Списание Агрокомпас - Януари 2022/ AGROCOMPASS MAGAZINE JANUARY 2022

Съдържание Бодил

3

Актуално

4

ОСП

10

В броя

• Евродепутатът Атидже Алиева-Вели за Зелената сделка • ЕК дава 186 млн. евро за популяризиране на храни от ЕС • ЕК променя двата регламента на схемата за плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения • ОСП и балансираното развитие на селските райони • Въглеродното земеделие е шанс за стопаните, смятат от Копа и Коджека • Биопчеларят Димитър Станчев – с европейска награда за иновативен проект

2

11 12 13 14 15

Гост 16 Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Селекция Иновации при слънчогледа

20

Селекция 24 Най-добрата селекция слънчогледови хибриди по ExpressSun® технология Селекция Нови хибриди в царевичното портфолио на КВС Практично 28 Посрещнете зимния сезон с гумите RIDEMAX IT 697 (M+S) от BKT Агрономите съветват 30 Иновативна технология за третиране на семена люцерна за посев от GOLDEN WEST Растителна защита Квелeкс® - истински новият хербицид!

32

Земеделска техника 34 Новата многофункционална серия трактори на Кубота М6 Utility Признание 36 Академичен оскар за Тракийски университет – Стара Загора Експертно 38 Нихат Кабил за информираността на стопаните за прилагането на изискванията на Зелената сделка Експертно 40 Пламен Абровски, председател на Комисията по земеделие в НС за Закон за браншовите организации като належаща стъпка Насъщния 42 Мариана Кукушева, председател на УС на НБСХС - Зелената сделка, както винаги, ни изненада Браншове 44 Стратегия на месодайното производство до 2030 г. Коментар Хлябът поскъпва, яжте зрелища

48

Бяло на черно Темите за екология, агроекология, биопроизводство са огромна политическа спекулация според Радослав Христов, председател на ТСЗ Бизнес Ангел Вукодинов: Инвестициите са ключът към конкурентоспособността в земеделието

52

Позиция 54 Петьо Христов, земеделец: Проблемът с цената на торовете ще дойде, когато цената на зърното падне Натурално Биоземеделие с аромат на глухарче и шипки

56

Перспективно 60 Спестени пари от работа в чужбина младият земеделец Александър Нанов влага в собствен бизнес Съветите на агронома Биологичните ПРЗ не са разход, а инвестиция според агронома Здравка Смиленова

62

Равносметка 64 Секторът на градинарите е най-много ощетен и най-малко подпомогнат според Мариана Милтенова, председател на НСГБ Говедовъдство 68 Остават проблемите с виртуалните животни, изкуственото мляко, липсата на работна ръка, и още и още… Младите в земеделието 72 Петър Петров: Не виждам резултат от мярката „Млад фермер“ Младите в земеделието Александър Сотиров: По ПРСР трябва да има попривлекателни интервенции за младите фермери

74

Зърнопроизводство Илия Проданов: Каквото европейските фермери могат да изпълнят, българските ще го изпълнят 10 пъти по-добре

76

Коментар 79 Зелената сделка - защо се правим на ударени, като избягваме дебата Финансиране 80 Кредити за земеделски и неземеделски дейности в селските райони Издава “Агенция Европа” ЕООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Диана Александрова, Мирела Спасова, Валентина Спасова, Георги Куситасев Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 5 лв.

Бодил

НА ФЕРМЕРИТЕ – С БЛАГОДАРНОСТ Благодатна и здрава да бъде 2022 година за всички български фермери! Всеки Божи ден сядаме на трапезата. По-бедна или по-богата, но хлябът наш насъщни е творение на техните всекидневни усилия. Да, няма я селската идилия с пеещите колелета на каруците. Майките по синорите, младите жетварки, които рухват под жаркото слънце. И всичко, вдъхновило нашите писатели – класици. Днес земеделието е бизнес. С модерни машини, електроника, джипиеси, спътникова информация. Странно звучи, но техническите новости навлизат в селскостопанската техника по-бързо, отколкото в автомобилостроенето. Но капризите на времето не са загубили властта си над реколтата. Животновъдите винаги напомнят, че работят 365 дни в годината. Затова нека благодарим на фермерите! Техният труд е бил и ще бъде религия за българина. За съжаление, няма у нас френската традиция, например. Всяко голямо селскостопанско изложение се открива със затрогващи слова. Най-често произнесени от президента. Да бъдат горди с труда и усилията си, полагани за изхранване на френската нация, звучи призивът. Речите наистина са изпълнени с топла благодарност. Обръщенията на родните земеделски министри по традиция са убийствено сухи, като отчет на партийно събрание. Отегчителен статистически справочник все едно четат и официалните лица, които откриват нашите изложения на хранително-вкусовата промишленост. А точно тези производители угаждат на разглезения ни

Коментар на Валентина Спасова

Бъдещето – продоволствена сигурност, социален мир и екология, е в техни ръце. Не забравяме ли това? вкус, на изискванията ни за качествена и забележете – безопасна храна. Затова да благодарим и на тези, които осигуряват храните – от традиционното сирене, до суджука. Те инвестират, изпълняват трудните европейски стандарти. Нашата благодарност, най-искрената, се проявява с все по-често задавания въпрос в магазина, преди да посегнем към продукта – това българско ли е? Управляващите обаче свеждат всичко до чиновническия жаргон – „земеделието е стратегически отрасъл“. Не разчитайте на земеделското министерство, а на себе си! Призова наскоро известен наш производител на плодове и зеленчуци. Поводът? Огорчението от назначения последен екип на земеделското министерство. Но това не бива да отчайва хората на агробизнеса. Може пък да има приятна професионална изненада, нали? Ковид пандемията илюстрира какво означава клишето „продоволствена криза“. Сега брюкселските чиновници се затюхкаха как да не се допускат в бъдеще трусове по хранителната верига. Всички ние очакваме – пак клише, „обществени блага“ от фермерите – зелени поля, пчелички, птички, животинки, въобще „опазване на биоразнообразието“. Очакваме опазване на водите, да произвеждат повече, но без химия. Върху техния гръб ще се стоварят и някои налудничави екологични въжделения. Все по-отчетливо се доказва прогнозата, че агробизнесът ще бъде индустрията на 2050 г. Фермерите държат в ръце социалния мир. Да им благодарим и от името на политиците! януари 2022

3

Актуално

Приоритети на новото земеделско ръководство

4 „Още от първите дни ръководството на Министерство на земеделието започна реализирането на нашата политика за отвореност към земеделците, към браншовите организации и към Вас, медиите“, увери министърът на земеделието д-р Иван Иванов при представянето на екипа и приоритетите му пред медиите. По думите му, с цел улесняване на достъп до информация ще стартират виртуални приемни за земеделските производители със служителите и директорите на дирекции от министерството. Министър Иван Иванов представи своя екип от заместник-министрите Стефан Бурджев, Момчил Неков, Иван Христанов и Атанас Добрев, като подчерта, че това е един от малкото министерски екипи, в които има представители на различни партии от коалиционното правителство, което подчертава значимостта, която се отдава на развитието на земеделието. Заместник-министър Стефан Бурджев посочи, че ще отговаря за дирекции „Идентификация на земеделските парцели“, „Животновъдство“, „Поземлени отношения и комасация“, „Морско дело и рибарство“, „Обща политика в областта на рибарството“, „Държавни помощи и регулации“, както и за Изпълнителната агенция по лозата и виното и Изпълни-

телната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Момчил Неков ще отговаря за дирекции „Развитие на селските райони“ и от тази гледна точка е председателстващ на тематичната работна група за изготвяне на стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Той ще отговаря и за дирекции „Европейска координация и международни отношения“, „Политики по агрохранителната верига“ и „Пазарни мерки и организации на производители“. Заместник-министър Иван Христанов ще отговаря за секторите „Растениевъдство“ и „Биологично производство“, за директните плащания, както и за Българска агенция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция по горите и агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. Заместник-министър Атанас Добрев ще отговаря за Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ и областните дирекции „Земеделие“, за „Напоителни системи“ и хидромелиорациите, както и за държавните горски предприятия. Ще отговаря и за дейността на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Цветан Цеков за новото ръководство на земеделското министерство: Времето ще покаже дали са подменени или са хора с реформаторски дух Красимир Кумчев: Не съм оптимист „Политиката, която ще следваме, е на пълна прозрачност. Нашата цел е да има по-голяма отчетност и повече контрол, както и да няма съмнения за злоупотреби при управлението на европейски средства.” Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов при представянето на приоритетите на Министерство на земеделието в работата си пред ресорната комисия на Народното събрание. Не закъсняха коментарите и препоръките на водещи земеделци. Според Людмил Работов, заместник-председател на НАЗ, управляващите бързо трябва да решат проблема с таваните на директните плащания. „За мен е важно „да се вземе под внимание анализа на аграрното министерство за стопанствата, като структура, по отношение на таваните на плащания. Става въпрос за 100 00 евро. Добре е да има ограничаване, но според мен и НАЗ трябва да се приспаднат разходите за заплати и то реалните разходи. Всяко стопанство, предвид и инфлацията, няма да може да генерира печалба. Така че, новото ръководство на министерството трябва да работи в тази посока“, коментира Работов. По думите му наложително е също Планът за устойчивост да се преработи, поливното земеделие да остане приоритет за България. „Съседните страни като Турция, Гърция, Румъния трябва да ни послужат за пример по отношение на мелиорациите и как поливната им система е организирана да работи за земеделските производители. Трябва да се преработи Законът за стопанисване и ползване на земеделските площи, да се промени Законът за опазване на земеделската продукция. Наложително е да се ликвидира разделението между отделните браншове. Трябва да има секторно подпомагане по ПРСР и да няма противо-

поставяне, да има пари за всички. В противен случай се създава напрежение. Очакваме от новото ръководство да приеме Закон за браншовите организации и тогава комуникацията с браншовиците в сектора ще е много по-добра, по-реална и ефективна. Всички трябва да си помагаме, защото в крайна сметка гоним един резултат - да осигурим прехраната.“ „Не съм оптимист от гледна точка на това, че в политическия кабинет на Министерството на земеделието няма нито един човек, който да разбира от материята, каза Красимир Кумчев, земеделски производител, експерт и консултант.

- Най-вероятно са много добри специалисти в своята област, но да ръководиш толкова труден отрасъл, най-нормалното нещо беше да има агрономи, ветеринарни лекари, въобще хора, които разбират от селско стопанство. Как биха реагирали, например, лекарите, ако назначат мен за министър на здравеопазването. Това е абсурд. Но така са решили. Да видим какво ще излезе.“ „Това е може би първото ръководство на земеделското министерс-во, в което участват хора, които никой не познава, особено в браншовите среди или пък като експерти, но понякога нестандартният подход може да доведе до положително развитие. Имам предвид, че тези хора не са обременени. Да се надяваме, че нямат взаимовръзка с лобитата, които до момента са проваляли цялата визия на българското земеделие“, заяви биопроизводителят Цветан Цеков. По думите му наистина трябва да има промяна на целия подход и да се върви към едни сериозни реформи. „Времето ще покаже какви са, кои са. Дали са пременени, подменени или са хора, които имат реформаторски дух.“

януари 2022

5

За осми път връчиха Европейската пчеларска награда

Актуално

Отличени са френски проекти с принос за опазването на пчелите

6

В Брюксел за осми път бяха връчени отличията на Европейската пчеларска награда. Тя е създадена от Европейската организация на собствениците на земя и от Асоциацията на европейските производители на агротехника и се дава за постижения в областта на здравето на опрашителите и за селскостопански практики, които не вредят на пчелите. За 2021 г. наградата е под патронажа на словенския евродепутат Франц Богович и беше връчена в две категории. За „Полезни за пчелите селскостопански практики“ беше отличен френски проект, който подкрепя фермери, които пролетно време засяват цветни лехи край своите ниви, както и междинни култури през лятото. За целта инициаторите на проекта са създали онлайн-портал, където всеки желаещ да участва фермер може да се регистрира и да кандидатства за финансова помощ. На сайта могат да се запишат и пчелари, като по този начин се създават контакти между тях и участващите в проекта фермери. Втората категория е за иновативни технологични проекти. Там носителят на тазгодишната награда също е френски проект, който има за цел да предпазва пчелите от излагането на препарати за растителна защита. На създадения за целта сайт регистрираните фермери обявяват кога и с какви

препарати ще пръскат, така че пчеларите в съседство да имат достатъчно време да затворят кошерите, за да предпазят своите пчели. Връчвайки отличията, Богович коментира, че през годините на своето съществуване Европейската пчеларска награда е имала голям принос за опазването на опрашителите и е помогнала тяхната роля за селското стопанство да стане широкоизвестна в обществото. През 2021 г. за наградата бяха подадени 28 кандидатури от 12 европейски държави. На церемонията по връчването присъстваха повече от 60 пчелари, политици, собственици на земя и представители на хранително-вкусовата индустрия.

Намаляването на препаратите за растителна защита е най-важният приоритет за ЕК Брюксел отдава най-голямо внимание на целите на Зелената сделка Списъкът с политическите задачи в областта на земеделието, които си поставя Европейската комисия за 2022 година е дълъг и предизвиква остри дебати. Става дума за реформата на Общата селскостопанска политика, Зелената сделка, растителната защита, генните технологии и опазването

на климата, а под френското европредседателство до края на юни трябва да се вземат няколко важни решения. Целите на Зелената сделка не са задължителни за държавите членки, което води до сериозно недоволство сред депутатите в Европарламента. От

групата на Социалдемократите критикуват, че в досега подадените стратегически планове темата не е достатъчно силно застъпена и призовават Комисията да упражни по-голям натиск върху националните правителства. В тази връзка председателят на Аграрната комисия в парламента, Норберт Линс, настоява Брюксел зорко да следи дали плановете отговарят на изискванията на новата ОСП. С най-голямо нетърпение се очакват предложенията на Комисията за промени в регламента за прилагането на пестициди. Тези правила трябва да проправят пътя за една от най-амбициозните цели на Зелената сделка – намаляването на препаратите на половина до 2030 година. Успоредно с това се обсъжда и въпроса дали фермерите трябва да подават подробни данни за използваните от тях препарати. Зелените в Европарламента застават твърдо зад искането всички отровни вещества да

бъдат забранени, в това число и да се прекратят извънредните разрешителни за неоникотиноидите. Тази година трябва да се реши също така дали Комисията ще удължи лиценза за хербицида глифозат. В момента текат нови дискусии относно здравните рискове, а службите за безопасност на храните във Франция, Унгария, Нидерландия и Швеция пледират да няма промяна в оценката за риска за глифозата.

Българското биопроизводство разполага с уникален шанс То трябва да си постави високи цели, казва Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ дават уникален шанс за развитие на българското биологично производство. То трябва да си постави висока цел – достигане на повече от 9% биологични площи до 2030 година. Такава е позицията на Националната биоасоциация, с председател Слави Трифонов. Европейските цели са ясно поставени – на територията на целия Европейски съюз биоплощите да достигнат 25 % до края на 2030 година. „Мисля, че сега се предоставя една от най-добрите възможности за нас, българските биопроизводители и то в този програмен период, тъй като биологичното производство е сектор с приоритет в ЕС“, казва Трифонов. Стратегията „От фермата до трапезата“ също отваря добри възможности пред производителите на биологични продукти. Според председателя на

Националната биоасоциация страната ни има уникален шанс да увеличи дела на биологичното производство по следните причини: „След голямата индустриализация по време на социалистическото ни развитие, изведнъж всичко се срина през 90-те години. За сметка на това, земята, въздухът, в голяма степен и водата са много по-чисти днес, отколкото бяха в края на 80-те години. Затова тази възможност – да увеличим площите с биологично производство, трябва да използва“. За да се реализират успешно целите на Зелената сделка, е нужна добра нормативна база на национално ниво. И летвата да бъде вдигната по-високо – от сегашните два до 9% ръст на българското биологично производство е програма минимум. Могат и трябва да бъдат заложени по-високи цели, смята Слави Трифонов. януари 2022

7

Актуално

Нужна ни е подкрепа – за износ на българските продукти и за промотирането им в Европа, казва Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

8 Г-н Урджанов, готов ли е българският фермер за новата ОСП? Този отговор е индивидуален за всеки земеделец. Ние, българските месопреработватели, имаме своите проблеми и те се нуждаят от спешно решаване. Каква е картината в сектор „Месо и месопреработване“? Проблемите в сектора от близо 30 години са едни и същи - българската суровина не достига и се налага да работим с такава от Европейския съюз. При свинското месо вносът е 60%, българското е 40 на сто и то отива най-вече за прясна консумация. Едва 20% от говеждото, което преработваме, е българско месо. От две години наблюдавам хубави месодайни говеда у нас, надявам се да започнем да работим с тези ферми. Това не означава ли нужда от по-голяма подкрепа за българските животновъди? Нашите животновъди имат крещяща нужда от повече подкрепа. Цените на фуражите скочиха драстично, а изкупните цени остават ниски. Очевидно сегашните ставки на субсидиране са крайно недостатъчни. И това трябва да се промени за целия сектор „Животновъдство“.

Отново горещ се очертава столът на земеделския министър – какви са исканията на вашия бранш? Искаме намаляване на ДДС от 20 на 9% - освен, че би проработило като антикризисна мярка, това ще изсветли и сектора. Добра новина за нас е, че в новия програмен период сектор „Месопреработване“, освен по подмярка 4.2 от ПРСР, ще може да кандидатства и през Министерство на икономиката – за инвестиции в модернизация. Как да бъде решен ефективно проблемът със суровината? Ние, преработвателите, купуваме отделни сечения – бут, плешка, гърди. В момента няма българска кланица, която да ни ги осигури. Затова са нужни инвестиции в кланици. Водим разговори в тази посока, но всичко се прави стъпка по стъпка. Какви са вашите очаквания към новата власт? Имаме големи надежди – надяваме се на добър диалог и на добри взаимоотношения. Трябва да вървим ръка за ръка – нужна ни е подкрепа – за износ на българските продукти, за промотирането им в Европа. Защото те са вкусни и качествени.

ОСП

Информационната кампания по проект „ОСП – научи повече“ се изпълнява от АГРО ТВ, в партньорство с www.agro.bg и списание АгроКомпас, с финансовата подкрепа на програмата IMCAP на Европейския съюз.

10

Евродепутатът Атидже АлиеваВели: Философията на Зелената сделка е всеки един земеделски производител да бъде подпомогнат в зеления преход Фермерите не бива да плащат непосилна цена за Зелената сделка. Новата ОСП позволява достатъчно голяма гъвкавост на ниво национални политики. За първи път е включена и социалната условност, обясни евродепутатът и член на комисията Агри Атидже Алиева – Вели, от групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент. В контекста на световната енергийна криза, Европа не се отказва от високите цели на Зелената сделка. Даже напротив. В Брюксел отчитат различното стартово ниво на отделните държави членки. „Философията на Зелената сделка е всеки един земеделски производител да бъде подпомогнат в зеления преход. И то така, че никой да не плаща твърде висока цена за този преход. На европейските страни е предоставена гъвкавост на ниво национални политики, защото е видно, че държавите

членки имат различно стартово ниво и меренето с един аршин по отношение на зеления преход няма как да работи“. Трудовите права и доходите на работещите в земеделието за първи път са на фокус в новата ОСП. “За първи път в Общата селскостопанска политика е включена социалната условност. Заради ковид пандемията и заради зеления преход, социалната условност е застъпена в новата ОСП – работещите в земеделието трябва да имат достойни условия на труд и достойни доходи“, обясни още евродепутатът. От националните политики обаче зависи европейските средства да стигат до бизнеса и до гражданите, категорична е Атидже Вели. Това означава голяма отговорност пред всяко правителство.

ЕК дава 186 млн. евро за популяризиране на храни от ЕС

Войчеховски: Целта на програмата е да се повиши осведомеността за биологичното земеделие и поустойчивите селскостопански практики И през новата година Европейската комисия ще подпомага популяризирането на продукти на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост от ЕС, обяви агрокомисар Януш Войчеховски. За целта са заделени общо 185,9 милиона евро. Подобно на 2021-а работната програма за популяризиране за следващата година е насочена към продукти и селскостопански практики, чрез които се оказва подкрепа за целите на Европейския зелен пакт. По думите на Войчеховски целта на програмата е да се повиши осведомеността за биологичното земеделие и по-устойчивите селскостопански практики и да се популяризират пресните плодове и зеленчуци, които са от основно значение за здравословното и балансирано хранене. Търсенето на тези продукти трябва да нараства, ако искаме повече производители да се присъединят към екологичния преход. Програмата ще съфинансира кампании, отговарящи на амбициите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до вилицата“, европейския план за борба с рака, плана за действие в областта на биологичните храни и биологичното земеделие и съобщението относно Европейската гражданска инициатива „Край на клетъчното отглеждане“. Чрез

кампаниите следва да се предоставя информация на потребителите от ЕС и по света за биологичното земеделие, за устойчивото селско стопанство в ЕС и за приноса на хранително-вкусовия отрасъл в действията в областта на климата и околната среда. В рамките на ЕС кампаниите също така ще насърчават здравословното хранене и балансирания хранителен режим чрез увеличаване на консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Друг акцент в кампаниите ще бъде подчертаването на високите стандарти за безопасност и качество на продуктите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост от Съюза, както и на тяхното разнообразие и традиционните им черти. Това включва популяризирането на схемите за качество, като например географските означения. На последно място, при кампаниите извън ЕС приоритет се отдава на пазари с висок потенциал за растеж, като Канада, Мексико, Южна Корея и Япония. Очаква се избраните кампании да доведат до повишение на конкурентоспособността и потреблението на хранителни продукти от ЕС, да се подобри тяхната видимост и да се увеличи пазарният им дял в тези целеви държави. януари 2022

11

ОСП 12

ЕК променя двата регламента относно прилагането на схемата за плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения Посещения на ферми и изграждане и поддържане на училищни градини са част от предвидените съпътстващи дейности Европейската комисия подготви изменение на регламентите относно прилагането на схемата за плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения. Очаква се приемането и на двата регламента в средата на декември т.г., а публикуването им в Официален вестник и влизането им в сила през февруари 2022 г. – след края на предвидената двумесечна процедура за съгласуване с Европейския парламент и Съвета, или през април, ако периодът бъде удължен поради възражения от страна на съзаконодателите. Промените в Регламент 2017/39 се отнасят до разпоредби относно опциите за опростени разходи и изясняване на разпоредбите относно провер-

ките на място на базата на опита, придобит от одитите на ЕК. Делегиран регламент 2017/40 се изменя по отношение на съпътстващите образователни мерки по училищната схема и подбора и одобрението на кандидатите за помощ. В новия текст е включен неизчерпателен списък с дейности, които могат да се извършват като част от съпътстващите мерки, като например: посещения на ферми, мрежа от овощни градини, организации на производители, звена за преработка на млечни продукти, фермерски пазари, складово сортиране и опаковане на плодове и зеленчуци, земеделски музеи и други подобни дейности; изграждане и поддържане на училищни гра-

дини и овощни градини; класове по приготвяне на храна, готвене и дегустация, работилници, лаборатории и други подобни дейности; уроци, семинари, конференции, семинари и други подобни дейности; учебни материали, състезания, игри, образователни викторини, тематични дни или седмици и други подобни дейности. За да бъде ефективна училищната схема, държавите членки следва да гарантират, че съпътстващите мерки достигат до всички деца, участващи в схемата. В интерес на правната сигурност е включен и текст, че при избора на кандидати за помощ дър-

жавите членки гарантират спазването на приложимото законодателство, включително правилата за обществените поръчки. По отношение на съпътстващи мерки са предвидени към възможните теми и такива, свързани с последиците за общественото здраве и националните здравни съвети и хранителни препоръки за съответната възрастова група. За да се осигури на държавите членки достатъчно време за адаптиране на процедурите е предвидено изменените условия за одобрение на кандидатите за помощ да се прилагат от учебната 2022/2023 година.

ОСП допринася за балансираното развитие на селските райони Ако я нямаше Общата селскостопанска политика, бедността и изоставените земи в Европейския съюз щяха да са много по-ясно изразени, се казва в новия доклад за въздействието на ОСП върху териториалното развитие в селските региони, публикуван в Брюксел. Авторите на документа признават, че административните тежести ограничават ефективността на ОСП. Като цяло Общата селскостопанска политика има голям принос за намаляването на социалния и икономическия дисбаланс между градовете и селата. Оценката за влиянието на ОСП върху тези процеси е базирано на външни изследвания, отговорите, получени при общественото обсъждане, както и върху допълнителен анализ, направен от Комисията. Заключенията от тази оценка са важни за дългосрочната визия за развитието на селските региони, която има за цел да засили потенциала на тези региони и да им помогне да се справят с демографските промени, риска от бедност и ограниче-

ния достъп до услуги. Според авторите мерките по ОСП са ефективни и осигуряват близо 50 процента от доходите на фермерите в най-отдалечените и слабо развити области, като им предоставят възможност за модернизация и повишаване на производителността. Помощта от ОСП има положителен ефект и върху по-широката икономика в селските региони, най-вече чрез програмата ЛИДЕР, както и подкрепяйки поддържането на основни услуги. Финансирането по ОСП генерира и добавена стойност, създава работни места и допринася за по-лесна смяна на поколенията. Дали селските региони са привлекателни, особено за млади фермери, зависи и от транспортните връзки и комуникационните инфраструктура и услуги. В тази насока има още какво да се желае, специално по линията на европейските фондове за кохезия, както и по линията на националната и регионалната политика. януари 2022

13

Въглеродното земеделие е шанс за стопаните, смятат от Копа и Коджека

ОСП

До края на 2022 г. ще има законодателно предложение за сертифициране на методите за поглъщане на въглеродния диоксид

14

Европейската комисия прие съобщението относно устойчивите въглеродни цикли, както беше обявено в стратегията „От фермата до вилицата“. В своя позиция фермерските организации Копа и Коджека приветстват включването на въглеродното земеделие в политическия дневен ред и възможностите за капитализация на потенциала на селското стопанство да се бори срещу климатичните промени, за да постигне една по-зелена Европа. В съобщението на Брюксел се предлага нов бизнес модел, който поощрява практики за управление на земята, които допринасят за поглъщане на въглероден диоксид, използвайки жива биомаса, почвата или мъртва органична материя. Копа-Коджека високо оценяват, че Комисията признава, че тези практики зависят до голяма степен от мястото на тяхното прилагане, и че няма как да има единен подход за всички държави. В своето съобщение Брюксел посочва предиз-

викателствата, пред които фермерите ще бъдат изправени, ако прилагат въглеродно земеделие, в т.ч. финансови тежести, не добре развити консултантски услуги, административни пречки и разходи по мониторинга. Комисията дава и примери за подобрено управление на земята, които влияят положително върху улавянето на въглеродния диоксид. Въпреки това фермерските организации критикуват, че в предложението не е включено използването на органични торове, които носят ползи за улавянето и съхранението на вредните емисии, биологичното разнообразие, почвите и водите. Според Копа и Коджека въглеродното земеделие е само част от решението в борбата срещу климатичните промени и не бива да заменя други мерки за намаляване на емисиите. Земеделският и горският сектор се нуждаят от яснота, както и от признанието за техния принос към опазването на климата, се казва още в изявлението на двете организации.

Димитър Станчев – с европейска награда за иновативен проект Биопчеларят представи България на европейския конгрес на младите фермери В края на 2021 г. приключи седмото издание на Европейския конгрес на младите фермери, организиран от Европейската народна партия. Форумът с мотото „Младите фермери като ролеви модел за устойчивост“ беше проведен изцяло онлайн, а в него участваха повече от 2 хиляди души. На конгреса 14 млади фермери представиха своите иновативни проекти за устойчивост в селското стопанство. Участниците бяха от Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Италия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания, Румъния и Словения. Журито беше съставено от народни представители от ЕНП, сред които и българския депутат Асим Адемов. По време на пандемията европейските фермери са гръбнакът на обществото и не позволиха здравната криза да се превърне и в криза на продоволствието. Една от положителните тенденции през последните две години е, че все повече млади хора отиват на село и се захващат със селско стопанство, и то в по-слабо развити и отдалечени региони. „Тези млади хора са новото поколение предприемачи, които притежават вярата, силата и енергията, с които да преобразят селските региони в атрактивни и живи места за живеене,

инвестиции и туризъм“, изтъкнаха организаторите. Сред отличените проекти са социална мрежа за фермери, създадена от австрийци, малка мандра в северозападна Испания и българския пчелар Димитър Станчев от региона на Странджа, притежаващ повече от 2200 кошера. Димитър е роден в созополското село Индже войвода, но е завършил техникума по ветеринарна медицина в Стара Загора. Успешно е защитил два европроекта по Програмата за развитие на селските райони.

януари 2022

15

Гост

Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци:

16

За да отговорим на изискванията на Зелената сделка, трябва да вложим много средства и ще попаднем в доста неконкурентно положение • Мярка 4.2 от ПРСР е отворена за прием, но още се разглеждат стари проекти • Сегментът на преработените биопродукти расте Каква беше 2021 г. за преработвателите на плодове и зеленчуци? Не беше добра година заради всички проблеми, които се натрупаха – икономическата криза, Ковид 19, промените на климата, проблемът с работната ръка. Това е поредна неблагоприятна година за земеделието и преработвателната промишленост. Голямото поскъпване на електроенергията и газта доведе до една спирала с поскъпването на суровини и материали, свързани с нашето производство. За да не фалират нашите фабрики, трябва драстично вдигане на цените и не знам дали потребителите ще могат да го понесат. Повишението на цени-

те на нашата продукция трябва да е от 15-20%, за да не са на загуба предприятията. Конкретно Ковид кризата как се отрази на бранша? Тя се отрази по отношение на доставки и експорт. Изключително много поскъпна транспортът, което означава, че нашата продукция достига до крайния потребител на доста по-висока цена и така ставаме неконкурентоспособни. Заради Ковид кризата имаше много болни служители и работници, което затрудни нашата работа, защото ние не можем да работим онлайн. Разходите за дезинфекция се увеличиха. По наши разчети на един работник близо 100 лв. се увеличават месечните разходи, за да отговаряме на всички изисквания, свързани с борбата с Ковид. Но държавата ни компенсира с 270 лв. на служител, което покрива разходите за не повече от три месеца, всички останали разходи останаха за наша сметка. Не сме се възползвали от помощта 60/40, защото в нашия бранш почти няма фирми, които да имат повече от 20% спад в производството. Как стои въпросът със суровината през 2021 г.? Традиционно, заради липсата на достатъчно българска суровина, внасяме такава от съседни държави – Турция, Сърбия, Гърция, Северна Македония. Това крие рискове, защото, примерно, в Турция се ползват препарати за растителна защита, които в ЕС не са разрешени, макар че стоката се внася със съответните сертификати. Другият проблем е, че по този начин подпомагаме чужди икономики. Освен това постепенно губим нашите традиционни български сортове. Как да се промени тази тенденция?

При преговорите за създаване на коалиционното правителство беше споменато, че ще има специален акцент на производството на плодове и зеленчуци. Но това е един много дълъг и сложен процес, трябва да бъдат приложени подходящи мерки за субсидиране. Тази мярка е закъсняла. Трябва да се промени начинът на субсидиране и да накараме хората да започнат да се занимават с отглеждането на плодове и зеленчуци, защото всяка година площите намаляват. Зелената сделка ще засегне всички браншове. Вие притеснявате ли се? За да отговорим за изискванията на Зелената сделка, трябва да вложим много средства. И ще попаднем в доста неконкурентно положение – продукт, произведен в Европа, няма да може да се конкурира с продукт, произведен в САЩ, например. Как се развива сегментът с преработените биоплодове и биозеленчуци и дали има повишено търсене? Има силен растеж на този сегмент. Има богати хора, които си ги позволяват. Това са клиенти в големите градове. В по-богатите държави в Европа и по света също има голям интерес към биопродуктите.

януари 2022

17

Гост 18

Има една нова тенденция, която отваря нова насока в производството на консерви – това е производството на храни по т.нар. реформулирани рецепти – т.е. по изискване на СЗО трябва да се намали съдържанието на захар, сол и др. Към подмярка 4.2 от ПРСР има ли интерес от страна на преработвателите? Това е една много чувствителна тема за нас. Това е единствената мярка, по която нашите предприятия могат да кандидатстват. Проблемът е, че ДФЗ няма капацитета да разглежда тези проекти по най-бързия начин. Мога да ви дам пример с един проект, който е внесен през 2018 г. и се разглежда в момента. Вече са изтекли всички разрешителни за строеж, а всички машини, заложени в този проект, са морално остарели. Ако не се разгледат в рамките на 3-6 месеца, тези проекти и офертите в тях губят актуалност. Освен това заложените цени също губят актуалност – нещо, което е заложено като цена през 2018 г., сега струва поне два пъти по-скъпо. Въпреки че мярката е отворена, още се разглеждат стари проекти. Играем си на котка и мишка с Министерството на земеделието по тази подмярка. Имате ли яснота за подпомагането на вашия бранш през новия програмен период? Още нямаме пълна яснота. Знаем за някакви цифри, които са общи, но специално за плодове и зе-

ленчуци, слушайки обещанията на новото правителство, ни се иска да се отделят повече средства, защото искам да кажа, че в близкото минало България беше един от най-големите производители на консерви. Отглеждаха се много плодове и зеленчуци и консервната ни промишленост работеше на пълни обороти. Стигали сме до производство от порядъка на 900 хил. тона годишно. Това беше преди повече от 30 години. Сега произведените консерви са една трета от това, което се е произвеждало в миналото. Загубихме много пазари. Загубихме руския пазар, което е много лошо, и не правим никакви опити да си го възвърнем - това е най-жалкото. Ние се мъчим чрез собствените си фирми по някакъв начин да стъпим там, но ако държавата не ни помогне, няма да успеем. В Русия много държави като Сърбия, Турция изнасят без мито и по този начин руските пазари са завладени от турски и сръбски стоки. Там български стоки не могат да се намерят. А руснаците много харесват българските консерви. Вашите очаквания за 2022 г.? Гледаме напред и се надяваме държавата да помага - да подкрепя производството на плодове и зеленчуци и да помага в търсенето на нови пазари, защото ние сами много трудно се справяме. За да се засили българският експорт, трябва държавна помощ. Снимка 7

Селекция

ИНОВАЦИИ ПРИ СЛЪНЧОГЛЕДА

20

ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО СЪС СТОЙНОСТ ОТВЪД ДОБИВИТЕ®

януари 2022

21

22

Селекция В броя

януари 2022

23

24

Селекция

януари 2022

25

26

Селекция

Практично 28

ПОСРЕЩНЕТЕ ЗИМНИЯ СЕЗОН ПО НАЙ-ДОБРИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН С RIDEMAX IT 697 (M+S) ОТ BKT Тази радиална гума е най-доброто решение за селскостопански дейности през зимата BKT разработи специални гуми за посрещане на целия зимен сезон. Решения, проектирани не само да се справят с калните и заснежени повърхности, но и да осигуряват максимална производителност в нормални условия върху суха почва, задоволявайки различните технически изисквания, зависещи от повърхността и условията на употреба. Както почвозацепите, така и химическата формула са проектирани да поддържат характеристиките на гумата дори и при ниски температури и да осигуряват тяга и сцепление върху мокър, заснежен или хлъзгав терен.

RIDEMAX IT 697 (M + S) е идеалното решение за работа в тежки условия, типични за зимата. Това е радиалната гума на BKT за трактори, проектирана да осигурява максимална производителност както върху кални, така и върху заснежени повърхности и върху сухо почви, приспособявайки се по този начин към различните нужди на модерните арендатори и земеделци. Благодарение на формата на почвозацепите и специалната химическа формула, разработени да поддържат характеристиките на гумата дори и при

най-ниските температури, RIDEMAX IT 697 (M + S) гарантира тяга и сцепление върху мокър и хлъзгав терен, гарантирайки също удобство и стабилност при шофиране. Те гарантират също така изключителна тяга за всички дейности върху заледени и заснежени пътища, без никаква нужда от вериги за сняг. А понастоящем се предлагат в 12 различни размера. Зимната гума е проектирана да гарантира по-дълъг експлоатационен срок от еквивалентните решения. Изпитванията на BKT показват, че RIDEMAX IT 697 (M+S) може да издържи над 4000 часа работа, в сравнение с 3000 за стандартна гума на задния мост.

RIDEMAX IT 697 (M+S) е част от гамата RIDEMAX на BKT, проектирана за транспортни дейности с трактори и ремаркета, както в селското стопанство, така и в промишлеността. Тази гама е разработена да бъде стабилна и при високи скорости, за да поддържа по-тежки товари за намаляване на транспортните цикли и да запазва съпротивлението при търкаляне, изразходвайки по-малко гориво по този начин.

BKT е производител на гуми за превозни средства със седалище в Индия. Групата BKT предлага голяма и постоянно обновявана продуктова гама от извъншосейни гуми, специално проектирани за превозни средства в селскостопанския, промишления, земекопния, минния, всъдеходния и градинарския отрасли. Новаторските решения на BKT, проектирани за най-разнообразни нужди на потребителите, включват повече от 2700 продукти, продавани в над 160 страни по целия свят. Посетете интернет страницата www.bkt-tires.com.

януари 2022

29

Агрономите съветват 30

Иновативна технология за третиране на семена люцерна за посев от GOLDEN WEST За сезон 2022 г. фирма Голдън Уест Сийд предлага на своите клиенти семена люцерна, третирани по иновативна технология „PLUS”. Чрез нея се подобряват: • Абсорбцията на влагата при поникване • По-добра кълняемост • По-качествено изсяване от сеялката • По-бърз старт на поникване на младите растения Микроелементите Mo, Mn, Fe спомагат за по-добре развита коренова система и по-силни и добре развити растения. Наличието на Zn подобрява кълняемостта. Микрокапсулата съдържа и фунгицид,

който предпазва от заболявания като Pythium и Phytophthora, които се проявяват често в студени и влажни почви. На българския пазар фирмата предлага два сорта люцерна NEFELI и CORSA. Те се отличават с: • Високото си съдържание на протеин и лесна смилаемост • Растенията са силно разклонени, с множество листенца по тях • Бързо възстановяване след коситба • Отлична студоустойчивост • Бърз начален старт след периода на покой

Растителна защита 32

Квелeкс® - истински новият хербицид! След повече от 20 години Corteva Agriscience™ Ви представя нов хербицид, с ново активно вещество и нов механизъм на действие при житни култури След близо 20 години в най-отглежданата култура в България вече има истински ново решение за контрол на широколистни плевели. Години наред на пазара преобладават и се ползват основно хербициди срещу широколистни плевели на база активни вещества от групата на сулфонилуреите. Това неминуемо доведе до възникване на резистентност към тези хербициди, които са от една химична група и с един и същ начин на действие. Но този проблем вече е в миналото за сезон 2022 г., защото Вие, българските фермери, ще разполагате с Квелекс®. Квелекс® е нов етап в борбата с плевели, като ще контролира всички, вкл. и устойчи-

вите на сулфонилурея и хормоноподобни хербициди поради съдържанието на Arylex™ Active.

Arylex™ Active е ново активно вещество, от нова химична група и различен начин на действие срещу широк спектър от плевели, като най-същественото му предимство е, че е първото ново активно вещество, създадено след повече от 20 години. Другото активно вещество флорасулам в Квелекс®е доказано с отлична ефикасност срещу широк спектър от широколистни плевели. Тези качества на активните вещества в Квелекс® се допълват взаимно в т.нар. синергичен ефект, който Ви дава нов инструмент и нов стандарт за борба с широколистните плевели в житните култури и особено еталонна ефикасност срещу упорити или резистентни плевели като Див мак, Мъртва коприва и Ралица.

Квелекс® ще се отличава сред конкурентите си със своята изключителна гъвкавост на приложение от 1-ви лист до флагов лист, изключително широк температурен диапазон от +2°С до 27°С, бърз и отличен ефект дори и при големи температурни амплитуди. Квелекс® съдържа и вграден антидот, който гарантира 100 % селективност към културата. След приложението на Квелекс® няма никакво ограничение за следващите в сеитбооборота култури наесен и през пролетта на следващата година. Квелекс® може да се прилага както през есента, така и през пролетта, с препоръка за третиране както наесен, така и напролет с доза 5 г/дка. При прераснали плевели и висока плътност на ефемери и паламида да се добави прилепител Виволт™.

януари 2022

33

Земеделска техника

Новата серия трактори на Кубота М6 Utility - ефективност, удобство и голяма теглителна сила

34

Гамата M6001 Utility, която се откроява със своята производителност и надеждност е наследник на серията MGX на Kubota. Новата серия е предназначена за зърнопроизводство, като може да бъде отличен помощник и в животновъдни ферми. Универсални модели, идеално замислени за всеки тип земеделски производители, като може да се използват като основен трактор или като втори за извършване на по-леки задачи. Моделите са от 104 до 143 к.с., като осигуряват стабилност, комфорт, маневреност и ефективност. Новите Stage V, 3,8-литров и 6,1-литров двигател осигуряват висока производителност за сметка на разхода на гориво. Тракторите от тази серия могат да бъдат адаптирани и използвани във всяко стопанство за разнообразни задачи. С ергономично разположени контролери за управление, стандартен люк за видимост отгоре, както и увеличен капацитет на повдигане до 6100 кг, управляван от подлакътника. Моделите от тази

серия са невероятно удобни и представляват перфектният избор на всеки земеделец. Електрохидравличният реверс, в комбинация с трансмисията Powershift, осигурява максимална производителност и комфорт при работа, по време на транспортиране или задачи с челен товарач.

януари 2022

35

Признание 36

Академичен оскар за Тракийски университет – Стара Загора Висшето учебно заведение – с приз за направленията „Ветеринарна медицина“ и „Животновъдство“ В края на 2021 г. академичният елит на България се събра на стилна церемония в София, организирана от Министерство на образованието и науката и вестник 24 часа по повод годишната рейтингова класация на професионалните направления на университетите. Сред отличените първенци беше Тракийски университет – Стара Загора с приз за първо място в страната в направленията „Ветеринарна медицина“ и „Животновъдство“. Д-р. инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортно строителство и транспортна инфраструктура, връчи отличието на ректора на Тракийски университет – Стара Загора доц. д-р Добри Ярков. Доц. Ярков благодари за наградата: „Тази награда е заслуга на тези, които преди 100 г. са създали аграрното и ветеринарното образование в България. Виждам какво значи традиция – с години наред ние отстояваме първите места в тези две направления. Но не спираме да мечтаем и да ра-

ботим. От 1-ви април към Тракийски университет функционира единствената в тази част на Европа Университетска ветеринарна болница, която работи денонощно. Следващите две години имаме шанс да извършим дигиталната трансформация на целия аграрен сектор. Това ще се случи с националната научна програма Интелигентно животновъдство, където водещ е Тракийският университет и партньорите от Аграрен университет – Пловдив, които са водещи в другата национална програма - Интелигентно растениевъдство. Поръчани са първите роботи за доене и почистване, дронове за следене на животните. Имаме капацитета и в следващите години ще наблегнем на практическата подготовка на студентите. Връзката с бизнеса е много близка и предоставя бърз трансфер на знания. В Тракийския университет се обучават студенти от 50 държави, които се превръщат в посланици на България пред света, защото стават министри, политици, бизнесмени в страни от Европа, Америка, Азия и Африка.“

Експертно 38

Нихат Кабил: Ако стопаните не са достатъчно ясно и добре информирани, трудно можем да очакваме реални резултати от прилагането на изискванията на Зелената сделка в земеделието Имаме да извървим още по-сериозен път с прилагането на новата ОСП, казва бившият земеделски министър Г-н Кабил, след толкова години прилагане на Общата селскостопанска политика, осъзнаваме ли какви са реалните ползи от нея? Постигнахме устойчивост на цялата стопанска система – от фермата до трапезата. Всъщност, това е и квинтесенцията на онази част от Зелената сделка, на обединена Европа, която касае земеделието и храните. Ако направим ретроспекция на нашето членство в Европейския съюз – безспорно, ние извървяхме много сериозен път. И имаме да извървим още по-сериозен такъв – с прилагането на новата ОСП. Надявам се, че сме достатъчно подготвени, за да напишем добре нашето домашно в земеделието.

Подготвен ли е всъщност българският земеделец за предизвикателствата на Зелената сделка? На този етап не смятам, че той е достатъчно добре подготвен. Но при нас винаги е така – по традиция догонващо навлизаме в нещата. Спомням си периода преди старта на прилагането на Общата селскостопанска политика в България – тогава не бяхме в по-различна ситуация. Регулярно провеждам срещи с фермери от различни сектори – и малки, и големи. Всички казват, че им липсва повече информация – като че ли не можем правилно да изговорим тази пуста Зелена сделка – на език, кой-

то да е понятен за нашите земеделски стопани. Вероятно мнозина ще кажат: „Живеем в свят на комуникации, достъпът до всяка информация е лесен. Какъв е проблемът да се влезе в интернет сайта на Европейската комисия и да се прочете за новата ОСП и за Зелената сделка?“ Но това, според мен, не е съвсем така. Мястото на фермера е на полето, в градината, при животните. Много се надявам, че новата власт и всички браншови организации осъзнават това и чрез едни общи платформи и подходи на действие час по-скоро ще въведат стопаните в темата за новата ОСП. Ако стопаните не са достатъчно ясно и добре информирани, трудно можем да очакваме реални резултати от прилагането на изискванията на Зелената сделка в земеделието. Ако не успеем да продуцираме резултати, тогава ще платим висока цена. Приемането на Закон за браншовите организации ще реши ли кризата с представителността в аграрния сектор? За мен това би било крачка напред. Понякога е по-добре да има лошо решение, отколкото да няма никакво. Тази разпиляност на браншовите организации по отделни сектори започва да действа

деструктивно. И това се усеща от всички, които се чувстват ангажирани със земеделието и храните. Тези взаимоотношения изключително много се изострят, когато трябва да се планира един следващ период от развитието на целия селскостопански сектор – на европейско и на национално ниво. Казано просто – когато става въпрос за пари. Кой ще ги усвои, как ще ги усвои? В такава ситуация липсата на едно национално обединение, което вътре в себе си да тушира тези проблеми, вътре в себе си да стигне до онези решения, които ще бъдат полезни не само за отделните сектори, но и за икономиката на цялата държава, и тези решения да бъдат защитими пред европейските институции – в това отношение Закон за браншовите организации би бил сериозна крачка напред. В момента разногласията са тежки, но в голяма степен изкуствено създадени. Нека обаче припомня, че навлизаме в един цикъл, в който трябва да се търсят бързи и ефективни решения. Много хора – и от политиката, и от бизнеса, и от браншовите организации – би следвало да направят крачка назад по отношение на своето его. Времената сега са различни – редно е да се направи крачка назад – в името на едно по-добро общо развитие.

януари 2022

39

Пламен Абровски, председател на Комисията по

Експертно

земеделие в НС:

Наред с поземлената реформа в България, Закон за браншовите организации е втората най-належаща стъпка

40 Г-н Абровски, един от големите въпроси, който стои пред българските земеделци е каква цена ще платят за Зелената сделка? Рано е да се каже. Зелената сделка е една голяма стратегия на Европейския съюз, която показва какво искаме да постигнем. Много по-важен е разговорът как точно ще го постигнем. Този разговор за нас предстои. Какви законодателни инициативи, свързани със земеделието, да очакваме в 47-тото Народно събрание? Имаме отчайваща нужда от поземлена реформа. В българското земеделие в момента се води война - война за земя. При липса на всякакви правила, тази война е жестока и тя вреди – както на големите, така и на малките. Затова нашата цел е създаването на средна класа земеделски производители. Без един такъв гръбнак, ние няма да имаме нито селски райони, нито земеделие, нито храни. Нищо няма да можем да постигнем без средна класа в земеделието. Темата за въвеждането на тавани в подпомагането остава гореща у нас – какво предстои? Европейският регламент за стратегическите планове вече е публичен и достъпен. Ако се налагат тавани, независимо под каква форма – фиксирани

или прогресивно намаляващи, това решение ще бъде взето единствено в 47-то Народно събрание. Досега подобно решение можеше да бъде взето от аграрния министър. Вие на какво мнение сте относно въвеждането на тавани? Трябва много внимателно да анализираме ситуацията. Не може с лека ръка да се взимат такъв тип решения. Ние трябва да се грижим малките производители да станат средни, а не да съсипваме големите и да ги превръщаме в средни стопани. Балансът трябва да бъде запазен. Ще има ли най-после Закон за браншовите организации? Наред с поземлената реформа в България, Закон за браншовите организации е втората най-належаща стъпка. Без структурирането на браншовите организации, като един равнопоставен партньор на който и да е земеделски министър, няма как да имаме ред в аграрния сектор. И няма как да спрат своеволията на някои самозабравящи се политици.

Насъщния

Зелената сделка, както винаги, ни изненада

42

Енергийната криза удари тежко хлебопроизводителите, казва Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Г-жо Кукушева, тежка ли беше годината за вашия сектор? Изключително тежка, но не сме единствените. Най-голямата тежест за момента идва от цената на енергията. Хлебопроизводството е най-енергоемкият бранш по отношение на ползването на електричество. Колегите са много притеснени, защото себестойността на различните партиди хляб е различна и реалната сметка за това колко им струва хлябът, става ясна едва между 10-то и 15-то число на следващия месец. Затова пред новата власт ще настояваме за дългосрочни договори по отноше-

ние на енергията за българските производители на храни и стоки от първа необходимост. Това би осигурило на бранша предвидимост и ще ни спаси от фалити. Това би задържало и цената на хляба за крайния потребител. Другата тема, която ще сложим на масата, е намаляването на ДДС от 20 на 9% за всички храни. Подобна мярка препоръчва и Европейската комисия -диференцирани ДДС ставки на основни групи стоки, между които са и храните. Смятаме, че политиците дължат този реверанс на своите избиратели – защото потреблението пада, защото бизнесът се декапитализира, защото сива-

та икономика расте, защото събираемостта на ДДС в рамките на 20% става трудна. Готов ли е браншът за предизвикателствата на Зелената сделка и за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“? Трудни теми. Зелената сделка, както винаги, ни изненада. Предприятията, които са подготвени за Зелената сделка, се броят на пръстите на едната ми ръка. В повечето случаи българските хлебопроизводители се разсейват и очакват, че снишаването ще ги лиши от задължението да отговарят на новите изисквания. Темите Зелена сделка, кръгова икономика все още са чужди за българския речник. В тази връзка смятам, че е нужно да има национални кампании. Защото очакването, че нещо може да ни се размине, е абсолютно измамно. Вече имаме наказателни процедури, а те се плащат от всички нас. Какви възможности има пред хлебопроизводителите в следващия програмен период? Възможността да бъдат реконструирани предприятията е свързана и мотивирана основно с допълнителни мерки, които трябва

да залегнат в голямата тема за следващия програмен период. Засега обаче хлебопроизводителите продължават да не могат да бъдат бенефициенти по нито една програма и мярка – както по ковид и постковид мерките, така и в Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова разчитаме на диалог и на политическо разбиране. Националните каузи вече включват единно развитие на всички браншове. Специално избрани е неправомерно да бъдат посочвани в такъв критичен за всички бизнеси момент. Какви са вашите очаквания към новата власт? Бих казала, че очакванията ми са свързани с надежда, с оптимизъм и с усещане за партньорство.

януари 2022

43

СТРАТЕГИЯ НА МЕСОДАЙНОТО ПРОИЗВОДСТВО ДО 2030 г.

Браншове

Цели Ясни дефиниции

Прозрачни принципи при разпределение на пасищата

Класификация месо

• Разграничаване на месодайно направление във ВетИС и всички последващи системи и база данни с цел постигане на достоверна информация

• Промени в закона за земята • Дефиниране на принципи за разпределение на база ЖЕ • Стриктен контрол и елиминира не на риска за злоупотреби

• Трупна класификация във всички кланици за говеждо месо по SEUROPE • Ценова оценка на трупа на база класификация • Изграждане на браншов стандарт

44

на

трупното

Ключови проблеми 1. Неясно дефиниране на технологията за отглеждане на пасищно месодайно

• Липса на разграничение на сектора в административните бази • Липса на точни анализи и възможност за планиране • Неправилно разпределение на активи - пасища, субсидии

2. Неефективна система за администриране ВетИС

• Остаряла система, която не отговаря на нуждите на сектора • Липса на достъп на фермерите до данни за техните стопанства • Неясни критерии за регистрация на животни в системата - необективна база данни за измерване

3. Неправомерно разпределение на пасищата

• Ясни правила на разпределение на пасища на базата на ЖЕ и последващ контрол

4. Липса на система за квалификация EUROPE

• Липсата на квалификация пряко влияе на справедливите и мотивиращи пазарни принципи • Липса на мотивация за угояване на животните

5. ОСП 2021

• Промяна на модела на подпомагане

Внос на говеждо месо

80%

Загуба на добавена стойност 1 от 5 Само 1 от 5 животни се угоява в Блъгария и реалицира на Българския пазар

Над 50% от животните в направление “МЕСО” не са от месодайни породи Субсидията на глава в месодайното направление намалява повече от двойно: от 368 лв. през 2015 г. до 128 лв. през 2020 г.

януари 2022

45

Месодайните говедовъдни ферми на кръстопът Преработвателите взимат нашата продукция на безценица, казва животновъдът Николай Димов Браншове

На месец фермерът губи по 30 000 лв.

46

Кои са нерешените досега проблеми във Вашия бранш и какви са решенията, за които Вие апелирате? Питаме Ви и като животновъд, и като председател на УС на Браншовата камара по месодайно животновъдство. В България все още няма ясна дефиниция за месодайното направление в говедовъдството. Има животни, които се ползват и в месодайно, и в млечно направление. Кравите се доят и в същото време хранят телетата. Докато при нас от една крава на година се получава едно теле и то на 100% се храни с млякото на тази крава. Качеството на месото от такива телета е съвсем различно от тези в млечното направление. В търговските вериги влизат животни, които са от млечното направление и месото им е със съвсем други качества спрямо месодайните. Също така - в България нямаме оценка на труповете, за разлика от останалите страни член-

ки, където труповете се оценяват и там производителите получават бонуси. Колкото е по-добър един труп, толкова по-голям бонус се полага на фермера. Така че, това нещо трябва да бъде въведено и в България. Друг проблем в нашия бранш е свързан с пасищата. С промените, които се направиха, не се постигна целта пасищата да се ползват от животновъди, които са реалните ползватели. Като примери мога да посоча пасища, раздадени на старите ползватели, които имат животни на стотици километри от тези пасища и те не се ползват от техните животни. Тези пасища трябва да се ползват от животновъди, които са местни. Това нещо трябва да се урегулира. Нужна е промяна в закона. На какъв етап от развитието си е месодайното говедовъдство у нас? Не са малко вече елитните животни в България. Внесоха се доста качествени животни с родословия. Времето ще покаже дали тези ферми ще устоят на кризата и ще бъдат запазени. Относно угоителните стопанства, те в момента работят на загуба. Причините са: високи цени на фуражите, на енергията и затова изпадаме в патова ситуация. Преработвателите в момента са в много по-добра позиция. Те преработват нашата продукция, като я вземат на безценица. Вие какви загуби търпите? В момента храноденът на едно животно струва 8 лв. Това животно дава прираст килограм и половина. Изкупната цена е 4 лв. Фактически идва приход 6 лв., а ние правим разход 8 лв. Реално от едно животно сме на загуба с 2 лв. Аз в момента угоявам 500 телета и с 1000 лв. всеки ден съм на загуба. На месец това са 30 000 лв. Не се ли вдигнат изкупните цени на живото

тегло, ние ще продължаваме да търпим загуби, а това ни навежда на мисълта да намаляваме или да ликвидираме угояването. Вие как оцелявате? Оцеляваме. Караме на мускули. Надяваме се в много близко време да има подобрение на изкупните цени. Фермите, особено тези, които са по-малки, отиват към фалит. Вие колко животни имате? Имам 800 месодайни крави от шест породи. Общо животните са около 2500. В угояване в момента имам 550. Имам подрастващи, юници. Къде намирате пазар? Пазарът в момента на угоените телета е кланица, която се намира в Стефан Караджово, но и там нещата не са кой знае колко добри. Преди изнасяхме угоени живи телета за Гърция, за Косово. За Турция много се говори, но все още турският пазар е моментен и несигурен. Там човек не може да си планува нещата. В Европа как се развива месодайното направление в говедовъдството? Там, където съм ходил из Европа, по отношение на селекционния контрол всичко е перфектно и там всяка държава си поддържа генофонда, докато в България от предишния програмен период бяхме поставени в много неблагоприятно положение по отношение на селекционния контрол. При нас бяха включени автохтонни породи, които бяха под селекционен контрол и те редуцираха бюджета, който ни се полагаше. Ставката за една крава под селекционен контрол беше направо смешна и тя продължава да е смешна. Миналата година беше 160 лв. на глава, като от тези 160 лева ние плащаме 40 лева че и повече на развъдните организации за селекционната дейност и на една такава крава остават 110-120 лева чисто подпомагане. Обикновената крава получава 148 лева. За нея не се плаща нищо. Селекционните животни струват много пари. Инвестициите по тях са големи. Ние не сме получавали подпомагане за инвестициите, които сме направили за закупуване на селекционни животни от Франция, Ирландия, Германия, Дания. Това са наши собствени средства. Планирате ли нови инвестиции във фермата? Имам входиран проект по подмярка 4.1 за фуражна кухня. Предстои изграждане на угоително

стопанство, но на този хал, както сме сега, се замислям дали изобщо тези проекти да ги реализираме. Как да угоявам телета, като работим на загуба. Защо е нужно да правя една голяма инвестиция от 1 милион евро, след като отглеждането на животните е на загуба. Така ли песимистично ще завърши нашият разговор? Трудно се затваря ферма. Аз ако си затворя фермата, трябва да си сложа въжето. януари 2022

47

ХЛЯБЪТ ПОСКЪПВА, ЯЖТЕ ЗРЕЛИЩА

Коментар

Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава

48

Хлябът поскъпва. Не шоково, както някои други храни. Пълзящо, с възходяща тенденция. Изненада няма. Поначало знаем – както вече години се напомня, той е най-евтин в България. Какво да се прави – производителите се съобразяват с по-тънкия ни, иначе европейски джоб. Този път обаче поскъпването на насъщния е част от сериозни пазарни трусове по хранителната верига. И то в цял свят. Цените лъкатушат около пикове, рекордни за последните години. Ковид пандемията принуди ЕС да заговори с тревога за продоволствената сигурност. От борбата за хляб – образно казано, започва всяка революция. Хлябът е социална и политическа категория. Табелките с неговите цени често се сменят – разбира се, растат. Не че ще ни стане по-топло от анализа на експертите за този процес, но все пак. Става въпрос за едно изключително енергоемко производство. Цените на тока и газа зашеметяващо вървят нагоре. С 400 % е поскъпнало електричеството, с 500% - синьото гориво. И то за изключително кратък период. Като капак – цените на зърното също се изстреляха нагоре. Как така, нали имахме от хубава, по-хубава реколта? Да не се задълбаваме – но ние сме част от европейския и световния пазар. Пшеницата е борсова стока. Там се диктуват цените и те са това, което са и у нас. Ние случихме на добра реколта, но други страни – по-големи производители от България, нямаха този късмет. И така – голямо търсене, по-малко предлагане, всичко е ясно. У нас хлебарите вече купували брашното за 1000 лв./тон. Информацията в БНР изнесе Мариана Кукушева – председател на Националния браншови съюз на

хлебарите и сладкарите Т.е. двата основни фактора в себестойността – брашно и енергия, държат ценови рекорди. Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава. Този път твърденията за фалити са реални, а не плод на хленч. Кои от хлебарския бизнес ще хлопнат кепенци? Ясно като бял ден – малките и средните, които били гръбнакът на икономиката. Кварталните пекарни, производителите на готовите закуски, както Кукушева предупреждава. Големите може да не рухнат – имат вероятно опции за поемане на пазарния удар. Най-важното – имат трайни търговски контакти, пазарите са сигурни. Те могат да си позволят по-плавно вдигане на цените. Остава някак скрито и недоизречено – че точно в този труден момент за бранша, трябва най-после да се разреши огромния проблем – сивата икономика. На дебела сянка там пребивава голяма част от този бизнес. Години наред. Всички го знаят. И си затварят очите. Защо ли, докога? Ако тези пекарни се затворят, пазарната ниша за изрядните производители се разширява. Не че и този път някой ще си мръдне пръста. Нулева корупция иначе се задавала. Нулева нетърпимост към крадците. С хляб и сол посрещаме скъпи гости. Ама в този символ, се оказа, и солта поскъпнала с 12 ст. 9% ДДС за храните? Твърдо „не“ за сетен път. Лошото е, че и цялата ни потребителска кошница се сви до бедна кошничка. Без оглед за промени – дълго време. За това пък яко ни захранват с пошли политически зрелища. Коментар на Валентина Спасова

Защо трябва да се намалява употребата на препарати и торове? Темите за екология, агроекология, биопроизводство са огромна политическа спекулация, казва Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите С какво ще запомните 2021 г.? Единственото с огромната инфлация. С това, че тази година купувам с четири пъти по-скъп тор. Преди година и три месеца купувахме амониева селитра на 320 лева, в момента я купувам на 1200 лв. Съответно и горивата са с доста сериозно увеличение на цената. Другото, с което ще запомня 2021 г., е с ръста на цените на зърнените култури като цяло, но там процентът не е 300, за съжаление, а е около 30-40% увеличението. Дали то ще компенсира поскъпва-

нето на суровините, не мога да ви кажа. Предстои да разберем. Вашите очаквания за 2022 г.? Надявам се да бъде по-добра от старата. Но, за съжаление, това, което виждаме, е както се казва: От ден на ден по-добре, от година на година позле. Същото е и с ОСП, поради простата причина, че говорим за екология, агроекология, биопроизводство, но тези теми поне в България са много далече от истината. Според мен е огромна политическа спекулация. Пазарът ще покаже дали ще има

януари 2022

49

Бяло на черно 50

такова производство или не. Никой не е по-голям от пазара. Ако ще трябва да продавам биологичен домат на 20 лв., а конвенционалния на 5 лв., не знам кой би могъл от населението да си позволи да купи четири пъти по-скъп домат или четири пъти по-скъпа краставица, защото е биологично отгледана. При положение, че в световен мащаб говорим за население, което гладува, което е недохранено, ние да оставяме 10% пустеещи площи, това за мен е престъпление. Огромно престъпление. Екологични насочени площи се оставят, за да може някаква патица или птица да гнезди. Тя и в момента има къде да гнезди. Огромни глупости се пишат за тези зелени архитектури и става все по-сложно преразпределението и разпределението на плащанията. Като цяло, нещата стават административно все по-тежки и по-сложни. По принцип в нашата фирма на нас ни тежи повече да се занимаваме с документооборота, отколкото със същинското производство на полето. Имате ли решение как ще намалявате употребата на ПРЗ?

Не, няма такова. Защо трябва да се намалява употребата на препарати и на торове. Кое го налага да се намалят. По този начин сме щели да станем по-зелени. Няма да станем по-зелени. Ще си намалим добивите, ще има глад и смърт. Това ни чака, ако се спазва това нещо. Опазването на почвите е сред централните теми в новата ОСП. Вие как ги опазвате? Почвите са от огромно значение за развитието на какъвто и да е вид растениевъдство. Много е важно да се знае на какъв тип почви кои култури най-добре се развиват. В България нямаме такъв огромен проблем с ерозията на почвите, с изключение на някои райони. Действително се получава едно изхабяване на почвите, но тук е момента да кажем, че много е важен сеитбооборотът. Той е от огромно значение за запазване на почвите и хумусния слой. При недобър сеитбооборот, това води до понижаване на добивите, което означава, че не опазваме добре и почвата. С цел подобряване на почвеното плодородие, аз използвам естествен тор. Правя го регулярно на три-четири години.

януари 2022

51

Бизнес 52

Ангел Вукодинов: Ако само субсидиите решават нашите проблеми, ние не правим бизнес Инвестициите са ключът към конкурентоспособността в земеделието Г-н Вукодинов, каква беше 2021 г. за Вас и за бранша, като цяло? Годината имаше своите предизвикателства и беше трудна. Но накрая отчетохме добри резултати и сравнително добра реколта от повечето култури. Цените на реализация в началото на сезона бяха сравнително ниски. След септември месец доста се повишиха. Това не ни радва чак толкова много, защото много от консумативите – препарати, горива, торове, знаете, повишиха цените си през последните няколко месеца. Въпреки трудностите, в каква посока трябва да се работи, за да могат стопанствата да бъдат конкурентоспособни? В посока продължаване на инвестициите. Всеки един земеделец, а и всеки един бизнесмен, трябва да прави непрекъснато инвестиции, ако иска да бъде на съвременно конкурентно ниво. Ние не сме спрели да инвестираме. Бяхме планирали да обновим техниката за прибиране на зърното. Заменихме и трите си стари комбайна с три нови, така че, надявам се в следващите години да сме по-спокойни по време на прибиране на реколтата.

Кандидатствахме по подмярка 4.1. Предвидили сме инвестиране в поливни съоръжения – ще изградим пивотна система на около 800 дка. Предвидили сме закупуването на някои специфични машини като Стрип-Тил култиватори, специална иновативна пръскачка, също и една Но-Тил сеялка за пролетни култури. Нашето стопанство на 80% може би работи по Но-Тил технологията. Именно за пролетните култури не бяхме достатъчно добре оборудвани. Надявам се като пристигне тази сеялка да можем да изведем на по-добро ниво отглеждането на тези култури по тази технология. Вашите очаквания за новата ОСП? На всички трябва да е ясно, че ние правим бизнес в силно конкурентна среда. Естествено, че трябва да има регулации. Естествено, че трябва да имаме отговорност пред обществото за това, което правим. Но трябва да знаем, че ние правим преди всичко бизнес и този бизнес трябва да бъде конкурентен и печеливш. Иначе нямаме шансове. Нашите доходи трябва да идват именно от продукта, който произвеждаме, а не да очакваме, че субсидиите биха решили нашите проблеми. Ако само субсидиите решават нашите проблеми, ние не правим бизнес.

А какво мислите за това, че новата ОСП ще бъде още по-зелена? Позеленяването е много важно, но трябва да се направи така, че да не е за сметка на доходите на земеделците и да не е за сметка на устойчивостта на тяхното производство. Това са двете неща, които смятам, че са най-важни. Това позеленяване, което се цели, все още не са ни ясни детайлите и съответните земеделски практики, които можем и които сме длъжни да изпълняваме. Аз съм сигурен, че ние ще се справим с това предизвикателство, защото сме отговорни хора. За различните усилия, които ще изпълнява определен земеделец, ще трябва да има и различна компенсация. Необходимо е да се измерят и оценят резултатите при постигането на определените цели и тези резултати по-някакъв начин да бъдат поощрявани по линия на ОСП. Има ли решения за намаляване на употребата на ПРЗ? Има решения, но те трябва да се въвеждат постепенно. Биопроизводството е едно от решенията, спор няма. Но това не е единственото решение. Естествено, че трябва да намерим начин да опазим безценния ресурс почва за следващите поколения. Много хора се замислят в тази посока и започнаха да прилагат щадящи практики. Това са технологиите за минимални обработки и Но-Тил практики или така наречените консервационни технологии. Ако говорим в частност за нашето стопанство, ние търсим начини, чрез които да оптимизираме производството чрез намаление на използването на горива, торове, пестициди. По този начин, от една страна ние си намаляваме разходите, от друга страна - ние помагаме за това да оставим по-добра почва за следващите поколения. Как е Вашето отношение към основния ресурс в земеделието – почвата. Как опазвате нейното плодородие? Наскоро ЕК публикува своята нова стратегия за опазването на почвите. Почвата е всичко. С нея започва и завършва земеделието. Моето мнение е, че почвознанието и всички процеси, които се развиват в почвата, трябва да станат предмет на основно изучаване както в университетите, така и в практическите курсове, в които земеделците участват. Последните стотина

години интензитетът на производство се промени страшно много и се получават няколко пъти по-големи реколти, но това дойде от увеличаване количеството на торовете. Но през последните години с всеки добавен килограм изкуствени торове, ние получаваме все по-малко ефект. Същевременно всички изследвания показват, че почвите са обеднели, хумусът доста е намалял, както и разнообразието от микроорганизми, които са в основата на почвеното здраве. Ние няколко години работим в това направление – опазване на почвите и обогатяване на тяхното плодородие. Надявам се да намерим правилния път. Едното решение е с намаляването на интензитета на обработките. Второ - намаляване на количеството на използваните химически продукти. Трето - чрез изучаване на различните микроорганизми и начина за създаване на по-добри условия за колонизирането на тези микроорганизми, а понякога и чрез закупуване на такива, които да добавяме в почвата. Това е пътят и ние нямаме друг избор. Много е важно да бъдат оставяни повече растителни остатъци върху почвата. Също така - намиране на подходящи миксове от покривни култури. Другото, което смятам, че ние правим, е практикуване на разнообразен сеитбооборот. В нашето стопанство ние сеем повече от 10-12 култури. Не всички ни носят достатъчен икономически ефект, но ние продължаваме да ги засяваме, защото това има ефект върху здравето на почвата. Също така – намаляваме количеството на торовете. Още със засяването ние използваме около 60% по-малко от стартовия тор, който бяхме свикнали да използваме преди години. Подобно е положението и при пролетните култури. Ние отдавна не торим с максимални дози торове. Те са намалени като абсолютен обем, но и този намален обем вместо да го хвърляме ударно върху полетата на един-два пъти, сега го правим на 5-6 пъти с минимални дози. Идеята е да не правим растенията толкова зависими от торовете. Очаквате ли новата ОСП да бъда по-опростена? Декларирането за опростяване на ОСП, ако се облече в действие, мисля, че няма земеделец, който не би приветствал.

януари 2022

53

За успешно зърнопроизводство 54

Петьо Христов, земеделец: ПРОБЛЕМЪТ С ЦЕНАТА НА ТОРОВЕТЕ ЩЕ ДОЙДЕ, КОГАТО ЦЕНАТА НА ЗЪРНОТО ПАДНЕ Има много начини за намаляване употребата на торове и препарати за растителна защита Каква беше 2021 г. за Вас? При пшеницата годината беше добра. Не сме много доволни от царевицата и слънчогледа, но цените на зърното компенсираха по-ниските добиви. Приключихме успешно есенната кампания. Продълбочихме, където трябва. Засяхме пшеницата, ечемика, рапицата. Доволни сме. В какво инвестирахте? До село Рупци купихме едно хале от осем хиляди квадратни метра, което преустроихме за съхранение на инвентари и зърно. Това е най-голямата ни инвестиция за 2021 година. Положихме много усилия. Много средства отидоха там. Очаквам доставката на една нова пръскачка самоходна и един нов комбайн. Инвестираме също в земеделска земя. Но тя много поскъпна. През 2021 година, в сравнение с

предишната година, цените при нас се вдигнаха с около 30-40%. Земята в момента върви около 12001300 лева. Преди 5-6 години земята беше много повече и предлагането беше много по-голямо. Рентите в момента са между от 40 до 60 лева в нашия регион. При мен рентата е 50 лева. Поливате ли? Поливното земеделие е оставено на самотек в България. Имам поливна техника, но от 8 години не поливам заради високата цена на водата. При положение, че ако два пъти поливам царевицата, ще си вдигна добива с 200 кг и ще спечеля 50-60 лева, но в същия момент ще дам 40 лева за вода. Не си заслужават тези 10 лева, които ще получим. Предпочитам да сея по-сухоустойчиви хибриди царевица. Много е скъпа водата в момента. Цената на торовете притеснява ли Ви? Много земеделци вече намаляват торовите норми.

Не ме е страх от високите разходи, а от ниските доходи. Проблемът с цената на торовете ще дойде, когато цената на зърното падне. В момента при тази висока цена на зърното няма никакъв проблем с високите цени на торовете. След като са толкова високи цените, значи някой е готов да даде тази цена. Въпросът е друг. Да се оптимизират торовете норми. Дали ще се наблегне повече на биостимулатори, аминокиселини, подобрители на азотните торове. Различните мултинационали предлагат различни съставки, които да влагаме, за да подобрим азотното хранене. Аз от 2-3 години купувам от така наречените капсуловани торове. Как да се намали използването на ПРЗ? През 80-те години много се говореше за интегрирана борба с неприятелите. След това вече не се говореше. Слушам през последните пет години пак се заговори за интегрирана борба. Много са начините за намаляване на ПРЗ. Ето един пример. Например за глифозат. Питам мой колега арендатор по колко глифозат слага, той казва - 500 г, другият до него слага 300 г. Аз също слагам 300 г, но слагам малко амониева селитра, подобрители, прилепители. Така се намалява нормата на пръскане. А торовите норми могат ли да се намалят? Торовете норми могат да се намалят, но трябва да се увеличи честотата на влагане в почвата. Вместо два пъти да слагаме амониева селитра, можем да го направим на 4 или 5 пъти. Това може да намали разхода на азот с 10-15%. Същото е и с фосфорните торове. Внасянето на течни торове пък може да доведе до намаляване на азотни торове с 20-30%. Как да увеличим биопроизводството? Европа иска да става по-зелена. Има два варианта. Или ядем евтина, но замърсена продукция, или ядем чиста, но скъпа продукция. Европа е в клуба на богатите. Богатите трябва да си плащат за храненето. Преди няколко години видях биосвински пържоли в София за 320 лв. за кг. Не можем с лека ръка да кажем, че ще минем само към био. Всичко е добре като лозунг, но не виждам как това може да стане масово. Знаете в България заплатите и пенсиите какви са, това ще бъде много трудно.

януари 2022

55

Натурално 56

Биоземеделие с аромат на глухарче и шипки Лилия Стойчева: Отглеждането на глухарче е моя детска мечта Лилия Стойчева от Асеновград развива биоземеделие на площ от 11 дка, от които 10 дка са засадени с глухарчета, другите са буферна зона с шипки. От 2016 година е биопроизводител. През 2019 година земята й е сертифицирана като биологична. „С глухарчета всеки си е играл в детството. Цветето е прекрасно. Като билка има много полезни качества и ми трябваха доста години да осъществя тази мечта. Който е чел за полезните свойства на глухарчето, повече не се отказва от тази билка.“ Разсада Лилия закупила от гръцки биоразсадник.

Защо биоглухарче? „Така или иначе, аз съм противник на конвенционалното земеделие. Няма как билките да са третирани с химия, тогава какви билки са - как ще помагат на хората, отговаря Лилия и допълва: „Билките трябва да са естествени, натурални, от природата, без никакво третиране.“ Най-големите грижи по насаждението са свързани с почистването на плевелите, което е само ръчно. Лилия получава продукти с добавена стойност от глухарчето. „Бера само листа, цвят и стрък. Давам ги в една семейна фирма в село Исперихово, която произвежда сироп и сладко от глухарче.

Продуктите се подслаждат с петмез от фурми, което е много добре за диабетиците и за онкоболните, които не трябва да ядат захар.“ Чаят от глухарче е с невероятен аромат, казва Лилия и допълва, че пресните листа могат да се консумират в салати. Шипките, които също отглежда, вече са 4-5-годишни. Разсадът е от Института по розата в Казанлък. „Тази година за първи път набрахме около 50-60 кг шипки, които са много ароматни. Същата фирма в Исперихово ще прави шипков мармалад, който ще съдържа само шипка и петмез от фурми.“

януари 2022

57

Натурално

Глухарчето е отлична храна и лекарство!

58

Глухарчето е много богат източник на бета-каротин, витамин С, фибри, калий, желязо, калций, магнезий, цинк и фосфор. Цветът на глухарчето притежава силни антиоксидантни свойства. Глухарчето е естествен биостимулатор, който допринася за тонизиране на организма и за поддържане на имунната система в добро състояние. Корен от глухарче спомага за правилното функциониране на сърдечния мускул, може да помогне за детоксикация на черния дроб, за облекчаване на симптомите на чернодробно заболяване, за някои видове ракови заболявания, при проблеми с кожата и очите. Чаят от глухарче засилва имунната функция и отблъсква микробите и гъбите. Поради високите нива на витамин K, който участва в костната минерализация и кръвосъсирването, растението спомага за запазването на мозъчната функция и здравословния метаболизъм. Глухарчето е много богато на фибри, което го прави полезно средство за храносмилането и чревното здраве, за облекчаване на киселини. Глухарчето може да се използва като лекарство за отслабване. Чай от глухарче помага на хората с диабет, като стимулира производството на инсулин от панкреаса и поддържа ниски нива на кръвната захар. Глухарчето е използвано в продължение на хиляди години като храна и като лекарство за лечение на анемия, скорбут, кожни проблеми. Коренът от глухарче има температуропонижаващи свойства, помага при кашлица, грип, бронхит.

Спомага за успешната борба с възпаления и вируси. Благоприятства състоянието ни при недостиг на витамини. Има бактерицидно действие. Коренът от глухарче нормализира работата на нервната система. Намалява стреса, помага при безсъние и тревожност. Използва се от древността като натурално успокоително.

януари 2022

59

Перспективно 60

Спестени пари от работа в чужбина млад земеделец влага в собствен бизнес Александър Нанов: Хората ми благодарят и ми дават кураж да продължа напред Биопродуктите трябва да се рекламират, а хората да бъдат насърчавани да ги консумират

Защо БИО? Виждам тенденция, че хората се насочват към консумирането на биопродукти, защото са по-здравословни и мисля, че биоземеделието има бъдеще. Биопроизводството, като цяло, спомага за опазването на пчелите и природата. Как и кога се насочихте към биоземеделието? Занимавам се с биоземеделие от 7 години. През ноември 2015 година беше изградено насаждението с малини. Намира се близо до гр. Самоков, на около 1000 метра надморска височина. Нивата, която взехме от общината, беше в окаяно състояние. Сега мога да кажа, че е едно прекрасно насаждение и се чувствам много удовлетворен от себе си. Отглеждам два сорта малини. Единият е летен, другият е есенен. Насажденията са около 45 дка, биосертифицирани са от 3 години. Трудно ли беше да стартирате този бизнес? Цялата инвестиция е собствена. Работих в чужбина, като исках да спестя някой лев и да направя нещо свое. Идеята не ми беше точно земеделието, но мои приятели и вече колеги ме подтикнаха към това начинание, за което не съжалявам. То се оказа една добра инвестиция, която се надявам да развием в бъдеще. Как се научихте на биоземеделие? Преминах курс на обучение по биологично земеделие. Обогатих моите знания и това ми дава кураж да продължа напред. Представете сортовете, технологията. Летният сорт е много по-ароматен. По-вкусен е, с много по-голяма захарност, но е по-дребен. При него има повече ръчен труд. Късният сорт е по-едър, но е по-кисел, много по-издръжлив е на неблагоприятни климатични условия. Напояването е капково. Но може да се дъждува. Затова искам да направя инвестиция в инсталация за дъждуване, като по този начин качеството и добивите ще се увеличат със сигурност. Торовете, които ползваме, първо трябва да бъдат одобрени от нашата сертифицираща фирма. Определено при биопроизводството и торовете, и препаратите за растителна защита с по-скъпи.

Как се осъществява контролът върху биопроизводството? Прави се веднъж годишно от сертифициращата фирма. Имаме дневници, в които се описват всички обработки, третиране с препарати за растителна защита, торене, добиви. Как се постига икономическа ефективност в биопроизводството? Като цяло, по-високата цена определено би трябвало да ни покрие разхода за ръчен труд и за сертификацията. Добре, че е обвързаното подпомагане, което покрива голяма част от разходите. Какви са добивите от биомалините при благоприятна година? В нашия район до 800 кг/дка мисля, че е доста добра реколта. Къде продавате биомалините и имат ли добра реализация? Основно на фермерски пазари. Започваме да предлагаме продукция от средата на юни. Имаме малка пауза между двата сорта. Ако няма ранни слани, може да имаме малини до края на ноември. Пазар за биологични малини в момента има. Тази година при цената има раздвижване и търсенето е доста добро. Как трябва да се стимулира пазарът на биопродукти? Биопродуктите трябва да се рекламират. Да се насърчават хората да ги консумират. С повече реклама. С повече подпомагане на производителите. Насърчаване на младите земеделци да се занимават с този вид земеделие. Какво Ви вдъхновява? Черпя енергия от моите клиенти, след като чувам мили думи от тях и това ме стимулира. Това е много окуражаващо и ме подтиква с любов да продължа да гледам това насаждение. Хората ми благодарят и ми дават кураж да продължа напред. Определено съм щастлив, че съм биоземеделец и най-вече, че го практикувам в собствената си страна и давам пример на останалите. Към всички, които желаят да се занимават с биоземеделие мога да ви кажа: Напред. Не се отказвайте. Това е бъдещето. Аз не съжалявам и определено мисля, че и вие няма да съжалявате.

януари 2022

61

Биологичните ПРЗ не са разход, а инвестиция,

Съветите на агронома

казва агрономът Здравка Смиленова

Трябва да имаме знания, технология, последователност в действията Бъдещето е на биологичната защита, а тези продукти са много по-работещи. При тях не се получава резистентност, нямаме остатъчни количества. Те не са разход, а инвестиция в стопанствата, инвестиция в здраве. Има изключително много средства, създадени от новите учени, с цел здраве на хората, здраве на почвата. Земеделците трябва да бъдат подкрепени със знания, за да имат високи добиви от собственото си производство. След което тези, които ползват такива средства, да бъдат добре подпомогнати, защото те помагат на природата и се чувстват горди и щастливи, че имат високи добиви. Тук трябва една последователност в знанията и средствата, които се използват. Няма нищо страшно, напротив - природата ни помага.

62

Г-жо Смиленова, бъдещето е на щадящите методи за растителна защита, които включват и биологични средства. Как ще се справим с по-завишените зелени изисквания на Европа? Толкова здраво сме свързани с химията, че ни е трудно да сменим едните средства с другите. В България изключително е опорочено така нареченото биологично производство, говори се, че биологичните средства за защита на растенията не работят, че добивите са ниски. Нищо подобно. Добивът не е по-нисък. Добивът е същият, дори е по-висок. Ние вкарваме природата в действие. По-силно от природата няма. Всички биологични средства са част от природата. Те могат да бъдат извлеци от растения, могат да са вируси, бактерии, които са безкомпромисни към болести и неприятели и помагат за възстановяване на почвата, а в същото време щадят и възстановяват цялата хранителна верига. С какво тези продукти превъзхождат химическите?

Какви средства за биологична растителна защита препоръчвате? Едно от средствата са фитовируси, които нападат единствено и само определен вид неприятел. Те са безкомпромисни. Също така и фитобактериите. Когато използваме един химически продукт, винаги имаме срок на последействие, след което активното вещество се разгражда. Тук е обратно. Когато приложим един от тези биологични продукти, всеки един заразен неприятел заразява нови индивиди. По този начин ние инвестираме средствата си. Другата категория са ботаническите продукти, които са извлеци от различни видове растения. Те щадят полезните насекоми, имат дълго последействие и действат на яйцата и ларвите на неприятелите. Отново няма резистентност. Друга категория са гъбите. Отново природата ги е създала. Всъщност попадайки върху насекомите, за 48 часа се развиват и унищожават самите насекоми. А как да обогатим почвеното плодородие? Можем да я обогатим с микроорганизми, с гъби, микориза, бактерии. Почвата има нужда от много, много микроорганизми, но ние трябва да създадем условия, за да ги запазим и да им дадем възможност да се намножават. Трябва да имаме знания, технология, последователност в действията. Всичко това се случва тук и сега, не след пет години. Правейки правилните неща, ние стигаме до намаляване на разходите и по този начин имаме произведена продукция с по-високо качество, с по-ниска себестойност. Може да използваме азотфиксиращи бактерии, бактерии, които минерализират фосфора и калия. Те разграждат в почвата натрупаните фосфор и калий и по този начин имаме нахранени растения. Имаме и по-малко разходи и вкарваме природата отново в действие.

януари 2022

63

Нашият сектор е най-много ощетен и най-малко подпомогнат, твърди Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите Равносметка

“Напоителни системи“ трябва да бъде премахнато като структура Не бих казала, че имаме конкретна яснота какво е заложено за новата ОСП. Това, което ние искахме и още през 2017-2018 година предложихме за промяна в директните плащания, не беше направено. Всички говорят колко са полезни плодовете и зеленчуците. За съжаление обаче, обвързаната подкрепа е 64% за сектор животновъдство и 36% за плодове и зеленчуци и ако това се повтори през новия програмен период, ще бъде много жалко.

64

С какво ще запомните 2021 г.?

2021 година ще я запомним с надеждите за промяна на политиката в нашия сектор. За съжаление, такава промяна не видяхме. Много се надяваме през 2022 г. такава промяна да дойде, защото нашият сектор се води като приоритетен, като важен сектор, но на практика той е един от секторите, който е най-много ощетен и най-малко подпомогнат. Имате ли яснота как ще изглежда подпомагането на чувствителните сектори през новата ОСП?

Колегите животновъди имат допълнителни плащания като преходна национална помощ, за хуманно отношение към животните. Нашият сектор е най-малко подкрепен и това е причината да намалява броят на стопанствата и количествата произведени плодове и зеленчуци. Какви са Вашите препоръки, за да се преодолее тази несправедливост? Ние имаме много предложения. На последното отчетно-изборно събрание на Националния съюз на градинарите в България обсъдихме доста неща. Считаме, че при всички случаи трябва да има

промяна на Закона на водите и за напояването. Изказа се становище от нашите членове, че „Напоителни системи“ е една структура, която трябва да бъде премахната. Всяка политическа партия, която идваше на власт, яхваше тази структура, източваше я за сметка на земеделските производители. Водата всяка година става все по-скъпа и все по-труднодостъпна. Предприятието продължава да бъде на загуба. Според нас няма нужда от тази структура. Необходимо е да се направят сдружения на водоползвателите, т.е. на производителите и да стане така както е в съседни държави - водата

януари 2022

65

Равносметка 66

за напояване да е безплатна. При толкова много язовири и реки нашите производители да получават вода с 1000 процента надценка, просто е недопустимо. В тази връзка отдавна говорим и за промяна на нормативната база за узаконяване на собствените водоизточници. Другото предложение е задължително намаление на ДДС. Минимум на 9%, тъй като опитът на всички държави членки показва, че намалението на ДДС води до по-голяма събираемост и излизане на светло на голяма част от колегите. Другото предложение е всички производители на плодове и зеленчуци и търговци да се регистрират по ДДС, защото е недопустимо на едно голямо тържище с около 200 клетки за продажба на плодове и зеленчуци - само 5 или 10 души да са регистрирани по ДДС. Ясно е, че нещата не са точни. За тези, които са най-малки - с по 5 или 10 дка, да има патентен данък, който да плащат годишно и да продават само това, което са произвели – аналогично на размера на тяхната земя. И това, което ние сме предложили - подпомагането да бъде въз основа на процент от себестой-

ността на продукцията по технологична карта, но да бъде на база реално реализирана продукция и то на реални пазарни цени. Някои от колегите настояват да има диференцирано подпомагане за тези, които предават продукцията за преработка, защото там те продават на по-ниски цени. Идва нов програмен период, какви са поуките от настоящия? Поуките са, че управляващите би следвало да се вслушват повече в препоръките на бранша. На хората, които работят и които са в практиката. Да се намали това голямо влияние на консултантите, които са изключително активни и в новия програмен период за новата политика и за стратегическия план. В същото време обаче те в преобладаващата част от случаите защитават интересите на големи бенефициенти, които им осигуряват съответно по-добрите доходи при тяхната консултантска дейност. Как ще развиваме биопроизводството в новия програмен период? Амбициите са големи. За да постигнем европейските амбиции, моето лично мнение е, че коренно трябва да се проме-

ни подходът на ДФЗ и земеделското министерство към биопроизводителите и нормативната база за биопроизводството. Мога да споделя, че ако този подход продължи, както беше досега, няма да постигнем нищо, защото голяма част от биопроизводителите в нашата организация - 8 или 10, се отказаха от био-то заради натиска и необективното контролиране и ощетяване на тяхната дейност от служители на ДФЗ, за да защитят тясно корпоративните интереси на определени групи хора, които са близки до властта. Без никакви основания и причини бяха санкционирани, някои стигнаха дори до фалити и ние сме загубили тези хора завинаги за каузата биопроизводство. Преобладаващата част от хората, като чуха, че ще има по-добро подпомагане за биопроизводството, решиха, че всички ще станат биопроизводители без да имат никакво понятие за това. Голяма част от реалните биопроизводители бяха ощетени за сметка на хора, които нямат интерес да произвеждат биопродукция и да я продават като такава.

Зелената сделка крие ли рискове за българския фермер? Според мен, крие реални рискове за българския производител и най-напред рискът започва от това, че преобладаващата част от производителите нямат информацията какви изисквания трябва да изпълняват и какви правила трябва да спазват. Смятам, че за Зелената сделка най-напред трябва да започне с обучение на производителите, защото има много регламенти, изключително много изисквания.

януари 2022

67

Говедовъдство

Остават проблемите с виртуалните животни, изкуственото мляко, липсата на работна ръка, и още и още…

68

Михаил Михайлов, председател на Националния съюз на говедовъдите в България:

Който произвежда той да получава пари Каква беше 2021 г. за говедовъдите в България? Ще започна с положителното. Излязоха резултатите за средната млечност на кравите за миналата година. Имаме много добри постижения в елитните ферми, като тази в Асеновец и няколко ферми в Пловдив и Сливен, където средната млечност е над 11 тона. Имаме си и крава рекордьорка, която е постигнала 16.5 тона. Сякаш хубавите новини свършват до тук.

Следват проблемните неща. Специално за говедовъдството влязохме в кризата още през декември месец миналата година. Нашата организация изпрати три писма до Министерството на земеделието. Изслушваха ни. Съчувстваха ни и в крайна сметка казваха - нашите основни задачи са други. Така че, мога да кажа твърдо, че за една година единствено се изплатиха навреме обещаните субсидии, помощи и т.н., които бяха предвидени в бюджета. Друго съществено в говедовъдството не е направено.

Другият проблем са така наречените виртуални животни, което значи, че пари изтичат някъде другаде. Просто се чудя защо фермерите, които са ощетени, си мълчат по този въпрос. Големи проблеми се задават занапред. Става дума за изкуственото мляко. Изкуствените млечни продукти смело навлизат на пазара. Следват хилядите изисквания на защитниците на животни. Още не са достигнали до България, но ще дойдат. В Европа ще забранят вързаното отглеждане на животни след 2030-та година. Обезроговяването също ще бъде забранено. Отскоро в Германия транспортирането на животни вече не става на 14 дена, а на 28 дена, което значи, че фермерите ще понесат отново загуби от мъжките животни, които ще ги отглеждат в млечния сектор. Следва климатът. Трябва да се знае, че при 22 градуса температура може да се очаква стрес при животните. Ние нямаме никаква готовност. В другите държави боядисаха покривите бели. Сложиха охладителни инсталации. Сложиха вентилации. Готови са и посрещат това нещо. Ние дори нямаме проект какво трябва да се прави да се борим с този проблем. Друг много важен въпрос е с работната ръка. Имам индикации от Белгия и Дания. Проблемите там са същите. Хората не искат да работят такава работа. Тук също не е направено нищо. Аз лично няколко години казвам, че три неща трябва

да направим. Това е внедряване на роботи за доене, роботи за хранене и роботи за почистване на помещенията. Колкото и да са скъпи, нямаме ли ги, просто сме загинали. Сега, като се увеличи работната заплата, много фермери от средните ферми и от малките си освободиха работниците, за да освободят една заплата и влязоха да работят вместо тях. Издържаха един-два месеца и на третия продадоха животните, защото действително този труд е изключително труден. Следва един от много важните въпроси - това е генетиката. Смело мога да кажа, че се прави само една контрола на продуктивните качества и благодарение на ИАСРЖ с директор Георги Йорданов успяха да направят нещо в овцевъдството, като бяха създадени няколко депа за производство на качествени кочове и проверка на достоверността

януари 2022

69

Говедовъдство 70

на произхода. Всичко друго сякаш стои на едно място. Резултатът е 4000 литра средно от крава. Искам да кажа, че в нашите ферми, които членуват в Националния съюз на говедовъдите, средната млечност е 8 тона, но при тях голяма част от животните са внесени от чужбина. Или с други думи – България е много далече от съвременната селекция. Ние нямаме генотипизиране, не водим селекция на майките по генотип. Много малко осеменяваме със сексирана семенна течност. И последното, което искам да спомена, това е икономиката на фермите. Млекопреработвателите едва наскоро започнаха да вдигат цените на млякото, но вече е късно. Това нещо трябваше да стане преди една година - цената да е 0.80-0.90 лв., за да могат фермерите да дишат. Какви са решенията? От години искаме да се сформира един екип, който всеки месец или на три месеца да казва каква е себестойността на млякото. Да имаме защита чрез инструменти от национален характер. Да се предотвратят тези

аномалии. Вторият много важен въпрос е статистиката. Без статистика не могат да се правят анализи. Не може да имаме ръст на кравите миналата година с 10%, като имаме само 10% ремонт. Трябва час по-скоро да се направи този анализ. Да се свика една кръгла маса. Да се набележат мерките и задача номер едно е да се произвежда. Който произвежда - да получава пари. Който не произвежда, да не получава нищо и тогава няма да има виртуални животни.

ДА ХВЪРЛЯШ ХРАНА - ТОВА Е ГРЯХ! И докато едни прахосват и дебелеят, други умират от глад

Удоволствието да даряваш – струва ми се, все по-често чуваме за такива хора. По-голямата емпатията, т.е. съпричастието към по-бедните, към социално значими каузи, към болния, който не може да плати скъпото си лечение, е факт. Обнадеждаващ, защото в това консуматорско общество все пак доброто живее в сърцата на много личности. Българската Коледа стана традиция в дарителството. Виждаме сълзите от радост на отчаяни родители, чиято надежда за лечение на техните деца е съживена. Да, задаваме си и въпроса: защо трябва детският живот да зависи от тази инициатива? Не може ли Българската Коледа да стане постоянна част от една здравна политика? Но може би всеки дарителски жест е вътрешна потребност за добрия човек. Много сме слушали за т.нар. волунтери – т.е. доброволците в САЩ. Те се включват в опазване на природата, с помощ в домове за възрастни. Или в места за

деца в неравностойно положение, където студенти ги учат да пеят, да рисуват, развеждат ги по музеи и развлекателни събития. Социализират ги, както се казва. Обнадеждаващо е, че не само по празниците се говори за другото дарителство – на храна за бедните. Българската хранителна банка съществува у нас вече 9 години. Моделът, създаден в много от цивилизовани страни, действа успешно. Бизнесът се включва – с дарителство на хранителни продукти, които се приемат под строг контрол и спазени изисквания. Промени се направиха и в Закона за ДДС. За дарените продукти до 0,5% от печалбата на фирмата, данъкът отпада. Преди 6 месеца се появи първата електронна платформа против разхищението на храни. Това е бизнес или по-скоро кауза. Идеята се ражда и осъществява от много млад екип. Завършилите в чужбина ентусиасти бележат първите си успехи. Мрежата от

градове, където събраната от фирми храна се предлага, обхваща доста градове в страната. При това е по-евтина с около 40 % от пазарната цена.

88 млн. тона храна всяка година жителите на ЕС метват в кофите за боклук. Една трета от произведените продукти отиват на вятъра. И докато едни прахосват и дебелеят, други по света умират от глад. 900 млн. души само за година. Освен етична и морална страна, проблемът има чисто икономически измерения. А екологичните последици са пагубни – торове, препарати, вода, вредни емисии. И всичко в кофата за боклук! Само с ентусиазъм няма да има промяна. Затова в Зеления пакт на ЕС са набелязани и мерки за финансиране на проекти, които ограничават прахосването на храна. Хайде да не се поддаваме на търговските трикове – колкото по-голямо количество купуваме, толкова по-евтина става храната. Защо да не помислим какво точно трябва на семейството ни, колко килограма или бройки? И с готово решение да посегнем към щандовете. И с отговорността – да допринесем за овладяване на разхищенията. Лакомията на очите да не ни подвежда. Сега са на мода бабините храни. Защо забравихме бабините поучения: грехота е, синко, храна да се хвърля! Коментар на Валентина Спасова януари 2022

71

Младите в земеделието

Петър Петров: Не виждам резултат от мярката „Млад фермер“

72 72

Петър Петров е млад фермер от габровското село Съботковци. Отглежда млечни крави и овце и има малка мандра по Наредба 26. Председател е на Националната асоциация на младите фермери в България. Споделя, че почти никой от Асоциацията не е кандидатствал по мярката за подкрепа на младите фермери. Сега отново се приемат проекти до 28 февруари 2022 г., но този прием има един голям недостатък - НССЗ няма да предоставя безвъзмездни консултантски услуги, както и изготвяне на безплатни бизнес планове. „Моето лично мнение е, че това е безумие и абсолютна грешка. Ако трябва да бъда честен, смятам, че е въпрос на лоби от

страна на Асоциацията и консултантите в земеделието. Просто едни пари ще отидат при тях вместо да бъдат безвъзмездни за фермерите. С плащането на консултанти, се взима част от бюджетната стойност на проектите на младите фермери.“ По думите на Петър Петров няма резултат от прилагането на тази мярка, защото в продължение на много години се създават фиктивни млади фермери. „То не бяха червени калифорнийски червеи, орехи, лешници, пъдпъдъци и т.н. Аз познавам както консултанти, така и голяма част от експертите в Националната служба съвети в земеделието. Мога да ви кажа, че голяма част от фермерите отиват при едните и при другите с идеята проектите им да минат. Залагат се едни нереализуеми стойности и данни и след това идва проблем с изпълнението на проекта.“ Според младия животновъд тази мярка трябва да се направи по коренно различен начин, за да може младите хора да останат в сферата. Петър Петров препоръчва да се подобри нивото на обучение в специализираните училища и университетите, за да могат младите хора да излизат адекватно подготвени, да кандидатстват за тези средства и да правят реални стопанства.

Александър Сотиров, зърнопроизводител: Младите в земеделието

По ПРСР трябва да има попривлекателни интервенции за младите фермери

74

Потомственият фермер се запалва по земеделието още в детството си Кой е най-големият проблем пред младите фермери в България? Достъпът до земя е доста затруднен поради факта, че цената на земята страшно много се вдига. Конкуренцията е доста голяма, ако някой иска да се занимава със земеделие или иска да арендова земя, примерно. Според теб има ли много млади хора, за които земеделието е перспектива? Срещал съм се с доста млади хора, мои приятели, които имат желание да се занимават, но има и такива, които не знаят изобщо какво представлява земеделието. Можем ли да кажем, че благодарение на младите фермери в земеделието по-бързо ще навлязат новите технологии? Определено. Въпреки че, наблюдаваме доста фермери, които не са млади и са доста иновативни и внасят технологии от чужбина. Наблюдавам доста голям интерес към иновациите от страна на младите фермери.

Какво мислиш за амбицията на Европа да подкрепя по-стабилно младите фермери през новия програмен период? Финансовата подкрепа ще бъде изключително полезна, но може би и по Програмата за развитие на селските райони трябва да има допълнителни облекчения за младите фермери, както и някои по-привлекателни интервенции, по които могат да участват. Според мен, това би било достатъчен стимул. Може би, ако се работи в тази насока, ще има по-голям интерес. В момента наблюдавам, че процедурите за кандидатстване са доста усложнени. Точковата система, според мен, е просто ужасна. Това доста демотивира хората, които биха искали да се занимават със земеделие. Как се насочи към земеделието? Аз съм в сектор зърнопроизводство, потомствен фермер. Бизнесът е основан от баща ми. От 2015 година започнах сам да поемам нещата. Родителите ми продължават да ми помагат.

Завърших Аграрния университет в Пловдив и започнах да прилагам наученото в моето стопанство. В стопанството си внедрявам иновативни технологии. Обработваме земи в две землища около град Айтос. Отглеждаме шест хиляди декара. Предимно сеем пшеница, рапица, ечемик, слънчоглед, сега увеличаваме културите, като добавяме грах, лупина, овес. Защо пък точно земеделие? Това ли беше детската ти мечта? Винаги съм имал избора да се занимавам с това, което харесвам и това, което искам, но може би фактът, че през целия си съзнателен живот съм бил по полетата, е предопределил моя избор. Още от малък винаги съм бил по машините, на полетата, покрай родителите ми и работниците и това може би ме е запалило по земеделието. Притесняваш ли се от Зелената сделка? Не. Аз започнах да прилагам консервационни технологии в нашето стопанство. Но Тил и вертикал тилидж, които би трябвало да са в синхрон със Зелената сделка. Отделно внасям иновации, с кои-

то помагат за опазване на околната среда и общо взето новите по-високи екологични изисквания не ме притесняват по никакъв начин. Как може да се намали употребата на ПРЗ, как ще развиваме биоземеделието? Това са другите цели на Европа. Трудно. Има методи и начини, които са доста приложими в овощарството, зеленчукопроизводството. Ние имаме овощни градини, които са биологични. Има методи и продукти, които могат да излязат много по-евтино, отколкото химичните продукти. В сектор зърнопроизводство биопроизводството би било много по-трудно. Едно е да управляваш 70 дка по метода на биопроизводството, друго е да управляваш шест хиляди декара. Това е доста по-скъпо. Наблюдавам в момента, че на пазара се продават продукти за контрол на някои заболявания и на вредители с биопродукти, които и ценово са доста добре, но проблемът с плевелите остава. Аз не съм намерил решение, което по биологичен път да контролира плевелите. Говоря конкретно при Но Тил технологията.

www.freepik.com

януари 2022

75

Зърнопроизводство

Илия Проданов, зърнопроизводител:

Каквото европейските фермери могат да изпълнят, българските ще го изпълнят 10 пъти по-добре

76

• Новата ОСП трябва да е балансирана • Ако ние се стремим да бъдем безкрайно зелени, няма как да произвеждаме това, което произвеждаме в момента „На 30 години съм. Семеен, с три деца. Юрист по образование. Земеделец по призвание. От дете работя в семейната фирма на баща ми и като цяло бизнесът ни е семеен.“ Така накратко се представя младият зърнопроизводител Илия Проданов от района на Бургас. Председател е на Съюза на зърнопроизводителите Маркели, гр. Карнобат и е заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Стопанството обработва 13 хиляди дка земя в три землища на община Камено и община Бургас. „Основната част от ежедневието ми преминава в стопанството. Ние си караме комбайните, тракторите. Съпругата ми и майка ми се занимават с документацията, със счетоводството.“

Каква беше 2021 г. за семейното Ви стопанство? Годината, като цяло, не беше лоша. Но преминахме през доста перипетии - прекалено топла зима, доста студена пролет при нас. Реколтата беше нормална. Цените - виждате как се движат. Никой не знае кога да продаде, кога е точният момент. Точно, когато видяхме, че горе-долу добивите са нормални и цените що-годе са добри, дойде ценовото рали на торовете и всеки един колега се чуди как да реагира. От къде да купи торове, на каква цена. Мисля, че това е голям бич в нашия сектор. Иначе новата стопанска година започна трудно. Много тежка сеитба. Изключително влажна почва, може би това беше най-влажният октомври за последните 20 и няколко години. Доста голяма част от колегите закъсняха със сеитбите, което не е добро начало за новата стопанска година. Определено посевите са много назад. Така че, не започваме обнадеждаващо новата стопанска година. Доволни ли сте от цената на зърнените култури? Изкупните цени на зърното не са се вдигнали толкова, колкото са се вдигнали торове и препарати. Голяма част от колегите продадоха зърното

още лятото. Тогава цените бяха несравнимо по-ниски от цените на торовете, които ще влагаме през новата година. Това също не е чак толкова голям проблем, ако следващата реколта я продаваме на цени, съпоставими със суровините, които влагаме в момента. Много тежък сценарий ще бъде, ако купуваме в момента амониев нитрат на 1,20 лв. и ако продаваме пшеница на нормални цени от 0.30 лв. през лятото. Дано да не се сбъдне. Дано да успеем да постигнем баланс между торове, препарати, разходи и приходи. В какво инвестирате? Две са направленията, в които инвестираме. Едното е закупуване на машини, другото е закупуването на земя - доколкото имаме възможност да се включим в пазара на земя, защото има много агресивни купувачи, които вдигнаха цената доста. Каква е цената на земята във Вашия район? При нас цената на земята се движи между 900 и 1500 лева в зависимост от землището, което за нашия район е сериозна сума. Земя за продаване почти няма вече. Не се предлага толкова много както беше преди 7-8 години. В момента предлагането е много по-оскъдно, а търсенето е доста по-голямо. Има много хора, които са извън земеделския

януари 2022

77

Зърнопроизводство 78

сектор и влагат пари в земя. Това нас ни ощетява, защото вдига цената и второ - на места има големи собственици на земя, които дават по-големи ренти. Рентите в нашата община Камено се движат между 40 и 65 лева, което също не е никак малко. Цените на рентите за последните 7-8 години са се вдигнали двойно. Парите, които успеем да изкараме, искаме да ги вложим в земя, защото нашата цел е развитие на стопанствата. Когато имаме собствена земя, това ни гарантира спокойствие, че нашите стопанства ще се запазят. Така че, ние ще купуваме земя, каквато и да е цената. По-ограничено, но ще купуваме. Зърнопроизводителите традиционно инвестират и в машини… Сега се оказва, че няма откъде да си купиш машини и второ - цените им се вдигат всеки ден. Ако решиш да поръчаш машина, чакаш да я доставят от 12 до 18 месеца. Каква трябва да е новата ОСП, според Вас? На първо място - балансирана. Със сигурност стопанствата ни трябва да останат конкурентноспособни, а не за сметка на Зелената сделка да съсипем зърнопроизводството, защото много тежките изисквания ще ни вкарат в един цикъл на работа, в който няма да излизаме на печалба. Ако ние се стремим да бъдем безкрайно зелени, няма как да произвеждаме това, което произвеждаме в момента. Консуматорите на хляб трябва да имат възможността да си го купуват. Това е най-важното, което трябва да се гледа в новата ОСП. Да направим така, че производството да се запази в тези граници и

светът да има какво да яде, защото прекалено скъпата пшеница не е изгодна за никой. Как ще намалявате торовете и препаратите във Вашето стопанство? Решението го има. Нашата държава е на едно от най-ниските нива на използване на торове и препарати. Много е важно, когато се говори за намаляване употребата на препарати и торове, да се види каква е базата. Ние нямаме такъв анализ колко препарати и торове се използват в държавата, че да кажем към кое се стремим. Аз не мисля, че ние използваме прекалено много препарати. Вие знаете колко много препарати бяха забранени. В момента имаме проблем с липсата на системни инсектициди, но всеки намира начин и изпълнява това, което му е възложено. Какви добри практики прилагате за опазване на почвата и биоразнообразието? Това, което прилагаме в нашето стопанство, са междинните култури. Покривните култури. Прекратихме практиката да орем. При нас правим продълбочаване. Гледаме да нямаме гола почва през зимата. Есенните култури, които сеем, така или иначе благоприятстват за биоразнообразието. Зайци, сърни има при нас. Притеснявате ли се от Зелената сделка? Честно казано, от нищо не се притеснявам. Каквото европейските фермери могат да изпълнят, българските ще го изпълнят 10 пъти по-добре. Ние сме много по-трудолюбиви. Свикнали сме на работа. Не мисля, че новата ОСП може да ни уплаши.

Обратната страна на медала

Зелената сделка - защо се правим на ударени, като избягваме дебата Всеки медал има и обратна страна. Безспорно. „Прекрасният нов свят“ в земеделието се задава. Екологичната му философия звучи примамливо. Тя е нещо като библия на бъдещето. Всеки, който надникне към обратната страна на медала, бива отлъчван от религията на елитите. Бива анатемосван като лумпен, който нехае за наближаващия апокалипсис на планетата. Защо Зелената сделка е заплаха за фермерите, изкарва ги на протести. Липсва информация, със сигурност липсва задълбочен дебат. Не само в областта на селското стопанство. Конфликтите обаче назряват. Провален Съвет на министрите – не стигат до решението – газа и атомната енергия „зелени“ ли са? Някои непослушни премиери на европейски страни отказват да врътнат кранчето на „мръсната“ въглищна енергия. То е ясно – ултимативно поставяните срокове от Брюксел - да се закрият мините, пораждат въпроса: как така, преди да има алтернатива? Ще караме електрически коли, но те трябва да се зареждат на всеки 60 км – поне засега. Има ли готовност за това? Да слезем от самолетите – идилично е с влак, само че, не на БДЖ. Какво ли мисли средностатистическият европейски гражданин за тези промени? Защото ясно е и той ще плаща за тези промени. Срещу на пръв поглед желязната „зелена“ логика се появиха еретични мнения на икономисти, философи, юристи. Борислав Цеков от Института за европейско бъдеще ни държи в крак с разгорещените дискусии. В тях, както е ясно, видни учени определят Зелената

сделка като еко-фашизъм, други - като „зелен комунизъм“. Т.е. идеи, налагани силово, които проповядват хората да се откажат от интересите си в името на зелената революция. Тези спорове трябва да видят бял свят, да не остават в тесния кръг на учените. Рано или късно техните твърдения ще бъдат сложени на масата. Впрочем, изключително добър пример за конфликтните точки в набелязаното бъдеще на земеделието дава акад. Атанас Атанасов в своя задълбочен труд – „Живот и наука през моите очи“. Всяка теза – екологична или технологична, която той представя, бива оглеждана и от другата страна на медала. Добре, много добре – 25% от обработваемата европейска земя да бъде органична. Обаче: това предполага повече земеделска земя, а тя е кът. Има ли пазари за тази продукция? Ще бъде ли тя по джоба ни? Производство на алтернативни горива от царевица, рапица и т.н. – но нали тези култури служат за изхранването на населението на планетата, растящо застрашително. Кога най-после ЕС без недомлъвки ще заяви отношението си към трансгенните култури - вредни ли са или решават климатични проблеми? Докога ще ги внасяме, но няма да ги произвеждаме? Профанизирането на тежкия проблем с въглеродните отпечатъци, като се сведе до отказ от мусаката и преминаване към споделен душ, е нелепо. Особено проповядвани от един министър. Без да погледнем обратната страна на медала, и тогава да кажем „да“ на зелено бъдеще, то е обречено. Коментар на Валентина Спасова

Финансиране

Кредити за земеделски и неземеделски дейности в селските райони

80

Средствата са осигурени по ПРСР, заяви Кристина Стоянова, експерт в отдел ОП в ФМФИБ Г-жо Стоянова, Фонд на Фондовете сключи договор с финансова институция за управлението на финансов инструмент „Финансиране в селските райони“. Разкажете повече за това споразумение. Ролята на Фонд на Фондовете е да направи така, че един ресурс, отделен от ПРСР, да достигне до повече земеделски производители, преработватели или малки и средни предприятия, които се занимават с неземеделска дейност в селските райони, под формата на кредит, така че да осигури по-добро финансиране и да разшири обхвата на проектите. Какви са условията за получаването на кредит? Условията са преференциални. Ресурсът, който се предоставя от ПРСР, ще бъде безлихвен. Частта, която финансовият посредник осигурява, е с пазарна лихва, така че осреднено кредитът ще е наполовина по-нисък от стандартния. Размерът на кредитите ще е за инвестиция до 2 млн. лева. Допълващото оборотно финансиране е до по-високата от следните стойности: 30% от общата инвестиция към съответния краен получател или 391 хил. 166 лева, при спазване на изискванията и ограниченията за държавна помощ. А върху средствата от ПРСР няма да се начислява лихва и такса управление. Кой има право на подобно финансиране? Програмата предвижда от тези кредити да се въз-

ползват бенефициенти и крайни получатели по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”, 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, както и по подмярка 19.2, свързана с изпълнение на проекти по МИГ. Кандидатите по тези мерки ще могат да кандидатстват за дофинансиране на своите проекти. Това е единият вид финансиране - комбинация между безвъзмездна финансова помощ и финансов инструмент, тоест допълване на грантовата схема. Другият вариант е да кандидатстват за самостоятелен кредит. Тогава вече проектите не е необходимо да преминават за одобрение през ДФ „Земеделие“, а директно се насочват към финансов посредник, който е избран за реализиране на финансовия инструмент. Как става това? По стандартния начин за получаване на кредит, с подаване на искане и разглеждане на документите от страна на финансовата институция. Процедурата е сравнително лесна. Ако имат одобрен проект от ДФ „Земеделие“ или подписан договор, кандидатите могат с него да се отнесат към финансовата институция, която да провери доколко е възможно да се дофинансира проектът с кредит, тъй като трябва да бъдат спазени изискванията за държавна помощ или минимална помощ, заложени в програмата, защото тук става въпрос за операция с европейски средства.