Пътечка 8/2014

– Дойдох да ти върна цигулката – каза бавно. Наведе се и вдигна калъфа с цигулката, който беше оставил до стола си.

– Каква цигулка? – недоумяваше Найденчо.

– Ами тази от конкурса. Твоя е – каза тихо Дамян и тръгна бързо към вратата.

– Чакай, момчето ми, обясни на хората – опита се да го спре майка му, но се чуваше как той тича по стълбите надолу. – Извинявайте! Ще ви се обадя – обърна се тя към майката на Найденчо, докато излизаше след сина си. Вечерта звъннала на Анета и й казала, че семейството им заминава за чужбина. Но Дамян напоследък се променил – не бил същото весело и самоуверено дете.

инаха няколко месеца, откакто Найденчо, приятелят на Марио, се яви на конкурса по цигулка за деца от цяла България. Накрая останаха двама – Найденчо и Дамян. Дамян беше малко по-голям, свиреше уверено и виртуозно. Найденчо, след преживяната тежка катастрофа, в която баща му почина, а той загуби зрението си, виждаше отскоро, само с едното око. Бог се погрижи за първата операция, но предстоеше дълго лечение на другото око. Преди последния кръг от конкурса някой беше стъпкал и буквално разтрошил очилата на Найденчо, докато той отишъл да си изплакне лицето. В стаята, където се преобличаха и си почиваха, бяха само двамата с Дамян. Нямаше как друг да е влязъл и да е счупил очилата. Дамян спечели наградата – скъпа и качествена цигулка, – защото Найденчо не можа да види нотите, които трябваше да изсвири, без да се е упражнявал.

Марио изпитваше гняв и яд към Дамян и питаше защо Бог допуска той да спечели с измама. Заедно с родителите на Марио говорихме с него, убеждавахме го, че Бог никога не е несправедлив. Предложихме му, вместо да се измъчва от яд към Дамян, да се моли за него – ако наистина е измамил, Бог да го изцели от завистта и да го промени. Марио и Найденчо решиха да се молят заедно за Дамян. Беше събота следобед, един от малкото слънчеви дни в мразовитата пролет. Излязохме в парка – Марио, сестричката му Алианка, Найденчо, кучето Джек-Шаро и аз. Докато децата и Джек тичаха наоколо, звънна телефонът на Найденчо. Майка му Анета каза бързо да се прибираме у тях, защото се обадила майката на Дамян – щели да им отидат на гости. Изненадахме се – семействата на Найденчо и Дамян дори не се познаваха. Дамян и майка му току-що бяха дошли. Като ни видя, той се притесни, преглътна, изчерви се и тръгна към Найденчо.

Непрекъснато свирел на новата цигулка и се готвел по-амбициозно отвсякога, а не се представил добре и на двата конкурса, в които участвал наскоро. Като разбрал, че заминават задълго, казал на родителите си, че иска да върне цигулката на Найденчо. Те го разубеждавали, предложили му да даде на Найденчо своята предишна цигулка, която също била ценна, но Дамян останал непреклонен. Марио и Найденчо не можеха да повярват на очите и ушите си.

– Значи Бог чува молитвите ни – беше единственият коментар на Марио.

– Чува, отговаря и ни помага да изпълняваме Неговите заповеди – добавих аз. – Продължавайте да се молите за Дамян!

Първото свързваме с нашите общи роднини, после е първата буква, която си учил. Цялата дума е име на тази слугиня, която от радост на Петър дори не отключи.

___–_

Първата дума сладък продукт означава, после е гласна, свързваща част на речта. Следва последната азбучна буква. Тогава виждаш, че име на древен пророк е това.

_ __ _ _ – _ – _ Първо е прът, заострен в единия край, после е част от машина с важно значение. И кой е градът, спохождан от Павел, узнай. До него е писал апостолът свое Послание.

___–__

ед, а пор ши. м д е ца пи ес и о т т т с я а Заве ач , ко ючи нота ходн л з е к и. ъ с о д в г р в Бо пре твъ Пър о а у т н е н д д о к къ ле е оя За ата, а пос и Св анин о л п щ ж , съ И ви а Си арод н с съ

__ _ __ –

Първо е леко лютив зеленчук със пера, после веднага написваш буквата „а“. Така ще узнаеш кой лекар е бил посветен живота Христов да опише с дух вдъхновен.

___–_

ими, може ли днес да дойда у вас с Митко? – попита Петьо. – Той иска да ти зададе няколко въпроса. Казах му, че човек може да отиде в ада заради лъжа. Той ми отговори, че тогава всички ще са в ада. А когато му разказах за всичките Божии заповеди, отсече, че те са тежък товар за човека и никой няма шанс да изпълни целия Закон.

– Добре, заповядайте и двамата – съгласи се Мими. Вечерта тя предложи първо да свършат работата и после да поговорят. Митко наблюдаваше как приятелите изрязват внимателно листовете с написаните на тях Десет заповеди и ги залепват на картонените скрижали.

– Готово! – тържествено обяви Петьо и сложи скрижалите на масата.

– Разбира се, истинските скрижали не са изглеждали така – каза Мими. – Те са били големи каменни плочи и текстът е бил написан на иврит. Но Библията е запазила за нас тези Десет заповеди, които Бог е дал на цялото човечество, за всички времена, защото Божият Закон е вечен и никой не може да го промени. Ти имаше въпроси, Митко? – се обърна Мими към съученика си.

– Да, исках да попитам, ако Бог знае всичко, защо е дал заповеди, които хората без изключение нарушават? Например: „Не лъжесвидетелствай!“, „Не

пожелавай!” Не познавам нито един човек, който би могъл да ги изпълни. Петьо каза, че Иисус Христос ги е изпълнил. Но какво ме засяга това? Нали аз не мога! Ето например, аз сгреших: счупих прозореца и после излъгах. Това вече са два гряха. Да допуснем, че си бях признал, че бях помолил за прошка. Въпреки това обаче моите грехове не изчезват. Те сигурно са записани някъде при Бога. А и в моята памет си остават.

– Знаеш ли, Митко, Христос не просто е изпълнил целия Закон, Той го е изпълнил вместо нас. Ще ти разкажа как е направил това.

Мими взе детската Библия с илюстрации, отвори я на страницата, където беше изобразена Голгота, и попита Митко: – Кажи ми, какво очаква човека, който нарушава законите?

– Наказание.

– Виж, това е Иисус, разпънат на кръста. Той поема върху Себе Си вината за всички наши грехове. Наказан е вместо нас. Умрял е и е възкръснал. Когато човек се разкайва за това, че е извършил грях, Иисус му прощава. После този грях се смята за простен и Бог обещава да не си спомня за него.

– Излиза, че може да грешим и да се покайваме, пак да грешим и пак да се покайваме и нищо няма да ни се случи? – се усъмни Митко.

– Бог вижда сърцето на човека и приема само искреното покаяние. Митко се замисли: – Да допуснем, че се покая искрено и Бог ми прости. Но как ще живея по-нататък? Как ще изпълнявам всички тези заповеди? Да си направя такива скрижали, да ги нося със себе си, през цялото време да ги чета и препрочитам – мислиш ли, че това ще ми помогне?

– В древността Бог е обещал, че ще дойде време, когато Той ще напише Своите закони в сърцата на хората. Ние живеем в това време. Когато човек се разкайва за своите грехове и кани в живота си Иисус Христос, Светият Дух се вселява в неговото сърце и му помага да побеждава греха – отговори Мими.

– Ти винаги ли успяваш да победиш греха? – попита Митко.

– Не винаги – си призна Мими. – Но за Бога е важно ние да се научим да обичаме Него и своите ближни, т.е. да се стремим към правдата и да постъпваме според любовта. Тогава Законът ще бъде сякаш запечатан в твоето сърце, ще ти се иска да изпълняваш заповедите, защото са Божии. Това не става веднага, то е като да изкачваш планина: важното е да имаш цел и да вървиш към нея.

– Най-главното е, че на планината не се качваме сами, с нас върви Христос. Когато падаме, Той ни вдига. Убедих се в това и много искам Христос да стане и твой Приятел – каза Петьо на Митко.

– Да, с такъв Приятел не е страшно да изкачиш и най-високия връх – съгласи се Митко. – А откъде да започна?

– От молитвата! – отговориха едновременно Мими и Петьо.

Знаеш ли какво е молитвата? Тя не е съчетание от красиви думи. Не е просто разговор. Не е списък с благодарности и молби. Молитвата е единение на човека с Бога. Представи си, че седиш в стая с плътно затворен прозорец. И решаваш да го отвориш. В стаята нахлуват ярка светлина, чист въздух и нежна топлина. Така твоята стая става едно цяло с огромния сияещ свят. Когато човек се моли, светлината на Божията истина и топлината на Божията любов изпълват неговото сърце. Той е в единение с Бога. Какво прави светлината на Божията истина? Осветява тъмните ъгли, показва къде трябва да се въведе ред, какво да се поправи, какво да се изхвърли. Какво прави топлината на Божията любов? Утешава, ободрява, насища. Недей да седиш в тъмна стая – отвори прозореца на твоето сърце за Господ. Само така ще можеш да се убедиш, че животът е прекрасен и пълен с радост. Само чрез Иисус Христос ще можеш да разбереш Божия Закон и само чрез Него Божиите заповеди няма да бъдат тежко бреме за теб, а – скъпоценен товар.

ог много иска да общува с хората. Ние наричаме това горещо желание любов и благодат. За да имат хората поне някаква представа за Бога, Той им е дал Своето Слово – Библията. А за да знаят какъв е Бог, им е дал заповедите. С тези заповеди Бог е определил условията, при които можем

Като цяло нещата стоят така: Бог идва в този свят в лицето на Иисус Христос, за да можем ние да общуваме с Него. Бог е станал Човек! Той се е родил от Мария във Витлеем. Това събитие отбелязваме, когато празнуваме Рождество Христово. Иисус е израснал в Назарет и вече като млад мъж е станал проповедник на благата вест. Той е имал ученици, които е наричал апостоли, т.е. пратеници. Изпратил ги е по

да се приближим към Него, да се молим на Него или да Го питаме за нещо. Как мислиш, способни ли сме да изпълним тези условия? Ти вече знаеш всички заповеди наизуст, нали? Какво смяташ? Според мен на земята няма човек, който би могъл да изпълни целия Закон. А Иисус? Точно така, само Иисус Христос е успял да го изпълни. Той казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона или Пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня” (Мат. 5:17).

целия свят да проповядват благовестието на всички хора. След като три години е пътувал и е поучавал, Иисус е бил арестуван, обвинен в богохулство (а Той е Бог и е наричал Себе Си Бог) и разпънат на кръст. Тези събития също отбелязваме. Защо е важна смъртта на Христос? Защото Той е умрял за греховете на всички хора, включително за твоите и моите. Всеки път на Господна трапеза, когато в църквата се пречупва хлябът, ние си спомняме за смъртта на Иисус Христос. Но Той не е останал мъртъв, а

е възкръснал. Това, разбира се, също честваме. Този празник се нарича Пасха, т.е. избавление. Иисус е възкръснал от мъртвите. Това означава, че Бог е приел Неговата смърт за нас като жертва. Край! Вече не е нужно да понасяме наказание за греховете си, ако вярваме в онова, което Иисус е направил за нас, и сме Го приели като свой Спасител. Всъщност това е благовестието. Иисус е дошъл да изпълни Закона, а всички наши нарушения на Божия Закон Той е поел върху Себе Си. Сега може да не се страхуваме, че ще отидем на съд. Иисус е бил осъден заради нас. А какво да кажем за заповедите? Трябва ли да ги изпълняваме? Разбира се! Бог не се е променил. Но ние можем да ги изпълним единствено чрез

Иисус, при това не заради страх от наказание, а заради любовта ни към Христос, Който ни е показал какъв е нашият Бог: любещ Баща, даряващ ни сила и желание да изпълняваме Неговата воля. Ако досега не си се покаял за своите грехове и не си помолил Иисус Христос да ти прости и да стане твой Спасител, можеш да го направиш днес, още сега! Посвети живота си на Него и ще бъдеш във вечността заедно с Него.

Синай назад остава, обгърнат във мъгла. И ето, родил се Христос на света. Но Божия Син не признали тогава дори тези, които Закона познават.

И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ Мат. 22:35-36

Законници, книжници, пълни със завист, задавали свойте въпроси лукави: „Коя е най-важната заповед днес?“ Били са обаче с нездрав интерес. С жалост ги слушал Христос и скърбял: ех, ако беше народът разбрал, че Той е Спасител за всеки от тях, че сам ще пострада за техния грях. А който прочита Закона с внимание, ще знае най-важното, висше послание: Господа с цяло сърце да обичаш и своя си ближен - с любов несебична.

Числата в купата за плодове означават поредните номера на буквите от азбуката. Кой стих от Библията е зашифриран тук?

Напиши отговорите в хоризонталните редове и в отделените квадратчета по вертикала ще прочетеш как наричат човека, който живее съгласно заповедите.

1. Коя е майката на греха и бабата на смъртта (Як. 1:15)?

2. В кой град ап. Павел се запознава с Акила и Прискила (Деян. 18:1-3)?

3. Кой е цар над всички синове на гордостта (Йов 40:20-41:26)?

4. Кой пита ангела за неговото име и не получава отговор (Бит. 32:29)?

5. Кой от учениците на Иисус е бирник (Мат. 10:1-4)?

6. Кой спасява живота на царя, като казва на жена му, че против него се готви заговор (Ест. 2:21-23)?

7. Кой е първият свещеник в израилския народ (Изх. 28:1-3)?

8. Кой от царете е убит, когато се напива (ІІІ Цар. 16:8-10)?

9. Кой от царете, смъртно болен, се моли и плаче пред Бога и Бог го чува – удължава живота му с 15 години (Ис. 38:1-6)?

екове наред Бог изпращал пророци на Своя народ, за да го върне към истинния път. Но тъй като пророците не говорели това, което харесвало на хората, Божиите пратеници често били хвърляни в затвора, бити и дори убивани. Дошло време Бог да изпрати при Своя народ Сина Си Иисус Христос. Христос разказвал на народа много притчи, които и днес можем да прочетем в Евангелията. Ето една от тях – за Бога, за пророците и за самия Иисус.

Един човек посадил на земята, която притежавал, лозе. Оградил го с плет, изкопал линове, за да мачка в тях гроздето, когато узрее. За да защити лозето, стопанинът построил за пазачите и лозарите голяма кула. Когато всичко било готово, той предал лозето на работниците си и заминал задълго по своите дела. Минало много време и стопанинът решил да разбере какво става с неговото лозе. Искал найсетне да получи плодове от него! Затова изпратил при лозарите своя слуга. След известно време слугата се върнал пребит: лозарите не само не му дали плодове за стопанина, а и го пребили почти до смърт. Прогонили го с празни ръце. Тогава стопанинът изпратил при тях още един слуга – мислел си, да не би да е станало някакво недоразумение? Но лозарите пребили и втория слуга, дори разбили главата му с камъни. И него изпратили при собственика с празни ръце, опозорен.

Какво трябвало да направи стопанинът? Той изпратил при тях още един слуга, който изобщо не се върнал. Лозарите го убили! Много пъти собственикът се опитвал да получи плод от своето лозе, в което бил вложил толкова труд, но лозарите пребивали едни от слугите му, а други убивали. Тогава стопанинът изпратил своя единствен, любим син. Той решил, че лозарите ще се засрамят от неговия син. Но когато дошъл синът, лозарите си казали: – Това е наследникът. Нека го убием и наследството ще бъде наше. Речено – сторено. Те нападнали единствения син на стопанина, убили го и го изхвърлили зад оградата на лозето. Докато разказвал тази притча, Иисус гледал наобиколилите Го началници на израилския народ с дълбока тъга.

– Как мислите, какво ще направи стопанинът на лозето със злите лозари? – попитал Той. – Правилно, ще дойде, ще ги осъди на смърт и ще даде лозето на други. Началниците на народа много се ядосали на Иисус, тъй като разбрали, че Той разказва тази притча за тях. Решили да Го хвърлят в тъмница, но се страхували от народа, затова Го оставили и си тръгнали.

Историята за това, как Бог е изпратил Иисус Христос в нашия свят, можеш да намериш в първите глави на Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, а притчата, която ти разказах, ще откриеш в 12 глава на Евангелието от Марк.

Слави Грин е мисионер, който в продължение на 12 години говори на чукчите за Иисус Христос. Този малоброен народ живее в североизточния край на Русия, недалеч от Аляска. Слави разказва какво му се е случило веднъж, по време на негово пътуване.

еше много, много студено. Тръгнахме с нашия джип през замръзналото Източносибирско море към остров Айон. Хората от малката църква там ни се зарадваха много. Имахме заедно богослужение и после на чаша чай говорихме за Иисус и за живота в Севера. През зимата тук е толкова студено, че ако няма гараж, двигателят на колата трябва да работи постоянно, защото след това не можеш да го запалиш. Ето защо двигателят на нашия джип беше включен през целия ден, докато провеждахме богослужението и общувахме. Накрая дойде време да си тръгваме. Вече се беше стъмнило. Чакаше ни дълъг път в сняг и лед.

Сбогувахме се, седнахме в колата и, радостни след общуването с нашите братя и сестри в Христос, потеглихме. Но изведнъж се изви снежна буря. Леденият вятър духаше толкова силно, че скоро пътят изобщо не се виждаше. Тогава погледът ми се спря на стрелката, която отчита нивото на горивото, и се ужасих, когато видях, че то свършва. Всъщност нямаше нищо странно, нали двигателят беше запален цял ден. Сега имахме да разрешаваме два проблема: не знаехме накъде да караме и горивото в резервоара беше на свършване. Казах на моите спътници какво става и добавих: – Нека се помолим Господ да се намеси. Помолихме се на Господ да ни помогне в тази безизходна ситуация. Карах внимателно, защото и не можехме да спрем! Беше ни ясно, че когато свърши горивото, моторът ще изстине и неминуемо ще измръзнем. Така че трябваше да продължаваме с надеждата отново да намерим пътя. Междувременно стрелката за горивото стоеше на нула, а червената лампичка отдавна светеше. Всеки момент колата можеше да спре.

Но какво е това отпред? В снежната виелица пред нас изведнъж се появи нещо черно. Приближих колата. През заснеженото стъкло видях нещо, което приличаше на варел с гориво. Вътре би трябвало да има дизел или бензин! Не можех да повярвам на очите си!

– Е, как смятате, да погледнем ли какво има във варела? – попитах аз.

– Разбира се! – отговориха моите приятели. Излязох от колата. Леденият вятър се нахвърли срещу мен с голяма сила. Когато приближих черния предмет, разбрах, че наистина е варел. Напипах капачката, отворих я и помирисах: дизел. Невероятно! Именно дизел, от който толкова се нуждаехме! При това варелът беше оставен малко по-нагоре, върху преспа, и под такъв наклон, че само трябваше да сложа единия край на маркуча в отвора на варела, а другия – в резервоара на колата, за да налея гориво. Удивително! Доближих джипа така, че резервоарът да бъде максимално близо до варела. Добре че винаги си носех парче маркуч, за всеки случай! Благодарение на това можахме да напълним резервоара догоре с гориво. Затворих капачката на варела. Седнахме в колата и след като благодарихме на Бога за това невероятно чудо, потеглихме. Смяхме се и плакахме от щастие. Скоро излязохме на пътя и благополучно се прибрахме у дома.

Моите близки се удивляваха, докато слушаха разказа за преживяното от нас. През цялото това време те се бяха молили да се върнем благополучно. В следващите дни обиколих различни организации и работилници, за да разбера кой е загубил варела. Исках да платя за горивото, тъй като в нашето бедствено положение бях принуден да „взема назаем” от него. Но никой не знаеше нищо за загубен варел. Не спирах да се учудвам на това, как Бог по неразбираем за нас начин беше оставил този варел сред снежната пустиня. Как го е направил – не знам, но знам едно: ние имаме чуден, велик, жив Баща на небесата! Той се грижи за Своите деца, които отиват при хората, за да им разкажат за Неговата любов.

че ливанският кедър (Cedrus libani) е доста различен от сибирския кедров бор (Pinus sibirica)? Те, разбира се, са роднини, въпреки че спадат към различни родове. В Русия, като християнска страна, Библията е била най-четената книга. Явно заради това сибирският красавец е наречен така – в чест неговия известен библейски събрат. Кедровият бор расте в Западен и Източен Сибир, в Урал, Монголия и Северен Китай. Съвременникът на А. С. Пушкин, етнографът В. Дмитриев в статията си „Сибирския кедър” от 1818 г. сравнява тези две вечнозелени дървета така: „Прославете се, места, обичани от слънцето, гордейте се, висоти ливански, със своите кедри... но... в моите очи сенчестият кедър на богатия Сибир не ви отстъпва по своята красота и може да ви замести. Какво величие излъчва осанката на това дърво, каква прохладна сянка има в гъстотата на неговите гори!” Като химн за красотата на сибирския бор звучи пословицата: „В смърчовата гора е добре да се трудиш, в брезовата – да се веселиш, а в кедровата – на Бога да се молиш.” Кедровият бор е прекрасен особено през пролетта, когато го украсяват едри шишарки в малинов цвят и дървото се опрашва.

че има една много рискова професия – на хората, които се качват по дърветата и берат шишарки? Клоните на кедровия бор растат, като започват от височината на около четириетажна постройка, а до тях стволът на дървото е гол. Шишарките пък растат още по-високо – почти на самия връх. На човека, който ги събира, са нужни сила, ловкост и, разбира се, мъжество! През XIX в. в Русия всяка година са събирали около 200 хил. тона кедрови ядки.

че сибирският бор живее почти хиляда години? По-точно – до 800-850 години. Височината му достига 45 метра. Неговите игли са събрани в снопчета по пет (а при обикновения бор – само по две). Най-важната му особеност са семената, известните „кедрови ядки”. Те са вкусни и са много полезни. Съдържанието на фосфор в тях е доста по-високо, отколкото при другите ядки. По своята хранителност се равняват на соята. В тях има редки микроелементи като манган, мед, цинк, кобалт. Богати са на йод. Маслото от кедрови ядки не отстъпва по вкус на най-добрите сортове от прованското масло. Много от известните художници са смесвали своите бои с кедрово масло.

че в кедровите гори не се чува жужене на комари? Това е благодарение на аромата, излъчван от дърветата, който променя въздуха. В шкафовете, направени от приятно ухаещ кедър, няма молци, а в съдовете от кедров бор млякото дълго не се вкисва. Дървесината на кедъра се използва за направа на музикални инструменти, например, за резонаторната дъска на пианото. По-рано немските търговци, които купували кедрово масло в Русия, искали съдовете за маслото да се правят от кедрова дървесина. После разглобявали тези съдове и продавали дървесината във фабриките за музикални инструменти. По този начин увеличавали печалбата си.

Състави думи от буквите под всеки ред. За това ще ти помогнат поясненията за отделните думи. Напиши всяка дума в съответния й вертикален ред. В средния хоризонтален ред трябва да получиш името на един от братята на Йосиф, когото той обвинява, че е откраднал чашата му, макар че всъщност сам я е сложил в торбата на брат си.

Отговори на въпросите и по диагоналите ще прочетеш имената на

1. Израилски цар (ІІ Цар. 8:15).

2. Планина близо до Йерусалим (Деян. 1:12).

3. Планината, на която Бог дава заповедите на Израил (Изх. 31:18).

4. „Да не се отделя от устата ти тази ______ на Закона“ (Иис. Нав. 1:8).

5. Син на Авраам (Бит. 17:19).

6. Планина в северната част на Израил (Пс. 41:7).

7. Магьосник, който иска да отвърне римския управител от вярата (Деян. 13:8).

8. Бащата на Самсон (Съд.

13:22-24).

известни библейски герои.

1. Мястото в пустинята, където израилтяните възроптават срещу Мойсей, защото нямат вода (Числ. 20:1-3).

2. Другото название на пурпурното – една от багрите в завесата на скинията (Изх. 26:36).

3. Знаме, флаг.

4. „Нашата борба не е против кръв и плът, а е против началствата, против ________... против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).

5. Как се казва началникът на бирниците, който иска да види Иисус (Лука 19:1-6)?

6. Бог не ни казва: „_______!“, а: „Вярвай!“

ВОДОРАВНО 5. Животно, което е символ на бързина и красота (ІІ Цар. 2:18).

6. Син на Яков (Бит. 47:7).

7. Пратеник, вестител (Лука 6:13).

9. Плод на Духа (Гал. 5:22-23).

14. Скъпоценен камък (Откр. 21:1920).

15. Сестра на Лазар (Йоан 11:1).

16. Христос казва: „В _____ ще имате скърби; но дерзайте: Аз победих ______“ (Йоан 16:33).

ОТВЕСНО 1. Хвалебна песен (Пс. 4:1).

2. Малък наръч вързани заедно стъбла или пръчки (Бит. 37:5-8).

3. Град, до чиито повярвали жители ап. Павел пише Послание (Кол. 1:2).

4. Вторият син на Йосиф (Бит.

41:51-52).

8. Син на Ной (Бит. 5:32).

10. Дрехата на Рут, в която Вооз сипва щедро ечемик за нея и свекърва й (Рут 3:15).

11. „Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на ______ Ми!“ (Йер. 23:1).

12. Божество, на което се покланят ематците, заселили се в Самария (ІV Цар. 17:30).

13. Млад израилтянин, който не се покланя на златния истукан на Навуходоносор (Дан. 3:13-14).

Въпросът сега е за Ева: познай какво е изяла в Едемския рай. Било ли е круша, кайсия, банан, дали портокалът е бил пожелан, или пък е грозде, кокос или слива? Библейският разказ какво ни разкрива? Нещо единствено Бог забрани, но знаем, змията ги там изкуши и Ева, в заплаха за своя живот, откъсна с ръка забранения _____.

Сравнена е с малко зрънце от синап, но действа със сила в световен мащаб – от нея лукавият бяга завчас и ключ за спасение тя е за нас. Пропаднали хора – престъпници зли, крадци и злодеи, убийци дори ще бъдат спасени от грях и поквара, потърсят ли милост от Бога чрез _____.

а Вениамин, Борко, Юри и Евгени им потръгна така още от казармата – от време на време да правят малки пътешествия по за 2-3 дни. Приятелите обиколиха Израел надлъж и нашир, като нощуваха в спални чували под открито небе. Отначало пътуваха на автостоп, после започнаха да вземат коли под наем. Поредното пътуване през тази година бе до Саронската долина, разположена в средната част на плодородната крайбрежна равнина (от Кесария до Яфа). Освен Кесария искаха да посетят и Аполония – останките от крепостта на кръстоносците в Саронската долина, – Ручея на крокодилите, реката Александър и други интересни исторически места.

– Оказва се, че Саронската долина е един от най-населените райони в Израел – забеляза Борко.

– Дължината й е около 70 км, а ширината 12-20 км. Тази долина винаги се е славела с богата растителност, гори и изобилие на красиви цветя. И сега там има много зюмбюли, анемонии, лилии и лалета. В

Саронската долина растат екзотични плодове, например личи. Тук се отглеждат прочутите по целия свят портокали „яфа”.

– В Саронската долина са се случили много библейски събития – каза Юри, който беше познавач на Библията и любител на историята. – В епохата на съдиите долината влиза в територията на Манасиевото племе. Както свидетелстват древни египетски текстове от същия период, от тук е минавал морският път, който е свързвал важните пристанищни градове на Средиземно море с Египет и Месопотамия. В средните векове тук са водили битки кръстоносците.

– Четох, че град Кесария е наречен така от Ирод Велики, царя на Юдея, в чест на римския император (кесар или цезар) Октавиан Август – добави Вениамин и продължи: – В Кесария са се намирали жилищата на римските прокуратори (управители на провинции). За това свидетелства откритата при разкопки каменна плоча, на която е изсечено името на Пилат Понтийски. Сега на територията на древния град е разположен националният парк резерват на Кесария, където разкопките продължават. Намерени са останки от градската стена, павирания площад с големи статуи, хиподрума, а също от синагогата, църквите и римския театър, където и днес се изнасят концерти. Сърцето на Саронската долина е средиземноморският курорт Нетаня. Младите хора от Йерусалим искаха да завършат своето кратко пътешествие, като посетят Нетаня, най-големия град в тази местност, и поплуват в Средиземно море.

Последната буква на всяка дума е първа на следващата дума.

1. На коя планина умира Аарон (Вт. 32:50)?

2. Бащата на Авия (ІІІ Цар. 14:31).

3. Синът на Мемфивостей (ІІ Цар. 9:12).

4. Третият цар на независимото царство Юдея (ІІІ Цар. 15:8).

5. Началникът на хората, които при построяването на храма Соломон изпраща да се трудят в Ливан (ІІІ Цар. 5:14).

6. Една от дъщерите на Саул (І Цар. 14:49).

7. Град в Северна Сирия, разрушен от асирийците (Ис. 10:9).

8. Един от въстаналите синове на Елиав (Вт. 11:6).

9. Първородният син на Аарон (Числ. 3:2).

10. Чия ослица проговаря (Числ. 22:28)?

Намери в таблицата 10 думи, свързани със смъртта и възкресението на Иисус Христос.

Те са написани вертикално, хоризонтално и по диагонала.

Грях ли е да гледам филм по телевизията за развлечение, просто защото ми е интересно какво ще се случи по-нататък? Калина Спасова, 15 г., Ямбол Наистина, не всеки филм трябва да се гледа, защото всеки филм оказва определено влияние и то невинаги е добро. Много зависи и от жанра на филма. Има определени жанрове, които изобщо не е добре да се гледат. А съдържанието на филма може да се провери предварително в търсачката „Гугъл“. Този въпрос е важен за всеки християнин, защото е пряко свързан с чистотата на сърцето. В Библията се казва: „От всичко, което е за пазене, наймного пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Как да пазим сърцето си? Като внимаваме каква информация получаваме. Информацията влиза в сърцето чрез това, което гледаме и слушаме. Ето защо е важно всеки вярващ да слага граници на онова, което слуша и гледа, за да е сигурен, че ще опази сърцето си чисто, неосквернено от света. Информацията, която влиза и излиза от сърцето ни, преди всичко трябва да назидава нас самите или хората около нас.

Стана въпрос в училище за произхода на човека и аз казах, че Бог е нашият Творец. Съучениците ми обаче искаха доказателство. Уверявах ги, че щом така е написано в Библията, значи е истина. Според тях „това не доказва нищо“! Как трябваше да постъпя? Калина Спасова, 15 г., Ямбол Има хора, които не признават авторитета на Библията. Мнозина от съвременниците ни искат научни доказателства за дадена истина. На практика обаче науката закъснява с много векове в развитието си, защото немалко научни факти, открити през последните столетия, са описани в Библията векове преди това. Ето някои доказателства, които биха помогнали на човека да възприеме Библията като авторитет. В книгата на Йов пише, че Земята е кръгла и не е поставена върху нищо, векове преди науката да потвърди тези факти. Библията е писана в продължение на 1500 години, повечето нейни автори няма как да са се познавали и да са чели творбите си. Но всички те говорят за едно и също, без да си противоречат. Кръговратът на водата в природата също е представен в Библията, преди да бъде обяснен научно. В Йов 38:31 Бог задава въпроса: „Можеш ли да вържеш връзките на Хим [Плеядите] и да развържеш връзките на Кесил [Орион]?” През ХХ в. астрофизиците откриха, че звездите в съзвездието Плеяди се движат в унисон една с друга и са свързани гравитационно, докато звездите в съзвездието Орион се движат свободно и не са свързани гравитационно. Отново Библията говори за факти, доказани научно векове по-късно.

Б

ългарската държава възниква през 681 г. от обединението на прабългари и славяни. Около два века по-къс-

но, при княз Борис, българският народ приема християнството. Най-важното при това е обръщането към един нов Бог, Който трябва да замени прабългарското божество Тангра и славянското Перун. Този Бог е твърде различен от тях. Той е Дух и твори чрез Слово. Не очаква жертвоприношения и ритуали, а покорство и общуване. Чрез Сина Му Иисус Христос е създадена цялата вселена и за Него се разказва в цялата Библия. Така в живота на младата Българска държава възниква необходимостта от достъп до Божието Слово. За тази цел на княз Борис са нужни хора на словото, об- прочутата по онова време Магнаурска школа, където се разовани, които да станат учители и свещенослужи- запознава с постиженията на богословието и филосотели на българите. И Бог отговаря. Моравският княз фията. Ростислав моли Византия да му изпрати хора, които да Двамата братя са изпратени на няколко мисии сред проповядват християнското учение на славянски. Нем- различни славянски народи. Целта им е да защитят ските духовници там, представители на Католическата правото на тези общности да слушат Божието Слово на църква, говорят латински, т.е. неразбираемо за морав- своя роден език. Двамата се борят срещу триезичната ския славянски народ. На тази мисия отиват братята от ерес, според която само на три „свещени” езика (еврейсСолун Кирил и Методий. Те са славяни по произход и ки, гръцки и латински) може да се проповядва за Бога. най-вероятно майка им е българка. Кирил се обучава в Но Божието Слово е живо – чрез него Бог изобличава, променя, напътства и, най-важното, дарява вяра, а вярата носи живот. Ето защо хората трябва да разбират думите на Свещеното Писание – с тях Бог им говори. И Той не оставя приелите наскоро кръщение славянски народи без Своята благодат. Чрез Кирил Бог им дава тяхна писменост. Двамата братя отиват в манастира в Мала Азия, където служи Методий, и там Кирил съставя първата славянска азбука – глаголицата. Това е Божие чудо. Буквите на глаголицата се изписват сложно, но предават точно славянската реч. Първата буква е „Аз” и изобразява кръста на Христос.

Веднага след това братята започват да превеждат Божието Слово на старобългарски език. Те израстват в средата на български славяни и езикът, на който говорят, е старобългарски, но явно е напълно разбираем за останалите славянски народи по онова време. През 885 г. в България се връщат учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. В Панония и Моравия започват гонения срещу тях заради славянския език, който те въвеждат в богослуженията. Българският княз Борис обаче ги приема и им създава добри условия за работа. Така в България възникват няколко книжовни школи, където

След 893 г., когато при цар Симеон

се подготвят ученици и се преписва

настъпва Златният век на българска-

Божието Слово. Движещата сила от-

та книжнина, възниква кирилицата

ново е Бог.

– втората славянобългарска азбука, която измества глаголицата. Според Божия план това е следващият етап

Най-важните последици от това

от пътя на Словото. Кирилицата се ус-

са разпространението на Божието

воява по-лесно, на нея се пише и чете

Слово по нашите земи, задълбо-

по-бързо. Много повече текстове се

ченото му разбиране от все пове-

преписват и разпространяват.

че обучени хора и подготовката на

Разбира се, народните езически

свещеници, които проповядват на

вярвания не отмират и битката за

разбираем език. Българите вече

душите на хората дори се засилва.

имат достъп до живото Божие Сло-

Но сред книжовниците има все по-

во, което не просто ги просвещава

ревностни Христови ученици, които

със знания и мъдрост, а просветлява

разпространяват не просто образова-

умовете и сърцата им, събужда ги за

нието и културата, а християнството

нов живот на вяра.

– вярата във всемогъщия Бог.

Каня всички деца да се потопят в подводния свят. Надявам се това да не изплаши никого. Аз мога да живея само там, под водата, защото дишам изключително с хриле. Така ме е направил Творецът! Но без това да попречи на здравето ми, мога да остана на повърхността на водата за кратко време. Чувствам се по-уютно на морското дъно, където се крия между камъните, водораслите или подводните пещери. Напомням на голяма круша със стърчащи от нея дълги израстъци – пипала, на които има смукала.

Ние обичаме да играем през нощта, а през деня спим в своите скривалища. Сигурно никой от вас не може да спи като нас – с отворени очи! Само зениците ни се свиват и дишането ни се забавя, така че винаги сме на стража. Никого няма да пуснем край нас! За това ни помагат нашите дълги пипала, които, докато спим, кръжат над главата ни, като антени на радар. Вече не е тайна, че всъщност сме извънредно предпазливи и страхливи и по-голямата част от нас обичат да живеят в самота. Но преди време нито за едно от морските създания не е имало толкова легенди, митове, небивалици и предубеждения, както за нас! Трябва да признаем, че нашата външност е предизвиквала у хората неимоверен страх: необичайно безформено тяло, извиващи се като змии пипала със смукала, които (както погрешно са смятали) служат за изсмукване на кръвта от жертвите. И, на всичко отгоре, две почти човешки очи, които ви гледат от упор! Смятало се е, че

сме способни не само да убием човек, а и да потопим платноходка. Просто кошмар! Но всички митове за нас са се разсеяли с изобретяването на акваланга. Тогава изследователите се спуснали в морските дълбини и установили, че не сме по-опасни от домашните гъски, дори сме много по-доброжелателни и разбрани. Е, не си струва да ни смятате за толкова безобидни, все пак сме хищници. Нашето средство за защита е отровата, която отделя задната двойка от слюнчените ни жлези. Тази отрова е предназначена да парализира жертвите ни (раци, риби, миди). Тя оказва достатъчно силно въздействие и върху човека – признаците напомнят на ухапването от змия. Отровата на някои от моите роднини се смята смъртоносна за човека, но те я използват само когато са нападнати неочаквано или се отбраняват.

По-голямата част от нас се нуждаят от скривалища, които си правят от „подръчни“ материали – камъни, раковини, черупки на раци и т.н. Важното е входът да е по-тесен, а вътре да е по-просторно. Жилището си „метем” с водна струя, а остатъците от храната изхвърляме навън и складираме на купчина. Рибарите използват нашата страст да живеем в кухи предмети, като пускат на дъното няколко гърнета и други примамки. Ловят ни за храна – смята се, че в нашето месо се съдържат много витамини и минерали: B3, B12, калий, селен, фосфор, йод. Използват ни също за производство на мастила и бои. Срещаме се в моретата и океаните, при това в различни географски ширини – от бреговете на Шотландия и Япония на север до Южна Бразилия и Австралия на юг. В пресни водоеми (реки, езера, водохранилища) не живеем. Много зоопсихолози ни смятат за най-умни от всички безгръбначни, защото се поддаваме на дресиране, имаме добра памет и дори различаваме геометрични фигури, например кръг от квадрат и ромб от триъгълник. Също така сме способни да разпознаваме хората и бързо свикваме с онези, които ни хранят. Ако някой прекара достатъчно време с нас, може да ни опитоми. Мисля, че много от вас вече се досещат кой съм аз. Моето название е съзвучно с броя на пипалата (краката) ми. Те са точно осем (лат. оcto). Затова хората ни наричат (Octopus vulgaris). Надявам се, че вашите догадки се оправдаха. Много ми беше приятно да ви разкажа за себе си! октоподи

Случва се да изясняваме отношенията помежду си, но го правим, за да разберем кой е по-главен. Поедрият обикновено побеждава без бой, а останалите сравняват своите пипала, като ги изпъват едно до друго по цялата им дължина. Който има по-дълги пипала, е победител. Когато очаква потомство, женската си прави гнездо в плитчините, което прилича на яма в пясъка, покрита с камъчета и раковини. Там тя снася до 80 хиляди яйца и започва да се грижи за тях: постоянно ги почиства, като маха с пипалата си попадналите сред тях предмети и мръсотията. Тъй като през целия период на развитието на яйцата женската остава до гнездото без храна, често тя умира, след като се излюпят. Ние порастваме от два см (мъжките от вида Argоnauto argo) до 9,6 м при гигантите. Продължителността на живота ни рядко надвишава четири години, обикновено е година-две. Ако някой от вас още не се е сетил кой съм, ще ви кажа още една особеност, която ме отличава от обитателите на подводния свят. Не само че в моите гърди бият три сърца, а и кръвта ми е синя! Затова, когато ме е срам, за разлика от вас, не се изчервявам, а посинявам.

Който е обърнат към Бога, сияе от радост. А който се радва, пее! Тези четирима музиканти пеят и свирят на някакъв инструмент. На какъв инструмент свири всеки от тях? За да отговориш, виж положението на ръцете им.

А ти свириш ли на някакъв инструмент? Не? Грешиш. Всеки от нас има инструмент. Той е „струнен“, но „струните“, или „връзките“, са гласови. Да, това е нашият глас! С него можем да прославяме Бога. „Във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен“ (Ис. 38:20).

Тук са скрити 12 музикални инструмента. Виждаш ли ги? Наистина ли виждаш всичките? Преброй ги.

Май не е толкова лесно, нали? Тогава използвай моята помощ. Ще ти подскажа първата и последната буква на всеки инструмент, а тиретата между тези букви ще те ориентират колко букви има между тях.

1. А _ _ _ _ _ _ н 2. Б _ _ _ _ о 3. К _ _ _ _ _ _ т 4. К _ _ _ _ а

5. А _ _ а 6. М _ _ _ _ _ _ _ а 7. Р _ _ л 8. С _ _ _ _ _ _ н

9. Б _ _ _ _ _ н 10. Т _ _ _ а (т _ _ _ _ _ т) 11. Т _ _ _ _ _ н 12. Ц _ _ _ _ _ а

Като използваш ключа, който е отговорът на поставения въпрос, прочети скрития тук библейски стих. (Чети буквите през толкова квадратчета, колкото е числото, с което си отговорил на въпроса.)

Колко години Яков работи за своите съпруги при Лаван?