А вг уст 2019 г.
брой 77
мла деж та THE
YOUTH
Д О Б Р О
В О Л Ц И
Т Е
BY THE(Y) VOLUNTEERS
1
3 4+5
Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Взаимопомощ“
Беглика фест
Джаз фестивал Казанлък
A Rescue Mission
7
Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44
СЪДЪРЖАНИЕ
6
Букурещ: Град пълен с живот
О
т 16 август до 18 август 2019 г. имах възможността да посетя Беглика Фест, своеобразен хипи-културен фестивал, обърнат към алтернативния и екологичен начин на живот, но и такъв, организиран край невероятно красивият яз. Голям Беглик. Всъщност това бе единадесетото издание на фестивала, което се проведе от 14-ти до 18-ти август. Така в продължение на
Беглика фест четири дни присъстващите можеха да посетят няколко дървени конструкции, използвани както за работилнички, така и за създаване на удобство и атмосфера. Всъщност първото, което видях, когато пристигнах в петъчната нощ беше, голям купол, осветен от виолетови светлини с психеделично излъчване. А огньовете! Можете да си представите огнената феерия, докато нощта застудява, а луната блести все по-ярко. В разнообразието от шоу програми и изпълнения по различните сцени, човек можеше да избира съвсем прецизно, което пък говори защо аз изпитах огромно удоволствие, наблюдавайки платформа в язовира, на която освен невероятното изпълнение на пияно, танцуваше и огънят. Разбира се всеки можеше да се наслади на традиционните танци и музика, като се присъедини в кръга, край тяхното огнище. Недалеч - на бара, за първи път опитах греяна ракия и греяно вино. (Тук признавам, че колкото и приятна и изкушаваща да бе миризмата на греяната ракия, все пак „моята напитка“ се оказа горещото вино). Великолепно е как топлината на традиционното питие се разлива по тялото в студената нощ.
И точно докато си пийвах разбрах, че на Беглика трябва да се погрижим за боклука си, защото ако искате да използвате еднократна чаша, чиния, прибори или торбичка, то няма да намерите кошче за отпадъци, тъй като организаторите са решили да тренират отговорността на посетителите си, относно това какво консумират и колко боклук генерират. Разбира се, бе съвсем достъпно да си вземете торба за отпадъци, но не и да я зарежете край язовира... а най-доброто решение се оказаха приборите за многократна употреба. Нощем палатката се беше неприветливо студена, а аз трябва да си призная, че не бях добре подготвена, добре че добронамерен приятел ми намери спален чувал, който подобри нощите ми сред природата. И така, ако планирате в бъдеще да посещавате във вече традиционното фестивално събитие, най-добрият съвет, който ще получите от мен е – ПОДГОТОВКА! Спането в палатка е доста неудобно, ако не си подготвил нужните пособия и не носиш поне шалте. На следващата сутрин реших, че за първи път в живота си трябва да посетя курс по йога, където открих, че може би ще е най-добре да опитам отново, с шалте за йога. Дори неподготвена (отново), след двучасовия курс, който се оказа и доста интензивен, се почувствах много добре, защото всички мускули се отпуснаха и заредиха с енергия и това се оказа истински полезно след предхождащият „сън“. На следващия ден имаше множество
3
работилнички, различни видове медитация и ателиета, като най-интересно за мен бе да науча повече за основните принципи на Аюрведа. Както се досещате целият ден бе съпроводен от приятна музика и танци. В този ред на мисли, е добре да спомена, колко хубава и подходяща за вегани (като мен) бе храната, с мънички изключения, например чаят Масала, в който освен подправките се слагаше и мляко. Позволих си да го опитам и няма вариант да отрека, че невероятният аромат бе блаженство. Съботната ми вечер завърши с очи вперени в тлеещите въглени, похапвайки пикантна супа и с доволство наслушвайки блусът носещ се над вълничките. Върнах се на купона до купола с психеделичната музика, но се постарах да остана близо до огнището, за да запазя вълшебното усещане в студената нощ. Казано накратко, Беглика Фест бе като калейдоскоп за мен (не, психеделичните препратки не бяха прекалено много) имаше много различни усещания и измерения, но най-приятното нещо бе природата и връщането към есенциалните човешки нужди и също красивата тъга да оставиш едно помъдряло куче да капитанства само на лодката в язовира. Ще ми се да се върна пак, за да видя мястото и да открия вълшебствата, които не видях по време на фестивала.
Анжелик Волф
Джаз фестивал Казанлък 2019
К
ато почитател на джаза, посетих петото издание на Казанлъшкия джаз фест, който се проведе на различни места в град Казанлък, като Музеят на фотографията, Художествената галерия и парк „Тюлбето“ бяха основните сцени за големите представления.
инструмента класическа китара, местен китарист от Казанлък изпълняваше някои стандартни джаз композиции, аранжирани от него по начин, подходящ за изпълнение на китара, както и типични бразилски класики. А за финал ни впечатли с виртуозно изпълнение на Фламенко: наистина можехме да чуем звука на шумящи палмови листа и как В четвъртък, 29 август 2019 г., танцуващи пети удрят земята, докато стартирахме с Георги Моравски в 17:30 той докосваше струните. Заговорихме часа пред Музея на фотографията, се и бях доста изненадана, че той облени от златните слънчеви лъчи. се е научил да свири на китара Спектакълът беше фокусиран върху сравнително късно, а именно на 12 4
години, мислех, че е започнал порано. Той беше много щастлив, че е имал възможността да дойде тук и горд от изпълнението си, просто предпочиташе да свири вътре, за да има по-добра акустика. След това, същата вечер се насладихме на Мирослава Кацарова и нейната група „Електронни мечти“ в страхотния парк „Тюлбе“, с Мирослав Турийски (пиано); Александър Леков (бас китара), Младен Димитров (барабани). Това беше първото гостуване на тази известна джаз
изпълнителка на джаз фестивала в Казанлък. Тя също е и автор на песни, и също така организатор на поредния джаз фестивал в Пловдив, който ще се проведе от 31 октомври до 2 ноември 2019 г. Що се отнася до музиката, която тази вечер тя изпълни с групата си, тя не би могла да бъде поставена в категория, защото Мирослава обича да използва различни стилове от “acid”джаз до фънк и вокален джаз и поп музика, може би това е и причината групата да се нарича “Електронни мечти”. Ние оценяваме електронните мелодии и с типичния звук на водещата клавира, който придава едновременно ефирна и закачлива атмосфера. В този случай, соловият глас и клавира водят представянето и лесно можеше да се забележи как слушателите в парка оценяват джаза, защото бяха много внимателни и аплодираха след всяко соло. Разбира се, чухме и традиционния „ска“, когато певецът следва и имитира нотите, изсвирени на йониката с пеене, този способ е наистина добре познат във вокалния джаз и във акапелните изпълнения.
беше разположена и новата изложба изобразително изкуство „D’oro“, а групата беше доста оригинална и допринесе за невероятната атмосфера с нейните композиции и импровизации. А в петък вечер също се проведе и официалната церемония по откриването на Празниците в Долината на тракийските царе в парк „Тюлбето”, беше невероятно красиво. Церемонията завърши с концерта на Диксиленд оркестъра на въоръжените сили на САЩ в Европа (с любезното съдействие на посолството на САЩ в България).
Следващите дни също имахме възможност да се насладим на чудесни изпълнени. В петък се проведе концерта на квартет „Борислав Ясенов“, воден от флейта и пиано за мелодична секция и бас и барабани за ритмична секция, в музей „Искра“. По това време там
За финал, в събота вечер видяхме страхотната група „Old is gold“, чиято певица Надя Тончева беше много впечатляваща, като имитираше тромпета в някои добре познати класики на джаза като „Караван“ на Дюк Елингтън, а след това и „Soulfool Brothers квинтет“ от Унгария и България за по-блусов стил, изпълнен в съпровод на китара и хармоника. В крайна сметка, фестивалът беше доста разнообразен и беше подходящ за различни видове публика, от джаз фенове до експерти и дори за хора, които обикновено не слушат джаз. Анжелик Волф
5
Букурещ: Град пълен с живот
С
лед като посетих Букурещ за няколко дни, мога само да кажа, че в този град можете да откриете автентичност и история на едно място. Най-евтиният маршрут да стигнете от Казанлък до Букурещ, е да стигнете с автобус до Русе и след това от там до Букурещ, като в този случай двупосочните билети , ще ви струва 66 български лева. Знаете ли, че през 19 век Букурещ се е наричал „Малкият Париж“ заради
влиянието на френската култура през този период. Само като се разхождате в него се имате усещането за Париж. Нещото, което наистина ме очарова в този град, е архитектурата. Сградите са “Невероятно” величествени. Ясно е, че не много отдавна градът беше сцена на „лудостта на комунистическата ера“. Сградата, която ме привлече наймного, е дворецът на Парламента, това е втората по големина сграда в света, построена от Чаушеску, за да демонстрира властта си по време на румънския комунистически режим, който се срути през декември 1989 г. Този исторически и архитектурен монумент е задължителен за посещение особено за зубрачи (точно като мен). Според рекордите на Гинес, това грандиозно майсторско произведение в Букурещ е най-тежката сграда на планетата. Той съдържа 700 000 тона стомана и бронз, милион квадратни метра мрамор, 3500 тона кристал и 900 000 квадратни метра паркет. Можете ли да си представите това ?! Два дни в Букурещ никога не са
6
достатъчни, за да откриете цялата му страхотна архитектура и усещане Пътуването до там ще ви накара да искате да се връщате отново и отново, за да откриете повече за него: църкви, синагоги, алеи, паркове и разбира се Старият град ... Слим Меседи
months, what can I do? But one day, all of sudden, I snapped when I noticed a puppy almost dead on her feet, suffering from the 30-degree heat exhaustion, with the fur full of dust and bugs. Crying all the way I decided to take her home. Thanks to the help of the whole EVS team, students from high school in Kazanlak, and super nice vet lady, the puppy got all the necessary medications, was dewormed, and washed white as snow. We have spent only one night together, but I knew she will stay in my heart forever and I have to find her a real loving home, probably the first she would even have. You may curse social media but this time it shows how fast they can spread information – the puppy had a new home just the day after!
A Rescue Mission
T
he first half of my EVS in Bulgaria has just passed. I’ve had a chance to discover its history, and culture, visit cities such as Sofia, and Veliko Tarnovo, and explore nature in Sinite Kamani Natural Park. My very first impression of how much Bulgaria reminds me of Turkey was explained by tourists guides and Lonely Planet book guide.
But besides the Ottoman Empire influence, oriental mindset, and Turkish coffee, there is something else present on Bulgarian streets giving me this impression. Homeless animals. It seems that their presence doesn’t bother citizens and I also felt unable to do anything about that. I’m here just temporarily, traveling and volunteering for 2
7
The mixture of coincidence, luck, and incredibly friendly people around have led to this happy ending. But moreover, it helped me to believe that all of us can change something, becoming spiritual for a while. I’m crying again, but this time with tears of happiness. I want to share it with the rest of the world: listen to your heart and never doubt in yourself. I mean it!!
проект “Mutual aid” № 2018-1-BG01-ESC13-061123
Б е з в р е м и е a а в т о рА т а н а см и т е в
Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС
ПЕЧАТ:
Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Станислава Тонева, Атанас Митев, Слим Месседи, Ивона Покорна, Анжелик Волф .
За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info
@theyouth. info
theyouth_ info
www.theyouth.info