Issuu

Съдържание Бодил

Актуално

Гост 6 Евродепутатът Петер Яр: Ако реформата на ОСП е успешна, това ще си проличи едва около 2025 г.

НССЗ Подобрява се достъпът на фермерите до консултантски услуги 10

В броя

ОСП Зелена светлина за реформата на ОСП

Новата генерация в земеделието 16 Диана Лензи, президент на CEJA: С подкрепата на младите фермери днес, ще си гарантираме продоволствена сигурност утре

За професионалисти 20 Надграждане с концепцията „Качествени семена” на Синджента Рентабилност 22 Братя Райчеви избраха комбинацията инсектицид плюс микрогранулиран тор Равносметка По-висок пазарен дял и нови хибриди от КВС Бъдещето Дигиталното фермерство гарантира рентабилност и конкурентоспособност

Иновации 34 БАСФ Решения в земеделието стартира Глобална програма за въглеродно ефективно земеделие през 2022 г.

Печелившата селекция 32 Особености на селекционната програма по царевица на фирма Golden West Seed

Био-то: Можем ли повече 38 • Уебинар „Био-то във фокуса на новата ОСП“, организиран от АГРО ТВ 38 • Интервю с Едуардо Куоко, изпълнителен директор на IFOAM за Европа 44 • Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“ за биосертифицираните площи 49 • В очакване на нови инвестиции по подмерки 4.1 и 4.2 в биостопанството на Калоян Гичев 52 • По трънливия път на био-то: Благовеста Василиева, биопроизводител и член на БАБ 54 • Пламен Газянов, биопроизводител: Биопродуктите са по-качествени, защото са почисти и по-истински 58 • Магдалена Малеева: В Европа всеки магазин си има собствена биомарка и цените на биохраните са поносими 62 • Николай Вълканов, изп. дир. на СМТ: Био и натуралните продукти стават се по-достъпни 64 ВОМР МИГ „Тутракан-Сливо поле“

Вдъхновяваща история Земеделска кооперация „Христо Ботев - 92”, гр. Тутракан

Уважаеми приятели и партньори, Пожелаваме Ви здраве, за да творите, да мечтаете, да вдъхновявате и да покорявате нови върхове! Пожелаваме ви много гъвкавост, мотивираност, амбиция и сбъднати мечти!

Благословена Коледа и Неповторима Нова 2022-та година!

Сканирай ме!

Редакция: Издава “Агенция Европа” ЕООД, Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Диана Александрова, Мирела Спасова, Светлозара Димитрова, Валентина Спасова, Георги Куситасев Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД; Печат: “Мениджмънт Бизнес Машин” ООД Адрес на редакцията: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg; Цена за 1 брой: 5 лв.

от екипа на Агрокомпас

декември 2021

ЕК предвижда облекчаване на процедурите по регистрация на ПРЗ за биоземеделие

Актуално

Ще има промяна на Директивата за устойчива употреба на пестициди

Биоземеделието е в центъра новата ОСП. Заложените амбициозни цели на ЕК в стратегията „От фермата до трапезата“ поставят редица предизвикателства. Едно от тях е свързано с по-лесния достъп до пазара на продукти за растителна защита и торове за биологичното земеделие. Тази тема беше във фокуса на уебинар за органичния подход към здравето на растенията. В биоземеделието като биостимуланти и продукти за РЗ се използват продукти, съдържащи натурални и растителни съставки, като важно място има и приложението на микроорганизми, които са естествени врагове на болестите. Това заяви Франк Фолк, изпълнителен директор на германска компания за регистрация и маркетинг на органични продукти за РЗ. Той обаче изрази притеснения, че тези препарати, за да навлязат в практиката, трябва да покриват същите критерии, необходими за регистрацията на химически пестициди, а и разходите са доста високи, което води до нисък интерес към регистрация на високоселективни продукти. В отговор на това Мария Фернандез, директор на Здравни и хранителни одити и анализи в главна дирекция Санте, съобщи, че ЕК взима мерки за опростяването и улесняването на регистрацията на биопестициди и микроорганизми и по-лесното им достигане до пазара с цел да се подпомогне заместването на химическите препарати. Подготвят

се промени в регулациите – в момента те са на етап обществено обсъждане, а гласуването на бъде през януари 2022. Мария Фернандез заяви още, че ЕК подготвя промяна на Директивата за устойчива употреба на пестициди с цел синхронизация с амбициозната стратегия От фермата до трапезата. По думите й необходимо е повишаване на вниманието към подобряване на интегрираното управление на вредителите, промотиране и използване на алтернативи на химическите продукти. На ниво държави членки се препоръчва изготвянето на наръчници за опазване на културите. Юта Кинзле, представител на научната общност, подчерта, че е наложително да бъде развит и приложен специален регистрационен процес, адаптиран за натурални и минерални средства за растителна защита. А тяхната употреба е част от агроекологичните мерки за намаляване на натиска от болести и неприятели. Другите практики са Ротация на културите, Зелено торене, Употреба на устойчиви сортове и хибриди, При трайните насаждения – изчистване на нападнати от болести части на растенията, механично отстраняване на плевелите, Интелигентно управление на почвите. Според Юта Кинзле при биоземеделието не става въпрос само за използването на безопасни продукти за РЗ, а то е цялостен и различен социален подход на фермерство.

Нидерландски фирми проявяват интерес към инвестиции в земеделския сектор у нас Нидерландски компании проявяват интерес към инвестиции в земеделския отрасъл у нас. Това стана ясно по време на участието на заместник-министъра на земеделието, храните и горите Георги Събев в уебинар за българските сектори „Плодове“

и „Зеленчуци“. Форумът се организира от посолството на Кралство Нидерландия в Република България, в дискусията се включи и посланикът на Нидерландия в страната ни Н. Пр. Симон ван дер Бург. „За нас възможностите за партньорство с нидер-

ландския бизнес са от важно значение и ние сме отворени към разговори за развитието му. Страната ни произвежда висококачествени продукти, както в секторите на плодовете и зеленчуците, така и храни, и вино, в които е най-добре заинтересованите да се уверят на място”, допълни още Събев. По думите му общата площ на овощните видове нараства в периода 2007-2017 г., благодарение на постепенното увеличение на нови насаждения, като през 2020 г. реколтираната площ е 41 385 ха. Общото производство на плодове през 2020 г. е 202 579 тона, като най-голям дял в реколтата имат сливи, джанки, череши и ябълки. Площта, използвана за зеленчукопроизводство за периода 2014-2018 г., показва трайно увеличение – почти три пъти: от 34 000 ха на 119 000 ха, съобщи аграрният заместник-министър. И уточни, че заради изключване на нахут, леща, зрели бобови растения от групата на зеленчуците, площите през миналата година са се свили осезаемо. Общото производство на всички зеленчуци през миналата година е 651,6 хил. тона. Във връзка със зеленчукопроизводството, заместник-министър Събев посочи, че то предоставя

алтернатива и възможности за по-малки семейни ферми, които нямат достатъчно средства и земя, за да получат добра възвръщаемост и рентабилност на единица площ, което през последните години спомогна за възстановяване на интереса към това производство. В периода 2023-2027 г. подкрепата за директни плащания ще продължи чрез изпълнението на Стратегическия план на ОСП, съобщи заместник-министър Събев. Заместник-министърът каза още, че българските производители на плодове и зеленчуци ще продължат да бъдат приоритет в бъдещата ОСП. Планира се и реализиране на интервенция, която има за цел подпомагане на най-малките производители на плодове и зеленчуци, разположени в планинските райони. „Благоприятните климатични условия в страната, биоразнообразието, съществуващите традиции и конкурентните предимства в производството, съчетани с възможността за подкрепа от ЕС и държавата, правят секторите перспективни за инвестиции“, обобщи в заключение Събев

От 4 януари 2022 се отваря приемът по Пчеларската програма На 4 януари Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) отваря приема за 2022 г. по Националната програма по пчеларство (НПП), която действа в периода 2020 – 2022 г. За 2022 г. финансовият ресурс е 8 073 092.57 лева. Документи за финансовата 2022 година ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по постоянен адрес на физическо лице и по адресна регистрация на юридическо лице. Приемът ще продължи до 17 януари 2022 г. Мерки Б, Г и Д от НПП 2020 – 2022 г. включват дейности за борба срещу вароатозата за извършване на лабораторен анализ на меда и закупуване на кошери, пчелни семейства и майки. По мярка А кандидатите ще бъдат подпомагани при закупуването на дребен пчеларски инвентар, докато мярка В е насочена към подвижното пчеларство.

За новия прием през 2022 г., с изменение на Наредбата от м. октомври 2021 г., се добавят нови видове инвентар, които стопаните могат да закупят. Пчеларите могат да кандидатстват и по Мярка Г „Изследване на проби от хранителните запаси на пчелните семейства /мед, прашец/ за остатъчни количества вещества от пестициди над пределните норми“. Досега мярката беше достъпна само за сдружения и организации. Пчеларските сдружения и организации също могат да кандидатстват за подпомагане по мерки А, Б и Г от Национална програма по пчеларство от 4 до 17 януари 2022 г. Отворена е и мярка Е дейност 3 „Мониторинг на остатъци от пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие“.

декември 2021

Гост

Какви са Вашите очаквания за националните стратегически планове на държавите членки? Според мен това е най-вълнуващият момент. До края на годината страните членки трябва да представят своите стратегически планове. Те ги пращат в Брюксел, откъдето може да има искане за промяна. Държавите трябва да разговарят и помежду си и да обменят опит. Необходими са конкретни мерки, които държавите трябва да предприемат. Ключовият момент при тези стратегически планове са т.нар. екосхеми, които те ще предложат на своите фермери. Например: непродуктивни площи или пък подкрепа за фермери, които не ползват толкова много пестициди и т.н. Новото в реформата е, че държавите членки могат да се включат със собствения си опит, докато при предишния вариант едно правило трябваше да се отнася за всички, а сега страните имат възможност за собствен подход. Това имам предвид, когато казвам, че моментът е вълнуващ. Затова е и толкова важно да предадат плановете си до края на годината, за да има време за дискусии. А фермерите имат нужда от правна сигурност, за да знаят какво трябва да правят следващата и по-следващата година.

Петер Яр, евродепутат и докладчик по регламента за стратегическите планове: Държавите членки имат по-голяма свобода относно мерките. Това е сделката. Но когато става дума как парите да стигат до фермерите - там няма свободен стил Много важно да направим фермерството атрактивно за младите Ако реформата на ОСП е успешна, това ще си проличи едва около 2025 година

Европарламентът ще участва ли във взимането на решенията? Разбира се. Строго погледнато процедурата предвижда това да се обсъжда само между Комисията и държавите членки. Но, първо, ние сме Парламентът и разполагаме с политическа власт. И второ – имаме обещанието на Комисията и държавите, че ще бъдем включени. Поне Европейската комисия ще се консултира с Аграрната комисия и ще ни обясни какво се случва и какво са подали страните членки. Така че, да, ние участваме. Самите фермери, както и неправителствените организации имат ли някаква власт? Естествено. Не знам как е в България, но в Германия фермерските организации имат голямо влияние пред земеделското министерство. То организира срещи с тях и с екологичните организации и водят нормален демократичен диалог. Не подценявайте силата на фермерите. Всеки разумен министър би се вслушал в тях, затова си мисля, че това не е голям проблем. В България Народното

събрание би трябвало да контролира земеделското министерство и да пита министъра какво се случва, какво иска да изпрати в Брюксел. Ако бях член на вашия парламент, бих казал на министъра: „Преди да го пратиш в Брюксел, искам да го прочета“. Може би вашите депутати ще го направят. Споменахте за 33 индикатора. За какво става дума? Имаме много индикатори. Резултати, социални, икономически въздействия. Тези 33 индикатора обозначават сфери, в които можеш да загубиш пари. Това са най-важните неща, които трябва да изпълниш, и ако не успееш, няма да получиш цялата сума от Брюксел. Ето няколко примера, които имам предвид: качеството на водата, намаляване на пестицидите, развитието на биоземеделието и т.н. Сега държавите членки ще имат повече свобода при контрола на парите. Така ли е? Чакайте. Те имат по-голяма свобода относно мерките, това е сделката. Но когато става дума как парите да стигат до фермерите, там няма свободен стил. Основният въпрос е дали държавите членки изпълняват целите, които са представили пред Брюксел, или които Брюксел иска да бъдат постигнати. Но за да постигнат тези цели, те трябва да имат конкретни мерки. Така че, няма свобода при разпределението на средствата. Свободата е при разработването на мерките и сега тази свобода е по-голяма, отколкото в миналото. Старата схема беше „позеленяването“ и то се отнасяше за всички. А вие знаете, че селското стопанство навсякъде е различно. А сега вашата страна може да тръгне по един път, а Германия по друг, но имаме една и съща крайна цел. Това е като във футбола. Всички играят по едни и същи правила, но как ще организираш тренировките, си е твоя работа. Това е свободата, която сега получават държавите членки. Важното е да се знае също така, че Брюксел няма да контролира мерките, които прилагат фермерите, освен когато става дума за корупция. В миналото националната разплащателна агенция контролираше фермерите, след това по-висша инстанция контролира разплащателната агенция, а накрая Брюксел контролираше още веднъж. Тогава фермерите казваха: Какво става, всеки ме проверява. А сега Брюксел казва – ок, вие се организирайте, и ако ние нямаме декември 2021

Гост

съмнения за нередности, няма да има и проверка на фермерите от страна на Брюксел. Защото фермерът не носи вина, тъй като грешките се правят в разплащателната агенция, а не от стопанина. Брюксел ще проверява агенцията, но не и фермерите.

Значи сега фермерите могат да бъдат по-спокойни? Те все пак ще бъдат проверявани от разплащателния орган. И точно това беше моето голямо желание към държавите. Моля, организирайте система и мерки, които са по-лесни за фермерите, с по-малко бюрокрация. В Германия е много сложно. Има трудни за изпълнение мерки, но там и контролът е много труден. Затова призивът ми е – улеснете фермерите и не забравяйте крайната цел. Както обичам да казвам на германските разплащателни агенции – не е забранено да го направиш по лесния начин. Да, и в България е така, фермерите трябва да минат през 10 хиляди институции. Това е задача на националните правителства. Да направят така, че при фермерите да не идват 10 различни проверяващи от различни контролни системи. И да карат фермерите да попълват различни формуляри. Всичко това трябва да се събере на едно място. А нали разполагаме със сателити. С тях виждаме колко голяма е фермата, какво се отглежда и т.н. Има и лесни начини. Всъщност изобщо не е нужно да се ходи във фермата, защото още преди това се знае да гледа пшеница или захарно цвекло.

Бихте ли посочили добри примери за еко-схеми? Класическият пример, с който може да се обясни цялата система е за непродуктивните площи. В Първи стълб имаме директните плащания. Това са базовите премии, първата стъпка. Тя идва от ОСП и означава, че всеки фермер трябва да прехвърли 4% от земята си към непродуктивните площи. Държавите обаче могат да кажат, че искат този дял да е по-голям, защото това е добре за биоразнообразието. Тогава правителството може да каже на стопанина: Ако заделиш повече от 4 процента, ще получиш повече пари. Именно това се нарича еко-схема. Смятам, че всяка държава ще прилага тази мярка. Друг пример за еко-схема е, когато на определен дял от площите не се прилагат пестициди. Тогава фермерът, който има, да кажем 100 хектара, решава да не пръска 20 от тях. За тези нетретирани с препарати площи той също ще получи пари. И не забравяйте, че еко-схемите са доброволни, фермерът може да се възползва от тях, но може и да ги откаже. Всеки стопанин в края на краищата е и бизнесмен, който трябва да реши кое е по-добро за него. Ако получава достатъчно пари, той ще се възползва, тъй като сделката е добра. Фермерът ще получи пари за произведените от него култури, но и за приноса си към ландшафта и към околната среда, когато съхранява въглероден диоксид, например, или като помага на биоразнообразието. Новата система е много динамична и предоставя на фермера възможността да избира.

Бизнесмен за биологичното разнообразие? Да, защо не. Това също е пазар. В кои случаи националните стратегически планове биха могли да бъдат върнати за промяна или ревизия? Ако погледнете в текста на реформата, ще видите, че такива промени са възможни веднъж в годината, всяка година. Не да изхвърлите целия документ през прозореца, но са възможни промени на отделни елементи. И това е един от най-големите въпроси – ако Зелената сделка, стратегията за биоразнообразието, „От фермата до трапезата“, „Готови за 55“ се превърнат в закон, те ще станат част и от реформата. И пак повтарям, промени са допустими веднъж в годината. И то не само от страна на държавите членки. Те пишат нещо и го подават към Брюксел. Но и Брюксел може да каже: „Скъпо българско правителство, виждаме по цифрите, че сте на погрешен път и трябва да направите нещо“. Това също е част от диалога. Реформата е много гъвкава. Има едно нещо, което трябва да добавя. Ако реформата е успешна, това ще си проличи едва около 2025 година. Нуждаем се от време тя да се развие. Няма как да кажем днес тя влиза в сила и утре вече имаме първите цифри. Те няма да са реални.

Така че първите резултати очакваме най-рано след 4 години. Тогава ще дойде денят на истината и ще знаем дали се движим в правилната посока. И накрая за младите фермери. Каква подкрепа да предвидят държавите членки? В реформата можем да ги подкрепим с минимум 3% от Първия стълб, т.е. с по-големи директни плащания. А от Втория стълб те получават средства за инвестиции. Но в края на краищата всичко опира до пазарните цени и те определят дали млад човек ще иска да стане фермер. Като погледне счетоводните книги на баща си и попита каква е печалбата, може да реши, че е по-добре да стане полицай или учител. Затова е много важно да направим фермерството атрактивно за младите. В Германия например имаме прекалено малко млади фермери. Нужни са ни повече, защото за младите умни хора има много други алтернативи. Няма как да принудиш някого да стане фермер, това е икономика на високо ниво. Трябва да си наясно с дигитализацията, да умееш да работиш с животни, с биологични процеси. За мен лично селското стопанство е най-интересният бизнес. Интервю на Мирела Спасова Превод Алеко Дянков декември 2021

Информационната кампания по проект „ОСП – научи повече“ се изпълнява от АГРО ТВ, в партньорство с www.agro.bg и списание АгроКомпас, с финансовата подкрепа на програмата IMCAP на Европейския съюз.

ОСП

Зелена светлина за реформата на ОСП

Държавите членки ще бъдат задължени да гарантират, че наймалко: • 35% от бюджета е за развитие на селските райони • 25% от преките плащания са насочени към мерки в областта на околната среда и климата • 10% от преките плащания да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства • 3% от бюджета на ОСП ще бъдат предоставяни на млади земеделски стопани

Европарламентът в Страсбург

Съвета на ЕС

Европарламентът даде „зелена светлина“ на новата селскостопанска политика на ЕС на 23 ноември 2021 г. На 2 декември и Съветът на ЕС одобри ОСП. В актуализирания си вариант новата аграрна политика е по-екологосъобразна, по-справедлива, по-гъвкава и по-прозрачна. В хода на преговорите по пакета за законодателни реформи членовете на ЕП настояха, че укрепването на биологичното разнообразие и спазването на законите и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда и климата ще бъдат от ключово значение за прилагането на реформираната ОСП, която ще влезе в сила през 2023 г. Комисията ще преценява дали националните стратегически планове по ОСП са в съответствие с тези ангажименти. Земеделските стопани обаче са тези, които трябва да прилагат практиките, щадящи климата и околната среда. Държавите членки ще бъдат задължени да гарантират, че най-малко 35% от бюджета е за развитие на селските райони и най-малко 25% от преките плащания са насочени към мерки в областта на околната среда и климата.

Членовете на ЕП гласуваха най-малко 10% от преките плащания да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства и че най-малко 3% от бюджета на ОСП ще бъдат предоставяни на млади земеделски стопани. Те също така настояха кризисен резерв с годишен бюджет от 450 млн. евро (по текущи цени) да бъде постоянно на разположение на земеделските стопани и да ги подпомага при нестабилност на цените или на пазара По настояване на Парламента трудовите правила в европейското селско стопанство ще бъдат по-добре наблюдавани, а нарушенията ще бъдат санкционирани благодарение на сътрудничеството между националните инспектори по труда и разплащателните агенции по ОСП. Информацията за крайните бенефициери на подкрепата от ЕС ще бъде по-прозрачна благодарение на инструмента на ЕС за извличане на данни, до който държавите членки ще получат достъп. Този инструмент ще спомогне за установяване на риска от измами чрез съпоставяне с информацията в публичните бази данни.

декември 2021

Постигнатият компромис, който гласувахме, е справедлив, заяви евродепутатът Атидже Алиева-Вели

ОСП

Сега българските власти трябва добре да свършат своята работа и да се възползват от предоставената им гъвкавост

Докладчикът за стратегически планове, Петер Яр (EНП, Германия) заяви: „Като одобряваме реформата на ОСП, ние гарантираме сигурност при планирането не само за държавите членки, но най-вече за нашите европейски земеделски стопани. Гарантирахме, че тази ОСП е по-устойчива, по-прозрачна и по-предвидима. Новият модел на изпълнение ще намали бюрократичната тежест на селскостопанската политика върху земеделските стопани. Днешното ни гласуване показа, че искаме да защитим и насърчим семейните стопанства, хората, които поддържат и съхраняват културния ни пейзаж“.

Докладчикът „Хоризонтален регламент“, Улрике Мюлер (Renew, Германия) коментира: „Това е исторически ден за новата ОСП - ден, в който напредваме към една по-амбициозна от екологична гледна точка, социално осъзната и ориентирана към резултатите селскостопанска политика. Новият модел на изпълнение ще гарантира, че ОСП ще се фокусира повече върху постигането на целите си и по-малко върху простото спазване на правилата. Също така се погрижихме плащанията по ОСП да са по-прозрачни и финансовите интереси на ЕС да са по-добре защитени. Тази ОСП наистина ще бъде успешна.“

Постигнат е компромис по новите правила на ОСП, предвиждащи баланс между икономическата конкурентоспособност, социалната справедливост и екологични цели. Те бяха окончателно одобрени по време на пленарна сесия на Европейския парламент. „Едни от основните приоритети на новата ОСП са: по-справедливо разпределение на директните плащания за малките и младите земеделски производители; повече средства за биоземеделие и запазване на преходната национална помощ“, коментира евродепутатът Атидже Алиева-Вели. Централно място в реформата на ОСП заемат и модернизацията на сектора и подпомагане на прехода към зелена икономика. Постигнатият компромис, който гласувахме, е справедлив и полага со-

лидна основа за устойчиво и модерно земеделие, с грижа към здравето на хората, достойни доходи за фермерите, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда“, допълни Атидже Алиева-Вели като член на водещата по темата Комисия по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент. С тази реформа се цели постигане на устойчиво и зелено земеделие, съживяване на селските райони, въвеждане на иновации и дигитализация и създаване на повече възможности за земеделците. „Сега българските власти трябва добре да свършат своята работа и да се възползват от гъвкавостта, които им предоставихме, за да разработят мерките и да насочат средствата според специфичните нужди на сектора.

През юни 2018 г. бяха представени законодателни предложения относно бъдещето на Общата селскостопанска политика. В резултат на последвалите 3 години усилени преговори и изграждане на компромиси по приоритетни политики и позиции, в края на юни 2021 г. беше постигнато съгласие между Европейския парламент и Съвета за реформата на ОСП, която да я направи по-справедлива, по-гъвкава и по-устойчива. В рамките на гласуване в пленарна сесия, Европейския парламент одобри постигнато съгласие, в резултат на което новите разпоредби предстои да се прилагат от януари 2023 г.

Докладчикът за обща организация на пазара, Ерик Андрийо (С&Д, Франция) заяви: „За първи път от повече от 30 години насам, благодарение на общата организация на пазара, което е част от реформата на ОСП, одобрените днес реформи ще означават повече регулиране на пазара, отколкото дерегулиране. Можем да се гордеем с извървения път, защото постигнатият напредък е важен за земеделските стопани, за сектора и за потребителите. Общата организация на пазара със сигурност е първата стъпка в правилната посока.“ декември 2021

ОСП

40 млн. лева стартова помощ за малки стопанства Подмярка 6.3 е отворена за прием до 02.03.2022 г.

Министерството на земеделието, храните и горите отвори прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). Общият размер на безвъзмездна финансова помощ по процедурата е близо 40 млн. лева. С нея се цели да бъде ускорена модернизацията и технологично обновление на малките земеделски стопанства, като се повиши тяхното икономическото развитие. Приоритетно ще се разглеждат проекти на кандидати с образование в областта на селското стопанство, биологични производители, както и тези, които развиват дейност в планинските райони. Документи за участие могат да се подават до 17:30 часа на 02.03.2022 г. Потенциалните кандидати трябва да се регистрирани земеделски производители и притежават

стопанството със стандартен производствен обем (СПО) между левовата равностойност на 2000 евро и 7999 евро, включително. Максималният размер на средствата за един кандидат е до 30 хил. лева, като изплащането им ще се извършва на два етапа. Първото плащане ще бъде на стойност близо 20 хил. лева и ще се реализира до два месеца след сключване на административния договор. Окончателното плащане ще се извърши след точна реализация на бизнес плана, което ще се удостовери с проверка на място от Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция. Малките земеделски стопани ще могат да ползват услугите на Национална служба за съвети в земеделието, която предоставя безплатно специализирани консултантски услуги, включително и изготвяне на бизнес планове по подмярката.

Новата генерация в земеделието

Диана Лензи, президент на CEJA:

С подкрепата на младите фермери днес, ще си гарантираме продоволствена сигурност утре Не се страхувам от зелените амбиции на Европа - това са предизвикателства, но и възможности Фермерите са в центъра на дебатите за новата ОСП и са част от решенията за смекчаване на климатичните промени. Младите фермери искат да изиграят своята роля в зеления преход, който обаче ще отнеме време. Но първо трябва да ги насърчим да влязат в земеделието, заяви Диана Лензи, президент на CEJA, европейската асоциация на младите фермери. По думите й в Европа само 11 процента са фермите, управлявани от млади фермери под 40 години и едва 5,1% са фермите, управлявани от фермери под 35 години.

Какви са трудностите пред младите хора, които са решили да се занимават със земеделие? Младите фермери имат затруднен достъп до земя, много им е трудно да увеличат площите, които обработват. Следващият проблем е достъпът до кредитиране, много често те са отхвърляни, когато кандидатстват за финансиране. Достъпът до знания и умения е другата важна тема за младите фермери. В страните членки трябва да се подобрят услугите на съветническите и обучителните служби и центрове. Необходими са програми за обучение на младите фермери как да ползват новите технологии, както и да получат мениджърски умения, за да правят добър бизнес план. Какво мислят младите за земеделието? Те смятат, че земеделието не е атрактивен бизнес. Но всъщност земеделието е не само производство на храна, това е и грижа за ландшафта, биоразнообразието, земеделието е плюс, а не минус за обществото. Освен това живеенето в селските райони е проблемно за младите хора, защото там няма същия достъп до услуги, както в градските райони. Но земеделието днес е различно от това преди 50 години – внедряват се иновации. То се модернизира и дигитализира и работата може да свършена дори ако си далече от стопанството и именно това може да помогне на хората да се върнат обратно към земеделието. Знае се, че благодарение на младите хора дигитализацията по-бързо може да навлезе в земеделието…. Точно така. Младите хора се отворени към дигитализацията. Те са родени със смартфони. Те знаят как да ползват данните, как да намерят информацията, която им е необходима. Младите фермери са готови и нетърпеливи да внедряват иновациите, умното земеделие и научните достижения.

декември 2021

Новата генерация в земеделието 18

Държавите-членки ще трябва да отделят най-малко по 3% от националните си пакети за подкрепа на доходите на младите фермери. Какви инструменти и мерки трябва да бъдат приложени, за да бъдат младите мотивирани да се занимават със земеделие? ЕС трябва да осъзнае, че младите фермери трябва да бъдат подкрепени поне в първите 15 години. Инвестициите в младото поколение са инвестиции в бъдещето. Устойчивостта на хранителната система и ребалансирането на хранителната верига са в центъра на политическите дебати по отношение на земеделието и аз съм сигурна, че благодарение на усилията и ангажираността на младите хора, които ще бъдат привлечени в земеделието, тези глобални цели могат да бъдат постигнати. Ние искаме да бъдем в центъра на дискусиите за бъдещето на земеделския сектор, защото ние сме бъдещето на земеделието. Подпомагането на следващото поколение европейски фермери не само ще подобри конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС в бъдеще, но и ще гарантира продоволствената сигурност на Европа за години напред. Нуждаем се от политика, която да позволява подновяването на генерациите в земеделието. Вярвам, че всяко похарчено евро трябва да бъде насочено към инвестиции и разходи, които са с цел постигането на устойчивост на сектора, неговото модернизиране и това може да привлече повече млади хора в него. Тоест, Европа трябва да подкрепи младите фермерите при внедряването на нови технологии. Да, защото технологиите са отговорът, с който могат да бъдат смекчени климатичните промени. Технологиите могат да ни помогнат да анализираме нашия сектор и да разберем къде сме неефективни и как можем да бъдем по-добри. Тръгваме от данните към информацията и фермерите трябва да знаят как да тълкуват тази информация, така че на ниво стопанство да променят начина, по който правят земеделие и то да става по-ефективно. Как да произвеждаме повече с по-малко ресурси и разходи - това ще стане ясно

Вие сте предприемач и фермер. Разкажете с какво се занимавате. Родена съм в Рим, учила съм политически науки и също така имам кулинарно образование. След няколко години работа в ресторанти в Рим, през 2008 г. се присъединих към семейния бизнес – производство на вино и управление на винарна. Това е традиционна ферма, но аз направих доста подобрения. Аз готвя и правя вино по един и същ начин. Започвам от суровината, която трябва да бъде най-добрата. Насочих се към биологично земеделие, увеличих пазарите си.

чрез събиране на данни, но фермерите трябва да могат да ги разчитат и да вземат информирани решения. Земеделците трябва да инвестират в прецизни технологии, които да им помогнат да запазят почвеното плодородие, при решаването на проблемите със замърсяването на водата, затова се обръщаме към политиците и искаме фермерите да бъдат подпомагани при внедряването на иновации. Подкрепяме опростяването на ОСП и да има по-малко административни и финансови пречки. Предлагаме новата аграрна политика да се базира на обновяване на поколенията, предоставянето на устойчива икономическа подкрепа, прогресивни и проактивни мерки за защита на околната среда. Също така - трансфер на знания и достъп до съветнически услуги, достъп до иновативни инструменти за управление на риска. И не на последно място - засилване на ролята на фермерите във веригата на доставки, подпомагане при създаване на организации на производителите, кооперативи и други форми на колективен подход.

Страхувате ли се от зелените амбиции на Европа? Не се страхувам. Това са предизвикателства, но също и възможности. Трябва да има преходен период и да се ползват правилните инструменти. Какви искате да кажете на младите фермери в България? Да намерят своята фермерска асоциация, да се обединят, за да може гласът им да бъде чут на европейско ниво.

САМО ПО ЕДИНСТВЕНОТО ПРЕДАВАНЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕФИР, ИЗЦЯЛО ПОСВЕТЕНО НА РЕШЕНИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ ОТ БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ декември 2021

За професионалисти

В България през 2021 г. най-големият ни ръст е при хибридите Суоми HTS, Сумико HTS и Субаро HTS, които са оптимизирани за хербицидите Флуенс™ на Синджента и Експрес™ на ФМС. От тази година пускаме на пазара и още един хибрид от тази технология, а именно Сурели HTS – следващото ниво по добив и масленост. Хибридът вече е един от най-търсените през този сезон поради многото предимства, които притежава. Сурели HTS е най-новото поколение генетика от Синджента с висока толерантност на основните болести, нападащи слънчогледа, както и на паразитния плевел синя китка. Относно добивния му потенциал – той е един от най-високите на пазара. Тази година достигнатият добивен потенциал от Сурели HTS в опитно поле на фирма Синджента е 452 кг/дка при стандартна влага в с. Вълчедръм, обл. Монтана. На множество опитни локации добивите от хибрида надхвърлят значително 400 кг/дка.

За добиви над 400 кг/дка... Топ предложения при слънчогледа във всички технологии и сегменти за сезон 2022 Надграждане с концепцията “Качествени семена” на Синджента Синджента е № 1 при семена слънчоглед в Европа според информация, базирана на независимото пазарно проучване, направено от FarmTrak, Кинетек, за засети семена в Европа през 2020 и 2021 г. Този факт не е случаен. Размерът на инвестициите в нови технологии, мрежата ни от опитни станции, както и екипите от районни представители, подпомагат фермерите за постигане на максимален добив от единица площ и добра възвращаемост на инвестициите.

Лидерските позиции в сегменти Clearfield® и Clearfield® Plus за нас също не са случайност. Новата ни генетика в лицето на СИ Уанстар CLP се представя отлично с достигнатия добивен потенциал на опитно поле в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, от 463 кг/дка при стандартна влага. Другото ново попълнение в тази технология – СИ Айвъри CLP се отчете с 476 кг/дка на опитно поле в с. Калипетрово, обл. Силистра. Добивният потенциал на СИ Уанстар CLP и СИ Айвъри CLP, както и агрономическите характеристики на хибридите са на изключително високо равнище. Толерантността на болести, силно изразените компенсаторни способности на СИ Уанстар CLP и адаптивността към почвено-климатичните условия на СИ Айвъри CLP спомагат за реализацията на високи и стабилни резултати.

Синджента е утвърден лидер и във високоолеиновия Clearfield® сегмент. С хибридите Таленто и СИ Експерто добивните резултати са на нивата на линоловите хибриди на Синджента. Всеизвестен факт е, че от тези хибриди добивите в сегмента са на изключително високо ниво. Новото попълнение във високоолеиновия сегмент за сезон 2022 е хибридът, който все още е под кодовото име NX02267. Този хибрид е оптимизиран за хербицидите Флуенс™ на Синджента и Експрес™ на ФМС и е в средно ранната група по ранозрялост. Достигнатият добивен на опитно поле в с. Вълчедръм, обл. Монтана, е 465 кг/дка при стандартна влага. Включвайки този хибрид в портфолиото си, Синджента България вече разполага с предложения във всички технологии и сегменти за сезон 2022. Новост от Синджента е и концепцията „Качествени семена” при слънчоглед, обединяваща в себе си: качество на генетичния материал; качество при семепроизводството; качество при подготовката, третирането и опаковането на семената

България , ви пожелава успешен сезон! декември 2021

През пролетта на 2021 г. братя Райчеви заложиха на комбинацията от инсектицид и гранулиран тор, внесени заедно при сеитбата на царевицата. Каква е била целта?

Рентабилност

Много почвени инсекти като гъсеници на нощенки, ларви на бръмбари, телени червеи, западен царевичен коренов червей, дългоножки, мухи и други двукрили създават проблеми на зърнопроизводителите. Не всеки инсектицид може да даде необходимия ефект. Но гранулираният инсектицид за почвено приложение Ерколе е нещо друго. Той е на база Ламбда-Цихалотрин. Пиретроидната молекула притежава дълготрайно действие и репелентен ефект. Биологически активна е дори при ниски дози, действа при контакт и поглъщане, с бърз убиващ ефект. Прилага се само в браздата на засяване или засаждане, в доза 1-1,5 кг/дка, за защита на културите от почвообитаващите инсекти.

Братя Райчеви избраха комбинацията инсектицид плюс микрогранулиран тор • Бърз старт на културата • Защита в ранни етапи от развитие от голям брой почвени неприятели • Нулево отпадане на растения, при нормална гъстота на посева • Много добре гарниран посев, няма изоставане в развитието на културата

„Ерколе е най-добрият почвен инсектицид в България“, заяви представителят на Суммит Агро Стефан Топалов. По думите му в царевицата през последните години се наблюдава увеличаване на нападенията от диабротика – неприятел, който доскоро беше карантинен за страната ни. Затова адекватната борба с неприятеля е гаранция за успехи за постигане на оптимални добиви. „Ерколе е един комплексен почвен гранулиран инсектицид, който ще се наложи не само в царевица, но и в слънчоглед, рапица, пшеница.“

„Работим със Суммит Агро от дълги години. С времето изградихме взаимно доверие. Нямахме резерви, нямахме съмнения за този инсектицид и веднага решихме да го внедрим в масовите си полета“, каза единият от двамата братя Райчеви - Йордан.

декември 2021

На полетата на земеделците заедно с Ерколе е внесен и микрогранулираният тор Микростар. Той бързо се усвоява от царевицата, което е от изключително значение за формиране на висок добив. Микростар дава възможност, дори при очаквани неблагоприятни условия, като преовлажняване и ниски температури, растенията да се развият

добре. Технически погледнато това е така, защото фосфорът е в бързоусвояема форма, а прецизният начин на внасяне на микрогранулата заедно със сеитбата създава директен контакт с нарастващите корени и от там - бързо усвояване на елементите на 100%.

РЕЗУЛТАТИТЕ • През вегетацията царевицата се е развила отлично. Растенията са добре нахранени, посевът е чист от насекоми.

Рентабилност

• Шест месеца след сеитбата Братя Райчеви жънат добив, който е много добър (с 30% разлика). Ерколе и Микростар са свършили отлична работа. • Суммит Агро предлага апликатори за прецизно внасяне на гранулирания инсектицид и микрогранулиран тор. • Суммит Агро дава онова, от което се нуждае всеки един земеделски производител - сигурност и надеждност.

„В Микростар НПЗ се съдържат 4 елемента - азот, фосфор, сяра и цинк, които дадоха изключителна сила на културата в първите етапи от развитието й, а Ерколе предпази културата от неприятелите. Целта е да се получи един нормално гарниран посев, което предопредели и високия добив“, обясни проф. Тонев. Той допълни, че в последните години фитосанитарната обстановка се влошава и почвените вредители все повече се намножават в терени с монокултурно отглеждане и това налага вземане на важни мерки за контрол. В този случай Ерколе се явява една прекрасна алтернатива за контрол на почвените вредители в най-ранните фенофази на културата.

декември 2021

Равносметка 26

декември 2021

Бъдещето 28

Дигиталното фермерство гарантира рентабилност и конкурентоспособност

Мирослав Пешовски: С ONDO успяхме да увеличим добивите, да намалим разходите и риска от човешка грешка

В единствения оранжериен комплекс за производство на зеленчуци по биологичен и биодинамичен начин у нас, намиращ се в село Лик и управляван от иновативния биоземеделец Мирослав Пешовски и неговото семейство, е изградена цялостна система за контрол на микроклимат с капково напояване и подхранване на растенията. Всичко е напълно автоматизирано, а изборът пада върху ONDO заради стремежа да се използват услугите на българска компания, която поддържа системата и на български език и екипът

й е на една ръка разстояние в случай, че трябва да се реагира при възникнал проблем. „Те наистина ни предложиха цялостен иновативен подход да увеличим добивите, да намалим разходите и риска от човешка грешка. След като заработи инсталацията, се убедихме, че е имало смисъл. От цикъла, в който работят системите на ONDO, пестим около 20% вода, имаме с около 30-40% увеличение на добива“, споделя Мирослав Пешовски.

декември 2021

Бъдещето

но да бъде направено, кога и коя система да се задейства, така че да се поддържа постоянен и устойчив микроклимат. „Преди всичко системата дава свобода на фермерите. Параметрите се задават от човек, а системата изпълнява повторяемите операции, които са необходими за отглеждане на растенията и им дава това, от което те се нуждаят“, обясни управителят на ОНДО Солюшънс Ивайло Енев.

Мирослав Пешовски и управителят на ОНДО Солюшънс Ивайло Енев коментират успешните резултати в стопанството В оранжерията всичко е оптимизирано - няма риск от преполиване или засушаване, прегряване, изстудяване или замръзване. За всичко това сега се грижи системата ONDO 24 часа в денонощието. Иновативният комплекс се състои от 13 тунелни оранжерии. Целта била във всяка една от тях да има устойчив климат, което се оказало изключително голямо предизвикателство по отношение на автоматизацията. Всички процеси в оранжерията се управляват в 5 отделни климатични зони. Във всяка оранжерия е поставена измервателна кутия със сензори. На база на данните от тях контролер взема решенията какво точ-

ОНДО Солюшънс е българската компания, която предлага гъвкава модулна система за управление на процесите в оранжерии, устойчив микроклимат, прецизно хранене, повишаване на добивите и намаляване на разходите, като всичко това става изключително лесно през мобилно приложение. ОНДО постоянно се стреми да вдига нивото на използването на съвременните технологии и лесната им употреба. За последната една година компанията разработи безжични модули за управление на крайни устройства. ONDO AIR Points са иновативни безжични модули, които позволяват на земеделски стопанства с голяма площ да автоматизират и прецизират процесите по напояване и торовнасяне, при значително намалени разходи, време и инсталационна дейност, в сравнение с традиционните, кабелни инсталации. Към новите технологични разработки може да добавим и метеорологичната станция ONDO Weather, която позволява измерване и интеграция на множество климатични и почвени данни за оранжерии и открити площи. декември 2021

Печелившата селекция

Сигурно и стабилно производство на зърно на едно високо конкурентно ниво, посредством умерена инвестиция в посевен материал

Особености на селекционната програма по царевица на фирма Golden West Seed д-р Пламен Симеонов Митев Селекционната програма по царевицата стартира в началото на 2000 година в САЩ. През 2005 година програмата се пренасочва към Европа, а България става основен научно-изследователски център за създаване на нови хибриди царевица. В научната ни програма има две силно различаващи се направления: • Първото включва селекция на ранни царевици от ФАО 160 до 499 с център - Русе, България, създаващо продукти с висока толерантност към стрес от засушаване и екстремално високи температури. • Второто е с фокус към късни царевици от ФАО 500 до 750, продуктите на което се отличават с максимален генетичен потенциал по отношение на добива. Той е с център Яница, Гърция.

Ще се спра по-подробно на първото направление доколкото то интересува българските фермери. Селекцията на ранни царевици се осъществява в станциите ни в България и Гърция, като основни, и в още десетина европейски страни, като асоциирани и сътрудничещи. Ежегодно програмата извежда около 25 000 селекционни парцели в основния сезон и близо 10 000 в Зимни питомници в Чили, Аржентина, Мексико и/или ЮАР, както и до 12 000 хаплоидни растения. Броят на парцелите в точни полски опити надхвърля 80 000, като те се оценяват от Германия на запад до Казахстан на изток и от Полша на север до Египет на юг.

Както и другите семенарски компании, така и нашата селекционна програма използва главно материали от Царевичния пояс на САЩ и класически селекционни методи. Съзнавайки голямото предимство на толерантните към суша продукти, нашата фирма разработи и прилага успешно в селекционната работа с ранните хибриди уникална Система за многостранно обезпечаване (Multiple Security System или MSS) на тази толерантност. При MSS системата голяма част от царевичните линии се извеждат чрез дублиране на хаплоиди, което, за разлика от другите фирми, се осъществява при контролирани условия на среден до умерено силен стрес от засушаване в ЮАР близо до границата с Намибия. Предпочитаме да дублираме малко на брой, но сухоустойчиви хаплоиди, които да станат родоначалници на сухоустойчиви линии. Самите линии се оценяват в България, също така в условия на стрес от засушаване и екстремално високи температури. В такива условия става и оценката на техните хибриди. Дори когато линиите се създават по класически методи, то всички разпадащи генерации се оценяват на фона на стрес от засушаване. За разлика от нас, всички други фирми оценяват само сухоустойчивостта на своите хибриди като един финален акт. В резултат на уникалната ни MSS система ние постигаме натрупване на гени, детерминиращи сухоустойчивостта, както на ниво хаплоид и диплоид, така и на ниво линия и хибрид, т.е. по цялата верига. Ефектът от прилагането на системата е очевиден в сухи години, когато растенията на нашите продукти запазват свежия си зелен вид от 10 до 18 дни по-дълго, отколкото тези на другите селекционни компании. По този начин растенията, от една страна, удължават срока на използване и на малкото останал в почвата воден ресурс, а от друга страна, понеже са живи, могат да използват ефективно падналите през този 10-18-дневен период валежи, постигайки понякога изумителни продуктивни резултати в сравнение с конкурентните хибриди. В същото време продуктите ни имат отличен потенциал за добив на зърно при добри условия на овлажняване, така че по този показател те не отстъпват и на най-добрите световни селекционни достижения. Чрез използването на MSS продуктите ни фермерите могат да постигнат сигурно и стабилно производство на зърно на едно високо конкурентно ниво, посредством една умерена инвестиция в иначе скъпия посевен материал. декември 2021

Иновации

БАСФ Решения в земеделието стартира Глобална програма за въглеродно ефективно земеделие през 2022 г.

Основни цели:  Подпомагане на земеделските производители да отглеждат културите по устойчив и въглеродно ефективен начин  Допълване на ангажимента на БАСФ за устойчивост и намаляване на CO2 емисиите с 30% на тон продукция до 2030 г.  Програмата ще стартира в началото на 2022 г. Земеделието допринася за около 20% от CO2 емисии в световен мащаб, затова и въглеродно ефективните земеделски практики са изключително важни в борбата с климатичните промени. БАСФ ще стартира програма, която позволява на фермерите да проследяват и да се възползват от практики, които намаляват CO2 емисии. По този начин компанията допринася за борбата срещу климатичните промени. Глобалната програма за въглеродно ефективно земеделие ще стартира в началото на 2022 и ще подпомогне БАСФ в ангажимента за намаляване на въглеродния отпечатък на тон продукция с 30% до 2030 г. - при пшеница, соя, ориз, рапица и царевица. Глобалната програма за въглеродно ефективно земеделие ще подпомогне устойчивите земеделски практики и възможно най-доброто използване на пълното портфолио на БАСФ – от семена, иновативни продукти за конвенционална и биологична растителна защита, до дигитални решения за земеделието и решения за управление на торенето. Програмата ще бъде изградена на базата на инструменти за устойчивост, които оценяват възможните подобрения и насочват фермерите към

ване на по-висок добив, като допълнително ще се повиши устойчивостта в селскостопанските дейности и ще се увеличи производителността. „Стартирането на нашата Глобална програма за въглеродно ефективно земеделие е доказателство за нашия силен ангажимент към устойчивото земеделие. Ще дадем възможност на фермерите по целия свят да подобрят състоянието на почвите, да намалят емисиите, да задържат въглерод и в същото време да бъдат възнаградени за усилията си в борбата с климатичните промени”, заяви Винсент Гроу, президент на БАСФ Решения в земеделието. БАСФ Решения в земеделието стартира първите многогодишни полски изпитвания. Те са насочени към устойчивите земеделски практики, задържане на въглерод в почвата и намаляване на емисиите на ниво земеделско стопанство. Резултатите от изпитванията ще доведат до решения, които ще помогнат на фермерите да се възползват от иновативните технологии на БАСФ, силата на дигитал-

ните решения в земеделието чрез платформата Xarvio®, както и от международно признатия инструмент за оценка на устойчивостта AgBalance®. AgBalance® оценява данни и изготвя информирани решения за подобряване на устойчивостта. През 2022 г. БАСФ ще разширява своето сътрудничество със съществуващите си партньори и ще търси активно нови партньорства, които да включват управлението на въглеродните емисии.

За подразделението на БАСФ „Решения в земеделието“ С бързо разрастващото се население светът все повече зависи от способността ни да развиваме и поддържаме устойчиво земеделие и по-здравословна околна среда. Работейки заедно със земеделски стопани, специалисти в сферата на селското стопанство, експерти по управление на вредителите и други, нашата роля е да помогнем това да стане възможно. Инвестираме интензивно в научноизследователска дейност и предлагаме богато продуктово портфолио, включително семена, конвенционална и биологична растителна защита, управление на торенето, контрол на вредителите и дигитални решения за земеделие. С експертни екипи в лабораториите, на полето, в офисите и производството ние свързваме иновативното мислене и утвърдени решения, за да създадем реални, практически идеи, които работят за земеделските стопани, за обществото и планетата. През 2020 г. нашето подразделение генерира продажби в размер на 7.7 милиарда евро. Повече за отдел Решения в земеделието в България търсете на www.agro.basf.bg балансирани решения за повишаване на устойчивостта. Ще подпомогне намаляването на емисиите и задържането на повече въглерод в почвата. БАСФ ще изгради глобална рамка, която ще позволи на земеделските стопани да генерират т.нар. въглеродни кредити от признати сертифициращи органи, което ще доведе до допълнителни приходи от намаляването на въглеродните емисии. Фермерите имат важна роля за постигането на нетни нулеви емисии на парниковите газове и ограничаване на глобалното затопляне. Програмата на БАСФ обхваща цялостен подход за осигуря-

За БАСФ В БАСФ създаваме химия за устойчиво бъдеще. Комбинираме икономическия напредък с опазване на околната среда и социална отговорност. Над 110,000 служители в БАСФ допринасят за успеха на нашите клиенти в почти всички икономически сектори и почти всяка държава по света. Нашето портфолио е организирано в шест подразделения: „Химикали“, „Материали“, „Промишлени решения“, „Технологични решения за повърхности“, Хранене и грижа“ и „Решения в земеделието“. БАСФ генерира продажби в размер на 59 милиарда евро през 2020. Акциите на БАСФ се търгуват на Фондовата борса във Франкфурт (BAS) и като Американски депозитарни разписки (BASFY) в САЩ. Още информация за БАСФ България търсете на www.basf.com/bg/bg декември 2021

НССЗ

Подобрява се достъпът на фермерите до консултантски услуги В края на ноември 2021 г. заместник-министърът на земеделието, храните и горите и ръководител на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони Георги Събев и изпълнителният директор на Националната служба за съвети в земеделието Любомир Маринов подписаха договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура „Разширяване на териториалния обхват на НССЗ чрез създаването на мобилни общински центрове (офиси) за консултантски услуги“. Той се финансира по подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ от ПРСР и е на стойност близо 11 млн. лева. Проектът е с продължителност до 1 септември 2025 г. С изпълнението на проекта се предвижда да се създадат 28 мобилни общински центрове към съветническата служба, които ще обхванат територията на 96 общини в страната. Мобилните офиси ще допълват дейността на действащите към момента областни офиси на НССЗ, като се предвижда от тях да се възползват близо 15 000 земеделски стопани.

Димитър Ванев,

главен директор на Главна дирекция „Съвети в земеделието и Аналитична лаборатория“ към Национална служба за съвети в земеделието:

Надяваме се да увеличим броя на желаещите да кандидатстват по ПРСР Близо до фермерите ще има съветник, който може да им помогне Целим постигане на устойчивост по отношение на постоянен поток от информация и знания към фермерите Защо се наложи да бъдат разкрити 28 мобилни общински центрове към НССЗ? Когато е изготвяна Програмата за развитие на селските райони за настоящия програмен период, беше установено, че достъпът на част от фермерите до консултантски услуги е затруднен, тъй като офисите на НССЗ са разположени в големите областни градове. Дори и да посещават общини-

те, все пак достъпът е ограничен и беше решено в ПРСР да се включи специална мярка за създаване на мобилни общински офиси към Национална служба за съвети в земеделието. Тази подмярка беше одобрена от Европейската комисия и в началото на тази година се проведе прием на проектни предложения и проектното предложение на НССЗ беше одобрено от МЗХГ.

Основната идея е колкото може повече фермери да имат лесен достъп до съвети, консултации, до информация, която им е необходима, за да развиват и укрепват своите земеделски стопанства, особено малките и тази подмярка е към Тематичната подпрограма за развитие на малките земеделски стопанства и основният фокус на общинските офиси е насочен именно към малките земеделски стопанства, но разбира се – и всички останали, които са в тези райони, също ще могат да получават съветнически услуги. Кога ще бъдат разкрити и на какъв принцип ще работят? Точна дата още не може да се каже, тъй като е необходимо да се проведат обществени поръчки, с които да бъде закупена необходимата техника и оборудване за офисите. Необходимо е да бъде проведен конкурс за набиране на експерти, които ще работят в тези офиси. Предвидено е във всеки офис да работят по двама експерти, като разходите за техните възнаграждения ще се покриват от програмата. Иначе самите офиси като местоположение са определени. Голяма част от тях са предоставени от самите общини и по тази гледна точка нямаме проблеми. Надяваме се до няколко месеца да приемем първите желаещи да ползват тези консултантски услуги. Конкретно какви услуги ще се предлагат? Услугите, които планираме да предоставят нашите общински офиси, ще бъдат на първо място предоставяне на съвети и консултации по мерките от ПРСР, които ще бъдат отворени оттук нататък, за новия програмен период. Също ще може на малките стопанства да се предоставят съвети по отношение на регистрации, по отношение на технология за отглеждане на различни култури. Ще се организират информационни събития от тези общински офиси. Те ще имат седалище в една община, но те реално почти всеки ден ще посещават и други населени места, тъй като един мобилен общински офис покрива в повечето случаи няколко съседни общини.

Какъв ще е краткосрочният и дългосрочният ефект? Надяваме се да увеличим броя на желаещите да кандидатстват по подмерките по ПРСР и особено тези, които са насочени към малките стопанства, като подмярка 6.3. Другото важно е да намерим повече фермери, които желаят да бъдат обучавани в различните курсове, които се организират от НССЗ, а и от други организации. Дългосрочният ефект ще е, че фермерите ще разберат, че близо до тях има съветник, който може да им помогне. Така че, дългосрочния ефект ще бъде постигане на една устойчивост по отношение на постоянен поток от информация и знания към фермерите. Не сме ли закъснели с тази инициатива? Специално за тази подмярка, тя си беше планирана за тази година. Дори и да има някакво закъснение, то ще бъде наваксано, тъй като може би сега е моментът да бъдат създадени тези офиси, когато стартира новият програмен период. В него ще има доста новости, които ще са важни за фермерите. Един от акцентите в новия програмен период ще бъде трансфер на знания и иновации в земеделието. Благодарение на тези офиси ще има плавен преход от настоящия към новия програмен период. Каква ще е ролята на Национална служба за съвети в земеделието в новата ОСП? В Националния стратегически план ще бъдат определени конкретните средства и мерките, по които НССЗ ще може да участва. Разбира се, със сигурност ще участваме в мерките, които са насочени в трансфера на знания. Т.е., в интервенциите за предоставяне на съвети и консултации. В интервенциите, които са за обучения, със сигурност акцентът в нашата работа ще продължат да бъдат малките стопани и младите фермери и се предполага, че след като те са приоритет на европейско ниво, ще бъде осигурен необходимият бюджет за тази дейност на НССЗ.

декември 2021

2030 г. прогнозират от МЗХГ

Био-то: Можем ли повече

10% биоплощи у нас до

Валентина Спасова беше водещ на уебинара, организиран от АГРО ТВ Заложени цели, а бюджети? Мерките за развитие на биоземеделието, които ще залегнат в Националния стратегически план на България, ще бъдат обсъдени със заинтересованите страни, заяви Антоан Чаракчиев, директор на Дирекция „Биологично производство“ в МЗХГ по време на уебинара „Био-то във фокуса на новата ОСП“, организиран от АГРО ТВ по проект „ОСП – научи повече“, съфинансиран от програмата IMCAP на ЕС. Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена, посочи, че целите трябва да бъдат подплатени със съответните средства. „Мерките трябва да бъдат разписани със съответните бюджети, за да могат да бъдат променяни, ако се наложи“, посочи Веселина Ралчева, член на УС на Българска Асоциация Биопродукти. Тя изрази опасения, че при предишния програмен период залагането на бюджетите е направено в последния момент, като биопроизводителите са предупреждавали, че парите ще стигнат само за две години. Реалистичните цели на България са достигане

минимум 10% биоплощи до 2030 г. заяви Антоан Чаракчиев. „Ако искаме да ги постигнем, ще ни трябват 480 млн. евро, като тази сума е изчислена на база на сегашните нива на подпомагане“, репликира Стоилко Апостолов. „За мен е важно да се насочат пари и към преработвателите, посочи Антоан Чаракчиев - за да задържим добавената стойност в България.“

Веселина Ралчева апелира повече млади хора да бъдат стимулирани да влязат в биосектора

Валентина Спасова заедно с гостите на уебинара: Антоан Чаракчиев, директор на Дирекция „Биологично производство“ в МЗХГ, и д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена Био-то – качество и отговорност За първи път през тази година се отбеляза Европейски ден на биоземеделието - 23 септември, което е голяма крачка напред и подкрепа за биопроизводството. Био-то е най-високата квалификация за качество на храната, категоричен е Чаракчиев, а Веселина Ралчева допълни, че благодарение на него се опазва околната среда, биоразнообразието, почвите и то дава работа на много хора в селските райони. Зад биопродукта стоят много публични ползи. Заразяващи примери дадоха вдъхновяващи биопроизводители, които са герои в най-новото предаване на АГРО ТВ „Био-то: Можем ли повече“, за които биоземеделието е кауза и начин на живот. За тях субсидиите не са водещата мотивация да се занимават с биоземеделие, а по-скоро на първо място е желанието им да се хранят с чиста храна и да опазват околната среда. Другата причина е, че през последните години пазарът у нас започва да

се развива и търсенето на биопродукти нараства. Как да свалим цената? Цената на биопродуктите лимитира броя на потребителите. Биохраните се купуват в големите градове, където живеят хора с по-добри доходи. От 30 процента до 3 пъти може да е по-висока цената на биопродуктите, уточни Стоилко Апостолов. Как биохраните да станат по-достъпни – с по-голямо потребление, отговори Чаракчиев. „Трябва да имаме обеми“, а Стоилко Апостолов препоръча да се скъсят веригите и да се елиминират прекупвачите. Другият голям проблем са ниските добиви в сравнение с другите страни. Тоест, трябва ни технология, категоричен е Апостолов. Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, потвърди, че през последните години търсенето на биохрани нараства и големите хипермаркети имат специални биозони. Стремежът е да се работи с все повече български производители, но остава проблемът с декември 2021

Био-то: Можем ли повече

недостига на български биопродукти. Магдалена Малеева сподели, че на пазара в България трудно намира разнообразие от сезонни биоплодове и биозеленчуци. Докато в чужбина биопродуктите могат да бъдат закупени дори и в най-обикновени магазини.

Ще помогне ли държавата? Участниците в уебинара се обединиха около тезата, че задължително трябва да бъде инициирана рекламна кампания за биопроизводството, насочена както към земеделците, така и към потребителите. А знанията за био-то трябва да се дават още в училище, посочи Цветан Цеков, дългогодишен биопроизводител. Той изтъкна като много положителна тенденция, че биопродуктите вече са включени в схемата „Училищен плод“, но препоръча доставките да бъдат увеличени. И паралелно да има информационна кампания сред децата – да научат какво е биопродукт, как е произведен и с какво е полезен. По време на уебинара водещата Валентина Спасова припомни, че една от дейностите на проекта, изпълняван от АГРО ТВ, е именно такава. В 10 български училища бяха доставени 10 информационни ролбанера за ползите от биохраните. Биопроизводителите многократно са настоявали биопродуктите да бъдат част от държавната политика по отношение на общественото хранене, като се започне от детските градини и училищата. Трябва да се наблегне на увеличаване на родното производство, да има количества на пазара, защото в момента те не достигат. „Ако не можем да захраним всички детски градини в страната с биопродукти, можем да започнем пилотно с няколко общини“, предложи Стоилко Апостолов. За пример той даде Франция, която за последните 4-5 години е постигнала огромен напредък в биопроизводството заради това, че биохраните са включени в общественото хранене. В страната работят 60 000 биопроизводители към момента. Как ще ги стигнем австрийците? По време на уебинара беше представен анализ какви са нивата на развитие на биоземеделие у нас и в останалите европейски държави. Средно за ЕС сертифицираните биоплощи са 7,92%.

Отличник в Европа по дял на биосертифицираните площи е Австрия с 25,33%. Там биопроизводителите са над 26 000. След Австрия се нареждат Естония, Швеция, Италия, Чехия, Латвия, Финландия, Гърция, Дания. В дъното на класацията са Ирландия и Малта. В България през 2020 г. биосертифицираните площи са 116 252 ха или делът им е 2,34%, а 5844 са сертифицираните оператори. България изостава, но дали това е повод за отчаяние? Точно на обратното мнение е Едуардо Куоко, изпълнителен директор на IFOAM за Европа. „Имате голямо поле за изява и подобрение. Има големи възможности за развитие на биологичните фермери в България. ЕК постави биоземеделието в центъра на своите бъдещи политики и постави за цел постигането на 25% биоплощи до 2030 г. Но това е подкрепено с екшън план, чрез който ще се предоставят ресурси за подкрепа на фермерите да преминат към биоземеделие. Вярваме, че страни като България имат голям потенциал точно в този процес. Тези фермери ще бъдат подкрепени от ОСП, която сега е в ръцете на националните правителства.“ Според IFOAM между 3 и 5 пъти трябва да се увеличат плащанията за биопроизводство, за да се достигне целта от 25% сертифицирани биоплощи до 2030 г. Коопериране и знания Нашите биопроизводители са много раздробени, посочи Чаракчиев. Според него, за да имаме устойчиво развитие, трябва да стимулираме малките да се кооперират, да им дадем правилните инструменти. За да може тяхната продукция да стига до по-широк пазар. Друг важен въпрос е обучението на фермерите. „Ние се учим един от друг – новите производители няма към кого да се обърнат. Необходима е мащабна информационна и научна кампания, която да подпомогне развитието на сектора - от производството, до крайния потребител“, посочи Ралчева. Трябва да има демо ферми, водещи ферми, които да предават знания и опит, смята Стоилко Апостолов.

декември 2021

Био-то: Можем ли повече 42

Бъдещето е на младите Все повече млади хора се насочват към биоземеделието. Те изоставят градския начин на живот и отиват на село, където произвеждат чиста храна. „Ние трябва да направим всичко възможно да ги задържим в сектора и да се опитаме да привлечем още такива смелчаци“, каза Ралчева. Цветан Цеков съветва прохождащите биофермери да не се страхуват. Да се допитват. Да търсят технологии. Да се учат от опита от успешните производители. Да се обединяват.

Новото законодателство – какви предизвикателства поставя? От началото на 2022 г. влиза в сила новото законодателство за биоземеделие, което не се различава съществено от предишното, но има някои промени, които ще утежнят работата на сектора. Вместо предишните два регламента сега ще бъдат 20, посочи Стоилко Апостолов. Важна промяна е, че на всяка държава членка се дава правото сама да определя как да тълкува нивото на пестицидни остатъци в биохраните, които са стотици пъти по-ниски в сравнение с конвенционалните. Контролът ще бъде по-засилен и ще се прилагат повече правила, като облекчаващото обстоятелство е, че ако не бъдат открити нарушения няколко поредни години, то проверките могат да бъдат разредени, въпреки че документалните проверки остават всяка година.

 Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски: „Биоземеделието е част от решението за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразието.“  Ян Плаге, президент на IFOAM Organics Europe: „Ние сме готови да бъдем част от решенията и действията в прехода към устойчива земеделска и хранителна система. Основното предизвикателство е приспособяването не само на фермери и преработватели, но и това как да променим консумацията и кулинарните навици на потребителите. Нуждаем се от цялостен подход към промяната на цялата хранителна верига.“  Увеличаването на търсенето и доставките на биохрани е от решаващо значение за достигане на 25% биоплощи до 2030 г. Какво е необходимо? Кампании, свързани с популяризирането на сертификацията, повишаване на знанията и доверието към биологичната храна от страна на търговци и консуматори, обучение и образование на фермерите как да произвеждат биопродукция и адекватна европейска политика.  Необходимо е по-добро структуриране на веригата на доставки и подобряване на кооперирането между всички оператори в биосектора.  Спазване на екологични принципи при опаковането.

Доц. д-р Анна Карова от Аграрния университет посочи, че обучението по биоземеделие и агроекология е залегнало във всички аграрни специалности и младите студенти проявяват жив интерес към него. „Всички студенти, с които ние се срещаме всяка година, показват доста сериозен интерес към биологичното производство. Някои от тях вече са чували за тази система. Други чуват за първи път. За нас по-голямо е предизвикателството с вторите, защото успяваме да ги грабнем, да ги запалим и да предизвикаме интереса им. Със сигурност биоземеделието е философия. Мисля, че до голяма степен успяваме да ги накараме да мислят по-различно. Да се откъснат от стандартното обучение и от това, което предлага конвенционалното производство. Смятам, че имаме успех в това отношение, бъдейки свидетел на дискусиите, които те реализират помежду си по време на учебните занятия. Посещаваме различни стопанства, където те могат да видят добри примери.“

 Операторите в сектора трябва да се подготвят за прилагането на новото законодателство, което влиза в сила от началото на 2022 г.

декември 2021

Био-то: Можем ли повече 44

Едуардо Куоко, изпълнителен директор на IFOAM за Европа: 25% биоплощи до 2030 г. е амбициозна, но възможна европейска цел • България има голямо поле за изява и подобрение в областта на биопроизводството • Биоземеделието е в нова фаза на развитие заради стратегията „От фермата до трапезата“

Какъв е растежът на биоземеделието в Европа през последните години? През последните години биологичното земеделие се развива много бързо. Пазарът на биопродукти нарасна с повече от 150 %. И този растеж е на фона на общия спад на потреблението на земеделски продукти заради икономическата криза и Ковид 19. Расте броят на фермерите, които се ориентират към биологичното земеделие. Биоземеделието сега е в нова фаза на развитие заради стратегията „От фермата до трапезата“. Колко са биосертифицираните площи в Европа към момента? Към момента те са 8 % средно за Европа, което означава 15 млн. ха в 27-те страни на ЕС. Кои са страните с най-добре развито биоземеделие? С най-голям процент биоплощи е Австрия – 26%, след нея са Естония и Швеция. Италия е с 15% биоплощи, но тя пък произвежда най-много биологични продукти в Европа. Ако говорим за развитие на пазара, е важно да погледнем Дания, която е една от най-добрите страни в Европа в това отношение. Повече от 12% от пазара на храни в Дания е отреден на биохраните. Това е голямо постижение.

ЕК постави биоземеделието в центъра на своите бъдещи политики

националните правителства. Българското правителство подготвя Национален стратегически план, който може да промени нагласите на българските фермери и те да преминат към био-то. Така че смятам, че Българя заедно с другите страни, които има нисък процент на биоплощи, ще могат да се възползват от новата ОСП. Какви трябва да бъдат мерките за подкрепа на биоземеделието? ОСП се дискутира на национално ниво и изготвянето на Националните стратегически планове от

Ние в България имаме близо 3% биоплощи. Как ще коментирате този факт? Имате голямо поле за изява и подобрение. Има големи възможности за развитие на биологичните фермери в България. ЕК постави биоземеделието в центъра на своите бъдещи политики и постави за цел постигането на 25% биоплощи до 2030 г. Но това е подкрепено с екшън план, чрез който ще се предоставят ресурси за подкрепа на фермерите да преминат към биоземеделие. Вярваме, че страни като България имат голям потенциал точно в този процес. Тези фермери ще бъдат подкрепени от ОСП, която сега е в ръцете на

декември 2021

Био-то: Можем ли повече 46

държавите членки. Именно в тях може да се даде приоритет на биоземеделието – примерно по Първи стълб чрез специфични екосхеми и чрез Втори стълб чрез агроекологични политики за подкрепа. Този избор трябва да бъде направен от националните правителства. ЕК дава рамката и насоките за подкрепа. Но в крайна сметка това остава в ръцете на държавите членки. В Европейския екшън план за развитие на биоземеделието, който беше публикуван през март миналата година, са предвидени политики за подкрепа на биоземеделието. Една от интересните политики са промоционалните програми. Всяка година ЕК финансира кампании, при които биологичното лого, етикет и продукти могат да бъдат популяризирани в страните от ЕС и трети страни. Страни като България могат да имат ползи от такива програми. Европейският екшън план за развитие на биоземеделието отделя внимание за подкрепа на научно-изследователска дейност и иновации, което ще помогне на биологичните фермери да развият своя бизнес. Това може да стане чрез програмата Хоризонт Европа, в чийто бюджет са отделени

30% за такава дейност. Този бюджет е насочен към научно-изследователски центрове. Всяка страна членка трябва да разработи собствен екшън план. Надявам се българските фермери да бъдат подкрепени чрез решенията на правителството и да могат да се възползват от възможностите, които ЕС предоставя. Смятате ли, че по-големи субсидии могат да стимулират развитието на биоземеделието? Стимулирането на биологичните фермери не винаги означава субсидиране. Субсидиите играят много важна роля, но е необходима и подкрепа за преминаване към биоземеделие, съветнически услуги, растеж на пазара. Смятате ли, че 25% е твърде амбициозно? Действително е амбициозна цел, но в същото време е възможна цел. Можем да я постигнем, ако всички участници в процеса гледат в една посока – имам предвид ЕК, националните и регионалните участници. Трябва да се работи с политиците, участниците във веригата на доставки, производителите, търговците. Всички те трябва да са отдадени на тази цел. Нуждаем се от повече фермери, които да преминат към биоземеделие, нуждаем се от повече консуматори на биохрани, нужно е да се инвестира

в научно-развойна дейност. Трябва да бъдем достатъчно смели да правим иновативна политика за подкрепа на биоземеделците. Искам да кажа на българските политици да обърнат внимание на публичните доставки, за да засилят реализацията на биохрани. Вярвам, че това е един от инструментите, който ще помогне да се постигне амбициозната европейска цел. Трябва да има повече биохрани в държавните учреждения, училищата, но това да е комбинирано с образователни дейности. Това е конкретна мярка, която може да бъде предприета както на национално ниво, така и на ниво общини. Това наистина може да промени тенденциите на пазара и може да бъде много добра директна политика за стимулиране на увеличаване на биоплощите. Каква биологична храна консумирате Вие лично? Консумирам колкото мога повече биохрани. В моето меню биохраната е около 90-95%.

В Италия колко са биопроизводителите, каква биохрана се произвежда най-много? Биологичният сектор в Италия расте. Имаме повече от 81 731 оператори в биосектора и над 2 млн. ха биоплощи. 49% от тях са предназначени за градинарство, 28% - за трайни насаждения, а 22% са пасища.

Субсидиите играят много важна роля, но е необходима и подкрепа за преминаване към биоземеделие, съветнически услуги, растеж на пазара

декември 2021

Био-то: Можем ли повече 48

Трябва да има повече биохрани в държавните учреждения, училищата, но това да е комбинирано с образователни дейности

Какво означава да се промени бизнес моделът, да се променят земеделските практики, за да има повече ползи за околната среда и обществото. Трябва да бъдат активни на национално ниво, да комуникират с политиците, за да бъдат сигурни, че ще бъдат подкрепени както от Европа, така и от останалите участници по веригата. Трябва да са активни и да се възползват от възможностите, които им дава Европа.

Само субсидиите ли могат да стимулират развитието на биоземеделието у нас? Как Австрия е постигнала 25% биосертифицирани площи

Какво е Вашето послание към конвенционалните производители? Ние сме готови да им помогнем да преминат към биоземеделие, да им помогнем да се грижат подобре за своята почва и да стартират с производство на висококачествена храна, доставяйки обществени блага като опазване на околната среда. Биоземеделието може да бъде много добър бизнес модел. Вярваме, че ще имат много ползи от преминаването към биото. А Вашето послание към българските биопроизводители? Призовавам ги да бъдат активни – да излязат от своите ферми и да говорят с другите фермери, да им кажат какво означава да бъдеш в биосектора. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“

Заветните 25% процента биосертифицирани площи до 2030-та са амбициозната европейска цел, посочена в стратегията „От фермата до трапезата“. Колко може да постигне България? От какви нива тръгва? Делът на био площите у нас е едва 2,34%.

„25% биосертифицирани площи е доста амбициозна цел. Аз участвах преди десетина години в разработването на българската стратегия за развитие на биоземеделието. Тогава си бяхме поставили до 2020 година да достигнем 15%, но ето още не сме ги постигнали. Дори имаме намаление на земеделските производители, които доскоро са били регистрирани като био, а сега вече не са. Имаме намаление на площите с биоземеделие, заяви д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“. – В другите европейски страни, както и глобално по света, има увеличение на биоплощите. В Австрия вече са ги достигнали тези 25%. Това е страната с най-голям дял на биоплощите спрямо всички земеделски земи.“ декември 2021

Био-то: Можем ли повече

Защо Австрия е първенец по биоплощи в Европа? „Австрия е малка страна и те са решили, че не могат да постигат обеми, но могат да постигат качество. Качеството е в биопроизводството. В Австрия има много голямо потребление на биохрани. Финансирането също е балансирано и е насочено не само към земеделските производители, но и към организации за обучение и извеждане на опитни полета. Техният екшън план не е насочен толкова към земеделските производители, колкото към потребителите. Те да бъдат информирани. Те да бъдат осъзнати потребители и когато влизат в магазина и дават малко повече пари за биохрани, да знаят за какво отиват те. За тяхното здраве. За природата. За техните деца. От там трябва да тръгнат нещата.“

След Австрия в класацията по най-много биоплощи в Европа се нареждат Естония с 22,33% и Швеция с 20,43%. Дания също е добър пример за насърчаващи политики в областта на биоземеделието. „Ако и в България се развие пазарът на биопродукти, този растеж може да мотивира повече земеделци да се насочат към био-то. Важна роля за добрата реализация на биопродукцията имат късите вериги на доставки и фермерските пазари. Не мисля, че субсидиите са решаваш фактор, за да се увеличи производството на биопродукти. Ако потребителите оценяват и разбират биопроизводството, пазарът може да се развие. За да бъде убеден потребителят в качеството на биопродуктите, трябва да се правят отворени дни. Те да отидат директно във фермата и да разберат как се става биопроизводител.“ В Националния стратегически план на България по отношение на биоземеделието трябва да бъдат предвидени следните мерки.

„Помощта трябва да бъде не само със субсидии за земеделските производители, а трябва да се увеличат средствата за обучение. Тези производители да разберат икономическата полза, ако прилагат биологичните стандарти за биологично производство. Това означава, че учените в България също ще трябва да работят в тази посока. Нямаме достатъчно опитни полета и учени, които да разработят при българските условия технологии и цялостна концепция, защото биологичното земеделие не е просто смяната на конвенционални средства за растителна защита с биологични, а цялостен подход към производството.“ Макар и с малки стъпки, биоземеделието у нас може да се развива – какво им трябва на фермерите, освен субсидии – много знания, маркетингов подход, сдружаване, директна връзка с потребителите, и не на последно място – много амбиция, ентусиазъм и воля. И тогава идва удовлетворението, защото биоземеделието е грижа за околната среда, грижа за здравето на хората. А тези цели ще бъдат приоритетни за ЕС и в новия програмен период.

декември 2021

Био-то: Можем ли повече

Защо био-то е по-скъпо? По-висока е цената спрямо тази на конвенционалните продукти, тъй като при нас предизвикателствата са повече. Много повече обработваме, защото не ползваме хербициди. Миналата година сме фрезовали лешниците 3-4 пъти и 3-4 пъти сме копали на ръка. След това сме ги косили. Има много повече работа, отколкото при конвенционалното отглеждане. При пръсканията е същото, защото биопрепаратите не са толкова ефикасни колкото са химическите. Има нужда да се пръскат повече, за да се получи желаният ефект. Био-то е по-скъпо, защото, ако сега на един лешник трябва да му сложим биотор, той ще струва примерно 2 лв. Ако се вземе конвенционален азотен тор, ще струва примерно 0.40 лв. или по-малко.

Лешниците вече са включени сред приоритетните култури по инвестиционните мерки на ПРСР В очакване на нови инвестиции по подмерки 4.1 и 4.2 в биостопанството на Калоян Гичев Калоян Гичев заедно с няколко свои приятели отглежда по биологичен начин близо до град Килифарево 300 дка лешници и 5 дка зеленчукова градина с тикви, домати, лилави картофи и босилек. От три години градините са сертифицирани.

Защо био? Ние искаме да произвеждаме чиста храна, защото искаме да ядем такава и това желание е още преди да се захванем със сертифицирано биоземеделие. Това е наше желание и търсим начини да реализираме този си копнеж към чистата храна. Имаме и здравословни рецепти. Здравето на човека е свързано със здравословното хранене.

Какво подпомагане получавате за биопроизводството? Субсидии за нас нямаше в първите години. Тази година за пръв път получихме субсидии около 100 лв. на декар. Предвид, че имаме доста разходи за торовете и препаратите, това е добре за нас, но разбира се, ако накрая биолешника не го реализираме на по-висока цена, това не би било достатъчно. Секторът с черупковите има потенциал и има нужда да му се помогне, за да се развие, тъй като при лешниците е много бавна възвръщаемостта. Надяваме се и при държавните помощи за зимните и пролетните пръскания лешникът също да бъде включен. Имате ли направени инвестиции по европейски програми? По ПРСР нямаме изпълнени проекти, защото при предходния прием лешниците не фигурираха като приоритетна култура и нямахме необходимия брой точки. Сега сме кандидатствали

по подмярка 4.1. Този път лешниците са включени като приоритетна култура, надяваме се да ни одобрят. Какви инвестиции искате да направите? В проекта сме включили закупуването на машини - отклоняващи фрези, трактор, сушилня, комбайн за събиране на лешниците. За нас това е много важно, понеже ние се стремим да сме технологично ориентирано стопанство. Т.е. да имаме по-малко ръчна работа, тъй като сме възприели италиански подход. Надяваме се да ни одобрят по подмярка 4.1 и да можем да прибираме лешниците с комбайн, да ги мием и да ги сушим, така че да можем да ги складираме и после да ги продаваме. В процес сме на подготовка да кандидатстваме по подмярка 4.2 за закупуване на машина за чупене на лешници, за да имаме завършено производство до краен продукт. На каква цена продавате лешниците? Тази година за пръв път продаваме и нашата цена на лешниците е по-висока от тази на конвенционалните. Тя е на 12 лв./кг, докато конвенционалните са между 6-8 лв./кг с черупката. Какви трябва да са мерките и политиките, за да се стимулира пазарът на биопродукти? Един от начините е чрез образование. Т.е. първо хората да разберат какво означава био. Био означава сертифицирано. То означава спазване на определени стандарти. Също така, необходими са по-големи субсидии за биоземеделците, за да можем да сме по-конкурентни.

декември 2021

Био-то: Можем ли повече

По трънливия път на био-то: От 20 дка и 20 овце и кози през 2008 г., до 10 хил. дка и 1200 животни сега

Бети, ти и твоето семейство сте наши любими биопроизводители. Любимци сте и на бранша. Вече толкова години сте в сектора на биопроизводството и преминахте през много предизвикателства. Как успяхте? Ето днес те виждаме усмихната и щастлива, още повече, че твоето голямо семейство стана още по-голямо. Успяваме с денонощен труд. С много упорство и трудолюбие, но и с акъл. Зимата, когато нямам толкова работа, непрекъснато чета новите нормативни документи и наредби, защото постоянно трябва да следим всички новости. Тези новости трябва да ги асимилираш, да ги комуникираш със своите колеги, за да разбереш и да отсееш плявата от останалото.

Да се върнем много години назад. Какъв път извървяхте? Стопанството го имаме от 1994 година, когато започнахме с моя съпруг със скромен брой животни от баба му и дядо му. Няколко години по-късно се присъедини и моят брат с неговите 5 крави. Така през 2008 година аз, съпругът ми и моят брат стопанисвахме около двайсетина декара земя и двайсетина овце и кози. Днес имаме повече от 1200 животни и управляваме над 10 хил. дка земя. Една част, около 5 хил. дка, е в Национален парк Рила, където животните устойчиво пасат. Останалите земи са в землището на Горно поле и околността.

Благовеста Василиева, биопроизводител и член на БАБ:

Най-голямото предизвикателство пред биоземеделеца в България е да се пребори с институциите У нас късите вериги на доставка са много удачни за големите градове

Успяваме с много упорство и трудолюбие, но и с акъл Ваша запазена марка е био-то… Биосертификат имаме от 2008 година. Тогава сертифицирахме първо земята. Две години след това започна сертификация и на животните. Оттогава и до ден-днешен сертификацията не е прекъсвала.

Защо био? Защото това е начинът на живот, който ние водим. Аз съм химик по образование и за мен е много важно да знам какво ядат моите деца. Благодарение на биопроизводството се опазва природата, защото пестицидитe унищожават не само плевелите, но и насекомите. От там, попадайки в почвата, препаратите могат да унищожат цяла верига от животински организми. Всичко това влияе на природата. Да не говорим за пчелите. Биоразнообразието се поддържа единствено и само декември 2021

Био-то: Можем ли повече 56

благодарение на чистата природа. Това е много важно нещо и трябва да го знаят всички уважаеми читатели, защото Хипократ е казал: „Моята храна е моето лекарство” и „Моето лекарство е моята храна”. Така че е много важно с какво се храним и с какво допринасяме за опазване на околната среда. Биопроизводството не е просто професия. Това е начин на живот. То е призвание дори. Ти трябва да го чувстваш с душата си. Ти трябва да знаеш, че това, което произвеждаш, е здраве за твоите деца. Лекарство за твоите деца. С нашите продукти ние лекуваме. Къде реализирате биопродукцията? На този етап нашата продукция се реализира единствено и само в България. Надявам се да имаме представяне и на европейско ниво. Засега нашите обеми не са толкова големи. Ако се разширим, дай Боже, може и това да стане. Но нека първо да стъпим здраво на българския пазар, но това зависи от всички нас и най-вече от управляващите. Аз имам една мечта, която, дай Боже, да се осъществи. Децата на България да се хранят с чисти биопродукти, а не с отрови. Късите вериги на доставки ли са най-лесният и справедливият подход за продажби на биопродукция? И да. И не. Късите вериги на доставки са много добре действащ и устойчив пример на Запад, защото там хората имат достатъчна образованост и искат да знаят с какво се хранят и имат финансови средства да си закупят директно по-скъпите биопродукти. В България късите вериги на доставка са много удачни за големите градове. Ще Ви дам пример.

С нашите продукти ние лекуваме

На фермерски пазари, обикаляйки из цяла България, най-големият оборот, който направихме, беше във Варна, след това в Бургас и Стара Загора. Последния ден бяхме на фермерски пазар в Хасково и не продадох нито един буркан телешко месо. Нито един. Хората, които имат възможност, които оценяват това, което ние правим и са склонни да дадат повече пари за истинския, качествения продукт, са хората в големите градове. Ако ние нямаме достъп до големия град, просто умираме. По-трудно ли се продава био-то? Определено да. По-трудно, по-бавно, защото трябва да стигнеш до точния контингент от хора. Нашият контингент са най-вече младите майки. Защо био-то има по-висока цена? Защото при биопроизводството има много рестрикции, които оказват влияние на крайните продукти. Първо, като започнем от това, че се получават по-ниски добиви. Второ - има повече ръчен труд. Препаратите за биопроизводство са по-скъпи. Една крава на година дава едно теле. Това теле,

ако се храни с концентриран фураж, то ще стане 200-250 кг за една година, но при нас става 120-140 кг. Тази разлика трябва да се плати от някой. По-качественият продукт няма как да е евтин продукт. Освен това трудно се намира работна ръка. Никой не иска да работи на полето. Това е много голям проблем. В нашето стопанство се справяме със собствени средства и с нашите деца. Зад биопродукта стои денонощен труд и човешка дейност, която преди всичко трябва да се управлява с разум, с далновидност и със знания. Когато ти не използваш никаква химия за своите продукти и ако нямаш правилните знания, ти си обречен на абсолютна загуба. Кое е най-голямото предизвикателство в твоя бизнес? Най-голямото предизвикателство пред биоземеделеца в 21 век в България е това да се пребори с институциите. Тъй като всяка година всички наредби се променят, ти трябва винаги да си нащрек и непрекъснато да внимаваш. Да се бориш с един куп институции, които ти пречат вместо да ти помагат. Това е най-голямото предизвикателство, за съжаление. Потребителите доверяват ли се на биопродуктите? Все повече, да. Което много ме радва. Хората, които вярват на биопродуктите, те ги приемат като лекарство. Много е важно ние, като производители, да бъдем честни и искрени към нашите клиенти. Имате ли изпълнени инвестиционни проекти по ПРСР? Да, по подмярка 4.1 закупихме земеделска тех-

Субсидиите за биоземеделието са една добавена стойност, без която не можем да оцелеем ника, която е необходима за изхранване на животните. Това страшно много ни помогна. Това спести много ръчен труд и помогна за развитието на стопанството ни. През 2017 година кандидатствахме за преработвателното предприятие по подмярка 4.2 и вече имаме първата в България биосертифицирана кланица и преработвателно предприятие за биотелешко месо. Какви европейски субсидии получавате? Като цяло, сме доволни от европейските субсидии, които получаваме. Важното е да ги получаваме навреме. Важното е да нямаме допълнителни рестрикции, което е проблем. Необходими ли са по-големи субсидии за биопроизводство? По принцип е хубаво да има по-големи субсидии, но и тези, които ги взимаме, ако ги взимаме без пречки, без спънки, без условности, са достатъчни. Само субсидиите могат ли да бъдат стимул за развитието на биоземеделието? Аз мисля, че не парите са мотивиращото нещо за развитието на биоземеделието. В никакъв случай. Но трябва да призная, че субсидиите за биоземеделието са една добавена стойност, без която не можем да оцелеем. Каква трябва да бъде бъдещата агрополитика, така че фермери като теб да имат шанс да се развиват? Агрополитиката трябва да бъде насочена повече към малкия и средния фермер, а не само към корпоративните големи фирми, които в момента източват милиони субсидии. Гръбнакът на всяка една държава и на всяко едно земеделие е средният бизнес. декември 2021

Увеличаването на субсидиите за биопроизводство трябва е правопропорционално на увеличаването на контрола Био-то: Можем ли повече

Г-н Газянов, защо точно БИО? Биопроизводството е начин на живот. За мен си струва, защото това искам да работя. Това ми харесва и затова го правя. Старая се да го правя по най-добрия начин. Обичам предизвикателствата. Моите внучета, като дойдат да ядат от моя тахан, съм спокоен. Като си чета имейлите от клиенти, като чуя обаждане от клиенти - това нещо ми е достатъчно. Абсолютно на 100% го приемам като мисия опазването на околната среда. Със сигурност употребата на чиста храна се отразява добре на всеки един организъм. Биопродуктите са по-качествени, защото са по-чисти, защото са по-истински.

Пламен Газянов, биопроизводител:

Биопродуктите са по-качествени, защото са по-чисти и по-истински

Какви култури отглеждате по биологичен метод? Отглеждам орехи и лешници на биосертифицирани площи от 72 дка. Насаждението се състои от две части. Първата част е на площ от 40 дка и е на 12 години, а втората е 32 дка на 5 години. Занимавам се със земеделие от 2009 година, след което закупих още земя с идеята да увеличавам градините, но за сега е само идея. Още в началото вкарах площите в преход към биологично производство. След това получих сертификат. Какво гарантира сертификатът? Сертифицираните продукти са в пъти по-добри от конвенционалните. При биологичното производство всяка година се правят лабораторни проби и се установява липсата на вредни вещества в продуктите.

Когато имам сертификатът, съм сигурен, че в моя продукт няма нитрати, няма пестициди. Идеята на храната е да се храним, а не да се тровим. Докато при конвенционалните не се знае какво има. Моята сертифицираща фирма води достатъчно стабилен контрол и няма как да се правят отклонения. Веднъж годишно идват в градините да вземат проби. Каква е технологията на отглеждане на трайните насаждения, с каква техника ги обслужвате? След зимното пръскане започваме мулчиране, окопаване, резитбата може да се прави веднага след брането. Може да се прави и напролет. Поливането на младите насаждения е най-важното нещо. Специално лешник без поливка не става. Капково напояване ползваме. С доста земеделска техника разполагам вече. Имам четири трактора и почти всички машини, които ми трябват за работа в градината. Един трактор си купих с европейски средства. Каква растителна защита прилагате в биоземеделието? Имам право да пръскам с мед-съдържащи препарати, които са разрешени за използване на бидекември 2021

Био-то: Можем ли повече

Как да разпознаем биопродуктите? Биопродуктите се маркират задължително с европейско лого, номер на сертифициращата фирма, която е издала сертификата. Сертификатът удостоверява, че тази суровина е проверена и не съдържа вредни вещества. Какво е предимството на продавате на фермерски пазари? Всичко е предимство на фермерските пазари. Ние лично успяваме успешно да комуникираме с клиентите. Все повече и повече хора започват да вярват и да търсят биопроизводството ни. Този пазар се увеличава с всеки изминал ден.

ологично производство. Два месеца е периодът, в който трябва да се извършват тези пръскания. При ореха има основно две болести - антракноза и бактериоза. При лешниците има много болести, но специално моите насаждения са чисти от болести. При лешниците не съм правил никакво пръскане от 12 години. Кога прибирате реколтата и какви са добивите? Периодът за прибирането на лешниците е 15-20 август. Тази година го събирахме до 5 септември. Лешникът се бере на ръка. От лешниците съм изкарал 200 кг/дка. При орехите събирането е около 5-10 септември. Орехите се събират с изтръскване, събиране на ръка от земята, после минават през машина, която отделя зелената обвивка, след това се подсушават. След това се чупят пак с машини, сортират се и в кашони отиват в хладилната камера. Тази година мисля, че ще минем 200 кг/дка. При конвенционално производство, с торене и пръскане, унищожаване на треви и т.н. по химичен път, добивите са два-три пъти по-високи.

Какви предизвикателства срещате в биопроизводството? На декар овощна градина разходите са десетки пъти по-високи от разходите на декар за зърнопроизводство. Като добавим био, се увеличава човешкият труд. Мен ме интересува повече колко плод ще произведа, отколкото каква субсидия ще взема. Каква трябва да е агрополитиката за насърчаване на биопроизводството? Увеличаването на субсидиите трябва е правопропорционално на увеличаването на контрола. Тогава ще останат само хората, които искат действително да правят биоземеделие. Защо затворихте цикъла? Какво постигнахте? Затварянето на цикъла е утвърждаване на марка. Утвърждаване на производство. Произвеждаме богата гама от продукти - лешников и орехов тахан, орехово и лешниково масло - студено пресовано и нефилтрирано, нерафинирано, естествено утаено, както и тахан халва от орехи и лешници. декември 2021

Магдалена Малеева:

Био-то: Можем ли повече

В Европа всеки магазин си има собствена биомарка и цените на биохраните са поносими Трябва да има подпомагане за фермерите, които опазват екосистемата

62 62 Какво общо имате с биосектора? С биосектора общото е това, че имаме марка за биохрани и произвеждаме биохрана. Самата аз се интерисувам от биопродукти от 1998 година. Как възникна Вашият интерес към био-то? Чисто егоистичен беше този мой интерес, защото аз исках да се храня с чисти храни и когато се върнах да живея в България през 2004 година, започнах да търся за себе си биопродукти. Не съм имала никакво желание да правя бизнес. Просто исках, като спортистка, да се храня по този начин. Тогава за мен беше доста изненадващо, че София е една от малкото европейски столици, може би единствената, в която няма биомагазини. Така започна всичко.

Как се промени пазарът оттогава до сега? Тогава нямаше нищо. Когато отворихме първите биомагазини през 2006-2007 нямаше с какво да ги заредим. Сега има много повече избор и ситуацията е съвсем различна. Сега имаме три магазина. Естествено, водещото е марката ни за биохрани. Това е преди всичко кауза. Във Вашите биомагазини какви продукти преобладават? Не мога да кажа, защото аз не се занимавам оперативно нито с магазина, нито с развитието на на-

шата марка, но на мен ми липсват българските биоплодове и биозеленчуци. Изключително трудно се намират. Много малко производство и мисля, че България в тази насока е много назад, което е много жалко, защото нашите плодове и зеленчуци са изключително вкусни. Опитваме се да предлагаме продукти от България, но не винаги успяваме. Примерно, биофъстъци в България няма. Много ни се иска в нашата дейност, когато покажем, че има пазар за тези храни, да има хора, които да се заинтерисуват и да започнат да ги произвеждат. Каква е Вашата биодиета? Аз си купувам всичко, което го има в биовариант. Ако с нещо правя компромис, то е защото не мога да го намеря. Например, не мога да намеря биогрозде, биочереша. През лятото правим много компромиси с праскови, ягоди. Аз и моето семейство се концентрираме върху това как храната е произведена. Предпочитаме да е био и се опитваме да ядем от всичко по малко. Храната да е разнообразна.

е да се вземат мерки какви промени трябва да се направят. Фермерите трябва да имат информация какви са тези промени, които ги очакват, и как да преминат към този зелен преход, който е абсолютно неизбежен. Трябва да има подпомагане за фермерите, които опазват екосистемата. Биохраните са по-скъпи и ниската покупателна способност на българина може би е лимитиращ фактор за развитието на пазара все още. Как може да се промени това? В Европа е доста по-различно. Всеки магазин си има собствена марка и цените са поносими. За да бъдат храните по-евтини, трябва да има повече производство. Според мен, институциите, които купуват храна за училища, болници, трябва да акцентират на био-то. Мисля, че това изцяло би променило сектора. Как да се стимулират хората да купуват био - мисля, че просто те трябва да са информирани. Моята мечта е биохраната да е нормалната храна, а другата храна да е с етикет: Внимавайте какво купувате!

Казахте, че био-то е Ваша кауза. Как се вписва тя в новите европейски амбиции? Земеделието в света е отговорно за ¼ от въглеродните емисии, така че по начина, по който отглеждаме храна, не можем да продължим. Хубаво

декември 2021

Био-то: Можем ли повече 64

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия:

Търговските вериги в страната непрекъснато се стремят да увеличават разнообразието от български биопродукти Био и натуралните продукти стават се по-достъпни

Как се развива търговията с биопродукти през последните години? Големите търговски вериги от няколко години развиват асортимента си от биопродукти. Повечето супермаркети са обособили специализирани биозони в отговор на растящия потребителски интерес към тази категория храни. Дори смесените магазини, които продават и нехранителни стоки, отчитат постоянно висок ръст в търсенето на биопродукти и на стоки, при чието производство са използвани щадящи околната среда методи и помагат за устойчивия начин на живот. Защо има такъв голям интерес към био-то? Хората са все по-информирани и взискателни към храната, която слагат на масата си и към козметиката, която използват. Ръстовете на оборота в тези категории показва, че все повече българи се стремят да се хранят здравословно с чисти продукти, с доказан произход.

Много е важно и това, че био и натуралните продукти стават се по- достъпни. Тук не става дума само за цената, но и за възможността хората да купят и да тестват такива продукти. За това помага развитието на търговската мрежа, а също и предлаганите сертифицирани продукти от собствените марки биохрани на големите търговски вериги. Добро ли е присъствието на български биопродукти? Търговските вериги в страната непрекъснато се стремят да увеличават разнообразието с биопродукти от български производители. Мога да дам пример с най-голямата търговска верига в България, която има 1,7 млрд. лева оборот за 2020 година. При нея над 30% от целия биоасортимент се формира от български производители и доставчици. Като в този дял е значително по-висок в определени стокови групи. Така например, над 50% от млечните биопродукти са с български произход, а

декември декември2021 2021

Био-то: Можем ли повече 66 66

през сезона над 60% от биопродуктите от сектор плодове и зеленчуци идват от местни доставчици. При друга търговска верига, предлагаща биохрани и сертифицирана натурална козметика, са представени над 1000 артикула. Там се наблюдава и все по-засилено търсене на щадящи природата продукти. Тук до голяма степен става въпрос за продукти, които са опаковани в опаковки, които дават възможност за рециклиране на материалите, самите кремове, шампоани, душ гелове. Също се изработват с все по-голямо съдържание на рециклирани материали и самите те са рециклируеми. Целта

на част от веригите е да ограничат пластмасовите опаковки до минимум до 2025 година. Ще постигнем ли амбициозната европейска цел за развитие на биоземеделието през следващите 10 години? Аз не мисля, че държавата ни и потребителите са в степен на развитие, което може да поеме такъв висок дял биопродукция, за съжаление. Ниската покупателна способност на населението е все още пречка. От тази гледна точка аз не съм оптимист, че ние можем да достигнем до тази цел 25% било до 2025-та, ако щете и до 2030 година.

Растеж на пазара на биопродукти в Европа Европейските пазари на биопродукти се развиват с ускорени темпове, особено в ситуация на Ковид пандемия. Това заяви Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена, който е бил сред участниците в среща за пазарите на биопродукти в Европа. Швейцария и Дания са на първо място по консумация на биохрани в Европа на глава от населението. Непрекъснат ръст на продажбите отчита Германия, в която общият оборот от продажби на биохрани е 14,99 млрд. евро, а 10,2% от земята е биосертифицирана. Франция реализира годишен оборот 13,2 млрд. евро, като увеличението на продажбите е с 10,4%. В менюто на всяко френско семейство 6,8% от храните са био. Във Франция биохраните навлизат много бързо в училища, детски градини, публични кетъринг услуги. Над 20% е увеличението на продажбите на биохрани в Швейцария, а 10,8% е стойността на биохраните от общите продажби на храни и напитки в страната.

Норвегия все още има малко местно производство, но отчита постоянен ръст на продажбите на биохрани от 3-5 % годишно. Над 70% от биопродуктите са внос. Ирландия има годишен оборот от биохрани в размер на 200 млн. евро и 16% ръст за последната година, като 70% от биоплодовете и зеленчуците са внос. Пазарът на биопродукти в Полша расте с 10% годишно, а оборота й за 2020 г. е 300 млн. евро. Всеки поляк отделя 8 евро/годишно за биопродукти. Чехия е с 200 млн. евро оборот годишно, пазарът нараства с 19% на годишна база. Годишни разходи за биопродукти: 20 евро/човек. Къде е България. По думите на Стоилко Апостолов, у нас никой не събира информация за продажбите. По данни на посолството на САЩ в София годишният оборот от продажби на биохрани в България е приблизително 36 млн. евро, което е 0,7 % от оборота на храни и напитки в страната.

декември 2021

ВОМР

Доц. Валентина Маринова, изпълнителен директор на МИГ „Тутракан-Сливо поле“:

Искаме да оставим едни добри проекти, които да бъдат устойчиви и в следващия програмен период да ги надградим

Какви са приоритетите в работата на екипа на МИГ „Тутракан-Сливо поле“? Ние сме малки, но с големи амбиции и ще привлечем повече финансов ресурс в следващия програмен период. Искаме да създадем една по-голяма устойчивост на действащия бизнес и да привлечем нови инвеститори заедно с екипите на общините Тутракан и Сливо поле. Ако малкият и средният бизнес може да работи добре, всички ние ще сме доволни. Гръбнакът на икономиката е малкият и средният бизнес. На териториите на двете общини има един добър процент на заетост. Това значи, че този, който не го мързи, има къде да се реализира. Въпросът е да се опитаме да върнем младите хора. А това може да стане като подобрим инфраструктурата. Ще върнем младите хора, когато те знаят, че ще имат добри и отоплени детски градини, хубави паркове за разходка, добри спортни съоръжения. Как помагате на публичния и частния сектор на двете територии да инвестира и да се развива? И съответно – с какъв бюджет разполагате? Нашата стратегия е с бюджет пет милиона и двеста хиляди лева. Към този ресурс ще бъдат прибавени още деветстотин хиляди. С този ресурс от близо шест милиона и сто хиляди лева покриваме седем

мерки. Около половината са за публичния сектор общини, неправителствени организации, а другите са за частни мерки. Тези средства са разделени в три оперативни програми. 60% от сумата е по Програмата за развитие на селските райони. Там се администрират пет мерки, от които три са пряко насочени към земеделските производители – малки стопанства, както и такива от уязвимите сектори - плодове и зеленчуци, животновъдство. Виждаме, че вече има млади хора, които биха се върнали и искат да се занимават с животновъдство, защото новите технологии и новите иновативни подходи улесняват работата и облекчават ръчния труд. Ние акцентираме и на обединението на производителите. Групите и организациите са тема номер едно за нас. На нашата територия има организация, която работи. Тя дава личен пример. Кооперирането води до по-добра конкурентоспособност, до намиране на по-добри пазари и много други предимства. Другият инструмент, с който разполагаме и смея да кажа, че сме го изпълнили на 90%, е по Програмата за конкурентоспособност. На територията има индустриални предприятия - шивашки цех, електроника, металообработване, които не са големи, но са достатъчни за територията. декември 2021

ВОМР 70

По тази програма имаме да отчетем пет проектни предложения. Ние ще преизпълним този индикатор. В момента имаме усвоени милион и половина лева изцяло за частна инициатива. Надяваме се, че сме помогнали на тези предприятия да си подобрят производството. Те казват, че ако не са ползвали този ресурс, трудно биха си позволили да заделят собствени средства. Третата програма, която администрираме, е Програмата за околна среда. Какво е важно да кажем. Стремим се към зелена България, към зелена община. На територията на община Тутракан има няколко защитени местности. Една от тях е Калимок-Бръшлен. Няма как да не спомена Природен парк Русенски Лом и резервата Сребърна. Не подминаваме проекта за възстановяването на определени популации на почти изчезващи видове. В момента община Тутракан го изпълнява. На 100% усвояваме ресурса по тази оперативна програма.

Какви са предимствата, когато се кандидатства чрез МИГ? Ние имаме ресурс от шест милиона и сто хиляди лева само за двете територии. Има малки стопани, които не отговарят на определени критерии на националната мярка и ако нас ни няма, те няма никога няма да получат финансов ресурс по оперативна програма. Това е първото и много важно мотивиращо условие да се случат нещата. Другото важно е, че в стратегията имаме заложени по-голям процент на субсидии към тях. Например, ако в националната подмярка 6.4 за неземеделски дейности субсидията е 50%, при нас бенефициентът получава 75%. Ако този бенефициент е млад човек, до 40 години, получава до 85%. Ние искаме да оставим едни добри проекти, които да бъдат устойчиви и да можем в следващия програмен период да ги надградим. В следващия програмен период по същите оперативни програми ли ще работите? Искаме да включим и Програмата за образование и интелигентен растеж и партньор да ни е Министерството на образованието и науката.

декември 2021

ВОМР

Антон Стоянов, рибовъд и член на общото събрание на МИГ „Тутракан-Сливо поле“:

Ако ние не работим, бюджетът на държавата ще остане празен Колко важни са МИГ-овете за малките населени места? Чрез МИГ-овете малките общини могат да участват с проекти за подобряване на инфраструктурата. МИГ-овете помагат да се случват по-бързо проектите. Нашият МИГ обхваща двете малки общини Сливо поле и Тутракан, чиито кметове адекватно успяват да инвестират в осветление, детски площадки, ремонт на училища. Много добре се случват нещата. МИГ-овете са много полезни и за малките фирми, за малките стопански единици, които получават помощ и консултации от екипа на МИГ-а, която е местна структура и може много бързо да стигнеш до нея, докато един малък бизнес трудно стига до София, до големите проекти. Във Вашия бранш кои са най-големите проблеми? Основният проблем е липсата на субсидии. В предишни години аквакултурата в България е била 100% субсидирана. Сега единственото въдство, което не получава субсидия, директно плащане, е рибовъдството. Ако има някаква субсидия да подпомогне бранша, ще е много добре. Нашият бранш е много предизвикателен, но въпреки всичко нашата продукция се реализира и на българския пазар.

Разкажете за Вашата дейност. С рибовъдство се занимаваме от около 15 години. По- сериозно от 2009 година. Наехме язовири, една част от които са общински. Една част са държавни през Напоителни системи. Минахме цялата процедура. Язовирите се превърнаха в рибовъдни стопанства и повече от 10 години се справяме успешно с рибопроизводството. Затворихте ли цикъла на производство? Трудно е да се каже, че сме затворили цикъла, но успяхме да построим малко предприятие, което е допълнителна помощ към рибовъдството и така успяхме да получим продукция с добавена стойност. Но ние не можем да преработим цялото производство. Предприятието е необходимо, за да имаме всички необходими документи и сертификати за износ на охладени риби към други европейски държави. С други думи казано - ако нямаме това предприятие, няма да бъдем законни на външния пазар.

Какви продукти произвеждате? В това предприятие основно произвеждаме риба, рибни разфасовки, цяла охладена риба, замразени рибни разфасовки, мариновани риби и топло пушени и студено пушени риби. Работим с шаран, толстолоб, бял амур, сом, каракуда, платика, щука. Къде експортирате Вашата продукция? Нашите пазари са ориентирани основно към Румъния. Те имат традиции в консумацията на риба и са по-големи консуматори. В какво искате да инвестирате? Да си механизираме фермата за производство на риба. Да имаме механично хранене на рибата. Механично товарене на рибата. Тези ръчни процеси да се облекчат. За какво си мечтаете? Да се намали административната тежест за бизнеса. Държавната администрация е хубаво да гледа на бизнеса като източник за пълнене на държавния бюджет. Да бъде по-внимателна към нас, защото ако ние не работим и не поддържаме икономиката, бюджетът ще остане празен. Министерството на земеделието, храните и горите ще разработи схема за държавна помощ de minimis за подпомагане на рибопроизводители през 2022 година. С нея се цели подкрепа на пострадалите от увеличената цена на електроенергията, използвана за отглеждане на рибата и значителното увеличаване на цената на фуража, използван в рибовъдството през 2021 г. Това стана ясно по време на заседание на Консултативния съвет по рибарство, председателстван от заместник-министъра на земеделието, храните и горите Георги Събев. „Имаме воля и желание за подкрепа на сектора, защото искаме той да се развива и да работи добре“, посочи заместник-министърът. Като отбеляза, че за последен път de minimis в отрасъла е бил предоставен през 2012 г. По думите му, за да започне работа по процедурата е необходимо представителите на бизнеса да предоставят информация за разходите по направления и призова за активност, с което да се ускорят дейностите по нея. Браншът информира, че според техните изчисления цената на фуражите се е покачила с 20-30% през тази година спрямо предишната, което затруднява производителите. Според тях разработването на такава схема ще подкрепи работещите в рибопроизовдството и ще подпомогне изсветляването на сектора. декември 2021

ВОМР 74

Димитричка Търпанова, производител на плодове, с. Старо село:

Нашите овощари, с помощта на МИГ, могат да си закупят трактор, пръскачка, прикачен инвентар При нас на 100% всичко се продава през Организацията на производителите Какви плодове произвеждате във Вашето стопанство? Произвеждам праскови, череши, кайсии, сливи. 480 дка е стопанството. Най-много са площите с череши. При кайсиите в момента попълваме сортовата листа. Продължаваме да създаваме насаждения от кайсии, за да имаме поточност на брането.

И през новия програмен период сред приоритетите в агрополитиката ще е стимулирането на сдружаването на производителите. При Вас това вече е факт. Разкажете за това партньорство. Единствената организация на производители в Силистренска област е Дунав плод, създадена през 2017 г. Ние сме седем производители. Хубавото е,

че продаваме на по-добри пазари. Имаме възможност за заготовка на продукцията и продаваме на търговските вериги. Продаваме и на по-големи клиенти в Румъния. Нашата организация обработва около 1600 дка само трайни насаждения. 500-600 тона череша произвеждаме, тази година по-малко – около 400 тона. Кайсията и прасковата обаче дадоха много добра реколта и като цяло организацията може да очаква добър финансов резултат. Каква оперативна програма изпълнявате като Организация на производители? Оперативната ни програма е за три години и тя се финансира на база годишния оборот от продажбите на организацията. Всяка година можем да си актуализираме инвестициите, които са на база на оборота на организацията. Също така, имаме приключен проект по мярка 9, предоставяща подпомагане за административно укрепване и капацитет. Организацията има и входиран проект по подмярка 4.1 от ПРСР. Имаме нужда от една машина за шоково охлаждане на череши. Правим 80 киловата соларен парк, за да можем да си вземем един хидрокулер. декември 2021

ВОМР

организацията има възможност инвестиционно да си финансира нуждите. Това, което правим общо, като организация, е закупуване на сортиращи линии, инвентар, които могат да се ползват от двама-трима производители. Примерно, една по-скъпа машина за надробяване на клони един производител не може да я уплътни като експлоатация. Това, което в момента правим, е да оптимизираме сортовите листи. Т.е. задължаваме производителите да изкоренят определен сорт и да насадят друг сорт, който ни е необходим в последователността на брането. За да можем да продаваме на един пазар, трябва всички производители да се съобразяваме с визията на организацията.

Каква е ролята на МИГ „Тутракан-Сливо поле“ за развитието на стопанствата в района? Какво е необходимо за успешното сдружаване? Много е трудно. Контролът е много голям. Добре е, че е голям, но голяма част от проверките трябва да се прецизират. Първите години се проверяваше голям документооборот. Много са рестрикциите за производителите. Примерно, при нас на 100% всичко се продава през организацията. Производителите имат забрана да продават извън организацията. Доверието трябва да е много голямо. Отношенията трябва да са много чисти, за да може организацията да се финансира и да прави проекти, които да са съвместни. Ако има производител, който не спазва правилата или производител, който има данъчни и други проблеми, това завлича автоматично всички членове на организацията. Трудно е и затова са малко организациите. Голяма част от тях се отказват, защото финансирането е на база на оборотите от общата стопанска дейност. Ние, като подпишем един договор с даден производител, спазваме всички правила за растителна защита и всичко, което реши организацията, че го приема като ангажимент. Всички членове са длъжни да се съобразяват. Какви са ползите от сдружаването? Има ползи по отношение на пазара и маркетинга, също така –изпълнявайки оперативна програма,

Партньор в УС е Българска кайсия - Тутракан. Това е кооперация от 11 производители, които произвеждат основно кайсии. Аз лично участвам в управителния съвет на МИГ и заради конфликт на интереси нямаме право да подаваме проекти, но имаме производители, които очакват подписване на договори по 4.1. Така че, нашите овощари, с помощта на МИГ, могат да си закупят трактор, пръскачка, прикачен инвентар. Сумите са малки, но дават възможност на малките производители да си модернизират стопанствата. Местната инициативна група е може би единственият вариант на малките стопани да достигнат до инвестиционни мерки и подпомагане. Ние сме щастливи, че на нашата територия имаме финансирана МИГ и за разлика от другите стари инициативни групи при нас нещата се движат доста по-ускорено. МИГ „Тутракан-Сливо поле“ прави много събирания и обучения на производителите. Тъй като конкуренцията е по-малка на местно ниво, сумите са малки, производителите имат сили да си направят проекти. В рамките на годината се подписват договори със земеделските производители, специално по приема по 4.1, което дава стимул на производителите да се престрашат и да си направят проекти и да си модернизират стопанствата. Има ли място биопроизводството на територията на двете общини? При нас има предимно производители на черупкови, които са биопроизводители. Имаме и опити в зеленчукопроизводството, като биопроизводство, но като цяло не е голям процентът на отглежданите биокултури, като се има предвид, че основно е застъпено производството на плодове. Производството на биоплодове не може да се прави на големи площи. Имаме една голяма градина 500 дка с биологични сливи на територията на нашата община, но биопродукцията много трудно се реализира на пазара.

За какво подпомагане апелирате в следващия програмен период? По принцип секторите плодове и зеленчуци, животновъдство са недофинансирани в цял свят. Ние имаме нужда от по-голямо финансиране. Искаме да има таван на плащанията. Таван, който да бъде разпределен по инвестиционни мерки с малки параметри до 200-300 хил. лв. инвестиции, за да могат средните производители да имат достъп до мерките за финансиране. Вашите очаквания за развитието на подхода ВОМР в следващия програмен период? На този етап единствената възможност за наливане на свежи средства за развитие на нашите региони е чрез подхода ВОМР и Местните инициативни групи. Средствата са до 2023-2025 година и очакваме преливане в новия програмен период. В новия програмен период е заложено да продължи подпомагането. Цяла Европа финансира районирането, за да могат малките населени места да достигнат до едно по-добро ниво. Подходът ВОМР ще го има.

Какво е Вашето участие в МИГ „Тутракан-Сливо поле“? декември 2021

Вдъхновяваща история

Цветелина Калчева, председател на Земеделска кооперация „Христо Ботев - 92” гр. Тутракан:

10 пъти сме съкратили разходите за превозване на плодовата продукция, след като инвестирахме в две ремаркета

Какъв беше проектът? Вариантът, който ни предложи МИГ „Тутракан-Сливо поле“ беше спасителният пояс, за да може дейността ни от овощната градина да бъде печеливша. Как Ви съдейства Местната инициативна група? Местна група ни насочваше при подготовката на проекта. Ние си наехме консултантска фирма. Всички въпроси, които е трябвало да бъдат изчиствани, на мига се преодоляваха. Проектът влезе много бързо и не са го връщали с някакви забележки. Лесно се случиха нещата и екипът на МИГ „Тутракан-Сливо поле“ е много ерудиран. Подходът ВОМР е лъч надежда в нашата трудна дейност. Ще опитаме с още един проект. Надявам се да се случат нещата. Добре ли е да се надгради съществуващата стратегия на МИГ „Тутракан-Сливо поле“ в следващия програмен период? Трябва да се надгради, защото всеки регион има своите специфики. Идеите и посоките на МИГ-овете са всеобхватни, но за нашия регион има интерес към определени дейности и трябва да има лимити за всяка група според това, което е нужно на хората в конкретния регион.

Как приключвате годината? Годината ще приключи добре, но имаме да покриваме загуба от предходната безкрайно сушава година с отрицателни резултати. Реколтата от тази година ще компенсира загубите от предходната. Какви са очакванията Ви към новата ОСП? Най-големият проблем е това, че може да се въведе таван на субсидиите. Българските земеделци получават по-малки субсидии в сравнение с другите страни членки. Орязването на и без това ниските субсидии ще стресира дейността ни. Ако при нас бъде въведен таван, това силно ще ни ограничи финансово. Тези субсидии покриват разликата, която трябва да остане, за да имаме възпроизводство, за техника, за инвестиции. Ако ги няма, ще сме на нула и просто ще съществуваме. Всички кооперации заради по-ниската реколта през миналата година са задлъжнели. Масово фалират. Кредити имат изтеглени. Положението никак не е розово. Планирате ли следващи инвестиции? Направили сме проект за изграждане на нов огромен склад от един декар. Искаме да съхраняваме продукцията по-дълго време и да я продаваме, когато има по-високи цени. Възможно е отново чрез МИГ да кандидатстваме за изграждане на склад за зърно.

Тази година имаме рекордни добиви от полските култури Земеделска кооперация „Христо Ботев - 92” обработва 23 хил. дка земя основно в землището на Тутракан, край Дунавска Добруджа. Ангажирани в дейността са около 30 човека. „Имаме плодородна, разкошна земя и въпреки капризите на времето, през последните 5-6 години успяваме да достигнем рекордни добиви“, споделя председателката Цветелина Калчева. Какви култури отглеждате? Основно зърнено-фуражни култури - пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. За разнообразие имаме овощна градина с три овощни култури. Също така, люцерна и боб.

Какви са най-новите ви инвестиции? Доволна съм, че преди две години успяхме да защитим проект. Изключително необходими ни бяха две ремаркета, за да си прибираме плодовете от овощната градина. Закупихме две ремаркета и благодарение на тази инвестиция си спестихме над 70% от транспортните разходи, защото около Тутракан няма преработвателни предприятия за плодове. Най-близките са на 60-70 км. Карахме плодовете с малки превозни средства по 2-3 тона, а сега возим 20 тона наведнъж. Значи 10 пъти сме съкратили разходите. Просто сме безкрайно удовлетворени, че това решихме да закупим и да го направим с проект. декември 2021