Родени край морето, със сини от неговата шир очи, уши, пълни с безбрежния му дъх и с неизлечим солен отпечатък в сърцето, правим крачка към така важните “първите седем” в живота на “Виж!”. В пяната на нашите дни, подобно на тази на Борис Виан, сякаш в дробовете ни е поникнало едно малко море, което можем да лекуваме само, като се заобграждаме с още от него.
