и з у М в
а в и л за
Младежки литературен вестник, бр. 23, май 2022 В броя днес четете: ПОЕЗИЯ
Гергана Георгиева Памела Мекушина Димитър Драганов ПРОЗА
Цветомира Вълкова Мадлен Аспарухова КАРТИНИТЕ
са художествени фотографии на Станил Лазаров
Гергана Георгиева Соленият вкус на сълзата Сълза - единствено число. Защото множественото ни препраща към определено количество предмети, обекти и хора. Множественото число придава излишен драматизъм, а говорейки за минала свършена, затворена, приключила и преживяна любов – не е необходимо, нямаме нужда от това. Множественото число би натежало повече. И би натъжило. Макар че, в случая, единственото число е лъжовно. Повече от една бяха. Много повече. Но е друг въпросът, че може би не ги заслужаваше. Може би ти принадлежеше една единствена. И ти я подарих. Многократно. Солта подправя ястията. Придава им завършеност. На теб не ти беше нужна моята завършеност, цялост, принос и дори присъствие. Самият ти не бе завършено ястие, нуждаещо се от последна щипка сол, преди да бъде напълно готово и сервирано. А аз не виждах това тогава. Виждам го сега. Но вече знам, че някой друг, някъде, ще се нуждае от моята щипка сол, която ще ръсна от шепата си. Защото този някой няма да позволи тя да се сипе от очите ми. Но ти ми даде завършеност - на този стих, на това стихотворение, а защо не и на книга ... На стр. 2
Цветомира Вълкова
Вишневият ликьор на отец Георги Ликьорът е сладост. Сладост е животът, сладост е любовта, а още по-голяма сладост е ликьорът на отец Георги, успял да зашемети и най-върлия противник на тъмния порок. Ще кажете: „Питие като питие”, ама не е тъй! Продължава на стр.5
Мадлен Аспарухова e-mail: muzivzaliva@gmail.com https://karia2020.com/
ISSN 2738-8395
Къща от тухли и пепел
Понякога все още виждам баба. Застанала е пред старата печка, с набрашнена престилка, тананика си нещо и пържи мекици. Продължава на стр.7
Димитър Драганов В очакване на лятото
4
Бебе пее, повито в кошарата, а врабченце танцува в тревата. Някой свири красиво на гарата на китара балада позната. Аромат на кафе и обичане се разнася високо в небето. Спира вече великото тичане по трънливия път на сърцето. Някой диша любов нецелуната и издишва съдбовно привличане. Ще се скъсат ли в римите струните? Ще усмихнеш ли младо момиче? Мъдростта е приятел на старите за които животът е злато. Ако тръгнем – поети – по гарите, ще открием душите през лятото!
Памела Мекушина Цветница Искам да ми подариш градина с цветя. Да ми я подариш, искам... (Не да ми я купиш.) За да се нагледат очите ми, за да се напълни душата ми. Искам и една леха, в която да цъфтят лалета. Искам и още една, в която да растат най-красивите цветчета! Непознати на света.
3