М арт
2020 г.
брой 84
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ”
24 ЧАСА В ПЛОВДИВ
КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО КАРАНТИНАТА СВЪРШИ?
My trip to Jordan
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
Нови доброволци в Казанлък
24 ЧАСА В ПЛОВДИВ
К
огато реших да започна това приключение и да дойда в България, и след като проучих малко за страната, беше ясно, че един от първите градове, които искам да посетя, е Пловдив. Обявен през 2019 г. за Европейска столица на културата, той е вторият по население град в България и един от найстарите в Европа. Той привлича внимание, с много неща, като останките от римски времена (Античния театър и римския стадион), стария си град и разбира се, заради многобройните си художествени галерии. И така, възползвайки се от първите почивни дни в България, благодарение на честването на националния празник 3-ти март, използвах възможността да направя екскурзия до Пловдив с моя приятел, а също и доброволец Рубен. Решихме да отидем в неделя следобед, да пренощуваме там и да обиколим града в понеделник сутринта, за да се върнем обратно следобед. Пристигнахме в Пловдив след два часа с автобус от Казанлък. Беше много приятно пътуване, където можех да се насладя на пейзажа: български села, обширни полета и снежни планини. Тъй като беше тъмно, когато пристигнахме (все още сме през зимата и започва да се
стъмва в шест и половина), решихме, че е подходящ момент да пием бира в една от арт кръчмите, които има градът, друга от неговите атракции, свързани с онази артистична и бохемска атмосфера, която се усеща в някои от нейните ъгли. Така оставихме багажа си в хостела, много добре разположен и много евтин (като почти всичко тук), и отидохме в „Art Club Nylon“. Там за съжаление разбрахме, че да бъдеш по-туристически град от например Казанлък, бирата е нещо, което не е толкова евтино. След като прекарахме в бара, слушайки хубава музика и се възхищавахме на неговия интериор, се отправихме в търсене на типичен ресторант за вечеря. Google Maps ни заведе до ресторант „Даяна“ и там се насладихме на една добра „овчарска салата“ (пастирска салата, с домат, краставици, печени чушки, гъби, твърдо сварено яйце, шунка и разбира се, сирене) както и чиния с „лозови сарми“ (лозови листа, пълнени с ориз и кайма) със сос от кисело мляко. За да завършим деня, отидохме да пием последната напитка в „Rock Bar Download“, място в центъра, което предлага музика на живо и където е възможно да се играе Playstation. И като за майтап пуснаха футболен мач между Барса и Реал Мадрид и имаше доста българи, фокусирани върху 3
тази „класика “. На следващия ден искахме да направим обиколка през основните забележителности в града, затова започнахме с кафе и палачинка близо до хостела и решихме да се „изгубим“ малко по улиците. Така открихме някои интересни места като парк „Данов хълм“, в горната част на който е „Часовниковата кула“ и гледка, от която се вижда целият град. След това се приближихме до Римския театър, минавайки през църквата на Света Богородица и се разхождахме по алеите на стария град, възхищавайки се на архитектурата на старите къщи и, разбира се, на всички котки, които живеят по улиците. Завършваме обиколката си с ядене в ресторант, специализиран за супи (друга важна част от българската кухня), „Супа бар“. Тъй като все още имахме няколко часа, за да хванем автобуса обратно до Казанлък и възползвайки се от слънчевия ден, решихме да седнем в един парк, за да почетем малко и да си починем от храната. Накрая се качихме на автобуса в 4 следобед и така приключи 24-часовото ни посещение в Европейската столица на културата. Марта Валверде
КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО КАРАНТИНАТА СВЪРШИ?
Г
ледайки през прозореца, всички започваме да пропускаме страхотното време навън с много въпроси. Какво ще се промени? Ще се промени ли нещо всъщност? Какво е първото нещо, което ще направя, когато приключи тази пандемия? Кой магазин или бар ще посетя първо? Искаме да споделим с вас някои от нашите отговори на въпроса „Какво ще направя, когато карантината приключи?“ Като човек, който винаги обичаше да прекарва време вкъщи да пише, да гледа филми и да прави други дейности на закрито, карантината не ме засяга толкова, колкото някои мои приятели. От добрата страна, това ми дава време да работя върху романа, който пиша, и да изучавам езици. Едно от нещата, които съм сигурен, че ще направя веднага щом приключи карантината, е да се срещна с някои от приятелите си в местните барове и може би да отида и на концерт или два. Аз също ще започна да ходя на фитнес на открито по-
редовно, защото тренировките у дома доскучават наистина бързо. Що се отнася до пътуванията, исках да посетя Букурещ за известно време и определено ще го направя, ако получа възможност преди да напусна България. Като цяло, не обичам да планирам прекалено много неща, така че просто ще го направя един ден, когато всичко това приключи. Рубен Паис
да правя това, за което наистина имам страст. Все още искам да знам повече за „пермакултурата“ и да я практикувам в някои места на WWOOFing във Франция или където мога: обикновено това са биологични ферми с различни цели и търсят доброволци, които да им помогнат и като цяло, те ви осигуряват храна и настаняване на терен и там ще научите много неща.
В наши дни е доста трудно да си представим какъв би бил животът след пандемията, защото бъдещето изглежда несигурно, но не е наистина несигурно? Но със сигурност мисля, че бих отишла в някой парк или ще пътувам някъде и ще направя голяма разходка в някоя претъпкана улица, българска баня или дискотека и ще танцувам много. След това се надявам, че бих моглa да направя своя импровизиран театрален семинар в моя доброволчески проект, но ако не успея, ще го направя така или иначе във Франция и ще взема уроци, за
В заключение, надявам се, че пандемията ще ми помогне да изразсна и ще ме укрепи и да ме включи в тази спешна нужда от общност и солидарност, която мисля, че всички търсим в този век. Анджелик Волф
4
Първото нещо, което ми идва наум, което искам да направя, когато тази изолация свърши, е да отида на плажа. Нормално е, защото живея на остров (Тенерифе) и този „план“ за мен означава „свобода“ и ще бъде най-добрата терапия. Всъщност
в моя регион обикновено казваме: „за всичко лошо e „морето“, за всичко добро e „морето“. Както и да е, сега живея в централната част на България и не е толкова лесно да отидете на „плажа“ за един ден. И въпреки това ще отида, когато дойде лятото и можем отново да пътуваме из страната, но това няма да е първото нещо, което ще направя. И така, първото нещо, което ще направя, е да отида на бар и да пия по бира с приятели, да ги прегърна и да поговорим отблизо, на по-малко от метър. Следващото нещо ще бъде да ядем в ресторант. И по-късно бих искалаа да пазарувам в магазините за втора употреба, които са в града (в родния ми град не са толкова често срещани този вид магазини и ми се струват интересни). Това беше един от моите планове преди около две седмици, точно преди да бъде обявено извънредното положение. И накрая, както казах, когато пътуванията в страната ще бъдат разрешени отново, искам да пътувам
през почивните дни, за да посетя всички градове, които искам да открия: София (невероятно, но все още нямах време да посетя столицата, прекарах там само няколко часа в деня, в който пристигнах в България), Велико Търново, Варна, Бургас … Както и пътувания до някои от граничните страни: Гърция, Румъния, Турция … Доколкото мога! Марта Валверде Никога не е било по-добро време да бъдеш „интроверт“ като човек. За хората, които са свикнали да остават сами у дома, настоящата пандемия на коронавирус е, ако не сбъдната мечта, то поне възможност да се насладят на техните интереси. Но да се изправят пред карантината може да бъде предизвикателство или кошмар за някои от нас, „екстравертните“ хора, на които им е приятно да бъдат в компанията на други хора или дори на тези, които предпочитат да стоят извън зоната си на комфорт.
5
Със сигурност ситуация като тази кара много екстравертни хора като мен, да започнат да мислят, какво да правя след пандемията. Ето няколко идеи за това, което ми дойде наум: -Излезте с приятели, за да се насладите на споделена вечеря или разходка в центъра на града. -Пътувайте и откриваайте повече от Балканския полуостров – Западна България, а може би и повече в Сърбия и Косово … -Отидете до слънчева дестинация и легнете на плажа, в Бургас или Варна. -Лично аз започвам да търся някои възможности, какво да правя след моя проект, за лятото: за стажове например … Слим Меседи
Да започнем от днес
Асоциация на работещите с младежи и доброволци организации в България призовават експертите от
А
ктуално, нали! Младите хора бяха основната цел на много стратегически документи на ЕС, насочени към младежта на общо европейско и национално ниво. Въвличането на младите хора при формирането на младежките политики у нас, обаче, все още не е процес - в него участват млади хора, които и без друго са активни и обществено ангажирани, но не успяваше да обхване младежите от по-малките населени места и, следователно, не отразява адекватно техните потребности. Какво ще стане сега при тази коренна промяна. Ще се променят ли нагласите, не само на младите, на администрацията, на правителствата, предстои да видим. Днес, доброволците на голяма част от организациите в АРМДОБ са на първа линия за да помагат в борбата с Ковид -19. Ние започнахме ... Преди близо година АРМДОБ - Асоциация на работещите с младежи и доброволци организации в България написа и финансира чрез новата програма „Европейски корпус за солидарност“ идеята за нови бъдещи дейности за солидарност в полза на местната общност и младите хора. Проектът има за обща цел насърчаване на младежкото участие в обществените
процеси. В планираните дейности за „Активизъм” чрез които се цели широка обществена видимост организирахме три срещи, като последната от тях беше в гр. Сливен. В нея участваха представители на неправителствени организации от Казанлък, Стара Загора, Трявна, Бургас, София, Мадан, Велико Търново и домакините от Младежки дом Сливен и МОС-Сливен. На нея доброволците Рубен от Португалия и Ивона от Чехия представиха какво е да си доброволец и част от „Европейски корпус за солидарност“, а методът „връстници обучават връстници” се хареса от страна на местните младежи. Разискваха се теми като: развиване на социална чувствителност; умение за съжителстване и ко-
6
опериране с други хора; сътрудничество, толерантност, споделяне на отговорност; информираност за различно мислене и специални образователни потребности, чувство за съпричастност с общността и осмисляне на европейските ценности. Обмениха се и добри практики, а към кмета на гр. Сливен бе отправено предложение Младежки дом Сливен да стане част от семейството на АРМДОБ. Какво предстои никой не знае, но наистина е време да можем да се поучим и започнем от днес…нещо по-добро! От Екип на проект „Овластяване на младите - да започнем от днес”: Красимир Цанев, Красимира Каменова, Маргарита Симеонова, Иво Найденов.
T H ES T R A N G ES O C I A LI S S U E O FT H EH “I K I K O M O R I ”
N
ow that we’re all spending most of our days at home, I thought it would be interesting to bring up a strange social issue that has been affecting Japan for the past couple of decades. Some call them urban hermits. The term Hikikomori (引きこもり) describes people who, according to psychologists and sociologists, suffer from “acute social withdrawal”. Put into simpler words, they are reclusive adolescents and adults, people who refuse to participate in social life and decide to spend their entire lives shut-in at home, living with their parents who provide for them, not working or going to school, for any period of time exceeding 6 months. Usually stemming from background problems such as depression or extreme social anxiety or even more serious psychiatric conditions, this problem affects around 700.000 people in modern-day Japan. Modern technology, which allows our computer screens to be a window to the rest of the world, is regarded as an aggravating
factor to this social phenomenon. Internet addiction, for instance, is a recurring problem in these people, but not regarded by experts as part of the main issue. While some of the Hikikomori have a level of virtual social interaction, their real-life interaction is close to none. Due to their extreme reclusion, it’s a very hard issue to detect and to combat, as it’s quite rare for the alarm to be given in order to give them proper psychological aid, although a lot of the causes for this problem are often treatable through therapy and medication. While Hikikomori are not as common in the rest of the world, there are cases of extremely reserved and shut-in people who spend most of their lives in their
7
room everywhere, although we rarely hear anything about it. Official cases of Hikikomori have been found in the United States, United Kingdom, Morocco, Oman, Spain, Italy, India, South Korea, Finland, and France. These are perhaps the only people in the world whose lives won’t be affected by the Coronavirus situation we’re living through. Keep in mind that being quarantined and being a Hikikomori are absolutely different situations, however, these weeks where we can’t go outside might work as a window into their lives and allow us to empathize with people who are extremely closed or introverted.
Rúben Pais
А в т о р : р у м е нс о м о в Проект „Mutual aid” № 2018-1-BG01-ESC13-061123
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Олегс Радомисленскис, Рубен Паис, Марта Валверде, Слим Месседи, Анджелик Волф.
За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info