Лазаровден

ЛАЗАРОВДЕН

Лазаровден е един от найжизнерадостните празници в българския народен калeндар.Предвестник на Великден, този ден има още една особеност - организира се и се чества само от жени. Денят, в който православната църква празнува възкресението на Лазар,е съвпаднал с народния празник на девойката. Момиче,което не е лазарувало,не може да се момее. Замомяването при девойките, означава преминаването в нова социално-възрастова група. Това им дава право да носят гердани,пръстени и гривни.Могат да се обличат с везани ри – зи и да закичват китки и венци в косите си,да носят косатник.

Подготовката за Лазаровден започвала много „отдалеко“.По-възрастна жена,отдавна минала през лазаруването,помагала да се разучат песните,които ще се пеят,докато се обикаля селото,защото Лазаровден е празник на женската хорова песен и танц.Една част от девойките пеят,а по-малка група- играят. Празничният обред започвал на сутринта.Лазарките,разделени на малки групи от по 5-6 мо-

мичета,облечени в невестенски дрехи,обикаляли селото. Цялата лазарска премяна подчертава брачния характер на празника,но и песните са свързани с любовта,женитбата и плодородието-изконните човешки надежди ,които винаги се преплитат. Лазарките влизали във всяка къща с типичното обръщение „Ой,Лазаре,Лазаре…“

Според традицията, се припявало на всеки член от семейството , в зависимост от пола,възрастта и положението му в обществото.Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките със сурови яйца,орехи,дребни подаръци и пари.Къща ,в която на този ден са влезли лазарки ,се счита за благословена и щастлива-така както го и пожелавали и лазарките в песните си.

На следващия неделен ден-Цветница-лазарките продължавали обичая: месели обредни хлябове„кукли“,виели върбови клонки на венец и ги пускали по водата.Това е известният по места обичай“кумичене“,с който завършва цикъла на моминските пролетни игри. Лазарките пускали своите венци в реката и гледали на коя мома венеца е пръв,тя ще се омъжи първа през годината. Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път лазарово хоро.Накрая се присъединявали момци и други девойки и сключвали хорото.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар и Лазаринка, а името е символ на здраве и дълголетие.

„Лаленце се люлее, на зелено ливаде. Не е било лаленце, най е било детенце

Лаленце се люлее, На зелено ливаде . Не е било лаленце,, най е било детенце.

Очите му звездички лицето му трендафил.Майка му го будеше и му милно думаше.Стани,стани детенце да погледнеш лазарки.“

ИЗГОТВИЛ : МИРОСЛАВА ГЕНКОВА НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ В БНУ „БАЧО КИРО“-АЛКОРКОН, МАДРИД И БНУ „ЕЛИН ПЕЛИН“-ПАРЛА, МАДРИД 15.03.2014г.