e-Learnig Free/Open Software Tools

FREE/OPEN SOFTWARE AND KNOWLEDGE FOR ALL AROUND THE WORLD

2 09 200 Обззор на съ ъвремен нните пр рограмн ни средсства за е ефектив вно обуч чение

С Т Е Ф АН Д Р АЖ Е В

L LogM an 6 6/1/2009

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Стефан Дражев, ИУ‐Варна Stephen Drazhev, PhD, Varna University of Economics, Bulgaria, stedrazhev@gmail.com Въведение Целта на настоящото изследване е да се направи обзор на най‐добрите за момента (Май, 2009) програмни (софтуерни) средства и технологични платформи, приложими в системата на висшето образование в нашата страна. Авторът обобщава както международния опит, така и своите усилия да се приложат на практика някои от основните платформи и средства за електронно обучение и тяхното комбиниране с класическото обучение в ИУ‐Варна.

Текущо развитие на Интернет. Поколение “Y” През последните няколко години световното Интернет пространство или World Wide Web се мромени радикално. Изграждането на високоскоростни комуникационни магистрали, минимизирането на началната инвестиция за домашен дигитален и интерактивен архив създаде условията всеки потребител на Интернет да се превърне от пасивен в активен потребител – потребител, който не само използва дигиталните информационни мултимедийни архиви, но и самият той създава дигитално съдържание. В този контекст се разглежда и промяната в методите, средствата и формите на прехода от традиционно към комбинирано обучение – обучение, при което се балансира и допълва класическият образователен модел, с този, изграждан на базата на съвременни компютърни и комуникационни технологии. От тази позиция се извършва и обзора на програмни средства за обучение. В нашите публикации нееднократно сме цитирали изследванията на Pew Internet Foundation, САЩ. Едно от последните им изследвания 1 отчита разпределението по възрастови групи и Интернет (он‐лайн) достъпа до световната мрежа. Таблица 1. Статистика на населението по възрастови групи, използващо Интернет (САЩ). Източник Pew Internet Foundation Наименование на поколението

Дати на раждане, Възраст към 2009

% от възрастното население

% от населението, използващо Интернет

Поколение Y

Родени 1977‐1990, Възраст 18‐32

26%

30%

Поколение X

Родени 1965‐1976, Възраст 33‐44

20%

23%

Преуспяло младо поколение

Родени 1955‐1964, Възраст 45‐54

20%

22%

1

Pew Internet Research ‐ Generations Online in 2009

1

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Преуспяло възрастно поколение

Родени 1946‐1954, Възраст 55‐63

13%

13%

"Мълчаливото" поколение

Родени 1937‐1945, Възраст 64‐72

9%

7%

Родени преди 1936, Възраст 73+

9%

4%

Поколение на "Голямата депресия"

Както изтъкват Martin Ebner и Mandy Schiefner 2 , на лице са две обособени групи от потребители в системата на образованието: дигитални имигранти (Digital Immigrants) и дигитални по рождение (Digital Natives или Net Generation) – първите са представители на поколенията преди бума на дигиталните технологии, а вторите – именно поколението на мрежата или поколение “Y” (младежите на възраст между 18‐32 години). Традиционно обучение във висшите училища е основано на технологията на пасивно възприемане на информация и знания в система, центрирана към преоподавателя (passive teacher‐centered approach). Електронно обучение или е‐Обучение се гради на нова парадигма: информацията/знанията не са „собственост” на преподавателя, той престава да бъде доставчик на знания (Knowledge Provider). Ролята му се преобразува от доставчик в комуникатор на информация и знания. Информацията се разпространява свободно чрез изпозлване на съвременни компютърни и комуникационни системи и технологии, оценява се и превръща в знания чрез добавяне на съдържание от всеки един активен потребител на мрежата. Съгласно „Речник на образователните термини” 3 под електронно обучение или е‐ Learning се разбира „...термин, покриващ широко множество от приложения и процеси като Web‐ базирано обучение; компютърно‐базирано обучение; виртуална класна стая; система за дигитално взаимодействие/колаборация. Електронното обучение осигурява достъп до учебно съдържание чрез Интернет, Интранет/Екстранет (ЛАН/ВАН), аудио‐ и видео‐предавания; интерактивна телевизия, библиотеки от видеодискове (CD, DVD, Blue ray) и други (край на цитата).” Без да навлизаме в излишни подробности, бихме желали да изтъкнем, че съвременните системи за обучение са една хомогенна смес от адаптивни педагогически технологии, съчетани с последните достижения на компютърните и комуникационни средства. Комбинираното обучение във висшите училища интегрира методите и средствата за активно взаимодействие между преподаватели и студенти. Според „Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne” 4 под комбинирано или хибридно обучение (Blended learning или Hybrid eLearning) се разбира „... система за оптимизация на учебния процес чрез действителен трансфер на

2

Ebner, M, Schiefner M, WILL E‐LEARNIG DIE? In: E‐Learning: 21st Century Issues and Challenges, Audrey R. Lipshitz and Steven P. Parsons (Ed.), Nova Publishers, pp. 69‐82, 2008 3 Ed Technology Glossary of Terms –at http://www.uen.org/core/edtech/glossary.shtml 4

Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne ‐ http://www.eng.wayne.edu/page.php?id=1263

2

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

информация и знания, ориентирани към обучавания. Дихотомията „Преподавател – Обучаван” е развита на ново ниво като „Създател – Потребител” на информация и знания.” На лице са и следните две особености: ‐ ‐

ролите в новата дихотономия не са фиксирани, т.е. създателят на информация и знания е и потребител, както и обратно; информацията и знанията могат да бъдат достъпни по всяко време и навсякъде.

"Нашите студенти се промениха радикално", отбелязва Марк Пренски в своято изследване (Marc Prensky) 5 . „... Те са израснали в дигитална среда на видео игри, електронна поща, на Уеб‐ предаванията, на социалните мрежи и Wiki‐та, блогове и форуми; разработили са си нови модели на когнитивно мислене, коренно различно от това на предходните поколения. В резултат – създателите на нови образователни технологии би трябвало да се съобразят с новите реалности, с новите когнитивни различия, да разработят такива среди за обучение, които да отговарят на възприятиата на новото поколение (край на цитата)”.

Rudd и Facer 6 отбелязват, че „... ние трябва да променим акцента от инстуционализиранта логика на учебното заведение като завод [на знания, бел. моя] към Интернет‐логиката на самосформиралите се образователни групи...”. Новите идеи си влияят взаимно и потребителите на Интернет прилагат новите концепции като неформално обучение, социални образователни групи, групи „Направи си сам” и др. под. Тези нови концепции разкриват същността на понятието e‐learning 2.0 7 (e‐Обучение), термин, въведен от Stephen Downes.

Практическото приложение на съвремените методи и форми на комбинирано обучение в дадено висше училище би имало успех, ако се съчетаят услията на всеки един перподавател с ясно формулирана инстутиционална стратегия и концепция при спазване на следната последователност: • • • •

ОБЗОР на програмните и технологични средства за e‐ Обучение 2.0 по дадена дисциплина в контекстта на даденото ниво на обучение (бакалавър, магистър, докторант); ИЗУЧАВАНЕ на опита на други институции как те интегрират новите технологии в една оптимална комбинация с традиционните форми на обучение; РАЗКРИВАНЕ на многообразието от форми и теми, които да осигурят целите на e‐Обучение 2.0 чрез използване на съвременните технологии; ОЦЕНЯВАНЕ на подходите за изграждане, с които трябва да съобразим, при използването на съвременните компютърни и комуникационни технологии.

5

Prensky, Marc (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. Retrieved December 2, 2003 from http://www.marcprensky.com/writing/ 6 Rudd, T. Sutch Dan & Facer, K. (2007). Towards new learning networks. : Futurelab. Sharples, M. (2007). Big Issues in Mobile Learning. Report of a workshop by the Kaleidoscope Network of Excellence, Mobile Learning Initiative, University of Nottingham, 2007 7 Downes, Stephen. E‐Learning 2.0 http://www.downes.ca/post/31741

3

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

•

УБЕДЕНОСТ, че дадена програма за комбинирано обучение осигурява достигането на целите, поставени както пред студентите, така и пред висшето училище.

Авторът се спира по‐подробно на обзора на програмните и технологични средства за е‐ обучение. Основанията и надеждите му са свързания с това, че успехът от внедряването на новите технологии в дадена институция изисква критичен минимум от специалисти в двете области: знания по дадена учебна дисциплина и практически умения за приложение на компютърните технологии в обучението по самата дисциплина. Обзор на програмни и технологични средства за e‐Learning 2.0 Социализацията на Интернет и дефинирания от Tim O’Reilly термин Web 2.0 8 като платформа за повишаване на ефективността от използването на Уеб‐базирани програмни средства (или „впрягане” на колективната интелигентност ‐ "harnessing collective intelligence") е тази основа, на която ще изградим обзора на програмните и технологични средства. За да подпомогнем усилията на преподавателите‐ентусиасти и да минимизираме разходите за първоначално внедряване на e‐Обучение 2.0 в дадено висше училище, обзорът включва само или предимно такива средства, които са в категорията The Free Software/The Open Source 9 (свободен/отворен/безплатен софтуер), дефинирана от The Free Software Foundation: свободният/безплатен софтуер осигурява свободата на потребителя не само да използва, но и да копира, разпространява, изучава, променя и подобрява дадена програма/технология. В обзора са включени и платформи/средства, които са изградени на базата на безплатен хостинг (он‐лайн поддържане и достъп до образователно съдържание). На фиг 1. е показана релацията на трите главни насоки на свободно разпостранение и използване на софтуер, обучение без граници и достъп до знания за достигане на колективна интелигентност.

8 9

Web 2.0 Compact Definition - http://radar.oreilly.com/archives/2006/12/web-20-compact-definition-tryi.html

The Free Software Definition, http://www.gnu.org/philosophy/free‐sw.html

4

Обзор р на съвре еменните е програм мни сред дства за е ефективн но обучен ние

Фигура 1. Свободно ра азпространеение на софт туер, обучен ние и знания в Интернет т Допускаме, че Д е традицион нните методи и и средстваа за обучениее, утвърдени и в дадено ввисше училище,, ще се комбинират/допъ ълват със слеедните групи и програмни средства и ттехнологии: • • • • •

ица 2 ‐ Прогр рамни средсттва и технологии за комууникация и ссъвместна раабота Табли (препо одавател ‐ пр реподавател л; преподавател – студент; студент – студент); Табли ица 3 ‐ Про ограмни сред дства за управление на мултимед дийни онтол логии, учебни материали и и знания; Табли ица 4 ‐ Програмни стредсства за търсене и анализ на информац ция в Интерн нет; Табли ица 5 ‐ Програмни средсттва за управл ление на учеб бния процесс; Табли ица 6 ‐ Персонални/виртууални образо ователни срееди.

й‐използвани ите програмни средства за e‐Обучен ние 2.0 Класификкация на най Тааблиците съ ъдържат наи именование на дадено програмно средство (теехнология), Web‐ адрес, отт където бихтте могли да инсталиратее софтуера, ккратко описаание на пред дназначениеето на това среедство, оцен нка по десеетобалната система с и пример(‐и) п на реализац ция. Подбор рът е извършен н към 31 Май 2009 годин на. Всички цитирани среедства за апр робирани от автора. Оценката за някои от тях предсстои да се акктуализира, ако са в начален (бета) период на внедряване (както новата теехнологиия н на Google – W Wave). Табли иците изпълн няват ролятаа на справочник или създ дават „мозайкаата” от прогр рамни средсттва, графичн но представеени на фиг. 5 5. Те са означени с индексите ПСi, къдеето: ПС – програмни п средства, i – – индекс от 1 до 5. Съ ъвкупността от програм мни и технически средства образува мн ногослойнияя модел на системата за е‐образован ние 2.0. На ф фиг. 4 истеми, апр робирани от о автора в периода 2002‐2009 год. са посоччени основвните подси Илюстрац циите имат за цел да ориентират о преодавател лите, които биха желал ли да разработят прототип п на система за обучение по дадена тяхна дисциплина.

5

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Естественият въпрос, който възниква, е: „‐ С какво да започнем? Кои от многото програми, включени в петте таблици, са от първостепенно значение за изграждане на ефективна система?”. Ние предлагаме да се започне с практическо внедряване на всички програмни средства, чиято експертна оценка е по‐голяма от 8, а след това, поетапно да се внедряват и тези, с по‐ниска оценка. Подобен прагматичен подход съкращава времето за внедряване на е‐обучение по дисциплини, катедри и като цяло – за дадено висше училище, ако предварително е разработена ясна концепция за развитие на системата. Така например, ако желаем да използваме мулти‐ медийни системи за обучение по всяка дисциплина, ще трябва предварително да разработим концепция за прилагане на авторските права, за признаване на електронните публикации, за заплащане на разработените мултимедийни материали, за оптимизиране на Интернет/Интранет трафика, за комбиниране на он‐лайн материалите с тези, които са на оптични носителии и т.н. Без да се пренебрегват подобни въпроси, в заключение бихме желали да отбележим следния факт: оценката и класацията на всяко (вкл. висше) училище се извършва на базата на публикуваното от него електронно съдържание в Интернет 10 . Всеки български университе би се издигнал в класацията, ако използва безплатната система за електронни публикации issuu, предлагана в Таблица 3.

10

Webometrics Ranking of World's Universities – Класация на българските ВУЗ ‐ http://www.webometrics.info/rank_by_country.asp?country=bg

6

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Таблица 2. Програмни стредства и технологии за комуникация и съвместна работа

Наименование на продукта или технологията

Web‐адрес

Предназначение

Wave, Google

http://wave.google.com

7

Gmail, Google

https://www.google.com

Beta‐версия на съвременен продукт за комуникации в група Съвременен продукт за Уеб базирана електронна поща, chat, RSS, Links to Map, Calendar, др. Безплатни аудио‐ и видео‐ разгови

“SMS съобщенията в Интернет” или система за генериране на кратки съобщения плюс възможност за проследяване на авторите им Платформа за изграждане на e‐Learning 2.0 сайт за комуникация между членовете на дадена образователна група Електронни дневници (лични или групови); описание на основни събития ден след ден Безплатни телефонни разговори, SMS, chat, VoIP‐ регистрация Генериране и обзор на новини по зададени теми Система за интеграция и персонификация на всички достъпни комуникационни канали, изградена на базата на Adobe Air

7

Skype

www.skype.net

Twitter

www.twitter.com

NING

www.ning.com

Wordpress

www.wordpress.org

Nimbuzz Mobile

http://www.nimbuzz.com/ en/mobile/

Netvibes

nomee

http://nomee.com/

Оценка за значимост Max 10

7

9

7

Пример на реализация

Иновация в средствата за комуникация – вместо съобщения се разпространяват и обменят информационни „вълни” Позволява изграждането до 600 пощенски кутии на преподаватели и студенти от даден ВУЗ Чрез Yugma https://www.yugma.com/share_skype.php се реализират видеоконференции за обучение до 20 студента едновременно Осведомяване в реално време кой по какви теми работи; проследяване на авторите на определено дигитално съдържание, например http://twitter.com/malinkaiva

9

Разработване на социални сайтове за специализирани образвоателни групи, използващи мултимедийна информация

6

Социален интелект http://thesocialbrain.wordpress.com/

6

Комбинирано използване на мобилни, стационарни и chat‐технологии

7

Генериране и обзор на новини, свързани с обучението в ИУ‐Варна Интегриране на всички ваши контакти и интереси на едно място

8

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Таблица 3. Програмни стредства за създаване на мултимедийни онтологии, учебни материали и знания

Наименование на продукта или технологията

Web‐адрес

Предназначение

Google Map, Earth

http://maps.google.com/

http://earth.google.com/

Двумерно и тримерно описание на населени места, географски карти, адреси Adobe Media Player като средство за разпространение на учебни видеофилми Видео‐портал на образователни филми

Adobe TV

http://tv.adobe.com/

Youtube for Education

http://www.youtube.com/edu

Revision3

http://revision3.com/

Видео‐портал на образователни филми

Оценка за значимост Max 10

8

9

Пример на реализация

Включване чрез API на географски карти в дадена образователна единица; напр. адресът на ИУ‐Варна и как се стига до този адрес от ... Създаване на учебен видео‐портал; Обучение по най‐новите продукти на Adobe

9

Различни области на приложение; Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали

8

Различни области на приложение, предимно ИКТ

Younitube

http://www.younitube.com/

issuu

http://issuu.com

SladeShare

http://www.slideshare.net

Безплатен достъп до университетски лекции по различни теми Система за създаване и разпространение на електронни издания (учебници, списания, статии, ръковоства за работа) PowerPoint‐презентации, поддържани он‐лайн

7

Лекции по основни дисциплини – от икономика до физическа култура

9

Безплатни учебници и ръководства за приложение на ИКТ в учебния процес, включителни и тази статия на адрес: http://issuu.com/stedranet/docs/issuuict edu

7

Безплатен софтуер и платформа за публикуване на мултимедийно съдържание в Интернет Аудио‐ и видео уроци на най‐известните университе в света Платформа за управление на онтологии

7

Различни области на приложение; Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали Създаване на „публични” лекции с богато мултимедийно съдържание без познания по програмиране

Empressr

http://www.empressr.com

iTunes University

http://www.apple.com/itunes/ download/

Protégé

http://protege.stanford.edu

OfficeLive

http://smallbusiness.officelive. com/Worldwide

Развитие на платформата на MS Office – online съдържание

8

Google Docs

https://docs.google.com/

Безплатен достъп до електронни документи, таблици, презентации; въпросници (анкети)

7

8

10

8

Възможност за предстяване на учебно съдържание под формата на видео уроци по различни дисциплини Примерни приложения на сл. адрес: ftp://ksl.stanford.edu/pub/KSL_Reports/K SL‐01‐05.pdf.gz

Безплатен сайт + интеграция на локални и он‐лайн документи; форум; база от данни; e‐mail; Workspace – дигитален мултимедиен архив Интеграция на локални и он‐лайн документи; конвертиране на MS Office документи

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

Таблица 4. Програмни стредства за търсене и анализ на информация в Интернет

Наименование на продукта или технологията

Web‐адрес

Предназначение

ITPints

http://www.itpints.com/

Система за търсене на учебно съдържание в реално време Най‐популярната система за търсене на информация в Интернет

Google Search

http://www.google.com/

Kart00

http://www.kartoo.com/flash0 4.php3

Система за търсене и оценка на информация

eyePlorer

http://www.eyeplorer.com/ey ePlorer/

Система за търсене, оценка и рефериране на информацията

Оценка за значимост Max 10

7

9

6

8

Пример на реализация

Намиране на учебно съдържание чрез претърсване на системите за мигновени съобщения (IM), Twitter и др. Вграждане на системата за търсене във всяка една образователна страница като средство за допълнителна информация Създаване на карта, изобразяваща релевантността на намерената информация (Фиг. 2 – търсене на „Virtual World”) Разработване на предварителен обзор по зададена тема (Фиг. 3)

Таблица 5. Програмни стредства за управление на учебния процес

Наименование на продукта или технологията

Moodle

Предназначение

Web‐адрес http://moodle.org/

Dokeos

http://www.dokeos.com/

PBWiki

http://pbwiki.com/academic.w iki

Wiki Educators

Една от най‐популярните системи за управление на учебно съдържание Система за управление на учебно съдържание

Система за управление на учебно съдържание

ИЛИ

Оценка за значимост Max 10

9

8

7

http://www.wikieducator.org/ Main_Page

LAMS

http://lamscommunity.org/ http://www.lamsinternational. com/

Система за управление на учебно съдържание

SecondLife

http://slurl.com/

Изграждане на виртуални 3‐D светове

6

http://calendar.google.com/

http://www.xtimeline.com/

Средства за създаване на учебно разписание, календар на събитията, планиране във времето (time‐line)

9

Google Calendar xTimeLine

9

7

Пример на реализация

Реализации в 208 страни с над 2 817 677 образователни курса Белгийска система, внедрена в 285 университета, 29 министерства на образованието по света, 78 неправи‐ телствени организации и др.

VUSSC – виртуална образователна среда за безплатно обучение в малки по население и размери страни; инициатива на образователните министри на добра воля http://www.col.org Примерен урок за самото обучение по LAMS ‐ http://wiki.lamsfoundation.org/display/la msdocs/About+LAMS#AboutLAMS‐whatIs Тримерно моделиране на процеси във виртуални среди за онагледяване на обучението Календар на ИУ‐Варна; Календар на преподавателя/студента.

Изтория на Интернет http://www.xtimeline.com/timeline/Histo ry‐of‐the‐Internet

Обзор р на съвре еменните е програм мни сред дства за е ефективн но обучен ние

6. Персоналн ни/виртуални образоваттелни среди Таблица 6

н а и Наименование на продукта използванат та технологиятаа

Предназначеение

W Web‐адрес

MIT OpenCourseWa are

http p://ocw.mit.edu/O OcwWeb/web/ho me//home/index.htm

BAMBO CMS Mam mbo

p://bultima.net/baambo/ http

FrontLin ne

http p://www.pbs.org/w wgbh/pages/frontt line/digitalnation/

LMA_6Pllus4u

http p://logman.tech h.officelive.com// deffault.aspx

SteDraNe et

http p://stedranet.ningg.com/

NING

Знания з за 21 век NING

p://21know.ning.ccom/ http

Безплатно пр редоставяни учеб бни планове и материали наа MIT, САЩ по реедица учебни дисциплини Образовател лен портал на авттора, предназначен за подпомаганее на обучението н на студентите първокурсници по дисциплин ната „Информатика” в 004‐2007) ИУ‐Варна (20 Дигитална наация – живот в Мрежата: образоваателен портал за ефеективно използваане на Интернет Образовател лен портал на авттора, предназначен за подпомаганее на учебния проц цес в ИУ‐Варна Образовател лен портал на авттора, предназначен основно за по одпомагане на об бучението на студентите пъ ървокурсници по о дисциплината „Информатикка” в ИУ‐Варна Знания, необ бходими за работта в условията на 21 век – западни ези ици, компютърни и технологии, поззнания и практическки умения по спец циалността

SteDraLiib

Mango

http p://issuu.com/sted dranet/docs

Дигитална би иблиотека на авто ора

http p://www.mangolanguages.com/

Goodwilll Communitty Foundation

http://www.gcflearnfree.org/classes/

Безплатно об бучение по запад дни и други езици и

On‐line класо ове за обучение п по програмните продукти на MS Office (безплаатни)

Фиггура 2. Сист тема за търсене Kart00

10

Обзор р на съвре еменните е програм мни сред дства за е ефективн но обучен ние

Фигура 3 3. Търсене, оценка и реф фериране на информаци ия с eyePlorerr.com Цитиран на литература Терминологичен речник на Държавн ния Университтет на Wayne ‐‐ http://www.eeng.wayne.edu u/page.php?id=1263 Digital Nattives Project ‐ http://www.digitalnative.orgg/#home Downes, Sttephen. E‐Learrning 2.0 http:///www.downees.ca/post/317 741 The Free Software Definiition, http://ww ww.gnu.org/philosophy/freee‐sw.html

WILL E‐LEARNIG DIE? In: E‐Leearning: 21st C Century Issues aand Challengess, Audrey R. Lipshitz Ebner, M, SSchiefner M, W and Steven n P. Parsons (Ed.), Nova Publishers, pp. 69‐8 82, 2008 Ed Technollogy Glossary o of Terms –at htttp://www.uen n.org/core/edttech/glossary.sshtml Knowledgee Managementt Online ‐ http:://www.knowledge‐managem ment‐online.co om/ O’Reilly Tim m, Web 2.0 Co ompact Definitiion ‐ http://rad dar.oreilly.com m/archives/200 06/12/web‐20‐‐compact‐defin nition‐ tryi.html Pew Intern net Research ‐ Generations O Online in 2009 Prensky, M Marc (2001) Diggital Natives, D Digital Immigrants. Retrieved December 2, 2 2003 from http://www w.marcprensky.com/writing// Rogers, C.R R. & Freiberg, H H.J. (1994). Freeedom to Learn n (3rd Ed). Colu umbus, OH: Merrill/Macmillaan.

Rollins, S. aand Almeroth, K. (2004). Lesssons Learned: Deploying a Digital Classroom m. In Journal o of Interactive Learning R Research 15(2),, 169‐185.

11

Обзор р на съвре еменните е програм мни сред дства за е ефективн но обучен ние

Rudd, T. Su utch Dan & Faccer, K. (2007). Towards new llearning netwo orks. : Futurelaab. Sharples, M M. (2007). Big Isssues in Mobile LLearning. Repo ort of a worksh hop by the Kaleeidoscope Netw work of Excelleence, Mobile Leearning Initiatiive, University of Nottingham m, 2007

What is Distance Education. Retrieved Novvember 15, 200 00, from the W World Wide Web: Steiner, Virginia (1996). W w.dlrn.org/librrary/dl/whatis..html http://www Webometriccs Ranking of W World's Universities – Класация н на българските ВУЗ ‐ http://www w.webometrics.in nfo/rank_by_country.asp?counttry=bg

Фигу ура 4. Струк ктура на Web-базиран на системаа за обучени ие 12

Обзор р на съвре еменните е програм мни сред дства за е ефективн но обучен ние

Фигура 5. Информаци ионни потоци в Web-ббазирана си истема за ообучение 13

Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение

14