Issuu

Я нуари

2019 г.

брой 71

мла деж та THE

YOUTH

Д О Б Р О

В О Л Ц И

Т Е

BY THE(Y) VOLUNTEERS

3 4+5

Коледа в Полша

4 неща, които научих за първите 4 месеца от моя ЕДС

SHIPKA

Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44

СЪДЪРЖАНИЕ

Петнадесет годишнината на МЦР-Взаимопомощ

Коледа в Полша Определено Коледа е голям празник в Полша, убедих се в това.

За Бъдни Вечер Аниа, директорката на координиращата ми организация, Акведукт, беше събрала цялото семейство, може би около 20 души. Настроението беше изключително празнично, традицията беше спазена на 100 процента, постни ястия, риба, молитва и четене на Евангилието преди да започнем вечерята, тост от най - възрастните, разменяне на пожелания и облатек - обреден хляб във формата на тънък бял лист. Имаше от всичко и по много. На масата нямаше празно място, а това беше само половината от храната. След това децата пяха коледни песни, дойде Свети Милколай, така наричат поляците Дядо Коледа. Имаше подаръци за всички, дори и за мен - книжка за Аполо 11 на полски, шоколад и специална бира. Разбира се и аз трябваше да изпея песен както всички останали 😉 Избрах си песента в началото на всяка серия на “Четиримата танкисти и кучето”. Това е стар полски телевизионен сериал, разказващ за екипажа на танк Т-34 и за тяхното куче - Шарик, сериал, в миналото популярен и в България. Всички бяха в добро настроение, разговаряха оживено, аз също се включих, къде на английски, къде на смесица от развален полски, английски и аудио - визуални ефекти с ръце, тяло, всевъзможни звуци и постоянно кимане 🙂 На следващия ден, 25.12, ме поканиха на обяд, всички роднини отново бяха там, прекарахме си добре, но честно казано на мен ми доскуча малко. На 26.12. гостувах в семейството на Ева, директорката на посрещащата ми организация, Еко Инициатива. Обстановката беше по - задушевна, не толкова официална, беше много приятно. Разбира се, имаше различни ястия, всички домашно приготвени от естествени продукти. Техният дом се намира в малко селце на близо, в самата гора. Имат двор и се грижат за различни животни - специална порода полски коне, овце, кози, кокошки, пчели и други. Според старо предание, в коледната нощ домашните животни придобиват способността да разговарят с човешки глас със своите стопани, които трябва да споделят с тях от обредния хляб облатек за здраве и благоденствие. Разбира се ние спазихме тази традиция. Повечето доброволци предпочетоха да прекарат коледните и новогодишни празници в чужбина - Германия, Франция, Италия, но аз съм радостен и благодарен че останах в Полша и споделих коледния дух и традиции с гостоприемни полски семейства.

ристигнах в началото на септември и от тогава помагам в организирането на събития, в ПР кампаниите и пиша информация на английски за културния център “А4 – пространство за съвременна култура“, който е и моята посрещаща организация. Мога да ви разкажа в какви събития помагам заедно с другите три доброволки или за брошурата на английски, която четирите създадохме и печатаме всеки месец, но честно казано ми се иска да споделя няколко неща, които научих през изминалите четири месеца. Знам, че всеки, колкото и да се старае, не може да няма леко утопични очаквания за своя бъдещ ЕДС проект в чужда страна и ми се иска да ви кажа, че някои неща определено няма да се случват точно по начина, по който си ги представяте, но това не значи, че няма да се насладите на това прекрасно изживяване.

Ако не си единственият доброволец по своя проект, не се прави на такъв. В моя проект сме четири

момичета и както лесно може да се предположи, не се

разбираме идеално винаги; все пак е доста трудно да живееш и работиш с едни и същи хора 24/7. Но е безкрайно важно, че и четирите преминаваме през почти едни и същи преживявания и само ние знаем какво е, така че колкото по-често се опитваме да си припомняме това една на друга, толкова по-толерантни ставаме към различията си и избягваме ненужните конфликти.

Чисто нов език не се научава дори за 1 година ЕДС (освен, ако не си езиков вундеркинд). Признавам, вярвах, че има шанс да понауча сло-

вашки за 12 месеца, защото уж е сходен с българския, но вече знам, че това няма да стане. За един-два часа седмично групови уроци, при учител, който знае, че за толкова малко време (пада се около 20-25 урока за целия престой между другото) не може да ти изсипе цялата граматика и лексика, докато ти в същото време мислиш за всички останали задължения към организацията, които имаш да свършиш след урока. Разбира се, няма как и нищо да не научиш, ако не се постараеш много. Ще вършиш и някои задачи, които не са в споразумението. Да, във всякакъв вид работа изникват разни задачи, които трябват да се свършат бързо (особено в проекти, подобни на моя) и много често ще се обърнат към доброволците, за да ги изпълнят. Разбира се, ако нещата, които не ти влизат в задълженията започнат да се увеличават и постоянно искат неща от теб,

4 н е щ а к ,о и т о н а у ч и х з а п ъ р в и т е 4 м е с е ц а о т м о я Е Д С Здравейте, казвам се Магдалена и в момента съм на дългосрочен (12 месеца) доброволчески обмен в Братислава, Словакия.

които не желаеш да вършиш, винаги можеш да кажеш “не“ и (ако се наложи) да се обърнеш към изпращащата ти организация за помощ.

OnArrival (при пристигане) и MidTerm (междинен) обученията са изключително полезни и забавни. На тези обучения се запозна-

ваш с други доброволци, в други организации из страната, в която правиш проекта си и се срещаш с “инструктори“ (хората, които водят обучението), към които можеш да зададеш всички въпроси свързани с доброволчеството. Тези “трейнинги“ много приличат на зелените училища или летните лагери, така че ще се забавлявате и ще намерите приятели, които до голяма степен се чувстват като теб (объркани, екзалтирани, изненадани и т.н.). ЕДС е една част нашите интереси и желания, и една част въпрос на късмет, затова няма смисъл да обвиняваме нещо или никой, а просто трябва да се възползваме от всички позитиви на тази възможност, защото те хич не са малко.

Петнадесет годишнината на МЦР-Взаимопомощ започва с нови два проекта

мето на нашата организация показва само по себе си каква е нашата основна цел вече 15 години, а именно-Взаимопомощта. Смятаме, че тя много добре звучи наред с Европейския корпус за солидарност. Една от основните й цели е да способстваме за развитието на младите хора, като ги подпомага да развият своите физически, творчески и духовни качества за добри граждани на Република България и ЕС. Затова в навечерието на юбилея ни разработихме още в първия срок проект с името „Взаимопомощ”. По него в Казанлък за 10 месеца ще пристигнат четирима доброволци по Стратегически доброволчески проекти на програма „Европейски корпус за солидарност”. Солидарността е чувство на единство, което се основава на общност на интереси, цели или предпочитания сред хората. Успявайки да организираме различни събития (отново с Общинска библиотека „Искра”) ще накараме младежите не само да се чувстват заедно, но и да работят с други, различни от тях и всеки да „вземе“ това, което може от другия, но само и единствено в положителна насока. Много е важно чувстовото за принадлежност към една над национална общност, каквато е евро-

пейската. Доброволците ще подпомогнат и дейностите по „Еко фест 2019” в Казанлък. МЦР-Взаимопомощ спечели и проект за обучение на младежки работници по Програма „Еразъм+”. Проектът „Аптечка за първа помощ”, ще се осъществи от пети до четиринадесети април 2019 г. на Върховръх (до Перушица). В него участие ще вземат 30 участника от деветте страни Полша, България, Италия, Испания, Унгария, Румъния, Литва, Латвия и Естония. Проектът цели развиване на различни умения и компетенции на младежките работници във връзка с оказване на първа помощ, управление на риска, справяне с кризистни ситуации. Трима опитни обучители ще предоставят необхо-

димата информация по тези теми, и ще им помогнат да подобрят своите умения чрез неформално и извън формално образование. След завършването от обучението, младежките работници ще знаят повече за това, как да пазят хората, с които работят ежедневно, как да се предотвратят рискови ситуации, и как да информират членовете на своите организации по тези теми. Като част от разпространението на резултатите, ще бъдат създадени късометражен филм и онлайн платформа, които ще бъдат популяризирани от участващите организации и в техните страни. Екип МЦР-Взаимопомощ

SHI PKA

It is a bit shame that it took me almost two months to go to one of the closest place here, and at the same time very famous, to Shipka. But finally I did and I am very happy about this trip, however still need to visit all tombs around this village. My trip to Shipka had three parts â€“ Shipka village, Shipka monument and UFO Communist Monument. Firstly our friend drive us to Shipka village where we could see its beautiful monastery in the sunrise. It was extremely beautiful, also inside monastery looked amazing,

then we went to other volunteers in Shipka and we ate breakfast together. And after that we hitchhiked to Shipka Monument. Shipka monument is one of the most important place for Bulgarian history. It commemorates Bulgarian victory against Ottoman empire in 1877, one of the battle which allowed Bulgaria became an independent country again (after five centuries of Ottoman domination), as well as people who died for Bulgarian independence. Inside the monument (which is a tower) there is also museum commemorated to 7

this war. Except the historical aspects of this place, which are probably known to every Bulgarian, it is also a beautiful place itself. From the top of the monument there is an amazing view for the Rose Valley and also around monument the view is incredible. That is definitely place worth to visit, for both beauty of nature and historical aspects. From Shipka we took mountain road (Shipka Pass) to Bezludza. My hometown is situated in very flat place and I am not very used to mountain trips and for that reason way was quite difficult for me. Especially I expected if we already reached the top then our way will be just flat, but unfortunately it goes down and up again. You may see it as a stupid complaining, but for me mountains are not everyday life. But, there were also good sides of this trip. We found a lot of wild blackberries (why canâ€™t we find blackberries in the shops? (More article in theyouth.info)

M “ o r n i n gi nJ a g o d i n ao rt h eb e s ts u n r i s ei nm yl i f e ”

ÁH a n n aV a s i l e n k o /E V SV o l u n t e e ri nR a z l o g /i n s t a g r a m @ v s l n k o _ a проект No 2016-3-BG01-KA105-035198 under Erasmus+ Programme

Проектът е финансиран по програма “Еразъм +” на ЕС

ПЕЧАТ:

Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Белинда Рашнерова, Шарън Брол, Юнио Валерио Родориго, Фернандо Лавин, Ангела Ескано, Маря Плюциньска.

За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info

@theyouth. info

theyouth_ info