобразите, когато работите със знаменитости от ранга на Ройшин Мърфи? Известните личности по принцип имат обществен имидж и ред правила, които трябва да се спазват, за да се поддържа той. Но в случая с Рошийн Мърфи работата беше много лесна, защото тя говори езика на модата брилянтно и много лесно влезе като герой в историята, която разказвахме за тези снимки.

Една от тенденциите, които се наблюдава сред стилистите на

знаменитостите, е разголването и изборът на облекло, което показва възможно най-много от тялото. Как тълкувате това чисто професионално? Може би има нещо общо с разбиването на табута и търсенето на сензация, за да могат техните клиенти да бъдат забелязани. Все по-трудно е да се пробие през лавината от информация, с която ни заливат социалните медии, така че разголването е начин звездата да получи някакво внимание. Освен това в днешно време има голяма тенденция за водене на здравословен живот, относно храна и режим на упражнения, което при известните личности е може би още по-изразено и съответно се отразява и на избора на дрехи и помага да ги държи релевантни.

По какви теми и проекти работите в момента и в какви нови посоки Ви отвежда работата Ви? Освен като стилист аз имам и привилегията да работя и като лектор и преподавател в тази насока. В момента работя с млади студенти, с които развиваме интересни теми, от които аз научавам много. Също така се надявам да успея да реализирам няколко проекта с по-балканска тематика и да работя в насоката на избистряне на тази определена естетика, но на по-широко ниво, надявам се, в европейски и световен контекст.

Още за работата на Лилия Тончева О'Рурк на www.toncheva-orourke.com и на vijmag.bg Горе: фотограф: Clara Nebeling, от серията English Rose / Долу: Pa Salieu for Ermenegildo Zegna, фотограф: Edd Horder

25

“УСМИВКАТА“ НА ТОМ ЙОРК И КОМПАНИЯ Когато ти не отиваш при Том Йорк, той може и да дойде при теб дори в България. Доказателство за това е концертът на групата му The Smile на 18 юни в “Арена София“ в Борисова градина. Редкият шанс да се насладим на един от най-популярните изпълнители, музиканти и експериментатори на нашето време е първото хедлайн шоу на формацията и е част от поредицата концерти Sofia Solid. Съставени от ядрото на Radiohead (в лицето на Йорк и Джони Грийнууд) и частица от Sons of Kemet (Том Скинър), The Smile носят непредсказуема пост пънк енергия, звуков афробийт екстремизъм и приглушена делириум атмосфера. Проектът се заражда следпандемично, окрилен от новите идеи на доказано добрия артистичен тандем от Radiohead, към който бива привлечен и Том Скинър. Името им е вдъхновено от стихотворение на Тед Хюз и всъщност вместо за веселие и позитивизъм е по-скоро предупреждение за “усмивката на човек, който те лъже всеки ден“. След дебютния албум “А Light For Attracting Attention” от 2022 г., през януари излезе и новият им, втори поред дългосвирещ запис “Wall Of Eyes”, в който публикуваните досега видеклипове са режисирани от Пол Томас Андерсън. Турнето на The Smiles тази година има обявени вече десетки дати, като във всички, включително и в София, техен специален гост ще е Джеймс Холдън. Билетите са отдавна в продажба в мрежата на Ticket Station, затова не чакайте последния момент.

18 ЮНИ I “АРЕНА СОФИЯ“, БОРИСОВА ГРАДИНА I СОФИЯ

ЧЕТВЪРТА ПОРЦИЯ SOFIA LIVE FEST За четвърта поредна година Sofia Live Fest ще възвърне музикалния фестивален дух в сърцето на лятна София с три дни, изпълнени с разнообразни актуални имена от родната и световната сцена. Сред обявените досега гости в програмата между 21 и 23 юни в “Арена София“ в Борисова градина са култовата нидерландска изпълнителка Sharon Kovacs, за която това ще е първа среща с българската публика, любимата на мнозина белгийка Selah Sue, както и българската гордост на европейския музикален небосклон Bulgarian Cartrader, който е и последният носител на наградата Music Moves Europe за 2024 г. В първия ден ще чуем още австралийския уличен феномен DUB FX, както и българите Heptagram. На следващия ден партито ще открият Woomb – проектът на продуцента Георги Линев и фотографа и стилист Христо Йорданов, които наскоро обявиха, че това лято им предстоят и първи дати в чужбина, започвайки от Словения, Румъния, Хърватска и Сърбия. Към финала на Sofia Live Fest със засилка ще ни хвърли тройката Жлъч/Григоров/Гена, след които емоциите вероятно ще правят скорострелни обиколки на бившия Колодрум с американската диджей легенда DJ Shadow, следван от американското хип-хоп дуо Atmosphere. За настроението преди, в паузите и след всички участници от лайнъпа ще се грижат Marten Roberto, Rawland и Phat Phille.

Без снимка, с др

21 – 23 ЮНИ I “АРЕНА СОФИЯ“, БОРИСОВА ГРАДИНА I СОФИЯ

Синева

ưƳƱưƲƤƢƯư ƯƢƳƭƧƦƳƴƤư ƳƮƵƴƯư ƣƼƦƧƻƧ

www.koi-bg.org

ƤưƫƯƪƴƧ ƩƢ ƱƢƮƧƴƴƢ Ƥ ƥƲƢƦƳƬƢƴƢ ƴƼƬƢƯ ǠǏNJ ŔŐőōŐŘŇŏŔŒłōł ʼnłōł ŕō ŇŎŊō ŃŇŒœŊŏœŌŊ œŐŖŊš

&217(67(' +(5,7$*( TROUBLED FUTURE MEMORY WARS IN THE URBAN FABRIC -XQH

ругия тип визия с синьото като фон и къщичка

723/2&(175$/$ +$// (0,/ %(56,16., 67 62),$

НАЙ-ДОБРОТО ОТ СВЕТОВНОТО КУИЪР КИНО С послания да бъдем заедно, обединени в различията си, ще ни зареди 14-ото издание на единствения ЛГБТИ филмов фестивал в България Sofia Pride Film Fest. Програмата му през цялата първа половина на юни включва ексклузивни прожекции на непоказвани досега у нас филми от четири континента, носители на награди от някои от най-големите световни кинофоруми в Берлин, Венеция и Сънданс. Десет от включените пълнометражни и дванайсет от късометражните заглавия ще се състезават за наградата на публиката, докато междувременно разказват за проблемите и битките на куиър хората по света и у нас. Фестивала ще открие смелото македонско предложение за “Оскар“ на режисьора Горан Столевски “Домакинство за начинаещи“, носител на наградата “Куиър лъв“ от фестивала във Венеция и “Сребърен Хюго“ от фестивала в Чикаго и определян от световната критика като едно от най-силните заглавия на годината. В програмата е и испано-българската продукция “Любен“ на режисьора Венци Костов, който на прожекцията ще

бъде представен от специални гости от екипа. Публиката ще може да гледа и аржентинското заглавие “Обвиняеми“, в което затворници споделят истинските си истории в мюзикъл. Сред акцентите в двете късометражни прожекции са “В повече“ – за проблемите на транс хората в Иран, “Брачно (не)равенство в Украйна“, поставящ хетеросексуални на мястото на куиър хората, “Кафе, грейпфрут, какао“ – за зачеването на една еднополова двойка, “Чаво“ за това да си гей в ромска общност, “Лъжецът от Прайда“ – за предизвикателството да си куиър в Грузия. С роли в българските филми “Да заровиш дракон“ ще видим Христо Шопов и Параскева Джукелова, както и Никол Жишева и Виолина Доцева в “Мечка се жени“. Финал на фестивала ще постави грузинско-турска лента с награда “Теди“ от Берлинале – “Пресичане“, която критиците определят като подобна на роман драма с променящи сюжета уловки, , едновременно удивително кинематографична и завладяваща.

SOFIA PRIDE FILM FEST E МЕЖДУ 4 И 15 ЮНИ В ДОМ НА КИНОТО. ПОДРОБНОСТИ ЗА ПРОГРАМАТА ИМА НА SOFIAPRIDEFILMFEST.ORG, А БИЛЕТИ В DOMNAKINOTO.COM

28

ул. Будапеща 31 | +359 888314431

НЕВИДИМО ЗА ОЧИТЕ Изложбата “Невидимо за очите“, която е част от програмата на фестивала “ФотоФабрика“, ще ни отведе на обиколка през кариерата на испанеца Алберто Гарсия-Аликс, една от водещите фигури на културното движение La Movida Madrileña, сред чиито членове са още Педро Алмодовар, Роси де Палма, Ема Суарес и Камарон де ла Исла. Експозицията проследява развитието му като фотограф през различни периоди, формати и техники. Тя включва 50 специално подбрани кадъра от различни серии на фотографа, сред които попадат някои от първите му снимки от края на 70-те и началото на 80-те години, както и много по-нови фотографии. Черно-бялата естетика, на която Гарсия-Аликс никога не изневерява, разказва за бунтарството и живота на скорост, на които се обричаме, но и за нежността и романтиката на пътя, който неизменно следваме. Фотографът не само ще бъде гост на откриването на 6 юни, но в следващите дни ще проведе и уъркшоп с български фотографи. Гарсия-Аликс е роден през 1956 г. в Леон, но от 11-годишен живее в Мадрид, където са и първите му изложби, следвани от представяния в Лондон, Пекин, Москва, Париж и Латинска Америка. През 1999 г. получава Националната награда за фотография на Испания, а 20 години по-късно получава Златен медал за заслуги в областта на изящните изкуства, връчен му от испанското министерство на културата. От години съчетава фотографията с издателска дейност като създател на списанието за култура El Canto de la Creación (1989 – 1997) и съосновател на издателството Cabeza de Chorlito.

6 ЮНИ – 14 ЮЛИ I СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ГОЛЕМИТЕ ИДЕИ В НАЧАЛОТО СА МАЛКИ В сърцето на София винаги има място за още едно креативно пространство, особено когато то е свързано с едно от популярните творчески студиа Lobster. Затова и откриването на L44.space на ул. “Неофит Рилски“ 44 ще е подобаващо. То ще ни срещне с творбите от първата съвместна изложба между испанския илюстратор Мигел Кампруби и творческото студио, което е и продуцент на експозицията. В него ще можем да видим жизненото изкуство на Кампруби по съвсем нов начин чрез иновативни форми, текстури и различни медии. Въпреки множеството им общи проекти в областта на анимацията, в “Big Ideas Start Small” те разширяват границите със скулптури от различни материали, както и други нови произведения, с които създават разказ, раздвижващ въображението. Както заглавието подсказва, идеята им се корени в това, че големите идеи наистина могат да се родят дори от най-дребните искри, стига те да съумеят да разпалят фантазиите на артистите и на зрителите. Идеята на Lobster, известни с работата си в анимацията и илюстрацията за реклами, телевизия и социални медии, е L44.space да бъде център от творци за творци, който да насърчава диалога между различни артистични умове от световна класа, независимо дали местни или чуждестранни.

4 ЮНИ, 17:00 Ч. I L44.SPACE, УЛ. “НЕОФИТ РИЛСКИ“ 44 I СОФИЯ

МУЗИКАЛЕН ДУЕТ МЕЖДУ ЧОВЕК И РАСТЕНИЕ Музикантът и мултидисциплинарен артист Мирян Колев от години живее в Стара планина и работи в сферата на експерименталната, електроакустична, ембиънт, импровизационна музика и саунд арт. За последните 10 години има близо 300 събития в 30 страни по света, включително и множество съвместни проекти с визуални и пърформанс артисти и танцьори. В най-новия си проект той избира да направи дует с живи същества, които обаче не сме свикнали да чуваме – растенията. За целта използва устройства и сензори, прикрепени към листата на растение, които преобразуват техните биоритми в звук, а след това артистът ги видоизменя със звукови ефекти в реално време. С проекта си Колев се обляга на множеството изследвания в областта на биоакустиката, но целта му е да придаде звукова естетика на цялата тази генеративна органична електронна музика, за да покаже, че човекът и растението могат да направят дует, а защо не и цял оркестър. Така той ще демонстрира и силата на технологията да ни помага да разбираме средата си по-добре и да общуваме с нея на различни нива. Докато в глобален план технологичният процес е за сметка на екологията, Колев демонстрира, че вместо да ги противопоставяме, можем да открием баланс между двете.

19 ЮНИ I РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “ПЕЙО ЯВОРОВ“ I БУРГАС

ПЪРВИ ЧЕРНОМОРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ Над 50 писатели, преводачи, издатели, литературни агенти и национални институции от черноморските държави Турция, Грузия, Украйна, Румъния и България ще участват в първото издание на Черноморски литературен фестивал, който ще се проведе между 6 и 9 юни в Бургас. Програмата ще включва литературни четения, професионални срещи, посветени на преводите, книгоиздаването и литературните контакти между страните. Сред обявените гостуващи имена са авторите Ахмет Юмит и Айфер Тунч от Турция, Габиела Адамещяну и Богдан-Александру Станеску от Румъния, Остап Сливински и Анна Багряна от Украйна, Ива Пезуашвили и Бека Адамашвили от Грузия, Георги Бърдаров, Рене Карабаш и Тодор П. Тодоров от България. Ще се представят и литературните агенции “Калем”, “Ливия Стоя” и “София”, както и издатели като румънските “Полиром” и “Пандора”, грузинските “Интелекти” и “Сулакаури”, турските “Тудем” и “Ливера”, украинските “Виват” и “Чорни вивци”, българските “Жанет 45”, “Колибри”, ICU и “Знаци”, както и преводачи от различните езици и представители на национални институции, свързани с литературната дипломация. Лекции ще изнесат още Остап Сливински – поет, писател и преводач от български на украински език, член на Управителния съвет на украинския ПЕН център, както и Гвантса Жобава, вицепрезидент на Международната асоциация на книгоиздателите.

6 – 9 ЮНИ I ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО И БИБЛИОТЕКА „ПЕЙО К. ЯВОРОВ“ I БУРГАС

ДА ОТКРИЕШ ПОЕЗИЯТА НА СЕВЕРА Малко след средата на април Мария Гетова и Биляна Тодорова решават да направят поредица от срещи на живо с читатели, в които да представят своите книги с поезия. През 2022 г. Тодорова дебютира със стихосбирката “Годината на Март“ (изд. “Потайниче“), а година по-късно излиза и първата стихосбирка на Гетова – “Полуразпад“ (изд. Scribens). Избират за своя посока Севера, защото и двете чувстват особена привързаност към региона – Мария е от Русе, Биляна – от Варна, а градовете, които включват в маршрута, “извървян“ за месец и половина, са Видин, Враца, Попово, Севлиево и Габрово. На 21 юни в книжарница “НБУ в Центъра“ в София те ще представят обобщението от тяхната “Поезия на Севера“ и ще разкрият повече от дневниците и текстовете, написани в този период. “Всичко тръгна от желанието ни да се свържем с публиката и културната сцена в малки градове, с които досега книгите ни не са имали контакт. Искахме да изберем места, за които знаем малко, не ги познаваме добре или пък изобщо не сме посещавали“, разказва Биляна. Онова, което очакват да срещнат там, са хора, които мислят по различен начин от тях и да е нужно време, за да открият пътя, по който да ги заинтригуват и стигнат до тях. “Хората проявяваха този интерес и без да има нужда от нещо допълнително от наша страна – идваха ентусиазирани и даваха на събитията

толкова, колкото и ние самите“, допълва Мария. Двете успяват да превърнат литературните четения в разговори и ако през април тръгват с куфар, пълен с книги, в края на май се връщат с куп преживявания и емоции, които тепърва ще премислят и слагат в думи. Казват, че подобни срещи са полезно средство за излизане от “социалните балони“, в които всеки заживява с времето. И това важи както за пишещите, така и за всички останали. “В малките градове, които посетихме, кипи културен живот с много ритъм, с различни търсения и нужди“, казва Биляна. “Убедих се, че навсякъде, където има няколко дейни човека и поне едно пространство, което да насърчава културата, тя се развива и е отворена за гостувания от този вид“, допълва Мария. На предстоящото събитие двете ще разкажат повече за възможностите и контактите, които те самите са открили, както и за идеите как да продължат да ги поддържат и развиват. А всички други млади автори, осмелили се на подобно приключение, съветват “да си отделят достатъчно време за подготовка, да не се притесняват да потърсят съвет, да не пътуват с БДЖ през топлите месеци, да проверят дали има достъпен транспорт без кола, да са подготвени за неочаквани обрати, да могат да импровизират и да си вземат достатъчно книги за продаване”.

ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА НА МАРИЯ И БИЛЯНА НА @LITERATURA.NAD.0 ВЪВ FACEBOOK И INSTAGRAM Проектът “Поезия на Севера“ е финансиран от Национален фонд “Култура“.

В И Ж! SAVE TH E N I GH T

Спаси нощта с Елица Матева ELMA Автор: Мая Стефанова Фотограф: Петър Тодорински

Елица Матева за музиката, свободата в модата и живота между София и Берлин като упражнение по смелост

Елица Матева описва себе си като “артистичен хамелеон, номад, вода, танцуваща из време-пространството“, което си пасва напълно с множеството лица, които има. Тя е едновременно актриса, модел, пърформанс артист и диджей. В последните две роли влиза под името ELMA, а една от най-новите инициативи, от които е част, е колективът Eklektik, който предоставя платформа за изразяване на артисти от различни сфери на изкуството. През май Eklektik избухнаха с първата си поредицата от партита в Bobbina Culture Space, а през юни подготвят фотографско-литературна изложба в изследване на женската сексуалност. Говорим си с Елица за опита, натрупан в различните артистични посоки: през следването ѝ в Нидерландия, а после и дългия престой в Берлин, съчетан с непрестанно отскачане до родината, както и за това има ли предразсъдъци да си жена зад пулта и защо начинът ѝ на живот е упражнение по смелост.

34

P OW E RE D BY

Как започнахте да пускате музика и какво Ви накара да се впуснете в това начинание по-сериозно? Започнах от любов към музиката и нощния живот. През студентските ми години в Холандия любовта и интересът ми към електронната сцена и музиката вече бяха започнали да се проявява по-силно. По-късно в България започнах да пускам. И си беше за чист кеф. Наскоро се върнах след три години в Берлин, където музикалните ми познания също се разшириха сериозно.

Имаше ли предразсъдъци, с които Ви се е налагало да се сблъсквате като жена в тази сфера? Да. Преди пет години, когато започнах да пускам, усещах дразнене. Не обръщам много внимание на това. Аз подхождам смело, с чисти намерения и много любов в начинанията ми и знам, че това ще се отрази.

Какво от предишния Ви опит използвате като качества и в селектирането на музика? Опитът ми от живот из цял свят. Имам широк мироглед и липса на лимити в интересите. Начинът ми на живот е упражнение за смелост. Така подхождам.

Освен като диджей работите като модел и пърформанс артист. Каква част от себе си влагате в тези сфери? Влагам цялото си същество, присъствие, внимание, лекота и посвещение във всяка една от проявите ми. Обожавам нещата, които правя. Те са свързани и взаимно се вдъхновяват.

Броят ни е посветен на преобличането и преобразяването като начин за изразяване и трансформация – какъв е Вашият ритуал в тази връзка? Обичам да се преобразявам чрез дрехите. Животът ми навън, из места с абсолютна свобода по отношение на облеклото, ми е дал много в това отношение. За мен облеклото е възможност за креативен израз.

Чувствителна съм към материи и цветове. Всеки ден е ново усещане. Харесвам стилното и понякога леко прекалено помпозно облекло, но комфортът е задължителен. Усещам, че в България има много още да се работи и над този вид свобода.

Кои са музикалните точки в София и по света, в които се чувствате у дома?

Tell me, DOM, Bobbina и Off Beat Radio са ми любими в София, защото се чувствам наистина у дома, с много хубава музика и топ приятели. Monom, Club der Visionaere, Kater Blau, Hoppetosse и Bar Odessa са ми любими в Берлин. Обичам да откривам нови места. Винаги има още много неизследвани територии.

С какво може да Ви спечели или загуби даден артист? Печели ме изкуството, което е искрено, автентично и поднесено с любов. Губи ме его-трипът в даден артист, съревнованието. Ако си искрен в изкуството си, нямаш и не мислиш за конкуренция.

Какво прави един клуб безопасно и приятно място? Клубовете по предназначение трябва да са “safe space”. Трябва да има съзнание, че на тези места се забавляваме свободно, с грижа един към друг и към пространството. Пространството също задава тона с атмосфера и отношение. В България се формира една приятна сцена, която тепърва ще пръска.

Кое е според Вас универсалното средство, което винаги може да “спаси” нощта? Изборът да се забавляваме позитивно в повдигаща духа компания. Желанието да живееш живота и да видиш какво още може да ти поднесе. Добрата музика, която те кара да танцуваш, и приятната атмосфера – пространството, което не те пуска да си ходиш. Amor fati.

ПОВЕЧЕ НА @ELMA_MOVES И @EKLEKTIK. ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ Е НА VIJMAG.BG

35

АВТОРИ В БРОЯ

Камелия Величкова

Емине Садкъ Мая Стефанова Светослав Тодоров

ВОДЕЩ РЕДАКТОР Мая Стефанова

ФОТОГРАФИ

РЕДАКТОР

Емине Садкъ I стр. 4 – 9 Лубри I стр. 14 Петър Тодорински I стр. 34 – 35 Clara Nebeling I стр. 25 Edd Horder I стр. 21 Kerry J. Dean I стр. 20, 22 Turkina Faso I стр. 23

Светослав Тодоров

КОРЕКТОР

Йордан Константинов

ФОТОГРАФ Боряна Пандова

РЕКЛАМА

VIJMAG.BG I @VIJ.MAGAZINE

ЕКИП

ИЗДАТЕЛ

КОРИЦА

Камелия Величкова office@vijsofia.bg

фотограф: Кери Дийн стилист: Лилия Тончева О'Рурк асистент-фотограф : Боряна Пандова публикация: Vogue Украйна

Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg

НАПРАВЕТЕ СВОЯ МЕСЕЧЕН АБОНАМЕНТ ОТ 10 ЛВ. И СТАНЕТЕ ПАТРОН НА СПИСАНИЕТО

“Виж!” е независима печатна медия за изкуство и култура и се осъществява с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Ако харесвате работата ни, подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Бояна Райчева Боря Шапшалова Ваньо Димитров Венцислав Лалев Вероника Аристархова Вероника Белчева Виолета Хубенова Владимир Драгоев Гергана Георгиева Гергана Рабаджийска Даниел Томов Деница Димитрова Десислава Станчева Димо Господинов Екатерина Ангелова Елена Маринова

Елина Боева Жени Дечева Златина Димитрова Златомира Тодорова Ива Мечкунова Иван Кашлаков Ина Добрева Йордан Жечев Калина Павлова Катерина Татарлиева Кристиян Велков Лора Йорданова Любомир Бабуров Любомир Попйорданов Любо Чолаков Марина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова Мина Карабахчиева

Николай Иванов Петър Стоянов Рая Раева Ралица Генчева Светина Уейгант Светлана Апостолова Светла Дамянова Светлозара Христова Снежана Янева София Попйорданова Теодор Ушев Ценко Христов Явор Димитров Ясмина Якимова Ashira Morris Liza Shmatkò Jana Le Paragon Creative House

IF YOU ARE A READER, BECOME A SUPPORTER! WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

© ВИЖ! 2012-2024

ВИЖ! БЛАГОДАРИ НА

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА, РАЗШИРЕНИ И НОВИ МАТЕРИАЛИ ОТ БРОЯ ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА VIJMAG.BG

Support your local magazine

ВИЖ! IS A FREE INDEPENDENT MAGAZINE FOR ARTS AND CULTURE. SUPPORT OUR WORK AT PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE