3 2008 Възпитаваме или развращаваме

Първите закони в човешкото общество не са измислени от хората, а са дадени от боговете им. Жителите на о. Крит са свързвали своето законодателство със Зевс, чийто син Минос пише техните закони. Според спартанците Аполон е богът, който им е дал законите. В неговия храм в Делфи жрицата Пития диктува законите на Ликург, който ги въвежда в Спарта. Израилският народ е получил своите закони от истинния Бог, Твореца на вселената, чрез Мойсей на планината Синай. Законите определят поведението на хората и ценностната им система. По-нататък ценностната система влияе върху формирането на нови закони. В ос-

новата на всяко законотворчество лежи разбирането на законодателя за това, какво е добро и зло. В християнския (и донякъде в постхристиянския) свят традиционно доминират християнските закони и ценности. През последните десетилетия обаче все повече се откроява тенденцията да се преобърне ценностната система (а след нея – и законите), от която светът се ръководи почти две хилядолетия: доброто да се възприема като зло, а злото – като добро, т.е. да се наложат антихристиянски, антихристови ценности. Това е условието хората да приемат Антихриста.

Както пише дякон Андрей Кураев в книгата си „Сатанизъм за интелигенцията”: „Антихриста може да бъде избран и признат само в случай че още преди появата му стане господстваща новата ценностна система.” Съвременният човек мисли не богоцентрично, а егоцентрично и смята, че Бог и дяволът изобщо не съществуват, но това не спира дяволът да действа и да дава закони на своите служители, които ще ги утвърдят в обществото ни, ако християните не се събудят. Сатана протяга мръсната си ръка към сърцето на нашето изпразнено от вяра, но все още наричано „християнско” общество – към нашите деца. Как – ще прочетете в този брой на сп. „Прозорец”.

Фатално е да пренебрегваме подобна опасност, като се надяваме, че в семействата си ще възпитаваме своите деца така, както ние сме възпитавани. Не се знае чии ценности ще избере детето, а и дали лабилната му психика ще издържи на раздвояването между това, което му предлагат училищните програми за полово възпитание – да води разюздан живот, – и това, на което го учим вкъщи – да се придържа към нормите, помогнали на българите да оцелеят през най-трудните периоди от историята си. Затова е нужно да бъдем бдителни не само към наглите, агресивни прояви на злото днес, но и към скритите му форми, които се представят пред децата ни като способни да ги „разкрепостят”, а всъщност им предлагат разврата за норма на живот, способни да ги научат да бъдат „независими”, като пренебрегват авторитета на родителите си. С една дума, целта е да бъдат убедени, че християнските ценности са остарели. А от тези гибелни манипулации може да ги предпази единствено познаването на Светия Бог и вярата в Него.

Първите закони в човешкото общество не са измислени от хората, а са дадени от боговете им. Жителите на о. Крит са свързвали своето законодателство със Зевс, чийто син Минос пише техните закони. Според спартанците Аполон е богът, който им е дал законите. В неговия храм в Делфи жрицата Пития диктува законите на Ликург, който ги въвежда в Спарта. Израилският народ е получил своите закони от истинния Бог, Твореца на вселената, чрез Мойсей на планината Синай. Законите определят поведението на хората и ценностната им система. По-нататък ценностната система влияе върху формирането на нови закони. В ос-

новата на всяко законотворчество лежи разбирането на законодателя за това, какво е добро и зло. В християнския (и донякъде в постхристиянския) свят традиционно доминират християнските закони и ценности. През последните десетилетия обаче все повече се откроява тенденцията да се преобърне ценностната система (а след нея – и законите), от която светът се ръководи почти две хилядолетия: доброто да се възприема като зло, а злото – като добро, т.е. да се наложат антихристиянски, антихристови ценности. Това е условието хората да приемат Антихриста.

Както пише дякон Андрей Кураев в книгата си „Сатанизъм за интелигенцията”: „Антихриста може да бъде избран и признат само в случай че още преди появата му стане господстваща новата ценностна система.” Съвременният човек мисли не богоцентрично, а егоцентрично и смята, че Бог и дяволът изобщо не съществуват, но това не спира дяволът да действа и да дава закони на своите служители, които ще ги утвърдят в обществото ни, ако християните не се събудят. Сатана протяга мръсната си ръка към сърцето на нашето изпразнено от вяра, но все още наричано „християнско” общество – към нашите деца. Как – ще прочетете в този брой на сп. „Прозорец”.

Фатално е да пренебрегваме подобна опасност, като се надяваме, че в семействата си ще възпитаваме своите деца така, както ние сме възпитавани. Не се знае чии ценности ще избере детето, а и дали лабилната му психика ще издържи на раздвояването между това, което му предлагат училищните програми за полово възпитание – да води разюздан живот, – и това, на което го учим вкъщи – да се придържа към нормите, помогнали на българите да оцелеят през най-трудните периоди от историята си. Затова е нужно да бъдем бдителни не само към наглите, агресивни прояви на злото днес, но и към скритите му форми, които се представят пред децата ни като способни да ги „разкрепостят”, а всъщност им предлагат разврата за норма на живот, способни да ги научат да бъдат „независими”, като пренебрегват авторитета на родителите си. С една дума, целта е да бъдат убедени, че християнските ценности са остарели. А от тези гибелни манипулации може да ги предпази единствено познаването на Светия Бог и вярата в Него.

През последните няколко години значително се умножиха програмите и проектите, които под различна форма и наименования дават знания на българските ученици в областта на т.нар. репродуктивно здраве - част от глобалната стратегия за здравно образование. Всяка година по повод 1 декември Ден на борбата против СПИН, 14 февруари - Ден на влюбените и 17 май - Ден в памет на жертвите на СПИН във всички големи български градове се провеждат концерти, хепънинги, викторини, дискотеки под егидата на Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) и ХЕИ. Издигат се лозунги като: “Важно е какво правиш, а не кой си”, “Прави го безопасно”, “Всичко, от което се нуждаеш, е любов” (от едноименната песен на Джон Ленън). Обикновено накарая се раздават брошури, реклами за контрацептиви и... презервативи. Тези прояви са доста масови и обикновено

протичат стихийно, без особена предварителна организация. Отделно се финансират образователни програми с различна продължителност, които обхващат предимно учениците от горния курс, т.е. между 14 и 19 години. Тези програми най-често се осъществяват на принципа: “Връстници обучават връстници.” Основната група, ядрото на проекта, се състои от 10-15 момичета и момчета и преподавател, които се обучават предварително. Най-често това става на сбирки и семинари извън училище под ръководството на психолози и лекари. Първоначално с помощта на специални техники се постига единодействие на групата, осигурява се доброволното сътрудничество на всички участници, отстраняват се психи-

ческите бариери. Така съзнанието им се отваря за безкритично възприемане на информацията. Едва тогава се преминава към усвояване на конкретни знания. По-нататък е нужно наученото да се приложи, т.е. идва същинската част - разпространението на знанията. Нетрадиционните методи и форми на преподаване събуждат у децата по-силен интерес и привличат в по-голяма степен вниманието им. Използването на нагледни средства - плакати, макети и филми - е голямо предимство на тези програми. Тъй като образната памет при децата и юношите е по-силна, отколкото при възрастните хора, онагледяването допълва чутото с по-ярки зрителни впечатления. Разбира се, колкото повече сетива се ак-

тивират, толкова следите и асоциативните връзки в паметта са по-многобройни и потрайни. Чрез ролеви игри, изготвяне на табла, демонстрации с макети наученото се използва в практически занимания. А знанията, прилагани по този начин, трудно се забравят. Като прибавим и естественото любопитство при някои деца на тази възраст към такъв род теми, породено от промените в собственото им тяло, ще се убедим, че резултатите от обучението не са за подценяване, защото интересът е свързан с несъзнателно запомняне, което е по-продуктивно и не изисква волеви усилия. Идеята учениците сами да преподават на връстниците си е доста сполучлива. Тя има няколко основни предимства. Първо, по този начин задръжките и съпротивата, които съществуват при класическия тип урок в ситуацията учител ученик, отпадат. Второ, когато деца говорят пред съучениците си, това се възприема по-скоро като споделяне, а не като преподаване. При формирането на мнения, нагласи и поведение колкото повече харесваме даден човек и можем да се отъждествим с него, толкова по-голямо влияние има той върху

Всъщност тези програми не се отказват и от помощта на лекари, когато е необходимо. Във всеки регионален клон на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве и отделите “Профилактика и промоция на здраве” при ХЕИ има контингент от специалисти акушергинеколози, които изнасят безплатни лекции и беседи и дават консултации на класните ръководители. Те могат подробно и компетентно да обяснят на децата всичко: от анатомичните особености и болестите, предавани по полов път, до най-съвременните средства за предпазване от нежелана бременност, включително видовете аборти. И там някъде, в подробностите на тази компетентна информация, се губи мярата. Дали наистина на учениците са необходими всички тези сведения и доколко е уместен маханицизмът и физиологизмът при разглеждането на подобни проблеми? Все пак има разлика между изчерпателната лекция пред студенти по медицина и беседата пред ученици на 14-15 години. Езикът понякога е наситен с непознати за децата термини. И когато именно от позицията си на специалист лекарят намеква, че усещането за пълноценност е свързано с воденето на сексуален живот; когато твърди, че

нас. Дадена информация става по-убедителна, когато е представена от специалист в конкретна област, когато той е симпатичен и няма видими лични облаги от действията си. В програмите, за които говорим, всичко това е налице: учениците са обучени специално, връстниците им се отъждествяват с тях и се предполага, че са безкористни. И макар излагането на знанията да страда от недостатъчната им компетентност или от липсата на педагогически умения, това се компенсира от тийнейджърския език и от по-голямото доверие, което будят. Трето, при обучението на връстници е възможно да се обхванат максимален брой ученици, без да се привличат допълнително специалисти.

не е важно кога ще започнеш (разбира се, това е въпрос на избор), а дали си добре подготвен, за да се предпазиш от нежелана бременност и болести; когато изтъква “сигурността” едва ли не като единственото условие, за да изпиташ “пълно удоволствие”, посланията са съвсем ясни и прекалено преки.

Подобни недвусмислени послания съдържат също листовките и брошурите върху проблемите на сексуалното възпитание. Ето няколко цитата: “Сексът всъщност е част от нашата личностна реализация, той съпътства онова ненадминато и с нищо несравнимо чувство, което наричаме с различни имена: обич, любов, привличане. Искаме да ви помогнем да съчетаете удоволствието от сексуалното общуване със сигурността... Приятно четене, успешен избор и не забравяйте: удоволствието е истинско само когато после няма да съжалявате за случилото се.” (“Питанки за двама”) “Можеш да правиш секс толкова пъти, колкото искаш, и с толкова хора, с колкото пожелаеш, но никога не забравяй да го правиш безопасно.” (“HIV - СПИН”) “Изборът е ваш. Вземането на решение за безопасен секс дава възможност да: 1. избегнем аборта след нежелана бременност; 2. да се наслаждаваме спокойни на любовта и общуването с мъжа, когото сме избрали; 3. да преценим и да се подготвим за това кога и колко деца да имаме.” (“Всичко, от което се нуждаеш, е любов” - издание по програма ФАР ЛИЕН). Интересно е кой стои зад тези послания и кой ги разпространява. Те се издават от БАСП, ХЕИ, БЧК, „Корпус на мира”, „Лекари без граници”, БГО “Джемини”, фондациите “21 век”, “Векът на любовта”, “Инициатива за здраве”, Фондация за развитие на ромската младеж и т.н. с подкрепата на Министерството на здравеопазването, УНИЦЕФ и Фонда за народонаселението на ООН (ФНООН).

През последните няколко години значително се умножиха програмите и проектите, които под различна форма и наименования дават знания на българските ученици в областта на т.нар. репродуктивно здраве - част от глобалната стратегия за здравно образование. Всяка година по повод 1 декември Ден на борбата против СПИН, 14 февруари - Ден на влюбените и 17 май - Ден в памет на жертвите на СПИН във всички големи български градове се провеждат концерти, хепънинги, викторини, дискотеки под егидата на Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) и ХЕИ. Издигат се лозунги като: “Важно е какво правиш, а не кой си”, “Прави го безопасно”, “Всичко, от което се нуждаеш, е любов” (от едноименната песен на Джон Ленън). Обикновено накарая се раздават брошури, реклами за контрацептиви и... презервативи. Тези прояви са доста масови и обикновено

протичат стихийно, без особена предварителна организация. Отделно се финансират образователни програми с различна продължителност, които обхващат предимно учениците от горния курс, т.е. между 14 и 19 години. Тези програми най-често се осъществяват на принципа: “Връстници обучават връстници.” Основната група, ядрото на проекта, се състои от 10-15 момичета и момчета и преподавател, които се обучават предварително. Най-често това става на сбирки и семинари извън училище под ръководството на психолози и лекари. Първоначално с помощта на специални техники се постига единодействие на групата, осигурява се доброволното сътрудничество на всички участници, отстраняват се психи-

ческите бариери. Така съзнанието им се отваря за безкритично възприемане на информацията. Едва тогава се преминава към усвояване на конкретни знания. По-нататък е нужно наученото да се приложи, т.е. идва същинската част - разпространението на знанията. Нетрадиционните методи и форми на преподаване събуждат у децата по-силен интерес и привличат в по-голяма степен вниманието им. Използването на нагледни средства - плакати, макети и филми - е голямо предимство на тези програми. Тъй като образната памет при децата и юношите е по-силна, отколкото при възрастните хора, онагледяването допълва чутото с по-ярки зрителни впечатления. Разбира се, колкото повече сетива се ак-

тивират, толкова следите и асоциативните връзки в паметта са по-многобройни и потрайни. Чрез ролеви игри, изготвяне на табла, демонстрации с макети наученото се използва в практически занимания. А знанията, прилагани по този начин, трудно се забравят. Като прибавим и естественото любопитство при някои деца на тази възраст към такъв род теми, породено от промените в собственото им тяло, ще се убедим, че резултатите от обучението не са за подценяване, защото интересът е свързан с несъзнателно запомняне, което е по-продуктивно и не изисква волеви усилия. Идеята учениците сами да преподават на връстниците си е доста сполучлива. Тя има няколко основни предимства. Първо, по този начин задръжките и съпротивата, които съществуват при класическия тип урок в ситуацията учител ученик, отпадат. Второ, когато деца говорят пред съучениците си, това се възприема по-скоро като споделяне, а не като преподаване. При формирането на мнения, нагласи и поведение колкото повече харесваме даден човек и можем да се отъждествим с него, толкова по-голямо влияние има той върху

Всъщност тези програми не се отказват и от помощта на лекари, когато е необходимо. Във всеки регионален клон на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве и отделите “Профилактика и промоция на здраве” при ХЕИ има контингент от специалисти акушергинеколози, които изнасят безплатни лекции и беседи и дават консултации на класните ръководители. Те могат подробно и компетентно да обяснят на децата всичко: от анатомичните особености и болестите, предавани по полов път, до най-съвременните средства за предпазване от нежелана бременност, включително видовете аборти. И там някъде, в подробностите на тази компетентна информация, се губи мярата. Дали наистина на учениците са необходими всички тези сведения и доколко е уместен маханицизмът и физиологизмът при разглеждането на подобни проблеми? Все пак има разлика между изчерпателната лекция пред студенти по медицина и беседата пред ученици на 14-15 години. Езикът понякога е наситен с непознати за децата термини. И когато именно от позицията си на специалист лекарят намеква, че усещането за пълноценност е свързано с воденето на сексуален живот; когато твърди, че

нас. Дадена информация става по-убедителна, когато е представена от специалист в конкретна област, когато той е симпатичен и няма видими лични облаги от действията си. В програмите, за които говорим, всичко това е налице: учениците са обучени специално, връстниците им се отъждествяват с тях и се предполага, че са безкористни. И макар излагането на знанията да страда от недостатъчната им компетентност или от липсата на педагогически умения, това се компенсира от тийнейджърския език и от по-голямото доверие, което будят. Трето, при обучението на връстници е възможно да се обхванат максимален брой ученици, без да се привличат допълнително специалисти.

не е важно кога ще започнеш (разбира се, това е въпрос на избор), а дали си добре подготвен, за да се предпазиш от нежелана бременност и болести; когато изтъква “сигурността” едва ли не като единственото условие, за да изпиташ “пълно удоволствие”, посланията са съвсем ясни и прекалено преки.

Подобни недвусмислени послания съдържат също листовките и брошурите върху проблемите на сексуалното възпитание. Ето няколко цитата: “Сексът всъщност е част от нашата личностна реализация, той съпътства онова ненадминато и с нищо несравнимо чувство, което наричаме с различни имена: обич, любов, привличане. Искаме да ви помогнем да съчетаете удоволствието от сексуалното общуване със сигурността... Приятно четене, успешен избор и не забравяйте: удоволствието е истинско само когато после няма да съжалявате за случилото се.” (“Питанки за двама”) “Можеш да правиш секс толкова пъти, колкото искаш, и с толкова хора, с колкото пожелаеш, но никога не забравяй да го правиш безопасно.” (“HIV - СПИН”) “Изборът е ваш. Вземането на решение за безопасен секс дава възможност да: 1. избегнем аборта след нежелана бременност; 2. да се наслаждаваме спокойни на любовта и общуването с мъжа, когото сме избрали; 3. да преценим и да се подготвим за това кога и колко деца да имаме.” (“Всичко, от което се нуждаеш, е любов” - издание по програма ФАР ЛИЕН). Интересно е кой стои зад тези послания и кой ги разпространява. Те се издават от БАСП, ХЕИ, БЧК, „Корпус на мира”, „Лекари без граници”, БГО “Джемини”, фондациите “21 век”, “Векът на любовта”, “Инициатива за здраве”, Фондация за развитие на ромската младеж и т.н. с подкрепата на Министерството на здравеопазването, УНИЦЕФ и Фонда за народонаселението на ООН (ФНООН).

Но нека се върнем за малко към историята. Семейното планиране води началото си от 20-те години на миналия век, когато Маргарет Зангер, активистка на феминисткото движение, създава в САЩ Лига за контрол на раждаемостта. Тя подема кампания за приемане на закон, целящ да се спре “свръхпроизводството на деца” чрез легализиране на абортите, издаване на разрешения за родителство и насилствена стерилизация на хора, признати за непълноценни. През 1939 г. Зангер представя т.нар.“Негърски проект”за намаляване на черното население в американския юг. Издава списание „Обзор на контрола върху раждаемостта “, което пропагандира свободната любов и отхвърлянето (и от малолетните) на сексуалните предразсъдъци и табута. През 1942 г. Зангер преименува Лигата в по-неутралното Асоциация за семейно планиране. Всъщност тя открито и легално популяризира геноцида и

разврата. Идеите на Зангер стават част от вътрешната и външната политика на САЩ и се използват в работата на световни организации като УНИЦЕФ, СЗО (Световна здравна организация) и ФНООН. През 1974 г. Съветът за национална безопасност на САЩ приема секретен Меморандум за национална безопасност, т.нар. План NSSM-200, който предвижда различни мерки за снижаване на раждаемостта в бедните страни, тъй като природните ресурси в световен мащаб се изчерпват. През 1994 г. в Кайро се провежда Международна конференция по проблемите на народонаселението, където се приема програма за устойчиво развитие (т.е. за спиране на прираста на населението). Факт е, че когато потърсим източниците на проектите за сексуално обучение, стигаме до същите организации, които работят за снижаване на раждаемостта. Факт е също, че въпреки финансовите проблеми в българското образование пари за осъществяването на такива програми винаги се намират. Вероятно това е едно от условията за отпускане на заеми от Международния валутен фонд и Световната банка. Целите на пръв поглед са благородни: 1. Повишаване на здравната (включително сексуалната) култура на учениците.

2. Съхраняване на репродуктивното здраве на момичетата и жените.

3. Намаляване на абортите и злополучните последствия от тях.

4. Ограничаване в разпространението на заболяванията, преносими по полов път, и преди всичко на СПИН... Но навсякъде, където действат такива програми, в страните в преход, включително Русия, данните сочат, че се увеличава броят на заразените със СПИН, нараства процентът на престъпленията на сексуална основа, извършени от непълнолетни, намалява раждаемостта поради нежеланието на младите хора да сключват брак и да отглеждат деца. В България прирастът на населението от 1990 г. насам е отрицателен. За 2000 г. той е -5,1 на хиляда, а за 2002 г. -5,6 на хиляда (данни на Националния статистически институт). И в същото време ФНООН “допринася за националното развитие”, като “оказва съдействие за създаване на функционираща система за снабдаване на населението с контрацептиви”. И другите фактори за демографския срив - емиграцията и застаряването на населението, - разбира се, имат значение, но основният е ниската раждаемост. Една от най-важните последици на семейното планиране и сексуалното образование е постепенното развращаване на децата и младежите чрез прилагане на принципите:“Правете каквото искате, само се пазете” и “Всеки има право на избор.” Да се предостави на младите хора правото на избор изглежда съвсем съвременно, но ако вземем под внимание особеностите на тази възраст, би трябвало сериозно да се замислим дали е редно. За няколко години през този период детето се превръща в младеж и измененията, които настъпват, са наистина драстични, непредвидими и най-важното неконтролируеми. То не само израства физически. Едновременно се извършват и изключително важни психически промени. Когнитивните процеси най-вече паметта и понятийното мислене - се доразвиват. Изграждат се характерът и личността. Самоосъзнаването насочва порасналото дете към вътрешния му свят, към собствените му преживявания. Израстващото дете – вече млад човек - все още не си е изяснило кой е, какво е мястото му в света, какво иска и какво може да направи в живота си. За всички е ясно, че младежите на 14-16 години са в период на интелектуално, емоционално и социално съзряване. Но това е процес, развитие, ставане... И решенията, взети тогава, едва ли са достатъчно зрели и отговорни. Не е

ли по-добре те да се отложат за времето, когато преходът ще е завършил, вместо да се допуснат непоправими грешки в резултат на подражание или емоционална лабилност. За съжаление обаче се препоръчва точно обратното. Често като оправдание на тази пропаганда се изтъква основанието, че щом всичко е разрешено и достъпно, то става безинтересно и помалко примамливо. Но това е спекулация. Така всъщност границата на любопитството се оттласква към отклонения като хомосексулизъм и сексуални перверзии. И подчиняването на властта на изкушението съвсем не носи победа, а поражение и поробване. Постепенното отпадане на задръжките се поощрява от средствата за масова информация (преди всичко телевизията), младежката мода и попкултурата. Припомнете си рекламите и клиповете на скандалния руски дует “Тату”. Призивите да се преодолее “лъжливият” срам водят до загубване на естествения младежки свян и потъпкване на естествените морални бариери. Но бариера означава не само препятствие, а и защита! Впрочем за морал никъде нищо не се споменава. Това би било излишно, дори вредно за успеха на здравните програми. Абортите са нежелани само защото могат да доведат до фатални последици за здравето на момичето, но никой никъде дори не загатва, че те са убийство, т.е. изключително тежък грях, за който се носи отговорност пред Господ. Сексуалното общуване при взети предпазни мерки се рекламира като част от пълноценния живот на човека, но никой не говори за него като за блудство. Дори хомосексуализмът - един от содомските грехове - според новите тълкувания на проблема е само алтернативно общуване и резултат на избор, който сме длъжни да приемем с разбиране. Учениците открито се поощряват към преждевременни полови контакти, като се разпалва любопитството им чрез брошури, плакати и филми, повечето от които са прекалено откровени, като им се обещава да изпитат непознато удоволствие и открито се омаловажават въздържанието и девствеността. В официално проучване, финансирано от ФНООН и Министерството на здравеопазването, под наслов “Сексуалното и репродуктивното здраве - ролята на медиите за утвърждаване на здравословен начин на живот” се излага един доста по-изчистен, “холистичен” (според авторите това означава “с внимание към душевния ас-

пект на проблемите”) подход. Препоръчва се по-фин подбор на методите и участие на повече специалисти като гаранция за споделяне на повече и по-разнообразен личен опит. Както и да се взима под внимание спецификата на възрастта, да не се натрапва информация... Следователно в този доклад вече се отчитат някои грешки в работата и авторите му се разграничават от слабите места в предишните проекти. Но като цяло това са само препоръки за козметични реформи, засягащи по-доброто поднасяне или усвояване на материята. Стремежът е тези програми да станат максимално ефективни. Спор за необходимостта от тях няма. Дискусия за вредата от тях няма. Всъщност няма промяна. Това личи най-ясно в главата „Изводи и препоръки” (с. 49-51) от доклада. Там се казва: “Необходима е цялостна програма за полово възпитание, като съвместните мероприятия на училището с ХЕИ би трябвало да започнат поне към V клас.” Препоръчва се следното: “Да се издадат повече и разнообразни кратки брошури и списания на различни теми. Тъй като визуалната информация се предпочита пред книгите, да се правят повече филми (включително компютърни версии) тип електронни игри и анимации... По отношение на снабдяването с презервативи бихме препоръчали поставянето на автомати на места, където няма да бъдат счупени, и ще има конфиденциалност.” Следват съвети към електронните медии за “разпространение на повече и полезна информация, касаеща сексуалното и репродуктивното здраве...” В действителност няма никаква промяна в разглеждането на този проблем - пътят е набелязан и връщане назад не е възможно. Получава се омагьосан кръг: предизвиква се интерес, а според апологетите на сексуалното образование след това се налага да се отговори на този интерес. Но те допускат една основна грешка (дали е съвсем невинна?): смесват провокираната потребност от информация с необходимостта от нейното пряко задоволяване. Всеки здравомислещ човек (не е необходимо да е специалист психолог или педагог) знае, че не всичко, което буди интерес и любопитство, е полезно за усвояване или познаване. На децата не се разрешават много неща, за да бъде съхранено тяхното физическо здраве, от други трябва да се предпазват, за да не се наруши емоционалното им равновесие, трети им се спестяват, защото още не могат да ги разберат... Давате ли им да ядат всичко, ко-

ето пожелаят, или да играят с всичко, което си харесат? Но това се отнася не само за по-ранната възраст, а и за човека изобщо, защото не всичко, което е желано и дори възможно, е полезно. Свободата да избираш предполага възможност да преценяваш резултатите от избора си. Тъй като работя в училище, виждам реалните последствия от тази привидно благородна дейност - децата да се обучат на сексуални знания. Вредата е по-голяма от предполагаемите ползи. Дори някои ученици да имат интерес към такива знания, на други изобщо не би им хрумнало да се задълбочават в подробностите от лекциите и учебните помагала. Как да отделим едните от другите, когато се препоръчва това обучение да започне още в V клас, т.е. при 10 – 11-годишни деца? Ние, възрастните, трябва да се запознаем с фактите, свързани със семейното планиране, за да видим на какви атаки са подложени нашите деца и да бъдем потърпеливи, по-разбиращи към техните лутания и грешки. И в крайна сметка за да им помогнем. Какви са алтернативите? Явно без такъв вид образование на сегашния етап не може да, но е необходимо от него да бъдат извадени всички елементи, които излишно привличат вниманието и развращават. Да се постави ударение върху отговорността и последиците от избора, върху моралната и духовната преценка най-вече на собственото поведение и върху подготовката на младите хора за бъдещата им роля на съпрузи и родители. Ако тръгнем от резултатите на сексуалното образование, става до болка ясно, че истинският “план” е свързан главно с две цели: снижаване на раждаемостта и развращаване на младежите. И е трудно да се каже кое е по-страшно - духовното или физическото унищожаване на един народ.

Но нека се върнем за малко към историята. Семейното планиране води началото си от 20-те години на миналия век, когато Маргарет Зангер, активистка на феминисткото движение, създава в САЩ Лига за контрол на раждаемостта. Тя подема кампания за приемане на закон, целящ да се спре “свръхпроизводството на деца” чрез легализиране на абортите, издаване на разрешения за родителство и насилствена стерилизация на хора, признати за непълноценни. През 1939 г. Зангер представя т.нар.“Негърски проект”за намаляване на черното население в американския юг. Издава списание „Обзор на контрола върху раждаемостта “, което пропагандира свободната любов и отхвърлянето (и от малолетните) на сексуалните предразсъдъци и табута. През 1942 г. Зангер преименува Лигата в по-неутралното Асоциация за семейно планиране. Всъщност тя открито и легално популяризира геноцида и

разврата. Идеите на Зангер стават част от вътрешната и външната политика на САЩ и се използват в работата на световни организации като УНИЦЕФ, СЗО (Световна здравна организация) и ФНООН. През 1974 г. Съветът за национална безопасност на САЩ приема секретен Меморандум за национална безопасност, т.нар. План NSSM-200, който предвижда различни мерки за снижаване на раждаемостта в бедните страни, тъй като природните ресурси в световен мащаб се изчерпват. През 1994 г. в Кайро се провежда Международна конференция по проблемите на народонаселението, където се приема програма за устойчиво развитие (т.е. за спиране на прираста на населението). Факт е, че когато потърсим източниците на проектите за сексуално обучение, стигаме до същите организации, които работят за снижаване на раждаемостта. Факт е също, че въпреки финансовите проблеми в българското образование пари за осъществяването на такива програми винаги се намират. Вероятно това е едно от условията за отпускане на заеми от Международния валутен фонд и Световната банка. Целите на пръв поглед са благородни: 1. Повишаване на здравната (включително сексуалната) култура на учениците.

2. Съхраняване на репродуктивното здраве на момичетата и жените.

3. Намаляване на абортите и злополучните последствия от тях.

4. Ограничаване в разпространението на заболяванията, преносими по полов път, и преди всичко на СПИН... Но навсякъде, където действат такива програми, в страните в преход, включително Русия, данните сочат, че се увеличава броят на заразените със СПИН, нараства процентът на престъпленията на сексуална основа, извършени от непълнолетни, намалява раждаемостта поради нежеланието на младите хора да сключват брак и да отглеждат деца. В България прирастът на населението от 1990 г. насам е отрицателен. За 2000 г. той е -5,1 на хиляда, а за 2002 г. -5,6 на хиляда (данни на Националния статистически институт). И в същото време ФНООН “допринася за националното развитие”, като “оказва съдействие за създаване на функционираща система за снабдаване на населението с контрацептиви”. И другите фактори за демографския срив - емиграцията и застаряването на населението, - разбира се, имат значение, но основният е ниската раждаемост. Една от най-важните последици на семейното планиране и сексуалното образование е постепенното развращаване на децата и младежите чрез прилагане на принципите:“Правете каквото искате, само се пазете” и “Всеки има право на избор.” Да се предостави на младите хора правото на избор изглежда съвсем съвременно, но ако вземем под внимание особеностите на тази възраст, би трябвало сериозно да се замислим дали е редно. За няколко години през този период детето се превръща в младеж и измененията, които настъпват, са наистина драстични, непредвидими и най-важното неконтролируеми. То не само израства физически. Едновременно се извършват и изключително важни психически промени. Когнитивните процеси най-вече паметта и понятийното мислене - се доразвиват. Изграждат се характерът и личността. Самоосъзнаването насочва порасналото дете към вътрешния му свят, към собствените му преживявания. Израстващото дете – вече млад човек - все още не си е изяснило кой е, какво е мястото му в света, какво иска и какво може да направи в живота си. За всички е ясно, че младежите на 14-16 години са в период на интелектуално, емоционално и социално съзряване. Но това е процес, развитие, ставане... И решенията, взети тогава, едва ли са достатъчно зрели и отговорни. Не е

ли по-добре те да се отложат за времето, когато преходът ще е завършил, вместо да се допуснат непоправими грешки в резултат на подражание или емоционална лабилност. За съжаление обаче се препоръчва точно обратното. Често като оправдание на тази пропаганда се изтъква основанието, че щом всичко е разрешено и достъпно, то става безинтересно и помалко примамливо. Но това е спекулация. Така всъщност границата на любопитството се оттласква към отклонения като хомосексулизъм и сексуални перверзии. И подчиняването на властта на изкушението съвсем не носи победа, а поражение и поробване. Постепенното отпадане на задръжките се поощрява от средствата за масова информация (преди всичко телевизията), младежката мода и попкултурата. Припомнете си рекламите и клиповете на скандалния руски дует “Тату”. Призивите да се преодолее “лъжливият” срам водят до загубване на естествения младежки свян и потъпкване на естествените морални бариери. Но бариера означава не само препятствие, а и защита! Впрочем за морал никъде нищо не се споменава. Това би било излишно, дори вредно за успеха на здравните програми. Абортите са нежелани само защото могат да доведат до фатални последици за здравето на момичето, но никой никъде дори не загатва, че те са убийство, т.е. изключително тежък грях, за който се носи отговорност пред Господ. Сексуалното общуване при взети предпазни мерки се рекламира като част от пълноценния живот на човека, но никой не говори за него като за блудство. Дори хомосексуализмът - един от содомските грехове - според новите тълкувания на проблема е само алтернативно общуване и резултат на избор, който сме длъжни да приемем с разбиране. Учениците открито се поощряват към преждевременни полови контакти, като се разпалва любопитството им чрез брошури, плакати и филми, повечето от които са прекалено откровени, като им се обещава да изпитат непознато удоволствие и открито се омаловажават въздържанието и девствеността. В официално проучване, финансирано от ФНООН и Министерството на здравеопазването, под наслов “Сексуалното и репродуктивното здраве - ролята на медиите за утвърждаване на здравословен начин на живот” се излага един доста по-изчистен, “холистичен” (според авторите това означава “с внимание към душевния ас-

пект на проблемите”) подход. Препоръчва се по-фин подбор на методите и участие на повече специалисти като гаранция за споделяне на повече и по-разнообразен личен опит. Както и да се взима под внимание спецификата на възрастта, да не се натрапва информация... Следователно в този доклад вече се отчитат някои грешки в работата и авторите му се разграничават от слабите места в предишните проекти. Но като цяло това са само препоръки за козметични реформи, засягащи по-доброто поднасяне или усвояване на материята. Стремежът е тези програми да станат максимално ефективни. Спор за необходимостта от тях няма. Дискусия за вредата от тях няма. Всъщност няма промяна. Това личи най-ясно в главата „Изводи и препоръки” (с. 49-51) от доклада. Там се казва: “Необходима е цялостна програма за полово възпитание, като съвместните мероприятия на училището с ХЕИ би трябвало да започнат поне към V клас.” Препоръчва се следното: “Да се издадат повече и разнообразни кратки брошури и списания на различни теми. Тъй като визуалната информация се предпочита пред книгите, да се правят повече филми (включително компютърни версии) тип електронни игри и анимации... По отношение на снабдяването с презервативи бихме препоръчали поставянето на автомати на места, където няма да бъдат счупени, и ще има конфиденциалност.” Следват съвети към електронните медии за “разпространение на повече и полезна информация, касаеща сексуалното и репродуктивното здраве...” В действителност няма никаква промяна в разглеждането на този проблем - пътят е набелязан и връщане назад не е възможно. Получава се омагьосан кръг: предизвиква се интерес, а според апологетите на сексуалното образование след това се налага да се отговори на този интерес. Но те допускат една основна грешка (дали е съвсем невинна?): смесват провокираната потребност от информация с необходимостта от нейното пряко задоволяване. Всеки здравомислещ човек (не е необходимо да е специалист психолог или педагог) знае, че не всичко, което буди интерес и любопитство, е полезно за усвояване или познаване. На децата не се разрешават много неща, за да бъде съхранено тяхното физическо здраве, от други трябва да се предпазват, за да не се наруши емоционалното им равновесие, трети им се спестяват, защото още не могат да ги разберат... Давате ли им да ядат всичко, ко-

ето пожелаят, или да играят с всичко, което си харесат? Но това се отнася не само за по-ранната възраст, а и за човека изобщо, защото не всичко, което е желано и дори възможно, е полезно. Свободата да избираш предполага възможност да преценяваш резултатите от избора си. Тъй като работя в училище, виждам реалните последствия от тази привидно благородна дейност - децата да се обучат на сексуални знания. Вредата е по-голяма от предполагаемите ползи. Дори някои ученици да имат интерес към такива знания, на други изобщо не би им хрумнало да се задълбочават в подробностите от лекциите и учебните помагала. Как да отделим едните от другите, когато се препоръчва това обучение да започне още в V клас, т.е. при 10 – 11-годишни деца? Ние, възрастните, трябва да се запознаем с фактите, свързани със семейното планиране, за да видим на какви атаки са подложени нашите деца и да бъдем потърпеливи, по-разбиращи към техните лутания и грешки. И в крайна сметка за да им помогнем. Какви са алтернативите? Явно без такъв вид образование на сегашния етап не може да, но е необходимо от него да бъдат извадени всички елементи, които излишно привличат вниманието и развращават. Да се постави ударение върху отговорността и последиците от избора, върху моралната и духовната преценка най-вече на собственото поведение и върху подготовката на младите хора за бъдещата им роля на съпрузи и родители. Ако тръгнем от резултатите на сексуалното образование, става до болка ясно, че истинският “план” е свързан главно с две цели: снижаване на раждаемостта и развращаване на младежите. И е трудно да се каже кое е по-страшно - духовното или физическото унищожаване на един народ.

огато започнем да анализираме явленията, които ни заобикалят, се удивляваме колко често те наподобяват многолистна баница. Горният слой е очевиден, но по правило не е най-важният. Главното обикновено се спотайва долу, в основата, до която не достигаш изведнъж. Ярък пример за това е идеологията за намаляване на раждаемостта, наречена лукаво „семейно планиране”. Първият слой, разбира се, е свързан с печалбата - фармакологичните компании се стремят да разпространяват контрацептивната си продукция все повече. Абортите също носят приходи, а и от училищните програми за сексуално ограмотяване се печели добре. Вторият пласт, който трудно се отделя от първия, е нравствен (с представката без). От „половото възпитание” на децата са особено заинтересувани хората с бизнес в порнографията. То им позволява да подготвят кадри - потребители и производители на техните стоки и услуги. Освен това чрез разклащането на нравствените норми се насажда нова идеология, при която основната цел на човека е да изпитва удоволствие. Ето още един слой - идеологическия. С него е свързан четвъртият, геополитическият: намаляването на раждаемостта отслабва държавата и в крайна сметка води до нейното унищожаване. А най-долу е скритият слой - окултният, за който мнозина дори не се досещат. Но може ли същността да се нарече „слой”? Вероятно би било поточно окултизмът да се сравни с маята, без която нямаше да има нито един слой. Тестото нямаше да се надигне. Окултната същност на „семейното планиране” първоначално се усеща само смътно. Но каквото и да вземеш: рекламна брошура, програма за деца или пособие за родители, от всичко лъха на сяра. Неведнъж сме наблюдавали реакцията на хора, които за първи път виждат материали, издадени от Руската асоциация за планиране на семейството (РАПС) и от други подобни организации. Те се вцепеняват, по лицата им се изписва някаква непреодолима мъка, а мнозина казват: „От това направо не ми се иска да живея.” Крещящото неприличие не предизвиква подобни чувства, а по-скоро шок, възмущение, защитен смях. Дори любопитство! Важното е, че тогава нрав-

ствената координатна система не се разрушава. В най-лошия случай може да се промени мястото на самия човек в тази система, но все пак той знае къде е горе, къде долу, кое е порок, кое добродетел. При литературата за семейното планиране картината е принципно различна. Това е живот в преобърната координатна система, където посоките горе и долу незабележимо сменят местата си. Където развратът вече не е разврат, а „алтернативно семейно съжителство”, където убийството на неродените деца е нравствено (за да „не умножаваме нищетата”), но е безнравствено да порицаваш содомитите. Където не е срамно да разпалваш чувственост у децата, но е много срамно да бъдеш свенлив. Светът с такава координатна система е антагонистичен на традиционния, преди всичко на християнския свят. Това е реалността на преизподнята, където има скръб и скърцане със зъби.

Дори съвсем кратко връщане назад в историята разкрива интересни връзки. Маргарет Зангер, която основава Лигата за контрол на раждаемостта и след разгрома на фашизма я преименува Международна федерация за семейно планиране, е членувала в Ордена на розенкройцерите - тайна масонска организация. Розенкройцерската символика (роза, лампада и т.н.) украсява нейното списание „Обзор на контрола върху раждаемостта” (“Birth Control Review”). А розенкройцерите в голяма степен са свързани със средновековния Орден на тамплиерите, който възниква в началото на XII в., в началото на XIV в. е разгромен, а в края на XVII в. се възражда в Шотландия. Един от най-известните представители на Ордена на източните тамплиери е Алистър Кроули - идеологът на съвременния сатанизъм. В книгата на френския академик Робер Амбелен „Драмите и тайните на историята”1 се описва ритуалът на

второто, по-високо и затова по-тайно посвещение в Ордена на тамплиерите, който напомня много един от основните ритуали на сатанинския шабаш. Посвещаваният трябва да целуне три пъти „старшия по звание” - по устата, пъпа и отзад. В същата книга (и не само в нея) се разказва за ритуалния хомосексуализъм на тамплиерите. В Библията пише: „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили гнусота; да бъдат умъртвени; кръвта им да бъде върху тях” (Лев. 20:13). А защитниците на „семейното планиране” превръщат с лека ръка този содомски грях в една от „общочовешките ценности”. Всъщност във всички просветителски програми за сексуалните отношения, издадени от „планировчиците”, еднополовата любов се представя като вариант на нормата. Орденът на източните тамплиери е бил тясно свързан с немските окултни групи, въздействали върху Хитлер. А хитлеристите са имали много близки контакти с организацията на Маргарет Зангер. Например априлският брой

на „Обзор на контрола върху раждаемостта” от 1933 г. е посветен изцяло на проблема за стерилизацията. И между авторите е проф. Ернст Рудин, един от най-близките сътрудници на демонизирания фюрер. Заглавието на неговата статия е достатъчно красноречиво: “Евгеничната стерилизация е насъщна необходимост.”2 По-късно Рудин се прославя и с ръководените от него масови убийства на психичноболни.

В споменатия брой на списанието американският евгенист Пол Попеноу, който си сътрудничи със Зангеровата Лига за контрол на раждаемостта, призовава да се стерилизират 10 милиона от съотечествениците му и предлага примера на немците, чиято „политика е съобразена с водещите евгенични идеи на всички цивилизовани страни”. Тези “водещи идеи” не блестят с оригиналност, а се свеждат до геноцид над “недостойните” и създаване на раса от “господари”, “нова раса”. Розенкройцерите също са бленували за “нов вид човек”, за “ново изковаване на човека”. Ето как Зангер изразява това: “При 47,3% от изследваните мъже интелектът е на нивото на дванадесетгодишно дете. С други думи, те са слабоумни.” И като прилага тези изводи за всички жители на Америка, авторката пише: “При 45 милиона души, т.е. приблизително половината от населението, интелектът никога няма да се развие до нормално състояние... А това, че ние не можем да изолираме слабоумните, които продължават да се размножават, само доказва нашето безразсъдство и нелепата ни сантименталност.”3

В книга с многозначителното заглавие “Повратна точка на цивилизацията” Зангер описва какъв ще бъде светът, след като от обществото бъдат премахнати всички “непълноценни”. Хората, останали на свобода, “ще създадат истински земен рай” чрез освобождаването на тяхната сексуална енергия. Сексуалната свобода и научният подход ще позволят да се създаде “расата на гениите”. Светът ще се избави от фалшиви ценности като “примитивните утопични мечти за всеобщо братство”, ще загърби “развращаващата сантименталност и религиозност”. Новият свят “ще бъде построен върху твърдата почва на научните факти”. Чрез секса “човечеството ще достигне велико духовно просветление, което ще преобрази света и ще покаже единствения път към земния рай”. В този прекрасен свят просветените ще разберат, че единственият източник на щастието е у самите тях - сексуалната им енергия. И ще намерят смелост да заявят гордо, че са скъсали напълно с тези, които могат да нарекат “биологически и расови грешки”. Човекът, който се опитва да защити нероденото дете на “биологи-

огато започнем да анализираме явленията, които ни заобикалят, се удивляваме колко често те наподобяват многолистна баница. Горният слой е очевиден, но по правило не е най-важният. Главното обикновено се спотайва долу, в основата, до която не достигаш изведнъж. Ярък пример за това е идеологията за намаляване на раждаемостта, наречена лукаво „семейно планиране”. Първият слой, разбира се, е свързан с печалбата - фармакологичните компании се стремят да разпространяват контрацептивната си продукция все повече. Абортите също носят приходи, а и от училищните програми за сексуално ограмотяване се печели добре. Вторият пласт, който трудно се отделя от първия, е нравствен (с представката без). От „половото възпитание” на децата са особено заинтересувани хората с бизнес в порнографията. То им позволява да подготвят кадри - потребители и производители на техните стоки и услуги. Освен това чрез разклащането на нравствените норми се насажда нова идеология, при която основната цел на човека е да изпитва удоволствие. Ето още един слой - идеологическия. С него е свързан четвъртият, геополитическият: намаляването на раждаемостта отслабва държавата и в крайна сметка води до нейното унищожаване. А най-долу е скритият слой - окултният, за който мнозина дори не се досещат. Но може ли същността да се нарече „слой”? Вероятно би било поточно окултизмът да се сравни с маята, без която нямаше да има нито един слой. Тестото нямаше да се надигне. Окултната същност на „семейното планиране” първоначално се усеща само смътно. Но каквото и да вземеш: рекламна брошура, програма за деца или пособие за родители, от всичко лъха на сяра. Неведнъж сме наблюдавали реакцията на хора, които за първи път виждат материали, издадени от Руската асоциация за планиране на семейството (РАПС) и от други подобни организации. Те се вцепеняват, по лицата им се изписва някаква непреодолима мъка, а мнозина казват: „От това направо не ми се иска да живея.” Крещящото неприличие не предизвиква подобни чувства, а по-скоро шок, възмущение, защитен смях. Дори любопитство! Важното е, че тогава нрав-

ствената координатна система не се разрушава. В най-лошия случай може да се промени мястото на самия човек в тази система, но все пак той знае къде е горе, къде долу, кое е порок, кое добродетел. При литературата за семейното планиране картината е принципно различна. Това е живот в преобърната координатна система, където посоките горе и долу незабележимо сменят местата си. Където развратът вече не е разврат, а „алтернативно семейно съжителство”, където убийството на неродените деца е нравствено (за да „не умножаваме нищетата”), но е безнравствено да порицаваш содомитите. Където не е срамно да разпалваш чувственост у децата, но е много срамно да бъдеш свенлив. Светът с такава координатна система е антагонистичен на традиционния, преди всичко на християнския свят. Това е реалността на преизподнята, където има скръб и скърцане със зъби.

Дори съвсем кратко връщане назад в историята разкрива интересни връзки. Маргарет Зангер, която основава Лигата за контрол на раждаемостта и след разгрома на фашизма я преименува Международна федерация за семейно планиране, е членувала в Ордена на розенкройцерите - тайна масонска организация. Розенкройцерската символика (роза, лампада и т.н.) украсява нейното списание „Обзор на контрола върху раждаемостта” (“Birth Control Review”). А розенкройцерите в голяма степен са свързани със средновековния Орден на тамплиерите, който възниква в началото на XII в., в началото на XIV в. е разгромен, а в края на XVII в. се възражда в Шотландия. Един от най-известните представители на Ордена на източните тамплиери е Алистър Кроули - идеологът на съвременния сатанизъм. В книгата на френския академик Робер Амбелен „Драмите и тайните на историята”1 се описва ритуалът на

второто, по-високо и затова по-тайно посвещение в Ордена на тамплиерите, който напомня много един от основните ритуали на сатанинския шабаш. Посвещаваният трябва да целуне три пъти „старшия по звание” - по устата, пъпа и отзад. В същата книга (и не само в нея) се разказва за ритуалния хомосексуализъм на тамплиерите. В Библията пише: „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили гнусота; да бъдат умъртвени; кръвта им да бъде върху тях” (Лев. 20:13). А защитниците на „семейното планиране” превръщат с лека ръка този содомски грях в една от „общочовешките ценности”. Всъщност във всички просветителски програми за сексуалните отношения, издадени от „планировчиците”, еднополовата любов се представя като вариант на нормата. Орденът на източните тамплиери е бил тясно свързан с немските окултни групи, въздействали върху Хитлер. А хитлеристите са имали много близки контакти с организацията на Маргарет Зангер. Например априлският брой

на „Обзор на контрола върху раждаемостта” от 1933 г. е посветен изцяло на проблема за стерилизацията. И между авторите е проф. Ернст Рудин, един от най-близките сътрудници на демонизирания фюрер. Заглавието на неговата статия е достатъчно красноречиво: “Евгеничната стерилизация е насъщна необходимост.”2 По-късно Рудин се прославя и с ръководените от него масови убийства на психичноболни.

В споменатия брой на списанието американският евгенист Пол Попеноу, който си сътрудничи със Зангеровата Лига за контрол на раждаемостта, призовава да се стерилизират 10 милиона от съотечествениците му и предлага примера на немците, чиято „политика е съобразена с водещите евгенични идеи на всички цивилизовани страни”. Тези “водещи идеи” не блестят с оригиналност, а се свеждат до геноцид над “недостойните” и създаване на раса от “господари”, “нова раса”. Розенкройцерите също са бленували за “нов вид човек”, за “ново изковаване на човека”. Ето как Зангер изразява това: “При 47,3% от изследваните мъже интелектът е на нивото на дванадесетгодишно дете. С други думи, те са слабоумни.” И като прилага тези изводи за всички жители на Америка, авторката пише: “При 45 милиона души, т.е. приблизително половината от населението, интелектът никога няма да се развие до нормално състояние... А това, че ние не можем да изолираме слабоумните, които продължават да се размножават, само доказва нашето безразсъдство и нелепата ни сантименталност.”3

В книга с многозначителното заглавие “Повратна точка на цивилизацията” Зангер описва какъв ще бъде светът, след като от обществото бъдат премахнати всички “непълноценни”. Хората, останали на свобода, “ще създадат истински земен рай” чрез освобождаването на тяхната сексуална енергия. Сексуалната свобода и научният подход ще позволят да се създаде “расата на гениите”. Светът ще се избави от фалшиви ценности като “примитивните утопични мечти за всеобщо братство”, ще загърби “развращаващата сантименталност и религиозност”. Новият свят “ще бъде построен върху твърдата почва на научните факти”. Чрез секса “човечеството ще достигне велико духовно просветление, което ще преобрази света и ще покаже единствения път към земния рай”. В този прекрасен свят просветените ще разберат, че единственият източник на щастието е у самите тях - сексуалната им енергия. И ще намерят смелост да заявят гордо, че са скъсали напълно с тези, които могат да нарекат “биологически и расови грешки”. Човекът, който се опитва да защити нероденото дете на “биологи-

чески непълноценна” жена, ще бъде заклеймен като лигльо. А тези, които останат, “правилните” хора, ще трябва да осъзнаят сексуалната си сила и да я използват често. Тогава човечеството “ще се облагороди и ще стане безсмъртно”, “ще открие тайната на вечния живот”. “Старият традиционен морал с неговите представи за порок и болест, с осъждането на безразборните полови отношения и проституцията, постепенно отмира... тъй като е прекалено безотговорен и опасен както за отделната личност, така и за социалното благополучие като цяло. Преходът от старото към новото, както всяка фундаментална промяна е свързан с много опасности. Но това няма да спре революцията.“4 Цитираният текст буквално е пронизан от окултизъм. Обещанията за необичайна сила, могъщество, вечен живот, придобити не чрез вяра в Бога, а като резултат на “освобождаване на сексуална енергия” (т.е. разврат), са много характерни за окултните практики. Така са разсъждавали в древността катарите и манихеите, по същия начин мислят съвременните сатанисти. Струва си да се спрем по-подробно и на “расата на гениите”, “господарите”. Повечето хора свързват подобни словосъчетания с хитлеристката идеология, т.е. възприемат ги като чисто политически понятия. Но това е само горният слой, под който се крият пластовете на окултизма. “Скрижалите от планината Синай вече не действат... Идва нова епоха на магическо тълкуване на света... Истината не съществува - нито в морален, нито в научен смисъл...” провъзгласява Хитлер. “Няма нито Бог, нито Господар” - приглася му Маргарет Зангер, която нарича борбата за контрацепция своя религия. А ето какво пише за “новите господари” основателят на съвременния Орден на източните тамплиери сатанистът Кроули: “Няма друг бог освен човека. Той има право да живее според своите закони... Има право да умре както иска, да убие тези, които ограничават подобни негови права...” Разговорите за свръхчовека са били доста попу-

лярни и сред кръговете на Рьорих, на Елена Блаватска, както и сред идеологически свързаните с розенкройцерите чрез създателя на антропософията Рудолф Щайнер. Те говорят за някаква „шеста раса”, за „богочовеци”, които притежават паранормални способности и са по-съвършени от всички останали - „лишените от разум”, „изродите”, „човекообразните”. На пръв поглед интервюто с нашия съвременник Александър Болонкин, наречен във в. “Комсомолска правда” от 17 август 1998 г. “известен изследовател от Националната агенция на САЩ”, няма нищо общо нито със сатанизма, нито с М. Зангер. Болонкин прогнозира, че хората в близките 20 години имат всички шансове да придобият безсмъртие. Но не чрез регенерация на клетките, а посредством постепенното превръщане на човека в робот - присаждане на полупроводникови чипове в неговото тяло и замяна на мозъка му с компютър. Авторът нарича тази нова раса Е-същества: „Те ще се окажат много по-съвършени от хората... Ще могат за миг да придобиват знания, за които иначе са нужни десетилетия. Е-съществата са вечни, необходимо е само да се заменят износените им детайли... Хората скоро ще се окажат нисша раса в сравнение с тях...” На въпроса на журналиста дали Е-съществата ще изпитват уважение към своите “биологични прародители” ученият отговаря: “Готови ли сме да уважаваме най-близките си роднини - човекоподобните маймуни? Такъв е законът на еволюцията - по-нисшето умствено ниво неизбежно става слуга на по-висшето... Е-съществата... ще ни използват, ако преценят, че сме им полезни, или ще ни унищожат. Човечеството ще завърши дните си в резервати и зоологически градини... То приключва мисията си, като изпълнява ролята на биологично стъпало по пътя към създаването на Висшия разум.” „Научността” на подобни изявления не бива да мами никого. Замяната на Бога с науката, поклонението на Висшия разум, твърдението, че е невъзможно да се спре прогресът - всичко това е типично за сатанинските секти, чиито корени са в древния Египет с неговия култ към магическото знание, в гностицизма и т.н. Но ако Болонкин е частно лице, макар да работи в учреждение с доста впечатляващо название, за Жак Атали това не може да се каже. Като

президент на Европейската банка за реконструкция и развитие, в труда си „На прага на новото хилядолетие” той описва доста откровено какво ни очаква в бъдещето, наречено „нов световен ред”. Благодарение на генното инженерство човек ще може „да продава и купува свои двойници, „копия” на любими хора... ще започне да създава сам себе си така, както произвежда стоки”, ще търси необходимите за това материали „в специални складове с живи органи, ще използва други хора, както и всякакви предмети, „ще пътува” из чужди организми и мозъци...”5 Изразът „ще пътува” из чужди организми” не бива да се разбира метафорично. Както казва известният мистик на ХХ в. Гурджиев: „Най-страшното в магията е, че в нея няма нищо магическо...” Човекоядството днес се възражда и „семейното планиране” играе в този процес далеч не последна роля. Вече се изготвят препарати от неродени деца, като страшната истина

се прикрива лицемерно с наукоподобния термин „фетална терапия”. Това зверство не би могло да съществува, ако не се провеждаше политиката на „семейно планиране”, която защитава легализация на абортите в по-късна бременност (имено такива зародиши са нужни за дяволския бизнес). Доставчиците на фетални препарати прелъстяват богатите си клиенти с мефистофелското обещание за вечна младост и свръхестествена сила. Хора, които са се измъкнали от сатанинските секти, свидетелстват, че там се правят ритуални аборти от професионални гинеколози. Вещицата не може да достигне определена степен на посвещение, докато не се умие с кръвта на собственото си дете. И това не е просто начин за издигане в сатанинската йерархия, а и средство за придобиване на нова магическа сила. В сатанинските секти се практикува и ритуално човекоядство: специално подбрани момичета, цинично наричани

„животни за разплод”, износват до определен период бебета, на които е съдено да се превърнат в блюдо на ритуално пиршество. Но не всички прояви на сатанизма са така ярки, те може да са много по-незабележими и делнични. Найважното е да се спази принципът да се преобърнат християнските норми и заповеди. Сатана е лишен от творческо начало, не е способен да измисли нещо ново и копира Божествените постановления с точност, но ги преобръща: проповедта на любовта се заменя с проповед на омразата, поощрява се не добродетелта, а порокът, вместо стремежът към вечно блаженство на душата се разпалва жаждата за телесни наслади тук и сега. Сатанизацията на обществото може да бъде разделена условно на три етапа. Отначало тайните знания са достъпни само на избран кръг от участниците в черните меси. След това тайното прониква в света, но истинският смисъл на тези тайнства не се изяснява. Те стават съпричастни на злото неволно, без да знаят. А после, когато стане масовото навлизане в орбитата на злото, то ще се представи пред хората без украса и маска. Сега сме в края на втория етап. Все още малцина са готови да приемат откровено сатанински секти като Църквата на евтаназията, която съществува в Америка и пропагандира евтаназията (умъртвяване на хората с тяхно съгласие), човекоядството, половите извращения и абортите като еталони на поведение, нови добродетели. Малко хора искат да участват в шабашите на вещиците, да пият човешка кръв, да ядат невръстни деца. Но идеологията на сатанизма вече доста е покварила съвременното общество. И немалка роля за това е изиграло “семейното планиране”. Сигурно не всички знаят, че сатанистите също имат “заповеди” - не 10, а 13. И не си даваме сметка, че повечето от тях са усвоени от съвременните хора и се възприемат като нещо аксиоматично, разбиращо се от само себе си. Да вземем призива да се откажем от забраните: спомнете си колко пъти и по какви поводи сте чували, че забраните са зло, белег на тоталитаризъм, че да забраняваш, е безсмислено, че забраненият плод е сладък, затова е по-добре да няма забрани! Отрицанието на забраните е един от основните постулати

на “семейното планиране”. Ето какво казва М. Зангер в своята “Повратна точка на цивилизацията”: “Според съвременната наука гениалността не е мистичен дар от боговете... нито резултат от някаква патология... По-скоро тя възниква, когато се премахнат физиологичните и психологичните забрани и ограничения и се създаде възможност да се освободят първобитните вътрешни (сексуални) енергии и да се изрази божествената пълнота...”; “Пуританските и академичните забрани за секс в образованието и религията са пагубни за благосъстоянието на човечеството...”; “В междуполовите отношения няма място за каквито и да е религиозни норми, закони или морален кодекс. Всеки е длъжен да си изработи собствени закони, които да действат само на определен етап от живота му...”6 Гаранцията за физическо и духовно здраве - учи Маргарет Зангер - е в премахването на глагола “не трябва” при половото възпитание на децата. С юношите не трябва да се говори за целомъдрие, сексуалното възпитание не бива да бъде “негативно” и “безцветно”. През последните години често чуваме, че е важно да не потискаш нищо у себе си (много е вредно), да бъдеш естествен, да отхвърлиш лъжливия срам (всичко естествено не е срамно), да станеш напълно независим! И “планировчиците” в един глас изискват премахване на лъжливата срамежливост и отстраняване на бариерите на страха. Само заглавията на брошурите говорят достатъчно: „Сексуалност”, “Любов без риск”, „Твоят приятел презервативът”... Като “премахват всички страхове”, романтиците на

безопасния секс подтикват децата и юношите “да се наслаждават на собствената си сексуалност”, да познаят “истинските ценности”, които не са непременно традиционните. Защото „чрез секса човек преодолява самотата си, учи се да общува.” „Разкрепостената личност” може да се наслади напълно на общуването не само с противоположния пол, а и със своя. Или със себе си. Това е удивително - премахва напрежението, психоемоционалния стрес! (Имено така идеолозите на „семейното планиране” аргументират необходимостта от пропаганда на онанизма между учениците.) Интересни цитати откриваме в книгата на дякон Андрей Кураев „Сатанизъм за интелигенцията”.7 Оказва се, че в тайните учения на древния Египет, в много отношения основа на антихристиянските култове, ръкоблудството (не на човек, а на божество) се изтъква като средство за сътворяване на света. Именно така са създадени боговете близнаци Шу и Тефнут. Не е трудно да стигнеш до следната логична последователност: ако ръкоблудството е акт, свързан с божественото сътворение на света, за да се уподобиш на боговете - заветната мечта на всички окултисти - трябва да се пристрастиш към онанизма. Напълно ясна е връзката между призивите към пълна разюзданост и сатанинските „заповеди”8. Четвъртата заповед гласи: „Не потискай нито стремежите, нито желанията си”. А дванайсета учи: „Помни, че грях не съществува. Има само желание и страх. Единствено те са мярката за постъпките ти.”

чески непълноценна” жена, ще бъде заклеймен като лигльо. А тези, които останат, “правилните” хора, ще трябва да осъзнаят сексуалната си сила и да я използват често. Тогава човечеството “ще се облагороди и ще стане безсмъртно”, “ще открие тайната на вечния живот”. “Старият традиционен морал с неговите представи за порок и болест, с осъждането на безразборните полови отношения и проституцията, постепенно отмира... тъй като е прекалено безотговорен и опасен както за отделната личност, така и за социалното благополучие като цяло. Преходът от старото към новото, както всяка фундаментална промяна е свързан с много опасности. Но това няма да спре революцията.“4 Цитираният текст буквално е пронизан от окултизъм. Обещанията за необичайна сила, могъщество, вечен живот, придобити не чрез вяра в Бога, а като резултат на “освобождаване на сексуална енергия” (т.е. разврат), са много характерни за окултните практики. Така са разсъждавали в древността катарите и манихеите, по същия начин мислят съвременните сатанисти. Струва си да се спрем по-подробно и на “расата на гениите”, “господарите”. Повечето хора свързват подобни словосъчетания с хитлеристката идеология, т.е. възприемат ги като чисто политически понятия. Но това е само горният слой, под който се крият пластовете на окултизма. “Скрижалите от планината Синай вече не действат... Идва нова епоха на магическо тълкуване на света... Истината не съществува - нито в морален, нито в научен смисъл...” провъзгласява Хитлер. “Няма нито Бог, нито Господар” - приглася му Маргарет Зангер, която нарича борбата за контрацепция своя религия. А ето какво пише за “новите господари” основателят на съвременния Орден на източните тамплиери сатанистът Кроули: “Няма друг бог освен човека. Той има право да живее според своите закони... Има право да умре както иска, да убие тези, които ограничават подобни негови права...” Разговорите за свръхчовека са били доста попу-

лярни и сред кръговете на Рьорих, на Елена Блаватска, както и сред идеологически свързаните с розенкройцерите чрез създателя на антропософията Рудолф Щайнер. Те говорят за някаква „шеста раса”, за „богочовеци”, които притежават паранормални способности и са по-съвършени от всички останали - „лишените от разум”, „изродите”, „човекообразните”. На пръв поглед интервюто с нашия съвременник Александър Болонкин, наречен във в. “Комсомолска правда” от 17 август 1998 г. “известен изследовател от Националната агенция на САЩ”, няма нищо общо нито със сатанизма, нито с М. Зангер. Болонкин прогнозира, че хората в близките 20 години имат всички шансове да придобият безсмъртие. Но не чрез регенерация на клетките, а посредством постепенното превръщане на човека в робот - присаждане на полупроводникови чипове в неговото тяло и замяна на мозъка му с компютър. Авторът нарича тази нова раса Е-същества: „Те ще се окажат много по-съвършени от хората... Ще могат за миг да придобиват знания, за които иначе са нужни десетилетия. Е-съществата са вечни, необходимо е само да се заменят износените им детайли... Хората скоро ще се окажат нисша раса в сравнение с тях...” На въпроса на журналиста дали Е-съществата ще изпитват уважение към своите “биологични прародители” ученият отговаря: “Готови ли сме да уважаваме най-близките си роднини - човекоподобните маймуни? Такъв е законът на еволюцията - по-нисшето умствено ниво неизбежно става слуга на по-висшето... Е-съществата... ще ни използват, ако преценят, че сме им полезни, или ще ни унищожат. Човечеството ще завърши дните си в резервати и зоологически градини... То приключва мисията си, като изпълнява ролята на биологично стъпало по пътя към създаването на Висшия разум.” „Научността” на подобни изявления не бива да мами никого. Замяната на Бога с науката, поклонението на Висшия разум, твърдението, че е невъзможно да се спре прогресът - всичко това е типично за сатанинските секти, чиито корени са в древния Египет с неговия култ към магическото знание, в гностицизма и т.н. Но ако Болонкин е частно лице, макар да работи в учреждение с доста впечатляващо название, за Жак Атали това не може да се каже. Като

президент на Европейската банка за реконструкция и развитие, в труда си „На прага на новото хилядолетие” той описва доста откровено какво ни очаква в бъдещето, наречено „нов световен ред”. Благодарение на генното инженерство човек ще може „да продава и купува свои двойници, „копия” на любими хора... ще започне да създава сам себе си така, както произвежда стоки”, ще търси необходимите за това материали „в специални складове с живи органи, ще използва други хора, както и всякакви предмети, „ще пътува” из чужди организми и мозъци...”5 Изразът „ще пътува” из чужди организми” не бива да се разбира метафорично. Както казва известният мистик на ХХ в. Гурджиев: „Най-страшното в магията е, че в нея няма нищо магическо...” Човекоядството днес се възражда и „семейното планиране” играе в този процес далеч не последна роля. Вече се изготвят препарати от неродени деца, като страшната истина

се прикрива лицемерно с наукоподобния термин „фетална терапия”. Това зверство не би могло да съществува, ако не се провеждаше политиката на „семейно планиране”, която защитава легализация на абортите в по-късна бременност (имено такива зародиши са нужни за дяволския бизнес). Доставчиците на фетални препарати прелъстяват богатите си клиенти с мефистофелското обещание за вечна младост и свръхестествена сила. Хора, които са се измъкнали от сатанинските секти, свидетелстват, че там се правят ритуални аборти от професионални гинеколози. Вещицата не може да достигне определена степен на посвещение, докато не се умие с кръвта на собственото си дете. И това не е просто начин за издигане в сатанинската йерархия, а и средство за придобиване на нова магическа сила. В сатанинските секти се практикува и ритуално човекоядство: специално подбрани момичета, цинично наричани

„животни за разплод”, износват до определен период бебета, на които е съдено да се превърнат в блюдо на ритуално пиршество. Но не всички прояви на сатанизма са така ярки, те може да са много по-незабележими и делнични. Найважното е да се спази принципът да се преобърнат християнските норми и заповеди. Сатана е лишен от творческо начало, не е способен да измисли нещо ново и копира Божествените постановления с точност, но ги преобръща: проповедта на любовта се заменя с проповед на омразата, поощрява се не добродетелта, а порокът, вместо стремежът към вечно блаженство на душата се разпалва жаждата за телесни наслади тук и сега. Сатанизацията на обществото може да бъде разделена условно на три етапа. Отначало тайните знания са достъпни само на избран кръг от участниците в черните меси. След това тайното прониква в света, но истинският смисъл на тези тайнства не се изяснява. Те стават съпричастни на злото неволно, без да знаят. А после, когато стане масовото навлизане в орбитата на злото, то ще се представи пред хората без украса и маска. Сега сме в края на втория етап. Все още малцина са готови да приемат откровено сатанински секти като Църквата на евтаназията, която съществува в Америка и пропагандира евтаназията (умъртвяване на хората с тяхно съгласие), човекоядството, половите извращения и абортите като еталони на поведение, нови добродетели. Малко хора искат да участват в шабашите на вещиците, да пият човешка кръв, да ядат невръстни деца. Но идеологията на сатанизма вече доста е покварила съвременното общество. И немалка роля за това е изиграло “семейното планиране”. Сигурно не всички знаят, че сатанистите също имат “заповеди” - не 10, а 13. И не си даваме сметка, че повечето от тях са усвоени от съвременните хора и се възприемат като нещо аксиоматично, разбиращо се от само себе си. Да вземем призива да се откажем от забраните: спомнете си колко пъти и по какви поводи сте чували, че забраните са зло, белег на тоталитаризъм, че да забраняваш, е безсмислено, че забраненият плод е сладък, затова е по-добре да няма забрани! Отрицанието на забраните е един от основните постулати

на “семейното планиране”. Ето какво казва М. Зангер в своята “Повратна точка на цивилизацията”: “Според съвременната наука гениалността не е мистичен дар от боговете... нито резултат от някаква патология... По-скоро тя възниква, когато се премахнат физиологичните и психологичните забрани и ограничения и се създаде възможност да се освободят първобитните вътрешни (сексуални) енергии и да се изрази божествената пълнота...”; “Пуританските и академичните забрани за секс в образованието и религията са пагубни за благосъстоянието на човечеството...”; “В междуполовите отношения няма място за каквито и да е религиозни норми, закони или морален кодекс. Всеки е длъжен да си изработи собствени закони, които да действат само на определен етап от живота му...”6 Гаранцията за физическо и духовно здраве - учи Маргарет Зангер - е в премахването на глагола “не трябва” при половото възпитание на децата. С юношите не трябва да се говори за целомъдрие, сексуалното възпитание не бива да бъде “негативно” и “безцветно”. През последните години често чуваме, че е важно да не потискаш нищо у себе си (много е вредно), да бъдеш естествен, да отхвърлиш лъжливия срам (всичко естествено не е срамно), да станеш напълно независим! И “планировчиците” в един глас изискват премахване на лъжливата срамежливост и отстраняване на бариерите на страха. Само заглавията на брошурите говорят достатъчно: „Сексуалност”, “Любов без риск”, „Твоят приятел презервативът”... Като “премахват всички страхове”, романтиците на

безопасния секс подтикват децата и юношите “да се наслаждават на собствената си сексуалност”, да познаят “истинските ценности”, които не са непременно традиционните. Защото „чрез секса човек преодолява самотата си, учи се да общува.” „Разкрепостената личност” може да се наслади напълно на общуването не само с противоположния пол, а и със своя. Или със себе си. Това е удивително - премахва напрежението, психоемоционалния стрес! (Имено така идеолозите на „семейното планиране” аргументират необходимостта от пропаганда на онанизма между учениците.) Интересни цитати откриваме в книгата на дякон Андрей Кураев „Сатанизъм за интелигенцията”.7 Оказва се, че в тайните учения на древния Египет, в много отношения основа на антихристиянските култове, ръкоблудството (не на човек, а на божество) се изтъква като средство за сътворяване на света. Именно така са създадени боговете близнаци Шу и Тефнут. Не е трудно да стигнеш до следната логична последователност: ако ръкоблудството е акт, свързан с божественото сътворение на света, за да се уподобиш на боговете - заветната мечта на всички окултисти - трябва да се пристрастиш към онанизма. Напълно ясна е връзката между призивите към пълна разюзданост и сатанинските „заповеди”8. Четвъртата заповед гласи: „Не потискай нито стремежите, нито желанията си”. А дванайсета учи: „Помни, че грях не съществува. Има само желание и страх. Единствено те са мярката за постъпките ти.”

„Сатана по великата си милост разрешава и подарява на хората всички т. нар. “грехове”, които водят човека към физическо, интелектуално или емоционално удовлетворение” - пише в основната за сатанистите “Черна библия”. А ето още една “заповед”: “Човекът не е венец на творението и не е Божи образ. Той е живо същество, което се различава от другите само по това, че притежава разум.” Вече сме чували тези думи, нали? Всички сме учили (и досега още учат!) в училище за произхода на човека от маймуната. Душата въстава против подобно роднинство, не ни се иска да бъдем част от животинския свят, била тя и най-разумната. А на хората от асоциацията по „семейно планиране” нищо не им пречи да сравняват човека не само с маймуна, но и с морските свинчета, рибите, червеите и дори дървениците. А това служи като доказателство за нормалността на хомосексуализма. Щом при дървениците е нормално, значи и при нас, малко по-големите животни, също. Ето още една заповед от сатанинския “Тридекалог”, която привидно не е свързана със “семейното планиране”: “Бъди

добър само към достойните за доброта - призовават сатанистите. - Обичай само достойните за любов... Благословен е този, който отблъсква враговете си, и три пъти проклет е слабият.” Днес се препоръчва да се раждат само здравите и желаните деца. Излиза, че другите са недостойни за доброта и състрадание, т.е. те са три пъти проклети и обречени на смърт. Пропагандата на абортите във всички страни, където има организации по “семейно планиране”, красноречиво потвърждава това. Тук се сблъскваме с най-яркия пример за сатанизация на общественото съзнание. Днес се случва много добри и свестни хора да убеждават една жена да направи аборт, когато има вероятност да роди болно дете. Защо да умножаваме страданията, да раждаме нещастници? Ще страда детето, ще страдат и родителите. По-добре да бъде убито, за да не се мъчи. Ако дръзнеш да кажеш, че това е сатанинска логика, ще ти се обидят. Тези хора са сигурни, че проявяват истинско християнско милосърдие. А всъщност християнско милосърдие се проявява преди всичко към слабия и болния. Също така далеч не се възприемат като сатанински настойчивите призиви към ненасилие, които идват най-вече оттам, откъдето чуваме и призивите да се планира семейството, както и да се просвещават децата цивилизовано в областта на секса. Свикват се конференции за борба с насилието, на които феминистки с пяна на уста изискват децата да бъдат предпазени от сексуални посегателства, но при това да не

се дискриминират хомосексуалистите и лесбийките, които искат да преподават в училищата... Откриват се центрове за борба с насилието, където предлагат на децата да поиграят с парцалени гениталии с цел диагностика... Ще кажете, че в насилието наистина няма нищо добро. И с право. Но защо една от първите “заповеди” на Сатана гласи: “Да не признаваш принуда нито над себе си, нито над другите.” И защо на сатанинските шабаши, както твърдят изследователите, може да правиш всичко, само че доброволно, без насилие? Нека видим в какъв контекст са вписани толкова модерните днес призиви към ненасилие. Съдейства се на всичко най-низко: отменя се подсъдимостта за педерастията, производството и разпространението на порнография, включително с участието на деца, се изважда от категорията на тежките престъпления, расте броят на публичните домове и нощните клубове за извратен секс, пропагандират се курсове за фото-и топмодели за деца от 4-годишна възраст и нагоре, които после нерядко стават жертва на педофилите, спонсорирали курсовете. За всичко това е създаден най-благоприятен режим и никой не мисли да му се противопоставя. А ако все пак се предприеме плах опит за съпротива, бързо уверяват човека, че е безсмислено. От друга страна, майсторски вкарват децата в нов контекст - на ненаказуемия порок, който неусетно придобива все по-големи права и дори авторитет. Какво внушава на тийнейджърите програмата “Научи се да казваш “не”? Очаквате, че ги учи на целомъдрие и да се отнасят към разврата с погнуса? Нищо подобно! Основната идея там е съвсем друга: християнското разбиране за греха е отживелица, граничаща със слабоумие. Сексът е преди всичко източник на наслада. Но ако ти все още не си готов за някоя от неговите разновидности, научи се да казваш “не”. Важен е принципът на доброволността, ненасилието. Ако искаш, давай, никой няма да се осмели да ти попречи. Дори родителите ти. Нали това е ТВОЯТ избор. Наистина сатанинска логика. Някой може да попита за какво ненасилие става дума, щом сатанистите участват в ритуални убийства? Но тук няма противоречие. Насилието е забранено спрямо своите. А с останалите можеш да правиш каквото искаш. Нека да преминем от “заповедите” към дълбинния смисъл на сатанизма.

Какво стои всъщност зад стремежа децата да бъдат “сексуално просветени” колкото може по-рано? Според християнските разбирания душата на детето е чиста, децата са ангели в плът. Неслучайно в Православната църква до 7-годишна възраст те се допускат на причастие без изповед. И ако Христос е дошъл на света, за да спаси грешниците, задачата на Сатана е да погуби колкото може повече праведници. Децата са найподходящи за тази цел. Те са неопитни, доверчиви са и е лесно да ги съблазниш. Така покварената душа на малкия ангел става вместилище на демони. Полюсите рязко се сменят (Сатана също е паднал ангел). Ранното развращаване не само травмира детето, не само осакатява психиката му, но и непоправимо уврежда нравственния му инстинкт. Изтъкнатата детска психиатърка проф. Г. Козловска разказа на една конференция за своя петгодишна пациентка, чиято сексуална разюзданост имала характер на тежка психоза. Малкото момиченце се опитвало да съблазни всички наред: мъже, жени, момчета и момичета. Държало се като зряла, опитна проститутка. Цял екип от специалисти се опитвал да я промени, но лекарите постигнали само едно: петгодишната Месалина разбрала, че в присъствието на възрастните трябва да се бъде кротка. Но щом те излезели от стаята, веднага се променяла. Когато описва този случай, проф. Козловска подчертава, че отначало момичето е било психически здраво. Но ранната сексуална просвета от страна на „разкрепостените” й родители я довела до тази най-тежка форма на сексуална патология. Тук може да се говори за обладаност от демони. Момичето било не просто заразено, а сякаш заредено със зло. И го разпръсквало навсякъде, като въвличало с огромна енергия и други деца в разврата. „Да предположим, че сега можем по някакъв начин да я изолираме. А после? Тя трябва скоро да тръгне на училище - притеснява се проф. Козловска. - В какво ще се превърне класът, в който учи такова дете? Страшно е даже да си го представиш...”

Страшно е, но, за съжаление, вече е реалност. Наскоро журналистът Мелър Стуруа описа обстановката в един престижен американски колеж. Всяка сутрин медицинската сестра оставя на прозореца две кутии с презервативи: за „нормален” и за „орален” секс. Втората кутия, за разликата от първата, мигновено се изпразва. Според децата подобно поведение е за пример, „отговорно” е, защото им гарантира надеждна защита от бременост и СПИН. Не забелязвате ли пълното преобръщане на координатите? Какъв е идеалният образ на жената във всички програми по сексуално ограмотяване? Безсрамна (“преодоляла лъжливия срам”), похотлива (“умееща да се наслаждава на собствената си сексуалност”), тя възприема раждането на деца като зло, от което е необходимо да се предпазва (“изповядва принципа на отговорно родителство”). Не я интересува изобщо авторитетът на родителите (“независима”, “свободна”). Християнските норми смята за остарели предразсъдъци (“съвременна”, “познала истинските ценности”). Доверява се напълно на своите наставници жреците на „безопасния секс”, които я учат безпогрешно да избира контрацептиви и партньори. Не знаем дали пазачите на репродуктивното здраве разбират, че благодарение и на техните усилия светът се е превърнал в гигантски жертвеник, където всяка секунда се принася животът на стотици невинни бебета. Може би те са напълно лишени от способността да усещат задушаващия дъх на сяра, който обаче са доловили дори непритежаващите тънък магически усет експерти на Министерството на вътрешните работи. В приложението към справочника „Нови религиозни организации в Русия с деструктивен, окултен и неоезически характер”, издаден през 2000 г., Руската асоциация „семейно планиране” е квалифицирана като „окултен център”9.

1 Амбелен, Р. Драмы и секреты истории. Москва, Прогресс, Прогресс-Академия, 1993, 34-36.

2 Drogin, E. Father of Modern Society. T. O. P., 1989, p. 65.

3 Ibid.

4 Sanger, M. Pivot of Civilization. New York, Brentano’s, 1922, 243-284.

5 Цит. по Назарова, М. Тайна России. Москва, Русская идея, 1999, 634-635.

6 Sanger, M. Op. cit.

7 Кураев, А. Сатанизм для интеллигенции. Москва, Отчий дом, 1997, с. 183.

8 Тук и по-нататък цитатите са по Куликов, И. Новые религиозные организации России деструктивного, оккультного и неоязыческого характера. Москва, 1999.

9 Религиозные новообразования России. - В: Куликов, И. Цит. съч, с. 7.

Тогава възниква въпросът с какво право тези окултисти са получили огромна държавна помощ и подкрепа? Асоциацията по семейно планиране в Русия е само обществена организация, но всъщност функционира като методически и координационен център, който чрез органите на здравеопазването и образованието насажда в цялата страна идеологията на „семейното планиране”. Нейните поддръжници са се укрепили в почти всички медицински учреждения, където всмукват в своята орбита ученици и студенти. Заедно с държавните органи на управление те разработват програми за подобряване на демографската ситуация. Както знаете, Сатана е враг на човешкия род. Ето защо посоката на подобно „подобряване” лесно може да бъде отгатната. А за тези, които все още се съмняват, накрая ще разкажем за още един президент на Световната банка - организация, която е свързана много тясно с Международната федерация за семейно планиране. Робърт Макнамара, който в периода на Виетнамската война е министър на отбраната на САЩ, а после президент на Световната банка, е бил член на “Тръстът на Луцифер”, създаден през двайсетте години от Елис Бейли, ученичка на Елена Блаватска (отново розенкройцерски корени!). По-късно “Тръстът на Луцифер” е замаскиран (подобно на Зангеровата Лига за контрол на раждаемостта) и сега се нарича “Тръст на Луций” („The Lucis Trust”). Макнамара е участвал в сатанински ритуали и, естествено, яростно е защитавал сексуалното ограмотяване на децата и “семейното планиране”. Именно той присъединява Световната банка към геноцидните програми за съкращаване на раждаемостта в различни държави. Толкова обсебен е бил този сатанист от идеята за унищожаване на човечеството! Усетихте ли мириса на сяра?

„Сатана по великата си милост разрешава и подарява на хората всички т. нар. “грехове”, които водят човека към физическо, интелектуално или емоционално удовлетворение” - пише в основната за сатанистите “Черна библия”. А ето още една “заповед”: “Човекът не е венец на творението и не е Божи образ. Той е живо същество, което се различава от другите само по това, че притежава разум.” Вече сме чували тези думи, нали? Всички сме учили (и досега още учат!) в училище за произхода на човека от маймуната. Душата въстава против подобно роднинство, не ни се иска да бъдем част от животинския свят, била тя и най-разумната. А на хората от асоциацията по „семейно планиране” нищо не им пречи да сравняват човека не само с маймуна, но и с морските свинчета, рибите, червеите и дори дървениците. А това служи като доказателство за нормалността на хомосексуализма. Щом при дървениците е нормално, значи и при нас, малко по-големите животни, също. Ето още една заповед от сатанинския “Тридекалог”, която привидно не е свързана със “семейното планиране”: “Бъди

добър само към достойните за доброта - призовават сатанистите. - Обичай само достойните за любов... Благословен е този, който отблъсква враговете си, и три пъти проклет е слабият.” Днес се препоръчва да се раждат само здравите и желаните деца. Излиза, че другите са недостойни за доброта и състрадание, т.е. те са три пъти проклети и обречени на смърт. Пропагандата на абортите във всички страни, където има организации по “семейно планиране”, красноречиво потвърждава това. Тук се сблъскваме с най-яркия пример за сатанизация на общественото съзнание. Днес се случва много добри и свестни хора да убеждават една жена да направи аборт, когато има вероятност да роди болно дете. Защо да умножаваме страданията, да раждаме нещастници? Ще страда детето, ще страдат и родителите. По-добре да бъде убито, за да не се мъчи. Ако дръзнеш да кажеш, че това е сатанинска логика, ще ти се обидят. Тези хора са сигурни, че проявяват истинско християнско милосърдие. А всъщност християнско милосърдие се проявява преди всичко към слабия и болния. Също така далеч не се възприемат като сатанински настойчивите призиви към ненасилие, които идват най-вече оттам, откъдето чуваме и призивите да се планира семейството, както и да се просвещават децата цивилизовано в областта на секса. Свикват се конференции за борба с насилието, на които феминистки с пяна на уста изискват децата да бъдат предпазени от сексуални посегателства, но при това да не

се дискриминират хомосексуалистите и лесбийките, които искат да преподават в училищата... Откриват се центрове за борба с насилието, където предлагат на децата да поиграят с парцалени гениталии с цел диагностика... Ще кажете, че в насилието наистина няма нищо добро. И с право. Но защо една от първите “заповеди” на Сатана гласи: “Да не признаваш принуда нито над себе си, нито над другите.” И защо на сатанинските шабаши, както твърдят изследователите, може да правиш всичко, само че доброволно, без насилие? Нека видим в какъв контекст са вписани толкова модерните днес призиви към ненасилие. Съдейства се на всичко най-низко: отменя се подсъдимостта за педерастията, производството и разпространението на порнография, включително с участието на деца, се изважда от категорията на тежките престъпления, расте броят на публичните домове и нощните клубове за извратен секс, пропагандират се курсове за фото-и топмодели за деца от 4-годишна възраст и нагоре, които после нерядко стават жертва на педофилите, спонсорирали курсовете. За всичко това е създаден най-благоприятен режим и никой не мисли да му се противопоставя. А ако все пак се предприеме плах опит за съпротива, бързо уверяват човека, че е безсмислено. От друга страна, майсторски вкарват децата в нов контекст - на ненаказуемия порок, който неусетно придобива все по-големи права и дори авторитет. Какво внушава на тийнейджърите програмата “Научи се да казваш “не”? Очаквате, че ги учи на целомъдрие и да се отнасят към разврата с погнуса? Нищо подобно! Основната идея там е съвсем друга: християнското разбиране за греха е отживелица, граничаща със слабоумие. Сексът е преди всичко източник на наслада. Но ако ти все още не си готов за някоя от неговите разновидности, научи се да казваш “не”. Важен е принципът на доброволността, ненасилието. Ако искаш, давай, никой няма да се осмели да ти попречи. Дори родителите ти. Нали това е ТВОЯТ избор. Наистина сатанинска логика. Някой може да попита за какво ненасилие става дума, щом сатанистите участват в ритуални убийства? Но тук няма противоречие. Насилието е забранено спрямо своите. А с останалите можеш да правиш каквото искаш. Нека да преминем от “заповедите” към дълбинния смисъл на сатанизма.

Какво стои всъщност зад стремежа децата да бъдат “сексуално просветени” колкото може по-рано? Според християнските разбирания душата на детето е чиста, децата са ангели в плът. Неслучайно в Православната църква до 7-годишна възраст те се допускат на причастие без изповед. И ако Христос е дошъл на света, за да спаси грешниците, задачата на Сатана е да погуби колкото може повече праведници. Децата са найподходящи за тази цел. Те са неопитни, доверчиви са и е лесно да ги съблазниш. Така покварената душа на малкия ангел става вместилище на демони. Полюсите рязко се сменят (Сатана също е паднал ангел). Ранното развращаване не само травмира детето, не само осакатява психиката му, но и непоправимо уврежда нравственния му инстинкт. Изтъкнатата детска психиатърка проф. Г. Козловска разказа на една конференция за своя петгодишна пациентка, чиято сексуална разюзданост имала характер на тежка психоза. Малкото момиченце се опитвало да съблазни всички наред: мъже, жени, момчета и момичета. Държало се като зряла, опитна проститутка. Цял екип от специалисти се опитвал да я промени, но лекарите постигнали само едно: петгодишната Месалина разбрала, че в присъствието на възрастните трябва да се бъде кротка. Но щом те излезели от стаята, веднага се променяла. Когато описва този случай, проф. Козловска подчертава, че отначало момичето е било психически здраво. Но ранната сексуална просвета от страна на „разкрепостените” й родители я довела до тази най-тежка форма на сексуална патология. Тук може да се говори за обладаност от демони. Момичето било не просто заразено, а сякаш заредено със зло. И го разпръсквало навсякъде, като въвличало с огромна енергия и други деца в разврата. „Да предположим, че сега можем по някакъв начин да я изолираме. А после? Тя трябва скоро да тръгне на училище - притеснява се проф. Козловска. - В какво ще се превърне класът, в който учи такова дете? Страшно е даже да си го представиш...”

Страшно е, но, за съжаление, вече е реалност. Наскоро журналистът Мелър Стуруа описа обстановката в един престижен американски колеж. Всяка сутрин медицинската сестра оставя на прозореца две кутии с презервативи: за „нормален” и за „орален” секс. Втората кутия, за разликата от първата, мигновено се изпразва. Според децата подобно поведение е за пример, „отговорно” е, защото им гарантира надеждна защита от бременост и СПИН. Не забелязвате ли пълното преобръщане на координатите? Какъв е идеалният образ на жената във всички програми по сексуално ограмотяване? Безсрамна (“преодоляла лъжливия срам”), похотлива (“умееща да се наслаждава на собствената си сексуалност”), тя възприема раждането на деца като зло, от което е необходимо да се предпазва (“изповядва принципа на отговорно родителство”). Не я интересува изобщо авторитетът на родителите (“независима”, “свободна”). Християнските норми смята за остарели предразсъдъци (“съвременна”, “познала истинските ценности”). Доверява се напълно на своите наставници жреците на „безопасния секс”, които я учат безпогрешно да избира контрацептиви и партньори. Не знаем дали пазачите на репродуктивното здраве разбират, че благодарение и на техните усилия светът се е превърнал в гигантски жертвеник, където всяка секунда се принася животът на стотици невинни бебета. Може би те са напълно лишени от способността да усещат задушаващия дъх на сяра, който обаче са доловили дори непритежаващите тънък магически усет експерти на Министерството на вътрешните работи. В приложението към справочника „Нови религиозни организации в Русия с деструктивен, окултен и неоезически характер”, издаден през 2000 г., Руската асоциация „семейно планиране” е квалифицирана като „окултен център”9.

1 Амбелен, Р. Драмы и секреты истории. Москва, Прогресс, Прогресс-Академия, 1993, 34-36.

2 Drogin, E. Father of Modern Society. T. O. P., 1989, p. 65.

3 Ibid.

4 Sanger, M. Pivot of Civilization. New York, Brentano’s, 1922, 243-284.

5 Цит. по Назарова, М. Тайна России. Москва, Русская идея, 1999, 634-635.

6 Sanger, M. Op. cit.

7 Кураев, А. Сатанизм для интеллигенции. Москва, Отчий дом, 1997, с. 183.

8 Тук и по-нататък цитатите са по Куликов, И. Новые религиозные организации России деструктивного, оккультного и неоязыческого характера. Москва, 1999.

9 Религиозные новообразования России. - В: Куликов, И. Цит. съч, с. 7.

Тогава възниква въпросът с какво право тези окултисти са получили огромна държавна помощ и подкрепа? Асоциацията по семейно планиране в Русия е само обществена организация, но всъщност функционира като методически и координационен център, който чрез органите на здравеопазването и образованието насажда в цялата страна идеологията на „семейното планиране”. Нейните поддръжници са се укрепили в почти всички медицински учреждения, където всмукват в своята орбита ученици и студенти. Заедно с държавните органи на управление те разработват програми за подобряване на демографската ситуация. Както знаете, Сатана е враг на човешкия род. Ето защо посоката на подобно „подобряване” лесно може да бъде отгатната. А за тези, които все още се съмняват, накрая ще разкажем за още един президент на Световната банка - организация, която е свързана много тясно с Международната федерация за семейно планиране. Робърт Макнамара, който в периода на Виетнамската война е министър на отбраната на САЩ, а после президент на Световната банка, е бил член на “Тръстът на Луцифер”, създаден през двайсетте години от Елис Бейли, ученичка на Елена Блаватска (отново розенкройцерски корени!). По-късно “Тръстът на Луцифер” е замаскиран (подобно на Зангеровата Лига за контрол на раждаемостта) и сега се нарича “Тръст на Луций” („The Lucis Trust”). Макнамара е участвал в сатанински ритуали и, естествено, яростно е защитавал сексуалното ограмотяване на децата и “семейното планиране”. Именно той присъединява Световната банка към геноцидните програми за съкращаване на раждаемостта в различни държави. Толкова обсебен е бил този сатанист от идеята за унищожаване на човечеството! Усетихте ли мириса на сяра?

иша на вас, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име. Пиша на вас, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия. Писах на вас, дечица, защото познавате Отец. Писах на вас, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отец. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите

и тщеславието на живота, - не е от Отец, а е от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века” (І Йоан 2:12–17). Когато не възпитаваме децата в истината за Бога

Не знам защо си въобразихме, че нашите деца са безпомощни и крехки, че трябва да ги люлеем и да ги храним с лъжичка, докато навършат пълнолетие. При това им дадохме правото сами да определят кое е добро и кое е зло. Лишихме ги от забраните, които са предпазващ закон: „А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона,

затворени до времето на вярата, която имаше да се открие. Така че законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител” (Гал.

3:23–25). Преценихме, че не си струва да обременяваме децата, като ги учим на Божията истина - когато пораснат, ще разберат и сами ще решат. Престанахме да ги учим да се молят и още от раждането им ги оставяме да се справят сами с господстващото в света разпътство. Отрекохме се от родителското си задължение да възпитаваме своите синове и дъщери в Господното учение.

Невъзможно е да предложиш на младежите нещо, което сам не притежаваш. Обезсиленото християнство, което се развива в една

палват низките страсти. Харчим пари за развлечения, за изобилна храна, за борба със затлъстяването, за модни дрехи, за козметика и пластични операции. В този ураган от житейска похот къде може да се открият нематериалните ценности? Нима в джамиите? А те стават все повече. И все повече европейци се увличат по исляма. Дойде време да се реформира нашето консуматорско християнство. Време е от преяждане и леност да минем към жертвено служение. Убеден съм, че това ще бъде найпривлекателният и действен пример за младежите. „Някой вика към мене от Сеир: „Стражо, колко остава от нощта? Стражо, колко остава от нощта?” Стражът казва: „Утрото идва, но още е нощ. Ако искате да питате, елате пак, елате” (Ис. 21:11–12, издание на Библейска лига).

доволна и благодушна общност от бездуховни, инертни, равнодушни хора, е обречено на разложение и отмиране. Не са достатъчни подходящите формулировки, когато се опитваме да назовем по-точно епохите. Малко полза има да оценяваме скептично младежите, като им предричаме незавидно бъдеще. Легнали на меките дивани, не сме пример за младите хора, не сме авторитет за тях. Нужно е да отворим очи и да видим света около нас, в който Божиите заповеди са забравени. Все още хиляди народи не знаят за Божията любов. Хиляди народности никога не са чели Евангелието. И днес милиони деца умират от жажда и глад. Ние предоставяме за нашите юноши и девойки стотици телевизионни програми и всички те раз-

И щом ние, хората от зрялото поколение, сериозно сме обезпокоени от състоянието на обществото и от ценностите, които днес привличат младите хора, не ни остава нищо друго освен да подредим отново най-важното в живота си. Днес не се говори за идващия Господ, Който ще посрещне Своята Църква. Не се споменават съдът и вечният огън в ада. Нетактично е да се говори за греха, защото така се нарушават правата и свободите на хората. Изхвърлихме благовестието за Христос от живота си, като го заменихме със сладникава проповед за небесни летящи килимчета, изобилстващи с храна. Утешаваме се с проповедта за стомни с жива вода, която изцелява страдащите ни от безделие тела. Отвикнахме да бъдем хулени заради Господа, и

Смятам, че изкуствено превръщаме порасналите младежи в деца, след като създадохме мита, че младите хора са незрели и неспособни на отговорни действия. Но нека да си спомним на колко години Давид е победил Голиат. Мартин Лутер, великият реформатор, на тридесет и четиригодишна възраст е заковал известните си тезиси на вратата на храма. Убеден съм, че днешните християнски водачи, презвитери на църкви и всички християни са длъжни да преразгледат отношението си към Бога и да се замислят за подхода си към младите хора. Време е да премислим какво е най-важно за нас

ни тежи да носим Христовия кръст. Превърнахме се в биомаса и всичките ни упреци към младежите потъват в нашия собствен безсмислен живот. Единственият, Който се издига над века на греха и разрухата, е Господ Иисус Христос. Но Той ще дойде скоро като дългоочаквания Избавител за верните и като Съдия за безгрижните. Днес Той трябва да бъде на престола в нашите сърца, за да видят и да усетят децата ни Неговото Царство в нашия живот. Няма други

идеали във вселената, няма други водачи и няма други герои, само Иисус Христос е способен да ни даде реално и безкрайно бъдеще! В своето Първо послание към църквата ап. Йоан се обръща към децата, юношите и бащите. Той сякаш разделя поколенията, като вижда във всяко от тях специфични ценности. Но всъщност апостолът вижда единното семейство – църквата, която включва и децата, и младежите, и бащите. Единната Църква начело с Иисус Христос, която върви победно към небесния си дом.

иша на вас, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име. Пиша на вас, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия. Писах на вас, дечица, защото познавате Отец. Писах на вас, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отец. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите

и тщеславието на живота, - не е от Отец, а е от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века” (І Йоан 2:12–17). Когато не възпитаваме децата в истината за Бога

Не знам защо си въобразихме, че нашите деца са безпомощни и крехки, че трябва да ги люлеем и да ги храним с лъжичка, докато навършат пълнолетие. При това им дадохме правото сами да определят кое е добро и кое е зло. Лишихме ги от забраните, които са предпазващ закон: „А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона,

затворени до времето на вярата, която имаше да се открие. Така че законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител” (Гал.

3:23–25). Преценихме, че не си струва да обременяваме децата, като ги учим на Божията истина - когато пораснат, ще разберат и сами ще решат. Престанахме да ги учим да се молят и още от раждането им ги оставяме да се справят сами с господстващото в света разпътство. Отрекохме се от родителското си задължение да възпитаваме своите синове и дъщери в Господното учение.

Невъзможно е да предложиш на младежите нещо, което сам не притежаваш. Обезсиленото християнство, което се развива в една

палват низките страсти. Харчим пари за развлечения, за изобилна храна, за борба със затлъстяването, за модни дрехи, за козметика и пластични операции. В този ураган от житейска похот къде може да се открият нематериалните ценности? Нима в джамиите? А те стават все повече. И все повече европейци се увличат по исляма. Дойде време да се реформира нашето консуматорско християнство. Време е от преяждане и леност да минем към жертвено служение. Убеден съм, че това ще бъде найпривлекателният и действен пример за младежите. „Някой вика към мене от Сеир: „Стражо, колко остава от нощта? Стражо, колко остава от нощта?” Стражът казва: „Утрото идва, но още е нощ. Ако искате да питате, елате пак, елате” (Ис. 21:11–12, издание на Библейска лига).

доволна и благодушна общност от бездуховни, инертни, равнодушни хора, е обречено на разложение и отмиране. Не са достатъчни подходящите формулировки, когато се опитваме да назовем по-точно епохите. Малко полза има да оценяваме скептично младежите, като им предричаме незавидно бъдеще. Легнали на меките дивани, не сме пример за младите хора, не сме авторитет за тях. Нужно е да отворим очи и да видим света около нас, в който Божиите заповеди са забравени. Все още хиляди народи не знаят за Божията любов. Хиляди народности никога не са чели Евангелието. И днес милиони деца умират от жажда и глад. Ние предоставяме за нашите юноши и девойки стотици телевизионни програми и всички те раз-

И щом ние, хората от зрялото поколение, сериозно сме обезпокоени от състоянието на обществото и от ценностите, които днес привличат младите хора, не ни остава нищо друго освен да подредим отново най-важното в живота си. Днес не се говори за идващия Господ, Който ще посрещне Своята Църква. Не се споменават съдът и вечният огън в ада. Нетактично е да се говори за греха, защото така се нарушават правата и свободите на хората. Изхвърлихме благовестието за Христос от живота си, като го заменихме със сладникава проповед за небесни летящи килимчета, изобилстващи с храна. Утешаваме се с проповедта за стомни с жива вода, която изцелява страдащите ни от безделие тела. Отвикнахме да бъдем хулени заради Господа, и

Смятам, че изкуствено превръщаме порасналите младежи в деца, след като създадохме мита, че младите хора са незрели и неспособни на отговорни действия. Но нека да си спомним на колко години Давид е победил Голиат. Мартин Лутер, великият реформатор, на тридесет и четиригодишна възраст е заковал известните си тезиси на вратата на храма. Убеден съм, че днешните християнски водачи, презвитери на църкви и всички християни са длъжни да преразгледат отношението си към Бога и да се замислят за подхода си към младите хора. Време е да премислим какво е най-важно за нас

ни тежи да носим Христовия кръст. Превърнахме се в биомаса и всичките ни упреци към младежите потъват в нашия собствен безсмислен живот. Единственият, Който се издига над века на греха и разрухата, е Господ Иисус Христос. Но Той ще дойде скоро като дългоочаквания Избавител за верните и като Съдия за безгрижните. Днес Той трябва да бъде на престола в нашите сърца, за да видят и да усетят децата ни Неговото Царство в нашия живот. Няма други

идеали във вселената, няма други водачи и няма други герои, само Иисус Христос е способен да ни даде реално и безкрайно бъдеще! В своето Първо послание към църквата ап. Йоан се обръща към децата, юношите и бащите. Той сякаш разделя поколенията, като вижда във всяко от тях специфични ценности. Но всъщност апостолът вижда единното семейство – църквата, която включва и децата, и младежите, и бащите. Единната Църква начело с Иисус Христос, която върви победно към небесния си дом.

процеса, когато се формира личността, огромна роля има възпитанието. Необходимо е родителите да разберат колко важно е от най-ранния период да насочат детето към правилния път в живота. Преподавам в неделно училище на деца от невярващи семейства и много ме боли, когато чувам от тях, че родителите им забраняват да посещават нашите уроци. Много майки и бащи казват: „Подобре детето ми да пие и да пуши, отколкото да повярва в Бога.” Те не осъзнават, че извършват огромно престъпление, като лишават своите момчета и момичета от нормално, здраво детство, от прекрасна младост и щастлив семеен живот. Всъщност всичко започва от ранното детство. А много родители не се замислят защо толкова

юноши, едва започнали да живеят, избират смъртта и не виждат друг изход. Какво им е липсвало в живота? Ненапразно през вековете се сравняват децата с цветята - те, както цветята, се нуждаят от внимание и грижа, които нерядко не им се дават. Оставят ги сами на себе си, възпитава ги улицата и резултатите са налице. Родителите и учителите не се интересуват от това, какво мисли детето, какви проблеми и притеснения има, към какво се стреми. А всяко дете, също както възрастните, има свои грижи и преживявания. Детето е чист, неопетнен лист. И родителите понякога внимателно, а понякога небрежно нанасят първите щрихи върху този лист. И от това какво и как ще напишат майката и бащата там, зависи твърде много в живота на човека. Докато расте, детето често греши, ос-

тавя мастилени петна, зачертава и започва отначало. Точно тогава родителите трябва да бъдат край него, за да му помагат, да го подкрепят, да го водят, да не го оставят да се отчая. В повечето случаи децата стигат до самоубийство, защото до тях няма човек, който да ги разбере, да не ги отхвърли. Дори ако купуваме на децата си всичко, което поискат, най-доброто и най-скъпото, това още не значи, че ги обичаме. Не се ли опитваме така да спечелим любовта им? Но както никой друг, те чувстват фалша в нашите постъпки, думи, погледи и дори усмивки. И преживяват дълбоко всяка лъжа и предателство от наша страна. Много родители не придават особено значение на факта, че детето, както и всеки възрастен се нуждае от нещо, че има свои потребности...

Първото, от което се нуждае то, е внимание. Когато се държи лошо, малкото момче или момиче казва с поведението си: „Обърнете ми внимание!” Никога не пренебрегвайте детето и не му се подигравайте. Не го наричайте с обидни думи. Давайте му възможност да се изкаже, изслушвайте го, без да го прекъсвате, дори ако нямате време. Второто, от което се нуждае детето, е сигурност. Защо то се чувства неуверено, страхливо и срамежливо? Често родителите допускат грешка, като му позволяват да прави всичко, каквото поиска, с убеждението, че така доказват любовта си към него. Деца, на които не са поставени определени граници, чувстват, че никой не се интересува от тях, че не се грижи за тях. У такива момчета и момичета възниква чувството за ненужност, те не усещат сигурна опора. Усмихвайте се по-често на детето, показвайте, че го обичате дори когато е непослушно и досажда.

Отнасяйте се към него като към личност, уважавайте всичките му чувства, представи и преживявания. Поставяйте му задачи според силите му, не го отблъсквайте, когато иска да ви помогне. Ценете го - тогава и то ще се отнася така към другите. Ако има нещо, от което децата се нуждаят най-много, това е любовта. Когато чувства, че е обичано, детето е сигурно в себе си. Любовта е ключ, с който се отварят всички сърца. Ценете всяка проява на любов от страна на детето. Не поставяйте пред него сурови изисквания. Поощрявайте го! Всяко дете, както възрастните, се нуждае от благодарност. И на децата има за какво да благодарим. Не се срамувайте да им казвате „благодаря”, ако заслужават. Ще видите как ще заискрят очите им и с какво желание ще продължат да изпълняват задълженията си. Хвалете

детето, насърчавайте го и го ободрявайте дори когато не се е справило по най-добрия начин. Един от начините да проявим любовта си към малкото момче или момиче е наказанието. Не се страхувайте да го наказвате, когато се е провинило. Но не му викайте и не го бийте със злоба и без причина, за да не проявява по-късно самото то жестокост по отношение към другите. Не го унижавайте и не му се карайте пред хора. Не се шегувайте с вярата му и с това, което харесва, за да не спре да ви уважава. Не го заплашвайте и не оставяйте неизпълнени обещанията си да го накажете. Но най-важното, което родителите често пропускат, е нуждата на детето от Бога. За това те носят особена отговорност. Хората казват с право: „Много родители са виновни за това, че децата им отиват в ада.” Наистина е така, защото, като им забраняват да се обърнат към Бога, ги насочват по пътя за ада. А в Божието Слово четем: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Притчи 22:6). Мога да свидетелствам от личния си опит, че когато повярват в Бога, децата не стават по-лоши, а, обратно, по-добри. Много съм благодарна на родителите си, че от малка ме научиха да вярвам в Бога, научиха ме да обичам и да прощавам. През целия си живот нито веднъж не съм съжалила, че вярвам в Господ и живея според Божието Слово. Не познавам нито един човек, който да съжалява, че от малък е започнал да служи на Бога.

процеса, когато се формира личността, огромна роля има възпитанието. Необходимо е родителите да разберат колко важно е от най-ранния период да насочат детето към правилния път в живота. Преподавам в неделно училище на деца от невярващи семейства и много ме боли, когато чувам от тях, че родителите им забраняват да посещават нашите уроци. Много майки и бащи казват: „Подобре детето ми да пие и да пуши, отколкото да повярва в Бога.” Те не осъзнават, че извършват огромно престъпление, като лишават своите момчета и момичета от нормално, здраво детство, от прекрасна младост и щастлив семеен живот. Всъщност всичко започва от ранното детство. А много родители не се замислят защо толкова

юноши, едва започнали да живеят, избират смъртта и не виждат друг изход. Какво им е липсвало в живота? Ненапразно през вековете се сравняват децата с цветята - те, както цветята, се нуждаят от внимание и грижа, които нерядко не им се дават. Оставят ги сами на себе си, възпитава ги улицата и резултатите са налице. Родителите и учителите не се интересуват от това, какво мисли детето, какви проблеми и притеснения има, към какво се стреми. А всяко дете, също както възрастните, има свои грижи и преживявания. Детето е чист, неопетнен лист. И родителите понякога внимателно, а понякога небрежно нанасят първите щрихи върху този лист. И от това какво и как ще напишат майката и бащата там, зависи твърде много в живота на човека. Докато расте, детето често греши, ос-

тавя мастилени петна, зачертава и започва отначало. Точно тогава родителите трябва да бъдат край него, за да му помагат, да го подкрепят, да го водят, да не го оставят да се отчая. В повечето случаи децата стигат до самоубийство, защото до тях няма човек, който да ги разбере, да не ги отхвърли. Дори ако купуваме на децата си всичко, което поискат, най-доброто и най-скъпото, това още не значи, че ги обичаме. Не се ли опитваме така да спечелим любовта им? Но както никой друг, те чувстват фалша в нашите постъпки, думи, погледи и дори усмивки. И преживяват дълбоко всяка лъжа и предателство от наша страна. Много родители не придават особено значение на факта, че детето, както и всеки възрастен се нуждае от нещо, че има свои потребности...

Първото, от което се нуждае то, е внимание. Когато се държи лошо, малкото момче или момиче казва с поведението си: „Обърнете ми внимание!” Никога не пренебрегвайте детето и не му се подигравайте. Не го наричайте с обидни думи. Давайте му възможност да се изкаже, изслушвайте го, без да го прекъсвате, дори ако нямате време. Второто, от което се нуждае детето, е сигурност. Защо то се чувства неуверено, страхливо и срамежливо? Често родителите допускат грешка, като му позволяват да прави всичко, каквото поиска, с убеждението, че така доказват любовта си към него. Деца, на които не са поставени определени граници, чувстват, че никой не се интересува от тях, че не се грижи за тях. У такива момчета и момичета възниква чувството за ненужност, те не усещат сигурна опора. Усмихвайте се по-често на детето, показвайте, че го обичате дори когато е непослушно и досажда.

Отнасяйте се към него като към личност, уважавайте всичките му чувства, представи и преживявания. Поставяйте му задачи според силите му, не го отблъсквайте, когато иска да ви помогне. Ценете го - тогава и то ще се отнася така към другите. Ако има нещо, от което децата се нуждаят най-много, това е любовта. Когато чувства, че е обичано, детето е сигурно в себе си. Любовта е ключ, с който се отварят всички сърца. Ценете всяка проява на любов от страна на детето. Не поставяйте пред него сурови изисквания. Поощрявайте го! Всяко дете, както възрастните, се нуждае от благодарност. И на децата има за какво да благодарим. Не се срамувайте да им казвате „благодаря”, ако заслужават. Ще видите как ще заискрят очите им и с какво желание ще продължат да изпълняват задълженията си. Хвалете

детето, насърчавайте го и го ободрявайте дори когато не се е справило по най-добрия начин. Един от начините да проявим любовта си към малкото момче или момиче е наказанието. Не се страхувайте да го наказвате, когато се е провинило. Но не му викайте и не го бийте със злоба и без причина, за да не проявява по-късно самото то жестокост по отношение към другите. Не го унижавайте и не му се карайте пред хора. Не се шегувайте с вярата му и с това, което харесва, за да не спре да ви уважава. Не го заплашвайте и не оставяйте неизпълнени обещанията си да го накажете. Но най-важното, което родителите често пропускат, е нуждата на детето от Бога. За това те носят особена отговорност. Хората казват с право: „Много родители са виновни за това, че децата им отиват в ада.” Наистина е така, защото, като им забраняват да се обърнат към Бога, ги насочват по пътя за ада. А в Божието Слово четем: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Притчи 22:6). Мога да свидетелствам от личния си опит, че когато повярват в Бога, децата не стават по-лоши, а, обратно, по-добри. Много съм благодарна на родителите си, че от малка ме научиха да вярвам в Бога, научиха ме да обичам и да прощавам. През целия си живот нито веднъж не съм съжалила, че вярвам в Господ и живея според Божието Слово. Не познавам нито един човек, който да съжалява, че от малък е започнал да служи на Бога.

овият световен ред” е общество, което е предречено от Свещеното Писание и където вече е невъзможно да живеят християни. То е „любимата тема” на всички окултни движения и неприкритата цел на всички масонски течения (потвърждава го апологетиката на масонството от ученика на Рьорих А. Клизовски1). Но това е и историософски термин, чрез който се разграничават традиционно религиозните общества от порядъка, формиран към края на ХХ в. Тъй като не съм политолог, а журналист християнин, пиша по тази тема не защото “новият световен ред“ ще дойде. Просто мисля, че Свещеното Писание не се нуждае от цензура - нито от окултна, нито от прогресистка, нито от „християнско демократическа”. В Писанието темата за „новия световен ред” звучи богословски. „Ето - Апокалипсисът... Тайнствена книга, от която езикът обгаря, а сърцето спира да диша... Още от първите стихове се говори за съда над Христовите църкви... Няма никакво съмнение, че Апокалипсисът не е християнска, а - противохристиянска книга... Това е книга, която реве и стене...”2

За това си заслужава да говорим. В Апокалипсиса четем и за избавлението на християните от станалия непоносим гнет „на този свят“, и за това, че основната вина за тържеството на Антихриста е не в „масоните“, а в християните. Християните се измориха да бъдат християни - ето защо отслабва тяхната светлина. На християните им се прииска да бъдат още някакви, да опитат позабравената езическа духовна „екзотика“ - затова тъмнината отново ще се разпространи по цялата земя „от шестия час до деветия.” „Не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха” (II Тим. 4:3 41 СИ). Може би това е основната вест на християнската апокалиптика: хората сами ще си изберат новата вяра и новите господари, сами ще отворят света за “княза на тъмнината“.

ние все повтаряме пред Христос думите, които Му е казал Великият инквизитор от романа на Достоевски „Братя Карамазови”: “Махни се, Ти ни пречиш!“ И изведнъж този дотягащо мърморещ бунт се увенчава с пълен успех. В отговор на всекидневно битовите желания на сърцата ни нашият дом остава пуст.

при всичките ни грехове - Творецът не даде шанс на още едно, неопетнено поколение? После разбрах: историята е нужна, докато човек има свобода. Когато свободата да направиш последен избор се отнеме, вратата на историята се затваря. Равнинната река при рязък завой сама може да натрупа бент: първо засядат няколко клони, върху тях се натрупват тиня и

да го тласка към това. Антихриста може да бъде избран и признат само ако неговата ценностна система още преди появата му стане господстваща. На смяна на Евангелието, официално все още почитано, идва друг идеал и заедно с него вместо човека идва Масата, умъртвена от своя идеал. Според Г. Ваганян „в културен аспект нашето столетие е постхристиянско, защото човек вече няма възможност да стане християнин. Основните регулатори на нашата култура, т.е. това, което определя нашето саморазбиране, ни прави недостъпни за християнското благовестие.“6 В царството на Антихриста, което описва Апокалипсисът, човек ще има право на избор - да предпочете този или онзи политически кандидат, да купи хладилник от една или друга марка. Но бъдещото общество няма да може да отговори на въпроса какво значи да бъдеш християнин.

Но какво прави този последен избор неизбежен? Една от причините е своеобразната „асиметрия” на оръжията, с които си служат доброто и злото. Доброто не може да избира някои от средствата на земната политика, без да престане да бъде добро. За злото няма ограничения. То може да провежда дори благотворителни акции, без да изневерява на собствената си природа (например когато благородните действия, докато помагат на хората в едно отношение, същевременно укрепват съюза им със злото в други страни на техния живот: разпалват гордостта и самовлюбеността на дарителите). Доброто не е способно да нахлува насилствено в съзнанието на хората. Пред злото няма пречки да използва подобни методи. Християните не се стремят да създадат нова раса чрез генно инженерство. Неоезичеството е напълно готово за подобни експерименти. Освен това очевидно у човека е дълбоко заложено „бягството от кръста“, желанието да живее без труд - и по отношение на изпълнението на заповедите. С повече или по-малко настойчивост и сила на гласа

Хората ще измислят такъв начин на живот, такова общество, в което ще бъде невъзможно да се намери Христос3. И това ще бъде краят на историята. Ние не знаем сроковете. Напълно е възможно днешният неоезически бум да угасне така, както са изчезнали древните гностици, ариани и богомили... И пророците от “ерата на Водолея“ да се окажат поредните лъжепророци. Въпросът не е там, а че с напредъка на историята копнежите на „прогресивното човечество” все повече се насочват към онова, против което гърми Апокалипсисът. Аз не правя политически прогнози. Така казва Библията. И така пише Гьоте: “Предвиждам, че ще дойде време, когато хората ще престанат да радват Бога.“4 И тогава ще дойде краят. Една от основните тези на Библията е възприемането на историята като свещено пространство, където се срещат и водят диалог Бог и човекът. Когато историята не може да изпълни това свое предназначение, тя свършва. Преди време не ми даваше покой въпросът защо историята свършва. Защо -

пясък. Мястото става все по-плитко, после се появява ивица суша. Накрая е възможно да се натрупа бент и водата да си направи друго русло. Така е и с реката на историята. Поколение след поколение оставят все повече кал в нейното русло. И небето е все подалече. Все по-трудно е да чуем въпроса: “Господи, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ И още по-малко вероятно е да видим изпълнен чутия отговор... Когато дойде краят на историята, вече нищо не се сбъдва... И нищо не влиза във вечността. “Евангелието е историята на Бога и човека: „богочовешки процес“ и „съюз“. Апокалипсисът сякаш захвърля този „богочовешки съюз“ като нещо негодно, като износена дреха“ - пише В. Розанов (стр. 400). Донякъде би било утешително да смятаме, че Антихриста с някаква неотразима магическа сила ще се натрапи на хората. Но в това и е спецификата на последната историческа трагедия, че “народите с радост ще станат негови съюзници“ (Ефрем Сирин5). А за да може човечеството само да направи подобен избор, във всекидневния му живот трябва да има нещо, което

Днес този отговор почти не се чува. На запад това се разбира като „да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш редовно данъците и да се занимаваш умерено с филантропия”. Когато питат известния протестантски богослов на ХХ в. Паул Тилих дали се моли, той отговаря: “Не, но медитирам.“7 В православните страни отговорът е още по-лош: „да бъдеш православен” значи да си руснак (българин, сърбин, румънец, грък). Нека си спомним с какво изкушава Антихриста християните на „Осмия вселенски събор” в „Три разговора” от Клизовский А. Правда о масонстве. Книгата е написана като отговор на изследването на Иванов, В. Православный мир и масонство. Рига, 1990.

2 Розанов, В. Уединенное. М., 1990, с. 398.

3 Виж Алексеев, В., А. Григорьев. Религия Антихриста. Новосибирск, 1994, 193 212. Б. а.

4 Цит. по: Ясперс, К. Смысл и назначение истории. М., 1991, с. 156.

5 Ефрем Сирин. На пришествие Господне. Т. 2. - В: Творения. Ч. 3. Сергиев Посад, 1912, с. 139.

6 Vahanian, G. Kultur ohne Gott? Analisen und Thesen zur nachchristlichen Ara. Goettingen, Vandenhoeck a.Ruprecht, 1973, S. 95.

7 Шейфер, Ф. Современная философия и теология.

- Диспут, январь-март 1992, с. 72.

1

Владимир Соловьов...Както се досеща Соловьов, мечтата на Антихриста е да заключи православието в ритуално етнографски резерват. В “Повест за Антихриста“, с която завършва творбата “Три разговора“, Антихриста, провъзгласил се за президент на земното кълбо, като се надява да купи благоразположението на православните, се обръща към тях: “Любезни братя! Знам, че сред вас има и такива, за които най-скъпото в християнството е неговото свещено предание, старите символи, старите песни и молитви, иконите и богослужебният ред. И наистина, какво може да бъде по-скъпо за религиозната душа? Знайте, възлюбени, че днес подписах устав и отпуснах огромни средства за Световния музей на християнската археология, където ще се събират и съхраняват паметници на църковната древност... Братя православни! На когото е по сърце моята воля, който от дъното на душата си може да ме нарече свой истински вожд и господар, нека се качи тук!” Всъщност тълпата от юдеи прави именно това, когато иска осъждане на Юдейския цар и се покланя на Пилат, за да го убеди, че няма друг господар освен цезаря... При Соловьов в момента, когато „голяма част от йерарсите, половината от бившите староверци и повече от половина православни свещеници, монаси и миряни с радостни викове се качват на трибуната”, става старецът Йоан и свидетелства, че “най-скъпото в християнството е самият Христос“. Поне по отношение на православието политиката на Соловьовия Антихрист вече се реализира: православието успешно се вкарва в етнографско ритуалния резерват. Може да се говори и да се пише за обреди и традиции - не може (в пресата или в училище) да се говори за вярата. Неотдавна на един монархически конгрес, където от трибуната постоянно звучеше триадата “православие самодържавие народност“, забелязах, че три много мили и интелигентни жени на реда пред мен оживено четат книжка със заглавие “Руническа магия“ и явно я възприемат като „учебно помагало”. Помолих тези активистки на „руското възраждане” поне тук да не се заиграват със Сатана. В отговор те ми прошепнаха дълбоко убедени: „Нали трябва да знаем всичко! Да познаваме всички!” А когато ги попитах знаят ли „Отче наш” или библейските заповеди, отговорът беше мълчание. Постепенно дори християните забравят какво значи „да бъдеш християнин”.

овият световен ред” е общество, което е предречено от Свещеното Писание и където вече е невъзможно да живеят християни. То е „любимата тема” на всички окултни движения и неприкритата цел на всички масонски течения (потвърждава го апологетиката на масонството от ученика на Рьорих А. Клизовски1). Но това е и историософски термин, чрез който се разграничават традиционно религиозните общества от порядъка, формиран към края на ХХ в. Тъй като не съм политолог, а журналист християнин, пиша по тази тема не защото “новият световен ред“ ще дойде. Просто мисля, че Свещеното Писание не се нуждае от цензура - нито от окултна, нито от прогресистка, нито от „християнско демократическа”. В Писанието темата за „новия световен ред” звучи богословски. „Ето - Апокалипсисът... Тайнствена книга, от която езикът обгаря, а сърцето спира да диша... Още от първите стихове се говори за съда над Христовите църкви... Няма никакво съмнение, че Апокалипсисът не е християнска, а - противохристиянска книга... Това е книга, която реве и стене...”2

За това си заслужава да говорим. В Апокалипсиса четем и за избавлението на християните от станалия непоносим гнет „на този свят“, и за това, че основната вина за тържеството на Антихриста е не в „масоните“, а в християните. Християните се измориха да бъдат християни - ето защо отслабва тяхната светлина. На християните им се прииска да бъдат още някакви, да опитат позабравената езическа духовна „екзотика“ - затова тъмнината отново ще се разпространи по цялата земя „от шестия час до деветия.” „Не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха” (II Тим. 4:3 41 СИ). Може би това е основната вест на християнската апокалиптика: хората сами ще си изберат новата вяра и новите господари, сами ще отворят света за “княза на тъмнината“.

ние все повтаряме пред Христос думите, които Му е казал Великият инквизитор от романа на Достоевски „Братя Карамазови”: “Махни се, Ти ни пречиш!“ И изведнъж този дотягащо мърморещ бунт се увенчава с пълен успех. В отговор на всекидневно битовите желания на сърцата ни нашият дом остава пуст.

при всичките ни грехове - Творецът не даде шанс на още едно, неопетнено поколение? После разбрах: историята е нужна, докато човек има свобода. Когато свободата да направиш последен избор се отнеме, вратата на историята се затваря. Равнинната река при рязък завой сама може да натрупа бент: първо засядат няколко клони, върху тях се натрупват тиня и

да го тласка към това. Антихриста може да бъде избран и признат само ако неговата ценностна система още преди появата му стане господстваща. На смяна на Евангелието, официално все още почитано, идва друг идеал и заедно с него вместо човека идва Масата, умъртвена от своя идеал. Според Г. Ваганян „в културен аспект нашето столетие е постхристиянско, защото човек вече няма възможност да стане християнин. Основните регулатори на нашата култура, т.е. това, което определя нашето саморазбиране, ни прави недостъпни за християнското благовестие.“6 В царството на Антихриста, което описва Апокалипсисът, човек ще има право на избор - да предпочете този или онзи политически кандидат, да купи хладилник от една или друга марка. Но бъдещото общество няма да може да отговори на въпроса какво значи да бъдеш християнин.

Но какво прави този последен избор неизбежен? Една от причините е своеобразната „асиметрия” на оръжията, с които си служат доброто и злото. Доброто не може да избира някои от средствата на земната политика, без да престане да бъде добро. За злото няма ограничения. То може да провежда дори благотворителни акции, без да изневерява на собствената си природа (например когато благородните действия, докато помагат на хората в едно отношение, същевременно укрепват съюза им със злото в други страни на техния живот: разпалват гордостта и самовлюбеността на дарителите). Доброто не е способно да нахлува насилствено в съзнанието на хората. Пред злото няма пречки да използва подобни методи. Християните не се стремят да създадат нова раса чрез генно инженерство. Неоезичеството е напълно готово за подобни експерименти. Освен това очевидно у човека е дълбоко заложено „бягството от кръста“, желанието да живее без труд - и по отношение на изпълнението на заповедите. С повече или по-малко настойчивост и сила на гласа

Хората ще измислят такъв начин на живот, такова общество, в което ще бъде невъзможно да се намери Христос3. И това ще бъде краят на историята. Ние не знаем сроковете. Напълно е възможно днешният неоезически бум да угасне така, както са изчезнали древните гностици, ариани и богомили... И пророците от “ерата на Водолея“ да се окажат поредните лъжепророци. Въпросът не е там, а че с напредъка на историята копнежите на „прогресивното човечество” все повече се насочват към онова, против което гърми Апокалипсисът. Аз не правя политически прогнози. Така казва Библията. И така пише Гьоте: “Предвиждам, че ще дойде време, когато хората ще престанат да радват Бога.“4 И тогава ще дойде краят. Една от основните тези на Библията е възприемането на историята като свещено пространство, където се срещат и водят диалог Бог и човекът. Когато историята не може да изпълни това свое предназначение, тя свършва. Преди време не ми даваше покой въпросът защо историята свършва. Защо -

пясък. Мястото става все по-плитко, после се появява ивица суша. Накрая е възможно да се натрупа бент и водата да си направи друго русло. Така е и с реката на историята. Поколение след поколение оставят все повече кал в нейното русло. И небето е все подалече. Все по-трудно е да чуем въпроса: “Господи, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ И още по-малко вероятно е да видим изпълнен чутия отговор... Когато дойде краят на историята, вече нищо не се сбъдва... И нищо не влиза във вечността. “Евангелието е историята на Бога и човека: „богочовешки процес“ и „съюз“. Апокалипсисът сякаш захвърля този „богочовешки съюз“ като нещо негодно, като износена дреха“ - пише В. Розанов (стр. 400). Донякъде би било утешително да смятаме, че Антихриста с някаква неотразима магическа сила ще се натрапи на хората. Но в това и е спецификата на последната историческа трагедия, че “народите с радост ще станат негови съюзници“ (Ефрем Сирин5). А за да може човечеството само да направи подобен избор, във всекидневния му живот трябва да има нещо, което

Днес този отговор почти не се чува. На запад това се разбира като „да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш редовно данъците и да се занимаваш умерено с филантропия”. Когато питат известния протестантски богослов на ХХ в. Паул Тилих дали се моли, той отговаря: “Не, но медитирам.“7 В православните страни отговорът е още по-лош: „да бъдеш православен” значи да си руснак (българин, сърбин, румънец, грък). Нека си спомним с какво изкушава Антихриста християните на „Осмия вселенски събор” в „Три разговора” от Клизовский А. Правда о масонстве. Книгата е написана като отговор на изследването на Иванов, В. Православный мир и масонство. Рига, 1990.

2 Розанов, В. Уединенное. М., 1990, с. 398.

3 Виж Алексеев, В., А. Григорьев. Религия Антихриста. Новосибирск, 1994, 193 212. Б. а.

4 Цит. по: Ясперс, К. Смысл и назначение истории. М., 1991, с. 156.

5 Ефрем Сирин. На пришествие Господне. Т. 2. - В: Творения. Ч. 3. Сергиев Посад, 1912, с. 139.

6 Vahanian, G. Kultur ohne Gott? Analisen und Thesen zur nachchristlichen Ara. Goettingen, Vandenhoeck a.Ruprecht, 1973, S. 95.

7 Шейфер, Ф. Современная философия и теология.

- Диспут, январь-март 1992, с. 72.

1

Владимир Соловьов...Както се досеща Соловьов, мечтата на Антихриста е да заключи православието в ритуално етнографски резерват. В “Повест за Антихриста“, с която завършва творбата “Три разговора“, Антихриста, провъзгласил се за президент на земното кълбо, като се надява да купи благоразположението на православните, се обръща към тях: “Любезни братя! Знам, че сред вас има и такива, за които най-скъпото в християнството е неговото свещено предание, старите символи, старите песни и молитви, иконите и богослужебният ред. И наистина, какво може да бъде по-скъпо за религиозната душа? Знайте, възлюбени, че днес подписах устав и отпуснах огромни средства за Световния музей на християнската археология, където ще се събират и съхраняват паметници на църковната древност... Братя православни! На когото е по сърце моята воля, който от дъното на душата си може да ме нарече свой истински вожд и господар, нека се качи тук!” Всъщност тълпата от юдеи прави именно това, когато иска осъждане на Юдейския цар и се покланя на Пилат, за да го убеди, че няма друг господар освен цезаря... При Соловьов в момента, когато „голяма част от йерарсите, половината от бившите староверци и повече от половина православни свещеници, монаси и миряни с радостни викове се качват на трибуната”, става старецът Йоан и свидетелства, че “най-скъпото в християнството е самият Христос“. Поне по отношение на православието политиката на Соловьовия Антихрист вече се реализира: православието успешно се вкарва в етнографско ритуалния резерват. Може да се говори и да се пише за обреди и традиции - не може (в пресата или в училище) да се говори за вярата. Неотдавна на един монархически конгрес, където от трибуната постоянно звучеше триадата “православие самодържавие народност“, забелязах, че три много мили и интелигентни жени на реда пред мен оживено четат книжка със заглавие “Руническа магия“ и явно я възприемат като „учебно помагало”. Помолих тези активистки на „руското възраждане” поне тук да не се заиграват със Сатана. В отговор те ми прошепнаха дълбоко убедени: „Нали трябва да знаем всичко! Да познаваме всички!” А когато ги попитах знаят ли „Отче наш” или библейските заповеди, отговорът беше мълчание. Постепенно дори християните забравят какво значи „да бъдеш християнин”.

Човече, казано ти е какво е добро и какво иска от теб Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. Мих. 6:8, СИ С тези думи пророк Михей се обръща към старозаветния Божи народ, въстанал срещу заповедите на Бога. Тогава израилтяните са застрашени от мощта на световната империя Асирия. Днес се питаме защо някой трябва да ни казва какво е добро и какво е зло? Защо е необходимо да се вслушваме в това, което Бог иска да ни каже? Нима човек не е в състояние сам да познае чрез разума и съвестта си доброто и злото? Длъжен ли е да вярва в Бога на Библията и да бъде християнин, за да върши добро? Не сме ли свободни хора и не живеем ли в свободно, демократично общество, способно да разпознава доброто и злото?

И днес хората се борят против авторитета на Божиите заповеди. Но в Библията се казва недвусмислено, че човекът по природа е зъл и тъй като не признава Бога, не може да признае и доброто. „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” - твърди Христос (Мат. 19:17 СИ). И така, само Един е добър и Той не е човек. Иисус Христос не спори за доброто, а казва: „Опази заповедите.” Ако искаме да живеем, трябва да слушаме заповедите и да ги изпълняваме. Ето защо общество, в което Божието Слово е забранено, е обречено на гибел. Божият Закон е даден не само за християните. За всички хора той е основата за достоен живот. Само Божият Закон дава на човека свобода, мир, защита на брака, семейството и справедливост по отношение на собствеността. В езическите цивилизации, където не се е зачитал Божият Закон, е имало потисничество. Във Вавилон, Асирия и Египет са властвали диктатури. Пророците

от Стария Завет са предупреждавали управниците за високомерието им, защото те са се поставяли наравно с боговете. Римската империя е съществувала, като непрекъснато е подчинявала народи и раси. В тази империя е бил разпънат Христос, изземвали са имуществото на юдеите, а самите тях са изселвали. Цели народи са били унищожавани. Завоюваните провинции са били ограбвани безпощадно. Гражданско право в Рим е съществувало само за определени хора, робите са били извън закона. Историята на християнството показва, че там, където хората живеят според Божието Слово, царува справедливост. Разбира се, и там не е земен рай, но хората различават кое е добро и кое - зло. Сдържа се силата на демоните и на нихилизма. Но там, където Божиите заповеди се отхвърлят, господстват насилие, хаос, несправедливост. Отричането на Божия Закон винаги е съпътствано с връщане на демоните. За това говори Иисус Христос: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.” И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение” (Мат. 12:43-45). Не преживяваме ли днес връщането на злите духове в народите, някога били християнски? От 1970 г. в Западна Германия след реформата на Наказателния кодекс богохулството не се смята за престъпление. Повечето граждани дори не са забелязали тази реформа. Има и такива, които смятат промяната за

несъществена и дори „модерна”. Но с това започва да отпада библейският морален облик на законодателството. Защото през 1970 г. законодателните органи на Западна Германия очевидно са се отрекли напълно от заповедта: „Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му” (Изх. 20:7). Дотогава злоупотребата с Божието име е била забранена от Конституцията поне официално. А благоговението пред него е предпоставка за изпълнението на всички останали заповеди. Без благоговение пред авторитета на Бога никоя Негова заповед няма авторитет. Където това благоговение изчезне, се разпада нравственият облик на човека: настъпва закономерното в такива случаи. Реформата на Наказателния кодекс в Западна Германия доведе до узаконяването на порнографията и принципното легализиране на абортите. Божиите закони са предпоставка за достоен живот. Ако няма брак и семейство, няма източник на любов, нито авторитет. По тази причина младежите са все по-склонни към анархия и терор. Ако няма собственост, свободата става илюзия. Където е разрешено убийството на нероден живот, там и животът на възрастния не е неприкосновен. Ф. М. Достоевски още през ХIХ в. пише: „Ако няма Бог, всичко е позволено.” Английският поет Т. Елиът пророкува: „Европа няма да преживее упадъка на християнството.” Но мнозина ще ни попитат: нима не живеем в демократично общество, което неизбежно е плуралистично? Не трябва ли да се примирим с това, че има различни мнения за Бога и за злото? Могат ли духовните ценности на християните, а те са малцинство, да бъдат ценности на всички останали хора, които не

вярват в Бога на Библията? Не означава ли демокрацията свобода за всички ценности и неценности? Демокрация без Божия Закон е анархия! Демокрацията не може да бъде произвол на ценности и неценности. Тя е възможна само ако хората в своята свобода признават отговорността си пред Бога. В 13 глава от Откровението на Йоан четем за звяра, който излиза от морето. Това е онази сила, която произтича от масата на безбожното човечество и въстава против Бога. Защото морето в Библията символизира и хаоса, и езическите народи. На остров Патмос ап. Йоан предвижда, че от безбожния свят ще се яви Антихрист. Тази сила ще погълне всичко в анонимността на масата. Както капката вода се губи в океана, така отделната личност се размива в анонимното диктаторско общество. Всички са длъжни да се покланят на силата на безбожието, която се стреми да убие съвестта на отделния човек. Божиите заповеди пазят и защитават правата на личността: брака, семейството, физическото оцеляване, собствеността. Причината е, че Бог сам е личност и е сътворил човека по Свой образ и подобие. Там, където свършва вярата в Бога, свършва и свободата на личността! Последователността и грубостта, с които днес се отрича Божият Закон и се отхвърля съществуването на Бога, ни поставят пред въпроса: не живеем ли в навечерието на последните времена? Но трябва ли да отстъпим пред силите на тъмнината? Не се ли изпълняват днес думите на Иисус Христос: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Мат.

24:12)? Или думите на ап. Павел: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат

себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (II Тим. 3:1-5)? Не трябва да изпадаме в есхатологичен песимизъм, защото песимизмът противоречи на Библията. Докато живеем свободно, сме длъжни да възвестяваме Божието Слово. Църквата на Иисус Христос ще живее до Неговото идване. Тогава не трябва ли да направим всичко възможно, за да живеем в страни, които все още се съобразяват с Божиите заповеди? Християните са длъжници пред света. Ние трябва да покажем на хората пътя към Христос. Божият Закон е в сила за всички народи, за да имат достоен живот. Разбира се, ние се чувстваме безсилни да проповядваме Божието Слово и Божия Закон в езическия свят. Но като християнин аз имам възможност, каквато невярващият няма, защото Бог обръща моята безпомощност в нова сила. Християните, родени от Светия Дух за нов живот, могат да свидетелстват на света за Божиите закони. Иисус Христос казва, че не е дошъл да наруши Закона, а да го изпълни (Мат. 5:17). Християните, които се покоряват на Божието Слово, са малцинство в този свят. Затова трябва да се обединим и да проповядваме Христовото благовестие. Нека се трудим, „докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4).

Човече, казано ти е какво е добро и какво иска от теб Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. Мих. 6:8, СИ С тези думи пророк Михей се обръща към старозаветния Божи народ, въстанал срещу заповедите на Бога. Тогава израилтяните са застрашени от мощта на световната империя Асирия. Днес се питаме защо някой трябва да ни казва какво е добро и какво е зло? Защо е необходимо да се вслушваме в това, което Бог иска да ни каже? Нима човек не е в състояние сам да познае чрез разума и съвестта си доброто и злото? Длъжен ли е да вярва в Бога на Библията и да бъде християнин, за да върши добро? Не сме ли свободни хора и не живеем ли в свободно, демократично общество, способно да разпознава доброто и злото?

И днес хората се борят против авторитета на Божиите заповеди. Но в Библията се казва недвусмислено, че човекът по природа е зъл и тъй като не признава Бога, не може да признае и доброто. „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” - твърди Христос (Мат. 19:17 СИ). И така, само Един е добър и Той не е човек. Иисус Христос не спори за доброто, а казва: „Опази заповедите.” Ако искаме да живеем, трябва да слушаме заповедите и да ги изпълняваме. Ето защо общество, в което Божието Слово е забранено, е обречено на гибел. Божият Закон е даден не само за християните. За всички хора той е основата за достоен живот. Само Божият Закон дава на човека свобода, мир, защита на брака, семейството и справедливост по отношение на собствеността. В езическите цивилизации, където не се е зачитал Божият Закон, е имало потисничество. Във Вавилон, Асирия и Египет са властвали диктатури. Пророците

от Стария Завет са предупреждавали управниците за високомерието им, защото те са се поставяли наравно с боговете. Римската империя е съществувала, като непрекъснато е подчинявала народи и раси. В тази империя е бил разпънат Христос, изземвали са имуществото на юдеите, а самите тях са изселвали. Цели народи са били унищожавани. Завоюваните провинции са били ограбвани безпощадно. Гражданско право в Рим е съществувало само за определени хора, робите са били извън закона. Историята на християнството показва, че там, където хората живеят според Божието Слово, царува справедливост. Разбира се, и там не е земен рай, но хората различават кое е добро и кое - зло. Сдържа се силата на демоните и на нихилизма. Но там, където Божиите заповеди се отхвърлят, господстват насилие, хаос, несправедливост. Отричането на Божия Закон винаги е съпътствано с връщане на демоните. За това говори Иисус Христос: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.” И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение” (Мат. 12:43-45). Не преживяваме ли днес връщането на злите духове в народите, някога били християнски? От 1970 г. в Западна Германия след реформата на Наказателния кодекс богохулството не се смята за престъпление. Повечето граждани дори не са забелязали тази реформа. Има и такива, които смятат промяната за

несъществена и дори „модерна”. Но с това започва да отпада библейският морален облик на законодателството. Защото през 1970 г. законодателните органи на Западна Германия очевидно са се отрекли напълно от заповедта: „Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му” (Изх. 20:7). Дотогава злоупотребата с Божието име е била забранена от Конституцията поне официално. А благоговението пред него е предпоставка за изпълнението на всички останали заповеди. Без благоговение пред авторитета на Бога никоя Негова заповед няма авторитет. Където това благоговение изчезне, се разпада нравственият облик на човека: настъпва закономерното в такива случаи. Реформата на Наказателния кодекс в Западна Германия доведе до узаконяването на порнографията и принципното легализиране на абортите. Божиите закони са предпоставка за достоен живот. Ако няма брак и семейство, няма източник на любов, нито авторитет. По тази причина младежите са все по-склонни към анархия и терор. Ако няма собственост, свободата става илюзия. Където е разрешено убийството на нероден живот, там и животът на възрастния не е неприкосновен. Ф. М. Достоевски още през ХIХ в. пише: „Ако няма Бог, всичко е позволено.” Английският поет Т. Елиът пророкува: „Европа няма да преживее упадъка на християнството.” Но мнозина ще ни попитат: нима не живеем в демократично общество, което неизбежно е плуралистично? Не трябва ли да се примирим с това, че има различни мнения за Бога и за злото? Могат ли духовните ценности на християните, а те са малцинство, да бъдат ценности на всички останали хора, които не

вярват в Бога на Библията? Не означава ли демокрацията свобода за всички ценности и неценности? Демокрация без Божия Закон е анархия! Демокрацията не може да бъде произвол на ценности и неценности. Тя е възможна само ако хората в своята свобода признават отговорността си пред Бога. В 13 глава от Откровението на Йоан четем за звяра, който излиза от морето. Това е онази сила, която произтича от масата на безбожното човечество и въстава против Бога. Защото морето в Библията символизира и хаоса, и езическите народи. На остров Патмос ап. Йоан предвижда, че от безбожния свят ще се яви Антихрист. Тази сила ще погълне всичко в анонимността на масата. Както капката вода се губи в океана, така отделната личност се размива в анонимното диктаторско общество. Всички са длъжни да се покланят на силата на безбожието, която се стреми да убие съвестта на отделния човек. Божиите заповеди пазят и защитават правата на личността: брака, семейството, физическото оцеляване, собствеността. Причината е, че Бог сам е личност и е сътворил човека по Свой образ и подобие. Там, където свършва вярата в Бога, свършва и свободата на личността! Последователността и грубостта, с които днес се отрича Божият Закон и се отхвърля съществуването на Бога, ни поставят пред въпроса: не живеем ли в навечерието на последните времена? Но трябва ли да отстъпим пред силите на тъмнината? Не се ли изпълняват днес думите на Иисус Христос: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Мат.

24:12)? Или думите на ап. Павел: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат

себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (II Тим. 3:1-5)? Не трябва да изпадаме в есхатологичен песимизъм, защото песимизмът противоречи на Библията. Докато живеем свободно, сме длъжни да възвестяваме Божието Слово. Църквата на Иисус Христос ще живее до Неговото идване. Тогава не трябва ли да направим всичко възможно, за да живеем в страни, които все още се съобразяват с Божиите заповеди? Християните са длъжници пред света. Ние трябва да покажем на хората пътя към Христос. Божият Закон е в сила за всички народи, за да имат достоен живот. Разбира се, ние се чувстваме безсилни да проповядваме Божието Слово и Божия Закон в езическия свят. Но като християнин аз имам възможност, каквато невярващият няма, защото Бог обръща моята безпомощност в нова сила. Християните, родени от Светия Дух за нов живот, могат да свидетелстват на света за Божиите закони. Иисус Христос казва, че не е дошъл да наруши Закона, а да го изпълни (Мат. 5:17). Християните, които се покоряват на Божието Слово, са малцинство в този свят. Затова трябва да се обединим и да проповядваме Христовото благовестие. Нека се трудим, „докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4).

В живота на Христовата Църква ІV век трябва да се отбележи като повратна точка в положението на християните. Спрени са гоненията и преследванията срещу тях, държавната власт в лицето на император Константин и неговите синове започва да покровителства християнството. В следствие на това силно нараства броят на християните. Богослуженията вече се извършват в новопостроените храмове, но духовното състояние на вярващите е далеч от истинското изповядване на Господ според Неговото Слово. Мнозина християни смятат, че е достатъчно да се покланяш на Бога само външно, без вътрешно духовно преживяване. Истинските християни, които търсят живо общение с Бога, са подложени на присмех и издевателства от страна на едноверците си.

През 398 г. Йоан Златоуст е назначен за патриарх на Константинопол. Неговите силни изобличителни проповеди за греховния живот на част от висшето общество и духовенството в столицата му създават много врагове, които се стараят по всякакъв начин да се избавят от него. Започват преследвания и в накрая Йоан Златоуст е осъден на заточение, където живее при много тежки условия и умира през 407 г. §§§ Силни вълни, жестоки бури! Но не се страхувам, че ще потъна, защото стоя върху камък. Нека бушува морето - то не може да ме съкруши. Нека се надигат вълните - те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажете, от какво да се боя? От смъртта ли? “За мене животът е Христос, а смъртта придобивка” (Фил. 1:21 СИ). От изселването ли? “Господна е земята и всичко, което има в нея” (Пс. 23:1). От заплахата да вземат имота ми? “Не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо” (І Тим. 6:7). Презирам заплахите на този свят и се смея над неговите блага. Не се плаша от нищета, не ламтя за богатство. Не се страхувам от смърт и не търся живот - освен може би заради вас. Говоря за сегашните обстоятелства в живота ми и ви задавам въпроси, възлюбени мои, за да ви успокоя. Никой не може да ни раздели! Което Бог е съединил, човек не може да раздели. Щом за мъжа и жената е казано: “Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва” (Мат. 19:6), щом бракът не може да бъде разтрогнат, толкова повече не е възможно да разрушиш Божията Църква! Няма нищо по-силно от Църквата! Колко много тирани са се опитвали да я погубят! Колко пещи са използвали за това, колко зъби на различни зверове, колко остри мечове! Но не са успели. Къде са тези врагове днес? Никой не говори за тях: всички са забравени. А къде е Църквата? Тя сияе по-ярко от слънцето. Ако християните са били непобедими тогава, когато са били малко, възможно ли да бъдат победени днес? Не се тревожете от моето заточение! Покажете ми любовта

си в едно – във вашата непоколебима вяра. Аз имам залог от Господ и не се облягам на своите сили. Имам Неговото Писание. То ми е опора, крепост, спокоен пристан. Дори цялата земя да е в смут, аз имам едно писмо. Чета неговите думи, в него откривам защитна стена и ограда. Какви думи? “Аз съм с вас през всички дни до свършека на века” (Мат. 28:20). Христос е с мен, от кого да се боя? Нека срещу мен се надигат вълните, морето, невъздържаността на силните, за мен това е по-крехко от паяжина. И ако вие не ме спирахте със своята любов, още днес щях да замина оттук. Винаги се моля: „Да бъде Твоята воля, Господи, не както иска този или онзи, а както Ти искаш. Ето я моята крепост, моя непоклатим камък, моята здрава опора. Ако е угодно на Бога, да бъде! Ако Му е угодно да ме остави тук, благодарен съм Му. Ще съм Му благодарен, където и да ме изпрати. Не се смущавайте от нищо. Старайте се да останете в молитва. Дяволът прави всичко това, за да задуши у вас желанието за молитва. Но не успява ни най-малко. Виждам ви по-ревностни и по-усърдни. Утре ще изляза с вас за молитва. Където съм аз, там и сте вие, където сте вие, там съм и аз. Ние сме едно тяло. А тялото не се разделя от главата, както и главата от тялото. Ще ни разделя пространството, но ще бъдем съединени от любовта. Дори смъртта не може да ни отдели. Дори да умре моето тяло, душата ми ще живее и ще помни този народ. Вие сте ми бащи - как бих могъл да ви забравя? Близки сте ми, вие сте моят живот, моята слава. Ако вие успявате, тази слава е за мен и моят живот като богатство лежи във вашата съкровищницата. Готов съм хилядократно да дам за вас душата си и не заслужавам никаква благодарност, защото изпълнявам своя дълг: “Добрият пастир дава живота си за овцете” (Йоан.

10:11). Нека хиляди пъти ме удавят, хиляди пъти да ми отсекат главата. Тази смърт ще ме отведе в безсмъртието. Всичко понасям заради любовта ми към вас, защото върша всичко, за да ви осигуря безопасност, за да не влезе в стадото ми никой чужд и то да се съхрани непорочно. Това, което понасям заради вас, ми дава венец. Вие сте ограда за мен, вие сте мои бащи, мои братя, моите деца, части от моето тяло, вие сте моята светлина и сте

нещо повече от светлина. Винаги ми давахте това, което съм искал, презирахте временното, отказвахте се от земното, издигахте се към небето, отричахте се от телесните окови и се стараехте благочестиво да изпълнявате Господното учение. Всъщност може би Бог допуска да понеса злото, замислено срещу мен, за да ме изпита с нещастия. Защото победата в крайна сметка зависи от труда и венец се дава за извършени подвизи. Защото и ап. Павел казва: “Пътя свърших, вярата опазих; от сега нататък се пази за мен венецът на правдата” (ІІ Тим. 4:7-8). Вечният Господ на всички да удостои и вас с този венец. Амин. Изопачаването на истината води до скръб Господ говори чрез пророка за хората, които преиначават: “Горко на онези, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, а сладкото – за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!” (Ис. 5:20-21 СИ). Първият, който преиначава така нещата, е дяволът, изтълкувал превратно Божията заповед на Ева. Тя се подвежда и вкусва от смъртоносния плод, после го дава на мъжа си, той го опитва и двамата умират духовно за Бога. Грехът преминава в целия човешки род и царува и досега. Дяволът е много опасен, той действа в наши дни повече откогато и да било преди. “Понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12), затова постъпва толкова нагло...

Христос хвърля светлина върху тази личност, като казва: “Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). И нарича дявола княз на този свят: “Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят и в Мене той Той няма нищо” (Йоан 14:30 СИ). И ние, земните жители, имаме работа с “княза на този свят”, защото ако той е имал възможност да изкушава самия Христос, толкова повече следи нас, за да ни направи зло, да ни отклони с превратното си учение от Христос и да ни поведе по широкия път към своеволие и разпътство. Апостол Павел, загрижен за вярващите, казва: “Ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица. Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и да отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос” (ІІ Кор. 11:2-3). Апостолът познава плановете на Сатана, хитростта и ловкостта му, умението му да представя своите измами на вярващите в друга светлина, сякаш водят към добро. Затова ап. Павел пише: “Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (ІІ Кор. 11:14-15). На път за Йерусалим ап. Павел призовава презвитерите на църквата: “Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени” (Деян. 20:28-32).

В живота на Христовата Църква ІV век трябва да се отбележи като повратна точка в положението на християните. Спрени са гоненията и преследванията срещу тях, държавната власт в лицето на император Константин и неговите синове започва да покровителства християнството. В следствие на това силно нараства броят на християните. Богослуженията вече се извършват в новопостроените храмове, но духовното състояние на вярващите е далеч от истинското изповядване на Господ според Неговото Слово. Мнозина християни смятат, че е достатъчно да се покланяш на Бога само външно, без вътрешно духовно преживяване. Истинските християни, които търсят живо общение с Бога, са подложени на присмех и издевателства от страна на едноверците си.

През 398 г. Йоан Златоуст е назначен за патриарх на Константинопол. Неговите силни изобличителни проповеди за греховния живот на част от висшето общество и духовенството в столицата му създават много врагове, които се стараят по всякакъв начин да се избавят от него. Започват преследвания и в накрая Йоан Златоуст е осъден на заточение, където живее при много тежки условия и умира през 407 г. §§§ Силни вълни, жестоки бури! Но не се страхувам, че ще потъна, защото стоя върху камък. Нека бушува морето - то не може да ме съкруши. Нека се надигат вълните - те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажете, от какво да се боя? От смъртта ли? “За мене животът е Христос, а смъртта придобивка” (Фил. 1:21 СИ). От изселването ли? “Господна е земята и всичко, което има в нея” (Пс. 23:1). От заплахата да вземат имота ми? “Не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо” (І Тим. 6:7). Презирам заплахите на този свят и се смея над неговите блага. Не се плаша от нищета, не ламтя за богатство. Не се страхувам от смърт и не търся живот - освен може би заради вас. Говоря за сегашните обстоятелства в живота ми и ви задавам въпроси, възлюбени мои, за да ви успокоя. Никой не може да ни раздели! Което Бог е съединил, човек не може да раздели. Щом за мъжа и жената е казано: “Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва” (Мат. 19:6), щом бракът не може да бъде разтрогнат, толкова повече не е възможно да разрушиш Божията Църква! Няма нищо по-силно от Църквата! Колко много тирани са се опитвали да я погубят! Колко пещи са използвали за това, колко зъби на различни зверове, колко остри мечове! Но не са успели. Къде са тези врагове днес? Никой не говори за тях: всички са забравени. А къде е Църквата? Тя сияе по-ярко от слънцето. Ако християните са били непобедими тогава, когато са били малко, възможно ли да бъдат победени днес? Не се тревожете от моето заточение! Покажете ми любовта

си в едно – във вашата непоколебима вяра. Аз имам залог от Господ и не се облягам на своите сили. Имам Неговото Писание. То ми е опора, крепост, спокоен пристан. Дори цялата земя да е в смут, аз имам едно писмо. Чета неговите думи, в него откривам защитна стена и ограда. Какви думи? “Аз съм с вас през всички дни до свършека на века” (Мат. 28:20). Христос е с мен, от кого да се боя? Нека срещу мен се надигат вълните, морето, невъздържаността на силните, за мен това е по-крехко от паяжина. И ако вие не ме спирахте със своята любов, още днес щях да замина оттук. Винаги се моля: „Да бъде Твоята воля, Господи, не както иска този или онзи, а както Ти искаш. Ето я моята крепост, моя непоклатим камък, моята здрава опора. Ако е угодно на Бога, да бъде! Ако Му е угодно да ме остави тук, благодарен съм Му. Ще съм Му благодарен, където и да ме изпрати. Не се смущавайте от нищо. Старайте се да останете в молитва. Дяволът прави всичко това, за да задуши у вас желанието за молитва. Но не успява ни най-малко. Виждам ви по-ревностни и по-усърдни. Утре ще изляза с вас за молитва. Където съм аз, там и сте вие, където сте вие, там съм и аз. Ние сме едно тяло. А тялото не се разделя от главата, както и главата от тялото. Ще ни разделя пространството, но ще бъдем съединени от любовта. Дори смъртта не може да ни отдели. Дори да умре моето тяло, душата ми ще живее и ще помни този народ. Вие сте ми бащи - как бих могъл да ви забравя? Близки сте ми, вие сте моят живот, моята слава. Ако вие успявате, тази слава е за мен и моят живот като богатство лежи във вашата съкровищницата. Готов съм хилядократно да дам за вас душата си и не заслужавам никаква благодарност, защото изпълнявам своя дълг: “Добрият пастир дава живота си за овцете” (Йоан.

10:11). Нека хиляди пъти ме удавят, хиляди пъти да ми отсекат главата. Тази смърт ще ме отведе в безсмъртието. Всичко понасям заради любовта ми към вас, защото върша всичко, за да ви осигуря безопасност, за да не влезе в стадото ми никой чужд и то да се съхрани непорочно. Това, което понасям заради вас, ми дава венец. Вие сте ограда за мен, вие сте мои бащи, мои братя, моите деца, части от моето тяло, вие сте моята светлина и сте

нещо повече от светлина. Винаги ми давахте това, което съм искал, презирахте временното, отказвахте се от земното, издигахте се към небето, отричахте се от телесните окови и се стараехте благочестиво да изпълнявате Господното учение. Всъщност може би Бог допуска да понеса злото, замислено срещу мен, за да ме изпита с нещастия. Защото победата в крайна сметка зависи от труда и венец се дава за извършени подвизи. Защото и ап. Павел казва: “Пътя свърших, вярата опазих; от сега нататък се пази за мен венецът на правдата” (ІІ Тим. 4:7-8). Вечният Господ на всички да удостои и вас с този венец. Амин. Изопачаването на истината води до скръб Господ говори чрез пророка за хората, които преиначават: “Горко на онези, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, а сладкото – за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!” (Ис. 5:20-21 СИ). Първият, който преиначава така нещата, е дяволът, изтълкувал превратно Божията заповед на Ева. Тя се подвежда и вкусва от смъртоносния плод, после го дава на мъжа си, той го опитва и двамата умират духовно за Бога. Грехът преминава в целия човешки род и царува и досега. Дяволът е много опасен, той действа в наши дни повече откогато и да било преди. “Понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12), затова постъпва толкова нагло...

Христос хвърля светлина върху тази личност, като казва: “Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). И нарича дявола княз на този свят: “Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят и в Мене той Той няма нищо” (Йоан 14:30 СИ). И ние, земните жители, имаме работа с “княза на този свят”, защото ако той е имал възможност да изкушава самия Христос, толкова повече следи нас, за да ни направи зло, да ни отклони с превратното си учение от Христос и да ни поведе по широкия път към своеволие и разпътство. Апостол Павел, загрижен за вярващите, казва: “Ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица. Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и да отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос” (ІІ Кор. 11:2-3). Апостолът познава плановете на Сатана, хитростта и ловкостта му, умението му да представя своите измами на вярващите в друга светлина, сякаш водят към добро. Затова ап. Павел пише: “Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (ІІ Кор. 11:14-15). На път за Йерусалим ап. Павел призовава презвитерите на църквата: “Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени” (Деян. 20:28-32).

вата въпроса, които вълнуват най-много хората са свързани с преходността на човешкото същество, с живота и смъртта. Когато си на шестнайсет години, темата за живота определено ти е по-близка, а той е пряко свързан със секса като жизнено начало. Естествено, никой шестнайсетгодишен не възприема себе си като родител, той се интересува от секса на инстинктивно ниво. Този интерес е постоянно провокиран от средствата за масова информация, които са истинският враг на младежкия морал. Щетите са грозни и непоправими. Петокласници открито споделят помежду си, че сега е моментът да водят полов живот, защото момичетата още не могат да забременеят. Други искат да приличат на какичките от фолкканала и повтарят техните действия и стил на поведение. Децата вече са изправени на върха на небостъргач от илюзии и лъжи и колкото и да викаме и отчаяно да наставляваме, понякога те са слепи и глухи за здравия разум, за чистотата, която е жизненоважна. И така, докато децата стоят на върха

на тази кула от илюзии, можем да изберем или да им говорим за неща, които са истинни, но са непонятни за тях, или да сложим около кулата защитни мрежи. Точно това е въпросът, когато говорим за необходимостта от сексуално образование в училище. Да, то е необходимо! Повечето деца са израсли в гнусна среда и рано или късно ще скочат в бездната - не като жертви, а по собствено желание. В такъв момент е излишно да съветваш и да убеждаваш, че е глупаво, дори пагубно да се скача. А това е факт дори когато има мрежи, дори когато децата са получили достатъчно добро сексуално образование, защото със защитни мрежи се съхранява само тялото, не и душата . Половото възпитание в училище не е враг, то е съюзник и колкото и да не ни допадат първоначалните намерения на организациите, които са го започнали, в настоящия момент тяхната дейност влияе положително. Нека помислим над причинно-следствената връзка - дали наистина причината да се увеличи броят на абортите и на заразените от СПИН в

някои страни е, че именно там в училище се провеждат акции, които целят да се развие сексуалната култура на учениците. И всъщност не подменяме ли така причината със следствието. Учениците решават да водят полов живот под въздействието на много други фактори, сред които на първо място слагам средствата за масова информация. Но те нямат сексуална култура - повече от 80% от учениците при всички положения ще водят полов живот в нездравата среда, в която растат, въпросът е доколко ще се пазят. Затова е необходимо да им се дава все повече информация. Нарасналият брой на абортите и на страдащите от венерически болести е причина да се развиват знанията им по тези въпроси, а не обратното. Когато бях осми клас участвах в такова обучение, организирано от БЧК и не бих казала, че от всичките приказки за СПИН и нежелана бременност се почувствах подтикната и поощрена да започна да водя полов живот. Не виждам нищо лошо в това, че в подобни акции участват обучени ученици, които раздават брошури и контрацептиви. Едва ли някой ще реши да води полов живот,

помняте ли си филма на Чаплин „Хлапето”? Там главният герой стъклар, който нямаше много работа, - изпращаше едно момченце да чупи прозорците на къщите, а после той отиваше и услужливо запълваше отворената „пазарна ниша”. Хората бяха много благодарни на човека, който се оказваше винаги наблизо и бе готов да им помогне, без да знаят, че именно той е причината за проблема1... Всъщност това е много стар сатанински трик - виждаме го например в зарибяването с наркотици, когато се създава глад за дрога и после тя се пласира във все по-големи количества. Подобен е и принципът за пораждане на сексуален глад сред младежите чрез програми за полово възпитание, разработени от различни организации, след което същите тези организации „решават” проблема. Според мен опорочаващите средства за масова информация не са първопричината за това ужасно състояние - те са просто поредното „хлапе”, използвано от духовните сили на мрака, за да си създадат по-голяма пазарна ниша, която да задоволяват със своята порочна продукция, като купуват и прода-

Преди време и аз бях въвлечен в тази игра - в самото начало на демокрацията в училище започнаха системно да ни образоват сексуално. Тогава бях четиринадесетгодишен и тези беседи несъмнено създадоха предпоставки съвестта ни да се освободи от традиционните семейни възгледи - че сексът е нещо, запазено преди всичко за брака. Такава реакция бе съвсем естествена - ами ето, възрастните открито обсъждат това като нещо съвсем нормално (а днес вече - крайно препоръчително). Убеден съм, че ако тези програми не бяха въведени, процесите на опорочаване и освобождаване на младите от задължителните за един достоен живот задръжки щяха да са значително по-бавни. Началото на омагьосания кръг, в който в момента се намираме, бе поставено от тези програми и организации. Семейството след това се примири, че такова образование е „нужно” и „полезно”... Дано има все повече трезви родители, които да кажат „не” на безумието (проповядвано и от повечето съвременни психолози) на деца, които не могат да носят морална отговорност за действията си, да се дава такава голяма свобода на избора. В тази възраст те наистина действат на

Съзнанието колко е страшна тази масова кланица сред младите - аборти, СПИН, венерически болести - кара много хора да видят в съхраняването на телата на младите аргумент в полза на програмите за полово ограмотяване. Идеята е чрез подобна информация да се ограничат досадните болести и другите съпътстващи свободния секс проблеми, които всъщност са замислени с милост от Бога, за да попречат да се стигне до още поголяма разюзданост. На практика обаче действията на организациите, подготвящи такива програми, напомнят лекарската ирония: „Болният умря напълно излекуван.” И страшното е, че говорим за духовната смърт на младежи, които чрез безнравственост все повече се отдалечават от Божия образ и подобие. За тях става все по-трудно да се обърнат към Христос и да спасят душите си, защото са вързани в страшните окови на греха. Дори много от нас да са се примирили с тази трагедия, убеден съм, че Господ Иисус Христос не би могъл, защото за Него

защото е прочел брошура как да се пази, докато прави секс или защото смята да оползотвори получения контрацептив. Не би постъпил така човек, ако е убеден, че това е неправилно, а онзи, който вече е решил да скача от кулата, може да спаси поне своето тяло благодарение на тази брошура. Грозно е да кажем: „Щом сте извършили тежък грях, деца, заслужавате да се заразите с венерическа болест!” Защото това сме ние, това са децата ни, приятелите ни, често твърдоглави, облъчени от телевизията, приели грешни авторитети, непознали Христос. Никой родител не заслужава да научи, че детето му се е разболяло от СПИН. Затова е вредно да се нападат организациите, които се опитват да направят злото по-малко. Истинското зло е другаде и ако продължаваме да търсим източниците му там, където не са, вместо да действаме срещу несекващите извори на поквара и заблуда, нашият морал също е обречен. Обвинението не струва нищо, а за действие се изисква смелост.

ват на безценица безценни човешки души. Те са само едни от проводниците на идващия „нов световен ред”, който всъщност означава установяване на властта на тъмнината в света, отхвърлил своя Създател. Повлияни от всичко това, младите днес нямат реална преценка за положението, в което се намират - а и не биха могли да имат. Библията ясно казва, че подготвеното чрез тази безнравственост поколение безусловно ще приеме Антихриста, и то в не толкова далечно бъдеще. Затова днес той прави всичко възможно да наложи своята ценностна система, своите закони и норми на поведение. Младите „герои” в този съвременен „филм”, замислен и режисиран от демоничните сили, са застрашени да излязат от него след време без каквото и да било достойнство, а с дълбокото неудовлетворение, характерно за познатите „звезди” от долнопробните филмови продукции - с чувството, че са използвани, излъгани и захвърлени.

инстинктивно ниво, без да се замислят за последствията. Точно затова ни е дадено „пророческото видение” (Притчи 29:18) разумните закони на Твореца, които ясно заявяват, че до навършване на пълнолетие отговорността за действията на детето пред Бога и пред обществото носят родителите (попечителите). От друга страна, търсенето на някакви въображаеми ползи от тези програми днес, когато тенденциите към поквара изглеждат необратими, произтича от това, че малцина съзнават кой стои зад цялата тази система. Често хората се изумяват защо дяволът изцелява болести чрез екстрасенси и други „лечители” - нали той върши само зло. Всъщност забравяме, че тялото няма особена стойност за него важна е душата. За Сатана не е проблем да се предпазват телата на хората, стига да ги въвлече в разврат и така да пороби и уподоби на себе си душите им, т.е. да ги прати в ада.

всяка душа има изключителна стойност. Той все още търси хора сред млади и възрастни, които не желаят да преклонят коляно пред съвременния Молох2, „които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават” (Йез. 9:4), - хора, издигащи глас към Бога, за да промени Той ситуацията. Това е невъзможно за човеци - врагът е хитър, силен и жесток, но за Бога няма нищо невъзможно.

http://www.youtube.com/watch?v=qNseEVlaCl4 Езическо божество, на което родители са принасяли в жертва децата си - Йеремия 32:35

1 2

вата въпроса, които вълнуват най-много хората са свързани с преходността на човешкото същество, с живота и смъртта. Когато си на шестнайсет години, темата за живота определено ти е по-близка, а той е пряко свързан със секса като жизнено начало. Естествено, никой шестнайсетгодишен не възприема себе си като родител, той се интересува от секса на инстинктивно ниво. Този интерес е постоянно провокиран от средствата за масова информация, които са истинският враг на младежкия морал. Щетите са грозни и непоправими. Петокласници открито споделят помежду си, че сега е моментът да водят полов живот, защото момичетата още не могат да забременеят. Други искат да приличат на какичките от фолкканала и повтарят техните действия и стил на поведение. Децата вече са изправени на върха на небостъргач от илюзии и лъжи и колкото и да викаме и отчаяно да наставляваме, понякога те са слепи и глухи за здравия разум, за чистотата, която е жизненоважна. И така, докато децата стоят на върха

на тази кула от илюзии, можем да изберем или да им говорим за неща, които са истинни, но са непонятни за тях, или да сложим около кулата защитни мрежи. Точно това е въпросът, когато говорим за необходимостта от сексуално образование в училище. Да, то е необходимо! Повечето деца са израсли в гнусна среда и рано или късно ще скочат в бездната - не като жертви, а по собствено желание. В такъв момент е излишно да съветваш и да убеждаваш, че е глупаво, дори пагубно да се скача. А това е факт дори когато има мрежи, дори когато децата са получили достатъчно добро сексуално образование, защото със защитни мрежи се съхранява само тялото, не и душата . Половото възпитание в училище не е враг, то е съюзник и колкото и да не ни допадат първоначалните намерения на организациите, които са го започнали, в настоящия момент тяхната дейност влияе положително. Нека помислим над причинно-следствената връзка - дали наистина причината да се увеличи броят на абортите и на заразените от СПИН в

някои страни е, че именно там в училище се провеждат акции, които целят да се развие сексуалната култура на учениците. И всъщност не подменяме ли така причината със следствието. Учениците решават да водят полов живот под въздействието на много други фактори, сред които на първо място слагам средствата за масова информация. Но те нямат сексуална култура - повече от 80% от учениците при всички положения ще водят полов живот в нездравата среда, в която растат, въпросът е доколко ще се пазят. Затова е необходимо да им се дава все повече информация. Нарасналият брой на абортите и на страдащите от венерически болести е причина да се развиват знанията им по тези въпроси, а не обратното. Когато бях осми клас участвах в такова обучение, организирано от БЧК и не бих казала, че от всичките приказки за СПИН и нежелана бременност се почувствах подтикната и поощрена да започна да водя полов живот. Не виждам нищо лошо в това, че в подобни акции участват обучени ученици, които раздават брошури и контрацептиви. Едва ли някой ще реши да води полов живот,

помняте ли си филма на Чаплин „Хлапето”? Там главният герой стъклар, който нямаше много работа, - изпращаше едно момченце да чупи прозорците на къщите, а после той отиваше и услужливо запълваше отворената „пазарна ниша”. Хората бяха много благодарни на човека, който се оказваше винаги наблизо и бе готов да им помогне, без да знаят, че именно той е причината за проблема1... Всъщност това е много стар сатанински трик - виждаме го например в зарибяването с наркотици, когато се създава глад за дрога и после тя се пласира във все по-големи количества. Подобен е и принципът за пораждане на сексуален глад сред младежите чрез програми за полово възпитание, разработени от различни организации, след което същите тези организации „решават” проблема. Според мен опорочаващите средства за масова информация не са първопричината за това ужасно състояние - те са просто поредното „хлапе”, използвано от духовните сили на мрака, за да си създадат по-голяма пазарна ниша, която да задоволяват със своята порочна продукция, като купуват и прода-

Преди време и аз бях въвлечен в тази игра - в самото начало на демокрацията в училище започнаха системно да ни образоват сексуално. Тогава бях четиринадесетгодишен и тези беседи несъмнено създадоха предпоставки съвестта ни да се освободи от традиционните семейни възгледи - че сексът е нещо, запазено преди всичко за брака. Такава реакция бе съвсем естествена - ами ето, възрастните открито обсъждат това като нещо съвсем нормално (а днес вече - крайно препоръчително). Убеден съм, че ако тези програми не бяха въведени, процесите на опорочаване и освобождаване на младите от задължителните за един достоен живот задръжки щяха да са значително по-бавни. Началото на омагьосания кръг, в който в момента се намираме, бе поставено от тези програми и организации. Семейството след това се примири, че такова образование е „нужно” и „полезно”... Дано има все повече трезви родители, които да кажат „не” на безумието (проповядвано и от повечето съвременни психолози) на деца, които не могат да носят морална отговорност за действията си, да се дава такава голяма свобода на избора. В тази възраст те наистина действат на

Съзнанието колко е страшна тази масова кланица сред младите - аборти, СПИН, венерически болести - кара много хора да видят в съхраняването на телата на младите аргумент в полза на програмите за полово ограмотяване. Идеята е чрез подобна информация да се ограничат досадните болести и другите съпътстващи свободния секс проблеми, които всъщност са замислени с милост от Бога, за да попречат да се стигне до още поголяма разюзданост. На практика обаче действията на организациите, подготвящи такива програми, напомнят лекарската ирония: „Болният умря напълно излекуван.” И страшното е, че говорим за духовната смърт на младежи, които чрез безнравственост все повече се отдалечават от Божия образ и подобие. За тях става все по-трудно да се обърнат към Христос и да спасят душите си, защото са вързани в страшните окови на греха. Дори много от нас да са се примирили с тази трагедия, убеден съм, че Господ Иисус Христос не би могъл, защото за Него

защото е прочел брошура как да се пази, докато прави секс или защото смята да оползотвори получения контрацептив. Не би постъпил така човек, ако е убеден, че това е неправилно, а онзи, който вече е решил да скача от кулата, може да спаси поне своето тяло благодарение на тази брошура. Грозно е да кажем: „Щом сте извършили тежък грях, деца, заслужавате да се заразите с венерическа болест!” Защото това сме ние, това са децата ни, приятелите ни, често твърдоглави, облъчени от телевизията, приели грешни авторитети, непознали Христос. Никой родител не заслужава да научи, че детето му се е разболяло от СПИН. Затова е вредно да се нападат организациите, които се опитват да направят злото по-малко. Истинското зло е другаде и ако продължаваме да търсим източниците му там, където не са, вместо да действаме срещу несекващите извори на поквара и заблуда, нашият морал също е обречен. Обвинението не струва нищо, а за действие се изисква смелост.

ват на безценица безценни човешки души. Те са само едни от проводниците на идващия „нов световен ред”, който всъщност означава установяване на властта на тъмнината в света, отхвърлил своя Създател. Повлияни от всичко това, младите днес нямат реална преценка за положението, в което се намират - а и не биха могли да имат. Библията ясно казва, че подготвеното чрез тази безнравственост поколение безусловно ще приеме Антихриста, и то в не толкова далечно бъдеще. Затова днес той прави всичко възможно да наложи своята ценностна система, своите закони и норми на поведение. Младите „герои” в този съвременен „филм”, замислен и режисиран от демоничните сили, са застрашени да излязат от него след време без каквото и да било достойнство, а с дълбокото неудовлетворение, характерно за познатите „звезди” от долнопробните филмови продукции - с чувството, че са използвани, излъгани и захвърлени.

инстинктивно ниво, без да се замислят за последствията. Точно затова ни е дадено „пророческото видение” (Притчи 29:18) разумните закони на Твореца, които ясно заявяват, че до навършване на пълнолетие отговорността за действията на детето пред Бога и пред обществото носят родителите (попечителите). От друга страна, търсенето на някакви въображаеми ползи от тези програми днес, когато тенденциите към поквара изглеждат необратими, произтича от това, че малцина съзнават кой стои зад цялата тази система. Често хората се изумяват защо дяволът изцелява болести чрез екстрасенси и други „лечители” - нали той върши само зло. Всъщност забравяме, че тялото няма особена стойност за него важна е душата. За Сатана не е проблем да се предпазват телата на хората, стига да ги въвлече в разврат и така да пороби и уподоби на себе си душите им, т.е. да ги прати в ада.

всяка душа има изключителна стойност. Той все още търси хора сред млади и възрастни, които не желаят да преклонят коляно пред съвременния Молох2, „които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават” (Йез. 9:4), - хора, издигащи глас към Бога, за да промени Той ситуацията. Това е невъзможно за човеци - врагът е хитър, силен и жесток, но за Бога няма нищо невъзможно.

http://www.youtube.com/watch?v=qNseEVlaCl4 Езическо божество, на което родители са принасяли в жертва децата си - Йеремия 32:35

1 2

арвинизмът се опитва да обясни “произхода” на висшите животински видове, чиято кулминация е човекът. Интересното е, че този процес на развитие е наречен “спускане” (англ. “descent”), а не “възход” (англ. “ascent”), както е логично, тъй като висшите видове заемат все по-високо стъпало от еволюционното дърво, за да достигнат най-горния клон, където е възцарен човекът, отделен в своето величие като връх на еволюцията. В “Джърнъл ъф Криейшън”, XXI, 2007, N 3, е публикувана статия от д-р Ройъл Труман и д-р Питър Бъргър, в която те доказват, че еднаквите мутации в “екзон Х на хоминидния псевдоген GULO” не могат да се използват като доказателство за това, че човекът и плъхът имат общ прародител. През годините различни животински видове са били сочени като възможния “общ прародител”, но всяка хипотеза е опровергавана, след като се появява поредното “по-надеждно доказателство” (еволюционната теория понякога се променя толкова бързо, че е трудно

да следиш развитието й). С притеснение очаквам кой ще бъде обявен за следващия общ прародител, тъй като поддръжниците на еволюционната теория безусловно се нуждаят от него, за да докажат, че еволюцията е действителен факт. Разбира се, историята на вкаменелостите (фосилите), както допуска Дарвин, би трябвало да се обвърже с много етапи от възникването на човека, ако еволюционният процес е съществувал и е продължил милиони години. Какви са доказателствата? Ернст Хекел (1834-1919 г.), професор по зоология в Йена, изследва безгръбначните радиоларии и води научна кореспонденция с Чарлс Дарвин. На Хекел дължим няколко понятия, станали обичайни за учените биолози. Термини като екология, онтология, биологичен тип и филогенеза са въведени от Хекел като обозначение на фактори, които дотогава не са имали конкретно название. Те се използват и до днес, но не са един-

ственият принос на Хекел. Той е бил амбициозен учен, публикувал многобройни книги и статии, най-вече по въпроса за произхода на човека. Една от основните теории на Хекел е, че “онтогенезата отразява филогенезата”. Тоест ембрионът по време на еволюционното си развитие преминава през фазите, характерни за неговия прародител. Тук откриваме влиянието на Ламарк и неговата теория за рекапитулацията (повторението), която е напълно необоснована. Например шията на младия жираф не се удължава все повече, защото той се опитва да достигне най-високите клони, за да си набави храна, нито това може да повлияе върху генетичната структура на следващото поколение, но когато бях студент, ни преподаваха и изпитваха точно върху тази теория. Истинската причина е в генетичната информация, която носят двете гамети (яйцеклетката и сперматозоидът) и която не може да бъде предизвикана от каквато и да било борба.

честността в научните среди, в които неведнъж философията и верността към собствената теория надделяват над точността в научното изследване. Сблъсквал съм се с подобен проблем в Източна Европа, където спорих със студенти, които бяха твърдо убедени, че човешкият ембрион минава през фаза, когато развива “хрилни отвори”. Искам да подчертая, че в никоя фаза от развитието си ембрионът няма такива “отвори”. Те просто не съществуват. Ембрионът има поредица от гънки, които се наричат “фарингиални торбички” и се развиват в долната челюст, вътрешното ухо и т.н. Те никога не са били хриле и нямат нищо общо с дишането или с етапите на еволюционното развитие. Теорията за рекапитулацията се опровергава и от други факти. Човешкото сърце има четири части, които са се развили различно от процеса при “нисшите” организми. Последователността при човека е 1-2-3-4, а при другите организми – 2-1-4. Също така те са се развили преди кръвоносните съдове, което противоречи на “възможното” обяснение при еволюцията, че сърцето се е образувало като помпа за кръвоносните съдове. Тъй като сърцето се развива преди

По същия начин Хекел греши в теорията си за ембриона. Той внимателно избира “подходящи” ембриони, в различни фази на развитието им, а след това подправя схемите, за да докаже своята теория. Неговите схеми са фалшификация, той си е послужил с измама, но наред с т. нар. доказателства, те са били препечатани в безброй учебници през XX в., тъй като са се смятали за прецизни и са доказвали еволюционната теория. Тук можем да си направим изводи и за високоцен ените “рецензенти” на авторитетните списания и сборници, които би трябвало да поправят всяка неточност или неистина в статиите и книгите и най-вече в учебниците заради тяхното безспорно влияние върху бъдещите поколения учени. Истината е била известна само на няколко души, които са имали достъп до истинските ембриони и фотографии. Но учените, които са знаели за измамата, не са казали истината открито. Толкова за

кръвоносните съдове, то се оказва безполезен орган, преди те да се образуват, тогава защо изобщо се е формирало? Човешкият мозък също се е развил по интересен и противоречащ на еволюцията начин, тъй като се е образувал преди нервните връзки. Той съдържа ок. 10 млн. клетки и ок. 500 милион милиона връзки и високоразвита система, която го свързва с целия организъм, затова сложността на неговато устройство изключва възможността да се е формирал в хода на еволюцията и, от друга страна, редът на възникване противоречи на логичното еволюционно обяснение. Механизмите на такова сложно развитие не са резултат от еволюцията, която изглежда все по-малко възможна, когато изследваме по-внимателно такива органи в човешкото тяло. Искам да предложа тези факти пред младите хора, за да могат да изучават истинска наука без погрешните теории на еволюционната философия.

Колин Патърсън, главен палеонтолог на Британския музей, е автор на много известен труд за еволюцията, в който обаче не включва никакви доказателства от вкаменелости (фосили) за своята теория. Когато някои учени изтъкват този факт като недостатък, той отговаря: “Ако ми бяха известни подобни находки, със сигурност бих се позовал на тях”. По-късно, в своя статия Патърсън пише за “еволюционното дърво”: “Ние имаме достъп до върховете на дървото, самото то е просто теория”. Иначе казано, доказателствата от вкаменелости липсват, освен ако не са измислени и фалшифицирани. Има и много други проблеми, свързани с еволюцията. Евгениката се заражда въз основа на еволюционната философия. Братовчедът на Дарвин, Франсис Галтън в трудовете си утвърждава идеята, че расите се различават в еволюционната си йерархия и следователно някои са по-нисши от другите и по-близо до нашите “прадеди” маймуните. Чудовищно явление като Холокоста може да се обясни единствено с тази теория. Расизмът би изчезнал, ако не се опира на еволюционната философия, тъй като Библията недвусмислено заявява, че цялото чо-

вечество е създадено от Бога по Негов образ и подобие. Независимо от расата, цвета на кожата или религията си всички хора са равни пред Твореца. Хекел въвежда още едно название, което трябва да вземем под внимание – Питекантропус алалус (маймуночовек без способност да говори), което покъсно е променено на Питекантропус еректус (изправен маймуночовек). Йожен Дюбоа (1858 – 1940) открива “човека от Ява”, питекантроп, който първоначално е обявен за “липсващото звено”. Това е един от многото, на които се приписва подобна роля. През 1912 г. е направено важно откритие в Пилтдаун, Съсекс. Намерен е почти изцяло запазен череп с челюст, частично прикрепена към него. Черепът е изглеждал човешки, докато челюстта има особености, характерни за маймуната. Тогава се смята, че това е окончателното доказателство за съществуването на “маймуночовека”, плод на въображението на множество еволюционисти. През последвалите десетилетия това откритие се изтъква като доказателство

арвинизмът се опитва да обясни “произхода” на висшите животински видове, чиято кулминация е човекът. Интересното е, че този процес на развитие е наречен “спускане” (англ. “descent”), а не “възход” (англ. “ascent”), както е логично, тъй като висшите видове заемат все по-високо стъпало от еволюционното дърво, за да достигнат най-горния клон, където е възцарен човекът, отделен в своето величие като връх на еволюцията. В “Джърнъл ъф Криейшън”, XXI, 2007, N 3, е публикувана статия от д-р Ройъл Труман и д-р Питър Бъргър, в която те доказват, че еднаквите мутации в “екзон Х на хоминидния псевдоген GULO” не могат да се използват като доказателство за това, че човекът и плъхът имат общ прародител. През годините различни животински видове са били сочени като възможния “общ прародител”, но всяка хипотеза е опровергавана, след като се появява поредното “по-надеждно доказателство” (еволюционната теория понякога се променя толкова бързо, че е трудно

да следиш развитието й). С притеснение очаквам кой ще бъде обявен за следващия общ прародител, тъй като поддръжниците на еволюционната теория безусловно се нуждаят от него, за да докажат, че еволюцията е действителен факт. Разбира се, историята на вкаменелостите (фосилите), както допуска Дарвин, би трябвало да се обвърже с много етапи от възникването на човека, ако еволюционният процес е съществувал и е продължил милиони години. Какви са доказателствата? Ернст Хекел (1834-1919 г.), професор по зоология в Йена, изследва безгръбначните радиоларии и води научна кореспонденция с Чарлс Дарвин. На Хекел дължим няколко понятия, станали обичайни за учените биолози. Термини като екология, онтология, биологичен тип и филогенеза са въведени от Хекел като обозначение на фактори, които дотогава не са имали конкретно название. Те се използват и до днес, но не са един-

ственият принос на Хекел. Той е бил амбициозен учен, публикувал многобройни книги и статии, най-вече по въпроса за произхода на човека. Една от основните теории на Хекел е, че “онтогенезата отразява филогенезата”. Тоест ембрионът по време на еволюционното си развитие преминава през фазите, характерни за неговия прародител. Тук откриваме влиянието на Ламарк и неговата теория за рекапитулацията (повторението), която е напълно необоснована. Например шията на младия жираф не се удължава все повече, защото той се опитва да достигне най-високите клони, за да си набави храна, нито това може да повлияе върху генетичната структура на следващото поколение, но когато бях студент, ни преподаваха и изпитваха точно върху тази теория. Истинската причина е в генетичната информация, която носят двете гамети (яйцеклетката и сперматозоидът) и която не може да бъде предизвикана от каквато и да било борба.

честността в научните среди, в които неведнъж философията и верността към собствената теория надделяват над точността в научното изследване. Сблъсквал съм се с подобен проблем в Източна Европа, където спорих със студенти, които бяха твърдо убедени, че човешкият ембрион минава през фаза, когато развива “хрилни отвори”. Искам да подчертая, че в никоя фаза от развитието си ембрионът няма такива “отвори”. Те просто не съществуват. Ембрионът има поредица от гънки, които се наричат “фарингиални торбички” и се развиват в долната челюст, вътрешното ухо и т.н. Те никога не са били хриле и нямат нищо общо с дишането или с етапите на еволюционното развитие. Теорията за рекапитулацията се опровергава и от други факти. Човешкото сърце има четири части, които са се развили различно от процеса при “нисшите” организми. Последователността при човека е 1-2-3-4, а при другите организми – 2-1-4. Също така те са се развили преди кръвоносните съдове, което противоречи на “възможното” обяснение при еволюцията, че сърцето се е образувало като помпа за кръвоносните съдове. Тъй като сърцето се развива преди

По същия начин Хекел греши в теорията си за ембриона. Той внимателно избира “подходящи” ембриони, в различни фази на развитието им, а след това подправя схемите, за да докаже своята теория. Неговите схеми са фалшификация, той си е послужил с измама, но наред с т. нар. доказателства, те са били препечатани в безброй учебници през XX в., тъй като са се смятали за прецизни и са доказвали еволюционната теория. Тук можем да си направим изводи и за високоцен ените “рецензенти” на авторитетните списания и сборници, които би трябвало да поправят всяка неточност или неистина в статиите и книгите и най-вече в учебниците заради тяхното безспорно влияние върху бъдещите поколения учени. Истината е била известна само на няколко души, които са имали достъп до истинските ембриони и фотографии. Но учените, които са знаели за измамата, не са казали истината открито. Толкова за

кръвоносните съдове, то се оказва безполезен орган, преди те да се образуват, тогава защо изобщо се е формирало? Човешкият мозък също се е развил по интересен и противоречащ на еволюцията начин, тъй като се е образувал преди нервните връзки. Той съдържа ок. 10 млн. клетки и ок. 500 милион милиона връзки и високоразвита система, която го свързва с целия организъм, затова сложността на неговато устройство изключва възможността да се е формирал в хода на еволюцията и, от друга страна, редът на възникване противоречи на логичното еволюционно обяснение. Механизмите на такова сложно развитие не са резултат от еволюцията, която изглежда все по-малко възможна, когато изследваме по-внимателно такива органи в човешкото тяло. Искам да предложа тези факти пред младите хора, за да могат да изучават истинска наука без погрешните теории на еволюционната философия.

Колин Патърсън, главен палеонтолог на Британския музей, е автор на много известен труд за еволюцията, в който обаче не включва никакви доказателства от вкаменелости (фосили) за своята теория. Когато някои учени изтъкват този факт като недостатък, той отговаря: “Ако ми бяха известни подобни находки, със сигурност бих се позовал на тях”. По-късно, в своя статия Патърсън пише за “еволюционното дърво”: “Ние имаме достъп до върховете на дървото, самото то е просто теория”. Иначе казано, доказателствата от вкаменелости липсват, освен ако не са измислени и фалшифицирани. Има и много други проблеми, свързани с еволюцията. Евгениката се заражда въз основа на еволюционната философия. Братовчедът на Дарвин, Франсис Галтън в трудовете си утвърждава идеята, че расите се различават в еволюционната си йерархия и следователно някои са по-нисши от другите и по-близо до нашите “прадеди” маймуните. Чудовищно явление като Холокоста може да се обясни единствено с тази теория. Расизмът би изчезнал, ако не се опира на еволюционната философия, тъй като Библията недвусмислено заявява, че цялото чо-

вечество е създадено от Бога по Негов образ и подобие. Независимо от расата, цвета на кожата или религията си всички хора са равни пред Твореца. Хекел въвежда още едно название, което трябва да вземем под внимание – Питекантропус алалус (маймуночовек без способност да говори), което покъсно е променено на Питекантропус еректус (изправен маймуночовек). Йожен Дюбоа (1858 – 1940) открива “човека от Ява”, питекантроп, който първоначално е обявен за “липсващото звено”. Това е един от многото, на които се приписва подобна роля. През 1912 г. е направено важно откритие в Пилтдаун, Съсекс. Намерен е почти изцяло запазен череп с челюст, частично прикрепена към него. Черепът е изглеждал човешки, докато челюстта има особености, характерни за маймуната. Тогава се смята, че това е окончателното доказателство за съществуването на “маймуночовека”, плод на въображението на множество еволюционисти. През последвалите десетилетия това откритие се изтъква като доказателство

за теорията, че човекът произхожда от маймуноподобен прародител и че е продукт на еволюцията. Човекът ли да се възприема просто като “по-висша” форма на маймуната или маймуната – като “по-нисша” форма на човека? Без значение кое е по-точно, в крайна сметка двете твърдения са еднозначни. Изминават много години, преди “доказателствата” да бъдат подложени на подробен критичен анализ. Тогава се установява, че всичко е груб фалшификат. Зъбите на челюстта са били допълнително добавени и подредени, и цялата челюст е обработена с химикал, така че да стане на петна и да придобие древен вид. Нещо повече, тя не е съединена добре с черепа. Оказва се, че е маймунска челюст, докато черепът определено е човешки, така че двете са били свързани, неособено умело. Ако учените бяха я изследвали по-внимателно, с прецизни научни методи, вместо да правят прибързани заключения, биха забелязали несъответствията и човешката намеса.

Интересното е, че макар с тази фалшификация да не се свързва определено име, в няколко случая се споменава Дюбоа. Не мога да съдя доколко е истина, но той несъмнено е свързан с това. Човекът от Пекин е друго липсващо звено. Той е питекантроп със странна предистория. Смятат го за най-важното звено във веригата, но изчезва тайнствено през Втората световна война и днес няма никакви данни около това изчезване. Районът, където е открит, хвърля сериозно съмнение върху твърденията за значението му в еволюцията и днес учените рядко се позовават на него. В периода, когато еволюцията се е борела да се наложи в учебните заведения, в Америка е направен един класически опит. Открити са нови доказателства, за които се е смятало, че несъмнено потвърждават еволюционния произход на човека, следователно еволюцията е трябвало да бъде изучавана в университетите и училищата. Тези доказателства са свързани с една нова находка, наречена “човека от Небраска”. Твърди се, че става дума за човешко същество, което е много древно и се различава от съвременния човек. Направени са много рисунки на този “нов човек”, където той е изобразен прегърбен, силно окосмен, подобен на маймуна, често с други себеподобни, представени по сходен начин. В действителност находката се състои от

един-единствен зъб, въз основа на който е “възстановен” скелетът. След като еволюцията вече завоюва мястото си в американските учебни заведения, зъбът е изследван по-внимателно и за целта учените посещават отново мястото, където е намерен. Новите открития развенчават мита, като поставят в неловко положение защитниците на еволюционизма, тъй като доказват, че зъбът е от свиня и по-голямата част от челюстната кост, намерена на мястото, потвърждава неговия произход. Човекът от Небраска е неприятен епизод, който еволюционистите биха искали да погребат завинаги заедно със злополучната находка. Около трийсет години по-късно е открит т. нар. AL 288-1. Това е питек, наречен Люси. Намерени са приблизително 20 % от скелета, но учените твърдят, че са 40, като се позовават на факта, че някои кости са еднакви, паралелно разположени по двойки в тялото. Открита е много малка част от черепа, не не и крайници. Изследователите определят възрастта й на 3,2 млн. години и я съотнасят с Питекантропус афарензис (произхождащ от Африка). Въз основа на находката са направени множество реконструкции, основани по-скоро на философията на еволюционизма, отколкото на науката. Например Люси е изобразявана с напълно човешки черти и изражение на лицето, с човешки ръце и крака, макар че няма никакви доказателства в подкрепа на това. Световната общност като цяло приема тези “факти”, макар че учените креационисти, които изследват данните, смятат, че Люси не е първобитен човек, а четириного, което се придвижва на четирите, а не на двата си крака и поскоро живее по дърветата, отколкото на земята. Тя би трябвало да се отнесе към вида на маймуните, не към човешкия род. Учени от Телавивския университет изследват челюстта на Люси и установяват, че това е челюст на горила. Еволюционната теория отново понася тежък удар през 2006 г., когато е открит втори скелет, този път на дете (ок. тригодишно). Става дума за предшественик на Люси, тъй като се твърди, че е на 3,3 млн. години, с характерни за маймуната особености. Черепът не прилича на реконструирания череп на Люси и Хиоидната кост (основна за говора) наподобява тази на маймуната, което изключва възможността за говорни умения. Открити са пръстите на ръце-

те, но те са “извити”, което е типично за обитателите на дърветата. Формата на скапулата (лопатката) също е като при маймуната. Вътрешното ухо не съответства на особеностите при изправения вървеж, така че очевидно става дума за обитател на дърветата, който се придвижва по земята на четирите си крайници (ставните връзки са стегнати, а не свободнодвижещи се, както при човека). Ето защо не може да се твърди, че това е липсващото звено. Следователно няма доказателства, които да свързват Люси или по-младия й предшественик с човешката раса. Те са маймуни, които се придвижват на четирите си крайника (като пръстите на предните крайници са подвити и оказват натиск върху ставите) и вероятно са изчезнали на определен етап от кратката история на земята. Австралопитеците са маймуни и данните сочат, че те се отнасят към вид, различен от този на човешките същества. Дейвид Ейджър, професор по геология в Суонси, пише: “Забележително е, че почти всички еволюционни теории, които съм изучавал като студент… понастоящем са опровергани”. А Дейвид Китс, професор по геология в Оклахома, заявява: “Еволюцията изисква съществуването на преходни форми между видовете, а палеонтологията не открива свидетелства за тях”. Радвам се, че тези двама учени са били искрени, за съжаление обаче те не са предприели следващата стъпка и след като са признали, че няма доказателства, не са променили своята позиция и не са се отрекли от еволюционизма. Макар че еволюционистите два пъти претендират, че разполагат с находки от милиони години, това по никакъв начин не означава, че трябва да се приема съществуването на толкова древна земя. Може би в бъдеще ще се спрем на проблемите, свързани с датирането според представителите на еволюционизма, но засега ще посоча само, че използваните от тях методи се базират на предположения и догадки, а това поставя под съмнение точността на посочените дати. Обикновено древността им е преувеличена.

Ще приведа няколко примера: “Дима”, откритият в ледник мамут, е датиран по два начина – на 40 000 години и на 26 000 години. Дърво, намерено в близост до мамута, се смята, че е от 9000 – 10 000 години. Би трябвало да се запитаме на каква възраст всъщност е този мамут? Кракът на мамута, открит до Феърбанкс, Аляска, е датиран на ок. 15 380 години, докато кожата и месото му са на възраст 21 300 години. За двата мамута от басейна на р. Колорадо се твърди, че са от 22 850 и 16 150 години. Тъй като всички тези находки са били датирани чрез един и същ метод – с радиоактивен въглерод C 14, – ние сравняваме конкретни дати, не методи. И все пак веднага забелязваме, че има много малко или изобщо няма съответствия, и не можем да получим отговор на въпроса кога точно са живели мамутите. Дори не можем да определим кога точно е живял даден конкретен екземпляр. Когато изследваме възрастта на планетата Земя, се натъкваме на интересни датировки. През 1905 г. се е смятало, че Земята е на ок. 2 милиарда години, и това предположение се е приемало с голяма увереност. Днес обаче възрастта на Земята се определя над 4,5 милиарда години, което означава, че една календарна година би следвало да се равнява на ок. 20 млн. години, а всяка минута – на ок. 40 години. Някои учени сигурно вече биха посочили още по-голямо число, но дори и тези, които посочих, очевидно са силно преувеличени. Бих попитал учените, които застават зад тях, дали са сигурни в тези толкова древни дати. Когато натрупат още повече информация и знания, отново ли ще ги променят? Отговорът е, че те несъмнено ще постъпят така – възрастта на Земята ще нараства, за да съответства на новите находки, и този процес ще продължава безкрайно. С други думи, науката ще се променя постоянно. Това не е точно установена научна система, в която ни убеждават, а – вид светоглед и философията на тези учени се основава на техните възгледи и вярвания. Тъй като те смятат, че могат да отхвърлят Бога като Създател, биха приспособили убежденията си към всяка система, която привидно предлага някаква алтернатива. Един млад учен сподели с мен: “Това означава, че аз би трябвало да приема съществуването на Бога, а аз не мога да го направя”. Еволюцията и сътворението са системи от възгледи и убеждения, които

не могат да бъдат доказани в рамките на науката. Изправени сме пред избор – трябва да разгледаме доказателствата и да изберем между двете, тъй като е невъзможно и двете да са верни. Убеден съм, че това ще има значение за вас не само в настоящия земен живот, а и във вечността, тъй като Господ Иисус Христос казва: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). За да имате този живот изобилно, първо трябва да дойдете при Онзи, Който може да ви го даде. Седемстотин години преди раждането на Месия пророк Исая казва: “Тази ваша опърничавост! Грънчарят ще бъде ли сметнат за кал? Направеното ще каже ли за този, който го е направил: “Той не ме е направил”?” (Ис. 29:16). Еволюцията отхвърля съществуването на творец, т.е. отхвърля Създателя Бог. Както казва Исая, “глината” иска да бъде смятана за “грънчар”.

за теорията, че човекът произхожда от маймуноподобен прародител и че е продукт на еволюцията. Човекът ли да се възприема просто като “по-висша” форма на маймуната или маймуната – като “по-нисша” форма на човека? Без значение кое е по-точно, в крайна сметка двете твърдения са еднозначни. Изминават много години, преди “доказателствата” да бъдат подложени на подробен критичен анализ. Тогава се установява, че всичко е груб фалшификат. Зъбите на челюстта са били допълнително добавени и подредени, и цялата челюст е обработена с химикал, така че да стане на петна и да придобие древен вид. Нещо повече, тя не е съединена добре с черепа. Оказва се, че е маймунска челюст, докато черепът определено е човешки, така че двете са били свързани, неособено умело. Ако учените бяха я изследвали по-внимателно, с прецизни научни методи, вместо да правят прибързани заключения, биха забелязали несъответствията и човешката намеса.

Интересното е, че макар с тази фалшификация да не се свързва определено име, в няколко случая се споменава Дюбоа. Не мога да съдя доколко е истина, но той несъмнено е свързан с това. Човекът от Пекин е друго липсващо звено. Той е питекантроп със странна предистория. Смятат го за най-важното звено във веригата, но изчезва тайнствено през Втората световна война и днес няма никакви данни около това изчезване. Районът, където е открит, хвърля сериозно съмнение върху твърденията за значението му в еволюцията и днес учените рядко се позовават на него. В периода, когато еволюцията се е борела да се наложи в учебните заведения, в Америка е направен един класически опит. Открити са нови доказателства, за които се е смятало, че несъмнено потвърждават еволюционния произход на човека, следователно еволюцията е трябвало да бъде изучавана в университетите и училищата. Тези доказателства са свързани с една нова находка, наречена “човека от Небраска”. Твърди се, че става дума за човешко същество, което е много древно и се различава от съвременния човек. Направени са много рисунки на този “нов човек”, където той е изобразен прегърбен, силно окосмен, подобен на маймуна, често с други себеподобни, представени по сходен начин. В действителност находката се състои от

един-единствен зъб, въз основа на който е “възстановен” скелетът. След като еволюцията вече завоюва мястото си в американските учебни заведения, зъбът е изследван по-внимателно и за целта учените посещават отново мястото, където е намерен. Новите открития развенчават мита, като поставят в неловко положение защитниците на еволюционизма, тъй като доказват, че зъбът е от свиня и по-голямата част от челюстната кост, намерена на мястото, потвърждава неговия произход. Човекът от Небраска е неприятен епизод, който еволюционистите биха искали да погребат завинаги заедно със злополучната находка. Около трийсет години по-късно е открит т. нар. AL 288-1. Това е питек, наречен Люси. Намерени са приблизително 20 % от скелета, но учените твърдят, че са 40, като се позовават на факта, че някои кости са еднакви, паралелно разположени по двойки в тялото. Открита е много малка част от черепа, не не и крайници. Изследователите определят възрастта й на 3,2 млн. години и я съотнасят с Питекантропус афарензис (произхождащ от Африка). Въз основа на находката са направени множество реконструкции, основани по-скоро на философията на еволюционизма, отколкото на науката. Например Люси е изобразявана с напълно човешки черти и изражение на лицето, с човешки ръце и крака, макар че няма никакви доказателства в подкрепа на това. Световната общност като цяло приема тези “факти”, макар че учените креационисти, които изследват данните, смятат, че Люси не е първобитен човек, а четириного, което се придвижва на четирите, а не на двата си крака и поскоро живее по дърветата, отколкото на земята. Тя би трябвало да се отнесе към вида на маймуните, не към човешкия род. Учени от Телавивския университет изследват челюстта на Люси и установяват, че това е челюст на горила. Еволюционната теория отново понася тежък удар през 2006 г., когато е открит втори скелет, този път на дете (ок. тригодишно). Става дума за предшественик на Люси, тъй като се твърди, че е на 3,3 млн. години, с характерни за маймуната особености. Черепът не прилича на реконструирания череп на Люси и Хиоидната кост (основна за говора) наподобява тази на маймуната, което изключва възможността за говорни умения. Открити са пръстите на ръце-

те, но те са “извити”, което е типично за обитателите на дърветата. Формата на скапулата (лопатката) също е като при маймуната. Вътрешното ухо не съответства на особеностите при изправения вървеж, така че очевидно става дума за обитател на дърветата, който се придвижва по земята на четирите си крайници (ставните връзки са стегнати, а не свободнодвижещи се, както при човека). Ето защо не може да се твърди, че това е липсващото звено. Следователно няма доказателства, които да свързват Люси или по-младия й предшественик с човешката раса. Те са маймуни, които се придвижват на четирите си крайника (като пръстите на предните крайници са подвити и оказват натиск върху ставите) и вероятно са изчезнали на определен етап от кратката история на земята. Австралопитеците са маймуни и данните сочат, че те се отнасят към вид, различен от този на човешките същества. Дейвид Ейджър, професор по геология в Суонси, пише: “Забележително е, че почти всички еволюционни теории, които съм изучавал като студент… понастоящем са опровергани”. А Дейвид Китс, професор по геология в Оклахома, заявява: “Еволюцията изисква съществуването на преходни форми между видовете, а палеонтологията не открива свидетелства за тях”. Радвам се, че тези двама учени са били искрени, за съжаление обаче те не са предприели следващата стъпка и след като са признали, че няма доказателства, не са променили своята позиция и не са се отрекли от еволюционизма. Макар че еволюционистите два пъти претендират, че разполагат с находки от милиони години, това по никакъв начин не означава, че трябва да се приема съществуването на толкова древна земя. Може би в бъдеще ще се спрем на проблемите, свързани с датирането според представителите на еволюционизма, но засега ще посоча само, че използваните от тях методи се базират на предположения и догадки, а това поставя под съмнение точността на посочените дати. Обикновено древността им е преувеличена.

Ще приведа няколко примера: “Дима”, откритият в ледник мамут, е датиран по два начина – на 40 000 години и на 26 000 години. Дърво, намерено в близост до мамута, се смята, че е от 9000 – 10 000 години. Би трябвало да се запитаме на каква възраст всъщност е този мамут? Кракът на мамута, открит до Феърбанкс, Аляска, е датиран на ок. 15 380 години, докато кожата и месото му са на възраст 21 300 години. За двата мамута от басейна на р. Колорадо се твърди, че са от 22 850 и 16 150 години. Тъй като всички тези находки са били датирани чрез един и същ метод – с радиоактивен въглерод C 14, – ние сравняваме конкретни дати, не методи. И все пак веднага забелязваме, че има много малко или изобщо няма съответствия, и не можем да получим отговор на въпроса кога точно са живели мамутите. Дори не можем да определим кога точно е живял даден конкретен екземпляр. Когато изследваме възрастта на планетата Земя, се натъкваме на интересни датировки. През 1905 г. се е смятало, че Земята е на ок. 2 милиарда години, и това предположение се е приемало с голяма увереност. Днес обаче възрастта на Земята се определя над 4,5 милиарда години, което означава, че една календарна година би следвало да се равнява на ок. 20 млн. години, а всяка минута – на ок. 40 години. Някои учени сигурно вече биха посочили още по-голямо число, но дори и тези, които посочих, очевидно са силно преувеличени. Бих попитал учените, които застават зад тях, дали са сигурни в тези толкова древни дати. Когато натрупат още повече информация и знания, отново ли ще ги променят? Отговорът е, че те несъмнено ще постъпят така – възрастта на Земята ще нараства, за да съответства на новите находки, и този процес ще продължава безкрайно. С други думи, науката ще се променя постоянно. Това не е точно установена научна система, в която ни убеждават, а – вид светоглед и философията на тези учени се основава на техните възгледи и вярвания. Тъй като те смятат, че могат да отхвърлят Бога като Създател, биха приспособили убежденията си към всяка система, която привидно предлага някаква алтернатива. Един млад учен сподели с мен: “Това означава, че аз би трябвало да приема съществуването на Бога, а аз не мога да го направя”. Еволюцията и сътворението са системи от възгледи и убеждения, които

не могат да бъдат доказани в рамките на науката. Изправени сме пред избор – трябва да разгледаме доказателствата и да изберем между двете, тъй като е невъзможно и двете да са верни. Убеден съм, че това ще има значение за вас не само в настоящия земен живот, а и във вечността, тъй като Господ Иисус Христос казва: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). За да имате този живот изобилно, първо трябва да дойдете при Онзи, Който може да ви го даде. Седемстотин години преди раждането на Месия пророк Исая казва: “Тази ваша опърничавост! Грънчарят ще бъде ли сметнат за кал? Направеното ще каже ли за този, който го е направил: “Той не ме е направил”?” (Ис. 29:16). Еволюцията отхвърля съществуването на творец, т.е. отхвърля Създателя Бог. Както казва Исая, “глината” иска да бъде смятана за “грънчар”.

асонството с неговите обичаи възниква не по времето на цар Соломон, както твърдят членове на тази организация, а през средновековието, когато във Великобритания се строят катедрални храмове. Майсторите каменоделци тогава се наричат “Freestone masons“ - буквално „зидари, които облицоват с камък” За това четем в лондонски документи от 1376 г. Представителите на тази гилдия живеят в “lodges“ - цеховете на каменоделците. Оттук идва понятието “ложа“. В шотландските предприятия-ложи възниква обичай работниците да се обучават на определени разпознавателни знаци (подходи) и на особена масонска лексика. Това се прави с цел в производството да не проникват неквалифицирани занаятчии. Този обичай се запазва при масоните. Когато през XVII в. “ложите“ се сблъскват с по-трудни социални и културни задачи, те започват да приемат и хора от други специалности и съсловия (лекари, писатели, аристократи). Постепенно техният брой надхвърля броя на самите строители. Днес в масонските ложи едва ли ще се намерят представители на истинските майстори каменоделци, но първоначалната обредност и сложната символика остават. На 24 юни 1717 г. четири лондонски ложи се обединяват във „Велика ложа” и приемат Конституционна книга, съставена от свещеника на Англиканската църква Джеймс Андерсън, която става основа за теорията и практиката на тайното общество. В нея има раздел „Древни задължения”, които са в сила и днес за всички масонски ложи по света. През 1725 г. масонството преминава на европейския континент. Първата ложа е основана в Хамбург през 1737 г. Член на тайното общество е и Фридрих Велики. Масоните не искат да се наричат „тайно общество”, а предпочитат да се определят като „етическо братство”, чиито членове се обучават на търпимост, човеколюбие и братство. За това особено допринася и дейността им в ложата, т.е. грижата за съхранението на обичаите, към които спадат т. нар. освещение на “братята“ - придобиване на степените „ученик”, „калфа” и „майстор”, - както и личното възприемане на унаследените символи и ритуали, което всъщност и е „тайната на масонството”. По традиция жени не могат да бъдат членове на масонско общество.

Съществуващите масонски ложи се различават и като организация, и като идеология. Членовете на някои се занимават със спиритизъм и магия, други провъзгласяват за своя цел обединяването на хората въз основа на братската любов и „култа към светлината”, като дори развиват социална дейност. Като благовестител съм посещавал всички континенти, но най-много ме учудва САЩ. Там често пастири на методистки църкви или епископи са членове на масонското братство. Веднъж проповядвах в църква, където зад амвона имаше масонски символи. Когато ги видях, казах на презвитера: „Ако знаех, че това е масонска църква, нямаше да приема поканата ви.” Много хора в Северна Америка свидетелстват, че църквите, където пастирът е масон, са духовно мъртви. Там благовестието се проповядва изключително трудно. Човек остава с впечатлението, че такава църква е в окови. Ще дам няколко примера от личните ми срещи с масони. През 1982 г. във Флорида се запознах с масон, който се числеше към 32-рата степен на това тайно общество. Най-висшата

степен е 33-ата - степента на магистъра. Този човек искаше да помогна на жена му, която страдаше от депресия. Помолих го да я доведе, за да говоря с нея лично. Попитах го за неговото отношение към Иисус Христос. Отговори ми много неопределено, нещо като: да, вярва в Бога, но... В разговора стигнахме до главния въпрос и от неговата реакция си направих извода, че в духовно отношение несъмнено е в капан. Не беше в състояние да разбере ясни факти от Новия Завет, какво остава да ги приеме. И аз не можах да му помогна. През 1983 г. по време на евангелизация в Швейцария чух, че секретарят на швейцарската масонска ложа приел Христос. От този момент осъзнал, че трябва да се отрече от масонството. Никой не му наложил подобна крачка, но той, след като решил да бъде с Христос, сметнал, че това се разбира от само себе си.

Един от моите познати в Швейцария син на собственик на строителна фирма - по някаква причина решил да прекрати членството си в масонското общество. Оттогава нито една банка не се съгласявала да му даде кредит. Защото всички директори на банки членували в масонската ложа. По тази причина моят познат фалира. Разполагам и с още по-красноречиви факти, че масоните преследват хората, които се отделят от тях. Но знам, че онези, които приемат Христос и останат членове

на масонска ложа, непременно ще отпаднат от вярата. От друга страна познавам мнозина, които след като се обърнат към Христос, веднага скъсват с масонството. Необикновена ложа с религиозен характер е т. нар. духовна ложа в Цюрих с последователи в Базел и Берлин. Службите там се провеждат с четене на Библия и молитви. Но проповядва не пастир, а духът на Йосиф от отвъдния свят чрез посредника - Беатрис. Всъщност става дума за религиозен спиритизъм. В служението

си съм се срещал с немалко хора, които, докато членуват в духовната ложа, се оказват поробени посредством различни окови. Смятам за свой дълг да предупредя за опасността от тази ложа, независимо че тя представя дейността си като благочестива. Не са ни нужни духове от царството на мъртвите, които да ни казват истината. Имаме Библия - вдъхновено от Светия Дух Божие Слово. Имаме Иисус Христос, Който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12) През последните години се издават много книги за масоните. И въпреки това някои лутерани твърдят: „Християнинът може да бъде масон.” Не желая да се впускам в безплоден спор с тях. Убедил съм се, че в църквите по всички континенти, където пасторите и епископите са масони, Светият Дух не пребъдва и никой няма жива вяра в Христос. Повече ми харесва последователността на Католическата църква по отношение на масоните: „Ние не променяме отрицателното си мнение за масоните, тъй като учението им е несъвместимо с учението на нашата Църква. Ето защо на нашите вярващи е забранено да членуват в тази организация. Вярващите, които влизат в масонското братство, са в тежко греховно състояние и не могат да вземат от светото причастие.” Като се опира на Библията, Х. Пасарг пише в брошурата си „Кратък очерк за масони”: „Масонството има мистична, окултна и спиритична основа. Като изхождам от Свещеното Писание, искам да предупредя за това всички последователи на Иисус Христос”... В масонските ложи се спазват строги закони и правила. Всички свещенодействия се извършват тайно, зад затворени врати. На латински „occultum” означава „пазене на тайна”. Странични хора не трябва да знаят за окултната и спиритическата дейност на това братство... Ако християнинът стане масон, той губи основата на Божието Слово, губи Иисус Христос, своя Господ, т.е. изоставя извора на живата вода и си издълбава пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Йер. 2:13) Мястото на Христовия последовател е в християнската Църква, а не в обвито от мрак тайно общество.

асонството с неговите обичаи възниква не по времето на цар Соломон, както твърдят членове на тази организация, а през средновековието, когато във Великобритания се строят катедрални храмове. Майсторите каменоделци тогава се наричат “Freestone masons“ - буквално „зидари, които облицоват с камък” За това четем в лондонски документи от 1376 г. Представителите на тази гилдия живеят в “lodges“ - цеховете на каменоделците. Оттук идва понятието “ложа“. В шотландските предприятия-ложи възниква обичай работниците да се обучават на определени разпознавателни знаци (подходи) и на особена масонска лексика. Това се прави с цел в производството да не проникват неквалифицирани занаятчии. Този обичай се запазва при масоните. Когато през XVII в. “ложите“ се сблъскват с по-трудни социални и културни задачи, те започват да приемат и хора от други специалности и съсловия (лекари, писатели, аристократи). Постепенно техният брой надхвърля броя на самите строители. Днес в масонските ложи едва ли ще се намерят представители на истинските майстори каменоделци, но първоначалната обредност и сложната символика остават. На 24 юни 1717 г. четири лондонски ложи се обединяват във „Велика ложа” и приемат Конституционна книга, съставена от свещеника на Англиканската църква Джеймс Андерсън, която става основа за теорията и практиката на тайното общество. В нея има раздел „Древни задължения”, които са в сила и днес за всички масонски ложи по света. През 1725 г. масонството преминава на европейския континент. Първата ложа е основана в Хамбург през 1737 г. Член на тайното общество е и Фридрих Велики. Масоните не искат да се наричат „тайно общество”, а предпочитат да се определят като „етическо братство”, чиито членове се обучават на търпимост, човеколюбие и братство. За това особено допринася и дейността им в ложата, т.е. грижата за съхранението на обичаите, към които спадат т. нар. освещение на “братята“ - придобиване на степените „ученик”, „калфа” и „майстор”, - както и личното възприемане на унаследените символи и ритуали, което всъщност и е „тайната на масонството”. По традиция жени не могат да бъдат членове на масонско общество.

Съществуващите масонски ложи се различават и като организация, и като идеология. Членовете на някои се занимават със спиритизъм и магия, други провъзгласяват за своя цел обединяването на хората въз основа на братската любов и „култа към светлината”, като дори развиват социална дейност. Като благовестител съм посещавал всички континенти, но най-много ме учудва САЩ. Там често пастири на методистки църкви или епископи са членове на масонското братство. Веднъж проповядвах в църква, където зад амвона имаше масонски символи. Когато ги видях, казах на презвитера: „Ако знаех, че това е масонска църква, нямаше да приема поканата ви.” Много хора в Северна Америка свидетелстват, че църквите, където пастирът е масон, са духовно мъртви. Там благовестието се проповядва изключително трудно. Човек остава с впечатлението, че такава църква е в окови. Ще дам няколко примера от личните ми срещи с масони. През 1982 г. във Флорида се запознах с масон, който се числеше към 32-рата степен на това тайно общество. Най-висшата

степен е 33-ата - степента на магистъра. Този човек искаше да помогна на жена му, която страдаше от депресия. Помолих го да я доведе, за да говоря с нея лично. Попитах го за неговото отношение към Иисус Христос. Отговори ми много неопределено, нещо като: да, вярва в Бога, но... В разговора стигнахме до главния въпрос и от неговата реакция си направих извода, че в духовно отношение несъмнено е в капан. Не беше в състояние да разбере ясни факти от Новия Завет, какво остава да ги приеме. И аз не можах да му помогна. През 1983 г. по време на евангелизация в Швейцария чух, че секретарят на швейцарската масонска ложа приел Христос. От този момент осъзнал, че трябва да се отрече от масонството. Никой не му наложил подобна крачка, но той, след като решил да бъде с Христос, сметнал, че това се разбира от само себе си.

Един от моите познати в Швейцария син на собственик на строителна фирма - по някаква причина решил да прекрати членството си в масонското общество. Оттогава нито една банка не се съгласявала да му даде кредит. Защото всички директори на банки членували в масонската ложа. По тази причина моят познат фалира. Разполагам и с още по-красноречиви факти, че масоните преследват хората, които се отделят от тях. Но знам, че онези, които приемат Христос и останат членове

на масонска ложа, непременно ще отпаднат от вярата. От друга страна познавам мнозина, които след като се обърнат към Христос, веднага скъсват с масонството. Необикновена ложа с религиозен характер е т. нар. духовна ложа в Цюрих с последователи в Базел и Берлин. Службите там се провеждат с четене на Библия и молитви. Но проповядва не пастир, а духът на Йосиф от отвъдния свят чрез посредника - Беатрис. Всъщност става дума за религиозен спиритизъм. В служението

си съм се срещал с немалко хора, които, докато членуват в духовната ложа, се оказват поробени посредством различни окови. Смятам за свой дълг да предупредя за опасността от тази ложа, независимо че тя представя дейността си като благочестива. Не са ни нужни духове от царството на мъртвите, които да ни казват истината. Имаме Библия - вдъхновено от Светия Дух Божие Слово. Имаме Иисус Христос, Който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12) През последните години се издават много книги за масоните. И въпреки това някои лутерани твърдят: „Християнинът може да бъде масон.” Не желая да се впускам в безплоден спор с тях. Убедил съм се, че в църквите по всички континенти, където пасторите и епископите са масони, Светият Дух не пребъдва и никой няма жива вяра в Христос. Повече ми харесва последователността на Католическата църква по отношение на масоните: „Ние не променяме отрицателното си мнение за масоните, тъй като учението им е несъвместимо с учението на нашата Църква. Ето защо на нашите вярващи е забранено да членуват в тази организация. Вярващите, които влизат в масонското братство, са в тежко греховно състояние и не могат да вземат от светото причастие.” Като се опира на Библията, Х. Пасарг пише в брошурата си „Кратък очерк за масони”: „Масонството има мистична, окултна и спиритична основа. Като изхождам от Свещеното Писание, искам да предупредя за това всички последователи на Иисус Христос”... В масонските ложи се спазват строги закони и правила. Всички свещенодействия се извършват тайно, зад затворени врати. На латински „occultum” означава „пазене на тайна”. Странични хора не трябва да знаят за окултната и спиритическата дейност на това братство... Ако християнинът стане масон, той губи основата на Божието Слово, губи Иисус Христос, своя Господ, т.е. изоставя извора на живата вода и си издълбава пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Йер. 2:13) Мястото на Христовия последовател е в християнската Църква, а не в обвито от мрак тайно общество.

дума е изтълкувана, обяснена, проповядвана по всички краища на земята, прилагана към всевъзможни житейски обстоятелства… Тази книга се нарича Евангелие. И вечно новата й прелест е такава, че ако, преситени от света или потиснати от униние, случайно я отворим, не можем вече да се противим на сладостното й привличане и се потапяме духом в божественото й красноречие.” Защо мнозина от хората, търсещи истината, намират смисъла на онова, което се случва на земята, по страниците на Библията? Причината не е ли, че истината е една от характеристиките на живия Бог, а

Свикнали сме да мислим, че всяко твърдение, изречено от човека, е истина или лъжа. В това е същността на дуалистичния светоглед. Но по-внимателният поглед към лъжата показва нещо удивително: тя винаги оправдава сама себе си. С други думи, винаги й е необходима истината. Истината е нейният хляб. Лъжата е невярна логика, в която всичко си е на мястото: мисловният процес, резултатът, изходните факти. Лъжата може да бъде много подредена и много колоритна. Но тя е фалшификат. И този фалшификат може да бъде толкова точен, че много трудно да се различи от оригинала. Оригиналът е истина. Истината също изисква мислене, опира се на факти, дава плодове. Плодовете й могат да бъдат сладки, горчиви,

тръпчиви, солени, но винаги са истински, неподправени. Не съществуват правила за различаване на истината от лъжата. Но е нужно винаги да се опираме на реалния опит на хората, за да се научим да разпознаваме лъжата. Такъв опит съществува. За да го споделят, хората пишат книги. Когато човек осъзнае в каква посока се движи историята, той предава своя опит в познанието на истината с помощта на изкуството, науката, религията, философията. “Книгата е късче от горяща, димяща съвест - и нищо повече” пише Борис Пастернак. “Изкуството е свято, святото е изкуство” - четем в статията на Марина Цветаева “Изкуството в светлината на съвестта”. “Има книга - пише малко преди смъртта си Пушкин, - от която всяка

Библията е книга, написана от Бога чрез хората и за хората? В Посланието към Тимотей ап. Павел пише: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело” (ІІ Тим.

3:16-17). Бог призовава хората да търсят истината, но те търсят щастието си извън Бога. Щастлив е този, който след като не намери щастие в света, го открива в Бога. Защото волята на Бога е „да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Иисус” (Еф. 2:7).

Под този наслов от 24 до 30 август 2008 г. в Юндола се проведе лагер за младежи от 15 до 24 години със съдействието на служители от фондация „Светлина на Балканите”. Този лагер беше различен, защото в него наред със студентите от висшите учебни заведения и учениците от горния курс на гимназиите участваха младежи с умствени увреждания от защитени жилища в Русе, за които се грижи фондация „Приятелска подкрепа”.

Момчетата и момичетата в неравностойно положение се включиха наравно с останалите във всички занимания, курсове, игри, състезания, драматизации. Те се почувстваха наистина променени,

защото другите младежи, студентите и учениците, им помогнаха да станат част от тяхното единство – на хора, които живеят с ясни ценности и се учат да ги отстояват.

дума е изтълкувана, обяснена, проповядвана по всички краища на земята, прилагана към всевъзможни житейски обстоятелства… Тази книга се нарича Евангелие. И вечно новата й прелест е такава, че ако, преситени от света или потиснати от униние, случайно я отворим, не можем вече да се противим на сладостното й привличане и се потапяме духом в божественото й красноречие.” Защо мнозина от хората, търсещи истината, намират смисъла на онова, което се случва на земята, по страниците на Библията? Причината не е ли, че истината е една от характеристиките на живия Бог, а

Свикнали сме да мислим, че всяко твърдение, изречено от човека, е истина или лъжа. В това е същността на дуалистичния светоглед. Но по-внимателният поглед към лъжата показва нещо удивително: тя винаги оправдава сама себе си. С други думи, винаги й е необходима истината. Истината е нейният хляб. Лъжата е невярна логика, в която всичко си е на мястото: мисловният процес, резултатът, изходните факти. Лъжата може да бъде много подредена и много колоритна. Но тя е фалшификат. И този фалшификат може да бъде толкова точен, че много трудно да се различи от оригинала. Оригиналът е истина. Истината също изисква мислене, опира се на факти, дава плодове. Плодовете й могат да бъдат сладки, горчиви,

тръпчиви, солени, но винаги са истински, неподправени. Не съществуват правила за различаване на истината от лъжата. Но е нужно винаги да се опираме на реалния опит на хората, за да се научим да разпознаваме лъжата. Такъв опит съществува. За да го споделят, хората пишат книги. Когато човек осъзнае в каква посока се движи историята, той предава своя опит в познанието на истината с помощта на изкуството, науката, религията, философията. “Книгата е късче от горяща, димяща съвест - и нищо повече” пише Борис Пастернак. “Изкуството е свято, святото е изкуство” - четем в статията на Марина Цветаева “Изкуството в светлината на съвестта”. “Има книга - пише малко преди смъртта си Пушкин, - от която всяка

Библията е книга, написана от Бога чрез хората и за хората? В Посланието към Тимотей ап. Павел пише: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело” (ІІ Тим.

3:16-17). Бог призовава хората да търсят истината, но те търсят щастието си извън Бога. Щастлив е този, който след като не намери щастие в света, го открива в Бога. Защото волята на Бога е „да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Иисус” (Еф. 2:7).

Под този наслов от 24 до 30 август 2008 г. в Юндола се проведе лагер за младежи от 15 до 24 години със съдействието на служители от фондация „Светлина на Балканите”. Този лагер беше различен, защото в него наред със студентите от висшите учебни заведения и учениците от горния курс на гимназиите участваха младежи с умствени увреждания от защитени жилища в Русе, за които се грижи фондация „Приятелска подкрепа”.

Момчетата и момичетата в неравностойно положение се включиха наравно с останалите във всички занимания, курсове, игри, състезания, драматизации. Те се почувстваха наистина променени,

защото другите младежи, студентите и учениците, им помогнаха да станат част от тяхното единство – на хора, които живеят с ясни ценности и се учат да ги отстояват.

Водоравно 1.Книга на Джеймс Добсън, посветена на възпитанието на децата (изд. „Нов човек”, 1994 г.) 19.Преживен бозайник от семейство чифтокопитни, познат със своята издръжливост в пустинни условия (Бит. 37: 25) 20.Островът на Одисей 21.Река, край която Ездра събира еврейските изгнаници и прогласява пост (Ездр. 8:21) 22.Река в Русия и Китай 23.Планината, на която спира Ноевият ковчег след потопа 24.Град на остров Лесбос, където спира корабът на ап. Павел на път за Йерусалим (Деян.

20:14) 26.Пустиня на североизток от Мъртво море (Числ. 21:20) 28.Скала, символ на силата и неизменността на Бога като наш закрилник (Пс. 28:1) 29.Син на Юда (Бит. 38 гл.) 30.Дългоух гризач, който според Закона е нечисто животно (Лев. 11:6) 32.Предци, прародители 33.Модел руски самолети 34.Пророк от времето на Давид 35.Наш дунавски град 37.Разказ на Николай Хайтов 41.Католически свещеници 42.Хижа на Витоша 46.Наука за морала (мн. ч.) 47.Швейцарски физик и астроном (1707-1783) 50.Жената, която убива ханаанския военачалник Сисара (Съд. 4 гл.) 52.Вид елен 53.Мястото край р. Йордан, където водите на реката спират и се издигат като стена, докато народът на Израил премине по суша към Ханаан (Иисус Навин 3:16) 54.Защитена територия на нашето Черноморие 55.Стихотворение на Яворов речник Акин, Алод, Ело, Ин, Ли, Ойлер, Олар По Бибията на ББД

Отвесно 1.Насекомо, което в Библията е символ на Божие осъждение (Изх. 10 гл.) 2.Арамейски израз, който означава „Господ наш идва” (I Кор. 16:22) 3.Един от мъдреците по времето на Соломон (III Цар. 4: 31) 4.Струнен музикален инструмент 5.Виден френски историк, професор в Сорбоната (1849-1928) 6.Име на княза на злото, което означава „противник” 7.Млад сътрудник на ап. Павел, до когото той изпраща две послания 8.Древен град, днес столица на Гърция 9.Един от водачите на бунта срещу Мойсей (Числ. 16 гл.) 10.Народен певец в Казахстан и Киргизия 11.Машинен елемент 12.Поминък, професия 13.Стъпка в класическите танци 14.Марка камиони 15.Медна паница 16.Млечният орган при кравите, козите и овцете 17.Форма на феодална собственост в Западна Европа 18.Железен обръч, който обхваща колело (мн.ч.) 25.Название на народа, избран от Бога в Стария Завет, произлизащо от името, което Той дава на Яков 27.Кумир 31.Един от вратарите в скинията по времето на Давид (I Лет. 15:24) 35.Голяма река в Сибир 36.Слугиня на Рахил, майка на Дан и Нефталим (Бит. 29 гл.) 38.Дума, която на еврейски („шалом”) означава благополучие, а в новозаветен смисъл - състояние на хармония с Бога и хората, плод на Духа 39.Горна дреха 40.Съработник на ап. Павел, който служи на остров Крит 41.Вид папагали 43.Шахматен коефициент 44.Еврейска мярка за насипни продукти (Лев.

27:16) 45.Жилещо насекомо 47.Бивша световна организация 48.Норвежки математик (1842-1899) 49.Безотточно солено езеро в Австралия 51.Река в Европа, приток на Дунав

Водоравно: 1.Лаодикия 8.Бодили 9.Жар 11.Орар 12.Идол 13.Ир 14.Ток 15.Илия 17.Ер 18.Ог 19.Як 20.”На Лора” 23.Аминадав 26.Овид-Едом 30.Церера 31.Трапеза 32.Обект 34.Вис 37.Ур 38.Яспис 40.Ав 41.Раав 42.Есе 43.Васал 45.Ар 46.Акинак 48.Топола 49.Ереван 51.Ал 52.Дева

Отвесно: 1.”Лъжите, на които вярваме” 2.Оброк 3.До 4.Идо 5.Кирил 6.Илария 7.Яир 10.Адорам 15.Игра 16.Яков 18.ООН 21.Лисица 22.Ададезер 24.Анорак 27.Депо 28.Еребус 29.Ма 33.Тивериада 35.Исаак 36.Спасител 39.Иванов (Георги) 40.Аса 44.Лапад 47.Коне 50.Ра

Водоравно 1.Книга на Джеймс Добсън, посветена на възпитанието на децата (изд. „Нов човек”, 1994 г.) 19.Преживен бозайник от семейство чифтокопитни, познат със своята издръжливост в пустинни условия (Бит. 37: 25) 20.Островът на Одисей 21.Река, край която Ездра събира еврейските изгнаници и прогласява пост (Ездр. 8:21) 22.Река в Русия и Китай 23.Планината, на която спира Ноевият ковчег след потопа 24.Град на остров Лесбос, където спира корабът на ап. Павел на път за Йерусалим (Деян.

20:14) 26.Пустиня на североизток от Мъртво море (Числ. 21:20) 28.Скала, символ на силата и неизменността на Бога като наш закрилник (Пс. 28:1) 29.Син на Юда (Бит. 38 гл.) 30.Дългоух гризач, който според Закона е нечисто животно (Лев. 11:6) 32.Предци, прародители 33.Модел руски самолети 34.Пророк от времето на Давид 35.Наш дунавски град 37.Разказ на Николай Хайтов 41.Католически свещеници 42.Хижа на Витоша 46.Наука за морала (мн. ч.) 47.Швейцарски физик и астроном (1707-1783) 50.Жената, която убива ханаанския военачалник Сисара (Съд. 4 гл.) 52.Вид елен 53.Мястото край р. Йордан, където водите на реката спират и се издигат като стена, докато народът на Израил премине по суша към Ханаан (Иисус Навин 3:16) 54.Защитена територия на нашето Черноморие 55.Стихотворение на Яворов речник Акин, Алод, Ело, Ин, Ли, Ойлер, Олар По Бибията на ББД

Отвесно 1.Насекомо, което в Библията е символ на Божие осъждение (Изх. 10 гл.) 2.Арамейски израз, който означава „Господ наш идва” (I Кор. 16:22) 3.Един от мъдреците по времето на Соломон (III Цар. 4: 31) 4.Струнен музикален инструмент 5.Виден френски историк, професор в Сорбоната (1849-1928) 6.Име на княза на злото, което означава „противник” 7.Млад сътрудник на ап. Павел, до когото той изпраща две послания 8.Древен град, днес столица на Гърция 9.Един от водачите на бунта срещу Мойсей (Числ. 16 гл.) 10.Народен певец в Казахстан и Киргизия 11.Машинен елемент 12.Поминък, професия 13.Стъпка в класическите танци 14.Марка камиони 15.Медна паница 16.Млечният орган при кравите, козите и овцете 17.Форма на феодална собственост в Западна Европа 18.Железен обръч, който обхваща колело (мн.ч.) 25.Название на народа, избран от Бога в Стария Завет, произлизащо от името, което Той дава на Яков 27.Кумир 31.Един от вратарите в скинията по времето на Давид (I Лет. 15:24) 35.Голяма река в Сибир 36.Слугиня на Рахил, майка на Дан и Нефталим (Бит. 29 гл.) 38.Дума, която на еврейски („шалом”) означава благополучие, а в новозаветен смисъл - състояние на хармония с Бога и хората, плод на Духа 39.Горна дреха 40.Съработник на ап. Павел, който служи на остров Крит 41.Вид папагали 43.Шахматен коефициент 44.Еврейска мярка за насипни продукти (Лев.

27:16) 45.Жилещо насекомо 47.Бивша световна организация 48.Норвежки математик (1842-1899) 49.Безотточно солено езеро в Австралия 51.Река в Европа, приток на Дунав

Водоравно: 1.Лаодикия 8.Бодили 9.Жар 11.Орар 12.Идол 13.Ир 14.Ток 15.Илия 17.Ер 18.Ог 19.Як 20.”На Лора” 23.Аминадав 26.Овид-Едом 30.Церера 31.Трапеза 32.Обект 34.Вис 37.Ур 38.Яспис 40.Ав 41.Раав 42.Есе 43.Васал 45.Ар 46.Акинак 48.Топола 49.Ереван 51.Ал 52.Дева

Отвесно: 1.”Лъжите, на които вярваме” 2.Оброк 3.До 4.Идо 5.Кирил 6.Илария 7.Яир 10.Адорам 15.Игра 16.Яков 18.ООН 21.Лисица 22.Ададезер 24.Анорак 27.Депо 28.Еребус 29.Ма 33.Тивериада 35.Исаак 36.Спасител 39.Иванов (Георги) 40.Аса 44.Лапад 47.Коне 50.Ра