ВИЖ! Vol. 136

BLITZ SESSIONS ГРАДСКА Ж ТОЧКА

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

АВГУСТ 2024

#136

ДЖАЗЪТ Е СВОБОДА И ОТГОВОРНОСТ

Посветено на тези, които свирят на рогата на Дявола

ВИЖ ПОВЕЧЕ

Автор: Светослав Тодоров

Джазът е жанр на парадокси. Как така музика, родила се под толкова различни социални фактори и съчетания от влияния, не само преминава успешно през стереотипи, ограничения и промени, но към лятото на 2024 г. е всъщност популярна форма на забавление? По време на подготовката на този брой с успех преминаха събития като A to Jazz в София, международният джаз фестивал на Варна (където също така се провеждат Q-Jazz и “Варненско лято”), “Джаз в Бургас”, малки и големи форуми бяха организирани в Благоевград и Поморие, а през август са джаз фестивалите в Банско и Пловдив, предстоят такива и в Перник, Боровец, Кнежа и Синеморец. Докато поп музиката, американските президентски избори и миймовете са в своя brat summer, България е в постоянен jazz summer. В този брой разглеждаме различни ъгли към устойчивостта на жанра у нас, защо развитието му винаги е знак за прогрес, но и как той съществува като компонент в съвременната музика, понякога без да го осъзнаваме: в по-нетипичните части от пост-пънк света, като при гостувалите у нас Black Midi и Viagra Boys, саксофонистът е важна част от групата, а пълнокръвното оркестралното звучене се превърна в съставна част от някои от най-важните албуми през последните десетилетие, по цялата ос между Кендрик Ламар и Дейвид Боуи. За регулярния слушател джазът може да изглежда застинал във времето, но при по-дълбок поглед историята му се оказва неизчерпаема, а настоящето – в здравословни отношения с постигнатото от предишните поколения. В този брой събираме гласове, за които джазът все още е специфична форма на свобода. Такава, в която дивата импровизация може да доведе до различен диалог. Тази основа дава мощ на героите на сцената дотам, че Дон Чийдъл изглежда като екшън герой в ролята на Майлс Дейвис в недооценения биографичен филм Miles Ahead. Както казва в броя Цветан Цветанов от “Аларма пънк джаз фест”, който съвсем наскоро покани японската авангардна легенда Акира Саката в София: “Ако си говорим за истински джаз, то говорим за могъщи и безочливи зверове, които не биха се посвенили да засвирят на брадата на Господ или на рогата на Дявола.”

Повече съдържание и разширени материали ще откриете на

vijmag.bg

БЪДИ ПАТРОН

“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура. Станете патрон на списанието с малък месечен абонамент. Подкрепяйки ”ВИЖ!”, вие подкрепяте не само развитието на медията, авторите, художниците, фотографите и екипа, но и съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.

В И Ж! Т ЕМА

Защо джазът

е свобода и отговорност Автор: Светослав Тодоров

Фотограф: Евгени Димитров

Джаз по Витошка през 1992 г. Младежката група "Стрийт бойс" за първи път изкарва джаза на улицата. На фона на настъпващата мутренска култура те носят настроение и ведрост. На контрабаса е Михаил Йосифов, който сега е един от най-добре познатите ни джаз музиканти, включително на международно ниво, а до него на саксофона е Владимир Карпаров, който от години носи славата на българските джазмени в Германия. На барабаните е Венци Радев, а вдясно е Атанас Попов, днес преподавател в Музикалната академия. Кадърът е част от фотографската изложба на Евгени Димитров “Фрагменти от уличната сцена през 90-те”, която може да бъде видяна до края на август в обновеното пространство на Централните хали.

2

КАКВО ПРАВИ ЖАНРА ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН И КАК ТОЙ ЧЕСТО ВЛИЗА В РИТЪМ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ У НАС

“Това няма как да е джаз, защото ми харесва.” Дългогодишният радиоводещ и програмен директор на Jazz FM Светослав Николов си спомня подобни подмятания и как до неотдавна споменаването на жанра буди неудобство, уплах, усещане за излишна елитарност. Сега се намираме в период, в който джаз събитията имат основно присъствие на фестивалната карта на България, а събития като A To Jazz събират над двадесет хиляди души. Вече почти всеки по-голям град на страната развива свой формат в тази посока. “И дори всяко село! Това ме прави безкрайно щастлив”, добавя Николов, който има наблюдения и като организатор. Той стои зад младежкия фестивал “Джаз в цялата страна”, който през юни се проведе с успех в Стара Загора, а преди това имаше годишни издания в Шумен, Варна и Добрич. Разговаряме със Светослав Николов малко след като се е завърнал от Румъния, където е председател на Bucharest International Jazz Competition – още един форум, ориентиран към младите таланти на сцената.

Ценности, които пътуват По какъв начин тази музика се развива във времето и как новите поколения мислят за нея? Светослав е обнадежден за Gen Alpha и Gen Z версията на джаза. Нещо повече, според него младите се свързват с концептуалната му и историческа есенция: “Новите поколения намират това, което винаги е било в сърцевината на борбата на джаза: свобода, възможност за лично изразяване, отстояване. Теми, които идват от зараждането му покрай надеждата и порива за свобода на афроамериканците в плантациите, както и от засягането на проблеми като правата на жените: и двете виждаме в живота и кариерата на личности като Били Холидей например. Много хора са платили цената на тази свобода.”

Остава ли актуален този порив, когато обществените проблеми и асоциациите с музиката са различни? Според него това не е толкова политизиран, колкото “социализиран” жанр и като такъв той умее да изгражда мостове между поколенията, миналото и настоящето. Като част от ценностите на жанра, той вижда самият стремеж към по-добър живот и желанието различията в едно общество да се балансират. Това, за което се е борил джазът в своя зародиш, дава платформа на артистите в момента: “Където и да отида из страната, музикантите казват, че джазът им дава свобода, окрилява ги, дава им възможност да изразят автентичното в себе си, и то по възможно най-чист начин. По същия начин той въздейства и на публиката: кара те да помагаш, да правиш добро, освобожава те от всички негативно, което възпрепятства развитието”, казва Николов в студиото на Jazz FM, в което работи от есента на 2006 г., най-вече с целта да създаде общност около този тип музика и култура. Количеството книги, дискове и плочи, пръснати наоколо, свидетелстват за натрупания през годините опит. За него най-голям комплимент е, когато някой каже, че това е “нашето радио” – на слушателите, на изпълнителите, на всички, които обичат джаза.

Sketches of Bulgaria Николов отбелязва, че в български контекст джазът играе ролята на връзка със света. Той е израз на световните и европейските влияния и свидетелства за зараждането на пълноценен градски живот през 1930-те и началото на 1940-те. Това означава и че отделните периоди на развитието му у нас съвпадат с политическите промени. Тук се крие и един парадокс: джазът си проправя път през комунистическия режим, въпреки периодите на ограничения и пропаганда.

3

ВИ Ж! Т ЕМА

Архиви, намерени от Светослав Николов покрай срещите му с българските джаз доайени.

ПАРЧЕТА РАННА ИСТОРИЯ: 1937 г. Композиторът Асен Овчаров (1906 – 1972) създава първия джаз оркестър у нас – “Джаз Овчаров”. В годините преди това той е свързван с първите пробиви на жанра у нас, а след това започва да концертира все по-интензивно, включително на отдалечени точки като Аржентина. Създател е на първия биг бенд на Балканите. Оркестърът привлича и съвсем младите тогава Лени Вълкова, Люси Найденова и Леа Иванова.

4

Архиви, намерени от Светослав Николов покрай срещите му с българските джаз доайени.

Според музикантите ограниченията са най-силни в периода 1949 – 1951 г., след смъртта на Георги Димитров и възкачването на Вълко Червенков на партийния връх. След това джаз сцената влиза в етап на преобразуване, но с по-различни политически нюанси, например започва да се свързва с танцови забави за социалистическата младеж и т.н. “Но в нито един момент музикантите не спират да гледат към големия свят – казва Николов. – В спомените на хора от това поколение влиянията идват от американски филми, в които тази музика е била елемент, нотни листове, намерени в Чехословашкия център в София, както и музиканти, които привнасят международния си опит от по-развити столици като Веселин Николов, който създава “Бели, зелени, червени”, след като се връща от Варшава. Дори и в условията на Източния блок джазът се превръща в международен обмен между страните. Общността никога не е била изолирана, никога не е гледала сама себе си.”

Първата българска джаз солистка Лени Вълкова, сега на 97 години, си спомня в предаване на Николов от 2018 г., че негативният поглед на властта към жанра не идва веднага, оркестрите дори свирят на приеми на Георги Димитров.

1944 г. Част от музикантите на

Овчаров създават нов оркестър – “Джазът на оптимистите”, с лидер Божидар Сакеларов. Често групите на Овчаров и Сакеларов свирят заедно из страната, но “на лице е едно съревнование между двата добри състава”, както гласи брошура на концертна дирекция “Скала” от 1945 г.

5

ВИ Ж! Т ЕМА Людмил Георгиев и Камелия Тодорова, София, 2002, фотограф: Георги Величков / Вдясно: книгата “Звезди на джаза” (1984 г.) на легендарния саксофонист Людмил Георгиев, която включва 166 биографии на някой от най-известните джаз изпълнители.

“Размразянето” в края на 1970-те и началото на 1980-те води със себе си ново поколение музиканти и вокалисти, преплитане на пътищата с популярната музика.

1946 г. Саксофонистът

Людмил Георгиев (1930 – 2003) създава оркестър “Джазът на младите“, в който свирят ученици на различни столични гимназии. По-късно участва в “Джазът на оптимистите” и оркестър “София”. През 1994 г. става президент на Българското джаз общество, а през 2000 г. излиза автобиографията му “История в синкопи”.

6

Според Николов старанието джазът да не излиза твърде много на повърхността е ироничен пример как властите в България се престарават – в държави като Румъния, Полша, Югославия, Чехословакия и дори в СССР сцената се радва на доста по-голяма видимост. Как се сформира публиката и как тя разбира за актуалните имена? “През 80-те години джазът при нас идваше основно на презаписани от приятели касетки, често даже не знаехме името на изпълнителя. Всичко беше от ръка на ръка”, разказва фотографът и отдаден слушател Евгени Димитров, основател на агенцията с над две десетилетия история “Булфото”. “Години по-късно, когато откривах кой изпълнител и албум съм слушал толкова време, съм се удивлявал как най-новите албуми са

Леа Иванова и “Еди Казасян Комбо“

успявали да стигнат до мен нелегално през Желязната завеса в същата година на издаването им на Запад”, отбелязва Димитров. Той и Калин Руйчев са сред фотографите, които документират развитието на тази музика у нас, особено когато става въпрос за гостуване на знакови имена. Има конкретен повод да се върнем към годините на прехода. Изложбата на Евгени Димитров “Фрагменти от уличната сцена през 90-те” (която можем да видим до края на август в обновеното пространство на Централните хали) припомня в 15 снимки духа на времето и първите изяви на музиканти, които са добре познати в момента. Димитров си спомня колко масова е била реакцията тогава: “През 90-те джазът процъфтя и излезе на улиците. Публиката около групи като “Стрийт Бойс” на Михаил Йосифов ставаше толкова голяма, че спираше трамвая.”

1949 г. През втората

половина на 40-те Овчаров постепенно бива подложен на репресии от тоталитарния режим, дейността му дори е дефинирана от властта като шпионаж, а оркестърът е насилствено разпаднат през 1949 г. Стига се до въдворяването на Овчаров в лагера в Белене, а през същата година в лагера в Ножарево е изпратена и Леа Иванова. През 2016 г. излиза игралният филм “Пеещите обувки” за живота на Леа Иванова (1923 – 1986).

7

В И Ж! Т ЕМА

1962 – 1972 г. В този период

съществува оркестър “Балкантон”, който записва към едноименната държавна музикална компания и е част от албумите на всички известни изпълнители тогава. Лидер е саксофонистът и доста влиятелна фигура на сцената Димитър Ганев (1919 – 2003), бивш член на “Джаз Овчаров”.

1965 – 1966 г. Пианистът Милчо

Левиев (1937 – 2019) създава квартетът “Джаз-Фокус'65“ заедно с Любомир Мицов, Петър Славов, Симеон Щерев. Той е удостоен с Наградата на критиката от конкурса на джаз фестивала в Монтрьо, впоследствие четиримата имат чести турнета в Западна Германия. През 1970 г. бяга към САЩ, а завръщанията му в България от 80-те нататък се превръщат в ключова връзка със световната сцена. През 2021 г. излезе посмъртният албум Sonata '57: The Last Dream of a Man From Plovdiv, завършен с участието на Вики Алмазиду, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Ангел Заберски, Веселин Веселинов – Еко, както и музиканти от Гърция, където Левиев живее през последните години от живота си.

1971 г. Създаването на джаз

Обложка на плочата “Джаз Квинтет – “Идея” (издадена от “Балкантон“ през 1980 г.) и концертен албум на “Джаз Фокус 65”, записан в зала “България” през 1968 г.

8

формацията “Бели, зелени, червени” от саксофониста Веселин Николов, преди това следвал във Варшава, където музикалната сцена е в разцвет. Първите концерти на състава са в Пазарджик и Пловдив, а през следващите десетилетия групата обикаля света (правят турнета дори в САЩ и Азия), част е от биографиите на много от водещите ни музиканти, а Николов е и организатор на първите международни джаз форуми у нас.

Пловдивската джаз формация “Бели, зелени, червени” / Милчо Левиев на живо в началото на 90-те, фотограф: Зафер Галибов

Сегашната популярността на джаза е за добро Има ли нещо, което се е загубило от автентичността и артистичността на сцената по пътя от нелегално записаните касетки до фестивалите с хиляди души публика? Според Светолав Николов джазът има механизма да се саморегулира. “Свободата му е и отговорност, вдъхновението носи със себе си грижа и подкрепа. Разпознава се бързо дали си автентичен или не, и тогава системата те изхвърля, защото тя не е построена върху манията за величие, а върху взаимността, споделената кауза.” Ако има негативна тенденция, то това е трудното предаване на традицията между поколенията, но това Николов вижда като елемент от манталитета ни винаги да искаме да се разграничаваме от постигнатото преди нас. Отвъд имена със специфичен ореол като Милчо Левиев и Камелия Тодорова, Николов казва, че за немалък период от време много важни фигури са били непознати на по-младите музиканти и слушатели. Именно личности като тях той припомня в поредицата си “Джаз истории”. Дава за пример тромбониста Недко Трошанов, вдъхновен като млад от американското кино и оркестъра на Глен Милър, после част от биг бенда на БНР и оркестър “Балкантон”, Стефан Славов, част от квартет “Брио”, една от първите джаз формации с разрешение

да концертира на Запад, и създател на “Дикси суинг”, както и саксофониста и цигулар Димитър Симеонов (1932 – 2019), един от най-активните джаз музиканти от средата на 50-те години на ХХ век (и един от малкото оцелели от самолетната катастрофа през 1971 г., в която загива Паша Христова). “На много хора тези имена не говорят нищо, но това отношение е част от по-голям проблем: как държавата ни се грижи за музикалното ни наследство.” Докато това се случи, традицията се изгражда от най-ентусиазираните и любопитни единици в нея. “Само когато се осъзнаеш като наследник на една богата култура, осъзнаваш силата на своята отговорност. Музиката трябва да извежда напред не само нас лично, но и нас като общество.” Напоследък Николов слуша излязла неотдавна компилация с ранни записи на Лутър Вандрос, а на българската сцена последно е останал впечатлен от албума “Наивна” на Даниела Белчева, записан заедно с пианиста Милен Кукошаров, контрабасиста Михаил Иванов и барабаниста Димитър Семов. “Не може да си кажеш: сега ще се интересувам от тази музика, а после няколко години няма. Същевременно не трябва да знаеш страшно много, за да я усещаш. Трябва само да отвориш сърцето си. Джазът не е просто начин на живот. Джазът е живот. Джазът е добро.”

9

В И Ж! Т ЕМА

Blitz Sessions Автор: Мая Стефанова

Ако има статистика, която да следи субектите на местната джаз сцена и техните “дела и документи“, хората от следващите страници са важна част от нейните показатели. Част от тях са проводници на стила чрез “внос“ на изпълнители, които си заслужава да бъдат чути на местна почва. Други са музиканти, които освен като част от разнородни проекти, развиват собствени посоки, без които местният джаз живот щеше да е някак безплътен. Сред тях има и трети вид – те се вписват еднакво добре и в двете роли. Питаме ги набързо що е то джазът днес, каква е публиката му, къде го откриват, усещат и кои са концертите, от които се зареждат с нови сили.

Фотограф: Енчо Найденов

Димитър Бодуров Пианист, композитор и продуцент. Организатор на Radar Festival Beyond Music във Варна и създател на основания в Амстердам лейбъл Optomusic

Днес джазът е… каквото винаги

е бил – промяна! В същността си той е комбинация от африкански блус и класическа хармония. През годините стилът абсорбира други стилове и взима различни форми и разклонения като кубински джаз, боса нова, рок джаз и т.н. Днес той търси съвременното си звучене в колаборации с хип-хоп, електроника и световен фолклор.

10

Радар за нестандартното Джазът предполага повече свобода в израза и отношението. Radar определено не е джаз фестивал, макар че духът на джаза присъства много осезаемо. Но може би най характерното за джаза е импровизацията, което е и обединяващото и с електронна музика например. Radar търси точно такива проекти, в които инвенцията е на преден план.

Ако трябва да посоча имена: Маркис Хил, Крег Тейбърн, Руочи Курокава, Марина Херлоп и много други.

Трудният баланс Опасявам се, че предизвикателствата са повече от предимствата. Но в крайна сметка намирам за предимство, че правя това, което обичам, и това ми дава сила да преодолявам предизвикателствата в ежедневието.

Сцена и публика

Върху какво градим новото

В последните няколко години джаз фестивалите в България се увеличиха и джазът сякаш води класацията дори в сравнение с други стилове като поп, класическа музика, рок и попфолк. Що се отнася до джаз сцената, да, тя е малка, но имам наблюдение, че дори е поустойчива от другите стилове. Наистина интересен феномен.

Всеки е повлиян от това, което е учил и което ни е формирало като знание и мироглед. Познанието на традициите за мен е основно, но те са, за да ни насърчат да търсим собствения си глас. В това именно е свободата на творението.

Джазът може да бъде доста комплексна музика и това предполага различна сетивност, която според мен остава присъща на по-възрастната и по-зряла аудитория, може би на възраст между 30 и 60 години. Това е същата публика, която би харесала както класически концерти, така и електронни например. Бих казал, публика с по-широки интереси.

Ключово събитие За мен лично това беше проектът “Рефлектор“, в който участвах като композитор, пианист и продуцент. Премиерата се състоя през 2021 г., като в него бе засегната темата за пандемията, за преживяванията ни, за сблъсъка от истини и мнения. И понеже представянето се състоя по време на пандемията, разказът се превърна в нещо като риалити шоу. Беше като социален експеримент.

Мечтаният концерт Бих инициирал нови колаборации с неочаквани имена. Както и бих провокирал българските музиканти към повече автентичност и смели идеи.

Актуалните вдъхновения Domi & JD Beck са доста впечетляващи, макар и за кратко. Наскоро открих музиката на Лионел Луеке, наистина прекрасен музикант. Намирам музиката на Стив Лиймън за провокираща, но и не много достъпна. Също и един негов съмишленик и страхотен барабанист и композитор – Тайшон Сори.

Местата за музика на живо Малки концертни зали и клубове. Не обичам масовите събития. Търся баланса на приятно пълна зала, в която все още има някаква интимност. Може би това е и формата на Radar. Програмата е разнообразна и даваме възможност на всеки да открие нещо лично.

Единадесетото издание на Radar Festival Beyond Music е от 2 до 4 август във Варна. Най-новият аудио-визуален проект “Decagon” с композиции на Димитър Бодуров и участието на сопран, музиканти и визия от Петко Танчев е част от програмата. Повече на optomusic.bandcamp.com и dimitarbodurov.com.

11

В И Ж! Т ЕМА

място, на което се случи така, че в продължение на 3-4 дни не чухме нито една нота музика. Не само ние не пускахме, но и в заведенията, в които се хранехме, нямаше фонова музика. Тогава, вървейки, чухме отнякъде как репетира духов оркестър (очевидно аматьорски), който ни се стори като най-голямата магия, на която сме свидетели. Сякаш извършваха свещен ритуал. И това – само защото не бяхме облъчени ежесекундно с фонова музика навсякъде и по всяко време.

Свобода или зависимост от традициите Зависимостта е страхотно нещо. Все едно да попитате писател колко зависим се чувства от езика, на който пише. Е, да де! То традициите в него са едно от най-важните неща.

Публиката е най-близо, когато... Когато споделя мнение. Независимо какво. И не само с аплодисменти.

Удовлетворението

Васил Хаджигрудев Контрабасист и композитор. Част от редица музикални проекти у нас и по света, един от създателите на мултижанровия колектив Horz (Сърбия) и фондация “Да бъде” (България)

Един концерт е успешен тогава, когато успееш да влезеш в състояние, в което съществуват само звуците и историята, която създаваме на сцената. Някои го наричат медитация.

Концертите като обмен Най-често слушам музика на живо на местата, на които свиря, и слушам изпълнители и артисти, които са след или преди нас на сцената. С времето ставам все по-аналогов и се вдъхновявам от гласа, от вокала. От хора, които пеят и свирят на някой акустичен инструмент и създават вселени.

Днес джазът е… както винаги е бил – свобода, знание и майсторство.

Най-голямото предизвикателство Ние, музикантите, както и публиката сме презадоволени от информация. Преди година бяхме на почивка на

12

За да чуете Васил Хаджигрудев аналогово, следете hajigrudev.com, както и @hajigrudev.vasil. Соловият му албум “Секстет“ (2022) е онлайн на hajigrudev.bandcamp.com.

Васил Вутев

Барабанист и солов артист, познат още като Soulization. Ритъм силата на безброй музикални проекти.

Днес джазът е… много по-различен от

Връзката с публиката

какъвто е бил през петдесетте години. В съвременния джаз вече можеш да чуеш влияния от много други стилове, създадени след него, като рок, хип-хоп и други. Импровизацията, креативността и свободата на музикални изразни средства си остават на преден план, което го отличава от всякакви други жанрове.

100% себе си При изпълненията на живо свободата и доверието в останалите музиканти са причината всеки един път да е различен, неповторим и несравним с предишния. Това е изживяване, което те освобождава да бъдеш на 100% себе си, оставяйки егото си настрана, търсейки музика в най-чистата и откровена форма.

Да плуваш в свои води Излиза прекалено много нова музика, която ме вдъхновява по един или друг начин. От друга страна, забелязал съм, че свойството да влияят на музикалната ми креативност, имат и много други неща в ежедневието като интересен разговор, нова напитка, кулинарен експеримент или просто да поплуваш в морето.

Когато свириш в малко помещение, хората са близо до теб и са съпричастни. Усещат енергията на музикантите. Тогава с помощта на публиката могат да се постигнат много различни нива в изпълнението.

Удовлетворението Най-важното е да изпитваш удоволствие и забавление от изпълнението и онова, което правиш, а не да се вглъбяваш всичко да звучи безгрешно.

Извори на информация Като част от сцената се информирам по естествен начин за новостите в нея, но за обикновения почитател интернет пространството е най-големият приятел. България е малка или по-скоро един вид периферия. Не много често идват чуждестранни изпълнители, които истински да си заслужават.

Видео проектът с изпълнения на живо на Soulization e в YouTube. Дебютният му соло албум Holding Your Hand е онлайн, а през август ще свири с Арнау Гарофе Квинтет в Пловдив и Бургас.

13

В И Ж! Т ЕМА

организация, защото ярката индивидуалност насреща не се вмества в понятието за “продукт“ и често плаши по-масовия потребител.

Джазът не е фонова музика “Интересът“ към джаза в България е силно преувеличен и донякъде изкуствено поддържан мит с цел усвояване на общински средства. Нека има фестивали, разбира се. По-добре отколкото да няма, но липсва много от необходимия културен фундамент за съществуването на джаз фестивал на необходимото ниво, за да не казваме “е, да, но...”. За съжаление (с малки изключения), на джаза у нас се гледа някак си основно като на “забавна” или дори фонова музика – музика, която предлага “безопасна“ формула (за разлика от грайндкора или блек метъла например). А не би трябвало да е така. Джазът е секс с непознат партньор, а не лъскаво приложение за след работа за зомбита от колцентровете. Снимка (и визуална среда): Невена Ваклинова

Цветан Цветанов Един от гласовете в предаването по БНР “Аларма” и “радиочовекът” зад много от експерименталните концерти у нас, обединени под шапката на “Аларма пънк джаз“

Днес джазът е… Привидно изчерпан

откъм съдържание заради многото булшит, който ни се продава под това име. Но всъщност – не по-малко жив, отколкото в други епохи от човешката история.

Разни изпълнители, разни идеали На първо място, нека се дистанцираме от естрадното понятие “изпълнители”. Ако си говорим за истински джаз, то говорим за могъщи и безочливи зверове, които не биха се посвенили да засвирят на брадата на Господ или на рогата на Дявола, а това съвсем не е пример за “изпълнителност”. И тук е и отговорът: по-трудно е за

14

Пресечни точки Жанровете трябва да се смесват. Пресечни точки трябва да се търсят. Защото така се създава Бразилия. Обратното e oперираност от интуиция и въображение и би дало като резултат най-много Германия от 30-те и 40-те на миналия век, ако мога да използвам тая по-брутална метафора. Най-приятно е, когато на джаз фестивал чуеш някоя група, която не е джазова като характеристики, но като дух попада право в целта – като YIK-CCN (монголска народна музика) или Chrust (полски хипи-дуум-индъстриъл рок) на последния A to Jazz. Или обратното – когато на неджазов фестивал като Wrong Fest чуеш джаз от бъдещето на световно ниво като Immortal Onion, на чийто концерт млади хора, някои от които навярно никога преди неслушали джаз, изпадаха в красив и налудничав транс.

Ключовите концерти Три са. По важност именно в тая последователност. На първо място, по естетически причини. Но не само. Марк Рибо & Fish In Oil (2018) – за първи път си дадох сметка, че съм готов, ако се наложи, да напусна демонстративно работа, за да защитя артист и публика от блатото на администрацията.

The Necks (2015) – за първи път пробвах (и мисля, че успях) да създам интерес към нещо, за което нямаше абсолютно никакъв контекст у нас.

The Comet Is Coming (2023, заедно със Stretch) – първи sold out, който хем ми даде полезен организационен опит, хем ме накара да се замисля искам ли да правя чак толкова многолюдни събития. Да си призная, май се чувствам малко некомфортно сред повече от 200 души.

Мечтаният такъв Избор винаги има. Дори да не направиш даден концерт, е избор. Ако говорим за неизчерпаеми финансови възможности, бих поканил Джон Зорн (сигурно с Electric Masada), Бил Фризел или Sun Ra Arkestra, с диригент Маршал Алан (който тази пролет навърши 100 години). Ако иде реч (по-абстрактно) за някакви още по-големи възможности (суперсили, да речем), бих съживил Орнет Колман, Петер Брьоцман и Албърт Айлер и бих ги поканил като трио.

Ако имаше критика Полезно е тази хипотетична критика да се заеме с кратки професионални ревюта на албуми и концерти на първо време – включително и с негативни такива (не самоцелно и по български, разбира се, а когато има повод за това). И да създава естествен кросоувър, провокирайки естествена любознателност. Да можеш да напишеш по такъв начин примерно, че джаз китаристът Филип Букршлиев от Скопие е повлиян от Томас Пинчън, че четящият после да се разрови за Томас Пинчън и да открие нещо, което иначе не би попаднало в полето на интересите му. У нас все още цари чудовищно разделение между музиката и литературата (например): много прилично свирещи музиканти въобще не четат, а много прилично пишещи писатели демонстрират публично изключително посредствен музикален вкус.

Предстоящо от “Аларма пънк джаз“: Ще чуем Reverend Beat-Man на 17 септември, Violons Barbares на 24 октомври и Maybeshewill на 26 октомври. Всички концерти са в бар Singles в София. За още събития следете @alarmapunkjazz.

Арнау Гарофе Фарас Испанският саксофонист, който вече десетилетие живее в България. В основата е на “Арнау Гарофе Квартет”, но и част от различни други музикални формации

Трудният път на мелодията Едно от най големите предизвикателства като джаз изпълнител е, че в настоящето джаз музика може да означава много неща и няма определена стилистика. Щом основите на джаза излизат от импровизация върху една мелодия, това го прави гъвкав и способен да се влияе от много стилове. Като импровизатори ние трябва да можем да свирим върху различни “grooves”, а това означава, че трябва са сме подготовени за всякаква музикална обстановка.

15

В И Ж! Т ЕМА

Създаването на нова музика в този неопределен стил вече е личен избор. Например моят дебютен проект “Franktik Zen” има много вдъхновение от съвременния фънк и поп, но едновременно свиря и аранжирам музика за групата The Oldie Goldies, където се фокусираме най-вече в стария суинг от 20-те и 30-те години на миналия век.

Вече няма смисъл от рамки Според мен да си съвременен джаз музикант означава хем да знаеш традицията на Ню Орлийнс, диксиленд, суйнг, бибоп, free jazz, хем да си отворен към нови и посъвремени стилове като фънк, R&B, world music, електроника. Да можеш да се адаптираш, да изпълняваш и да импровизираш по различни начини и жанрове. Красотата на импровизацията е да се опитваш да намериш свободата и едновременно да си вътре в една рамка, независимо дали говорим за парче, мелодия или стил.

Кога се получава истинската химия Когато свириш на голяма сцена или на фестивал пред много хора, можеш да усетиш много енергия от публиката. Колкото по-голяма е публиката обаче, толкова по-вероятно е да е отдалечена. В малки места като клубовете тя е много по-близо до музикантите и се създава интимност, което аз лично много ценя. Обичам и двете, защото настроението е различно и това те кара да свириш по различен начин.

Нищо не е даденост Според мен най-важният фактор е музикантите да се забавляват на сцена. При професионалистите се приема за даденост, че музиката ще бъде добре свирена, че това е нашата работа. Ако освен това се и радваме и забавляваме, можем да

16

добавим и онова вълшебство, което превръща музиката на живо не просто в концерт, а в преживяване.

Винаги близо до сцената Обичам, когато имам възможност, да присъствам на различни концерти, особено с музика, която е съвсем различна от тази, която свиря. Но ако отивам да слушам джаз, аз лично обичам малките клубове, където да седна близо до сцената, за да мога да гледам и да се опитам да вляза в настроението и взаимоотношението между музикантите.

Открития Откакто музика се слуша най-вече в стрийминг платформи, има прекалено много нова информация и понякога е трудно да се следва всичко. Скоро открих банди и артисти в съвременния фънк/фюжън стил както Louis Cole, MonoNeon, Thundercat, Butcher Brown… А в джаз жанра съм голям фен на Chris Potter, Bob Mintzer, Troy Roberts, Brecker Bros., Yellowjackets някак си не мога да спра да ги слушам.

Кой, къде, как В нашата среда всичко (или почти всичко) се знае. България е малка държава и в музикалната общност общо взето всички се познаваме. И не говоря само за джаз изпълнителни. Тук включвам от класически до рок музиканти. Заради тази тясна свързаност социалните мрежи все още остават място, от което да разбереш какво се случва на музикалната сцена.

Дебютният албум на Arnau Garrofé Farràs – “Frantik Zen“ (2023) е онлайн, както и на CD. Арнау Гарофе Квартет свири на 8 август в третото издание на Plovdiv Jazz Summer в Лятно кино “Орфей“, както и на 17 август на “Джаз в Бургас” в ЕЦ “Флора”.

Фотограф: Иван Христов

Иван Хадживеликов “Човек от рекламата“, но и опорен стълб в събитията на Stretch и Comet City

Днес джазът е… същото, но с нови

думи: споделено социално пространство, креативност, иновация, активен лайфстайл, ментално здраве. По-отворен и по-просмукан във и със десетки други течения. Жив е той, жив е.

Импровизациите в организирането Ако позволите заемка от вафлите, “може да съдържа следи от приятелство”. Дали тези хора са по-чувствителни, дали с Мария, партньорът ми от почти година в Comet City, ги глезим, не знам.

Голям интерес, но малка местна сцена Конкретно в България това се дължи на масовата презумпция за безплатния му характер. Иначе хората си имат интернет и уши: който търси, намира.

Публиката днес е... Леко подмладена и на места покриваща тази на хип-хоп и електронната сцени. Нормално, това все още са по-новите и развиващи се музики. Освен с “рапа”, отраснах и с алтернативния рок и метъла и това, че днес за масата номер едно е “средна хубост” банда с име като на тефтер, спечелила “Евровизия“, ме страхува.

17

ВИ Ж! Т ЕМА

Кючовият концерт The Comet Is Coming миналата година. На първия им “мой” лайв през 2016 г. бяха около 100 човека и си обещах следващия път да са по пет. Оказаха се почти по десет. Гиг на ръба на разума, моят и на Цветан (“Аларма пънк джаз”). Но във вечер, в която наблизо свирят магнитите “Остава” и Руши, да разпродадеш по шевовете Sofia Live Club със спейс-пънк джаз трио, което едва си навил да дойде, на DIY, без стотинка от спонсор и институция, с топ звук и визия, с изпълнени всички изисквания на артистите… Tова никой не може да ти го отнеме. Никога. Плюс бекстейджа с Shabaka Hutchings, който пак за пет минути ми нахвърля какво ще се случи в следващите пет години, преди да излезе за дежурното стори с шакухачито си, този път от подземията на НДК. Някак повратен се оказва и юнският ни лайв с Cоmet City – The Ash Walker Experience със специалното участие на Митко Горчаков и чуден наш струнен квартет. Записахме и студийни лайв сесии, които, живот и здраве, като нищо да станат на малък чуден албум догодина.

Мирослава Кацарова

Мечтаният такъв

Джаз певица, радиоводещ в Jazz FM, основател и творчески директор на Plovdiv Jazz Fest

SAULT, Little Simz и Michael Kiwanuka. Накуп, разбира се.

Днес джазът е… все още свобода, игра,

Логика на съвременната лондонската джаз сцена Тя избухна с усърдието и задружието си, носена най-вече от амбицията на афро-карибската диаспора. Сякаш никой друг не се интересуваше толкова от “джаза” и Лондон си го взе – в репетиционните, читалищата и училищата. После го върна, но на по-големи и по-посетени места, маскиран като какво ли не.

Предстоящо от Stretch: Plumm и DJ Hen D откриват фестивла “48 часа Варуша юг” на 17 август. Повече на @stretch.sofia.

18

Фотограф: Диляна Флорентин

импровизация, общуване, безпокойство на ума и сърцето, бунт срещу конвенционалното и конформизма. Разбира се, като стилистика, изразни средства, подходи днес джазът е различен от този на ХХ век, но той и тогава, и сега продължава да е плод на безпределните фантазии на дръзки музикални откриватели. Ако миналия век това бяха джазмени като Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Чик Къриа, Уейн Шортър, Завинул, Хърби Хенкок, Кийт Джарет, Ян Гарбарек, Джон Скофийлд, Дейв Холанд и т.н., то в първите две десетилетия на новия век списъкът с инакомислещи джаз творци започва с Брад Мелдау, Есбьорн Свенсон, Джошуа Редман, Марк Джулиана, Кърт Розенуинкъл, Джейсън Моран, Дони Маккаслин, Арън Паркс, Джулиан Лаж и много други.

Музикална прогресия Джазът е прогресивен музикален жанр. Той се променя, развива се и е отражение на времето, в което живеем, на обстоятелствата наоколо – социокултурни, лични, екзистенциални. Предполагам, че предизвикателствата и предимствата да се изпълнява тази музика и преди, и сега са подобни. Ще припомня една идея на Телониъс Монк, който силно вярвал, че музиката му трябва да е отражение на живота; мелодиите, ритъмът, импровизациите трябва да транскрибират живота такъв, какъвто е: бавен или забързан, в пиксели или аналогов, тъжен или весел, с възходи или с провали, с любов или в самота. Мисля, че това е сериозно предизвикателство за всеки, който изпълнява джаз. А предимството, поне за мен, е, че обичам това, което правя.

Къде започва свободата Мисля си, че традициите не съдържат в себе си зависимост, а са чист източник на познания, които са базисни, дори задължителни, неизбежни. Това е важно за развитието и растежа на твореца и интерпретатора. Свободата започва, когато опознаеш традицията. Само тогава може да си разрешиш нови подходи, деконструкции, експерименти.

Да видиш и усетиш публиката си Обичам камерни пространства. Там публиката спира да е анонимна за мен, защото виждам лицата на хората, разглеждам ги, докато пея, наум си представям истории. Сякаш се свързвам с всеки един поотделно през нишката на музиката. За мен удовлетворението е онова, което после не мога и не искам да си обясня, а ме е накарало да преодолея гравитацията, докато съм пяла. Магия.

По следите на джаза В България не са много местата, които посещавам, но си имам мои любими

европейски сцени, чиито селекции следя редовно и щом мога, пътувам, за да слушам музика там. Много високо ценя селекцията на джаз програмата на “Концертхаус” във Виена. Другото любимо място ми е Blue Note в Милано. Обичам и Ronnie Scott’s в Лондон.

Актуални вдъхновения Едно от вълнуващите ми музикални преживявания бе да чуя на живо проекта “Where Are We” на Джошуа Редман с младата джаз певица Гейбриъл Каваса, която наистина е вдъхновяващ артист – много овладяна и сдържана, с красива, ненатраплива вокална фраза, прецизна и по един женствен начин непретенциозна, но внимателна. Другото ми лично откритие е албумът “Where You Wish You Were”. Сътворен е от петкратните носители на “Грами” и създатели на фънки групата Snarky Puppy - Майкъл Лийг (бас) и Бил Лорънс (пиано). Двамата се събират и записват албум с коренно различна музика от тази на Snarky Puppy – медитативна и мечтателна, с дискретни източни мотиви, дълбоко и интелигентно осмислена. Самият Майкъл Лийг за този проект се научава да свири на уд.

Къде вирее добрият джаз Следя селекциите на най-добрите за мен джаз клубове, различни музикални места и фестивали. От тях добивам ясна представа за музикантите, които имат нови проекти. Другите ми любими източници на информация са специализираните списания – JazzWise, JazzTimes, JazzMan. Много често научавам за новостите и съвременните сцени, свързани с импровизационна музика, от десетките писма на агенции от цял свят, с които работя в качеството си на директор на Plovdiv Jazz Fest.

Десетото издание на Plovdiv Jazz Fest е с лятна програма на 8, 9 и 24 август, както и основна в дните между 1 и 3 ноември в ДК “Борис Христов“ в Пловдив. Повече на @miroslavakatsarova и @m.katsarova.

19

ВИ Ж! Т ЕМА

Фотограф: Елена Ненкова за Forbes

Автор: Мая Стефанова

20

Йордан Жечев за ясно заявената музикална принадлежност на Ж Jazz Room и как започва увлечението му към джаза

Едва ли има човек, който по-ясно, завладяващо и примамливо от Йордан Жечев да може да опише всички удобства и предимства, които Ж Jazz Room притежава. Преди да му дадем думата сам да си каже каква е предисторията на връзката и влечението му по джаза, ще припомним за онези, които не са имали шанса да го посетят и да му се насладят, че това е истински оазис на добрия звук. В него джазът звучи в две пространства. Едното е предназначено за интимно слушане на плочи – свои или от каталога на Ж, – и то на специално изпипана за целта аудиосистема. В другото може да го чуеш на живо веднъж месечно под формата на Ж Live Sessions, в които досега са участвали изпълнители като Steve Hamilton, Arnel Dupras, Михаил Иванов, Борислав Петров, а експериментите и импровизациите са винаги на пиедестал.

Как и защо решихте да направите заведение, в което джазът е главно действащо лице? Липсваше ми оазис в града — място, в което човек може да дойде сам, да не дължи нищо никому и да може да потъне. Това е и причината да работим до късни доби (22 часа) в неделя вечер: не защото ще има орди от джазослушатели, втурнали се към нас, а защото сме сигурни, че някой ще има нужда от пристан.

Откъде идва влечението Ви към тази музика? Как го подхранвате и под каква форма предпочитате да си я набавяте? В края на 90-те, като късно-тийнейджърски фен на The Police, ми попадна албумът на Andy Summers “Green Chimneys: The Music of Thelonious Monk”. Оттам, с напълно пиратска кредитна карта си купих Thelonious in Action — запис от Five Spot Café от 1958 г., в който Thelonious е във вихъра си, а на

21

В И Ж! Т ЕМА

Как си обяснявате популярността на джаза в общественото пространство, въпреки че всъщност малко хора го ценят, слушат, харесват или разбират? Не мисля, че който и да е има право да каже “джазът е еди-какъв си” и трябва да се разбира по конкретен начин. Джазът е музика на сто години, претърпяла толкова много трансформации, че дори е малко некоректно да се описва с една-единствена дума. За много хора джазът е аморфен неслушаем джангър, но слава Богу, все повече и повече хора разбират, че далеч не само солата на Ornette Coleman са джаз. В джаза има безкрайна радост, както има и всепомитаща меланхолия. Можеш да се завиваш с джаз, можеш да полудееш от него. Та, обратно на въпроса – вярвам, че повече хора са се докоснали до повече изражения на джаза, затова са започнали да го припознават напоследък. Просветителската дейност на Петър и A to Jazz също помага, да пребъдат дано.

Има ли според Вас автентична джаз сцена у нас и какъв тип места или личности ѝ липсват? Не съм живял в Ню Йорк, само съм чел за “джаз сцена”, но нямам директно разбиране какво значи. Наоколо са и Мишо Иванов, който в поне пет-шест пермутации на формации създава фантастична музика. Васил

саксофон е Johnny Griffin. Онемях, като пуснах албума на малкото касетофонче вкъщи. После същата нелегална кредитна карта не ме отведе към затвора, а към Black Market на Weather Report, един албум на Herbie Hancock и един на Wynton Marsalis. После Napster и надолу по наклонената плоскост.

22

Хаджигрудев кара сърцето ми да подскача, когато го слушам. Боби Петров на барабани е смисълът на вселената. Последният албум на Живко Петров е истински световен. Вили Стоянов и Мишо Йосифов постоянно се надскачат. Та питате най-големия оптимист, когото познавам (мен), дали има сцена, отговорът е “и то каква”.

Какви предимства и предизвикателства носи поставянето на музикална стилова рамка за едно място? Виждам само предимства – хората са наясно с това какво ги очаква, което ги кара да не гадаят, а да се чувстват на познато и сигурно място.

Какви са наблюденията Ви за вкусовете на хората, които посещават Ж Jazz Room? Учудва ме, че не толкова често хора носят свои плочи. По-скоро се доверяват на вкуса на Ж. Ако достатъчно фенове четат това – знайте, че сте добре дошли да донесете своя музика и да я пуснем на всеослушание.

Кое е най-паметното Ви джаз преживяване? Сам-самичък, буквално върху Keith Jarrett, Jack deJohnette и Gary Peacock в Carnegie Hall в Ню Йорк преди вече двайсет и две години. Бях в града, за да изкарам някой лев от work-and-travel програма, но се върнах без пари, пълен с преживявания. Споменът ми от концерта на триото на Jarrett е два часа безпаметност – дори не знам какво свириха. Помня, че започна и че свърши. По средата е мъгла.

А мечтаното такова? Представям си някакъв William Claxton-ски момент (в книгата си Claxton описва историята зад една от емблематичните си снимки – след вечер навън група музиканти и той продължават в къщата на родителите му; на сутринта Claxton се буди от звука на саксофон и през щорите на спалнята си снима силуета на Чарли Паркър, който солира сам отвън), само че на двора пред вкъщи. Или някаква импромптю сесия на гейта на някое

летище. Спонтанността винаги ме е привличала.

Казвате ли си понякога, че нещо или някой е в джаза и какво значи всъщност това? Честно, не си. Но избирам да вярвам, че нещо е ”в джаза” означава нещо да потъне и да се окаже в безтегловност в супа от густо.

Последният запис/live, който слушахте в Ж Jazz Room? Поне веднъж месечно пускаме Кьолнския концерт на Jarrett в Ж, за да се сетим и споменем с добро Явор – наш любим колега, който нелепо загина в катастрофа и обичаше да пуска точно този концерт. Иначе, препоръчвам друг редовен гост в програмата на Ж – “14.12.16 Live in Paris” на Ibrahim Maalouf. Последната Ж Live Session (веднъж месечно организираме такава) беше на Steve Hamilton (пиано), Arnau Garrofe (саксофон) и Борислав Петров (барабани) – фамозна комбинация.

Ж Jazz Room e на ул. “Цар Симеон“ 49 в София, както и на bg.zhsofia.com.

23

Как звучи джазът сега НЯКОЛКО ПРЕСНИ ИЗДАНИЯ ОТ “ДЮКЯН МЕЛОМАН” Tord Gustavsen: The Seeing / ECM, 2024 С The Seeing норвежкият пианист Торд Густавсен отваря нова сложна глава в поредицата от записи на триото си, започнала през 2003 г. с Changing Places – албум, който днес вече се смята за класика. The Seeing изгражда своята неповторима картина от джаз, блус, госпъл, скандинавски фолклор и църковни химни, представена от завършени музиканти като най-тихия барабанист, раждал се на планетата, Йарле Веспестад, който е от самото начало неизменна опора на норвежкия пианист, басиста Стейнар Ракнес. В албума има пет оригинални пиеси на Густавсен, две интерпретации на два хорала на Йохан Себастиан Бах, един традиционен норвежки църковен химн и английския хорал от XIX век Nearer My God, to Thee. Торд Густавсен ще представи новия си албум на 12 ноември в зала “България”, билети в “Ивентим” и в “Дюкян Меломан”.

Bill Laurance: Bloom / ACT, 2024 Петкратният носител на награда “Грами” композитор и пианист Бил Лорънс отново разширява хоризонта на звуковата си палитра. В новия албум Bloom той се завръща към класическата си основа, като работи с аранжора Джош Пуул и 18-членния струнен оркестър Manchester Untold Orchestra, за да създаде един убедително епичен звук. Тук той предлага едно съвременно оркестрово произведение за пиано с изящни мелодии, които на моменти напомнят Барток и Равел.

Bloom съчетава класическата чувствителност на Лорънс с поп, джаз и оркестрово звучене, а това кара музиката да разцъфне през пълна гама от емоции и настроения.

Arve Henriksen: Touch of Time / ECM, 2024 Скандинавският тромпетист Арве Хенриксен преминава през джаз, метъл, фолк, уърлд музика – с намигване към японската флейта – и какво ли още не. Новият му албум Touch of Time е вълнуващ разговор между Хенриксен и холандския пианист Хармен Фрaние. И в предварително композираните пиеси, и в напълно импровизираните части идеите на Хенриксен и Франие се свързват елегантно, всеки поема и довършва по естествен начин фразата на другия. А накрая оставят и нещо за слушателя: фокусирането им върху извайването на мрачни пейзажи те оставя в размисъл след края на пиесите.

Тези и още много страхотни джаз албуми ще откриете в “Дюкян Меломан” на ул. “6 септември” 7А и ул. “Екзарх Йосиф” 37, както и онлайн на meloman-bg.com.

ФЕСТИВАЛНОТО ДЖАЗ ЛЯТО Когато температурите не познават горни граници, честотата на фестивалния живот с jazz ориентация е впечатляващо голяма. Пропускаме един от най-масовите сред тях A to Jazz само защото вече ни подмина през юли и отправяме поглед към случващото се през август. Plovdiv Jazz Fest отбелязва тази година своята десета годишнина през есента, но ни подгрява за тогава с лятно Plovdiv Jazz Summer издание и три дати, едната от които е запазена за второто българско гостуване на триото на прочутия контрабасист Авишай Коен на 8 август. Силното начало на джаз месеца обаче ще постави традиционният Bansko Jazz Fest, който в дните между 3 и 10 август предлага 24 концерта на 135 изпълнители от 18 държави на голямата си сцена. Броят на гостите е огромен, а сред тях се открояват лондонската саксофонистка с нигерийски корени Камила Джордж, шведката Анна Арко, лисабонският квартет на Джейсън Майлс, световната звезда Емет Коен, както и сенегалският бас виртуоз, композитор и певец Алюн Уейд. Междувременно в друг традиционно зимен курорт за трета поредна година ще се проведе Международният джаз фестивал “Д-р Емил Илиев“ в Боровец. В дните между 2 и 7 август на неговата сцена ще излязат гостуващи имена като скандинавското трио Rimden, португалската певица Лина Кардосо Родригеш, триото на шведския пианист Якоб Карлсон и унгарският “Парницки квартет“. Джазът традиционно ще присъства като важна част от фестивала “Варненско лято“, но ако търсите още по-големи джаз дълбочини в района на Варна, Radar Festival Beyond Music e между 2 и 4 август и предлага среща с арфистката Дорин Марселие, немския тромпетист Маркус Щокхаузен, пианиста Аки Рисанен, както и най-новия проект “Decagon” на Димитър Бодуров. На 16 и 17 август само на няколко минути от София може да откриете второто издание на Krakra Jazz в Перник, където ще свирят гостуващи банди и изпълнители от Гърция, САЩ, Канада, Ямайка, Полша, Белгия и Куба. Напълно успоредно с Перник в Бургас предстои втората част от фестивала “Джаз в Бургас“ в Експозиционен център “Флора“, с гости Iris Jenster quartet и представяне на албума “Frantik Zen” на Арнау Гарофе Фарас. Малко по на юг е “Велека кайт и джаз фест“, в който в същия уикенд 16-17 август ще обедини стила, който може би най-добре описва движението на хвърчилата, в едно на плажа на Велека в Синеморец. На 29 и 30 август откритата сцена в парк “Ахтирка“ в Кнежа пък ще е домакин на двудневния “Джаз в парка“, с гости като американеца Брус Джонсън и Septeto Nabori Band от Куба.

1 – 30 АВГУСТ I ПЛОВДИВ, БАНСКО, БОРОВЕЦ, ПЕРНИК, КНЕЖА, ВАРНА, БУРГАС, СИНЕМОРЕЦ

МИХАЕЛА АРОЙО СЪНУВА НА БЪЛГАРСКИ “Сънувам на български“ е проект на документалната фотографка Михаела Аройо, който през 2023 г. е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Неговото първо представяне пред публика в столицата е в галерия “Синтезис“, а куратори са Надежда Павлова и Никола Михов. Фотографиите са резултат от петгодишно документално проследяване на културата и идентичността на българската диаспора в Бесарабия, с акцент върху историята на региона. За този период Аройо прави 14 пътувания до Молдова и Украйна, за да снима традициите и ежедневието на хората, но успоредно с това прави аудиозаписи на разговори, песни, стихотворения и интервюта. На тази база журналистът и музикален селектор Светослав Тодоров създава звуковата среда на експозицията, а към нея се добавя текстът “Бесарабският фронт“ на писателя и журналист Димитър Кенаров. Първото си пътуване до Молдова Аройо прави през 2019 г., за да посети събора “Есть контакт” в село Стояновка. Три години по-късно отново там се запознава с момиче на нейните години, което ѝ обяснява, че бесарабските българи използват ежедневно три езика – български, украински/молдовски или руски, но независимо на кой от тях мислят, езикът, на който сънуват, е български. Представянето на изложбата в София ще предложи и няколко съпътстващи събития: представяне на фотокниги, избрани от Аройо, както и гостуване на авторката в галерията на “Фотосинтезис“ във Варна на 29 август.

30 ЮЛИ – 24 СЕПТЕМВРИ I ГАЛЕРИЯ “СИНТЕЗИС“ I СОФИЯ Фотограф: Михаела Аройо

ТРЕТИ ПЪТ “48 ЧАСА ВАРУША ЮГ“ В третия уикенд на август събитието, което превръща един квартал в основна сцена на 48-часов фестивал за различните форми на съвременното изкуство, ще ни даде нов повод да обърнем поглед към Велико Търново и случващото се там. Фестивалът е кулминацията на представянето на процесите и резултатите, постигнати в града. С помощта на ТАМ през годината там се провеждат срещи, разговори, доброволчески акции, градски намеси и откриването на още нови съмишленици. Мисията на инициативата е да представи добрите примери за добросъседство и симбиозата между настоящето и историята на квартала, а програмата включва множество събития, които съчетават възможностите това място да е локация за музика, изкуство, спорт, игри, връзка с природата, образователни инициативи и различни форми на развлечение. Сред обявените засега акценти в нея са музикалният проект Particules и техният албум от 2024 г. “Escape Path“, концерт на група “Нормално“, парти еуфория със Z-Dimension и Shamanez, Snakeatsnake, MANASYt, Backpullver, гостуващият от Нотингам диджей Mark_R. Йоана Стоянова и Елица Павлова ще покажат своя проект “Речни билети – въпроси към мен и реката“ на плаж Янтра, Богомил Иванов, Илияна Григорова и Лидия Иванова ще имат “Сетивна инсталация“ до Художествената галерия, а сред интересните практики ще са например ателие за създаване на фантастични животни със Зорница Христова и Миглена Папазова.

16 – 18 АВГУСТ I ВАРУША ЮГ I ВЕЛИКО ТЪРНОВО

С КНИГА НА ПЛАЖА Представяния на някои от най-новите книжни заглавия и цяло море от книги само на няколко крачки от Черно море ще се разположат в откритите пространства около и в залите на Експозиционен център “Флора“, където между 14 и 18 август ще се проведе бургаският фестивал “С книга на плажа“. Aкцентите в програмата му започват още първия ден с представяне на новото обновено и допълнено с илюстрации от Екатерина Мария – Миткос издание на книгата “Керван за гарвани“ (ICU Publishing) на Емине Садкъ. Авторката ще разкаже лично защо дебютният ѝ роман е пропит с аромат на праскови и защо един мъж пътува четирдесет и шест години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана. Ако мислите, че не познавате Садкъ, може и да грешите и да сте я срещали на музикален фестивал, на пазар за зарзават, на Шуменската гара, на амстердамска улица или докато готви леща. Между всичките тези неща, през 2019 г. тя печели голямата награда на Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев“, когато “Керван за гарвани“ е издаден за първи път полуапокрифно, но моментално прави впечатление. Другото място, на което може да сте я срещали, е като автор от страниците на “Виж!“ в някои от броевете от тази година, когато ни разказа за дом “Вегетариум“ в планинското село Желен и женския ритуал Хъдърлез в село Севар, с който алеви-бекташийската общност изпраща старата и посреща новата година.

14 – 18 АВГУСТ I ЕКСПОЗИЦИОНЕН ЦЕНТЪР “ФЛОРА” I БУРГАС Фотограф: Яна Лозева

ДЕСЕТ КРЪГА НА BURGAS SKATE OPEN Десетото издание на единственото в момента международно скейт състезание в България Burgas Skate Open ще се проведе между 16 и 18 август. В предстоящото юбилейно издание ще се включат скейтъри от България, Румъния, Гърция, Италия, Аржентина, Холандия, Швеция, Израел и други. Квалификациите, които са същинската и най-важна част, ще са през деня на 17 август, а финалите – ден по-късно, като и двете ще се проведат в скейт парка на компекс “Изгрев“. Тричленно жури ще реши на кого да даде призовите места в петте възрастови категории, обхващащи диапазона от 10 до 18 години, съответно за момчета и момичета. За големите победители организаторите готвят фонд с предметни награди и парични премии. Както винаги ще има и съпътстваща програма с фото и арт изложбата “Лакърдии“ на Владимир Дръндарски и Клементина Савова, фотоизложба на Велико Балабанов със заглавие Time Capsule, скейт кино вечер с прожекция на тематични видеа на откритата сцена “Охлюва“, както и концерт на Vladymoney & Mudkid на покрива на един от местните молове. През останалото време за музикалното оформление ще се грижат диджеи, които винаги подбират най-подходящата звукова атмосфера за съответната публика, сред която освен фенове на скейта има и множество активни хора, родители с деца и тийнейджъри. Заедно със скейт триковете ще има и танци, хапване, различни забавления и изненади.

16 – 18 АВГУСТ СЦЕНА “ОХЛЮВА”, СКЕЙТ ПАРК “ИЗГРЕВ”, КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР, MALL PLAZA I БУРГАС

Фестивалът за дизайн на персонажи PICTOPLASMA се завръща във Варна с второ, балканско издание през септември Илюстрация: Nebojsa Cvetkovic

След като направи силен дебют с първото си издание, фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma се завръща с второ, в което поставя фокус върху Балканите. В рамките на три дни между 6 и 8 септември Варна ще събере на едно място водещи дизайнери, илюстратори и аниматори от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия, Гърция и Украйна. Всички те ще покажат най-новите тенденции при изграждането на персонаж с балканска жилка както в съвременното изкуство, така и в стрийт арта, модата, илюстрацията и анимацията. Тридневната програма ще бъде открита с голяма изложба в ReBonkers. В нея ще бъдат включени селектираните творби от отворената покана на тема Imagine Balkans, която организаторите отправиха през юли към артисти от целия свят. В нея ще открием забавен прочит на това как различни артисти си представят, фантазират, критикуват или

30

мечтаят да виждат образа на Балканите, ако беше герой, създаден под формата на графичен дизайн, илюстрация, анимация, скулптура, инсталация, играчка или продуктов дизайн. Изложбата ще бъде съпроводена с прожекция от 16 късометражни анимации, създадени между 2021 и 2023 г. и идващи директно от международното издание на Pictoplasma в Берлин. През първите два дни ще има лекции и творчески работилници с водещи дизайнери, илюстратори, аниматори и графити артисти. Българските представители сред тях са Алекси Иванов, Александър Гергинов, Александра Георгиева – Sashettu, Петя Савова, Karadime Studio. Като гости ще пристигнат Небойша Цветкович от Сърбия, Ruki Chuki от Северна Македония, Saddo от Румъния, Sestry Feldman от Украйна, Димитрис Арменакис от Гърция и Славен Лунар от Хърватия. Работният език за работилниците и лекциите ще е английски.

В последния ден програмата ще започне с презентации в типичния за PechaKucha стил, в който избрани автори от отворената покана ще имат възможност да представят двайсет на брой 20-секундни слайда, за да разкажат най-важното и същественото за себе си. В същото време ReBonkers ще даде пространството си за специален дизайн-базар с участието на артисти и приятели на Pictoplasma.

Илюстрация: Алекси Иванов

Тази година Pictoplasma ще предостави възможност за среща с един от най-неподражаемите персонажи не само на родната, но и на световната сцена – Иво Димчев. Той ще изнесе специален концерт в творческия хъб Behemoth на 7 септември, където след това нощта съвсем натурално ще прелее в свежо диджей парти. Иво Димчев, фотограф: Нико Илиев

Фестивалът Pictoplasma започва още през 1999 г., когато е основан от Питър Талер и Ларс Данике в Берлин. Оттогава има редица издания по цял свят с фокус върху т.нар. character design – направление в съвременното изкуство, дизайн и анимация, занимаващо се с изграждането на герои – от вдъхновението, през създаването на образи до разказването на истории.

Илюстрация: Sashettu

PICTOPLASMA x Balkans 2024 се организира от StandArt със съдействието на PICTOPLASMA, Община Варна и финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Създаване”.

PICTOPLASMA x Balkans ще се проведе между 6 и 8 септември във Варна. Повече информация на balkans.pictoplasma.com и @pictoplasma_balkans.

31

В И Ж ! ФОТО ЕС Е

ТАМ, КЪДЕТО НОТИТЕ СЕ РАЗПАДАТ

Фо т о г рафи и те н а Дра го Гора н ов ни по вежда т към с в е та н а ул ични я и а в а н га рде н музи ка ле н ънд ърграун д н а Бе рли н

Каква е историята на уличния музикант, който като че ли стои на едно и също място в града, или на експериментаторите, които не се интересуват дали ще свирят пред 20 или 200 души?

завръщат към ритъма си на живот, а Горанов е привлечен от този различен свят, алтернатива на ежедневната му професия на лекар точно в този напрегнат момент.

Все по-честото посещаване на авангардни, импровизационни и фрий джаз концерти из Берлин постепенно сближава Драго Горанов с тази нова среда, с нейните често клаустрофобично малки клубове, опушени барове и чувство на общество в обществото. И постепенно той започва да я документира. По някакъв начин това е изпитателен процес и за двете страни: сцената в града търси пътя си на фона на пандемичните мерки и музикантите се

32

Снимките са направени между 2020 – 2023 г., част от периода, в който Горанов живее в града, често с аналогов фотоапарат и филм с изтекъл срок на годност. Това е първото им публикуване. Кои са хората, които виждаме на тях? “С едни от тях се сприятелих, други видях един-единствен път на улицата, трети снимах по концерти. Предполагам, се получава нещо като събирателен образ на многослойния специфичен дух на свободните творци, до които всеки от нас иска да се докосне.”

“Майк Баздън (Mike Basden) е уличен музикант, който живее в Берлин от 1984 година. Казва, че това се случва, след като пристига в Европа като част от групата на Prince, но това е твърдение, което трудно може да проверим (има малко за него онлайн).”

“Долу-горе всеки път, когато го срещнеш и се заговорите, чуваш различна версия на същата историята. Но едната сигурна истина е, че той свири еженощно из спирките и парковете. Когато е със счупен крак или откраднат тромпет, Баздън рисува портрети на минувачите по същите места. Образ с почти митична аура и сякаш от онези хора, които имаш усещането, че никога няма да изчезнат от улиците. И понеже знаем, че това не е така: един негов портрет “откраднат” през есента на 2020 година.”

33

В И Ж! ФОТО ЕС Е

Дуото Anthropic Collapse, което описва музиката си като “перфектната бездна, в която да се изгубите”.

“След години на обучение в музикалната консерватория на Сантяго, Маркус Меза (Marcos Mezа) прави стремглав завой извън класиката в посока към по-експерименталната музика с рап-джаз групата си Como Asesinar a Felipes. Берлин оказва своето електронно влияние в албума Universo Paralelo (2019). През последните години Меза е отдаден на сложната задача как да аранжира народни чилийски тактове, ритми и фолклорни мотиви, адаптирани към пиано и електроника.”

34

“Поредна тиха берлинска изненада: да видиш някой да свири на старинния струнен персийски инструмент “сантур” в един от най-богатите квартали на града.“

“За аржентинското дуо музиканти Кидо и София, както и вероятно за всички други музиканти от тяхната порода, бягството към малките скрити мази, гаражи, покриви, понякога събирания под мостове, вече не е бягство, а естествен начин на живот. Думите “импровизация“ и “авангард“ звучат скучно на фона на разпадащите им се ноти и инструменти.”

35

АВТОРИ В БРОЯ Маргарита Борисова Мая Стефанова Светослав Тодоров

ВОДЕЩ РЕДАКТОР Светослав Тодоров

ФОТОГРАФИ

РЕДАКТОР

Георги Величков I стр. 6 Диляна Флорентин I стр. 18 Драго Горанов I стр. 32 – 35 Евгени Димитров I стр. 2 Елена Ненкова I стр. 20 Енчо Найденов I стр. 10 Зафер Галибов I стр. 9 Иван Христов I стр. 17 Михаела Аройо I стр. 28 Невена Ваклинова I стр. 14 Яна Лозева I стр. 29

Мая Стефанова

КОРЕКТОР

Йордан Константинов

ФОТОГРАФ Боряна Пандова

РЕКЛАМА

Камелия Величкова office@vijsofia.bg Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com

КОРИЦА

Драго Горанов @drago.goranov

Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА, РАЗШИРЕНИ И НОВИ МАТЕРИАЛИ ОТ БРОЯ ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА VIJMAG.BG

ВИЖ! БЛАГОДАРИ НА

VIJMAG.BG I @VIJ.MAGAZINE

Камелия Величкова

НАПРАВЕТЕ СВОЯ МЕСЕЧЕН АБОНАМЕНТ ОТ 10 ЛВ. И СТАНЕТЕ ПАТРОН НА СПИСАНИЕТО

“Виж!” е независима печатна медия за изкуство и култура и се осъществява с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Ако харесвате работата ни, подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Бояна Райчева Боря Шапшалова Ваньо Димитров Венцислав Лалев Вероника Аристархова Вероника Белчева Виолета Хубенова Владимир Драгоев Гергана Георгиева Гергана Рабаджийска Даниел Томов Деница Димитрова Десислава Станчева Димо Господинов Екатерина Ангелова

Елена Маринова Жени Дечева Златина Димитрова Златомира Тодорова Ива Мечкунова Иван Кашлаков Ина Добрева Йордан Жечев Калина Павлова Катерина Татарлиева Кристиян Велков Лора Йорданова Любомир Бабуров Любомир Попйорданов Марина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова Мина Карабахчиева

Николай Иванов Петър Стоянов Рая Раева Светина Уейгант Светлана Апостолова Светла Дамянова Светлозара Христова София Попйорданова Теодор Ушев Ценко Христов Явор Димитров Ясмина Якимова Ashira Morris Liza Shmatkò Jana Le Paragon Creative House

IF YOU ARE A READER, BECOME A SUPPORTER! WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

© ВИЖ! 2012-2024

ЕКИП

ИЗДАТЕЛ