А ВГ УСТ
2020 г.
брой 89
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ”
My memoryes of “Deep Roots”
Любовно писмо
“Walking barefoot” connects us with Mother Earth
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
ФЕСТИВАЛА “FUN НАВЪН” Трявна
3
До доброволците по проект “Дълбоки ко The Deep Ro Любовно писмо
Н
е е лесно да напиша за едно от най-обогатяващите и вдъхновяващи преживявания в моя живот, но ето ме, след Deep Roots - нашият краткосрочен доброволчески проект - да пусна на хартия това, което е в съзнанието ми от доста дни досега. Все още си спомням смесените си чувства в седмицата преди началото на проекта, както от вълнение, така и от страх, най-вече, че целият проект не можеше да бъде осъществен поради пандемията. Благодарение на невероятните съвместни усилия на членовете на организацията и малко късмет, най-накрая успяхме да съберем всички участници и да се подготвим за това невероятно двумесечно пътуване. Цел: създаване на десетото издание на Екофестивала. Току-що пристигнах около десет дни преди всички краткосрочни доброволци и поради ситуацията с COVID по това време и като италиански участник, трябваше да прекарам две седмици в карантина. В началото си мислех, че ще ми е трудно да остана сама в стаята си, докато колегите ми бяха заедно, работят и имат времето на живота си. Карантината обаче беше по-добра от очакваното и намерихме алтернативни начини за изпълнение на всичките ни задачи - чудесата на технологиите - и аз също се оказах приятно разглезена, като моите съквартиранти се грижиха за мен, като ходеха по магазини и готвеха за мен . Чувствах се като принцеса, за която
винаги съм била предназначена да бъда. През този период изпълнявах предимно задачите си на компютъра, подготвяйки документите, свързани с пристигането на доброволци и съответните бюрократични процедури, и започнах да се запознавам с онези, които по това време бяха само имена на хартия. Хванах се да правя тази глупава игра да си представя не само техните лица, но и историите зад тези имена, но най-вече се опитвах толкова силно да си спомня правилните начини за произнасяне на повечето от тези странни, непознати имена. Както и да е, след една седмица имах неочакваната новина, че няма повече нужда да бъда в карантина и най-накрая бях „освободена“, готова да се потопя напълно в това невероятно изживяване, най-сетне! През последните няколко дни преди пристигането на доброволците аз и моите колеги решихме да разпределим работата си и разделихме участниците в три групи, всяка от които със специфични задачи, свързани с журналистиката, създаването и записването на видеоклипове за готвене и работилници за дългоочаквания еко фестивал. Всяка седмица групите променят задачи, така че всеки участник да може да се включи във всички дейности и да даде своя ценен принос за общата кауза. Щеше да е доказан успех. Времето мина бързо и решаващият ден пристигна преди очакваното: първите доброволци от Колумбия, Португалия и
4
Германия най-накрая бяха тук, готови да споделят своите истории с нас, а през следващите три дни останалите доброволци от Испания, Португалия, Франция, Йемен, Бангладеш и Пакистан безопасно стигнаха до Казанлък. Групата беше почти в пълна сила, но нямаше повече време да чакаме: дейностите трябваше да започнат и аз трябваше да се науча как да произнасям тези имена! Тогава бавно започнахме да провеждаме първите игри за обвързване на групи и след няколко дни всеки можеше най-вече да даде правилното име на правилното лице; Не можах. След това продължихме да се опознаваме заедно, чрез една игра в града и това беше поводът да открия Казанлък, който ми беше най-вече непознат поради времето, прекарано в карантина. В този момент групата вече изглежда консолидирана и всички се радват на компанията на останалите. Както вече казах, все още липсваше нещо, или поскоро някой: две седмици в проекта най-накрая посрещнахме последния испански участник, който поради някои технически проблеми не успя да се присъедини преди това. Трите седмици, предхождащи началото на фестивала, преминаха гладко и бързо, като доброволците работеха по задачите, които ние - по-възрастните поставихме по-рано и беше невероятно да видя как, въпреки че повечето от тях не бяха запознати с много задачи, всеки
oots Project
орени” 2020
се справи със своята роля . Единството наистина прави сила! Готови, старт! И накрая, денят, в който всички чакахме, пристигна и 10 юли беше екофестивалът. Започнахме заниманията с няколко работилници за децата: йога сутринта и Зумба по-късно същия ден. На фона на всички очаквания децата бяха повече от очакваното, твърде много, за да се справи един човек Марта, нашата дългосрочна доброволка. За щастие, Катрин от Германия, известна като “босата Катрин”, е учителка по йога и успя да се притече на помощ. Работилницата по Зумба беше проведена от нашия колумбийски доброволец Карлос, опитен танцьор, както и учител по салса и инструктор в местното училище в Зумба. Беше голям успех и всички се забавляваха, включително и аз, въпреки че танците не са моето нещо. Следващият уикенд имахме възможността да посетим и да лагеруваме в местна ферма за коне, „Тракиян спирит“, където също имахме възможността да яздим коне и да хапнем барбекю с прекрасните, но силни дами, които работят там. Цялото преживяване беше незабравимо и спането под такова небе, пълно със звезди, беше безценно! Следващите седмици бяха организирани според този график: всеки понеделник имахме среща в младежкия дом; във вторник проведохме работилници до парк Розариум, заедно с „без пари“, нашата бартерна
благотворителна дейност, проведена вечер; в сряда сутринта имахме почистваща дейност около язовир Копринка, където е стартирал първият Екофестивал, а вечерта Езиковите кафенета, тоест презентациите на страните в парк Тулбето; в четвъртък и петък различни дейности, организирани от нашата асоциация, като посещението в Кремона, местната фабрика за музикални инструменти, където рисувахме оградата на градината им и която ни подари с прекрасна, уникална китара, умело използувана от Сара, нашата испанска доброволка, по време на един от семинарите и през много нощи на нашия балкон. Имахме възможността да посетим и местното пречиствателно съоръжение, за да видим как работи отвътре и да заснемем кратък документален филм за него. Всички добри неща стигат до своя край. Опитах се да ви дам представа за какво е това пътуване, но не е лесно да обобщим два месеца от житейския си опит в няколко абзаца. Иска ми се да мога да ви кажа всичко, какво изживяване бе за мен, но истината е, че можете да го разберете напълно само като го преживеете. Виждайки как хората, някога непознати, бавно стават приятели завинаги, е завладяващо за мен. Споделянето на обеди, вечери, песни, житейски преживявания, разочарования и постижения, надежди и мечти, смях и сълзи и много повече с толкова много и
5
различни хора не е нещо, което се случва всеки ден. Затова сега, ако нямате нищо против, ще отделя няколко реда, за да благодаря на всички хора, които направиха DeepRoots 2020 специален: Карлос, че ме превърна в танцьорката, която не знаех, че съм; Сара за свиренето на всяка песен, която искахме на китара, без изобщо да се оплаква; Ема, за дето ни заведе във френската сладкарница; Рита за почти всичко; Марион, ти си тази най-сладката; Катрин за твоите ранни часове по йога и обедни разходки до любимия ни супермаркет; Нерея за твоето търпение да чуеш опитите ми да говоря на испански; Фариа за твоите умения по шиене и рисуване по лице; Атоси за готвене на любимото ми ястие от Бангладеш; жонгльорските умения на Алберто, Козме за това, че винаги е бил там, за да помогне и сподели смях; Остроумието на Шарлот, Ахмед и Рашид способни да събират хората; Спокойствието на Тиаго, смехът на Лекси и закуските с Рикардо. Къщата сега несъмнено е по-подредена, по-спокойна, кафе-машината ми винаги е на разположение, а любимата ми чаша винаги е чиста и въпреки че сега мястото е по-празно, то е пълно с добри спомени. Това е за Вас, които направихте всичко по-лесно! И още веднъж благодаря на нашата организация, която направи всичко това възможно! Ще се видим при следващото пътуване. Франческа Джарусо
ФЕСТИВАЛА “FUN НАВЪН” , Трявна
Н
а 14 август се отправихме към Трявна, където ни очакваше фестивалът Fun Навън, организиран от неправителствената организация Промяната е в Tеб. Винаги се радваме на пътуванията с влак в България, преминаването през планината е преживяване само по себе си. Харесахме Трявна, откакто слязохме от влака там. Вибрациите бяха наистина приятни и вдъхновяващи и това беше потвърдено през уикенда. Бяхме горещо приветствани от членовете на организацията и доброволците. Всъщност имахме късмета да спим в къщата им, която е в красива планинска местност, и се чувстваме насред нищото. Прекарахме много релаксиращ следобед, наслаждавайки се на техния басейн, подготвяйки се за фестивала. Така в петък, първия ден на събитието, посетихме красивия център на града, край брега на реката, срещнахме хората отговорни за работилниците и местните жители също. Всички разнообразни работилници бяха свързани с устойчивостта и бяхме изумени от идеята за „Исторически парк” край Варна. Хора от всички възрасти биха могли да намерят дейности за себе си. Бяха създадени различни занаятчийски работилници за деца (всъщност ние също се радвахме). „Големите балони“, танцови и театрални представления бяха привлекателни за всички, въздушната йога беше вълнуваща, а охлаждането в хамаците
създаваше страхотна атмосфера. За да завършим деня, един концерт на известната българска група „Епизод” и прожекцията на няколко късометражни филма в близост до реката. В събота сутринта можехме да се насладим на повече работилници в парка, на друго театрално представление и разбира се, имахме време да продължим да разучаваме града и да опитваме вкусна храна. Следобед също имахме възможността да научим повече за начина на живот с нулеви отпадъци. Винаги е удоволствие да слушаме Блажка Димитрова и нейния опит, тъй като е толкова вдъхновяващо. След това, като перфектен
6
завършек, поредната музикална и кино вечер, с изпълненията на групите „Хащаг“ и „Публит“, с невероятно огнено шоу, включено между тях средата. С нетърпение очакваме следващата възможност да посетим Трявна отново и разбира се, ще отворим дома си в Казанлък, за да приветстваме всички онези доброволци, които направиха престоя ни там толкова страхотен. Ако искате да знаете повече за фестивала, следете нашия уебсайт! Ние скоро ще публикуваме видео за това! Естер Хорват, Марта Валверде и Франческа Джарузо
“Walking barefoot” connects us with Mother Earth
W
hy feet are a masterpiece of nature „Where are your shoes?” A question I hear all the time if I hike in the mountains or just walk the town of Kasanlak. I am mostly shoe free and I am proud to be. I call myself Barefootkate. My passion for being barefoot started in winter 2015/16 with special socks from the German barefoot shoe company Leguano (https://www.leguano.eu/): Socks with a flexible, protective PVC sole. Comfortable, light, washable. These socks quickly become my absolute favorites in everyday life, whether for sports, working or shopping. Over the next few weeks, I do research on the human foot, a masterpiece of nature consisting of 26 bones, 27 joints, 32 muscles and tendons, 107 ligaments and over 1,700 nerve endings. 80% of Germans have health issues with their feet: enlarged toe balls, hammer toes, corns, lowering-, spreading-, flat feet, hallux valgus, heel spurs, achilles tendonitis, varicose veins, balance problems. After the winter time I started to walk short distances barefoot, mostly in the forest. I immediately fell in love with the sensations of my bare feet touching various grounds like asphalt, stone, gravel, sand,
grass, moss, leaves. I feel completely free and connected to nature. Is it natural to wear shoes, but not to walk barefoot??? In June 2018, I crossed the Alps barefoot from Tegernsee in Bavaria to Sterzing in South Tyrol, from Germany via Austria to Italy in 6 days. Without chunky hiking shoes you surely walk at a slower pace, but you are more aware and conscious of your body. When people stare at me a respond with a friendly smile. Sometimes I briefly explain my reasons and intention transforming their confusion into slowly understanding or even admiration. Over the last years the soles of my feet got more robust and my toes more flexible. I hardly never have cold feet anymore, it significantly improved my body structure and balance. Except for dirt I haven’t had serious injuries. It’s scientifically proven that bladder- or kidney infection, cold feet, athlete’s foot, warts don’t come from being barefoot. All in all, walking barefoot has many benefits, it strengthens the immune system and increases blood circulation. The metabolism is stimulated, the control of complex coordinative abilities is optimized, lymph vessels and channels are activated, uric acid values d ecrease, “good” cholesterol (HCL) is formed, the structure of the foot
7
bones is strengthened, the spinal muscles also become stronger in the deep muscle level. If you want to try, start slowly, first at home, than outdoor in a park for example. Go slow and be gently with your body. Be aware of sensations, because that’s how our body communicates. For me walking barefoot brings joy and ease to my life. It literally releases happiness hormones. Every day I feel deep gratitude and respect for my feet carrying me through life. Check out my website: www. barefootkate.com or follow me on facebook „Barefootkate“: https://www.facebook. com/bfkate/ Katrin Nagel
р а в н о в е с и е А в т о р : д а в и дк у л е в Проект „Mutual aid” № 2019-2-BG01-ESC13-062618
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Олегс Радомисленскис, Марта Валверде, Естер Хорват, Франческа Джаруссо.
За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info