Прозорец 2/2017 Не прелюбодействай!

оловин век след сексуалната революция никак не е лесно да се говори по тази тема, защото светът е радикално преобразен. Повечето хора днес дори не могат да осъзнаят колко сме се променили, а и базата за сравнение – светът от преди стотина години, да речем – им изглежда нереално далечна и чудато архаична. Нека за момент включим въображението си и си представим обратната ситуация – човек от началото на ХХ век попада в наше време на оживена курортна улица през лятото. Интересно какво ще си помисли? Най-вероятно, че се е оказал на друга планета, населявана преобладаващо от ако не умопомрачени, то поне морално помрачени същества.

Когато пък прекара само седмица с нас днес и се запознае с обществените, семейните, предсемейните и несемейните порядки, убеждението му сигурно ще се затвърди до степен на потрес. Разбира се, повечето наши съвременници ще гледат на такъв човек със снизхождението, което ние изпитваме към Тарзан, попаднал в цивилизацията. Но въпросът все пак остава – в морално отношение кой всъщност е дивакът? Библейското християнство има да каже много по този въпрос, защото дивакът, населявал преди векове и нашите земи, е станал цивилизовано и относително морално същество именно поради мощното преобразяващо влияние на Евангелието върху народа ни. И това е неоспорим исторически факт.

Но дано не стане така, че след сто години вече напълно помрачени хора да възприемат днешните порядки както сега ние гледаме на „ретроградния“ човек, когото описахме в началото. Затова нека не просто прочетем и приемем библейските принципи за свято семейство и общество, за които пишем в този брой на списанието, а и да ги живеем и разгласяваме. Само така ще спрем или поне ще забавим тези смъртоносни тенденции. Благодатно време с новия брой!

Когато четем Десетте Божи заповеди и размишляваме над тях, започваме да разбираме, че те защитават найважните основи на човечеството. За съжаление обаче в нашия грешен свят всичко, което е дадено за доброто на хората, се подменя и извращава, за да разруши и обезцени определеното от Бога за благословен живот. Бракът – взаимоотношенията между мъжа и жената, съединението им в едно цяло, едно семейство, една плът – е сред най-необяснимите тайни, сред най-удивителните Божи творения.

шест дни работи и върши в тях всичките си работи; 10 а седмият ден е събота на Господ, твоя Бог: не върши в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито какъвто и да е твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; 11 защото в шест дни създаде Господ небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

13 Не убивай.

14 Не прелюбодействай.

15 Не кради.

16 Не лъжесвидетелствай против ближния си.

17 Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти“.

9

Тогава Бог изрече към Мойсей всички тези думи, като каза: 2 „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството; 3 да нямаш други богове освен Мене.

4 Не си прави кумир и никакво изображение на онова, което е горе, на небето, което е долу, на земята, и което е във водата, под земята; 5 не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, твоят Бог, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказва до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, 6 и Който показва милост до хилядно коляно към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

7 Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря името Му напразно.

8 Помни съботния ден, за да го светиш; 1

вама подигравчии решили да си направят шега със забележителния проповедник Джон Уесли. Приближили се към него с угрижени лица и му казали с печален глас: – Господин Уесли, чухте ли новината? Съобщиха, че тази нощ дяволът е умрял. Уесли веднага приел предизвикателството и със сериозно и загрижено изражение отговорил: – За вас това сигурно е тежка загуба, защото оставате без баща. Сега кой ще се грижи за грешните ви желания?

***

Думите на Уесли са безпощадно верни. В Божието Слово духовните реалности са представени чрез понятни земни категории. Затова за всеки е разбираема идеята, че Бог има характеристиките на Баща и се отнася към Своите творения като Отец. По-трудно обаче, а може би дори и невъзможно за възприемане от огромното мнозинство хора, е разбирането за Бога като Съпруг. И наистина – ако не беше ясно заявено в десетки пасажи от Библията, то щеше да звучи кощунствено.

Наред с всички предобрази на небесното, които съдържа, бракът в нашия настоящ, временен свят е предназначен за радост и възторг, за всичко, което наричаме „добро“. „И рече Господ Бог: „Не е добро за човека да бъде сам“ (Бит. 2:18). Но Бог е определил нещата така, че това „добро“ да бъде в най-дълбоките, честни и радостни взаимоотношения само между двама: един мъж и една жена. Той казва: „И ще бъдат двамата една плът“ (ст. 24). Всички нарушения на този замисъл са греховни и пагубни.

От друга страна, баща на невярващия е дяволът. Това са думи на Иисус Христос и те не търпят уклончиви тълкувания. Но в Библията е разкрито нещо повече – самият дявол (като обособена личност, не като абстрактно понятие) се е съюзил с други двама паднали архангели, за да състави сатанинската си лъжетроица и да имитира Божията Света Троица. Така обединени, трите личности са наречени в Откровението змей, звяр и лъжепророк. Това е и една от причините числото на звяра да бъде 666 – непълен фалшификат на съвършенството 777, присъщо за Божията Троица (в Библията седем е числото на съвършенството). Фалшифицирането на действията на Бога от страна на Неговия противник може да стигне крайно далече в дързостта си, затова имаме основание да предпоставим една важна духовна истина – демоничният свят желае страстно да има взаимоотношения с грехопадналите хора и да получава поклонение от тях. А демоните знаят, че не може да има по-дълбоки отношения от онези, които Създателят е замислил в лицето на брачните интимни връзки.

Неслучайно в Стария Завет Бог повелява хората, престъпили верността, да бъдат убивани с камъни. „Не прелюбодействай“ означава да не се лишаваш от семейната радост и семейния мир. Да не бъдеш жесток към децата си. Да не обръщаш гръб на всичко най-добро, трепетно, нежно, предназначено за тебе поради милостта на Твореца. От историята знаем, че като са пренебрегвали тази заповед, някои цивилизации изобщо са престанали да съществуват.

Заповедта: „Не прелюбодействай“ е дадена, за да се запази човечеството, да се запази в любов и радост. За да могат децата да срещат любов и грижа, за да могат жените да се чувстват щастливи и защитени. За да царят във всеки дом мир и покой и да се прославя Бог, Който ни е създал за радост и за Своя слава.

Враговете на човешките души се възползват от факта, че хората имат нужда да се покланят на някого, защото изначално са създадени от Бога, за да имат с Него близки взаимоотношения на любов и доверие. Така демоните се опитват да пренасочат тази нагласа за поклонение и обожание към самите себе си вместо към Господ. Макар славната красота (вътрешна и външна) на човека отпреди грехопадението да е почти напълно заличена от греха, тя продължава да бъде привлекателна за злите сили, но с цел да я обезобразят и унищожат. Нека видим какво се разкрива в Библията за паралелните духовни реалности, като съпоставим делата на Божията Троица за възстановяване на падналия човек и действията на сатанинската лъжетроица в стремежа й да задържи властта си над грешните хора:

Тази стряскаща аналогия е твърде странна, за да я измисли човек – тя е разкрита в Свещеното Писание и ако прочетем внимателно Откровението на ап. Йоан, можем лично да се уверим в нейната достоверност. А как всичко това се реализира на практика? Тук вече нещата са твърде очевидни, за да бъдат оспорени. Именно идолопоклонството с неговите невъобразимо разнообразни проявления и вариации е начинът, който сатана е измислил, за да накара милиарди да отдават „любовна“ почит на него вместо на Бога. Идолопоклонството не е задължително да бъде религиозно почитане или поклонение на материален образ. Идол може да бъде всичко, което заема мястото на Бога – любим човек, хоби, деца (днес те са издигнати почти в ранг на божества), идеология, работа, пари, някакво желание и какво ли не още. Точно затова всички хора се раждат (а повечето и живеят, и умират) като идолопоклонници. Какво всъщност стои зад идолите, ни разкрива ап. Павел: „Онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с демоните“ (I Кор. 10:20, превод на изд. „Верен“). Като знаем, че зад идолите се крият реални демонични личности със собствени разум, чувства и воля, можем по-ясно да разберем какво представлява страшната притегателна сила, провокираща идолопоклонническите действия на хората. Ето как обяснява това апостолът: „Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха“ (I Кор. 12:2, Верен). Много от идолите съвсем не са привлекателни сами по себе си, но притегателната сила (нека я наречем „страстта“), която идолопоклонникът усеща, идва от прелъстяването на ума и чувствата му – това е непосредственото въздействие от демоните, упражняващи контрол над него. Ето защо за хората е толкова трудно да се освободят от своите идоли. Така се обясняват и по-очевидните, фрапиращи форми на идолопоклонство – например екзалтацията на феновете в присъствието на техния кумир (при концерти и т.н.). В хода на историята са се променяли само формите на поклонение и външният вид на идолите, но принципът е неизменно същият – сатана прелъстява и привлича хората подобно на умел любовник, който омайва ума и чувствата на глуповато момиче. Всъщност властта и контролът на невидимите духовни същества над човека не са мистично-абстрактни, а непосредствено психо-физиологични. Демоните са способни да въздействат върху нервни центрове в мозъка на всеки от нас (т.е. върху мислите), както и да влияят върху ендокринната система и хормоналния баланс на организма (а оттам – върху чувствата). Така те могат да контролират и насочват действията на нищо неподозиращите хора.

Тогава не е изненадващо, че е толкова трудно човек да се откъсне от стария си духовноблуден живот и да премине към новите, святи взаимоотношения с Бога. Чували сме за зомбирани момичета, чиито зли любовници сякаш ги хипнотизират при всяка среща. А колко по-чаровно зомбиращ е самият „ангел на светлината“, пред когото и Ал Пачино във филма „Адвокат на дявола“ далече бледнее. Вече споменахме, че тази „любовна“ вярност към идолите невинаги има видимо сакраментален характер или свръхестествени проявления. Както верността към партньора няма нужда да се проявява непременно в ярки действия, така самият факт, че огромното мнозинство хора не желаят да приемат Иисус Христос като едноличен Господар на живота си, доказва категорично тяхната поклонническа вярност към Неговия враг. Неутрална територия, където човекът да не се покланя на духовна личност, не му е отредена. Нерядко хората са се опитвали да добавят Иисус към боговете и идолите си, но подобно „многоженство“ винаги е изключвало истинския свят Божи Син. Така доста „християнски“ народи, в това число и българският, още преди векове просто са добавили един фалшив „Иисус“ към пантеона на боговете си. Но зад този

„друг Иисус“ според II Кор. 11:4 всъщност стои поредният прелъстителен зъл дух: „Ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите“ (Ревизирано издание). Да бъдеш с Иисус, не значи просто да Му симпатизираш, а да си в заветна връзка за вечна вярност единствено с Него. Цялото послание на Свещеното Писание доказва, че Бог не може да приеме никаква друга възможност за истинско общуване със Себе Си.

Ако някой се е разпознал в описаното дотук и е готов да признае, че все още не е в дълбоки отношения с Иисус Христос, има добра новина за него – чрез покаяние пред Бога и отричане от идолопоклонството той може да изтръгне душата си от мръсните ръце на дявола и да я предаде в любещата свята прегръдка на Божия Син. Желателно е, макар и не задължително, това да стане с подкрепата на библейски ориентиран свещенослужител. Едва тогава човекът ще е способен да прозре и смирено да признае доколко омаяна и пленена е била душата му преди това.

***

След като видяхме какво бълбука под измамно благовидната повърхност на обществената система, наречена в Библията „света“ (който всъщност е семейството на сатана), ще ни изненада ли фактът, че Бог със страшна ревнивост се възпротивява на това, Неговите чеда да се заглеждат с копнеж и завист към нещо от дявола?! Ето Божиите думи: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че Писанието напразно говори: „До ревнивост Бог обича Духа, който е вселил у нас“?“ (Як. 4:4-5). Дотук анализирахме взаимоотношения с демоничния свят, които от гледна точка на Бога са „блудни“ (каквито са предбрачните сексуални отношения между хората). Когато обаче човекът чрез покаяние, духовно новорождение и водно кръщение е влязъл в заветни отношения с Божия Син, след това всяка проява на духовна невярност се определя с библейския термин „прелюбодейство“. Апостол Павел казва, че когато е кръщавал новоповярвали, ги е сгодявал за Иисус Христос: „Аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък Мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица“ (II Кор. 11:2). Веднага след това обаче апостолът изразява сериозното си безпокойство, че сгодените за Бога вярващи могат да се отметнат от своя обет за вярност: „Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос“ ( ст. 3, Верен). Страстно е желанието на звяра да получи отново поне частичка от поклонението, което вярващият някога му е отдавал. Затова и Божиите хора винаги са хитро атакувани и провокирани да се поддадат на някаква форма на идолопоклонство. Така е било в историята на израилския народ, така е в периода на Църквата, а още по-силно е днес, когато идолите са не само все по-привлекателни, но и трудно разпознаваеми. Не бива обаче да прехвърляме нашата вина върху демоните – истината е, че проблемът с идолопоклонството е преди всичко човешки. Нека чуем думите на Бога към неверния Му народ Израил, който Той предупреждава строго, че ако се покланя на идоли, го очакват тежки последствия и наказание: „Вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, където ще бъдат отведени в плен, когато Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствали след идолите; и те ще почувстват отвращение към себе си за онова зло, което са вършили във всичките си гнусотии“ (Йез. 6:9). Оказва се, че двата основни фактора за духовното прелюбодейство са човешкото сърце и човешките очи. Духовно неновороденият човек и старото естество на вярващия са изцяло блудни по природа, а очите (и другите сетива) всеки момент са готови да се заглеждат и прилепват към духовни и материални обекти, които Бог е забранил. Така е още от Ева и до днес.

Но за милионите духовни прелюбодейци Бог също е предоставил изходен път. Неговият призив към такива вярващи е пропит с дълбока любов: „Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ. – Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив – казва Господ, – няма вечно да негодувам. Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътства с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте – казва Господ. – Върнете се, деца отстъпници – казва Господ, – защото Аз се съчетах с вас...“ (Йер. 3:12-14). Потресаващо великодушен е съвършеният Годеник към възлюбената Си невеста, Църквата!

***

Накрая отново ще подчертаем какво се случва, когато човек премести погледа си от Господ Иисус Христос към друг обект на поклонение. Неговите очи неминуемо срещат някое от многобройните превъплъщения на звяра, защото зад всеки друг почитаем обект стои втората личност от дяволската троица. Но за разлика от историята за Красавицата и Звяра, този звяр никога няма да се превърне в добрия принц... „Дечица, пазете себе си от идоли!“ (I Йоан 5:21).

огато първият човек не устоял на изкушението и му се поддал, вратата на неговата душа се отворила широко за греха. Адам само леко открехнал тази врата, но да я затвори, вече не могъл нито самият той, нито милиарди хора след него. Оттогава до наши дни грехът пълновластно господства над поколения хора. Той така е навлязъл в живота на човека, че е станал неделима част от неговата същност. Хората един след друг идват на този свят „с грях“ по същия начин, както се раждат с глава, крака и ръце. Грехът, който е проникнал в душата на човека, може да се сравни с богато разклонено плодно дърво, чиито клони се различават по дължина, дебелина и форма, но плодът, който дава всеки от тях, е един и същ. Най-тънкото и късо клонче по своята вътрешна същност е тъждествено на най-дебелия и дълъг клон. Ако растат от едно и също греховно стъбло, и наймалкото клонче, и най-гигантският клон ще бъдат еднакво обречени на смърт и изгаряне. Неумолимият Божи закон гласи: „Отплатата за греха е смърт“ (Римл.

6:23), независимо дали този плод е пиянство, убийство, разврат, или просто лицемерие, вулгарни думи и лъжа.

Според древните стоици човек, който е способен да открадне ябълка от градината, е виновен в същата степен, както открадналият вол или кон, въпреки че предметите се различават по своята ценност и големина. Следата, останала в съвестта на човека, откраднал коня или ябълката, е една и съща. Никоя човешка постъпка не може да бъде наполовина греховна и наполовина свята. Напълно чистият и неопетнен от нищо човек, ако се изцапа и с най-нищожното петънце, вече не може да се нарича чист. Странно, но грехът често изглежда неотразим по своята привлекателност. Резултатите от подчинението на него обаче са едни и същи – морални терзания, угризения на съвестта и самоосъждане. Изтрезнелият пияница изпитва отвращение към себе си. Той се кълне, че никога повече няма да пие, няма да докосва бутилка. Пристрастеният картоиграч обещава да не играе и да не се среща с други играчи. На хората понякога им се струва, че такива клетви са достатъчни за радикално избавяне от порока, но с горчивина и отчаяние в душата си се налага да признаят своето пълно безсилие. Оказва се, че грехът е

по-силен от човека. Той взима връх над здравия му разум, над съвестта и волята му. Клетвите и обещанията се редуват с нови провали и разочарования. И това продължава до безкрайност, без каквито и да било видими признаци на подобряване. Сигурно ще попитате: защо, ако човек е искрен в тази борба, не постига заслужена победа и избавление? Отговорът е само един: защото се мъчи да се освободи от порока сам, без чужда помощ, при това с човешки средства. Той забравя, че е безсилен пред греха, който го дебне на всяка крачка. Като див звяр, спотаил се в засада, грехът очаква подходящия момент и внезапно поразява жертвата си в самото й сърце. Един миг и човекът, подмамен от греха, се оказва хванат и обезоръжен. Той дори не вярва на очите си как понякога волята му, по принцип толкова силна и непоколебима, изведнъж отказва да се съпротивлява на греха, а всички клетви и обещания, на които е разчитал, отлитат като прах. Такава е мощта на греха, който живее в човешката природа! Такава е немощта на самия човек пред греха. Ето защо Христос казва за спасението: „За хората това е невъзможно“ (Мат.

19:26). И наистина, ако Христос не се сражава и не победи вместо нас, сами никога няма да се освободим от греха и никога няма да изпитаме радостта от избавлението. Нека запомним веднъж и завинаги, че единствен Христос може да затвори вратата на нашето сърце за греха и единствен Той може постоянно да ни пази от лукавия. Само Христос, когато се е вселил в сърцето ни и живее в него чрез Светия Дух, е способен да ни дари желаната победа. За да има нов живот, човек трябва да стане „ново творение“, да се роди от Светия Дух. А „където е Духът Господен, там има свобода“ (II Кор. 3:17), има духовна сила, любов, чистота и святост.

огато на идиш (еврейски немски език, на който говорят евреите ашкенази) се споменава за: „обаятелността на Йосиф“, се има предвид качество, което е заложено у даден човек по рождение. Много хора притежават привлекателност, която предразполага другите към тях. Тогава се казва, че притежават „обаятелността на Йосиф“. Този еврейски израз е основан, от една страна, на Свещеното Писание, според което Йосиф „имаше хубава снага и красиво лице“ (Бит. 39:6), а от друга, на еврейския текст от XIII в. – „Книга на праведния“ 57б – за Йосиф и жената на Потифар, в чийто дом младежът е назначен за управител. Жената на Потифар постоянно разказвала с възхищение на приятелките си за красотата на своя слуга, но те само й се подигравали. Веднъж господарката на Йосиф поканила приятелките си вкъщи. Докато те седели в градината и чистели райски ябълки, покрай тях минал младият роб Йосиф. Момичетата не можели да откъснат очи от него и дори не забелязали как си порязали пръстите. Тогава жената на Потифар им казала: - Вие го видяхте веднъж, а мислите ли какво ми е на мене, като го виждам постоянно? Целта на тази история е да напомня за първородния грях, свързан с похотта на очите: когато Ева видяла, „че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите“ (Бит. 3:6), този поглед станал една от причините за духовното падение на първите хора на земята. Йосиф платил за красотата си с около тринайсет години затвор. Но вината не била в неговата красота, а в похотливия поглед на господарката му, също както вината за падението на Ева била

похотта на нейните очи, а не привлекателността на дървото или неговия плод. Някои хора смятат, че съблазните и изкушенията в заобикалящия ги свят са виновни за тяхното греховно поведение. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че не е така. Например, за човека е нормално и необходимо да яде, но преяждането е проблем на самия него. Сексуалността е естествена потребност на човека, заложена в неговата физиология, но извращенията, блудството, нечистотата и прелюбодейството са волеви решения на отделната личност. Слънцето е важен и нужен елемент за живота, но злоупотребата с излагането под силните му лъчи на плажа може да доведе до смърт. И на никого няма да му дойде наум да обвинява за това слънцето или неговия Творец.

Злото и грехът съществуват в света независимо от нас, но само с решение на своята свободна воля човек пуска злото първо в разума си, а след това в сърцето си и в целия си живот. Свешеното Писание обяснява как действа този механизъм: „Никой, когато е в изкушение, да не казва:

„Бог ме изкушава“; защото Бог не се изкушава от зло, а и сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“ (Як. 1:13-15). Ние не можем да влияем на хората около нас, не можем със собствени сили да премахнем злото и греха от света. Но това не е и наша задача. Можем обаче да контролираме с какво храним своето подсъзнание, макар желанието да правим това също да не произлиза от нас. Само когато Светият Дух се всели в сърцето на човека, Той му дава желание и сила да се противопостави на въздействието на злото както вътре в себе си, така и в света наоколо. „Защото Бог е, Който ви кара и да искате, и да действате според благата Му воля“ (Фил. 2:13).

Т

ази статия разглежда морални въпроси, които показват високата цена на днешната представа за любовта. Цена, която рядко се осъзнава, но масово се плаща. Съвременният човек има навика да разглежда моралните въпроси в зависимост от своите чувства. Независимо дали е прав, или не, той съди за морала според своето лично мнение. За да не изглежда и нашата статия като поредното мнение, ще се позовем на множество достоверни научни изследвания1.

Някои причини за съжителство без брак

• Отлагане на брака за все по-късна възраст. Тази тенденция е съвсем очевидна. За бележките с източниците, използвани в цялата статия, вж. трите линка: 1. https://goo.gl/pRcCEf ; 2. https://goo.gl/fmCb2p ; 3. https://goo.gl/EoL5zm .

1

• Индивидуализъм. В нашето все поиндивидуалистично общество се ценят свободата и гъвкавостта, които това съжителство предлага.

• Нарастваща секуларизация. В индустриализирания свят има все по-малко религиозни възражения срещу този начин на живот.

• Разведени родители. Децата на разделени родители са по-склонни към такова съжителство, твърди социологът Уилкокс. През изминалите десетилетия процентът на разводите се увеличи. Много от децата, израснали в подобни семейства, виждат в съжителството начин да опознаят своя партньор или да избегнат пълното посвещение, с което свързват брака.

• Феминизъм. Привържениците на това движение не одобряват брака, защото според тях в него двата пола имат неравнопоставени роли. Те често сочат колко е рискован бракът, но не коментират опасностите при всички останали съжителства.

• Хората смятат, че взаимоотношенията при живота на семейни начала могат да бъдат равностойни на общуването в брака.

• Налага се убеждението, че съжителството е правилната рецепта за откриване на подходящ партньор за брак.

Статистика за България

Между последните две преброявания у нас делът на хората, които живеят в семейно съжителство без сключен юридически брак, се е удвоил – от 4% през 2001 г. до почти 8% през 2011 г. (реалните неофициални данни сочат много по-голямо число, а и оттогава до днес този процент се е повишил неимоверно, бел. ред.). От всички съжителства без брак 70% са сред по-младите хора – от 16 до 39 години. С увеличаването на възрастта техният дял намалява и сред населението на 40 – 49-годишна възраст той е 16%, а над 50-годишна възраст – 14%.

Мозъкът отчита по-голяма несигурност

Бракът е свързан с много ползи за здравето, които съжителството на семейни начала не осигурява. Проучване от 2014 г. изследва мозъците на семейни двойки и на съжителстващи без брак. Докато ги наблюдават със специален скенер, доброволците държат ръката на партньора си, ръката на непознат или са сами. Резултатът показва, че части от мозъка реагират по-слабо на стрес, когато сме с брачния си партньор. Докато семейните двойки се държат за ръце, хипоталамусът (частта от мозъка, която може да спре или да усили стреса) дори в случай на напрежение се успокоява. Това не се случва, когато единият от брачните партньори държи ръката на непознат или е сам. След като правят същото изследване при хора, които живеят на семейни начала, анализаторите стигат до категоричния извод: когато държиш ръката на партньора си по време на стрес, това има доста силен и предвидим възстановителен ефект при брачните двойки и абсолютно никакъв ефект при двойките, които живеят на семейни начала. Никакъв! Ръководителят на изследването Джеймс Коун вижда причините за тази разлика в степента на посвещение спрямо партньора: „Бракът е разбираем за обществото и одобрен от него свят, свързан с посвещението. То е толкова голямо и силно, че е трудно човек да избяга от него. Именно това е, което вашият мозък търси“. Съвремието ни е накарало да повярваме в полезността на съжителството без брак, но не успява да приучи нашия мозък да реагира по нов начин.

Различни очаквания към партньорите

Когато интервюират двойките, съжителстващи без брак, се оказва, че партньо-

следвания показват, че сред двойките, които съжителстват на семейни начала, има много по-високи нива на престъпно поведение спрямо партньора. рите често имат различни представи за взаимоотношенията си. Най-често жените ги виждат като стъпка към брак, а мъжете – като начин да проверят колко трайно ще е общуването и да отложат своето все по-пълно посвещаване. И двата пола обаче се съгласяват, че техните критерии за партньора, с когото съжителстват, са пониски, отколкото биха били към съпруга или съпругата им. Някои от мъжете, които Попноу и Уайтхед са интервюирали, заявяват: „Живея с тази жена, но все още очаквам половинката ми да се появи“.

По-ниска степен на посвещение

Според изследване на социолозите Полард и Харис от 2013 г., проведено сред 2068 души между 18 и 26 години, при съжителстващите без брак има значително по-ниско ниво на посветеност, отколкото при съпрузите. Този факт се потвърждава и от следната диаграма:

Очевидно нерядко се оказва, че младите хора живеят с някого, който не споделя техните цели във взаимоотношенията помежду им.

По-трудно разрешаване на конфликти

По-слабата посветеност естествено води и до други последствия. Проучване от 1997 г. сравнява качеството на взаимоотношенията при голям брой съжителстващи и семейни двойки на възраст от 19 до 48 години. Заключението е: съжителстващите без брак се карат, крещят си и се удрят повече от семейните двойки. Същото потвърждава и проучване от 2010 г. – при несемейните двойки има по-ниска степен на привързаност и много повече конфликти. Редица из-

Повече изневери

Проучване, проведено в продължение на пет години, стига до следните резултати:

Анализаторите на този феномен обобщават: дори когато бракът е крайна цел при живота на семейни начала, именно това съжителство намалява възможността да се стигне до него. Изключение не правят дори случаите с ясно заявено намерение за сватба, с годеж или с деца, родени по време на съжителството.

Неподходящ партньор за брак

Изследване на Фосте и Танифер сред 1235 жени между 20 и 37 г. потвърждава, че при съжителстващите без брак е 5 пъти по-вероятно да имат втори сексуален партньор, отколкото при омъжените. Тези учени стигат до извода: „Взаимоотношенията при партньорите, които живеят без брак, са по-близки до типичните за двойки, които само излизат заедно, отколкото за брачните двойки”.

По-слабо усещане за щастие

Недостатъците при съжителството без брак неминуемо оказват влияние и върху възприятието на партньорите за щастието. Проучване от 1998 г. анализира показатели за щастие при 17 държави от индустриалния свят. Според тези данни брачните двойки се радват на три и половина пъти повече щастие от съжителстващите без брак. Това личи особено ярко при два от основните критерии за щастие в проучването – финансовата стабилност и здравето. Изводът е недвусмислен: ако търсите щастие, съжителството на семейни начала явно не е най-добрият път за постигането му.

Д-р Скот Стейнли от университета в Денвър говори за пораждане на „инерция” при преминаването през различните взаимоотношения: срещи => съжителство => брак. В много случаи има просто „плъзване” от едната фаза към другата, а не действителни решения. Днес е модерно нещата „да се случват” сами, но според Стейнли инерцията често води до недобри резултати – например когато съжителстващите сключват брак с някого, за когото иначе не биха се оженили. Проучване от 1993 г. показва, че двойките, които живеят без брак, имат значително по-дистанцирани взаимоотношения от семейните двойки. Докато съжителстващите партньори очакват поскоро да прекарват определено време заедно, сключилите брак се надяват да бъдат неразделни до края на живота си. Така се стига до погрешен избор на брачен партньор, последствията от който продължават и след евентуалната женитба.

По-големи рискове за здравето и живота

Според проведено неотдавна проучване нивата на депресия при хората, които живеят без брак, са 2,8 пъти повисоки, отколкото при брачните двойки.

Намален шанс за сключване на брак

В проучване от 2014 г. социологът Карън Гуцо анализира какви са шансовете съжителството на семейни начала да доведе до брак или да се разпадне. Заключението й е категорично: днес всички двойки, които живеят без брак, е повероятно да се разделят, отколкото да се оженят.

Наскоро осъществено изследване сред повече от 6000 жени проследява рисковете и ползите от брака. Поредното доказателство, че бракът не е единствено подпис и пръстен, потвърждава, че е наполовина по-малко вероятно съпру-

гите да страдат от следродилна депресия, отколкото жените, които просто живеят с партньорите си. Ето данните от това проучване:

Очевидно мозъкът прави разлика и бракът осигурява на омъжените значително по-голяма полза в психологически план. Жените, които участват в съжителство без брак, е много по-вероятно да злоупотребяват с наркотици и да страдат от домашно насилие. Колкото по-кратко е съжителството, толкова по-голям е рискът от такова насилие. Д-р Марсело Уркиа от университета в Торонто коментира: „Омъжените жени преживяват по-малко психически проблеми, независимо дали бракът им е сключен отдавна, или наскоро“. Феминистките от десетилетия твърдят, че бракът е институция, която предразполага към домашно насилие над жените и затова трябва да се избягва. Но дали наистина е така? Национално проучване за жертвите на престъпления в САЩ доказва категорично, че подобно убеждение е твърде далече от истината: майките, които никога не са били омъжени, повече от два пъти по-често са жертва на тежки престъпления от страна на своя настоящ или бивш приятел, отколкото жените, които са или някога са били омъжени – от своя настоящ или бивш съпруг. И така, по отношение на рисковете от домашно насилие бракът отново се оказва най-безопасното пространство за жената! В това отношение семейството е подобрата среда и за мъжете. Според д-р Скот Стейнли те смятат, че съпругата им има право да им казва какво да правят, докато на партньорката, с която съжителстват, това не е позволено. С известна шеговита нотка ученият отбелязва: една от причините женените мъже да живеят средно с около седем години повече от

останалите е, че изпълняват някои от нещата, които съпругите им ги съветват да направят, например да отидат на лекар.

Неблагоприятни последствия за децата

Според проучване на Коупън по време на първата година от съжителството без брак почти 20% от жените забременяват и раждат дете. В проведено наскоро изследване Шийла Кенеди и Лари Бъмпас установяват какъв процент от децата, родени от съжителстващи без брак родители, са свидетели на тяхната раздяла до дванадесетгодишната си възраст и какъв е процентът при родените в брак:

Най-добрите проучвания за децата, родени в семейства без брак, отчитат фактори като доходи, образование и етническа принадлежност. Но дори в найпрецизните изследвания се откроява тенденцията децата от съжителстващи без брак семейства със значително по-голяма вероятност да страдат от депресия, да употребяват наркотици или да участват в престъпления. Например проучване за Великобритания потвърждава, че децата, чиято биологична майка съжителства без брак, е 33 пъти по-вероятно да страдат от тежки злоупотреби, отколкото децата с женени родители, както и 73 пъти по-възможно да станат жертви на насилие с фатален край. Уилкокс стига до извода: „Явно има нещо в самото съжителство без брак, което увеличава рисковете, застрашаващи детето“. И продължава своя анализ: „Ето защо, като се има предвид, че съжителството без брак e толкова рисково за децата, колкото разводът, и че животът на семейни начала сега е по-често срещано явление от развода, заключаваме, че наблюдаваният в момента бум на съжителствата без брак поражда по-

големи опасности за благополучието на децата, отколкото бумът на разводите, който започна през 70-те години на XX в.“.

По-слабо посвещение и след сключването на брак

Д-р Скот Стейнли от Центъра за брачни и семейни проучвания към университета в Денвър прави следния категоричен извод въз основа на сериозно изследване: „Мъжете, живеещи с жени, за които покъсно се женят, не са толкова посветени на взаимоотношенията с тях, колкото женените мъже, които не са имали такова съжителство преди брака“. По-слабото посвещение беше посочено като характеристика, която отличава недвусмислено съжителството от брака. Но явно отражение върху брака дават не само съжителствата на семейни начала с предишни партньори. Вече женените хора се оказват по-малко посветени на брачните взаимоотношения, ако те са били предшествани от съжителство със същия партньор.

Повече изневери след сключването на брак

По-слабото посвещение на брачния партньор е естествена предпоставка и за повече изневери. Проучване на Фосте и Танифер показва, че за жените, участвали в съжителство на семейни начала, е 3,3 пъти по-вероятно да имат втори сексуален партньор след брака. Друго проучване установява, че съжителството преди брака увеличава шансовете за изневяра с 39% дори когато са взети под внимание нравствените ценности на анкетираните и честотата, с която посещават религиозни събрания.

По-нещастен брак

Мег Джей от университета във Вирджиния пише: „Това, в което обществото като цяло вярва, противоречи на реалността. Двойките, които съжителстват преди брака, са по-нещастни, след като се оженят. За тях е по-вероятно да се разведат, отколкото за двойките без предварително съжителство. Тези отрицателни последствия са наречени „ефект на съвместното съжителство“. Отделно проучване сочи, че предбрачното съжителство е свързано с по-

слабо усещане за удовлетвореност и по-късно, в самия брак.

По-висок риск от развод

Президентът на Американския национален съвет за семейни взаимоотношения д-р Паул Амато обобщава множеството научни изследвания: „Двойките, съжителстващи преди брака, се сблъскват с повече проблеми и са по-склонни да мислят за развод. Точно обратното на онова, което бихте очаквали. Смятам, че хората вземат по-необмислено решението да съжителстват, отколкото да се оженят“.

Свещеното Писание разкрива не само проблемите на съжителството преди брака, а и онази голяма отговорност, която поемат върху себе си хората, когато пренебрегват Божиите заповеди: „Бракът нека бъде нещо честно у всички и брачното легло – чисто“ (Евр. 13:4). Апостол Павел предупреждава, че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците. Много млади хора ще попитат: „Защо Бог има такива строги изисквания в областта на човешките взаимоотношения?“. Всъщност тайнството на брака, когато двамата стават една плът, е предобраз на най-голямата тайна за единението на Христос и Църквата. Ап. Павел казва на вярващите в Коринт, че те са „Христово писмо“, „което узнават и четат всички хора“ (II Кор. 3:3). Това говори за голямата отговорност, която ни е възложил Господ. Християнските младежи според Божието определение трябва да служат като добър пример за тънещите в грехове и беззакония млади хора от този свят. Всеки християнски брак трябва да им напомня за святото тайнство, постановено от Бога и отдавна потъпкано в света.

И цифрите потвърждават това. Според едно съвременно проучване за жените, които са съжителствали на семейни начала, преди да бъдат сгодени, е с 40% по-вероятно да се разведат, отколкото за тези, които не са живели с партньор преди брака. Друго проучване отчита 65% поголям риск от развод при преминалите през подобно съжителство.

Заключение

силни на брака. Те са с несравнимо пониско качество. Макар и широко одобрявано и прилагано, подобно съжителство трябва да бъде преосмислено. Независимо дали сте консервативни, или либерални, дали сте религиозни, или не, ако търсите дълготрайна и щастлива любов, съжителството без брак очевидно е погрешният път към тази цел!

Множеството научни изследвания показват, че масовата представа за съжителството на семейни начала е погрешна. Тези взаимоотношения не са равно-

Но дали всички християнски двойки, които застават пред църковния олтар, за да бъдат венчани, служат за добър пример? Иисус Христос казва: „Вие сте солта на земята“ (Мат. 5:13). Месото и солта могат да стоят на масата едно до друго, това обаче няма да предпази месото от разлагане. Необходимо е солта да проникне в него и да го осоли. Да бъдеш „солта на земята“, означава да оказваш влияние върху тази земя, да я осоляваш, да спираш гниенето в нея. Христовите думи потвърждават това: „Вие сте солта на земята. Но ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не става, освен да се хвърли навън и да се тъпче от хората“ (Мат. 5:13).

Светските учени стигнаха до категоричното заключение, че хората, които живеят заедно преди брака, не могат да създадат здраво семейство. А може ли да се запази едно християнско семейство, където Божието име се е призовавало над хора, извършили блудство преди брака и прикрили този грях? „Не се лъжете: Бог не бива поругаван. Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал. 6:7). Всички помним какво се случва с цар Давид, когато Господ му прощава греха, извършен с Вирсавия, но идва време да се плати за последствията от този грях. Ако не желаете семейството ви да претърпи крах, живейте достойно за християнското звание и небесното призвание. Ако не желаете вашите деца да страдат в собствените си семейства, без благословение, научете се да пазите своя съд в святост и чистота. Не се поддавайте на изкушенията от дявола, защото след като получите незаконна греховна наслада преди брака, обричате себе си и цялото си семейство на страдание в бъдещето. Млади хора, пазете своята чистота и честност, подарени ви от самия Господ. Бъдете достойни за високото призвание, което имате в Господ, и за богатото духовно наследство, оставено като пример от вашите предци.

ато рецепта за щастлив брак предписвам една практическа терапия за двамата съпрузи, която не е много сложна, но е доста ефективна. Всъщност става въпрос за четири съвета, чието изпълнение е способно да подобри всеки брак. БЛАГОСЛОВЕНИЕ Вероятно никога не сте мислили, че благословението може да има място като практически елемент в брака. Принципът на благославянето произтича изцяло от Библията. Като християни Бог ни призовава да благославяме, и то най-вече, когато ни обиждат или нараняват душевно. Ако се научите да реагирате по този начин, ще можете да преодолеете най-трудните периоди в брака и да внесете мир във всяка тревожна ситуация. Благословението, което дава предимство най-вече на благославящия, спира потока от лоши думи, които могат да причинят много беди в съпружеските взаимоотношения. Благославяйте: – Чрез добри и любвеобилни думи. Ако искате да благословите съпруга си (или съпругата си), трябва на първо място да говорите за него (нея) с добро, дори когато сте чули от него (нея) сурови, критични или оскърбителни думи.

– Чрез практически действия, като правите за него (нея) приятни неща, били те големи или малки. Кога за последно сте направили нещо добро за съпруга (съпругата) си, което надхвърля рамките на вашите задължения, само за да го (я) зарадвате? Такива постъпки трябва да станат всекидневна част от вашия брак.

– Като изразявате благодарност и признателност. Нека вашият съпруг (съпруга) знае колко го (я) цените. Благодарете му (й) и също така благодарете на Бога за него (нея).

– Като призовавате Бога в молитва и измолвате благословение от Него. Колко интензивно се молите за вашия мъж или вашата жена? Кои негови (нейни) нужди представяте пред Бога? Може би, когато се молите, мислите единствено как самите вие да получите облекчение? Или се молите чистосърдечно за благополучието и благословението на съпруга (съпругата) си? НАЗИДАНИЕ В петата глава от Посланието към ефесяните на мъжа е заръчано да осигурява на жената всичко необходимо и да я уважава. Това в някаква степен се осъществява, когато той изра-

зява открито признателност и поощрение към нея. Дали една жена осъзнава своята красота, зависи най-вече от това, как се отнасят с нея. Тя се нуждае от емоционална подкрепа, преди всичко в онези области, където чувства неувереност. Жена ви заслужава уважение и внимание винаги и навсякъде, особено когато сте сред други хора. В истински прекрасната жена се виждат любовта и признателността на нейния мъж, който се отнася към нуждите й с чувствителност и голямо внимание. Назиданието винаги трябва да бъде конструктивно и да не е разрушително. Вашата любов дава на съпругата ви възможност за развитие и израстване в атмосфера без сурова критика и без страх от неуспех. Назиданието започва в мислите. Учете се да мислите с добро за своята съпруга. Преди да кажете каквото и да е, запитайте се дали това ще послужи за нейно назидание. От библейска гледна точка съпругата назидава и утвърждава най-действено мъжа, като отговаря на неговата любов. В Новия Завет на жената е заръчано да уважава и почита съпруга си, да се съобразява с него, да го хвали и да го обича от цялото си сърце. Това е денонощна работа и Библията обещава богато възнаграждение, ако тя изпълни тази задача. Бог е направил така, че мъжът вътрешно зависи от признанието на жена си, от нейното уважение към него. Съпругът може дълбоко да нарани жена си със своята критика, но такива рани е способна да му нанесе и тя. Мъжът и жената в най-висша степен се нуждаят от взаимно насърчение, което се проявява във внимателно изслушване един на друг, поглед в очите, нежно докосване, за да може всеки от тях да израства като личност. ОБЩУВАНЕ Колкото повече общи интереси развиете във взаимоотношенията си, толкова по-силна ще стане любовта ви. Единството трябва да включва всички страни на живота: духовна сфера, семейни грижи, цели, стремежи, свободно време, хобита, вътрешна настройка, най-потайни мисли и т.н.

Търсете общи задачи, изслушвайте се един друг, развивайте у себе си тънка чувствителност за ситуации, които биха могли да задълбочат любовта ви. Много скоро ще видите положителния резултат. НЕЖНОСТ Нежното докосване ни казва, че не сме сами. То може да прогони страховете, да смекчи болката, да утеши и да ни даде усещане за безопасност. Нашата потребност от преизпълнено с любов докосване е нормално и здраво чувство, което винаги носим у себе си. И ако ласката е призната за важен положителен фактор, защо съпрузите все още трябва да се учат да бъдат нежни? Отговорът е в мисловните стереотипи на нашето време. Цивилизацията на развитите страни днес се отличава със своята силна сексуална насоченост. Не е изненадващо мнението на експертите, че всеобщото влечение към секс всъщност е израз на дълбока, но неудовлетворена потребност от топлина и ласка. Много ваши чувствени потребности ще бъдат задоволени чрез споделянето на обикновени ласки. В същото време такова нежно предразполагане прокарва пътя към интимните срещи с вашия брачен партньор. Искам да подчертая, че ще има малко полза от който и да било метод за укрепване на вашата любов, ако не се научите да проявявате нежност един към друг. Интимната близост е изключително важна за всеки брак. Неверността между съпрузите в повечето случаи е следствие не толкова от търсенето на наслади, колкото от потребността за душевна близост и нежност. И така, рецептата за щастлив брак се състои от четири елемента: благословение, назидание, общуване и нежност. Но рецептите са полезни само когато хората се възползват от тях и ги прилагат.

наше време толкова се увеличиха разводите и злоупотребата с тях, че това зло вече прониква и сред вярващите хора. И тъй като сред християните инициатор и причина за развода по принцип е отстъпилият от Бога партньор, от това страда наймного другият, който е невинен и верен на Господ. Страда както морално, така и физически. Но поради непознаване на духа, заложен в Свещеното Писание, се е оформило погрешното разбиране, че нито един разведен няма право да се жени или омъжва повторно, защото така ще стане прелюбодеец. И е ясно, че отстъпилият от Бога, виновният в такъв случай просто се присмива, а пострадалият страда още повече и излиза, че той трябва цял живот да понася наказание за чужди грехове. Справедливо ли е това? Къде е логиката? Много вярващи виждат и чувстват, че в това твърдение няма нито логика, нито справедливост, но тъй като не знаят как да обяснят думите на Христос: „Който се

ожени за напусната [от мъж], той прелюбодейства“ (Мат.

5:32), се придържат към погрешното мнение и казват: „Ами, какво да се прави, явно тези хора трябва да носят своя кръст!“. Срещал съм много горчивина и много погубени животи заради направилното разбиране, че партньорът, който не е виновен, трябва да носи „кръст“, т.е. да понася наказанието за вината на виновните. Имало е случаи, когато изоставеният брачен партньор потъва в грехове, излиза от църквата, сключва брак с невярващ човек и дори живее на съпружески начала с друг. Но и онези, които издържат на изкушенията, като остават докрай сами, не са щастливи. Те живеят огорчени, неудовлетворени, упрекващи, обидени, самотни, затворени в себе си. И всичко това е заради партньорите им, които, когато четат Свещеното Писание, не използват нито разума си, нито някаква логика или справедливост, а отхвърлят духа на Божието Слово.

С други думи, погрешното разбиране и прилагане на буквата на Писанието без неговия дух са пораждали и продължават да пораждат много печални плодове. Всички ереси възникват вследствие на това, че еретиците не разбират духа на Библията. Апостол Павел пише във II Кор.

3:6: „Той ни е дал способност да бъдем служители на новия Завет – не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява“. Ще разгледаме няколко примера. В Евангелието от Лука четем: „Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодейства“ (16:18). В този текст няма никакви пояснения за развода. Тук се казва просто, че той е забранен. Разведените мъж и жена, ако сключат повторно брак, ще бъдат по един и същ начин прелюбодейци. И не може да се твърди, че буквата на този текст е невярна. Тя е вярна, защото, ако съпрузите се развеждат по причина, различна от изневярата на единия партньор (несъвмес-

тими характери например), и двамата искат да се разделят, те могат да го направят, но в такъв случай не трябва да сключват брак втори път. Такава възможност допуска и ап. Павел в I Кор. 7:10-11. Но ако единият партньор не е виновен, а съпружеската вярност е била нарушена или се нарушава само от другия, то ще бъде ли справедливо и логично Бог да налага на невинния същото наказание, както на виновния? Библията ни казва, че Бог е добър и справедлив, тогава как би наказал еднакво и виновния и невинния, т.е. би забранил и на двамата да сключват повторен брак?! Да допуснем, а това се случва нерядко, че мъжът намразва жена си само защото е харесал друга и без никакъв страх от Бога започва да изневерява на съпругата си или да издевателства над нея, а след това я оставя и сключва брак с любовницата си. Може ли да се допусне, че милостивият Бог се отнася към двамата еднакво

и прехвърля беззаконието на мъжа върху жената? Да вземем друго място от Свещеното Писание. В Матей 5:32 Христос казва: „Който напусне жена си не поради прелюбодеяние, той я кара да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства“. От тук личи ясно, че разводът е допустим само поради прелюбодейство. И единствено тогава човек, ако сключи брак с друга, не би бил прелюбодеец. Но онзи, който се ожени за неговата развратна жена, той, и само той, ще извърши прелюбодейство. В стиха от Матей се загатва и за още една възможност: ако човек се разведе с жена си не поради прелюбодейство, „той я кара да прелюбодейства“. С други думи, тази жена от мъка, от обида заради причинените й неправда и безчестие може да стане блудница, въпреки че в съпружеския си живот не е била такава. Разбира се, тогава честният, правоверен израилтянин, а в наши дни – истинският християнин – не трябва да сключва брак

с подобна жена, независимо че тя е пропаднала заради своя бивш неверен мъж. От друга страна, ако една такава жена без вина издържи мъката и тежкото изпитание и остане честна, въпреки че нейният развратен мъж, когато я е напуснал, й е дал повод да съгреши, на какво основание може тя да се петни като разведена и хората да се отнасят към нея с пренебрежение? Тя е била и си остава честна, богобоязлива християнка. Цялата й вина е в това, че нейната съперница се е оказала по-красива от нея, а може би по-млада или по-богата, затова мъжът й е поругал истината и се е поддал на съблазънта. Тогава защо справедливият Бог ще наказва с безбрачие тази жена, понесла достатъчно мъка? Защо тя трябва да остане сама цял живот? Нещо повече, защо това наказание трябва да е толкова тежко, че да премине към свободния мъж, който би искал да се ожени за нея?

Може ли Бог да застане на страната на развратния съпруг, който е обидил жестоко жена си? Може ли Бог, вместо да прояви милост към тази пострадала жена, да я накаже със самота за цял живот? Може ли Бог да забрани на когото и да било да се ожени за нея след всичко преживяно? Писанието не налага такава забрана. От думите на Христос се вижда ясно, че никоя причина не дава право на развод и на втори брак освен една – прелюбодейството. Ако жената стане прелюбодейка, мъжът има право да се разведе и неговият съюз с друга няма да бъде прелюбодейство, защото неверността и прелюбодейството унищожават брака пред Бога. Още пророк Йеремия казва: „Ако мъж напусне жена си и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Няма ли с това да се оскверни онази земя?“ (Йер. 3:1). Християнинът трябва да знае и да е твърдо убеден, че прелюбодейството е равно на смърт. То освобождава единия брачен партньор от другия, който му е изневерил. Бог не проявява дискриминация нито към мъжа, нито към жената. Правото, което имат мъжете, е дадено и на жените. Ако мъжът има право да се разведе със своята прелюбодейна съпруга и да се ожени за друга, то и жената има право да остави прелюбодейния си съпруг и да се омъжи за друг, без да бъде прелюбодейка. Думите на Христос в Мат. 19:3-9 дават право на развод и на втори брак за ощетените дори когато те са поискали развод. А какво да кажем, ако прелюбодеецът или прелюбодейката поискат развод и захвърлят своите невинни съпруга или съпруг?! Понякога те изоставят и децата, с които Бог ги е благословил, като разбиват неукрепналите им души. Да допуснем, че крадец е ограбил някого и са го хванали. Случва ли се съдът да осъди и накаже еднакво крадеца и ограбения? Случва ли се хората да се отнасят с еднакво презрение както към крадеца, така и към ограбения, като го упрекват, че

не е имал достатъчно надеждни катинари? Напротив, всички порицават крадеца и съчувстват на пострадалия. На никого не му идва наум да нарича крадец онзи, който помага на ограбения, но се получава точно така, когато наричат прелюбодейци онези, които сключват брак с оставена от мъжа си жена. Грехът ни унищожава всестранно. А принципът на Бога и духът на Неговите действия е да помага, да спасява, да облекчава, да утешава, да лекува и да поддържа във всички отношения. Сатана разваля всичко. Господ поправя всичко. В този дух трябва да постъпват и вярващите. Грехът тегне над грешниците и никога не се прехвърля върху невинните. Затова разведените не по тяхна вина не трябва да се наричат разведени, а оставени от мъжа или жена си, тъй като те не са искали това и не са мислили да се развеждат. Така, както не бива ограбеният да се нарича крадец, а нараненият – разбойник, така не може и оставените без вина да се определят като разведени. Те са жертви на своите неверни и прелюбодейни мъже и жени. Затова се нуждаят от съчувствие и помощ точно както жертвите на други престъпления. Нека бъдем внимателни и да съзнаваме, че Божията воля е „блага, угодна и съвършена“ (Римл. 12:2). Хората осъждат и Христос, без да Го познаят (Деян. 13:27). Затова е много опасно да съдим когото и да било, без да познаваме нито него, нито делата му. По този начин може да причиним голямо зло на невинни хора, на Божието дело и, разбира се, на самите себе си.

дин от най-успешните методи за масово разпространение на демоничната зависимост в последно време е чрез духа на блудството и разтлението, който предизвиква по-голяма трагедия от просто неморалния живот. Борис Херсонски определя аморалния императив като антисоциален безсъзнателен импулс, изкушаващ човека да желае събития или действия, които се съчетават с неетическото и аморалното1. Трябва да признаем, че обществото ни възприема този процес като не толкова обезпокоителен, защото го отдава на „безобидното“ явление – разкрепостяване на страстите. В своята книга „Открихте ли смисъла?“ д-р Л. Краб пише: „Всички

знаем какво означава да бъдеш разтърсен от увличащи, загадъчно непреодолими сили, които изникват някъде дълбоко у тебе. Това са страстите“2. По-нататък той допълва интересни детайли: „Всички страсти, които ни измъчват, произтичат от основната страст да направим живота си по-добър: прекомерният глад за храна или секс, странните пориви, които ни обземат в най-неподходящи моменти, обсебващият стремеж да харесваме себе

си повече... ламтежът за отмъщение спрямо онези, които са ни наранили. Ние сме решени с цялата своя страст да направим живота си по-малко болезнен и сме готови да положим всички усилия, за да постигнем тази цел в един обезсърчителен, понякога носещ наслада и безумно несигурен свят“3. Свещеното Писание дава свое определение за хора, водени от греховните си страсти: „Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха... затова и Бог според похотите на сърцата им ги предаде на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; те замениха Божията истина с лъжа и се поклониха, и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки... Затова Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естествената употреба на тялото с противоестествена; също и мъжете, като оставиха естествената употреба на женския пол, се разпалиха с похоти един към друг и вършеха безсрамия мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда. А понеже не се опитаха да имат Бога в разума си, Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, което не е прилично...“ (Римл. 1:21-28). Тук се разкрива една закономерност, свързана не само с нашите плътски греховни страсти, а и с интервенция от страна на демоничния свят, който има сфери на влияние според категорията на демоните. Един от тях е духът на блудството, който в последно време буквално триумфира в западната цивилизация. Пиер Дако, който изследва въпросите на брака, прави някои верни заключения. Той твър-

ди, че връзката между мъж и проститутка не създава двойка, тъй като те имат чисто физически, полови контакти. Всъщност всяко човешко действие е породено от чувства (съзнавани или несъзнавани, груби или изтънчени емоции; положителни или отрицателни усещания и възприятия). Така и връзката между мъжа и проститутката, осъзнато или неосъзнато, е афективна. В нея мъжът търси илюзия за любов, а жената изпитва смътно майчинско състрадание. Чувствата им могат да гравитират около садизма или мазохизма, около „любовта” или „омразата”, но чувства винаги има. Този мъж и тази жена са двойка, белязана от мимолетността, която обикновено се разпада така бързо, както и е възникнала4. Ние ще добавим още едно усещане, което присъства при предбрачните или извънбрачните връзки – това е чувството за вина, за изобличаване и осъждане от страна на съвестта. Въпреки че се прикрива или притъпява най-често с алкохол или наркотици, то не престава да измъчва човека, а по тази причина и двамата партньори не получават истинска радост и щастие от взаимоотношенията си. Последствията от такава обвързаност са винаги негативни. Познаваме случаи, в които подобни отношения водят до демонично обладаване. Ако единият от партньорите е демонично обременен, по време на половия акт духът се прехвърля у другия и той или тя става жертва с всички последствия: „Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и те не познаха Господ“ (Ос. 5:4). Противното на Божия замисъл за истинската брачна двойка води до комплекси, тревожност, задръжки и други „големи хищници, унищожаващи вътрешната

енергия“, както ги нарича П. Дако5. Но ако изброените психични безпокойства унищожават вътрешната енергия, какво да кажем за духовете на блудството и разврата?! Тук става дума не просто за единични симптоми или синдроми, а за сериозни психо-духовни и психо-физиологични болести. И причината е винаги една. Дяволът и неговите демони правят всичко възможно да нанесат съкрушителен удар върху семейството, което е благословено от Бога: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им каза: „Плодете се и се множете, пълнете земята и я обладайте“ (Бит.1:2728). Ето защо П. Дако стига до заключението: „Бракът вече не е само поемане на ангажимент да се осигурява целостта на семейството. Сега, когато сме много по-независими, е извънредно важно любовта да се развива... Няма по-мощно средство за подхранване и засилване на любовта от обвързването с брак”6. Именно срещу чудото на истинските взаимоотношения между мъжа и жената демоничните сили водят широкомащабна война. Те тласкат обществото към разпътство, като внушават на множество сексуално девиантни личности, че са родени с такава ориентация. Лесбийство, хомосексуализъм, брак по договор – всичко това води до духовна обремененост. Ето защо Бог предрича чрез пророк Осия: „Духът на блудството ги е въвел в заблуда и блудствайки, отстъпиха от своя Бог“ (Ос. 4:12). В последно време се налага да се правят все повече консултации със семейства, които стигат до развод чрез интернет (пристрастяват се към порнография, еротика и т.н.), без да осъзнават къде се коренят причините за сполетялото ги зло. През деветдесетте години често пътувах до град Красноярск, за да преподавам демонология в богословския колеж там. Обикновено на лекциите идваха и хора със специфични проблеми, които не могат да бъдат разрешени нито от традиционната медицина, нито с алтернативни методи. Защото тези проблеми са свързани с демонично натоварване.

Госпожа М. беше такава слушателка. Тя дойде с нагласата да й се окаже необходимата помощ. Заедно със служителя на църквата проведохме разговор с нея, за да изясним характера на болестта й. След като я изслушахме внимателно, направихме социална и семейна анамнеза. С помощта на въпросника за определяне на окултна обремененост, който включва и молитва с отворени очи в присъствието на пациента, за да се наблюдават реакциите и поведението му, ние констатирахме наличие на бесообладаност – третата, най-тежка степен на окултна обремененост. Станахме свидетели на явен пароксизъм, изразен с гримаси на лицето. Очите на жената излъчваха мътни вълни на агресия и злоба и се движеха хаотично, в различни посоки,

за да не се срещнат с нашите очи. Чуваха се звуци от дълбочината на корема й, тялото й се люлееше рязко и неволево. Въз основа на това, което госпожа М. бе споделила за своя нравствен живот и свръхестествените моменти по време на сексуалните си преживявания с различни мъже, разбрахме, че у нея присъства силен блуден дух, вероятно дори повече от един. Ще приведа само един пример. Със случаен партньор започнали любовна игра и стигнали до сексуален контакт.

Изведнъж с мъжа се случило нещо неестествено, от което той толкова се изплашил, че макар да бил леко пиян, веднага изтрезнял, събрал си нещата и избягал посред нощ. Тя сподели също, че нощем редовно я посещавал дух, който задоволявал напълно нейните сексуални потребности. Според психологията това е случай на промискуитет7, но предизвикан от блуден дух. След молитвата заповядах духът да не се проявява, а на нея предложих да идва на лекциите и да слуша, да се информира, за да прогледне и да разбере какъв е пътят за освобождаването и изцеляването й от безсънните нощи, наситени с психически и физически тормоз. Тя прие предложението и започна да посещава лекциите. Постоянно беше под мое наблюдение, което също е научен метод на изследване – естествен и непринуден. В продължение на две седмици проведох няколко сесии с нея, но забелязах, че тя няма голямо желание да ми сътрудничи, за да се подобри състоянието й. Постоянно имаше оправдания за закъсненията си, за своята разконцентрираност и т.н. Накрая, когато решихме да пристъпим към процеса на нейното освобождаване, по време на отричането в един момент тя спря и не пожела да се откаже от сексуалните отношения с

демона, който й предоставяше сексуално удоволствие. Каза, че той не й прави нищо лошо. В този момент аз прекъснах по-нататъшната процедура, защото нямаше никакъв смисъл. Не започнах да я убеждавам и да й натрапвам моите възгледи, при положение че тя изслуша курса и разбра истината за своето състояние, както и какъв ще бъде краят й. Разделихме се и за жалост не видях у нея никакво съжаление, че не довършихме делото. Повече нито сме се виждали, нито съм чувал нещо за нея. Въз основа на много подобни случаи искаме да убедим нашето общество, че духът на блудството води до реална сексуална зависимост, а това е болестно състояние. Ще представим и научни доказателства за пътя на увлечението, което предизвиква не просто зависимост, а безкрайно унизителен провал на човека – той затъва в такова умопомрачение, каквото и в животинския свят не се наблюдава. Генадий Старшенбаум пише: „За сексуалната адикция [т.е. зависимост] са характерни: неспособност да се контролират сексуалните импулси; наличие на сексу-

ално поведение с вредни последствия; прояви на неуправляемост и неконтролируемост в други области на живота; симптоми на абстиненция при въздържание; все по-чести сексуални импулси в рамките на определен период. Диагнозата сексуална адикция се поставя, когато са налице три задължителни симптома: 1. Зависимият човек или адикт (от лат. аddictus – подложен на робство поради дългове) изпитва неконтролируема сексуална възбуда. Въпреки че има силно желание да избегне адиктивното полово поведение, той не може да се противопостави на тези импулси.

2. Зависимият изпитва ясно изразена тревожност и неговото внимание е напълно съсредоточено върху сексуалното му желание, което е решен да задоволи.

3. При такъв човек половата активност става единственото средство напрежението да спадне. Едва след задоволяването на адиктивната сексуална потребност той се връща в нормалното си състояние“8. Този изследовател твърди също така, че за подобна пълна диагноза е необходимо да са налице не по-малко от пет особености: 1. Мислите на зависимия като цяло са насочени само към секс и към всичко, свързано с него.

2. Зависимият постоянно е сексуално ангажиран – той или е зает с полова активност, или се готви за нея.

3. Опитите на зависимия да контролира себе си и своите сексуални подбуди са безуспешни.

4. Сексът в живота му заема повече време от приетото, т.е. от нормата.

5. Зависимият жертва свои важни социални, делови и семейни задължения заради секса.

6. Адиктивното поведение продължава, въпреки че човекът разбира негативните последствия от него в социален, икономически, психологически и физиологичен аспект.

7. При такъв човек се наблюдават симптоми на раздразнителност или безпокойство.9 Към сексуалните адикции се отнасят натрапчива мастурбация, сатириазис,

донжуанизъм, стриптомания, нимфомания, промискуитет, хомосексуализъм. Промискуитетът например означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти. При жените това поведение се нарича нимфомания, а при мъжете – сатириазис10. Старшенбаум пише също за сексуалната агресия, която мъжете хомосексуалисти проявяват към жените – те ги избягват, изпитват отвращение и омраза към тях. Докато при лесбийките аналогично се наблюдава ненавист към мъжете. Подобно явление е и агресията спрямо онези, които не подкрепят превратните убеждения на хомосексуалните хора. Една студентка, която следва на Запад магистратура по клинична психология, сподели за агресивното поведение на своята професорка с променена ориентация. Още от първите им срещи тази жена започнала да я тормози, тъй като не възприемала нейната философия за живота. Постоянно я предизвиквала поради християнските й възгледи. Другите студенти заплашвала, че ако се придържат и те към библейските принципи, няма да имат място в това учебно заведение. Давала им специално изработени от нея тестове за хомосексуализма и лесбийството. Твърдяла, че не иска да чува думата „толерантност“ по повод отношението към общността на хомосексуалните, защото това предполагало снизходителност към тях, а те заслужавали нещо повече и т.н. Но студентката като истинска християнка постоянно й отговаряла с любов. Накрая настъпила промяна в сърцето на професорката, която отличила тази студентка от всички в групата заради тяхното овчедушие и раболепие. Преподавателката дори заговорила за вяра в Иисус Христос. Така че има надежда и за тези хора. За по-голяма яснота тук ще дадем кратка психологическа интерпретация на трите групи хора: девиантни, демонизирани и бесообладани от духовете на блудството.

Ангел Величков пише за съвременните културни матрици и влиянието им върху индивидуалното поведение. Под „културна матрица“ той разбира „системно налагане върху индивида на представи и модели на поведение за това, какво е редно и какво – погрешно, кое се одобрява и кое се осъжда, какви социални поведения водят до успешно вграждане в обществото, какви ценности имат приоритет и си струва да им се даде водещо място в ценностната система на личността, какви представи и вярвания следва да се приемат като безспорни истини и основания за оценка на социалните явления“11. Въз основа на това твърдение можем да направим извода, че на девиантните и демонизираните хора системно се налагат модели и представи за поведение. Те са одобрявани или осъждани от страна на демоничния свят, който формира „окултна матрица”, за да диктува техния мироглед, поведението им, ценностната им система и приоритетите в живота им. Като извод въз основа на Свещеното Писание и скромния ни опит в работата с такива жертви можем само да потвърдим истината за могъщото влияние на демоничните сили, които се стремят да превърнат човека, създаден по образ и подобие на Бога, в индивид, способен да падне по-ниско от животно, докато търси все по-вълнуващи сексуални усещания. Така те се наслаждават със злорадство на гледката как едно Божие творение се превръща в отвратително същество. За това четем още в Битие 6:5: „Видя Господ Бог, че развратът между хората на земята е голям и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“. Ето как всички хора от първия свят се оказват зависими от греха. В Битие 6:11 се потвърждава: „Но земята се разтля пред Божието лице и се напълни със злодейства“. Затова Бог е принуден да изтреби първия свят: „И каза Господ Бог на Ной: „Краят на всяка плът дойде пред

Херсонский,Б. Глубинная психология. Одесса, Астропринт,1998, с. 62.

2 Краб, Л. Открихте ли смисъла? С., Нов човек, 2001, с. 43.

3 Пак там, с. 45.

4 Дако, П. Жената и нейната дълбинна психология. С., Колибри, 1999, с. 256.

5 Пак там, с. 259.

6 Пак там.

7

1

Промискуитет – безразборен избор, най-често при сексуалните контакти.

8 Старшенбаум, Г. Аддиктология: психология и психотерапия зависимостей. Москва, Когито-Центр, 2006, с. 257.

9 Пак там.

10 http://blog.framar.

11 Величков, А. Психология на индивидуалното социално поведение. С., Албатрос, 2006, с. 25.

лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята“ (6:13). В съвременното общество с неговата разюзданост същите демони внушават на човека да прави всички тези гнусотии, като знае, че за това удоволствие ще плати много скъпо – не само с наказание тук, в земния живот, а и с вечни мъки и страдания в ада. Ето защо Христос предрича: „Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Сина Човешки: ядяха, пиеха, женеха се, омъжваха се до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и погуби всички. Също така, както беше и в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; така ще бъде и в онзи ден, когато се яви Синът Човешки“ (Лука 17:26-30). Почти няма човек в цивилизования свят, който да не е чул за Содом и Гомора, за тяхното падение и унищожение.

В заключение призоваваме читателя да се замисли сериозно каква позиция ще заеме при това ширещо се зло. Някога нашият отец на вярата Авраам е застанал пред Бога като ходатай и застъпник за Содом и Гомора, но е успял да спаси само семейството на племенника си Лот. Със сигурност читателят ще каже, че от него нищо не зависи, а всичко се спуска от горе. Но ако той спаси поне един човек от този път на погибелта, това ще му се вмени за праведност. Както се вменява на Авраам, на децата и внуците му. Нашата цел е да спрем ширещото се зло и да избавим поне неколцина от страшните зависимости, към които тласка блудният окултен дух.

на спасение, посочва и ап. Йоан: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и словото Му не е в нас” (I Йоан 1:9-10). Когато човек осъзнава, че е грешник, започва да се страхува от Бога, Който е свят и праведен. Това е разбираемо и естествено. Но ние трябва да знаем и да помним думите на Христос: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28) или: „Който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън” (Йоан 6:37). И така, какво е необходимо, за да се спасим? Трябва „да вярваме, че Бог съществува и награждава онези, които Го търсят” (Евр.11:6). Също така – да осъзнаем, че сме грешни. Това е много важно. Нещо повече, грешни сме не защото сме извършили много грехове, а защото природата ни е такава. След грехопадението грехът влиза в сърцата на всички хора. Ние грешим, защото сме грешни по природа. Затова всички смъртни имат нужда от прошка. Всички до един. Както е писано: „Няма нито един праведен... Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава ” (Римл. 3:10, 23).

Ако не се покаете, всички така ще загинете. Иисус Христос

Вече говорихме за това, че вярата в Бога и на Свещеното Писание са необходими условия за спасение. Ако вярваме в Библията, знаем, че тя говори за Бога, за Иисус Христос, за светостта, без която никой не може да види Господ, и за греха, който ни лишава от правото на вечен живот. Христос казва, че трябва да се покаем. Какво означава това? Гръцката дума „μετανόετε“, използвана в стиха, с който започнахме (Лука 13:3), говори за промяна на мислите, съкрушение, дълбоко съжаление. Защо е необходимо покаянието? Защото така казва Господ – Той е готов да прости на човека (и сам умира на кръста, за да има право да прости на всички), ако се покае. А прошката е необходима на всички. Както казва ап. Павел при проповедта си в Атина: „Бог, като презря времената на незнанието, сега заповядва на всички хора, навсякъде, да се покаят” (Деян 17:30). Факта, че покаянието е необходимо за получаване

Освен това трябва да се обърнем към Иисус Христос в молитва, като се покаем и изповядаме греховете си. Нужно е да го направите и вие – да помолите Бога да ви прости всички грехове (които помните и за които сте забравили). По-особена изповед и отричане са необходими за всички грехове, свързани с мерзостта (окултизъм, суеверия, езически обреди, вярвания и практики). Тях трябва да изповядате конкретно и да се отречете от мерзостта им осъзнато, тъй като те дават достъп на сатана до живота ви. Ако човек се обръща в молитва към Иисус Христос, той Го избира за свой Спасител, уповава се на Него и Му вярва. Важно е да повярвате, че Иисус ви приема, че е верен на Словото Си: „Който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън” (Йоан 6:37). Как да се покаете? Можете да застанете на колене и да кажете (от цялото си сърце, искрено, в противен случай няма смисъл да започвате): „Господи, Боже мой! Знам, че съм страшен грешник. И не просто много съм грешил – Ти виждаш всичките ми гре-

хове, а и по природа съм грешник, защото съгрешавах с наслада. Бъди милостив към мене, грешника! Прости ми всички грехове и ме очисти от всяка неправда чрез кръвта на Своя Син Иисус Христос, която Той е пролял за моите престъпления! Прости ми и ме очисти, Господи, по Твоята милост! Ти си казал в Словото Си, че вярващите в Тебе ще получат дара на Светия Дух. Аз вярвам на Твоето Слово и Те моля: влез в сърцето ми чрез Светия Си Дух отсега и завинаги. Господи, Боже мой и Спасителю мой, отричам се от сатана и от неговата власт, от всичките му дела и от всичко в живота ми, което е било свързано с него. На Тебе, Господи, Свети мой Боже, отдавам живота си и приемам Твоя живот за Твоя слава! Амин!”. Ако сте повярвали в Бога, в Иисус Христос, ако сте осъзнали, че сте грешни и сте склонили колене пред Него в молитва на покаяние, ако сте Му изповядали всичките си грехове, трябва да повярвате също, че Той ви е приел, и, разбира се, да Му благодарите за това. Благодарността за получената прошка на греховете е важна стъпка по пътя към спасението. Ето как можете да направите това: „Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поел всички мои грехове върху Себе Си, че си ме изкупил и очистил! Благодаря Ти, че си казал: „Който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън”. Ето, аз дойдох при Тебе. Вярвам с цялото си сърце, че няма да ме прогониш, а ще ми простиш и ще ме приемеш. Благодаря Ти, че прости греховете ми и ми подари вечен живот! Вярвам в Твоето Слово! Ти си казал, че вярващият в Тебе „има вечен живот и не отива на съд, а е минал от смърт към живот” (Йоан 5:24). Благодаря Ти, Господи! Отче небесни! Аз вярвам в Иисус Христос, а Ти си казал, че тези, които приемат Христос, стават Твои деца. Аз вярвам на Словото Ти. Вече и сам съм Твое дете! Приемам тази велика чест с голяма радост и благодарност!”. Ако сте направили всичко това искрено, с цялото си сърце, ще се случи важното събитие, за което говори Библията: „На всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат Божи чеда” (Йоан 1:12). С други думи, ще „се родите от горе“, както Иисус Христос нарича това. Ако сте се покаяли, сега имате Светия Дух, тъй като сте се родили от Бога. Той ви е дал Своя Свят Дух, както казва ап. Петър при проповедта си в Йерусалим: „Покайте се... и ще приемете дара на Светия Дух” (Деян.

2:38).

17 октомври 1869 г.

Скъпа сестро!

От цялата си душа ти благодаря за твоето мило, дълго писмо. Струва ми се, че откакто съм в Китай, не си ми писала. Знам, че при тебе е както при мене – не можеш да пишеш, макар че много ти се иска. Духът и тялото са способни само в определена степен да понасят натоварване и да вършат работа. Трябва да ти кажа, че работата ми никога

досега не е била толкова многостранна, отговорна и тежка. Но усещането за напрежение и бреме вече изчезна напълно. Последният месец беше може би най-щастливият в моя живот и много ми се иска да ти разкажа накратко за това, което Господ направи в душата ми. Не знам доколко ще мога да се изразя ясно, тъй като в това, общо взето, няма нищо необичайно, странно или необяснимо и все пак всичко е ново! С една дума, „бях сляп, а сега виждам“. Може би ще ми е по-лесно да ти обясня всичко, ако започна малко по-отдалече. Трябва да призная, че през последните шест-осем месеца преживявах големи духовни страдания. Чувствах, че както на мене, така и на цялата мисия не ни достигат святост и сила в живота. Усещах колко неблагодарно, опасно и грешно е това, че отношенията ми с Бога не са толкова близки. Постех и се молех, борех се, взе-

мах решения, четях Божието Слово по-усърдно, стараех се по-често да се уединявам, за да размишлявам над божествените истини. Всичко беше напразно. Всеки ден, не – всеки час усещах върху себе си натиска на греха. Знаех, че всичко ще бъде наред, стига да пребъдвам в Христос, но не можех. Започвах деня си с молитва, с твърдото решение да не отвръщам поглед от Него нито за секунда. Но товарът на задълженията, понякога много тежки, постоянните изтощителни грижи ме караха често да забравям за Христос. При климата тук нервите се опъват толкова лесно, че е доста по-трудно да се владееш и да не се поддаваш на изкушението от раздразнителност, горчиви мисли, а понякога и резки думи. Всеки ден внасяше със себе си цял списък от грехове, недостойни постъпки и безсилие. Да, през цялото това време желанието за добро беше у мене, но да го правя, не намирах сили. И тогава в главата ми идваше въпросът: „Нима изобщо няма спасение? Нима ще бъде така до самия край: постоянна борба и вместо победа – само неуспехи?“. Освен това не можех да проповядвам искрено, че Иисус дава на всички вярващи в Неговото име властта да бъдат Божи деца (т.е. подобни на Бога, носители на Неговия характер), когато това не отговаряше на моя собствен опит. Вместо да се укрепвам, ми се струваше, че ставам все по-слаб и имам все по-малко сили да се боря с греха. И това не беше учудващо – нали живеех с много малко вяра и надежда! Бях отвратителен на самия себе си, ненавиждах своя грях, но нямах сили да го преодолея. При това осъзнавах, че съм Божие дете. Христовият дух въпреки всичко възкликваше в сърцето ми: „Авва, Отче!“. Нямах обаче сили да се изправя и да се възползвам от синовното си право. Мислех, че светостта – практическата святост – се постига постепенно, като прилагаш усърдно средствата на благодатта. Чувствах, че няма нищо друго в света, което да искам повече и от което да се нуждая по-силно. А на практика колкото повече се

стремях към святост, колкото повече се опитвах да я постигна, толкова по-недостижима ми се струваше. Вече напълно бях изгубил надежда, че някога ще я притежавам. Реших, че може би Бог иска да направи небето още по-скъпоценно за нас, като не ни позволява да постигнем светостта тук, на земята. Не мисля, че съм се опитвал да осъществя своята цел със собствени сили, та нали осъзнавах безсилието си! Казах това на Господ и Го помолих да ми даде помощ и сила. Понякога ми се струваше, че Той ме пази и поддържа. Но вечер, когато се вглеждах в изживения ден, виждах само грях и непълнота. Можех единствено да съжалявам и да се кая за това пред Бога. Впрочем не мисли, скъпа моя, че този печален опит се повтаряше ден след ден през изминалите дълги мрачни месеци. Постоянно ми се налагаше да се убеждавам, че онова, към което се стремя, изчезва от ръцете ми. Това ме довеждаше до отчаяние. Но Иисус никога не ми се е струвал толкова скъпоценен, както тогава. Знаех, че Той е Спасител, че е силен да избави грешник като мене и желае да го направи. Имаше моменти, когато сърцето ми бе изпълнено не само с мир, а и с радост в Господ. Обаче те отминаваха и аз оставах безсилен както преди. О, колко е благ Господ, Който сложи край на моята вътрешна борба! През цялото това време не съм се съмнявал, че в Христос имам всичко, от което се нуждая. Но не знаех как да го придобия. Той беше богат, аз – беден, Той беше силен, аз оставах слаб. Знаех, че в корените на лозата има достатъчно сили и добра почва. Въпросът бе как да ги получа в моята нищожно малка клонка. И когато постепенно започна да се развиделява, видях, че единственото условие е вярата – ръката, с която бих могъл да обхвана цялата Христова пълнота и да я придобия. Но аз нямах тази вяра. Стремях се към нея, а тя не се появяваше. Опитвах се да я постигна, но беше все така безуспешно. Колкото повече осъзнавах чудното богатство на благодатта в Иисус, колкото повече виждах пълнотата в нашия скъп Спасител, толкова по-големи ставаха в моите собствени очи безсилието и вината ми. Греховете, които извършвах, ми се струваха нищожни в сравнение с греха на неверието, когато човек не може и не иска да се довери на Божиите обещания, а представя Бога като лъжец! Неверието – усещах това – беше грехът, заради който светът ще бъде предаден на проклятие. Но въпреки убеждението си аз не спирах да му се поддавам. Молех се за вяра, а вярата не идваше. Какво да правя? Когато страхът в душата ми достигна връхната си точка, Господ използва едно изречение от писмо на скъпия ми

брат Макарти, за да свали пелената от моите очи, и Светият Дух ми откри истината за нашето единение с Иисус. Никога дотогава не бях се замислял за това. Макарти беше минал през същите душевни страдания като мен с единствената разлика, че светлината му се бе открила по-рано. Той пишеше (цитирам по памет): „Как да укрепя вярата си? Не като се боря за вяра и полагам всички усилия за това, а като се успокоя в Онзи, Който е верен“. Когато прочетох тези думи, ми се отвориха очите! „Ако ние сме неверни, Той остава верен.“ Погледнах към Иисус и разбрах – о, каква радост изпълни душата ми! – разбрах, че Той е казал: „Няма да те оставя, нито ще те напусна“.

„Да, това дава покой! – мислех си аз. – Напразно се стараех да намеря покой в Него. Няма повече да се напрягам. Нали Той е обещал, че няма да ме остави, нито ще ме напусне.“ И, скъпа моя, Иисус никога няма да го направи! Но това не е всичко, което Той ми показа. Далече не е всичко! Когато размишлявах за лозата и клонките, тогава скъпоценният Свят Дух изля чудна светлина в душата ми. Колко огромна ми се струваше сега грешката, която правех, когато исках да получа от Христос сока на пълнотата чрез моите усилия и старания. Вече разбирах не само, че Той никога няма да ме остави, а и че аз съм член на Неговото Тяло, част съм от Неговата плът и кости. Разбирах, че лозата е не просто корен, а и клонки, листа, цветове, плодове.

Освен това Иисус е и почва, и слънце, и въздух, и дъжд, и още хиляди пъти повече от това, което сме желали, за което сме мечтали и към което сме се стремили. Каква радост – да разбираш тази истина! Моля се очите на разума ти да се отворят, за да осъзнаеш и да се наслаждаваш на богатствата, които са ни дадени безвъзмездно в Христос. О, скъпа моя сестро, колко е чудесно това – да бъдеш едно с възкръсналия и възнеслия се Христос, да бъдеш член на Неговото Тяло! Помисли си само какво значи това! Може ли Христос да бъде богат, а аз – беден? Може ли твоята дясна ръка да бъде богата, а лявата – бедна? Може ли главата ти да бъде нахранена, когато тялото ти умира от глад? Помисли също какво означава тази истина за нашия молитвен живот! Може ли служителят в банката да каже на клиента: „Вашата ръка е написала чека, а не вие самият“ или: „Не мога да дам тази сума на ръката ви, а – само на вас самия“? По същия начин вашите и моите молитви не могат да бъдат отклонени, ако са изказани в името на Иисус чрез членовете на Неговото Тяло. Ако молим за нещо, което е несъвместимо с Божията воля, разбира се, нещата ще са по-различни. Но „ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме каквото сме просили от Него“. Най-прекрасното (ако в тази област нещата изобщо могат да се сравняват едно с друго) е покоят, който произтича от осъзнаването на пълното единение с Иисус. Когато разбера това, аз вече не се страхувам, не се притеснявам, защото знам: Той е силен да изпълни волята Си, а Неговата воля е и моя воля. Не се безпокоя за това, къде ще ме постави и как ще го направи. То е Негово дело, Той трябва да мисли за това. Нали е обещал да ми даде благословението Си както в най-леките, така и в най-тежките ситуации – за мене е достатъчна Неговата благодат. За слугата ми няма голямо значение дали го изпращам да купи някакви дреболии, или скъпоценни неща. В двата случая той очаква от мене пари и ще ми донесе покупката. Ако Бог ме постави в много трудна ситуация, аз съм в правото си да измолвам и да получа водителство от Него. В тежките моменти Той ще ми даде по-голяма благодат и в наситените с изкушения обстоятелства ще ми даде много сили. Не трябва да се страхуваме, че изворите на Неговата помощ може да се окажат недостатъчни за нуждите ни. Тези извори са достъпни за мене: Иисус е мой, Той е с мене, живее у мене. Всичко това произтича от единството на вярващите с Него. И от времето, в което Христос живее в сърцето ми чрез вяра, съм неизразимо щастлив! Колко ми се иска да ти разкажа всичко това лично, а не в писмо...

емейството е едно от най-значителните Божии творения. То е единство на няколко души, свързани помежду си както по плът, така и по дух, което не би могло да бъде създадено от хората и, разбира се, не би могло да се прекрати или унищожи от тях. Още от дълбока древност до наши дни семейството стои непоклатимо в океана на бушуващите около него вълни от всякаква извратеност. СЪЩНОСТТА НА СЕМЕЙСТВОТО Когато е постановил човешкото семейство, Бог е предопределил да изяви чрез него Своята невидима слава и Своето съвършенство. Семейният живот на човека е трябвало всеки ден и всеки час да потвърждава, че той е създаден по образ и подобие на Твореца. В земното семейство любовта на мъжа към жената, на родителите към децата би трябвало да отразяват любовта на небесния Отец към Неговия единороден Син. Още преди грехопадението човекът е можел да предава живот на потомството си, да се размножава. Продължаването на рода чрез деца – това е било едно от най-великите проявления на Божието могъщество у човека. Но „грехът влязъл в света“ (Римл. 5:12), започнал да „царува в нашето смъртно тяло“ (6:12) и въпреки че не лишил човека от възможността да устрои свой семеен живот, все пак извратил този дар и разрушил всичко. Каква трагедия се крие в думите: „Адам роди син по свое подобие и по свой образ“ (Бит. 5:3)! Човекът, изгубил образа и подобието на Бога, след грехопадението предава на детето си своята греховна природа – своя образ и своето подобие. От този момент в самата му греховност са заложени семената на проклятието: тук се коренят и първото братоубийство, и всички безкрайни беди на хората. Семейството, предназначено за преддверие на рая, се превръща в преддверие на ада. Установено от Бога като най-близък духовен съюз между хората, като огнище на взаимна любов и взаимно служение, семейството се оказва вертеп на раздори и кавги, вражди и грехове. Бог го е поставил като крепост на

земното човешко благополучие и ред, но с времето то е изгубило тези драгоценни дарове и цялата си небесна чистота. И в днешното си трагично състояние обаче семейството остава същата крепост на общочовешкия живот. Имало е, има и ще има опити да се отнеме значимостта на неговата роля. В хода на цялата история хората не са се отказвали да го заменят с някаво фиктивно единство. Но всички тези опити са претърпявали и ще претърпяват пълен неуспех. Затова в крайна сметка се е стигало до неизменното заключение, че семейството е една от най-органичните форми на човешкия живот, че така е било винаги и така ще бъде. Историята неведнъж потвърждава, че ако в семейството, тази малка клетка на обществото, основната същност е изкривена, колкото и изкуствени форми да се опитваме да сътворим, те не могат да го спасят, нито да заздравят живота на обществото. Изграждането на стабилен социален и държавен ред е немислимо

без здраво семейство. Империите загиват почти винаги по силата на множество обществено-политически неуредици и пороци. А тези пороци се открояват особено ярко, когато семейството е подкопано и вече се разлага. Римският император Нерон се подигравал и издевателствал над чистата семейна любов и верността на съпружеските отношения. Но това негово кощунствено пренебрежение към семейството довело до разруха на империята. Според една духовна закономерност всеки, който се е опитвал да разруши семейните начала в света или да положи като основа на живота не семейството, а негов сурогат, е бил постиган от проклятие. Да унищожи семейството, постановено от Бога, не е успял никой, както не е било възможно да се изкорени Христовата Църква. Бог е създал семейството именно за да обуздава и изкоренява пороците на хората, чието развитие води до самоунищожаване на цялото човечество.

Семейството, дори при най-крайно разюздани нрави в обществото, винаги е оставало крепост на доброто. В него доброто е укрепвало и е процъфтявало за ползата и благото на идните поколения. Отстъплението от семейните основи и принципи неизменно е водело до загуба на срамежливостта при хората, на тяхното човешко достойнство.

се гради, както и Църквата, върху Христос и новородения живот, произтичащ от Светия Дух. Иисус Христос, когато изкупил човека, върнал на вярващото семейство онази божествена любов, с която то било създадено при сътворението на нашите прародители. Бог възстановил семейството и в Христос му дал отново нарушените при грехопадението права и предимства: „Както грехът царува, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари с правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ” (Римл. 5:21). Единствено Божият Син може да преобрази цялата душа на човека до найсъкровените й дълбини и да роди в нея вечна, неудържимо действаща сила, която твори у самия човек, в семейството, в обществото. Христос спасява човека и

Тези, които възхваляват плътската любов, отричат брака и смятат семейството за отживелица, вършат безумие, към което всъщност неизбежно ги води тяхната нравствена нечистота и порочна обладаност. Бесовете могат да лъжат хората, но не са способни да дадат истинско семейно щастие. Няма покой за човека с нечиста съвест. Въпросът за семейството е въпрос на нравственост. Трябва ли да се премахне семейството, или да се замени с някаква семейна фикция? Не! Но всеки човек трябва да стане достоен за него! „Бракът е нещо честно у всички и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр.

13:4).

неговия семеен живот от най-страшния му разрушител – егоизма, неприкрития враг на любовта. През многохилядната човешка история религиозните учения, философските възгледи, социалните теории не са могли да се справят с този чудовищен враг – егоизма. Падналото естество на човека се управлява изцяло от него: „Аз зная, че у мене, т.е. в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша“ (Римл. 7:18-19). Христос е освободил вярващия в Него от властта на егоизма, греха, смъртта и го е подчинил на друг закон – на духа, живота, любовта и свободата.

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО То наистина е твърда опора на всяко общество, на всяка държава. За разлика от светското, християнското семейство

Така новозаветното семейство се оказва люлка и огнище на Христовата любов. Там тя се ражда, израства, процъфтява и със своите благодатни плодове обогатява всеки негов член. Любовта е положена като основа на святото християнско семейство. Когато сключват брак с вяра в Иисус Христос, двамата съпрузи устремяват духовния си взор далече над тесните предели на своите лични самолюбиви надежди и желания. Любовта, която жадува взаимно щастие, свързва хората в семейно единство. Тази любов е гаранция за това, че мъжът и жената няма да се вторачват в многото недостатъци и несъвършенства на своя партньор и няма да позволят те да ги сринат. Двамата ще живеят под един покрив и ще правят взаимни жертви. Когато имат деца, ще загърбят заради тях собствените си интереси и с това ще изпълняват главното условие за живота на християнското семейство. В него е необходимо също уважение един към друг. Високото християнско достойнство, което всеки от брачните партньори, във всяка житейска ситуация придава на другия – това е крайъгълният камък на съпружеското щастие. Уважението винаги е пряко свързано с любовта. Когато то се загубва, любовта между мъжа и жената се превръща в животинска страст, която унищожава човека. Съпругът никога няма да бъде глава на дома, ако не изпитва уважение към съпругата и децата си. Жената ще бъде винаги дълбоко уважавана от мъжа и децата, ако навреме осъзнае сериозността на всички свои сложни задължения и започне с Божията помощ свято и безпрекословно да ги изпълнява. Взаимното уважение между двамата съпрузи неизменно води към взаимно съгласие. От всички добри ангели, които пазят семейното огнище, ангелът на мира е най-близкият и родният, най-необходимият. Немаловажно условие за щастлив семеен живот е взаимното насърчаване.

Колко благородно и свято е да ободряваш близкия си човек, да подчертаваш добрите му страни, да оставаш предан в тежки дни на болест, нужда, неуспех, горчивина, при залеза на живота с напредващата старост, със загубата на предишните сили и способности! Нищо не е толкова скъпо в християнското семейство, колкото постоянната настройка за взаимно ободряване. Не трябва никога да забравяме, че единственият източник на семейно щастие и съпружеска любов е Божията любов. Ако мъжът и жената обичат Господ от цялото си сърце и ако животът им е напълно предаден на Него, тяхната човешка любов ще се освещава и укрепва. Онези, които искат да бъдат посветени на Бога, могат да очакват всички благословения на семейния живот. В християнското семейство Христос е истинският, невидим Глава на дома. Там, където Той е начело, семейството ще бъде най-блажено. Ако съпрузите признават Неговия божествен авторитет, ако се подчиняват на Неговото Слово радостно и с желание, ако ценят съветите Му, ако търсят водителството Му и за всичко измолват от Бога сили и благословение, Христос ще доведе това семейство до земно блаженство. Такова семейно огнище не е възможно без общо поклонение на Бога. Господ е оставил Своето обещание: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз сред тях“ (Мат. 18:20). Той не е искал да

лишава дори най-малкото християнско семейство от това велико благо – Своето присъствие. Само когато усеща постоянно присъствието на Бога в семейството, всеки негов член е способен да изрече думите: „Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? Сред моя дом ще ходя с непорочно сърце“ (Пс.

100:2). ЦЪРКВАТА И СЕМЕЙСТВОТО Трудно е да се намери по-здрава връзка от тази между християнското семейство и Църквата. Християнството започва в семейството. През първите векове християнството е било „домашно“ – всяко семейство е представлявало „домашна църква“. Там се е призовавало святото Божие име, четяло се е Божието Слово, прилагало се е в живота, всички в дома са „ходели в истината” и са „пребъдвали в страха Господен”. В зората на християнството Църквата се е родила в Йерусалим, в деня на Петдесетница, когато Светият Дух се спуснал върху вярващите и три хиляди души едновременно се обърнали към Христос. Още тогава по силата на обстоятелствата Църквата била пренесена от Йерусалимския храм в семейството, където вярващите, „преломявайки хляб, се хранели с весело и чисто сърце“ (Деян. 2:46). Те започнали да използват обществени помещения за своите събрания и молитви едва през III в.

С домашните църкви се запознаваме по страниците на новозаветните книги. В Посланията на ап. Павел се споменават домашните църкви на Гай, Нимфан, Филимон и т.н. Особено забележителна е църквата на Акила и Прискила. Акила, скромен занаятчия и верен свидетел за Христос, заедно с жена си Прискила, също толкова ревностна християнка, проповядвал Христовото благовестие в своя дом. За да търсят прехрана и да преживеят гоненията, те сменяли често местожителството си, но навсякъде създавали домашна църква. Подобно на Авраам, който всеки път, когато пренасял шатъра си на ново място, непременно издигал жертвеник на живия Бог. Създаването на домашни църкви било продиктувано от насъщната необходимост не само за съвместно поклонение на Бога, а и за обединено служение: „Аз и домът ми ще служим на Господ“ (Ис. Нав. 24:15). Така примерът на християните с посветения им на Бога живот ставал заразителен и действен за езическите семейства край тях. Християнският дом, затворил се в себе си, не би могъл да устои на изпитанията. Всяко християнско семейство осъзнавало ясно, че придобива истинско щастие, когато служи в други домове, т.е. с любов и жертвеност носи вестта за спасението „дори до края на земята“ (Деян. 1:8). И ако личното служение довежда вярващия до домашно служение, това служение у дома неизменно води християнското семейство до общоцърковно служение. Да се ограничи само до местната църква, е също толкова опасно за християнина, както да се затвори духовният му труд само в рамките на неговото семейство или на личното му стоене пред Бога. Тези три служения – индивидуалното, семейното и църковното – са тясно свързани помежду си и „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). Църквата е призована да служи като пример на семейството, семейството – като пример на Църквата и всеки член на Тялото Христово, всяко семейство и цялата Църква – като пример на околния свят: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Отец“ (Мат. 5:48).

в стремежа си да бъде толерантно и хуманно, подменя разбирането за основни ценности като любов и свобода и нарича хомосексуалистите с нравствено неутрални изрази, например „сексуално малцинство” или „хора с различна сексуална ориентация”. Но да обичаш човека, да го цениш и уважаваш, не означава да бъдеш равнодушен към това, по какъв път върви той: истинен или лъжовен, към спасение или към погибел, към живот или към смърт. Като се отнасяме с пастирска загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонСкъпи чеда на Българската православна църква,

За поредна година в центъра на София ще се проведе "София прайд". В столицата ни отново ще станем свидетели на открита, натрапвана пропаганда и публична демонстрация на хомосексуализма като начин на живот. Живеем във времена, когато нравствените ценности, които векове наред са били верен ориентир за хората, крепило на морала и спойка за обществото, лекомислено и целенасочено се подлагат на подмяна и отхвърляне, а казано е: „Горко на онези, които злото наричат добро и доброто – зло, тъмнината смятат за светлина, и светлината – за тъмнина!“ (Ис. 5:20). От Бога, Който е сътворил човека като мъж и жена (Бит. 1:28), е даден и вложен нравствен закон: мъжът и жената да се свързват в свещения и благословен съюз на брака, мъжкото и женското начало да се съединяват и в това общение и единение

в любовта да възрастват към съвършенство. Този модел на човешки взаимоотношения е фундаментален, а пренебрегването му води към духовна смърт – както за отделния човек като личност, така и за семейството и обществото. Провъзгласяването на греха за норма и на пагубното – за добро, не е нещо ново за човечеството. В историята се наблюдават трагични повторения: във време на морална криза и упадък народите биват обхващани от користолюбие и греховни страсти, които изместват традиционните нравствени ценности и идеали, поразяват като с метастази здравето на обществото и неизбежно водят цивилизацията към нейния упадък. Съвременното общество, откъснало се от християнските си корени, Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)

ности, както към всички чеда на Българската православна църква и целия български народ, решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание. Отправяме сърдечна молитва към всеблагия Бог, Който не иска смъртта на грешника, а – той да се отвърне от пътя си и да бъде жив (Йез. 33:11). Бог иска да даде покаяние и вразумление на всички, да им прости съгрешенията и да ги спаси по Своята велика милост и човеколюбие. Амин! С любов и загриженост

2. За пространствената форма на Земята в древността имало найстранни представи: вярвало се, че тя е плосък диск, плуващ във вода, a небосводът над него е като стъклен похлупак, на който са прикрепени звездите. Колко е погрешно да се приписва такова твърдение на Библията, може да се види чрез една от най-старите книги в нея. В Йов 26:7 са записани думите: „Той [Бог] е прострял севера над празнотата, окачил е Земята на нищо“. Галактиките са най-голямото натрупване на материя във вселената и въпреки това, взето средно, в куб с дължина на страната 2,3 милиона светлинни години (обем – 1058 км³) се намира само една-единствена галактика. Ако разделим масата на галактиките на техния обем, получаваме невероятно малката средна плътност от около 10-31 г/cм³. Това съответства на масата на една-единствена песъчинка в обем от десет билиона

кубични километра (кълбо с големина, равна девет пъти на обема на Земята). Дори тази средна стойност за областта на галактиките характеризира пространство, което е значително „по-празно“ от най-дълбокия вакуум, създаден на Земята. Следователно просторът на вселената, който достига разположените най-далече звезди, е една „зееща празнота“. Думите от Йов 26:7 на съвременен език: „Празната вселена е тъмна и Земята плава свободно в нея, без да виси на нищо“, изразяват няколко факта, вече известни на науката: • Вселената по принцип е празна (с плътност ρ<10-31 г/cм3).

• Космосът, като изключим областите около звездите, е тъмен. Астронавтите виждат Земята като ярка синя перла на черен фон.

• Земята нито има постоянна опора, нито е закрепена някъде, а се движи свободно в пространството. През 1687 г. Исак Нютон (1643-1727) успял да обясни в своето съчине-

ние „Математически принципи на натурфилософията“ това уникално твърдение на Библията с открития от него закон за гравитацията и да формулира математически как Земята се задържа в своята орбита. Също така в Лука 17:34-36 откриваме ясно указание за кълбовидната форма на Земята, след като една част от човечеството ще преживее внезапното Второ пришествие на Иисус (Мат. 24:27) през деня, а за други то ще е през нощта.

3. Земята – център на света? Римската църква от Средновековието възприела светогледа на гръцката философия и астрономията на Птолемей, според които Земята стои неподвижно в центъра на света. Такова схващане няма никъде в Библията, независимо че то постоянно ѝ се приписва. Както тогавашната Църква опитвала да обоснове този птолемеевски възглед с Библията, * Откъс от книгата Гит, В. Писано е... С., Верен, 2010, 44-54.

така и днес теистични еволюционисти се стараят да открият в Библията разбирането за еволюцията, а там не се казва нищо такова. Ако по въпросите за произхода на вселената днешните църкви се придържаха единствено към Библията и не прибягваха прибързано до еволюционния светоглед в доктрините си, това би предотвратило едно повторение на случая с Галилей. При своите астрономически изследвания Николай Коперник (14731543) забелязал, че традиционният модел на Птолемей не е вероятен, и съставил една хелиоцентрична система (където Слънцето е в центъра). Неговият основен труд „За въртенето на небесните сфери“ (1543 г.), който в предговора си той посвещава на папата, попада по-късно в списъка на забранените от Римската църква книги. Въз основа на наблюденията си Галилео Галилей открито пoддържа модела на Коперник: „Как да забраним Коперник сега, когато чрез много нови наблюдения и посредством заниманията на множество учени с неговия труд с всеки изминал ден предположенията му се оказват все по-верни, а учението му – все по-добре потвърдено... Струва ми се, че толкова повече нараства стремежът за противопоставяне на истината... колкото по-открито и явно тя излиза на бял свят. Да се забрани цялата наука – какво друго би било това, ако не да се действа против стотина места в Свещеното Писание, които ни учат как славата и величието на Всевишния се открояват чудесно във всичките Му дела и по божествен начин могат да се прочетат в отворената книга на небето“1. Римската инквизиция реагирала с наказателен процес. На 22 юни 1633 г. Галилей бил принуден да се отрече от думите си на съд срещу еретиците. Историческата арена на това действие била зала в Доминиканския манастир „Санта Мария сопра Минерва“. Точно на същото място 33 години по-рано стоял Джордано Бруно (1548-1600), който също така защитавал модела на Коперник. Оттук той поел по пътя към кладата. Галилей запазил своя жи-

вот, като оттеглил твърденията си. Не е сигурно дали той е прошепнал известните думи: „И все пак тя се върти!“, но определено си ги е мислел. Последиците от това посегателство срещу свободата на мисълта на един учен, който изповядвал Библията („Аз почитам и уважавам Писанието като най-висш авторитет“), и до днес не са отзвучали.

4. Учението за еволюцията. Непотвърдените от науката идеи за Големия взрив и за еволюцията днес се използват от мнозина като мащаб за преценка на Бога и Библията. За съжаление и папа Йоан Павел II приема еволюционната теория, с което поставя под въпрос някои основни твърдения в Писанието. В своята книга „Творил ли е Бог чрез еволюция?“2 съм направил списък на централни библейски твърдения, които се обезсилват с приемането на еволюцията. Жалко е, когато и големите църкви отстъпват под натиска на духа на времето. В брой 52 от 21.12.1996 г. на новинарското списание „Фокус“, което редовно критикува Библията, приемането на еволюцията от Главата на Католическата църква бе приветствано с „добре дошло“: „Светът е кръгъл като коледна топка, която се върти около Слънцето, и от 22 октомври тази година според становището на Католическата църква човекът също произхожда от маймуната. Това е денят, на който папата окончателно поставя последната голяма историческа битка между Църквата и науката в досиетата на Ватиканския архив“.

5. Исторически събития. Библията съдържа изобилие от исторически данни, описани подробно в пророческо откровение. Въз основа на настъпилите реални събития може да се изследва удивителната точност на изпълнените пророчества в нея. Библейските пророчества и историографията имат общо сечение (област 5), което представлява

особен интерес във връзка с нашите наблюдения. Сидон: Според пророчеството на Йезекиил (28:23) той няма да бъде унищожен, но там ще има войни и кръвопролития. Така, въпреки че е завладяван много пъти, Сидон съществува и до днес на същото място. Ниневия: Наум пророкува (1:8; 2:6-9; 3:19), че предстои завоевание, свързано с наводнения. Градът няма да бъде възстановен. Действително, огромните крепостни стени на Ниневия се срутват при наводнения около р. Тигър, когато мидяните обсаждат града, и им осигуряват достъп до него (612 г. пр. Хр.). Вавилон: В пророчествата на Исая (13:19-22) и Йеремия (51:26, 37-39) се твърди, че градът ще бъде разрушен и няма да се насели отново, там няма да има нито къщи, нито овчари със стада, а само – диви животни, блатиста местност. Всички тези детайли стават реалност. Градът е унищожен от мидяни и перси и никога не е съграден отново. Египет: За него Йезекиил (29 гл.) пророкува, че ще бъде завладян от Навуходоносор. Страната и нейното население няма да бъдат унищожени както други народи (например хетейци, амаличани), но ще останат незначителни спрямо по-влиятелни държави. Виждаме изпълнението на тези думи днес.

Израил: Тук четем пророчества на Мойсей 1300 години пр. Хр. (Вт.

28:64-66; 30:1-5), на Исая 700 години пр. Хр. (43:5-6), на Йеремия 600 години пр. Хр. (31:8), на Йезекиил 580 години пр. Хр. (36:24). Ако Израил остави Божиите заповеди, ще настъпи опустошение и враговете му ще завладеят неговата земя, а евреите ще бъдат разпръснати сред всички народи. След дълго време обаче те ще се завърнат „от всички страни“, „от краищата на земята“, ще се заселят отново в своята земя. По-конкретно се споменава завръщане от север (Ис. 43:6). Земята отново ще стане плодородна (Йез. 36:34-36; Йоил 2:23-24). През 70 г. сл. Хр. евреите са разпръснати по целия свят. Но през 1948 г. се възстановява държавата Израел. Продължилото векове наред запустение е заменено с видимо за всички плодородие на земята. Народът, който почти 2000 години е бил пръснат по света, без собствена държава и език, мразен, преследван, подиграван и изложен на Холокоста, продължава да съществува въпреки голямата съпротива на другите страни като държава в своята собствена, обещана от Бога земя. Няма друг подобен пример в цялата история на човечеството. Наред с исторически точните, доказуеми събития, които Библията описва, тя дава и обяснение защо се е стигнало до подобен развой. Поради пророческото, историческо откровение, заложено в тях, библейските твърдения далеч надхвър-

лят момента на своето писмено фиксиране. И така, библейската вяра и добре обоснованата наука (област 5) си съответстват. Това убеждение обаче се разкрива само на онзи, който проявява старание с еднаква сериозност и в двете сфери. В Йоан 3:12 Иисус Христос прави разграничение между „земните и небесните работи“, като именно „небесните“ са от областта на вярата. Твърденията за небесния свят могат да се приемат само с доверие. Но това не е сляпа, а – напълно обоснована вяра. Библията съдържа много информация за „земните работи“ – житейски истини, изпълнени пророчества и твърдения, които днес причисляваме към различни научни дисциплини. Тази област (на апологетиката) може да се проверява непосредствено чрез научни изследвания и по емпиричен път. Тя ни дава основателни причини да се доверяваме на думите в Библията. Освен това обаче Свещеното Писание информира подробно за „небесните работи“ (например същността на небето, Второто идване на Иисус Христос), които до този момент са скрити за нас, но Бог ни дава нужното разбиране за тях. При правилно слушане и четене на Божието Слово под въздействието на Светия Дух ние започваме да се доверяваме на цялата Библия и точно това е вярата. Този процес е описан в Римл. 10:17: „И така, вярата идва от слушане, а слушането – от Божието Слово“.

БИБЛЕЙСКИ РАЗКРИТО, НАУЧНО НЕИЗСЛЕДИМО (област 6) В тази област библейското откровение и научната проблематика имат общо сечение. Разликата спрямо област 5 обаче е, че включените тук научни въпроси, също както и в област 4, принципно не се поддават на никакъв метод за изследване. Но в сравнение с област 4 сега сме в благоприятната позиция да имаме на разположение компетентен източник на информация – Библията! Фактът, че с изключение на Библията, няма друг надежден извор на информация за тази област, не е попречил на човечеството да размишлява върху подобни въпроси. По-скоро е вярно, че книгите в библиотеките по света, а и изобщо хората в своите мисли непрестанно се опитват да разглеждат точно такива проблеми. Биологът Петер Сите обръща внимание на нещо много съществено: „Живеем в един свят, който не сме способни да разберем. Ние, природоизпитателите, не можем да превърнем в предмет на изследванията си онова, което не се поддава на нашите методи. Горко на този, който не познава своите граници“3. Ето някои проблеми, които спадат към изключително интересната тематика на област 6: 1. Въпроси от сферата на космогонията (създаването на света) и произхода на живота. Всички опити на човека – в различните философии и религии или чрез естествените науки – да даде отговор на тези въпроси са просто демонстрация на неговата неспособност да формулира нещо валидно. Никой не е присъствал при създаването на света или на живота, за да направи компетентно изложение. Затова тук единствено самият Създател може да ни даде действително достоверна информация.

2. Въпроси от космологията: как е структурирана вселената? Дали е крайна, или безкрайна; ограничена, или неограничена; а може би крайна и неограничена? Библията отговаря на тези въпроси само до опреде-

лена степен, като потвърждава,че общата структура на космоса принципно не може да бъде изследвана от хората (Йер. 31:37)4.

3. Каква е продължителността на отделните дни при сътворението? Всеки спор по този въпрос е безсмислен, защото и тук съществува само един източник на информация – разказът за сътворението от Битие 1 гл. С тази тематика съм се занимавал много подробно в книгата „Библейското свидетелство за сътворението“4.

4. Методи на сътворение. Единственото по рода си събитие на сътворението не се поддава на изследване поради основните ограничения на научните методи. Бог не действа чрез мутации, естествен отбор, или други принципи на самоорганизация. Той твори чрез мъдрост и сила, чрез слово и чрез Иисус Христос (на тези въпроси се спирам детайлно в друго изследване6).

5. Положение преди грехопадението. Днес вече не сме в състояние да си представим един свят, напълно свободен от греха. Преди грехопадението всичко е било „много добро“. Това означава, че не е имало болест, смърт, болка, страдание, в животинското царство не се е ядяло месо. Никоя светска литература не може да изобрази това, което библейският разказ описва така ясно и кратко.

6. Времева граница на света: краен или безкраен е нашият свят във времето? Този въпрос занимава както футуролозите, така и марксистите. Една ограничена във времето вселена не се вмества в догматично изградената идеология на диалектическия материализъм. За това пише Херман Лей, професор по философия на природните науки към Хумболтовия университет в Източен Берлин: „Относно идеята за един краен обем на света по необходимост можем да дадем съгласието си, но идеята за крайност на времето е абсолютно неприемлива. Тя не би била нищо друго освен пряко потвърждение на богословските възгледи за сътворението на света. Тъй като тези теории потвърждават богословието, те са погрешни“7.

Аргументацията на Лей е пример за изкривения начин на мислене в една идеологическа система. Само живият Бог, Който е създал света и в чиито ръце се намира той, може да ни даде действителния отговор. Иисус свидетелства в Мат.

24:35 за ограничеността на този свят във времето: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“. Преходността на нашия свят е потвърдена на много места в Библията (например Пс. 101:26-27; Ис. 50:8; II Пет. 3:10; Римл. 8:20-21; I Кор. 7:31; Откр. 20:11). Краят на света няма да настъпи нито чрез космическа катастрофа (удар на метеорит или сблъсък със звезди), нито чрез ядрена война между хората, а чрез пряката намеса на Бога.

7. Дневен и нощен ритъм: завинаги ли е установен обичайният за нас ход на деня и нощта? Астрономите са изчислили, че за няколко милиарда години скоростта на въртенето на Земята чрез силата на триене при приливите и отливите се забавя дотолкова, че денят и нощта могат да се удължат до няколко месеца. Тогава тук не би бил възможен никакъв живот, тъй като не биха съществували необходимите условия за развитие на растенията. Но и тези изчисления са правени без Бога, защото Неговото обещание гласи: „Докато съществува Земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат“ (Бит.

8:22). До последния ден на световната история сеитбата и жътвата Hemleben, J. Galileo Galilei. Reinbek bei Hamburg, Rowohlts Monographien, 1969, S. 181.

2 Gitt, W. Schuf Gott durch Evolution? Bielefeld, Christliche LiteraturVerbreitung, 2005, S. 159.

3 Sitte, P. Unterwegs zu einem Weltbild der Naturwissenschaften. – Naturwiss, 1979, N 66, 273-278.

4 Gitt, W., G. Bodelschwingh. Horizonte überwinden – Raum, Zeit, Energie.

Bad Liebenzell, Verlag der Liebenzeller Mission, 1984, S. 92; Gitt, W. Signale aus dem All – Wozu gibt es Sterne? Bielefeld, Christliche LiteraturVerbreitung, 2007, S. 222.

5 Gitt, W. Das biblische Zeugnis der Schöpfung. Neuhausen-Stuttgart, Hänssler-Verlag, 2004, S. 188.

6 Ibid.

7 Havemann, R. Dialektik ohne Dogma? Naturwissenschaft und Weltanschauung. Reinbek, Rowohlt-Verlag, 1979, S. 168.

1

ще бъдат възможни, следователно и настоящите условия (по-конкретно продължителността на деня и нощта) също ще са налице. Бог осъжда поведението на хората преди потопа: „Моят дух няма да пребъде [т.е. да остане, да се съди, да поучава, да наставлява] вечно у човека“ (Бит. 6:3). Според оценката на Иисус нашето време носи същите белези като дните на Ной (Мат.

24:37-39). Неслучайно на собствените си мисловни модели приписваме по-важна роля, отколкото на Божието Слово. Така че всъщност търсим на погрешното място, както ни напомня Бог в Йеремия 2:13: „Мене, Извора на живата вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода“. За област 6 има един-единствен източник – Бог и Неговото Слово (Пс. 35:10). Независимо къде другаде търсим вода (т.е. информация), ще попадаме само на кал, тиня, отрова (т.е. погрешна информация). Това широко разпространено днес поведение напомня постъпката на човека, който си загубил ключа и започнал да го търси през нощта под една улична лампа. Питали го дали е сигурен, че си е загубил ключа точно там. Краткият му отговор бил: „Не, но тук е светло“.

6.

4.

7.

23.

11.

13.

27.

28.

33.

29.

32.

18.

21.

34.

19.

24.

38.

30.

34.

40.

44.

37.

49.

51.

52.

12.

15.

38.

41.

39.

43.

46.

ална с, има ре

а о поради е – и на в ели! т а вярвам иант на списаниет а , а т т и я ч ги и е я вар Скъп редкол е печатни ление на

о съжа а, така че а издавам За голям а спрем д . а подкреп аме ред н е г.

8 тв 1 и 0 л 2 о а от ата м дств Очакв опасност нсови сре надяваме и на ваш ето да продължи. а н и ф мощта на а н здаван като се и била по и , б недостиг м и т и н и л е н о м м о те се зи м тели Усърдно а нас в то към чита омени и милост полезна з в о я н о е р б п ц“ без пр о с е а р О . о з м о е Бог д р л б ариант а сп. „П този про я. ктронен в товката н е го л е д шение на ите ни от Българи о в п е н м иц чете по одължи ас! сънародн работим, за да пр а че да може да се че сте с н к о н та е , арим ви, л у д м о а Уси г к а . и л л g Б б о b.b анието и и www.fsn в съдърж zoretz.bg ro .p w w w на адрес: