Ю НИ
2020 г.
брой 87
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ”
Месец на признателност
ПРОЕКТ „ДЪЛБОКИ КОРЕНИ” ЗА ТРЕТА ПОРЕДНА ГОДИНА
Еко поход до Мегалита
My ESC Experience in Kazanlak, Bulgaria Mutual Aid
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
Пандемия в Унгария и пристигане в България
МЕСЕЦ НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ
С
НЦ „Младежки център за развитиеВзаимопомощ” и СНЦ „Юнайтед Авангард Артист” получиха грамоти от името на Кмета на Община Казанлък: г-жа Галина Стоянова за участието на доброволците им в борбата срещу пандемията Ковид-19 в Община Казанлък. В периода март-април 2020 г. за подкрепа на Общинския кризисен щаб в следните дейности: дежурства
на разкрит телефон за възрастни и нуждаещи се самотни хора, доставка на хранителни продукти на нуждаещи се, разпространение на флайери, които информират за разкрития телефон от Община Казанлък и информация за Ковид-19 и други дейности, подкрепящи кризата в извънредно положение. Този месец се оказва месецът на признателността към двете организации,
3
защото те получиха и Сертификати за съвместна дейност от името на Фондация „Център за европейски инициативи” - подписани от председателката г-жа Красимира Каменова, която е и изпълнителен директор на Асоциацията на работещите с младежи и доброволци организации в България. Красимир Цанев
ПРОЕКТ „ДЪЛБОКИ КОРЕНИ” ЗА ТРЕТА ПОРЕДНА ГОДИНА
H
овите доброволци по проект „Дълбоки корени” на програма „Еразъм+” пристигнаха в гр. Казанлък. Бенефициент по него е младежката организация „МЦРВзаимопомощ”, с финансовата подкрепа на Центъра за развитие на човешките ресурси и асоцииран партньор по него в лицето на Община Казанлък. Младежите тази година са представени и от студенти в Унгария от Йемен, Бангладеш, Пакистан и колумбиец, пристигащ от Испания. За трите години по проекта в Казанлък пристигнаха 41 доброволци от 2018 г. до момента, като тази година те са и с официален статут на хуманитарни работници, съгласно Заповед на Министъра на здравеопазването и със съдействието на Министерство на външните работи. Те ще участват в продължение на 2 месеца в организирането на десетото издание на Eко фестивал в гр. Казанлък, който ще се проведе от 10 юли до 05
август 2020г. Фестивалът се открива на 10-ти юли от 10 часа и ще съдържа 10 тематични дейности, които включват: • • • • • • •
• •
организиране на инициатива „Без пари” забавления за деца с еко насоченост, представяне на страните на доброволците, музикална и кино вечер с прожекция на еко филма „2040” и еко филмите, създадени от доброволците, прожекция на филма на Румен Сомов-„Шипка-сърцето на България”, дискусия на тема: “Живот с нулев отпадък – практични съвети как да намалим отпадъка, който генерираме в ежедневието.” и работни ателиета за направа на еко торбички и паста за зъби, изложба с наименование „10 години еко фестивал”, представяне на книгата на Румен
4
• •
Сомов „Поднасям ви премълчаното. Пандемия” по проект „Поднасям ви премълчаното” на Юнайтед Авангард Артист по програма „Европейско корпус за солидарност”, флашмоб Събитията и работа по проекта ще са съвместни и отразяват от доброволците по младежката медия Theyouth.info по друг 10 месечен проект с наименование „Взаимопомощ” на Програма „Европейски корпус за солидарност”.
Местната общност на града ни ще има възможност да се запознае с тях чрез представяне на страните им на открито в парк „Тюлбе”. За различните събития организацията е поискала подкрепа от различните посолства на страните в България. Подробна програма за събитията организацията ще разпространи след 10 дни. Мария Славова
ЕКО ПОХОД ДО МЕГАЛИТА
В
четвъртък на 4 юни местната ни приятелка Марина имаше рожден ден, така че се събрахме с обичайната ни група български приятели и отидохме на кратък поход до Мегалита край Бузовград, като възнамерявахме да съберем боклук по пътя. Тъй като Естер беше пристигнала само два дни преди това, за първи път се разходихме с най-новия си член. След като се събрахме и изпуснахме автобуса, тъй като не знаехме, че наскоро автобусната спирка се промени поради пътни работи, се качихме на такси за краткото пътуване до Бузовград. Там чакахме българските си приятели, които идваха с колела от Казанлък. Докато чакаме, решихме да посетим малкия музей в това мъничко, но уютно село. Гида на музея ни говори на български 10 минути, което беше добра практика. Не можах да разбера всичко, само няколко думи тук-там за историята на Мегалита, църквата и крепостта в региона. Малко след това пристигнаха приятелите ни и ние тръгнахме нагоре,
като вървяхме един час, докато намерихме „Мъжкият камък“. Гледката на върха на скалата е смайваща, a това беше само сянка на онова, което предстои. Там започнахме да събираме боклук и да правим снимки. Наличието на двама професионални фотографи в нашата група го направи много поинтересно. От „Мъжкият камък“ до Мегалита беше на 25 минути пеша вътре в гората. Продължавахме да събираме всичкият боклук, който намерихме, който за щастие не беше толкова много. Достигайки Мегалита, ние го изкачихме като планински кози и прекарахме няколко мига, съзерцавайки гледката и правейки още снимки, докато не разбрахме, че всички сме много гладни и беше време да започнем нашия пикник. Имахме най-различни неща – сладки и солени. От Португалски сладкиш с пълнеж от скариди, домашно приготвени кракери и американски бисквити , беше достатъчно, за да ни задоволи. След това, запалихме огън и седнахме, докато
5
приятелите ни свиреха на китара. Исками се само да сме наполовина талантливи като тях! Преди да дойде време за залез, събрахме малко повече боклук из района (още веднъж, не беше толкова лошо, колкото очаквах, но тук-там имаше бутилки). След това, отново на върха на скалата, видяхме слънцето, което бавно се спускаше зад планината, с красива гигантска луна зад гърба ни. С приключването на естественото шоу дойде време да слезем от планината и да се върнем в Казанлък. Беше незабравимо преживяване със страхотни приятели, с които се надявам да се срещна отново в бъдеще, след като завърша проекта си. И най-важното от всичко – честит рожден ден на Марина, която реши да прекара 18-ия си рожден ден, почиствайки гората и направи този свят по-добро място за живеене. Рубен Паис
ПАНДЕМИЯ В УНГАРИЯ И ПРИСТИГАНЕ В БЪЛГАРИЯ
П
андемията беше предизвикателство за унгарското общество и икономика, както и за навсякъде по света. След първите шокиращи дни (седмици) се формират няколко инициативи. Нестопанските организации се нуждаят от повече помощ и много хора осъзнаха, че тази ситуация включва подкрепа и „обществен“ начин на мислене. Унгарските артисти продължиха мисията си онлайн. Певци и музиканти пееха и свиреха, актьори и актриси, четяха романи и приказки от домовете си. Учителите се занимават с дистанционно образование в недоразвита система, родителите стават учители по определен начин, специалистите се опитват да работят онлайн, колкото могат, и всеки се опита да създаде нов „пандемичен“ стил на живот. Както в много страни и ние имаме новости, базирани на тази специфична ситуация, напр. редовно ръкопляскане за здравни работници, разработване на велоалеи експоненциално. Множество националности имат свои движения в тази област и всички те са специални, тъй като обществата са се превърнали в общности. Сред онлайн движенията имаме едно добре функциониращо, наричано е „# vegyélhazait“, което буквално означава да купувате родни продукти и да използвате унгарски услуги. Страхотно е, тъй като имаме
пряк контакт с предприемачи. Близостта става все по-важна в днешно време, особено по време на пандемията. Видях как интересите могат да се трансформират моментално. Приятелите ми се увличат по импровизационния театър и създадоха група „видео-импровизация“. Оттогава се изграждат нови приятелства и аз вече приех някои игри за изграждане на общността към новия ми мултикултурен доброволчески живот. Като Унгарец дойдох от страна, подобна на тази, в която ситуацията с пандемията не
6
беше твърде тежка. От друга страна, моето пътуване за да стана доброволец сега в България е истинска хумористична история. Доволена съм, че можах да дойда в последния момент. Обичам природата и малките общности, затова избрах провинцията и ми е приятно да съм тук. Имаме близка връзка, свързана с доброволците, имам много нови приятели след само няколко дни и харесвам дейностите, по които работим в подкрепа на хората, които живеят тук. Ester
My ESC Experience in Kazanlak, Bulgaria - Mutual Aid
M
y year was full of experience during my 10 months ESC, my interest for the ESC program started in December 2018 after meeting a Turkish volunteer doing his ESC in Tunis, As far as know, about the program, I decided to start to apply, my choice was focused in the Balkan Peninsula. After some weeks of searching for the right project and contacting prospective receiving organisations, I was about to spend 10 months in Kazanlak, Bulgaria. Upon my arrival in Kazanlak, and although the language barrier at the beginning, it was a bit hard for me to get used to less ‘’touchy’’ people (let’s say) comparing to my home country, but quickly I became familiar with the environment as I’m an extrovert person. Really fast I started to feel part of the community, I could count for help not only for my organisation but also from local people around me. During the first month project, I had the opportunity to work with my hosting organisation on ‘’Caps for Kazanlak” campaign (started on November 2018), the
project was organized by YDCMA ORG with the cooperation of the United Avangard Artist and Kazanlak.com. The main idea of the campaign is to collect 1100 KG of plastic caps that will be recycled. The money taken from the recycling of these caps were used for charity, basically, I had the chance to collect the caps each to bring them to a special place for recycling. I was also able to go regularly every week to the elderly house to help old people, and people with disabilities in the daily care centre by organizing events and some games. Making a difference to another person’s life is one of the most rewarding things a person can do even by small things. During my volunteering, I had the opportunity to meet not only other foreigners who came like me but first of all integrate with the local community, and this is why it’s much easier to know culture and customs of the country much better. Besides all this, we got the opportunity to work several times with the municipality of Kazanlak by organizing events and also for the media, which is
7
interesting for me by writing articles or taking pictures... Another point; of course EVS make travelling and discovering country you are living in many ways easier and cheaper, so if you have traveller and discover soul, go for it. For me, it was not only about travelling around Bulgaria but from here I got the chance to visit 5 countries ( Bosnia and Herzegovina, Jordan, Romania, Serbia and Turkey) and doing one photo exhibition about some interesting places to visit. During the COVID-19 pandemic, we were actively involved in voluntary activities for fighting the COVID-19 in the town of Kazanlak, during April and March, the activities included; answering phone calls, delivering food and medicines to people in need, preparation of campaign posters and written materials regarding the pandemic and other types of help related to the crisis. Of course, apart from the abovementioned points, my EVS experience has been far more multifaceted and enriching. Slim Messedi
ч е с т и тп р а з н и кк а з а н л ъ к А в т о р : а т а н а см и т е в
Проект „Mutual aid” № 2019-2-BG01-ESC13-062618
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Олегс Радомисленскис, Рубен Паис, Марта Валверде, Слим Месседи, Естер Хорват, Франческа Джаруссо.
За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info