"With the Name of a Flower" publication

With the Name of a Flower С имена на цветя

Vera Hadzhiyska Вера Хаджийска 1

With the Name of a Flower С имена на цветя

Vera Hadzhiyska Вера Хаджийска

Детайл от “Шепот”, мултиканална звукова инсталация, Вера Хаджийска, 2019 г. Detail from “Whisper”, multi-channel sound installation, Vera Hadzhiyska, 2019.

Въведение

Тази публикация е създадена за проекта „С имена на цветя“ на Вера Хаджийска и е издадена по повод две изложби със същото име. Първата е самостоятелна дипломна изложба на Вера, част от Магистратурата по Фотография към Университета в Портсмут. Тя ще се състои в Four Corners Gallery (Бетнал Грийн, Лондон, Великобритания) от 3ти до 7ми Септември 2019. Втората соло изложба е част от фестивала НОЩ/Пловдив и ще се проведе в къща Стамболян (Стария град, Пловдив, България) на 13ти, 14ти и 15ти Септември 2019. Проектът на Вера е част от кураторската програма на фестивала. Проектът „С имена на цветя“ бе създаден по време на Магистратурата по Фотография на Вера. Той е продукт на няколко години проучване, работа на терен, интервюта, търсене из архиви и креативни експерименти. Публикацията представя фотографии и части от видео и аудио инсталации на Вера и архивни документи предоставени от Държавен Архив - Смолян, България. В този проект Вера изследва насилствената смяна на имената на мюсюлманското население в България, взимайки предвид миналия и настоящия исторически и политически контекст. По време на кампаниите за промяна на имената през периода от 1912 до 1989 г., българските мюсюлмани са били принудени да се отрекат от своите рождени мюсюлмански имена в замяна на по-традиционни български (славянски) алтернативи. Кампаниите са били придружени с различни степени на насилие, цензура, пропаганда и репресии. Вера изучава в работата си премълчаните и неизказани следи оставени от тези исторически събития и техните ефекти върху съвременната култура и религия в България. Тя изследва как спомените, които са запазени или целенасочено пропуснати от семейните разкази, оформят идентичността

6

и чувството за принадлежност на по-младото поколение. Публикацията съдържа няколко статии, които дават по-широк исторически и политически контекст на работата . Това включва статия от българския историк Евгения Иванова, която представя кратка история на кампаниите за смяна на имената в България в периода между 1912-1989 г. Това е последвано от уводен текст на памфлет от Държавния Архив, написан през 1970 г., който разкрива политическите нагласи от миналото. Най-накрая, есе от Вера Хаджийска предоставя разсъждения върху личните преживявания на артиста и вдъхновението зад проекта. Тази публикация представя историческия и политически контекст, заобикалящ проекта „С имена на цветя“ (докато пътува от Обединеното кралство до България), като подчертава чрез художествени експерименти минали събития, които отекват в съвременната българска култура и продължават да влияят върху формирането на идентичност в наши дни.

Introduction

This publication was created for the project With the Name of a Flower by Vera Hadzhiyska and has been published for two exhibitions of the same name. The first solo exhibition is the University of Portsmouth’s MA Photography graduate show at Four Corners Gallery (Bethnal Green, London, United Kingdom) from the 3rd until the 7th September 2019. The second solo exhibition is part of the arts and culture festival NIGHT/Plovdiv and will take place at Stambolyan House (Old Town, Plovdiv, Bulgaria) on the 13th, 14th and 15th September 2019. Vera’s project was selected to be part of the curated programme of the festival. The project With the Name of a Flower was developed during Vera’s MA Photography degree at the University of Portsmouth. It is a product of several years of research, field work, interviews, searching in archives, and creative experimentation. This publication showcases photographs and excerpts of video and audio installations by Vera as well as archival documents courtesy of the State Archive - Smolyan, Bulgaria. In this project Vera has been investigating the forced name changes of the Muslim population in Bulgaria, taking into consideration the past and present historical and political context. During the multiple regime-led campaigns for name change throughout the period from 1912 until 1989, Bulgarian Muslims were forced to give up their Muslim birth names in exchange for more traditional Bulgarian (Slavic) names. The campaigns were accompanied by various degrees of violence, censorship, propaganda and repression. Vera explores in her work the silent and unspoken traces of these historical events and their effects on contemporary culture and religion in Bulgaria. She investigates how memories that have been preserved or purposefully omitted from family

narratives shape the construction of identity and sense of belonging of the younger generation. The publication includes several articles which provide a wider historical and political context to the work. This includes an article by Bulgarian historian Evgenia Ivanova who presents a brief history of the name changing campaigns in Bulgaria in the period between 1912-1989. This is followed by a translation of a pamphlet from the State Archive written in 1970s, which reveals the political attitudes of the past. Last but not least, an essay by Vera Hadzhiyska offers an insight into the artist’s personal experience and inspiration behind the work. This publication presents the historical and political context, informing the project With the Name of a Flower (as it travels from the UK to Bulgaria), highlighting through artistic experimentations past events that reverberate in current Bulgarian culture and continue to influence the formation of identity.

7

Фотография от серията “Вера”, Вера Хаджийска, 2017 г. Photograph from the series “Vera”, Vera Hadzhiyska, 2017.

Асимилацията като гаранция за просперитет Евгения Иванова

Мюсюлманите, говорещи български език, приемат исляма през периода на османската власт на Балканите (15.-19. в.). Мнозинството правят това доброволно и постепенно – преди всичко, за да избегнат непосилни данъчни тежести. Традиционната историография обаче, мотивирана от няколко неавтентични „летописа”, произведени през 19. и дори през 20. век, и от различни късни политически конюнктури, настоява върху масовия насилствен характер на ислямизацията – за разлика от останалите балкански историографии. Въпреки че тезата за насилията не се подкрепя нито от документални свидетелства, нито от модерните изследвания, тя продължава да е доминираща в масовото съзнание. Едно от конюнктурните основания за трайното поддържане на тази теза са периодичните политики на асимилация, провеждани от българската държава в различни периоди – първоначално по отношение на българите мюсюлмани (помаците), а през 70те и 80-те години на 20. в. и по отношение на по-многобройното турско население, наречени популярно „възродителен” процес. Първата смяна на мюсюлманските имена се случва през 1912-1913 г. по време на Балканските войни, когато България усвоява османски територии, населени с мюсюлмани. След войните част от тези територии остават български, други преминават под управлението на Гърция. Преименувани и насилствено покръстени в православието са около 200 000 помаци. Джамиите са превърнати в черкви, на много места има издевателства. Официално това е акт на Българската православна църква, но държавата изцяло го подкрепя – в множество случаи чрез своята

10

армия или полиция. След Втората балканска война, задължено от международни договори, либералното правителство връща имената на помаците. Настъпва период на относително спокойствие – до средата на 30-те години на 20. в., когато на власт идва силно националистическо правителство, което – още през 1934 г. – „побългарява” цялата топонимия, а веднага след това започва стъпки към нова смяна на личните имена. Този път политиките са много по-предпазливи. През 1937 г. в Смолян (Южна България – център на най-гъсто населения с помаци регион) се създава дружество „Родина” с основна цел – модернизацията на помаците. Дружеството е провъзгласено за инициирано от самите помаци (всъщност - няколко фамилии с ниско образование), но е умело направлявано от християни, служители на Църквата и на Министерството на образованието. Ролята на държавата проличава отчетливо през следващите години – особено по време на Втората световна война (1942 г.), когато е гласуван специален Закон за промяна на именната система, който - този път – не засяга религията. До 1944 г. отново са сменени имената на повечето помаци. Официално това е извършено „доброволно”, но съществуват документи за множество насилия, включително – употреба на оръжие. След 1944 г. комунистическата власт, следваща стриктно съветската доктрина за пролетарския интернационализъм и приоритета на класата над нацията, връща имената и осъжда действията на „Родина”. Председателят на дружество дори е осъден на смърт и разстрелян.

Assimilation as guarantee of prosperity Evgenia Ivanova

Bulgarian-speaking Muslims adopted Islam during the Ottoman rule in the Balkans (15th-19th c.). The majority of them did so voluntarily and gradually – mostly to avoid the unbearable tax burdens. Unlike other Balkan historiographies, however, traditional historiography, grounded in several inauthentic “chronicles” of the 19th and even 20th centuries, as well as in different later political realities, maintains that forced mass Islamisation was perpetrated. Notwithstanding the fact that the thesis of violence is unsupported either by documentary evidence or by modern research, it still dominates the mass consciousness. One particular reason for the long-standing advocacy of this view were the recurring assimilation policies of the Bulgarian state over different periods - initially towards the Muslim Bulgarians (Pomaks), followed by the popularly known “Revival” process of the 1970s and 1980s towards the greater Turkish population. The first change of Muslim names occurred in 1912-1913 during the Balkan Wars, when Bulgaria acquired Ottoman territories inhabited by Muslims. After the wars, parts of those territories remained within Bulgaria, while others went under the rule of Greece. Nearly 200 000 Pomaks were renamed and forcibly converted to Orthodoxy. Mosques were transformed into churches, and acts of brutality were carried out at many places. Officially, the campaign was headed by the Bulgarian Orthodox Church, but with the full support of the state - in many cases assisted by the army or police. After the Second Balkan War,

under international treaties, the liberal government restored the Muslim names to the Pomaks. A period of relative calm descended until the mid-1930s, when a strong nationalist government came to power, promptly “Bulgarianising” all toponyms in 1934 and setting in motion a name-changing campaign immediately afterwards. This time, policies were far more cautious. In 1937, in Smolyan (Southern Bulgaria, centre of the region most densely populated with Pomaks), the society Rodina was founded with the main purpose to modernise Pomaks. The Society was proclaimed to have been initiated by the Pomaks themselves (in fact, by several under-educated families), but was skilfully orchestrated by Christians, church officials and the Ministry of Education. The role of the state became clearly apparent in the years that followed, especially during the Second World War (1942), when a special Law for amendment of the naming system was passed, which this time did not affect religion. By 1944, the names of most Pomaks had been replaced again. Officially, this happened “voluntarily”, however, a number of documents exist evidencing the multiple acts of violence, including the use of weapons. After 1944, the Communist government, strictly following the Soviet doctrine of proletarian internationalism and priority of the class over the nation, restored the names and condemned the actions of Rodina. The president of the society was even sentenced to death and executed. Regardless of the “proletarian internationalism”, in the early 1950s, after the expulsion

11

Въпреки „пролетарския интернационализъм”, още в началото на 50-те години – след като изселва 155 000 български турци – властта провежда смяна на паспортите и упражнява натиск за записване на мюсюлманите с български имена. Оттук нататък процесите на етническо прочистване и на асимилация ще бъдат взаимно обвързани: когато (поради отказ на Турция) изселването се оказва невъзможно, започват да се обмислят стратегии за асимилация, засега – без турците, за които се предвижда постепенно да бъдат „прочистени”. През 60-те години, когато става ясно, че доктрината за „класата преди нацията” не работи, без много шум са преименувани циганите мюсюлмани и немногото татари. „Родина” е реабилитирана. В някои области са направени опити за асимилация и на помаците, предизвикали съпротива. Именно тогава, вероятно, е изобретен инструментът, който ще осигури бъдещия успех на процеса: преименуването се представя като хрумване на местната власт, а централната се явява като отменилия го спасител. През 1969 г. е сключена още една изселническа спогодба с Турция, благодарение на която заминават нови 130 000 души. Спогодбата не се отнася за помаците. Към тях е приложена друга политика: още през следващата (1970 г.) властта издава постановление за преименуването им. До 1974 г. процесът е приключен. Сменени са не само имената, но е забранено и носенето на специфичните за религията облекла. Променят се имената и на починалите предци, изтрити дори от надгробните камъни. На някои места процесът е извършен с издевателства и жертви. Още през 70-те години, постепенно – област по област – започва преименуването и на турците. Процесът е апробиран отново в Смолян, където (през 1975) 5 000 турци

12

получават български имена под предлог, че са всъщност ислямизирани българи, забравили родния си език и проговорили на турски. Този модел става валиден за все повече региони, на чиито жители – с помощта на „учените” от различни области на хуманитаристиката - е приписан „български родов корен”. Така, до 1984 г. са сменени имената на турците от смесените селища и със смесени бракове, за да се стигне до зимата на 1984-1985, когато властта вече се хвали, че „в България турци няма!” Отново е повторена процедурата с облеклата, болничните документи и надгробните камъни. Отново са упражнени насилия. Както се вижда, международно известният скандален процес, наречен „възродителен”, последван от гигантското етническо прочистване (през 1989 се изселват 360 000 турци), не е замислен чак през 1984 г., не е внезапно хрумване на нечие параноично съзнание, а е дългосрочна и целенасочена политика на българската държава – независимо от смяната на различни управления. След демократичните промени от 1989 г. такъв процес изглежда невъзможен. Има, все пак, немалко индикации – особено при управлението на „патриотичните сили” в момента – за известна склонност към подобни политики. На някои места беше предприета смяна на топонимията, винаги предшествала смяната на личните имена. Дружество „Родина” беше възстановено, а с него – и копнежите за „единна българска нация”, чиято „чистота” се привижда от някои среди като единствената гаранция за просперитет.

Евгения Иванова

of 155 000 Bulgarian Turks, the government launched a passport-changing campaign and Muslims were subjected to pressure to adopt Bulgarian names. Since then, the processes of ethnic cleansing and assimilation would become intertwined: whenever (because of Turkey’s refusal) deportation was not possible, assimilation strategies were deliberated, at that time excluding the Turks, for whom gradual “cleansing” was envisaged. In the 1960s, when it became obvious that the “class-before-nation” doctrine was not working, Muslim Gypsies and the few Tatars were stealthily renamed. Rodina was rehabilitated. Attempts were made in some areas to assimilate those of the Pomaks who had put up resistance. It was probably then that the tool which was to ensure the future success of the process was invented: the renaming was presented to pass as a notion of the ​​local government, while the central government appeared to act the role of the repealing rescuer. In 1969, another expatriation agreement was made with Turkey, which saw the exodus of another 130 000 people. The agreement did not apply to the Pomaks. For them, a different strategy was implemented: in the following year (1970), the government issued a decree on their renaming. By 1974, the process was completed. Not only were the names replaced, also banned was religious clothing. The names of deceased ancestors were changed as well, including even those whose inscriptions on the tombstones had faded away. At some places, the process was carried out with violence and victims. Already in the 1970s, gradually, district by district, the renaming of the Turks began. Again, the process was formally endorsed in Smolyan, where (in 1975) 5 000 Turks adopted Bulgarian names on the

pretext that they were in fact Islamised Bulgarians who had forgotten their native language and spoke in Turkish. The model became valid for more and more regions, whose inhabitants, with the help of “scientists” from various fields of the humanities, were ascribed “Bulgarian lineage”. Thus, the names of the Turks from the mixed population settlements and mixed marriages became replaced by the winter of 1984-1985, when the government was already boasting that “There are no more Turks in Bulgaria!” The procedure with the clothes, hospital papers and tombstones was repeated. Again, there was violence. As can be seen, the internationally notorious “Revival process” followed by the huge ethnic cleansing (360 000 Turks emigrated in 1989) was not conceived in 1984, was not a sudden idea of a paranoid consciousness but a long-term and targeted policy of the Bulgarian state - regardless of the succession of several different governments. After the democratic changes of 1989, such a process seems impossible. There are, however, quite a few indications - especially during the government of the “Patriotic Forces” at present - for a certain propensity for such policies. In some places, a change of toponyms was undertaken, which has always preceded the change of names. The Society Rodina was restored, and with it the longing for a “unified Bulgarian nation”, whose “purity” is seen by some circles as the only guarantee of prosperity.

Evgenia Ivanova

13

Препоръчана литература* / Recommended Literature*

Аврамов, Р., Икономика на „възродителния процес”., С., 2016 Бюксеншютц, У., Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци. 1944-1989, С., 2000 Георгиев, В. и С. Трифонов, Покръстването на българите мохамедани. 1912-1913. Документи, С., 1995 Желязкова, А., Разпространение на исляма в Западнобалканските земи под османска власт. ХV-ХVII век., С., 1990 Иванова, Е., Отхвърлените „приобщени” или Процеса, наречен „възродителен”. 1912-1989, С., 2002 Стоянов, В., Турското население в България между полюсите на етническата политика, С., 1998

Eminov, A., Turkish and other Muslim Minorities, London, 1997 Ivanova, E., Islam, State and Society in Bulgaria: New Freedoms, Old Attitudes?, In: Elbasani, A. and Olivier, R. (ed.), Managing Islam and Religious Pluralism. Governing Islam in Plural Societies, Journal of Balkan and Near Eastern Studies, 1, European University, Florence, 2017 Ivanova, E., The “Renaming Process” among the Pomaks: Thirty Years Later, In: Forced Ethnic Migrations on the Balkans: Consequenses and Rebuilding of Societies, Sofia-Tokyo, 2006 Poulton, H., The Balkans. Minorities and States in Conflict, London, 1993 Simsir, B., The Turks of Bulgaria (1878-1985), London, 1998

* Източниците на Английски и Български са разлrчни. Моля използваите и двете колони. * The sources in English and Bulgarian are different. Please reffer to both columns.

15

Тази и следващата страница: фотографии от серията “Вера”, Вера Хаджийска, 2017 г. This and the following page: photographs from the series “Vera”, Vera Hadzhiyska, 2017.

Тази страница: “Черна дъска”, видео пърформънс, Вера Хаджийска, 2018 г. This page: “Black Board”, video performance, Vera Hadzhiyska, 2018. Следващата страница: “Списък на български светски имена“, корица, Смолян, 1970 г. С любезното съдействие на Държавен Архив - Смолян. Following page: “List of Bulgarian world names”, booklet cover, Smolyan, 1970. Courtesy of State Archive - Smolyan.

22

Бележка:

Note:

Този текст представлява въведение към две брошури озаглавени „Списък на български граждански имена“ и „Списък на български светски имена“ издадени от Окръжен Народен Съвет, Смолян пред 1970г. Съответните книжки представляват списъци с одобрени от правителството български имена. „Списък на български светски имена“ съдържа 154 женски и 171 мъжки имена; „Списък на български граждански имена“ представя 569 женски и 845 мъжки имена заедно със символичното им значение. И двете брошури са печатани в тираж 3000. Издадени са в периода на масова кампания за смяна на мюсюлманските (турско-арабски) имена на българите мюсюлмани с български имена. От текста си личи силната пропаганда и стремеж на правителството за убеждаване на населението в правотата на твърденията в текста. В първата част на текста, млади родители биват укорявани в избора на чужди имена за своите деца. Но това е само претекст за отваряне на темата свързана с произхода на имената на българското население. Втората половина на текста прави рязък завой концентрирайки се върху наличието на арабско-турски имена сред българското население. Усеща се ожесточеното желание на правителството за премахването на тези имена. Открито е посочен политическият пример, който читателите са призовани да следват, не само в избора на „правилно“ име за себе си и за своите деца, но и във всято друго отношение на живота. Включих този текст в тази публикация, защото според мен той показва отношението на партията и държавата през 70-те години към различието у хората.

This text was written as an introduction for two pamphlets titled “List of Bulgarian citizen names” and “List of Bulgarian world names” and was published by County People’s Council, Smolyan in 1970. The respective pamphlets contain lists of state-approved Bulgarian names. “List of Bulgarian world names” contains 145 female and 171 male names; “List of Bulgarian citizen names” presents 569 female and 845 male names together with their symbolic meaning. Both pamphlets were printed in edition of 3000. They were published in the period of a mass campaign for changing the Muslim (Turkish-Arabic) names of the Bulgarian Muslims with Bulgarian (Slavic) names. The introductory text demonstrates the strong propaganda and intent of the government to persuade the nation in the validity of the claims made in the text. In the first part of the text, young parents are reprimanded for the choice of foreign names for their children. However, this is simply a pretext to open the topic about the name origins of Bulgarian people. The second part of the text makes a sharp turn by concentrating on the presence of Turkish-Arabic names within the Bulgarian population. Reading the text, one can sense the fierce desire of the government for the abolition of these names. The political example that readers are urged to follow, not only in choosing the right name for themselves and their children, but in every other aspect of life, is openly cited. I have included this text in the publication because I believe it illustrates the attitude of the government and the state in the 1970s towards difference.

Вера Хаджийска

Vera Hadzhiyska

Личните имена на новородените – основание за патриотично възпитание на населението от окръга статия от архивен документ, 1970г.

Въпросът за патриотичното възпитание на нашия народ е изключително важен, тясно свързан с личните имена на новородените, младото поколение и цялото българско население. Роди се дете, зарадват се млади и стари, изкъпят го, закърмят го и още от първите дни трябва да му определят име за цял живот. Име, което може да му тежи, да го гнети или да го прави горд, че е син на своя народ. В миналото това е ставало лесно, по вековна народна традиция. Сега избирането на име е значително по-сложно. Болшинството от родителите правилно избират хубави и звучни български имена като: Пламен, Бойко, Румен, Искра, Светла и др., но има и такива родители, които не съзнават поражението, което нанасят с даването на чужди, западни имена на своите деца. И това те вършат от стремеж да бъдат оригинални. Да не повтаряли баналните имена на своите деди. Наистина това явление е и срамно, и смешно! Сега младите родители търсят нови, модерни имена за рожбите си. Старите български имена им се виждат прости и отживели. Много често не се държи сметка за произхода на името. Съседите записали детето си Нели; и те се увличат и записват дъщеря си Поли. В регистрите за раждания се четат какви ли не детски имена, названия на различни цветя, все от чужд произход – Жасмина, Камелия, Орхидея, Цекламина и други. Днес процесът за даване преднина на небългарски и неславянски имена се засилва и това

24

не може да не ни безпокои. В далечното минало църквата, джамията и религиозният мироглед са налагали имената на различни календарски светци и пророци, а днес родителите и близките сами принасят децата си в жертва на модата и чуждото. Мохамеданските имена са наложени с насилие, съпроводено с безброй жестокости и страдания, с огън и меч, с кръв и сълзи. Те са последица не от свободната воля на човека да избира едно или друго име, а от срамната, позорна и варварска асимилаторска политика на турския феодализъм. В ония трагични дни, преди около 300 години, когато голяма част от родопските българи са били принудени от поробителя турчин да приемат мохамеданската религия, на церемония по потурчването, найсъщественото е било промяната на българското лично собствено име. Новите мохамедански имена са били непонятни за родопчаните, които не са знаели езика на поробителя. Тези имена по религиозна традиция през последните три столетия са били предавани на синове и дъщери. Нашите лични имена по корен и произход са старобългарски, славянски или чужди, дошли в езика ни преди столетия и побългарени. Повечето от тях са създадени в миналото, но има и нови, които се създават сега. В по-голямата част от нашите имена е вложено пожелание на родителите за бъдещето на детето: живот, здраве, сила и храброст, телесна хубост, качество за характера и др. Една от задачите, която изпълняват

Personal names of newborns – grounds for patriotic upbringing of the population in the district article from archival document, 1970

The patriotic upbringing of our people is a question of utmost importance, closely related to the names given to newborn children, the young generation and the entire Bulgarian population. A child is born, young and old rejoice, the infant is bathed and breastfed, and already in the very early days has to be given a name for a lifetime - a name that may become burdensome or embarrassing, or otherwise evoke pride in being offspring of its people. In the past, everything was uncomplicated and followed an age-old folk tradition. Nowadays, choosing a name has become much less straightforward. For most of their part, parents correctly decide on nice, resounding Bulgarian names like Plamen, Boyko, Rumen, Iskra, Svetla, however, there are also parents who fail to realize the damage they cause by giving their children foreign, Western names, driven by the urge to be original, to avoid reiteration of the trivial names of their ancestors. A phenomenon that is indeed both shameful and ridiculous! Young parents are now looking for new, modern names for their offspring. Old Bulgarian names are viewed as plain and outdated. More often than not, the origins of the name are not taken into account. The neighbours have named their child Nellie so they follow suit and name their daughter Polly. All sorts of children’s names can be seen in birth records, names of different flowers, all of them of foreign origin - Jasmine, Kameliya, Orchid, Cyclamina and the like. Today, the process of giving priority to nonBulgarian and non-Slavic names is escalating and

that should be a concern for us. In the distant past, it was the church, the mosque and the religious worldview that imposed the names of various religious calendar saints and prophets, while now the parents and relatives themselves offer their children in sacrifice to fashion and foreignness. Mohammedan* names were enforced with violence, countless atrocities and suffering, with fire and sword, with blood and tears. They did not originate from man’s free will to choose one’s name, but followed from the shameful, infamous and barbaric assimilation policy of Turkish feudalism. In those tragic days about 300 years ago, when a great part of the Bulgarians of the Rhodope Mountains adopted Mohammedanism* under compulsion at ceremonial conversion rituals, the crucial moment was the replacement of the Bulgarian names. The new Mohammedan names were incomprehensible to the people of the Rodopi Mountains, who did not know the language of the oppressor. Over the past three centuries, by religious tradition, those names have been passed on to sons and daughters. Our personal names are rooted in Old Bulgarian, Slavic or other languages, adopted and adapted to the Bulgarian language centuries ago. Most of them originated in the past, but there are new ones too. For the most part, they reflect the parents’ wishes for the future of their child: long life, health, strength and courage, beauty, personality trait among others. One of the tasks that the Chairpersons and Secretaries of the Municipal People’s Councils and the Civil Status Officers have to perform is

25

председателите и секретарите на общинските народни съвети и длъжностните лица по гражданско състояние, е записването личните имена на новородените деца. Често пъти поради увлечение на някои родители да дават чужди, небългарски имена на децата си, от криворазбран стремеж да бъдат оригинални се създава повод за спорове между тях и длъжностните лица по гражданско състояние. Наистина на родителите се предоставя свобода да избират на децата си имена, каквито пожелаят, но тази свобода не бива да се изгражда в чуждопоклонство. Какъв българин е този баща, които записва детето си на чуждо - небългарско име. Въпросът за личните имена не е само семеен, той е и обществен. Както езикът, народното творчество и обичаите, така и личните имена на хората говорят за културата на народа, за неговия патриотизъм, за способността да цени, съхранява и правилно за развива това национално наследство. За пресичане тенденциите на нихилизъм, извращения и чуждопоклонство при даване на лични имена е необходимо да се разяснява на родителите историята на България от позициите на марксизма-ленинизма. Нужна е марксистката преценка за обществената роля на видните дейци на България. Нашите предшественици на тази земя, на това кръстовище са се борили самоотвержено за отстояване на българската държава и за спасяване на славянството от асимилация в продължение на векове, при изключително тежки условия. Това е изисквало

26

огромно напрежение на силите и големи жертви. Записването на българските имена трябва да се постави на широка основа. Нужно е да се събуди интерес у всички родители да избират за своите деца красиви и звучни български имена. Нужно е това патриотично дело да се подкрепя и подпомага за пълния му успех. Наложителна е настойчива, близка практическа работа в родилните отделения и домове, в семейството, като тук намерят място всички организации. Трябва родолюбието да стигне до сърцето на всеки човек и заедно с него да се върви напред. Да носим българско име е национална гордост и достойнство! Такива имена са носили великите синове на българския народ – Ботев и Левски, дядо Благоев, Димитров, Коларов. Да останем верни на тяхното патриотично дело!

Текст от брошурите „Списък на български граждански имена“ и „Списък на български светски имена“, 1970 г., Държавен Архив – Смолян, ЧП1269, лист 3-4 и 10-11. Целите книги – ЧП1269, лист 1-30.

to record the personal names given to newborn children. Often, the enthusiasm and misconceived striving for originality of some parents in giving foreign, non-Bulgarian names to their children have provoked disputes with the civil status officials. Indeed, parents are granted the freedom to choose their children’s names as they wish, but such freedom should not degenerate into imitation of foreign worship mentality. What Bulgarian would be the father who gives his child a foreign, nonBulgarian name. The question of personal names does not concern the family alone, it is also an issue of public concern. Language, folk arts and customs as well as personal names are indicative of a people’s culture, of its patriotism and ability to cherish, protect and promote that national heritage in a proper way. To overcome the tendencies of nihilism, perversion and imitation in naming newborn children, Bulgarian history must be explained to parents from the Marxist-Leninist point of view. There is a need for Marxist evaluation on the public role of the prominent figures of Bulgaria. In this land at a crossroads, for centuries our ancestors fought in extremely harsh conditions to defend the Bulgarian state and the Slavs against assimilation. That called for tremendous strength and great sacrifices. The question of giving Bulgarian names to newborn children should be considered on a broad basis. There is a need to awaken the interest in all parents in selecting beautiful and resounding Bulgarian names for their children. The complete success of this patriotic deed calls for help and

support. It is imperative that we work closely with maternity wards and homes, as well as with the families, with all organizations being involved in the process. The love for the country must reach every person’s heart and together move forward. To have a Bulgarian name is a matter of national pride and dignity! Such names were borne by the great sons of the Bulgarian people - Botev and Levski, Blagoev, Dimitrov, Kolarov. Let us be faithful to their patriotic work!

Text from the pamphlets List of Bulgarian citizen names and List of Bulgarian world names, 1970, State Archive - Smolyan, ЧП1269, pages 3-4 and 10-11. Full pamphlets – ЧП1269, pages 1-30. *The terms Mohammedan and Mohammedanism were used in Bulgaria to refer to Muslim and Islam respectively.

27

Молба за смяна на име, Смолян, 1970 г. С любезното съдействие на Държавен Архив - Смолян. A name change request form, Smolyan, 1970. Courtesy of State Archive - Smolyan.

“Заличени”, Вера Хаджийска, 2018 г. “Erased”, Vera Hadzhiyska, 2018.

Тази и следващата страница: фотографии от серията “Вера”, Вера Хаджийска, 2017 г. This and the following page: photographs from the series “Vera”, Vera Hadzhiyska, 2017.

Името като символ на религиозна, национална и културна идентичност Вера Хаджийска „Откриваме своята нация - както откриваме и себе си - в историите, които ни разказват, песните, с които ни приспиват, игрите, които играем като деца, героите, на които сме научени да се възхищаваме, и враговете, от които се страхуваме и мразим.“ - Рос Пуул (2003, с. 275) Докато растях, баба ми и дядо ми никога не са ми обяснявали религиозните си вярвания и традиции. Не знаех, че са мюсюлмани или че са имали мюсюлмански имена преди българските, които използват днес. Фактът, че роднините ми са били принудени да променят имената си, никога не се е споменавал в историите, които са ми разказвали като дете. Тази информация не присъстваше в историята на семейството ми. Доколкото аз знаех, това никога не се е случвало. Въпреки това, то е факт. Случило се е на безброй хора в България. Родителите ми ме отгледаха без религиозна нагласа и тъй като официалната религия на България е православно християнство, ние празнувахме християнските (национални) празници като Великден и Коледа. Празненствата, свързани с исляма (като Рамазан и Курбан Байрам), винаги са били на заден план - присъстваха, но никога не бяха обяснени. Не разбирах значението им и просто предполагах, че са нещо нормално, което не изисква допълнително обяснение. Едва преди три години, когато започнах да създавам артистични проекти вдъхновени от семейството ми, да изследвам българската история и да интервюирам роднини, осъзнах защо те никога не са говорили открито за религиозния си произход. Прародителите ми са живели по време на размирици. За да преодолеят тези трудности

36

и да защитят семействата си са се научили да се адаптират. Животът по време на комунистическия режим в България не е бил лесен. Въпреки, че много хора говорят за социализма с носталгия, има много други, които премълчават жестокостите, които са преживели. Тридесет години след падането на комунизма, много от тези истории излизат на бял свят - спомени за трудови лагери, принудително изселване, насилствена смяна на имена и други. „С имена на цветя“ е художествен проект, формиран от изучаването на миграция, културна и национална идентичност, история и колективна памет. Той започна като лично проучване на промените на имената през 70-те години, които моите прародителите са преживели, но бързо се превърна в историческо разследване на факти и дати. Прекарах значително време, опитвайки се да науча историята и разбера политиките за смяна на имената. В резултат на това станах все по-заинтересувана от следните въпроси: какви са последиците от принудителното преименуване, държавната пропаганда, използваното насилие и репресии, сред хората, които са преживели тези събития и техните потомци? Какви са следите, оставени от тези събития върху съвременната култура, религия и национална идентичност? Промяната на името не е единственото нещо, което е засегнало мюсюлманите в България по онова време. Насилието, репресиите и дискриминацията, които са придружавали кампаниите за преименуване са това, което е оставило траен отпечатък върху хората (тяхната психологическа нагласа, идентичност, и спомени). Според Луи Алтюсeр (1971, p.163), чрез идеология, от индивиди ние биваме трансформирани в субекти. Алтюсeр нарича този процес „интерпелация” или „повикване”. Името ни, действа като индикация за нашата субективност и усещане за себе си.

The name as a symbol of religious, national and cultural identity Vera Hadzhiyska We discover our nation – as we discover ourselves – in the bed-time stories we are told, the songs which put us to sleep, the games we play as children, the heroes we are taught to admire, and the enemies we come to fear and detest. – Ross Poole (2003, p.275) Growing up, my grandparents never sat me down to explain their religious beliefs and traditions. I wasn’t aware they were Muslim or that they had Muslim names prior to the Bulgarian names they use today. The fact that my relatives were forced to change their names never appeared in my bedtime stories. It wasn’t part of my family narrative. For all I knew, it never happened. And yet, it did. It happened to countless people in Bulgaria. My parents raised me with no religion in mind and since Bulgaria’s official religion is Orthodox Christianity, we celebrated the Christian (national) holidays like Easter and Christmas. The celebrations associated with Islam (like Ramadan and Eid) were always in the background – present but never explained. I didn’t understand their meaning, and simply assumed they were something normal that did not require further questioning. It wasn’t until three years ago when I started creating work about my family, researching Bulgarian history, and interviewing relatives, that I realised why my grandparents never openly talked about their religious background. They lived through a period of turmoil, and in order to overcome hardship and protect their families, they learned to adapt. Life during the communist regime in Bulgaria wasn’t easy. Although many people talk about the socialist era with nostalgia, there are many more who remain silent about the

atrocities they endured. Thirty years after the fall of communism, many of these stories are coming to light, memories of labour camps, mass emigrations, forced name changes and more. With the Name of a Flower is an art project informed by the study of migration, cultural and national identity, history and collective memory. It began as a personal investigation of the name changes during the 1970s which my grandparents lived through, but quickly evolved into an historical excavation of facts and dates. I spent a significant part of my research trying to learn the history and comprehend the policies of the name changing campaigns. As a result, I became increasingly concerned with the following questions: what were the effects of the forced renaming, the violence and repression involved and the state propaganda on the people who experienced these events and their descendants? What are the traces left by these events on current culture, religion and national identity? It is not simply the change of name that affected Muslim people at the time. The violence, repression and discrimination that accompanied the name changing campaigns is what had a lasting effect on people (on their psychology, identity, and memories). According to Louis Althusser (1971, p.163), through ideology, we are transformed from individuals into subjects. Althusser called this process interpellation or hailing. In it, our name acts as a signifier of our subjectivity and our personal sense of self. It represents both who we are and how we are known. When we are hailed using our name, we turn because we acknowledge that we are an individual and part of a wider community, and by extension, part of the state. The implications of forcible state intervention in this process inevitably change both our own sense of self and belonging. 37

То представлява едновременно кои сме и как сме известни. Когато ни повикат по име, ние се обръщаме защото признаваме, че сме индивид и част от по-широка общност, и по подразбиране, част от държавата. Последиците от насилствената държавна намеса в този процес неминуемо променят както нашето чувство за себе си, така и чувството ни за принадлежност. Самата ни индивидуалност бива подкопана и от страх бива потисната, премълчана и след време, забравена. Още с раждането си, получаваме име и заемаме своето място в обществото, където сме под незабавното влияние на семейството, училището, църквата и други държавни институции. Едва доловими, но още по-ефективни в предаването на идеологически послания са медията, визуалната култура, литература, филмите и друга информация, които консумираме всеки ден през свободното си време. Аз израснах, чувайки истории за ужасите на Османското владичество навсякъде около мен. Истории за времена, когато българският народ е бил потиснат и принуден чрез насилие и дори смърт да приеме Исляма. Влиянието им е широко разпространено, и въпреки че не са исторически коректни, тези истории са се вкоренили в съзнанието на хората. Във всички тях, османци, турци и мюсюлмани, са в ролята на злодеи. Никога не съм свързала семейството си с тези репрезентации, но други хора вероятно са. Когато реших да съсредоточа проекта си върху преименуването на българските мюсюлмани, баба ми изрази загриженост за моята безопасност. Забелязах същия страх и у други роднини, което често пораждаше нежелание да говорят за миналите си преживявания и промяната на имената. Някои се съгласиха да споделят, само след като ги уверих, че ще останат анонимни. Страхът от правителството, причинен от начина, по който са били малтретирани и репресирани, остава налице, въпреки че са минали тридесет години след падането на режима, отговорен за тях. Това разкрива, че за българските мюсюлмани,

38

спомените за миналото, които са били спотаени дълго време, все още предизвикват тревожност и безпокойство. Този страх е прикрит с мълчание. Той създава пукнатини в семейната история, той е бариера, която пречи на предаването на информация и спомени между поколенията. С течение на времето това може да доведе до загуба на части от семейната история и колективната памет. Аз вярвам, че е важно младите хора да задават въпроси за своето минало и наследство. Ако не зададем тези въпроси сега, скоро единствените хора, които знаят отговорите им, ще си отидат и заедно с тях ще изгубим ценна част от историята. Окуражаващо, страхът и мълчанието постепенно започват да намаляват и с времето излизат наяве истории на репресирани малцинства и общности. Намерението ми е, чрез художествената си практика да разгледам и критично да се занимавам с тези истории, тъй като смятам, че е важно те да останат живи в нашата колективна памет. Осъзнавайки миналото, се надявам да осмислим съвременните идеи за културна, религиозна и национална идентичност.

Вера Хаджийска

Литература Алтюсер, Л. (1971). Ленин и философия и други есета. Лондон: NLB Иванова, Е. (2014). Ислямизирани Балкани: Динамика на Разказите. София: Нов български университет. Пуул, Р. (2003). Национална идентичност и гражданство. В Алкоф , Л., & Мендиета, Е. (ред.). Самоличности: раса, клас, пол и националност. (с. 271-380). Оксфорд: Издателство Блакуел.

Our very subjectivity becomes undermined and through fear becomes internalised, unspoken and, over time, forgotten. At birth, we are given a name and we take our place in society where we are under the immediate influence of our family, the school, the church and other state institutions. However, the media, visual culture, literature, films and other information we consume daily in our leisure time are subtle, yet even more effective in transmitting ideological meanings. I grew up hearing stories about the horrors of the Ottoman rule everywhere around me. Tales of when Bulgarian people were threatened with violence and sometimes death, to accept Islam as their religion. The influence of these tales was widespread, despite not being historically accurate, and they became ingrained in people’s consciousness. In all of them the Ottomans, Turks, and Muslims were the villains. I never associated my family with these representations, but other people probably have. When I decided to focus my project on the name changes of Bulgarian Muslims my grandmother expressed concern for my safety. I noticed the same fear in other relatives and this made them often reluctant to talk about their past experience and the name change. Some would only talk if I assured that they will remain anonymous. The fear of the government caused by past mistreatment and wrong doings, is still present, even though thirty years have passed since the fall of the regime responsible. It suggests that for Bulgarian Muslims, the memories of the past, dormant for so long, still evokes a sense of anxiety and trepidation. This fear was masked by silence. It created broken family narratives, a barrier to the passing down of information and memories between generations. Over time, this can lead to parts of family history and collective memory being lost. I believe it is important for young people to ask questions about their past and heritage. If we don’t

ask these questions now, soon the only people who know the answers to them will be gone and an important part of history will be lost with them. Encouragingly, the fear and silence are gradually beginning to abate, and histories of repressed minorities and communities are slowly surfacing. It is my intention to examine and critically engage with these stories through my artistic practice, as I feel it is important to keep them alive in our collective memory. Through awareness of the past, I hope to make sense of contemporary ideas about cultural, religious and national identity.

Vera Hadzhiyska

Bibliography Althusser, L. (1971). Lenin and Philosophy, and Other Essays. London: NLB Ivanova, E. (2014). Islyamizirani Balkani: Dinamika na Razkazite [Islamised Balkans: Dynamics of the Narratives]. Sofia: New Bulgarian University. Poole, R. (2003). National Identity and Citizenship. In Alcoff, L., & Mendieta, E. (Eds.). Identities: race, class, gender, and nationality. (pp. 271-380). Oxford: Blackwell Publishing.

39

“Против уроки”, видео, Вера Хаджийска, 2019 г. “Against Evil”, video, Vera Hadzhiyska, 2019.

Фотография от серията “Вера”, Вера Хаджийска, 2017 г. Photograph from the series “Vera”, Vera Hadzhiyska, 2017.

Благодярности Тази публикация и по-важно, двете изложби, за които е създадена, не биха били възможни без помощта и подкрепата на толкова много невероятни хора. Бих искала да благодаря на всички тях, че бяха до мен през цялото това пътуване! На първо място бих искала да благодаря на семейството ми, без което този проект нямаше да е възможен. Родителите и брат ми, баба ми и дядо ми и всички мои роднини, които споделиха своите истории и опит с мен - вие сте вдъхновението зад това произведение и то не би било това, което е, без вашият принос. Сърдечни благодарности на моя партньор, всички мои приятели, колеги и артисти, които ме подкрепиха (и продължават да го правят) през целия период в университета и професионалното ми развитие. На всички хора, които участват в моята група „Peer to Peer Feedback“. Нека продължим да се подкрепяме взаимно за идните години! Огромна благодарност на преподавателите и техниците от Университета в Портсмут, които бяха до мен от самото начало. За тяхната подкрепа и помощ, както академична, така и емоционална. Дълбоко благодаря на всички, които допринесоха за моята кампания за набиране на средства, и на Университета в Портсмут за финансовата подкрепа . Благодаря ви, че направихте всичко това възможно. И не на последно място, бих искала да благодаря на хората и организациите, които оцениха таланта ми и ми дадоха шанс да споделя работата си с по-широка публика. Благодаря на всички, които вярват в мен и този проект, за вашата подкрепа във време на тревоги и съмнения. Благодаря ви за окуражителните думи и разговори. Благодаря, че се радвате на моите постижения заедно с мен. Благодаря, че ми напомняте че мога да постигна това.

44

Юлия, Детелин и Методи Хаджийски, Рена и Алекси Джандарови и много други, които ще останат анонимни. Тони Кавазов, Роби Спотсууд, Малиха Назарали, Зинуе Али (Зина Джаза), Мартина Мадеж, Александра Боару, Кай Уйлсън, Били Джей Линч, Лаура Биволару, Таро Зейн, Таня Хоутън, Олга Буковска, Томас Мартин, Адриано Падиал-Ромеро, Томас Еванс, Греам Суейн, Наоми Уикс, Тони Атанасова, Даниел Димитров, Белинда Делейни, Джуди Харисън, Джонатан Багали, Дана Ариел, Ричард Колкър, Лесли Хаким-Доуек, Джеймс Артър Алан, Ева Балог, Диню Ли, Стийв Уейл, Анди Грегори, Били Коути, Дейвид Кларк, Ръсел Скуайърс, Дарън Пейдж, Дайан Картър, Анджела О Донъхю, Корнелия Шърман, Иван Бошев, Яна Делирадева, Станислава Груева, Държавен Архив – Смолян, Бисерка УчиковаДурева, Светла Занкурова, Лез Бъкингам, Томас Бест, Оливър Уайтхед, Оливър Грунър, Reclaim Photography Festival, Gonzo Unit, Ана Шванц и Рейчъл Мърей, Then There Was Us, Photograd, Work Show Grow, Наташа Каруана, Одри Хоаро, Women in Photography, Ана Фокс и Мария Капажева, Calvert Journal, Лиза Премийак, Post Pravda Magazine, SemiMagazine, Пеги Уикс, F-Stop Magazine, Revolv Collective, Bulgarian Photography Now, Никола Михов, Ивайло Стоянов, EEP Berlin, Мая Христова, Фондация Отворени Изкуства и НОЩ/Пловдив. И много , много други . И накрая, искам да благодаря на Вас, читателят, че отделихте време да разгледате и прочетете тази публикация. Надявам се да Ви е била интересна и вдъхновяваща. Благодаря Ви! Вера Хаджийска

Acknowledgements This publication, and more importantly the two exhibitions it was created for, would not have been possible without the help and support of so many amazing people. I would like to thank all of them for being there for me throughout this journey! First and foremost, I would like to thank my family without whom this project would not exist. My parents, brother, grandparents and all my relatives who shared their stories and experience with me - you are the inspiration behind this work and it would not be what it is, without your kind contribution. My heartfelt gratitude to my partner, all my friends, colleagues and fellow artists who supported me (and continue to do so) throughout University and my professional journey. To all the people who participate in my Peer to Peer Feedback group. Let’s continue to support each other for the years to come. A huge thanks to the lecturers and technicians at the University of Portsmouth who have been there for me since day one. For their encouragement and support, both academic and emotional. My deepest gratitude to everyone who contributed to my fundraising campaign and to the University of Portsmouth for the financial support. Thank you for making this possible. And last but not least, I would like to thank the people and organisations who recognised my talent and gave me a chance to share my work with a wider audience. Thank you everyone for believing in me and my work, for supporting me in times of doubt and stress. Thank you for the encouraging words and conversations. Thank you for celebrating my achievements with me, and thank you for reminding me I can do this.

Bivolaru, Taro Zaine, Tanya Houghton, Olga Bukowska, Thomas Martin, Adriano Padial-Romero, Thomas Evans, Graeme Swain, Naomi Wicks, Alexandra Boaru, Toni Atanasova, Daniel Dimitrov, Belinda Delaney, Judy Harrison, Jonathan Baggaley, Dana Ariel, Richard Kolker, Leslie Hakim-Dowek, James Arthur Allan, Eva Balogh, Dinu Li, Steve Whale, Andy Gregory, Billie Cawte, David Clark, Russel Squires, Darren Page, Diane Carter, Angela O Donoghue, Cornelia Sherman, Ivan Boshev, Yana Deliradeva, Stanislava Grueva, State Archive – Smolyan, Biserka Uchikova-Dureva, Svetla Zankurova, Les Buckingham, Thomas Best, Oliver Whitehead, Oliver Grunner, Reclaim Photography Festival, Gonzo Unit, Anna Schwanz and Rachel Murray, Then There Was Us, Photograd, Work Show Grow , Natasha Caruana, Audrey Hoaroux, Women in Photography, Anna Fox and Maria Kapajeva, The Calvert Journal, Liza Premiyak, Post Pravda Magazine, SemiMagazine, Pagy Wicks, F-Stop Magazine, Bulgarian Photography Now, Nikola Mihov, Ivaylo Stoyanov, EEP Berlin, Maya Hristova, Revolv Collective, Loupe Magazine, Open Arts Foundation and NIGHT/ Plovdiv festival. And many, many more. And finally, I would like to thank you, the reader, for taking the time to look at and read through this publication. I hope you enjoyed it and found it enlightening. Thank you! Vera Hadzhiyska

Yuliya, Detelin and Metodi Hadzhiyski, Rena and Aleksi Dzhandarovi, and many more who shall remain anonymous. Toni Kavazov, Robbie Spotswood, Maliha Nazerali, Zinwe Ali (Zina Jaza), Martyna Madej, Alexandra Boaru, Kye Wilson, Billie Jay Lynch, Laura

45

“С имена на цветя” от Вера Хаджийска Арт дирекция и дизайн: Вера Хаджийска Статии: Евгения Иванова, Държавен Архив - Смолян, Вера Хаджийска Преводи: Вавилон Транслейшънс МД, Вера Хаджийска, Тони Кавазов Печат и проидводство: Mixam.co.uk Използван шрифт: Muller и Freight Snas. © Вера Хаджийска, 2019 www.verahadzhiyska.com Никоя част от тази книга не може да се използва или възпроизвежда по какъвто и да е начин без писмено разрешение. Благодаря!

“With the Name of a Flower” by Vera Hadzhiyska Art direction and design: Vera Hadzhiyska Articles: Evgenia Ivanova, State Archive - Smolyan, Vera Hadzhiyska Translations: Babylon Translation MD, Vera Hadzhiyska, Toni Kavazov Print and production: Mixam.co.uk Typeface used: Muller and Freight Snas. © Vera Hadzhiyska, 2019 www.verahadzhiyska.com No part of this book may be used or reproduced in any manner whatsoever without written permission. Thank you!

С подкрената на Университета в Портсмут и НОЩ/Пловдив With the support of University of Portsmouth and NIGHT/Plovdiv www.port.ac.uk | www.night.bg