Ф евруари 2021г.
брой 95
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ”
Гората.бг
Вдъхновени от България и Взаимопомощ
A WORKING TRIP TO THE VELIKO TARNOVO
КАМПАНИЯТА КАПАЧКИ ЗА КАЗАНЛЪК ИМА СВОИТЕ РЕЗУЛТАТИ
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА
Гората.бг М
ЦР-Взаимопомощ (за връзка с организацията www.ydcma.org, theyouth.info или Facebook страницата на YDCMA ORG/ МЦР-Взаимопомощ) получи над 50 броя дръвчета дъбчета от вида цер (Quercus cerris). Церът е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята, силно ветроустойчив. В идеални условия живее до 700 години. Прекрасно дърво. Организатори на кампанията са от Гората. бг ( за връзка с тях на www.Gorata.bg или Facebook страницата на Гората.бг) с инициатива, която има за основна цел засаждането на нови гори и дървета за България, с участието на колкото се може повече доброволци, млади хора и деца. Всички дръвчета са дарени от СЗДП и от ДГС-Лесидрен, от държавен разсадник Лесидрен и са с доказан произход. Изказваме благодарността си към тях за това дарение! След получаване на дръвчетата те бяха раздадени на желаещите от Детска ясла „Пролет”, Детска градина „Славейче”, ПГ „Иван Хаджиенов”, Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт, ОУ „Кулата”, СУ „Екзарх Антим I”, Детска градина „Буратино”, ОУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” с. Хаджи Димитрово, сдружение „Василица”, Thracian spirits, „Юнайтед Авангарт Артист”,
„Дом за стари хора 3”, “Дневните центрове за деца и пълнолетни лица с увреждания”, будни граждани на Община Казанлък и „Кремона България” АД. Организаторите БЛАГОДАРЯТ на включилите се и се надяват да са вдъхновили повече деца,
ученици и жители на Община Казанлък за отглеждане на дръвчета и вярват, че това е първата такава инициатива от много подобни. инж. Мария Славова
Вдъхновени от България и Взаимопомощ
7
0% от населението на Индия все още живее в селските райони. Въпреки всички удобства, които предлагат урбанизацията и модернизацията днес, хората в селата все още могат да научат гражданите едно или две неща за това как се живее добре. Да определим своята собствена себестойност може да бъде задача с повишена трудност, понякога дори коварна. Продължаваме да се сравняваме с другите – хора с подобра работа, семейно положение, финанси, социален статус и така
до безкрайност, подсъзнателно. В свят, в който социалните медии са от първостепенно значение, с цел да бъдем приети по-добре става необходимо непрекъснато да украсяваме живота си по всякакъв начин. Но само си представете! Има толкова мъже, жени и деца в селата на Индия, които нямат достъп до всички тези технологии. Вместо това те намират щастие в групови ритуали, смеят се докато пият чаша чай или просто пеят фолклорни песни. Независимо колко малки, крехки или грубовати може да изглеждат 4
техните домове, винаги ще ви посрещнат с добре дошли с местни „екзотични деликатеси“, които ще ви накарат да се усмихнете. Топлина като тази, която определено разкрива душата, няма как да търсите, намерите или обмените като разменна монета. Тяхното гостоприемство ще докосне сърцето ви, а състрадателността им, дори когато не говорите техния език, ще докосне душата ви. Това само по себе си, разбира се, е магично. И така, започвайки от самото начало, аз работя като доброволец по
проект “Взаимопомощ” на програма Европейски корпус за солидарност в местна, младежка организация, наречена „Взаимопомощ“ в гр.Казанлък, България. Имаме много проекти, които не само подкрепят местните жители, но също и приютите за животни и други. Един пример е инициативата „Без пари“, която позволява да се раздадат дрехи безплатно на хора в нужда. Имайки това в предвид, наскоро баща ми, който е пенсиониран зам. археологически инженер към Института по археологически проучвания, и майка ми, която е домакиня, посетиха село Дхармапури, област Северен 24-Параганас в щата Западен Бенгал, Индия, където
осигуриха месечната дажба на местните жители и деца. Като цяло аз и родителите ми винаги сме били свързани с доброволчески инициативи и социални проблеми. Така например аз бях човекът, събрал най-много средства за ХелпЕйдж Индия от всички местни училища в моя град Солтлейк. Освен това сме участвали в дарителски инициативи по време на всякакви природни бедствия, като например супер циклонът Ориса през 1999, земетресенията в Гуджерат през 2001 и наводненията в Западен Бенгал от 2017. Така че културата и традициите в съзнанието на родителите ми ги накараха да оценят високо социалните и доброволчески инициативи,
организирани от нашето сдружение „Взаимопомощ“ и да посетят местното село Дхармапури в Западел Бенгал. Целта беше да подсигурят месечната дажба на жителите там и да подпомогнат интеграцията им, тъй като те са лишени от качествена храна, образование, здравни права и здравословен начин на живот. Организаторът г-н Нараян е местен независим представител и служител на Института за археологически проучвания в Индия. Заедно със своите сътрудници в селото, той е човекът отговорен за предоставяне на качествено образование там в съответствие с нравоучението на великия учител Вивекананда. Също така те подсигуряват храна и подпомагат местните жители с цел тяхната интеграция към градското общество. По време на посещението на родителите ми, децата в селото са отправили поздрав за добре дошли с традиционни музика и танци, а любовта и невинността в очите им са били дълбоко затрогващи. Взимайки всичко това в предвид е видно, че помощта ни един към друг е единственият начин, чрез който обществото може да просъществува. Тя помага на младежите и повъзрастните членове да намерят връзка помежду си и в обществото като цяло. Така организация „Взаимопомощ“ от гр.Казанлък, България оказа влияние върху моите родители и обратното. И както е казал Ралф Уалдо Емерсън: „Целта на живота не е да бъдем щастливи. Тя е да сме полезни, почтени и съпричастни; да открием собствената си роля в живота и да я реализираме напълно.“ И е добре да вярваме в тези думи и да правим всичко да помогнем на нуждаещите се край нас с каквото можем. инж. Мария Славова, д-р Саян Саркар
5
В памет на Апостола
В
асил Левски, с истинско име Васил Иванов Кунчев, (роден на 18 юли 1837 г., Карлово, обесен на 18 февруари 1873 г., близо до София), е български революционен водач в борбата за освобождение на България от османско владичество. Първоначално дякон (1858–64), Васил Кунчев скоро се посвещава на делото за освобождаване на България и за неговата смелост е наречен Левски. Той обединява българските революционни, организации в Сърбия (1862 и 1868) но, разочарован от сръбското правителство, решава да се върне в България, за да организира въстание. Той създава нова фаза в българското национално освободително движение, като прехвърляне на революционна дейност от чужбина в самата България. През 1869 г. в Букурещ Левски, заедно с Любен Каравелов, организират Българския революционен централен комитет, която създава мрежа от бунтовници (наречени апостоли) в България. През 1872 г., по време на една от
тайните му мисии в България, Левски е заловен от турците, а по-късно е обесен. Тържествата по случай 148-ата годишнина от смъртта на Васил Левски започнаха в цялата страна. На 18-ти Февруари в Казанлък,
приведохме глави в дълбока признателност към делото на Апостола Свобода. Паметта на Левски беше почетена с едноминутно мълчание и поднасяне на цветя в памет на великия човек. Д-р Саян Саркар
Кампанията “Капачки за Казанлък” има своите резултати
С
НЦ „Младежки център за развитие – Взаимопомощ“ обявява края на втората си кампания „Капачки за Казанлък“ за 2020 г. В продължение отново на година организацията събира пластмасовите капачки в партньорство с “Юнайтед Авангард Артист”, kazanlak.com и Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, както и компанията, съгласила се да бъдат предавани капачките в лицето на „Рекотуб” ЕООД гр. Казанлък. Преработката на капачки, освен че щади майката природа донесе и сумата от 500 лв., в
края на 2019 г. равняващи се на 1 тон и 100 кг. пластмасови капачки, която бе използвана за ”разкрасяване” на сгради в Община Казанлък. С нея се закупиха материали за боядисване на сгради, които се нуждаят от освежаване с помощта на доброволците към двете неправителствени организации. По розите ще ги познаете. Едната от тях е в центъра и е емблематична за градa ни. В нея от 1975 г. гражданите на градът на розите си купуват мекици. След успешното приключване на тазгодишната кампания 2020, доброволците на младежките
6
организации в края на февруари, получиха втори чек в размер на 500 лв. от собствениците на „Рекотуб” ЕООД гр. Казанлък, и ще имат възможност да използват средствата за дейностите на Еко фестивала през 2021 година. Доброволците снимаха и видео за да проследят процеса на оползотворяване на пластмасовите капачки в инсталацията, която притежава фирмата. Повече за това какво се случва с тях, може да гледате на нашия ю-тъб канал „The Youth Media Project“. Красимир Цанев
A working trip to Veliko Tarnovo
L
ast week I went for a “business trip” to the city of Veliko Tarnovo. Being a translator, my organization asked me to record an audio guide for the local Museum of Roses of Kazanlak but since our office is not equipped with the necessary instruments to make a proper audio record, we managed to ask to the partner organization in the Great city for some help. There was no hesitation from their part and, after having arranged the suitable days for both parts to meet, I was already on the train, ready for a new adventure. The trip itself was a really pleasant and enjoyable experience, the route in fact twists and turns among valleys and mountains, that is, the legendary Stara Planina mountain. I cannot describe enough the sight unfolded in front of my eyes and I really encourage tourists and fellow volunteers to go for this trip, if given the chance. Even though I was blessed with a quite warm day – probably the warmest day in the coldest week of the winter – the landscape was covered in shades of white, and the road was surrounded by woods crossed by riv-
ers and smaller streams of water. On the way, I also noticed a trekking path which I promised myself to absolutely visit before I leave this wonderful country. After a little more than two hours I finally arrived and just outside of the train station I found my fellow volunteer and friend, waiting for me. After a brief consultation we decided to skip the bus and go directly for a walk to reach the radio station. I still think it was the best decision, even though the city itself is built on a plateau, which turned what should have been a pleasant stroll to a half an hour training session. The heaviness of the backpack and sleeping bag on my
7
shoulders was definitely worth the effort and so, at less than one hour from my arrival, I already found friends, a private tour guide and a place to sleep. As soon as I set foot on the radio station I already felt at home and could not wait to start recording. Speaking in front of the microphone, though, is not an easy job, especially if you have never done it before and listening to your own voice is everybody’s ultimate pet pevee I guess. Nevertheless, I tried, and partly, I succeeded, at least as long as the people on the upper floor started to use the drill! Francesca Giarrusso
Р “а з л и ч е нп о г л е д ” А в т о р : к р и с т и н ап е е в а
Проект „Mutual aid” № 2019-2-BG01-ESC13-062618
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Марта Валверде, Франческа Джаруссо, Саян Саркар.
За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info