и з у М в
а в и л за
Младежки литературен вестник, бр. 20, януари 2022 В броя днес четете: ПОЕЗИЯ
Мария Хинева Божидара Станчева Ева Кристинова Магдалена Кучумбова Никола Йонков
Мария Хинева
КАРТИНИТЕ в броя са на
Наталия Георгиева
Омер Толедано Дневникът на Лилиан Френджи
Скъпи мой дневнико, Получих те като подарък от родителите си, за да мога всеки път, когато се почувствам уплашена, тъжна или някакво друго чувство, да споделя с теб всички свои мисли, и аз си мисля, че това е най-правилното нещо. Причината е, че днес, 29 октомври 1942 г., сутринта, германците влязоха на територията на Париж.
ПРОЗА
Наградените участници в Осмия международен литературен конкурс “Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”
ISSN 2738-8395
Продължава на стр. 4
Доминика Хартиен Пашутхова
ангел
Не мога да го обясня, но тъгата ти е като хартиена кукла от вестникарска хартия. Плачеш с древен глас, сякаш са те изтръгнали от лунната гръд като бебе… Споделяме хапки от една и съща ябълка, пребледнялата ти ръка съпровожда моята надолу в захапка от целувки. Пораства арфа от ябълковото ядро, ужасяващи криле разцъфтяват по гърба ти. Разтваряш очи във водата, и виждаш душата си – гвоздей от чисто злато забучен върху тънки като сламки ръце. Ставаш едно цяло с Бога на дъното на океана, уголемен до вулканични размери. Четете на стр.2
Спасение
Пустата къща на улица „Дълбока“ бе потънала в тишина. Ако край нея си играеха деца, щяха да подплашат тишината със своята глъчка, сякаш е птица. Ако духаше вятър, щеше да я прогони със своята тъжна нестихваща песен. Ако там имаше много хора…
Продължава на стр. 8
Пьотр Степулак
Коперниковият преврат Беше дъждовен ден. Кой ли месец, коя ли година? Не помня. Достатъчно е да се знае, че имаше война. В такива моменти как да броиш дните, като единственото, за което ти се иска да мислиш, е бъдещето и краят на унищожението.
Продължава на стр. 10