MY NEW YEAR IN ISTANBUL

В Овощник учат на толерантност между етносите

ВОсновно училище „Д-р Петър Берон“ в село Овощник се състоя първата от поредиците съвместни срещи и дейности по проекта „Взаимодействие и интеграция“, по който учебното заведение работи през настоящата учебна 2019/2020 година. В нея взеха участие ученици и техните родители.

Директорът на учебното заведение Димитър Гайдаров разясни на присъстващите идеята и целите на проекта, както и в какви дейности те ще участват в рамките на неговата реализация през деветте месеца, в които е планирано да се осъществят те.Гайдаров подчерта, че проектът се реализира по програма на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към Министерство на образованието. Партньори на училището по проекта са неправителствените организации Младежки център за развитие „Взаимопомощ“ и „Юнайтед Авангард Артист“ към Народно читалище „Възродена Искра“ в Казанлък. Димитър Гайдаров поясни, че приоритет в дейностите по проекта е реализирането на форми на взаимодействие между родители от различен етнически произход за създаване на благоприятна мултикултурна среда, в която да се осъществява ефективна образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Проектът включва взаимно опознаване на родителите и децата от различни етноси и възпитанието им в дух на толерантност, включване на родители във възпитателния процес, създаване на условия за успешната им социализация чрез музикални и терапевтично-психологически иновативни дейности, засилване на мотивацията на деца и родителите им за участие в образователния процес чрез преодоляване на негативни обществени нагласи, основани на етнически произход.

Една от най-важните цели на проекта е вече създаденият „Кът на родителя“, който в рамките на проекта ще действа като своеобразна малка сцена и ще бъде използван за съвместната работа в двата клуба „Толерантност“ и „От нищо-нещо“ на родители, ученици, учители, доброволци, психолог и експерти от неправителствения сектор.

„Преди началото на учебната година училищната ни библиотека организира „Ден на интеграция“, в който децата започващи първи клас и техните родители ни посетиха, за да се запознаят помежду си. Това ни показа интереса на родителите да са част от работата ни и така се стигна до идеята за разработването и реализацията на проекта“, каза Димитър Гайдаров.

В проекта участват част от екипа на Основно училище „Д-р Петър Берон“, ученици, родители, доброволци, както и екипи на партниращите НПО, включително и международни доброволци по Европейски корпус за солидарност, които във времето на реализиране на дейностите са в Казанлък. Непреки участници в проекта и всички обучаващи се в училището в Овощник и техните родители, а също така в него ще бъдат привличани и включвани представители на местната общност.

Общата стойност на проекта е 16 хил.680 лв.

My New year in Istanbul

After having Christmas with my family in France, I’ve decided I would spend the New Year in another country, for the first time in my life, because this year I spend in Bulgaria and it is possible for me to explore something different.

I was just arriving in Sofia by bus from Marseille, that I chose Istanbul as a perfect destination to go.

Actually, I have already been to Turkey a few weeks ago in Edirne and I really liked the architecture given by the biggest mosques and also the food.

It can look strange because I’m already in a foreign country: Bulgaria, but somehow, I got used to it even if there’s still a lot to discover here, Istanbul was a city that attracted my curiosity and I didn’t think I could visit this country during my EVS.

I finally took the train named “Bosphore Express” from Sofia to Istanbul at night and arrived in the early morning of the 29th of December on Halkali station, located in the western part of the city, there they call it European part.

I discussed with someone local I met on Couchsurfing that was supposed to host me but that eventually couldn’t. Instead, we spent some time together in Levent and he advised me on where to go to some interesting places in Istanbul and on how to reach my hostel that was near to Istiklal Caddesi, a very popular and touristic place. One of the things that I noticed is that Istanbul has a lot of different modes of public transport. For example, from where I was located, I took the metro, from Levent to Taksim, then funicular, from Taksim to Beksitas, and finally a tram from Beksitas to Tophane to reach my hostel where I slept the 3 following days. It can seem nothing, but you can also choose Metrobus, tunnel (to cross the river) or take the ferry or take the train to reach the Asian part separated by the Bosphore, here, in Istanbul, you’re often led to cross the Bosphore to go from one part to another, but you can also cross the bridges located a bit more in the north to reach the Asian part of the city by bus.

The second thing I noticed about this city is that the streets are very sloping (maybe that’s why there’s the funicular) and it’s a big city full of shops and bazaars, and despite the weather was really rainy, the paved streets were safe enough to not slip and fall and look like an idiot (even if I don’t need to fall to look an idiot ).

That’s why I spent the 3 other following days drinking Turkish and apple tea and eating börek and vegan food (Dolma, Çiğ köfte, cooked rice, vegan Döner, vegan Lasagna) and walking around Istiklal Caddesi and Galata tower.

It was such a quiet calm evening as the one of the New Year. I just decided to go to the Asian part to some bar with good music.

I just grabbed a beer and ate and then went back to my place, (think that took a certain time of course) and I just arrived in Istiklal Caddesi at midnight and 5 minutes, looking at the crowd taking place a few meters away, but nothing so busy actually.

I decided to take the last drink in the “Vegan community kitchen” I found earlier in the day and they offered me a homemade hot chocolate with hazelnut milk in the good company of a cat. It was such a very warm time before sleeping and for the beginning of the new year.

The day after, I fell in love with a jumbush (a traditional Turkish banjo with 3 double strings). I wanted to have such a souvenir and to learn to play it, as a guitarist I could practice, and I really liked the tonality of the strings. It kept me having in mind that Istanbul is a melodic city, just even for the Muslim tradition of the muezzin’s call. In some places I stayed, around Venezciler for example, it was so calm and uncrowded that the call got really powerful and deep.

I stayed two days more (until 3rd of January) and visited the most famous places: The Blue Mosque, Sultanhamet, the Big Bazar, Hagia Sophia (an ex Greek Orthodox Cathedral then Mosque and now a Museum) and went again to the Asian part in Uskudar to enjoy sunset view on a terrace café lying on carpets with friendly cats and Turkish tea.

The last thing I would say about Istanbul is that I felt a warm atmosphere here despite the weather in this period, and even when it stays a very big and capitalistic city, the sea and the river and the animals wandering around give something refreshing to it after having a short trip here.

Angélique Wolff.

Автор: слим месседи

Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС

ПЕЧАТ:

Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Станислава Тонева Ивона Покорна, Слим Месседи, Анджелик Волф.

За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com