Дзен, ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ПОДРЕЖДАШ БИБЛИОТЕКА

Дзен, ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ПОДРЕЖДАШ БИБЛИОТЕКА

Един поглед към библиотеката в дома понякога разказва повече за хората, които живеят в него, отколкото всичко останало. Четем за стила, заниманията и характера им не само по заглавията на книгите, но и по предметите, които са намерили място върху лавиците. Затова ги подреждаме внимателно.

oт ЛИДИЯ МАНОЛОВА

БОГЪТ НА МАЛКИТЕ НЕЩА За какво говорим, когато започваме темата за библиотеката у дома? Място за книгите? Да, разбира се, но знаем, че те могат да бъдат навсякъде - върху масата за кафе в дневната, в ниша в стената, лавици над бюрото, рафт под прозореца или дори наредени на купчина на пода, на една ръка разстояние от любимото кресло за четене. И все пак присъствието на библиотеката в съвременния интериор е елемент по подразбиране - без лавиците, върху които подреждаме колекциите си книги и ценни (за нас) предмети, сякаш домът ни не е завършен. И това наистина е така - библиотеката е онзи елемент от интериора, който определено има нужда от внимание, от време и обмисляне. Особено когато домът е нов и дизайнерът (ако има такъв) се е оттеглил от сцената, собствениците остават пред празните лавици с големия въпрос: какво да ги правим? Преминали през целия изтощителен процес на ремонт и избиране на мебели, те често остават с убеждението, че предметите и книгите, които притежават, са „стари“ и няма „да се впишат“ в новия дизайн. Тревожна мисъл, която води

до обикаляне по магазините, купуване на вази, рамки за снимки, аксесоари, които са от една колекция или се „връзват“ с останалата част от интериора. Да са в златно, да са в хром, да са „изчистени“ или в специален цвят - всички изисквания без основното - истински да им харесват, да напомнят нещо лично, да бъдат преживяване. Резултатът? Душата на дома, неговата персонална атмосфера са завинаги изгубени. В най-добрия случай - до второ четене.

КАБИНЕТ НА ЧУДЕСАТА Дизайнът нямаше да обръща толкова голямо внимание на аксесоарите - вази, свещници, купи, скулптурни фигури и какво ли не, ако тяхното значение за атмосферата у дома не беше така значимо. Но тук е и съществената уловка - това са предмети, които човек избира, защото му харесват, а не защото има нужда от тях. Те са лично преживяване, което не е необходимо да струва много.

Може да е спомен от пътуване или от любим човек, може да изразява отношение към занаят или материал, да е от антикварен магазин или от уличен търговец, може да са намерени на плажа камъни или чудати сухи клони от гората - окото никога не лъже и знае какво му доставя удоволствие. Също като книгите, които са един вид пътуване в други светове, колекциите от предмети носят духа на любопитството и удоволствието от досега с красотата. Заедно с картините, постерите, фотографиите те превръщат наглед обикновените рафтове на библиотеката в „кабинет на чудесата“.

ХОРИЗОНТАЛНО, ВЕРТИКАЛНО, В ЦЕНТЪРА Дали ги следваме интуитивно или не, и тук има правила, които помагат. Не можем да ги степенуваме по важност, но едно от основните неща е да не се опитваме да съберем всичко, което имаме - за всяко нещо е необходимо пространство, за да се покаже то в цялата си красота. Книгите подреждаме по каквато система намерим за добре - тук личните предпочитания са на преден план, защото е важно да знаете къде да протегнете ръка за стихове, къде за албуми за изкуство, къде за романи. Добре е да се редуват вертикално с хоризонтално подредени книги - в различен ритъм по отделните лавици. Хоризонталните се превръщат в перфектен „подиум“ за скулптура, свещ, красиво огледало или друг предмет. Подпрени на рафта картини или други рамкирани неща добавят още визуален интерес към библиотеката.

Добра идея е един предмет да бъде котва за окото - за да се избегне усещането за хаотично събиране на малки предмети. Това може да бъде специален голям албум, картина, абстрактна - всичко, което първо би привлякло погледа.

Когато събираме на едно място всички предмети, които искаме да са ни пред очите, опасността от визуален миш-маш е значителна. Решението е да внимателно колекцията си - следващия път може да сменим героите, но за начало е добре да се придържаме в един основен тон на цветовете. Така различните материали и форми елегантно се нагаждат един към

друг и се обединяват визуално, а цветните акценти не нарушават общата идея. Това не означава, че не можем да комбинираме предмети от различни материали и времена - напротив, интригата се създава именно когато поставим например керамичен съд с напукана, груба повърхност до модерна скулптура с чисти линии. Ако интериорът е проектиран като минималистично пространство, предмети от неперфектен, износен материал или с неправилна форма ще разбият монотонността. Противоположностите се привличат - това важи с пълна сила и в декорацията. Целта е винаги да се избягва предсказуемото, очакваното, да има изненада за окото.

ВЕРНИ НА ИНСТИНКТА

Всичко казано дотук има смисъл само ако се доверим изцяло на инстинкта си за това кое има стойност за нас. Това означава да се откажем от готовите картинки в списания и каталози на декорирани и подредени библиотеки и да започнем свой процес на „това - да, това не“, докато не постигнем подреждане, което отговаря на собствената ни визия. Обикновено не се получава от първия път - може да се наложи да отстъпим назад като художник, който оглежда работата си, и да започнем отначало. В целия процес търсим не само красотата и естетиката, не само се забавляваме, но и в случай че сме го забравили, постепенно откриваме с какво се свързваме, кои сме. Без да се усетим, избираме тема,

която ни вълнува. Затова според нас подреждането на библиотеката е медитация. И още нещо - не е изключение за съвременните интериорни проекти да видим визуализации, които повтарят едни и същи елементи - дивани, маси, килими, спални, че и функционални разпределения. Декоративните предмети и изкуството, личните колекции са това, което може да отличи едно място от друго. Те са тази „инжекция любов“, която даваме на дома си, за да се чувстваме добре в него. Да, библиотеката има ясна функция - да държи любимите ни томове наблизо, когато искаме да заровим нос в тях и да усетим мириса на мастило. В същото време тя е още една възможност да създадем стилно пространство, което разказва личната ни история. Сигурни сме, че има хиляди начини то да бъде направено и колкото и от тях да бъдат споделени, резултатът никога няма

да бъде един и същ. И в това е ключът към тайната магия на библиотеката. |