Д екември 2021г.
брой 106
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ”
Роди се “Споделена Коледа”
Пътят към успеха на един доброволец от “МЦР-Взаимопомощ”
MELNIK – BULGARIA’S WINE CAPITAL
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
ЛЕГЕНДИТЕ ЗА СТОБСКИТЕ ПИРАМИДИ
Роди се “Споделена Коледа”
Д
оброволците на МЦРВзаимопомощ тази година, ще подкрепят инициативата „Споделена Коледа”. След като дарихме 37 кутии с подаръци на дамите от Дом за стари хора номер три в гр. Казанлък и 17 броя на дядовците в същия дом, сега ще помогнем с част от хранителните продукти за нуждите, които имат в инициативата в с. Дунавци за помощ на самотноживеещи и социално слаби възрастни хора. Тази година по Коледа стават чудеса от добри намерения сред нашите доброволци от България, Словакия, Франция и Чехия, предстои и набирането, и даряването на играчки. За инициативата „Споделена Коледа” и нейното начало разказва нашият приятел с голямо сърце Милен Минчев. „Притежаваме къща в село Дунавци от две години. Тук срещнахме толкова отзивчиви и добри хора. Хора, живеещи
бедно, но честни и работливи. Тази година, повлияни от наши приятели в Бургас с подобна благотворителна кауза, решихме да направим нещо, за което винаги сме мечтали. Да зарадваме 22-ма самотни и социално слаби възрастни хора в нашето село с пакети хранителни продукти от първа необходимост. Помолихме кмета на село Дунавци за съдействие в откриването на нуждаещите се. Госпожа Бояна Минчева се отзова веднага и ни предостави списък с 44 домакинства. Двойно повече от предвидените. Чудехме се какво да правим, защото не може просто да теглиш някъде чертата и да решиш кой да получи помощ и кой не. Но ДОБРОТО „заразява”! Обадиха се толкова много мили и щедри хора, които се включиха и продължават да се включват в нашата кауза. Вече набрахме стекове с олио, пакети със захар, брашно и т.н.
3
Благодарение на всички с добри сърца, ще успеем да зарадваме 44 възрастни жители на село Дунавци. Коледа е точно това - споделена топлина и усмивка. Тя е празник на доброто и съпричастността. Тя е празник на човещината и радостта. Благодарим на добрите сърца, които помагат! Вие сте причината всичко това да се случва!”. От сега членовете и доброволците на МЦРВзаимопомощ, плануват това „заразно” добро да продължи и следващата Коледа като залагат средствата от 500 кг. пластмасови капачки събрани от сърцата в Парк Розариум и до „Стената на доброволчеството” в близост до Културен дом „Арсенал” да подпомогнат инициативите „Кутия пълна с щастие” и „Споделена Коледа” в края на 2022 година. Красимир Цанев
Пътят
К
към
огато за пръв път чува за биткойн, Милен Радков, основател на Hack – софтуерна компания, специализирана в сферата на блокчейн технологията, и участник в селекцията на Forbes България „30 под 30“ през 2020 г., решава, че става дума за някаква измама. По това време той учи „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет в Габрово. Тъй като бързо приключва със задачите си в една от дисциплините, прекарва оставащото време в интернет, където случайно му попада информация за Bitcoin. „Цената беше нещо от порядъка на 100 – 200 долара, но ми се стори голяма измама, защото не се задълбах, за да разбера за какво става дума“, разказва Радков, днес на 28 години. Интересът му към криптовалутите се възражда едва няколко години по-късно, през 2016 г., докато учи магистратура в същия университет. „Оказа се, че един колега копае. Стана ми интересно, защото за пръв път имах жив човек насреща, който можеше да гарантира, че е изкарал някакви пари от цялата схема“, казва той. Малко по-рано се е появил Ether и двамата с колегата му започват да копаят криптовалутата. „Разликата с Bitcoin е, че освен да имаш разплащателна единица, можеш да имаш и умни договори“, обяснява Радков и допълва: „Доста етери са минали през ръцете ми, на
успеха
на
борсата се търгуваха за около 1 долар. Новото ми приключение беше да създавам майнинг ферма. Циментирах едно мазе в къщата на баба ми в село до Казанлък. Започнах ремонт, за да си контролирам всички тези машини дистанционно. Те си изплащаха цялата инвестиция. Цената растеше постепенно, както и на другите криптовалути.“ Постепенно осъзнава, че блокчейн има много по-голям потенциал от криптовалутите. За да навлезе в темата още по-надълбоко, започва да учи Solidity – езикът за писане на умни договори на Ethereum. „С умните договори можеш да изградиш цяла икономика или цяла бизнес логика на даден бизнес проект, без да трябва да зависят нещата от единичен сървър“, обяснява той. Тъй като вече печели достатъчно от “майнинг” операциите си и от фрийланс проекти, решава да напусне работата си в софтуерна компания в София, за да създаде своя. Дружеството „Хак.бг“ е учредено в началото на януари 2017 г., като Милен Радков е негов едноличен собственик. Първоначалната му идея е това да е студио за разработка на софтуер, мобилни приложения и уебсайтове, какъвто е и професионалният му опит до момента, без да се фокусира конкретно върху блокчейн технологията. Паралелно с това за кратко създава и онлайн магазин за хардуер за майнинг, който тогава трудно се намира в България.
4
един
добр
„Бях завързал доста контакти с чуждестранни компании в Германия, Полша, Франция, които продават на едро такива неща. Внасях за себе си и за други – вече под шапката на Hack, но ми се стори, че няма смисъл да се занимавам и с двете дейности, тъй като едното си е чиста търговия, а другото ми се виждаше и все още ми се вижда по-интересно, иновативно“, обяснява той решението си да се фокусира изцяло върху създаването на софтуер. Бизнес нюхът му обаче се появява доста по-рано. След като семейството му си купува компютър, когато той е в първи клас, Радков първоначално се отдава на компютърните игри, но постепенно интересът му се задълбочава. Тъй като е почитател на играта MU Online, започва да се интересува как може да си направи сървър. „Оттам се зароди цялата ми страст към програмирането и компютрите. Играта не беше с отворен код, но по някакви форуми намерихме как можеш да пуснеш сървър.“ Започва да се учи да преправя кода и допълнителните уеб модули, в това число за уеб магазин, които намира в руски форуми, в който потребителите могат да продадат и да купят предметите, които получават в играта. „Играта си имаше вътрешна валута. Допълнително имаше скъпоценни камъни, които намираш трудно в играта, и начинът да ги придобиеш е да пратиш SMS, да заплатиш сума и да получиш еквивалент в играта.“
роволец
от
“МЦР-Взаимопомощ”
Интегрира системата за плащане с SMS-и и започва да печели от играта, макар че провайдърът прибира 80% от сумата. По това време е на 14 – 15 години и му се налага да използва банкова карта на майка си, тъй като е твърде малък, за да си отвори банкова сметка. В гимназията се увлича по създаването на сайтовете. Фен на книгите от поредицата за Хари Потър, решава да направи сайт – hpfanz.com. По това време се снимат филмите за момчето магьосник и постоянно се появява нова информация за локациите на снимките, актьорите и други подробности около продукциите, които биха били интересни на феновете. Привлича общо шестима съученици, които да се грижат за
съдържанието. Прави и неуспешен опит да монетизира сайта. „Сблъскахме се с Google Ads, сложихме реклами, спечелихме 3 долара, обвиниха ни, че имаме невалидни кликове, и ни баннаха акаунта“, спомня си с усмивка той. Краят на сайта идва естествено две–три години по-късно – след излизането и на последния филм от поредицата решава, че вече няма смисъл да го поддържа, тъй като потребителите започват постепенно да губят интерес, а има и други, по-големи сайтове, към които да се насочат, ако все пак имат такъв. Междувременно създава софтуер за десктоп приложение – „Готови ли сме за матура?“, за съдържанието на което му помага учителката му по литература. Приложението помага за подготовка за матурата по български език
5
и литература, като включва задачи от типа на свържи портрета на автора с родното му място. Със софтуера се явява на олимпиадата по информатика. На дневен ред стои и въпросът за ръст на компанията, но не на всяка цена, категоричен е Милен Радков. „Имаме за цел да пораснем още, но искаме да запазим раз мера на компанията – да не става твърде голяма, тъй като тогава малко се размива културата. За момента се стремим да не растем рязко, поскоро бавно и качествено“, казва Радков. Вероника Шербанова Списаниe “Форбс”
ЛЕГЕНДИТЕ ЗА СТОБСКИТЕ ПИРАМИДИ
П
о време на едно пътуване до югозападната част на България открихме Стобските земни пирамиди. Те са скални образувания, известни като худус, разположени в подножието на Рила. Пирамидите са дебели 30-40 метра и високи 6-10 метра, като на места достигат височина до 12 метра. Някои от пирамидите са заострени и игловидни, а други са кръгли и покрити с „шапки” от пясъчник с размери 120/80 см., наподобяващи гигантски гъби. Основите им са широки и често се съединяват със съседни образувания. Образувани са от наносите на ледникова река, натрупани в подножието на планината – в пласт, покривал някога алпийските части на Рила през ледниковата епоха. Съставът на почвата и слабата кохезия определят ускорената ерозия тук, поради което някои пирамиди се разрушават с течение на времето, а други се образуват непрекъснато. Вятърът, дъждовете и слънцето действат от хиляди години, създавайки приказка от обикновен хълм. Подредени са живописно, а много от образуванията са получили имена –
Кулите, Чуките, Самодивските комини, Зъбите, Братята, Сватовете и т.н. Подобно на много забележителности в България и това място е свързано с няколко легенди за техния произход и имена. Историите преплитат майчина клетва, опияняваща красота и невъзможна и трагична любов… Едната история е за сватба, между момиче от село Стоб и момче от друго близко селище Колибите. В стари времена браковете са се уреждали и никой не е трябвало да вижда булката преди края на церемонията. И така, когато сватбеното шествие от село Стоб тръгнало към къщата на младоженеца, буен вятър отнесъл воала на бъдещата булка, докато минава над мястото, където днес можем да видим пирамидите. Красотата на момичето била толкова невероятна, че кумът не се сдържал и се опитал да я целуне. Зашеметени от греха, който се канел да извърши, цялото сватбено шествие се превърнало в каменни фигури, които сега можем да видим. Ако погледнете отблизо някои от тях, ще забележите, че сякаш носят шапки. В друга легенда мъж и жена от близкото
6
село се женят. Празникът вече е започнал, когато бащата на младоженеца хвърля погледи на булката и веднага се влюбва в нея. Той се кани да развали сватбата, когато изведнъж земята започва да се тресе, ужасен шум изпълва въздуха и изведнъж всички се превръщат в камъни. Според друга легенда майката на младоженеца не одобрила брака и направила магия на младите влюбени. И когато младоженецът целунал булката за първи път, всички се превърнали в твърди скали. Последната легенда изобразява обречената любов между българско момиче и турчин, които са били влюбени, но никога не са могли да се оженят поради различните си вери. За да избегне този съюз, семейството на младоженеца го убива. Неутешима, девойката се хвърлила от скалата и на това място се образувала пирамида, наречена Невястата („Булката“). И така, на кое вярвате? Ноо все пак е място, което не е за пропускане.. Лусил Казамажор
MELNIK BULGARIA’S WINE CAPITAL
T
he southwest part of Bulgaria, near borders with Greece boasts many beautiful places hidden in Rila and Pirin mountains. One of those lies in the south slopes of Pirin, just 30 km from borderline with Greece and is surrounded by bizarre sandstone pyramids. The little town of Melnik – actually the smallest town in Bulgaria – is known for its unique architecture and wine tourism. Declared a natural and architectural reservation, Melnik is able to keep its incorporated status as a city because of its historical importance. However, in the past during the Ottoman Empire, Melnik used to be a large administrative centre. But now, even with very few residents living there, the town attracts yearly thousands of visitors thanks to the thriving wine scene. There are several wineries producing high-quality wines, including local variety Shiroka Melnishka that grows only in this region. During a wine-filled trip to Melnik, one should not miss the largest museum house in Bulgaria. The Kordopulov House was built in the 18th century and is the best-preserved Renaissance house in the Balkan Peninsula
and except for regular museum tickets you have the opportunity to taste wines as well. If you are up for more wine, a few meters from Kordopulov House is famous Shestaka’s cellar, whereas a bonus to wine tasting, you also get an awesome view of Melnik. The wine museum also offers wine degustation and presents artefacts used for the winemaking process. Just 6 km from Melnik, nearby Rozhen
7
Monastery is the largest Orthodox monastery in the Pirin region. Its church was built in the 16th century, but the monastery is still well preserved, with medieval frescoes and remarkable carvings. Adriána Čigášová
п р о е к тМ “ и с и и ” с о ц и а л н аи з о л а ц и я А в т о р : р у м е нс о м о в :
Проект „Mutual aid” № 2020-2-BG01-ESC13-079012
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев,
Лусил Казамажор, Адриана Чигашова За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info