THE IMAGINATION ISSUE

THE IMAGINATION ISSUE

THE IMAGINATION ISSUE JULY | SEPTEMBER 2016

„I can be your hero, babe”.

Главен редактор | Еditor-in-Chief Катерина Хапсали | Katerina Hapsali k.hapsali@premium.bg Отговорен редактор | Deputy Editor Андреа Пунчева | Andrea Pountcheva a.pountcheva@premium.bg Арт директор | Art Director Петър Парнаров | Petar Parnarov p.parnarov@premium.bg Предпечат | Prepress Милен Раднев | Milen Radnev m.radnev@premium.bg Автори | Contributors Антония Стоилова | Antonia Stoilova Виолета Цветкова | Violeta Tsvetkova Владимир Митев | Vladimir Mitev Даниела Савова | Daniela Savova Емилия Колева | Emilia Koleva Ирена Комитова | Irena Komitova Ирина Асиова-Диамант | Irina Asiova-Diamant Любка Качакова | Lubka Katchakova Магдалена Гигова | Magdalena Gigova Мартина Захариева | Martina Zaharieva Севдалина Василева | Sevdalina Vassileva Продажби | Sales Теодора Попова | Teodora Popova t.popova@premium.bg Фотографи на броя | Photographers Александър Каралеев | Alexander Karaleev Флорентин Цачев | Florentin Tzachev Росен Йорданов | Rossen Yordanov Юлиян Донов | Yulian Donov Коректор | Copy Editor Милена Евтимова | Milena Evtimova Печат | Print House: Издател | Publisher

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868 факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg PREMIUM Lifestyle® използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени.

PREMIUM Lifestyle® uses texts and pictures, subject to copyrights. All rights reserved. Reproduction in whole or in part without written permission is strictly prohibited.

„ХЕЛЕНА РИЗОРТ“ – ЕДИН ОТ ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКСИ НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ, НАСЕЛЕН С МИТОВЕ И ОБРАЗИ, КОИТО ДОКОСВАТ СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ ТУРИСТ. МЕК ЗЛАТИСТ ПЯСЪК, ЕСТЕСТВЕНО ЧИСТИ ВОДИ В РАЙОН, ИЗВЕСТЕН С ЛЕКОВИТИЯ СИ МИКРОКЛИМАТ.

НАПРАВЕТЕ ВАШАТА ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ НА МОРЕ НЕЗАБРАВИМА!

ХЕЛЕНА РИЗОРТ, 8240 Слънчев бряг Хелена Сендс: тел. 0554 20010 | Хелена Парк: тел. 0554 20020 info@helenaresort.com | www.helenaresort.com

ПОПИТАЙТЕ НИ СЕГА

ASK US NOW

ДАНЪЧНИ КОНСУЛТАЦИИ

TAX CONSULTING

БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ

MANAGEMENT CONSULTING

ОДИТ

AUDITING

СЧЕТОВОДСТВО

ACCOUNTING

ДЕЛОВОДСТВО

DOCUMENT MANAGEMENT

УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

ASSET MANAGEMENT

СПЕЦИАЛНИ УСЛУГИ

SPECIAL ACTIVITIES

WWW.WADSACK.CH

WADSACK TRUST COMPANY

СЪДЪР Ж АН И Е 22 От редактора

78 5-звездно изкуство

24 Въображението като ресурс: Made in BG

84 KempinSKI, а още по-добре – KempinSPA

28 Въображението като ресурс: The world is not enough

88 АРТЕКС: Азбука на успеха

32 Future forward: Какво следва за аналоговите хора в цифровата ера?

94 Излез от рамката и постави световен рекорд

38 Челен опит: Мечти, които стават реалност

96 Красимир Гергов: Инвестиция за 50 млн. в голфа ще докара бизнес за милиарди

40 Неговото време с Cellini

100 Thracian Cliffs: Неповторимо живописен

42 Ч овешкото лице на Cartier

101 BlackSeaRama: Магнетично във всяко отношение

45 Още по-високо с Maserati

102 St. Sofia Golf Club & SPA: Най-близо до столицата

28

50

114 46 Хонорари отвъд въображението – топ 5 на най-скъпите холивудски издънки

103 Pirin Golf & Country Club: Голф и ски заедно

50 Марио Хосен: Паганини е моят мост към невидимото!

106 Куфар, пълен с истории

104 Pravets Golf & SPA Resort: Вечнозелен парк

54 Николай и Силвия Василеви: Ин и Ян далеч от политиката

108 Selphy с баба

58 Дестинация: Бъдеще

110 Виетнам, моя любов!

60 Силата на парите

114 Неподправената Африка

62 Доц. Валентина Мазнейкова: Лекарите са творци

118 Непосилната красота на Австралия

64 В името на усмивката

122 Книгомания: Безкраен празник на 6 континента

66 Спокойствието е здраве

124 С аромат на липа вместо пуканки

68 Лятна еволюция

126 Времената се променят

70 Обещай ми безвремие

128 Стая с лилави стени

73 Негово величество Домът 74 Астор в Страната на чудесата 77 Една чаша въображение, моля!

118 96 20

T H E C E LE B R IT Y I S S U E

38

130 Всеки помага, както МОЖЕ най-добре 132 Футбол с френски финес 134 Пътеводител на кулинарния стопаджия

42

ОТ Р Е Д А К Т О Р А

IMAGINE Катерина Хапсали

„ Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Но въображението ще те отведе навсяк ъде.“

Н

е е необходимо да знаете, че го е казал Айнщайн, за да живеете именно по този начин. Познавам достатъчно хора, все смислени и все успешни, които просто не се задоволяват да пълзят от А до Б. Защото мирогледът им е по-широк от конкретни рамки. И не, не подценявам здравия разум. Той е една необходима база. Но ако всичко в живота бе въпрос на знания, инструкции и придържане към правилата, визионерът и мечтател Христофор Колумб никога нямаше смело да „сгреши“, попадайки вместо в Индия в Америка. Никога нямаше да се превърне в символ на борбената решителност и могъщото въображение. А откриването на Америка със сигурност щеше да е лишено от очарованието и романтиката на неговия устрем. Там, където логиката и фактите стигат своя предел, се намесва именно то: въображението. То подтиква Микеланджело да „освободи ангела от мрамора“; то кара Пикасо да възкликне, че всичко, което си представи, вече съществува. В днешни дни сме свикнали да наричаме тази настройка

22

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

„мислене извън кутията“, но аз предпочитам да виждам във всяка нова идея, родена от смелия полет на фантазията, един освободен ангел. От онези, които Микеланджело съзирал в необработените мраморни блокове. Решихме да посветим летния ни брой именно на въображението. Надали има по-подходящ сезон да изпитаме онова еуфорично чувство на свобода и вяра в безкрайните хоризонти. Или поне да си го припомним. На страниците на The Imagination Issue ще разберете защо въображението всъщност е ресурс. Ще се срещнете с вълнуващи личности, твърдо вярващи в Божията искра, като „новия Паганини“ Марио Хосен. Ще се докоснете до магията като ежедневие. Ще усетите алхимията между технология и човешки дух. Ще се заиграете с фантазията да сте вечно млади, която все повече се доближава до реалността. Ще попаднете в света на висшата бижутерия и часовникарство, по склоновете на родните голф игрища, на екзотични дестинации, които ни показаха три дами с приключенски дух. А всичко, което не успяхме да поберем на страниците на The Imagination Issue, ще ви оставим да доизмислите сами...

ВЪОБРАЖЕНИЕТО КАТО РЕСУРС

Б

ИЛИ ЗАЩО ДОБРАТА ИДЕЯ Е ПО-ЦЕННА ОТ СОЛИДЕН ЧЕК

ях сигурна, че ще успее. НЕВИЖДАНО В НАШАТА Още от първия миг преди МОДА ВЪОБРАЖЕНИЕ.

15 години, в който зърнах Докато останалите дизайнери се роклите �. мъчеха да имитират чужди колекции Посредственият моден форум от преди няколко години, тя дръзко ни вървеше към своя край, усещах сочеше онази женственост, изскочила Катерина Хапсали се някак омерзена от поредицата сякаш от роман на Джейн Остин, аматьорски прояви и закъснял соц шик. Чудех се какво изобщо която толкова притесняваше „модерните градски момичета“. правя там, когато подиумът внезапно се превърна в барокова 15 години по-късно Невена жъне успехи по света. Базирана е не приказка. Роклите на Невена приковаха погледите с пищни само в София, но и в Лондон. Клиентите � са от най-бляскавите светски кройки и неочаквана женственост. Сред шумолене на дантела и среди. Днес дизайнерката може да разполага с далеч повече ресурси, за шифон, почти можех да се закълна, че машината на времето се е да осъществява своите идеи, но съм сигурна, че в нея още живее онова завъртяла… момиче от началото на века – без сериозни средства зад гърба си, но с А всъщност бе началото на този век, още се справяхме с огромна вяра и въображение. наследството и останките от минимализма, сковал 90-те, и изведнъж Неслучайно кръстихме новата тема на броя „Въображението като това момиче ни приканваше да мечтаем, да живеем в легендите на ресурс“. Защото екипът на PREMIUM Lifestyle е убеден, че добрата идея, въображението си. родена във фантазията на нечий красив ум, е скъпоценна. И че е много Роклите на Невена не бяха за жените в онази зала. А за принцесите, по-важно в дългосрочен план да си щур визионер, отколкото да креташ които бяхме забравили, че носим в себе си. в рамките на задоволителното статукво. В онзи момент разбрах, че бъдещето � ще бъде бляскаво – с онази Също толкова неслучаен е и фактът, че започнах тази статия с безапелационна категоричност, която понякога (не твърде често) ме женски пример. Другите две илюстрации на богато въображение Made обзема пред нечий талант. Невена (нарочно я наричам само с малкото in Bulgaria са също на жени. Защото полетът на фантазията, смелостта � име, което носи и комапнията � Nevena), проби именно благодарение и находчивостта не са само мъжки атрибути. И не е зле понякога да си на смелото си, припомняме това.

24

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ЕПИЗОД 1: MADE IN BG

ТЕМА НА БРОЯ

КУЧЕШКИ ЖИВОТ

Тя е Биляна Славейкова и може би вече я познавате. Като пиар на група „Ъпсурт“ заедно с Тео Чепилов, като познато и хубаво лице от бохемските среди или като главен редактор на goguide.bg. Последната длъжност вече всъщност не заема. Отказа се, за да се впусне с всички сили в новото си начинание: разработване на приложението за стопани на кучета Doglar. Самата Биляна накратко се определя като „журналист, хедонист, magazine junkie, dog person.“ И ако медийните и кучешките пристрастия са ясни на секундата, хедонизмът във формулата търпи пояснение. „Просто аз постоянно имам нужда да изпитвам щастие!“ – уточнява Биляна. Част от това щастие е и възможността да мечтае. „При мен винаги всичко тръгва от идеята – убеждава ме Славейкова. – Така се случи и с Doglar. От страшно много време исках да създам такова приложение. Това беше водещото, а не желанието да се впусна в някой start up. Mного хора си казват: „Искам да стана предприемач и да завладея света!“ А в моя случай в началото бе идеята. Отдавна я имах, а после се появи и правилният човек, с когото мога да я реализирам – Павлина Дешева, с която работим по Doglar.“ Идеята за платформа, чрез която хората могат да си разхождат кучетата заедно, е узрявала и в мозъка на Павлина. Общ приятел на двете момичета ги свързва. „Затова смятам, че

ХОРАТА ТРЯБВА ДА СПОДЕЛЯТ ИДЕИТЕ СИ,

а не да си ги кътат, случайно някой да не им ги открадне“ – категорична е Биляна. В България Doglar е единственото подобно приложение. Поточно в София, тъй като спецификата на апликацията е такава, че се разработва град по град. „В света има доста приложения за кучета, но не и тaкова, каквото правим ние. Уникалното е, че фокусът е върху самия любимец. Имаш негов профил, както и на стопанина, което е ценно. Аз например гледам френски булдог и имам опцията да търся само френски булдози в моя район, с които да се разхождаме. За момента сме направили базова версия, която ти дава възможност да откриваш кучета около теб, в радиус, който сам задаваш. По различни породи, като едновременно виждаш информация за кучето и за стопанина. По този начин хората лесно преценяват дали да пробват да разхождат любимците си заедно. Искаме да вкараме и уникални функции като това да Dog person

Журналист & Magazine junkie

проследяваш колко време разхождаш кучето и съответния маршрут, както и общността да се предупреждава за разни опасности – като отрова например.“ Doglar стартира през декември 2015 г. В момента е готова iOS версията, екипът е във финалната фаза на разработване на приложението за Android. Но това далеч не е всичко. Момичетата зад Doglar обмислят да лансират продукта си и

В ЛОНДОН И БЕРЛИН.

Истанбул им е също интересен, тъй като там много добре се развиват всякакви апликации за срещи. В София регистрираните в приложението кучета (и техните „прилежащи човеци“) са вече над 2 хиляди. Неизменен е въпросът – сещайки се за „101 далматинци“ – няма ли потенциален елемент на флирт между хората в Doglar? „Със сигурност. А според мен хубавото в този тип общуване е, че като отглеждате кучета, със сигурност вече има първоначално разчупване на леда. Включително старт на разговор от рода на: „На мен кучето ми изяде очилата.“ „А на мен – четката за зъби!“ Doglar е суперполезен за изваждането на стопанина от анонимност. Защото често се случва да си говориш с разни хора в парка, да знаеш кога и къде кучето им пие вода, но не и името на стопанина. Докато в един момент просто не ти стане неудобно да питаш за него…“ Френският булдог на Биляна, почти двегодишната Precious, кара див пубертет и като „типично момиченце“ обича да задига гримове и всякакви козметични принадлежности. „Веднъж беше нападнала един крем и аз се чудех да се притеснявам ли, че ще � стане нещо, или да съм спокойна, че е добре хидратирана?“ Биляна признава, че напускането на работата � и впускането в аферата Doglar е

СКОК В ТЪМНОТО.

„Но пък винаги съм казвала, че страдам от шесто чувство. Много ми е развито, без самата аз да вярвам в разни паранормални неща. Интуицията е изключително важна, а при жените тя е по-изострена. Затова гледам да я слушам – защото всеки път, когато не съм го правила, съм грешала. Факт е, че сега съм се хвърлила с главата напред. Но колкото и клиширано да звучи, човек не бива да спира да мечтае. Всички иновации са плод на въображението на някого, на който са му казали: Това няма как да стане!“ Doglar вече е сред номинираните на Българските гейминг награди в категория „Приложение на годината“. Да се готвят Лондон и Берлин!

25

ТЕМА НА БРОЯ

СЛОЖЕТЕ МИ ГО В PL!K

Добре, признавам си – при вида на красива чанта често изпадам в особен тип моментна лудост, която включва ускорен пулс, омекнали крайници и приключва задължително с амнезия (защото после не си спомням в кой точно момент съм си купила обекта на страстта ми). Затова нямаше как да подмина едно ново попълнение сред марките, които харесвам. На всичкото отгоре: българско. И още повпечатляващо: със собствена философия, разграничаваща го от масовката на пазара. Името на марката е PL!K, а на нейния идеолог – Владислава Тодорова-Вълкова. Брандът вече има твърди почитатели, които следят всеки модел и буквално дебнат за новости. Питам Владислава каква е тайната на този успех. „Всъщност Attitude is everything (Отношението е всичко – бел. ред.) – думите са на Даян фон Фюрстенберг. Това изречение е и мое верую – твърди Владислава. – То е изписано на стената на шоурума на PL!K. Личното отношение е нещото, което прави бранда PL!K различен. Обикновено се срещам с всеки клиент поотделно, обсъждаме детайлите, цвета и кожата за чантата. Всеки наш модел PL!K има собствено име, ръчно изработен е от майстор кожар и може да бъде

правя с огромна любов и отношение – споделя Владислава. – Всеки модел има собствено име, най-продаваният и разпознаваем PAPER PL!K е всъщност

КЛАСИЧЕСКА ЧАНТА С ФОРМАТА НА ХАРТИЕН ПЛИК.

LUNCH PL!K е клъч, наподобяващ навит или сгънат плик за обяд, PLASTIC PL!K е кожена чанта с формата на найлонов плик. CLASSIC или POST PL!K са клъчове, напомнящи плик за писмо. С тези концептуални модели започна всичко, сега вече има доста други, които могат да се изработват във всякакви цветове и комбинации.“ Отскоро брандът може да се похвали и с линия кожени аксесоари

ПЕРСОНАЛИЗИРАН С ИМЕТО ИЛИ ИНИЦИАЛИТЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛКАТА СИ.

Така да имаш PL!K се превръща в нещо емоционално и лично.” Началото на тази модна авантюра е поставено през септември 2014 г. Решението на Владислава идва спонтанно. Просто следва порива си и нещата започват да се случват. „Идеята, или по-скоро Не чанта, а лична философия

потребността дойде в момент, в който бях родила сина си и бях приключила с една голяма любов и огромна част от моя живот – музиката. Имах нужда от ново предизвикателство и начин на себеизразяване. Винаги съм била увлечена от изкуството във всичките му форми. Като жена, разбира се, обувките и чантите са ми били неизменна страст. Красивите предмети, продуктовият дизайн във всякакви форми, впечатленията ми от пътуванията по света, просто се трансформираха в този проект.“ Това, да следва творческата си „лудост“, както и да се доверява на интуицията си, за Владислава е определено смелост. Но тя със сигурност е подплатена с много, много работа. Събеседничката ми е отговорна за всичко в своя бранд – от избора на италиански естествени кожи и дизайна на моделите, през обсъждането и вземането на решения за производството, до личните срещи с клиенти, партньори и медии. „Аз живея с това всеки ден и го

26

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Владислава – идеологът зад PL!K

PL!K Jewellery. Колиета, колани, гривни и маншети, с които чантите може да бъдат допълнени за завършена визия. Друга новост е откритият наскоро шоурум на PL!K. И все пак – коя е жената, която успя за толкова кратко време да създаде потребителска лоялност? „Аз съм човек, запазил любопитството си съм света. Образованието ми и фактът, че през целия си живот не съм спирала да пътувам, да виждам пълни концертни зали, много красота и прекрасно отношение на хората, ме кара да давам същото и от себе си. Занимавала съм се най-общо с фолклор. Концерти, турнета, записи, куфари, летища... това беше животът ми преди. Дълго време бях част от хоровете „Големите български гласове“ и „Космически гласове“, после започнаха различни колаборации със световни джаз музиканти, работа върху саундтраци за филмови продукции, участия на фестивали и в различни етно уърлд проекти… В един момент спрях и отрязах този живот като с нож.“ Днес Владислава влага творческата си страст в марката PL!K. А резултатът е повече от очевиден. Накрая я питам колко важно е въображението за нея. Дори не се замисля. „Въображението, мечтите и свободата са нещата, които всъщност ни правят хора.“ Достойна мисъл за стената в шоурума на PL!K, редом до думите на Даян фон Фюрстенберг.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО КАТО РЕСУРС

В

ДОКЪДЕТО СТИГА ФАНТАЗИЯТА НА ЛИДЕРИТЕ НИ, ДОТАМ CE СТРЕМИМ И НИЕ.

ъображението, на което ИЛИ ЕДИН ДЕН ЩЕ посвещаваме този брой, СВЪРШИ В ЗАТВОРА, търси изключенията. Такова ИЛИ КАТО МИЛИАРДЕР. е по природа – новото се Думите се оказват пророчески. заражда от нуждата. Предприемачът През 2015 г. списание Forbes слага на предприемачите, основателят на етикет на Ричард Брансън – 5.2 милиарда Virgin Ричард Брансън го казва найдолара. Историята на успеха му е плод на добре: „Няма смисъл да започваш свой вроден нюх, но немалка роля изиграват собствен бизнес, ако не го правиш от и обстоятелствата, разбира се. Докато Андреа Пунчева чувство на неудовлетвореност.“ работи за ученическия вестник, Брансън Днес под шапката на Virgin Group са над 400 компании. През 1966 г. успява да направи интервюта с музиканти от калибъра на Мик Джагър. обаче, когато младото британско момче с дислексия и ниски оценки Това продължава няколко години, през които открива начин да ограничи е едва на 16, то чува коментар от директора на училището, който му разходите си и да продава плочи на по-евтина цена от популярните вериги. предрича, че Не само, ами дори ги праща по пощата и клиентите получават музиката буквално на входната си врата. Името на фирмата, която по-късно се разраства до голямата звукозаписна компания Virgin (което на английски означава „девствен“), идва от самоиронията, която е така типична за Острова. Брансън и приятелите му навлизат в непознати територии и затова решават да не си придават излишна важност, използвайки гръмки думи. Просто искат да назоват нещата с имената им. Предприемачът до днес е написал 7 книги с всевъзможни любопитни истории около бизнесимперията си, но за мен една от тях най-ясно показва защо е смятан за такъв щурак. Както много други легендарни разкази, и този е плод на загубен бас. През 2010 г. Брансън си прави облог с Тони Фернандес. Мъжете са приятели, но и конкуренти: и двамата притежават отбор, който се състезава във Формула 1, и са изпълнителни директори на авиокомпания, съответно Virgin и Air Asia. Залагат кой – Virgin Racing или Lotus F1 Racing –

28

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ЕПИЗОД 2: THE WORLD IS NOT ENOUGH

ТЕМА НА БРОЯ ще спечели Гранпри във Формула 1. Уви, никой от двамата не е на първо място, но Фернандес е по-напред в класацията с 2 места, докато отборът на Брансън е на 12-а и последна позиция. Британецът удържа на думата си, а облогът е следният: загубилият трябва да влезе в ролята на стюардеса по време на полет на конкурентната авиокомпания.

ЕКИПИРАН СЪС СПАСИТЕЛНА ЖИЛЕТКА, ПАКЕТЧЕТА ФЪСТЪЦИ, ЧЕРВИЛО И ПОЛА,

Брансън изпълнява задължението си с усмивка на 12 май 2013 г., на полета на Air Asia от Пърт до Коала Лумпур. А на всичкото отгоре изглежда сякаш истински се забавлява. Най-големият му провал – както бизнесменът описва напитката Virgin Cola, всъщност е историята на почти успешния му опит да оспори лидерството на Coca Cola на световния пазар. От американската суперкомпания впоследствие му споделят, че на високите мениджърски нива наистина са били изплашени от първоначалния подем на безалкохолното на Брансън, което обаче бива прегазено в зародиш с практики като заплаха срещу търговците. Ако зареждат по рафтовете си и от двете марки, то конгломератът ще изтегли всичките си продукти от съответния магазин. Никой собственик не би си причинил това, съответно Virgin Cola остава в историята. Човек на въображението – категорично. Как иначе да опишем предприемача, който сам си поставя условието, че не се занимава с бизнес, освен ако не е убеден, че може да предложи нещо уникално. Най-доброто обслужване, най-ниските цени или пък просто продукт, неоткриваем другаде – а защо не и няколко наведнъж? В тон с мантрата си да търси винаги нови гледни точки, основното предизвикателство пред сър Ричард – да, удостоен е с рицарски орден от кралица Елизабет II през 2000 г. – е туризъм в Космоса. Virgin Galactic е напът да се превърне в първата на света авиолиния за цивилни полети извън орбита.

8 септември 2010 г. Един обикновен, нищо неподозиращ човек със страх от летене доброволно се опитва да помогне с приземяването на пътнически самолет, чиито двама пилоти се оказват недееспособни. Не е филм, а съвсем реално събитие, излъчено по британската телевизия преди почти 6 години. Практически неизвестен у нас, авторът на този социален експеримент е менталистът Дерън Браун. Кариерата му започва като фокусник по барове и заведения. Занимава се обстойно с елементи от психологията, които звучат налудничаво, но всъщност имат лесни научни обяснения: хипноза, илюзия, нервно-лингвистично програмиране, сугестия и др. Именно тези знания той използва в серия от едночасови телевизионни програми, оркестрирани около един човек, който обаче не знае за това.

ТОВА Е РИАЛИТИ ШОУ КАТО НИКОЕ ДОСЕГА, ИСТИНСКА ВЕРСИЯ НА ФИЛМА „ШОУТО НА ТРУМАН“.

Гореспоменатата е „Герой на 30 000 фута във въздуха“ (в оригинал Hero at 30 000 feet), в която главният „герой“ е неувереният Мат. Серия от събития са инсценирани около него, а крайната цел е той да започне да си вярва повече и да се подобри качеството на живота му. Затова и кулминацията в историята на Мат е така драматична: по време на полет, на който едвам се е качил заради ужаса си от летене, обявяват, че двамата пилоти са в безсъзнание и ще трябва някой от пасажерите в самолета да приземи машината – с инструкции от диспечерите, разбира се. Дали Мат ще се предложи, преодолявайки всички страхове? Развръзката е по-интересна, отколкото предполагате. Читателите ни, запознати с авиацията, са наясно, че сценарият е нереалистичен, но Мат е прекарал цял живот, странейки от самолети. Останалите пътници са актьори, целият полет е изкупен специално за предаването. Финансовият риск, който поемат продуцентите на експеримента, е едно прекрасно изключение в историята на телевизията. За разлика от стандартните формати, където доминира количественият

29

ТЕМА НА БРОЯ

Дерън Браун всява ужас, разхождайки на каишка чудовище, което е правил в продължение на 3 месеца с помощта на екип от филмови гримьори и експерти по специални ефекти.

фактор, тук залогът е върху качествения. Фокусът на експеримента е в драстичната разлика в живота на един-единствен човек. Помня, сякаш беше преди 5 минути, разтърсващото усещане, когато случайно попаднах на Hero at 30 000 feet във втората година от следването ми. Изгледах го на един дъх, след което настъпи опустошителна тишина в главата ми. Един от редките моменти, в които оставам без думи, а когато мозъкът ми все пак се окопити, започва да работи на двойни обороти, сякаш за да навакса. Вдъхновението ме помита като влак: мигновено, мощно и завинаги. За въображение от калибъра на неговото трудно се пише с думи, но повечето, ако не и всичките програми на Дерън Браун са достъпни в интернет. Един от последните му проекти – „Докаран до ръба“ (Pushed to the edge) – е като отражение в криво огледало на евтините хорър филми от 90-те. Сещате се: групичка тийнейджъри в момент на невнимание блъска човек с колата си, а след това сякаш единствената възможност е да го скрият в багажника си… Тук обаче ставаме свидетели на вечер, която стремглаво се превръща в най-ужасната в живота на главния герой. В края на един час телевизионно време наистина се чудя –

В „Pushed to the Edge“ Браун докарва човек до избор, в който по-лесният път е да бутне непознат към смъртта му. За негово щастие, участникът покъсно разбира, че това е актьор, който си остава жив и здрав.

телевизия, където приоритет все пак остават рейтингите, нека кажем, че всяка от специалните му програми постига завидни резултати в британския ефир. Оказва се, че въображението все пак се отплаща. За магията винаги е било отделяно специално място в човешката история. Докато преди векове смятаните за вещици са били изгаряни именно заради вярата в мистиката, то сега се търсят начини за постоянно доказване или разбулване на невидимото. И въображението е невидимо, но онези, които го притежават, осезаемо го излъчват и с последната нишка на присъствието си. Личностите с визия вдъхновяват и повеждат. В този смисъл напредъкът на хомо сапиенс не за първи път зависи от пределите на онова, което можем да си представим. Вярвам в клишето: прицели се към слънцето, защото дори и да не успееш, то поне ще попаднеш сред звездите. Въображението се движи само в една посока: напред към бъдещето.

МОЖЕШ ЛИ ДА ПРЕВЪРНЕШ НЯКОГО В УБИЕЦ?

Разбира се, скептици спрямо достоверността на работата на Дерън Браун не липсват. Той е категоричен, че когато използва актьори, го съобщава предварително, а останалото са истински експерименти. Неведнъж е отбелязвал, че употребата на подставени лица би омаловажила труда на него и екипа, както и уменията, трупани с десетилетия. Самият Браун е върл противник на лечители, врачки, медиуми и всякакви други псевдоспециалисти с претенции за свръхестествени способности, и дори има няколко програми, в които разбулва начините, по които се възползват от доверието на хора в уязвима ситуация. Дерън Браун работи с огромен размах. Със смело въображение той претворява живота на хората, доброволно оставили се в ръцете му. В ерата на безкрайни специални ефекти и блокбъстъри Браун не търси лошата новина и евтината клюка. И понеже говорим за

30

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Дерън Браун тук секунда след като му казах, че дипломната ми работа е посветена на едно от телевизионните му предавания. Зарадва се смутено и пожела успех.

ВСЕ ПО-МОГЪЩИТЕ КОМПЮТРИ, РОБОТИТЕ И АЛГОРИТМИТЕ ЗА РАБОТАТА ИМ С ПОМОЩТА НА НАПРЕДЪКА В КОМУНИКАЦИЯТА СА В ОСНОВАТА НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО РАЗВИТИЕ. НЕГОВ ЯРЪК ИЗРАЗ Е НАЙГОЛЕМИЯТ КРАУДФЪНДИНГ ПРОЕКТ В ИСТОРИЯТА – КОРПОРАЦИЯ БЕЗ СЛУЖИТЕЛИ, УПРАВЛЯВАНА ОТ КОМПЮТЪР.

КАКВО СЛЕДВА ЗА

АНАЛОГОВИТЕ ХОРА

В ЦИФРОВАТА ЕРА?

В

Владимир Митев

новата си книга „Ерата на емовете“ американският икономист Робин Хенсън описва машинните същества на бъдещето, които ще съчетават в себе си качествата на 200-те най-интелигентни хора, но в същото време ще превъзхождат човешката раса във всичко, и при това няма да имат материални нужди, които постоянно да бъдат задоволявани. Настъплението на роботите ще направи хората ненужни на трудовия пазар. Друг автор – историкът Ювал Ноа Харари, твърди в своята книга „Homo Deus: кратка история на утрешния ден“, че роботите с изкуствен интелект ще са първите, които ще постигнат световна доминация. Той смята, че ще се обособи и разрасне класа на безполезните хора. Характерно за нея ще е, че във все побързо променящия се свят те няма да

32

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

знаят какви умения трябва да усвояват, защото няма да са наясно какво ще се търси, когато завършат образованието си. Те няма и да работят, защото винаги ще може да се намери някой по-добър и по-евтин робот да свърши дадена задача вместо тях. Вместо това тези безполезни, „аналогови“ хора на бъдещето – неспособни да се включат смислено в цифровия свят, ще вземат наркотици или ще се взират в екраните на телевизорите си или на някое компютърно устройство. Мениджърите на компании за роботи, разбира се, не са съгласни с подобни заплашителни версии за бъдещето. Според Мелъни Уайз – основател и управител на Fetch Robotics, технологията не е враг: „Твоят компютър не те прави безработен. Нито това ще прави твоят робот. Компаниите, използващи тези технологии, водят социални

F U T U R E F O R WA R D

Безпилотната кола на Google е двуместна и с мека предна част, за да предпазва пешеходците.

политики, които променят състава на работната сила. Не трябва повече да ни е страх от тази технология. Не тя самата, не роботът или компютърът са злото. Злото е в това как ги използваме“. Уайз е убедена, че за всеки произведен робот ще има нужда от работник, който да го поддържа и обслужва. Тоест ще има нови работни места. И ще трябва да бъдат обучавани служители за тях. Без излишни размишления в Далечния изток ударно се възползват от възможностите на роботите. През април в ресторант на веригата KFC в Шанхай заработи такова изобретение, което приема поръчките на клиентите. Китай вече има и нещо като Робокоп – машина, която трябва да неутрализира тълпите по време на бунтове с електрошок. Творението на китайския Национален университет по отбраната бе показано през април на технологичен панаир в Чунцин. Роботът има

KFC роботът в Шанхай.

височина 1.49 м, тежи 78 кг, може да достигне максимална скорост от 18 км/ч и издържа по 8 часа, преди да му трябва презареждане на батериите. В Япония е в ход използването на роботите в земеделието. Там средната възраст на фермерите е 67 години, а нуждата от храна нараства, пише Bloomberg. Правителството търси решение в създаването на 20 различни видове роботи – от такива, които да разделят презрелите праскови от останалите, до самоуправляващи се трактори. За целта са заделени 36 млн. долара (4 млрд. йени). Към средата на 2017 г. в град Камеока, префектура Киото, ще заработи почти изцяло роботизирана ферма. „Семената ще бъдат засаждани от хора, но всяка друга стъпка от отглеждането и прибирането ще бъде извършвана автоматично“, твърди JJ Price – мениджър за глобалния маркетинг на компанията собственик на фермата Spread. Международният пазар на роботи е оценяван от Андреас Бауер – началник на отдела по стратегически маркетинг в корпорацията производител на такива машини Kuka, на 32 млрд. долара. Екзотични идеи в тази област има и в западните държави. Европейската компания Airbus смята да използва роботихуманоиди вместо хора в труднодостъпните части на самолетите, за да извършват задачи, които са нежелани за човешкия екипаж. В Русия и САЩ пък усилено разработват бойни роботи. Общото във всички тези случаи е, че машините могат да заменят хората в дейностите, които са мръсни, опасни и скучни. И може би това е позитивната версия на нарастващата масова роботизация.

КОМУНИКАЦИЯТА

„Наричам 5G на практика сливането на цялата безжична технология за комуникация“, обяснява Аиша Евънс – корпоративен вицепрезидент и общ мениджър на групата за комуникация и устройства на Intel. Според нея обединяването на всички съществуващи мрежи – 2,5G, 3G, 4G, LTE и Wi-Fi, ще промени начина, по който общуваме със света. В момента информацията се връща към потребителя в резултат на негови запитвания и действия – например при търсене в Google

Полицаят робот има сензори, които имитират човешки очи и уши. Може да патрулира напълно самостоятелно 8 часа.

33

F U T U R E F O R WA R D

D-Wave 2X работи при температура 15 миликелвина, което е близо до абсолютната нула.

или при набиране на нечий телефонен номер. В бъдеще обаче тя ще бъде интерактивна и не само хората, но и машините ще са постоянно свързани и ще обменят информация без външна намеса. Очакванията са до 2020 г., когато комуникационният стандарт 5G ще се разпространи по целия свят, към световната мрежа да са свързани 50 млрд. устройства. Например роботизирани коли без шофьор ще обменят информация със светофарите по пътя. Домашните електроуреди ще могат да разменят данни по същия начин, по който автоматизирани системи в производството и роботи ще могат без човешка намеса да определят и променят поведението си на базата на информацията, постъпваща от техни машинни събратя. През февруари т.г. японски изследователи постигнаха рекордната скорост от 100 Gb за секунда при пренос на данни със стандарта 5G. Тъй като позволява високи скорости на обмен на данни, той ще интегрира в себе си всички други стандарти до момента и ще стане основата на т.нар. интернет на вещите (Internet of things). Според оценките на Аиша Евънс от Intel, ако в момента между 30 и 40% от световното население са свързани онлайн по един или друг начин, тя очаква „през следващите 10 или 20 години 100% от земното население да бъде свързано с интернет“. „Хората ще се обучават онлайн и така ще си намират нужната им информация“, заключава визионерката. Подобно развитие несъмнено ще засили ерозията, на която е подложено традиционното образование. Но то също така предизвиква промяна и в традиционните медии, които или ще се нагодят към епохата на гигабитовата бомба, или ще потънат в небитието. Симбиозата между новинарските медии и социалните мрежи ще продължи да се задълбочава, като взаимно ще се подхранват със съдържание. Блоговете и по-малките медии показват друга тенденция – медиите да се насочват все повече към определени ниши на все пораздробения пазар на вкусовете и интересите. Видеоблоговете и въобще видеосъдържанието обещават да са една от платформите, в които тепърва предстои развитие. Дългите статии ще имат все помалко читатели. Но в същото време разказвателни текстове, базирани на факти, но използващи и литературни похвати – както например тези на The New Yorker, ще имат своята отбрана публика.

34

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ГИГАБИТОВАТА БОМБА И ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ

От началото на човешката история до 2000 г. човечеството е създало приблизително 5 Gb данни. През 2010 г. това количество информация бива генерирано на всеки 10 часа. През 2015 г. създаването му отнема едва 2 минути. Всички тези масиви данни подсказват, че бъдещето ще е свързано със способността да се обработват големи масиви информация – както от журналисти, търсещи късче злато в тонове отпадък, така и от машини с изкуствен интелект. Могъществото в изчислителната мощ несъмнено ще е свързано с развитието на квантовите компютри. За разлика от традиционните компютри, чиито информационни клетки могат да съдържат стойност само 0 или 1, при квантовия компютър е възможно клетката да бъде едновременно в двете състояния. Това позволява огромно нарастване на производителността на машината. През декември 2015 г. Google и NASA обявиха, че работят заедно по квантовия компютър D-Wave 2X, който е 100 млн. пъти по-бърз от обикновен персонален компютър. В същото време надминава 3600 пъти един суперкомпютър. Разработването на квантовите компютри е подчинено на голямата цел – създаването на изкуствен интелект – на компютър, който може сам да се обучава. Пробив в тази посока може да дойде и по друга линия – на т.нар. мемкомпютър. Това е устройство, което едновременно съхранява и обработва информация за разлика от класическите компютри, при които тези дейности са разделени в различни блокове – оперативната памет и процесора. „Нашият мозък изразходва около 20 W, за да извърши 1016 операции в секунда. На класическия ми компютър му трябва 10 млн. пъти повече енергия за същия брой информация. Голяма част от тази енергия се губи в преноса на информация напред-назад между процесора и паметта“, обяснява Масимилиано ди Вентра – физик и компютърист от Университета на Калифорния, Сан Диего, където се разработва мемкомпютърът. За разлика от квантовите компютри, изискващи силна система за охлаждане, мемкомпютрите могат да работят на стайна температура.

F U T U R E F O R WA R D

С нарастването на изчислителната мощ все повече ежедневието на човечеството ще се дигитализира. Градовете ще стават умни – управлението на трафика, на индустрията и на други сфери ще се извършва чрез датчици и алгоритми в името на по-голямата ефективност. „Ключът към всеки източник на енергия или запас от знания е информацията. Стремителният ръст на броя учени от времето на индустриалната революция насам е свързан с явления, добре познати на кибернетиците. Количеството информация, способно да премине през определен канал за връзка, е ограничено. Науката сама по себе си е такъв канал, който свързва цивилизацията с околния свят. Все поголемият ръст на числата означава необходимост от непрекъснато увеличаване на пропускателната способност на този канал, тъй като информацията, която трябва да бъде предадена, постоянно расте“, обяснява през далечната 1964 г. полският писател-фантаст Станислав Лем в есето си „Мегабитовата бомба“. Все по-мощните компютри и все по-бързите информационни канали показват, че над 50 години по-късно наблюдението му продължава да е точно. Само че сега бомбата е вече гигабитова.

КОРПОРАЦИЯТА НА БЪДЕЩЕТО

Най-големият краудфъндинг проект в историята (събрал към момента еквивалента на 164 млн. долара) е и един от най-интересните, защото може би разкрива бъдещето на технологичните фирми – да нямат служители и да са управлявани от компютър. Ако роботите отменят нуждата хората да полагат тежък физически труд, подобен вид фирми ще премахнат необходимостта и да се менажира или обслужва работният процес в бизнеса. Така ще изчезне едно от последните убежища, където хората по принцип са незаменими – услугите.

DAO (абревиатура на „Децентрализирана автономна организация“) е кооперативна бизнесструктура, чиито вътрешни правила са написани изцяло в компютърен код. Тя е създадена от германската компания Slock.it. Нейната вътрешна валута са DAO жетони, чиято стойност е в криптовалутата етер, аналог на нашумелия биткойн. Етер е валутата на платформата Ethereum, която позволява сключването на умни договори под формата на

36

компютърен код. Според нейния създател – 22-годишния руснак, живеещ в Швейцария, Виталик Бутерин, Ethereum е бъдещето на интернет. Това се вижда и от проекта DAO. Желаещите да подкрепят финансово бизнесструктурата, закупуват DAO жетони, които после могат да използват при определяне чрез гласуване на целите и действията на организацията, пише TechCrunch. Имат право на глас както по големите корпоративни въпроси (аналогично на акционерите в акционерно дружество), така и по отношение на детайлите – как компанията управлява ресурсите си. Онези, които имат програмистки проекти, които желаят да напишат за DAO, изпращат своето предложение на английски в комбинация с компютърен код за умен договор. Този код автоматично изпълнява плащания, когато са изпълнени определените за това условия. Например при заплащане даден потребител получава достъп до определена услуга. Но тези автори на код са външни сътрудници на DAO. На практика тя няма служители. Авторът на предложението трябва да сключва умен договор с DAO, да напише програмата, с която предоставя напълно автоматизирано – без човешка намеса своята услуга. После DAO начислява такса за всяка транзакция, извършена в нейната мрежа. Печалбите от тези транзакции се връщат към притежателите на жетони като дивиденти.

DAO е нещо средно между традиционна корпорация, фонд за рисков капитал и краудфъндинг проект. То е напълно децентрализирана, демократична и изцяло компютризирана бизнесструктура, поясняват от TechCrunch. „Човек може да си представи бъдеще, в което автономни икономически организации се конкурират с корпорациите от типа на Google и Amazon“, пише американският технологичен сайт. Ако обаче машините направят хората ненужни, ще нарасне броят и на онези утописти, които ще искат да живеят в чист свят без роботи, компютри и алгоритми. Поне част от плененото от дигиталните технологии човечество ще жадува своята собствена автономност от тях. Тогава аналоговото минало може да се превърне в новата утопия…

1. ПРЕДЛОЖЕНИЕ По всяко време всеки собственик на DAO жетон може да направи предложение за създаване на продукт или услуга. То определя колко етер (валутата на DAO – бел. прев.) ще бъде изплатен на изпълнителя на услугата в замяна за създаването на продуктите или услугите, свързани с нея. Очаква се DAO да взаимодейства с желаещите по няколко предложения в хода на времето.

4. DAO МОЖЕ ДА СЪБЕРЕ ТАКСА за използване на продуктите или услугите, създадени като част от едно предложение, от всекиго, който е вън от общността на собствениците на DAO жетони. Потенциалните приходи след това се изпращат директно на DAO под формата на етер. Компанията има правото да събере този етер, за да поддържа своя растеж и да го преразпредели на собствениците на DAO жетони като възнаграждение.

2. ГЛАСУВАНЕ Собствениците на DAO жетони обсъждат и след това гласуват предложенията. Тези собственици през цялото време контролират своя етер. Могат по всякаква причина да изберат нов изпълнител на услугата. Притежателите на DAO жетони запазват правото си да получат възнаграждение дори ако напуснат корпорацията.

3. РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОДУКТА ИЛИ УСЛУГАТА Ако предложението е прието, започва работата по него. Изпълнителят на услугата е обвързан с умен договор (написан на компютърен код), така че да реализира определена поредица от цели – без да може да ги отхвърли. Тъй като предложението се заплаща по предварително уговорени вноски вместо еднократно, изпълнителят на услугата и DAO имат връзка, характеризирана от взаимнообвързаност.

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

МЕЧТИ, КОИТО СТАВАТ

РЕАЛНОСТ ЧЕСТО ОНОВА, КОЕТО СМЯТАМЕ ЗА НАУЧНА ФАНТАСТИКА, СЕ ПРЕВРЪЩА В ЧАСТ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ. ВЪОБРАЖЕНИЕТО Е ДВИГАТЕЛЯТ НА СВЕТА. Антония Стоилова

П

рез 1964 г., когато Ню Йорк е домакин на Световния панаир, прочутият писател фантаст Айзък Азимов, професор по биохимия в Бостънския университет, се възползва от възможността да прогнозира как би изглеждал светът след 50 години – ако приемем, че е оцелял от ядрените заплахи на Студената война. В есето си, публикувано в The New York Times, той представя един въображаем свят, в който: „Джаджите ще продължат да облекчават човечеството от досадните работи. Комуникациите ще се развият до такова ниво, че не само ще можем да чуваме човека, но и да го виждаме в същото време. Телевизионни екрани, закачени на стената, ще заместят обикновените, а прозрачни кубове ще излъчват 3D форми. Компютрите ще могат да превеждат от руски на английски, ще са далеч по-миниатюризирани и ще представляват „мозъците“ на роботите.“ И ако преди хората са смятали за невъзможно телевизията да влезе масово в домовете ни, да можем да провеждаме видеоразговори от разстояние или да принтираме в 3D форми, то сега нещата са се променили. Истината е, че технологичното развитие е в своя разцвет, а всички ние не само сме свикнали, а сме станали зависими от смартфоните, лаптопите, интернет и онези джаджи, разработени да ни помагат в ежедневието по всевъзможни начини. Но нека отново се върнем назад и проследим развитието на три от най-нашумелите продукти на техническия прогрес.

38

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

МОБИЛНИТЕ ТЕЛЕФОНИ

Първият такъв е показан в Ню Йорк на 3 април 1973 г. Неговият изобретател е американецът Мартин Купър, който се обажда от Motorola на конкурентната компания Bell, за да им съобщи, че е създал клетъчния телефон. Апаратът носи името „Dyna-TAC“ и тежи 1.013 кг. Устройствата започват да навлизат в употреба през 80-те години, когато тяхното тегло е било смалено наполовина, а в днешно време те са по-леки от перце. Проучванията показват, че това е вещта, с която хората заспиват и се будят и чийто екран проверяват средно по 150 пъти на ден. Мартин Купър

ЧЕЛЕН ОПИТ

Студенти по медицина успешно принтираха няколко реда клетки и ги имплантираха под кожата на мишки. За 2 месеца са се сформирали хрущялната тъкан и кръвоносните съдове, а ухото (на снимката) е запазило своята форма. Така технологиите позволяват части на тялото да се създават в лаборатория.

3D ФИЛМИТЕ

Стереоскопичната ера в киното започва още през далечната 1890 г. Тогава пионерът Уилям Фрийз-Грийн патентова процеса за заснемане на 3D филми. За да може човек да види изображението, е трябвало да гледа през специален стереоскоп. През 1915 г. за първи път официално пред публика са представени триизмерни изображения в Astor Theater в Ню Йорк. А през 1936 г. 3D лентата „Audioscopiks“ печели награда от американската филмова академия за най-добър късометражен филм. Интересно е да отбележим, че в периода 1952–1955 г. има истински бум на триизмерни филми в САЩ, но продуцентите се отказват от тях поради скъпата цена на оборудването.

3D ПЕЧАТЪТ

През последните години се наблюдава истински бум на този вид технология. Тя започва да се използва в сферите на медицината, строителството, архитектурата, авиацията и дори в модната индустрия. Преди броени дни в Дубай отвори врати и първата 3D принтирана офис сграда. Тя е напълно функционираща, като в нея

Въпреки че хирурзите вече използват метални и пластмасови импланти от 3D принтер, за да направят резервни части за тялото, сега учените търсят начини да „печатат“ органи, използвайки клетките като „мастило“. Структурите тук са продукт изцяло на 3D принтер и включват елементарна версия на бъбрек (горе вляво) с живи клетки.

ще бъде поместен временният офис на фондацията Dubai Future. Въпреки големия бум на 3D печата, едва ли много хора знаят, че тази техника е известна повече от 30 години. Неин изобретател е Чарлз Хъл, а самият процес се нарича стереолитография. Той позволява на дизайнерите да използват цифрови данни за създаването на триизмерни модели. Изобретението на Хъл действа посредством течни фотополимери. Чрез загряването им с лазер системата може да моделира слоеве от пластмаса. И въпреки че може да произвежда 3D модели, пълният потенциал все още не е реализиран и се използва основно от дизайнери, които искат да спестят време при оформяне на прототипите си. През 1992 г. се появява първата машина, способна да „пече“ триизмерните форми с лазер. Тя използва специален пластмасов прах вместо течност, което се оказва и ключът към принтирането на всяка една форма. Интересно какво щеше да каже Айзък Азимов днес? Какви предвиждания щеше да направи? И дали новият полет на човешката фантазия нямаше да учуди даже него…

Първата 3D принтирана офис сграда в Дубай. Планира се до 2030 г. 25% от сградите в емирството да се принтират.

39

НЕГОВОТО

ВРЕМЕ

С CELLINI

ЧЕРЕН ИТАЛИАНСКИ КОСТЮМ, ПАПИЙОНКА, ИСКРЯЩО БЯЛА РИЗА, АРОМАТ НА САНДАЛОВО ДЪРВО В УМОПОМРАЧИТЕЛНО СЪЧЕТАНИЕ. ТОЙ ПРОТЯГА ЛЯВАТА СИ РЪКА, ЗА ДА ОБГЪРНЕ ФИНАТА Ѝ ТАЛИЯ. НА КИТКАТА МУ ПРОБЛЯСВА КЛАСА, СЪВЪРШЕНСТВО И БЕЗВРЕМИЕ.

Т

Емилия Колева

ой не говори много, обича да слуша нейния глас, да усеща присъствието �, да � подарява времето си… А неговото време може да бъде измерено само от един часовник – Rolex Cellini. Вдъхновена от Италианския ренесанс и Бенвенуто Челини – скулптор, ювелир и живописец от същия период, линията Cellini е характерна със своите класически модели, съчетаващи елегантност и съвременно часовникарско майсторство.

40

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

През годините колекцията е включвала девет модела с механизъм с ръчно навиване като правоъгълния Prince, Cellinium, Quartz, Cellissima, Coin Classic Pocket, Classic, Danaos, Cestello и Orchid, които с изключение на Coin Classic Pocket вече не се произвеждат. Прероденият Cellini днес се появява в три разновидности, обединени под знака на елегантността и благородството. Всеки от тях е сертифициран хронограф, изцяло изработен в манифактурата на Rolex. Това са и първите модели от линията, оборудвани със самонавиващи се механизми.

ROLEX

CELLINI TIME

Часове, минути и секунди – Cellini Time улавя настоящето така, сякаш нищо друго няма значение освен магията на сегашния момент. Неговият семпъл, изчистен циферблат прилага неподвластните на времето правила на класическото часовникарство, като същевременно ги реинтерпретира с елегантен модернизъм. Той ще забрави за времето, когато е с нея, но не и неговият Cellini Time… Оформени като меч, стрелките отброяват всяка секунда, минута и час с цялата прецизност на самонавиващия се механизъм в сърцето на този часовник. Линиите са ясни, фини, материалите – благородни, а обработката на всеки детайл – прецизна и изтънчена. Циферблатът е от бял или черен лак с диаметър от 39 мм, а корпусът е изработен от бяло или розово злато. Каишката е от алигаторска кожа в черно или кафяво в зависимост от модела, а закопчалката – от 18-каратово злато, отговарящо на корпуса.

CELLINI DATE

Той пожелава да притежава нейните дни. А Cellini Date добавя една допълнителна функция, показваща датата, интегриранa с присъщите за линията изтънченост и поетичен завършек. Фина стрелка обозначава текущата дата от месеца в малък кръгъл дисплей. Cellini Date се предлага във варианти с черен или сребърен циферблат със специална обработка, наречена “rayon flammé de la gloire”. Диаметърът е 39 мм, а каишката – отново от алигаторска кожа в черно или кафяво в зависимост от модела. Закопчалката и тук е изработена от 18-каратово злато, отговарящо на корпуса.

CELLINI DUAL TIME Тя замина, но му остави нещо от себе си. Бърз поглед към Cellini Dual Time и той вече знае колко е часът при нея, дали слънцето я гали с лъчите си, или звездите наблюдават съня �. Cellini Dual Time показва времето в две часови зони едновременно, а елегантен индикатор във фин отвор на 9 часа посочва чрез слънце и луна коя част от денонощието е във втората часова зона. Стрелката на часа може да бъде настройвана независимо чрез последователно преместване, без това да наруши функционирането на часовника или хронометричната прецизност на самонавиващия се механизъм. Корпусът на Cellini Dual Time се предлага само

в 18-каратово бяло или розово злато, обработено от Rolex в собствената леярна на компанията. Диаметърът отново е 39 мм, а двойният безел – единият объл, а другият леко набразден – добавя необходимата доза индивидуалност на този модел. Циферблатът може да бъде както от лак, така и със специалната “rayon flammé de la gloire” обработка.

Rolex Cellini ще остане на китката му завинаги, а сърцето му ще бъде в нейните ръце, защото освен времето си той � е подарил и себе си. Защото изборът на Rolex Cellini е този на мъжа, който взима правилните решения във всеки важен момент от живота си.

41

Maison des Métiers d’Art: старата ферма, превърнала се в гордостта на Cartier.

ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ НА

CARTIER Ч

етвърто поколение часовникар. Така ми се представя Себастиен Мате в дъждовната швейцарска утрин. Усмивката му, в разрез с времето, е слънчева, а поведението – абсолютно непринудено. Ако не се вгледам във великолепния Astrotourbillon на китката на Себастиен, може и да пропусна факта, че пред мен стои много успешен мъж. Колко успешен ли? Ами мосю Мате е директор на отдела по фино часовникарство на марката Cartier, истински еталон от 1847 г. в света на бижутерийното изкуство и „пазителите на времето“. Каква е позицията на събеседника ми обаче, няма как да знам веднага. Споменава я по-късно, след като най-важното е изречено. А именно: семейната приемственост в занаята. Споделена с огромно

СМИРЕНИЕ ПРЕД ТРАДИЦИИТЕ.

Мисля си колко различни са народите ни по манталитет. Как този швейцарец, вместо да стартира разговора с впечатляващата си визитка, предпочита да ми разкаже за това, как и в дома си има часовникарска маса и често, прибирайки се от работа, сяда на нея

42

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Катерина Хапсали

В МАНИФАКТУРАТА НА ЛЕГЕНДАРНАТА МАРКА В ЛА ШО-ДЬО-ФОН ВМЕСТО ПРАХ ПО БЮРАТА ИМА ДИАМАНТИ. ВЪПРЕКИ ТОВА ХОРАТА НЕ ИЗЛЪЧВАТ И КАПКА АРОГАНТНОСТ. ЕДИНСТВЕНО ОТДАДЕНОСТ КЪМ ЗАНАЯТА СИ И ОНОВА ОСОБЕНО СПОКОЙСТВИЕ, КОЕТО ИДВА, ЩОМ РАБОТАТА СЕ ПРЕВЪРНЕ В МЕДИТАЦИЯ.

Е КСК ЛУЗ И В НО

Автентичен блясък.

просто за удоволствие. Сещам се и за онази прословута мисъл на Конфуций: Избери си поприще, което наистина обичаш, и няма да се наложи да работиш и ден в живота си… Намираме се в централната (от общо 6) манифактура на гиганта Cartier. Градчето Ла Шо-дьо-Фон, с население от едва 38 хиляди души, е като един кукленски мизансцен, в който се разгръща могъщата дейност на компанията. То е и защитено от UNESCO – като традиционно часовникарско селище, от векове има изключително стриктна (чак нереално правилна) градска планировка, така че през целия ден слънцето да прониква в къщите и естествената светлина да помага в прецизната работа. В манифактурата на Cartier в момента работят хиляда души. Затова няма как да не отбележа, че Себастиен

ПОЗДРАВЯВА ВСЕКИ НА МАЛКО ИМЕ.

Независимо дали иде реч за хора от дизайнерските отдели, за мениджъри или за работници. Не знам как го прави, явно е прословутото отношение към детайла. Със сигурност от Мате би излязъл чудесен политик. Минаваме през редица производствени халета, където всяка една машина струва средно милион швейцарски франка. Но фината работа, с която повече от век и половина се гордее Cartier, се извършва често на ръка. „Истината е, че марката ни е на тази

висота, защото е резултат от комбинацията между технология и човешки усет, – усмихва се Себастиен Мате. – Машините нямат допира на ръката, обладана от творческо вдъхновение.“ Не ми отнема дълго време да се убедя в това: озоваваме се пред достолепен господин на стабилна възраст, който обработва минерални стъкла с… огън. Да, правилно прочетохте. В иначе високотехнологичната зала човекът е приведен над каменни поставки и съсредоточено извайва стъклата с пламъци. Така, както най-вероятно е правил и дядо му. Това всъщност е и част от

МЕТАФИЗИКАТА НА ВИСШЕТО ЧАСОВНИКАРСТВО –

задължителното присъствие на човешкия дух в крайния продукт. „Пробвахме се да автоматизираме този процес, – обяснява Себастиен. – Но по някаква причина, въпреки прецизните технологии просто не беше същото!“ Ако никога не сте влизали в манифактура на подобна марка часовници, вероятно ще се удивите от факта, че само общата дължина на всички произведени тук верижки годишно е около 50 километра. И въпреки тези огромни мащаби качественият контрол при сглобяването на всеки един часовник е педантичен до маниакалност. Което е титанична задача предвид факта, че средно Изкуството на гранулирането.

43

Полуготовият скъпоценен тигър.

ЗА ЕДНО ТРЕПВАНЕ НА ЦИФЕРБЛАТА ОТГОВАРЯТ 600 ЧАСТИ!

Отговорната задача да инкрустираш диаманти.

Понякога толкова миниатюрни и „невидими“, колкото са и фините механизми в човешкото лице, вкарани в действие само за една ваша усмивка. Пътят от първоначалната концепция на нов модел часовник до присъствието му в някой бутик (или, ако сте късметлии, на ръката ви) е дълъг и безкомпромисен. Разглеждам восъчните приумици на дизайнерите в Cartier (сред които вече има и двама японци) и единствено мога да предположа в какви фамозни модели ще се материализират те. Истински осъзнавам обаче разстоянието от восъка до диамантените изкушения в Maison des Métiers d’Art – перлата в короната на Cartier. Самата постройка е реновирана фермерска къща от XVIII в., недалеч от основния корпус на манифактурата. Там се изработват и могат да се видят едни от най-изящните модели, в тон с посланието на фирмата: съчетание между традиции и модерност. В Maison des Métiers d’Art особено впечатление правят часовниците бижута, основно предпочитани от дамите. И ако в главата ви изникват емблематичните за Cartier бляскави пантери, папагали, змии, приласкали в безбожно скъпа прегръдка часовника или съзерцаващи вечността от циферблата му – да, абсолютно прави сте. В почти сакрално мълчание тук тези мечти се изковават от майсторибижутери, владеещи до съвършенство работата с диаманти и други скъпоценни камъни, както и филигранната техника, тайните на емайлирането и гранулирането. Моделите са зашеметяващи, а аз съм предварително осведомена, че клиентът винаги може да предложи и свой. Оказва се, че наистина е така, с една уговорка, която първоначално ме шокира в тези комерсиални времена: Разтрепервам се, само наблюдавайки играта на светлината с диамантите. Ръката на експерта обаче дори не трепва.

В CARTIER КЛИЕНТЪТ НЕВИНАГИ Е ПРАВ!

Ако моделът, който предлага, излиза извън визуалната философия на марката, компанията просто не поема поръчката. Независимо за каква сума говорим. Ръководството има правото на финално естетическо вето. Замислям се за българския „здрав разум“, чиято максима е: „Който плаща оркестъра, той поръчва музиката.“ Е, за Cartier това не е валидно. Защото, когато владееш до съвършенство симфонията на бижутерията и часовникарството, фалшиви ноти в нея просто не се допускат…

44

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

АВТОМОБИЛИ

И

мето е Levante. Запомнете го. Защото този кросоувър е идеалният завършващ щрих към съществуващата гама ексклузивни бизнес и спортни коли на марката, а именно: Quattroporte, Ghibli, GranTurismo и GranCabrio. Дизайнът на Levante е ясно асоцииран с историята на Maserati, както и с

ОТЛИЧИТЕЛНИЯ ИТАЛИАНСКИ ХАРАКТЕР.

Агресивната предна маска е с хромирана радиаторна решетка, заобиколена от тънки и издължени фарове. Спортното излъчване е подчертано и в страничния профил на автомобила, където върху предните калници са разположени трите емблематични вентилационни отвора. Прозорците са без рамки, а дизайнът на задната част е доминиран от скосените прозорци и

Антония Стоилова аеродинамичната форма, типична за спортна кола. От технологична гледна точка шасито на Levante е проектирано така, че да комбинира невероятно пътно поведение, типично за всяко Maserati, и безпрецедентно управление дори и на повърхности с ниско сцепление, допълнено от отлично офроуд представяне. Моделът може да се похвали с високо стандартно ниво на оборудване във всичките си версии, включващи интелигентна система за задвижване на четирите колела Q4 и специално въздушно окачване с електронен контрол на амортисьорите, което ще може да бъде регулирано на няколко нива.

ОЩЕ ПО-ВИСОКО С

MASERATI

ИТАЛИАНСКИЯТ КОНЦЕРН ЗА СПОРТНИ АВТОМОБИЛИ ДЕБЮТИРА С ПЪРВИЯ SUV В НАД СТОГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА МАРКАТА.

Задвижването се осигурява от бензинови и дизелови двигатели, свързани със стандартна 8-степенна автоматична трансмисия, която е

СПЕЦИАЛНО КАЛИБРИРАНА ЗА ТОЗИ МОДЕЛ.

Всички варианти са съвместими с последните Euro 6 норми. В оборудването на кросоувъра влизат мултимедийна система с 8.4-инчов дисплей, адаптивен круз-контол, система за следене на мъртвите зони и за предупреждение при опасност от сблъсък, както и функция за екстремно спиране. Първите автомобили вече пътуват към различни дестинации в Европа (в това число и България). Факт, който изпълва с вълнение сърцето на всеки фен на легендарната марка.

45

ТОП 5

НА НАЙ-СКЪПО ПЛАТЕНИТЕ ИЗДЪНКИ НА ХОЛИВУД

Н

Ирина Асиова-Диамант

якои са абонирани за тази класация, други са временно в нея, но това не е причина да ги оправдаваме. Издънките са си издънки, особено когато за тях са прибрани шестцифрени хонорари.

ДЖОНИ ДЕП

Тия дни доста се шуми покрай Джони, след като се разбра, че, без да иска, си изпуснал смартфона върху лицето на младата си и красива съпруга. Но разпадът на Деп започна много преди това. Той е в основата на един от най-големите комерсиални провали за последната киногодина – „Мордекай“. С бюджет от 60 млн. и приходи от 7.6 млн. долара в САЩ за звезда от неговия ранг това е истинска холивудска трагедия. Джони се е опитал да приложи старите номера от „Карибски пирати“, но са се получили час и 47 минути гримасничене, кълчене и нескопосана имитация на британски акцент, която дори самите британски поданици не могат да разберат без субтитри. А Джони изглежда толкова овехтял и пренавит, че е чак неудобно да го гледа човек. Съвсем заслужено е получил номинацията за най-лош актьор и още една номинация за

46

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ТЕ СА БОГОВЕТЕ НА ХОЛИВУД. ТАЛАНТЛИВИ, ИЗВЕСТНИ И БОГАТИ. ТОЛКОВА БОГАТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ПОНИЖАВАНЕ НА СТАНДАРТА. А ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ПОНЯКОГА СЕ НАЛАГА ДА ПРАВЯТ КОМПРОМИСИ. НО НЕ С ПАРИТЕ, РАЗБИРА СЕ, А С РОЛИТЕ. И ЕТО ТАКА НЕУСЕТНО ЕДНИ ОТ НАЙ-ЯРКИТЕ ИМЕНА НА КИНАДЖИЙСКИЯ ОЛИМП ПОПАДНАХА В ТОП 5 НА НАЙ-СКЪПО ПЛАТЕНИТЕ КОФТИ АКТЬОРИ.

ОТ В Ъ Д В Ъ О Б РА Ж Е Н И Е ТО

„Златна малинка“ в категорията „Най-лоша екранна двойка“. И не защото си партнира с Гуинет Полтроу, а заради онези малки жалки мустачки. Между другото, през януари тази година имах честта да дишам един и същи въздух със звездата на премиерата на документален филм за Марлон Брандо. В малък салон в Бевърли Хилс дъщерята на Брандо представи лентата за легендарния си баща и малко преди прожекцията покани на сцената и Деп, за да каже няколко думи. Бодигардовете се строиха в шпалир, залата притихна и впери очи във вратата до екрана. Оттам изпълзя едно въздребно същество с мазни дънки, сако с поне два номера по-голямо, разкривена шапка и провиснали тиранти. Едва след като хвана микрофона и се разнесе характерният секси тембър, разбрахме, че това е самият Деп. Искрено се надявам Джони да спре да замеря жена си с електронна техника, да си вземе един душ и да се върне отново в „А“ групата.

РОБЪРТ ДЕ НИРО

Не се изненадвайте, че виждате Де Ниро тук. Може да е сред найвеликите актьори на всички времена, но и той семейство храни, че и невръстно дете. Затова го е ударил яко на комедийки. Бичи ги една през друга. И докато паричките в Денировата касичка пеят звънливо, критиците тръбят, че е достигнал най-ниската точка в кариерата си. „Стажантът“ с Ан Хатауей го преглътнах. Все пак бях на 14-часов презокеански полет. Пък и с бюджет от 18 млн. и приходи от 184 млн. мисля, че и Де Ниро ще преглътне хулите. Но с „Ох, на дядо!“ (признавам си, българският превод на заглавието е рядко попадение) филмовата легенда ми разби сърцето. Разбирам, че не всяка роля трябва и може да е като в „Разяреният бик“. Разбирам, че той е голям и може да си позволи да се самоиронизира. Разбирам, че му трябват пари. Всичко разбирам. Но не разбирам, защо една икона на 72 трябва да си лъска бастуна на дивана

(съзнателно не използвам думите „мастурбира“ или „самозадоволява“, защото се опитвам да вляза в стилистиката на филма) и да изрича реплики като: „По-скоро бих оставил Куин Латифа да се изсере в устата ми от шибан балон с горещ въздух“. Край на цитата. И преди сме виждали Де Ниро в брутални сцени на насилие и секс, но този дебелашки напън в третата възраст определено не приляга на иконичния му образ.

ТОМ КРУЗ

Златната кокошка на Холивуд продължава да снася една след друга „Мисията невъзможна“, коя от коя по-невъзможни за гледане. Следващия път като тръгне да си маха лицето, не може ли поне да си махне и бузите, които все по-застрашително висят. Разбирам, че общо петте мисии са донесли 2770 милиарда долара до момента, но умствените увреждания върху цяло поколение зрители са неизмеримо по-големи. Аз лично съм предупредила мъжа ми, че мога да гледам цял филм с Том Круз само докато пазарувам онлайн. Последната „Мисия“ му излезе доста скъпо и вярвам, че скоро няма да ми се наложи да гледам как мъжагата вее бузи, закачен за перката на самолет. А иначе за феновете на Том горещо препоръчвам едно заглавие, от което ще научат много за своя любим екшън герой. „Пречистване: Сциентологията и затворът на вярата“ е потрисащ документален шедьовър, за който Холивуд не иска да говори. И неслучайно. Чрез лични изповеди на бивши сциентолози лентата проследява зараждането на този зловещ култ, легализирането му в религия и мутирането му до могъща международна корпорация. А Том Круз е лицето и мегафонът на чудовищната секта.

47

ОТ В Ъ Д В Ъ О Б РА Ж Е Н И Е ТО

АДАМ САНДЛЪР Той е абсолютен феномен. Няма как иначе да опиша този наследник на руски евреи, който е абониран за „Златната малинка“ и рядко минава година, без да отнесе поне една номинация за най-лош актьор. Номиниран е 19 пъти и печели 7 „Малинки“. От друга страна, не иска да излезе от Топ 10 на най-доходоносните актьори в света. В класацията на „Форбс“ за миналата година е на пета позиция с 41 млн. долара приходи. За цялата му кариера досега изцепките му са натрупали 2 660 971 312 долара (чете се два милиарда и нещо си). С други думи, плаче за тази класация. Аз лично избягвам филми с Адам Сандлър, както избягвам дъвки с аспартам и сладки с трансмазнини. И трите увреждат мозъка. Но заради този текст се насилих да гледам миналогодишния хит на Сандлър „Обущарят“. Само с две номинации за „Златна малинка“. И, признавам си, не успях да го изгледам до края. Нямам дори сили да ви разкажа защо. Но все пак трябва да отбележа, че съм гледала цял филм с него в далечната 2002-ра на един София филм фест. В „Гроги от любов“ Адам още играеше. После явно се отказа от актьорското майсторство и реши да прави пари.

ДЖЕРАРД БЪТЛЪР

Всяка от трите съпруги на мъжа ми (филмовия продуцент Моше Диамант) си е поръчвала по един актьор, с когото иска да вечеря. Първата през 80-те е мечтаела за Роб Лоу. Втората през 90-те е копнеела за Том Круз. Първите две са си получили звездите, но аз още чакам вечерята си с Джерард Бътлър. И докато чакам, издевателствам над съпруга ми с филми на синеокия шотландец. Първо изгледахме всичките му романтични комедии. Като ги свършихме, минахме на екшъните. Почнахме с „Код Олимп“. И дотам беше. Целият му актьорски заряд отива в едно безконечно премятане, търкаляне, кряскане и като дойде най-драматичният момент, почва да си криви устата. Бътлър очевидно не е актьор от класата на Де Ниро и Деп, но това не му пречи да взима по 15 милиона на лента, всяка от които навърта доста прилични приходи. Освен това е най-сексапилният мъж (основната причина да е в тази класация), който ходи по планетата Земя, но дори това не може да ме накара да си причиня още един негов блокбъстър. Все пак от време на време му гледам трейлърите и се надявам да запише поне един кратък курс по актьорско майсторство и най-сетне да почне да играе.

48

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

49

МАРИО ХОСЕН: ПАГАНИНИ Е МОЯТ МОСТ КЪМ НЕВИДИМОТО!

В

Катерина Хапсали

момента, в който прословутата му цигулка пада на пода, пулсът ми секва. Слава Богу, калъфът � е здрав. Марио Хосен запазва спокойствие. Вдига внимателно съкровището от пода и го намества обратно до себе си. Но не и преди да се увери, че щети няма. Отваря калъфа, взира се в цигулката и я докосва с цялата деликатност и нежност, която сме свикнали да проявяваме към едно бебе. Това усещане не ме напуска през целия ни разговор: Марио наистина се държи с цигулката си, все едно е от плът и кръв. И всъщност тя е. Поне в неговите ръце. Вероятно сте чували името му. С повечко късмет сте слушали и негови изпълнения. Наричат го гений, „българският Паганини“, абсолютно явление. Той обаче приема таланта си съвсем естествено. Сприятелява се лесно. В момента, в който пловдивчанинът с виенски адрес и смесица от гръцки, еврейски и коптски гени във вените си разбира, че съм родена в Кючук Париж (квартал в Града на тепетата – бел.ред.), тонът на разговора рязко се променя. „Това е невероятно! – реагира бурно Марио. – Наистина има някаква магия, която ме свързва с хората, родени в този град.“ Уточнявам, че съм живяла в Пловдив единствено като бебе. „Няма значение – репликира ме. – Кючук Париж си е Кючук Париж!“ Марио Хосен е амалгама от интересни полярности. Може да е резервиран, може да се държи така, все едно се знаете от години. Обожава музиката, но също така и футбола. Бяга от българските проявления на суета, но е убеден, че има нещо специално в хората на духа тук. Хем е зрял, хем на своите четиридесет-и-кусур години реагира с детски ентусиазъм. Церемониален е и едновременно страшно естествен. Очаквам да е академичен педант и с половин уста отбелязвам голямата ми музикална слабост: Астор Пиацола. А Марио разцъфва в усмивка: „Пиацола ли? Не просто го харесвам, аз го свиря!“ Разбива всякакви представи за класически „сухар“ с признанието си колко обича латино танците, а за капак обсъждаме някогашните игри на фунийки… Накратко: Марио не е просто виртуоз на музикалната сцена. Той е едно пораснало момче, което обича да се забавлява. На тръгване се сещам за онези прословути думи на Айн Ранд: че аристократизмът се състои именно в умението да се забавляваш без чувство за вина… И чувам, че си тананикам „Либертанго“ на Пиацола.

50

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

М Ъ Ж Е С УС ТРЕ М

Г-н Хосен, не съм чела много интервюта с вас. Защо избягвате подобен тип изяви? Просто светските теми, предмет на клюки, не ме засягат. Не обичам например да се говори колко е скъпа цигулката ми. От 25 години не живея в България и тукашният интерес към жълтите и злободневни теми ми е чужд… Аз обичам родината си, харесвам хората и атмосферата, както и древната история, тракийската култура – всичко, свързано със силата на природата и с българския дух. Идентифицирам се с изкуството и с огъня, който носят творците в тази държава. Но нямам отношение към светските подробности, които толкова занимават някои хора. В крайна сметка мен ме интересува изкуството. То е моят живот. Музиката, цигулката и всичко, което ми помага да опозная себе си. Да се доближа до смисъла на живота, до отговора на въпроса защо сме гости на тази Вселена. Защо божествената искра се е появила у нас? Докато тя гори и пръска светлина, ние трябва да я използваме, за да бъдем полезни на света. Останалото е илюзия. Как се чувствате, когато ви наричат „българският Паганини“? Това е нещо, ласкаещо всеки творец – да го сравняват или идентифицират с един гений. Защото Паганини се е появил като комета в историята на музиката през XIX век и е променил инструменталното изкуство. Имайки предвид, че аз свиря много произведения на великия виртуоз, подобни коментари могат само да ме правят щастлив. Но на мен винаги ми се е отдавала виртуозната музика. Още от малък. А сега, преподавайки на студентите, виждам как тя ги затруднява и се опитвам да им помогна. Да използвам друг подход – най-вече ментален, за да преодолеят трудностите във висшата техника, които за мен са били винаги даденост. Не съм полагал никакви усилия да свиря виртуозна музика. Спомняте ли си кога за първи път докоснахте цигулка? Не, защото съм бил току-що роден. Но си спомням първите уроци. Моята баба ми е подарила цигулката, когато майка ми се е прибрала от родилното с мен. Това е малко в сферата на орисниците… Защото баба ми е подарила цигулката, която имала като дете. Така че може би този дар по някакъв начин е бил повлиян от звездите. Добивам усещането, че вярвате твърдо в Съдбата и предопределеността… Разбира се. Всичко е свързано. Нищо не е случайно във Вселената. Много фактори се пресичат във всяка една точка. Въпрос на енергия, която ни обгражда… Майка ми е оперна певица, баба ми е била певица, брат ми е пианист. Аз от малък съм обграден с красива музика в изключително творческа среда! Баща ми е дипломат, но аз съм расъл без него, реално майка ми и баба ми ме възпитаха. Вкъщи имаше разкошни плочи, записи. Ранните ми детски спомени са свързани с това как се упражнява брат ми. Спомням си как свиреше музика на Шопен и Бетовен, а аз седях с часове да го слушам. Бил съм на не повече от 2-3 години… Всъщност най-добрият начин да ме успокоят беше да ме сложат да слушам как брат ми се упражнява на пианото. Потъвах в този свят и се чувствах в хармония. Майка ми, разбирайки, че съм музикален, е искала да стана пианист. Но първият ми учител по цигулка ме чул и разбрал, че имам много развит слух. Което значи, че мога да усещам страшно добре интонационните интервали. И посъветвал майка ми: „Защо това дете, което има дълги пръсти и е чувствително, не учи цигулка вместо пиано?“ Майка ми склонила и в момента, в

който съм хванал цигулката, повече не съм пожелал да я пусна. И така до ден днешен. Имате ли усещането за ограбено детство? Не. Ритал съм много в махалата, играл съм на фунийки, стрелял съм с водни пистолети… На всичко сме играли, особено ни харесваше да пресъздаваме „Седморката на Блейк“. И до днес много обичам научната фантастика. А и няма как да имам усещането за нещо пропуснато, при положение че винаги съм обичал да свиря. Часовете, които съм отделял за цигулката, са били щастливи мигове. И неслучайно тази радост е дала резултат – започнах да свиря на 6, а на 8 вече участвах в концерти. Спазвате ли стриктен творчески режим – определен брой часове свирене всеки ден? Стриктен – надали. Ако човек е роден за музикант, истински важното е просто да се занимава с изкуство непрекъснато. Хубаво е всеки ден да е в досег с инструмента, да усеща струните, вибрацията… Лъкът да се превърне в продължение на дясната ръка! Защото всъщност цигулката е част от теб. Ти говориш чрез нея защото музиката е език. И артистът, ако е роден за това, трябва да усети посланието на композитора, да го разбере, след което да го сподели с публиката. С хората, които попадат в концертната зала от ежедневието и в рамките на час и половина по някакъв начин трябва да забравят проблемите си, да бъдат сами с музиката. Това е силна вибрация и емоция. Всъщност това е и магията на музиката – да ни помага да осмисляме битието си по по-различен начин,

51

М Ъ Ж Е С УС ТРЕ М

да ни дава повече надежда. Така или иначе животът е драматичен. Нека се постараем да виждаме нещата в по-красива светлина, а когато не можем – да ги приемем като част от съдбата. Кои са любимите ви места, които сте открили благодарение на музиката? Пътят е безкраен, а благодарение на изкуството си аз съм посетил 33 държави, свирил съм пред много различна публика. Често ходя в Азия, бил съм например 18 пъти в Япония. Тази страна е много специална за мен... Дзен философията прозира във всичко. А иначе имам два любими града: Константинопол и Рим. Истанбул е уникален със своята история, с посланието си. Градските стени, храмовите комплекси, малките улички, сблъсъкът и едновременно съжителството на толкова много култури, и то от векове... И цялата тази пъстрота! Както казва Орхан Памук: „Независимо какво се случва в този живот, винаги можеш да се разходиш край Босфора.“ Абсолютно! Водата оказва огромно влияние върху нашия живот. Самото движение на Босфора, този обмен на огромна маса вода се усеща от хората като енергия. А другият уникален град е Рим – абсолютен център, според мен, на европейската култура. А как се чувствате във Виена, където живеете? Много спокойно. Виена е малък, уютен и културен град. Хармоничен и естетически издържан. Като завърших музикалното училище в Пловдив, заминах там с двугодишната им държавна стипендия. И още преди да говоря немски, получих цигулка и всички условия, за да се развивам. Моменти на съмнение? Естествено. Многократно. Винаги има мигове, в които си казвам: Има ли смисъл от тази борба? Защо, вместо да се раздавам като солист и педагог, просто не стана първа цигулка в един оркестър, да си взимам хубавата заплата и да съществувам спокойно, вместо това непрестанно пътуване? Защото животът на солиста и на артиста е едно предизвикателство. Когато има ангажименти – има, но в някои моменти е много трудно… А аз винаги съм се опитвал да правя неща, които са стойностни и истински – сиреч, свободни. Затова създадох и камерния оркестър „Камерата Орфика“ преди 6 години. Сега той има два центъра – София и Виена. Гост професор сте в Нов български университет. Защо решихте да преподавате? Винаги съм смятал, че съм егоцентричен – че ме интересува моето изкуство, моята музика… И в голяма степен това е неизбежно за всеки творец. Наистина мислех, че ще ми бъде трудно да споделям познанията си с другите. Но когато около 2006 г. се разделих с тогавашната ми приятелка след дълъг съвместен живот, почувствах една празнота. Вакуум, който нямаше как да запълня с турнетата: всички тези пътувания като солист с различни оркестри ме изморяваха, а самотата в хотелската стая е ужасна. Не познаваш хората от оркестъра, пристигаш, свириш, най-много да размениш няколко думи с организаторите или диригента… И в един момент, особено когато се разделих с Дебора, изпитах необходимост от нещо друго. Така реших да приема предложението да преподавам в НБУ. Милена Моллова, голямата наша пианистка, е, така да се каже, основател на Департамент музика в НБУ. Нейната философия е била да създаде елитарен факултет, където големи български музиканти, пребиваващи в чужбина, да правят майсторски класове. Когато стартирах, аз обучавах няколко таланти, а в момента

52

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

студентите ми са от цял свят. Работя с едни от най-добрите български цигулари. Има ли бъдеще класическата музика в България? Аз съм умерен оптимист. Смятам, че при толкова много таланти и при публика, която изпитва потребност от култура, въпрос на добра воля е и на правилния исторически момент да се появят политици, които да разберат, че формата им на изява пред света са точно културата и спортът. А не бизнесът и дребните интереси – всички знаем колко малка е България и как реално е незабележима финансово. Но културно сме един уникален диамант. Вярвате ли наистина, че има нещо специално тук? Защото вече приемаме подобни твърдения като клише. На всяко парче земя има нещо специално. Но тук има една особена енергия. Вярно, че все пак аз съм роден в Пловдив и няма как да не бъда пристрастен. Но съществува и обективен фактор – всички чувствителни хора, които са се докосвали до българите, до нашата история и природата ни, помнят страната ни с възхищение и любов. Но май вашата голяма любов си остава Паганини… Аз съм изследовател на Паганини и го свиря от много години. Той е силата, която ме е водила от малък. Бил ми е медиумът и мостът към невидимото, към магичното в музиката. Паганини е част от мен – имам съдбовни моменти, свързани с личността му. Например последния път, когато бях в Рим, аз се докоснах до манускриптите на Паганини в библиотека „Казанатензе“. Отидох там с бели ръкавици, придружен от полицай… Всички манускрипти на Паганини се събират в Рим, а той никога не е позволявал на нито един музикант да се докосне до неговите лични ноти. Даже когато е правил репетиции с оркестъра и ги е раздавал на музикантите, след репетициите си ги е взимал, за да не може никой да разбере тайната му! Сега в библиотеката дори не дават да се снима. Е, аз тайно си бях махнал ръкавиците, за да докосна нотите – нещо, което Паганини приживе не е позволявал… Но наближи 17 ч. и изневиделица при мен дойде заместник-директорът на колекцията. Каза ми: „Маестро, вече не сме в работно време. Ако искате, си вземете цигулката. Може да посвирите.“ Сепнах се – аз да свиря от нотите на Паганини?! И сега настръхвам, като го разказвам. Това беше един изумителен подарък, нещо, което ми се „спусна“… Сложиха пред мен произведението „La campanella“. А в момента, в който засвирих, камбаните на Рим зазвъняха! Час и половина ръководството на библиотеката слушаше моя концерт. Несъмнено това е бил върховен момент. А кога тъгува Марио Хосен? Когато, без да искам, съм обидил някого в ежедневието си. Или не съм отделил достатъчно време на хора, които уважавам. Поради интензивния живот не можеш да обърнеш внимание понякога на много ценни приятели. И се случва те да се отдръпнат, да си кажат: „Е, той се промени…“ Но тези, които наистина ме познават, знаят, че не е така. Любим начин за разпускане? Много обичам състезателните танци. Още като студент във Виена с една моя приятелка откривахме заедно баловете. Танцът е особено изразно средство, друга форма на общуване. Още не мога да танцувам аржентинско танго, но и това ще стане… А скоро пак ще правя запис на Астор Пиацола. Имам един интересен проект – освен класиката правим кросоувър към джаза и тангото. Искам да организирам такава среща и в София, джем сешън с рок, джаз и класика. Далеч по-интересно, отколкото просто да излезем някъде. Важно е да откриваме заряд и вдъхновение във всичко.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ КОЛКО МАЛКА Е БЪЛГАРИЯ И КАК РЕАЛНО Е НЕЗАБЕЛЕЖИМА ФИНАНСОВО. НО КУЛТУРНО СМЕ ЕДИН УНИКАЛЕН ДИАМАНТ.

НДК ПРЕДСТАВЯ Маестро Хосен ще зарадва българските си почитатели в Зала 1 на НДК на 3 ноември тази година. С „Духът на Паганини” той ще развълнува и покори за сетен път съмишлениците си в света на изящното и драматичното. Под диригентството на Феликс Караско и с участието на „Камерата Орфика НБУ”, сопран Лилия Гудмундсдотир и мъжки хор, Марио Хосен – известен като „българския Паганини” – ще покаже защо всъщност го наричат така.

53

© Калина Арсова

ИН И ЯН

ДАЛЕЧ ОТ ПОЛИТИКАТА НИКОЛАЙ И СИЛВИЯ ВАСИЛЕВИ

ЗА ЛЮБОВТА, КАРИЕРАТА И ДЕЦАТА.

С

Катерина Хапсали

покойствие. И в разговора, и в реакциите. Това е първото, което установявам, виждайки Силвия 10 години по-късно. Докато съпругът � Николай участваше активно в управлението на страната, тя

54

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

пак бе усмихната и отзивчива, но винаги някак нащрек. С едно наум. Тогава ни бяха нужни две интервюта – едно за печатна медия, друго за радио – за да може Силвия да се отпусне с мен. Днес не виждам и помен от някогашната скована предпазливост. И може би чак сега, когато животът � не е протоколен, Силвия ме допуска веднага до истинското си лице: на един лежерен и усмихнат човек, който е наясно с живота си и го разказва без капка драматизъм. А изразената мекота в

PREMIUM PEOPLE

общуването (също нещо ново, допълвам в менталния ми checklist) със сигурност има общо с факта, че госпожа Василева е вече майка. На две момичета, Александра и Виктория, които не са спънка в професионалните � планове. Да, това е третата голяма промяна: пред мен вече не е дамата, устремена да катери поредната корпоративна стълба, а една жена, осъзнала какво точно � се прави и къде ще е най-полезна. Днес 45-годишната Силвия нарича себе си „лайф коуч“, но какво значи това, ще научите по-късно. Срещата ни е в просторния офис на Expat Capital – фирмата, в която работи Николай Василев. С него за пръв път правя интервю, но бившият министър е непринуден, прям. На въпроса как го заварвам през 2016-а, изстрелва с усмивка отговора: „Във форма“. И в професионален, и в личен план. Същия ден са обявили, че Василев става почетен консул на Словения у нас. Поредната брошка на ревера на 46-годишния икономист. Василев приема тази новост като чест, но най-вече като работа, която трябва да се свърши. През целия ни разговор усещането ми е, че срещу мен седи един усмихнат прагматик, открил жената на живота си. (Последното кара Силвия да се усмихва постоянно, докато слуша търпеливо размислите на съпруга си.) И двамата почти ми се извиняват, че всъщност не намират повод да се карат помежду си… И че животът им се доближава опасно да онова клише, което обаче е най-трудно постижимото – истинското семейно щастие. Но нека им дам думата. Чуйте какво ще ви разкажат. Дами и господа: Николай и Силвия Василеви.

вечно. По-скоро би било противопоказно. Участието в управлението и политиката е нещо много емоционално. Изстисква в голяма степен човека, но едновременно с това му дава енергия. Много е интересно, но трябва да има някаква граница. Спомням си как още в гимназията любимият ми закон на Мърфи беше: „Всичко е добре, което свършва“. Тоест, нещата трябва да имат някакъв край. В моя случай края го сложиха избирателите… А после, замисляйки се какво да правя, решението ми имаше две части. Едната беше дали да останем със семейството ми в България. Тук имаше силен емоционален момент: много хора се върнаха с нашата групичка навремето и вероятно останаха заради нашия пример. И ако с Милен Велчев примерно си вземем багажа и изчезнем, това би било лош сигнал. А и след 8 години в България тук бяха голяма част от приятелите ни, колегите, бяхме изградили живота си. Да започнем отначало в нова държава би било като връщане в 1990-а година... И дъщерите ни се родиха тук – през 2007-а и 2012-а. Засега бихме искали да учат в България поне до края на гимназията. Същевременно се стараем от малки да усвояват езици, да пътуват, да бъдат космополити. Но да се върна на 2009-а. Аз исках да работя категорично в частния сектор. Във фирма, която няма нищо общо с държавата, не се занимава с обществени поръчки и с еврофондове. За да няма никакъв потенциален конфликт на интереси! Щастлив съм, че съм част от Expat Capital – броят на клиентите ни расте всяка седмица, количеството активи – също, инвестираме във финансови инструменти в 50 държави по света. Скоро искаме да изненадаме и с нови инвестиционни продукти – при някои от тях е много възможно да сме пионери в цяла Източна Европа.

МЕКА СИЛА

Той

СЛОВЕНИЯ

Много приятно ми стана, че са се сетили за мен от такава цивилизована европейска държава. Някои биха я определили за скучна. Но истината е, че за малките държави обикновено се чува, ако имат големи проблеми. И след като Словения, която е доста централно разположена в Европа, е „скучна“, значи това е положителна оценка всъщност... За мен предложението да стана почетен консул на тази държава беше изненада. Но след известен размисъл всички мои колеги, както и почетни консули на други държави, ме посъветваха да приема. И аз реших, че това е голяма чест и признание и съм готов да поработя в тази посока. Ако ставаше въпрос за някаква екзотична държава на другия край на света, вероятно нямаше да има голямо практическо значение да се занимавам с това. Но в случая говорим за страна, член на Европейския съюз и НАТО, немного далеч от България по език и култура.

ЖИВОТ СЛЕД ПОЛИТИКАТА

През 2009-а с удоволствие се върнах към предишната си професия – аз съм бивш инвестиционен банкер и съм работил като такъв в Токио, Ню Йорк и Лондон. Преди това бях в мултинационална компания в Будапеща. Изобщо, много си обичах професията преди 2001 г. И след като прекарах рекорден брой години в Министерския съвет – цели 8, последователно като министър на икономиката, на транспорта и на държавната администрация, реших, че това не може и не трябва да продължава

Истината е, че огромен извор на сила за мен през всичките тези години и трансформации беше съпругата ми. На Силвия съм � благодарен за много неща в живота, но между тях има три особено важни. Едното е, че когато ме откри, аз бях един обикновен беден студент в чужбина с два куфара, но тя още тогава повярва, че имаме бъдеще заедно. Второто е, че ме подкрепяше през всичките тези години в политиката, а който е минал през нея, знае колко трудно е това. Неслучайно голяма част от семействата на моите колеги се разпаднаха… Когато реших да вляза в политиката, Силвия ме последва в България, а имайте предвид, че тя е българка, родена в чужбина (Унгария – бел.ред.) Може би, ако не се бяхме срещнали, тя никога нямаше да живее тук. И третото, вероятно най-ценното нещо, за което съм � благодарен, са двете прекрасни деца, които ми роди. Хубавото в нашата връзка е, че жена ми винаги си е имала собствена кариера, която не е имала нищо общо с мен. Според мен това е много здравословно. И сега, когато ме питате за какво бих я упрекнал, аз не мога да се сетя за нищо! Единствено си мисля, че ако се върнем 20 години назад, може би бихме имали повече деца, и то по-рано. Но ние сменихме 6 държави, откакто сме заедно! Ако нямахме толкова житейски обрати, сигурно щяхме да станем родители по-рано. А иначе никога не съм се съмнявал в избора ми на половинка. Няма да забравя как влязох на един купон, погледнах я и си казах: Аз искам да се оженя за тази жена! Силвия винаги ме е впечатлявала. И сега е красива, хората не могат да � познаят възрастта. Също така винаги е имала излъчването на усмихнат и добър човек. Много комуникативна и отворена е, мен това ме омагьоса за секунди.

55

Аз не съжалявам за нищо. Както нито един футболист не може да вкара 100% от дузпите, така и в живота, камо ли в политиката, никой няма само постижения. Въпросът е все пак балансът да е задоволителен... Ако със сегашния си акъл се върна 15 години назад, може би ще се справя по-добре в някои ситуации. Но като цяло много малко неща бих могъл да променя. Смятам, че в политиката имах една голяма трудност: приватизацията на „Булгартабак“. Животът показа, че много министри на икономиката, по един и същи начин, се спънахме в тази приватизация. Всъщност половината от българските министри на прехода са имали проблеми с нея! И няколко си заминаха, аз бях един от тях… Слава Богу, за разлика от другите аз получих втори и трети шанс, при които резултатите бяха съвсем различни. Защото нямах казуса „Булгартабак“. Ако знаех какво ще стане, бих ли действал другояче? С ръка на сърцето, не мога да ви се закълна, че бих направил нещо различно. Вероятно пак бих си счупил главата по същия начин...

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

С Царя поддържам активно връзка. Това, че той не обича много да се появява публично тук, е едно на ръка. Но ние се виждаме постоянно. Аз много съм благодарен на съдбата, че изобщо го познавам. Защото повечето хора, които само са го гледали по телевизията, изобщо не разбират за какъв човек става въпрос... Обаянието му в личен разговор е несравнимо с това, което хората могат да предположат. Тези, които наистина го познават, са като омагьосани от неговата аура. Чудя се в каква част това се дължи на неговите качества, и в каква – на неговата съдба. Като че ли хората, които идват от такива фамилии, излъчват нещо различно... Нещо, което може да се усети, но трудно може да се опише. Човек може да научи много от Царя и от членовете на неговата фамилия. Според мен независимо от това дали той ще бъде харесван и разбран като политик, не трябва да забравяме следното: Царят дойде в момент, в който със своята личност и работа успя да постигне такива резултати, че да вкара България в НАТО и Европейския съюз. От него научих, че е важно човек да бъде възпитан и интелигентен, да не губи търпението си и баланса. Колко пъти само ни е давал уроци по търпение! Ние като млади луди глави бяхме склонни да правим по-резки движения – та аз станах министър на 31 години… Един от уроците беше още през първите месеци на управлението. Дойдоха чуждестранни псевдоинвеститори с някакви милиардни намерения и ние бяхме склонни да слушаме. А Царят каза: „Господа министри, повярвайте на моя по-дългогодишен опит. За мен този тип инвеститори не са сериозни.“ И животът показа, че е прав.

КНИГИТЕ

На млади години не съм смятал, че ще бъда автор. Аз не съм професионален писател. Но идва етап в живота, в който решаваш, че има какво да кажеш – нещо интересно и полезно, което е добре да споделиш в книга. Всъщност много хора, с които работих в политиката, написаха книги. Аз вече имам две зад гърба си, с втората – „Меню за реформатори“, се гордея повече, защото тя дава обобщение на моите виждания за икономическа политика, които съм развивал в продължение на 25 години като студент, млад инвестиционен банкер, политик и предприемач. Тоест, анализирал съм проблематиката от гледната точка на много различни роли…

56

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Тя

ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ

Като българка, родена в чужбина, за мен България беше чужда страна. Първите дни след като пристигнахме в София, се разхождах с бутилка минерална вода и бейзболна шапка. Обикалях като турист с една карта. Спомням си как едно момиче ме попита: Can I help you? За мен беше доста трудно да последвам Николай в България. Но го направих, защото беше „само за четири години“. Но от четири станаха осем, а вече са четиринадесет… Отнасям се със смесени чувства към това решение. Все пак България е най-малката държава, в която сме живели. Били сме в много космополитни градове като Токио, Ню Йорк, Лондон, които предлагат повече като културен живот и възможности. Дори като едно особено, специално усещане! Но въпреки това София си има собствен чар. А и Николай е сериозен мъж – неслучайно съм го последвала и съм решила да споделя живота си с него… А иначе мен винаги ме зове далечината. Но ние сме семейство и взимаме решенията заедно.

ЛЮБОВТА

Да, тя наистина продължава, макар и след 20 години заедно. Може да звучи невероятно, но това е положението! Никога не съм се съмнявала в избора си. С Николай всъщност не се караме, което не значи, че не го критикувам. Редовно му повтарям например, че трябва да обръща повече внимание на децата. Той е много загрижен и отговорен баща, дава всичко от себе си, но страшно ми се иска да прекарва повече време с дъщерите ни. Иначе съм безкрайно горда с много негови качества. Николай е от хората, които винаги намират начин да поддържат безброй контакти.

© Kalushkov Photography

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ С ГНЯВ НАЗАД

PREMIUM PEOPLE

Изключително комуникативен е, има приятели навсякъде по света. Космополитен и интелигентен мъж е, успява по някакъв начин да общува с хора на всички нива. Прави така, че те да се чувстват комфортно в неговата компания.

МАЙЧИНСТВОТО

То ме направи по-спокойна и по-уверена. И не съм съгласна с Николай, че е трябвало да имаме деца по-рано. Аз съм благодарна на факта, че станах майка по-късно. Сега съм далеч по-балансирана. Защото за мен идеята е не просто да създадеш едно дете. Трябва да го възпиташ, да го обичаш, да му вдъхваш сили и енергия. Да му помагаш. Тоест, да даваш постоянно късче от себе си. Защото познавам достатъчно хора, които са просто създатели на деца, но не и възпитатели. А ние се стараем да бъдем наистина част от живота на Виктория и Александра. Едната е ученичка, другата е още в детската градина, но нещото, което отсега им пожелавам, е да бъдат повече жени… Аз всъщност се уча от тях! Господ ме е дарил с две момичета, за да мога да видя, че те са много повече жени, отколкото съм аз. В по-младите си години аз се стараех да правя абсолютно всичко сама. Доста сериозен процент феминизъм имаше в мен. След като прехвърлих 40-те, установих, че е по-лесно човек да бъде такъв, какъвто Господ го е създал. Тоест – нека бъдем жени, нека не качваме нивото на тестостерон твърде високо! А иначе не съм от майките, които се стресират от болести или наранявания – аз превързвам рани, слагам лепенки, вадя трънчета, нямам страх от кръв. Не изпадам в ужас при първата кашлица. Давам антибиотик само в много крайни случаи. Винаги съм била много трезвомислеща относно здравословното състояние на децата.

ЙЕС, КОУЧ!

В момента съм се насочила към нещо съвсем ново – лайф и бизнес коучинг. За България това е все още относително непонятно. Много хора не знаят какво всъщност означава коучинг. Това не е наставничество, не е психотерапия или психоанализа. Идеята е да има медиатор между теб и …самия теб! Работата на коуча е да извади твоя потенциал, твоята енергия и способности – и ти сам да дадеш отговор на въпросите, които те вълнуват. Тоест, аз съм този, който помага сам да намериш пътя. Истината е, че винаги съм била привлечена от медицината и психологията. Не можах да завърша следването си по медицина в Будапеща по простата причина, че пътувахме с Николай постоянно по света. А за да завърши човек медицина, са му необходими поне 6 години на едно място. И допълнително 4-5 години, в които да специализира. В крайна сметка завърших „Международен бизнес“ в Лондон. Но въпреки това винаги съм била свързана с медицината – работих в банка, като покривах фармацевтични компании; след това в България бях част именно от такава фирма. В момента голямото ми желание е директно да помагам на хората. В началото на тази година стартирах дейността си като коуч. Всичко е още много прясно, но съм изключително ентусиазирана. Обнадеждена съм, че бидейки сред пионерите в тази област в България, ще постигна успех. Като цяло досега при мен идват успешни хора, които са достигнали до един етап в развитието си и просто… зациклят. Постигат определено ниво и си казват: „Ето още толкова ми трябва!“ А всъщност това „ето толкова“ е вътре в самите тях, за да могат да направят поредната крачка напред. Чувствам се достатъчно подготвена за ролята ми на коуч, тематиката ме интересува от години, отделно имам диплома от „Международната асоциация по коучинг“, както и диплома за невролингвистично програмиране. Крайно време беше да направя нещо сама за себе си. И сметнах, че е дошъл моментът...

GIRL POWER

НАЙ-ДОБРАТА КОЗМЕТИКА Е БАЛАНСЪТ. АКО ЧОВЕК СЕ ЧУВСТВА УДОВЛЕТВОРЕН, ЩАСТЛИВ, ОБИЧАН И ПОЛЕЗЕН, НЯМА КАК ДА НЕ ИЗГЛЕЖДА ПРЕКРАСНО.

Започнах да правя и курсове за жени, насочени към това как да останем завинаги млади, здрави и щастливи. По какъв начин да балансираме хормоните си, как да предаваме верните послания на децата си – защото те са нашето продължение… И, да, наистина смятам, че това е възможно. В крайна сметка най-добрата козметика е балансът. Ако човек се чувства удовлетворен, щастлив, обичан и полезен, няма как да не изглежда прекрасно. Проблемите на една жена се появяват тогава, когато тя не се чувства добре в кожата си. Когато не е намерила това, което иска да прави, и не е на правилното за нея място… Необходимо е да се балансира хормонът на стреса, естрогенът и прогестеронът, да се поддържат ниски нива на тестостерон. Както казах и по-рано: нека не забравяме, че сме жени!

БЯГАНЕ С ПРЕПЯТСТВИЯ

Време. Това е нещото, което най-много ми липсва на този етап от живота ми. Трудно е човек едновременно да изгражда себе си, да отделя достатъчно време на децата си, да обръща внимание на социалния си живот, да се фокусира и в работата си… Изисква се една много сложна еквилибристика, а колкото повече порастват децата, толкова повече време поглъщат. Винаги съм в състезание сама със себе си. Трябва да се науча да менажирам времето си по-добре, да съм някак по-стриктна. Но е изключително трудно. Особено като имаш предвид, че вкъщи готвя аз, а всеки има своите предпочитания. За закуска например се налага да приготвям яйца по четири различни начина! Слава Богу, вкусовете ни съвпадат, що се отнася до палачинките. Спокойно може да приемем палачинките за семеен обединител…

57

ДЕСТИНАЦИЯ: БЪДЕЩЕ ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК ПОЩЕНСКА БАНКА ПОМАГА НА БЪЛГАРИНА ДА ГРАДИ СВОЯ ЖИВОТ.

директор на Eurobank, Ставрос Йоану, зам. главен изпълнителен директор, Михалис Луис, началник на управление „Международни дейности“ в Eurobank, както и Джордж Провопулос, председател на Надзорния съвет на Пощенска банка, които по-рано през деня бяха приети от управителя на БНБ г-н Димитър Радев.

25-aта годишнина на банката през 2016 г. е съпроводена от още едно важно събитие в историята � – след успешното придобиване на дейността на Alpha Bank Bulgaria

Пресофис Пощенска банка

ПОЩЕНСКА БАНКА СТАВА ЧЕТВЪРТАТА НАЙ-ГОЛЯМА В СТРАНАТА, С АКТИВИ В РАЗМЕР НА НАД 6.6 МЛРД. ЛВ.

П

ощенска банка отпразнува 25 години присъствие на българския пазар със запомнящо се събитие, което събра представители на правителството и бизнеса, на академичните среди, посланици, международни гости, клиенти, партньори и служители. Министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на икономиката Божидар Лукарски уважиха събитието, а БНБ бе представенa от подуправителя и ръководител на управление „Банков надзор“ Димитър Костов. Значението на годишнината на Пощенска банка бе подчертано и от присъствието на Янис Стурнарас, управител на Централната банка на Гърция, който е на посещение у нас по покана на управителя на БНБ Димитър Радев, както и на Джордж Михелис, председател на Гръцкия фонд за финансова стабилност. 25-ата годишнина на Пощенска банка бе уважена също от Никос Карамузис, председател на Eurobank Group, Фокион Каравиас, главен изпълнителен

58

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Финансовата институция е доверен партньор на хиляди домакинства, предприемачи, малки компании и големи корпорации, както и на институции и неправителствени организации. Тя е сред най-големите работодатели в България и е част от силната европейска банкова група Eurobank. „Тази годишнина е символ на непрестанното ни развитие и постижения, в резултат на усилената ни работа, стремеж към напредък и към формиране на нови тенденции в българския банков сектор. Горда съм и за мен е чест да ръководя екипа на тази бързоразвиваща се институция. Сега сме поели към „Дестинация: Бъдеще“ – успешен път, който създаваме заедно със и за клиентите си. Успехът ни е показател за качеството на услугите ни и отдадеността ни към обществото“, заяви в официалното си обръщение г-жа Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.

ФИНАНСИ

След отварянето на първия клон през 1991 г., в който работят само 20 служители, банката постигна значително развитие в следващия четвърт век в България. През годините институцията се превърна в една от банките със стратегическо значение за икономиката на страната, развивайки широка клонова мрежа и значителна клиентска база както в работата си с индивидуални клиенти, така и при корпоративното банкиране. „Като се върнем назад във времето, решението на Eurobank да разшири бизнеса си и да инвестира в България бе много мъдро, както и решението ни да поддържаме тази инвестиция. След 25 години считаме България за наш ключов пазар. Тук сме, за да се развиваме дългосрочно. Ще продължим да влагаме средства в икономиката и да предоставяме обслужване на най-високо ниво на нашите клиенти“, каза г-н Фокион Каравиас, главен изпълнителен директор на Eurobank Group. В своята реч председателят на Надзорния съвет на Пощенска банка г-н Джордж Провопулос подчерта значението на висококвалифицираните служители за развитието на финансовата институция на българския пазар. „Бих искал да Ви благодаря и да поздравя всички Вас за усилията, които доведоха до тези 25 години успех. Вярвам, че Пощенска банка ще продължи да бъде печеливша и да играе ключова роля в българската икономика. Но преди всичко бих искал да благодаря на нашите лоялни клиенти и да обещая, че ще продължим да ги подкрепяме и да предлагаме същото и дори по-добро ниво на обслужване в следващите години“, каза г-н Провопулос.

„В житейски план 25 години са относително кратък период, но за българската банкова система, след прехода към пазарна икономика, това е почти целият път. В този смисъл Пощенска банка като четвъртата по активи в момента в България е един много успешен бизнес, който успява да помогне и обедини около себе си доста други начинания“, заяви по време на събитието Владислав Горанов, министър на финансите.

„25 ГОДИНИ НАДЕЖДНО ПАРТНЬОРСТВО С МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС ЗАСЛУЖАВАТ ВИСОКА ОЦЕНКА И ДОВЕРИЕ,

които клиентите на Пощенска банка ви гласуват. Стремежът ви да представяте иновативни и модерни финансови решения на българския бизнес заслужава признание“, каза в официалното си обръщение министърът на икономиката Божидар Лукарски. По време на събитието г-жа Петя Димитрова обяви откриването на първия Център „Частно банкиране“ на Пощенска банка в страната като специално признание за личния подход на банката към клиентите. Институцията смело излиза от консервативното банкиране и налага нов клиентски ориентиран модел в специализираните си центрове и чрез модерни онлайн канали за обслужване. Освен върху основната си бизнес дейност в своята 25-годишна история Пощенска банка се фокусира и върху нуждите на местната общност, като подкрепя програми и инициативи в сферата на образованието, обществото, културата, спорта, опазването на околната среда и др. съвместно с утвърдени институции и организации.

ИСТОРИЯТА НА ПОЩЕНСКА БАНКА НАКРАТКО Банката е основана през 1991 г. като Българска пощенска банка – една от първите финансови институции в зараждащата се пазарна икономика на България. П рез 1998 г. Пощенска банка е сред първите приватизирани банки и става част от семейството на международната финансова група Eurobank EFG. През 2006 г. Eurobank EFG Group придобива контрола над българската ДЗИ Банк и започва процес на интеграция на Пощенска банка и ДЗИ Банк в една от най-големите банкови институции в страната. През 2015 г. финансовата институция е отличена от КРИБ за „Най-иновативна компания в страната“. През 2016 г. Пощенска банка придобива дейността на Alpha Bank Bulgaria. Днес Пощенска банка е четвъртата по големина банка в България, с над 6.6 милиарда активи, заема стратегическа позиция в банкирането на дребно и корпоративното банкиране в страната. Разполага с една от най-добре развитите клонови мрежи и модерни алтернативни канали за банкиране.

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка

59

ФИНАНСИ

СИЛАТА НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК ИДЕИТЕ ИМАТ СВОЯТА МОНЕТАРНА СТОЙНОСТ Пресофис Банка ДСК

Д

нешното динамично пазарно развитие поставя сериозни предизвикателства пред бизнеса. Промените се превръщат в съвременна бизнес норма. Динамично развиващата се среда и появата на качествено нови концепции и технологии налагат на собствениците бързо и ефективно да адаптират бизнеса си към новите условия. Основна мисия на Банка ДСК е да подпомага развитието на своите бизнес клиенти в дългосрочен план, да създава и поддържа високи стандарти в банковото обслужване, като се стреми то да бъде максимално гъвкаво и адаптивно към конкретните нужди и изисквания на клиентите. При осигуряването на финансов ресурс за дейността собствениците на бизнес освен по-лесен достъп до парични средства търсят гъвкавост и качествено банково обслужване, съобразено с нуждите на конкретния бизнес. Банка ДСК предлага адекватно финансиране на микро, малки и средни предприятия чрез специализирани кредитни продукти с бърз процес за разглеждане, както и пакетни програми за транзакционно обслужване. С новите бизнес кредитни карти Банка ДСК Ви предлага сигурност, независимост, мобилност и гъвкавост при нужда от пари в брой или плащане на стоки и услуги в България, Европа и целия свят. Освен че се приема навсякъде по света, картата може да се използва за всички ежедневни разходи на бизнеса. Тя е отлично решение за непредвидени разходи и спешни покупки. Банка ДСК предлага широк набор от продукти и пълната гама от банкови услуги, предоставяни от специалисти с опит в консултирането и обслужването на бизнес клиенти. Приоритетите на Банка ДСК са свързани с разширяването и усъвършенстването на въведения нов подход и модел на обслужване, който функционира успешно повече от две години.

60

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Основен момент при въвеждането на новия бизнес модел са специализираните Бизнес центрове на банката, предназначени за корпоративни и МСП клиенти, където висококвалифицирани специалисти предлагат максимално ясни и подходящи за бизнеса възможности. Бизнес центровете на Банка ДСК са разположени на ключови места в по-големите градове с цел улесняване достъпа до професионално обслужване на бизнес клиентите. Агробизнесът е целеви отрасъл, който е сред дългосрочните приоритети на Банка ДСК. За оказване на ефективна и адекватна помощ на фермерите банката разполага с безспорни активи като най-голямата клонова мрежа в страната с широко регионално покритие, професионално познаване и разбиране на българския пазар и не на последно място, изградено доверие към Банка ДСК. Като вече утвърден партньор на българския бизнес и в частност на агробизнеса, Банка ДСК осигурява адекватно финансиране на бизнес клиенти, в т.ч. земеделски производители, бенефициенти по грантови схеми и мерки по програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз и държавния бюджет. Чрез дългогодишното си партньорство с българските земеделски производители Банка ДСК предлага приемливи и атрактивни условия в съответствие с интереса за развитие и модернизиране на стопанствата им, за закупуване на нови машини и технологии. Банка ДСК е безспорен фактор в икономическото развитие на страната, има капацитет и отговорност да подкрепя, стимулира и финансира развитието на бизнеса, да подпомага изграждането на устойчиви бизнес модели. Предоставянето на нови възможности на корпоративните и МСП клиенти във всички региони кореспондира със стратегическите цели на Банка ДСК за лидерство в кредитирането на корпоративния и МСП бизнес в страната и за отстояване на позицията на надежден банков партньор за всички клиентски сегменти.

ДОЦ. ВАЛЕНТИНА МАЗНЕЙКОВА:

ЛЕКАРИТЕ СА ТВОРЦИ, КОИТО ПОСТАВЯТ ПАЦИЕНТА НА ПЪРВО МЯСТО УСПЕХИТЕ НА ДОЦ. МАЗНЕЙКОВА СА МНОГО, НО БЕЗСПОРНО НАЙ-ГОЛЕМИЯТ Е 10-ГОДИШНИНАТА НА МБАЛ „СВ. СОФИЯ“.

Щ

о се отнася до голямата � страст, медицината, гинекологът и съсобственик на МБАЛ „Св. София“ доц. Валентина Мазнейкова се интересува от два фактора и към тях приоритетно насочва средствата на болницата: квалификацията на лекарите, с които работи рамо до рамо всеки ден, и поддържането на модерна апаратура в кабинетите. Не избягва въпросите ми за политическите измерения на здравето, но категорично предпочита да стои надалеч от тях, тъй като е позитивна личност. Вечно недостигащото си време доц. Мазнейкова предпочита да прекарва с пациентите, на които посвещава живота си вече 34 години. Откакто МБАЛ „Св. София“ отваря врати през 2006 г., в нея са били хоспитализирани и лекувани над 100 000 пациенти. Близо 50 000 души годишно минават на прегледи по кабинетите, а за десетилетие тук са родени и над 3600 бебета. Като всеки юбилей, и този е повод за равносметки. И за поставяне на нови цели, разбира се.

62

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Андреа Пунчева Доц. Мазнейкова, как се промени българското здравеопазване между 2006 и 2016 г. и какво доказахте през тези 10 години? През това десетилетие частната медицина у нас набра изключително голяма скорост. В нашия случай доказахме, че можем да направим всичко, което предлага и държавната болница, като в някои отношения се справяме дори по-добре. Лазерната хирургия се прави в частните здравни заведения, същото е и с цялата фетална хирургия и диагностика. Успехът на нашия сектор не идва толкова заради парите, а заради мениджмънта. Двамата с д-р Мазнейков стоим с имената си зад всичко, което се случва тук, и това ни прави още по-отговорни. В държавните болници не е така, тъй като в медиите по принцип се споменава името на здравното заведение, а не на отделния лекар.

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

Казвате, че донякъде сте дори по-успешни от държавните болници. Бихте ли обяснили? Ето един пример: направихме електронни картони. Знае се за какво е влязъл всеки пациент, какви процедури сме му правили и така цялото му досие може да се провери по всяко време… Това е нещо, за което в държавата се говори отдавна, а ние реално го направихме и то функционира вече 2 години. Споменавате човешкия фактор. С какво преживяването на пациента при вас се различава от пътя му в други здравни заведения? Ключовото е, че ние развихме цялостна система, при която всички процедури се правят тук. Пациентът постъпва при нас, минава през лабораторията, през съответното отделение, през рехабилитационния център или нашия СПА център (ако има нужда). Така затваряме кръга. Не го местим от едно място на друго, а всички процедури тук се допълват взаимно, имаме прекрасно сътрудничество между лекарите от различните специалности. Ние сме многопрофилна болница и полагаме грижи за цялото тяло на човека. Не работим „на парче“. Държим на всеки един детайл, започвайки от най-ниското стъпало: тук не се пести от дезинфекционни средства и разтвори и затова усложненията са малко. Работим 365 дни в годината. Всеки пациент познава своя лекар, тъй като имаме индивидуален подход към тези, прекрачили прага ни. Всеки лекар и неговият екип отговарят за своя пациент, няма я практиката от други места, където човек може да попадне на нощна смяна и съответно – на други лекари, които не познава. В крайна сметка не забравяме, че България е малка държава

и хората споделят с близките си. И когато кажат „Да, бях в болницата, излекуваха ме, погрижиха се за мен“, това се разчува. Ролята на отделния човек има различна тежест в частния и в държавния сектор, и то не само в здравеопазването… При нас на първо място е инвестицията в хората – влагаме средства в това, кадрите да се образоват и квалифицират. Всички ние по 2-3 пъти годишно посещаваме конгреси и симпозиуми, ценени сме и сме канени като лектори. Освен това съвременната медицина не може да съществува без подходящата технология: купуваме директно от производителя, където цените не са толкова високи, и така можем да си позволим да инвестираме в апаратура. Именно това са двата основни фактора за доброто здравеопазване: влагането на ресурси в човешкия капитал и в качествената технология. Неслучайно сме по-различни от останалите и успяваме да достигнем медицината, която масово у нас е смятана за утопична. Какво имате предвид? Счита се, че когато един човек живее в Германия или Великобритания например, той получава най-доброто медицинско обслужване. Това абсолютно не е така, защото тези системи са много несъвършени, а за голямо съжаление, реформите у нас през последните години водят до въвеждането на модели, които се оказват несполучливи за България и за Европа, защото са недостъпни. Богатият може да си позволи да плати на квалифициран специалист, а бедният стои на опашката и чака много време, за да бъде допуснат до едно базово ниво на системата. Преди години у нас това не беше така – всеки имаше ЗА ЗДРАВЕТО В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ Предстои ни да се разширим още, следващият етап започна: закупихме земя до болницата и в новия комплекс ще изнесем целия поликлиничен блок, ще направим център по миниинвазивна хирургия. Мислим да инвестираме и в научноизследователска дейност: искаме да развием стволови клетки от адултна мастна тъкан, т.е. мастна тъкан на зрели хора, тъй като чрез нея има голям потенциал за лечение при дегенеративните болести (в ортопедията, в очните болести, при стареенето на сърдечния мускул). Единственото, което ни кара да бъдем малко по-предпазливи, са промените в законодателството, които се случват от днес за вчера. Тази несигурност прави здравеопазването трудно.

Собствениците на МБАЛ „Св. София“ д-р Христо Мазнейков и доц. Валентина Мазнейкова разрязват тортата за 10-годишнината.

достъп до най-добрия. Нямаше ги личният лекар, липсата на направления, не стоеше под въпрос дали има пътека или не. Къде тогава е най-успешната система по света, към която можем да се стремим? Аз много си харесвах здравеопазването в България – нищо, че може би това звучи странно. Не разполагахме с достатъчно високи технологии, но работехме сърцато и достъпно в доста добри болници. Сега всеки дошъл на власт добавя по нещо и така крайният продукт се осакатява. Като лекари ние срещаме болката на голяма част от хората, които страдат от това. Те са несигурни и уплашени, медиите ги облъчват и ги стряскат, а лекарите пък са постоянно атакувани… Ние сме творци и обичаме пациентите си. Не ние трябва да сме изкупителните жертви, нека се обърнем към хората, които управляват процесите. Аз не желая да обяснявам на пациента защо трябва да плаща или защо няма направление. Ние сме лечители и просто искаме да помагаме на хората.

63

В ИМЕТО НА УСМИВКАТА КРАТКИЯТ МИ ПЪТ ДО КВАРТАЛНИЯ МАГАЗИН ВЕЧЕ МЕ ИЗПЪЛВА С РАДОСТ, А ГЛАВНИ ВИНОВНИЦИ СА Д-Р ПЕТЪР И ЦВЕТЕЛИНА ДУЧЕВИ

С

Андреа Пунчева

Цветелина, по-позната като д-р Дучева, се запознаваме социално и първото, което ми прави впечатление, дори преди да проговори, е усмивката �. Много ведра, понечва да ми се представи, но аз успявам да я изпреваря.

– Д-р Дучева. Знам много добре коя сте. Силата на добрия бизнес е именно в това – да те познават… без да те познават. Клиниката, която управляват заедно със съпруга � Петър Дучев и която всъщност носи неговото име, е на една пряка от дома ми и минавам покрай нея почти всеки ден. Но още преди да станем съседи, аз знаех за тях. Ако дори веднъж се озовете в центъра на София, на ул. „Раковски“, то сградата на Европейския парламент, където се помещава и имплантологичната клиника, няма как да не ви направи впечатление. Оказва се, че с Цветелина сме сред почитателите на контраста между типичните стари сгради и модерната постройка на завоя на „Раковски“. Сякаш стара и нова София си правят среща именно там, на ъгъла на улицата на театрите, и се допълват ненатрапчиво. Хармонията се пренася от градоустройството към самото излъчване на клиниката:

64

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

нейната стъклена фасада гледа към столичния уют, към дръвчетата, към магазините за дрехи и излезлите пред тях продавачки, които започват своя ден с чаша кафе. Един момент от живия, кипящ ден на хората се запечатва именно тук, от другата страна на „витрината“ на денталната клиника. Още непрекрачил прага �, пациентът вече чувства нейния екип от имплантолози и специалисти като свои приятели. Те са част от естествения пулс на града. Денталната клиника „Петър Дучев“ е всъщност

ПЪРВИЯТ И ЕДИНСТВЕН У НАС ФРАНЧАЙЗ В СФЕРАТА НА СТОМАТОЛОГИЯТА.

В историята се преплитат украинските корени на клиниката „Заблоцки“, която предоставя франчайза, и едно случайно посещение на д-р Дучев на конференция на тема „Естетика в лекарския кабинет“, организирана именно от украинците. Тогава българският стоматолог се изумява от огромната разлика между ограниченията на практиките у нас и вниманието към всеки детайл, присъщо на „Заблоцки“.

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

Силно впечатление ми прави фактът, че в практиката на Цветелина и Петър Дучеви половинчато отношение към нещата просто няма: или една дейност се извършва спрямо всичките изисквания, стандарти и специфики, или не се прави изобщо. Разбирам, че това е и първата зелена клиника в България, а това е бонус и за пациента, и за природата. Не се правят живачни пломби, тъй като дори и малки дози от течния метал могат да бъдат токсични. Инструментите се почистват не с химически агенти, а със серия от уреди, които разчитат на парна стерилизация с вакуум. Самите уреди са с най-високия клас за енергийна ефективност, което означава, че

СПЕСТЕНИТЕ РЕСУРСИ СЕ ПРЕНАСОЧВАТ КЪМ ОЩЕ КАЧЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПАЦИЕНТА.

Една от процедурите, които предизвикват голям интерес, е медицинският сън. Наркозата, както още е известна, е найприятният начин за лечение на деца и възрастни, които имат силни страхове от лекари или поведенчески и ментални проблеми. Малчуганите например заспиват при родителите си в специалната стая за игра, след което се събуждат с отстранено зъбче, без дори да знаят, че са преминали през операция. Всъщност като цяло децата са голямата слабост на всички в екипа, особено на д-р Дучева – всяка събота и неделя тя е в клиниката, която заприличва на детска площадка, осеяна с играчки. Това е времето за лечение на наймалките пациенти. Д-р Петър Дучев е също толкова усмихнат и приветлив, както и съпругата му. Сякаш независимо от всичките си ангажименти винаги ще намери минута за теб – да поговори, да разбере, да изслуша. Като човек, внедрен в интернет културата, за мен е интересно да си направя експеримент: какво казват за д-р Дучев най-намусените хора в България, а именно „хейтърите“ в мрежата? Оказва се, че дори и по форумите бившите и настоящи пациенти на клиниката по имплантология го препоръчват. Не откривам и една негативна дума. Това, което нито интернет спестява, нито екипът от едва 15ина души крие, е, че здравето си струва. Най-вече, струва си парите, защото те са оправдани от квалификацията на работещите тук. Оправдани са от снимките, направени преди операция, които се

Д-р Петър Дучев с най-малките пациенти на клиниката.

анализират от италиански специалист, отговорен за изготвянето на самите фасети, корони и мостове, за да пасват перфектно на лицето на пациента. Оправдани са от уредите и апаратурата в клиниката, както и от постоперативните грижи. Вече всеки път, когато минавам краткото разстояние от пл. „Славейков“ по „Раковски“ до кварталния ми магазин, се хващам, че неволно се усмихвам. Радвам се, че има все повече примери за качествен бизнес у нас. Доволна съм, че животът ме е срещнал с лекари, които изграждат един по-прозрачен и успешен имидж на медицината в България. И живея със спокойствието, че хубавата усмивка е на една ръка разстояние.

Клиниката е оборудвана с уникално за България фотостудио.

65

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

СПОКОЙСТВИЕТО Е

ЗДРАВЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ КОМПАНИИ ОСЪЗНАВАТ ПОЛЗАТА ОТ КАЧЕСТВЕНАТА ЗДРАВНА ЗАСТРАХОВКА.

Андреа Пунчева

160

млрд. долара годишно струва на американската икономика, когато служителите идват болни на работа и вършат задачите си по-бавно и понеуспешно. 29 млрд. лири губи Островът заради болничните дни на британците. Съвсем наскоро пък от Асоциацията на българските застрахователи посочиха, че у нас хората доплащат от джоба си 4 млрд. лева годишно за болнични разходи, непоети от НЗОК. Пределно ясно е, че здравето е пари и тогава за лидерите в бизнес сектора и за успелите българи остава единствено въпросът

КОЯ Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАСТРАХОВКА ЗА ТЯХ И СЪОТВЕТНО – ЗА КОМПАНИЯТА?

Тази, която предоставя достъп до най-квалифицираните специалисти, покрива различни нужди – включително бременност, спешни процедури и репатриране – и мобилизира цялата сила на технологиите в името на спокойствието на пациента. „Здраве без граници“ е най-новият застрахователен пакет на нашия пазар, който идва навреме, за да откликне на търсенето както на индивидуалните клиенти, така и на корпоративните среди, на фона на забавянето на реалните реформи в здравеопазването у нас. Продуктът е плод на съвместната работа на Застрахователно

66

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

дружество България и AXA PPP healthcare, част от световната застрахователна група АХА. Пакетът е разработен в три варианта, гъвкав според личните приоритети на клиента: всички планове включват разходи за болнично и извънболнично лечение, реанимация, терапия, превенция, стоматология и др.

МЕЖДУНАРОДНАТА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Е ВКЛЮЧЕНА

във всеки един от плановете и е достъпна за клиентите 24 часа на ден, 365 дни в годината, разликата е в територията на покритие на здравните услуги – в България, в Европа или в цял свят. В зависимост от избраната опция рисковете, които „Здраве без граници“ поема, са с годишни лимити между 500 000 до 2.5 милиона евро. Застрахованите клиенти разполагат и с директен достъп до над 11 000 лечебни заведения от партньорската мрежа на AXA PPP healthcare и ЗАД България, включително и в найреномираните болници и клиники в България, Европа и света. Нарастващият стандарт на живота у нас, навлизането на все повече световни инвеститори, както и работещите в България чужденци означава, че секторът със застраховки във високия клас тепърва ще се развива. Хората у нас все повече се интересуват от възможността да получат здравни услуги с по-високо качество и предпочитат да не правят компромис със своето здраве, това на семейството или на служителите си.

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

ЛЯТНА ЕВОЛЮЦИЯ НАЙ-ХУБАВИЯТ БАНСКИ Е ОНЗИ, КОЙТО ЛАСКАЕ ФИГУРАТА. В ИМЕТО НА „ОНЕЗИ 2–3 КИЛОГРАМА“, ОТ КЛИНИКА EVOLUTION ОТГОВАРЯТ НА ВЪПРОСИТЕ ВИ ЗА ЕСТЕТИЧНИТЕ ПРОЦЕДУРИ.

И

новативната клиника по естетика и дерматология Evolution е дом на първия за България Velashape 3: уред за оформяне и стягане на тялото от най-ново поколение. На 6-те най-често задавани въпроса за израелската технология отговаря кинезитерапевтът Елена Зурлева.

Какво представлява VelaShape 3 и кога се прилага? Това е иновативна технология, която помага за оформянето на силуета на тялото и стягането на кожата. Прилага се при отпусната кожа и целулит. Последното поколение VelaShape 3 съдържа опита, приложен при над 5 милиона пациента в предишните версии на апарата, като разликата тук е, че новата технология притежава три пъти по-мощна радиочестотна енергия спрямо по-старите версии. Резултатът е постегната кожа и намален целулит, а оттам и по-малка обиколка. Единствено VelaShape 3 постига този ефект с 1 до 4 процедури. В предишните версии и по-старите подобни уреди достигат до тези резултати с минимум 10 процедури. Уникалността на процедурата се крие точно в това, че тя комбинира три технологии в една процедура: вакуумният ролерен масаж издърпва кожата нагоре и размества мастните клетки, радиочестотата загрява в дълбочина и предизвиква неоколагенеза, като същевременно втечнява клетките, а лазерната инфрачервена светлина релаксира кръвоносните съдове и те дренират по-бързо. Постоянен ли е постигнатият резултат, или трябва периодично да се подлагаме на процедурата? След приключване на първоначалния курс от процедури специалистите препоръчват по 1 процедура на всеки 1–3 месеца. Първите резултати се забелязват след 1–2 процедури. Целулитът намалява значително, обиколката на бедрата е с 2 до 5 см по-малка, „зърнестият“ вид на кожата се изглажда. VelaShape 3 води не само до видимо стягане и моделиране на третираната зона, а стимулира произвеждането на колаген от тялото, което води до по-трайни и продължителни резултати на стягане. Колко процедури трябва да се направят, за да има ефект? За оптимални резултати ще трябват 2–3 третирания за избраната зона. Процедурата е препоръчително да се извършва през 15-дневен интервал. Всяка терапия води до намаляване на обиколката и до пооформен силует. Болезнено ли е? Процедурата е напълно безболезнена. Без какъвто и да било дискомфорт, може да има повишена чувствителност на топлина в

68

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Елена Зурлева завършва с отличие специалност Медицинска рехабилитация и ерготерапия към МФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Започва професионалното си развитие в сферата на СПА процедурите и терапиите за лице и тяло. В естетична клиника Evolution пред нея се открива светът на естетичната медицина и най-иновативните технологии. Преминала е редица международни обучения за работа с неинвазивна медицинска апаратура за оформяне на тялото.

зони като корем и паласки, но тя е напълно поносима от нашите пациенти. Някои от тях споделят, че дори им действа отпускащо, като сравняват усещането с масаж с топли камъни. Крие ли рискове тази технология и има ли хора, за които е неподходяща? Процедурата не се изпълнява при бременност, но тя може да се прилага след раждане. Много рядко при свръхчувствителна кожа може да се получат леки хематоми. Има определени противопоказания, при наличието на които не се работи: силно разширени вени, декомпенсиран диабет, сериозни сърдечни проблеми, тежка хипертония, метални импланти по тялото. В естетична клиника Evolution терапевтите се въздържат от третиране на всяко състояние, което може да се превърне в риск за пациента. В случай на съмнение се прави тест на малка площ и се оценява няколко дни по-късно, за да се определи дали пациентът ще толерира терапия без развитие на нежелани реакции. Комбинира ли се с други процедури ? В клиника Evolution има процедури за всички нужди: при локални мастни натрупвания като бирени коремчета, паласки, бричове и други препоръчваме VelaShape 3 в комбинация с криолиполиза. Това е неинвазивна процедура, алтернатива на хирургичната липосукция. Може да се комбинират и двете процедури, при това много успешно.

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

OБЕЩАЙ МИ

БЕЗВРЕМИЕ BIOLOGIQUE RECHERCHE ПРИЛАГАТ В КОЗМЕТИКАТА ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЖИТЕЙСКИ ФОРМУЛИ: „БЪДИ СЕБЕ СИ.“

ПЕРСОНАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА КОЖАТА НА ЛИЦЕТО НА ВСЯКА ДАМА

К

Антония Стоилова

азват, че първото впечатление е най-важното. По дрехите посрещаме, а по ума изпращаме. Но не е ли собствената ни кожа постоянната дреха в гардероба ни? Онази, която колкото и да овехтява или „излиза от мода“, няма как да изхвърлим и подменим с нова. Затова би било чудесно да спрем да я пренебрегваме и да започнем да полагаме всекидневни грижи за нея. Това е и една от основните цели на козметичната компания Biologique Recherche, която вече 35 години се старае да осигури перфектната формула в индивидуалната и специализирана грижа за кожата. Как? Чрез

70

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

и предлагането на точните козметични продукти. Защото ние не сме създадени по калъп и всяка кожа има своите специфични нужди. Днес методът Biologique Recherche (в превод „биологични изследвания“) притежава репутацията на поразително ефективен. Основава се на клиничен подход към грижата за красотата, използвайки чисти, концентрирани, сурови съставки, както и иновативни и педантични процедури. Всички козметични продукти за лице и тяло отговарят на специфични характеристики: висока концентрация на растителни, морски и биологични екстракти, без изкуствени аромати, за да се запази целостта на формулите и да се избегнат алергичните реакции. „Нашата главна задача е да усилим бариерната функция на кожата, да я реконструираме така, че тя да може да ви защитава от вредните въздействия по естествен начин. Това не е мечта, а реалност!“ Думите са на д-р Филип Аллуш, син на основателите на фирмата и неин творчески директор. А ние нямаме търпение да му се доверим.

д-р Филип Аллуш

Т Я Л О Т О К АТ О И Н В Е С Т И Ц И Я

SECONDЕ PEAU

Обаятелната актриса е първата дама в България, която се е подложила на терапията Seconde Peau („Втора кожа“) на марката. Тя споделя пред екипа на PREMIUM Lifestyle, че в избора си на бяла козметика човек трябва да е изключително внимателен. А когато работата ти е свързана непрестанно с лицето ти, от изключителна важност е то да излъчва светлина и блясък. Само така хората могат да ти се доверят, особено когато излизаш на сцената и имаш ясно послание, което искаш да предадеш на публиката. Елена твърди, че за нея Biologique Recherche е козметиката на бъдещето. На първо място, защото кремовете се изработват единствено и само за теб. „На моите стъкленички пише „Mrs. Elena Petrova“ и всяка от тях дойде с инструкции кога и как да използвам съдържанието й, за да може кожата ми да възвърне блясъка си, както и да си набави липсите.“ И второ, защото процедурите с маската Secondе Peau са революционни. Терапията „Втора кожа“ ускорява клетъчното обновяване и оптимизира заздравяването, за видим и незабавен стягащ ефект. Тя увеличава кохезията, твърдостта и защитата на кожата, като в същото време преоформя контура на лицето, подобрява зарастването на епидермални рани със 70% и се явява абсолютната алтернатива на инжекционните процедури. Самата Елена казва, че не е привърженик на пластичната хирургия, а резултатите от терапията със Secondе Peau са дошли мигновено. Контурът на лицето � сега е повдигнат и стегнат, кожата � сияе, по-гладка е, чиста и озарена. Все пак мечтата на съвременната жена е да направи всичко възможно да заличи следите на времето, така че възрастта � да остане загадка за любопитните погледи. И да може да трупа красиви спомени вместо бръчки. Желание – изпълнено. Обещание – спазено.

72

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

„ЕДИН ДЕН ДЕЦАТА МИ ДОЙДОХА ПРИ МЕН И МЕ ПОМОЛИХА ДА ИМ ОБЕЩАЯ НЕЩО. ПОПИТАХ ГИ КАКВО, А ТЕ ОТВЪРНАХА: „МАМО, МОЛИМ ТЕ НИКОГА ДА НЕ ОСТАРЯВАШ!“ ОТТОГАВА НАСАМ ПРИЕМАМ ТОВА СВОЕ ОБЕЩАНИЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕРИОЗНО, А BIOLOGIQUE RECHERCHE СЕ ОКАЗА НАЙ-ДОБРИЯТ МИ СЪЮЗНИК.“ ЕЛЕНА ПЕТРОВА

ПО ПОР ЪЧК А

КЪЩА СЕ ПРАВИ С ГРЕДИ И СТЕНИ. ДОМ СЕ СТРОИ С ЛЮБОВ И МЕЧТИ… А НИЕ ОТКРИХМЕ КОЙ ЩЕ НИ ПОМОГНЕ ДА ПОСТИГНЕМ ВТОРОТО.

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО Емилия Колева

Ф

ина палитра от мебели с античен вид, съчетаващи класически линии с модерен дух. Мирис на истинско дърво. Уют, удобство, усет за изтънченост, класа и съвършено изпълнение на световно ниво. С нескрито задоволство научаваме, че всичко това е възможно в България благодарение на мебелна фабрика Hamefa, създадена през 1998 г. като малко ателие в гр. Разлог, за да се превърне през годините в един от найголемите износители на висококачествени мебели за Холандия, Белгия, Германия, Русия, Гърция, Китай и скандинавските страни.

ДОМЪТ Естествените материали и

НАЙ-ВЕЧЕ МАСИВНАТА ДЪРВЕСИНА

стоят в основата на философията на компанията. Изделията се изработват от иглолистно дърво, череша, дъб, бук, ясен или топола, а специалните технологии на обработка гарантират качеството на крайния продукт. Hamefa предлага богата гама от пленителни цветове и многообразие от модели за всеки кът от дома – трапезария, дневна, кухня, спалня, детска стая, антре, библиотека… Специалистите интериорни дизайнери на компанията ще пресъздадат

онова, което въображението ви ще начертае, ще му придадат завършен вид и ще бъдат ваш съюзник в създаването на най-вашето място – дома. Вдъхновяващи композиции и варианти на бюфети, скринове, гардероби, витрини, салонни маси, маси за хранене и различни декоративни изделия във всевъзможни размери и визии ще ви пленят в наскоро открития шоурум на компанията в Bulgaria Mall в София. Всички те не просто ще присъстват в дома ви, а ще го оживят благодарение на естествените форми и

ДУХА, КОЙТО НОСЯТ.

Hamefa предлага цялостни решения както за домакинства, така и специализирано обзавеждане за хотели, ресторанти, административни сгради, комплекси за спорт и почивка. Компанията се стреми да поддържа забележителна колекция от изключителни изделия с индивидуално присъствие, чрез които и най-взискателният домакин да намери начин да изрази себе си в своя дом.

73

АСТОР

В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА Андреа Пунчева, снимки Юлиян Донов

Н

еподражаемо кадифеният глас на Франк ме посреща с влизането ми в рАСТОРанта още преди сред пустото заведение да изникнат голямата брада и усмивката на моя домакин. Прави ми кафе зад бара и ме пита как го пия. Без захар, без мляко, колкото късо излезе, казвам. В главата ми Синатра заглъхва и топлият му тембър е изместен от звука на единствената ми мисъл в този момент: „Това е Астор – каквото кафе ти даде, такова ще пиеш, и ще ти хареса!“ С него сме адаши без малко. На Антраник, или Антро, както го наричат най-старите приятели от Шумен, е кръстена внучката му Андреа. Аз пък не съм кръстена на никого, но като малка се ядосвах, че в един от преводите от гръцки името ми означава „мъжествена“. Пò ми харесва другият превод – „човечна“. Именно такъв, човешки, искам и да е разговорът ми с магьосника. Не ме вълнуват триковете и тайните, защото знам, че тяхната съдба е да останат скрити. Стремя се към човека зад тях, който вече половин век ги измисля с въображението и труда си. Докато си говори с мен, Астор постоянно хвърля и по едно око на най-любимото си същество, пудела Чарли. Събеседникът ми е словоохотлив, интервюта е давал неведнъж, но тук ще е различно. Все пак адаши сме се събрали. На по чаша късо италианско кафе, докато Синатра тематично продължава с That’s life, хващам Антро да ми разкаже нещата от началото, както си му е редът.

74

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ПРИЛОЖНА МАГИЯ

Корените на Антраник Арабаджиян са арменски, както е добре известно. Семейството му идва в България през 20-те години на миналия век. Бягайки от турския геноцид срещу арменците, майка му и баща му поотделно се озовават в Нови пазар, където после се запознават. Астор бил по-близък с майка си и нейния род, а веднъж я разплакал неволно, повтаряйки жест на покойния си дядо – нейния баща, когото дори не е познавал. Кръвта вода не става, а магията може би също. Седим на маса, която е буквално в гаража на Мистер Сенко – след смъртта му Астор купува имота и го превръща в рАСТОРант, запазвайки енергията и духа на легендарния илюзионист. Вълшебството е мисия в живота на Антро – наскоро той направи мащабна реконструкция на заведението и създаде първия в България Магически замък, по подобие на оригинала в САЩ. Почти веднага след като отваря врати, хотелът е постоянно пълен. И как да не е – с духа на Сенко, а и с притегателната сила на магическия „Оскар“, който Астор получава през 1981 г. и който държи в Замъка.

САМО ГЛАВАТА ЛИ СИ МАХАШ, ИЛИ МОЖЕ И ДРУГО: РЪКА, КРАК?

Всичко може, казва ми, стига да не е някаква наистина нелепа приумица. Веднага като на контра идва любимата ми история за моя приятелка и съседка на рАСТОРанта, която преди години ме уверяваше, че постоянно срещали магьосника в квартала, а той махал ушите на брат й. Астор се смее искрено и ми припомня, че напуснат ли ръцете на автора си, фокусите обикновено заживяват

собствен живот чрез онези, които са ги преживели. Затова и понякога публиката, нарочно или не, преразказва неща, които са неверни.

– Легенди има и за Худини, и за Сенко, и за мен. Не можем да ги спрем – казва той.

– Значи, не можеш да ми махнеш ушите?

– Мога, ама ако боли? – смее се сърдечно Антро.

– Ако боли, ще си взема болничен – хитрувам аз. Астор, мисля си, има късмет да е толкова голям, толкова опитен и с такова легендарно име. За около 50-ината фокусници в България обаче трудно се намира работа. „Когато бях млад, само в София имаше 20 места с нощна програма. Седял съм по 6 месеца на Слънчев бряг – от май до октомври. Сега на цялото ни Черноморие няма нито едно място, където магьосниците да изпълняват номерата си. За повечето млади фокусници остава възможността да ходят по училища да правят магии, но не всеки може.“ Има и друго, по-глобално предизвикателство. То се отразява на цялото братство на фокусниците и също е плод на невидима магия. Безкрайните мрежи от информация и трафик, които обгръщат планетата ни – интернет. На един клик разстояние е разбулването на тайни, някои от тях крити с векове. За магията трябват двама – един да я прави, и друг да я приеме. С разкриването и обясняването на фокусите, с безкрайните догадки във форумите тя се губи безвъзвратно. Астор се навежда към мен и ми казва:

„ДОБРЕ, ЩЕ ТИ МАХНА УШИТЕ. АМА АКО БОЛИ?“

75

ПРИЛОЖНА МАГИЯ

„ЕЙ СЕГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЩЕ ТИ ИЗДАМ ЕДНА МАЛКА ТАЙНА.“

В разговор, в който нищо не е такова, каквото изглежда, аз много добре знам, че каквото и да последва, едва ли ще е тайна, а и съвсем чистосърдечно съм се отказала да любопитствам. „Умишлено гледам да съм различен, така няма с кого да ме сравняват. А и винаги съм си бил такъв, от малък съм си шантав“, казва ми с усмивка. Затова не се притеснява толкова много от безкрайните опити за разбиване на илюзията. Астор просто живее с лукса, че се е доказал. Голата глава и голямата черна брада го правят един от найразпознаваемите хора у нас, затова може да говори с всеки. Децата искрено му се радват и го разпитват, а понеже Астор тайни не издава, ето ви една малка от мен – магът винаги носи по един пръстен в джоба си, да му е подръка, когато го помолят да направи фокус. „Дори и да бързам, дори и да закъснявам, не върви да кажа: „Ей сега не мога“. Преди време се разхождах по Графа на книжния пазар и много интелигентна, фино облечена двойка вървеше срещу мен. Разминаваме се и аз чувам как той казва на дамата си: „Да отдадем нужната почит на великия Астор“. Е, не може да не ти е хубаво! Оня ден пък едно дете ме видя в магазина и ме пита: „Мога ли да си направя снимка с големия Астор?“ С дни след това си мисля за такива неща.“

76

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Неговият живот сигурно е много красив. Всеки ден го среща със стотици непознати, а в очите им той вижда само най-хубавото: чисто детската наивност и мечтата за вълшебство. Пред магията и пред ловките, тренирани до безпогрешност ръце на Астор всички са равни. Млади, стари, продавачи, адвокати, куриери… все подвластни на простичката човешка нужда за усмивка. На глас или не, сякаш всеки го моли:

„ОМАГЬОСАЙ ЖИВОТА МИ ПОНЕ ЗА МИГ.“

Астор живее в страната на чудесата, които сам гради с въображението си. Магията не е професия, тя превзема душата и властва над нея. Тя е призвание. Така, както не се става добър учител насила, така и фалшив магьосник няма. Човекът на масата до мен, чиято любима карта е 10 купа, който е категоричен, че никога не е излъгал, и който носи навсякъде със себе си един неугледен пръстен в името на всеки, който ще го срещне и ще помоли за късче мистерия, е последният голям маг на България. В кръвта на наследниците му тече магия, но не и призванието за нея. В ерата на леснодостъпната информация, просто трябва да избереш да повярваш в илюзията. Да отключиш въображението си и да паднеш в заешката дупка на магически пръчки, цилиндри, от които изскачат животни, и предмети, които летят. Усмихва ме с няколко фокуса, ей така, на масата, между другото, а пък аз пиша… Антро и Андреа в Огледалния свят.

D O L C E V I TA

ЕДНА ЧАША ВЪОБРАЖЕНИЕ, МОЛЯ! Емилия Колева

ПРИЗНАВАМЕ СИ – ОБИЧАМЕ ХУБАВОТО ВИНО. ОНОВА, КОЕТО УСПЯВА ОСВЕН СЕТИВАТА ДА ПРЕДИЗВИКА И ФАНТАЗИЯТА НИ, ДА НИ ОТВЕДЕ НА ПРИКАЗНИ МЕСТА И ДА СЪЗДАДЕ КРАСИВИ ЕМОЦИИ…

О

ткриваме именно такава комбинация от аромати, вкусове и усещания, събрани в чаша от едно от най-качествените български вина. Представете си прекрасна вечер в уютната дегустационна на малък бутиков хотел, сгушен в красиво кътче по живописната долина на Струма. Тежка дървена маса, елегантни чаши с омайващ аромат и дегустатор, който описва всяко вино така, сякаш е картина, изрисувана с ухания и глезещи небцето вкусове. Виното е магия и ние сме част от нея. А за хората, които стоят зад бранда „Златен Рожен“, е кауза и призвание да живеят с нестихващата емоция, наречена вино, всеки ден.

Избата е

МЛАД И ИНОВАТИВЕН ПРОЕКТ.

Зареден е с амбициите на също така младия си екип да поддържа свежо и непресъхващо любопитството на ценителите на виното и да създава силни и открояващи се вкусове на най-високо ниво. Избата е избрала за своя мисия да обедини многовековните винени традиции на региона с най-новите технологии в бранша, а резултатът е впечатляващ – изключително висококачествени бутикови серии, в чиито експресивни аромати и цветове пълноценно се отразява красотата и енергията на българската земя. В самото сърце на най-винарския и слънчев район в България, само на няколко километра от изба „Златен Рожен“, сред очарователния пейзаж на красивите пясъчни образувания се намира и едноименният бутиков хотел. Разположен в непосредствена близост до Роженския манастир, в центъра на село Рожен и само на 6 километра от Мелник, той е идеалната отправна точка за посещение на близките селца и манастири, Мелнишките пясъчни пирамиди и Рупите. Всъщност думата „хотел“ звучи твърде безлично, за да определи усещането за

УЮТ, ТОПЛИНА И БЕЗМЪЛВНОСТ

пред приказните гледки наоколо. Това място е едно от онези кътчета, в които всички граници на въображението изчезват, а емоциите заиграват омагьосващ танц. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И РЕЗЕРВАЦИИ НА WWW.ZLATENROZHEN.BG

77

5-ЗВЕЗДНО ИЗКУСТВО ЛУКС И АРТ ЗАЕДНО? В 5-ЗВЕЗДЕН ХОТЕЛ МОЖЕТЕ ДА СРЕЩНЕТЕ И ДВЕТЕ. ЗА ДА СЕ СЛУЧИ СИМБИОЗАТА ИМ, СА НЕОБХОДИМИ НЕ САМО ПАРИ. ИЛИ ДОБАВЯТЕ КЪМ ТЯХ ЛИЧНИ ПОЗНАНИЯ И ФАНТАЗИЯ, ИЛИ НАМИРАТЕ НЯКОЙ, КОЙТО ГИ ИМА В ИЗОБИЛИЕ. И... ЕДНА ВАЖНА ЗВЕЗДА ВЪВ ВИЗИТКАТА НА ХОТЕЛА ВИ Е СИГУРНА. Виолета Цветкова

П

реди години покрай пътуванията ми до Кан, освен звездната емоция на международния кинофестивал, съхраних в спомените си и фантастичните гледки от Лазурния бряг. В тях неминуемо влиза и впечатляващата архитектура на хотелите край морето. Онази бяло-розова феерия на InterContinental Hotel Carlton остава незаличима, дори само веднъж да си зърнал мястото, където отсядат VIP гостите на фестивала. Тогава свързвах емблематичния хотел само с филмовото изкуство. А сега, благодарение на арт консултанта Цветелина Анастасова, поглеждам към него с други очи – като към място, където луксът среща изящното. Специализирала във Франция архитектура и изкуство на XVIII век, кураторът е на „ти“ с темата. Разказва ми за опита си в Plaza Athenee Hotel в Париж и InterContinental Hotel Carlton в Кан. 5-звездни обители на суперлукса, но различни. Първият залага на чара на типично френската атмосфера и култура от XVIII–XIX век, пресъздавайки я с интериорни решения и с многобройни картини на художници от епохата (като Джовани Пиранези). А вторият – на безгрижния средиземноморски повей на Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Затова и изложеното изобразително изкуство там е помалко, не чак безбожно скъпо (но все пак – Матис, Реноар, Шагал!), не се натрапва, а и допълва чара на мястото. От десетилетия 5-звездният лукс по света върви ръка за ръка с изкуството. Собствениците на хотели знаят, че една от звездите им няма да е истински заслужена, ако бизнесът не е приятел с таланта. Затова именно там могат да се срещат творците и ценителите. Тенденцията вече има примери и у нас. В PREMIUM Lifestyle ви разказваме за някои от тях.

78

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

В Ротондата, която създава хармонична среда и предава уникален чар на пространството, е използвана орнаментика, изваяна от два метала – символизиращи Луната и Слънцето.

АРТ

СНИМКИ: HELENA RESORT

HELENA RESORT – НАСЛЕДСТВОТО НА БИЗНЕСМЕНА Ако идеята ви е да почивате сред лукс и изкуство, мястото е Helena Resort. Хотелът се намира в непосредствена близост до паметник от световно значение, какъвто е град Несебър, и предоставя добра възможност за всеки турист да съпостави историческите артефакти с изкуството на художници, които са активна част от съвременната арт сцена в България. „Колекцията на Helena Resort е естествено продължение на известната частна колекция на г-н Младен Мутафчийски и представлява неговата лична представа за осмисляне на интериора и екстериора в уникален контекст, какъвто могат да създадат само произведенията на изкуството, видени през погледа на истински ценител – твърди г-жа Ели Мутафчийска. – Неговата колекционерска страст беше свързана и с непосредствен контакт с художниците, с посещения и разговори в техните ателиета, затова колекцията на Helena има толкова синтетичен характер, тя е детайл от един цялостен проект.“ В различните пространства на комплекса могат да се видят повече от 1200 картини и пластики на известни български творци като Георги Чапкънов, Ставри Калинов, Васил Стоилов, Сули Сеферов, Тома Трифоновски, Теофан Сокеров, Йоан Левиев, Тодор Тодоров и др. Ръчно изработени гоблени и витражи, висящи от таваните скулптури, мозайки… всяко кътче е със собствен характер: от духа на Ранното средновековие (копие на Мадарския конник) и възрожденската архитектура до съвременни решения в цялостния облик на комплекса. „В градините на комплекса съществува уникален скулптурен парк, по който са работили утвърдени български творци. Всички произведения са част от цялостната идея за осъзнаването на качеството на живот не само от гледна точка на ежедневния комфорт, но и като среда за постоянна среща с изкуството“, убедена е г-жа Мутафчийска.

В пространствата на комплекс Helena Resort са експонирани повече от 1200 картини и ръчно изработени гоблени от български творци.

В хотел Helena Sands има атриум, в който през всички нива до 8-ия етаж са пуснати висящи пластики. На най-ниското ниво е скулптурата на Посейдон с течащи води.

79

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ Изкуството от съвременни български автори е с приоритет в хотел Sense. Творбите на Евгени Йонов предизвикват истински фурор, затова първата изложба след приключването на ремонта във фоайето ще бъде отново негова.

Продължавам луксозната си арт обиколка със Sense Hotel Sofia. Той е най-новият от представените и може би затова изглежда именно като „дете“ на XXI век. Разположен сред красивите сгради на София от първата половина на миналото столетие, Sense едновременно предлага неповторима гледка към тях и докосване до артисти от днешния ден. А за последното собствениците на хотела са се доверили на две дами – арт мениджъра Силвия Йонкова и арт консултанта Цветелина Анастасова (с нейния „френски опит“ започнах този текст). След закриването на Галерията за модерно изкуство на ул. „Оборище“ те са поканени да правят експозиции в пространството на Sense. „Тръгнахме малко на шега, защото в България няма традициите, които отдавна съществуват на Запад – разказва Цветелина Анастасова. – Там има хотели, които наемат изкуството на авторите почти доживотно. Има и други, които купуват и правят колекции с надеждата един ден да основат музей. У нас тези неща все още не са водещи в идеята да се съчетава хотелиерският бизнес с изкуството, но се правят първи стъпки. Когато избираме авторите, винаги се съобразяваме с ранга, местоположението и обстановката на хотела.“ Селекцията обикновено се обсъжда между експертите и хотелиерите, а най-важното изискване е да се представят само съвременни местни артисти като Евгени Йонов, Каля Калъчева, Любен Генов и др. Случва се да показват и млади художници като Нора Ампова, чиято колекция е купена от мецената Юго Вутен и вече е в неговия музей в Белгия. „Най-голямата тънкост, която научих като стажант във френска галерия, беше, първо: ако ще правиш колекция от изкуство, слагай неща, които ти харесват, защото може да ти се наложи да ги гледаш повече от 20 години; и второ: когато правиш изложба, внимателно си подбирай комуникацията, защото според нея ще дойде публиката, която очакваш“, допълва г-жа Анастасова. Според нея Sense привлича както туристи и бизнесмени, така и по-младите, т.нар. Forbes личности – именно това определя произведенията, които всеки месец излагат в хотелското пространство. Питам арт експерта дали все пак е имало колебания при избора на художници, а тя се усмихва: „По-скоро ни се случи в последния момент автор да предпочете да изложи творбите си в галерия. Добре, че ни спаси приятел галерист с платна на Евгений Босяцки

80

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

и гостите на хотела бяха вдъхновени от възможността да ги видят. Истината е, че в България липсват традиции в тази насока и авторите все още имат почти миришещото на нафталин желание да правят откривания с надеждата, че тогава ще дойдат големите клиенти. Ние обаче продължаваме да представяме артисти в хотела… Впрочем повечето хора, които колекционират изкуство, знаят, че то също е бизнес. Една галерия не съществува, защото има голяма посещаемост, а защото продава. Може би просто начинът, по който се предлага изкуство днес, е по-различен от сухия бизнес, при който се подписва договор и най-интересното в него е печатът накрая.“ Доказателството е, че след ремонта на лоби бара изложбите в Sense се завръщат – първо с творби на Евгени Йонов, а през септември и с нестандартни картини на гримьорката Яна Стоянова, номинирана за „Оскар“ за работата си във филма „Бягството“ (2011). Защото, както се шегува Цветелина, можете да идете във всяка галерия и музей, но там никой няма да ви позволи да спите в съседство с едно произведение на изкуството – колкото и да сте възхитени, каквато и цена да платите.

Арт консултантът Цветелина Анастасова е експертът, на когото са се доверили собствениците на хотела.

СНИМКИ: МАРИЯНА ПЕТРОВА

SENSE HOTEL SOFIA – ОКОТО НА ЕКСПЕРТА

АРТ

СНИМКА: ИВО ХАДЖИМИШЕВ

Ако искате да попаднете в галерия на гении, мястото се нарича Hotel Anel Sofia. Не е необходимо да търсите националните салони, за да разгледате творби на Генко Генков, Георги Баев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Крум Дамянов, Николай Янакиев, Едмон Демирджиян... Ще ги откриете в хотела, построен през 2004 г. на около километър западно от ЦУМ. Не е задължително да сте гост. Просто влизате и ви посреща талантът на найдобрите ни артисти.

СНИМКА: АЛЕКСАНДЪР НОВОСЕЛСКИ

ANEL – СТРАСТТА НА КОЛЕКЦИОНЕРА

Трите пластики на коне, дело на Емил Попов, са част от скулптурния парк на брега на морето в комплекса Art Anel край Созопол.

Портрет на хотелиера колекционер Ангел Симеонов, нарисуван от художника Николай Янакиев.

Творби от най-добрите български скулптори и художници – стари майстори и съвременни автори – превръщат хотел Anel в истинска галерия.

А мен ме посреща Ангел Симеонов, колекционер и собственик на хотела. Самият той артистична личност (предстои му премиера на десета стихосбирка, композиторът Росалин Наков е написал песни по негови стихове, а дискът със записите ще бъде част от книгата), бизнесменът е направил интериорните решения на различните пространства. Подредил е творбите, които колекционира от близо 20 години (част от тях е купил от Богомил Райнов и семейството му), в стаите, във фоайетата и залите за хранене и срещи. „Може би първи в страната започнахме този начин на експониране на изкуство – разказва г-н Симеонов. – Държах да се показват произведения на най-изявените български творци. Така хотелът доби облика на истинска градска галерия. Във всяка стая има от 6 до 10 творби. Виждал съм подобен хотел във Флоренция. Ако не се лъжа, има и в Аржентина.“ Само в залата за закуски са изложени повече от 100 живописни творби. Там са и платната на Георги Баев и Енчо Пиронков, класирани на първо и второ място на Първата национална художествена изложба през 1961 г. „Не се продават, няма такъв проект в хотела“, категоричен е бизнесменът. Почти няма и злосторници. За 12 години само веднъж е повреждана картина и еднаединствена (малка рисунка на Вежди Рашидов) е открадната. Гостите обичат да се снимат пред скулптурите във фоайето. Неотдавна японци заявяват, че това е най-добрият хотел, който са посетили. Има обаче и недоволни – българи например коментират, че картините на Атанас Яранов смущават закуската им. „Е, не всеки е длъжен да има отношение към изобразителното изкуство“, казва колекционерът. Другата негова гордост е ваканционното селище Art Anel край Созопол, където гигантски пластики съжителстват със скалите и красивата архитектура. „Там е може би единствената скулптурна експозиция непосредствено на морския бряг. Фигурите са на фона на небе и море – около 60 голямоформатни творби на Крум Дамянов, Павел Койчев, Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Славов, Вежди Рашидов, Емил Попов. Уникално е възприятието в различните сезони“, твърди Ангел Симеонов. А когато го питам за общото между бизнеса и изкуството, допълва: „Изкуството е призвание, не би трябвало да е бизнес. Бодлер казва: „Изкуството е кръст, на който, страдайки, човек се доближава до Бога“. Затова всеки, който има отношение към таланта, не би трябвало да го възприема само комерсиално. Да, има чисти търговци, но в колекционерството не е така. По-скоро то е призвание. Скъпо хоби, трябва да имаш приходи от други дейности, за да си го позволиш.“

81

АРТ

GRAND HOTEL SOFIA – ДОВЕРИЕТО КЪМ ГАЛЕРИСТА

Галеристката Уляна Делимаринова

Любопитен е и случаят с клиент, пристигнал у нас с частния си самолет. Решава да купи внушителна пластика, моли да я запазят, пътува до други дестинации, а след това се връща за скулптурата. „Докато пътувах, си представях къде точно ще я поставя вкъщи“, споделя за „довиждане“ с галеристката. „В началото ни гледаха подозрително, но днес мнозина смятат, че е престижно да изложат творбите си в луксозната обстановка на хотела – коментира г-жа Делимаринова. – Пречупва се старото мислене. А ние, излагайки тук, провокираме гостите да гледат изкуство. Наблюдавала съм ситуации: някой има делова среща, но партньорът закъснява и човекът започва да потропва напред-назад нервно… Но като застане пред някоя картина, потропването спира! Изкуството успокоява, създава комфорт.“ От 20 юни в лоби бара са платната на Марин Делимаринов, а след него се задават изложбите на Кирил Бушкелов, Румен Петков, Валери Цветков, Юри Ковачев.

СНИМКА: GRAND HOTEL SOFIA

Всичко, необходимо за покупката и износа на произведение на изкуството, се случва по всяко време на денонощието и в Grand Hotel Sofia, издигнат на мястото на старата Градска библиотека през 2004 г. В това ме уверява главният мениджър на галерия „Минерва“ Уляна Делимаринова. Арт бизнесът � е семеен, заедно е със съпруга си, художника Марин Делимаринов и дъщеря им Мария, дипломиран график от Националната художествена академия. Именно тях избират собствениците на хотела, след като решават, че в пространствата има място за изкуство, и обявяват конкурс. „Дадохме най-добрата оферта – спомня си Уляна Делимаринова, с която разговарям в лоби бара сред картините на художничката Савина Николова от Русе. – Конкурсът беше на принципа на Есенния салон в Париж, изпращат се снимки. Предложихме фотографии на 2500 картини от 120 български автори. Управителите на хотела избраха 450 творби от 53-ма автори. Заедно ги селектирахме, поръчахме рамките от Италия според стила на всяка творба, аранжирахме ги в стаите (по две) и във фоайетата (на всеки етаж по 28). Идеята ни е, че в един 5-звезден бизнес хотел трябва да има нещо позитивно, романтично, гостът да се чувства комфортно и да си отвори портфейла.“ Постоянната колекция не се продава. Всичко – пластики и картини – от временните експозиции обаче може да се купи. Наскоро например гост на Ирина Бокова от Брюксел купува две платна на Савина Николова. Случвали са се продажби дори в два часа след полунощ – прибирайки се късно от бара, хората харесват нещо и искат да го имат. Не е невъзможно, всичко се урежда на рецепцията.

Освен постоянната експозиция в стаите и коридорите на Grand Hotel Sofia, всеки месец там се откриват и временни изложби на български художници и скулптори.

82

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

83

ИСТОРИЯТА НА ПЕТАТА ЗВЕЗДА:

KEMPINSKI, А ОЩЕ ПО-ДОБРЕ KEMPINSPA

Д

Андреа Пунчева

окато подавам ключа от колата си на валето, си мисля, че ако се съди по началото им, то определено някои уикенди са по-добри от други. До рецепцията чужденец в тъмен костюм, но без стандартната вратовръзка, оживено и усмихнато си говори нещо със служителите. Оказва се, че е управителят на Kempinski Hotel Grand Arena Bansko. Германец по паспорт и гражданин на света по професия, Карстен Зойберт общува с всеки и топлото отношение му идва отвътре – противно на българските стереотипи за северните народи. Поздравява ни на чист български с

84

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ИЗВЪН ХОТЕЛИЕРСКИЯ БИЗНЕС МАЛЦИНА ЗНАЯТ, ЧЕ НЕЗАВИСИМО КОЛКО ЛУКСОЗНО Е ОБЗАВЕЖДАНЕТО В СТАИТЕ ИЛИ В ЛОБИ БАРА, ЕДНА ОТ 5-ТЕ ЗВЕЗДИ Е ЗАПАЗЕНА ЗА БАСЕЙНА И СПА УСЛУГИТЕ. ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕТО, КОЕТО ЕДНА СВЕТОВНА ХОТЕЛСКА ВЕРИГА, СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1897 Г., ИЗПОЛЗВА В ИМЕТО НА ПОСЛЕДНАТА ЗВЕЗДА. „ДОБРЕ ДОШЛИ!“

В просторната стая ни очакват приветствено писмо, подписано лично от него, ръчно направени шоколадови бонбони, както и модерните напоследък френски макарони. Не съм изненадана от тях, дотолкова доколкото такъв тип малки жестове са обичайни за 5-звездните хотели, но оценявам вниманието на мениджмънта към детайла. Голяма и видно наскоро обновена, банята ме приканва към топла вана, но в този момент консиержът вече е на вратата с куфара ни, изваден от багажника на колата. Не сме им казали и дума по въпроса за багажа, който планирах да взема сама, така че мислено поздравявам екипа за организацията и самоинициативата, която прави процеса да изглежда лесен, поне отстрани.

У И К Е Н Д В П Л А Н И Н АТА

LADY IN RED

Когато с нас се здрависва дама в яркочервен костюм и се представя като Дани, нашата Lady in red, или именно това – Дама в червено, неизменно се сещам за песента на Крис де Бърг. Три на брой, те се грижат за всеки аспект от престоя на гостите: така например на сутринта получавам любимия си вестник пред вратата, а Дани ме уверява, че предпочитаните ми по-ниски възглавници, за които помолих, ще ме чакат при следващото ми посещение, без да се налага да питам за тях втори път. Ролята на Дамата в червено е да познава специалните вкусове на всеки гост и дори да ги предугажда, ако може. Пикник в гората, off-road сафари из Пирин, АТВ, конна езда или каквото друго ви хрумне – казват, че могат да го организират.

ГЛОКАЛИЗАЦИЯ

Английската дума „Glocalisation“ беше любима на университетските ми професори, защото с нея социологията описва практиката на бизнеса да се съобразява едновременно с глобалните принципи и с локалната специфика. За щастие, „глокализация“ не се губи в превода и подходящо определя подхода на Kempinski, чиито хотели по цял свят са обединени под слогана „Колекция от индивидуалности“. Всеки отделен хотел се вписва първо в региона, в който е разположен, а после – в световното име на веригата. В стаята ни луксът на 5-звездната традиция на Kempinski с лекота се допълва от рустикалната топлина на дървото и камъка, присъщи на планинска хижа в Пирин.

AlphaSphere – мултисензорно преживяване от звук, светлина, топлина и движение

BON APPÉTIT!

Най-богатата закуска в целия регион предлага кроасани, хлебчета, селекция от сирена и колбаси, плодове, кисели млека, прясно изцеден сок и всякакви видове кафе. „Черешката“ на закуската обаче е „щанд“ с току-що приготвени пред вас бъркани яйца, палачинки и други ароматни вкуснотии, а до тях, разбира се, ни изкушават сладко от смокини, течен шоколад и кленов сироп. За първи път обаче в опита си на човек, пропътувал над 40 държави, виждам да се предлага и чаша пенливо италианско просеко за закуска. За стила час няма. Средиземноморският Come Prima е единият от трите ресторанта на хотела. И тъй като винаги съм вярвала, че всеки трябва да върши онова, от което разбира, моля главния готвач да ми препоръча свой специалитет, който да не мога да опитам другаде.

20-ина минути по-късно огромна пита сирене Grana Padano се насочва право към масата ни. Вътре, в издълбано в нея легло, е полегнала моята домашно приготвена паста. Вкусът на храната трудно се описва с думи. Спирам дотук.

85

БОЙ СЪС СНЕЖНИ ТОПКИ ПО БАНСКИ Часът е 7 сутринта в неделя, алармата ни събужда, а аз направо изскачам от леглото. Въпреки почивния ден ранният старт си струва: вестникът и разнообразната закуска ни тонизират, а след това се насочваме към СПА центъра. Вчера три часа из тези 1200 кв. м на неподправено удоволствие не бяха достатъчни. Поинтересувам се малко и ни казват, че за миналата 2015 г. Kempinski Hotel Grand Arena Bansko е взел поредна награда за най-добър СПА център в хотел в България. Усещането е сякаш мога да докосна с ръката си гордия висок Пирин, докато горещата вода във външното джакузи гъделичка кожата ми и отпуска всяка молекула от мен. Всъщност джакузитата са две, но хубавото лятно време ни кани навън, а не вътре. Преброяваме 4 басейна, сред които един детски. Всяко удоволствие е уникално по рода си. Две парни бани – ароматна и хамам – изкушават мен и половинката ми, но изборът вече е направен… първо в едната, после в другата. Някъде между върховното удоволствие и пълното отпускане забравям да питам какво прави екосауната „еко“, но ми харесва по-ниската � температура. Последна по пътя ни се оказва Финландската сауна, която впечатлява с някак си по-луксозен дизайн, доколкото това може да е фактор

86

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

при такъв тип преживяване. Усещам кожата си мека, кадифена, истински нагрята и леко влажна. Отделено от всички останали, в един ъгъл виждам помещение, а на мъничката табелка до вратата му пише „Снежна стая“. Надниквам през малкото прозорче на вратата, а лицето ми почти застива от изненада. Сняг и висулки покриват стените на стая от 9 кв. м, ако има и толкова. Вмъквам се вътре и през стъклото на масивната дървена врата виждам недоверчивия поглед на партньора ми, който остава отвън. Усещането е като никое друго, което съм изпитвала до момента. Резкият контраст между нагорещената сауна и снежната

Ресторант Come Prima – поглед към отворената кухня

стая е не просто изненадващо приятен, а това бързо се превръща в любимото ми от всички преживявания на тези 1200 кв. м СПА удоволствие. Отпускащо, освежаващо и едновременно с това нежно. Не е за всеки обаче, както разбираме скоро. Ниските температури не са достатъчни да парализират шегаджията у мен, така че когато в порив на смелост половинката се престрашава да влезе 30-ина секунди покъсно, с едно докосване до пухкавата бяла пелена овалвам снега във все още топлите си ръце и първата снежна топка полита. В отговор следва още една, този път метната по мен. Заиграваме се на минусови температури, а един етаж над нас навън е 30 градуса.

У И К Е Н Д В П Л А Н И Н АТА

15 МИНУТИ С КАРСТЕН ЗОЙБЕРТ

Т

ой е генерален мениджър на Kempinski Hotel Grand Arena Bansko. Преди да дойде в България в средата на 2015 г., Карстен Зойберт е работил за веригата в родната си Германия, в Швейцария, Великобритания и Китай. Млад, приветлив и изключително достъпен, той с радост ми позволява да му „открадна“ малко време. Защото вярва, че трябва да общува с колкото може повече от гостите на хотела.

Г-н Зойберт, какво е различното между това да управляваш Kempinski тук и в Германия? Мисля, че основната разлика е в това, което се предлага на пазара, и съответно – на какво са свикнали хората. В градовете в Германия или Швейцария, където има Kempinski, присъстват и много други 5-звездни хотели. Като цяло България все още не е луксозна дестинация и това определя цените. Понякога е значително по-трудно да предложиш адекватни за местния пазар цени, които да отговарят и на нас като реномиран хотел. Тоест липсата на конкуренция прави задачата ви потрудна, а не по-лесна? И двете. В Германия или Швейцария например е много потрудно да предложиш нещо, което да го няма по другите хотели и да е уникално. Това е значително по-лесно тук. Но то е и проблем за екипа: ако съм в Пекин, където всяка година се появяват 4-5 нови конкурентни хотела, и искам да вдъхновя служителите си, аз мога да пратя мениджъра си по храни и напитки да види китайския ресторант в Rosewood, тъй като той е брилянтен. Почти нямам такива възможности тук. Макар че намирам вдъхновение и в някои семейни хотели в Банско заради добрите примери в обслужването. Слоганът на веригата е „Collection of individuals”, или „Колекция от индивидуалности“. Каква е „личността“ на Банско и как подхождате тук? Ние сме насочени към онези пътуващи, които искат да усетят дестинацията: събуждаш се и веднага знаеш къде си. Има други хотели например, където гостът харесва усещането за предвидимост – стаята е една и съща в Берлин, тук и в Рим. Бизнесмените, особено от САЩ, искат, когато слязат на закуска, да знаят много точно от коя страна на бюфета могат да открият яйцата. При нас обаче има огромна разлика между хотелите ни в града, например като новия ни във Венеция, и този в Банско. Същевременно представителите на веригата си общуват помежду си: ето, наскоро бях в Германия и там на тръгване ми подариха буркан с прасковено сладко, което е типично за местността. Това много ми хареса и затова реших да направим нещо подобно тук: всеки наш гост получава бурканче с пирински мед.

Подкрепяте местното производство? Определено. Що се отнася до храните, винаги се опитваме да ги набавим от съответния регион, доколкото е възможно. Меса, плодове и зеленчуци… Горските ягоди при вас са вълшебни! Искаме да се вдъхновим от местния контекст. Важно е да предлагаме и вино от региона – гостите ни търсят това. Каква цел си поставяте до края на втората си година тук? Всъщност няколко неща, сред тях е това да преодолеем невидимата бариера пред много хора, които не отсядат при нас, да дойдат в ресторанта. Мислят си: „Това е 5-звезден хотел, сигурно не бих могъл да си позволя да вечерям там“. Но това не е така! Да, малко по-скъпо е от някоя механа, но изобщо не е недостъпно. Защо да дойдат при вас, ако могат да отидат в механата? Напротив – нека отидат в механата, аз бих направил същото на тяхно място. Но ако имаме гости, които отсядат при нас, но отиват в друг хотел за средиземноморска вечеря, това е ясен знак, че някъде правим грешка. Новият ни главен готвач Карстен Рабе, с когото споделяме нетрадиционното за Германия първо име, е работил по цял свят, много бързо разбира какво е специфичното за хотела и за местоположението му. Когато дойдох тук преди година, в менюто имаше азиатска, средиземноморска и българска кухня. Да, беше много вкусно, но и доста объркващо. Сега нещата са ясни: категорично се насочваме към средиземноморската кухня, но използваме местни продукти и рецепти, където можем. Не се състезаваме с механите и не искаме да им взимаме хляба. Ние сме добри в това да предлагаме изживяване, което е съобразено с региона, но носи своята уникалност. Как изглежда Kempinski Hotel Grand Arena Bansko през лятото, когато няма скиори? Когато през юли стане много топло, всяка събота вечер правим барбекю на терасата на ресторанта. По повод Европейското първенство по футбол имаме голям екран отвън, за да може да се порадваме и на хубавото време, и на играта. Разбира се, подготвили сме богато разнообразие от всевъзможни кулинарни и СПА изненади за нашите гости.

87

АЗБУКА НА УСПЕХА

ЗА СИЛАТА И КРАСОТАТА НА ГЛАГОЛИЦАТА. ЗА ПСАЛМ 91, ВГРАДЕН В КАМЕННАТА ФАСАДА НА ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. НО НАЙ-ВЕЧЕ – ЗА АРХ. ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ МИРЯНОВ И ЗА „ЛЕТЕРА“.

88

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

К

Катерина Хапсали

расота. Това е думата, която дълго отеква в главата ми след разговора с арх. Миряновмладши в офиса на семейната фирма АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ. Няколко пъти я споменава самият той, но красотата в случая не е просто понятие. Тя е усещане. В детайлите на офиса (колко често ви посрещат с изискани запалени свещи и артистично поднесено кафе?). В снимките на сградите, дело на екипа. В гледката към разкошната вътрешна градина. И в думите. Не само тези, които изричаме, а и тези, които придават уникалност на толкова любимата сграда на младия архитект. „Летера“, чието откриване ще е тази есен. Именно по нейната фасада посланията на глаголица се преплитат с тези на български, а от полифонията им се ражда онова магическо усещане. За красота. Зачитам посланието: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Реша ли да направя добро, няма сила, която да ми противодейства.“ И вече знам как неизбежно ще стартира това интервю… Арх. Мирянов, наистина ли вярвате толкова безусловно в огромната мощ на доброто? Разбира се. Нищо не може да противодейства на доброто. Защото то е много по-силно от другите енергии, които са с пониски вибрации. Желанието да направиш добро те свързва със сили, които са над тези, стремящи се към обратното. Много хора обаче ще ви опонират, че емпирично нещата не стоят така. Знаете ли, ако вземем дори една чаша вода и група хора започнат да насочват към нея любов, тя ще отвърне със същото. Ако пък друга група хора почнат да я хулят, водата ще реагира коренно различно с решетката си… Едните хора сигурно ще заболеят, другите ще разцъфнат в по-добро здраве. Така че каквито са мислите ни, такива са и проявленията в живота. Светът е проекция на нашите мисли, те се материализират много лесно. Неслучайно решихме да изпишем на фасадата на „Летера“ и поредица от добродетели, които ще зараждат със сила тази сграда. По принцип още в самото начало на строителството, ние заложихме една осмоочна звезда, с добродетел на върха на всеки лъч. Влагайки тази звезда в основата на сградата, тя вече се изпълва с енергиите на любовта, на истината, на благото, хармонията, мъдростта, доброто и състраданието… И хората, които ще живеят в „Летера“, най-вероятно ще бъдат обгърнати от такива емоции. Чия идея бе това? Някои от предложенията са мои, други – на Иван Тодоров. Той е експерт консултант, който се занимава с радиестезия, символика, изграждане на защити и хармонизиране на жилищното пространство. Идеята всъщност е, че когато защитиш един обект по подобен начин, със силата на добродетели, той много по-трудно ще бъде атакуван от всякакви външни влияния. Допълнително сложихме по периферията на имота Г-образни лули, които сочат навън. Всяка една лоша мисъл, дори магия, влиза в тази лула и се заземява директно. Това е фън-шуй принцип, не сме го измислили ние. Самата сграда е още в строеж, в момента изграждаме именно фасадата. Най-красивата и приятната част от архитектурата! А при нас тя е и с послания, на глаголица и български. Те вливат в сградата

А РХ И Т Е К Т У РА

много светла енергия. Човек подсъзнателно, когато вижда един текст и когато е във връзка с такова послание, по някакъв начин се променя към добро. Това е моето вярване, разбира се. Защото има и хора, които са скептици и твърде самоуверени в своя характер, чиято цел е да показват постоянно колко са над другите, колко са велики… Но за мен човек търпи промени в живота си именно към добро. А основната идея на сградата „Летера“ е свързана с нашето наследство. Наследството, което имаме под формата на азбука,

създадена от свети Кирил Философ. Именно той е авторът на глаголицата. И знаете ли… тя е свещено писание. Счита се, от много изследователи, че е знание, дадено „отгоре“. Защото е до такава степен гениално, че няма как човек просто да си го измисли. Отнякъде трябва да има досег с тази информация! Всяка една буква в глаголицата е символ: Ш е шир, З е земя, Б е Бог… Буки е всъщност символът на Бог, втората буква. По този начин глаголицата се превръща в една символична система, подобна на йероглифите.

89

Доколко според вас хората ще разберат, че това е глаголица, и какви реакции очаквате? Очаквам възможно най-добрите реакции, защото сътворихме „Летера“ с идеята тя да възвисява българския дух и националната ни гордост. Всеки се гордее с красотата в своя град и мъдростта, дадена ни от предците. На най-горния корниз на „Летера“ пък вървят една след друга буквите на кирилица и на глаголица – така че шифърът е леснодостъпен. Самото послание е и на български, и на глаголица. Май освен да правите архитектура, вие обичате и да

90

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

говорите за нея, да я обяснявате... Да, архитектурата всъщност може да съдържа в себе си много дълбок смисъл и това е според мен идеята �. А не просто някакви хаотични форми. С времето и с всички изписани страници много хора започнаха да наричат архитекта Рем Кулхаас например „мислител“. И все пак – доколко архитектурата трябва да бъде обяснявана? Или просто усещана? Понякога архитектурата сама говори и това е за мен всъщност мисията на един архитект – да може така да вгради послание в своето творчество, че то да остане хилядолетия. И пак след много години да го разберат правилно. Символът е вечен! А по принцип символиката е по-прекият път към духовността. Добре е винаги да се намира равновесието между материалното и духовното. Включително в архитектурата. „Летера“ ли е проектът, който ви е най-много на сърце? Да. С посланието, което влагаме, с културното наследство. Никъде не съм виждал глаголица, изписана с по-големи букви от тези, които са на паметника на „Св.св. Кирил и Методий“ пред Народната библиотека. Говорим за едва 2-3 сантиметра. А те са толкова красиви символи! Не просто азбука, а изкуство. А не се ли притеснявате, контекстуално, че сградата ще е твърде различна от заобикалящата я среда? Много архитекти, като Ренцо Пиано например, променят тотално стила си на работа, за да впишат проектите си в даден контекст. Като цяло камъкът, с който ще бъде облицована „Летера“, е същият като на отсрещната ни сграда. Но разбирам много добре въпроса ви, затова нека направим анализ на околните сгради… Отстрани се намира една ниска постройка, собственост

А РХ И Т Е К Т У РА

на възрастна дама, с която вече уточнихме как абсолютно благотворително ще облицоваме и префасонираме дома �. Да стане като класическа архитектура. Много хубава къща, но просто се нуждае от нова облицовка, може да се пусне и озеленяване – бръшлян например. Собственичката каза: „Невероятна идея!“, и смятаме да я осъществим. А главният вход на „Летера“ гледа към училище. Е, какво подобро от това един тийнейджър на 16 години да излезе и вместо да извади цигарата, както правят повечето млади хора, да се загледа в посланието на фасадата отсреща, да се замисли и да направи нещо хубаво? Примерно да помогне на някой в нужда, да засади дърво,

да пази… Дори ако един човек на сто е докоснат от посланието ни, за мен това би било достатъчно. Факт е, че визуалната среда има огромно влияние върху нас. В този аспект, като минавате през определени части на София, сърбят ли ви ръцете да промените нещо? Най-лесният и безболезнен вариант е да се префасонират сградите и да се озеленят фасадите, особено тези, които са в края на града – визирам „Люлин“, някои части на „Младост“, „Надежда“… Санирането, което правим, е добро, но защо да не заложим и на зелената фасада? Тя е красива, спестява енергия за отопляване зимно време, защото предпазва и от вятъра, който води до

91

ПРЕОТКРИЙ БЪЛГАРИЯ!

Срещата с красотата на родната природа – това е преди всичко духовна потребност на българина. Съприкосновението с изключителното смирява, пречиства, възвисява. Във вечно отворения храм – нашата природа – има място за всички. В това е убеден двадесет и седем годишният архитект Пламен Мирянов, който не само открива за себе си възхитителни места и се връща там отново и отново, но иска да приобщи нови хора към тях. Какво е необходимо за това? Идеи и енергия. И още по-важното: готовност за действие. Последният замисъл на младия архитект се осъществи наскоро. С изгрева на 28 май два балона с горещ въздух се издигнаха от крепостта „Калето“ за 60-минутна удивителна разходка – над отъпканите пътеки, отвъд представата за ден сред природата. Четиресет ентусиасти в тях обгледаха Белоградчишките скали, този път от високовисоко, така че досегашната наслада от енигматичната им красота се превърна във възторг. Няма причина тази нова гледна точка към познатото да не се превърне в постоянна възможност за идващите тук, смята Пламен. Защо въздушните обиколки да се възприемат само като туристическа атракция в чужбина, а не празник за цялото семейство още тази неделя? Само си представете въодушевлението в детските очи! В крайна сметка обичта към България, ангажираността с нея не се преподават, а най-естествено израстват, когато се преживеят с очи и сърце чудесата. Винаги има още един начин, за да се открие красивото, и по-важното: да се отворят очите на другите за него. Любовта към родното и красотата са действие. И отговорност. С тази вяра Пламен чертае следващите маршрути.

92

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

вътрешни загуби на топлина, и не на последно място – охлажда през лятото. Толкова много сгради в чужбина просто са пуснали по една решетка, която за десет години вече е обрасла с жасмин, бръшлян или други растения. Не знам защо това не се прави у нас. По принцип лошата среда влияе страшно деструктивно на психиката. И трябва човек да е много силен, за да преодолява ден след ден това. Явно наистина ние сме много калена нация, за да можем да живеем в такива условия и да сме позитивни все още… Домът е нашата съдба, по един или друг начин. След като сте успели да внедрите зареждащи и предпазващи енергийни механизми в сграда „Летера“, може ли да дадете няколко приложни съвета за защита на един дом?

А РХ И Т Е К Т У РА

Които дори хората, които не живеят във ваша сграда, да съблюдават. Разбира се. В сграда „Летера“ има една на пръв поглед функционална решетка, която скрива климатиците от погледите на хората. Тя отново представлява текст на глаголица, а именно Псалм 91. По време на Втората световна война много вярващи войници са го зашивали от вътрешната страна на униформите си. И той е известен с това, че защитава и дома от зли намеси и влияния. Слага се на прага, в основата на къщата. Все пак вярата е невероятна сила, когато човек наистина я усеща с цялото си сърце. А когато висшите сили са с него, нищо не бива да го плаши. Аз винаги съм бил вярващ, а в един момент буквално станах свидетел на няколко чудеса… Самият аз имах една травма, която исках да излекувам без хирургическа намеса, и тя в момента наистина се оправя, което принципно се води за невъзможно. Това е чудо. В началото на тази година пък аз хванах кръста на Богоявление в Лос Анджелис. Вие всъщност сте трето поколение архитект. Можехте ли да не станете такъв? Можех, да. Аз винаги съм искал да режисирам – видеоклипове, филми… В момента режисирам нашите реклами. Хубаво е, че професията ми помага да реализирам и развивам хобито си. А като архитект мечтаете ли да строите извън България? Би било прекрасно. За начало обаче ми се ще да излезем извън пределите на София. Да не сме един вид столична компания. Много ми се иска да строим в Плана планина. Живот и здраве, там ще се случи нещо красиво. Куполни къщи, които бих нарекъл „от бъдещето“. Холът представлява един кръг, а отгоре над теб има огромен купол. Това запазва енергията на човек по един изумителен начин. Дървени, еко, био къщи: още сме на ниво идеен проект или мечта, но аз се надявам и вярвам, че ще успеем. Кои съвременни български архитекти харесвате? Със сигурност не се приемате просто като конкуренция, но и като взаимно вдъхновение… Борислав Игнатов, приятели сме. Учил е доста време в Щатите. Също така Пламен Братков и Атанас Панов. Те са достатъчно известни. А защо според вас българско име не се е наредило сред

световните знаменитости? Почерк ли ни липсва? Наскоро си отиде Заха Хадид, тя беше с адски разпознаваем стил. По същия начин човек трудно би сбъркал творби на Калатрава примерно. Мисля, че ние сме изключително добри професионалисти. Раждаме много крилати идеи. Въпросът е, че може би мястото, откъдето идваме, ни притиска. И средствата, които някой би инвестирал за тукашен архитект. Но аз съм виждал интериорни проекти, които са в големи списания и са номер едно! Например ателието за интериори Idea спечели сума ти конкурси извън България. Невероятна идея приложиха за едно заведение в Берлин – всички останали направо замлъкнаха. Беше гениално, с много малко средства. Точно това, което българинът умее всъщност да прави – той не може да разхищава, защото тук сме по-скромни откъм финансови възможности. Ако трябва сам да дефинирате стила на АРТЕКС, какво ще споделите с читателите ни? Модерна и изчистена архитектура, в която винаги присъства детайлът. Залагаме златно сечение, украсяваме сградите с корнизи, колони, понякога и капители и пиластри. Всеки обем предизвиква торсионни полета около себе си. И когато имаме един куб например, може да се получи невероятно завихряне на тези сили, което да доведе в един момент дори до главоболие. А когато имаме по-обли форми, самите потоци на тези полета вървят далеч по-плавно и са меки, щадящи към обитателите. Място, където се зареждате с творческа енергия? Флоренция като цяло ми е любима дестинация – тя е извор на много вдъхновение. Да видиш патроните на архитектурата, тези, които са заложили основите на всички пропорции, на възвишена красота, която ние не можем да повторим в момента… Рим също ме изпълва с възхищение. За какво всъщност водите спорове във вашата фирма? Аз обичам да споря за това, че една сграда трябва да е по-заоблена, с по-естествени форми и озеленяване, да има характер, послание и легенда зад нея. Защото сгради има много. Всякакви. Но когато дори дадеш име на една сграда, тя вече има и характер. Дух и живот. Знае ли какво иска българският клиент? Да, като всеки човек той иска сигурност. Но иска и да изживее някаква приказка. И ние му даваме тази приказка.

93

ИЗЛЕЗ ОТ РАМКАТА И ПОСТАВИ РЕКОРД

ТРЯБВА ДА СИ НЕОБИКНОВЕН, ДА МЕЧТАЕШ ПОВЕЧЕ, ДА ГЛЕДАШ НА СВЕТА РАЗЛИЧНО, ДА ПРЕДИЗВИКАШ СЕБЕ СИ И ДА ВДЪХНОВЯВАШ, ЗА ДА ЗАПИШЕШ ИМЕТО СИ В ЕДИНСТВЕНАТА ПО РОДА СИ КНИГА „ГИНЕС“. Антония Стоилова

Т

ова обаче не се оказа пречка за водачите на 1527 превозни средства, които заедно с екипа на Moto Pfohe поставиха световен рекорд за найдългия парад от автомобили Ford на планетата. На 04.06.2016 г. на Северната тангента в София се събраха повече от 2300 доброжелатели, за да изминат заедно в колона разстоянието от 3.5 км. Съгласно изискванията на „Гинес“ колоната трябва да се движи плавно

94

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

и между участващите автомобили да няма разстояние повече от две дължини. Нашият парад, уви, се разкъса на няколко места, с доста големи дупки между колите, което донесе наказателни точки по съответен коефициент. Дори и така българският рекорд успя да събере два пъти повече участници, отколкото досегашното най-добро постижение, направено в САЩ през 2014 г. А това, вече официално подпечатано и подписано, е нещо уникално (дума, която не използваме често в нашето списание)! Събитието откри министър-председателят на Република България – г-н Бойко Борисов,

НАЧАЛОТО НА „ГИНЕС“ На 4 май 1951 г. сър Хю Бивър, управител на пивоварната Guiness, е на ловджийско събиране на река Слейни в графство Уексфорд, Ирландия. Въвлечен в спор коя е най-бързата дивечова птица в Европа, Златистата булка или яребицата, той разбира, че не е възможно да спечели само чрез изследване на справочна литература. Малко по-късно се замисля, че сигурно много подобни въпроси се повдигат всяка вечер в хилядите кръчми на острова, но няма книга, която да ги разреши. Затова и решава да я създаде. Идеята му става реалност, когато служител на пивоварната, Кристофър Чатауей, препоръчва на Бивър двама братя, които имат детективска агенция в Лондон. Бивър ги наема да създадат първия сборник, който по-късно се превръща в Книгата за рекорди на „Гинес“. И до днес на страниците ѝ се помества собственият ѝ рекорд – за най-много продадени екземпляри.

MOTO PFOHE

Ford Mustang Shelby GT350 – модел 2017 г.

Ford Cobra Ford Thunderbird

домакин беше Филип Пфое – собственик на Moto Pfohe, а сред останалите гости присъстваха имена като заместник-посланика на САЩ у нас Мартина Стронг, министрите Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Официалният старт бе даден от четирикратния рали шампион на България Крум Дончев с новия Ford Mustang, който заедно с навигатора си Асен Марков, зам.-министър на младежта и спорта, поведе колоната към победата. Впечатляващи бяха и част от колите, видимо поддържани с много грижа и внимание от собствениците си. Сред съкровищницата изпъкнаха модели А от 30-те години на миналия век, екзотики като Taunus, Probe, Mercury, Granada, Maverick, Cougar, класически Mustang от 70-те, Thunderbird, Explorer, F-150, Cobra, дори Mustang Shelby GT350 – модел 2017 г. Но истински ценното невинаги e в постигането на крайния резултат, то по-често е скрито в упоритостта, хъса и ентусиазма на хората, обединили усилия в името на обща кауза. За да излязат от рамката и да постигнат невероятното – световен рекорд!

„FORD Е СИЛНА МАРКА, А НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ И ПРИЯТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ СА СЪС САМОЧУВСТВИЕ, ПОТЕНЦИАЛ И ЗНАЯТ ЗАЩО СА Я ИЗБРАЛИ! НА РЕКОРДА НЕ ПРИСЪСТВАШЕ НИТО ЕДИН „ОБИКНОВЕН“ АВТОМОБИЛ – ВСЯКА КОЛА БЕШЕ СЪС СВОЯТА ИСТОРИЯ И С ГОРДИТЕ СИ СОБСТВЕНИЦИ, ВЛОЖИЛИ В НЕЯ ТРУД И ГРИЖИ, НЕИЗМЕРИМИ С ПАРИ. ИМАШЕ ТРЪПКА, ГОРДОСТ, ЕНЕРГИЯ И ЛЮБОВ!“, СПОДЕЛЯТ ОТ ЕКИПА НА MOTO PFOHE.

95

„АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ. ПРОСТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ИГРАЛ.“ МОХАМЕД АЛИ ЗА ГОЛФА

М

Андреа Пунчева, снимки: Росен Йорданов

оже би и аз, като легендата Мохамед Али, който почина в деня, в който пиша тази статия, съм изумителен играч на голф, но преди да направя такова твърдение, се срещам с „най-добрия български голфър“. Слагам го в кавички, защото така са се шегували преди години чужденците с медийния магнат Краси Гергов. С уточнението, че титлата идва и от факта, че тогава той бил единственият у нас, който практикува този спорт. Зелен. От глава до пети. Такъв спомен за Гергов ми оставя срещата ни в прекрасната „Чапрашикова къща“ на софийската улица „Оборище“. Навремето там е живял Тодор Живков, а сега в достолепната сграда от 1932 г. се помещава Българската голф асоциация (БГА), чийто основател и понастоящем президент е Гергов. Шегува се, че поддържа добри отношения с бившата си съпруга, тъй като тя е единственият свидетел на неговия hole-inone на игрището The Grove в Лондон. Откровено и леко неелегантно му признавам, че това – поне все още – не е моят спорт, и го предизвиквам да ме убеди в противното.

КРАСИМИР ГЕРГОВ: Г-н Гергов, от тази година голфът вече е част от Олимпийските игри. Кога този факт ще даде отражение и върху България? Надявам се още при следващите игри да имаме шанс да вкараме наш професионален играч – особено при жените наблюдаваме много добри попадения, но имат още какво да учат. Колко са професионалните играчи у нас? Все още няма такива, защото за това се изисква хендикап 0 (handicap – недъг, от англ. – бел.ред.), т.е. нивото на аматьорство да е нулево. Какво обяснявате на човек, който никога не е играл и няма интерес към голфа, за да го заинтригувате? Най-лесният начин да накараш един човек да играе е да му кажеш, че един начинаещ може да победи световен шампион – това е именно заради хендикапа. За по-неопитните играчи той варира според резултатите им и им осигурява право на допълнителни удари. Няма друг такъв спорт в света. Другото е – отиваш да играеш и си мислиш, че всички те гледат и ти се смеят, ако удариш много лошо. Но всички имаме лоши дни, всички имаме лоши удари. Няма нищо срамно в това.

96

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

АКО ДЪРЖАВАТА ИНВЕСТИРА 50 МЛН. В ГОЛФА, МОЖЕ ДА СИ ДОКАРА БИЗНЕС ЗА МИЛИАРДИ

ГОЛФ

Кой е най-големият мит за голфа? Че е елитарен спорт. Практически всеки човек със средни доходи може да си позволи да играе голф, абсолютно достъпен е: купуват се екипировка и клъбове, които струват около 500 лв. Към 2000 лв. годишно е членството в някои от игрищата, а повечето имат и СПА центрове. Не познавам по-хубава гледка, по-добра храна от тази в нашите голф игрища. Хората ги виждат отстрани и не смеят да влязат, защото мислят, че те са затворени – няма такова нещо. Нека ходят, много е хубаво! Ако не парите, тогава каква е пречката пред това повече българи да играят? Честно казано, аз се учудвам, че българите все още не играят чак толкова. Защото голфът е спорт, свързан с природата, здравословен е… …но знаем, че у нас се гледа с известна насмешка, когато кажем, че нещо е здравословно. Така е. Ние, българите, предпочитаме да се хвалим с това, че сме изпили вчера една бутилка уиски, че не сме работили, че не сме спортували. Това е българското разбиране за мъжкарство. Да не спортуваш, да пиеш, да си неучтив с жените, да не работиш и да изкарваш парите си нечестно. Това е още един мит, който мъжете трябва да превъзмогнат. Вътрешно те искат да спортуват, но се срамуват да го признаят пред приятелите си. Как влязохте в този спорт? Около себе си имах хора, които бяха запалени голфъри. Сет Ъндърууд, който сега е секретар на БГА, тогава беше мой клиент и ме караше да играя. Това беше преди 23 години… Веднага открих много добра социална група, с която имаме общи интереси – в бизнеса и в живота. Отделно от това ми харесват стилът на обличане в голфа и джентълменското отношение. В играта можеш да познаеш какъв е характерът на човека. Има много възможности да се мами, тъй като предимно си сам, но пък ако го направиш, това е видно за всички играчи около теб. Чувам, че когато идват хора на интервю за работа при Вас, ги питате дали играят голф – ако не, няма шанс да ги наемете. Така ли е? Не, не е чак така, но е предимство – голфът е като свидетелство

Анхел Кабрера току-що е облякъл зеленото сако, символизиращo победата на The Masters (2009)

за характера. Означава, че си спортсмен, имаш и отношение към природата. И помага в бизнеса? Да, правил съм много сделки на голф игрището. В медийните сфери специално това е един страшно популярен спорт. Какво спира развитието на голфа у нас? След кризата се оказа, че България не е толкова добра дестинация за бизнес, защото ние сме единствената страна в Южна Европа, където националните авиолинии не са субсидирани от държавата и затова целият ни туризъм куца. Реално сезонът трае 5 месеца в годината, когато има чартърни полети. През останалото време от европейските столици няма достъп до нашите курорти по морето, а имаме условия за голф 10-11 месеца в годината. Според мен, ако държавата инжектира 50 млн. евро или дори лева, ще получи многомилиарден бизнес. Хората ще си купуват имоти, ще инвестират, но това важи само ако има регулярни целогодишни полети. Това, което игрищата могат да направят, за да си докарат повече бизнес, е да се обединяват и да си разменят играчи: те да отсядат в едното, да вечерят на другото и да играят на всички, за да е по-разнообразно… Да, това е като със ски пистите. Ако има една писта в даден регион, няма да ходиш толкова често, защото ще ти доскучае. По същия начин и с голфа трябва на едно място да има поне три игрища – което ние горе-долу сме направили. У нас този спорт е разделен на две зони, едната е около София, другата – до Балчик. Кои са най-големите ни конкуренти като голф дестинация? В момента можете да отидете да играете в Турция или в Испания, има полети по 100 евро и това ни прави неконкурентни. Още преди да са започнали да играят, за чуждестранните туристи пътят е с 300400 евро по-скъп. В тази част на света Турция е най-големият ни конкурент, а пък Испания обира голфърите на цяла Европа: там на 50 кв.км има 50 игрища. В Чехия за 25 години направиха 80 голф игрища – там също ходят играчи от целия континент. Те са ни конкуренция, особено за германския пазар. Но Сърбия и Румъния, да кажем, нямат игрища и ние трябва да се възползваме от това.

Гари Плеър и Красимир Гергов на BlackSeaRama

97

ГОЛФ

Какъв беше ефектът за България от голф турнира Volvo Match Play през 2013 г.? Дойдоха 24 топиграчи от цял свят и събитието беше гледано от 1.5 милиарда зрители – абсолютен български телевизионен рекорд за всички времена. Според мен турнирът направи много добър имидж на страната ни, но понеже нямаше адекватен транспорт, на чуждестранните гости им се наложи да летят до София, след това да се качат на самолета до Варна и накрая ги чакаше още 1 час шофиране до самото игрище. Както каза един англичанин, по-лесно му е да стигне от Лондон до Китай, отколкото до нашето игрище. Колко струва дизайнът на едно игрище? Около 2 млн. долара. Но Гари Плеър, който е дизайнер на двете игрища до Балчик, BlackSeaRama и Thracian Cliffs, много хареса мястото и затова реши да направи голяма отстъпка в хонорара си. Колко излиза поддръжката на игрище годишно? Средно около 350 000 евро са необходими за поддръжка, машини и торове, за Thracian Cliffs разходът е доста по-голям. Най-хубавото игрище, на което сте играли – извън България, разбира се?

Augusta National в Джорджия и Pebble Beach в Калифорния, където имам и рекорд – 2 ч. 15 мин за всичките 18 дупки. Holein-one направих в The Grove в Лондон.

ГОЛФ ИГРИЩАТА В БЪЛГАРИЯ 2016

98

Откриване на обновеното по дизайн на Пол Макгинли игрище St. Sofia Golf Club & SPA, 2012 г.

BLACKSEARAMA

PIRIN GOLF & COUNTRY CLUB

Брой дупки

18

18 (Ian Woosman) + 5 (Pine)

Дължина на игрището (m)

6648 m

Ian Woosman – 6182 m Pine – 1643 m

Пар на игрището

72

72

Рекорд на игрището (с колко най–малко удара е изиграно, кой го е поставил)

Бернар Видмайер – 68 удара (2009 г.)

Нийл Търли – 69 удара (2008 г.)

Година на откриване

2008

2007

Green Fee

85 евро

90 лв. – през седмицата, 115 лв. – уикенд

Уебсайт

www.blacksearama.com

www.piringolf.bg; www.piringolfhotel.com

Годишен членски внос

1500 евро

от 500 лв. до 2900 лв.

Брой членове

53

250

Най-забележителната дупка (signature hole)

Hole # 18, par 3

Hole # 15, par 3

Hole-in-one

5

10

Най-важен годишен турнир за игрището

BlackSeaRama Pro-Am

Presidents Cup и Pirin Golf Championship

Дизайнер на игрището

Гари Плеър

Иан Уснам

Известни личности, играли на игрището

Анхел Кабрера, Алис Купър, Христо Стоичков, Красимир Балъков

Христо Стоичков, Красимир Балъков, Александра Жекова, Калин Вельов, Игнас Мейвисен, Франсис Гоя, Тиери Марк Бутсен, Даниела Бутсен, Корадо Беваскуа, Дарио Сало, Марио Марки и др.

Уникално в света

Kласическо линкс голф игрище с невероятни морски гледки и собствени лозя около феъруеите.

Единственото голф игрище в България с планинска панорама от всяка една от 23-те дупки

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Организатори и участници в най-престижния голф турнир, провеждан някога у нас – Volvo World Match Play 2013 на Thracian Cliffs

PRAVETS GOLF CLUB

ST. SOFIA GOLF CLUB & SPA

THRACIAN CLIFFS GOLF & BEACH RESORT

18

18

18

6470 m

5949 m

6452 m

72

71

72

62 – Уго Сантос

63 – Чедомир Илич ( 2012 г.)

68

2009

2004

2011

130 лв.

90 лв. – през седмицата, 120 лв. – през уикенда

99 евро за гости на хотела, 119 евро за външни гости; включва споделено бъги

pravets-golfclub.com

stsofiagolf.com

thraciancliffs.com

от 550 лв. до 2800 лв.

от 420 лв. до 3150 лв.

2500 евро

250

290

35

Hole # 8, par 3

Hole #5, par 5

Hole #6, par 3

10

6

13

UniCredit PGA Professional Championship of Europe

Всички са еднакво важни

St. George / Presidents Cup

Питър Харадайн

Пол МакГинли

Гари Плеър

Христо Стоичков, Красимир Балъков, футболисти от „Астън Вила“ и др.

Морган Фрийман, Христо Стоичков

Никола Колсер, Греъм МакДауъл, Иън Пултър, Питър Хенсън, Хенрик Стенсън, Анхел Кабрера, Константино Рока, Гари Плеър, Алис Купър, Мик Бокс и Ръсел Гилбрук от Uriah Heep и много други.

Двоен грийн на 9-а и на 18-а дупка

Най-близкото игрище до София, само на 20 минути от центъра на града

Единственото голф игрище в света с морска панорама от всяка една от 18-те дупки, обявено през 2016 г. за 6-ото най-живописно игрище в света.

99

THRACIAN CLIFFS – НЕПОВТОРИМО ЖИВОПИСЕН Разположено на скалите край Каварна и с изглед към безбрежността на Черно море, голф игрището на Thracian Cliffs буквално спира дъха на всеки, който е имал щастието да го играе, или дори само го е обиколил с бъгито. Това е най-новият голф комплекс у нас, открит в недалечната 2011 г., а инвеститорите му с огромно старание и най-детайлни грижи непрекъснато го развиват, надграждат и обогатяват. Само две години по-късно игрището печели изключително престижното домакинство на световния турнир Volvo World Match Play 2013, състезание, което буквално за една нощ изстреля България в орбитата на най-звездните голф дестинации. Преди надпреварата Гари Плеър споделя с усмивка: „О, там ги очаква такава красива изненада. Никъде на тази планета няма да намерите подобно голф игрище!“. Ето защо, неслучайно Thracian Cliffs печели IAGTO Awards през 2014 г. за най-добър голф курорт в Европа. В публикация на europeantour.com от май 2016 г. игрището е на 6-о място сред десетте най-живописни в света, в компанията на такива световноизвестни

100

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

имена като Leopard Creek (Южна Африка), Kingsbarns (Шотландия), Emirates Golf Club (Дубай), Augusta National Golf Club (САЩ). Предвид локацията му вятърът, естествено, е важен фактор при играта тук, особено при осемте дупки на първа линия до морския бряг. А когато запитате коя е най-забележителната дупка на Thracian Cliffs (т.нар. Signature hole), отговорът е: „Всички“! Ето защо в различните публикации ще прочетете и за 6-а дупка (пар 3, 211 м от черния тийбокс, с денивелация на грийна 40 м надолу към водата), и за 7-а дупка (къс, но предизвикателен пар 4, с тийбоксове в морето, на която се изисква драйв от 170 м, с който да прескочите водата), и за екстремната 16-а дупка (пар 4, 460 м), на която всеки пар е истинско постижение. Ако не играете голф, времето тук преминава неусетно в шестте ресторанта и двата плажа на комплекса, или в релаксиращи процедури в луксозния SPA център в марокански стил. Лятото е времето да прекарате своята ваканция със семейството и приятели в Thracian Cliffs Golf & Beach Resort.

ГОЛФ

BLACKSEARAMA – МАГНЕТИЧНО ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ „BlackSeaRama предлага най-доброто от стила на Гари Плеър“, казва шампионът от The Masters (2009 г.) Анхел Кабрера, малко след като е изиграл 18-те великолепни шампионски дупки. Безкрайната морска гледка от 200 метра височина към забележителния и многообразен черноморски залив – от нос Калиакра до нос Галата – със сигурност допринася всеки тук да се чувства свободно, великолепно, вдъхновено. Личното участие на Гари Плеър както в дизайна, така и в маркетинговия процес на курорта добавя важна стойност към всички аспекти на този проект. „Играейки професионален голф през последните 50 години, посетих и изучих множество великолепни световни голф дестинации. Имах късмета да приложа своя опит при дизайна на над 200 игрища по света“. Философията на курорта е максимална самодостатъчност, пълно спокойствие и природосъобразен начин на живот. Встрани от феъруеите растат лозя, виното от които е само за гости и членове на клуба. Сутрин майстор-готвачът ви изненадва с разкошен бюфет, с огромно разнообразие на плодове и домашно приготвени баници, с

прясно изпечени хлебчета и франзели (препоръка – като си тръгвате за София, поръчайте поне 5 от тях и си ги замразете във фризера, за да запазите по-дълго емоцията от несравнимата голф ваканция тук). Умелото съчетаване на отгледаните в собствената екоградина сезонни зеленчуци пресъздава, във всеки един от четирите ресторанта, найвкусното кулинарно пътешествие из световната кухня. Всички луксозни вили и апартаменти са с 5-звездно хотелско обслужване, а инфинити басейните доставят възторжено усещане за безкрайна почивка. Клубната къща (Сграда на годината 2008) е бутикова и елегантна сграда в тоскански стил. Топло съчетание на дърво и камък, тиха приятна музика, уникална панорамна тераса към морето... И неповторима сцена, увиснала на ръба на скалите над морето, пресъздаваща древен открит амфитеатър – за концерти, церемонии по награждаване и сватби. Ако все още не сте били в BlackSeaRama, време е да го посетите – така ще изберете от речника си именно онези суперлативи, които му отиват.

101

ST. SOFIA GOLF CLUB & SPA – НАЙ-БЛИЗО ДО СТОЛИЦАТА Преди десетина години това място беше пустееща земя, без нито едно дърво, напълно съответстващо на името на близкото село Равно поле. Днес „Св. София“ е първокласно голф игрище с басейн, SPA и гурме ресторант, място за среща с приятели през дългите летни дни, предпочитан декор на множество сватбени и корпоративни тържества. Огромно конкурентно предимство е близостта до София – комплексът се намира само на 20 минути от центъра на столицата, а това позволява – веднага след края на работния ден – да откраднете два часа за себе си, за спорт сред природата. Първото игрище е открито през 2004 г., като именно тук са поставени основите на голф общността и голф традициите в България. През май 2012 г. известният ирландски голфър Пол Макгинли обновява неговия дизайн и сега столицата ни с право се гордее с игрище на световно ниво. За онези, които още не са натрупали достатъчно умения и нямат официален хендикеп, за да се насладят на очарованието на игрището, на разположение е обширна тренировъчна зона.

102

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Професионалният магазин предлага голф облекло и екипировка от първокласни марки. Голфът е въпрос само на едно телефонно обаждане. Тук наемате колички, бъгита и клъбове, тук правите своите резервации за урок или игра. Тук са направени част от снимките на един от най-успешните съвременни български филми „Живи легенди“. Клубната сграда, изградена в колониален стил, е истинско архитектурно бижу. Широки тераси разкриват разкошна гледка към голф игрището и създават усещане за изтънчен лукс, уют и спокойствие. Прекрасната панорама заедно с изисканите напитки, гурме кухня и перфектно обслужване правят часовете, прекарани тук, незабравими. Бизнес центърът е предпочитано място за корпоративни събития – семинари, презентации и срещи. Комплексът предлага разнообразни възможности за тиймбилдинг с голф, петанка, тенис на маса и SPA процедури. В близост до София няма по-атрактивно място за сватбени тържества.

ГОЛФ

PIRIN GOLF AND COUNTRY CLUB – ГОЛФ И СКИ ЗАЕДНО Голф или ски? А защо не и двете – ски сутринта и голф следобeд? Това е възможно само в Pirin Golf and Country Club.

9 месеца голф, над 60 турнира, стотици награди, хиляди удари и игра до последния слънчев ден. Всеки, състезавал се на шампионското игрище Ian Woosnam или на Pine, се връща отново, пленен от красотата на заобикалящата ги природа. Тук лазурното синьо на небето и изумруденото зелено на феъруеите се тушира от облените в слънце и сняг зъбери на Пирин. Само за 5 години комплексът показа завидна класа и е предпочитано място за целогодишен отдих на редица наши и чуждестранни гости. Всеки, който се спусне по пистата „Алберто Томба“ или „ Марк Жирардели“ и грабне кристален глобус на Световната купа по ски, се сдобива с уютен дом в Pirin Golf and Country Club. Гордостта на клуба е игрището от шампионски тип Ian Woosnam, по дизайн на капитана на европейския отбор за Ryder Cup 2006. Второто игрище е с 5 дупки и носи името на заобикалящата го естествена среда, Pirin Pine. Двете голф игрища на комплекса са проектирани така, че да събудят интереса не само на запалените, а и на начинаещите голфъри. След

изпълнен с емоции ден на шампионското игрище, тук намирате уют и добро обслужване в 5-звездното бижу, наречено Пирин Голф Хотел & СПА. Хотелът разполага със 72 стаи и апартаменти, 3 конферентни зали за провеждане на семинари и обучение, 3 ресторанта и 2 бара. Хотелът предлага топла връзка със SPA и спортен център, разположен на 5500 кв.м, който е най-големият на Балканите – с термална зона, 1 покрит басейн, 3 открити (целогодишни) басейна, VIP SPA апартаменти, фитнес с техника на Technogym, 2 скуош зали, тенис на маса, билярд и снукър, и богата гама терапии на световноизвестни марки – Natura Bisse, Phytomer, Elemis, Thalgo, Darphen. Можете да се насладите на вечеря с приятели в гръцки, италиански или европейски ресторант, а защо не в азиатски или горски? Комплексът предлага настаняване и във вили, където архитектурна среща си правят камък и естествено дърво, за да създадат прекрасни вили със собствени имена. „Малина”, „Близнак” и „Планина” сякаш са излезли от книжките с приказки. Луксозните имоти са реални – разположени на първа линия с гледка към голф игрищата Ian Woosnam и Pine course.

PRAVETS GOLF & SPA RESORT – ВЕЧНОЗЕЛЕН ПАРК Голф игрище от парков тип, безкрайно красиво и вечнозелено – това е категоричната похвала на голфърите, които редовно изминават 50-те км по магистрала „Хемус“ от София до Правец, за да играят там. Благодарение мениджмънта на базираната в Сейнт Андрюс шотландска компания Бремър голф то е великолепно поддържано, което в професионалната литература се обозначава като „маникюрирано“. На моменти ще чуете също, че това е найтрудното за игра игрище в България. Когато си там, се чувстваш дете на природата, защото си обкръжен от многогодишни дървета, безкрайно красивата гледка на планината, езеро и впечатляващия хотел RIU Pravets Resort. Голф академия, оборудвана по най-високите технологични стандарти с обширна тренировъчна зона, е на разположение на начинаещи и напреднали. Емблематичната 8-а дупка, пар 3, е разположена на предизвикателен за играчите островен грийн. 9-а и 18-а дупка завършват в един обединен просторен двоен грийн по подобие на Old Course St. Andrews. Благодарение на своето осветление

104

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

тренировъчното игрище предлага неповторима възможност за игра рано сутрин и през нощта, а защо не и за корпоративни специални събития и състезания. Хотелът RIU Pravets разполага с общо 242 луксозни помещения, три изискани ресторантa, SPA център на над 3000 кв.м площ, модерен фитнес център, закрит и открит плувни басейни. Посетителите на Pravets Golf & SPA Resort имат възможността да прекарат времето си в лоби бара и пиано бара на хотела. Конферентният център е с капацитет от над 500 места и e изключително подходящ за провеждане на семинари, срещи, конференции, коктейли, тиймбилдинг и сватбени тържества. Близостта на Спортен комплекс Правец (мултифункционална спортна зала, 2 футболни игрища, 4 баскетболни и волейболни и 3 тенис игрища) предлага широки възможности за тренировка и подготовка на отбори и индивидуални спортисти. Околността, с красиви поляни и леки хълмове, е отлично място за езда, ловен, велосипеден и пешеходен туризъм.

Вкусно лято!

106

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

S A M S O N I T E П ЪТ У В А

КУФАР, ПЪЛЕН С ИСТОРИИ

ИЛИ СРЕЩА С ПИСАТЕЛКАТА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА, КОЯТО ЩЕ НИ РАЗКАЖЕ ЗА ЕКСТРЕМНОТО, НЕСТАНДАРТНОТО И ЗА СИЛАТА В ЕДНА ЖЕНА ДА ПОКОРИ ВСЕКИ ВРЪХ. Антония Стоилова Без какво не тръгвате на път? Тефтерче, в което да записвам идеите, проучванията и наблюденията си. Като писател за мен е важно да имам къде да ги съхранявам по всяко време, защото те изникват неусетно, а създават цели светове. Правите ли списък, или решавате на момента какво ще вземете със себе си? Обикновено пътувам по работа, във връзка с някакъв проект, книга или екстремно изживяване, което изисква много голяма подготовка. Например утре поемам на пътешествие до Кавказ, където ще изкачвам връх над 5000 метра при температури под -20°С, преодоляване на опасен ледник със смъртоносни цепнатини и височина, без ток и течаща вода. Подготовката за него е както физическа, така и се изисква професионална екипировка, медикаменти, специални дрехи, тренировки и познания. Всичко това често налага да правя твърде подробен списък, и то поне месец преди това. В края на миналата годината пък бях част от българската антарктическа експедиция – отново тежко и екстремно пътуване, за което трябва да се планира всеки грам багаж. Кое беше най-интересното нещо, което носихте със себе си тогава? Идеите си за поредната крайно предизвикателна дестинация. Както и историите, които очаквам от себе си да доразвия и изживея. Любима дестинация? Нямам такава. Всяка си има своите предимства, нещо, което да те очарова и вдъхнови. Пътувала съм много из всички континенти, но останах впечатлена от места като Антарктика, дивия живот в Африка и Мианмар (Бирма в Азия). Последната е една различна страна с невероятна природа, дух, култура за взаимопомощ, а също и религия, сътворила редки храмове и начин на живот. Там царува крайна бедност

и въпреки това хората намират начин да си помагат и оцеляват. Впечатляващ е древният град Баган, където има повече от 2000 изумителни будистки храма, строени от XI век насам в джунглата. За мен това е едно от чудесата на света. Или пък езерото Инлейк, което впечатлява не само с красота и с големите си размери, но и с това, че по неговата повърхност, в лехи от водораслови кошници, се произвеждат огромни количества домати – не само за цялата страна, но и за износ. Отглеждат ги местни хора, яхнали кану и дълъг прът, който достига до дъното и им позволява да се придвижват. С компания или сама?

99% от случаите съм сама. Както вече споменах, моите пътешествия винаги са свързани с някаква конкретна цел, задача, проект, книга, филм. Не ми се отдава често възможността да посетя някое място само за удоволствие. Така и работата ми е спорна, концентрирам се по-добре и бързо се мобилизирам. Но, разбира се, има и ситуации, в които се налага да си с екип от още няколко души. Например сега, когато предстои да покоря връх Казбек в Кавказ (5050м), известен с лошото време, студ и опасен ледник – там е невъзможно да си сам, защото зависиш от другите. Ледникът, през който предстои да преминем, изисква да си в свръзка (със седалка и въже) от двама или трима души, а отделно на такова място е препоръчително да сме група от минимум четирима, защото всичко може да се случи. И тъй като темата на броя е The Imagination Issue, случва ли Ви се мислено да се отнесете на някое пътешествие? Разбира се. Аз съм писател преди всичко. Непрестанно си представям някакви истории и винаги мислено пътувам – през светове, идеи, времето и пространството. Въображението винаги ни изпреварва, било то в спомени, идеи за бъдещето или недопускани все още истории.

107

CANON

SELPHY С БАБА НЕ Е ПЕЧАТНА ГРЕШКА, А ИМЕТО НА ФОТОПРИНТЕРА, КОЙТО СВЪРЗВА ПОКОЛЕНИЯ

Б

Андреа Пунчева

аба ми е на 91 г. и често цитирам този факт пред околните, за да се позабавлявам на реакцията им, когато допълня, че също така тя ползва интернет и си говори с внучките по Skype. Както и за нас, така и за нея границите, възрастта и пространството са без значение за близостта, която можем да изпитаме с околните. При едно условие – качествените, свързани с интернет технологии. Споменавам баба, защото редовно на телефона си � показвам снимки от пътуване или я разсмивам със спонтанните селфита, на които със сестра ми правим муцуни – разбира се, некачени в социалните мрежи, това са моменти само за нас. Като по часовник следва неизбежният коментар: „Ще ми принтираш ли снимките?“ и уклончивият отговор: „Не знам, това е сложна работа, някой друг път“. Пречката е предимно в технологиите, които са насочени към все повече характеристики или към по-голяма мощност, и едва в много редки случаи акцентът е върху лекотата и стила.

Canon обаче поднасят на баба и внучка приятна изненада:

ПРЕНОСИМ ПЕРСОНАЛЕН ФОТОПРИНТЕР SELPHY CP1200,

който е едва 860 г, работи безжично и най-важното, снимките са като извадени от червената стаичка на професионално студио. За разлика от едно подобно устройство, което имах преди години и което, за съжаление, оставяше неприятни черти и петна по снимките, тук напредъкът на технологиите и добрата репутация на Canon обещават качествен печат. Нито капка вода, нито влага ще отнемат от яркия спомен, а при съхранение в албум снимката не избледнява през следващите 100 години. Ясно е, че освен ако не сме на настолния си компютър или на лаптоп, най-лесният начин за свързване с подобно устройство е чрез wi-fi. Вградените в принтера безжични портове са съвместими със смартфони, таблети, както и с гамата от фотоапарати на Canon, разбира се – с други думи, това, че не съм професионален фотограф, не отнема от удоволствието да снимам и да споделям. Денят ми в ролята на журналист, на приятелка, на дъщеря или внучка, на пътешестващ човек, но и на домошар е пълен с емоции. Те самите са толкова разнообразни като и ролите ми – силни, моментни, спонтанни, хубави, лоши, впечатляващи, подлудяващи. Това са мигове, най-добре споделени с близките. Няма да отлагам повече и няма да чакам до 92-рия рожден ден на баба ми, за да я зарадвам със снимка.

SELPHY за спомен, бързо и лесно. Понечвам да � обясня играта на думи, но се оказва, че баба вече е чувала и знае какво е selfie. То е ясно – време е за още снимки. СЪС SELPHY В ДУБАЙ Фотопринтерът SELPHY CP1200 може да се окаже билет за найвисоката постройка на света. Той е сред серията от продукти на Canon, които участват в играта „Екскурзия за двама до Дубай“. До 15 август всеки, закупил принтера или друго от промоционалните устройства на марката, има шанс да спечели пътуване и да направи снимки от уникалния небостъргач „Бурж Халифа“ в арабското емирство, който със своите 828 м е най-високият, строен някога. Щастливият печеливш освен това ще получи и парична премия, чиято стойност варира според цената на закупения промоционален продукт.

108

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ИСКАШ ЛИ ДА СНИМАШ ОТ НАЙ-ВИСОКАТА СГРАДА В СВЕТА? КУПИ ПРОМОЦИОНАЛЕН ПРОДУКТ И СПЕЧЕЛИ ЕКСКУРЗИЯ ДО ДУБАЙ Освен че ще възстановим определена според закупения от теб продукт сума, ние ти предлагаме и възможността да снимаш и споделяш своите преживявания от най-високата сграда в света: Бурж Халифа през ноември 2016г. Разбери повече за промоцията на www.canon.bg/cashback

Виж повече на www.canon.bg/cashback

За повече информация относно промоцията и участващите в нея продукти, посети www.canon.bg/cashback . За целта на това изкачване използвахме обучени специалисти и оборудване за безопасност с разрешението на собствениците на сградата. Моля, не се опитвайте да повтаряте или пресъздавате никоя част от изкачването.

Халонг Бей

ВИЕТНАМ, МОЯ ЛЮБОВ!

В

една зимна вечер, докато очаквахме татко да донесе портокалите, които тогава се продаваха само за Коледа, майка ми каза, че двамата мислят да осиновят виетнамче. „Не!“ Така възкликнах. „Ще ми яде от портокалите!“ Майка ме преряза с поглед: „Там има война и много деца са останали сирачета“. Предполагам, че заради напредналата им възраст моите родители не са били одобрени за осиновители, но в съзнанието ми завинаги остана тяхната обич към далечната страна. Почти 40 години след тази случка аз се озовах във Виетнам като турист. В група на Spring Care, туроператорска агенция, основана от българка, която дълги години е живяла там и си е тръгнала с … осиновено виетнамче. Случайност? Надали. Диди, собственичката на агенцията, познаваше Виетнам на пръсти и бе подготвила за групата невероятно пътешествие.

Любка Качакова

ПРИЗНАВАМ СИ, ЧЕ АЗИЯ НИКОГА НЕ МЕ Е ПРИВЛИЧАЛА. ВЪПРОС НА ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ. КОГАТО ОБАЧЕ ЕДНА ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ПРИЯТЕЛКИ МЕ ПОКАНИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯ КЪМ МАЛКА ГРУПА, ЗАМИНАВАЩА ЗА ВИЕТНАМ, В СЪЗНАНИЕТО МИ ИЗПЛУВАХА СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО И АЗ ВЕДНАГА КАЗАХ… ДА! Още с кацането на летището в Ханой разбрахме, че това е страна, към която туристическият интерес е много по-голям, отколкото сме си представяли. Наистина знаем малко за напредъка на Виетнам през последното десетилетие. Първата „забележителност“, която ни порази, бе

ПРАГМАТИЧНОСТТА НА ВИЕТНАМЦИТЕ.

За да ни улесни при качването в автобуса, шофьорът бе поставил пред стъпалата му една обърната пластмасова каса от …кола-кола. Кой би предположил, че 40 години след войната с американците Виетнам ще ни посрещне с един от символите на САЩ. И за да бъде красиво, мъжът бе покрил касата с пъстро жакардово килимче. След като изпълни тази функция, иновативното стъпало се превърна в облегалка за екскурзовода. Пет минути ни бяха достатъчни, за да разберем, че на

110

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

всяка вещ виетнамците са способни да намерят предназначение, което на нас, обременените от регулации и процедури европейци, никога не би ни хрумнало. Изненадите тепърва предстояха. По пътя от летището към центъра на Ханой разбрахме, че градът се развива със скорост, на която местните власти едва смогват да отговорят с нужната инфраструктура. Тесни като изправени кибритени кутийки къщи изникват покрай булевардите всеки ден, за да приютят хилядите прииждащи за работа. За 100 години Ханой е израснал от селище с няколко десетки улици до мегаполис, в който понастоящем живеят

НАД 3 МИЛИОНА ДУШИ.

Всяка педя земя е безценна и се използва по най-оптималния начин. Градът е бил 4 века под китайско и повече от век под френско владичество, което е много забележимо по архитектурата на сградите. Най-известният символ на града е езерото Хоан Кием. Стара легенда разказва, че през XV в. техният бог изпратил на император Ле Тай То магически меч, с който да прогони китайците. След войната гигантска костенурка грабнала меча и се гмурнала в дълбините, за да го върне. Оттук идва и името Езерото на възстановения меч. Една от костенурките пазителки на меча била жива съвсем доскоро и се считало за голям късмет, ако успееш да я зърнеш. Ние нямахме този шанс, но пък видяхме не по-малко радваща душата гледка – група възрастни мъже и жени да практикуват Тай Чи на брега на езерото рано сутринта. Да танцуваш и спортуваш на открито тук е напълно нормално. Дори и ако си на 60 години.

ДЕЦАТА НА ВИЕТНАМ –

усмихнати, пъстри, щастливи, най-общителните на света! Където и да отидеш – в библиотека, музей или галерия, срещаш организирани групи деца. Посещението на културни обекти е изключително важна част от образованието във Виетнам, а обичта към родината се възпитава от най-ранна възраст. Гледайки с очите на майка, нямаше как да не ми направи впечатление колко дисциплинирани са тези деца. Хванати за ръчички, ходят, без да вдигат много шум, и при всяка поява на чужденец поздравяват с пискливи гласчета „Hi- hi“. Във Виетнам знаят как да залагат у децата гостоприемство и вежливост. Нашият гид ни каза, че виетнамците считат за свой дълг не само да образоват децата си, но и да възпитат у тях толкова силно родолюбие, че да се завръщат у дома, където и по света да са учили. Едно от обясненията за виетнамското икономическо чудо е именно огромният брой образовани на Запад млади хора, които сега работят в администрацията и големите местни корпорации.

УЛИЦИТЕ НА ХАНОЙ – СЪРВАЙВЪР В РЕАЛНО ВРЕМЕ

ЮНЕСКО го включва в списъка на световното наследство. Покрай 120-километровата крайбрежна ивица, на площ от 1553 кв. км са пръснати около 3000 покрити с плътна джунгла островчета, самотни скали и коралови рифове. „Едва” 989 от тях имат имена. В превод Халонг означава

ЗАЛИВА НА СПУСКАЩИЯ СЕ ДРАКОН.

Според легендата, когато местните жители се сражавали с китайските завоеватели, боговете изпратили семейство дракони да защитят земите им. Драконите започнали да бълват скъпоценни камъни, които се превръщали в островчета, и така образували преграда. Благодарение на нея местните жители успели да защитят земята си, на която после основали държава с името Виетнам. В началото на март заливът е обгърнат от бледосива мъгла, сред която скалите изглеждат още по-студено зелени и строги. За да се разходим сред тях, трябваше да се качим на корабче-джонга. Посрещна ни дъжд от розови листенца, които усмихната виетнамка посипваше върху главите ни, докато се изкачвахме по вита дървена стълба до втория етаж. Разбрахме, че това е традиция и няма нищо общо с присъствието на борда на група жени от Страната на розите. На джонгата не ни липсваше нищо. Имаше и масажистки, и маникюристки, и фризьор… Всичко, за да бъдеш в съзвучие с невероятната красота наоколо. Нямахме търпение да тръгнем на разходка из залива с малките дървени лодки, които ни очакваха. Накацахме ги като шумно ято, но след няколко минути гледката ни опияни и замлъкнахме, вперили поглед в безкрайността на водата. Всяка от нас бе отлетяла нанякъде, следвайки мечтите си. Към реалността ни връщаха само плясъкът на греблата, крясъкът на обезпокоените маймуни и величественият полет на двойка скални орли. В Халонг Бей живот е имало още 18 хиляди години преди новата ера. Днес в плаващи къщички тук живеят около 1000 души, които се изхранват от риболов. В рибарското селище няма ток, радио и телевизия, но пък от прозорците надничат деца с киндъл и електронни игри в ръка. Да, за технологиите няма граници. Вечерта в Халонг Бей настъпва бавно. Денят не се предава лесно, но и нощта не бърза да потопи в мастилена прегръдка хилядите островчета. Стоях на палубата и гледах как мракът се търкулваше между скалите и сякаш с невидима ръка запалваше хилядите светлинки по палубите на акостиралите наоколо корабчета. Казват, че сред островите на Халонг Бей без компас ще се изгуби и най-опитният мореплавател. Когато настъпи нощта, разбрах, че толкова, колкото ти е необходим компас, толкова ненужен тук ти е часовник. Едва ли има друго място на света, където така осезаемо да се докоснеш до всички измерения

За всеки чужденец пресичането на коя да е улица в този град е открит урок по оцеляване. Настървените като черни мравки мотоциклети не спират нито за миг. Може някъде да има светофари и пешеходни пътеки, но в Стария град аз поне не ги видях. За да пресечеш улица, трябва да се движиш по платното сантиметър по сантиметър. Профучаващите мотоциклети те заобикалят на по-малко от педя разстояние и когато най-сетне стъпиш на отсрещния тротоар, изпитваш огромно облекчение – пъплейки сред прелитащите мотори, си изплатил всичките си земни грехове. И така – щастлив и пречистен, вече си готов за нещо ново и още по-интересно. Какво по-вълнуващо от пътешествие в залива Халонг! Халонг Бей е сред най-красивите места на Земята и неслучайно е обявен за едно от седемте чудеса на природата. През 2000 г.

111

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

Мостът в Дананг е дълъг 666 м и струва 80 млн. долара

на думата безвремие. Имаш чувството, че заедно с непомръдващите корабчета върху спокойната като огледало вода е седнало и времето. На сутринта се събуждаш с усещането, че животът ти започва отначало и че ще наваксаш всеки пропуснат досега миг на щастие. Когато тръгнахме обратно към брега, имах чувството, че съм била на друга планета, че необятната морска шир е погълнала всеки лош спомен и емоция. Че някъде там, сред скалите, оставих завинаги своя вроден песимизъм и вече гледам на света с други очи.

ДОБРОТА, ДОБРОТА И ПАК…ДОБРОТА

Да отидеш във Виетнам и да не си купиш чай, е повече от голям пропуск. Гидът, който бе готов да изпълни всякакви подобни желания, ни заведе в едно приятно, но непретенциозно място, което за наше учудване отвън приличаше на склад за мраморни статуи. Оказа се, че това е общинска кооперация за хора с увреждания, които получават процент от цената на изработеното от тях изделие. Тук се правеха какви ли не неща – мраморни сувенири, ръчно бродирани гоблени, дрехи от коприна и дори бижута. Естествено, най-силно ни привлече секторът за продажба на скъпоценни камъни. Никога не бях виждала толкова диаманти, рубини, изумруди, цитрини, аметисти, топази и аквамарини на едно място… Липсваше само редкият александрит, за който ме запалиха в Altinbas в София. И тъй както спряхме за чай, всички се оказахме залепени за витрините с бижута. Без никакъв проблем ни дадоха да видим рубин, който струваше 30 000 долара, като ни изнесоха и безценна лекция за разликата между полускъпоценния естествен червен шпинел и рубина.

а а

е т с е с , .

ХОЙ АН – С МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО.

След отключилата много мечти среща със скъпоценните камъни несъмнено имахме нужда от връщане към реалността. Няма поподходящо място за това от град Хой Ан, в който времето сякаш е спряло. Градът е под закрилата на ЮНЕСКО и е едно от най-популярните

112

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

туристически места във Виетнам. Тук няма автомобили. Срещу 5-6 долара можеш да наемеш рикша за 1 час, с която да се разходиш по тесните калдъръмени улички, които лъкатушат сред боядисаните в ярки, топли цветове къщи и магазинчета.

САЙГОН

В Сайгон попаднахме в един коренно различен от Северен Виетнам свят. Широки и озеленени улици и булеварди. Модерни над 50-етажни сгради, кафенета, ресторанти и присъствие на бутици от всички световни марки... Тук има Louis Vuiton, Dior, CHANEL, дори монобранд бутик на Hermes! В Сайгон има нощни клубове, които са в списъка на най-добрите в света. Тук е напълно възможно да срещнете някой милиардер и абсолютно невъзможно да отгатнете, че е такъв, по външния му вид. Това е един модерен и динамичен град, който за разлика от много други мегаполиси те покорява с липсата на всякаква претенция да бъде такъв. Последната вечер във Виетнам прекарахме на корабче по река Сейгон под звуците на оркестър, който редуваше английски и руски шлагери. Къде другаде, ако не тук „Калинка моя“ може да се прелее толкова красиво в Let It Be.

ДА СИ БЪЛГАРИН ВЪВ ВИЕТНАМ

Където и да отидохме – Ханой, Хю Е, Дананг, Сайгон – навсякъде се намираше човек, който да ни спре и попита дали не идваме от България. Десетки хиляди са виетнамците, които са учили в България по времето на социализма. Срещнахме много възрастни лекари, инженери и агрономи, завършили у нас. Понякога ни спираха и по-млади хора, които разпознаваха езика ни, защото са го чували от устата на родителите си. Всички искаха да се снимат с нас. Наистина е вълнуващо да усетиш обичта към България, предавана от поколение на поколение в толкова далечна страна. Да, Виетнам ни обича!

НЕПОДПРАВЕНАТА АФРИКА

П

ървия път, когато потеглих сама за Африка, близките ми едва не завиха на умряло. Е, видяха, че не само се върнах жива и здрава от Кения, ами бях напълнила цял терабайт памет със снимки и видео, та при второто ми пътуване воят бе значително по-приглушен. Всъщност, ако дамата не е отявлен екстремист, който държи да скита далеч извън утъпканите туристически пътеки, в Африка не я грози никаква опасност. Стига да не забравя, че очарователните големи котки от Animal Planet и още по-приятелски настроените

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ – ЕДНА ЖЕНА, ЕДНА КАМЕРА И НИКАКВА ПУШКА…

Магдалена Гигова слончета са такива само в телевизора. В резерватите дивите животни са наистина диви и затова трябва да се следват примерно правилата на рейнджърите. Останалото са дивни гледки, величествени пейзажи и инвестиция в спомени. А на онези, които се чудят как може човек без „другарче“ да броди по чужди страни, ще кажа, че през увеличителното стъкло на самотата светът изглежда по-бистър, детайлен и дружелюбен.

„БУТИКОВИТЕ“ ПАРКОВЕ НА БОТСВАНА

Най-популярните посоки за фотосафари на Черния континент са Кения, Танзания и Южна Африка. Българите тепърва ще откриват неподправения чар на Ботсвана, чийто релеф прелива от резерват в резерват. Там толкова държат на опазването на природата си, че изражението на иначе любезните местни мигом се променя, щом чуят думата „лов“. Защото се отнасят с уважение към животните и не ги превръщат в атракция, а посетителите ги виждат в естествената им среда.

114

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

Ботсвана е истинската Африка, в която се лети от парк на парк с малки частни самолети. Основните национални резервати са три и щом минеш под арката на входовете им, влизаш в дивото. Във всеки от тях има максимум по две лоджи с не повече от 10 стаи, което силно ограничава бройката на туристите и придава „бутиково“ звучене на фотосафарито. Макар да са отдалечени на едва 40 минути полет един от друг, трите парка на Ботсвана са коренно различни – от типичния пустинен пейзаж с протегнати към небето ръце на сухите дървета до тучна зеленина с изобилие от цветя или типична савана. Северна Ботсвана е едно от малкото останали места, където оцелява застрашеното африканско диво куче. Срещат се синьо Гну и различни видове антилопи. В националния парк Чоубе (11 000 кв. км) е най-голямата концентрация в света на африкански слонове. Посещението в Савуте и Мореми е за ценители на природата, избягали от туристическата масовка, при която десетки джипове се стичат, за да снимат отегчен лъв или жираф. За онези, които бърчат нос, че истински дивото означава несгоди, нека уточня – в лоджите екологията е прегърнала удобството, съчетано със сърцат персонал, басейн и all inclusive.

ВОДОПАДИТЕ ВИКТОРИЯ – 5 МЛН. ЛИТРА В СЕКУНДА

Между Замбия и Зимбабве, на река Замбези, се намира едно от съвременните чудеса на света – водопадите Виктория. Да сте наблизо и да не отидете дотам си е углавно престъпление! Величествената

гледка напълно отговаря на африканското си име „Моси-оа-Туниа“ – или „Гърмящ дим“ на езика на племето кололо. Могъщата река Замбези падайки, образува водна завеса дълга почти 2 км. През дъждовния период всяка секунда тук се изливат 5 млн. литра. Водопадът, кръстен от изследователя Дейвид Ливингстън на британската кралица Виктория, е толкова завладяващ, че ненапразно е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО.

НАМИБИЯ – ПОЕЗИЯТА НА ПУСТИНЯТА И ОКЕАНА

Страната е била немска колония и ненапразно � казват „Германия в Африка“. В столицата Виндхук може да се видят лютеранска църква, форт и три замъка от XIX век в неоготически стил. Но кой би отишъл в Африка заради тях, при положение че в Намибия се сблъскват две стихии – пустинята и океанът.

Незабравимо е фотосафарито в парка Етоша – в превод от езика на народа овамба „голямо бяло място“, напомнящо марсиански пейзаж. Кънтящата тишина се нарушава само от крясъка на птица. Но близо до езерото се появяват слонове, жирафи, черни носорози, лъвове... Пустинята Намиб е една от най-старите на земята. Тя поразява с обветрените от бурите скали, с живописните каньони, огромните набраздени дюни и китните оазиси. По-стар от нея е само каньонът Фиш-ривър, образувал се в резултат на гигантска тектонична активност преди 150 млн. години.

ОТ ИСКРЯЩО БЕЛИТЕ ПЛАЖОВЕ ДО СНЕГА НА КИЛИМАНДЖАРО

Танзания и Занзибар са „очаквано добра комбинация“ за двуседмичен отдих. Остава само да изберете дали първо да съберете сили на някой от 25-те снежнобели плажа с тюркоазена вода на Занзибар и после да тръгнете на фотосафари из резерватите на Танзания, или обратното. Според „Конде нест“ необитаемият занзибарски остров Мнемба е едно от най-романтичните места на планетата, любимо на Шарън Стоун, Бил Гейтс, Майкъл Дъглас и Наоми Кембъл. Невероятните природни комплекси, 12-те национални парка, 13-те резервата и 38-те природозащитени територии осигуряват на Танзания славата на едно от най-добрите места в света за екотуризъм.

НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ Е ЧУВАЛ ЗА НГОРО-НГОРО ИЛИ ЗА СЕРЕНГЕТИ

Първият резерват е недалеч от границата с Кения и представлява огромен кратер с дълбочина 600 м. Планината около него се е родила от избухването на вулкан преди 2.5 млн. години. На дъното му се намират соленото езеро Магади и водопадите Мунго. В самия кратер с площ 264 кв. км се срещат копитни и тревопасни, но също така лъвове, леопарди, хиени, хипопотами... Тук зимуват и много прелетни птици от Европа. Присъствието на двуроги носорози, гепарди и африкански слонове дава на Нгоро-Нгоро официалния статут на Международен биосферен резерват. Серенгети (според местно наречие – „безкрайни равнини“) е най-известният национален парк в Танзания. Тук може да се потопите в онази Източна Африка, съществувала преди появата на белия човек. По неизбродимите пространства шестват 4.5 млн.

115

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

копитни в търсене на храна. Серенгети се смята за едно от найдобрите места за наблюдение на повече от 35 вида бозайници, вкл. „голямата петорка“ (слон, носорог, лъв, леопард и бивол). Плюс повече от 500 вида птици и над 350 пълзящи. Спящият вулкан Килиманджаро (5895 м, в превод – „блестяща планина“) е най-високият и единствен заснежен връх в Африка. Националният парк Аруша лежи между Килиманджаро и планината Меру (4556 м). Той покорява с броеницата от езера и с растенията, които може да се видят единствено там, с кедровите си гори и типично алпийските ливади.

ЮЖНА АФРИКА – МЕЖДУ КРЮГЕР ПАРК И ВИНЕН ТУР С ПИНГВИНИ

„Класиката в жанра“ за Южна Африка е Крюгер парк, вторият по големина резерват за защитени видове в Африка. Той се простира на 19 485 кв. км, с огромно разнообразие от флора и фауна. В него на свобода живеят над 517 вида птици, 114 вида влечуги, включително черна мамба, 3000 крокодила, както и множество риби. В Крюгер има повече разновидности едри бозайници от всеки друг парк в Африка. Популацията на слонове там е близо 20 000, а резерватът приютява и африкански диви свине, за които се смята, че са общо 400 в цяла Южна Африка. Плюс лъвове, бизони, леопарди, бели носорози и др. Те живеят в затворена екосистема и служителите не правят нищо, освен да ги охраняват. В Крюгер се влиза през девет входа, които водят до т.нар. лоджи за нощувка – 21 на брой. Територията е толкова огромна, че изследването на деветте туристически маршрута понякога може да продължи с дни. Ако престоят ви е кратък и сте в Йоханесбург, еднодневна алтернатива е Пиланесберг парк. В случай че сте с деца, за препоръчване е някой от многото Lions паркове, където малчуганите галят опитомени лъвчета-бебета. По-аристократичният Кейптаун предлага колониална архитектура, винени турове и близка среща с пингвини, тюлени и китове. Задължително е да се „разпишете“ и на нос Добра надежда – най-крайната точка на африканския континент.

116

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ПО СЛЕДИТЕ НА „ПРИЗРАК И МРАК“ В ПРАРОДИНАТА НА ОБАМА

Откакто Барак Обама седна в Овалния кабинет, местата за посещение в Кения се увеличиха с още едно – селото, откъдето са корените му. Съмнителното удоволствие да срещнете негова пралеля или вуйчо обаче се измества от безбройните възможности за фотосафари – в Масай-Мара, Амбосели, Цаво, Маунт-Кения, Самбуру... А след двата холивудски хита за лъвовете убийци Призрак и Мрак, туристически обект е дори влаковата линия МомбасаНайроби. Националният парк Масай-Мара е разположен на височина 1650 м. От юли до септември може да се наблюдава миграцията на милиони антилопи, които отиват да търсят храна в съседния резерват Серенгети. Край река Мара се срещат уникалните черни лъвове, а водите � буквално „врат“ от крокодили и хипопотами. На около 100 км от пристанищния град Момбаса е резерватът Цаво – 20 000 кв. км. Най-интересните места там са каньонът Нгулия, платото Йата, изворите Мзима и „психеделично“ червените слонове и зебри – пръстта на парка е червена като доматена супа и тя променя цвета на животните след всяка кална баня. Или ето поредния пример за това, как Африка е истински пир за сетивата…

Сафари в Ботсвана с посещение на Зимбабве водопада Виктория 3180 евро /7 нощувки в луксозни лоджи, All inclusive/

Сафари в Намибия 3140 евро /7 нощувки в луксозни лоджи, All inclusive/

Южна Африка и сафари в Намибия 3490 евро /9 нощувки в луксозни лоджи, All inclusive/

Почивка на о-в Занзибар и сафари в Танзания 1760 евро /7 нощувки на о-в Занзибар и 2 нощувки в луксозни лоджи/

Сафари в Кения, Танзания и почивка на о-в Занзибар 2960 евро /8 нощувки в луксозни лоджи и 3 нощувки на о-в Занзибар/

Почивка на о-в Занзибар От 450 евро /7 нощувки със закуски/

Сафари в Кения и Танзания 2660 евро /8 нощувки в луксозни лоджи, All inclusive/

Южна Африка, Сафари в Ботсвана с посещение на Зимбабве – водопада Виктория 2860 евро /8 нощувки, фиксирана дата 21.10.2016, с включен самолетен билет и летищни такси/

0700 1 60 90 www.globaltravel.bg PANTONE 633C София, бул. „Патриарх Евтимий“ 27

Открийте Африка с Global Travel

НЕПОСИЛНАТА КРАСОТА НА

АВСТРАЛИЯ

П

ътуванията са голямата истинска любов на моя живот. Винаги съм смятала, че те си струват всички жертви. В обичта си към пътешествията съм лоялна и постоянна, макар често да не съм такава в останалите прояви на любов. Никога не съм мечтала да посетя Австралия. Винаги ми е изглеждала далечна, непозната, дори нереална. Допреди няколко години, когато гледах клипче от зарята над моста и операта в Сидни в новогодишната нощ. Тогава сърцето ми запрепуска с всичка сила, препъна се и падна по лице! Веднага включих Австралия в списъка ми с мечтани дестинации. И зачаках моментът сам да ме намери. Така и стана. Декември 2015 г. получих покана от приятелка, която живее в Мелбърн от 19 години – искаше да � отида на гости. Потвърдих веднага.

ПО-БАВНО СИ ИЗБИРАМ ДЕСЕРТ В ЗАВЕДЕНИЕ,

но когато знам, че е било писано нещо да се случи, нищо не може да го спре. Преброих парите и си купих билет. Точно толкова просто беше. На 17 март, с полет през Белград и Абу Даби, тръгнах към Мелбърн в добро здраве и настроение. За първи път пътувах сама някъде, а ме чакаха дълги часове във въздуха. Стресът от летенето в самолет не е само на психическо равнище. Кожата преживява шок по време на всеки полет. Тя се дехидратира почти със скоростта на летене. И това е така поради факта, че

118

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

ЕДНО МЯСТО, СЛЕД КОЕТО ОБИЧАШ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЖИВОТА СИ Даниела Савова процентът на влажност на въздуха в самолета е много нисък. Нивото на влажността в салона за пътници приближава 8%, при нормални стойности от около 50%. Когато слязох на летището в Абу Даби, бях прекарала вече общо около 7 часа в самолета, кожата на лицето ми беше суха като тебешир, а очите ме боляха, все едно някой ми е хвърлил шепа пясък. А тепърва ми предстоеше най-дългият полет, този от Абу Даби до Мелбърн – цели 15 часа! Но

ВСЯКА ЦЕНА СИ ЗАСЛУЖАВА АВСТРАЛИЯ,

повярвайте ми. Бих изтърпяла още сто пъти по толкова, за да вкуся отново от онзи рай. Краят на света и истинският Едем за мен! „Australia. It’s a bloody long way“. Това видях да пише на една чаша за сувенири няколко дни по-късно. Но мога да ви уверя, с цялата категоричност на света, че Австралия, макар и много далеч от България, си струва да бъде видяна. Пак и пак. Това е страна на контрастите – огромните и охолни градове са разположени в близост до дивата природа. И въпреки всички неудобства бих минала този път отново, без да се замисля и за секунда. Австралия безспорно представлява рай за туристите, предлагащ колекция от най-добрите творения на природата, достойни за преклонение девствени плажове, величествени планини и обширни

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

паркове. Природата е смесена с модерната градска култура и архитектура, представена от едно наистина дружелюбно и гостоприемно население. В Австралия можете да се насладите както на удобствата на мегаполисите, така и да се отдадете на приключенска обиколка сред природните красоти. Още докато слизах от самолета, ми направи впечатление небето. Никога и никъде не съм виждала по-голямо,

Жп гарата Flinders Street Station в Мелбърн

ПО-СИНЬО И ПО-БЛИЗКО НЕБЕ.

Много е особено. И облаците са различни. Изгревите и залезите трудно се преживяват. По принцип всеки човек реагира добре на красотата, но мен ме смущаваше в началото. Не знаех какво да я правя. Да � се възхищавам, да � се радвам, да я снимам, да ме е страх, че залезът е червен като артериална кръв и може всеки момент да изригне като вулкан? В следващите седмици видях такива еликсири за сетивата, че категорията „красота“ се превърна в неизменна част от живота ми. Разглезих се прекалено много. След Австралия вече трудно мога да се впечатля от гледка или природа...

МЕЛБЪРН

Той е най-големият град на австралийския щат Виктория и вторият по големина в Австралия (след Сидни), с население от около 4 милиона души. Четири години е определян за най-добрия град за живеене в света. Макар и да е втори по значимост на континента, дълги години Мелбърн е бил най-богат от всички градове тук. Той става популярен с прословутата златна треска – именно там

е открито най-голямото парче самородно злато, намирано някога. Всъщност се оказва, че златото в недрата на щата Виктория е много помалко, отколкото мислели всички. Друго подобно парче злато така и не било намерено, но то се оказало достатъчно, за да предизвика вълна от емигранти от Европа, жадни за бързо забогатяване. Днес Мелбърн привлича с многобройните галерии, театри, ресторанти, магазини и с европейския дух, който носи. Градът е и много зелен – почти една трета от площта му е заета от паркове,

119

Т Р И Ж Е Н И Н А П ЪТ

Пристанището в Сидни, с изглед към операта

градини и отворени пространства, в които се оказва, че има само по няколко човека и можеш да снимаш на спокойствие без непознати хора в кадъра. С брегова линия от 50 000 километра и само 2.6 души на квадратен километър, Австралия се счита за една от най-слабо населените държави в света. Абсолютен антипод на неспокойната, шумна, мръсна, пръскаща се по шевовете Европа. Навсякъде тук имах чувството, че е някакъв национален празник и всички хора са заминали извън града. Дишах! Още първия ден се разходихме по южния бряг на река Яра, който е пешеходна зона, опасана с кафенета, ресторанти, молове, казино. Направихме и обиколка на парковете и градините, обкръжаващи центъра на града. Любопитна подробност е, че след Атина Мелбърн е второто място с най-голям брой гръцко население в света. Той е и градът с най-добре развитата трамвайна мрежа. Дори Лисабон, Виена и Будапеща не могат да се мерят с него. Освен с трамваите си Мелбърн прилича и по други неща на градовете от Европа. Едно от тях е, че ще откриете множество павирани малки улички с кокетни кафенета и заведения. Вероятно най-популярната сграда, носеща европейско очарование, е жп гарата Flinders Street Station, която е културната емблема на Мелбърн, често изобразявана на туристическите картички и сувенири. Часовникът на фасадата � е популярно място за срещи.

СИДНИ

Там кацнах една дъждовна вечер. Посрещнаха ме. Помолих веднага да ме заведат при операта. Слязох от колата и една от най-красивите сгради на XX век, построена през 1960 г., с отлична акустика, 1000 помещения и покрив, тежащ 160 000 тона, стоеше там с царствена самоувереност, цялата окъпана в светлини. Душата ми стана прозрачна и се издигна два метра над земята. Стана ми лошо от емоция. Отстъпих няколко стъпки. Бях зашеметена. Започнах да плача, въпреки че ме лазеха весели тръпки по цялото тяло. Исках да я гледам, докато очите ми изтекат. Аз бях в Сидни! А сградата на операта беше съвършена. Като опакована с луксозна подаръчна хартия и поразяваща като ярка светкавица. През нощта не мигнах. Загасих лампата, пъхнах едната си ръка под възглавницата и се втренчих в мрака. Цяла нощ не спря да вали, сутринта също. Беше 25 градуса и много, много влажно. Излязохме.

120

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Дъждът се засилваше. Стана буря. Истинско естетическо пиршество. Когато видях сърдития океан, помислих, че участвам в някакъв вид чудо. Някои неща човек знае със сърцето, а също и с въображението си. Ако не бяха те – сърцето и въображението, светът щеше да бъде пусто и безнадеждно място. А може би нямаше да го има. Това беше първата ми среща с океана. Тя не се забравя никога. Оставаш сам с тежките и сиви вълни. Разбираш много неща за себе си. Задаваш си въпроси. Всяка вълна се надигаше и напомняше кон, който се готви да прескочи страшно висока ограда. Това беше най-голямата свобода, която съм осъзнавала. Наблюдавах гневните изблици на океана и за първи път през живота ми си казах, че сигурно съм правила добри неща досега, щом Господ ме награждава да изпитам това щастие. Имаше някаква ужасна грация в движението на вълните, която истински ме порази. Иначе Сидни е един сравнително спокоен град, чийто живот се развива в пристанището Darling Harbour – предпочитано място за отдих и развлечения на местното население. Возих се на ферибот и се насладих максимално на гледката към операта и моста на пристанището. Три дни прекарах основно в района на операта. С чаша розе в бистрото под сградата � на залез-слънце, придружено с най-вкусната пица с драперии от прошуто като фин дантелен воал, аз надменно се присмивах на всяка друга представа за добро прекарване. Влюбих се в Австралия. Обичам живота си още повече. И цялото изобилие от цветове, което съпътстваше дните ми до края на престоя, не може да бъде описано на броени страници. То трябва да бъде преживяно. И всеки да открие своята магия.

121

СТАНЕТЕ ОТКРИВАТЕЛИ

БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК НА 6 КОНТИНЕНТА

Защо да се качвате на западналия „Ориент експрес“, по-добре си резервирайте купе от „Махараджа експрес“ и обиколете Раджастан с истински дворец на колела! Вижте Херкулан вместо Помпей, арената в Пула, вместо Колизеума в Рим и ще си спестите опашки, пари, разочарования, съветват авторите на „1000 малко известни места, които да посетите“ („Книгомания“). Най-популярното не е непременно най-интересното – тази великолепна книга защитава тезата на 336 богато илюстрирани страници, от които дъхът ви ще спре и ще ви се прииска веднага да стегнете раниците.

НАДЯЖДАНЕ С ОМАРИ, ТАНЦИ С НОЖОВЕ, ТЪРКАЛЯНЕ ПО ВУЛКАН И СЪСТЕЗАНИЕ С ЛОДКИ ОТ БИРЕНИ КУТИЙКИ СА САМО ЧАСТ ОТ ЗАБАВЛЕНИЯТА, С КОИТО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ ВАКАНЦИЯТА НЕЗАБРАВИМА. Ирина Вагалинска

Н

ищо не разпалва въображението така, както любовна история на екзотичен фон. Тъкмо затова „Вирът“ на Съмърсет Моъм е накарал милиони да мечтаят за Самоа – и особено за онова омайно място на две мили от Апия, където се гмурка Етел, тропическата русалка от най-популярния разказ на британския класик. Романтичната атмосфера на Апия още може да се усети по всяко време на годината, но най-интересно там е през последната седмица на август – тогава започва фестивалът Теуила. След надпреварата с лодки и танците с ножове

122

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

идва кулминацията – парадът на цветята и коронясването на Мис Самоа, избрана сред стотици красавици от архипелага. Откъде знам това ли? Вече няма нужда от досадно ровене в интернет, защото информацията за най-вихрените фиести, най-необичайните ритуали и най-забавните състезания на 6 континента е събрана в

„501 ПРАЗНИЧНИ СЪБИТИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ“ („КНИГОМАНИЯ“). Тогава защо да умирате от скука на плажа и това лято, вместо да преживеете незабравима ваканция? В началото на август започва екстремното камилско дерби в Маралал, Кения: 42-километров маратон през сух

КНИГОМАНИЯ

пущинак за професионалисти и 10-километров – за начинаещи. По същото време в Рокланд, САЩ, тече надяждане с евтини омари. По това време на годината те са с крехки черупки и не издържат пътя до ресторантите в Бостън и Ню Йорк, затова ги варят на място в огромен казан и ги продават на цената на хамбургер с условието клиентът да се пробва да върви „по вода“: 50 люлеещи се на пристанището щайги от омари чакат някой да подобри рекорда от 3000 преминавания без падане в океана. За зрелищно използване на опаковките са помислили и в Дарвин, Австралия – на плажа Миндил всяко лято организират регата с лодки от бирени кутийки, а на другия край на света, в Балтис Ширале, Индия, август е месецът на Нага панчами (Празникът на змиите). Моделират ги от глина или тесто, ловят ги живи и ги пазят в гърнета, които поклонници от цяла Индия носят върху главите си до

ХРАМА НА БОГИНЯТА ЗМИЯ АМБА МАТА

в село Балтис Ширале. Там пускат кобрите, поръсват ги с цветни листенца, свирят им с флейти и им поднасят мляко и мед, преди да ги приберат за обратния път. По същото време в Бриджтаун, Барбадос, празнуват края на рязането на захарната тръстика без опасни животни, но също с музика и танци. А най-хубавото е, че не е задължително да се пътува надалеч за екзотични преживявания – и

в Европа ги има предостатъчно. Фестивалът в първата събота и неделя на август в Хеймаей, най-големият от островите Вестман в Исландия, включва не само пеене и пиене, а и търкаляне вкупом по кратера на изгаснал вулкан. През същия месец се провеждат Провинциалните игри на баските в Билбао, в които влизат състезания между мъже по въртене на 100-килограмова топка около врата и между жени по бързо рязане с трион. Шампионатът по плуване в блато с шнорхел край Ланутрид Уелс в Обединеното кралство от 20 години привлича смелчаци, готови да се потопят в мътилката за две дължини по 50 м. Но като че най-странната лятна надпревара е в Сонкаярви, Финландия – Световно първенство по носене на съпруги. Всъщност състезателите може и да не са женени – достъпът е свободен за всяко момиче над 17, ако се намери желаещ да го пренесе на гръб по маршрута от 253,5 м с препятствия. Победителят взима толкова бира, колкото тежи „съпругата“.

ПО СТЪПКИТЕ НА ХЕМИНГУЕЙ И ШАРЛОТ БРОНТЕ Не са много местата по света, където може да се почувствате и пътешественици във времето. Едно от тях е национален парк „Районът на върховете“ западно от Шефилд, Великобритания – разходка там ще ви върне в първата половина на XIX век, когато Шарлот Бронте е живяла във викариата на Хедърсейдж и е описала околностите в романа си „Джейн Еър“. „101 места за бягство сред природата“ („Книгомания“) подсеща и за други запазени от масовия туризъм красоти. Включително любимите на Хемингуей африкански савани и някои почти девствени европейски плажове в замяна на баналния all inclusive.

ОЩЕ ЗА ЛУКСОЗНИТЕ И БОГАТО ИЛЮСТРИРАНИ ИЗДАНИЯ НА „КНИГОМАНИЯ“ – НА WWW.KNIGOMANIA.BG

123

С АРОМАТ НА ЛИПА ВМЕСТО НА ПУКАНКИ СТАРА ЗАГОРА Е НАПЪТ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДНА ОТ СТОЛИЦИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО. И ИМА ЗАЩО. ВЕЧЕ 4 ГОДИНИ ТУК СЕ ПРОВЕЖДА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ЗА НЕЗАВИСИМО КИНО „ЗЛАТНАТА ЛИПА“.

К

Андреа Пунчева

иносалоните бълват такъв обем американски филми, че се налага да попадна по случайност на френски или испански, за да се почудя защо не ги гледам по-често. По същия начин след уикенд в планината, докато разтоварвах багажа от колата, се запитах защо толкова рядко излизам от София. Явно хубавите истории, които си струва после да се разказват, се раждат именно от моментите, когато живеем извън всекидневието си.

124

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Такава една хубава история се заражда преди малко повече от 4 години в Стара Загора, чийто прякор – Градът на липите – дава името на международен фестивал за независимо кино. Директорът на феста „Златната липа“, режисьорът Магдалена Ралчева, казва, че за основна цел си поставя да популяризира европейското кино у нас, като всяка година се показват най-новите и интересни филми от различни страни на Стария континент. Събитието бяга надалеч от светлините на прожекторите и от суматохата на София, но същевременно

КИНО

СЛАГА СТАРА ЗАГОРА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛМОВА КАРТА.

Нелесна задача, която няма как да бъде изпълнена за четирите издания на фестивала, който от 2013 г. насам се провежда през май или юни, но поставените досега основи са впечатляващи. Кинофестът има амбицията да привлече не само български, но и световни актьори, режисьори, сценаристи и продуценти. Като Джанкарло Джанини, който участва в „Ханибал“ и е споделял една снимачна площадка с Даниел Крейг в две ленти за Джеймс Бонд. През 2014 г. обаче италианецът пристига в Стара Загора, където създателката на проекта Магдалена Ралчева му връчва награда. И понеже успехът се измерва по-добре с човешкия фактор, отколкото в пари, ето няколко интересни факта. От една страна, събитието вече придобива тежест сред киносредите у нас и това личи от броя на знаменитостите в Града на липите всяка пролет. Вече 4 години идват най-знаковите ни актьори, както и все повече лица от чуждите филми, показани тук. Владо Пенев, Александра Сърчаджиева, Мартина Вачкова, Иван Ласкин, Любен Чаталов, Мария Статулова, Васил Михайлов и още много от звездните актьори на България бяха част от церемонията по закриване на фестивала „Златната липа“ 2016. Освен това за стойността на проекта свидетелства все поголямата публика, която го посещава. Не на последно място, личи искрената емоция на старозагорчани, които споделят радостта си от това, че кинофестивалът се провежда именно в техния град. Положителната реакция е факт, който се усеща първо от атмосферата на „Златната липа“ и достига чак до дебрите на интернет, където по традиция хвалебствените коментари са рядкост. Фестивалът раздава 5 награди всяка година, като в карето

отстрани са отбелязани победителите в последното издание, което се проведе от 28 май до 1 юни. В тон с фурора, който предизвика „Spotlight” (с общо 113 победи и 124 номинации от различни филмови асоциации) с документалния си разказ за репортерско разследване, призът „Златната липа“ в категорията за най-добър филм отиде при произведение с много сходна тематика. Датският „Идеалистът“ разказва за журналисти в търсене на истината за инцидент, за който смятат, че е потулена катастрофа с американски бомбардировач с ядрени бойни глави около Гренландия. „Това е лента, която спокойно може да конкурира получилия „Оскар“ за най-добър филм тази година „Spotlight“, в който също се разказва за журналистическо разследване“, каза при връчването на наградата председателят на журито Костадин Бонев. Освен четирите приза за съвременно европейско независимо кино – сред които има и български филм –

„ЗЛАТНАТА ЛИПА“ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС ПОЛУЧИ ТАТЯНА ЛОЛОВА,

примата на киното и театъра. Пред PREMIUM Lifestyle организаторът на фестивала Магдалена Ралчева сподели, че за първи път в 4-годишната история на проекта вижда такава радост, изписана на лицето на награден. „Сякаш дори и на тази възраст у Татяна Лолова живее малко момиченце, което искрено се радва. Парадоксът е, че големите корифеи едно време не са � предричали голям успех, а тя е най-изумителната ни актриса. Толкова е витална: освен че играе в киното, тя е и на театралната сцена, има и моноспектакъл. За нас беше страхотна чест, че прие наградата“. Догодина фестивалът „Златната липа“ ще празнува юбилейното си пето издание. НАГРАДИ В „ЗЛАТНАТА ЛИПА“ 2016

Кадър от „Идеалистът“ Главна мъжка роля: Мануел Рубай, Австрия („Грубер си отива“) Главна женска роля: Агрипина Стеклова, Русия („Инсайт/Сляпа любов“) Режисура: Ивайло Христов, България („Каръци“) Най-добър филм: „Идеалистът“, Дания Награда за цялостен принос към киното: Татяна Лолова

125

ВРЕМЕНАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ОСНОВНИТЕ АКЦЕНТИ НА FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2016

М

Мартина Захариева, Снимки: Financial Times Live

ислите, че знаете какво е лукс? Помислете пак.

Financial Times отговаря на този въпрос за 12-а поредна година, с традиционния вече форум FT Business of Luxury Summit. Тази година през май организаторите избраха Сан Франциско за град домакин на международното събитие и това съвсем не бе случайно. Акцентът на конференцията бе влиянието на технологиите и иновациите – как те трансформират луксозния сектор и докъде може да стигне въображението на творческите директори на големите „къщи“. Независимо дали говорим за нови потребители, нови комуникационни канали, нови валути, нови нива на луксозния бизнес и демократизирането му – наистина е необходимо да сме в крак с времето и да осъзнаваме, че нашето разбиране за лукс непрекъснато се трансформира. Това бе водещо в панелите, обобщени от темата на конференцията „Нови креативни синергии“.

ПЪРВИЯТ START UP

По традиция началният панел бе открит от една изключителна личност с вълнуващи постижения в своя бизнес сектор – Джеймс Кърли, президент на Levi’s. Присъединява се към компанията през 2012 г. и оттогава неуморно се грижи за стратегическата посока и развиването на бранда на глобално ниво. Джеймс Кърли разсмя аудиторията и я върна 50 години назад, като изпя кратък куплет от песен на Боб Дилън и акцентира върху посланието в нея, валидно и днес, през 2016 г., в духа на темата на конференцията: „По-добре да започнеш да плуваш, или ще потънеш като камък, защото времената се променят“.

126

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

И наистина промените и „плуването“ на Levi Strauss & Co. са модел за подражание – от компанията, произвеждаща работническо облекло от деним в периода 1853–1873 г., до луксозния международен бранд днес, който всички ние познаваме и носим. Джеймс Кърли сподели с вълнение: „Когато пристигнах тук на 4 юли 2012 г. сутринта, самолетът направи един заход над залива, а аз наблюдавах с вълнение Сан Франциско отвисоко. О, толкова много неща се случват в този град! Утре започвам работата си в Levi’s. Цял живот нося джинси Levi’s. С какво ще успея аз да допринеса за бъдещето на този иконичен бранд? Когато се вгледаш отвисоко в Силициевата долина, си даваш сметка, че толкова много неща може да се случат в Сан Франциско и че някои от брандовете, които използваме днес, само преди 10 години изобщо не са били измислени – Google, Facebook, Apple, Uber, Tesla, Airbnb. Замислих се: какво имаме ние – Levi’s е истински start up тук, в Сан Франциско. И ако можем по някакъв начин да направим позитивна връзка с иновативната култура на този град и наследството на бранда – това ще е отправната ми точка още от първия ден в компанията.“ Кърли разказа още как най-известният модел 501 се превръща в символ на мир и прогрес, а списание Time го определя за модния продукт на XX век. Често наричат тези джинси „униформата на прогреса от 1873 г. насам“. Първо са носени от работниците в мините за злато, след това от каубоите и от войниците, сетне достигат до Холивуд и музикалните среди, после са търсени от предприемачите, но с идването на новия век Levi’s по неясен начин изгубва това свое значение в обществото. И днес ни е странно как точно определят този бранд като част от луксозната индустрия.

ТЕНДЕНЦИИ

Джеймс Кърли ни посъветва да завъртим малко фокуса на калейдоскопа. „Ние сме много демократичен бранд с широк достъп. Разбираме, че преди да предоставиш този широк достъп, първо трябва да създадеш елемент на силен стремеж, на желание към бранда. Иначе принадлежиш на стандартния пазар на стоки от деним. Друго много важно нещо е да запазиш основната си същност – та ние сме измислили сините джинси! И ето го арогантното изявление на тази сутрин: Ние сме световният лидер в денима и след нас няма номер 2! А скромното изказване на сутринта е: ние сме световният лидер в денима, но има хиляди номер 2 компании след нас.“ Така този известен бранд с традиции от миналото гледа към иновациите в бъдещето. Разширява портфолиото си от предлагани продукти, за да заеме все по-голям дял от облеклата в гардероба на средностатистическия потребител. Ключов елемент, за да дефинираме един бранд като луксозен, е именно автентичността му. След това той заживява свой собствен живот и се развива през годините, воден от новостите и технологиите. Постепенно дънките стават нещо cool, превръщат се в символ на свободата. Всички помним историите от онези времена, в които близки и роднини търсят „специални връзки“, за да се сдобием тук, в България,

Джеймс Кърли, президент на Levi’s.

с чифт джинси. Издигнати бяха до едно специално ниво на желание, до средство за изразяване на нашата позиция и свободен дух. Точно това каза и Джеймс за заключение: „Луксът е състояние на духа, автентично себеизразяване.“

ТЯ – ПОТРЕБИТЕЛЯТ

Да дискутира по темата кой е новият потребител на луксозни стоки, организаторите бяха поканили Сара Кинлан от MasterCard Advisors. Тя разполага с преимуществото да има поглед над милиони транзакции и да знае къде хората харчат парите си и за какво точно ги харчат. Новият потребител е „тя“. Сара ни напомни, че 75% от транзакциите се извършват от дамите, а господата знаят, че решенията за останалите 25% отново са повлияни от жените. Неслучайно в своите коментари по време на конференцията главният изпълнителен директор на Diane von Furstenberg Studio LLC Паола Рива заключи: „Моята мисия за компанията е да поставя жената в центъра на всичко, което правим“.

Сара Кинлан ни разказа още, че „тя“ купува все по-малко дрехи и все повече такива, които са на намаление, а не за сезона. Данните й сочат, че американците харчат все по-малко за луксозни стоки и тази тенденция се наблюдава трайно от 2008 г. насам. В електронната търговия, транзакциите се покачват, но все още само 7.6% от продажбите в САЩ се извършват онлайн, а данните за Великобритания сочат 13%. 85% от потребителите използват мобилните си устройства при пазаруване, но по-скоро за проучване и информация и не за осъществяване на самото пазаруване. Интересно е, че в момента сме достигнали най-високите нива досега в историята на харчене към авиокомпаниите и се е появил и терминът „пазаруване при дестинацията“ (destination shopping). Летим все по-често и именно когато сме на ваканция, имаме времето и желанието да правим покупки. Брандовете определено трябва да вземат това под внимание при своите маркетинг и комуникационни стратегии.

КАКВО ЩЕ ПРЕЖИВЕЕШ

В следващия панел представители на някои известни брандове дискутираха как преживяването на потребителя в бутика трябва да бъде в синхрон с бранда и представянето му в дигиталния свят.

Tesla например позиционират своите представителства в търговски центрове, а не в специализирани автосалони: „Използваме нашите

Сара Кинлан, MasterCard Advisors

магазини, за да изненадаме и очароваме клиентите, да ги привлечем да влязат и да им разкажем нашата история“, каза Ганеш Сриватс, вицепрезидент продажби за Северна Америка. „Тук хората питат: „Какво е това електрически автомобил, как работи, какъв пробег има и как ще ми е от полза? Ние използваме търговските центрове, за да привлечем хората към нашата компания и да им предоставим страхотно образователно преживяване.“ Независимо за коя компания говорим, всички ще се съгласим, че преживяването по време на пазаруването трябва да ни впечатли и да ни задържи лоялни към бранда преди, по време и след покупката. Това с особена сила важи за така наречените Millennials (родените в периода 1980–2000 г.), които са интернет свързани и непрестанно онлайн. Те стават все по-значими за луксозната индустрия и при тях също наблюдаваме как „времената се променят“. Поддържането на връзката с тях и посрещането на бързо променящите им се нужди е предизвикателство, пред което е изправен всеки бранд. Луксозните – още повече.

127

ВСЕКИ ПОМАГА, КАКТО МОЖЕ НАЙ-ДОБРЕ ЛЕСНО Е ДА ПРОМЕНИШ ЧОВЕШКА СЪДБА. ТРЯБВА САМО МАЛКО КЪСМЕТ И МНОГО ЖЕЛАНИЕ. Севдалина Василева Снимки: Александър Каралеев

17

май, 2016 г. За мен датата ще остави ярък спомен – това е вечерта на Пролетния бал на Дамския форум в София. За пръв път присъствах на такова събиране не в позицията си на личност от бизнеса, а като човек, който работи за благотворителна организация – от името на фондация I CAN TOO. С тях се запознах преди около 2 години, когато в офиса ми пристигна писмо с молба за помощ за закупуване на специален уред за рехабилитация на деца с множествени увреждания. Момичетата от фондацията, Нели – основателката й, и Деси – нейна асистентка, ме впечатлиха от пръв поглед със своята прямота и отдаденост на идеята да помогнат на възможно най-много деца със специални нужди и техните семейства. Постигнали са толкова много за годините от основаването на I CAN TOO през 2006 г. – изграждане

130

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

и подкрепа на терапевтични центрове, помощ за семействата на 650 деца, привличане на над 300 известни личности като лицапосланици, разпознаваемост и мрежа от спомоществователи. През всичките тези години екипът на I CAN TOO работи, вдъхновен от вярата, че всяко дете има своето място и право на пълноценен живот на този свят. През последните няколко години I CAN TOO посвещава много усилия и инициативи на децата с аутизъм. Човек трудно си дава сметка за мащаба на този проблем, докато не попадне на някои данни от международната статистика, която гласи, че всяко 1 на 68 деца има проявления от аутистичния спектър. Макар че официална информация за това у нас до този момент няма, България не прави изключение. Добрата новина е, че чрез ранна диагностика, всеотдайна и последователна работа както в семейството, така и с

БЛ АГОТВОРИТЕЛНОСТ

Любезен домакин на събитието беше ресторант Porto Maltese

добри специалисти и терапевти тези деца имат шанс да подобрят състоянието си и да живеят един сравнително пълноценен живот.

I CAN TOO вярва в това и в края на 2015 г. откри център за деца с аутизъм „И НИЕ МОЖЕМ“ в гр. Пловдив. Към него фондацията създава Благотворителен фонд за подпомагане терапията на деца, чиито семейства са с ограничени финансови възможности. За да се случва всичко това обаче, са необходими средства. Увлечена от смисъла и благородството на това, което фондацията прави, и аз се включих да работя с тях. Така се озовах на подиума на пролетния бал на Дамския форум – от името на И АЗ МОГА, призовавайки силните жени на деня и техните партньори да дарят средства в подкрепа на децата на фондацията. Дамите ни посрещнаха с готовност, щедрост и съпричастност. В стилна обстановка сред елегантна и подбрана компания вечерта

беше извор на приповдигнато настроение, оживени разговори и споделено удоволствие от приятните мигове заедно. А когато едно такова събитие има мисията да подпомогне Благотворителния фонд на фондацията за терапии на деца с аутизъм, то се превръща в истински форум за добрина и щедрост. Мисията бе успешно изпълнена и доказа обединяващия дух на силните жени в България. Събрахме голяма сума в името на децата и тяхното по-добро бъдеще. Тази година И АЗ МОГА навършва 10 години. Постигнатото през тези години се дължи на ентусиазма и вярата на екипа, мотивиран да издържи на изпитанията и трудностите. Благодарение на солидарността на социалноотговорните хора у нас, каквито са приятелите ни от Дамския форум, можем да променим света към по-добро. Така, както МОЖЕМ най-добре: заедно. www.icantoo.eu | www.facebook.com/icantoofoundation

131

ФУТБОЛ

С ФРЕНСКИ ФИНЕС НА 10 ЮНИ ЦЯЛА ЕВРОПА И ВЕРОЯТНО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СВЕТА ГЛЕДАШЕ КЪМ ФРАНЦИЯ. СЪЩАТА ОНАЗИ ФРАНЦИЯ, КОЯТО ПРЕЖИВЯ 7 ЯНУАРИ И 13 НОЕМВРИ 2015 Г.

Н

о 10 юни беше различен. И слава Богу. Милиони зрители проследиха откриващата церемония на Европейското първенство по футбол – кратка, стилна, без излишна помпозност и с едно много семпло, но само на пръв поглед, послание: „Добре дошли във Франция“. Малко повече от половин година след терористичните атентати в Париж Франция посреща 24 европейски национални отбора (с 8 повече от всички предишни първенства), както и техните фенове от всички държави. И всички рискове, свързани с това. В продължение на един месец френските сили за сигурност са изправени пред едно от най-сериозните предизвикателства в съвременния свят.

132

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Емилия Колева

НАД 100 000 ЖАНДАРМЕРИСТИ,

военни и служители на реда, включително и агенти под прикритие, осигуряват безопасността на участниците и гостите на турнира. По 17 полицаи и двама агенти от елитните сили за сигурност се грижат за сигурността на всеки от 24те национални отбора. Летища, жп гари, стадиони, тренировъчни игрища и хотели и зоните около тях са под непрекъснатото наблюдение на полицейските служби. Френското правителство дори пусна приложение за смартфони, което сигнализира на потребителите за евентуални терористични атаки и ги насочва как да реагират в подобни случаи. За пореден път Франция демонстрира

на света защо именно там е сърцето на някои от най-специалните традиции, изкуство, мода, стил и изобщо отношение към живота и света. Защото се изправя пред предизвикателствата с финес, класа и достойнство, за да стане по-силна, поподготвена и по-вярна на себе си. На 10 юни, само няколко часа преди официалното откриване на първенството, над 100 отбрани гости успяха да усетят именно този дух във френската резиденция в София. Н. Пр. посланик Ксавие Лапер дьо Кабан посрещна в своята градина част от посланиците на останалите европейски страни, участващи в турнира, както и гости, представители на спортните и бизнес средите у нас, за да пожелае успех на шампионата и да сподели очакванията си за красив футбол,

С ЪБИТИЯ

ЗАСЛУЖЕНИ ПОБЕДИ И ЧЕСТНА ИГРА.

На входа на резиденцията гостите бяха приветствани от подредените по азбучен ред фланелки на всички участващи отбори, а посланиците, които уважиха събитието, получиха като подарък от Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан съответната фланелка на своя национален отбор. Присъстващите имаха възможността да разгледат отблизо лимитирани серии пишещи инструменти и запалки S.T. Dupont, предоставени от магазини VIP Shop. Специалното френско присъствие на коняк Hennessy под формата на свежи

коктейли впечатли гостите и допринесе за лятното настроение в градината въпреки дъждовното време в предходните дни. Атмосферата беше уловена и отразена от екипите на БНТ и NOVA, чиито канали са официални партньори на ЕВРО 2016 и излъчват всички мачове от шампионата. Събитието беше елегантно и същевременно с приятно непринудено настроение между приятели. Точно такъв си пожелаваме да бъде и шампионатът – вълнуващ, пленяващ и под знака на прочутия френски финес. Стискаме палци Франция да се справи безапелационно и с това, а на 10 юли купата да вдигне най-достойният. Петър Пунчев се оказа късметлия и получи специална награда, предоставена от магазини VIP Shop.

133

К УЛ И Н А Р И Я

SUSHI WORLDWIDE Н

ека развихрим въображението си, което да ни отведе до Милано, Токио, Сидни, Амазонка, Бали, а защо не и Шанхай? Питате се как… С новата колекция SUSHI WORLDWIDE в Нарру. Тя ще ни изпрати до най-екзотичните дестинации по света, без да се налага да напускаме очертанията на града. Майсторите на Нарру представят своето виждане за това как различните кухни гостоприемно „посрещат“ сушито на своите трапези, вкарвайки щипка непредвидимост във вкуса на всяка от ролките. А ето и някои от задължителните спирки по време на кулинарна обиколка:

БЛЕК МАМБА

Cмелото съчетание от спайси сьомга, месо от рак и хрупкава скарида ни изстрелва далеч в пустинята Сахара.

БАЛИ

Eдин от най-популярните екзотични острови, известен с приказните си плажове и богатата на ритуали култура. Тази ролка е комбинация от традиционните за острова сурови съставки – свежи зелени зеленчуци и хрупкава риба, допълнени от соева майонеза и табаско за сила на вкуса.

СИДНИ

Австралийският бариерен риф напомня на многопластов лабиринт от плавни нежни линии в Коралово море. Толкова нежни са и линиите от сочно манго и сирене филаделфия в новото Сидни суши.

ХАВАЙ

С непокорната форма на изригващ вулкан от цветове и форми. Към класическите съставки – сьомга, авокадо, краставица и филаделфия, се прибавят и парченца от манго. ALOHA!

АЛЯСКА

Най-големият щат в САЩ има излаз на 2 океана (Тихия и Арктическия) и едно море (Берингово). Оттам идва и свежото месо от рак, което присъства в ролката Аляска.

АРКТИКА

Заела формата на глетчер, образуван от гладката консистенция на японска майонеза, скрил под себе си пикантен тон темпура и топено сирене филаделфия. Кимчи сусам придава графичен вид на иначе бялата приказка.

OSTERIA FRANCESCANA Биляна Константинова

Д

ве поредни години ресторантът беше на второ място според оценката на хиляда изтънчени гастрономи от цял свят, но през 2016 г. те отсякоха, че безспорно заслужава първенството. Най-краткото описание за Osteria Francescana е „традиция в еволюцията“. Собственикът на ресторанта – 53-годишният майстор готвач Масимо Ботура, е известен със своя нестихващ творчески устрем в кухнята, огромния си талант и страстта към експериментирането. Повече от две десетилетия той жонглира с италианската кулинарна традиция – променя, подобрява, а понякога се осмелява и да разруши статуквото. Изненадващо за ресторант от толкова висок клас, Osteria Francescana предлага меню ала-карт – ястия, които имат самостоятелни цени и могат да се поръчат отделно. Дегустационните менюта са две. Tradition in Evolution отдава почит на кухнята на ЕмилияРоманя (района, в който се намира Модена), но не с носталгия, а със стремеж „да пренесем в бъдещето най-доброто от миналото“. Част от изкусителните предложения са сандвич с мортадела, фоа гра, равиоли със сладки картофи и лазаня.

Sensations пък предлага съвременен прочит на храната, но през призмата на детския поглед. Това засвидетелстват и имената на блюдата – „Малко прасенце на пазар“, „Жълтото е прекрасно“.

134

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E

Кулинарните творения на Ботура са силно повлияни от изкуството и музиката, особено джаза. Затова и обстановката, в която се поднасят, носи този дух. Трите елегантни зали на Osteria Francescana приютяват произведения на съвременното изкуство, което превръща вечерята в истинско луксозно преживяване.

АБОНАМЕНТ ПОДАРЕТЕ ВЪЛШЕБНИ МОМЕНТИ

ЕДНОГОДИШЕН АБОНАМЕНТ – 5 БРОЯ – 90 ЛВ. (С ВКЛ. ДДС) СРОК НА АБОНАМЕНТА: * 1 година

Безсрочно (можете да промените това в края на всяка година)

ИМЕНА НА ПОЛУЧАТЕЛЯ:*

АДРЕС:*

E-MAIL:*

ТЕЛ.:*

КОМПАНИЯ:

НАЙ-НОВОТО В PREMIUM СВЕТА МЕ ВЪЛНУВА И ИСКАМ ДА ПОЛУЧАВАМ ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН БЕЗПЛАТНО. ПОПЪЛНЕТЕ ТАЗИ БЛАНКА И Я ИЗПРАТЕТЕ ПО ЕДИН ОТ СЛЕДНИТЕ НАЧИНИ ПО ПОЩАТА

Списание PREMIUM Lifestyle Пл. „Македония“ 1, ет. 12; София 1000; България ПО E-MAIL

ИЛИ СКАНИРАЙТЕ QR КОДА:

subscribe@premium.bg

*задължителни полета

НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ

BIC: UNCR BGSF IBAN: BG76 UNCR 7000 1520 8865 34 Прилагам копие от платежно нареждане Моля, пратете ми фактура:

Подпис:

Ако имате въпроси, свържете се с нас на subscribe@premium.bg или на тел. +359 2 980 98 68

У К А З АТ Е Л ALTINBAS 1000 София, бул. „Витоша“ 68, „Хазната“ Тел: +359 889 144 940 www.altinbas.bg ARTEKS ENGINEERING 1000 София, ул. „Неофит Рилски“ 46 Тел: +359 886 000 500 www.arteks.net

HAPPY Тел: 0700 19000 www.happy.bg

AUTO BAVARIA 1766 София, ул. „Бизнес Парк София“ 5 Тел: +359 2 976 6500 www.bmw-autobavaria.bg

HELENA RESORT 8240 Слънчев бряг Хелена Сендс: тел. +359 554 20010 Хелена Парк: тел. +359 554 20020 www.helenaresort.com

BIOLOGIQUE RECHERCHE 9002 Варна, ул. „Ян Палах“ 10, ет. 2, Палах център www.biologique-recherche.com

KATARZYNA 6500 Свиленград Обл. Хасково Тел: +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg

BLACKSEARAMA 9600 Балчик Тел: +359 884 004 071 www.blacksearama.com CANON 1715 София, бул. „Околовръстен път“ 251, ет. 2, офис 201, бизнес център „Delta“ Тел: +359 2 975 1630 www.canon.bg DOMKO 1700 София, кв. Витоша, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел: +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел: +359 0700 10 375 www.dskbank.bg EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво -1 Тел: +359 2 440 2030 www.evolution.bg FORD, JAGUAR Moto-Pfohe 1360 София, бул. „Сливница“ 444 Tel: +359 2 984 2222 www.motopfohe.bg www.jaguar.bg

136

HAMEFA Шоурум Hamefa 1404 София, бул. „България“ 69, Bulgaria Mall, eтаж 2 Тел: +359 888 308 809 hamefabg.com

KEMPINSKI GRAND ARENA BANSKO 2770 Банско, ул. „Пирин“ 96 Тел: +359 749 88 888 www.kempinski.com МARTINELI 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Б Тел: +359 2 860 1670 www.martineli.com MASERATI Ауто Италия ЕАД 1592 София, бул. „Христофор Колумб“ 43 Тел: +359 2 462 1160 www.maserati.bg NOTOSGALLERIES Sofia Ring Mall 1434 София, ул. „Околовръстен път“ 214 Тел: +359 2 439 1103 www.sofiaring.bg/pazaruvane/notosgalleries ORGACHIM (SPIRIT) 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел: +359 82 886 222 www.orgachim.bg PARADISE CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Тел: +359 700 100 50 www.paradise-center.com PICCADILLY 1220 София, ул. „История Славянобългарска“ 21 Пикадили надлез „Надежда“ Тел: +359 2 803 8220 www.piccadilly.bg

PRAVETS GOLF CLUB 2161 Правец, Голф клуб „Правец“ Езерото 35 Тел: +359 7133 98 93 www.pravets-golfclub.com ROLEX, ТUDOR Besha 1000 София, бул. „Витоша“ 34 Тел: +359 2 981 3870 www.besha.bg SAMSONITE АТГ ЛАЙФСТАЙЛ 1799 София, бул. „Климент Охридски“ 150 Тел: +359 2 962 4055 www.samsonitebg.com SPRING CARE Бургас, ул. „Петко Каравелов“ 20 Тел: +359 876 995 565 www.spring-care.com SSG 1000 София, пл. „Райко Даскалов“ 1 Тел: +359 2 980 94 90 www.ssg.bg ST. SOFIA GOLF CLUB & SPA с. Равно поле, Община Елин Пелин Тел: +359 2 476 0531 www.stsofiagolf.com THRACIAN CLIFFS GOLF & BEACH RESORT 9656 Нос Калиакра Тел: +359 570 92-222 www.thraciancliffs.com VIP SHOP, S.T. DUPONT 1000 София, ул. „Съборна“ 9 Тел: +359 2 952 3862 www.vipshop.bg WADSACK TRUST COMPANY 1504 София, ул. „Дунав“ 2 Тел: +359 2 989 9131 www.wadsack.ch ЗАД БЪЛГАРИЯ 1404 София, бул. „България“ 83А, ет. 2 Тел: 0700 13 555 www.zadbg.bg ДЕНТАЛНА КЛИНИКА „ПЕТЪР ДУЧЕВ“ 1000 София, ул. „Георги С. Раковски“ 124 Тел: +359 878 803 099 www.profidentalstudio.com

GLOBAL TRAVEL София 1142, бул. „Патриарх Евтимий“ 27 Тел: +359 2 981 0888 www.globaltravel.bg

PIRIN GOLF & COUNTRY CLUB 2760 Разлог, ул. „Гоце Делчев“ 24 Тел: +359 885 535 506 www.piringolf.bg

КНИГОМАНИЯ Тел: +359 2 421 5851 www.knigomania.bg

GRAND HOTEL SOFIA 1000 София, ул. „Гурко“ 1 Тел: +359 2 811 0811 www.grandhotelsofia.bg

PORTO MALTESE Paradise Center 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, ет. 3 Тел: +359 883 308 020 www.paradise-center.com

НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел: +359 2 916 63 00 www.ndk.bg

GREEN LINE RESTAURANT 1000 София, бул. „Витоша“ 150 Тел: +359 897 770 010 www.greenlinerestaurant.bg

POSTBANK 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 260 Тел: +359 2 816 6178 www.postbank.bg

ЗЛАТЕН РОЖЕН 2872, с. Капитово, община Петрич Тел: +359 884 998 709 www.zlatenrozhen.bg

T H E I M AG I N ATI O N I S S U E