4 2005 Славата

Материали могат да се използват само със съгласието на редакцията. Вашите отзиви и препоръки по съдържанието и оформлението на списанието, както и авторски материали - статии, разкази, стихове, рисунки, снимки, - изпращайте на адрес: Саркис Ованесян П.К. 72 София 1330, e-mail: prozoretz@mail.bg Авторите носят отговорност за своите материали. Мнението на редакцията не винаги съвпада с тяхната позиция. Получените материали не се рецензират и не се връщат. Материалите на стр. 8, 12, 14, и 32 са преведени със съгласието на списанията $Вера и жизнь“ и $Тропинка“. Интернет страница: www.prozoretz.bg

Въпреки разпространеното мнение, че няма човек, който да не обича славата, смея да твърдя, че някои я възприемат по-различно. Поне в тази й част, която е свързана със славата, отдавана от хората. Предвиждам изумлението на читателя: "Ако не от хората - от кого?" Точно тук е поинтересната част - от Бога. Нещо ново? Не е ново, известно е от почти две хилядолетия, откакто Бог е станал човек, въплътил се е, съединил у Себе

защото е Бог. Тези, които наистина са носители на Божията слава, не я търсят, те са едно с Бога и тя се изявява чрез тях абсолютно естествено. Не знам защо се е наложило мнението, че християнинът ще се радва на славата в отвъдния живот, но не и тук, на земята. А тя е с нас тук и сега, ако ние сме с нея - всичко зависи от това, дали Христос е в сърцето ни, или е някъде отвъд - в църквата, в катедралата, в манастира, дори в ума ни. Ако сега тя не е в нас, кога ще я придобием, та да я имаме на небето - по пътя за рая ли? В тези рождествени дни, вместо да се плъзнем повърхностно по вълната на всеобщото празнично настроение, нека потърсим дълбината на Божието откровение, за да проумеем и приемем пълнотата на Божията слава - слава, изявена от Младенеца.

Си божественото и човешкото и така е дал шанс на хората да се приобщят към Неговата слава. Отците на Църквата обясняват как е станало това, как се обединяват божествената и човешката природа в Христос: "...неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно" (IV Вселенски събор, Халкидон, 451 г.). Може да се опитаме да проникнем в тази тайна, но според мен на въпроса буквално "как?" трябва да отговорим: "Не знаем." Как е станало съединението на Бога с човека знае Бог, но не и човекът. Знаем само, че така Той ни е спасил от състоянието, в което сме без Него, избавил ни е от безславието на поквареността ни. Божествената слава у хората се изразява както се е изразила у Христос. Първоначално не впечатлява - просто бебе в яслата, после потриса - Спасител, Който излиза от гроба. Има още едно сходство Христос не е търсил славата, просто е бил славен,

ÔÂÌ·„‚‡Ú ‚ÒÂÍˉÌ‚̇ڇ ÒË ‡·ÓÚ‡, ‚ÒÂÍˉÌ‚ÌËÚ ÒË Á‡‰˙ÎÊÂÌˡ ͇ÍÚÓ ÌˇÍÓË Ï·‰Ë ıËÒÚˡÌË ‰ÓË Ò ı‚‡ÎˇÚ, ˜Â ‡·ÓÚˇÚ ÎÓ¯Ó ËÎË Û˜‡Ú ÁÎÂ, - ‡Á ÏËÒΡ Á‡ ’ËÒÚÓÒ. œ‰ÒÚ‡‚ˇÏ ÒË √Ó ‚ ‰Óχ ÃÛ ‚ Õ‡Á‡ÂÚ, Í˙‰ÂÚÓ Ò ÚÂÊ͇ ‡·ÓÚ‡ ËÁ͇‚‡ ıΡ·‡ —Ë. “ÓÈ Ò ÚÛ‰Ë Ë Â‰‚‡ ÎË ÌˇÍÓ„‡  ‚˙¯ËÎ ÁΠ‡·ÓÚ‡Ú‡, ÍÓˇÚÓ Â Úˇ·‚‡ÎÓ ‰‡ ‚˙¯Ë.

–‡Á·Ë‡ ÒÂ, Ôӂ˜ÂÚÓ ÓÚ ‚‡Ò ‚ÂÓˇÚÌÓ Ò‡ ıÓ‰ËÎË ‚ ≈ÏËڇʇ ‚ —‡ÌÍÚ œÂÚÂ·Û„ Ë Ò‡ ‚Ëʉ‡ÎË Í‡ÚËÌË ÔÓ Â‚‡Ì„ÂÎÒÍË Ò˛ÊÂÚË. œÎ‡Ú̇ڇ ̇ ËڇΡÌÒÍËÚÂ Ë ËÒÔ‡ÌÒÍËÚ ıÛ‰ÓÊÌËˆË ËÁ‡Áˇ‚‡Ú ·Î‡„Ó„Ó‚ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, ‚˙ÁıˢÂÌËÂÚÓ ËÏ ÓÚ ‚Â΢ËÂÚÓ Ì‡ Ò˙·ËÚˡڇ, ËÁÓ·‡ÁÂÌË Ò ÓÒÓ·Â̇ Ú˙ÊÂÒÚ‚ÂÌÓÒÚ Ë ÔÓÏÔÓÁÌÓÒÚ. Õ‡ Ò‚‡Ú·‡Ú‡ ‚ ‡Ì‡ ÔËÒ˙ÒÚ‚‡Ú ÒÚÓÚËˆË ıÓ‡. Õ‡‚ÒˇÍ˙‰Â Ó„ÓÏÌË ÍÓÎÓÌË, ÌÂÓ·ËÍÌÓ‚ÂÌË Á‡ÎË, χ҇ ÁËÚÂÎË, ̇ ‚˙ı‡ -

ËÒÚÓÒ Â ¡ÓÊËÂÚÓ ÓÚÍÓ‚ÂÌË Ô‰ ˜Ó‚Â͇. ◊ÂÁ ÕÂ„Ó ¡Ó„ Ò ÓÚÍË‚‡ ̇ ˜Ó‚Â͇ ÔÓ Ì‡È-Ò˙ÍÓ‚ÂÌ Ì‡˜ËÌ, Á‡˘ÓÚÓ ÌË ÒÏ ıÓ‡ Ë ÏÓÊÂÏ ‰‡ ÔÓÁ̇ÂÏ ¬Â˜ÌÓÚÓ Ò‡ÏÓ ÍÓ„‡ÚÓ “Ó Ò ËÁ‡Áˇ‚‡ ‚ ‡ÈÌÓÚÓ Ë ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ ‚ ˜Ó‚¯͇ڇ ΢ÌÓÒÚ. «‡ÚÓ‚‡ ÒÏ ıËÒÚˡÌË Ë ‚ ˆÂÌÚ˙‡ Á‡ Ì‡Ò Â Î˘ÌÓÒÚÚ‡ ̇ »ËÒÛÒ ’ËÒÚÓÒ, ‚Ò˘ÍÓ ÓÒڇ̇ÎÓ Ò „‡‰Ë ÓÍÓÎÓ Ì¡. Ó„‡ÚÓ ÒÚ‡‚‡ ‰Ûχ Á‡ ’ËÒÚÓÒ, Úˇ·‚‡ ‰‡ ͇ÊÂÏ, ˜Â ‚˙ÔÎ˙˘ÂÌËÂÚÓ Ì  ‰ËÌÒÚ‚Â̇ڇ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ ¡Ó„ ‰‡ Ò Ò¢ÌÂ Ò ˜Ó‚Â͇. ’ËÒÚÓÒ ÏÓʯ ‰‡ Ò ˇ‚Ë Í‡ÚÓ ÌˇÍ‡Í‚Ó ‚ˉÂÌË ËÎË

͇ÍÚÓ Ò  ˇ‚ËΠ̇ ‡Ô. œ‡‚ÂÎ ÔÓ Ô˙Úˇ Á‡ ƒ‡Ï‡ÒÍ (ÏÌÓÁË̇ ÓÚ ‚‡Ò Ò‡ ˜ÂÎË ƒÂˇÌˡ ̇ ‡ÔÓÒÚÓÎËÚÂ Ë ÔÓÏÌˇÚ Í‡Í‚Ó Ò  ÒÎÛ˜ËÎÓ Ò ‡ÔÓÒÚÓ·, ÍÓ„‡ÚÓ Â ‚ˉˇÎ ˇ͇ڇ Ò‚ÂÚÎË̇ Ë Â Ô‡‰Ì‡Î ÔÓÚÂÒÂÌ). ÕÓ ’ËÒÚÓÒ Ò ‡Ê‰‡ ͇ÚÓ ‚ÒÂÍË ˜Ó‚ÂÍ, ÊË‚ÂÂ, ‡·ÓÚË, ÔÓÂχ ‚˙ıÛ —· —Ë ·ÂÏÂÚÓ Ì‡ ‚Ò˘ÍË ˜Ó‚¯ÍË Ú„ӷË. “ÓÈ ÒÔÓ‰ÂΡ ‚Ò˘ÍÓ Ò Ì‡Ò! ¬Ò˙˘ÌÓÒÚ ÌˇÏ‡ ÌË˘Ó ‚ ÚÓÁË Ò‚ˇÚ (ÓÒ‚ÂÌ ÁÎÓÚÓ Ë „Âı˙Ú), ÍÓÂÚÓ ’ËÒÚÓÒ ‰‡ Ì  ÔÓÂÎ ‚˙ıÛ —· —Ë. “‡Í‡ “ÓÈ ÓÒ‚Â˘‡‚‡ Ë ÔÂÓ·‡Áˇ‚‡ ÊË‚ÓÚ‡ ÌË, Í˙‰ÂÚÓ ‚Â˜Â ÌˇÏ‡ ‰·̇‚ÓÒÚ Ë ÌˢÓÊÌÓÒÚ. Ó„‡ÚÓ ıÓ‡Ú‡ Á‡ÔÓ˜‚‡Ú ‰‡

‡Ì„ÂÎË Ò ‡ÁÔÂÂÌË ÍË·. ¬Â‰Ì˙Ê, ÍÓ„‡ÚÓ ·ˇı Ï·‰, Ò ‚˙˘‡ı ÓÚ ≈ÏËڇʇ Ë ÓÚˉÓı ‚ “ÂÚˇÍÓ‚Ò͇ڇ „‡ÎÂˡ. “‡Ï ÓÚÍËı ÌˇÍÓÎÍÓ Ô·Ú̇ ̇ ıÛ‰ÓÊÌË͇ œÓÎÂÌÓ‚, ÍÓÈÚÓ Ëχ ÒÂˡ ÂÒÍËÁÌË Í‡ÚËÌË ÓÚ ÊË‚ÓÚ‡ ̇ »ËÒÛÒ ’ËÒÚÓÒ. » Ò‰ Úˇı Ò ÓÚÍÓˇ‚‡¯Â ‰̇ - "¡Î‡„ÓÒ·‚ˇÌ ̇ ‰Âˆ‡Ú‡". —ÔÓÏÌˇÏ ÒË Â‰Ì‡ ͇ÚË̇ ÓÚ ÏÓÂÚÓ ‰ÂÚÒÚ‚Ó Ò˙Ò Ò˙˘ÓÚÓ Ì‡Á‚‡ÌËÂ. »ÁËÒÛ‚‡Ì‡  ̇ ÒÚÂ̇ڇ ‚ ÕËÍÓÎÓ- ÛÁ͇̈ڇ ˆ˙Í‚‡: ‰Âˆ‡, ÒËˇÂ˘Ë Í‡ÚÓ ıÂÛ‚ËϘÂÚ‡, ‰Ó Úˇı ’ËÒÚÓÒ, ӷΘÂÌ ‚ ı·Ïˉ‡ - ÓÚ ËÁÓ·‡ÊÂÌËÂÚÓ Î˙ı‡ ÌÂ˘Ó ÔË͇ÁÌÓ, ‚Ò˘ÍÓ Â Ù‡ÌÚ‡ÒÚ˘ÌÓ ÛÍ‡ÒÂÌÓ,

ÍÓÈÚÓ ‡ÁÔÓ·„‡ÏÂ, ̇˜ÂÌ ≈‚‡Ì„ÂÎËÂ, ÏÓÊÂÏ ‰‡ ‚ˇ‚‡Ï ̇ Ì„ӂÓÚÓ Ò‚Ë‰ÂÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ ’ËÒÚÓÒ ËÎË ËÁˆˇÎÓ ‰‡ Ò ‡Á„‡Ì˘ËÏ - ‰‡ ÔÓÒÚ˙ÔËÏ Í‡ÍÚÓ À‚ “ÓÎÒÚÓÈ, ÍÓÈÚÓ Ì  ‚ˇ‚‡Î, Ì  ‡Á·Ë‡Î, Ì  ӷ˘‡Î. √ÓÍË Ô˯Â, ˜Â Á‡ ÓÌÙÛˆËÈ Ë ¡Û‰‡ “ÓÎÒÚÓÈ ‚Ë̇„Ë Â „Ó‚ÓËÎ Ò Î˛·Ó‚,

ÌÂÓ·ËÍÌÓ‚ÂÌÓ. ¿ ÔË œÓÎÂÌÓ‚ - Í˙˘Û͇ Ò ÔÎÓÒ˙Í ÔÓÍË‚, ÔÓÒÚˇÌÓ Ô‡ÌÂ, ’ËÒÚÓÒ Â ËÁÏÓÂÌ, Ô„˙·ÂÌ, Ò‰̇Π ‰Ó Í˙˘‡Ú‡. ∆ÂÌË - Ô·ıË, Ò‚ËÚË - ‚Ó‰ˇÚ ‰Âˆ‡Ú‡ ÒË Á‡ ˙˜Ë˜Í‡ ÔË Õ„Ó. »Á‚‰Ì˙Ê ‡Á·Ë‡Ï, ˜Â  ·ËÎÓ ÚÓ˜ÌÓ Ú‡Í‡: ·ÂÁ ÔÓÏÔÓÁÌÓÒÚ, ·ÂÁ ‚Â΢ËÂ. œ‡‚ÓÒ·‚ÌËÚ ·Ó„ÓÒÎÓ‚Ë ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú ‰ÓË ÒÔˆˇÎÂÌ ÚÂÏËÌ, Á‡ ‰‡ ÓÚ‡ÁˇÚ ı‡‡ÍÚÂ‡ ̇ ’ËÒÚÓ‚ÓÚÓ ˇ‚ˇ‚‡Ì ÍÂÌÓÁËÒ, ÍÓÂÚÓ ÏÓÊ ‰‡ Ò Ô‚‰ ÓÚ ÒÚ‡Ó„˙ˆÍË Í‡ÚÓ ÛÏ‡Îˇ‚‡ÌÂ, ÛÌˢÓʇ‚‡ÌÂ. ÂÌÓÁËÒ˙Ú Â Í‡ÚÓ ÓÔÛ¯ÂÌÓ ÒÚ˙ÍÎÓ, ÍÓÂÚÓ ÒÚÓË ÏÂÊ‰Û Ì‡¯ÂÚÓ ÓÍÓ Ë ÒÎ˙̈ÂÚÓ. «‡ ‰‡ ‚ˉËÏ ÒÎ˙̈ÂÚÓ,

—· ÒË, ˜Â  ͇ÚÓ ‰Û„ËÚ ۘËÚÂÎË, ÙËÎÓÒÓÙË ËÎË ÔÓÓˆË. «Ì‡ÂÚÂ, ˜Â Ëχ ‚ÂÎËÍË ıÓ‡, ˜ËÂÚÓ ËÏÂ Â Ò‚Â˘ÂÌÓ Á‡ ÏËÎËÓÌË ÊËÚÂÎË Ì‡ Ô·ÌÂÚ‡Ú‡. —„‡ Ò ÔÓ·Ûʉ‡ Ï˛Ò˛ÎχÌÒÍËˇÚ Ò‚ˇÚ, ̇ËÒÚË̇ ‚ Ú‡ÍË‚‡ ·ÓÎÂÁÌÂÌË ÙÓÏË, ÌÓ Ò ÔÓ·Ûʉ‡. “Ó‚‡ Ò‡ ıÓ‡, Á‡ ÍÓËÚÓ Ò‡ ÒÍ˙ÔË ËÏÂÚÓ Ë Û˜ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ÃÓı‡Ï‰. ÕÓ Í‡Í‚Ó Í‡Á‚‡ ÃÓı‡Ï‰, ÍÓÈÚÓ ËÁ‚Âʉ‡ ıËΡ‰Ë ‡‡·Ë ÓÚ ‰˙ηËÌËÚ ̇ ÔÛÒÚËÌˇÚ‡? "¿Á Ë ÏÓˇÚ ÊË‚ÓÚ Ô‰ ‚˜ÌÓÒÚÚ‡ ̇ ¡Ó„‡ ÒÏ ÔÓ‰Ó·ÌË Ì‡ ·˙ϘÂÌÂÚÓ Ì‡ ÍËÎÓ Ì‡ ÍÓχ." ¿ ’ËÒÚÓÒ Í‡Á‚‡: "¿Á Ë ŒÚˆ ÒÏ ‰ÌÓ."

—Ú‡ÓÁ‡‚ÂÚÌËÚ ËÁ‡ËÎÒÍË ÔÓÓˆË ÔËÁÓ‚‡‚‡Ú: "—ÎÛ¯‡ÈÚ ¡ÓÊˡ «‡ÍÓÌ, ÚÓÈ ‚Ë Í‡Á‚‡ ËÒÚË̇ڇ. ¬ÌËχ‚‡ÈÚ ‚ ‰ÛÏËÚ ÏÛ." ¿ ’ËÒÚÓÒ ‰Ó·‡‚ˇ Í˙Ï «‡ÍÓ̇ —‚ÓËÚ ‰ÛÏË: "“Ó‚‡  ͇Á‡ÌÓ ‚ «‡ÍÓ̇, ‡ ¿Á ‚Ë Í‡Á‚‡Ï..." “ÓÈ ÔÓÒÚ‡‚ˇ —· —Ë Ì‡ ‰ÌÓ ÌË‚Ó Ò˙Ò —ÎÓ‚ÓÚÓ Ì‡ ¡Ó„‡, ̇ ÌË‚ÓÚÓ Ì‡ œËÒ‡ÌËÂÚÓ Ë ‰ÓË ÔÓ-‚ËÒÓÍÓ. “‡Í‡ Ò‰ Û˜ËÚÂÎËÚ ̇ ˜Ó‚˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ, ÒÚ‡Ë Ë ÌÓ‚Ë, “ÓÈ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌ

Úˇ·‚‡ ‰‡ „Ή‡Ï ÔÂÁ ÓÔÛ¯ÂÌÓÚÓ ÒÚ˙ÍÎÓ. —˙˘ÓÚÓ Â, ÍÓ„‡ÚÓ ÌË Ò ˇ‚ˇ‚‡ ¡ÓÊˡڇ Ú‡È̇. “ˇ Úˇ·‚‡ ‰Ó ڇ͇‚‡ ÒÚÂÔÂÌ ‰‡ ÔÓÚÛ¯Ë (ÔÓ-Ô‡‚ËÎÌÓ Â ‰‡ ÔË„ÎÛ¯Ë) Ò‚ÂÚÎË̇ڇ —Ë, ˜Â ÌË ‰‡ ÏÓÊÂÏ ‰‡ ˇ ‚ˉËÏ. ≈‰ËÌ ˜Ó‚ÂÍ ÏË Í‡Á‡: "¿Á ӷ˘‡Ï ’ËÒÚÓÒ Í‡ÚÓ ˜Ó‚ÂÍ. “ÓÈ ÏË Â ·ÎËÁ˙Í Ë ÒÍ˙Ô. ◊ÂÚ‡ ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ, ÌÓ Ì ÏÓ„‡ ‰‡ ‡Á·Â‡ ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Â ÌÂ˘Ó Ôӂ˜Â." ‡Í ÏÓʯ ‰‡ ӷ˘‡¯ ËÎË ‰ÓË ÔÓÒÚÓ ‰‡ Û‚‡Ê‡‚‡¯ ˜Ó‚Â͇, ‡ÍÓ ÒÏˇÚ‡¯ Á‡ ·ÂÁÛÏÒÚ‚Ó Ë ËÁÏ˯θÓÚË̇ ̇ÈÒ˙ÍÓ‚ÂÌÓÚÓ, ÍÓÂÚÓ “ÓÈ Í‡Á‚‡ ̇ ıÓ‡Ú‡?! ¿ ÏÂʉۂÂÏÂÌÌÓ ’ËÒÚÓÒ ÌËÍÓ„‡ Ì  ͇Á‚‡Î Á‡

Ëχ Ú‡ÍË‚‡ ÔÂÚÂ̈ËË. ≈‰ËÌÒÚ‚ÂÌ Í‡Á‚‡ ̇ ıÓ‡Ú‡, ˜Â ˜ÂÁ ÕÂ„Ó ËÏ Ò ÓÚÍË‚‡ ¡ÓÊÂÒÚ‚ÓÚÓ. ÕËÚÓ ¡Û‰‡, ˜ËÂÚÓ ËÏÂ Â Ò‚Â˘ÂÌÓ Á‡ ÏËÎËÓÌË ·Û‰ËÒÚË, ÌËÚÓ ÓÌÙÛˆËÈ, ÌËÚÓ ÔÓ-Í˙ÒÌËÚ ۘËÚÂÎË ÌˇÍÓ„‡ Ò‡ Ú‚˙‰ÂÎË, ˜Â Ú ҇ »ÒÚË̇ڇ. ÕËÚÓ ÒӈˇÎÌËÚ ÏËÒÎËÚÂÎË ÔÓ-Í˙ÒÌÓ, ÍÓËÚÓ Ò‡ Ú˙ÒËÎË ÓÒ‚Ó·ÓʉÂÌËÂÚÓ Ì‡ ˜Ó‚Â͇ ˜ÂÁ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ Ó·˘ÂÒÚ‚Â̇ڇ ÒÚÛÍÚÛ‡, ÌˇÍÓ„‡ Ò‡ ͇Á‚‡ÎË ÔÓ‰Ó·ÌÓ Ì¢Ó. ¬Ë̇„Ë Ò‡ ÔÓÒÓ˜‚‡ÎË "Ò‚ÂÚÎÓÚÓ ·˙‰Â˘Â" ͇ÚÓ ÌˇÍ‡Í˙‚ ˉ‡Î, Í˙Ï ÍÓÈÚÓ Ë Ú ‚˙‚ˇÚ Á‡Â‰ÌÓ Ò ‰Û„ËÚÂ. » ڇ͇, ÍÓ„‡ÚÓ ˜ÂÚÂÏ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌˡ ‰ÓÒÚÓ‚ÂÂÌ ‰ÓÍÛÏÂÌÚ, Ò

‡ Á‡ ’ËÒÚÓÒ - ÒÚÛ‰ÂÌÓ. ƒÓË √ÓÍË Â Á‡·ÂΡÁ‡Î ÚÓ‚‡... “ÓÎÒÚÓÈ Â ·ËÎ ‚ÂÎËÍ ˜Ó‚ÂÍ, ‚ÂÎËÍ Ô‡‚‰Óβ·Âˆ Ë ‡Á ÏËÒΡ, ˜Â Á‡ ıËÒÚˡÌÒÍÓÚÓ Ò˙Á̇ÌË  ·ËÎ, ‰‡ ˜ÂÏ, Ô‡ÚÂÌ, Á‡ ‰‡ Ò˙·Û‰Ë Á‡ÒÚË̇Îˡ ÌË ‰Ûı. ¬˙ÔÂÍË ÚÓ‚‡ ÒË ÓÒÚ‡‚‡ Ù‡ÍÚ, ˜Â ÚÓÈ... Ì  ÛÒÂÚËÎ ’ËÒÚÓÒ. »  ¯ËÎ ÔÓÒÚÓ ‰‡ ËÁ‚‡‰Ë ÓÚ ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ Ï‡ÍÒËÏË Ë ‡ÙÓËÁÏË, ڇ͇ ‰‡ Ò ͇ÊÂ, ÊËÚÂÈÒ͇ Ï˙‰ÓÒÚ Ë Ó̇ÁË ÂÎË„ËÓÁ̇ Ï˙‰ÓÒÚ, ÍÓˇÚÓ ÏÛ Ò  ‚ˉˇÎ‡ ÔÓ‰ıÓ‰ˇ˘‡. » Í‡Í‚Ó Â ËÁΡÁÎÓ ÓÚ ÚÓ‚‡? ¿ÍÓ ÌˇÍÓÈ ÓÚ ‚‡Ò ÌˇÍÓ„‡  ÓÚ‚‡ˇÎ "≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ" ̇ “ÓÎÒÚÓÈ, ÏÓÊ ‰‡ ‚ˉË, ˜Â ÚÓ‚‡  ‰̇ Û„‡Ò̇· ÍÌË„‡.

ÓÎÍÓ Â ÒË‚‡, ·ÂÁˆ‚ÂÚ̇ Ë È ÎËÔÒ‚‡ ̇È-„·‚ÌÓÚÓ. ŸÂ ‚Ë Í‡Ê‡ Ӣ Ì¢Ó! ÕˇÍÓË ÒÔˆˇÎËÒÚË ˆÂÎÂ̇ÒÓ˜ÂÌÓ Ò‡ ËÁÒΉ‚‡ÎË ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ Ë Ò‡ ÓÚÍËÎË, ˜Â Ú‡Ï ÔÓ˜ÚË ÌˇÏ‡ ËÁ˜ÂÌËÂ Ò ÏÓ ‡ÎÂÌ ËÎË ‰ÓÍÚË̇ÎÂÌ ı‡‡ÍÚÂ, ÍÓÂÚÓ Ì ÏÓÊ ‰‡ Ò ̇ÏÂË ‚ ‰Û„Ë ‚ÂÎËÍË, Á̇ÏÂÌËÚË ÍÌË„Ë Ì‡ ˜Ó‚˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ - Û Ï˙‰ˆ‡ —ÂÌÂ͇, Û Ò˙˘Ëˇ ¡Û‰‡ ËÎË —ÓÍ‡Ú. «Ì‡˜Ë Ò˙‚ÒÂÏ Ì ۘÂÌËÂÚÓ Â Ì‡È-ˆÂÌÌÓÚÓ ‚ ıËÒÚˡÌÒÚ‚ÓÚÓ Á‡ ̇Ò. ‡Í‚Ó ÌË Â ÓÒÚ‡‚ËÎ ÃÓı‡Ï‰? ¬ˇ‡Ú‡ ‚ ‰ËÌˡ ¡Ó„ Ë ‚ Ó‡Ì‡. ‡Í‚Ó ÌË Â ÓÒÚ‡‚ËÎ ¡Û‰‡? œËÁË‚‡ Í˙Ï ÓÒ‚Ó·Óʉ‡‚‡Ì ÓÚ Ò‚ÂÚ‡, Ô‡ÍÚË͇ڇ Á‡ Ò˙Ò‰ÓÚÓ˜‡‚‡ÌÂÚÓ ÔÓ Ô˙Úˇ Í˙Ï ÔÓÒ‚ÂÚÎÂÌËÂÚÓ. » Ò‚Óˇ Ó‰ÂÌ. ‡Í‚Ó Ò‡ ÓÒÚ‡‚ËÎË œÎ‡ÚÓÌ, œ‡Ò͇Î, ÇÍÒ? ÌË„Ë, ‰ÓÍÚËÌË, Û˜ÂÌˡ. ‡Í‚Ó Â ÓÒÚ‡‚ËÎ ’ËÒÚÓÒ? ŒÒÚ‡‚ËÎ ÌË Â Ì ‰ÂÎÓ, Ì ÍÌË„‡, Ì ‰ÓÍÚËÌË, Ì ۘÂÌËÂ, ‡ ÔÂ‰Ë ‚Ò˘ÍÓ - ÓÒÚ‡‚ËÎ ÌË Â —· —Ë. Ó„‡ÚÓ Ò ÔÓ˘‡‚‡ Ò Û˜ÂÌˈËÚ —Ë, ͇Á‚‡: "¿Á Ò˙Ï Ò ‚‡Ò ‰Ó Ò‚˙¯Â͇ ̇ Ò‚ÂÚ‡." –‡Á·Ë‡Ú ÎË? "¿Á Ò˙Ï Ò ‚‡Ò." » Ò˙˘ÌÓÒÚÚ‡, Ë ÒÏËÒ˙Î˙Ú Ì‡ ıËÒÚˡÌÒÚ‚ÓÚÓ Â ‚ ÚÓ‚‡, ˜Â ÌËÂ, ‚ÒÂÍË ÓÚ Ì‡Ò ÏÓÊ ‚˙Ú¯ÌÓ ‰‡ ‚ÎÂÁ ‚ Ó·˘Û‚‡ÌÂ Ò Õ„Ó, Ò˙Ò Ò‡Ïˡ ’ËÒÚÓÒ, ‡ÎÌÓ Ê˂ˡ, Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡˘Ëˇ.

‚˙ıÛ Ò· ÒË Ô˜‡Ú‡ ̇ Ò··ÓÒÚÚ‡ Ë Ì‡ ËÒÚÓ˘ÂÒÍËÚ „Âıӂ ͇ÍÚÓ ‚Ò˘ÍÓ, ÍÓÂÚÓ Ô‡‚Ë Ë Ò˙Á‰‡‚‡ ˜Ó‚ÂÍ˙Ú. ’ËÒÚˡÌÒÚ‚Ó Ô˙‚Ó, ‚ÚÓÓ Ë ÚÂÚÓ Â ’ËÒÚÓÒ, ·ÂÁ Ó„ÓÚÓ ÌË˘Ó Ì Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡.

—„‡ ÏÓÊÂÏ ‰‡ ÔÓÔËڇϠÁ‡˘Ó ‚ÒÂ Ô‡Í Ò  ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚Ë· Ú‡ÁË Ò¢‡? «‡˘Ó ·ÓÊÂÒÚ‚ÂÌËˇÚ Ò‚ˇÚ, ÍÓÈÚÓ Í‡ÚÓ ˆˇÎÓ Â ÌÂÔÓÒÚËÊËÏ Á‡ ̇Ò, ÒÚ‡‚‡ ÔÓÒÚË-

·ÂÁÔÓÎÂÁÌÓ. —‡ÏÓ ‡ÒÚÂÊ˙Ú Ì‡ ‰Ó·ÓÚÓ Û ‚ÒÂÍË ˜Ó‚ÂÍ ˘Â ËÁÚ·ÒÍ‚‡ ÁÎÓÚÓ. «Ì‡˜Ë ÚÓÁË ÔÓ·ÎÂÏ Â ÚˇÒÌÓ Ò‚˙Á‡Ì Ò ‚ÒÂÍË ÓÚ Ì‡Ò. » ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ ’ËÒÚÓÒ ÔËÁÓ‚‡‚‡ ‚ÒÂÍË ÓÚ Ì‡Ò ÓÚ„Ó‚ÓÌÓ ‰‡ Û˜‡ÒÚ‚‡ ‚ Õ„ӂÓÚÓ ÒÎÛÊÂÌËÂ. ¡ÓÊˡڇ β·Ó‚ ÌË ‰‡‚‡ ‰Ó·ÓÚÓ Ë ÌË Úˇ·‚‡ ‰‡ „Ó ÛÏÌÓʇ‚‡ÏÂ, χ͇ ‰‡  ÚÛ‰ÌÓ. ¿  ÚÛ‰ÌÓ, Á‡˘ÓÚÓ Û ˜Ó‚Â͇ Ò ·ÓˇÚ ÏÌÓ„Ó ÔÓÚË‚ÓÂ˜Ë‚Ë ÒËÎË. » ‚ÒÂÍË ÓÚ ‚‡Ò Á̇ ÍÓÎÍÓ Ì‡Ë‚Ì‡  ‰Ûχڇ "Ò‡ÏÓÛÒ˙‚˙¯ÂÌÒÚ‚‡ÌÂ", ÍÓˇÚÓ ÚÓÎÍÓ‚‡  ӷ˘‡Î “ÓÎÒÚÓÈ.

“ÓÈ Â ÊË‚ Ì ‚ ÌˇÍ‡Í‚Ë Ë‰ÂË, Ì ‚ ̇ÒΉÒÚ‚ÓÚÓ Ë ‰ÂÎÓÚÓ —Ë, ‡ ‡ÎÌÓ, Á‡ ‚ÒÂÍË ÓÚ Ì‡Ò. “Ó‚‡  ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ‚ ̇È-‡Á΢ÌË ÏÓÏÂÌÚË ÓÚ ÊË‚ÓÚ‡ ÌË: ‚ ÏÓÎËÚ‚‡, ˜ÂÚÂÌÂ, ÔÓÒÚÓ Ò˙Ò‰ÓÚÓ˜ÂÌÓ ‡ÁÏ˯ÎÂÌËÂ. » ‚ÒÂÍË ıËÒÚˡÌËÌ, ÍÓÈÚÓ Â ËÁÏË̇ΠÔÓÌ χÎ˙Í Û˜‡ÒÚ˙Í ÓÚ Ô˙Úˇ ̇ Ó·˘Û‚‡ÌÂÚÓ Ò Õ„Ó, Á̇Â, ˜Â ’ËÒÚÓÒ Ì ÔÓÒÚÓ Â ·ËÎ ÌˇÍÓ„‡, ‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ Ò„‡. ¬ ÚÓ‚‡  ˆˇÎ‡Ú‡ Ú‡È̇. ÚÓ‚‡  ڇÈ̇ڇ Ë ÒË·ڇ ̇ ıËÒÚˡÌÒÚ‚ÓÚÓ. —˙‚ÒÂÏ Ì ‚ Û˜ËÚÂÎËÚ ÏÛ, Ì ‚ Ó„‡ÌËÁ‡ˆËËÚ ÏÛ, Ì ‚ ̇ÒΉÒÚ‚ÓÚÓ ÏÛ. œÓ ‚Ò˘ÍÓ ÚÓ‚‡ ÚÓ ÏÓÊ ·Ë Ì Ò ‡Á΢‡‚‡ ÓÚ ‰Û„ËÚÂ Ë ÌÓÒË

ÊËÏ ˜ÂÁ ˇ‚ˇ‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ’ËÒÚÓÒ —Ô‡ÒËÚÂΡ. ¬ Ò‡ÏÓÚÓ ≈‚‡Ì„ÂÎË ÌË Ò ‰‡‚‡ ÓÚ„Ó‚Ó: "¡Ó„ ÚÓÎÍÓ‚‡ ‚˙Áβ·Ë Ò‚ÂÚ‡, ˜Â ‰‡‰Â —‚Óˇ ≈‰ËÌÓÓ‰ÂÌ —ËÌ, Á‡ ‰‡ Ì ÔÓ„ËÌ ÌËÚÓ Â‰ËÌ, ÍÓÈÚÓ ‚ˇ‚‡ ‚ Õ„Ó, ÌÓ ‰‡ Ëχ ‚˜ÂÌ ÊË‚ÓÚ" (…Ó‡Ì 3:16). “Ó‚‡  ҂ˉÂÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ ·ÓÊÂÒÚ‚Â̇ڇ β·Ó‚. –‡Á·Ë‡ ÒÂ, "β·Ó‚"  ˜Ó‚¯͇ ‰Ûχ, ÌÓ Â Ì‡ÈÒËÎ̇ڇ, χ͇ Ë ÒÚ˙Ô͇̇ ÓÚ ıÓ‡Ú‡. Õ‡È-ÒËÎ̇ڇ ‰Ûχ. ¬ Ò‚ÂÚ‡ ‚˙ÎÛ‚‡ ÁÎÓ. ƒÌÂÒ ÌˇÏ‡ ‰‡ „Ó‚Óˇ Á‡ ÚÓ‚‡ Í‡Í‚Ó Â ÁÎÓÚÓ, ÓÚÍ˙‰Â ˉ‚‡, Á‡˘Ó Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡.

—‚ÂÚ˙Ú Â ÔÓÚ˙̇Π‚ ÁÎÓ. » ÔÓÌˇÍÓ„‡ ÌË Ò ËÒ͇ ‰‡ ÛÌˢÓÊËÏ ÚÓ‚‡ ÁÎÓ Ò˙Ò ÁÎÓ, Ò Ì‡ÒËÎËÂ, ÌÓ Â

—‡ÏÓÛÒ˙‚˙¯ÂÌÒÚ‚‡ÌÂÚÓ Â ËβÁˡ. ÕËÍÓÈ Ì ÏÓÊ ‰‡ ËÁ‚‡‰Ë Ò· ÒË ÓÚ ·Î‡ÚÓÚÓ. —‡ÏÓ ÔË ·‡ÓÌ Ã˛Ìı‡ÛÁÂÌ Ò  ÒÎÛ˜‚‡ÎÓ. ◊Ó‚ÂÍ Úˇ·‚‡ ‰‡ Ëχ ÌˇÍ‡Í˙‚ ÎÓÒÚ, Á‡ ‰‡ Ò ÓÔ ̇ Ì¢Ó. » ÍÓÎÍÓÚÓ Ôӂ˜ ÊË‚ÂÂÚÂ, ÚÓÎÍÓ‚‡ ÔÓ-ˇÒÌÓ ˘Â ‚Ë ÒÚ‡‚‡ ÚÓ‚‡. ¬ÚÓ‡Ú‡ Ú‡È̇ ̇ ıËÒÚˡÌÒÚ‚ÓÚÓ Â, ˜Â ÌË ÏÓÊÂÏ ‰‡ Ò ÛÒ˙‚˙¯ÂÌÒÚ‚‡ÏÂ, ͇ÚÓ Ì‡‚ÎËÁ‡Ï ‚ Ó·˘Û‚‡ÌÂÚÓ Ò ’ËÒÚÓÒ. Õ„ӂ‡Ú‡ ÒË· ÌË ‚‰Ë„‡ Ë ÌË Í‡‡ ‰‡ Ô‡‚ËÏ ÓÌÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Ò‡ÏË Ì ÏÓÊÂÏ ‰‡ ̇Ô‡‚ËÏ. ≈‰ËÌ ÓÚ Ì‡ÈÁ‡·ÂÎÂÊËÚÂÎÌËÚ ÒÚËıÓ‚Â ‚ œËÒ‡ÌËÂÚÓ „·ÒË: "¡ÓÊˡڇ ÒË· Ò ÔÓ͇Á‚‡ ‚ ÌÂÏÓ˘", Ú.Â., ÍÓ„‡ÚÓ

˜Ó‚ÂÍ Â ÌÂÒÔÓÒÓ·ÂÌ Ì‡ ͇͂ÓÚÓ Ë ‰‡ ·ËÎÓ. » Ô˙‚ËÚ ÔÓÔӂ‰ÌËˆË Ì‡ ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ Ò‡ ·ËÎË ıÓ‡ Ò··Ë, Ì Í‡ÒÌÓ˜˂Ë, ÍÓËÚÓ Ì ҇ Ò ‚ÔËÒ‚‡ÎË ‚ ‡ÌÚ˘ÌÓÚÓ Ó·˘ÂÒÚ‚Ó. ‡Í  Òڇ̇ÎÓ ÚÓ‚‡ - Ë ‰ÓÒ„‡  ˜Û‰Ó Í‡Í Ò‡ ÛÒÔÂÎË ‰‡ ‡ÁÔÓÒÚ‡ÌˇÚ ’ËÒÚÓ‚ËÚ ‰ÛÏË ËÁ „‡‰Ó‚Â Ë Ò·. ¬ ƒÂˇÌˡ ̇ ‡ÔÓÒÚÓÎËÚ Ô˯Â, ˜Â ƒÛı˙Ú „Ë Â ‚Ó‰ÂÎ. ƒÛı˙Ú Â ÒË·, ÓˇÚÓ ÌË Ò ‰‡‚‡. ÕË ÏÓÊÂÏ ‰‡ ˇ ÔÓÎÛ˜ËÏ. Œ·Â˘‡ÌÓ ÌË Â! ’ËÒÚÓÒ Í‡Á‚‡, ˜Â ˘Â Ô‡ÚË ƒÛı‡ ̇ ‚ÒÂÍË. “Ó‚‡ ÌÂ Â ÌˇÍ‡Í˙‚ ÂÍÒÚ‡Á, Ì  ÔÓÒÚÓ ‰‡ ‚Ëڇ¯ ‚ ӷ·ˆËÚÂ. ƒÛı˙Ú Â ÒË·ڇ, ÍÓˇÚÓ ‰‡‚‡ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Ì‡ ˜Ó‚ÂÍ ‰‡ ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚Ë Ô‰̇Á̇˜ÂÌËÂÚÓ ÒË Ì‡ ÁÂÏˇÚ‡. » Ú˙È Í‡ÚÓ ‚ÒÂÍË, ÍÓÈÚÓ Ú˙„‚‡ ÔÓ ıËÒÚˡÌÒÍˡ Ô˙Ú, Ëχ ÔËÁ‚‡ÌËÂ, ÚÛÍ Ò ÓÚÍË‚‡ ÚÂÚ‡Ú‡ Ú‡È̇ ̇ ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ: ıÓ‡Ú‡ Ì ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚ˇÚ ÔËÁ‚‡ÌËÂÚÓ ÒË ÔÓÓÚ‰ÂÎÌÓ. «‡ÏËÒ˙Î˙Ú Ì‡ ’ËÒÚÓÒ Â ÏÌÓ„Ó‰ËÌÒÚ‚Ó. ÃÌÓ„Ó ‚ ‰ËÌÒÚ‚Ó. ÃËÒΡ, ˜Â ÚÓÁË ÔË̈ËÔ - ÏÌÓ„Ó‰ËÌÒÚ‚ÓÚÓ Â ÛÌË‚ÂÒ‡ÎÂÌ Á‡ ˆˇÎ‡Ú‡ ÔËÓ‰‡, Á‡ ˆˇÎ‡Ú‡ ‚ÒÂÎÂ̇. ¬ËÊÚÂ, ͇͂ÓÚÓ Ë ‰‡ ‚ÁÂÏÂÏ - ÏÓÎÂÍÛ·, ‡ÚÓÏ, ÍÎÂÚ͇, ÔÓÔÛ·ˆËˇ, „ÛÔ‡, Ó„‡ÌËÁ˙Ï, - ‚Ë̇„Ë Â ÏÌÓ„Ó‰ËÌÒÚ‚Ó. “Ó‚‡ ÌË ‚˙‚Âʉ‡ ‚ Ú‡È̇ڇ ̇ ¡ÓÊÂÒÚ‚ÓÚÓ, ÓÂÚÓ ÒÔÓ‰ ҂ˉÂÚÂÎÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ’ËÒÚÓÒ Â Ò˙˘Ó ÏÌÓ„Ó‰ËÌÒÚ‚Ó. “‡È̇ڇ ̇ “Óˈ‡Ú‡. » ’ËÒÚÓÒ Ò˙Á‰‡‚‡, ÔÓÒÚÓˇÌÌÓ Ò˙Á‰‡‚‡, ‡ Ì ‚‰Ì˙Ê, Ú‡Ï, ÌˇÍÓ„‡, ÏÌÓ„Ó‰ËÌÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ Ì‡˘‡ ÷˙Í‚‡ (̇ ÒÚ‡Ó„˙ˆÍË - ÂÍÎÂÒˡ) - Ò˙·‡ÌË ÓÚ ıÓ‡, Ó·˘ÂÒÚ‚Ó ÓÚ ıÓ‡, Ó·˘ÌÓÒÚ, ÍÓˇÚÓ ‚˙‚Ë Á‡Â‰ÌÓ Ò Õ„Ó, Ô‰ Õ„ӂÓÚÓ ÎˈÂ. œÓ-̇ڇÚ˙Í “ÓÈ Í‡Á‚‡, ˜Â Ú‡ÁË ÷˙Í‚‡ ˘Â ·˙‰Â Ôӷ‰ËÚÂÎ͇ ‰Ó ڇ͇‚‡ ÒÚÂÔÂÌ, ˜Â ˘Â ÔÓÍÓˇ‚‡ ÔËÓ‰‡Ú‡. ’ËÒÚÓÒ Í‡Á‚‡: ˘Â ËÁˆÂΡ‚‡Ú ·ÓÎÂÒÚË, ˘Â ÔËÂÚ ÓÚÓ‚‡ - Ë Úˇ ÌˇÏ‡ ‰‡ ‚Ë Ì‡‚‰Ë, ˘Â ̇ÒÚ˙Ô‚‡Ú ÁÏËË Ë ÒÍÓÔËÓÌË - Ë ÚÂ ÌˇÏ‡ ‰‡ ‚Ë Ô˘ËÌˇÚ ÁÎÓ (ÀÛ͇ 10:19). “ÓÂÒÚ ÒË·ڇ ̇ ƒÛı‡ ‚ ·˙‰Â˘ÂÚÓ ÔÓÒÚÓˇÌÌÓ Úˇ·‚‡ ‰‡ ‡Áˆ˙ÙÚˇ‚‡. ¿ ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ ÚÓ‚‡ Ì „Ó ‚Ëʉ‡ÏÂ. «‡˘ÓÚÓ ‚˙‚ËÏ

ÏÌÓ„Ó ·‡‚ÌÓ. ’ËÒÚÓÒ ÔÓÒÚ‡‚ˇ ÷˙Í‚‡Ú‡ —Ë Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡Ú‡ ̇ Ò‚Ó·Ó‰‡Ú‡, ÌËÍ˙‰Â Ì Á‡·ÂΡÁ‚‡Ï ̇ÒËÎË ÓÚ Õ„ӂ‡ ÒÚ‡Ì‡. ƒÓË ÚÓ‚‡, ˜Â ˉ‚‡ ̇ ÁÂÏˇÚ‡ ‚ ÔËÌËÁÂÌ, ÛχÎÂÌ ‚ˉ,  ÛÒÎÓ‚Ë ‰‡ √Ó ÔËÂÏÂÏ. “ÓÈ ÔËÁÓ‚‡‚‡ Ò‚Ó·Ó‰ÌÓ ‚ÒÂÍË, Û ÕÂ„Ó ÌˇÏ‡ ÌË˘Ó ÓÚ ˜Ó‚¯͇ڇ ÚÓÚ‡ÎËÚ‡ÌÓÒÚ, ‰ËÍÚ‡Ú, ̇Ú‡Ô˜Ë‚ÓÒÚ, ÌÓ ‚Ë̇„Ë Ëχ Ò‚Ó·Ó‰‡. »ÏÂÌÌÓ Á‡ÚÓ‚‡ “ÓÈ Á‡Ô‡Á‚‡ ÌÂÔÓÍ˙Ú̇ڇ ˜Ó‚¯͇ڇ ÔËÓ‰‡. ƒÓ͇ÚÓ Ò‡ÏËˇÚ ˜Ó‚ÂÍ

Í˙Ï Ò‚ÓËÚ ‰Â·. » Ò‡ÏÓ ÚÓ„‡‚‡ ‡Áˆ˙Ù‚‡Ú. Õ Úˇ·‚‡ ‰‡ Ó·‚ËÌˇ‚‡Ï ıÓ‡Ú‡ Á‡ ÚÓ‚‡. œÓÒÚÓ ËχÏ ڇÍÓ‚‡ ÒÚ˙·ÎÓ - ̇¯ÂÚÓ ¿Á. ’ËÒÚˡÌÒÚ‚ÓÚÓ Û˜Ë ‰‡ „Ó ÔÂÓ‰ÓΡ‚‡ÏÂ, Á‡ ‰‡ Ò ÓÚÍË ËÒÚËÌÒÍËˇÚ ËÁ‚Ó ̇ ΢ÌÓÒÚÚ‡ ÌË, Á‡˘ÓÚÓ ÚÓ‚‡  ÔÒ‚‰Ó΢ÌÓÒÚ. ≈„ÓˆÂÌÚËÁÏ˙Ú Â Í‡Ë͇ÚÛ‡ ̇ ΢ÌÓÒÚÚ‡. Ó„‡ÚÓ ıÓ‡Ú‡ ÒÚË„‡Ú ‰Ó ‚ˇ‡Ú‡ ËÎË Ò ̇ÏË‡Ú ̇ Ô˙‚ËÚÂ È ÒÚ˙ԇ·, ˜ÂÒÚÓ ÚÓÁË Â„ÓˆÂÌÚËÁ˙Ï Ô˜Ë

Ì √Ó ÔÓÚ˙ÒË. ≈ÚÓ Á‡˘Ó ËÒÚÓˡڇ ̇ ÷˙Í‚‡Ú‡  ÔÓÒÚÓˇÌ̇ ·Ó·‡ ÏÂÊ‰Û ˜Ó‚¯͇ڇ Á‡ÍÓÒÚÂÌˇÎÓÒÚ Ë Ò‚ÂÚÎË̇ڇ, ÍÓˇÚÓ Ë‰‚‡ ÓÚ ’ËÒÚÓÒ. “Ó‚‡ ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë Ò„‡. œÓ ÒË·ڇ ̇ ÚÓ‚‡ Ó·ÒÚÓˇÚÂÎÒÚ‚Ó Úˇ·‚‡ ‰‡ ͇ÊÂÏ, ˜Â ≈‚‡Ì„ÂÎËÂÚÓ, ÷˙Í‚‡Ú‡ Ì ҇ ·ˇ„ÒÚ‚Ó ÓÚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚÚ‡, Ì ҇ ÚËıÓ ÔËÒÚ‡ÌˢÂ. Õ‡ÔÓÚË‚, Ú ҇ ËÁ͇˜‚‡Ì ÔÓ ÒÚ˙ÏÌË ÒÚ˙ԇ·. “Ó‚‡  ÚÛ‰ÂÌ Ë ÓÚ„Ó‚ÓÂÌ Ô˙Ú, χ͇ ‰‡  ‡‰ÓÒÚÂÌ. ≈ÚÓ Ì‡¯Ëˇ ÁÌ‡Í - Í˙ÒÚ‡. ◊ÂÒÚÓ Í‡Á‚‡Ú, ˜Â ÚÓ‚‡  ÁÌ‡Í Ì‡ ÒÍ˙·, ̇ Ô˜‡Î, ÌˇÍÓË Ò Ô·¯‡Ú ÓÚ Ì„Ó. ¿ ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ Â ÁÌ‡Í Ì‡ ‡‰ÓÒÚ. «‡˘ÓÚÓ ’ËÒÚÓÒ, ÍÓ„‡ÚÓ ÓÚ‰‡‚‡ ÊË‚ÓÚ‡ —Ë Á‡ ıÓ‡Ú‡, ËÁÔËÚ‚‡ ‡‰ÓÒÚ. ˙ÒÚ˙Ú Â ÁÌ‡Í Ì‡ ‚ÒÂÓÚ‰‡È̇ β·Ó‚. ’ËÒÚÓÒ Í‡Á‚‡:"ƒ‡‚‡Ï ‚Ë ÌÓ‚‡ Á‡Ôӂ‰ (Á‡ β·Ó‚ Ò‡ „Ó‚ÓËÎË Ë ÏÌÓ„Ó ÔÂ‰Ë Õ„Ó) - ӷ˘‡ÈÚ Ò ‰ËÌ ‰Û„, ͇ÍÚÓ ¿Á ‚Ë Ó·ËÍ̇ı." " ‡ÍÚÓ ¿Á" - ‚ÒÂÓÚ‰‡ÈÌÓ. ¿ Í‡Í‚Ó Á̇˜Ë ÚÓ‚‡? œÓÏˇÌ‡ ̇ ‚˙Ú¯̇ڇ ÌË Ò˙˘ÌÓÒÚ. ‡Í‚Ó ÒÚÓË Ì‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ̇Ò? —·˘ÌÓÒÚ!! ¿Á!! ≈„ÓˆÂÌÚËÁ˙Ï! ¬ ̇È-‰˙ηÓÍˡ ÒÏËÒ˙Π̇ ‰Ûχڇ. —ÔÓÏÌÂÚ ÒË ‡Á„Ó‚ÓË Ò ‚‡¯ËÚ ÔˡÚÂÎË. œÓ‚˜ÂÚÓ ÓÚ Úˇı, Á‡ ͇͂ÓÚÓ Ë ‰‡ „Ó‚ÓËÚ - ÒÔÓÚ, ÍÌË„Ë, ÍËÌÓ, ΢ÌË ‡·ÓÚË, - ÌˇÍ‡Í ÒË ‡‚ÚÓχÚ˘ÌÓ ÔÂ̇ÒÓ˜‚‡Ú ‡Á„Ó‚Ó‡

̇ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂÚÓ Í˙Ï ¡Ó„‡. ◊Ó‚ÂÍ˙Ú ÒÚÓË Ô‰ ¡Ó„ Ë ÏËÒÎË: "¿ Í‡Í‚Ó ˘Â ÏË ‰‡‰Â “ÓÈ? ‡Í‚Ó Ó˜‡Í‚‡Ï ÓÚ Õ„Ó?" » ÔÓÒÚÓˇÌÌÓ ¿Á, ÚÓ‚‡ Ó„ÓÏÌÓ ¿Á, ‡ ¡Ó„ ÓÒÚ‡‚‡ ͇ÚÓ ÌˇÍ‡Í‚Ó ÔË·„‡ÚÂÎÌÓ, ͇ÚÓ ‚ÚÓÓ ‡Á. –‡Á·Ë‡ ÒÂ, ÌËÍÓÈ Ì „Ó‚ÓË Ú‡Í‡ Ò˙Á̇ÚÂÎÌÓ, ÌÓ ÒÏËÒ˙Î˙Ú Â Ú‡Í˙‚, ËÌÚÓ̇ˆËˇÚ‡, ÚÓÌ˙Ú Ì‡ ‰ÛÏËÚ ÌË Ò‡ Ú‡ÍË‚‡. ¿ ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ, ‡ÍÓ Ì  “ÓÈ, ÌË ̇ËÒÚË̇ Ì Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÏÂ. ÕˇÏ‡ ÌË. ÕË ÒÏ ͇ÚÓ ÔÂÔÂÛ‰Ë Â‰ÌӉ̂ÍË. ‡Í‚Ó Â Ì‡¯ËˇÚ ÊË‚ÓÚ Ì‡ ÙÓ̇ ̇... ˆÂÎˡ Ò‚ˇÚ? ÕˢÓ. ÕÓ ‡ÍÓ Û Ì‡Ò Ò ÓÚ‡Áˇ‚‡ ¡ÓÊˡڇ Ò‚ÂÚÎË̇, ‚ÏÂÒÚ‚‡Ï ‚ Ò· ÒË ‚Ò˘ÍÓ. »Ï‡ ‰ËÌ ıÛ·‡‚ Ó·‡Á: ‡ÁÒËÔ‡ÌÓÚÓ Ì‡ÚÓ¯ÂÌÓ ÒÚ˙ÍÎÓ Â ÔÓÒÚÓ ·ÓÍÎÛÍ, ÌÓ ÍÓ„‡ÚÓ ‚˙ıÛ ÌÂ„Ó Ô‡‰Ì ÒÎ˙̘‚ Î˙˜, ÚÓ Ò Ô‚˙˘‡ ‚ ‰˙„‡, ÂÎχÁË, Í‡ÒÓÚ‡. Ó„‡ÚÓ ‚˙ıÛ Ì‡Ò Ô‡‰‡ Ò‚ÂÚÎË̇ڇ ̇ ¬Â˜ÌÓÒÚÚ‡, ÒÚ‡‚‡Ï Ò˙Ô˘‡ÒÚÌË Ì‡ Ì¡ Ë Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌÂÚÓ ÌË Ôˉӷ˂‡ ÒÏËÒ˙Î. ÕË ÒÏ ˜‡ÒÚ ÓÚ Õ„ӂˡ Á‡ÏËÒ˙Î.

сички религии на света имат нещо общо - потребността на човека да се помири с Бога. Те предлагат на човека път към спасението, за постигането на което трябва да се изпълнят определени от конкретната религия изисквания. С други думи спасение то на човека във всяка религия е дело на самия човек. Но Библията казва, че човек се спасява не чрез дела, а само чрез вяра: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой" (Еф.

2:8-9). Как става това? За да си отговорим на този въпрос, ще разгледаме четири пасажа от Свещеното Писание. Първо: "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Иисус Христос" (II Кор.

4:6). Често на въпроса дали сме спасени и ако сме, откъде знаем със сигурност, отговаряме, че сме се покаяли пред Бога и сме приели кръщение. Може би е вярно, но нещо липсва в този отговор. Какво имам предвид? Ние сме се покаяли не защото сме търсили Бога, не защото като сме изследвали Писанието, сме стигнали до убеждението, че сме грешници, не защото от Библията сме разбрали, че Иисус Христос е наш Спасител, не защото... А защото самият Бог е озарил нашите сърца, Той самият, Който от тъмнината извиква светлина, просвещава нашите сърца, за да осъзнаем, че сме грешници и Иисус Христос е наш

Спасител. Помните ли как Петър, когато Иисус го пита кой е Той според учениците Му, отговаря: "Ти Си Христос, Син на живия Бог." И тогава Иисус му казва: "Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата" (Мат. 16:17). Бог не само отдава Сина Си за нас като жертва на умилостивение, но и самият Той разтваря сърцето ни, за да повярваме в Него и като повярваме, да бъдем спасени. Бих искал да дам пример от живота на първата църква, за да стане по-ясно какво означава това. В книгата "Деяния на апостолите" се описва как Бог чрез чудотворно видение призовава апостол Павел да

проповядва благовестието в Европа. Като тръгва с кораб за Гърция, Павел остава известно време във Филипи - столицата на една от провинциите. Но там никой не го очаква, няма дори синагога, където според обичаите апостолът би могъл да отиде да проповядва. Той прекар ва няколко дни там заедно със спътниците си, а в събота отиват извън града, край реката, където са се събрали няколко жени за молитва. Мисля, че голяма част от нашите проповедници биха се огорчили при толкова малка, при това женска аудитория. Цитирам по-нататък: "И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, продавачка на морави платове слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което Павел говореше" (Деян. 16:14). Това е, което имам предвид: Господ отвори сърцето й.

Скъпи читателю, ако си се покаял, ако си християнин, ако си спасен, то е единствено защото самият Бог ти е отворил сърцето. Това, че сам Бог се занимава с теб, е огромна чест, но означава и отговорност. Не ти си търсил и намерил Бога - Той се е открил на теб! Не си ти този, който е разбрал кой е Иисус Христос - нашият Отец, Който е на небесата ти го е открил! Не си осъзнал със своя ум, че си грешник - Светият Дух те е изобличил и ти е показал какъв си в очите на Светия Бог! Не си се покаял сам Той е стигнал до сърцето ти! От собствен опит знам, че доста хора, на които Бог е открил много неща, не се обръщат към Него. Не идват при Него с разкаяние. Не Му отдават живота си. Как може човек да се противи на Бога?! Как може да пренебрегне факта, че Всевишният се е обърнал лично и непосредствено към него?! Защо? Мисля, че отчасти разбирам такива хора. Мнозина смятат, че никога няма да могат да живеят така, както изисква Библията, така, както Бог или хората очакват от тях. Като гледат истинските вярващи, които живеят благочестиво, са сигурни, че това не е по силите им. Смятат, че наистина получават спасението като дар от Бога, но после... вече зависи от самите тях доколко свято ще живеят. Да, ако приемем, че освещението е човешко дело. Но какво ни казва Писанието? Тук отново бих искал да цитирам Посланието на апостол Павел към коринтяните. Ето какво гласи вторият пасаж по нашата тема: "А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух" (II Кор. 3:17-18). Всичко чудесно и прекрасно, което се случва с човека след покаянието, не може да се опише. Иисус Христос го нарича раждане отгоре и раждане от Духа. Апостол Павел пише: "И сега вече не аз живея, а Христос живее в мен" (Гал. 2:20).

Кого виждаме, когато гледаме в огледалото? Себе си, естествено. А когато гледаме в огледалото на Свещеното Писание, кого виждаме? Не себе си, а Христос. Не нашите грехове - те са разпънати от Иисус на кръста! Не нашите несъвършенства - Иисус ги поема върху Себе Си! Не себе си, а Него виждаме! Това не е нищо друго освен благодатта на Бога, незаслуженото Му разположение към нас. В Посланието към евреите това е казано ясно и конкретно: "Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават" (Евр. 10:14). Пазете се от това да търсите грях в себе си, да се вглеждате в него, както заекът в

змията. По-добре е "да насочваме своя взор към Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра" (Евр.

12:2). Това, че в нас живее Неговият Свят Дух, че ни се е явила Божията благодат, има непреодолима, преобразяваща Божия сила. Защото Иисус "стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление" (I Кор. 1:30). Бих искал да дам пример за тази чудесна истина от Евангелията. Иисус отива с учениците Си към Йерусалим. Славата Му Го изпреварва, като пожар на полето. Тълпата Го съпровожда. Пътят им минава през Йерихон. В този град живее един много грешен човек на име Закхей - бирник, който събира данъци за поробителите, изменник на родината. Той много иска да види Иисус. Но на ръст е доста нисък, а тълпата е огромна. Затова, без да мисли много, се качва на едно дърво, откъдето се надява да зърне Човека, Който според мълвата, се отнася добре и към хора като Закхей. Иисус, като минава покрай Закхей, му казва:"Слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти." В дома му! И през ум не му минава да пропусне такъв шанс. На часа стаята е приготвена, масата е сложена. Нито нравоучения, нито увещания чува от Иисус грешният Закхей. Самото общение с Него предизвиква в душата на този закоравял грешник чудо: "Давам половината от имота си на сиромасите - казва човекът, посветил целия си живот на това да печели пари - и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно." Иисус не се учудва, само отвръща: "Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син" (Лука 19:8-9). Дори краткото общение с Иисус Христос има такава преобразяваща сила върху този човек. Още много примери могат да се дадат. Но мисълта, че не само спасението, а и освещението ни е дело на нашия Господ, бих искал да потвърдя с друг текст от Свещеното Писание: "Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани?

Бог ли, Който ги оправдава?" (Римл. 8:32-33). Ще добавя и думите от проповедта на Осуалд Чембърс: "Освещението не значи да получиш сила от Иисус Христос за свят живот, а да получиш от Него святост, която се проявява в Него, проявява се и в мен сега. Чудната тайна на святия живот не се състои в подражаване на Христос, а в това, да позволим Неговите свети качества да се проявят в нас. Освещението е "Христос в нас". Това е Неговият свят живот, присаден в мен чрез вяра като незаслужен дар на Божията благодат, "която действа в мен могъщо". Фактът, че спасението е Божие дело, е ясен. И с това, че освещението е незаслужен дар на Божията благодат, също можем да се съгласим. Но как стоят нещата с готовността да Му служим? В нашия трети пасаж четем: "Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуха-

нието на познанието за Него" (II Кор. 2:14). Мисля, че вече разбрахте какво искам да кажа. Азбучна истина е, че най-добрата реклама е удовлетвореният клиент. Той непременно ще препоръча на приятелите и познатите си това, което му е харесало. Още веднъж обърнете внимание на думите: "Води ни в победно шествие в Христос." Ако спасението ни е в Господа, ако нашето освещение е дело на Неговите ръце, как е възможно да не бъдем щастливи и доволни, как да не тържествуваме в Христос?! А подобно щастие предизвиква и у хората, с които се срещаме, желание да го притежават. И ако сме получили всичко това от Него и то се вижда в нас, към кого ще се обърнат хората, когато потърсят такова щастие? Разбира се, не към нас, а към Бога. Тъкмо в това е смисълът на нашето призвание и служение. Прочетох една статия във вестника на тема как да станеш добър баща. Запомних изречението, с кое-

то завършваше статията: "Тайната е проста: бъди такъв." В обобщение на казаното можем със сигурност да твърдим, че в служението си на Господа сме в пълна зависимост от Неговото влияние. Ако ни се отдаде да направим нещо за другите, ако сме помогнали на някого да дойде при Христос, това е Неговото благоухание, което Той разпространява чрез нас. В Посланието към евреите четем: "Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка... Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си" (Евр. 4:3,10). Такъв покой искат да намерят и да видят в нас, вярващите, онези, които търсят правдата и жадуват за нея. За да не ви прозвучат думите ми като приятна, но далечна от живота теория, ще ви дам пример от живота. Бях на гости в една от църквите в Киев. Още по време на проповедта забелязах две жени, които седяха недалеч от амвона. Човек можеше веднага да усети, че едната е нова в църквата (надявам се читателят да разбере какво имам предвид). Тя слушаше много внимателно. След проповедта и призива към покаяние, съседката й я побутна с лакът: "Излез отпред." Тя излезе и се покая. После бабичката, която я насърчаваше, със сълзи на радост я прегръщаше и я поздравяваше. Приближих се и заговорих жената, която се покая. Оказа се, че е доцент в университета в катедрата по философия. В църквата я довела нейната съседка - тази, която я побутваше с лакът. Двете дълги години живеят на една площадка в блока. Отидох при съседката и я помолих да ми даде адреса си, за да пратя на новоповярвалата християнски книги. "Ами аз - каза тя, като се изчерви смутено - не мога да пиша." Така и не взех адреса й, за което много съжалявам. И така, жената, която не умее да чете и пише, чрез "Христовото благоухание" беше довела при Господа кандидата на философските науки. И причината не е в нея, а в Този, Който чрез нея разпространява Своето благоухание. Именно по този начин Той изгражда Царството Си. Остана ми само изводът: Той направи всичко за нашето спасение. Той прави всичко в нас за нашето освещение. Той прави всичко чрез нас в Своето Царство. А ние? Ще потърсим отговор в четвъртия пасаж: и ние "имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас" (II Кор. 4:7). И ТАКА, КЪДЕ ОСТАВА ХВАЛБАТА? ИЗКЛЮЧЕНА Е. Слава на Бога за неизразимия Му дар!

Мисля си, че малцина от нас празнуват истински Рождество. Че за мнозина този празник е като несполучлив опит да си спомнят нещо, изгубено отдавна в омагьосания лес на паметта. Нещо, към което не можеш да намериш път, което не можеш да разпознаеш. Научил си се да разпознаваш единствено горчиво-сладкия вкус на измисленото приключение, на приключението без надежда, на "убийството по Рождество". Тогава някак от само себе си се разбира, че е безсмислено, дяволски отегчително е да произвеждаш кавърверсии на една (фиктивна ли, истинска ли?) история за Рождество, която уж знаеш, но всъщност не можеш да разкажеш. Разбира се, че ще седнеш на чашка в компания и ще се опиташ да разкажеш някаква друга, каквато и да е друга история - само не тази, Боже мой!, - защото иначе най-добре е да си

мълчиш. (Прекалено много фалшиви нотки сме чували, за да повярваме изведнъж на собствения си глас, на собствения Му глас.) Мисля си също, че всичко това се случва, когато прогоним далеч от себе си духа на Рождеството или изобщо не го призовем в сърцето си - което е същото. Когато заживеем с една психология на аборта, на анти-Рождеството. Когато заприличаме на

болни хора, обикнали своята болест заедно със застоялия въздух в стаята, с горчивите лекарства и с неоправеното легло. Когато не искаме нашето съществуване да излезе от "коловозите", които сме му определили, да се отклони от смисъла или безсмислието, който сме му придали - от движението към Целта, от движението в кръг или от движението към нищото. (Нали на крайната спирка, в депото, ще разберем точно къде сме пристигнали.) Мисля си още, че всяко раждане е един потрес в буквалния смисъл на думата, един риск да излезеш от релсите, да забавиш скоростта, да спреш непредвидено. Но психологията на аборта, на антирождеството, не е само психология на загърбения риск, на непоетата отговорност. Тя е преди всичко психология на скритото убийство (и по Рождество, и по всяко друго време), на отказания дар. Обричам на смърт всичко онова, което ми пречи и от което се страхувам - какво право има то да се втурва в кръга

на моето съществуване и на моите интереси?! Устремена към пълнотата на живота като максимум на личната свобода, психологията на аборта незабелязано подминава самия Живот.

Защо ние толкова често избираме смъртта, а не живота? Защо обричаме на гибел хубавото, доброто и истинното в нас, а даваме път на уродливото, злото, фалшивото? Защо предпочитаме празнотата на отделеното и "самодостатъчно" съществуване пред пълнотата на споделения с другите живот-дар? Има един стих в Свещеното Писание, който ни помага да потърсим корените на проблема в съкровените глъбини на нашата личност: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" (Пр. 4: 23, СИ). Много често изворите на живота са затлачени в нас - затлачени са от гниещите листа на разочарованията, от тинята на огорчението, от клоните на унинието, от камъните на отчаянието…

"¿ ̇ Ò˙˘ÓÚÓ ÏˇÒÚÓ Ëχ¯Â Ó‚˜‡Ë, ÍÓËÚÓ ÊË‚ÂÂı‡ ‚ ÔÓÎÂÚÓ Ë ÒÚÓˇı‡ ̇ ÌÓ˘Ì‡ ÒÚ‡Ê‡ ÓÍÓÎÓ ÒÚ‡‰ÓÚÓ ÒË. » ‡Ì„ÂÎ ÓÚ √ÓÒÔÓ‰‡ Á‡Òڇ̇ Ô‰ Úˇı Ë √ÓÒÔӉ̇ڇ Ò·‚‡ „Ë ÓÒˡ; Ë Ú Ò ËÁÔ·¯Ëı‡ ÏÌÓ„Ó. ÕÓ ‡Ì„ÂÎ˙Ú ËÏ Í‡Á‡: "Õ ·ÓÈÚ ÒÂ, Á‡˘ÓÚÓ, ÂÚÓ, ·Î‡„Ó‚ÂÒÚˇ‚‡Ï ‚Ë „ÓÎˇÏ‡ ‡‰ÓÒÚ, ÍÓˇÚÓ ˘Â ·˙‰Â Á‡ ‚Ò˘ÍË

˜Ó‚ˆË. «‡˘ÓÚÓ ‰ÌÂÒ ‚Ë Ò Ó‰Ë ‚ ƒ‡‚ˉӂˡ „‡‰ —Ô‡ÒËÚÂÎ, ÓÈÚÓ Â ’ËÒÚÓÒ √ÓÒÔÓ‰." ‡ÚÓ ‡ÁÏË¯Îˇ‚‡Ï ‚˙ıÛ ÚÂÁË Ò˙·ËÚˡ ‰ÌÂÒ, ·Ëı ËÒ͇Π‰‡ Ó·˙̇ ‚ÌËχÌËÂÚÓ ‚Ë ‚˙ıÛ ÔÓÒΉÌˡ ÒÚËı: "» ÚÓ‚‡ ˘Â ‚Ë ·˙‰Â ÁÌ‡Í - ˘Â ̇ÏÂËڠ÷‰Â̈, ÔÓ‚ËÚ Ë ÎÂʇ˘ ‚ ˇÒÎË." «‡ ͇Í˙‚ ÁÌ‡Í ÒÚ‡‚‡ ‚˙ÔÓÒ Ë Í‡Í‚Ó ÓÁ̇˜‡‚‡ ÚÓÈ? ¬‡ÊÌÓ Â ‰‡ ÒË ÓÚ-

„Ó‚ÓËÏ, Ú˙È Í‡ÚÓ ËÏÂÌÌÓ ˜ÂÁ ÚÓÁË ÁÌ‡Í Ó‚˜‡ËÚ Úˇ·‚‡¯Â ‰‡ ÔÓÁ̇ˇÚ ’ËÒÚÓÒ. ¬ ÚÓ‚‡, ˜Â ‰ÂÚÂÚÓ Â ÔÓ‚ËÚÓ ‚ ÔÂÎÂÌË, ÌˇÏ‡ ÌË˘Ó ÌÂӷ˘‡ÈÌÓ, ÌÓ Á‡ ‡ÁÎË͇ ÓÚ ‰Û„ËÚ ·Â·ÂÚ‡, ÚÓ Úˇ·‚‡ ‰‡ ÎÂÊË ‚ ˇÒÎËÚÂ. ÃËÁÂ̇ڇ Ó·ÒÚ‡Ìӂ͇ Ë ÛÌËÁËÚÂÎÌÓÚÓ ÔÓÎÓÊÂÌËÂ, ‚ ÍÓËÚÓ Ã·‰Â̈˙Ú Ò ÔÓˇ‚Ë Ì‡ ÚÓÁË Ò‚ˇÚ,

·ˇı‡ ÓÚ΢ËÚÂÎÌËˇÚ ·Â΄, ÔÓ ÍÓÈÚÓ ıÓ‡Ú‡ Úˇ·‚‡¯Â ‰‡ ‡Á·Â‡Ú, ˜Â “ÓÈ Â “ÓÁË, ÓÈÚÓ ˘Â ÒÔ‡ÒË Ò‚ÂÚ‡. Œ‚˜‡ËÚ Ì ҇ ËÒ͇ÎË ÓÚ ‡Ì„· Á̇Í, ÚÓÈ ÔÓÒÚÓ ËÏ Ò ‰‡‚‡. “Ó‚‡  Á̇Í˙Ú Ì‡ ÛÌËÊÂÌËÂÚÓ Ë ÌˢÂÚ‡Ú‡, ÍÓËÚÓ Ò˙Ô˙ÚÒÚ‚‡Ú ’ËÒÚÓÒ ÔÂÁ ˆÂÎˡ ÃÛ ÊË‚ÓÚ. “ÓÁË, ÓÈÚÓ Ò ‡Ê‰‡ ‚ Ó·Ó‡ Ë Â ÔÓÎÓÊÂÌ ‚ ˇÒÎËÚÂ, ÍÓ„‡ÚÓ ÔÓ‡ÒÚ‚‡ Ò˙˘Ó ÌˇÏ‡ ÏˇÒÚÓ,

Í˙‰ÂÚÓ ‰‡ ÔÂÍÎÓÌË „·‚‡. ≈ÚÓ Í‡Í —‡ÏËˇÚ »ËÒÛÒ „Ó‚ÓË Á‡ —· —Ë: "ÀËÒˈËÚ ÒË ËÏ‡Ú Î„ӂˢ‡ Ë Ì·ÂÒÌËÚ ÔÚËˆË „ÌÂÁ‰‡, ‡ ◊ӂ¯ÍËˇÚ —ËÌ ÌˇÏ‡ Í˙‰Â „·‚‡ ‰‡ ÔÓ‰ÒÎÓÌË." œÓÓÍ »Ò‡ˇ Ô‰‡‚‡ Ô˙ÎÌÓ Ë ÚÓ˜ÌÓ ÛÌËÊÂÌËÂÚÓ, ̇ ÍÓÂÚÓ Â ÔÓ‰ÎÓÊÂÌ »ËÒÛÒ ’ËÒÚÓÒ, ÍÓ„‡ÚÓ Ë‰‚‡ ̇ ÚÓÁË Ò‚ˇÚ: " ÓÈ Â ÔÓ‚ˇ‚‡Î ‚ ËÁ‚ÂÒÚËÂÚÓ ÌË? » ̇ ÍÓ„Ó Ò  ÓÚÍË· Ï˯ˆ‡Ú‡ √ÓÒÔÓ‰Ìˇ? «‡˘ÓÚÓ ËÁ‡Ò̇ Ô‰ ÕÂ„Ó Í‡ÚÓ ÍÎÓÌ͇ Ë Í‡ÚÓ ÍÓÂÌ ÓÚ ÒÛı‡ ÁÂÏˇ;

ÌˇÏ‡¯Â ·Î‡„ÓÓ·‡ÁËÂ, ÌËÚÓ ÔË΢ËÂ, Á‡ ‰‡ √Ó „Ή‡ÏÂ, ÌËÚÓ Í‡ÒÓÚ‡, Á‡ ‰‡ √Ó Ê·ÂÏ. “ÓÈ ·Â¯Â ÔÂÁˇÌ Ë ÓÚı‚˙ÎÂÌ ÓÚ ıÓ‡Ú‡, ˜Ó‚ÂÍ Ì‡ ÒÍ˙·Ë Ë Ì‡‚ËÍ̇Π̇ Ô˜‡Î..." » ÚÓ‚‡  Á̇Í, ‰‡‰ÂÌ ÓÚ ¡Ó„‡ ˜ÂÁ Õ„ӂËÚ ÔÓÓˆË, ÔÓ ÍÓÈÚÓ ıÓ‡Ú‡ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÔÓÁ̇ˇÚ ˉ‚‡˘Ëˇ ’ËÒÚÓÒ, —Ô‡ÒËÚÂΡ ̇ Ò‚ÂÚ‡. ÕÓ, Á‡ Ò˙ʇÎÂÌËÂ, Ú Ò Ó͇Á‚‡Ú ÒÎÂÔË Ë Ì ‚Ëʉ‡Ú ÚÓÁË Á̇Í. ’Ó‡Ú‡ ÒË ËÏ‡Ú Ò‚Óˇ ÒÓ·ÒÚ‚Â̇ Ô‰ÒÚ‡‚‡ Á‡ »Á·‡‚ËÚÂΡ Ë Ô‰ÔÓ˜ËÚ‡Ú Ò‚ÓÂÚÓ ÏÌÂÌË Ô‰ ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ Â Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ

‚ ¡ÓÊËÂÚÓ —ÎÓ‚Ó, ÂÚÓ Á‡˘Ó: "“ÓÈ ·Â¯Â ÔÂÁˇÌ Ë ÓÚı‚˙ÎÂÌ... ˜Ó‚ÂÍ, ÓÚ ÍÓ„ÓÚÓ ıÓ‡Ú‡ ÓÚ‚˙˘‡Ú ÎˈÂ, ÔÂÁˇÌ ·Â¯Â Ë Á‡ ÌË˘Ó Ì √Ó Ò˜ÂÚÓıÏÂ."

—Ú‡ÓÁ‡‚ÂÚÌËÚ ÔÓÓˆË ÏÌÓ„ÓÍ‡ÚÌÓ Ò‡ Ô‰Ò͇Á‚‡ÎË ÛÌËÊÂÌËÂ-

ÚÓ Ì‡ ·˙‰Â˘Ëˇ ÃÂÒˡ, ÌÓ ‚˙ÔÂÍË ‚Ò˘ÍÓ Ì‡Ó‰˙Ú Â Ó˜‡Í‚‡Î ÃÂÒˡ, ÓÈÚÓ ˘Â ‰Óȉ ͇ÚÓ ‚Ó˛‚‡˘ ˆ‡, ‚ ÒË· Ë Ò·‚‡ Ë ˘Â ‚˙ÁÒÚ‡ÌÓ‚Ë ÁÂÏÌÓÚÓ ˆ‡ÒÚ‚Ó Ì‡ »Á‡ËÎ. » ÍÓ„‡ÚÓ ÃÂÒˡ ˉ‚‡ ‚ ÍÓÚÓÒÚ Ë ÒÏËÂÌË ͇ÚÓ Ï·‰Â̈ ‚ ˇÒÎËÚÂ, Ú Ì √Ó ÔËÁ̇‚‡Ú.

¬ ̇˜‡ÎÓÚÓ ÏÌÓÁË̇ ÓÚ Û˜ÂÌˈËÚ ̇ »ËÒÛÒ √Ó ÒΉ‚‡Ú, Á‡˘ÓÚÓ ‚Ëʉ‡Ú ˜Û‰ÂÒ‡Ú‡, ÍÓËÚÓ Ô‡‚Ë, Ë Ò ̇‰ˇ‚‡Ú, ˜Â ‚ÒÂÍË ÏÓÏÂÌÚ ˘Â Ò ӷˇ‚Ë Á‡ ÷‡, ˘Â ÓÚı‚˙ÎË ‚·ÒÚÚ‡ ̇ ËÏΡÌËÚÂ Ë ˘Â ÔÓÂÏ ÛÔ‡‚ÎÂÌËÂÚÓ ‚ Ò‚ÓË ˙ˆÂ. ƒÓË ‰‚‡Ì‡‰ÂÒÂÚÚ ÃÛ Ì‡È-·ÎËÁÍË Û˜ÂÌËˆË Ó˜‡Í‚‡Ú, ˜Â “ÓÈ ˘Â ‚˙ÁÒÚ‡ÌÓ‚Ë ÁÂÏÌÓÚÓ ˆ‡ÒÚ‚Ó. “ ÒΉ‚‡Ú ’ËÒÚÓÒ, ‚Ó‰ÂÌË ÓÚ Î˘ÌË Ò˙Ó·‡ÊÂÌˡ, ÌÓ ÍÓ„‡ÚÓ ÃÂÒˡ Á‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ ËÏ „Ó‚ÓË Á‡ Ó˜‡Í‚‡˘ËÚ √Ó ÒÚ‡‰‡Ìˡ, ÚÓ‚‡ Ì ËÏ ı‡ÂÒ‚‡. «‡ Í‡Í‚Ó ËÏ Â Ï˙Ú˙‚ ÃÂÒˡ?! œÓÏÌËÚ ÎË ‰ÛÏËÚ ̇ œÂÚ˙, Ò ÍÓËÚÓ ÚÓÈ ‚˙Á‡Áˇ‚‡ ̇ ’ËÒÚÓÒ: "“Ó‚‡ ÌËÍ‡Í ÌˇÏ‡ ‰‡ ÒÚ‡ÌÂ Ò “·." ≈ÚÓ Á‡˘Ó ‚ ÍËÚ˘Ìˡ ÏÓÏÂÌÚ, ÍÓ„‡ÚÓ ÔÓ‚Âʉ‡Ú »ËÒÛÒ Í˙Ï ÒÏ˙ÚÚ‡ ̇ Í˙ÒÚ‡, “ÓÈ Â ÓÚı‚˙ÎÂÌ ÓÚ ‚Ò˘ÍË. fi‰ÂËÚ √Ó ‡ÁÔ˙‚‡Ú Ú˙ÍÏÓ ÔÓ‡‰Ë ÌÂÊ·ÌËÂÚÓ ÒË ‰‡ ÔËÂÏ‡Ú Ú‡Í˙‚ ÒÚ‡‰‡˘ Ë ÛÌËÁÂÌ ÃÂÒˡ. “ ÓÚı‚˙ÎˇÚ Á͇̇, ÍÓÈÚÓ ¡Ó„ ËÏ Â ‰‡Î Ë ÔÓ ÍÓÈÚÓ ·Ëı‡ ÏÓ„ÎË ‰‡ ÔÓÁ̇ˇÚ ÃÂÒˡ. ƒÓ ‰ÌÂÒ ˛‰ÂËÚ Ì ҇ ‡Á·‡ÎË Á̇˜ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ÚÓÁË Á̇Í. “ÓÈ Â Í‡Ï˙Í˙Ú ‚ ÍÓÈÚÓ Ò ÔÂÔ˙‚‡Ú, ͇ÚÓ Ì Ò ÔÓÍÓˇ‚‡Ú ̇ —ÎÓ‚ÓÚÓ. ƒ‡, Ú Ә‡Í‚‡Ú ÃÂÒˡ, ÌÓ Ú‡Í˙‚, ÍÓÈÚÓ ˘Â Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡ ̇ ÚÂıÌËÚ Ê·Ìˡ. ¡Ó„ Ó·‡˜Â Ì ËÏ Ô‡˘‡ Ú‡Í˙‚ ÃÂÒˡ. ≈‰ËÌÒÚ‚ÂÌËˇÚ Ë ËÒÚËÌÂÌ ÃÂÒˡ  ÓÔËÒ‡Ì ÓÚ ‡ÔÓÒÚÓÎ œ‡‚ÂÎ ‚ œÓÒ·ÌËÂÚÓ Í˙Ï ÙËÎËÔˇÌËÚÂ: " ÓÈÚÓ, ͇ÚÓ ·Â¯Â ‚ ¡ÓÊˡ Ó·‡Á, Ô‡Í Ì ÒÏÂÚ̇, ˜Â Úˇ·‚‡ Ú‚˙‰Ó ‰‡ ‰˙ÊË ‡‚ÂÌÒÚ‚ÓÚÓ Ò ¡Ó„‡, ÌÓ Ò ÓÚ͇Á‡ ÓÚ ‚Ò˘ÍÓ, ͇ÚÓ ‚Á ̇ —· —Ë Ó·‡Á ̇ ÒÎÛ„‡ Ë Òڇ̇ ÔÓ‰Ó·ÂÌ Ì‡ ˜Ó‚ˆËÚÂ; Ë Í‡ÚÓ Ò ̇ÏÂË ‚ ˜Ó‚¯ÍË Ó·‡Á, ÒÏËË —· —Ë Ë Òڇ̇ ÔÓÒÎÛ¯ÂÌ ‰Ó ÒÏ˙Ú, ‰‡Ê ÒÏ˙Ú Ì‡ Í˙ÒÚ." ƒ‡, ÷‰Â̈˙Ú, ÓÈÚÓ Ò Ó‰Ë ‚ ˇÒÎËÚÂ, Úˇ·‚‡¯Â ‰‡ ÛÏÂ Ò Í˙ÒÚ̇ ÒÏ˙Ú.

«Ì‡Í˙Ú, ‰‡‰ÂÌ Ì‡ Ó‚˜‡ËÚ ‚ ÓʉÂÒÚ‚Â̇ڇ ÌÓ˘,  ‰‡‰ÂÌ Ë Ì‡ ̇Ò. “ÓÁË ÁÌ‡Í ’ËÒÚÓÒ ÔÓ‚˙Á„Î‡Òˇ‚‡ ‚ ÔÓÔӂ‰ڇ —Ë, ÍÓ„‡ÚÓ Í‡Á‚‡: "¡Î‡ÊÂÌË Ò‡ ÌˢËÚ ÔÓ ‰Ûı, Á‡˘ÓÚÓ ÚˇıÌÓ Â Õ·ÂÒÌÓÚÓ ÷‡ÒÚ‚Ó."

—Ú‡ÌÂÌ ÷‡ Ë ÒÚ‡ÌÌÓ ÷‡ÒÚ‚Ó, ‡ Á‡ ‰‡ Òڇ̯ „‡Ê‰‡ÌËÌ Ì‡ ÚÓ‚‡ ˆ‡ÒÚ‚Ó, Úˇ·‚‡ ‰‡ Ò ÒÏË˯. ÕËχ  ڇ͇? ƒ‡, ÚÓ‚‡  ̇Ȃ‡ÊÌÓÚÓ ÛÒÎÓ‚Ë ‚ Ì·ÂÒÌÓÚÓ ÷‡ÒÚ‚Ó. √·‚ÌÓÚÓ Ì ҇ ‚·ÒÚÚ‡ Ë ‚Â΢ËÂÚÓ, ‡ Ò˙ÍÛ¯ÂÌÓÚÓ Ë ÒÏËÂÌÓ Ò˙ˆÂ. ¡Ó„ Ì ÏÓÊ ‰‡ ÒÔ‡ÒË ÒËÎÌËÚÂ Ë Ï˙‰ËÚ ̇ ÚÓÁË Ò‚ˇÚ, ‰Ó͇ÚÓ Ì Ò ÒÏËˇÚ Ë Ì ÔËÁ̇ˇÚ, ˜Â Ò‡ ·Â‰ÌË ÔÓ ‰Ûı. "ÃÂÁÓÒÚ Â Á‡ √ÓÒÔÓ‰‡ ‚ÒÂÍË, ÍÓÈÚÓ Â Ò „Ó‰ÂÎË‚Ó Ò˙ˆÂ," ͇Á‚‡ ¡ÓÊËÂÚÓ —ÎÓ‚Ó (œ. 16:5). ¡Ó„ Ò ÔÓÚË‚Ë Ì‡ „Ó‰ËÚÂ, ‡ ̇ ÒÏËÂÌËÚ ‰‡‚‡ ·Î‡„Ó‰‡Ú. Õ‡È-„ÓÎˇÏ‡Ú‡ ÓÚ ‚Ò˘ÍË ÁÎËÌË Â Ì‡¯‡Ú‡ ÒÓ·ÒÚ‚Â̇ Ô‡‚‰ÌÓÒÚ. ÓÎÍÓÚÓ Ôӂ˜ ÓÒ˙Á̇‚‡Ï ҂ÓÂÚÓ ÌˢÓÊÂÒÚ‚Ó, ÚÓÎÍÓ‚‡ ÔÓ-‰˙ηÓÍÓ Ë ÔÓ-‰Ó· ‡Á·Ë‡Ï Á̇˜ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ‚ËÚÎÂÂÏÒ͇ڇ ˇÒ·. “Ó‚‡  ·Â΄˙Ú, ÔÓ ÍÓÈÚÓ ˘Â ÔÓÁ̇ÂÏ Ã·‰Â̈‡ ’ËÒÚÓÒ. ÓÎÍÓÚÓ ÔÓ-„ÓÎˇÏ‡  ‰Ûıӂ̇ڇ ÌË ÌˢÂÚ‡, ÚÓÎÍÓ‚‡ Ôӂ˜ √ÓÒÔÓ‰ ÏÓÊ ‰‡ ÌË ‰‡‰Â ÓÚ —‚ÓËÚ Ì·ÂÒÌË Ò˙ÍӂˢÌˈË. » ڇ͇, ‰‡ ÔÓÁ̇¯ ’ËÒÚÓÒ, ÓÁ̇˜‡‚‡ ‰‡ √Ó ÔÓÁ̇¯ ËÒÚËÌÒÍË, Á‡˘ÓÚÓ ÓÚ ˇÒÎËÚ Á‡ÔÓ˜‚‡ ÕÂ„Ó‚ËˇÚ Ô˙Ú Í˙Ï √Ó΄ÓÚ‡, Í˙‰ÂÚÓ “ÓÈ Â ‡ÁÔ˙̇Ú, Í˙‰ÂÚÓ ÛÏË‡ Á‡ ‚‡¯ËÚÂ Ë ÏÓËÚ „ÂıÓ‚Â. ƒ‡ ‰‡‰Â ¡Ó„ ̇ËÒÚË̇ ‰‡ ÔÓÁ̇ÂÚ Õ„Ó, ÷‰Â̈‡ ÓÚ ¬ËÚÎÂÂÏ, ÔÓ Á͇̇, ‰‡‰ÂÌ Ì ҇ÏÓ Ì‡ Ó‚˜‡ËÚÂ, ÌÓ Ë Ì‡ ‚ÒÂÍË Â‰ËÌ ÓÚ Ì‡Ò.

I. СЛАВАТА НА ГОСПОДА На младини ми се случи да бъда в Лондон, когато там празнуваха елмазния юбилей на кралицата на Англия и императрица на Великобритания Виктория. Видях най-богатите украшения на най-великия град на света: флагове, знамена, всякакви щитове и т.н. Видях полкове и отряди от войската в разнообразните й форми: пехота, кавалерия, артилерия и т.н. Видях огромния брой делегации от най-разнообразни слоеве на населението и народности, които са влизали в състава на Британската империя: индийци с техните раджи, малайци, негри, кафри, хотентоти, араби, ескимоси и т.н. в най-разноцветни одежди. Видях безкрайна върволица от фантастични екипажи, които се придвижваха един след друг в строен ред, а начело беше чудният екипаж на кралицата и нейните министри. Навсякъде неописуем блясък, разкош и величие. Огромната тълпа, която изпълваше улиците, бе обхваната от възторг и ентузиазъм. Звучеше многогласно "Ура!", което се носеше като тътен. Това беше славата на повелителката, която изразяваха безбройните й поданици. Но колко неизмеримо по-висока е славата на Господа от тази слава и от всяка друга слава на земята. Броят на Неговите поданици надхвърля човешките сметки. Те са не са-

мо хора от всички племена и народности, но също и представители на всички живи организми: от най-нисшите - растения, риби, птици, всякакъв род животни и т.н., до най-висшите - ангели, архангели, херувими, серафими и т.н., които нямат брой. Славата на Господа е слава на Създателя от създанията, на Твореца от творенията, отделните хора и неизброимите светове... Това е такова великолепие, такава пищност, такава красота, такова сияние, че херувимите и серафимите не могат да гледат лъчите, които изхождат от Прославяния. Като покриват лицата си с белоснежни крила, те възкликват с безпределен възторг: "Свят, свят, свят е Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя!" (Ис. 6:3).

II. КАКВО ТРЯБВА ДА Е ОТНОШЕНИЕТО НА ТВОРЕНИ ЯТА КЪМ ГОСПОДНАТА СЛАВА? Отношението на творенията към Господната слава трябва да има три измерения: а) Най-напред всичките създания на Бога трябва да Му въздават слава. Трябва да Го хвалят всички, които живеят на небесата, във висините, всички Негови ангели, всичките Му войнства; слънцето и луната, всички звезди на света, всички светила; трябва да хвалят Господа и тези, които живеят на земята: големите риби и всички бездни, огънят и градушката, снегът и мъглата, бурният вятър, планините и хълмовете, плодоносните дървета и кедрите, зверовете и всяко животно, бозайници и крилати

птици, всички царе и народи, князе и всички земни съдии, юноши и девици, старци и отроци и т.н. (както четем в Пс. 148). Всичко, което живее и съществува, трябва да Му въздаде слава, защото е получило битието си от Него; защото върху всичко, създадено от Него, са се изливали в миналото, изливат се в настоящето и ще се изливат в бъдещето безбройни благословения. На Твореца трябва да се отдава слава с думи и дела, целия живот. В известен смисъл тази слава се въздава на Твореца както осъзнато, така и неосъзнато. б) Разумните създания трябва да съзерцават Господната слава, да се взират в нея. Апостол Павел буквално казва: "Ние, като се взираме..." Да се взираш преди всичко означава да виж-

даш. Да, трябва да виждаме "Господната слава". Мнозина имат очи, но не виждат. Тези, които виждат обаче, не остават равнодушни. Когато пред тях се открива картината на небето със светилата /Пс.8:4/, те изпадат във възторг и умиление от славата на Господа. Когато наблюдават лилиите в полето, получават чудно поучение от славата на Господа (Мат. 5:28-30). Ето защо е толкова важно за човека да изучава природата. В недрата на земята и в дълбините на моретата човешкият ум намира предмети, които действително говорят ярко за славата на Бога. Апостол Павел пише: "Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост,

се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение" (Римл. 1:20). в) Всички същества трябва да възприемат славата на Господа, да станат съпричастни на нея. Тази мисъл апостол Павел изразява с думите: ние "се преобразяваме в същия образ". В нашите малки очи се отразява великото слънце. По същия начин, ако човек се взира в славата на Господа, у него, в човешката му природа се отразява тази слава и той става съпричастен на нея и при това във все по-голяма степен ("от слава в слава"). Според Божието Слово слава може да има и при хората, но тя е двустранна: едната произлиза от самите хора, а другата от Бога.

III. ЧОВЕШКА СЛАВА, КОЯТО ПРОИЗЛИЗА ОТ ХОРАТА Този род слава не се одобрява в Божието Слово. Но хората много я обичат. Ако внимателно разгледаме мотивите и подбудите на всички известни хора по целия свят, например Юлий Цезар, Наполеон, Байрон и т.н., ще се окаже, че в основата на стремежите им и най-великите им подвизи лежи любовта към славата, отдавана от хората, от народа, от света. Няма дело, което човек не би извършил, за да спечели слава. Ненапразно един художник изобразява целия човешки живот като кула, на чийто връх е фигурата на славата. Огромна и безкрайна човешка маса се стреми да се изкачи и да я овладее, при което хората се тъпчат, раняват се един друг, само и само да изпреварят конкурентите си... И в тази борба за слава загиват безмерно множество души и таланти...

Известен е древният фанатик от Гърция Херострат, който, за да се прослави, през 356 г. пр. Хр. подпалва и така унищожава великолепния храм на Диана в Ефес. Основната подбуда при повечето престъпници, които извършват покушения и убиват управници, е желанието им да се прославят. За съжаление любовта към славата прониква дълбоко и в областта на религията. Понякога славолюбието при хората дори се явява основна подбуда за религиозната им дейност изобщо. Ако проследим цялата история на християнската Църква, историята на споровете и разделенията, в основата им ще се окаже славолюбието на някои от нейните водачи.

IV. ЧОВЕШКА СЛАВА, КОЯТО ПРОИЗЛИЗА ОТ БОГА 1. Славата на земята Тази слава е много разнообразна. През 1895 г. поради гоненията ми се наложи да замина от Русия и през Финландия да се отправя към чужбина. По време на пътуването бях поканен от един много знатен човек, който притежаваше разкошен замък, много земи и т.н. Той беше самотен вдовец, нямаше и деца. Но имаше наследник - 18-19-годишен юноша, който бе осиновен и произхождаше от много бедно съсловие. Благодарение на осиновяването той бе придобил правото да наследи новия си баща и цялата слава на името му. Небесният Отец също осиновява. "Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Иисус Христос, по благоволението на Своята воля..." (Eф. 1:5). "...Приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: "Авва, Отче!" Така

самия себе си той намира враг - неговият Аз, който толкова силно се съпротивлява, че човекът е неспособен да направи каквото и да било (Римл. 7:15-25). "Законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Иисус от закона на греха и на смъртта" (Римл. 8:2), т.е. от господството на личното Аз - плътта. Този, който е победил себе си, който е овладял себе си, е по-добър от завоевател на град (Пр. 16:32). б) Второ, при победа над греха. Грехът е царувал и царува в целия свят. Милиони нещастни хора загиват като жертва на греха. Но този, който вярва в Христос като в свой Спасител и в изкупителната сила на Неговата смърт, умира за греха, освобождава се от него и става победител. "Освободени от греха, станахте слуги на правдата" (Римл. 6:18). в) Трето, при победа над Сатана. Врагът на човека, врагът на Бога има известна сила. Той изкушава първия човек и залива цялата земя с океан от нечестие и страдания. Той разпространява из-

самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме... сънаследници с Христос" (Рим. 8:15-17). Чрез раждането от горе, от Духа, ние ставаме деца на Бога, а с това и Негови наследници. По този начин придобиваме такава слава, за която никой дори не може да си помисли тук, на земята. Пред славата на Божиите деца бледнеят всички титли на света: графски, княжески и царски. Той ни е дал своите титли не само като на деца, но и като на "царе и свещеници на всевишния Бог". Тези титли не са от земята, а от небето и са неизмеримо по-високи от всичко земно.

2. Слава от победата в борбата Ние знаем колко високо се цени на земята славата от победата. Когато Помпей се завръща в Рим след победите си в Африка, там се организира триумфално шествие от войска и пленници, което, както се говори, продължава няколко дни. Има музика и многохилядният народ ликува неописуемо. След победителя носят на специални колесници златни венци от завоюваните области. По време на триумфа на Юлий Цезар след него носят 3000 златни венци от Галия, която е завоювал. Когато Давид побеждава Голиат, какво безмерно тържество започва в целия Израел! Но Господ дава на вярващите в Него слава и при победи в духовния живот. а) Преди всичко при победата над самия себе си. Отдавна е известно, че първият враг на човека е самият той. В ума си или под влиянието на божествените сили човекът може да поиска да достигне висшето състояние, но у

кушенията и съблазните в света в продължение на много, много векове. Той изкушава дори Божия Син и с това сякаш прави дързък опит да Го овладее. Но вярващият има възможност да победи и Сатана. "Противете се на дявола и той ще бяга от вас" - казва Яков (4:7). Aпостол Павел описва как да противостоим на дявола и какво оръжие да вземем (Еф. 6:12-17). Тази тройна победа на човека - над себе си, над греха и над дявола - се осъществява не само със силата на човека, а с участието на Божията сила. Преди всичко тя има място по време на покаянието и обръщението на човека. По-нататък продължава през целия му живот на земята (в хода на неговото освещение), така че в края на краищата той става участник в славата на постигнатите победи.

3. Славата на победата в доброто съревнование на игрището В древните времена, както и в наши дни са се провеждали състезания по бягане. Всеки участник се старае да изпревари другия, да достигне целта пръв. "Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата?"

(I Кор. 9:24) - казва апостол Павел. По същия начин трябва да бъде и в духовния живот. Вярващите трябва да тичат, и то така, че да получат наградата. Това означава, че трябва да има съревнование в доброто дело. Всеки вярващ трябва да се стреми да направи повече от другия. Но без чувство на завист или недоброжелателство към съперника, а като съхранява любовта си към брата и предаността си към Господа.

Колкото повече върши добри дела, толкова по-голяма е неговата награда, толкова повече е славата му на небесата. И толкова повече се отдава слава на Господа. "Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата" (Мат. 5:16).

4. Славата да се спасяват души През 1931 г. във Вашингтон президентът на Съединените щати кани в Белия дом едно бедно момче, което му гостува няколко дни. Разбира се, за него това е огромна чест... Но защо? Защото, като рискува живота си, то спасява няколко души, които се давят в река. Президентът поиска да отбележи и да награди този подвиг, при който са спасени хора. Всички списания в САЩ предават вестта за този млад герой. Той се радва на голяма слава. Но колко повече Господ възнаграждава подвига да се спасяват човешки души. "Който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове" (Як. 5:20). Съществуват много добри дела, но няма поголям подвиг от този, да съдействаш за спасяването на погиналите души. Това е най-велик и най-славен труд. Това е участие във великия, спасяващ подвиг на Христос. Вярващите трябва да се чувстват като в спасителна лодка и да са постоянно готови да спасяват погиващите. Този труд ще увеличи славата на тяхната звезда на небесата.

5. Славата на завоеванията Славата на Александър Македонски е велика, защото той

ще приемат управлението не като форма на власт, а като служение с любов.

7. Слава да се уподобяваме на Бога Тази слава преживява Мойсей. Апостолът пише: "Служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Мойсей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше" (II Кор. 3:7). Защо лицето на Мойсей сияе? Защото се преобразява. А се преобразява, защото Мойсей прекарва четиридесет дни и нощи в общение с Бога. Божията слава се отразява върху него. Той придобива частица от Божията слава - лицето му и целият му образ стават подобни на лицето и образа на Бога... В този смисъл нещо още по-славно става с Иисус на планината на Преображението (Мат. 17:2). То е образец за това, което трябва да стане с всеки вярващ. Всеки вярващ трябва да е светлината на света (Фил. 2:15). С други думи, от всеки вярващ трябва да струи светлина като от лицето на Мойсей, като от лицето на Бога. Затова вярващите трябва да бъдат подобие на Господа - нещо напълно естествено, както децата приличат на своя баща.

завоюва много държави. Но съществуват и духовни завоевания. Те са свързани с разпространяването на благовестието. "Идете по целия свят. Проповядвайте благовестието между всички народи!" - казва Христос, когато се разделя с учениците Си. С други думи, завоювайте света за благовестието, за Мен! Учениците разбират своя учител и тръгват по целия свят да разнасят благата вест. Особено много е завоювал за Христос апостол Павел. Той минава през всички известни по негово време културни страни, като навсякъде проповядва и основава Христови църкви. Оттогава има много такива завоеватели. Ако вярващият гори с духа на апостолска ревност, той и сега може да постига духовни завоевания за Христос. Съществуват още много кътчета по света, където хората никога не са чували истинското благовестие. Идете по тези места и ги завоювайте за Христос. "На този, който победи (а значи и на този, който завоюва), ще дам да седне с Мен на Моя престол" (Откр. 3:21). Има ли слава, по-голяма от тази?

6. Слава на мъдрото управление или служение Соломон има дар да управлява народа с мъдрост. Славата на неговата мъдрост се разпростира по целия свят. Савската царица идва отдалеч, за да види мъдрото му управление и да се поучи от него. Такава слава е необходима на проповедниците и презвитерите. Те трябва да управляват с мъдрост поверените им души. Ако не умеят, трябва да се молят за дара да управляват (I Кор. 12:28). Ако имат този дар,

8. Слава на жертвата "Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си..." (Йоан 15:13), а Христос отдава душата Си за Своите врагове. Той умира за грешниците, за нечестивите, за престъпниците. Славата на тази жертва на Божия Син превъзхожда славата на Неговото небесно господство и великолепие. Ако вярващият се жертва за ближните си, нещо повече - ако отдава душата си за тях, той извършва подвиг на истинска слава. Висшата слава принадлежи не на тези, които са знаменити проповедници и професори по богословие, а на тези, които "бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята" (Евр. 11:34-38). Славата им е велика, защото в страданията си и жертвеното си служение те се уподобяват на Божия Син.

Какво кара феновете да са толкова отдадени в поклонението си? Причината хората да имат нужда да се покланят на някого е, че са създадени от Бога, за да имат с Него близки взаимоотношения на любов, послушание, доверие и откритост, чрез които да прославят своя Създател. Според божествения замисъл у човека е заложена потребността да бъде приет и обичан от Бога. Безусловната Божия любов и грижа му дават чувство на сигурност, увереност, че го възприемат с достойнство и уважение. Когато човек признае Божието величие и слава, сам се радва на слава и съзнание за личната си стойност. Човешката слава е дар и е ограничена. Бог е предвидил такива

граници за нея, които да не погубят човека, а да го изграждат, за да е щастлив и свободен. Дори когато решават да живеят в непокорство към Бога, хората продължават да се нуждаят от някого, който да им служи за пример и да ги води, защото така са устроени. Когато това не е Бог, те издигат на Негово място човек. Като отхвърлят Създателя си, започват да търсят приемане и слава сред роднини, близки, приятели, общество. Но обикновено според критериите на хората, ако не си богат, красив, талантлив и известен, се оказваш неудачник, който води безсмислено съществуване. За да се справи с факта, че е отхвърлен от хората, човек започва да търси източник на достойнство и

слава. Стреми се да почерпи от авторитета на някой друг, който е приет, високо ценен, успял. Иска да прилича на него, за да се почувства различен и да преодолее чувството си за малоценност, отхвърленост и празнота. Хората търсят герои и очакват от тях да им покажат как да живеят стойностно и сигурно. В звездите виждат успели личности, каквито и те искат да бъдат. Затова всяко нещо, което идолите им правят или изповядват като убеждение, те приемат за символ верую. Започват да се покланят на даден човек, защото смятат, че той притежава властта да им даде нещо, което ще ги направи значими. Но звездите са точно толкова жертви на славата, колкото и фено-

вете им. Повечето от тях са поискали да станат известни и велики, защото дълбоко в себе си са се чувствали необичани, неоценени и отхвърлени от родители, близки, общество. Невроятно голяма част от известните хора са деца на разведени родители, понесли всички рани на разрушените бракове. Други, макар и в привидно здрави семейства, не са се чувствали приети, а някои дори са били сексуално насилвани от някой от родителите си. Мнозина са вярвали, че с успеха си ще докажат колко стойностни са и че заслужават любовта и уважението на хората, на които държат. Някои пък са презирали живота на родителите си и положението им в обществото, затова са решили на всяка цена да бъдат различни, да постигнат нещо. Музикантите от групата "Korn" в албума си "Кill you" крещят с омраза към родителите: "Всичко, което искам да направя, е да ви убия!" Звездите развиват болестна зависимост от славата, защото тя ги ка-

обичат вниманието, екстаза и парите, които публиката им дава. Понякога дори са арогантни, както Джон Бон Джоуви казва за феновете: "Трудно е да повярваш, че по-голямата част от тийнейджърите са толкова задръстени." Хората рядко се замислят, че звездите са просто рекламен продукт, който манипулативно формира мисленето им. Известните личности използват целия си чар и всички средства, с които разполагат, за да властват в илюзорния си свят на успех и щастие. Не е възможно друго поведение, защото според критериите на системата, която самите те налагат, стойността им като личности зависи от умението "да управляват". Управлението е средството да не позволят да станат жертва и да бъдат отхвърлени. То им дава усещане за одобрение и значимост. Казват, че за да си стойностен, задължително трябва да си красив. Красотата, разбира се, си има мерки метър и осемдесет на 90/60/90, със

ра да се чувстват значими и обичани. Веднъж сграбчили я, те се стремят по всякакъв начин да запазят вниманието и високата оценка на другите за себе си. Най-големият кошмар за тях е да загубят популярността си и славата им да бъде развенчана, защото тогава ще се виждат отново като жертви -- отхвърлени, смачкани, безлични и унижени, каквито са се чувствали, преди да станат известни. Те търсят поклонението на публиката заради личните си цели и амбиции. Нима някой вярва на безкрайните им възгласи: "Обичаме ви!" по концерти, награждавания и интервюта? Мислите ли, че те наистина обичат лично някой от феновете си и са загрижени за него? Всъщност

знойно и фатално излъчване за жените, а за мъжете мускулесто тяло на мачо, със загадъчното и хладно излъчване на лошо момче. Дженифър Анистън e на непрестанни диети, защото не може да преодолее комплексите, създадени от майка й, че е грозна. Майкъл Джаксън пък толкова иска да се разграничи от цветнокожия си произход, че неспирно се подлага на абсурдни пластични операции. Спайската Гери открито говори за проблемите си с анорексията (заболяване, което определено се свързва със силно чувство за отхвърленост).

За да бъдат все така бляскаво приети, звездите се стремят да изградят образ на личности, загрижени за съдбата на другите, готови винаги да помогнат, като участват във всевъзможни благотворителни дейности. Но и от това си правят реклама. Макар и понякога да са водени от искрени и добри мотиви, когато разпродават старите си вещи на чудовищни цени, издигат себе си в култ и се наслаждават на "плячката" от своята слава. В благотворителността търсят начин да успокоят своята изтерзана душа и гузна съвест - да докажат, че са добри. От страх да не ги сметнат за посредствени, дори с богатството си звездите търсят положителната оценка на своите фенове. Парите са средство, за да поддържат мита за успеха си и да подхранват славата си. Това важи особено за раппевците. Понеже се борят с общество, което ги отхвърля, за тях е изключително важно да демонстрират парите, златото и колите си. Макар и с повече стил, същият механизъм действа и при белите звезди. Нито едните, нито другите обаче не казват колко компромиси с личността им и колко болка от предателства на близки хора им е струвало всичко това. Дори само Еминем и неговите отношения с майка му и брат му е достатъчен пример. Повечето звезди парадират със сексуалната си разкрепостеност, бурните си запои

и наркотиците, които вземат. Но и това е пореден опит да се преборят с отхвърлянето. В творчеството си изливат горчивината и омразата, предизвикани от самотата, разочарованието и самосъжалението, което изпитват. Сластно подчертават сексуалното, за да се почувстват желани и обичани. Или изливат гнева и бунта си във вулгарен език, арогантно поведение, облекло и външен вид. Филмите и песните им възхваляват алчността, насилието и насърчават краткотрайните удоволствия ("Хиподил", "Гумените глави", Мишо Шамара и т.н.). И всичко това се представя за модерно и нормално. За да бъдат приети, натрапват пороците си, като ги представят за "свобода и път към щастието". Никога обаче не признават колко дълбоко неудовлетворени са и колко самота им носи всичко това. Думите на Бой Джордж са достатъчно красноречиви и искрени: "Мисля, че всички вземат наркотици по една и съща причина - за да избягат. Голяма част от изпълнителите са много несигурни хора и една от причините да искаме слава е за да ни обичат. Когато достигнем върха, където се предполага, че ще сме удовлетворени, откриваме, че се чувстваме точно толкова празни, колкото и преди." Защо някои от тях се самоубиват на върха на славата си (Кърт Кобейн, Майкъл Хътчинс), а други се опитват да го направят (Бритни Спиърс)? Никой не показва в каква жалка гледка се превръщат тези хора, когато ги постигнат последствията от действията им. Вече никой не се интересува от тях. Звездният им миг е отминал и те са захвърлена, окаяна жертва, преминала през месомелачката на славата. Чрез помпозното си дистанциране и участието си в хайлайфа на обществото те хвърлят прах в очите на другите. Това е лъскавият начин да поставят бариера между себе си и останалите, зад който отново прозира страхът от отхвърляне. Издигат стени от слава и пари, за да скрият истинската си същност. Защо, когато ги хване папарак в компрометираща ги ситуация, направо освирепяват? Когато нещо ги дискредитира, горещо започват да защитават правото си на личен живот. Това право, за което дори не се сещат, когато показ-

ват разголените си тела и сексуалността си (нещо твърде лично). Страхуват се, че хората ще прозрат измамното им величие и ще ги презрат. Шумно се рекламира увлечението им по йога, медитация, окултизъм, членството им във всевъзможни култове и религии (Мадона, Деми Мур, Том Круз, Боб Марли и т.н.). Много от днешните идоли открито заявяват своя атеизъм, а някои дори пропагандират сатанизма (повечето метъл- и рокизпълнители). Точно затова е необходим рекламният продукт - за да ни убедят, че има много пътища и начини да стигнеш до истината и щастието освен Христос. Звездите не обичат да стоят близо до Господ Иисус Христос, защото при срещата си с Него недвусмислено осъзнават, че не са нищо повече от творение, а това напълно разбива мита и илюзията за полубоговете и боговете, които сами вярват, че са. Не желаят Христос, защото посредствеността им ще блесне. Ще бъде изявен фалшът и ще се открият измамните им "мъдрост", "добри дела", "успех и щастие". Знаменитостите претендират, че са свободни, тогава защо се нуждаят от хора, които да им казват как да изглеждат, как да се държат, какво да говорят и какво да премълчат, къде да бъдат и къде да не са? Излиза, че звездите не са нито толкова смели, нито толкова успели и доволни. Те са се превърнали в божест-

во, контролирано и манипулирано от човека. Измамната им свобода, лъжите, фалшивите удоволствия и изкривената им ценностна система поробват и погубват техните фенове, а публиката им поробва тях. Каквато и самоувереност да демонстрират, звездите са объркани точно толкова, колкото и всеки друг. Ето как реагира Кърт Кобейн на новината, че е обявен за глас на своето поколение: "Аз съм също толкова объркан, колкото и повечето хора. Нямам отговори за всичко. Не желая да съм ш……н говорител." Окаян е човекът, който прославя човек и се страхува от него. Той живее в постоянен страх, че ще загуби достойнството си, чувства се несигурен. Докато не бьде оправдан и помирен с Бога чрез вяра в Господ Иисус Христос. В Христос, като Божие дете, човекьт е пълноценна личност със смисъл и цел в живота, той притежава в пълнота славата, дадена от Бога. Когато някой живее според Божия замисъл за човешкото достойнство и слава, осъзнава, че каквито и качества и таланти да има, те не са от него и за него самия. Разбира, че са му дадени от Бога, за да ги проявява и прилага като добър настойник. Само тогава няма да е жертва на славата, а ще бъде славно отражение на Божията слава.

У някои от нас изворите на живота не са избликвали никога, защото онези, които е трябвало да им помогнат да избликнат в нашите сърца, не са успели да го сторят. Имам предвид не само родителите, но и другите хора около нас - приятелите ни в училище, колегите ни на работното място, братята и сестрите ни в църквата, към която принадлежим. Вместо да ни обгърнат с приемаща и безусловна любов, тези най-близки хора (като че ли в пълно съгласие с "далечните") са ни отхвърлили и наранили или наймалкото не са пробудили у нас онзи творчески (в широк смисъл) потенциал, който Бог е заложил във всеки човек. Тези наши близки са били прекалено съсредоточени в себе си, в собствените си зависимости и неудовлетворени нужди, за да ни дадат онова, от което сме се нуждаели отчайващо тъкмо тогава - в ОНАЗИ решаваща ситуация, в ОНЗИ ключов момент от живота ни. Или когато са имали какво да ни дадат, не са успели да го сторят по един естествен и ненатрапчив начин, промислен от Бога, с непреднамереност, топлота и доверие… Затова може би сме решили, че нямаме нужда от никого и от нищо, приели сме за естествен и неизбежен затвора, на който сме се самообрекли - с влагата, мухъла и паяжините по стените, с вечния полумрак наоколо и с хладните тръпки, пробягващи навремени по кожата ни. Може би сме приели за нормално да слухтим зад добре заключената врата и да затаяваме дъх всеки път, когато дочуем нечии стъпки отвън. А може би ДНЕС, може би В ТОЗИ МИГ Някой стои пред вратата и ни моли да Му отворим, за да вечеря с нас и ние с Него?

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот…" Г. Г. Маркес Не "късче живот", а живот в изобилие иска да ми подари Той - сърцето ми знае това. Не късче мимолетен живот, който не мога да съхраня и който губя толкова повече, колкото по-неистово се опитвам да го запазя в шепи (като свещ срещу вятъра), а такъв живот, който никой не може да ми отнеме и никой не може да угаси. Готов ли съм да приема подаръка на изобилния живот? Не е ли проблемът ми в това, че всъщност дълбоко в себе си предпочитам да съм парцалена кукла? Че съм избрал да бъда парцалена кукла? Че не си представям как мога да бъда нещо друго освен парцалена кукла? Готов ли съм да приема подаръка на изобилния живот или ми е много и късчето живот, за което някога се самозалъгвам, че мечтая? Истината е, че всички ние сме влюбени по един странен, противоес-

тествен начин в своето кукленско поведение и в своето парцалено съществуване. Страх ни е дори да си представим какво може да ни се случи, когато изобилието на живота ни осени и обгърне, когато започне да ни докосва, преобразява и изпълва. Страх ни е от пълнотата и новостта на този живот, който ни се предлага даром. Свикнали сме да се справяме сами, да разчитаме на отработените рефлекси, свикнали сме да ни хвалят за убедителното представяне и да ни мъмрят за позора на провалите ни. Свикнали сме да бъдем част от играта. И тъкмо когато сме най-сигурни, че вече нищо не може да ни изненада, някой или нещо ни изправя пред скандала на щедростта. Пред една щедрост, необяснима за ума и стряскаща честолюбието. Щедрост, която задава истинския въпрос и разчита на истинския отговор. Ще пренебрегна ли щедрия дар на живота или ще се осмеля да протегна ръка към него, за да напусна завинаги кукленския кът?

Главен асистент в катедрата по теория на литературата при Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски“

ази статия е посветена на различни свръхествени опитности, които се практикуват в християнските среди. За съжаление източниците на преживяванията невинаги се изследват, а не всичко свръхестествено е Божие. Избягвам богословската терминология, за да бъде текстът достъпен за всеки, който се сблъсква с такива проблеми. Познанията ми по темата не са само на теоретично ниво, имам немалък опит във възстановяването на измамени хора. Имам готовност и желание да помогна на всеки, който искрено пожелае да изясни за себе си тези въпроси. Хората, които се смятат за духовно силни и пребъдващи в истината и ще пожелаят да ме вразумят, съм готов да изслушам или да прочета доводите им в полза на опитности и доктрини, различни от изложените в тази статия. Имам надежда да предизвикам мнозина сериозно и задълбочено да изследват своето верую: "Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?" (II Кор. 13:5). (За повече подробности по темата: http://prozoretz.bg/links.html)

За опасността да бъдем измамени предупреждава апостол Павел: "А Духът изрично казва, че във времена, които идват, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения" (I Тим. 4:1). Нека разгледаме процеса на измамното кръщение. Под влиянието на измамни духове попадат и вярващи, и невярващи. Новообърнатият, кръстен със Светия Дух човек или още неповярвалият, когато попадат в среда, където действа измамлив дух, се оказва в опасна ситуация. Такава среда съществува в някои църкви, където смятат, че кръщението със Светия Дух трябва задължително да бъде съпроводено с проговаряне на непознат език. Мнозина питат: "Спасени ли са тези хора?" Да, с увереност може да се каже, че са спасени тези от тях, които идват с вяра при Христос и получават раждане от горе. У тях настъпва явна промяна, Светият Дух започва да ги преобразява. Но след като им е внушено, че трябва да получат и знамение под формата на непознат език, особени усещания или изцеления като

телно да изисква: "Дай, дай, дай, кръсти, кръсти, кръсти, кръв, кръв, кръв..." Така волята на Бога се пренебрегва, Светият Дух - оскърбен и утеснен - не се проявява. Измамните духове като облак слизат върху човека, като се преправят на Светия Дух. Човекът получава друго кръщение - с измамлив дух. Макар сърцето му да гори, да обича Христос, разумът му попада под измамно влияние. Измамните духове дават на човека лъжливи пророчества, които са фактически прорицания. Ако бяха истински пророчества, щяха да се изпълнят с точност отначало докрай. Но ако в изпълнените пророчества има 99% истина и 1% лъжа, хората се хващат за истината, а лъжата прощават: "Бог иска да ни изпита". По-често дори не я забелязват и не искат да я видят. В Стария Завет Господ говори за истинни и лъжливи пророци. Ако пророчеството не се изпълни, значи пророкът е лъжлив. Ако човек се отвърне от истината и по-важни за него станат езиците, накрая ще му бъде трудно да възприема Писанието - поразява го духовна слепота, точно както някои са заслепени от закона, който, както пише ап.

потвърждение, че действително са кръстени със Светия Дух, те започват да желаят знамението повече, отколкото самото кръщение. Ако човек не е уверен в спасението си чрез получената прошка, мир и радост в Светия Дух, а иска от Бога знамение, за да се утвърди, той прави първата крачка към измамата. За него вече е важно не Словото и свидетелството на Духа отвътре (Римл.8 :16), а знамението. Вместо да развиват полученото от кръста и да се вглъбяват в познанието на истината, такива хора искат да бъдат кръстени със Светия Дух, без да разбират, че вече са кръстени. Обикновено при такива кръщения учат желаещия да получи език да се отпусне, да се откаже от своята воля и да не напряга устата си. Не го карат да се моли: "Господи, да бъде Твоята воля", а настоя-

Павел във II Кор. 3:14 стана като покривало: "Но техните умове бяха заслепени." Поясът на истината, с който трябва да бъде препасан умът на християнина, се разкъсва. Започват да проникват мисли, които изопачават Свещеното Писание, а накрая се превръщат в натрапчиви мисли и дори докарват човека до психическо разстройство.

"Затова препашете се през кръста на вашите помисли" (I Пет. 1:13). Умът не се препасва с истината, а се покрива от облака на измамата, човекът няма яснота как да действа във всяка конкретна ситуация, чака пророчества и за да разреши всеки проблем, тича при пророка, изпросва знамение за потвърждение или откровение чрез слухова или зрителна халюцинация. Много често се гадае по Библията - на каквото място отвориш и където се насочат очите ти, това е отговорът, естествено с изопачена интерпретация. По пророчество се женят, омъжват, решават своите жизнени проблеми. Явно им липсва познание на истината за ходене по духа, чрез вътрешно откровение и свидетелство на Духа. Хората чуват лъжегласове, виждат лъжевидения, което се приема като пророчески дар. Такива дарби най-бързо получават онези, които, преди да повярват, са били в окултна зависимост. Занимавали са се със спиритизъм, гадания, притежавали са биополе, трето око, били са екстрасенси и т.н. Всъщност какво се случва с тях? Измамливите духове въздействат на езика им. Сатана, който свободно е прониквал и присъствал в техните умове, докато е бил техен бог преди да

повярват (Римл. 1:21-25), знае как и върху какъв център от нервната система да въздейства, за да задвижи определени части на тялото и да породи свръхестествено явление. Лъжеезикът произлиза не от сърцето и не като откровение. Измамният дух просто взема езика на човека в своя власт и той произнася словата, които иска да каже духът, без самият човек да участва с разума си в този процес (това е напълно аналогично с практиката на медиумите). При такъв човек не се извършва разделение на душата и духа (Евр 4:12), у него няма различие между чувствата на духа и чувствата на душата, а се налага едно общо възприятие на въздействието на външната среда, което прониква чрез всякакви усещания. По време на молитва този човек може да почувства нещо като токов удар или топла вълна, които той смята за въздействие на Светия Дух, за изпълване с Него. Понякога му треперят краката, ръцете, движи се цялото му тяло. При "харизматичните съживления", които се ръководят от прославили се "звезди" както Бонке, Бени Хин, Кенет Хеген и др., в техните чисто спиритични сеанси се изявяват демони. Масовото събаряне, изпадане в екстаз, неистов смях, духане и движение на езика като езика на змия това са белези на обсебени от нечист дух хора. По време на работата ми с такива жертви демоните в тях се проявяват по същия начин (шизофрения, но с духовен произход и ако се има предвид, че шизофренията е раздвояване на личността, тук имаме работа с проява на две личности в едно тяло - човешка и демонична). Всякво подобно свръхестествено въздействие започва отвън, чрез физиката, и се насочва навътре към душата, като се стреми да оскверни и човешкото сърце (новородения дух). Целта на измамния дух е същата като на господаря му - Сатана, който иска да се изкачи по-горе от небето и да заеме мястото на Бога.

Така и демоните в началото се явяват като ангели на светлината, за да примамят хората със своята слава, а след това да заемат централното място в сърцата им - да станат богове. Светият Дух обаче действа отвътре навън: съединява се по време на кръщението с човешкия дух, след това разпространява своето влияние върху душата и тялото. Когато Святият Дух изобличава, дори "съхнат костите", но действието започва от съкрушението на сърцето, а не от влиянието върху тялото: "Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден" (Пс. 32:3). Когато взаимоотношенията с Бога са истинни, сърцето на човека е радостно. Давид казва: "Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил" (Пс. 51:8). Духовете на измамата въздействат на рецепторите на душата. Същността на тези контакти е като при трансценденталната медитация. Измаменият човек чрез докосване получава временна лъжерадост. Неговият дух и Светият Дух са утеснени. Хората, които се поддават на влиянието на измамни духове, оскърбяват и угасяват Светия Дух (I Сол. 5:19). Така започва да се губи истинският божествен мир, извън сеансите настъпват униние, тревога, безпокойство, несигурност, вътрешна празнота, и неудовлетворение, притеснение за всичко, отчаяние, което води до дълбока депресия.

ва грях на мерзост и гневи Бога. Огорченият Свят Дух постепенно се отвръща от такъв християнин, а в това време измамните духове действат така, че човекът вижда в тях действие на Светия Дух. Такива християни са подобни на Оола и Оолива (Йез. 23 гл). Със своите блудства изменят на Бога, на Когото принадлежат, като получават от въздействието на измамните духове особено чувство на удоволствие и наслада и се стремят към всичко това с особено постоянство. Състоянието на екстаз е по-важно за тях и към него изпитват по-голяма потребност, отколкото към желанието да изследват самите себе си с цел освещение чрез съразпятие. В това виждат радостта на служението си, смисълът и щастието си, в това е "висотата" на техния духовен живот. Те ту се намират на планината на Преображението по време на тези сеанси, ту, когато преминават през долината на плача, когато понасят житейски изпитания, падат на дъното на ада. В момента, когато настъпи сериозна криза, тези хора забравят своите дарби и както детето в беда вика: "Мамо", зоват горещо, от все сърце: "Господи, спаси ме". И Той, понеже е много милостив, спасява и избавя. За съжаление положителните опитности с Бога и измамните преживявания за дълго време остават смесени до момента, когато човек се замисли сериозно, анализира живота си и признае, че е бил лъган и мамен дълго време.

На тези, които ще възразят, че не е възможно в новородения човек да присъстват измамни духове, ще отговоря с думите на Самия Бог, изказани чрез древните пророци. Това, което се случва с вярващи хора в състояние на измама, като предобраз е показано в книгата на пророк Йезекиил. Израилският народ понякога допуска служение на езическите богове заедно със служението на своя Бог не само вън от Божия дом, но и в самия храм. И с това осквернява храма: "Те поставиха своя праг при Моя праг и стълбовете на своите врати - при стълбовете на Моите врати, така че нямаше друго освен стената между Мен и тях, те мърсяха святото Ми име с мерзостите, които вършеха; затова ги изтребих в гнева Си." (Йез. 43:8). Тялото на вярващия човек е храм на Бога. Като се предава под властта на измамните духове, християнинът осквернява своя храм, извърш-

Нека посочим някои елементи на измамното кръщение: - През всички времена, откакто Сатана се изправя срещу Бога, той не само Му се противопоставя, но избира много успешен метод на имитация и фалшификация, и то като постоянно изпреварва историческите събития, за да привлече вниманието към себе си и лъжетроицата - дракон, звяр и лъжепророк (Откр.

19:20). Той претендира да бъде богът на земята.

- Както Светият Дух кръщава в тялото Христово всеки, приел Христос като личен Спасител по вяра, и ни прави причастни на божественото естество (II Пет.1:4), така лъжепророкът чрез лъжеявления кръщава - потапя в облака на измамата всеки, който търси чудеса, знамения и усещания, (а това противоречи на Писанието (Откр. 19:20). Павел пише, че ние ходим не чрез видения, а чрез вяра (II Кор. 5:7).

- Както истинското кръщение съединява новородените в един дух с Господа, така лъжепророкът обединява хората, за да изгражда религии и движения, подбужда т. нар. "съживления", като простира своите пипала и над избраните, за да ги увлече след себе си. "Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24).

- Светият Дух дава дарби на всеки както Му е угодно (I Кор. 12:11) - Сатана дава своите дарби на всеки, който иска, и то с пристрастие - с цел увереност, самочувствие, признание, приемане и една вътрешна скрита слава (аз съм по-духовен от другите или и аз имам същото.) Писанието предупреждава - всичко, което правите, го правете без пристрастие (I Тим. 5:21).

- Ако истинското кръщение със Светия Дух води до свобода, измамното кръщение води до зависимост. Както Христос хлопа на вратата на човешкото сърце и като влезе в него, общува с човека и му дава мир и покой, и чрез

това се прославя в света, така измамните духове се стремят да влязат в човешко тяло, душа и дух, извън него те нямат покой (Мат. 12:43-45.) И се задоволяват едва когато чрез такива хора се изявяват в света по много видим и дори арогантен начин, стига тези жертви да им се доверят. Всички зрелища, при които се инсценират изцеления и гонене на демони, са прояви на измамните духове, чрез които те са прославят. А името на Христос се хули.

- Човек не бива да иска за себе си знамение във вид на езици или нещо друго (Ис. 7:10-14) с цел да получи увереност в спасението или кръщението със Свети Дух.

- Говоренето на други езици при първите християни е било необходимо като доказателство за евреите, че и езичниците се присъединяват към църквата (Д. А. 10:44-47; 11:1-3; 11:15-18).

- Истинското кръщение със Светия Дух е посвещение на Христос, ние предаваме себе си в послушание на правдата. Плодът е святост (Римл. 6:16-19).

- Ако чрез пасивност предаваме себе си на измамните духове и бесовските учения, стигаме до лъжезнамения, лъжечудеса, лъжеезици, лъжеусещания, лъжеизцеления, които нямат нищо общо със светостта, а плодът им е екзалтация, фанатизъм, депресия, психическо разстройство, несигурност в спасението. При посвещението на Христос и послушанието на правдата участва разумът (Римл.12:1). Когато при измамливото кръщение хората предават тялото и душевните си чувства на лъжепророка (и в резултат имат особени преживяваня), се изисква обратното - пасивност на ума, дори изключване на разсъдъка. Оола, Оолива и църквата в Коринт са пример за неразумност и безразсъдство.

- Посветеният на Христос търси мир и радост в Светия Дух и пази сърцето си от грях, като проверката е: "Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога" (I Иоан 3:21).

- Независимо че в живота на човека, който говори език, присъства грехът, той има чудеса и видения и е убеден: "Щом говоря, значи Светият Дух е в мен - всичко е наред." Белегът е по-важен от сърцето. Но не за дълго. Кризата ще се яви в най-неочаквания момент. Измамният дух води човека до точката, когато пак чрез усещания ще го убеждава, че е изгубил спасението си, като му посочи греха и беззаконието, в които пребъдва.

Ако решите да проверите своя дар, ще ви дам някои практически препоръки, които дълги години прилагам доста успешно и не една жертва е освободена. Вярващият е длъжен да се научи да изпитва духовете - от Бога ли са - и да не се бои, че чрез това ще огорчи Светия Дух (I Йоан 4:1). Преди да предприемете това изпитване, са нужни пост и молитва, както и за определено време човек да се откаже от говоренето на езици и от всякакви съмнителни практики. Той трябва да си спомни при какви обстоятелства е получил езика - "специално помазание" и т.н., с какво се е съпровождало това - полагане на ръце, падане назад, изгубване на съзнание, приспиване, чуване на гласове, видения, пророчества, изгонване на духове или въздействие на "огнена вълна". Той е длъжен да постави под въпрос всичко преживяно - от Бога ли е било? Ако нещо го смущава, трябва да се обърне към Бога в молитва и да попита от Него ли е било. Не трябва да се бои да подлага на съмнение и проверка каквото и да било явление или действие - Бог няма да се огорчи от това. Спомнете си знаменията на Гедеон, видението на Петър с нечистите животни. Ако в резултат човек разбере, че е имало място дори за най-малката лъжа, това е достатъчен признак, че полученият от него дух не е от Бога. За да се убеди в това, служителят или дори човекът, ако е сам, може да зададе няколко въпроса на духа, който се проявява. Почти всеки дух може да се изразява чрез езика на своята жертва, предоставете му възможност да говори и така ще разберете, с кого си имате работа. Със съзнанието за властта, която ви е дал Иисус Христос, попитайте духа: 1. Изповядва ли той Иисус Христос, дошъл в плът?

2. Изповядва ли Го като свой Господ?

3. Изповядва ли кръвта на Христос, победил Сатана и всички нечисти духове?

4. Съгласен ли е да подложи на проверка езика, който използва, и всяка друга духовна дарба - дали са от Бога?

Светият Дух никога няма да се огорчи от тези въпроси, измамливият обаче ще започне да проявява недоволство, да ви заплашва, че с тези въпроси ще похулите Светия Дух. Той може въобще да не отговаря, като се прави на обиден, оскърбен, или ще започне да издава някакви непонятни звуци, дори животински (лай, ръжене, ръмжене и т.н.), с цел да се прикрие. Това е сигурен признак, че човекът е под въздействието на измамни духове. Не отстъпвайте, постарайте се да разберете всичко докрай. Желателно е, такива изследвания да се провеждат от няколко опитни служители. Ако в резултат на изпитанията се открие, че духът не е от Бога, непременно трябва да се извърши отричане и освобождаване от него. В противен случай може да се говори за спасение на такъв човек само "като... през огън" (I Кор. 3:1115). След отричането е необходимо чрез името на Иисус Христос и Неговата власт да се забрани на измамния дух в бъдеще да се проявява чрез този човек и да го безпокои. Може да се случи така, че той да не отстъпи веднага. В такъв случай трябва да се продължи духовната битка до пълна победа.

пети брой на списание "Прозорец" от 2003 г. описах двадесет и петгодишния си безцелен живот.1 Пет години от него преминаха в отчаяна борба с тежката наркотична зависимост от хероина. Свободата, която получих чрез намесата на Господ Иисус Христос в живота ми, отвори нов прозорец към света. Възвърнаха се детската ми свобода и стремежът към живот, желанието да се реализирам и да участвам в обществото като пълноценна личност.

В основата на тази мотивация да живея новия си живот беше стремежът да познавам моя Бог и Спасител Иисус Христос. Придобитата свобода ми даде спокойствие и бързо забравих всички окултни връзки и опасности, които съществуваха, незави-

симо че вече не съм сам, а с Бога в сърцето си. Не подозирах че Сатана ще продължава да ме преследва, че ще се опитва да ми пречи да прославям Христос в живота си и да ме вплита отново в мрежата си. Продължавах да ходя на служби в църквата, където повярвах, но жаждата и интересът ми да познавам Бога се усилиха толкова, че започнах да посещавам и други църкви. Първо отидох в харизматичната църква на Пламен Цолов "Ново поколение". Запознах се с едно вярващо момче и приех поканата му да посетя неговата църква. Реших, че щом и той вярва в Бога, заедно можем да израстваме в познанието за Него и да си посещаваме църквите. Така той дойде в моята, а пък аз отидох с него в неговата. От самото начало забелязах различия в начина, по който се водят богослуженията. Това, което ме привлече силно, бе силната музика в стил рок. Допадна ми, защото, преди да повярвам, слушах такава музика и много се зарадвах, когато

намерих нещо познато в църквата. Направи ми силно впечатление, че тези хора говореха на някакъв непознат, напълно неразбираем език. Когато попитах моя приятел какво означава всичко това, той ми отговори, че също има тази дарба да говори на език, че това е дарба от Бога и аз мога да я получа, стига да искам. Това било свидетелство, че Светият Дух е в мен. Почувствах се някак си ощетен, че Бог не е дал и на мен такава дарба като на всички други.

1

Свидетелството можете да прочетете на адрес: http://prozoretz.bg/2003.html Б. Крачунов, „Аз бях един от тях7

Бях повярвал само преди два месеца и още не бях запознат с основните истини на Библията. Не знаех, че всичко, от което се нуждая, вече го бях получил в момента, когато приех Господ Иисус Христос, и че ако не съм получил дарбата да говоря непознат или т. нар. ангелски език, то е, защото Бог така е решил. Тогава знаех само, че съм спасен и се радвах на живота и на промяната, която Бог беше започнал да извършва в мен. Така реших и аз да искам тази дарба от Светия Дух. Настоятелно я исках в продължение на седмица. Братя и сестри от църквата "Ново поколение" полагаха ръце върху мен, за да получа дарбата. При едно от поредните полагания на ръце усетих замайване. Това състояние ми беше познато. Беше подобно на наркотичната тръпка. Не след дълго започнах да говоря неразбираеми думи и да се смея. Смехът беше неконтролируем. Братята и сестрите ми обясниха, че това е ангелски смях. Състоянието ми беше подобно на онова, което изпитвах, когато се надрусвах с марихуана. Всичко ми изглеждаше толкова ефирно и светло.

Зарадван от новата дарба, продължих да ходя в баптистката църква, където повярвах, но не споделях с никого за "дарбата" си. В "Ново поколение" ми бяха казали, че в моята църква има други разбирания и няма да ме разберат. И така продължих да посещавам тези две църкви и не след дълго започнах да ходя и в трета - "Прелом", която също бе харизматична. В "Прелом" атмосферата беше същата както в "Ново поколение". След като приех Христос като Спасител, въпреки освобождаван от хероиновата зависимост, все още продължавах да пуша. Не след дълго по време на едно богослужение в църква

"Прелом" получих "освобождение" от цигарите. Докато си седях на стола в църквата, през мен премина вълна - странно усещане - и отново ме завладя ефирното състояние. Тръгнах си за вкъщи свободен и радостен. Но много бързо останах разочарован от освобождението, защото още на другия ден пак запалих цигара. Нямах сили да противостоя на изкушението. Зададох си логичния въпрос: що за освобождение е това? Помислих, че причината е в мен и че съм оскърбил Бога. Започнах да се самообвинявам. Но отново изплува въпросът: защо Бог ме освободи от хероина и нямаше рецидив, а след освобождението от цигарите на другия ден всичко се повтори, все едно, че Той изобщо не се е докосвал до моя проблем. Обхванаха ме съмнения. Допитах се до един брат от баптистката църква, където бях повярвал, и той ми обясни измамата, която съм приел, и че съм попаднал под влиянието на измамлив дух. Думите му ми направиха силно впечатление. Имах доверие на този брат, чрез него бях повярвал и бях приел Иисус Христос за Спасител.

Това беше моментът, от който започнах да изследвам състоянието си. Продължавах да посещавам и трите църкви, но веднъж, когато отидох в баптистката църква, погледът ми срещна погледа на пастира и нещо ме преряза дълбоко в сърцето. Не можех да издържа на погледа му. Вече със сигурност знаех, че нещо с мен не е наред. Постепенно започнаха кошмарни сънища, събуждах се посред нощ и започвах да говоря на чуждия език, без изобщо да го искам. Започнаха натрапчиви мисли за самоубийство и какво ли не още. С всеки изминал ден измамливото кръщение започна все поясно да показва лицето си. Стигнах до момент, когато вече не можех да спя от натрапчиви мисли и съмнения. Чувствах се като шизофреник,

не знаех кой съм всъщност. Изчезнаха мирът и радостта от спасението ми. Чувствах се емоционално приповдигнат само на богослуженията в "Ново поколение" и "Прелом", а през останалото време през седмицата битката продължаваше. Цяла седмица воювах срещу натрапчиви мисли от всякакъв род и не разбирах откъде идват, а на неделната служба намирах временен покой, след което всичко започваше отново. Мислех си, че се боря против Сатана и че съм на страната на Бога, и че тези борби са нещо нормално, но всъщност не разпознавах другото лице на същия измамлив дух, който бях приел. В ума ми идваха богохулни мисли, а аз се измъчвах, смятах, че са лично мои. Това беше една голяма лъжа с цел демонът да ме смаже. Все още не разпознавах характера му - изявяваше се като добър и си играеше с чувствата ми, а другата му страна бе да ме тормози, да ме лишава от мир и радост. Недостатъчното ми знание и все още ниският ми духовен ръст бяха най-големият му коз да ме манипулира и лъже. Сега, след три години, ясно разграничавам заблудата, защото разпознавам водителството на Христовия Свят Дух, но тогава възприемах надмощието на чувствата и импулсите на душата ми като гласа на Божият Дух. Всичко беше на емоционална основа - чувствата ми се надигаха, а след това спадаха. Започнах да живея според усещането си и постоянно се стремях да бъда в приповдигнато "духовно" състояние. Вместо да се задълбочавам в изучаването на Божието Слово,

очаквах някой да ми каже, че има откровение или че Бог му е говорил нещо за мен. На едно от богослуженията видях да полагат ръка върху момче, което падна назад и остана да лежи на земята. Не след дълго и аз се подложих на това преживяване - да лежа на земята и да "почивам в духа". Вече не ми беше достатъчно да полагат ръце върху мен или да ми пророкуват, очаквах да усещам "светия дух". Така се ръководех от усещането, а не от вярата си. Един ден реших да се обадя на брата, чрез когото повярвах, и да го поздравя. Между другото, съвсем бях престанал да ходя в баптистката църква, където Христос ме спаси. Духовното ми състояние си оставаше на нивото на новорождението, но за сметка на това за месец и половина бях "израснал" доста душевно. Срещнахме се и поговорихме като цяло за моя живот и за неговия живот с Бога. Накрая той отново ми каза, че съм измамен и че мога да се освободя от това духовно кръщение, като изпитаме духа у мен дали е Христовият Свят Дух. Първата ми мисъл беше, че така ще похуля Светия Дух и ще загубя спасението си. След продължителен разговор и подробно разглеждане на пасажи от Библията, свързани с изпитването на духовете, осъзнах, че Бог не би ме изоставил само защото искам да науча истината и да придобия свобода. Съгласих се да изпитам дали духът у мен е от Бога и реших, ако не е от Него, да приложа отричане, за да си върна свободата. След като взех това решение, завършихме с молитва и всеки си тръгна, като се уговорихме в кой ден да се видим и да изпитаме на практика духа, а дотогава продължаваме да се молим. От този момент в живота ми настъпи абсолютен ад. Лукавият започна да показва истинското си лице. Не можех да се позная. Никога не съм се чувст-

вал така ужасно. До срещата ни имаше три дни. Няма да се впускам в подробности, но ще споделя, че през това време не съм спал нито минута. Ако някога съм бил разкъсван от вътрешни противоречия, натрапчиви агресивни мисли или убийствени съмнения, беше тогава. Времето буквално спря. Дори докато бях наркоман, психическата ми зависимост в най-тежките дни не е била толкова болезнена. Вече със сигурност знаех, че съм прихванал "нещо", от което трябва да се освободя. Битката продължи до последно, дори по пътя към срещата с брата. Умът ми постоянно беше обстрелван от лъжи, че се заблуждавам и затова съм в такова положение, че тук реагира Светият Дух, Който е оскърбен. Появяваха се хулни мисли против брата, че той иска да ограби благословението, което имам, че ми завижда и т.н. Влязох в църквата и останах на богослужението, като с нетърпение очаквах края му, за да се подложа на проверката за това кръщение. След ужасните три дни копнеех с цялото си сърце за свобода. На моменти изпитвах необясним натрапчив страх без ясна причина. След богослужението с брата и с пастира се отделихме в една стая. Нямах никакви очаквания какво ще се случи, просто бях с отворено сърце да позная истината. След тези

битки истински жадувах за свобода, душата ми беше изцедена. Проведохме кратък разговор и се изправихме за молива. Пастирът ме покани да се помоля на Бога чрез "дарбата", която имах, т.е. на непознатия език. Когато се изправихме и аз реших да проговоря, за мое голямо учудване нищо не се получи. "Дарбата" не се прояви. Опитах отново, но нищо. Духът се правеше на обиден и не искаше да проговори. Тогава умът ми започна да се прояснява и придобивах все по-голяма увереност, че съм бил измамен. Ако това наистина бе Светият Дух, нима Той нямаше да се прояви и да прослави Христос с "дарбата", която ми е дал? До този момент умът ми не действаше в друга насока освен да очаква усещане, а за това трябваше да полагат ръце върху мен, да падам на земята и да "почивам в духа". През цялото време докато говорехме, изпитвах съвършен мир и спокойствие - състояние, което не бях преживявал вече месец и половина. А и от доста време разговор не ме беше предизвиквал така за размисъл. Не беше нужно някой да ме убеждава повече, получих вътрешно свидетелство и увереност, че това е правилният път и че сега Бог е в основата на ос-вобождението ми. Изчезнаха всички лъжи, че хуля Светия Божи Дух, придобих радост и спокойствие.

След всичко това пастирът се помоли за мен с полагане на ръка, но с Божията благословия и на разбираем език, а не с непонятни думи, както често се молеха за мен в другите две църкви. Молитвата ме увери още повече в истинността на служението, което извършвахме. Радвам се, че чрез нея Бог прояви милост и ми даде благодат, за да се проясни умът ми, който дотогава беше затворен за Божиите истини и откровения. Следващата стъпка беше едно осъзнато и искрено отричане от окултната връзка с нечистия дух, който бях приел чрез лъжа и измама. След отричането от измамливия дух и това лъжекръщение (думите ми бяха насочени пряко към демона) Бог ми даде абсолютна победа, свобода и мир. Благодарихме на Господ Иисус Христос и аз си тръгнах за вкъщи.

Прибрах се с радост и за първи път от толкова време заспах спокойно. Мислите, които се врязваха в ума ми, като постоянно ми натрапваха името Иисус Христос, изчезнаха. Започнах да познавам гласа на Светия Христов Дух в дълбочина, от духа ми към ума ми, като знание и яснота. И този глас беше безкрайно различен от обсебващите, натрапчиви мисли за Иисус Христос - мисли без съдържание. Зад тях стоеше само жаждата за усещане, не и желанието за дълбоко познание на Бога, което беше притъпено след измамното кръщение. Започнах все по-ясно да виждам и да осъзнавам заблудата, в която Сатана ме впримчи. Животът ми се нормализира, връзката с моя Изкупител се задълбочаваше и продължава да се задълбочава до днес. Сега съм

напълно удовлетворен от живота с Христос. По времето, когато бях под влияние на измамливите духове, не изпитвах удовлетворение. В ума си нямах постоянен мир и спокойствие, все нещо търсех, чувствах, че нещо ми липсва, но не осъзнавах какво. Липсваха ми истинските взаимоотношения с Бога. След като Иисус Христос ме освободи от робството на наркоманията и измамливото кръщение, Неговото свръхестествено действие в живота ми продължи. Докато бях наркоман, от мръсна спринцовка се бях заразил с вируса на хепатит С. Когато този вирус се развие, преминава в цироза. Лекува се в редки случаи при химиотерапия чрез интерферон. Но Бог отново прояви милост към мен. След молитва и помазание с елей според Свещеното Писание Иисус Христос премахна вируса и сега съм напълно излекуван. Този Иисус Христос, към Когото се обърнах, за да изпитам дали духът е от Него, с риск да Го оскърбя, точно Той ме изцели както физически и душевно, така и разчупи духовните окови, в които Сатана ме беше завързал отново. Сега прославям Христос с дарба да свиря на музикални инструменти и духовната дарба да разпознавам духовете. Дарби, които Той ми е дал по собствена воля и които ми предстои да развивам. Големите амбиции за мощно служение, силно помазание и пророчески дарби, които мечтаех да имам, всичко угасна. Това си бяха човешки амбиции, просто липсата на истински живот с Христос избиваше в различни комплекси за самоизява, като мис-

лех, че търся Христовото, а всъщност си беше лично моето. Много пъти се чудех защо, след като търся Неговата слава, няма отговор от Него и не постигам целите си, а напротив, всичко се срутваше, нямах сили, липсваше ми постоянство, бях обезсърчен, нямах постоянна цел, носех се и се разбивах като морска вълна. Принуждавах Бог да благоволява в моите амбиции и планове, без да осъзнавам, че съм воден от измамлив дух, който, както ме привдигаше емоционално, така и ме обвиняваше, че нищо не постигам и нищо не става от мен. Но Бог в милостта Си отново и отново рушеше всички мои стратегии и ме връщаше в началното състояние с цел да се замисля и да преразгледам живота си. Радвам се, че Бог ми разкри всички тези истини и че сега живея един живот, построен на канарата Христос. Щастлив съм, че мога да Го прославям с послушание и вслушване в гласа на Светия Дух, а не в големите чудеса и знамения. Чудесата и знаменията Той върши само по решение на Своята воля. При едни истински взаимоотношения с Него Той знае как да прослави името Си и да яви Своята сила и слава чрез мен. В момента завършвам обучението си по богословие и живея благословен живот с перспектива за бъдеща реализация. Искам да продължа образованието си в сферата на психологията.

В забележителното си есе реквием, което Илия Бешков пише няколко седмици след смъртта на Константин Петканов, той щрихира само с едно изречение както физическия, така и духовния образ на писателя: "Коста бе български селянин, който оре и жъне добре, пее хубаво, говори искрено, играе и танцува като дедите си и плаче само от умиление." Дълъг и лъкатушещ е пътят на Петканов: започва от слънчевата Одринска Тракия, минава през бойните полета на Българската армия в годините 1912-1918, свива обратно към възстановяващия се между войните Бургас и свършва в София. Много надежди губи в превратностите на живота този "едър и широк на ръст човек", но вярата в Бога и любовта към родния край съхранява до последния си дъх. Връща се от Църква през неделния ден на януари 1952 г., когато го връхлита инфаркт: "легна и вече не стана". Константин Петканов е сред най-продуктивните български писатели шест страници изпълват само заглавията на книгите му, а пръснатите в различни вестници и списания есета, разкази, статии и интервюта са неизброими. Това огромно творчество е неделимо свързано с родното село Каваклия, Лозенградско (в произведенията си Петканов превежда топонима на български - Топола, Тополово, някъде го нарича Поляна), с деди и прадеди, с техните борби за черковна и политическа независимост. Много от фамилните имена на неговите герои и днес се срещат в Бургас и околностите му: Ихчиеви, Касидови, Кадинови, Карабахчиеви, Емперови и т.н. Те са потомци на ония, разпилени от стихията на войната тракийски българи, които, изгубили всичко в ужасната касапница, започват живота си отначало, от голата земя. Бащата на писателя поп Никола е първият български свещеник в Каваклия. Дотогава службите се водят на гръцки и Божието Слово остава неразбираемо за обикновените миряни. В романа "Вятър ечи" (1933) Петканов разказва как е изпъден гръцкият поп от село Топола и е заменен с българин. Селяните не разбират нищо от думите на гърка и предлагат някой да каже Господната молитва "Отче наш" на български. Такъв човек, млад при това, се намира и още тогава селската управа взема решение той да бъде ръкоположен. Тук писателят всъщност представя ръкополагането на своя баща. Петканов е населил хилядите си страници с работливи и нравствени герои, които не забравят, че Бог е наредил човек с труд и пот да добива прехраната си. Неговите селяни са неуки хора, за тях е по-важно да живеят християнството, вместо да спорят до безкрай върху неговата догматика. То се е настанило трайно в душите им чрез няколко лаконични принципа: страхът от Бога; Бог всичко вижда; Бог е върховният Творец; Иисус е Божият Син. Първият роман от поредицата "Жътва" - "Старото време" - започва с описанието на страховита виелица. Главният герой Костадин Пендев, след като е подслонил в къщата си

тридесетина керванджии с добитъка им, след като ги е нахранил и настанил да спят, шепне едва чуто кратка молитва: "Боже, благодаря Ти, че си ми дал живот, та да спася живот и така, според силите си, които пак Ти си ми дал, да служа на вечния живот." Наричат Константин Петканов певец на "идиличния селски бит" от края на ХӚХ и първата половина на ХХ век, но в тази оценка (всъщност т. нар. лява критика му я вменява като художествена слабост) не е целият Петканов - той е и истински народопсихолог. И това проличава най-ясно в романа му "Морава звезда кървава" (1934). Тази книга е връх на творчеството на писателя. Войната се споменава много често на страниците й, които са по-скоро галерия от образи и картини на живота в тила, на живота в село, където няма мъже в младост и сила, защото са на фронта. Според Петканов войната е всепроникващо зло: на бойната линия тя коси цветущата младост, а в тила отприщва развалата, убива радостта, руши морала и разкъсва връзки, осветени от вековни обичаи и традиции. Писателят более, че неговите герои губят бързо връзката си със земята. Земята, която само Господ Бог може да сътвори, вече не ги привлича. Няколко месеца, откакто са хванали пушките, и войниците отпускари се превръщат в безделници. Сред хаоса и общия упадък авторът намира опора в жената - Велика, съпруга на похабения от войната Димо Кралев, е събирателен образ на българската селянка. Спасява я трудът, връзката й със земята, спасява я оня кратичък християнски принцип, за който вече стана дума: страх от Бога. А смъртта й - сама насред полето - слага край на нейната неизказана мъка. В предговора към третото издание на "Морава звезда кървава", писан през декември 1978 г., академик Георги Цанев укорява своя събрат (Петканов също е академик от 1945 г.), че любимите му герои са движени от "едни и същи основни мисли, нравствени убеждения и копнежи. Всички те живеят с едно възторжено преклонение пред земята, отдадени са изцяло на своя род (който свързват със земята) и на семейството (което свързват с труда). Те са много религиозни. Говорят непрекъснато за Бога, за земята, за труда." И по-нататък: "Петканов е син на свещеник, роден е в богато патриархално семейство. Талантлив писател, но възпитан в религиозен и консервативен дух, той си остава на консервативни идейни позиции до края на живота. Той живееше с наивното убеждение, че душата на българина е дадена веднъж завинаги и никакви външни, обективни фактори - материални и духовни - не могат да я променят. Своя идеалистичен религиозен светоглед, идеализирането на патриархалния бит, на патриархалната нравственост той не можа да преодолее." Да укоряваш някого, че произхожда от богато семейство, е несериозно. Друг е въпросът, че "богатият" Петканов превива гръб над нивите от ранното си детство, живее и умира - дано не ме лъже паметта - под наем, докато "беднякът" Цанев и подобните нему имат поблагоприятна съдба. Но да не издребняваме. Фактът обаче, че Константин Петканов не се променя и при всички обстоятелства остава верен на Бога, е достоен за най-възторжена похвала, това е наистина пример за подражание. Защото от книгата на пророк Исая (40:8) знаем: "Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века."

пък Влади след училище винаги ходи в "Макдоналдс"- казва Сашко, докато забива вилицата си във варения картоф. Той вдига въпросителния си поглед към леля Катя. Леля Катя, сестрата на баща му идва вкъщи да готви, да пере и да се грижи за децата. Но тя, разбира се, не може да замести майка му, която почина преди една година.

- Той има кожено яке и такива маратонки... Не разбирам защо едните страдат, живеят бедно и... Сашко се поколеба дали да продължи - дори умират в бедност, а другите живеят богато!

- Не мога да ти отговоря на тези въпроси, но ако искаш, ще ти разкажа какво казва за това Иисус - спокойно отговаря леля Катя. Сяда до масата и взима в скута си малката Мария.

Живял някога един много богат човек. Обличал се в разкошни дрехи, всеки ден имало големи празненства в къщата му. А до оградата на къщата му лежал един човек на име Лазар, беден и болен. Имало няколко кучета, негови приятели, които ближели раните му. Лазар починал. Ангелите го отвели на небето при бащата на вярващите - Авраам. Всички хора умират. Умират и богатите. Починал след време и богаташът, погребали го. Но той не отишъл на небето, а в ужасното място за мъчения - в ада. Там се мъчил много, искал поне капка вода да охлади езика му, но, за съжаление, това било невъзможно. Той викал и молил Авраам да му помогне, като изпрати Лазар при него, за да задоволи жаждата му. (Смятал, че все още може да се разпорежда с бедняка!) Но Авраам казал, че между небето и ада има непреодолима преграда. Тогава богаташът помолил да изпратят Лазар при неговите братя, които все още са живи, за да им каже да повярват в Бога и да не стигнат след смъртта си в мястото за мъчения. Но Авраам му отговорил, че хората на земята имат Свещеното Писание, чрез което могат да повярват и да не погинат. Богаташът възразил, че ако някой от починалите дойде, те задължително ще повярват. Но Авраам бил непреклонен твърдял, че ако братята му не вярват на Свещеното Писание, дори някой от мъртвите да възкръсне, пак няма да повярват.

- А защо богаташът отишъл в ада? Защото бил богат? пита Сашко.

- Не, защото не е вярвал. По делата и по думите му личи, че не е вярвал в Бога. Би ли могъл всеки ден да празнува, като вижда, че до оградата на дома му има гладен и беден човек?! Хората попадат в ада не защото са направили или не са направили нещо, а защото не вярват в Бога. Делата само показват дали човек вярва, или не. А и Лазар попаднал на небето не защото бил беден, а защото бил вярващ - обяснява леля Катя.

- Как е там, на небето? - пита неуверено Сашо.

- За майка си ли мислиш?

- Да.

- Там е хубаво. Хората си

представят небето по различен начин. Но в Библията е написано, че дори не може да ни дойде на ум, какво Бог е приготвил за тези, които Го обичат. Най-важното и най-приятното е, че ще общуваме и ще разговаряме със самия Иисус Христос. На майка ти сега й е много, много добре.

- Не й ли е мъчно, че нас ни няма там?

- Не мисля така. Та тя знае, че няма да мине много време и ние всички - ти, Мария, баща ви и аз ще отидем там. Нали вярваш, че Иисус е твой Спасител?

- Да! Очите на Сашо светват. Картофите и черният хляб сега му изглеждат много по-вкусни от всички хамбургери на света.

- Колко хубаво мирише! - от вратата се чува бодрият глас на баща му. Мария скача от скута на леля Катя и се хвърля в прегръдките на баща си. Със следващия въпрос Сашо въвлича в разговора и него.

- Татко, а госпожа Василева ще отиде ли на небето? Тя е много, много добра, но не вярва в Бога.

- Радвам се, че имаш толкова добра учителка, Сашо. Обаче Библията казва, че не е достатъчно да бъдеш добър, за да отидеш на небето. За съжаление мнозина добри хора няма да отидат там, ако не повярват в Иисус Христос, Който умря за всички хора, както за добрите, така и за лошите. Защото всич-

ки хора са грешници и заслужават наказание. А най-големият грях е неверието. Бог е справедлив, затова ще съди справедливо хората. "Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него" - пише в Евангелието от Йоан (3:36). Тези, които не вярват в Него, които не Го обичат, които са се отвърнали от Него, подобно на Сатана и неговите ангели, ще бъдат осъдени на вечни страдания. Мнозина не се замислят върху това, което ги очаква. За нас, които обичаме Господа, е важно да говорим на хората за Неговата любов, за това, че Той иска да бъдат спасени и да живеят с Него сега и във вечността.

1.Название на две исторически книги от Стария Завет 8.Английски философидеалист (1711 - 1776 г.) 9.Брат на Ревека, при когото Яков работи 14 години и става негов зет (Битие 29-31 гл.) 10.Костилково овоно дърво от сем. розоцветни (Числа 17:8) 12.Нота 13.Вид полумагаре 15.Осмият месец от евреийския календар (III Царе 6:38) 16.Пустиня в Азия 18.Еврейското (арамейското) име на ап. Петър 20.Строителен материал 21.Старо българско питие 23.Риба от сем. трескови мн.ч. 24.Стихотворение на Пенчо Славейков 26.Дъщеря на Яков и Лия 27.Почивка 30.Сведения, указания 31.Танцова стъпка 32.Син на Севегон, който открива горещи извори в пустинята (Битие 36:24) 33.Важна съставна част на организма, течност, която в Библията е символ на живота 35.Плосък кръгъл предмет, който се хвърля в спортни състезания 37.Италиански художник от 16 век 38.Внук на Исав, родоначалник на народ, който е враждебен на Израил 40.Мек и ковък метал 42.Домакинът на ап. Павел в Солун (Деян.17 гл.) 45.Голямо безоточно езеро в Турция 46.Дълбоко място в река 47.Френски хумористичен вестник 48.Град на североизточната граница на Израил (Числа 39:9,10) 51.Зулуски водач, обединител на племената в Южна Африка (1787 - 1828) 52.Град, превзет от Асирия (IV Царе 18:34) 53.Вълната на една овца след стригане (Съдии 6 гл.) 55.Мярка за повърхнина 56.Жената на Самсон (Съдии 16 гл.)

1.Книга на Макс Лукадо (Изд. "Нов човек", 2005 г.) 2.Пророческо име на Господ Иисус Христос (Исая 7:14), което в превод означава "Бог е с нас" 3.Княз на Киев, който през 882 г. разширява владенията на руската държава (неизв. - 912 г.)

4.Способността на човешкия мозък да задържа и възпроизвежда впечатления 5.Съвременен канадски физик 6.Примитивно плавателно средство 7.Безмислено упорство 11.Един от синовете на нечестивия Аман, убит след разкриването на заговора срещу юдеите (Естир 9:7) 14.Равна земна повърхност без възвишения (Бит.13:10-12) 17.Син на Хус, внук на Хам, чиито потомци населяват днешен Йемен (Бит.10:7) 19.Сатанински ангел на бездната (Откр. 9:11) 22.Планинска област на изток от Адриатическо море, посещавана от ап. Павел (Римл.15:19) 25.Седмият месец от еврейския календар (III Царе 8:2) 28.Гръцка монета, употребявана в Римската империя (Лука 19:11-20) 29.Древен град на река Ефрат, столица на могъща империя 31.Друм, място, по което се преминава 34.Черупка на рак, охлюв или мида 36.Част от дърво (Римл.11:21-24) 39.Модел руски самолети 41.Разбойникът, освободен от Пилат вместо Христос 43.Главнокомандващ на Явинската армия, убит от жена (Съдии 4 гл.) 44.Езически жрец при древните гърци и римляни 47.Нота 49.Разкъсана или повредена тъкан на тялото - мн.ч. 50.Ароматно растение, от което се получава миро (Йоан 12:3) 54.Спортно равенство. Речник: Ати, Ив, Олег, Онагер, Рир, Те, Шака, Юм

По Библията на ББД

ВОДОРАВНО: 1.Слава на Бога във висините 19.Керен-Апух 20.Во 21.Аарон 22.Авел 23.Зола (Емил) 24.Илела 26.Рапсак 29.Китара 31.Аромат 32.Свита 34.Ма 35.Ат 36.Ирина 38.Енак 40.Ак 41.Слон 43.Панела 45.Ал 46.Лара 48.Етана 49.Еламити 51.Обетована земя 54.Цитат 55.Йерихон 56.Базилика

ОТВЕСНО:1.Скакалец 2.Левит 3.Арет 4.Вела 5.Ан 6.Назарет 7.Апо 8.Булана 9.О'Хара (Джон) 10.Авимелех 11.Волан 12.Вал 13.Ваас 14.Ир 15.Сорик 16.Инат 17.Икс (Джеки) 18.Елкана 25.Еталон 27.Пастел 28.Амоняк 30.Ринит 33.Ваана 37.Илий 39.Кав 42.Лами 43.Пат 44."Ама" 45.Аби 47.Раб 48.Ези 50.Ли (Софус) 51.Ор 52."То" 53.Аз

¬Ò˘ÍÓ ÒË‚‡ Ò ‰Ó ͇Ï˙Í, ◊ÂÁÌ‡Ú ‰ÌËÚ ÚË ‚ ÔÓʇ; ŸÓ ÒÚÓ˯ ‚˙‚ Ò‚Óˇ Á‡Ï˙Í? ≈ÚÓ, Ë‰Â Ú‚ÓˇÚ ÷‡! ¡Ó„ Ú ‚ Ú˙Ï̇ ÌÓ˘ ̇ÏÂË. ¬˙Ì Ú ˜‡Í‡ Ò ˆÂÌÂÌ ‰‡; ŒÚ‚ÓË ÃÛ Ò‚ÓÈÚ ‰‚ÂË, ≈ÚÓ, Ë‰Â Ú‚ÓˇÚ ÷‡! “ÓÈ ÒÔ‡ÒÂÌË ÚË ‰‡ˇ‚‡, “· ËÁ·‡Î  Á‡ ÓÎÚ‡; ¬ËÊ, ÁÓ‡ ̇‰ Ú· ËÁ„ˇ‚‡, ≈ÚÓ, Ë‰Â Ú‚ÓˇÚ ÷‡! “· ˜‡Í‡ „ÓÒÚ Ì·ÂÒÂÌ, Õ‡È-‚˙ıÓ‚ÌËÈ √ÓÒÔÓ‰‡; œÓÒ¢ÌË √Ó ÚË Ò˙Ò ÔÂÒÂÌ, ≈ÚÓ, Ë‰Â Ú‚ÓˇÚ ÷‡!