The Youth Journal | March 2018

М а р т 2018 г.

брой 61

мла деж та

THE YOUTH

Д О Б Р О ВОЛ ЦИТ

Е

BY THE(Y) VOLUNTEERS

СЪДЪРЖАНИЕ

3 4+5 6 7

„Еко феста“ на „Взаимопомощ“: инициатива в продължение на 8 години

Баба Марта: легенди и традиции

Почистването на язовир Копринка

Documentaries to widen our horizon: A selection from CPH:DOX 2018

Проектът е финансиран по програма “Еразъм +” на ЕС Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Белинда Рашнерова, Шарън Брол, Юнио Валерио Родориго За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com

„Еко феста“ на „Взаимопомощ“: инициатива в продължение на 8 години

Откакто е създадена като организация през 2004 г. СНЦ „Младежки център за развитиеВзаимопомощ“ е насочена към опазване на околната среда и повишаване на екологичната култура на хората в България и по-специално в Община Казанлък. През 2011 г. организацията осъществява проект „Екологично

да я направи по-голяма и по-добра през годините. Организацията започва да печели краткосрочни ЕДС проекти като „Екологично развитие II” (2012) и „Екологично развитие III” (2013) и „Еко фестивал Копринка 2015“ (2015) с участието на 36 ЕДС доброволци по Европейска доброволческа служба. През 2014 г. фестивалът е

развитие-Взаимопомощ“ вече работят по 8-мо, 9-то и 10-то издание на фестивала, които този път ще се осъществят в гр. Казанлък. За да се реализират в града ни ще пристигат 12 доброволци от различни европейски държави всяка година по проект „Дълбоки корени“ по Европейска доброволческа служба на програма „Еразъм+“.

развитие“, за да развие тази своя мисия. По време на проекта младежката организация създава за първи път „Еко фестивал Копринка“. Идеята за фестивала е изцяло на доброволката Раминта от Литва, която е по посочения проект на програма „Младежта в действие“ тогава. Заедно със своя ментор Меган от САЩ, доброволка от Корпуса на мира, двете създават първия фестивал без никаква финансова подкрепа, който е много успешен. Мария Славова разказва „Участниците идваха, заради любовта си към екологията и Раминта и Меган ги привлякоха за каузата си“. От тогава екипът на МЦР-Взаимопомощ решава да продължи успешната инициатива и

продължен благодарение на две ЕДС испански доброволки-Лурдес и Анхела по проект „Приятелство в кутия“. През годините всички тези проекти са подкрепени от доброволци и от други ЕДС организации и в партньорство с Община Казанлък. От друга страна доброволците споделят техните интересни идеи и правят всяко издание на фестивала различно от предходото и го поддържат „жив“. Мария разказва „Ние имаме обща цел: да се грижим за околната среда и винаги да е чисто. Искаме да живеем без отпадъци. И ще продължаваме да го правим всяка година, благодарение на доброволците“. От СНЦ „Младежки център за

Планираните дейностите на проекта са много различни: почистване на Старата река и парк „Тюлбето“, работни ателиета за рециклиране, компостиране, облагородяване на чешма близо до Художествената гимназия, направа на ре-мозайки (мозайка от рециклиращи материали), среща с представители на различни организации, заснемане и създаване на екологични филми, направа на лятно кино, траш арт, организиране на концерти за млади таланти и други. Проектът както винаги ще даде възможност на млади хора от различни държави да реализират обща цел и да споделят собствената си култура с нашата.

3

сканиране и Прочетете статията: www.theyouth.info

Баба Марта: Месец март е един от найзабележителните месеци в България, пролетта пристига, а дръвчетата разцъфват. Всички разменяме добропожелания чрез традицията на бялочервения конец или така наречените мартенички Българите вярват, че тази традиция ще им осигури година пълна със здраве и богатство. В българската традиция месец март е женски месец и той винаги носи малки изненади. Дори си има и име - Баба Марта. Всяко дете знае, че Баба Марта е жена, която с очарование пропъжда студения и ядосан месец Февруари. Тя води слънцето, цветята, птичките и всичко оживява. Цветовете на месеца са бяло и червено и символизират яркост и чистота.

Във фолклора Баба Марта е представена като жена или сестра на Малък и Голям Сечко (месеци Януари и Февруари). Тя обикновено не е доволна от тях, защото ӣ правят различни пакости. Например в някои приказки става ясно, че и изпиват виното. Тогава тя много се ядосва и затова времето през март е лошо.

Една от най-популярните приказки е за старица, която отвежда козите си в планината в края на март.Тя разчитала на Баба Марта да я благослови с хубаво време, защото била толкова стара, колкото нея.

легенди и традиции Баба Марта винаги прави това, което иска, без да се съобразява с някого. Тя освободила всички виелици и снежни бури, които замразили старицата и козичките й. След това те се превърнали в купчина от камъни, от които започнала да тече ледена вода. Това всъщност е историята за 1-ви март, ден който символизира Баба Марта, идваща с пролетта и носеща пожелания за здраве и изобилие в началото на цикъла на живота в природата.Традицията е свързана с древната езическа история на Балканския полуостров и култа към селските култури.

Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хуните нападнали прабългарите и пленили

4

дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел и тогава, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. Найголемият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при

хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба.

5

Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червенобели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

сканиране и Прочетете статията: www.theyouth.info

Почистването на язовир На 31.03.2018 г. Община Казанлък покани своите граждани за почистване на язовир Копринка, дълъг 7 километра и част от Розовата долина. Екипът на СНЦ „МЦРВзаимопомощ“, съвместно с чуждестранните доброволци по проект „ДоброволциТЕ“ на програма „Еразъм+“ се включиха в инициативата, заедно с местния бизнес, други неправителствени организации и институции.

Язовирът покрива територия от 11 км2 и е едно от най-важните изкуствени езера в България. Той е прекрасно

Копринка

място за разходка на местни жители и чужденци през всички периоди от годината. Изграден през 1955, построен по поречието на река Тунжда с множество заливи, брегове и буйни гори. Почистването на язовира се организира от Община Казанлък всяка година и този път е посветено на Деня на водата. Той се отбелязва на 22.март и насочва вниманието върху опазване и подобряване на водните ресурси, по-специално на прясната вода и водните екосистеми. Датата започва да се чества през 1992 по инициатива

6

на ООН, когато се провежда тяхната 21-ва конференция за околна среда и развитие, известна още като срещата на върха в Рио де Жанейро. Оттогава този ден се чества и се въвличат все повече хора, които промотират действия и събития за подкрепа на водата.

Екипът на „Взаимопомощ“ се включи в почистването, защото винаги сме подкрепяли инициативи за природата. Както Мария Славова, Председател на организацията казва „Нашето участие е важно и е част от програмата на дейностите ни за опазване на околната среда. Специално се грижим за красотата на язовир Копринка. Стремим се да повишим екологичното съзнание на все повече хора. Друга важна причина е еко фестивалът, който организираме на Копринка вече 7 години, с помощта на доброволци от цяла Европа. Основните действия на всички еко настроени хора е да привлекат други и да ги включат в почистването. В началото отпадъците бяха много, но с годините те намаляха прогресивно“.

В 08:30ч. в деня на почистването на паркинга до хотел „Лазур“, който беше сборен пункт, хора на различни възрасти и от различни националности се събраха, за да почистят и да запазят едно от най-хубавите природни места в България.

Documentaries to widen our horizon:

From 13th to 20th March 2018, The(Y) Volunteers team gave their contribution at Copenhagen International Documentary Film Festival “CPH:DOX 2018” and had the chance to experience its vibrant environment. Founded 15 years ago, CPH:DOX is nowadays recognized as one the most important documentary film festival in the world. A proposal that aims to explore the relation between film, journalism, technology, science, art and new media and to go beyond their traditional boundaries, while contributing to social transformation with fresh perspectives on the world. This year edition offered more than 200 documentaries focusing on politics, society, justice, art, science and tech. Some of the nominated works that impressed us most are the following.

Extinction, by Salomé Lamas, is a cinematographic essay about former USSR countries through the eyes of the young Kolya, citizen of Transnistria. It offers an impressing point of view on forgotten conflicts of the 20th Century and the lands which suffer by its consequences the most.

Wild Relatives, by Jumana Manna, reveals the political and environmental relationship between places far away from each other both geographically and culturally: Norway and the Middle East, the world’s grain banks. Seeds play an important role in world’s biodiversity and surprisingly enough, in international politics, too.

Kailash, by Derek Doneen, stresses the importance of freeing the world from the child slavery, a cause which Kailash Satyarthi supported incredibly saving more than 85,000 children. The Indian frontman of ‘Save the Childhood Movement’ gives hope to

scan and read the article: www.theyouth.info

7

A selection from CPH:DOX

the world not just through this inspiring and emotional movie.

Eastern Memories, by N. Kullström and M. Kaartinen, gives a close look at G.J. Ramstedt’s personal expedition to Japan and Central Asia in the beginning of the 20th Century from his diary of explorer. Highly recommended for travel addicts!

Harmony, by Frederick Paxton, speaks about the youth in the Russian town of Chelyabinsk and its desire to accomplish feminine and masculine ideals.

The distant barking of dogs, by Lereng Wilmont, brings us to Donetsk region, Ukraine, a warzone where live the 10-year-old Oleg and his grandmother. The movie portrays their life and witnesses the gradual erosion of a child’s innocence beneath the pressures of this conflict.

Guardians of the Earth, by Filip A. Malinowski, gives an insight behind closed doors on COP 21, the Paris Agreement on climate change, a milestone in human history. For the first time in decades, 195 nations and 20.000 negotiators committed to take action in the last attempt to save our planet.

theyouth_info

@theyouth.info

theyouth. info

проект No 2016-3-BG01-KA105-035198 under Erasmus+ Programme

www.theyouth.info