Issuu on Google+

Русия България

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

Звезди

Пелагея – най-загадъчната певица в Русия. Гласът й е такъв, че може да пее и народни песни, и рок... СТР. 08 СНИМКА: ИТАР-ТАСС

Стари приятели, нови хоризонти

ЧЕТВЪРТЪК, 10 МАРТ, 2011

Икономика Как ще се развива Русия след кризата

Експертите предлагат нов облик през 2020 г.

Корупция Рушветчията ще плаща огромни глоби

Умножение: нека се върне 100 пъти повече Държавният глава на Русия Дмитрий Медведев внесе в Думата законопроект, който коренно ще промени нашите представи за борбата с корупцията.

та, отколкото той да лежи в затвора. И дума не може да става някой да се откупи: това си е съвсем истинско наказание. Просто са необходими различни подходи и нови приоритети в борбата с корупцията. Досега, това не е тайна, на подсъдимата скамейка сядаха само найдребните корумпирани риби. Председателят на Върховния съд Вячеслав Лебедев съобщи, че в течение на една година са осъдени само 35 човека за подкуп, по-голям от един милион рубли. Общият брой на осъдените за рушвети през изтеклата година е почти две хиляди души. На 800 души наказателните дела за подкуп са били прекратени поради нереабилитиращи основания, около 100 души са оправдани. Много или малко за нашата огромна страна е тази бройка осъдени рушветчии? Отговорът се крие в останалите от тях на свобода. При това 65% от осъдените за подкуп са вземали рушвети от 500 до 10 хиляди рубли. Основната маса корумпирани са лекари или милиционери. Нима именно те създават корупционната атмосфера в страната? Едва ли можем да определим новите мерки като меки. Поскоро това е здрав прагматизъм.

ВЛАДИСЛАВ КУЛИКОВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Експертите започнаха нова мащабна работа над вариантите за дългосрочно развитие на Русия. Започнаха първите публични дискусии.

В центъра на вниманието са всички проблеми на руската икономика

ЕЛЕНА КУКОЛ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Поводът е писмото от ректорите на Висшата школа по икономика Ярослав Кузминов и на Академията по народно стопанство Владимир Мау, написано в края на месец декември. В обръщение към премиера Владимир Путин те предлагат със силите на експертната общност да се определят главните кръстопътища, през които страната предстои да премине в близките десет години, и да се набележат начините за изход от тях. Премиерът прие предложението. Вече е сформирана експертна група от 21 души, в центъра на вниманието на които ще бъдат практически всички проблеми на развитието на руската икономика – от бюджетната политика до местното самоуправление, пазара на труда, въпросите на здравеопазването и проблемите на околната среда. Към работата ще бъдат привлечени и чуждестранни специали-

сти. В края на годината експертите трябва да представят на правителството заключителен доклад, казва Кузминов. Следва да отбележим, че в навечерието на кризата правителството прие Концепция за дългосрочно развитие на страната до 2020 година, изготвена от Министерството на икономическото развитие. В документа бяха поставени амбициозни цели – достигане на глобално лидерство, развитие по иновационни модели, увеличение частта на средната класа до 50 процента и неколкократно увеличение производителността на труда. Но работата над концепцията се водеше при съвсем различни условия – икономиката всяка година бележеше ръст с по 6-8 процента, а бюджетът беше с излишък. Кризата коренно промени тази ситуация. Държавните средства намаляха, а осигурителните задължения си останаха същите.

Освен това, от една страна, кризата създаде принципно нова ситуация за руската и световната икономика, а от друга – в нито една страна не изигра почистваща роля, макар точно на това да се надяваха много икономисти. Неефективните предприятия не бяха закрити, запазиха се старите технологии. Всички страни, включително и Русия, бяха обхванати от пожара на бюджетните пари; проблемните бяха разсрочени, но това не означава, че бяха успе-

Към работата ще бъдат привлечени и водещи чуждестранни специалисти ли да се избавят от тях. В Русия всичко това още повече се задълбочава от факта, че не бяха доведени докрай структурните реформи, а неблагоприятният бизнес климат предизвика критики от страна на бизнеса. Като цяло, експертите трябва да предложат как да се развива Русия след кризата, как да се намери ниша в международно-

то разделение на труда и може би най-сложният въпрос: как да се съчетаят целите на модернизацията с решаването на социалните проблеми. За партньорите в БРИК, между другото, тези проблеми могат да бъдат решени за сметка на неизразходваните пари за пенсии, образование и здравеопазване. Още не е известно как точно ще бъдат решени всички тези проблеми. При това за повечето работни групи стои задачата да дадат няколко варианта на развитие на събитията, уточнява Кузминов. Експертите отбелязват, че икономиката на Русия показва редица положителни моменти, които говорят за това, че страната излиза от суровинните релси. Промишленото производство през изминалата година изпреварваше по темпове реалния БВП – нещо, което не е било от 2005 г. насам. Основната причина за високите темпове на възстановяване е държавната подкрепа и създаването с нейна помощ на база за частни инвестиции. За тази година правителството отделя за модернизация на икономиката 1,6 трилиона рубли.

ГОРЕЩА ТОЧКА

Забавянето означава смърт Разтърсилите Кавказ терористични актове и експлозията на летище Домодедово отново показаха, че в страната все още има прекалено много проблеми с безопасността, а отсъствието на бдителност означава смърт. „Не може да има никакво отпускане, както не може да има и прости рецепти, каквито понякога получаваме от медиите или от експертите“ – такова е мнението на президента Дмитрий Медведев. Какво все пак се случва в Кавказ? СТАТИЯ ПО ТЕМАТА НА СТР. 4

СНИМКА: REUTERS

СНИМКА: СКОЛКОВО

Вече всеки, който е взел подкуп, ще си плаща за получените пликове в буквалния смисъл на думата. При това, ако изобщо се прилага, принципът „крадецът трябва да лежи в затвора“, ще е с големи уговорки. Основното наказание за подкуп ще е огромна глоба. Документът предлага да се въведе един вид „таблица за умножение“ на подкупите. Заловеният на място корумпиран ще трябва да плати на хазната в десетки пъти повече, отколкото е взел. Висша степен на финансово наказание – получената сума да се умножи по 100 и да бъде получена принудително – се въвежда за подкупи в особено големи размери – над един милион рубли. Ако човек е взел „нещо дребно“, глобата ще се увеличава от 25 до 50 пъти. Съдия ще решава какъв ще е конкретният коефициент. Авторите на идеята смятат, че е много по-ефективно да се удари по джоба на рушветчия-

Аллах и АКМ са несъвместими! Но някак си се съвместяват

РУСКАТА МИЛИЦИЯ СЕ ПРЕИМЕНУВА НА ПОЛИЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?


02

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Тренд Ръстът на пазара на ридери сви този на книгите

ДЕТАЙЛИ

Модернизация Роботи на чиновете

Пикселите изместват хартията и мастилото

Списание с видеореклама

Киборг, наречен с името Стьопа

В списание Vogue за първи път в Русия бе използвана рекламната технология Video in Print („Видео в печата”). Броят с вградено видео Martini Gold от Bacardi вече е в продажба. Във видеото са се снимали Моника Белучи, както и Доменико Долче и Стефано Габана. Видеото започва да се излъчва при отваряне на страницата на списанието, в която е монтиран тънък чип. Дебелината на страницата с чипа е около 2 милиметра. Зарядът на батерията може да стигне за 45 минути. Устройството е снабдено с приспособление за зареждане mini-USB.

Някак неусетно роботите навлязоха в нашия живот: те „учат“ в три столични училища, работят като консултанти в центровете по професионална ориентация... ИГОР ЕЛКОВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Москва, училище №166. Роботът ни посреща още на входа: черно-белият киборг е застинал до охраната. – Правилно е да ни наричате не училище, а център за образование, уточнява директорката Фаина Ивановна Лапко. – И този робот не е част от охраната, тук той просто се зарежда. В този център се „учат“ два робота модел „R.Bot 100“, създадени в столичната компания „Лаборатория за триизмерно виждане”. Киборгът, който се зарежда, засега няма име. Но в класа на третия етаж заварихме робота Стьопа, който донесе световна слава на училището. Планетарната му известност съвсем не е метафора. След като зачислиха робота

Нощ на градус

Пазарът на E-Book Reader в Русия расте с бурни темпове: руският читател все по-често предпочита компактния електронен екран вместо класическия фолиант.

Хората просто престават да четат литература на хартия. Тя се заменя от електронни книги

АРТУР ЛОЯНИЧ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Руският пазар на електронни книги и устройства за четенето им – ридери (електронни четци) нараства в геометрична прогресия. Ако през 2007 г. са били продадени няколко хиляди четци, то през 2008 г. броят им вече е 60 000, през 2009 г., въпреки кризата, 250 хиляди, а през 2010 г. – 0.47 милиона. За две години пазарът им нарасна над седем пъти. Средната цена на електронните четци в края на 2010 г. е около 110 евро за модели с TFT-екран и 175 евро за модели с E-Inkдисплей. Последните са поевтинели с 30% само за миналата година, отбелязва Марина Рожкова, експерт по руския пазар на мобилни устройства. На руския пазар доминират продуктите на Pocketbook – 40% от пазара. Те са следвани от Sony (29%), Lbook (12%) и други про-

изводители. Бумът на електронните четци доведе до съкращаване на продажбите на традиционните „хартиени” книги. По данни на едно от най-големите руски издателства „ЕКСМО”, през 2009 г. пазарът се е свил почти с 15%, като продължение на тенденцията от миналите години. Първи на падането на тиражите реагираха издателите, а заедно с тях – и писателите. Ако преди три години руската книжна палата регистрира 145 хиляди заглавия на нови книги, то през първата половина на 2010 г. тази цифра е 59.5 хиляди. Общият тираж е намалял със 17,2%. За свиването на книжния пазар, тиражите и авторските хонорари са виновни не само електронните четци. „Не електронните книги сами по себе си убиват книжния бизнес, а пиратите

– казва Владимир Обручев, ръководител на групата за научнопопулярна литература към издателство „ЕКСМО”, на практика е невъзможно да бъдат осъдени разпространителите на нелегални електронни книги, защото техният сървър може да се намира където и да е”. „По-рано (в СССР) беше много трудно да се купят хубави книги и по-възрастното поколение си спомня за това. Сега положението е различно. Книги се продават свободно, но цените им са солени”. Съществува още една значима причина за намаляване обема на продажбите, според Владимир Обручев, това е, че хората просто престават да четат литература на хартия. Тя се заменя не само с електронни книги, но и с интернет, достъпът до който е в пъти по-нисък, отколкото до хартиените аналози. „Книгата сменя формата си не за първи път, разказва Елизавета Пономарьова, PR-директор на мрежата читатели, – ние смятаме, че изместването на хартиените книги е неизбежно. Разбира се, те ще се запазят при библиофилите...”

Резюме за консула

Среща на меридианите

Опростената процедура за издаване на разрешение за работа на висококвалифицирани специалисти, която влезе в сила през юли миналата година, е позитивен сигнал към чуждите инвеститори. Както вече практиката показа, новата процедура помага на компаниите и на vip – специалистите съществено да съкратят времето за решаване на технически въпроси. Само за пет месеца по облекчения режим в Русия са пристигнали повече от две хиляди и петстотин такива специалисти. Експертите твърдят, че в близко бъдеще този поток съществено ще се увеличи. За Русия това означава на първо място отмяна на неразумните бариери за реализация на инвестиционни проекти, и второ – повишаване ка-

Всяка година през април, както вече стана традиция, известните полярни пътешественици Матвей Шпаро и Борис Смолин се отправят с отряд млади пътешественици да покоряват Северния полюс. Тази година в четвъртото издание на екстремалното приключение са поканени за участие юноши и девойки, родени през 1993-1995 г. Предстоящата експедиция ще остави спомен у тийнейджърите и със среща сред ледовете с уелския принц Хари. Именно той, участник в бойни действия в Афганистан, ще поведе към полюса четирима британски военнослужещи, загубили в афганистанската война ръка или крак. Целта им е да наберат средства за други ранени и да им покажат, че животът продължава.

чеството на управление на проектите. Влезлите в сила поправки в закона за правния статут на чуждите граждани предвиждат възможността висококвалифицираните специалисти да си намерят работа в Русия като публикуват свое резюме на сайта на Федералната миграционна служба. Лицето получава еднократна делова виза, пристига в Русия и, ако се хареса на работодателя, без да се връща у дома, получава работна виза. От външно министерство твърдят, че такава либерална норма вече никъде не се прилага. По данни на Световната банка най-големият канал на миграция през 2010 е бил от Мексико в САЩ, на второ място – от Русия в Украйна, и на трето – от Украйна в Русия.

Руснаците живеят по-дълго По данни на Росстат през 2010 г. в Русия са се родили 1.789 млн. души. Това е почти с 28 000 повече от 2009 г. Същевременно постепенно се увеличава продължителността на живот. През 2010 г. мъжете живеят средно 63 години, а през 2009 г. – 62.7 години. За жените тези показатели за 2010 г. са 74.8 години, а за 2009 г. – 74.6 години. Жегата и извънредните произшествия са били основните причини за ръста на смъртността през 2010 г. През същата година са починали 2.031 милиона души.

Фенове, готовете се за полет! За световния шампионат по футбол през 2018 г. в Ростовска област ще построят ново летище. За място на построяването му е определена площадка в Аксайски район. Планира се то да бъде разположено между Ростов и Новочеркаск, покрай федералния път М-4 „Дон”. Новата площадка ще позволи да се проектира писта с дължина 4200 метра.Тя ще бъде пригодена за кацането на тежки самолети, които ще превозват феновете за мачовете от световната купа по футбол в Ростов през 2018 г. При това, сега действащото летище в южната столица ще бъде затворено, а територията му ще бъде използвана за жилищно строителство. В момента летището на Ростов се намира в рамките на града, а неговата писта за излитане и кацане е прекалено къса.

СНИМКА: “РГ”

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

С помоща на електронния четец – ридер, в джоба ви влизат стотици томове

Над 150 шофьори са били задържани в пияно състояние в Москва през нощта в петък срещу събота. Не е трудно да се досетим, че времето на провеждане на операцията не е било избрано случайно. Пред предстоящите почивни дни много хора отиват да приключат трудовата седмица в клуб, бар. Разбира се, много от тях забравят да оставят автомобила си. След приема на алкохолни напитки това вече престава да бъде проблем. 74 души са се отказали да бъдат медицински освидетелствани, което, разбира се, не ги е избавило от отнемане на свидетелството за управление на автомобил.

към 12-годишно момче, на което лекарите препоръчват по-рядко да напуска дома си, училището буквално е атакувано от журналисти. – Аз предложих на децата да му измислят име, разказва Фаина Ивановна. Казвам им: „Какво постоянно дъвчем робот, робот, хайде да го кръстим Стьопа?“ И името се утвърди. Съучениците на Стьопа много леко приеха киборга. Създателите на „R.Bot 100“ потвърждават: ами то навсякъде децата свикват много бързо с роботите. На учителите да им е необходимо повече време за адаптиране към андроида. Физически Степан се намира на един километър от училището.Той управлява робота-адаш чрез интернет. Стьопа си седи пред компютъра у дома и с помощта на клавиатурата, със стандартните клавиши за игрите, насочва киборга из училището. Вижда и чува всичко, което вижда и чува роботът. Между другото роботът е разработен в Русия през 2008 г.

Това е роботът Стьопа. Той помага на момченцето Стьопа да се учи

Оръжие Обновление на арсенала

„Ярс” – новата ракета за триглавия змей Мобилният арсенал на Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН) ще се превъоръжава с нови комплекси с разделяща се бойна глава. ЮРИЙ ГАВРИЛОВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Мултиблоковата ракета застъпи на опитно дежурство в дивизията в Тейково. Оказа се, че оръжието не само е ефективно, но и надеждно. Затова в щаба на „стратезите“ направиха извод – с течение на времето новият комплекс трябва да измести от стартовите позиции наземните „Топол-М“. Никой няма намерение да праща под ножа „тополите“. Минимум още десет години те заедно с РС-24 ще са основната ударна сила на РВСН. Наличният арсенал от такова оръжие за дълги години гарантира на Русия надежден ядрен щит. Няма да се наложи разчетите отново масово да се обучават и цялата инфраструктура да се адаптира към пусковата

РС-24. Работата е в това, че мултиблоковият ракетен комплекс е един вид малкият брат на „Топол-М“. При разработката и производството на „Ярс“ е използван многогодишният опит от неговата експлоатация. Специалистите изтъкват наймалко две предимства на „Ярс“. Преди всичко разделящата се бойна глава на ракетата фактически гарантира 100 процен-

Арсеналът от такова оръжие за дълги години гарантира на Русия надежден ядрен щит тово поражение на целта на разстояние около 12 хиляди километра. Новият комплекс има по-дълъг живот, за който допринася както скритият подход към района на пуска, така и възможността машините да бъдат разсредоточени на голяма територия.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”


ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

Общество

03

Огледало Директорът на Института по социология разказва за „социалното самочувствие” на руснаците

10 години без право на склероза Става дума за най-различни сфери от обществения живот. За богатите и бедните. За борбата с тероризма. За големите и малки чиновници. За борбата с корупцията...

ЦИФРИ

55

ЕКАТЕРИНА ДОБРИНИНА

ПРОЦЕНТА от населението признават, че са усетили кризата върху себе си, особено през първата година и половина.

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Коепозволяванасоциолозитеда правят такива изводи? Реакцията на хората на едни или други събития и на действията на властта. Също така и „обратната връзка”, която предават управляващите. Погледнете обръщенията на нашите ръководители – президента, премиера, даже губернаторите. Всички тези пресконференции, преки линии, срещи на първи лица с популярни музиканти или други неполитически, нечиновнически, но широко известни хора. Интересът към тях е все поголям, както и ефектът от това. С просто око можем да видим, че през 2010 година се разшириха съществено „предметните рамки” на самата програма за модернизация. А има ли, според мнението на хората, поне някакви резултати от тези първи крачки? Аз не бих свързал пряко точно това с програмата за модернизация, но не може да не се види, че през 2010 година настъпи постепенно възстановяване на социалното самочувствие на населението на Русия. През лятото на 2008 г. ние отбелязахме най-добрите показатели за всичките години на изследвания: тогава за първи път бе отбелязан прелом и делът на хората, които оценяха оптимистично бъдещето си, започна да надделява над броя на песимистите. След това настъпи войната в Кавказ, кризата и всичко се върна назад. До такава степен, че през есента на 2009 г. делът на населението, определящо ситуацията в страната като „критична”, надвиши

25

ПРОЦЕНТА от руснаците смятат, че страната е станала демократична държава. Това е тревожно ниска цифра, над която политиците трябва да се замислят.

60

СНИМКА: НИКОЛАЙ КОЛОЛИОВ

Михаил Константинович, с какво от гледна точка на социолога беше важна за нас 2010 година и какво можем да очакваме от 2011 г.? Нека да припомня: „Российская газета” и Институтът по социология към РАН започнаха съвместен проект под наименованието „Огледало” точно преди пет години, през февруари 2006 г. Днес мога с пълно основание да твърдя, че съдейки по количеството отзиви на тези публикаци, проектът се оказа истински търсен и от обикновените читатели, и сред научните кръгове. Що се касае именно до 2010-а, то тази година показа, че нашето общество е готово да одобри само предложен отгоре, от страна на властта проект, който да не е с лозунгов храктер и да не е представен от чиновници или „яйцеглави” експерти. В мащабните реформи трябва да участват не само избрани гении, събрани в „наукоградовете”, а всеки един човек.Това е напълно възможно, ако стратегията на промените взема предвид това, което ние, социолозите наричаме, „социално всекидневие”, а хората – свой живот.

ПРОЦЕНТА от руснаците са готови да участват активно в социалното и икономическото преобразуване на обществото.

Как те разбират демокрацията Трудно е да се „натресе” нещо на руснаците. Преди време чуждестранните политици активно ни налагаха своята представа за демокрация. Те се учудваха, че западното „класическо” разбиране на демократичните ценности, не намира почва в Русия. Както показаха допитванията, които се правят от 90-те години, за руснаците демокрацията се крепи на три, чисто руски, „кита”. Средният руснак смята за демократично това, което служи за повишаване на нивото на живот на човека. Даже и да не е много, да не е всеки месец, но поне всяка година. Ако няма такива подобрения, то хората смятат, че няма и демокрация. Кит номер две е социалната справедли-

Средната класа е доста нееднородна и е невъзможно да бъде подведена под общ знаменател Безсмислено е да се създават глобални програми, без да се разбира за кого се прави това

вост. Ако са арестували всички участници от сбиване и убийство на футболен фен, значи всичко е справедливо, т.е. налице е демокрация. Ако един е задържан, а са пуснали четирима, то що е това за закон, който не важи еднакво за всички? И третото, което е най-важното. Руснаците наричат демократично само това, което може да осигури в обществото социален ред. Ако в резултат на „осигуряване на права и свободи” в обществото започват неуправляеми процеси, манифестации и изблици на бандитизъм, то „такава демокрация на нас не ни е нужна”. По данни от допитването едва 25% от руснаците смятат, че страната е станала „демократична държава”.

два пъти показателите от предната година! Около три четвърти оцениха обстановката в страната по един неочаквано негативен начин. Няма нищо чудно в това… Кризата ни предаде тежки уроци, като някои категории от населението понесоха много тежки последствия. Нека да напомня, че 55% от населението признаха, че са усетили кризата реално на себе си, особено през първата година – година и половина. При това 15% се оказаха на прага, при който кризата реално затвори вратата към по-нататъшния живот на човека. Например за хората от предпенсионна възраст (жените около 50 г. и 55-57-годишните мъже), които изгубиха работата си, без надежда да намерят ново занимание за останалите „активни” години от живота си. На тях не им се полагаше още пенсия, а вече нямаше с какво да съществуват. Това е ужасно положение. Да добавим още една натъжаваща цифра: в Русия в момента само около 5-7% от домакин-

ствата притежават лични финансови източници (пари, лично стопанство, собственост за отдаване под наем и др.), които им позволяват да живеят една година. Това е един от най-ниските показатели в Европа. През последното десетилетие, когато Русия най-накрая престана силно да я тресе, много от нас в някаква степен се „отпуснаха”. Те отвикнаха да заделят постоянно средства „за всеки случай”, за което съжаляваха горчиво, когато дойде кризата. Сега ние отново сме нащрек. Как тези сътресения на масовото битие оказаха влияние на масовото съзнание? От 35 години се занимавам със социология и мога да кажа, че такива „скокове” на масовото самосъзнание по-рано не са се случвали.Това също ми вдъхва увереност, че от социалнопсихологична гледна точка нашето общество е подготвено за модернизацията. През лятото, когато горяха горите, а бездействието на чиновниците предизвика вълна от критика,неможешеданесезабележи, че нивото на доверие към която и да е структура на властта, освен може би към президента и премиера, спадна почти до нула. Същевременно възникнаха стихийни граждански формации, които всъщност поеха работата на чиновниците и така застанаха в рязка опозиция спрямо тях... Не мислители,четоваедостаопасна тенденция? Според нашите наблюдения не се забелязва подобна „тенденция”. Да, има ръст на гражданската активност. Обаче всичко това е просто проява на локалното съзнание, на локалното жизнено и социално пространство, но не на цялото политическо поле. Защитниците на прав ата н а а в т о м о б и л н и т е собственици, доброволцитепожарникари, участниците в митингите за отмяна на закона за изменение на изплащането

на помощи за бременни и т.н., всичко това са т.нар. „движения за едно искане”. Когато то бъде изпълнено, групата се разпада. Интересите на разнообразните политически и социални групи в обществото по никакъв начин не са изказани и нито една партия не ги озвучава в цялостен вид. Неотдавна за пореден път десните сили се обединиха… Мисля, че дясната идеология далеч не е тази на „средната класа”. В програмата на „Единна Русия” – партията на властта, която сега изпълнява ролята н а о р га н и з а ц и о н н а и направляваща сила – са заложени много неща, които се струват неприемливи за някои активни групи от населението. Главният проблем според мен е, че нашата средна класа е изключително нееднородна и е невъзможно да бъде подведена под единен политически знаменател. Възниква въпросът: как да се намери общото, което все пак обединява всички тези хора? Такава обща цел може да стане желанието да се постигне в равенство на всички пред закона, да се преборим с корупцията, да се задвижат заседналите „социални асансьори”, с чиято помощ хората се изкачват нагоре по кариерната стълба... Задачата пред политиците е да направят всичко това в обозрима переспектива. Напримерпо интернет.Невилисе струва, че интернет-структурите получаватвсепо-големивъзможности да манипулират общественото мнение? Да се върви срещу „технологичния вятър” е безсмислено. Манипулациите обаче са възможни само до определена степен, хората са по-малко податливи, отколкото е прието да се смята. Интересуват ли се сега хората от „съдбата на руската демокрация”?Акосравнимс90-те,токато

че ли не се интересуват чак толкова… Не съм съгласен с това. Вярно, че дискусиите в СМИ намаляха. По наши наблюдения обаче така нареченото пространство на публичната политика се задълбочи, разшири и засили. На хората далеч не им е все едно. Външната и вътрешната политика, системата за национална сигурност са все теми, които се обсъждат доста активно в обществото. Междувпрочем съвсем неотдавна проведохме едно изследване. Важният извод от него, макар и да е доста неприятен за властта, е, че за разлика от началото на 2000-та, в момента хората смятат вътрешното положение за най-уязвима сфера и не се страхуват от „външна заплаха”.Огромни зеещи пукнатини се забелязват в оценките на екологичната безопасност, демографията и социалната сфера. Голямо количество млади хора с добро образование не могат да си намерят достойно поприще. Младите хората губят чувство за „жизнена переспектива”. Какво следва след това? Едно много тревожно нещо. Младежкият радикализъм по възраст става все помлад и по-млад. 14-15-годишни деца вече излизат на протести. Тежко е положението и при хората от предпенсионна възраст. За да тръгнат социалните асансьори, са нужни пробивни програми за придвижване на кад р и т е, п р ед и в с и ч ко н а младежите. Тук явно не е достатъчно едно Сколково за цялата страна. Руснаците имат добра памет: те запомнят и това, което им е било обещано, и това, което е изпълнено. Обществото трябва да почувства, че властта не смята хората за „население” или „електорат”, а се интересува от мнението им. Един от главните изводи на миналото десетилетие е, че все пак започна и се запази диалогът между властта и обществото.


04

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Гореща точка

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Тероризъм Действащи лица

Противопоставянето в Кавказ наподобява сражение с многоглава хидра. Колкото повече успешни специални операции, толкова повече нови жертви. Кореспондентът на „Русский репортер“ МАРИНА АХМЕДОВА замина за Дагестан.

Спецоперация Центърът на Махачкала, пететажни блокове, гаражи, розова къща. Около него – три слоя, като сандвич: отвътре са специалните части, след това пръстена на ОМОН и, най-накрая са редовите сътрудници на милицията.Това е специална операция за унищожаване на бандити. Втора за деня. Няма журналисти: стрелбата в града отдавна не е събитие. Има и четвърти слой на сандвича – това са децата с бутилки кока-кола, младежи със семки, мъже с мобилни телефони, с които се опитват поне нещо да заснемат.Тази многоцветна навалица изнервя милицията: отскоро терористите прилагат нова тактика – докато силовите органи щурмуват сградата, „камикадзетата“ се сливат с тълпата и се взривяват сред зяпачите. Разчита се на това, че във втория и третия обръч ще се всее хаос и това ще даде възможност на някои от обсадените да се измъкнат. Това вече се е случвало неведнъж. На двора се появява висока жена с низко привързана черна забрадка, но с интелигентно лице. – Тези там какво, толкова ли са неуязвими?! – нахвърля се тя върху милиционерите, които се крият зад стената на пристройката. – Те какво, толкова голяма заплаха ли са?! – продължава да крещи. – Защо толкова дълго се суетите около тях. Надничайки зад стената милиционер сочи по посока на прозорците. – Защо те са готови за сто хиляди да продадат и родния си баща?! Прозвучава автоматен откос. Вие алармата на някаква кола. След това отново става тихо и се чува как свисти вятъра по покривите на пристройките. – А вие как се отнасяте към тези хора? – питам аз жената с чантата и соча розовата къща. – А нима това са хора? – пита тя в отговор. – Нека излязат и да се предадат. Ще ги съдят, но нали няма да ги убият. Земята под краката ни се разтреперва от мощен взрив. Махачкала живее в някакъв клетъчен живот: някой се храни, някой се жени, някой някого убива. И всички се молят на един и същи Аллах.

Моргата Градската морга е потопена в тъмнина. Даже уличните лампи не светят. В тъмнината разли-

чавам висока желязна ограда и на нейния фон – три удължени сенки. Приближавам се.Три жени с дълги поли. Приближавам се още по-близо. Брадичките им закрити със забрадките. Вероятно са уахабитки, те си закриват брадичките. А може просто да са роднини на убитите. Аз не успявам да обеля нито дума. Поглеждаме се, и аз изведнъж разбирам: тези момичета така силно ненавиждат, че ако сега по някакъв вълшебен начин успеят да се пренесат в московското метро, и ако имат на кръста пояса на шахид (мъченик на вярата), те биха натиснали копчето без да се замислят. Камионът подхожда заднешком към широкото мраморно стълбище. Отмятат платнището.Труповете, завити в одеяла, лежат с краката напред. Найблизко са малки стъпала, обути в черни издути чорапи. – Ето тук, където вие стоите, вчера лежаха петнадесет трупа на терористи, обръща се към мен дебел мъж в синя милиционерска риза, и аз поглеждам в краката си. Ходя из осветената в мъртвешки синьо морга. – Това не трябва да се случва, – казвам аз на труповете думите, които ми каза на двора жена в черно. – Това е абсурд. Опитвам се да разбера има ли за какво да ме ненавиждат онези трите с дългите поли. Има ли за какво да взривяват мен, ежедневния пътник в московския метрополитен?

СНИМКА: МАКС НОВИКОВ

Без осигуровка по въжето над бездната

тя мечтае за рая.Това толкова ли е хубаво или лошо? Аз трябва да разбера това сега, без да напускам това място.

РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ

Хаджимурад Камалов

Цовкра

УЧРЕДИТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ЧЕРНОВИК”

към бандит. Във всеки случай поне докато този човек не унищожи себе си на многолюдно място. А как по друг начин да се отнасям към тези, на които им се налага да избират между лишената от логика корупционна система и живота на боец?

До каква степен те са добре подготвени? Хаджимурад Камалов е известен опозиционер в републиката, основател на списание „Черновик“. Местните власти се опитваха да закрият изданието, обвинявайки го в пропаганда на екстремистки идеи, но засега безрезултатно. Каквоевашетоотношениекъмтерористите? , Сред тях има „идейни и просто бандити, като в последно време това разслоение се засилва. Често не ми се отдава да се отнасям към „идейния” като

Това са добре подготвени диверсионно хора. Те са запознати с балистиката, взривните техники, ориентират се в Интернет. Ако заключите един боец в тази стая, то той и тук ще намери от какво да направи взривно устройство.

Колко от тях сега са в планината? Предполагам, че постоянно там се намират сто или сто и двадесет човека…

Откъде намират средства? Най-често изпращат особени картинки по електронната поща

на държавни чиновници и на собственици на големи предприятия с искане за пари. Те се плашат и дават. С тези средства бойците купуват оръжие…

А не ви ли се струва, че прекалено ги героизирате? Отлично! Бойците са герои. А московските терористични актове? А нашето метро? Взривовете в московското метро не се побират в никакви рамки… Но аз не съм убеден, че това е тяхно дело ... (Моят събеседник се опитва да ме подхлъзне към конспиративната версия – че експлозията в московското метро е работа на ФСБ).

Как да бъде спряно всичко това? Не отговаряйте за убитите милиционери с убийство на случайни бойци. Ето тогава вълненията ще отшумят. (Предполага се, че трябва да се радвам. Абсурд. Отново абсурд).

Шариатът Често в маршрутките на Махачкала стават словесни престрелки между девойки с хиджаб и такива в съвременно „светско“ облекло. – Само терористки около нас! Омръзнаха ми с техните чували! – казва тази, която е с къса пола на тази, която е с хиджаб. – Защо аз трябва да пътувам в една маршрутка с вас?! Преди две години загива съпруга на младата N. Той е бил „идеен” боец, и по време на специална операция е застрелян от снайперист. Тялото не им е предадено. За сметка на това арестуват брата на N. Арестуват го и го изтезават. Когато го освобождават, той няколко месеца си остава в къщи – страхува се да излиза на улицата. След експлозиите в московското метро казва на майка си: „Вместо да седя и да чакам, докато ме арестуват, по добре да отида в гората. Повече мъчения не мога да понеса: ще назова случайни петнадесет фамилии, ще натопя невинни хора“. Майката препречва пътя му. Но какво може да направи тя срещу двуметров мъж? Всеки път, когато в република-

та се провеждат специални операции, жените N бягат към телевизора. Преди няколко седмици майката вижда на екрана труп откъм гърба, и започва да крещи: „Това е синът ми!“ Тя беше права. Момичето N седи на пода и ме гледа изпод зеления хиджаб с пламтящи очи. – На мястото на всеки убит боец ще се появят нови пет, – казва майката. И аз си представям поле, засято с драконо-

Момичето N търсеше истината и я намери в исляма. Това хубаво ли е или лошо? ви зъби. Представям си как от земята израстват сини хора с портупеи и автомати. Момичето N търсеше истината и я намери в исляма. Това хубаво ли е или лошо? Тя си мисли, че всеки ден извършва богоугодни дела. Аз искам да разбера, това хубаво ли е или лошо. Момичето N намери потвърждение на своята вяра в корана,

АВТОРИТЕТНО

Какво все пак се случва в Кавказ? Геннадий Гудков ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ В ДУМАТА ПО СИГУРНОСТТА

В Кавказ има повече корупция, отколкото в другите области на Руската федерация, повече нарушаване на гражданските права, повече чиновнически произвол, проблемите в социално-икономическите отношения са много поостри. Всичко това в съчетание с други местни фактори, с местния манталитет, поражда една гърмяща взривоопасна смес. Просто всички тези негативни процеси, които наблюдаваме в Русия, там протичат в най-остра форма. В тази среда попадат екстремистки идеи, които там намират благоприятна почва и започват да покълват. Това води до създаването на екстремистки организации, диверсионни и терористични групи, които от време на време про-

никват в столицата и извършват терористични актове. Целият Северен Кавказ е на до��ации и не може сам да се осигурява икономически, поне в настоящата система от икономически координати. Това се изразява в ограничените работни места, по-ниските заплати, помалкото перспективите. А и като се има предвид, че там населението е много младо (вследствие на демографските процеси, които там протичат по-интензивно), всички тези проблеми се изострят. Това не е проблем на Северен Кавказ, това е проблем на Русия и нейния регион, който днес е взривоопасен в буквалния смисъл на тази дума. В Кавказ всички се познават и там тероризмът има по персонифициран характер. Тоест реално погледнато, там става нещо, което прилича на гражданска война в ограничен мащаб. (Лента.RU)

Момичето върви по въжето. Планините я стягат в пръстена си.Те са сурови – слънцето си е отишло, духа вятър, и скоро ще завали. Някъде реве магаре. После се чува петел. Каменни къщи, които се издигат една над друга, както в детските филми за Али Баба. Село Цовкра се намира на 2000 метра надморска височина. Вятъра така свири, че можеш да го объркаш с ромона на поток. Тути е на петнадесет години.Тя върви по въжето без подсигуровка. Цовкра е селото на ходещите по въже. – Защо не може да се ходи с подсигуровка? – питам нейния учител. – Забранено е. Когато вие ще гледате отдолу, то ще си мислите: с подсигуровка всеки може! А ние искаме да покажем, че не всеки може. Тути иска да стане лекар.Тя не знае защо. Нейните любими предмети в училище са руският език и физкултурата. Когато за първи път стъпила на въжето, много се уплашила. Но тръгва. И до ден днешен ходи. Без подсигуровка. Изкуството на равновесието е най-трудното изкуство на земята. Едно време всеки тук е умеел да ходи на въже. Сега ходенето по въже се забравя, както и други дагестански занаяти. И младежта няма с какво да се занимава. За мен Тути се отличава от момичето N само по това, че онази е паднала, а тази не е. Хаджимурад Камалов казва, че бойците могат да се обединят с руснаците, ако отново ни нападне някой като Хитлер.Тогава бойците ще тръгнат да защитават Русия. Тръгвайки си от селото, аз си мисля за това, че да разбереш врага – това даже не е въпрос на примирение, доброта и всеопрощаване, това е въпрос на самосъхранение, елемент от изкуството на войната. Ние трябва да се опитаме да ги разберем. Иначе е невъзможно. Целият материал може да прочетете на адрес: http://www.rusrep.ru/article/2011/01/26/report/


ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

Космонавтика

05

Космос В Института по медико-биологични проблеми на РАН продължава уникалният международен експеримент

Долетяхме до самия Марс... НАТАЛИЯ ЯЧМЕННИКОВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Къде ще садим ябълките? Първите хора на Марс станаха руснакът Александър Смолеевски и италианецът Диего Урбина. Излизането им на повърхността на Марс продължи около час. За това време марсонавтите, облечени в скафандри “Орлан-Е”, трябваше с помощта на магнитометър да намерят източници на положително и отрицателно магнитно поле, да вземат проби от почвата и скалите, да ги поставят в специални контейнери и да ги транспортират до модула за приземяване. В него китаецът Уанг Юе подсигуряваше колегите си и поддържаше с тях постоянна връзка. При второто излизане китаецът смени италианеца, а третата “разходка” отново беше проведена от руско-италианския дует. Впрочем, “последното” излизане ще бъде посветено на извънредните ситуации. По сценарий един от участниците в излизането по време на работа на повърхността на Марс трябва да падне и нарани ръката си.

На Марс – с лопатка Марсонавтите изследваха повърхността с помощта на инструменти, разработени за нашата лунна програма: лопатка, алпинистки бастун и грайферзахват. Но преди да пристъпят към основната дейност, Смолеевски и Урбина изпълниха важна обществена мисия – поставиха в специални отвори флаговете на Русия, Европейската космическа агенция и Китай. Марсонавтите бяха в скафандри “Орлан-Е” – специална модификация на обикновения “звезден костюм”, в който работят в открития космос екипажите на Международната космическа станция. Така “марсианецът” е около три пъти по-лек – 32 килограма, но да се работи в този костюм не е много леко... “Десантът” на Марс беше наблюдаван от двеста журналиста в подмосковския Център за управление на полетите. Този

наплив е разбираем: цял свят се интересува от експеримента, започнал на 3 юни миналата година. Пилотираната експедиция до Марс вече не е фантастика: в научните лаборатории на различни страни може да се намерят десетки варианти за това как ще се развиват събитията.

Какви ще се върнат? Пътешествието до Червената планета и обратно ще отнеме около две години. По силите на екипажа ли е такова изпитание? Известни са случаи когато от несравнимо по-кратки по времетраене космически полети членовете на екипажа се връщат врагове. Няма ли да се стигне до побои по пътя към Марс? Може и смешен да е, но този въпрос е съвсем житейски. А отговорът трябва да му даде експеримент “Марс -500”, в рамките на който шестима доброволци ще прекарат около 500 дни в затворен комплекс, който симулира живот на космически кораб. Полетът включва три етапа: 240 денонощия – виртуално прелитане от Земята до Марс, 30 – излизане на “марсианската повърхност” и още 240 – за връщане плюс 10 дни адаптация на околоземна орбита. Екипажът трябва да проведе повече от сто научни експеримента, една трета от които са с международно участие. Как влияе продължителната изолация между “четири стени”? Как се борят с неизбежния стрес? Какво да се яде и пие, за да има и сили, и настроение? В експеримента учените се постараха максимално да възпроизведат марсианска експедиция. Налице е и пълна изолация на екипажа, и изследвания, имитиращи едни или други аспекти на пилотирания полет към Марс. Няма го, разбира се, главното – безтегловността. Но учените се опитаха и нея да моделират: на марсонавтите се налага известно време да спят... с главата надолу, при ъгъл на леглото минус 12 градуса. А след това да носят специални компресиращи костюми “Кентавър”, които забавят кръвообращението.

Как е устроен корабът – Една от задачите на проекта е да се определи дали е възможен такъв полет от гледна точка

СНИМКА: AFP/EASTNEWS

Уникалният научен експеримент “Марс-500” достигна своята кулминация: трима от шестимата отчаяни доброволци “стъпиха” на “повърхността” на Червената планета.

Примерно така ще изглежда излизането на астронавтите на повърхността на Марс

За какво мечтаеше Корольов През 1960-1964 г. под ръководството на Сергей Корольов и Михаил Тихонравов едновременно с корабите “Восток” и “Восход” беше разработен проект за ракетнокосмически комплекс за осъществяване на експедиция до Марс. Ето какво разказва Владимир Бугров – един от основните разработчици на проекта в известната Корольовска фирма ОКБ-1: – Марсианският пилотиран космически комплекс се състоеше от: орбитален комплекс (с тегло 55 т) с тежък междупланетен кораб и ускорителен ракетен блок; комплекс за кацане (с те-

гло 30 т) с аеродинамичен щит за спиране, спирателна ракета, устройство за кацане и марсиански кораб (състоящ се от ракета за излитане и кабина за завръщане); ускорителен ракетен комплекс. Общото тегло на комплекса достигаше 400 тона. Той трябваше да се събира на орбита, заради което бяха необходими още 4-6 пускови ракети Н1. Събирането и изпитанията бяха възложени на космонавтите от отряда, който беше специално създаден от опитни специалисти от ОКБ-1 и завода. Корабът беше разчетен за трима души.

на психологията и физиологията (при допустимо равнище на моделиране), и да се установят определени изисквания към реалния експедиционен комплекс, който ще полети към Марс, – казва вицепрезидентът на РАН, научният ръководител на Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) академик Анатолий Григорев. Как е устроен самият “космиче-

ски кораб”? Това са, грубо казано, пет метални “варела”. Общият обем на комплекса е 550 куб. метра (модул за приземяване, експериментален модул, жилищен модул, склад и оранжерия). Отделно е създаден модул, имитиращ марсианската повърхност (1200 куб. метра). Впрочем, жилищният модул отвътре е като вагон “лукс” класа, изработен от под на сауна. Дъбовите дъски са най-добрата

Екипажът трябваше да проведе повече от сто научни експеримента Марсонавтите трябваше да спят... с главата надолу, при ъгъл на леглото минус 12 градуса

Схема устройства марсианского модуля

обшивка за стените, заявяват учените. Вредните изпарения са нула. Плюс домашен уют. Първият прототип на марсианския кораб беше построен в ИМБП с прякото участие на Сергей Павлович Корольов. Сега от тези “варели” остана само обвивката. Конфигурацията на новия кораб е съгласувана с РКК “Енергия”.

6000 доброволци Подготовката за експеримента продължи повече от две години. Повече от шест хиляди доброволци от 30 страни изявиха желание да “полетят” към Марс! Но малко от тях изтеглиха щастливия билет: бяха поставени много строги изисквания – и за възрастта, и за специалността, и за здравето. И даже по отн��шение на пушенето: никакви цигари! Кой е в първият “марсиански екипаж”? Алексей Ситёв – командир на екипажа, на 38 години, водещият инженер-изпитател е участвал в подготовката на екипажи за МКС в ЦПК Ю.А. Гагарин. Сухроб Камолов – лекар-хирург, на 37 години, работил в Център Бакулев, участвал в операции на сърце. Александър Смолеевский – изследовател, на 32 години, военен лекар. В НИИЦ по авиационна, космическа медицина и военна ергономия е завеждал лаборатория за психофизиологични изследвания. Роман Шарл – бордови инженер, на 31 години (Франция), инженер. Диего Урбина – изследовател, 27-годишен (Италия). Инженер. Бил е член на екипажа на изследователската станция на марсианската пустиня в щата Юта (САЩ). Уанг Юэ – изследовател, 27-годишен (Китай). Работи в китайския Център за подготовка на космонавти. Участва в подготовката и подбора на космонавти. Предстоят им още много изпитания. Както отбеляза директорът на ИМБП на РАН академик Игор Ушаков, с методите

на виртуалната реалност ще се моделират и метеоритен дъжд, и прахова буря, и аварийно напускане на повърхността...

Между другото Пилотирана мисия до Марс може да се осъществи в рамките на 20 г., заяви държавният секретар, заместник-ръководител на Руската федерална космическа агенция (Роскосмос) Виталий Давидов. “Роскосмос след година ще пристъпи към разработка на Федерална космическа програма за периода до 2025 година, – отбеляза той. – Мисля, че при разработката на тази програма ще се изясни кога ще си струва да се пристъпи към реализацията на полета до Марс”. Сега Русия разработва модул с ядрена енергодвигателна установка, която може да бъде използвана за междупланетни полети. “Планираме марсианската мисия да бъде проведена не по-рано от 2035 година” – казва ръководителят на Роскосмос Анатолий Перминов. Според него през следващите години нито една страна в света няма да може сама да осъществи бърз полет към Марс: съвременното равнище на технологично развитие не позволява това. Въпреки това ограничението може да бъде преодоляно посредством създаването на ядрена енергодвигателна установка. С нейна помощ ще можем да достигнем до Марс за около 90 дни.

Проект номер десет По данни на един от основните космически портали, американците са провели анкета сред своите специалисти за най-значимите проекти в Съветския съюз и Русия в областта на космонавтиката. На 1-во място те поставили първият спътник, на 2-ро – полетът на Юрий Гагарин, а на 10-то – проектът “Марс-500”.


06

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Действащи лица

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

СЪБЕСЕДНИК ИГОР БЕСТУЖЕВ-ЛАДА

„Нямам равен в нагнетяването на ужаси“ ЗНАМЕНИТИЯТ РУСКИ СОЦИОЛОГ, ФУТУРОЛОГ И ПРОФЕСОР ТВЪРДИ, ЧЕ СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЧОВЕКЪТ НЯМА ДА МОЖЕ САМ ДА ПОЗНАЕ СЕБЕ СИ

ОЛГА ГЕРАСИМЕНКО РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Игор Василиевич, живеете на две крачки от печално известния хотел„Орехово“–неотдавнатам настаняваха роднините на жертвите от терористичния акт в „Домодедово“. Вие много сте писал за тероризма. Могат ли да бъдат прогнозирани терористичните актове? Или ние сме безсилни пред това зло? Тук прогнозата е тъжна – пред терористите се откриват все по-нови и нови възможности. Ако преди време взривяването на самолет беше типичен терористичен акт, то сега, сами виждате, терористите са навсякъде. В ход е четвъртата световна война – трябва да се приспособяваме към това. И въпреки това ние не се приспособяваме. И по какъв начин това трябва да стане? Трябва да се обясни на хората, че обстановката в света коренно се промени, че настъпи друга епоха, съвсем различна от тази отпреди 10-20 години. Светът е друг, а ние останахме в миналото. Наскоро препрочетох романа на Артър Хейли „Летище“ – в него става дума за 60-те години на миналия век.Аз бях поразен: оттогава в Америка нищо не се е променило – същите самолети, само малко по-големи, същите терминали, контролът е приблизително същият... Променено е само лицето на тероризма: в романа терористът е един луд, а вижте колко са сега! Но да се върнем на въпроса. Ще кажа нещо страшно: главните виновници за тероризма не са терористите, а ние с вас. Тоест? Съдете сама. Преди сто години, когато някой напуска селото, той е бил изпращан от няколко десетки души – хората вървели след каруцата, пеели, плачели. Такъв е бил ритуалът. Всичко се промени, а ритуалът остана. Ето, кажете ми защо с нас на летището или на гарата идват толкова много изпращачи – всички, даже тези, които трудно понасят пътуването,

болни са или просто не искат? Няма пощада за никого: всички трябва да са там, и то до последната минута. Защо да се ходи с пълна кола на летището заради посрещането или изпращането на един човек? Това е отживелица, диващина, и е главният виновник за това, което се случи в „Домодедово“. В един от своите трудове вие написахте, че до човечеството незабелязано се е прокраднала още една беда, която, цитирам, „заплашва да го заличи от лицето на земята само за няколко поколения“. Същността на бедата е в лавинообразното преминаване на хората от селски начин на живот към градски, в резултатът на което масово се разпадат семействата. Точно така! Човечеството, колкото и да се кичи със своя „разум“, на практика е само една от популациите на земната фауна, а смисълът от съществуването на всяка популация се свежда до възпроизводството на поколенията. Няма възпроизводство – няма и популация. Според оценките на някои компетентни специалисти, целият този гибелен процес може да се вмести в рамките на ХХІ век, може би даже в близките десетилетия на обозримото бъдеще, след което или светът ще остане изобщо без човечество, или ще достигне състояние, при което ще започне възраждане на нещо ново, мутантно, върху развалините на рухналата цивилизация. И за това е виновен градът? Разбира се. По същество градът е „черна дупка“ за човечеството. Ние не знаехме, че хората, които се преселват в града, губят потребността си от семейство и деца. Започва разпад на семейството. Въпросът е в това, че преди време по този начин, по който ние сега живеем, са живели по-малко от един процент от хората. След това градът започна да ни привлича – и ето, достигнахме до такъв живот. Младежите от 18 до 25 години – основата на семейството, въобще не раждат. И въобще – настъпва времето на поколенията на семейството с едно дете. Игор Василиевич, вие сте футуролог, изследовател на бъдещето. А защо изобщо трябва да го

знаем? Между другото, на вас поне веднъж гледали ли са ви? Гледали са ми на всичко. Сбъдва се на сто процента – например гледаха ми, че ще доживея до 82 години. Именно на тази възраст получих тежка травма, и фактически отпаднах от активния живот. Защо да знаем бъдещето? По две причини: първата е любопитството. Втората – полезно е да се знае бъдещето. И какви са вашите сценарии за развитието на човечеството? В своите трудове аз разграничавам три вида бъдеще: „бъдеще минало“, „бъдеще настоящо“ и „бъдеще бъдещо“. „Бъдеще минало“: никъде няма да изчезнат тези безобразия, които наблюдаваме днес. Никъде няма да отидат подлеците, крадците, убийците, негодниците. Това е било, така е и така ще бъде. Само че при други условия. „Бъдеще настоящо“: то е сега, и няма да свърши утре. Осигурени са ни още десетки години. И най-накрая, „бъдеще бъдещо“. На нас, футуролозите, то ни е добре известно – не по лошо, отколкото миналото. Само след няколко години – от 5-10 до 20-30 години – човек ще премине в качествено ново състояние. Много хора, може би, не забелязват, но в действителност това вече започва да се случва. Отново ви връщам към романа „Летище“: преди петдесет години хората са обитавали същите жилища, каквито и ние сега, ядели са същата храна, каквато и ние сега, и има само три неща от нашия живот, които те не познават: терористите, компютрите и мобилния телефон. И футуролозите веднага се хвърлиха да изучават до какво ще доведе развитието на компютрите, интернет, мобилните телефони. Какво се получи? Получават се цели четири поколения компютри на бъдещето: ние в общи линии се досещаме какви могат да бъдат те. Но след четири поколения човекът свършва и започва съвсем друг живот – ще се появят киборгите. Хората мечтаят за вечната младост, а вие предричате век на киборгите – безчувствени, безстрастни полухора – полумашини? Не искам! Да, този човек вече съществено ще се отличава от нас, той

СНИМКА: “РГ”

През 2002 г. той прогнозира победа на чернокож американец на президентските избори в Съединените американски щати, днес твърди, че човек няма работа в космоса...

ДОСИЕ Игор Василиевич Бестужев-Лада (роден е на 12 януари 1927 г., в село Лада, Пензенска губерния, сега в състава на Мордовия) е руски учен, историк, социолог и футуролог, специалист в областта на социалното прогнозиране и глобалистиката. Доктор на историческите науки, професор. Заслужен деятел на науките на РСФСР и РФ. Автор на няколко десетки монографии и брошури, на над хиляда статии в периодическите издания, а също и на редица статии (“Прогнозиране”, “Прогностика”, “Футурология” и др.) в трет��то издание на Голямата съветска енциклопедия. От 1967 година работи като завеждащ сектора за социално прогнозиране в Института за международното работническо движения към АН на СССР, а също и в Института за конкретни социални изследвания към АН на СССР (в момента — Институт по социология на РАН). Бестужев-Лада разработва възможни сценарии за трансформация на социалнополитическата ситуация в Русия.

Сега човек се управлява от два органа: разум и сърце. А машините ще ни накарат да се откажем от чувствата

ще ни презира за ревността, за измяната, за разврата, за наркотиците. Той ще ни презира така, както ние презираме някакви си маймуни. Но да се върнем към трите сценария на бъдещето. Още дълго време голямо количество хора ще ни приличат, но измененията у нас вече протичат, при това в много смешни форми. Обърнали ли сте внимание, че вече много рядко ние пишем писма, не изпращаме телеграми. Защо, след като можеш да се обадиш по мобилния телефон? В една своя работа вие споделяте, че човек няма работа в космоса. Как да разбираме това? Спомнете си историята: ние навлязохме в космоса заради надпреварата във въоръжаването. Победата в космоса означаваше победа в третата – студената – световна война между СССР и Америка. Америка спечели тази война. Сега, както виждате, интересът към космоса е забележимо по слаб. Разбира се, не можем да избегнем усвояването на Луната, Венера, Марс, спътниците на големите планети, но за това не са необходими хора. Човекът може да живее само на 10% от земната повърхност. Щом премине на друга територия, започва сериозна деформация на организма, като минимум гуша, максимум – чупливост на костите. Необходимо ли ни е завладяване на космоса? Необходимо е, но не с хора. Най-вероятно с това ще се заемат киборгите – човешка раса, на която заедно с белите дробове вместо апендикс ще бъдат имплантирани хриле. По този начин те ще могат да живеят и на сушата, и под водата.

И кога ще се появят те? Смятам, че след няколко десетилетия. Първоначално у всеки от нас ще се появи приставка с датчици, която ежесекундно ще наблюдава нашето здравословно състояние, ще посочва реалната дата на смъртта ни. След това са видоизмененията, свързани с физиологията и психологията на човека. Ще се появи компютърна програма, която още от детството, а вероятно и още преди раждането на детето, ще го програмира като холерик или сангвиник, брюнет със сини очи или блондин, висок един и осемдесет. Четвърто: човекът престава да е човек, преминава в друга категория. На този етап човек се превръща във враг на самия себе си. И така, след 5-10 години ще получим компютър, а след 10-15 този компютър ще започне да управлява нашето здраве. След 15-20 години ние ще започнем да програмираме своята физиология и психология. И най-накрая същият този компютър ще извърши голяма подлост спрямо нас и ние няма да можем да се противопоставим. Въпросът е в това, че сега човек се управлява от два органа: разума и сърцето.А машините ще ни накарат да се откажем от чувствата. Между другото как стои въпросът с природните стихии? Човекът ще успее ли да ги обуздае в бъдеще или, както досега, ще се чувствува като пигмей в схватката с ледения дъжд или цунамито? Мисля, че човекът ще успее да обуздае природата. Това е въпрос на близките 20-30 години.


www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ЧЕТЕТЕ НА

ОТКРИТ УРОК

Лаконичен Марина Корольова МОСКВА

Л

аконичната реч е хубава реч, може да сте сигурни. Лаконизмът на речта е едно от нейните главни достойнства.

Лаконичен, лаконично, лаконизъм... Въпросът е откъде идват тези думи. Ще е добре да отговорим на този въпрос, защото някои си мислят – без шега! – че лаконизмът е свързан някак си с маникюра. Ами да, и тук лак, и там лак. За да разберем източниците на лаконизма и лаконичното, ще се наложи като начало да се върнем назад в дълбините на вековете. И така, през VII и VIII в.пр.н.е. градът-държава Спарта в

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК МАРТ_ 10_2011

Южна Гърция непрекъснато воюва със съседите си. В крайна сметка Спарта побеждава всички. Бъдещето на спартанците, обаче, далеч не е било прекрасно.Те трябвало да удържат покорените градове и техните жители от въстания – иначе Спарта щяла да загине. Така спартанците започнали да култивират нов, съответстващ на обстоятелствата начин на живот: те посвещавали голяма част от времето си на военни упражнения и оставяли живи само силните и здрави бебета.

На седемгодишна възраст всички момчета влизали в казарма, където оставали до двадесет години.Те били обучавани да понасят храбро глад и студ, да се подчиняват на заповеди, да умират, но да не се предават. Подобно сурово възпитание и досега се нарича спартанско. Освен това спартанските юноши са били учени да говорят ясно и кратко, тъй като многословието е нямало място на бойното поле. Като цяло е трябвало повече да действат, а не да говорят. Ако все пак се

Сканди Проверете речниковия си запас 2

1

е налагало да говорят, то е трябвало да следват правилото: колкото по-малко кажат, толкова по-добре. Надявам се разбирате, че вече се приближаваме до целта. Спартанците са говорели кратко, ясно, били са немногословни, т.е. ... лаконични! Защо? Всичко идва от това, че второто название на Спарта е Лакедемон, тъй като държавата се е намирала в древната област Лакония. Ето откъде идва думата „лаконичен”. Разбира се, в руския език тя не е дошла на-

07

право от гръцкия, а чрез френския, но произходът е ясен. Най-известният пример на лаконична реч ни припомня Айзък Айзимов в книгата си „Думите в историята”. Той се отнася до 338 г., когато Македония покорява цяла Гърция и само Спарта остава непокорена. Македонският цар Филип ІІ изпраща там пратеник с послание: „Ако аз вляза в Лакония, то ще изтрия Спарта от лицето на земята”. Отговорът бил само една дума: „Ако!” Филип не нахлул в Лакония.

Избрани стихове от руски поети Александър Твардовский през своя нелек живот е успял да бъде и военен кореспондент, и главен редактор на знаменития “Нов свят”, но на първо място той е бил поет – един от най-до-

брите в Русия. Героят от неговата знаменита поемаТьоркин отдавна е станал народен герой – наравно с, да кажем, Иля Муромец. Клипът може да намерите на http://www.youtube.com/.

ЗА ДАЛЬЮ ДАЛЬ (откъс от поема) Сто раз тебе моё спасибо, Судьба, что изо всех дорог Мне подсказала верный выбор Дороги этой на восток. И транссибирской магистралью, Кратчайшим, может быть, путём Связала с нашей главной далью Мой трудный день и лёгкий дом. Судьба, понятно, не причина, Но эта даль всего верней Сибирь с Москвой сличать учила, Москву с Сибирью наших дней. И эти два большие слова, Чей смысл поистине велик, На гребне возраста иного, На рубеже эпохи новой, Я как бы наново постиг. Москва. Сибирь. Два эти слова Звучали именем страны, В значенье дикости суровой Для мира чуждого равны. Теперь и в том надменном мире – Всё те ж слова: Сибирь – Москва, Да на ином уже помине Пошла разучивать молва. Добро! Но мы не позабыли,

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

АЛЕКСАНДЪР ТВАРДОВСКИЙ

Александър Твардовский

Какою притчей той молвы Мы столько лет на свете были И как нас чествовали вы. Почти полвека на бумаге Строчили вы, добра полны, О том, что босы мы и наги, И неумелы, и темны. Что не осилить нам разрухи, Не утеплить своей зимы. Что родом тюхи да матюхи, Да простаки, да ваньки мы. И на бумаге и в эфире Вещали вы, что нам едва ль Удастся выучить в Сибири Своих медведей Делать сталь.

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА

3

4 ОТГОВОРИ

Привычка – страшная сила. Бабушка, когда листает фотографии на iPad, слюнявит палец. Гендиректору АвтоВАЗа вручён орден Почётного Легиона за неоценимый вклад в продвижение французских автомобилей на российский рынок.

По хоризонтала: Хурма | Бухаров | Табун | Брани | Риччи | Слониха | Человек | Кляча | Рекрут | Уголь | Рот | Фанат | Сажа | Корж | Гайдн | Лента | Вино | Ягнёнок | Тайна | Деканат | Стамбул. По вертикала: Чиаурели | Балетоман | Вольская | Баюн | Градус | Искра | Хохот | Ружьё | Напалм | Банкротство | Икона | Амвон | Тыл | Рак | Фагот | Луна | Чека | Ива | Танка. При руските православни християни току-що завърши Масленица – уникален празник, който е прочут с традиционните за случая блини. Тази седмица е посветена на помирението с ближните, прощаване на обидите, подготовката за Великия пост... Ще ви разкажа как у нас готвят блини.

Ще са ни нужни бяло брашно – 600 г.; захар –

1 с. л. ; краве масло – 5 ч. л.; яйце – 1 бр.; мая – 25 г.; сол – 1 ч.л.; мляко – 4 ч.ч. ; зехтин – 3-4 с. л.

Приготвяне В трите чаши топло мляко (+ 30-35 градуса) разтворете маята, добавете 1/2 с.л. захар, сол, разбит жълтък и разтопено масло, разбъркайте и изсипете половината брашно (желателно е брашното да се пресее със сито, за да се обогати с кислород).

Направете тесто. Покрийте с кърпа съда с тестото и го оставете на топло за 1,5-2 часа, за да се надигне. Когато тестото стане готово (т.е. увеличи обема си 2-3 пъти), добавете останалото мляко, загрято до 50°С, брашно и захар. След това добавете разбития белтък. Размесете всичко и отново оставете на топло за около 3 часа. След като изтече това време, може да започнете да печете блините, без да премесвате наново тестото.

Да се изпече купчина блини не е лесно. Когато тестото попадне в тигана, наклонете го на различни страни, за да може дъното на тигана да се покрие с тесто. Една блина се приготовя за половин минута или някъде там. Може да повдигнете с тънка лопатка края на блината, за да видитите дали тя е станала златиста отдолу. Преобърнете я! Това е всичко. Готвач Юс

СНИМКА: PHOTOXPRESS

Руска кухня Сирни Заговезни е – време е за блини

– Преступность-то как выросла! – Господи, а я ведь ее еще вот такой помню... Народная примета: если вы кинули камень в воду и не видите кругов,значит, наступила зима.


08

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Звезди

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАРТ 10_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Пелагея Любителите на народната песен, класиката и рокендрола я обожават

Народните песни са моята любов Има ли друга певица с подобен диапазон: тя пя на „Зимния международен фестивал” на Юрий Башмет, а сега й предстои да излезе на сцена в Санкт Петербург заедно с най-добрите рокери на Русия. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСЕЕВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Вашият път към родната сцена е уникален, тъй като съвместявате народната музика с рок и електрическикитари.Койоттезижанрове ви е най-любим? От най-ранно детство бях заобиколена от народни песни – в семейството ми обичат да пеят. Мама от рано започна да ме обучава на начина на извличане на звуци, характерен за народните песни, тъй като той е най-естествен и най-безопасен за детския глас. По-късно, когато имах възможност да слушам и други изпълнители, хубави, автентични фолклорни групи и великолепни изпълнители като Лидия Русланова и Нина Матвиенко, в мен се утвърди убеждението, че руският, славянският фолклор е гениален по своята простота и лаконичност. Ако трябва да говорим за техника, то вокалната техника на фолклорния певец е просто наслада... Сега в групата ни имаме инструменти от класическия рок-състав: китара, бас, барабани, както и клавишен акордеон. Според нас, те дават най-органично звучене в аранжимента на народни песни. Това касае в особена степен казашкия фолклор, който си е съвсем истински „народен” рокендрол.Аз имам щастието да работя с много талантливи и „гъвкави” музиканти, така че тези инструменти могат по един деликатен, тънък начин да обрамчат и най-нежните, руски лирични песни. Проблемът не е в адаптацията им за младежката аудитория. Ние самите сме представители на тази младеж. На нас ни е интересна древната музика, но също така ни е интересно да експериментираме и да се опитаме да внедрим фолклора в съвремеността, да го съвместим с модерната, актуална музика. Вие искахте да излезете и на Запад, даже се появи информа-

ция,чесъздателятнаWorldMusic Питър Габриел е проявил интерес към вас... Имахме и други предложения от страна на западни лейбъли, но ние с майка ми, а по-късно и с групата ми, преди много години вече избрахме пътя си, по който ще поеме нашият музикален живот. Този път се намира в Русия и засега ни се струва, че това е правилното решение. Мама Светлана е вашият продуцент. Самата тя е прекрасна певица и музикант с образование от консерваторията. За какво никога не спорите с мама, защото вече сте се убедили, че тя така или иначе ще се окаже права? Аз още отначалото приех авторитета на мама. Колкото повече пораствам, толкова повече оценявам нейния „нюх” и музикален вкус и й имам абсолютно доверие. Мама е професионален музикант и театрален режисьор. Тя знае всичко за сцената.Така или иначе, при нас не цари някакъв авторитаризъм, където решенията се взим а т о т е д и н продуцент-деспот. Никой не ме е карал в детството да се занимавам с музика, а напротив най-страшната заплаха от устата на мама беше обещанието да не работи повече с мен! Затова от малка ценя тази възможност, дадена ми от природата, да наблюдавам нейното творчество и да се се отнасям присърце към всички нейни съвети и идеи. Вие се превърнахте в една от най-гастролиращите артистки на Русия практически без ефир и поддръжка от страна на телевизията и главните радиостанции на страната. Смятате ли, че това е правилно и нормално? Руският фолклор се унищожаваше по време на съветската власт – беше недопустимо „големият брат” да изпъква на фона на малките републики. Ние на прак-

тика загубихме нашия изконен фолклор. Останаха някакви зрънца, които трябва да съхраним. Аз лично правя това на всеки концерт и като цяло съм посветила своята професия на тази задача. Фолклорът в чист вид вече няма как да влезе във всеки наш дом. Обаче като история, като признак на руския дух, той е длъжен да се върне в нашата памет. Но не като хорове на гримирани баби в еднакви червени кокошници (руско народно украшение за глава – б.пр.) – това младите никога няма да го слушат. Трябва да го върнем в живота, да наливаме творчески младежки сили, като го съчетаваме с модните музикални тенденции. Ето тук е необходима държавната подкрепа – ефира на телевизията и радиото. Колко още можем да чуваме от програмните директори, че такава музика „не подхожда на формата”? На моите концерти виждам млади хора, които се интересуват от автентичната музика. Те идват не само за да слушат тази музика, а и за да се почувстват горди от факта на съществуването й. Необходимо е да се организират фестивали, които да са достъпни за голямо количество хора и участници... По някакво чудо се провежда

Досие На 8 години Пелагея влиза без изпити в специалната школа към Новосибирската консерватория и става първата ученичка-вокалистка за 25-годишната история на школата. На десет години подписва договор с фирма „ФИЛИ”, премества се в Москва. Учи в музикалната школа към Института „Гнесини” в Москва. Участничка в международната програма на ООН „Новите имена на Планетата”. През 2000 г. създава група, която по-късно се назовава с нейното име. През 2000 г. завършва школата като външен ученик и постъпва (на 14 години) в РАТИ (бившия ГИТИС). В момента пише дисертация по психология.

„Славянския кръг” край Абакан, който е най-голямото събитие в днешно време. В Казан се провежда „Сътворението на света”. Останалите мероприятия едва-едва кретат... В Москва преди три години започн а х м е д а о р га н и з и ра м е фестивала „ПОЛЕ-MUSIC”, където страната-домакин – Русия, се съчетава с музиката на различни култури. Така направо на основата на руската песен се правят импровизации, от което се вижда в какво сме близки с другите народи, а в какво се различаваме, и колко хубави са нашите песни! Публиката приема възторжено тези идеи, а и самите музиканти откликват с възторг. Донякъде неочаквано за вашите фенове вие пяхте на фестивала на Юрий Башмет… Ние с групата приехме предложението на Юрий Абрамович с удоволствие, тъй като се познаваме отдавна. Участвахме и в неговия проект на тв-канала „Култура”. Свирихме заедно и това съчетание на народна песен, рок-група и оркестър с класически музикални инструменти (вярно, че аранжиментът не беше класически) се оказа много интересно! Що се отнася до Зимния фестивал, за мен беше голяма чест да взема участие в проект заедно с такива световни творчески величини, като оркестъра на Башмет и Ателието на Пьотр Фоменко. Сега е трудно да говоря за бъдещи съвместни проекти. Ние сме се съсредоточили върху собственото ни творчество – лека-полека се появяват идеи за нова програма и за следващия албум... Що се отнася до диапазона... Да вземем Beatles, които в определен смисъл са просто еталон за мен! Знам огромно количество техни песни наизуст! С приятелите ми организирахме вечер-викторина, посветена на битълсите и аз победих всички! Ние имаме интересни идеи как да съчетаем и песни на „Бийтълс” с фолклор. На концерта ще стане ясно дали сме успели. Можете да слушате песни на Пелагея в интернет на адрес: http://www.pelagea.ru/video

СНИМКА: ИТАР-ТАСС РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2010, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете:

Лесен достъп до електронното съдържание

в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

rbth.ru/e-paper

в София Дея Йорданова

bg@rbth.ru

pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07


Русия и Булгария