ГЛАДКА ДИСКУСИЯ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА "ПЕЕВСКИ". Автор: Иван Върбанов

www.newsbgreporter.com | Онлайн вестник | Дата: 21.09.2018 г.

ГЛАДКА ДИСКУСИЯ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА „ПЕЕВСКИ“

Иван Върбанов София, 21 септември 2018 г. | Гладка, лежерна, еднопосочна и изключително балансирана бе дискусията, която се състоя в зала "Изток" на Народното събрание, организирана от Комисията по култура и медии. Въпреки очакванията, изненадващо, но непремерени емоции и страсти нямаше, както и заявяване на полюсни позиции. Дискусията идва в отговор на обществените очаквания и призивите за публично обсъждане на текстовете, изграждащи законопроекта „Пеевски” – промени, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини. В залата се отзоваха издатели, главни редактори, представители на институции и организации. Председателят на Комисията член-кореспондентът Вежди Рашидов, джентълменски отстъпи моде-рирането на един от вносителите – журналистът и дългогодишен ПР на ДПС - Велислава Кръстева. На трибуната до нея бяха зам.председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев и председателят на Комисията по правни въпроси на 44-ото НС Данаил Кирилов.

Медийната дискусия започна с обръщение на еврокомисар Мария Габриел, която подчерта, че вярното понятие за феномена фалшиви новини е дезинформация в онлайн пространството. Габриел постави и задача пред гилдията, като поиска множество инициативи във връзка с предстоящите инициативи на ЕК в областта на медийното законодателство. "Едва ли има закон, който да направи така, че фалшивите новини да изчезнат, но сме длъжни да работим против това негативно явление." Никой в залата не си позволи тон на отрицание или негативизъм към предлагания законопроект. В изказванията си колегите допълваха или предлагаха казуси, които би трябвало да бъдат обмислени и техните решения заложени в законовите текстове. Това направиха и Владимир Йончев от ОFFNews.bg, който засегна плагиатството; и Теодор Захов (Съюз на издателите), който насочи вниманието на публиката в залата към необходимостта от корекции в размера на санкциите; и депутатът Красимир Велчев, който постави изключително важния въпрос и хипотезата за медийна собственост през офшорна фирма. >>> следва на стр. 2 >>>

ГЛАДКА ДИСКУСИЯ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА „ПЕЕВСКИ“

На най-важните въпроси отговори даде Йордан Цонев точно, ясно и аргументирано. Вносителите на законопроекта декларираха, че са се вслушали във всички резонни бележки и предложения. Цонев категорично оспори предложението на културното ведомство, като подчерта, че никъде в законопроекта не се вменяват несвойствени дейности на министерството, а само се изисква то да изпълнява функции в ролята му на част от изпълнителната власт, както е било досега. Депутатът и журналист от в."24 часа" Диана Саватева лансира идеята да бъдат разширени правомощията и обсега на действие на СЕМ или алтернативно да бъде създаден нов орган - Медиен съвет. Думата бе дадена на много организации, но не и на Съюза на българските журналисти. Председателят - Снежана Тодорова, така и не можа да представи гледната точка на най-голямата представителна органи-зация на журналистите у нас по време на форума. И може би това има своето логично обяснение, което формално би могло да се търси във всякакъв род и вид обстоятелства, но като че найреалистичното е предизвиканата дисхармония и лична негативна реакция у вносителите след острата и справедлива декларация на СБЖ "Спрете гаврата с българската журналистика!", огласена именно по повод на лансирания законопроект. Да уточня: след изпратената писмена покана за участие в дискусията от страна на членкореспондента Вежди Рашидов -

Председател на Комисията за култура и медии, към г-жа Снежана Тодорова Председател на УС на СБЖ, тя е изпратила потвърждение чрез електронната поща на 16-и септември. При влизане в залата в деня на събитието - 20 септември, бе информирано и техническото лице (секретар) на Комисията, че г-жа Тодорова е подготвила изказване и желае да вземе думата. Получихме уверение, че това ще бъде докладвано и взето под внимание. Изказванията на поканените в дискусията започваха след даване на думата от страна на модератора на събитието по определен списък. Никой не си е позволил да наруши установения ред от страна на домакините за начина на провеждане на дискусията. До края на събитието покана за изказване към Председателя на УС на СБЖ нямаше. За сравнение трябва да се каже, че имаше отправена три пъти покана за изказване към колежка в залата, която тя два пъти отклоняваше и в резултат на настойчивите призиви да се изкаже - прие да говори. Днес, по време на телефонен разговор с колега депутат от Комисията ми бе вменено, че с публикацията си "изкривявам фактите и манипулирам читателите". И "че г-жа Тодорова е трябвало да вдига ръка" ( като ученичка на изпит или като млад напорист репортер на пресконференция да скочи върху микрофоните и да прекъсне някой от изказващите се бел.ред), за да си вземе

сама думата и да се чуе гласът й. Препоръчаният подход считам за крайно неу-местен, непрофесиона-лен и несериозен. Уважението към институцията Народно събрание и към найголямата професионално - творческа организация на журналистите - СБЖ, налага взаимно уважение, определен стандарт и спазване на пра-вилата на етикет и протокол. Пренебрегването на СБЖ или опита за неговото неглижиране е лош и недалновиден подход, имайки предвид една предишна дискусия в подобен формат и аналогичното поведение на тогавашната председателка на Комисията по медии и култура. Така или иначе СБЖ депозира своите коментари и позиции по текстовете на законопроекта "Пеевски". И понеже темата за прозрачността и осветляването на собствеността на медиите е пряко свързана със свободата на словото и журналистическата професия, ние в Съюза на българските журналисти задаваме за пореден път на висок глас въпроса: Какво се случва със законодателните инициативи, депозирани в Народното събрание преди <Нюз БГ Репортер>

ГЛАДКА ДИСКУСИЯ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА „ПЕЕВСКИ“

повече от година, чийто автор е СБЖ и са посветени на защитата на журналистическата професия? Тогава, към онзи момент, бяхме насърчени и поддър-жахме активен партньорски диалог с депутата Славчо Атанасов, който оглавяваше ресорната комисия и бе поел ангажимента да съгласува с всички ресорни комисии текстовете, да ги предвижи и те да станат реалност. Неща-та забоксуваха и направо отидоха в задънена улица при поредната кадрова ротация на народните избраници. Законодателните инициативи в защита на журналистическия труд са изключително актуални днес, в контекста на десетките примери на нарушаване на правата на колегите, особено последни-те примери: случаят с арестуваните журналисти от "Бивол" и наглостта на председателя на Общинския съвет в Казанлък да дава оценка и да порицава по време на пресконференция работата и поведението на медиите, които му разваляли имиджа. Чудя се дали и кога ще дойде времето, когато политици и властимащи ще осъзнаят, че т.нар. четвърта власт е коректив на другите три, а журналистите не са придворни пажове или ПР-и на властта. Тяхната мисия е да задават въпроси, да търсят истината, да служат на обществото, да показват всички гледни точки, да формират мнения, дори да бъдат посредник за решаване на проблемите на хората. Журналистите трябва да са коректив на властта.

Остават въпросите: Информирани ли са почитаемите народни представители членове на Комисията по култура и медии за внесените законодателни инициативи от СБЖ? Имат ли воля да работим заедно, за да се случат нещата? Дори и да се отиде на варианта да не се променят или допълват текстове в отделните закони - както сега предлага нашата организация, а да се изработи общ Закон за защита на журналистическата професия. Има ли политическа поръчка да се заглушава гласът на Съюза на българските журналисти? Философията на нашите законодателни инициативи е успоредно със създаването на законов акт всички заедно да работим за това да бъде разбрано от обществото, че журналистиката не е престъпление. Посегател-ствата срещу журналисти, изпълняващи професионалните си задължени, трябва да бъдат криминализирани, както и всички форми на възпрепятстване или заплахи. Нашата организация работи в трудна и изключително тежка среда икономическа, общественополитическа и т.н. Атаките и поръчките за овладяване отвън на организацията са много, но най-вече насърчавани и провеждани по линия на корпоративни интереси или мотивирани от алчните копнежи за заграбване на имотите на СБЖ. Да припомним: Съюзът на българските журналисти е най-голямата

професионално-творческа и синдикална организация у нас, която представлява журналистическата гилдия. Тя е член на Европейската и Международната федерации на журналистите. Догодина ще отбележим 175 години от началото на българската журналистика и 125 години организирано журналистическо движение в България. Журналистиката е документалистиката на времето, словото на историята. Ние ще продължаваме да настояваме, да питаме и да отстояваме каузите и правата на журналистическата гилдия, като изискваме стриктното спазване на професионално-етичните стандарти в професията и спазването на законите в страната. В това число и на бъдещия Закон за защита на журналистическата професия, който е нужен, за който работим и който съм уверен, че ще се случи! Независимо от препятствията, пречките или усилията, които трябва да положим, за да постигнем успех. И защото такова обещание сме дали пред колегията, пред Общото събрание на СБЖ и защото реалността доказ-ва всеки ден по болезнен и неоспорим начин казус след казус, че такъв закон е жизнено необходим. Солидарност, единство, права! Журналистиката не е престъпление!Свобо-дата зависи от нас! *Коментарът изразява единствено и само мнението на автора.

<Нюз БГ Репортер>