Върнете лентата към местата, на които сте живели – със семейство, със съквартиранти, самостоятелно, с партньор, с животно или растение. Може би тези фази са спирали и са се повтаряли? Спомените не идват само от полето
на личното, от различните етапи на разпади и събирания, затваряне на глави и отваряне на нови такива. Идват и от самото ежедневие, как сме се движили по определени улици, кои
кътчета и кьошета сме разпознали като свои, кои
пространства са останали чужди и студени, кое
ни се е струвало сиво и кое – зелено.
Представата ни за идеалния град, в който да се
чувстваме пълноценни, до голяма степен е и
въпрос на споделен идеализъм, на едно несъзнавано взаимодействие между хората. Този споделен идеализъм се извисява над стандартните социални, географски и
икономически фактори, но се приземява всеки път, когато властта и пазарът приоритизират инертността, бързите хаотични решения и работата на парче. На следващите страници
събираме примери как може да погледнем към
проблема с публичната среда от различни
призми, как да работим с “бъдещите руини” и
“предишния живот на предметите около нас”,
както се изразява съвременната художничка
Влатка Хорват. Търсим отговор и на въпроса на
кого принадлежи града, кой има потенциал да
генерира идеи за развитието му.
В новия брой на ВИЖ! Зекие Емин синтезира
навременните надежди и страхове в градската
ни среда и защо спешно се нуждаем от различна визия за бъдещето ѝ; роденият в Бразилия художник от български произход Стефан
Дойчинов разказва за корените си и подсказва какво може да очакваме от изложбата му в галерия Monument; Влатка Хорват споделя наученото през
Повече съдържание и разширени материали
ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на
списанието с еднократен или месечен абонамент.
Вашата подкрепа е
важна за нас. Тя помага не само на развитието на медията, авторите, художниците и фотографите, но и на съществуването на качествена културна журналистика и независим печат.
започват новите десетилетия на хаотично строителство, непоследователни
регулации и частни интереси, чиито
последствия продължаваме да усещаме и
днес.
Така българският град се превръща в
резултат от поредица политически проекти. Всяка власт се стреми да остави
собствен отпечатък върху
пространството и често се опитва да
заличи следите на предходната. Затова
градската среда никога не е неутрална. Тя е поле, в което се опитваме да създаваме по-добри условия за живот,
Според Георги Мърхов, архитект и изследовател на архитектурното наследство: “Докато текат
идеологическите спорове, около паметника се появяваха артистични намеси, граждански акции и различни форми на културна съпротива, които се
опитваха постепенно да променят начина, по който мястото се възприема и
използва.” Пространството беше
активирано както от скейтърската култура, която го обитаваше ежедневно, така и от артистични интервенции, сред които най-запомняща се остава акцията на Destructive Creation – ”В крак с времето”. През 2023 г. конфликтът, подновен в контекста на войната в Украйна, споровете около “съветския“ прочит на историята и идеологическите битки в този момент, беше привидно решен с премахването
разговора за самото парково пространство, едно от малкото в
централната част на града, за неговата роля, за хората, които го използват, и за
възможностите то да бъде развивано като
активна част от градската среда. След
премахването на фигурите то на практика беше извадено от употреба, без ясна
визия какво следва. В желанието си един
символен конфликт да бъде разрешен,
качеството на градското пространство и
нуждите на хората, които го обитават,
останаха на заден план. Според Мърхов: ”Пространството беше извадено от
употреба не толкова заради премахването
на скулптурите, а заради загражденията. Атракционите в парка обаче показват, че
на събитието. В това има известна ирония – място, създадено да утвърждава една
идеология, продължава да служи като сцена за съвсем различни форми на
гражданска видимост и активизъм, както често се случва с подобни символи.
нуждата
Списание “София” ,броеве 7/1981, 8/78 и 2/1978 Художник: Борис Демиров. Архив ”СОЦМУЗ”
години са свързани именно със
застрояването на зелени пространства.
Ако човек погледне новините, почти всяка
седмица ще открие пореден спор около
междублокова градинка, парк или свободен градски терен. Защото
природата е ключова част от качеството на
живот и една от каузите, зад които гражданското общество е винаги готово да
застане.
Не е случайно и че едни от най-обсъжданите теми в София през последните години са свързани с подобни пространства –
новия линеен парк ”Зелен ринг”,
обживяването на районите около Сточна
гара, по което работят от организацията ”Градоскоп”, както и новият Подробен устройствен план на Борисовата градина.
Според журналистката Анина Сантова,
автор на бюлетина ”Софийски репортер”, спорът около Борисовата градина в крайна
сметка се свежда до въпроса за доверието. ”Общината пропусна
Въпреки
чувствителност непрекъснато расте, у нас продължава да доминира усещането, че градовете са сериозно увредени:
презастрояване, недостиг на зелени пространства, липса на достъпна среда и неработещи публични пространства. Реалните подобрения обаче често изглеждат недостатъчни.
Точно в този контекст преди няколко
години у нас се появи новата вълна от градски фестивали. Чрез временни
намеси и различни активности те се
опитват да покажат потенциала на
пренебрегвани пространства и да
насърчат бъдещи инвестиции в тях.
Гергана Илиева от фондация ”Колектива”, организатор на фестивала “Реките на
София“, обобщава тази логика така: ”Най-важното за нас е да покажем на Общината и бизнесите, че хората имат желание да обитават тези пространства.”
Жилищен комплекс “Хиподрума“, 1966 г. Фотограф: Панайот Бърнев. “Български визуален архив“. Дарител: Милена Николова
Повечето фестивали у нас се реализират с частни средства, спонсори и доброволен труд. Те успяват да обживяват
пространства и да покажат потенциала им,
но рядко водят до трайна промяна. Така
подобни инициативи постепенно се
превръщат в своеобразен последен
пристан на желанието за по-добър град –
доказателство, че обществена енергия съществува, но тя трудно се превръща в
дългосрочни проекти. Добра стъпка в
полето на реките е предстоящият конкурс за ”Парк река Владайска“, все още в
начален етап.
Фестивализацията на градската среда, въпреки че все по-често попада в полето
на консуматорството и рядко води до
мащабни и трайни промени, остава белег на желанието за по-добър град.
Между активизма и бездействието
В шумотевицата от оплаквания и
консенсус, че всички тези
срещу всяка несправедливост, но рядко достигаме до ефективни решения.
Едно нещо е сигурно – желанието за по-добър град става все по-силно. През последните две десетилетия се появиха десетки граждански организации, професионални общности, неформални колективи и активисти, които по различен начин се опитват да подобрят средата, която обитаваме.
Проектът System Error / System Opportunity, който беше представен в Барселона в края на юни месец от XYZ –младежка организация към Съюза на архитектите в България, събира историите на близо 30 организации, работили у нас през последните двадесет години по различни каузи, свързани с градската среда. Самото съществуване на подобен проект е доказателство, че зад привидната безнадеждност стои цяла екосистема от хора, които продължават да мислят, изследват, критикуват и да предлагат решения. Проблемът сякаш никога не е бил в липсата на идеи, експертиза
Location
To
Hugo Glendinning
после в Ню Йорк, а от 2011 г. – в Лондон.
“Като че ли съм имигрант, независимо
къде се намирам”, споделя Хорват.
“Лишена съм от изначална принадлежност
към определено място: в тийнейджърските си години, когато
напуснах Югославия, страна, която вече не съществува, бях и съм дефакто от
Хърватия, страна, в която всъщност не съм
живяла пълноценно.” Въпреки това тя
често работи с малката, но компактна
сцена в Загреб, а през 2024 г. представя
страната на Венецианското биенале с
проекта By The Means at Hand, който се
заиграва с личната ѝ история като някой,
който е нито тук, нито там.
Инсталацията събира разнообразни свидетелства на артисти, които работят
между различни страни, но независимо от всичко остават чужденци където и да се
намират. “Идеята за дома като база, на която се чувстваш сигурен
започва да се интересува от все по-експериментални начини на изразяване. Спомня си, че в града тогава има изключително динамична сцена, а голямо влияние върху нея оказва пърформанс колектива Goat Island, активен в Чикаго между 1987 и 2009 г. “В толкова ситуации наблюдавах нечия творба и си казвах: “Дори не знаех, че
някой може да направи това на сцена, че е позволено”. Цялата тази среда ме
подтикна да съм по-експериментална и смела в идеите си.” Дадаизмът и т.нар. “театър на абсурда” от 50-те и 60-те
години са течения, които също я провокират да погледне към
възможностите пред себе си от различен ъгъл.
“От колективния начин на работа и консервативния подход към текста в театъра преминах към самостоятелността, която дава пърформансът. В това, разбира се, имаше предизвикателство. В този период пърформансът
Until the Last of Our Labours Is Done, 2021. 25-минутно видео / To See Stars over Mountains, 2021
“Намирах пътя си пипнешком, но бях
наясно, че се интересувам повече от
определени въпроси и отговори, от
определени идеи: как тялото си
взаимодейства с пространството и може да се превърне в обект, как някои установени категории могат да се прегрупират.”
Около 2003–2004 г. Хорват започва все
повече да експериментира с фотография, скулптура, колаж, намерени архиви.
Понякога всички тези елементи остават на
заден план и тя просто създава ситуация –
поставяният на различни места в САЩ и Европа шестчасов пърформанс Beginners
Marathon е всъщност серийно четене, в което всеки е добре дошъл да прочете
първата страница на важна за него книга. “Всяка една реорганизация на определено място създава различни
моментът, в който остава сама в
студиото, което преди това е споделяла с
още няколко артиста. “Когато имаш
пространство, винаги нещо непланирано се случва и така работната среда става
по-голям фактор, отколкото какво се
случва в самия град. Да имаш място и
най-вече време, в което да се фокусираш, е безценно.”
Ако има общи връзки между всичките ѝ
проекти, то за нея това е идеята за среща: как съжителстваме помежду си, но и в какво се различаваме, каква е
идиосинкретичността, определяща поведението и навиците ни.
“Винаги търся леко кривото в една ситуация, точката на напрежение, това, което в една среда е останало
от
нещо, което съществува преди моята интервенция.”
“Отражение” и “изкривяване” биха могли да се окажат ключови думи за това, което
Хорват подготвя за първата си изява в
София, в която възнамерява да съчетае
нови идеи с вече показвани проекти, комбинация между текст, пърформанс и
видео. “Разбрах, че в затворената част
някога е имало стена, която вече я няма, и това ми даде някои идеи.” В
затворената част от галерията тя ще покаже видеото Until the Last of Our
Labours Is Done, в което петима изпълнители влачат със себе си разнообразни намерени предмети в
поредица от движения и странствания без ясно определени цел или край.
пространството. Това е част от линията проекти, в които тя оставя решенията в ръцете
и
не знае какво точно ще се получи (част от замисъла и на участието ѝ на Венецианското биенале). “След като работих с тялото, после с отсъствието му, после с други изразни средства, като че ли напоследък пак се връщам към него!”
За отворената част на Swimming Pool, в момента Хорват събира намерени
изоставени огледала, които ще използва в
изложбата, част от интереса ѝ да “ чуе “ какви подходи предметите ще ѝ
подскажат, за да даде нова роля на това, което е оставено да се превърне в руина. Резултатът ще бъде инсталацията Deep End. Чрез огледалата тя иска да създаде по-голям акцент върху небето, върху начина, по който галерията създава
КУЛТУРАТА,
се преустанови дейността вътре и да
свалят охраната ѝ. В един
септемврийски ден на 2022 г. чудото се
случи и с MORE видяхме леко
открехната врата от северния вход. Не
ни трябваше специална покана, за да
отбием колата, да влезем и веднага да я
обходим. Още от прекрачването на
прага ми стана ясно, че мястото има
невероятен потенциал, който трябва да
бъде използван тук и сега. След второто
или третото солово рисуване реших да
споделя това богатство с GLOW и още в
начален етап му подхвърлих, че имам
идея за книга.”
GLOW за първи път отива до сградата
през 2017–18 г. “Приятели снимаха
фотосесия за местен бранд тениски и търсеха по-шантаво място за фон. Тогава
Кадри от книгата Rodopa на XROME и GLOW. На съседната страница: Сградата на комбината днес. Фотограф: Thomas Jorion.
и подсказва, че е въпрос на време
инвестиционните интереси да засегнат някогашната кланица. “Както XPOME
каза, идеята за книга се появи още в началото, но се затвърди в момента, в който видяхме как теренът около нея
започва да се застроява с нови сгради и по-всяка вероятност “Родопа” също ще бъде съборена”, допълва GLOW.
Месокомбинатът е проектиран от
архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин през 1928 г. в естетическия дух на тогавашния
модернизъм, с отличителни островърхи арки, витиеват коридор и горно осветление. Започва да функционира през 1934 г., а постепенно в района се появяват кожухарски, обущарски и текстилни фабрики. Бобчев и Марковски работят и по Общинската експортна кланица
Допълнителна постройка за нова линия
за кренвирши става основната причината за фалита на предприятието още преди 1989 г., поради големия мащаб на
инвестицията и последвалото свръхпроизводство. През 90-те имотът става частен, понякога се използва за склад. От време на време изоставеното
пространството е използвано за снимки: сградата присъства в сцени от екшъна Bullet Head (2017) с Ейдриън Броуди, Джон
Малкович и Антонио Бандерас.
В началото на десетилетието все повече
медии и активисти започват да говорят за
сградата, а и изобщо за подобряването на контрола над опазването на паметниците
на културата.
През 2024 г. Министерството на културата
признава значението на обекта и го
обявява за недвижима културна ценност от национално значение. Въпреки че това
задължава собственика на имота да
извърши почистване, както и
консервация и реставрация с “техники и
технологии… идентични на оригиналните”, подобрения не са извършени. Оградите и
пристройките са вече разрушени, липсва и част от покрива. Пожар избухва през
ноември същата година, а за него са обвинени бездомни обитатели.
През есента на 2025 г. собственикът
оспорва статута, като засега той не е свален. Идеи какво може да се случи с
обекта не липсват: в сп. “Градът”
Даскалов и Якуб Хафтка от Техническия университет в Берлин представят дипломен проект
казва, ХРОМЕ.
“Захарна фабрика беше разграбена и
полуразрушена пред очите ни. Не очаквах съдбата на “Родопа” да е много по-различна и си казах, че задължително трябва да се
възползваме от тези последни моменти от историята на комплекса. Архитектурата, светлината, текстурите – все фактори, които само могат да ти помогнат в работата по
една стена.”
За GLOW всяка стара фабрика или подобна
изоставена сграда носят своя характерна атмосфера и красота. Той описва “Родопа”
като “масивна и впечатляваща от момента, в който влезеш в нея”. “Още от красивата
арка на входа и централното хале, което винаги ми напомняше скелет на кит или някакво гигантско праисторическо водно животно. Отношението към детайла, с който е създадена фабриката, е впечатляващо – от архитектурния план, през основните елементи,
тухли или плочки, за да изградя буквите си по тяхната форма”, казва ХРОМЕ, а в случая на GLOW “може би не е толкова очевидно на пръв поглед, но буквите ми стъпват на грид/система, която е изградена спрямо архитектурните елементи.”
Сред хората, които имат принос към изданието, е и специализираният в снимането на изоставени сгради френски фотограф Тома Жорион, който през 2021 г. гостува у нас за самостоятелна изложба в галерия “Синтезис”. В книгата е включен и германският фотограф Артур Бланк.
Какво е донесъл “чуждият”, неподготвен поглед към обекта?
“Кадрите на Тома Жорион осъществяват прехода в книгата от миналото на работещия
Дизайнът и детайлното оформление са
на Костадин Кокаланов (сред
креативните хрумки в него са
разделител, стилизиран според
опаковката на “трайно сурово-сушен”
салам “Диавена”). Предговорът е на
преподавателката по архитектурна
история и теория в УАСГ Анета
Василева, която стои и зад проекта
“Ново архитектурно наследство” (НАН).
Сред допринеслите за крайния резултат са и архитектката Александра Лиловска, чиято дипломна работа е именно за
“Родопа”, фотографите Марин Кафеджийски
нюанс в дългогодишната работа на
ХРОМЕ и GLOW, които допринасят към градската среда по различни начини.
Таговете на ХРОМЕ често вдъхват живот на изоставени обекти от вече над две десетилетия и понякога се появяват на места, на които най-малко очакваш. GLOW (Николай Петров) е познат с
лесно забележимите си цветни и
геометрично изпипани намеси у нас и в други държави, понякога със социална насоченост, като например серията му от преобразявания на училищни баскетболни игрища. Rodopa връща двамата към една символична начална точка: рисуването на място, което е едновременно скрито от обичайния ход на минувачите, но всъщност е само на крачка встрани от очевидното.
PUNKT
оформя собствена визуална “физиономия“, за която основен виновник е студио Punkt.
Говорим си с един от основателите му
Красимир Ставрев и неговия партньор в
живота, а впоследствие и в управлението
на студиото през последните години, Светла Тодорова веднага след
представянето им на Европейските дизайн
награди, които гостуваха в София през юни. Връщат се оттам заредени с още
повече енергия за осъществяването на
следващите им планове. Сред
най-пресните е търсенето на име за
новото им пространство за поп-ъп
събития. То е на мястото на бившето
Artnews Café, което обновяват и където
вече неколкократно “свикват“ срещи и
лекции по различни поводи.
Те са инициатори и на първия международен форум за градска идентичност Brand the City, който организираха напълно
на
градския брандинг. Сфера, която привлича Punkt от основаването му през 2008 г. до
днес.
Самодейност и намеси
След няколко години работа в печатница и
паралелно обучение в НХА Красимир
решава да излезе от логиката, в която дизайнът е “безплатен бонус“ към
печатната услуга. Заедно с Георги Лазаров основава Punkt като рисковано, но
съзнателно начинание, изградено около
идеята дизайнът да бъде самостоятелна професия и стойност, а не придатък. По
думите му и до
Пловдив. Има спирка на градския
транспорт, но е мръсно и шумно и дори
и
Google не го показва като опция за
преминаване. Тъй като офисът на Punkt се
намира буквално над него, решават да
изпреварят Google и да “прокарат“ нов път.
Днес мястото е почистено, изрисувано и
осветено. Така то е много по-спокоен и
приятен градски пасаж, в който дори може
да поискаш да се заседиш и да научиш
нещо за Пловдив от поемите, създадени от
Бояна Стоилова за всяка една от шестте
колони там. “На път за работа виждам
големия ефект от свършеното. Преди беше
много по-пусто място, а сега винаги има
някой, който си прави селфи или чете,
докато си чака на спирката“, разказва
Светла. Графити артистите също все още се въздържат от “намеси“, но дори и да се
включат, стените са покрити със специален
предпазен лак, който позволява да бъдат
измити до десет пъти без боята отдолу да
бъде засегната – нещо, което фирмата
изпълнител на проекта предлага и поема сама като разход без скрити рекламни
цели. “Покрай този проект усетихме много
солидарност и един такъв възрожденски
заряд“, допълват и двамата.
Brand The
Различните играчи в една мрежа
Припознават като важно стъпало в развитието и мащаба на действията си работата им по визуалната идентичност на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г. За проекта се преборват в конкуренция с три софийски студия, въпреки че към тях все още има известна доза недоверие. След като доказват, че работят качествено и
отдадено, към тях започват да се обръщат и други институции като местната опера и драматичният театър, етнографският музей, зоологическата градина.
“През последните години много говорим и с бизнесите за това как биха искали да бъдат имплементирани
Никой от тези градове не се старае да
прилича на друг, а всеки търси своя
подход“, коментира още Красимир.
Дизайнът като археологически разкопки
Друго предизвикателство е как Пловдив
да не заприлича на всички европейски
столици с техните унифицирани и
изчистени дизайни.
“Има една страхотна снимка, правена от
високо, на която се вижда как откриват
Римския стадион и как се показват стълбите, докато археолозите ровичкат в земята. Така се чувствах и аз, когато търсих символа, който да обедини града в едно, а той сякаш винаги си е бил там. Оттогава работим с по-внимателен подход. Сякаш разчистваме праха от нещо, което е закопано и незабелязано. Вместо да бутнем и да започнем отначало, предпочитаме да осмислим наследството на града по нов начин и да го припознаем. По-сложно е, но виждам и че е по-трайно и по-дългосрочно работещо“, казва още Красимир.
Подобни “археологически“ открития на символи и смисъл студиото прави и по време на работилниците от Brand The City в някои от кварталите на Пловдив. “Хората разказаха много интересни неща. Бяха
повече за съседите, за дядовците им, но имаше интересни истории и за
организацията на пространството. В
“Кючюк Париж“ например се оказа, че
много хора са имали гълъбарници. Един от
участниците даже каза, че помни как са яли гълъби. Нещо, което в Париж е абсолютен специалитет и връзката с Кючюка
изведнъж стана още по-любопитна.
Нямаше да имаме тази гледна точка без тази среща, макар и за два часа“, отбелязва Красимир.
“В тези работилници ни беше важно да
чуем истории от кварталите, за да
адаптираме общата градска идентичност
тях
бъдещ
чиято роля е различна. Гербът не може да върши работата на логото“, категоричен е
Красимир.
Без салата от лога в менюто
Подобен извод си вадят и от всичко чуто
и видяно по време на презентациите на
Brand The City. Екипите, които пристигат, са впечатлени от онова, което виждат като
потенциал, но съветват, че най-важно е
следването на дългосрочна стратегия за
градска идентичност, а не временни
декоративни решения. “Всички са минали
през грешката, наречена “салата от лога“ –
всяка дирекция да си има собствено лого, да е различно, със свой цвят. Постепенно
обаче систематизират и виждат, че от това
се спестяват средства, привличат
инвестиции и същевременно хората са
по-ориентирани, а не объркани.“ Двамата
вярват, че са постигнали целта на форума
– хората да си тръгнат с полезни знания и
добро усещане. Затова и ще търсят
начини да го направят отново през 2027 г.,
но с повече планиране и подготовка.
За тях съществено във всички тези
процеси е и участието на колкото се може повече хора. Plovdiv Typeface е едно от
доказателствата, че такъв подход има успех. За него събират почерците на
близо 4000 души, независимо от
краснописа им. От формите на буквите като конструкция правят огромен анализ
и на база на най-срещаните форми,
наклони и острота, създават шрифт. “Беше
невероятен проект. Смятам, и първи
подобен в света. Където и да го
Друга важна стъпка за скъсяването на
физическата дистанция между разбирането за тяхната работа и всички останали хора, за които дизайнът не е на
дневен ред, е решението им да изместят офиса си от таванското помещение в
къщата, в която живеят, и да се преместят на приземния етаж на сграда, разположена на 50 метра от общината. Големите
стъклени витрини излагат работния
процес на директен показ, превръщайки
екипа в естествена част от ежедневния уличен поток. ”Пространството ни
придоби специфичен общностен характер, който на шега наричаме “ефекта на
италианското село“, в който общинските служители и минувачите преминават покрай прозорците напът за работа или
обяд, надничат
ТЕМПЕЛХОФЕР ФЕЛД:
ИГРА НА ЗЕМЯТА
Всичко
място, където се провеждат официалните
паради на пруската армия. През 1923 г., в
бурните години на Ваймарската
република, е решено да бъде построено
летище. През 1926 г. е основана
компанията Deutsche Luft Hansa,
предшественик на съвременната Lufthansa. В края на 20-те Темпелхоф се превръща
в един от най-важните авиационни
центрове в Европа.
Сградата на летището, която съществува и
до днес, е построена по времето на
нацизма. През 1936 г. архитектът Ернст
Загебил проектира монументален нов
терминал като част от плановете на Адолф
Хитлер за бъдещата столица на Третия
райх, наречена Германия. Дългата 1200
метра сграда е замислена като врата към
през 1943 г. терминалът на Темпелхофер Фелд е най-голямата сграда в света. Архитектурната амбиция на Загебил е толкова колосална, че десетилетия по-късно архитектът Норман Фостър ще нарече Темпелхоф “майката на всички летища“. Подобно на много други знакови сгради в Берлин, значението на летището ще бъде променено от историята.
След Втората световна война Темпелхоф преминава под американски контрол и се превръща в ключово място на събитията
по време на един от най-значимите епизоди на Студената война. През юни 1948 г. Съветският съюз блокира всички сухопътни достъпи до Западен Берлин. Градът е изправен пред потенциално катастрофален недостиг на храна, гориво и медикаменти. Западните съюзници
полета, като в най-натоварените моменти на Темпелхоф каца по един самолет на
всеки 30 секунди. Блокадата приключва през септември 1948 г. и така Темпелхоф се превръща в символ на свободата и
решимостта на Запада да спаси Западен Берлин.
По време на Студената война
пространството става едно от основните
летища на Западен Берлин и важен американски военен обект. Неговият характерен дъговиден терминал и
централно местоположение го превръщат в една от най-разпознаваемите сгради в
града. След обединението на Германия
американските сили се изтеглят, а фрагментираната летищна система на
Берлин постепенно се консолидира около
по-нови съоръжения. Темпелхоф
окончателно затваря врати през октомври 2008 г., оставяйки след себе си въпрос с огромно
бившето
Това, което урбанистите виждат като празен терен за застрояване, местните все по-често възприемат като споделено обществено пространство. Така се ражда гражданската инициатива „100% Tempelhofer Feld“, според която теренът има
много по-голяма стойност, ако остане незастроен. В гъсто населен град, където всеки квадратен метър има функция, Темпелхофер Фелд предлага нещо все
по-рядко срещано – пространство и въздух.
След референдума от 2014 г. е приет закон, който защитава терена като
незастроено обществено пространство и на практика блокира мащабно
строителство. От друга
затварянето на летището. От 2008 г. насам
наемите са се утроили, а цените на
жилищата са се повишили с около 200–250%, като търсенето постоянно
надвишава предлагането. Градът
продължава да привлича десетки хиляди нови жители, а новото строителство
изостава заради административни
забавяния, недостиг на свободни терени в
централните райони и нарастващи
разходи за строителство. Така жилищната
криза се превръща в един от водещите
политически проблеми в града. В този
контекст възниква неизбежният въпрос:
може ли Берлин все още да си позволи
“лукса“ да притежава парк с площта на
Монако в централната си част?
На 20 май група архитекти и инвеститори
представиха концепцията Zuhause am Tempelhofer Feld (“У дома в Темпелхофер
Фелд“), която предвижда застрояване на
близо една трета от периферията на
бившето летище, като запази централното открито пространство. Архитектите Ханс Колхоф и Тобиас Ньофер и предприемачът Хамид Джада
представиха план за 21 400 жилища,
построени в периферията на Темпелхофер Фелд, които могат да приютят над 50 000 души.
“По същество няма алтернатива на този
проект. Когато стане публичен, той
несъмнено ще предизвика ентусиазъм“, категоричен е Колхоф. Според него
проектът е точно “това, което берлинчани
искат“. Колхоф, Ньофер и Джада планират да създадат нови квартали с обща площ
100 хектара, вдъхновени от градоустройството от т.нар. Gründerzeit (на немски “епоха на основаване“) –
историческият период в Германия между 1850 г. и 1873 г., който се свързва с бързите
процеси на индустриално развитие, икономически растеж и урбанизация след обединението на
Фестивал на хвърчилата през септември, 2024 г.
Фотограф: Felipe Tofani
партия са сигнализирали за готовността си да подкрепят преразглеждане на референдума от 2014 г. Зелените и Левицата остават твърдо против.
Един от проблемите е, че не е ясно на кого ще принадлежат бъдещите жилища. Земята е на провинция Берлин, а по принцип държавната политика е против продажбата на публична собственост, освен в изключителни случаи. Ньофер и Колхоф предлагат отклонение от този модел. Възможно е държавна компания да строи, но не е задължително жилищата да останат изцяло публична собственост. Ето защо в представените варианти се предвижда частична продажба на около
Парк за всички или арена на спорове
Политическият и общественият дебат
около Темпелхофер Фелд разкрива
дълбоко напрежение. Това вече не е
просто градски парк, а тестово поле, на
което се сблъскват коренно различни градоустройствени визии.
Според някои пространството има
стойност, която не може да бъде измерена
икономически – веднъж застроено, то
никога няма да може да бъде възстановено
в предишния си вид. Привържениците на
тази идея посочват, че Берлин има много
възможности за растеж и развитие, но само едно подобно пространство.
Други поставят резонния въпрос дали запазването на огромно открито
пространство в град, който изпитва остър
недостиг на жилища, не е просто лукс, който Берлин вече не може да си позволи. В Ню Йорк активисти успяха да се
преборят за превръщането на изоставена
и
началото на лятото. Освен с
биоразнообразието си
за Берлин.
Текущият дебат за Темпелхофер Фелд е по-нюансиран от простия избор между запазването или застрояването му. Предложенията за развитието му варират по мащаб и местоположение: някои идеи се фокусират върху ограничено строителство в периферията на терена, докато централната част остава открито пространство, а по-амбициозни планове предвиждат използване на части от полето за нови жилищни квартали.
Дебатът относно Темпелфохер Фелд
повдига важни въпроси и за демокрацията. Доколко обвързващ трябва да остане един референдум, когато условията, които са
до него,
улиците
спиритистки център. Всичко това го превръща в номад, който пътува из страната в търсене на запазените културни обичаи
Psylocibe Cubensis Glendinning,
Първите намеси в градска среда
Първите ми интервенции в общественото
пространство се случиха през 90-те години на XX век. Средата ми беше тясно свързана с музиката. Като тийнейджър работех като
асистент-сценограф и създавах декори за
концерти и музикални фестивали, като в
същото време рисувах илюстрации за
касетки, дискове и плочи. Много от
приятелите ми бяха музиканти, а други –
художници и визуални артисти. Именно в
тази среда се развих като самоук творец.
Артистичните търсения
Една от темите, които най-много ме
интересуват, е начинът, по който обществата изграждат системите си от
ценности и значения. В най-новата ми серия Atlas Numismático (“Нумизматичен атлас“) използвам визуалния език на
монетите, медалите, емблемите и
банкнотите. Размишлявам върху това
какво избира да празнува, съхранява и
с
елементи, свързани с природата, митологията, ритуалите и различните форми на знание. За мен това е начин да си
представя алтернативните възможности и да подложа на съмнение ценностите, които ръководят съвременната култура.
Животът в Сао Пауло
Едно от важните неща, които научих, докато рисувах стенописи в Сао Пауло в началото на 2000-те години, беше стойността на общуването не само с публиката в музеите и галериите, но и с хората, коитo
обикновено не влизат в тези пространства.
Въпреки че сега пърформансите ми често се
представят в музеи и галерии, обичам да ги развивам както
Предшественик на промяната
Не вярвам, че градското изкуство само по
себе си е демократична или особено
ефективна форма на социален протест.
През последните десетилетия
най-ефективните форми на социална
промяна често идваха от хора, които се
организираха колективно, излизаха на
улицата и изискваха конкретни
политически промени. Когато целта е да се
променят закони, да се предизвикат
несправедливи правителства, колективните действия имат по-директно
въздействие, отколкото само артистичното
изразяване.
Вярвам обаче, че изкуството действа на
друго ниво. Неговата сила е в създаването
на пространство за размисъл, чувствителност и въображение. То може да помогне за разширяване на съзнанието, а
често е предшественик на промяната.
The Virtues of Idolatry,
творбата. Тя се ражда от готовността да твориш с честност, ентусиазъм и въображение.
Изкуството и града
Въпросът за това какво избира да запази едно общество е от съществено значение. Той надхвърля изкуството. Въпросът дали едно изображение се появява на стена, платно, монета, в музей или изчезва на следващия ден, за мен е второстепенен. Най-важното е съдържанието.
Един пърформанс може да продължи само няколко минути и да остане жив в паметта на някого в продължение на десетилетия. Един бронзов паметник може да оцелее векове и въпреки това да стане напълно невидим. В момента сме свидетели на глобално движение, при което паметници, считани някога за постоянни, са подлагани на съмнение, премахвани или преосмисляни. Фигури, които
бул. “Мадрид“. Там ни очакват пърформансът “Живо тесто“ на Лора Кръстева в баничарница “Ежко“, играта “The Line is the Game“ на Яна Романова в кафе-клуб “Мадрид“, “Поезия НОНСТОП“ от Иван Димитров, Лора Младенова и Калина Линкова по витрините и пърформанс-лекция за пчелите на “36 маймуни“ в бар KANAAL. На 11 и 12 юли фестивалът разширява своите маршрути със звукова разходка на Мари дю Паские по поречието
ANIVENTURE COMIC CON
своя знаков аудио-визуален спектакъл, а на 19 юли Moby ще ни разходи из електронните пейзажи, превърнали се в емблема за поколения меломани. Към тях ще се присъединят Just Mustard, The Subways, Wolf Alice (17 юли), Los Bitchos, Sleaford Mods, Kneecap (18 юли) и Son Lux, Einstürzende Neubauten, Suede (19 юли). На втората сцена PHILLCOOL пък ще чуем интересен подбор от независими артисти. На 17 юли там са Ali, Bulgarian Cartrader, Perturbator и легендите “Клас”, отбелязващи 40 години на сцената. На 18 юли програмата продължава с Jin Monic, Гена & Жлъч, Hayes & Y и Apashe & Brass Orchestra, а на 19 юли са Hug or Handshake, Lunikk, Kadebostany и Thievery Corporation. Третата PHILLRAVE сцена е посветена на съвременната клубна култура – от мрачните техно влияния на Acid Arab и Daniel Avery в първата вечер, през сетовете на Raredub, KiNK, HAAi и Sofia Kourtesis (18 юли), до Liubo Ursiny, Pretty Girl, Kelly Lee Owens и Swimming Paul
вечер.
Limnos Land Art
Ако през юли се отправите към
югоизточното крайбрежие на остров
Лимнос и десеткилометровата плажна
ивица на Керос, то там ще откриете
невероятно красива и дива природа.
Очертанията на пясъчните дюни навлизат дълбоко в сушата, а соленият вятър, златистата светлина, ятата фламинго, сови,
орли и диви сърни допълват усещането за
абсолютна изолация сред природата.
Тук, в защитената зона на “Натура 2000“ и в район с изключително екологично и
биенале в Турция.
Това лято (от юни до септември)
пространството става дом на новия site-specific проект на Андрис Еглитис –Straight Lines Bend Your Mind. Разработена след
София с инсталацията “Циркулация“ в
Галерия +359 (Водната кула в кв. Лозенец) и
серията картини Earthworks в галерия
“Харта“ – две изложби, в които латвийският
художник и скулптор умело използва
природата, градските пространства и
намерените обекти като изразни средства.
Природата и начините, по които
взаимодействаме с нея, остават основно
вдъхновение и в новия му проект на
острова. Еглитис използва тон и половина
дървесина, пренесена специално от Латвия
– същият материал, от който някога са се
правели правите и здрави корабни мачти в
Древна Елада. От него той изгражда
мащабни конструкции, най-голямата от
които достига впечатляващите 11 метра.
Използва и местна екологична боя, с която
боядисва скулпторите. Вдъхновени от
флората и фауната на острова, в
естествените структури се прокрадват
на рибни скелети, мидени черупки и
водни лилии, а инсталацията
Collect Gallery, под шапката на която се включват галериите Collect в Истанбул, Limnos Land Art в Гърция, както и MHG (бул. “Васил Левски“ 51), която отваря врати през юли, галерия “Харта“ (ул. “Врабча“ 12) и
бившата вече Галерия +359 в София.
Въпреки че през май Галерия +359
окончателно напусна знаковото
пространство на Водната кула в квартал
“Лозенец“, тя остави зад гърба си десет
години и над 60 изложби с участието на
повече от 100 автори, а в края на годината предстои да излезе и печатен каталог, който архивира извървяния път.
Със своите четири локации и международно позициониране Collect Gallery има амбицията да излезе далеч
отвъд традиционната рамка на
класическото изложбено пространство. Целта е да се изградят дългосрочни и устойчиви връзки между автори, куратори
ИЗДАТЕЛ
Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР
Светослав Тодоров
РЕДАКТОРИ
Мая Стефанова Емине Садкъ Зекие Емин
РЕДАКТОР И КОРЕКТОР
Иван Димитров
ФОТОГРАФ
Боряна Пандова
ДИЗАЙН
ВИЖ! Studio I studio.vijmag.bg
РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com
АВТОРИ В БРОЯ Йордан Тодоров
Зекие Емин
Камелия Величкова
Мая Стефанова Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ Щиляна Андонова I стр. 17, 19, 20, 21
Михаил Новаков I стр. 18
Панайот Бърнев / Български визуален архив I стр. 2–5, 7
Hugo Glendinning I стр. 8
lana Pinho I стр. 27
Thomas Jorion I стр. 12, 15
Vincent Alpino I стр. 11
КОРИЦА Lost Art
От пърформанса „Култът към бъдещето“ на Стефан Дойчинов
