12 minute read

АРХИТЕКТУРАТА, ПРИРОДАТА И ЛУКСЪТ

Създаването на хармония между тях е най-виталният тренд. Той кани природата в дома, за да се чувства обитателят прекрасно. Колкото по-тотално и ефимерно са заличени границите вън и вътре, толкова по-луксозно преживяване се инспирира. Архитектите, с които разговаряме, го постигат безусловно.

текст Теодора Николова

Advertisement

Вяра Желязкова и Георги Кътов

I/O Architects, www.ioarchitects.com

Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“? Например, че големите витрини не са проблем, а достояние на съвремието; че е по-добре голяма част от бюджета да се насочи към подходящи решения за минимализиране на конструкцията и скрити интелигентни системи, осигуряващи максимален комфорт на обитаване, вместо показно скъпи мебели; че не е все едно дали материалите са естествени или имитация на естествени; че няма по-добро от оригинала. И най-вече, че инвестицията в добър архитект е най-важна за крайния резултат.

Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство? Спомням си един интересен проект за клиент, който беше купил емоционално малка къща от 30-те с още по-малък двор в центъра на София. Програмата му за обитаване беше невъзможна при тези дадености, при това не можеше нито да се надстроява, нито да се достроява. Оставихме къщата такава, каквато е, а решихме да изкопаем целия парцел под нея, т.е. да я “подстроим”. Малкият размер на двора ни позволи да го възстановим върху подвижна платформа и така дворът се придвижваше

Boyana 49, проект I/O Architects, фотография Асен Емилов

Eclipse House, проект I/O Architects, фотография Асен Емилов

Observation House, проект I/O Architects, фотография Асен Емилов

надолу, когато си долу при спалните, а през деня се качваше горе в дневната зона. Интересното е, че това сложно съоръжение, което разработихме с машинен инженер, се оказа не по-скъпо от „луксозен“ асансьор. В този случай свързването с външната среда донякъде може да се нарече оправдан „лукс“. В друг проект използвахме пространството на стълбата в къщата, за да създадем ефект на перископ към гаража в подземното ниво чрез система от огледала, така че през пространството на дневната горе дворът да се отразява и „влиза“ чак долу в гаража (Eclipse house). В Observation house пък качихме остъклена на 360 градуса дневна върху съвременна мастаба, така че когато си вътре, присъствието на лавандуловите и слънчогледовите полета наоколо изцяло те обгръща.

Кое е по-голямото предизвикателство - да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място? Голямо предизвикателство е, когато изискването за гледка и перспектива присъства в заданието, при ситуация с реална липса на такава. Както беше казал един клиент на наш колега с референция Къщата над водопада на Франк Лойд Райт: „За мен липсата на водопад не е проблем!“. Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране? Много ми се иска да вярвам, че чрез работата си демонстрираме изцяло тази идеология. Не сме привърженици на крещящата архитектура, в която е по-важна агресивната изява на архитект или клиент пред деликатната адекватност към контекста.

Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е… Ако трябва да е един, може би Farnsworth House на Мис ван дер Рое, защото границата между вън и вътре е размита едновременно толкова тотално и ефимерно, че преживяването в нея е истински вълнуващо.

Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е… Всяко, без палми и фикус! Прекалено са натоварени социално-естетически…

Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор? За момента наблюдаваме как инвестицията в личното пространство става все по-приоритетна. Противно на досегашните правила, че обикновено най-важна е локацията, сега сякаш по-важно е качеството на самата среда на обитаване, връзката с природата и възможностите за трансформация.

Madeira Residence, проект Радо Илиев, фотография Асен Емилов

Радо Илиев

www.archilovers.com/rado-iliev-iliev

Willows House, проект Радо Илиев, фотография Асен Емилов Bromley Garden House, проект Радо Илиев, фотография Асен Емилов

Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да провокирате и преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“? Обикновено цитати на стилове и видени неща, които не работят с мястото и проекта. Проектирам всяка къща за мястото, на което ще се намира. То информира и дизайна.

Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство? В къщата ми в Лондон обичах да виждам листа от градината на пода в дневната, която се отваряше към нея. Влизаше неканена, но това ми харесваше много. В проектите Madeira, Willows House, Villa DO, House in Streatham, Bromley Garden House и в последния ми проект тук в България присъстват големи отваряеми или неотваряеми остъклявания с гледка към растителност и природа. Те са съобразени с тези гледки и това определи дизайна им.

Кое е по-голямото предизвикателство - да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място? В последния ми проект са използвани всички тези възможности, защото мястото го позволи. Има малък надничащ прозорец, рамкирана гледка и безкрайна гледка. Не мисля, че беше предизвикателство, а късмет да проектирам къща в България на изключително красиво място.

Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране? Звучи като да съм го казал аз. Ходя на едно и също място на почивка в Гърция. Заради гледките и ресторанта край морето, където няма музика. За да чувам само цикадите и вълните.

Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е… Къщата с водопада (Франк Лойд Райт). Защото да проектираш къща над водопад е много рядка възможност.

Магдалена Матанова и Христо Хаджиганчев

MMXX architects, mmxxarchitects.com

Orchard Stone House, проект Радо Илиев, фотография Асен Емилов

Madeira Residence, проект Радо Илиев, фотография Асен Емилов

Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е … Всяко растение, което не би имало нищо против да живее в стая. Иначе не.

Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор? Вече се преосмисля офисният дизайн. Отдавна проектирането на офиси се стреми към по-природосъобразни начини на обитаване, по-обединени и социални пространства за работа, но пандемията наложи и нови критерии. Отворените пространства бяха революция в офисния дизайн, но очевидно това ще се промени. Офисът вече е и част от всички задания за апартаменти и къщи. Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“? Има толкова добри примери за сгради сред природата, че трудното е да се абстрахираме, за да избегнем повтарянето на знакови форми.

Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство? Чрез сетивата, най-често гледка, звук, допир. Останалото е формалност.

Кое е по-голямото предизвикателство - да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място? Зависи от средата, особено трудно е, ако тя е претоварена, тогава единствената гледка е „прозорец на тавана“. Затова подобряването на средата трябва да е кауза на всички архитекти.

Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране? Като архитекти, които се възхищават на неговите сгради, напълно разбираме тази позиция, но като хора от Европа, и то Източна, нашето общуване с природата не е толкова съзерцателно, а по-скоро динамично.

фотография Studio Noise проект MMXX architects, Y House, Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е… Не можем да отговорим толкова категорично, имаме много любими сгради и броят им постоянно нараства. Почитатели сме на сградите на Пeтeр Цумтор, който винаги се намесва адекватно в средата. Голяма част от добрите примери остават само концептуални и непостроени. Според нас по-скоро материалите и простотата на формата определят близостта с природата, а не наподобяването ѝ.

Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е… Като хора, които се занимават с организиране на пространството и внасяне на ред в него, понякога стигаме до смешни изисквания към растенията: възможно най-пастелни листа, бели цветове и подредени в редици, ако може, възможно най-еднакви екземпляри. Но като любители на английския подход към организирането на градини – естествен и пейзажен, можем да приемем всяка проява на непокорната природа.

Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор? Разбира се, това няма как да не повлияе. Но няма да тръгне от нашата географска ширина. Защото това е процес, който първо ще засегне публичните пространства и ролята им за обществения начин на живот, а ние още не сме много силни в доброто организиране на тази градска среда. Ще го усетим по-късно като вече наложена тенденция. При нас вече се вижда как животът на улицата процъфтява. Усеща се и желанието на повече хора да си имат собствено място, къща, близо до природата.

снимка Диляна Флорентин

Виктория Илиева

VIarchitects, viarchitects.com

Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“? Връзката с природата е съвременният лукс. Всеки се стреми да създаде собствен “рай” в двора си, така както си го представя. Клиентите ни имат любими видове дървета, храсти, цветя и ние винаги ги съветваме да избират такива, които се чувстват добре в климата и на съответното място. Голямо предизвикателство е незакрит басейн в активна природна среда и нетропически климат.

Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство? Големите прозорци позволяват на светлината да влезе в къщата. Прозрачност на фасадата, която осигурява гледка към природата от колкото се може повече места в къщата. В този аспект трябва много да се внимава да се осигури и достатъчно уединение за обитаващите. Естествените материали, които ползваме и за екстериора, и в интериора създават подсъзнателна емоционална връзка с околната среда. Активираме усещанията със земни, пастелни цветове, ботанични форми вместо геометрични такива.

снимка Весела Илкова

Архитектурни скици на Simeonovo Alleys, проект на VIarchitects

Как се пресичат природата и луксът в най-новия ви проект Simeonovo Alleys? Поработихме дълго време над това хората, които ще обитават Simeonovo Alleys да се чувстват у дома си и да създадем “timeless” обстановка. Къщите на комплекса с тяхната близост до града ще действат като “магнетично бягство” в един дисциплинирано елегантен растителен оазис. Големите прозорци на стълбите и към градината позволяват на светлината да влиза в цялата къща. В интериора чувството е, че живееш сред природата, но сме се постарали никой да не вижда отвън навътре. Тоест постигаме контролирана връзка с околната среда. Kомплексът е разположен на 20 000 кв.м и върху тази внушителна площ са разположени само 20 еднофамилни къщи. С различни средства създаваме възможност за уединение, изолация и спокойствие. Simeonovo Alleys е с два входа, което органично разделя комплекса на две части, образувайки помежду им естествено парково пространство. Виждаме стилове, които идват и отминават, но има фундаменти, които дават комфорт, свързан с чувствата ни и първичните инстинкти. Естетиката на домовете, светлината, пространството, цветовете и ароматите влияят на цялостното възприятие. Дългогодишните изследвания върху щастието на хората индикират това, което в момента води в списъка на класациите на съвременните трендове, а именно че директният достъп до природата има позитивен, повдигащ настроението ефект. Кое е по-голямото предизвикателство - да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място? Предпочитам да рамкираме определена гледка, като художници, така че всеки прозорец да разказва определена история. С промяната на сезоните, историята се развива и носи своето настроение…

Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране? Ние обичаме “тихата” архитектура, която се вплита в природата.

Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е… Франк Лойд Райт като основоположник на т.н. органична архитектура.

Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е… Фикус и орхидея (заради красивите цветове).

Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) - повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор? Пандемията не е променила съществено това, което хората търсят, но всички имахме време да изследваме какво наистина има значение, да приоритизираме. Сега щастието е в лукса да дишаш свеж въздух, да бъдеш здрав и да прекарваш време с хората, които обичаш. Архитектурата и въобще успешните проекти в това време ще се строят по “човешка мярка” и ще са част от природната среда.

КОГАТО ДОМЪТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА ВАШИЯ СТИЛ

ADVERTORIAL

Beverly Park е бутиков комплекс от затворен тип на Prime Developments International, разположен в най-южната и слънчева част на престижния жилищен район Драгалевци, в непосредствена близост до Природен парк „Витоша“. Състои се от две жилищни сгради с общо 30 апартамента, 14 къщи близнаци със самостоятелни дворове и 2 просторни самостоятелни еднофамилни къщи на площ от 11 000 кв.м. Цялостната концепция на инвеститора е да осигури на живущите една спокойна, сигурна и екологична среда с висока степен на комфорт. Съчетанието от множество удобства с бърз и лесен достъп до централната градска част е сред основните му преимущества. Водещо при проектирането е създаването на комплекс, изпипан до най-малкия детайл – от впечатляващ, богато озеленен вътрешен парк с алеи, водни огледала и външен басейн до фитнес, сауна, масажно студио, детска зона с външен и вътрешен кът, просторен подземен паркинг със станции за зареждане на електромобили. Сигурността на обитателите е гарантирана с 24-часова жива охрана, контрол на достъпа и видеонаблюдение. В комплекса се предлагат както имоти за продажба, така и стилно обзаведени просторни апартаменти и къщи със самостоятелни дворове под наем. Проектът е в напреднал стадий и се планира въвеждане в експлоатация до края на 2021 г. www.beverlypark.bg

This article is from: