174 ГРА ДЪТ ОК ТОМВРИ / НОЕМВРИ 2017
ПАВЕЛ ЯНЧЕВ ЗОНА "ДИАНАБАД-ЗАПАД" Е ПЛАНИРАНА ДА ИЗПЪЛНИ БЪДЕЩА РОЛЯ НА ВТОРИЧЕН ОБЩЕСТВЕН ЦЕНТЪР
ПАВЕЛ ЯНЧЕВ СЪЮЗ НА УРБАНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
АРХ. ПАВЕЛ ЯНЧЕВ
завършва през 2007 г. специалност "Архитектура" в катедра "Градоустройство" на УАСГ. През 2012 г. завършва втора магистратура Master of Human Settlements в Katholieke Universiteit Leuven в Лювен, Белгия, насочена към изследване на развитието на градската среда в развиващите се страни. Арх. Янчев работи за архитектурното студио Art & Build Architect с офиси в Брюксел, Париж и Люксембург. Той е част от екипа на проекта „София – град за хората“ в партньорство със Столична община и „Геел Архитектс“, чийто финален доклад бе представен неотдавна.
"Дианабад-запад" се появява като урбанизирана част на София на общия предварителен плaн на града от 1936 г. заедно с предвиденото ново предградие “Царица Йоанна” (днес жк “Изток”). Готова да бъде превзета от ново строителство в момента, територията, която е заключена между жилищните квартали “Изгрев” и “Дианабад”, носи историята и качествата на класически индустриални зони от средата на XX век, каквито можем да открием в градове в цяла Европа. Тук ще се опитам да коментирам потенциалите на зоната и как евентуално биха могли да бъдат използвани, за да може частните и публичните инвестиции да срещнат по-широк обществен интерес, отговаряйки на нуждата от публични градски пространства, зелени площи и подходяща инфраструктура. Формирането на структурата на “Дианабад-запад” (бивша Научно-производствена зона “Червена звезда") се дължи на два основни фактора. Единият е железопътната линия, която беше част от Околовръстната железница на София, а другият е прокрадващото се корито на река Новачица, приток на река Слатинска. Околовръстната железница е планирана през 1908 г., а отсечката между “Царската спирка” и спирка “Арсенала” е завършена през 1911 г. Две спирки са ограничавали разглежданата територия - сп. “Дървеница”, която се е намирала около бул. "Драган Цанков", и сп. “Семинарията”, по-късно разширена като
гара и прекръстена на “Пионер”. В началото е служила основно на армията, но около жп линията по-късно логично се оформят индустриални комплекси като фабриките “Фурнир” и “Победа”. В действащите устройствени планове наследството на жп транспорта не е запазено като част от съвременните идеи за развитие на зоната и жп линията е демонтирана, a споменът за нея като културен артефакт не оставя следи в публичното пространство. Река Новачица е друг структурен елемент на територията, който допринася за формирането на терена. Както и другите реки в София, и тази е канализирана в бетонни корита и малка част от нея остава открита. Въпреки това потенциалът ѝ да бъде активна част от градското публично пространство като ландшафтен елемент с изявени екологични функции е огромен. Заедно с алейната дървесна растителност реката е един от “клиновете”, които процеждат зеленината от Ловния парк и парк “Борисовата градина” навътре в кварталите чак до жк “Изток”. С бъдеща актуализация на подробния устройствен план би могло да се обърне внимание на експонирането на реката и превръщането ѝ в активна зелена зона при вече създадените за това условия от Общия устройствен план на Столичната община (ОУП). Споменавам тези два линеарни елемента, защото действащият устройствен план е пренебрегнал силното