Issuu

Бодил

Съдържание Бодил

Гост 4 Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Актуално

В броя

Иновации 14 Онлайн събитие на Massey Ferguson за тези, които са родени да бъдат фермери

Агрономите съветват В с. Комощица кооперацията прибра повече реколта с помощта на Лебозол

Образование и технологии 22 Нова техника Кубота в Тракийския университет, Стара Загора Агрономите съветват 26 Как да помогнем на пшеницата да се развие през есента Верният партньор 30 Х. Ахриев: Земеделците могат да очакват от нас една надеждна опора в техния сложен бизнес ОСП 23 септември е обявен за Европейски ден на биоземеделието

ОСП 44 С какво биохраните са полезни за подрастващите Зелена сделка 46 Зелените обществени поръчки, като начин за насърчаване на консумацията на биопродукти Уникално растение 47 Фъстъкът е протеинова, а не техническа култура Коментар Легитимните браншови асоциации – кои са?

Празник Тракийският университет отпразнува 100 години висше аграрно образование

ЕНЕРГИЙНАТА ЛУДОСТ И ЗЕМЕДЕЛИЕТО Ценова вихрушка на горивата

Коментар 55 Антибиотици в животновъдството – с регулации Нашите студенти Зорница Жеркова - магистър в Тракийски Университет, Стара Загора

Черно на бяло Радостина Жекова, председател на ДСЗ: В новата ОСП ни притеснява по-„зеленото земеделие”

Алтернативно 64 Михаил Драганчук с висока оценка на българските Но-Тил стопанства Коментар Земеделието – в здрач или зазоряване?

Коментар на Валентина Спасова

Екология НЕ! на пластмасата за еднократна употреба

Коментар ОСП – кой плаща?

ВОМР Многофондова стратегия изпълнява МИГ Главиница – Ситово Крайдунавска Добруджа

Редакция: Издава “Агенция Европа” ЕООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Диана Александрова, Мирела Спасова, Светлозара Димитрова, Валентина Спасова, Георги Куситасев Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: “Мениджмънт Бизнес Машин” ООД Адрес на редакцията: 1421 София, ж.к. “Лозенец” ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg; потърсете ни и във Facebook Цена за 1 брой: 5 лв.

Българинът надава ухо на смразяващата информация за поскъпване на тока и парното. Възрастните, които ще прекарват деня под юргана или навлекли дебелите си дрехи, ще стават все повече. Месечните сметки ще ги стресират. Когато обаче се заговори за поскъпващите торове, махаме с ръка – земеделците да му мислят, това не е моя грижа. Че е и наша грижа, ще ни напомнят, и то всеки ден – касовите бележки от пазаруването на хранителни продукти. Не всеки може да се оправи в дебрите на икономиката. Фермерите вече са в епицентъра на световния ураган. Поскъпването на торовете чупи рекорди от последните десет години. Перфектно натрупване на черни обстоятелства – лоши метеорологични условия, Ковид 19 и най-важното – рекордно поскъпване на горивата. Паниката в земеделието е налице. Да се говори с колко са поскъпнали торовете е твърде опасно – цените набъбват буквално с дни. Но става дума за 2-3 пъти при различните продукти. Някои химически гиганти спират да работят, други драстично – до 80%, намаляват своя работен капацитет. Какъв е отговорът на земеделците? Има варианти, разбира се. Прозорливите са се запасили с торове отдавна. Вероятно това са по-големите стопанства, които разполагат със свободни оборотни средства. Някои ще бъдат принудени да намалят торенето – съответно и добивите. Други може изцяло да зачеркнат царевицата, в чиято себестойност торовете държат 15% от разходите. Ехото ще заглъхне при животновъдите – цените на фуражите ще

скочат, съответно - на предлаганата продукция. Последният на опашката във веригата – потребителят, ще се бръкне да плати всичко. Напоследък много се говори – дори със завист, че цените на зърното растат. Какво обаче се случва? Печалбата неминуемо ще бъде „подядена“ от фантастично високите цени на горивата и тока, поскъпването на транспорта. По-специално внимание заслужават торовете – цените шеметно хвърчат нагоре. Химическите гиганти - притиснати от поскъпването на газа, също ще изземат част от печалбата на зърнопроизводителите, които няма накъде да мърдат. Поскъпването на земеделската продукция още по-настойчиво ще се напомня от пазарите. Краткосрочните прогнози за овладяване на кризата са мрачни, а дългосрочните – заобикаляни от икономистите, които държат на авторитета си. Затова пък родните политици плещят врели-некипели. Цената на торовете е дребнотемие за тях. Омайват ни с по-високи пенсии, които инфлацията поглъща ежедневно. С разни мерки за компенсиране на битовите разходи на бедните за топло. Време е за говорене ангро – защо Бозуков да не утеши хранителния бранш, че е съгласен ДДС-то да падне на 9%? Няма да е на този пост в следващото правителство, за да изпълни обещаното. Земеделието е последна грижа за политиците, вече го доказаха. В някои европейски страни дойде финансовата инжекция – авансови плащания от Плана за възстановяване. Ние още го мътим. Тракторите на жълтите павета ли ще отрезвят омотаните в махленщина партии?

октомври 2021

Радослав Христов,

Гост

председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Налагането на тавани на директните плащания ще доведе до недоволство и до разделяне на стопанствата Понятие като приоритетен или уязвим сектор трябва да отпадне, когато става въпрос за ранкиране на проекти по ПРСР Крайно време е политиците да разберат, че часовникът тиктака Г-н Христов, една от актуалните теми по отношение на новата ОСП са таваните на директните плащания, като идеята е чрез таваните да се отдели ресурс за малките и средните стопанства. Вашият коментар? Да, темата е актуална. Първо искам да помоля колегите от другите сектори, които чак толкова не ги касаят таваните на плащане, да подкрепят нашето становище. Прокрадва се една идея сред по-малките и средните - ако големите получат по-малко, дали тези пари няма да дойдат при нас. Не, няма да дойдат при вас – ще отидат някъде другаде и през някоя схемичка пак ще бъдат източени.

На мен ми звучи много популистко да сложим един таван хикс лева, който се ощети голям процент от земеделските производители. Да, в случая ще бъде най-засегнат секторът зърнопроизводство, тъй като най-обхватните площи са със зърнени култури. Много популистко ми звучи това да се каже: Дайте да сложим тавани на големите, вижте ги какво правят – те получават много пари. То е елементарна математика – тоест, декарите по сумата дава общата сума. Ако обработваш един декар, ще вземеш 30 лв., ако обработваш 10 000 – ще вземеш 300 000 лв. Аз не виждам каква несправедливост има тук. Справедливостта е абсолютна. Не виждам таваните

на кого ще помогнат. До какво ще доведат – първо, до недоволство, второ – веднага започваме да правим фирми и да разделяме стопанствата. И какво – ще тръгнем да заобикаляме закона, защото някой не е обмислил добре нещата. Или го правиш за всички, или за никой. С какво големите са по-различни – че са инвестирали повече, че са спали по-малко, че дават повече рента. Защо те да получават по-малко? Ако тръгнем в насока кому е нужно една фирма да обработва 1 млн. декара - да, на никой не е нужно. Вероятно може би трябва да има таван, но да направим един анализ – в България какви стопанства има. Доколкото знам, ЕК отново каза държавите членки сами да си решат за таваните. Надявам се МЗХГ задължително да обсъди темата с браншовиците, които са пряко засегнати от таваните. А не с овцевъди, козевъди, млекопреработватели и т.н., които не са засегнати от тази тема. Аз мисля, че тавани, ако има, трябва да бъде обмислено за кого и ако засягат някого, това трябва да са единици хора. Аз също не одобрявам да има стопанства от порядъка 500-700 хил. дка. Пак казвам, след като има добре развити стопанства в България, които допринасят за брутния вътрешен

продукт на страната, защо трябва да ги ограничаваш, вместо да ги стимулираш. Мисля, че за мащабите на България над 100 хил. дка трябва да има редуциране на плащанията. Това е мое лично мнение. Извинявам се, ако засягам някого. Нека сега да поговорим за Втори стълб на ОСП – ПРСР. До края на месец септември беше отворена подмярка 4.1 за модернизиране на земеделските стопанства. Познавате ли Ваши колеги, които кандидатстваха? Атрактивна ли е според Вас? Доколкото коментирам с колеги, а и разбирам от консултантите, няма чак такъв сериозен интерес към подмярка 4.1. Поне не в мащабите, в които се очакваше. Основната причина това сме я коментирали много пъти.

Много популистко ми звучи това да се каже: Дайте да сложим тавани на големите, вижте ги какво правят – те получават много пари.

октомври 2021

Гост 6

Първо, критериите, които са поставени за кандидатстване, и най-вече даването на предимство на т.нар. приоритетни сектори. Мисля, че е крайно време думата приоритетен, уязвим или не знам на какъв сектор да отпадне, когато става въпрос за ранкиране на проекти и критерии за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Това създава впечатление в другите сектори, че те са незначителни и нежелани. Когато се кандидатства по ПРСР по проектен принцип, моята логика сочи дори обратното. Трябва да бъдат одобрявани тези, които са в най-добро състояние по отношение на инвестиции, защото това би дало сигурност при кандидатстването и изпълнението на проектите. Бяхме свидетели неведнъж как много проекти, които бяха подадени от земеделски производители, без значение от кой сектор, впоследствие бяха оттеглени поради финансова нестабилност. Предполагам, че ако нещата продължават да бъдат така, ще имаме абсолютно същия резултат и през тазгодишния прием. Не мисля, че кандидатстването трябва да бъде самоцел. Има колеги, които за да получат определения брой точки, от едно производство преминават към друго или го добавят към дейността си друго, за да получат тези точки. Освен това смятам, че бюджетът по подмярка 4.1 не е достатъчен. В българското земеделие, колкото и странно да звучи, в настоящия момент и милиард да бъде инвестиран, пак няма да стигне. Тези пари по подмярка 4.1 ще бъдат усвоени от малка част от земеделските производители. Бюджетът на ПРСР винаги ще бъде недостатъчен. За един сектор, който генерира във вътрешен продукт от порядъка на няколко милиарда, няколкостотин милиона няма да му помогнат.

Давам един пример. Визирам земеделската техника. Програмният период е седем години. Ако аз съм закупил определена машина, тя до седмата година е почти амортизирана на 100%. В новия програмен период отново трябва да кандидатствам и да се модернизирам. Искам да отворя една друга скоба, че модернизацията не е лошо нещо. Тя е необходимост, но има и други методи за надграждане. Целта на ПРСР е подкрепа на устойчиви стопански субекти в нашия сектор. Да станат по-конкурентни. Това, което мен ме безпокои по отношение на ПРСР, е докога ще се опитват някои хора да прехвърлят средства към мерки, които не са свързани със селскостопанската дейност, а са за някакви дейности около земеделието. Ще се повтори онзи филм по бившата мярка 121 от предишния програмен период. Видяхме, че губим едни пари. Видяхме, че не могат да бъдат усвоени. Отново правим бърз прием, за да не останат неусвоени средства.

Относно преработката по 4.2 искам да кажа, че лично аз бих се радвал много, ако има голям интерес и колкото повече проекти бъдат направени и одобрени, бих бил доволен. Ще кажа защо. Защото преработката е свързана с производството на първична продукция. Много от подсекторите в България не се развиват. Те почти са ликвидирани поради факта, че няма преработка. Липсата на добра преработвателна промишленост води и до закриване на подсектори.

Досега всички политици така и не разбраха, че земеделието не е маловажен сектор. За мен е престъпление да не се опитаме да възстановим в някаква степен това, което е било като напоявани площи. Нека не забравяме, че някои хора унищожиха една огромна част от напоителни системи. С обяснението, че амортизационният им срок бил изтекъл. Това, че все повече се говори на тази тема на мен лично ми харесва, но не ми харесва, че не се вземат конкретни решения и конкретни действия.

Много хора казват: Брюксел не ни дава. Чакай – ти не си поискал и бързаш да казваш: Брюксел не ни дава. Кое не ти дава Брюксел?

За един сектор, който генерира във вътрешен продукт от порядъка на няколко милиарда, няколкостотин милиона няма да му помогнат.

Стартира и подмярка 4.2 от ПРСР. Ще се включат ли Ваши колеги за преработка? Лично аз не познавам такива. Предполагам, че ще има колеги, които ще правят диверсификация на стопанствата си. Ще кандидатстват и по 4.2 и по други мерки.

А въпросът за напояването, който остава без решение толкова години… Лично за мен това е една от най-болните теми. Без поливно земеделие - бъдеще няма. Само да кажа, че определени сектори, които в момента съществуват на определени места, ги има, защото все още могат да ползват вода. Без държавната намеса няма как да се случат нещата. Има колеги, които се намират близо до речни и водни басейни, които с малко помощ от държавата биха могли да тръгнат да доинвестират в това поливно земеделие.

Има огромни възможности, които Брюксел предлага на страните членки, в това число и на България. Въпросът е тези възможности как ги използваме. Някои от тях напълно ги пропускаме. Последните години се мислят схеми как да бъдат източени едни пари. Много хора казват: Брюксел не ни дава. Чакай – ти не си поискал и бързаш да казваш: Брюксел не ни дава. Кое не ти дава Брюксел? Брюксел си е отворил вратите и те чака да си подадеш Плана за възстановяване. Крайно време е политиците да разберат, че часовникът тиктака. октомври 2021

Гост

Освен това препаратите, които са разрешени за биологично производство, са в пъти по-скъпи от конвенционалните. Първо, че оскъпяват значително продукцията и второ - при тях успеваемостта в борбата срещу болести и неприятели е много пониска. От друга страна, при непостигането на крайния резултат с употребата на биологичните пестициди съответно това води и до намаляване на добивите. Аз мога да ви кажа, че има колеги, които се пробваха да гледат пшеница биологично и на втората

Една от новите европейски политики е намаляване употребата на ПРЗ до 2030 г. Как земеделците възприемат тази идея? Този тема е много широкообхватна. Ясно е, че като цяло в световен мащаб употребата на пестициди трябва да бъде урегулирана все по-добре. Да бъдем все по-внимателни, все по-взискателни към препаратите, които се ползват. През последните може би 15-20 години се работи много усилено в разработката и употребата на така наречените все по-меки и по-меки пестициди - доколкото е възможно те да бъдат по-малко вредни. Те са един вид отрова, която малко или много се поема от растенията. Една част остава в почвата. Да, вярно е, има карантинен срок. Има периоди на разграждане на тези химикали, но малко или много те не са 100% щадящи природата, растенията и хората. Борбата в тази насока ще бъде много тежка поради няколко причини. Няма как да съществува селското стопанство, без значение в кой сектор, без употребата на пестициди. Няма как. Гарантирано. От друга страна, мултинационалните компании, които реализират милиарди печалба, за тях е добре да продават все повече и повече пестициди. Регулацията на търговията и употребата на пестициди са доста стриктни. Всяка година се забраняват определени препарати, на тяхно място излизат нови, които да са по-щадящи. Тази тема винаги ще бъде отворена. Да, браншът е склонен да намали употребата на химическите препарати. На никой не му се дават

година се отказаха. Категорично. Защото при конвенционалното производство получаваш 30 лева/ дка, а при биологичното получаваш 60 лв./дка. Допълнителните пари не могат да компенсират по-ниските добиви. Мога да ви дам пример. При конвенционалното производство в района на Кнежа, където се получават 600-700 кг/дка, при биологично отглеждане добивите са 200 кг/дка. Другото нещо – ще има ли кой да купи биопшеницата на 4 лв., а хлябът да стане 6 лв.?

пари за пестициди. Но в крайна сметка виждаш, че без тяхната употреба понякога резултатите са катастрофални. Въпросът е, че трябва по някакъв начин да се намери алтернатива. Едната от алтернативите, която се опитва да се налага най-вече в европейски мащаб, е биологичното производство. Искам да отворя една скоба. Много хора, които тръгнаха в тази насока, се отказаха от биологичното производство. Т.е. да правят производство без употребата на пестициди или да ползват единствено разрешените, които са на 100% безопасни, които пък от своя страна те са много ниско ефективни за борба срещу определените неприятели и болести.

Браншът е склонен да намали употребата на химическите препарати. Но в крайна сметка виждаш, че без тяхната употреба понякога резултатите са катастрофални.

Да, браншът е склонен да намали употребата и на пестициди, и на торове. Въпросът е, че когато постигаш ниски резултати, които биха те довели до фалит, съответно всеки ще загърби тази теза и ще се върне пак към конвенционалното производство. октомври 2021

Актуално

Рекордно производство от 7,16 млн. тона пшеница през тази година Оптимистични очаквания за реколтата от слънчоглед и царевица

Добитата пшеница през 2021 г. е с 52 % повече от предходната година. Това е най-добрата година от 2017 г. насам за сектора у нас. През настоящата година производството на пшеница достигна нива от 7,16 млн. тона. Те са добити при реколтирани 1 204 334 ха при среден добив за страната 594 кг/дка. Добри производствени резултати се отчитат и при ечемика и рапицата. При ечемика се наблюдава ръст в производството от 27,2 %, а при рапицата 36,0 %, в сравнение с 2020 г. През настоящата година са реколтирани 130 581 ха ечемик, а производството е 698 761 тона при среден добив за страната 535 кг/

дка. Произведеното количество рапица е 376 364 тона при реколтирани 133 356 ха и среден добив от 282 кг/ дка. В периода на жътвената кампания са взети 1 263 проби от 2 602 276 тона пшеница от зърнопроизводителните райони в 27 области на страната, което представлява 36.5 % от реколтираното количество. Резултатите показват, че 49,40 % от общото производство или 3 536 305 т са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия.

Иновативна мрежа за обучение и консултации на тема пръскане с препарати Нова многоезична платформа за растителна защита ще повишава технологичната готовност на фермите в Европейския съюз и ще поощрява преминаването към устойчиви и екологични практики. Проектът е разработен от Кордис, Информационната служба на ЕС за наука и развитие. Въвеждането на нови технологии и дигитализацията на селското стопанство са сред основните цели на Зелената сделка и на стратегията „От фермата до вилицата“. В тази връзка фермерите и работещите в аграрния сектор се нуждаят от ефективно обучение, за да добият съответните умения и знания, с които да посрещнат новите предизвикателства.

В рамките на финансирания от Европейския съюз проект Иносета е разработена иновативна мрежа за обучение и консултации на тема пръскане с препа-

рати. С нейна помощ трябва да се затвори празнината между високотехнологичните решения за растителна защита и обичайните методи, практикувани от фер-

мерите в Европа. Стартиралият преди две години проект улеснява обмена на идеи и информации между науката, индустрията и земеделието, така че съществуващите научни разработки и тези на производителите на препарати да достигнат по-лесно до селските стопани.

Платформата на Иносета, достъпна на седем езика, е нов инструмент, който предлага информации за най-добрите практики, както и учебни материали, от които се нуждаят най-вече малките семейни ферми. Към днешна дата на платформата са публикувани около 300 решения, 80 проекта,

400 учебни помагала и около 190 научни статии. Разработена е и база данни, до която достъпът е безплатен. В нея са събрани различни технологии и материали на тема растителна защита, от които всеки заинтересован може да черпи идеи и съвети за ежедневната си работа.

Зелената сделка и новата ОСП ще се отразят положително на биологичното разнообразие и опрашителите Зелената архитектура ще предостави повече инструменти за постигане на амбициозните цели, свързани с околната среда и климата На среща за защита на опрашителите, проведена в края на септември, комисарят по земеделие Януш Войчеховски подчерта жизненоважната им роля и увери, че е силно ангажиран със защитата на опрашителите, които са от съществено значение за селскостопанското производство и продоволствената сигурност. Комисарят по земеделие добави, че Зелената сделка и новата ОСП ще се отразят положително на биологичното разнообразие и опрашителите. Той очерта и причините, които стоят зад намалението на опрашителите, а именно промяната в земеползването, интензивното управление на селското стопанство, използването на пестициди и изменението на климата. Войчеховски се надява тенденцията на намаление да се обърне, което ще се постигне чрез усилия против загубата на местообитания, въздействието на пестицидите, както и за опазването на биоразнообразието и насърчаването на практики, благоприятни за опрашителите. Със стратегията „От фермата до трапезата“ и Стра-

тегията за биологичното разнообразие в рамките на Зелената сделка и стратегията за постигане от ЕС на въглеродно-неутрална икономика до 2050 г. Комисията представи своята визия за по-устойчиво бъдещо земеделие, добави комисар Войчеховски. Реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС беше стъпка в правилната посока и ще отговори на много предизвикателства, свързани с околната среда. Зелената архитектура ще предостави на държавите членки повече инструменти за постигане на амбициозните цели, свързани с околната среда и климата, като условността, екосхемите, както и ангажиментите за управление на околната среда и климата. Той обясни още, че последният компромис за Регламент за стратегическите планове на ОСП включва индикатор за въздействие върху опрашителите. Комисарят по земеделие изрази надежда, че новата ОСП ще поведе селскостопанския сектор и веригата за доставки на храни към по-устойчив път. октомври 2021

Актуално

Инструмент за прецизно земеделие, който позволява на земеделските стопани да измерват биологичната активност на почвата Новата технология дава възможност да се видят микроорганизмите, които присъстват в определен тип почва и да адаптират съответно ресурсите си

Според прогнозите броят на населението на света ще достигне 9,8 милиарда души до 2050 г. – увеличение с 25 % спрямо настоящия момент. Изхранването на това население ще изисква обществото да удвои сегашното си ниво на производство на храни. За тази цел съществува прецизно земеделие. „Прецизното земеделие използва нови технологии, за да наблюдава, измерва и реагира на променливостта на културите“, заявява Хорхе Бланко, директор по научноизследователска и развойна дейност в Greenfield Technologies, испанско агротехническо дружество. „Целта е да се увеличат добивите и рентабилността, като същевременно се намали нивото на ресурсите, необходими за отглеждане на културите.“ Въпреки потенциала на прецизното земеделие, Бланко твърди, че широкото му използване се затруднява от общото незнание за важността на точното установяване на променливостта на почвата. „Структурата на почвата, водното съдържание, нивото на рН и биологичните свойства влияят върху напояването, семената и използваните торове, обяснява той. - Тъй като понастоящем вземането на проби е субективно и техниките за анализ изискват големи почвени проби, те са крайно неефективни.“ За да запълни тази празнина, Greenfield Technologies разработи BIOMAP2SOIL, нов метод, който измерва физическата, химическата и биологичната променливост въз основа на обективно вземане на проби от почвата. „Като използва тези измервания, нашето решение създава почвени карти и предоставя на

земеделския стопанин практически препоръки за ефективно напояване и управление на културите“, добавя Бланко. С помощта на финансиране от ЕС Greenfield Technologies успя да разработи, тества и пусне на пазара своето иновативно решение BIOMAP2SOIL. То използва сензор, който е в състояние да измерва привидната електрическа проводимост при различни дълбочини на почвата. Сензорът е прикрепен към трактор и се движи през цялата ферма, за да събере данни. След това тези данни се анализират и използват за създаване на карти, които показват различните параметри на различните типове почви, намиращи се в рамките на един и същ участък. Решенията за прецизно земеделие като MAP2SOIL позволяват да се управляват различни видове почви по персонализиран и по-ефективен начин. BIOMAP2SOIL отвежда този процес още една стъпка напред, измервайки не само физическите и химичните характеристики на почвата, но и нейната биологична активност. „Вярваме, че по-

знаването на здравето на почвата и нейната променливост в рамките на едно и също земеделско стопанство е също толкова важно, колкото и познаването на нейния състав“, добавя Бланко. За целта BIOMAP2SOIL по същество гледа вътре в почвата, за да провери каква биологична активност съществува. „Почвата е пълна с микроорганизми, някои от които са патогенни, а други са полезни за растежа на посевите“, обяснява той. BIOMAP2SOIL

се фокусира върху наличието на ризобактерии, стимулиращи растежа на растенията, бактерии, които могат да увеличат растежа на растенията и да стимулират имунната им система. „Като анализира съществуването на патогени или ризобактерии, стимулиращи растежа на растенията преди засаждането на посевите, BIOMAP2SOIL помага на земеделските стопани да използват най-ефективно своите ресурси“, казва Бланко.

Силно завръщане на българските плодове и зеленчуци на изложенията на живо в чужбина

Световните пазари дават силен тласък на производството след Ковид кризата в световен мащаб и това се видя ясно на Международното изложение FRUIT ATTRACTION 2021 в Мадрид. България беше представена със щанд на Добруджанския овощарски съюз, чиято цел винаги е била да подкрепа развитието на конкурентоспособно производство на плодове в България, достигайки нивото на водещи производители в света. „С участието си тук искахме да покажем възможностите на нашите членове и високото качество на продукцията, която можем да предоставим на световните пазари. Още в първия ден създадохме контакти за реализиране на продукцията ни, но също и за машини и съоръжения, растителна защита. Убедихме се, че нашето производство не отстъпва по нищо на модерните

технологии по света и внедряването на иновации в сектора, в синхрон с принципите за опазване на околната среда“, каза заместник-председателят на съюза Димитричка Търпанова. По думите й поради влошените пазарни условия, допълнително и от Ковид кризата, все по-трудно българските производители могат да постигнат конкурентоспособни цени. Затова участието във FRUIT ATTRACTION 2021 подкрепя родните овощари не само да излязат на международните пазари, а и да популяризират продукцията си. На щанда на Добруджанския овощарски съюз се представиха и производители от партньорски организации, като Съюза на Дунавските овощари, Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. „Изискват се устойчиви усилия за налагането на българските продукти и ние съвместно го постигаме, с подкрепата на Държавен Фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, храните и горите“, допълни още г-жа Търпанова. FRUIT ATTRACTION се проведе за XIII-и път и е едно от най-значимите събития за производителите на пресни плодове и зеленчуци не само в Испания, а и на световния пазар. На площи от над 42000 кв. м, разпределени в 8 панаирни палати, в изложението участваха повече от 1300 компании от 44 страни. октомври 2021

За успешно зърнопроизводство

ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА РОДЕНИ ДА БЪДАТ ФЕРМЕРИ

„Massey Ferguson е глобален бранд с история, датираща от повече от 170 години и с клиенти от 170 страни по света. Екипът ни се състои от повече от 12 000 души. Massey Ferguson работи в синхрон с дългосрочните тенденции и изисквания в индустрията като Земеделие 4.0, Европейската Зелена сделка и Устойчивостта, посочи Франческо Мyро, вицепрезидент на Massey Ferguson.

ПРЕМИЕРИТЕ ОТ MASSEY FERGUSON

В онлайн събитие Massey Ferguson направи виртуална премиера на 7 нови интелигентни машини и цифрови услуги Онлайн събитие, което представи редица премиери в агроиндустрията, се превърна в празник на фермерството заедно с тези, които са родени да правят земеделие – фермери, предприемачи, дилъри, служители и журналисти. С тези думи Тиери Лот, вицепрезидент и управляващ директор на Massey Ferguson за Европа и Близкия изток, директно от поле във Франция откри Born to Farm - виртуална разходка в иновативния свят на компанията. „Това е много специален ден за Massey Ferguson, защото ние представяме новите умни машини и дигитални услуги за тези, които са родени да правят земеделие. Massey Ferguson винаги е била семейна компания, запалена да помага на други семейни предприемачи, сред които са фермерите и дилърите на селскостопанска техника по света“, каза Тиери Лот.

Новата серия MF TH телескопични товарачи След 25-годишен опит в конструирането на земеделски телескопични товарачи Massey Ferguson представя новата серия MF TH. Шестте модела са последно поколение машини, проектирани да се справят с лекота с всяка една работна задача. Значителните подобрения на хидростатичната трансмисия, които включват нов режим на работа, гарантират, че серията MF TH работи много по-гладко и ефикасно, за да улесни работата и да увеличи производителността на земеделските производители. Мощната хидравлика с голям поток, оборудвана с пропорционално управление, осигурява оптимална точност и производителност при работа с различни материали.

Освен нова седалка, има и нов джойстик, който предлага безпроблемно управление на хидравликата и трансмисията, докато новият цветен дисплей предоставя набор от оперативна информация. Допълнителната автоматизация за окачването на стрелата, ръчната спирачка, настройката на височината на стрелата и третата хидравлична функция допълнително улесняват работата. Всички модели се задвижват от усъвършенствани 4-цилиндрови двигатели от етап V, като мощността се увеличава до 135 к.с. при моделите: MF TH 6534, MF TH 7038 и MF TH 8043, като същевременно остава на 100 к.с. за останалите модели. Спецификациите на товароподемността и височината остават непроменени.

октомври 2021

За успешно зърнопроизводство

MF 4700 M и MF 5700 M

Тракторите от М серията - MF 4700 M и MF 5700 M с мощност от 82 до 135 к.с., са опростени, практични и ефективни машини. Серията MF 1700 M с мощност от 35 до 67 к.с. предлага перфектния компактен трактор за комунални услуги и малки ферми – включва 5 модела с широк набор от спецификации. двигателите са Стейдж 5, трансмисията е механична или хидростатична. MF 1765 M е новото попълнение в гамата.

Новите трактори MF 6S, 7S и 8S Новата серия MF 6S разширява „новата ера“ на подобрено потребителско изживяване, свързаност и интелигентно земеделие до сектора от 135 до 180 к.с. Освен че следват новия, модерен нео-ретро семеен стил, тези нови трактори въвеждат и значително по-високи нива на комфорт и контрол. Новият MF 6S е компактен, лек, лесно управляем и универсален 4-цилиндров трактор от 135 до 200 к.с. Всички модели са оборудвани с управление на мощността на двигателя (EPM), осигуряващо между 15 или 20 к.с. допълнителна мощност, до 200 к.с. Компактни и мощни, тези маневрени трактори са върхови и универсални. Предлагайки изключителна производителност за техния размер, те са леки, но изключително здрави и предлагат най-доброто в класа съотношение мощност/ тегло, заедно с високите брутни тегла на превозните средства и брутните комбинирани тегла. Най-добрият избор за всички модели на Dyna-VT Super Eco безстепенна трансмисия, с нов автоматичен режим или 24 x 24 Dyna-6 Super-Eco, полу-превключване с AutoDrive. Радиусът на завиване от 4,75 м. предлага максимална маневреност.

Новият MF 7S е стабилен, мощен, прецизен и надежден трактор с 6-цилиндров двигател от 155 до 220 к.с. Проектирани за професионални, проницателни потребители, тези нови трактори са стандартно оборудвани с високи спецификации и се предлагат с избор от трансмисии, комфорт в кабината, технологии за автоматизация и управление, подходящи за всички бизнеси и приложения. Със своята комбинация от сила, пъргавина, автоматизация и технология за подобряване на производителността, серията MF 7S осигурява производителността, необходима за съвременните селскостопански операции. И за да помогнат на операторите да поддържат това представяне в продължение на дълги часове, по-хладната, удобна и тиха кабина е оборудвана с нови и лесни за използване, удобни контроли.

Новият MF 8S – обявен за трактор на 2021 г., вече ще достигне 305 к.с. с добавянето на новата трансмисия Dyna-VT. С пускането на MF 8S.285 и MF 8S.305 серията MF 8S вече включва набор от шест модела, с максимални мощности от 205 к.с. до 305 к.с. и управление на мощността на двигателя (EPM), повишаващо мощността до 20 к.с. (в зависимост от модела). В линията от 270 до 305 к.с. Massey Ferguson вече предлага избор от 7,4-литров двигател и 3,05-метрово междуосие на тракторите MF 8S или 8,4-литров двигател с 3,10-метрово междуосие на тракторите MF 8700 S - всичко това с опцията на Dyna-VT предаване.

От 2019 г. до края на тази година 90% от цялата ни пълна гама продукти ще бъде подновена, обяви Тиери Лот.

октомври 2021

За успешно зърнопроизводство

НАЙ-НОВИТЕ ДИГИТАЛНИ РЕШЕНИЯ ОТ MASSEY FERGUSON

MF Connect Telemetry MF Connect Telemetry е система за прогнозиране, която прави земеделието много удобно и ефективно, като увеличава максимално времето за работа. MF Connect безпроблемно прехвърля машинните данни през защитен облак към настолния офис на фермата или приложението за мобилен телефон, за да може фермерът да знае местоположението на машината, разхода на гориво, необходимостта от зареждане с гориво, условията на машината. Това подпомага процеса на планиране на вземане на решения.

Нови пакети за прецизно земеделие и цифрови технологии, поддържащи устойчиви практики Massey Ferguson с гордост представя новите си прагматични решения за прецизно земеделие, като MF Guide, Section и Variable Rate Control, с лесните за настройка линии или пътеки и редактиране на карти, всички те са част от новия Datatronic 5 и Терминали Fieldstar 5 благодарение на един нов лесен за използване интерфейс. Това естествено ще намали припокриванията с между 3% и 10%, което означава: по-малък разход на горивото, намалено време и вложени ресурси,

по-малко умора - като същевременно се фокусира върху това, което наистина има значение по време на полевите операции. Полевите тестове от бъдещата ферма на AGCO в Швейцария показаха годишна икономия от приблизително 5000 евро с използването на напълно уточнен пакет с насоки и контрол на секциите за приложения като засяване, обработка на почвата, разпръскване на торове, грижи за културите и прибиране на реколтата.

MF Task Doc улеснява документирането на устойчиви практики във фермите и обмена на данни С Task Doc Pro всички работни данни се предават безжично, по въздуха, напред-назад от машината до системата FMIS на фермата и до доверени партньори на фермери чрез защитения облак Agrirouter. Това позволява управлението на много марки, като същевременно осигурява на фермерите достъп в подходящия момент до предпочитани партньори, като агронома, което позволява вземането на решения въз основа на данни за подобряване на ефективността и добивите.

Агрономите съветват 20

топ продукт - листния тор Аминозол. Сега на жътва разбирам, че това е било правилното решение. Добивът е значително по-висок от миналата година. Получихме стабилни резултати - 360 кг/дка. Принос за това безспорно има Лебозол. Спрямо контролата, която оставихме, е 30 кг повече. Доволни сме от продукта и за в бъдеще ще го използваме пак. И още нещо: Искам да благодаря на регионалния представител на Лебозол - Иван Петров, който ни даде вярната препоръка и затова имаме такива добри резултати. Благодаря на Лебозол за добре свършената работа!“

Само 100 мл/дка Аминозол и за 10 дни слънчогледът е възстановен

В с. Комощица кооперацията прибра повече реколта

„Аминозол е съвършеният продукт в топ листата на Лебозол. Той е създаден да елиминира стреса, породен от въздействието на хербициди, абиотични фактори на средата, форсмажорни обстоятелства, като градушки и силни дъждове“, подчерта ре-

гионалният мениджър Васил Йонков. Аминозол съдържа 58% аминокиселини и пептиди. Напълно органичен продукт, който помага на растенията да се възстановяват бързо. Продуктът е подходящ за всички земеделски култури. „Приложихме Аминозол във фаза 2-3 двойка листа в доза 100 мл/дка и след около 10 дни растенията излязоха от стреса на 100%“, посочи Иван Петров. Той допълни, че Лебозол предлага богато портфолио от листни торове, които могат да помогнат на растенията при различни обстоятелства да възстановят растежа и развитието си. Специалистът допълни, че всички макро- и микроелементи и аминокиселини в продуктите са формулирани по иновативна технология, лесно достъпна за усвояване от растенията и подчерта, че ефектът е значителен, само ако са подадени в точната доза и точния момент.

Лебозол е желан партньор на земеделската кооперация в с. Комощица. След като през пролетта агрономите на немската компания спасили слънчогледа им, високият добив, който кооперацията прибра от полето, е повод за празник.

Отляво надясно: Емил Иванов, агроном в ЗК Единство, с. Комощица, Иван Петров, агроном-консултант в Лебозол, и Васил Йонков, мениджър в Лебозол за Северозападна България

Ето какво разказа агрономът на ЗК Единство, с. Комощица Емил Иванов: „Технологията, която прилагаме в слънчоглед, е свързана с внасяне на почвени хербициди. Макар и рядко, но те оказват негативен ефект върху маслодайната култура. В този период времето беше студено и листата на слънчогледа се напетниха, културата изпадна в стресово състояние и спря развитието си. Разбрах, че Лебозол имат много добри продукти и извиках специалистите им на помощ. Заедно с регионалния агроном-консултант направихме обследване на полетата и решихме да приложим техния октомври 2021

Образование и технологии 22

Нова техника Кубота в Тракийския университет – Стара Загора Машини, подходящи за земеделски и комунални стопанства За целите на по-пълноценното обучение на студентите Тракийският университет в Стара Загора модернизира агропарка на Учебно-опитното си стопанство с нова техника от фирма КББГ. След проведена обществена поръчка през 2021 г., висшето учебно заведение в Стара Загора закупува агротехниката с убеждението, че това е най-доброто на пазара като съотношение цена-качество. Първото нещо, от което най-много се нуждаят, е балопреса. Университетът стопанисва огромни площи с люцерна и тревни площи, които се налага да бъдат често косени и които служат за храна на животните през есенно-зимния период, когато не са на паша. За обучението на студентите Тракийският университет поддържа елитни стада от млечни крави, овце и бици за разплод.

Ето новите машини, в които висшето учебно заведение е инвестирало:

Пролетна сеялка Кубота 6-редова - за всички видове обработка и сеитба на редови култури, Кубота предлага доказани технологии, отговарящи на всички изисквания за точна пролетна сеитба. Нашите клиенти могат да избират качествени пневматични сеялки от 4 до 16 реда и с различно междуредие за различни видове култури.

Есенна сеялка Кубота с работна широчина 4.50 м - серията сеялки за есенници SD1000 е подходяща за малки и средни стопанства, комбинирайки компактен, олекотен дизайн с доказаното качество на Kubota. Тороразпръсквачка Кубота DSM W Geospread с работна широчина до 24 м.

Дискова брана Кубота с работна широчина 4 м - модели дискови брани с работна широчина от 2м до 6 м. Два реда независимо окачени тежки дискове с размери от 520 мм и 600 мм и натиск от по 100 кг на диск за отлична обработка на почвата и растителните остатъци. Механично или хидравлично регулиране на работната дълбочина. октомври 2021

Образование и технологии 24

Плуг Кубота 4-корпусен - богатата гама от навесни и полунавесни плугове Кубота включва модели от 3 до 6 корпуса, с болтова или нон-стоп защита. С разстояние между телата от 100 см, плуговете на Кубота работят безпрепятствено дори и при голям обем растителни остатъци без задръстване.

Машини от зелената линия на Кубота – балопреса Кубота с варио камера, предна косачка Кубота с работна широчина 3.20 м, странична косачка Кубота с работна широчина 2.80 м, и сеносъбирач Кубота с работна широчина 6.40 м и фолираща машина Кубота.

Трактор Кубота L1382 (38 к.с.) - компактен, универсален, мощен, икономичен и изключително издръжлив за по-голяма производителност. Тракторът е оборудван с трицилиндров дизелов двигател Кубота.

Трактор Кубота М125GX IV (133 к.с.) с челен товарач – универсална машина с модерна и мощна

технология на двигателя, голяма маневреност и товароподемност. „Целта е да създадем на студентите оптимални условия за обучение. Те трябва да работят със съвременна и иновативна техника, защото са бъдещите специалисти в селското стопанство. А и с тези нови машини намаляваме разходите за ремонт и горива и подобряваме ефективността“, обясни директорът на Учебно-опитното стопанство д-р Емил Димитров. Машините на Кубота се отличават с надеждност, качество, сигурност, икономичност и многофункционалност и не на последно място – с добра цена. Техниката на японския бранд се справя с всяко предизвикателство с отлична бързина и лекота.

Агрономите съветват

Как да помогнем на пшеницата да се развие през есента

Биостимулаторите – стандарт в добрите земеделски практики Използването на биостимулатори при отглеждането на земеделските култури е сред най-новите тенденции, които се утвърждават с доказано високи резултати. И ако някои си мислят, че използването на биостимулатори е излишен разход, тези земеделци, които вече са ги пробвали, могат да опровергаят и най-големите скептици. Вложените средства се възвръщат и дори надминават очакванията. Стресът след пръскане с ПРЗ, сушата, неблагоприятните климатични условия са най-често срещаните проблеми, които се решават с използването на биостимулатори. И то не какви да е – а такива, които са на природна, растителна основа и съдържат елементи, които са „дружелюбни“ към околната среда и дават най-доброто на растенията в критичните фази от тяхното развитие.

Добри земеделски практики в пшеница Тонивит е биостимулатор, който агрономите препоръчват за употреба в ранните етапи от развитието на пшеницата с цел оптимално развитие и отключване потенциала на културата. Тонивит е високоефективен течен биостимулатор на база филтрат от мафяви водорасли (Аscophyllum nodosum - GA 142) съчетан с водоразтворими и бързо усвоими фосфор (Р) и калий (К). След приложението на Тонивит растенията започват да усвояват по-агресивно хранителните вещества от почвата, да акумулира повече влага и по-лесно да преодолява стресови ситуации като силни ветрове, градушки, ниски температури. Тонивит се прилага в ранни фази от развитието на пшенцата – във фаза 3-и лист през есента или по време на братенето през пролетта. Целта е раз-

витие на по-силна коренова система и стимулиране на растението като цяло. Подхранена еднократно с Тонивит, пшеницата развива по-силна коренова система, започва да усвоява повече минерални вещества, налични в почвата и брати по- добре. Растението започва да усвоява дори и недостъпните налични основни минерали като азот, фосфор и калий и останалите микроелементи, нужни на културата за правилното й развитие. След дружното поникване на семената още наесен е хубаво да се внесе Тонивит. Многократно е доказано в България, че третираните след 3-и лист посеви братят по-дружно, развиват мощна коренова система и усвояват по-добре фосфора, азота и останалите микроелементи. Есенната употреба на Тонивит

октомври 2021

Агрономите съветват 28

предполага по-добро запасяване със захари и растенията стават по-зимоустойчиви. А братимостта е с около 1 продуктивен брат на растениие повече. Другият специализиран биостимулатор за пшеница е Апетайзер, той се употребява месец преди прибиране на реколтата. Със своите уникални патентовани свойства олигозахарид GA 142, формулата, разработена от учените на UPL и водоразтворимите микроелементи Манган и Цинк, повишава хектолитровото тегло на зърното, както и качеството на пшеницата. Рентабилността в зърнопроизводството е въпрос на избор. Избор на правилните продукти, приложени в точната фаза от развитието на културите. Биостимулаторите, в съчетание с иновативни ПРЗ, със сигурност имат своя принос за едно по-печелившо земеделие.

Верният партньор

Х. Ахриев, управител на фирма Лебозол:

Земеделците могат да очакват от нас една надеждна опора в техния сложен бизнес • Ние предлагаме качествени продукти, които надминават очакванията на фермерите, както в добива, така и в качеството на тяхната продукция • С нашите торове помагаме на стопаните да върнат растенията към живота Вашата равносметка за изминалия стопански сезон - как се представиха торовете Лебозол? Както и всички предишни години, и тази стопанска година продуктите на Лебозол се представиха изключително добре. Ние знаем в какъв бизнес се намираме и също така колко струва на българския земеделец да посее един декар, затова ние нямаме право да предлагаме посредствени решения. Ние имаме право само да работим с такива качествени продукти, които да надминат очакванията на земеделците, както в добива, така и в качеството на тяхната продукция. Също, разбира се, от нас очакват да помагаме в различни стресови ситуации, предизвикани от климатичните условия или свързани с растителната защита, и ние прекрасно знаем, че добре нахраненото растение преодолява всички тези неблагоприятни условия много добре.

Какви резултати бяха получени? Бихте ли споменали райони, където немските листни торове спасиха посевите? Вие прекрасно помните каква беше 2021 година напролет, беше много студено, но ние с нашите торове помогнахме на стопаните да върнат растенията към живота. Също не на последно място важна роля изигра Аминозол. От цялата страна получаваме много добри отзиви за резултати, които българските земеделци постигат, използвайки нашите торове. Земеделците успяха да приберат очакваните добри добиви, а също добре се справиха с различни неблагоприятни ситуации. Кои продукти бяха най-търсени, при кои имаше най-голям успех? Като отворите нашия каталог, ще видите над 50 продукта. Всички тези продукти са създадени с конкретни цели, а именно - да обезпечим надеждните добиви и стабилното качество. С това количество

на продукти ние ясно заявяваме на българския земеделец, че ще намерят подходящите продукти именно за техните почви. Имам предвид типове, качество и pH на почвите. Всичките ни продукти са търсени на българския пазар, а ако трябва да откроя конкретен на първо място, разбира се, е Аминозол, на същото ниво по търсене са Миксовете. Много са желани и торове като Квадромакс, Тримакс, МагС. Всички те решават универсални въпроси, свързани с храненето на растенията и преодоляването на стреса на културите. Еднокомпонентните торове от нашата гама са също изключително търсени. Това са Цинк 700, Сяра 800, Манган 500, Молибден, Бор, Мед 350, Калий 450. Имаме продукти, навлезли на пазара през последните две години, които се представиха изключително добре и имат голямо търсене. Това са НитроМикс, НутриФос, Амониум ТС. Специализираните ни продукти за лозя, овошки и зеленчуци също бяха изключително желани.

октомври 2021

Верният партньор

Разкажете за новостите на компанията по отношение на продуктово портфолио, мениджмънт, комуникация с клиенти. Нашето продуктово портфолио ще продължи да се развива, имайки предвид климатичните промени, грижата към растенията и разбира се - в областта на биоземеделието. По повод мениджмънта и комуникацията с клиентите от тази година имаме много добро представяне на нашите агрономи на терен, които наброяват 20 човека. Имаме и мениджъри по райони - северозапад, североизток, югозапад и югоизток. Имаме и заместник на управителя и търговски директор в лицето на Васил Пискулийски. Какви са перспективите пред Лебозол? Какво да очакваме? Перспективите на Лебозол, като водеща компания за листни торове, са много добре предвидими. Ние ще запазим нашите лидерски позиции по отношение качеството на продуктите, консултациите, а също и на най-бързите доставки до крайния клиент. Какво да очаквате от нас? Нека земеделците в България да очакват от нас една надеждна опора в техния сложен бизнес. Ние ще обезпечим ясната перспектива за отглеждане на културите и надеждно ще ги защитим от всякакви неприятности, които ще срещнат в своята работа.

Във връзка със Зелената сделка – Лебозол има ли възможност да изпълни заложените цели? Имате ли продукти, които да отговарят на изискванията за по-малко химия в селското стопанство? Лебозол отдавна е подготвен да посрещне предизвикателствата, заложени в конкретните цели на Зелената сделка. Прецизно са разработени и вече успешно се прилагат продукти на марката, които имат доказано действие за повишаване на устойчивостта на растенията срещу болести. Ние имаме готов отговор с наши продукти, които биха допълнили или заместили средства за растителна защита в условията на постепенно ре-

дуциране на тяхната употреба. Предотвратяването на загубите на хранителни вещества и тяхното по-ефикасно усвояване от десетилетия е важна част във фирмената философия на Лебозол – всеки един от нашите продукти, правилно приложен, изпълнява тази цел на Зелената сделка. И не на последно място: предвидените 25% процента от земеделските площи за биологично производство могат да бъдат защитени и подхранени с регистрираните за тази цел продукти на Лебозол. Ние можем да гарантираме спокойствие в бъдещето на българското земеделие.

октомври 2021

Информационната кампания по проект „ОСП – научи повече“ се изпълнява от АГРО ТВ, в партньорство с www.agro.bg и списание АгроКомпас, с финансовата подкрепа на програмата IMCAP на Европейския съюз.

Площи с биологично земеделие (% площи, заети от биоземеделие от общия дял земеделски земи, 2019 г.)

ОСП

Без данни Източник: Евростат Общата площ, заета от органичното земеделие, в Европейския съюз е била 13.8 млн. хектара през 2019 г., което съответства на 8,5% от общата използвана земеделска площ. Тенденцията е към постоянно нарастване на този дял, като само за периода между 2012 и 2019 г. увеличението е с 46%.

Прогнозни данни за ЕС-27, Полша, Португалия, Норвегия и Турция. Административни граници: © EuroGeographics © UN-FAO © Turkstat Картография: Eurostat-IMAGE, 1/2021

23 СЕПТЕМВРИ Е ОБЯВЕН ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА БИОЗЕМЕДЕЛИЕТО Европарламентът, Съветът на Европа и Европейската комисия подписаха обща декларация за учредяването на събитието 23 септември е Денят на биологичното земеделие в Европейския съюз. Това стана след като трите институции – Европарламентът, Съветът на Европа и Европейската комисия, подписаха обща декларация за учредяването на събитието. Според председателя на Европейската организация за биологично селско стопанство, Ян Плаге, отбелязването на Деня ще бъде много добра възможност да се проследи как Старият континент напредва към целта до 2030 година една четвърт от аграрните площи да бъдат обработвани по биостандарти и как се развиват тенденциите при потребителските нагласи.

Общата цел на Плана за действие за развитието на биологич-ното производство е значително да се стимулира производст-вото и потреблението на биологични продукти, за да се доп-ринесе за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие, като например намаляване на употребата на торове, пестици-ди и антимикробни средства. Секторът на биологичното про-изводство се нуждае от подходящите инструменти, за да рас-те, както е посочено в Плана за действие. За да се осигури балансиран растеж на сектора, се предлагат 23 действия, структурирани около 3 направления -

стимулиране на пот-реблението, увеличаване на производството и по-нататъшно подобряване на устойчивостта на сектора. Плаге изтъкна също така, че Денят е част от Европейския екшън план за биологичното селско стопанство, който трябва да бъде имплементиран в законодателствата и националните планове на страните членки. Затова той призова членовете на организацията да се възползват максимално от възможностите, предоставени от новата Обща селскостопанска политика, за да развиват сектора в своите държави. Той подчерта още, че е наложително както биопроизводителите, така и всички желаещи

да направят прехода към био, да получат адекватно възнаграждение за усилията, които полагат за опазването на природата и за благото на обществото.

октомври 2021

ОСП

За повече биохрани в детските градини и училищата апелират биопроизводители

За първи път у нас и в Европа се чества Ден на биоземеделието Българска Асоциация Биопродукти и Фондация Биоселена отбелязаха Деня на биоземеделието - 23-и септември, с посещение на биофермата на Стоян Симеонов в Елинпелинското село Лесново. Членовете на БАБ анонсираха основните задачи пред бранша, за да има развитие на сектора: коопериране, държавна политика да се купува първо българска продукция, намаляване на ДДС за био и традиционни продукти, както е направила Румъния, и реклама на биопроизводството. Зеленият депутат Борислав Сандов изтъкна, че ако се промени Законът за обществените поръчки съобразно директивата за зелени обществени поръчки, в българските детски градини и училища ще могат да се хранят с повече български биопродукти, а не предимно с вносни. Сред официалните гости на събитието беше зам.-министъ-

рът на земеделието Явор Гечев. Той заяви, че субсидиите не са най-големият проблем за бранша, а „пазарната мощ първо трябва да бъде българска – с кооперирането, с предварителните договори.“ По думите му няма как да увеличим дела на биопроизводството у нас, ако нямаме пазари, ако нямаме възпитанието и културата да консумираме такъв тип храни. Явор Гечев разкри, че в Националния стратегически план на България ще бъде заложено сериозно на екологията. Също така - кооперирането на биопроизводителите, като акцент ще бъде поставен на мениджмънта, маркетинга и рекламата на биопроизводството. Друго много важно - освен познатата схема на подпомагането на биопроизводителите по Втори стълб, ще има и подпомагане по Първи стълб, изтъкна още той.

Следващата спирка в Деня на биоземеделието беше посещение на детска градина „Елхица“ в София, която разполага със собствена биоградина. Малчуганите получиха биообяд с подбрани биопродукти, произведени от членовете на БАБ. Менюто включваше биотелешко с биокартофи, както и баница с биокозе сирене. октомври 2021

ОСП

Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена:

15% биологични площи до 2030 г. е постижима и реалистична цел за България

Само пари не са достатъчни за развитието на биопроизводството В Европейската комисия бяха обсъдени въпросите за изменението на климата като председателят – Урсула фон дер Лайен обяви, че ще бъдат предоставени нови 4 милиарда евро за борба с изменението на климата. Коментарът ви? Според мен, всяко евро похарчено за борба с климатичните промени, си струва инвестицията. Климатът става все по-жесток на много места в Европа. Всички си спомняме тази година пожарите, които върлуваха, включително и в България. Наводненията в Германия и Белгия, които отнеха стотици човешки животи. Това е резултат от човешката дейност. Така че, всяко едно евро, което се инвестира в тази посока, е добре дошло. Това е глобален проблем не само на Европа. Европа се опитва да бъде лидер, което е чудесно, но трябва да се полагат все повече и повече усилия от всички правителства. Председателят на Европейската комисия разкри, че ще бъде удвоено и външното финансиране за опазване на биоразнообразието. Двата проблема са много близки. Много свързани. Биоразнообразието и климатичните промени вървят ръка за ръка. Колкото повече унищожаваме биоразнообразието, все по-тежки стават климатичните проблеми. Земеделието и храните, като цяло, са отговорни за 25% от емисиите парникови газове. С глобалното затопляне една четвърт от

причинителите са свързани със земеделието, производството и дистрибуцията на храни. Съответно, земеделието е един от основните фактори за унищожаване на биоразнообразието на планетата, така че нещата са изключително свързани и всички мерки, които могат да се предприемат, трябва в най-спешен порядък да започнат да се прилагат. Аз

Времето на евтината храна свърши, не заради политически решения, а заради климата мисля, че времето на евтината храна свърши, не заради политически решения, а заради климата. Едно от решенията за борба с климатичните промени е развитието на биоземеделието и прилагане на мерки за опазване на биоразнообразието. Какви амбиции си е поставила Европа? Европейският съюз си е поставил много ясни цели и в стратегията „От Фермата до трапезата” е записано, че 25% от обработваемите площи на Европейския съюз трябва да се стопанисват по методите на биоземеделието до 2030 година. Тази цел е подплатена с бюджети и възможност за промяна на финансирането на модела на земеделието, който обаче се сблъсква с реалността в отделните държави членки. Как виждате изпълнението на тези амбициозни цели в България? Ние, като държава, би трябвало вече да имаме

фиксиран някакъв процент. Ние трябва да кажем честно и откровено какви са възможностите на бюджета, подпомагането, мерките, които предлага Европейската комисия, какво е постижимо в България. Така че, ако кажем 10% или 15%, да се работи за постигането им. Комисията казва, че ще иска ежегодни доклади за напредъка на страните. Тоест, ние трябва всяка година да отчитаме постигнатия процент на увеличение на биоплощите. Ние, от бранша, се обединихме около идеята за 15%, като постижима и реалистична цел за България. На 1 януари 2022 г. ще влезе в сила новото законодателство в областта на биологичното производство – какво предвижда то – ще има ли драстични промени и как те ще засегнат българските биопроизводители? Преди имахме два регламента, в които се събираха всички правила. В момента имаме един основен регламент, който описва най-общо правилата за производство и около 20 други прилагащи и изпълняващи регламенти. Изключително много затруднения ще създадат за хората, които ще ги прилагат. Тъй като трябва да потърсиш в тези 20 прилагащи регламента къде е точно твоят случай. Това означава, че ние трябва да си променим Наредбата за биопроизводството. Трябва да се промени Законът, на чието основание е издадена Наредбата. Това трябва да го свършим преди 01.01.2022 г. Ситуацията е много напрегната. Има и нови моменти в регламента, които примерно разрешават групова сертификация, която до момента беше възможна само за трети страни. В момента тече едно съгласуване на процедури със страните членки по предложение сертификатите да се издават в Брюксел. Тази процедура би трябвало да бъде съгласувана с българския бранш. Т.е. МЗХГ трябва да пита бранша дали е съгласен или не.

ЕК ще иска ежегодни доклади от странитечленки за напредъка им по отношение увеличението на биоплощите октомври 2021

ОСП 40

Как се развива пазарът на биопродукти? Търговията и консумацията на биопродукти продължава един устойчив ръст, за разлика от производството. Вместо да запълним тази ниша, която се отваря пред нашите производители, много е вероятно тя да бъде запълнена с вносни продукти. Имаме прекрасни възможности да произвеждаме. Едно от основните предизвикателства, което стои пред нас, е как да накараме държавата да подпомогне насърчаването на консумацията на биопродукти. Това е една от препоръките на Европейската комисия - държавите да стимулират консумацията на биопродукти в заведенията за обществено хранене, които се издържат с публични средства. Например, детските градини, ученическите столове. Това е една от стъпките, тъй като държавата е един от най-големите потребители на храни. Така че, това е едно предизвикателство. Има инструменти. Може да се приложи Директива за т.нар. зелени обществени поръчки. Имате ли информация какви параметри за развитието на биоземеделието ще бъдат заложени в Националния стратегически план на България? Проведохме една среща, която по-скоро беше информативна. Може би нещо се работи в МЗХГ, но този план трябваше да бъде вече готов, тъй като

трябва да се внесе през декември пред Европейската комисия. Не мога да дам никакъв отговор на този въпрос, за съжаление. Изоставаме изключително много. Годината е тежка за всички, но такава е ситуацията.

Търговията и консумацията на биопродукти продължава един устойчив ръст, за разлика от производството

Другата декларация, която приехме, е декларация за насърчаване на безорното земеделие в биологически план. Това са основно конвенционални ферми, но има такава възможност и в биофермите, където хербицидите се заменят с покривни култури или някакви други култури, които потискат плевелите. Ние също сме правили няколко опити, получихме перфектни резултати на една от фермите. Така, че за българските биопроизводители това е една много добра възможност. За домакин на следващия Световен Био Конгрес и Генерална асамблея през 2024 г. беше избран Тунис. Африка толкова много ли е развила биопроизводството, че страни като Тунис побеждават други кандидати – световни сили в биопроизводството като Израел, Дания, Австралия и Чили. Не смятам, че това е причината. По-скоро като че ли имаше консенсус и Африка да бъде домакин на този световен форум, тъй като напоследък всички конгреси бяха в Европа или в Латинска Америка. В Азия, в Австралия имаше такъв конгрес. Тунис ще бъде домакин на следващия световен конгрес и Генерална асамблея. Тунис има повече биосертифицирани площи от България. Тунис е износител номер едно на биофурми, номер едно износител на биозехтин. В африканските държави много усилено инвестират всякакви компании. Семепроизводството е изнесено в африкански държави. Така че, много от семената –

Тунис има повече биосертифицирани площи от България био или конвенционални, които българските производители купуват, са произведени някъде в Африка. От 3 до 5 пъти трябва да се увеличи подкрепата за биоземеделие по линия на ОСП до 2030 г. по предложение на IFOAM. Възможно ли е това и дали само по-големите субсидии могат да мотивират повече фермери да започнат биопроизводство? Само парите не са достатъчни. Ние можем да удавим хората и фермите с пари и ефектът да бъде отрицателен. Виждали сме го и ние в нашата практика, като консултанти. Трябва много внимателно и разумно да се планира всичко. Например, във Франция и Швейцария има достатъчно други съпътстващи земеделието служби и услуги, които подпомагат този процес. Там фермерите са професионални. Хората са завършили земеделско училище, учили са какво има в почвата. Какво трябва да направят. Как да я обработват. Как да наторяват. Ние преди 20 години пробвахме да създадем такава консултантска служба, но нямаше никакво търсене. Фермерите у нас не са научени да търсят съвет.

Наскоро се проведе и Генералната асамблея на Международната организация по биоземеделие. На нея беше избран и нов борд от 10 представители на биологичните движения от цял свят. Разкажете повече за събитието. Два часа и половина гласувахме непрекъснато. Приехме много декларации. Призиви за действие. Това, което аз бих искал да спомена, са две важни декларации. Първата е, че хидропонното отглеждане на култури, не е възможно да бъде сертифицирано като биологично производство. Така че, биоземеделието навсякъде по света не може да бъде сертифицирано, ако едно растение не се отглежда в почва. октомври 2021

За да намалят употребата на пестициди, фермерите трябва да бъдат компенсирани ОСП

На въпрос как се разви земеделието ни благодарение на европейските средства, проф. Светла Бъчварова е категорична, че ако не е подкрепата с директните плащания и по Програмата за развитие на селските райони, българското земеделие нямаше да има възможност да се модернизира. По думите й вече няма пустеещи земи. „На мен ми е мъчно за младите фермери, че те искат да развиват земеделие, но нямат достъп до земята“, коментира Светла Бъчварова.

„Голямата промяна в новата ОСП е възможността държавите членки да подреждат приоритетите си и да договарят мерки и проекти, които да са съобразени с националните специфики и реалности. Тази приоритети трябва да бъдат определени с координираните усилия на институциите, на експертите, на браншовите организации. Аз винаги съм настоявала да погледнем дългосрочния хоризонт. Какво земеделие и селски райони искаме да развиваме. Къде искаме да стигнем след пет-десет години“, категорична е Петя Ставрева.

Необходим е преходен период за адаптация Новата ОСП ще е под знака на все по-зелени фермерски практики, с цел покриване на високите изисквания на Европа към опазването на околната среда. Земеделието трябва да бъде в равновесие с екологията, но това е нещо, което изисква усилия, но и компенсации. „Ако кажем, че намаляваме пестицидите с 50%, трябва насреща да има компенсации, защото добивите и загубите на реколтата ще бъдат по-големи“, каза проф. Светла Бъчварова, парламентарен секретар към МЗХГ. „Много важен акцент в бъдещата ОСП са екосхемите. България трябва да се подготви. Българските земеделски производители имат нужда от преходен период да се адаптират към прилагане на новите екосхемите и изисквания. Аз смятам, че чистите почви, които има страната ни, са една огромна ниша България да изпълни потенциала си за развитие на биопроизводството и безспорно специфичните производства също трябва да бъдат подкрепени“, каза Петя Ставрева, председател на

ПП Обединени земеделци. Тя посочи, че е много е важно в нашия Национален стратегически план да набележим такива дейности, които ще финансират важни за България производства. Средствата да бъдат насочени към един по-широк кръг ангажирани със земеделско производство. Една от горещите теми е напояването, защото модерно земеделие в тежки климатични промени без напояване не може да се прави. „Аз смятам, че там трябва да бъдат концентрирани много усилия и затова един от акцентите в Националния стратегически план несъмнено трябва да бъде напояването. Тъй като имаме недостатъчно млади хора, ангажирани със земеделско производство, е много важна подкрепата именно за младите фермери и фермерите в неравностойно положение. Също така, за мен много важен приоритет е развитието и инвестирането в създаването на фамилни ферми“, посочи още г-жа Ставрева. октомври 2021

ОСП

С какво биохраните са полезни за подрастващите

Информационната кампания на АГРО ТВ влиза в 10 български училища Биопродуктите са доказано безопасни за здравето ни. С тях е препоръчително да бъдат захранвани бебетата и още от най-ранна детска възраст, по възможност, биохраните да преобладават в менюто на малчуганите. Но е необходимо чрез семейството и училището децата да научат какво представляват биопродуктите, как се произвеждат и постепенно да им бъдат изграждани хранителни навици да ги консумират. Една от целите на стратегията на ЕК „От фермата до трапезата“ е до европейските потребители да достигат качествени и безопасни храни и да се повиши консумацията на биохрани, което пък ще стимулира биопроизводството. Тази тема е сред акцентите в информационната кампания, която АГРО ТВ изпълнява през 2021/2022 г., с финансовата подкрепа на програмата IMCAP на Европейския съюз. Една от най-интересните дейности в проекта е поставяне на информационни ролбанери в 10 български училища, които по адаптиран начин да покажат на децата какво е биохрана.

Зелена сделка

Един от начините за насърчаване на консумацията на биопродукти е чрез прилагането на Зелени обществени поръчки

Борислав Сандов, съпредседател на „Зелено движение“: От една страна, децата ще консумират по-качествена храна, а от друга - ще се насърчава местната икономика Зелената сделка ще става определящ елемент по отношение на това как земеделските производители ще произвеждат и ще използват различни ресурси. Това възможност или предизвикателство ще бъде за нас? Факт е, че Зелената сделка е структуроопределящ процес за държавите-членки, тъй като целите, които си е поставил Европейският съюз до 2030 година, са за ограничаване загубата на биоразнообразие, за ограничаване ефекта от климатичните промени и това налага във всяка една област от социално-икономическия живот на държавата ни да има промени. За България това е голям потенциал, но в същото време е голямо предизвикателство, поради факта, че през последните 10 години нашите правителства и най-различни институции бяха със заровена глава в пясъка. Не направиха необходимите реформи и не направиха нужното България да тръгне заедно с другите европейски държави по този път. Сега ние трябва да ги догонваме и да наваксваме, което е много трудно особено, когато се намираме и в здравна, и в икономическа такава. Една от целите на ЕК е стимулиране развитието на биоземеделието, което опазва околната среда.

Точно така. България има огромен потенциал да произвежда чисти, качествени храни, биосертифицирани и да има достъп до европейския пазар, който е огромен и има постоянно търсене. У нас към момента обаче се отглеждат биосертифицирани култури на площи от около 2,5%, а целта на Европейския съюз е до 2030 година да стигнем 25%. Възможно ли е това да се случи? Би било възможно, ако бъдат облекчени процедурите, ако бъде насърчено това производство

да се случва по начин, който е подходящ както за земеделците, така и за консуматорите. Държавата трябва да има проактивна роля в създаването на среда на търсене на такъв тип продукти, в промоцията – у нас и в чужбина. Ако ние успеем да стъпим в този сектор, това ще даде много повече възможности за българските производители. Разбира се, има проблеми, свързани с това, че биоземеделието често пъти е дребномащабно, че няма възможност за коопериране и по-скоро няма такива нагласи, но тук държавата може да бъде много полезна, създавайки добри възможности чрез Закона за браншовите организации, чрез програмите и мерките, които да насърчават преработката на продукти, кооперирането на различни производители, за да можем да сме конкурентоспособни на европейския и световния пазар. Един от начините за насърчаване на консумацията на биопродукти е чрез прилагането на т.нар. Зелени обществени поръчки. Европейската комисия създаде нови стандарти за Зелени обществени поръчки, които обаче са на доброволен принцип. Могат да бъдат прилагани, например, в детските градини, където е изключително важно децата да

се хранят с биологични продукти, с продукти, които са свежи, сезонни. Може да бъде заложен критерий да има възможно най-малко отпадък от тези храни и те да бъдат в опаковки, които не са за еднократна употреба. За една детска градина е по-добре тя да ползва такава обществена поръчка, която да насърчава малки производители на биологични продукти, които са на къса верига. Така ще имаме по-качествена храна за децата. От друга страна, ще се насърчава местната икономика.

октомври 2021

Уникално растение

Фъстъкът е протеинова, а не техническа култура

48 Открит ден на фъстъка се проведе в Садово. Събитието се организира от компания за семена, съвместно с Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“.

„Амбициите, които си поставихме в разговора с Института, са да направим културата интересна по отно-шение на производството.“, сподели Светлозар Драгушев, съсобственик на компанията за семена. Той обясни, че производството на фъстъци е индустриално. Това не е култура, която изисква ръчен труд. „Не се изискват усилия и ръчна работа. Тя е напълно механизирана. Ваденето и прибирането на фъстъците се извършва със съответната техника, с която някои от фермерите вече разполагат. Немалка част от про-изводителите на фъстъци в Садово вече имат подходяща техника за прибиране. Производителите на такива машини са доста на брой.“ При отглеждането на фъстъци има някои особености. За тях научаваме от Станислав Стаматов от Института по растителни и генетични ресурси. „Фъстъците образуват плодовете си под земята. С тази тяхна особеност се съобразява цялата агротехника. Трябва да се осигури през цялата вегетация структурна почва с добро физично състояние, за да може по-лесно да проникват генофорите в почвата и да се образуват плодове. Фъстъците изискват напояване.“ Според Светлозар Драгушев фъстъците са уникална култура, защото всичките й части имат приложение – листа, стъбло, ядка и черупка. Фъстъците се използват в различни видове промишленост. „Фъстъците са зелената култура. Тя е в унисон с европейските програми за развитието на земеделието.“ Независимо от всички изброени предимства, отглеждането на фъстъци у нас не е силно застъпено. Светлозар Драгушев отдава това по-скоро на липса на информация от страна на производителите. Той коментира и как се подпомагат стопаните, които се занимават с отглеждането на тази култура. „Подпомагането е както за всички останали култури, които се отглеждат в страната. Тя е категоризирана в групата на техническите култури. Тя е наравно с люцерна и фуражен грах при положение, че има достатъчно други възможности и алтернативи, освен съдържанието на протеин. Тя съдържа 50% мазнини, 22% въглехидрати, 30% протеин.“ И Станислав Стаматов споделя мнението, че фъстъкът не е техническа култура, защото освен високо съдържание на мазнини, има високо съдържание на протеин. Според него тя по-скоро трябва да се причисли към протеиновите култури. октомври 2021

Уникално растение

Защо да включим в хранителния си режим това пълноценно бобово растение

 Фъстъците понижават нивото на лошия холестерол  Подпомагат растежа и правилното развитие на организма заради високото си съдържание на белтъчини и аминокиселини  Намаляват риска от рак на стомаха заради съдържанието на голямо количество полифенолни антиоксиданти.  Подобряват паметта заради съдържанието на ниацин, наричан също витамин B3  Предпазват кожата, защото съдържат витамин E  Служат като превенция срещу сърдечни заболявания, вируси и неврологични заболявания  Съдържат витамин B комплекс и много минерали, които в човешкия организъм играят много важни функции  Имат позитивен ефект при лечението на депресии  Помагат при отслабване

Фъстъците имат разнообразна употреба. Изключително засищащи са. Те са обработвани под най-различни форми – от тях се произвежда фъстъчено масло, фъстъчено брашно или олио. Фъстъченото брашно се използва при производството на зърнени блокчета, различни пекарски смеси, а също и в глазурите на някои сладкарски продукти. Фъстъченото олио се ползва за готвене и за приготвяне на разнообразни ястия.

Легитимните браншови асоциации - кои са? „Легитимността“ на браншовите организации отново излезе на сцената

Коментар на Валентина Спасова

Суровите фъстъци са изключително любимо допълнение най-вече в азиатската кухня, където се ползват като съставка на супи, сосове и салати. Освен споменатите възможности белени фъстъци можем да ползваме и като украса на десерти или с помощта на фъстъци можем да си приготвим нещо вкусно за закуска. Закуската с добавени фъстъци гарантирано ще ви засити чак до обяд. И при фъстъците е валидно правилото, че трябва да се консумират с мярка.

Законът за браншовите асоциации трябва да го има! Няма фермер, който да не е съгласен с това. Няма земеделски министър, който да не се е заканвал, че ще го направи. Години наред обаче законотворците удрят на камък. Сега последиците от провалите ще се сърбат и от фермерите, и от земеделското ведомство. Най-после станаха факт трите регламента, върху които трябва да се стъпи, за да се подготви Националният стратегически план. Наследеният Проект влиза във второто, финалното обсъждане. Проблемът с т.нар. „представителност“ на браншовиците при участието в Тематичните работни групи се разрази за кой ли път. Фитилът подпали Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Производителите на плодове и зеленчуци да бъдат представени в ТРГ от регионалните Комитети по наблюдение. Структури, сформирани от ексминистър Танева, но сега преустановили дейността си. Какви са аргументите? Местните областни служби по земеделие са най-близо до фермерите, имат информация за структурата на произвежданата селскостопанска продукция в района. Но те само ще координират дейността на местния Комитет за наблюдение, а неговият ръководител, бъдещият представител в ТРГ, ще бъде избиран между земеделците. Какво се цели? Облекчаване на диалога между бранша и земеделското министерство, което де факто ще води преговори с един представител. Вместо с 5-6 сдружения на плодове, например. Предложението внесе смут. Някои от контра аргументите звучат логично – техният представител нямало да бъде в подробности запознат с проблемите, а от там – да настоява за мястото на този сектор в НСП. Странно звучи обаче опасението от възможност за политическо влияние върху решенията. Какво е мнението на земеделското министерство? Няма го, разбира се. Очаква се нов политически кабинет, редно на-

истина е той да вземе решението. Така или иначе, това е само един от казусите за „представителността“ на земеделските асоциации, далеч над 100 броя. Тепърва ще се разрази битката. Всеизвестно е, че който поиска, с шепа хора си регистрира някакво сдружение и започва да се тупа по гърдите, че той представлява сектора. Защо се прави? Заради лесния достъп до земеделските чиновници, заради възможността за прокарване на лобизъм. И не на последно място – заради едни доста добри държавни пари, които се получават. Пчеларите имат някъде около 9 организации. Не се понасят даже помежду си. Борба в свободен стил ще бъде диалогът в Тематичните работни групи. Досега работата им беше закрита за журналисти. Но шоуто, тъй като сме на политическа вълна „шоу“, ще бъде жестоко: без или със таван на директните плащания, при какви условия да се получава обвързаното подпомагане, колко за различните производства? Извън баира на наше село - там ни се усмихва Зелената сделка. Другите европейски страни имат браншови камари, членуват в най-голямата европейска организация Копа и Коджека. Ама ние сме башка хора!

октомври 2021

Празник

Тракийският университет отпразнува 100 години висше аграрно образование

Празникът, посветен на 100-годишнината от създаването на висшето аграрно образование в България, чийто правоприемник е Аграрният факултет на Тракийския университет, започна с представяне на всички му специалности в информационни щандове. Централният площад на университета се изпълни с изключително атрактивни демонстрации от практическата част на различните специалности на Аграрния факултет – от красиви букети с жито, лавандула и цветя до копринени буби, екзотични риби и птици, технологични инженерни иновации

в агросферата. Учебно-опитното стопанство, наред с различните породи животни, се представи с цялата си технологична мощ, която е нова и модерна придобивка за университета, а огромните машини, разположени на централния паркинг предизвикаха сериозен интерес сред гостите на празника. Официалната церемония започна с разказ за вековната история на Аграрния факултет. Първият законодателен акт, с който се регламентира висшето аграрно образование в България, е приетият от Четиринадесетото обикновено народно събрание Закон за народното просвещение, утвърден с Указ

№ 7 от 18.02.1909 г., според който към Софийския университет „Св. Климент Охридски” се създава Агрономически факултет с две специалности – растениевъдство и животновъдство. Началото на висшето аграрно образование е поставено през 1921 г., когато в Агрономическия факултет започва учебен процес. Учебните програми са съобразени с тези на редица изтъкнати европейски университети и факултети, а първите преподаватели получават възможност да специализират в тях. През 1928 г. е построена модерна за своето време учебна база на бул. „Драган Цанков” № 8 в София и са създадени бази за практическо обучение на студентите. През 1947 г. специалностите се обособяват като самостоятелни факултети – Агрономически и Зоотехнически. През 1948 г. заедно с Лесотехническия и Ветеринарномедицинския факултет те се отделят от СУ „Климент Охридски” и се учредява Селскостопанска академия в гр. София. Следват години на трансформации и преустройства във висшето аграрно образование у нас. През 1974 г., съгласно разпореждане на Министерския съвет, Зоотехническия и Ветеринарномедицинския факултети са пребазирани от гр. София в гр. Стара Загора. Създадено е първото висше учебно заведение в гр. Стара Загора – Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) с два факултета – Зоотехнически и Ветеринарномедицински. През 1983 г. Зоотехническият факултет е преименуван в Зооинженерен, през 1992 г. в Аграрно-животновъден, а през 1995 г. в Аграрен. Тези промени в наименованието на факултета бяха свързани с разкриването на редица нови специалности, в унисон с изискванията на аграрното производство. С решение на 37-то Народно събрание, прието на 21.07.1995 г., в гр. Стара Загора е създаден Тракийския университет, в който Аграрния факултет е една от основните структури. Ректорът доц. д-р Добри Ярков приветства цялата академична общност на факултета и гостите на празника: „За мен е чест и привиоктомври 2021

Празник 54

легия да съобщя официално, че Тракийски университет – Стара Загора става на 100 години, защото Аграрният факултет, който е стълб на университета има вековна история. Бъдещето се гради на основите на традициите. Независимо от времената, с различни политически и икономически промени, аграрното образование винаги е било в подкрепа на аграрния сектор. Днес ние гледаме напред, защото Аграрният факултет е призван да направи дигиталната трансформация на целия аграрен сектор и ние сме започнали вече с Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“, където сме лидери. Убеден съм, че до една година ще преобразим целия сектор в посока роботизация и дигитализация на процесите в животновъдството. Поздравявам колегите от Аграрния факултет, желая им да продължават напред със същия дух и енергия и вярвам, че бъдещето ще покаже, че тази 100-годишна история е стабилна основа. Честит празник!“ Деканът на Аграрния факултет доц. Димитър Панайотов разказа интересни факти от историята на факултета при неговите трансформации, както и за най-изтъкнатите му личности и в този дух призова: „Уважаеми колеги, бъдещето е пред нас. Нашата мисия е запазване на традициите и промяна, ние сме отговорни пред нашите предшественици да бъдем в пулса на времето, да повишаваме нивото на обучение, да модернизираме и дигитализираме образованието. Изказвам моята най-сърдечна благодарност към създателите на висшето аграрно образование и ние сме длъжни да надграждаме, усъвършенстваме и пазим това, което те са направили. Желая на всички да бъдат здрави, много творчески успехи и никога да не забравяме от къде сме тръгнали!“ На събитието присъстваха редица изтъкнати учени, настоящи и пенсионирани преподаватели от факултета, които бяха удостоени с почетни грамоти. Празникът „100 години висше аграрно образование“ завърши с музикална фолклорна програма и право българско хоро.

Антибиотици в животновъдството – с регулации Животновъди и ветеринари скочиха срещу предложението на „зелените“ в ЕП да се забрани употребата на антибиотици при отглеждане на животни Коментар на Валентина Спасова Здравей, ти здравословно ли се храниш? Купуваш ли биопродукти? Въпросът се превръща в тест за принадлежност към интелигентната, но и заможна част на човечеството. Еколозите обаче не спят. Нажежават тази философия до степен на потребителска параноя. Понякога са прави. Това се случи само преди седмица. Пълна забрана на антибиотиците, използвани в животновъдството, под каквато и да е форма, без оглед на вида и обхвата на заболяването. Крайни ли бяха „зелените“, които предложиха ЕП да гласува резолюция с такова съдържание? Да не си кривим душата – първата реакция на мнозина ще бъде – чудесно! Нали фейсбук ни осведомява за наистина появяващата се вече резистентност на някои бактерии към антибиотиците. Поради тяхното безконтролно прилагане при хората и животните. Нали здравето ни е в една лодка? Обаче: глобалното животновъдство отива към огромни ферми, с хиляди животни. Икономически значими болести водят до бързи фалити. Една епидемия в най-отдалечения край на света обаче стряска ветеринарите. Отвореният свят – за стоки и хора, е уязвим за нахлуването на заболяванията. Впрочем – още през 2018 г. ЕП гласува Регламент, с който се регулира употребата на антибиотици в животновъдството, като се стъпва на научни изследвания. Този документ задава правилата – в какви случаи могат да се използват тези лекарства, кой ги изписва, как се осъществява контролът? Ето един пример: ако едно животно в стадото се разболее, то може да се лекува с антибиотик, без обаче да се пристъпва към профи-

лактиране на цялото стадо. Но, забележете, ветеринарен лекар може да предпише такова масово лечение на всички животни. Ветеринарен лекар! А не комисия, да речем, не специализирано ведомство. Като у нас – кихнеш, и джипито си връзва гащите с рецепта за антибиотик. Отделен регламент забранява профилактичната и колективна употреба на фуражи с антибиотици. Европейските документи влизат в сила в началото на 2021 г. Учените успокояват с факта, че се разработват нови антибиотици, че някои от тях ще бъдат разрешени единствено за лечението на хора. Да, обаче при хранене не се ли поглъщат антибиотиците от животинското месо – нормално е да се запитаме. Пак учените опровергават нашите страхове – не било възможно, тъй като лекарствата се разграждали дори при невисока топлинна обработка. Трябва да вярваме на учените, нали? Въпреки че те често ни разочароват. Гарантират да речем, че някой препарат бил абсолютно безвреден за човешкото здраве. След някоя друга година бият тревога – има странични действия за човека! Всичките тези аргументи „за“ и „против“ предложената от „зелените“ резолюция – за пълна забрана на антибиотиците в животновъдството, вероятно са предизвикали тежки спорове в ЕП. Единственият български евродепутат, подкрепил еколозите – Радан Кънев, се оправдава, че не е искал да смаже българското животновъдство, а че искал децата ни да растат здрави. Морална позиция, която се разминава с действителността. Дано времето не докаже неговата правота.

октомври 2021

Зорница Жеркова Нашите студенти

магистър в ТрУ, завършила бакалавър “Екология и опазване на околната среда”:

Защо избра специалност „Екология и опазване на околната среда“? Всъщност не аз избрах тази специалност, а тя мен. Средното си образование съм завършила в гимназия с усилено изучаване на изобразително изкуство със специалност приложни изкуства и респективно щях да продължавам да изучавам приложни изкуства в частност Иконопис във Велико Търново, но аз реших, че първо трябва да открия себе си и тогава да реша какво искам да изучавам. И така до 28-годишна възраст, след многобройни опити и лутане и след първото ми кандидатстване в университет се спрях на специалностите на Аграрния факултет. Почти интуитивно взех решение да избера именно „Екология и опазване на околната среда“. Сега смело мога да заявя, че определено открих себе си и своето призвание.

Не бих заменила нито ден, прекаран в Тракийския университет с прекрасните преподаватели, които имам

Практичните занятия бяха изключително важни и полезни за мен, като ми дадоха много знания и опит, както и годишните практики. Какво ти дадоха преподавателите? Преподавателите ми дадоха много повече, отколкото очаквах. Освен ценните знания и опит, които имат, те ми дадоха нов мироглед, различен прочит на екологичните проблеми. С всяка една дисциплина, която изучавах, аз все повече разбирах колко взаимосвързано е всичко в природата. Как ние хората не трябва да се мъчим да управляваме или направляваме екологичните процеси в природата, а просто да не им пречим. Научиха ме на смирение и че не ние човеците сме върхът на

Как премина обучението ти в Тракийския университет? Обучението ми в университета премина с лекота, въпреки че завърших редовно обучение и не съм спирала да работя. Дотолкова бях свикнала да прекарвам времето си в университета и сред преподавателите, че и сега ми липсва след тези онлайн обучения. Не бих заменила нито ден, прекаран в Тракийския университет с прекрасните преподаватели, които имам.

октомври 2021

Нашите студенти

еволюцията, а че сме само част от това велико творение, наречено природа. Научиха ме да обичам и уважавам природните закони, а не само да ги познавам. Показаха ми, чрез личен пример, какво значи да обичаш това, което правиш и че работата може да не само задължение, а страст и вдъхновение. Участва ли в проекти? Участвах и продължавам да участвам в програми и проекти, като доброволец и то с най-голямо удоволствие. За мен лично, но и за бъдещето ми, е много важна тази дейност. Чрез тези мои участия аз получавам безценни практични знания и социални познанства с колеги и преподаватели от други институти, пряко свързани с моята специалност.

Как преминава студентският живот в Тракийски университет? Партита, приятели, любов? Студентският ми живот определено не премина в партита и любов поради простата причина, че не съм типичният безгрижен и току-що завършил средното си образование студент. Не съм живяла на общежития и не съм опитала от този студентски живот. Малко попораснала и нагърбена с отговорности, задължения, работа и учение, точно това ми е убягнало. Приятелства определено успях да създам.

странна специалност, която дава почти безброй възможности за реализация в толкова различни сфери. Ще изброя част от тях, за които се сещам в момента - научно-изследователска дейност; преподавателска дейност; държавни институции; лаборатории; неправителствени организации; специалисти на свободна практика; частен бизнес; животновъдни и растениевъди ферми, промишленост, фондации и др. „Екология и опазване на околната среда“ в Тракийски университет е наистина една прекрасна специалност, в която са успели да

поберат, в рамките на обучението, доста голяма част от аспектите в екологията, което дава на всеки завършил тази специалност широк спектър от професионално и кариерно развитие. Имаш ли послание към бъдещите си колеги? Един прекрасен цитат от един любим писател: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“ – Екзюпери. Не спирайте да мечтаете и да следвате мечтите и сърцето си, това си е ваше, никой не може да ви го отнеме.

Сега изучаваш магистратура „ОУОС“. Какви са твоите бъдещи планове за професионално развитие? А за научно? Бъдещите ми планове са да завърша магистратурата си и да продължа образованието си като докторант и след това само напред и нагоре. Желанието ми е да се занимавам с научно-изследователска дейност. Би ли препоръчала специалността си на кандидат-студентите? Ооо, да!!! Без никакво съмнение и колебание това е една толкова обширна и всеоктомври 2021

Черно на бяло

Новата ОСП влиза в действие след 2023 г. Готови ли сте за нея? Всички колеги сме изключително притеснени. Какво ни чака и какво ще се случи. Защо не се говори. Защото няма тематична група, която да е активна и която да следи анализите. Това е изключително притеснително за сектора.

Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите:

В коя си част новата ОСП е най-тревожна за Вас, зърнопроизводителите? В липсата на информация. Фактът, че нямаме никаква идея към този момент. Аз съм убедена, че няма земеделец в този момент, който да попитате какво го очаква след 2023 г. и той да ви отговори. Причината за това е безкрайно многото неясноти в новия програмен период, който ни очаква. За голямо съжаление, тези неясноти се случват с голямото „съдействие“ на МЗХГ в момента. Това е истината. Има Тематична работна група, в която браншовите организации участваха. Доколко са представителни е много дълга и трудна тема. Тази Тематична работна група няма събирания, което означава, че

ние не получаваме информация от извора. Липсва ни информацията, която би трябвало да тече към нас от МЗХГ. Кои от параметрите на новата ОСП, които вече са ясни, Ви притесняват най-много? Така нареченото позеленяване или екологично насочените площи, които правим вече няколко години, е подготовка за позеленяването на Европа. Това е истината. Но когато не знаеш коя е следващата стъпка, става малко сложно. Какво ще е мястото на зърнопроизводителите в новата ОСП? За Европа, включително България, сектор зърнопроизводство не съществува. Притеснява ни по-„зеленото земеделие”, което ще правим. Това само носи тежести за нас. Това ще е една голяма бомба със закъснител. Биоземеделието е труден и скъп отрасъл, произвеждащ по-скъпа продукция и е нормално да е така. В този смисъл е много трудно да произведеш продукция в България като био и да я продадеш като такава. Ако приемем, че

В новата ОСП ни притеснява по-„зеленото земеделие”, което ще правим - това ще е една голяма бомба със закъснител  Ако всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок  Ще вземем от големия, за да дадем на малкия и това се харесва на масовия потребител  Ние, зърнопроизводителите, инвестираме в земя, иновации, технологии и ноу-хау октомври 2021

Черно на бяло

всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок. Другото нещо е, че ще намалим производството, което правим. Продукцията ни като количество ще намалее. Има много неща, които можем да свършим без на всяка цена да ставаме биопроизводители.

Таваните как ще се отразят на зърнопроизводителите? Първо, в България има действащ таван за субсидиите. Второ - няма такава икономическа логика: „Унищожи нещо работещо, за да създадеш друго нещо по-малко, което евентуално може да работи.” Веднага ще дам пример. Преди няколко години се прие закон, според който земите от Държавния поземлен фонд не могат да бъдат давани на фирми, които имат над 10 хил. дка обработваема земя.

Идеята на този закон беше всички хора, които искат да започнат се занимават със земеделие и нямат достатъчно земя, да участват на тези търгове с преференции. Резултатът беше никакъв. Нямаше нито един нает декар на този принцип. Т.е., сега трябва да унищожим едни големи стопанства и да нароим един куп малки фирми. Искам някой да излезе и да каже откъде малките и средните ще вземат парите. Четох, че когато направим таван на плащанията в новата ОСП, ще останат едни милиони и тези милиони никой не каза как ще стигнат до малките и средните фирми. Ще вземем от големия, за да дадем на малкия и това се харесва на масовия потребителя. Икономическата логика е, че примерно при 4 500 дка обработваема земя ти трябва да имаш един комбайн. С цялото оборудване, ако говорим за чисто нов комбайн, цената е от порядъка около 700 хил. лева.

ЕС трябва да помисли как да стимулира малките и средните производители, които наистина имат нужда от подкрепа, да се кооперират, за да си съхраняват продукцията, да си закупуват заедно техника и т.н. Оттук нататък какво ще става? Чака ни една много трудна зима. Това е истината. Вървим към една много усилена инфлация. На практика цената на това, което произвеждаме в момента, е най-малкият проблем. Миналата година хлебната пшеница се търгуваше на нива 450-500 лв. В този смисъл цената към този момент на пшеницата не е уникално висока. Но другите разходи растат. Не ни чакат по-ниски цени на основни хранителни стоки. Себестойността на продукцията ни през 2022 г. ще бъде с около 50% нагоре. В какво инвестират зърнопроизводителите? Ние инвестираме в земя. Това е най-голямото ни преимущество. Познаваме земята, която работим. Другото важно нещо, което правим, е да инвестираме в иновации. Инвестираме в технологии, в ноу-хау, което да ни даде възможност да намалим разходите си. Говорим за програми, които правят почвени анализи. Говорим за намаляване използването на препарати за растителна защита. Това е начинът. Да се научим да пестим ресурсите, опазвайки природата и почвата. Така инвестираме в бъдещето.

октомври 2021

Алтернативно

Михаил Драганчук с висока оценка на българските Но-Тил стопанства

Икономическата ефективност е основната причина все повече български фермери да се насочват към технологията Но-Тил. Това каза украинският фермер Михаил Драганчук, който през септември за първи път беше в България и посети няколко стопанства, практикуващи консервационно земеделие. Михаил Драганчук е дългогодишен Но-тилър, влогър и организатор на международна конференция за Но-тил земеделието. Заедно с представители на Асоциацията на Българските Но-Тилъри той обиколи водещи Но-тил стопанства в различни точки на страната: при Александър Китев, Ангел Вукодинов, Иван Генчев, Тодор Христов и Светослав Илчовски. „В технологията фермерите виждат възможност да намалят разходите и да са конкурентни. Затова, когато при тях икономическите показатели се подобряват, те имат време да фокусират вниманието си върху почвата. Минималната задача, която си дават фермерите е да съхранят почвения ресурс, а после много по-голямата задача е да увеличат плодородието. Посетих много стопанства в различни климатични зони, запознах се с успехите и проблемите на стопаните, а аз им разказах защо един път с Но тил се получават нещата, друг път защо резултатите не са успешни. Срещнах се и с хора, които тепърва се запознават с безорната технология и събират информация, запознах се с фермери, които правят първите си стъпки и най-важното с онези, които прилагат Но-Тил на най-високо световно ниво.“ Наистина ли има такива фермери? Това е истина. Аз се срещнах с такива стопани и видях едно много високо ниво, което е постигнато след десетилетия работа в Аржентина, например. Удивих се от това, че за такова кратко време българските фер-

мери са усвоили тънкостите на практиката. Разкажете какви особености видяхте в отделните стопанства. Всъщност в стопанството на Александър Китев се обръща най-много внимание на почвата. Видяхме как в нея работят червеите, как се развиват корените на растенията. И не съм изненадан, че царевицата и слънчогледът му са много добре развити. Много малко неща в земеделието могат да ме изненадат, но съм учуден да видя царевица, която е засята на 42 см в междуредие и която въпреки ранното си ФАО е все още

зелена и налива зърно. Друго, което ме изненада също, е техническото ниво на оборудването на фермерите в България. Пример ще дам със стопанството на Ангел Вукодинов. Избрал е техника на най-добрите световни производители. От тук можем да си направим извод, че икономическите резултати в неговото стопанство са много добри. Там беше първото място, където видях успешен начин за отглеждане на втора култура по Но тил. По принцип това е почти невъзможно да се случи по конвенционален начин. Хареса ми онази приемственост на поколенията. Той работи заедно със сина си. Приятно ми е да виждам новото поколение Но-Тилъри. Ангел е поставил фундамента, а наследникът му го развива.

октомври 2021

Алтернативно 66

Ще запомня и фирмата на Иван Генчев. Той не прави просто бизнес, защото не поставя печалбата на първо място, а качеството на продукцията. Видях, че има ферма за млечни крави и е затворил цикъла - произвежда мляко и за него е важно да храни животните с фуражи с по-малко химия, така че да добива чисто мляко. От 5 години земеделецът не прилага на площите си фунгициди и инсектициди, довел е до минимум хербицидите. Казва: на мен не ми трябва максимален добив, трябва ми оптимален. Аз му отговорих, че при него дори и оптималният добив е висок. Царевицата, която той отглежда, е на неполивни площи и съм сигурен, че никой от колегите му не би съумял да направи това при конвенционалното производство. Всъщност той е запазил почвената влага. Стопанството му е до Бургас и там няма достатъчно валежи и въпреки

това той изкарва много добри добиви. Ще ви кажа как - той съхранява влагата. Просто не обработва почвата. Да, разбира се, прави грешки, връща се малко назад и продължава. Впечатлен съм и от стопанството на Тодор Христов. Той подхожда към бизнеса си комплексно. Получава максимален добив при максимално ниски разходи, като за него е важна екологичната ефективност. За първи път виждам 1 тон пшеница без пестициди. Фантастична ефективност. За първи път виждам и това - добив от слънчоглед 200250 кг като втора култура. Считам, че Тодор работи на едно много високо ниво и затова аз го поканих като лектор на Лаборатория Но Тил, която ще се проведе февруари месец 2022 г., за да запознае повече фермери с опита си.

Михаил Драганчук призна, че много неща е научил при първото си посещение у нас. Впечатлен е от ефективното правене на бизнес и в същото време прилагането на екологосъобразни методи, щадящи околната среда и съхраняващи здравето на почвата. „Обнадеждаващо е бъдещето на технологията Но-Тил в България, като виждам, че има асоциация, която е движеща сила за популяризиране на безорното земеделие. Организират се мероприятия, показват се добрите постижения на фермерите и затова бързо ще се развива Но тил. Ролята на асоциацията е да осъществява контакт с държавните органи, за да има подпомагане в следващия програмен период. Смятам, че организацията ще приобщи повече фермери.“ октомври 2021

Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските Но-тилъри: Спирайки да обработваме почвата, много бързо ще решим проблемите с глобалното затопляне Алтернативно

Когато фермерите намалят употребата на торове и препарати, това не означава, че те ще жънат по-малко

Михаил Драганчук разказа, че се среща с фермери и ги убеждава, че Но-Тил е алтернатива на правенето на земеделие заради климатичните промени. „Независимо в коя държава живеем, сме длъжни да мислим за поколенията. Един от начините да спрем да изхвърляме големи количества въглерод в атмосферата е Но-тил. Тези, които практикуват технологията, не мислят само за своя бизнес, а и за това как да защитят планетата. По начина, по който човек мисли, се разбира колко е голям.“

Г-н Китев, каква беше целта на посещението на г-н Драганчук в България? Г-н Драганчук беше в България благодарение на една компания в Украйна, която произвежда биологични препарати. Ние от Асоциацията на Но-тилърите пък се включихме с организацията на неговото посещение. Да определим стопанствата, които той ще посети и също така да организираме нашите членове и други, които прилагат Но-тил технологията да присъстват на различните места, за да могат да се срещнат с него, да обсъдят всичко, което ги интересува. Да видят какво правят техните колеги в различните стопанства и по този начин да бъде изключително полезно за всички.

Тоест, било е обмяна на опит? Това, за нас, Но-тилърите е нещо нормално. Точно и това се получи. Това е целта. Това винаги е целта, когато ние се срещаме. Да обменяме опит. Да се споделят успехите и неуспехите, така че да може по-лесно и много по-бързо да се развива технологията в България. Ние не даваме готови решения. При нас по-важното е да обсъдим проблемите и грешките и заедно да помислим какво трябва да се направи, за да не се повтарят. Трябва ли обществото да благодари на Но-тилърите и за какво? Първо, обществото трябва да благодари на земеделците. Това е първото нещо, което трябва да бъде ясно и аз неведнъж съм го казвал. Нас, земеделците, ни забравиха. Натириха ни в ъгъла. Всеки един човек на планетата забрави от къде идва хлябът на масата. Така че, първо трябва да се благодари на земеделците, които хранят цялото човечество и вече на Но-тилърите трябват по-големи благодарности, защото пък ние сме хората, които

прилагайки тази технология, намаляваме въглеродните емисии. Спирайки да обработваме почвата, много бързо могат да се решат проблемите с глобалното затопляне. Така че, Но-тилърите трябва да бъдат подкрепяни и поощрявани. Но-тилърите щастливи фермери ли са? Честно да Ви кажа, още на първата-втората година всичко се променя. Да, мога да кажа, че съм по-щастлив, защото моето стопанство стана финансово много по-стабилно. Вече имам повече свободно време за моето семейство. Вече съм по-спокоен и по-уверен. Трябва ли Но-тил технологията да залегне в бъдещите екосхеми като подкрепа? Това вече е залегнало. Виждате сега вече с новите програми, които са за закупуване техника, има включени директни сеялки. Искам да обърна внимание на нещо друго. Много се говори за това, че позеленяването на Европа доста ще затормози фермерите. Когато фермерите намалят употребата на торове и препарати, това не означава, че те ще октомври 2021

Алтернативно 70

жънат по-малко. Когато обяснявам, че позеленяването е изключително лесно, много хора скачат и казват: Ти не си нормален, какви работи говориш. Ние виждаме, че в много стопанства това се случва. Безорното земеделие води именно до намаляване на химията и изпълнява зелените цели, които Европа си е поставила. Но-тил технологията щадяща ли е пчелите?

Но-тил технологията е единствената технология, която не е измислена от човек. Но-тил технологията е измислена от природата. Това е технология на природата. Какво ще кажете на тези, които се двоумят дали да започнат безорно земеделие? Първо, трябва да разберат защо се двоумят. Това е много важно. В повечето случаи дво-

уменето е от липса на знания и информация. Това, което ще им кажа, за да ги успокоя, е, че вече има много стопанства, които от години го правят. Стопанства, които са успешни. Но-тилърите ще разкажат, че са намалили използването на гориво, амортизациите, добивите им са стабилизирани, разходите за труд и работна заплата вече не са толкова много.

Земеделието – в здрач или зазоряване? Трябва ли да се мине през рухването на всичко, за да се сложи ново начало Коментар на Валентина Спасова Здрач или зазоряване настъпи в политиката? Изразът е на известен съвременен философ. Разбира се, че земеделието е в обсега на провежданата „революция“. Опасна зона, с която обаче шега не бива. Към 2050 г. земеделието ще определя всички индустрии в света, твърди акад. Атанас Атанасов и то с аргументи. Нашенският политически пейзаж обаче прелива от персонажи, които хабер нямат от научната прогноза. Дрънкат тези, галещи ухото на електората. Да навлезем в конкретиката. Едва пърхащото напояване изчезва съвсем заради злобата. В разгара на горещините. Когато синоптиците твърдят, че юли е най-топлият за човечеството месец, откакто се правят измервания. И поради това добивите от царевица спаднаха. И поради това плодове и зеленчуци съхнат. Защото „Напоителни системи“ затъна в административното и правно блато. Запорирани сметки, трупане на задължения. Само защото шефът беше уволнен, без елементарното – консултация с адвокати – какви могат да бъдат правните последствия? Напояването в Плана за възстановяване изчезна. Въпреки очевидното шикалкавене – с какви аргументи, някога със сигурност ще узнаем. Дали заради високомерието към всичко аграрно на експертите от Виена и Харвард, или заради може би грандоманския проект, изготвен от предишното правителство. Едно е ясно: тези, които се кълнат в прозрачността, се гаврят с хората, които изкарват хляба ни. Вполитичени и хванати здраво в субсидиите, разнобоят на различните сектори направи агробизнеса плячка. Онези, които нямаха нужда от напояване, очакваха милионите да потекат към сметките им. И останаха с пръст в устата. Впрочем, всички се сурнаха в реката. Кога ще има правителство – какво да е, може да се гадае.

НСП за бъдещата ОСП остава последна грижа. Никой не изкрещява – хайде, сроковете ни притискат. Ще има ли тавани в плащанията по СЕПП? Пълно мълчание. Дебат няма. Зер, това може да доведе до силен отлив на един или друг електорат. Таралеж в гащите! Затова пък ръководството на земеделското министерство се фиксира в грандиозния проблем – пакетирано или не да бъде сиренето от малките мандри? И твърде спорното решение – забрана за палмово масло в сиренето. Не защото това е лошо – и за фермерите, и за потребителите. А просто защото в ЕС има чиновници, които ще лобират и докажат, че това „не е пазарно“. Пише си там на етикета, ще кажат, който иска да не си задръства кръвоносните съдове, да плати малко повече, да не яде „палма“. Информиран избор е клишето. Иначе – с основание се привижда лобистка ръка в тази наредба – големите срещу малките мандри. Време е научните работници да излязат от хралупите си и да станат визионери, даващи и практически насоки. Политическите решения на бъдещето – субсидии за зелено и иновативно земеделие, за добавена стойност, ще се сблъскат челно с отчайващо овехтелите бизнес реакции на мнозина фермери. Адаптацията ще определи – кой ще бъде успешен, кой ще отпадне в конкуренцията. Някои ще рекат – в зоната на здрача сме. Други – че следва зазоряване.

октомври 2021

Екология

НЕ! на пластмасата за еднократна употреба

Всеки ден се изпиват близо 2,5 милиарда напитки, една трета от които се продават в чашки за еднократна употреба. Това са хиляди тонове отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани. Забрана за подобни отпадъци, освен че намалява отпечатъка върху околната среда, създава възможности за иновации и стартиращи бизнеси за нови продукти. Според Европейската комисия, повече от 80% от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Поради бавното си разграждане, пластмасата се натрупва в моретата, океаните и плажовете в ЕС и по света. Пластмасови остатъци са открити в морските обитатели тюлени, китове, морски костенурки и птици, в рибата и ракообразните, следователно и в хранителната верига на човека.

Какви са алтернативите? октомври 2021

Екология

Еколози: Хартиени, бамбукови, дървени пособия за еднократна употреба не са решение

От 3 юли 2021 г. в Европейския съюз влезе в сила директива за опаковките, която прекратява използването на пластмасови продукти за еднократна употреба в Общността. Това са еднократните прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, пластмасовите дръжки за клечки за уши, както и пръчки за балони. Търговците се задължени да преминат към продажба на такива продукти от материали, които могат да се рециклират. Търговците на дребно, които вече са закупили и съхраняват в складовете си пластмасови изделия за еднократна употреба, може да ги използват, докато бъдат изчерпани. Държавите членки ще трябва да достигнат целта от 90% за събиране на пластмасови шишета до 2029 г., като пластмасовите шишета трябва да бъдат с поне 25% рециклирано съдържание до 2025 г. и 30% до 2030 г. В България, за да влезе в сила забраната, първо трябва да се приеме съответната наредба. Очаква се това да стане до началото на месец септември, поясняват от Министерството на околната среда. Какви промени се подготвят още? От 2023 година ще влязат в сила и нови правила в посока многократна употреба. Ресторантите и фирмите за доставка на храна ще са задължени да предлагат опаковки за многократна употреба като алтернатива на еднократната пластмаса. От следващата година търговците ще трябва да се откажат и от найлоновите торбички, с изключение на тези за плодове и зеленчуци в супермаркетите. Освен това ще бъде въведен задължителен депозит за бутилките. От 2025 година се въвежда и задължение за повече годна за рециклиране пластмаса в бутилките – поне 25 процента от материала трябва да подлежи на рециклиране.

Елеонора Йосифова от екологично сдружение „За земята“ твърди, че тази мярка е закъсняла, но е една стъпка в намаляването на еднократната пластмаса. По думите й много от бизнесите, които произвеждат еднократна пластмаса, имаха време да се адаптират и да търсят варианти за собствения си бизнес. Да се развият в друга посока. Да произвеждат вместо еднократни, многократни пособия от пластмаса, защото многократната пластмаса не е застрашена от изчезване. Тя е по-устойчива и може да се използва по-дълго без да вреди на човека, който я използва. „Вече виждаме на пазара, че започнаха да навлизат различни хартиени, бамбукови, дървени пособия за еднократна употреба, които за нас не са решение. Защото те също се превръщат в боклук. Те не могат да бъдат компостирани в обикновена среда. Трябва да бъдат пак предавани на конкретни места и съответно по индустриален начин да бъдат разграждани. Алтернативата е да се научим да използваме прибори за многократна употреба. Има вече многократни клечки за уши, които можеш веднъж да си ги купиш и след това за дълъг период и с години да я използваш. Почистват се лесно. Има мно-

гократни много красиви сламки от бамбук, метал, стъкло. Ние имаме една инициатива, в която сме на ниво комуникация с всички заинтересовани страни, за въвеждане на депозитна система, която след като си изпиеш напитката, можеш спокойно да хвърлиш бутилката в такава система, да ти се върнат стотинките, които си заплатил като депозит за нея и съответно тези бутилки да отидат директно за рециклиране и да се гонят високите изисквания към 2030 година да преминем към това 90% от бутилките да са рециклирани. В Европа постепенно все повече и повече държави въвеждат тази система. Във Франция, Германия и в доста държави вече, като наши съседи Гърция, Румъния в момента са в процес на въвеждане.“ На въпрос дали забраната на определени пластмасови артикули за еднократна употреба ще оскъпи храната, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация Активни потребители, каза: „Да, възможно е, но с малко. Аз бих заложил на това, че някъде може да се появи цена на посудата. Това е неизбежно, защото пластмасата е изключително евтин продукт. Той затова бързо се разви в световен и исторически план, защото пластмасата октомври 2021

ОСП - кой плаща? Ще ударят ли зелените изисквания конкурентоспособността на производителите в Общността?

Екология

Коментар на Валентина Спасова

е едва на няколко десетилетия. Сега, когато стана пределно ясно, че не сме способни да събираме отпадъците от пластмасите и да ги рециклираме напълно, това ни се връща обратно, защото имаше изследвания през последните години, които показаха, че океанската риба вече устойчиво съдържа пластмаси. Въпросът е, че алтернативите не са напълно избистрени и изяснени, защото наскоро едно проучване установи, че от 57 заместващи продукти, които са базирани на алтернативи като бамбук, палмови листа и прибори на хартиена основа, всеки втори съдържа опасни химикали, които влизат в контакт с храните, особено, когато храната е топла.

Как опасните химикали попадат в бамбука? „Първо бамбукът се смила на прах. След това се добавят едни лепила и се прави отливка. При някои от видовете лепила се съдържат химикали. Тук трябва ясно да се избистрят правилата кои лепила могат да бъдат считани за безвредни и да се използват при тези продукти. Има разбира се и други възможности. Виждаме, че вече масово по автоматите за кафе чашките вече са картонени. Бизнесът вече работи по темата и по същия начин има много такива еднократни продукти, базирани на хартия, на картон. При тях рисковете са много по-малки, въпреки че са засичани някакви проблеми.“

Приближаваме към зелените европейски хоризонти. Земеделието е изправено пред отговорността да поеме голяма част за изпълнение на екологичните „свръх амбиции“, както някои смятат. Кой се радва и приема безпрекословно събитието? Кой обаче все още има съмнения, че двете стратегии на ЕС „От фермата до трапезата“ и за Биологичното разнообразие поставят много въпроси, оставащи без отговор. А узаконяването на зеленото земеделие е въпрос на дни. „От фермата до трапезата“ мина през одобрението в двете комисии на ЕП – земеделската и на околната среда. През октомври докладът вероятно ще се гласува и в пленарна зала на институцията. Обществено съгласие по набелязаните мерки не е постигнато. Няма като че ли и основа за дебат, тъй като официална оценка на въздействието не беше оповестена. „Политическа бухалка“ наричат най-голямата фермерска организация на ЕС Копа и Коджека. Защото държи под око решенията на политиците и твърдо отстоява интересите на земеделците. Дали пък политиците не са бухалка върху фермерите, които принципно подкрепят опазването на околната среда? Защото безспорно цената, която ще се плати за по-чиста вода, почва, въздух и храна, здравето на хората и животните, трябва да се плати солидарно. Все пак диалогът започна и в него се включиха много НПО. Част от него станаха протестите на фермери в някои европейски страни. От какво се опасяват? Все още не е решено главното – ще ударят ли зелените изисквания конкурентоспособността на производителите в Общността? Ще се внасят ли земеделски продукти от трети страни, които не са произве-

дени по европейските стандарти? Въобще – може ли да се сложи бариера, и това не е ли вид протекционизъм? Германски учен, както беше публикувано в онлайн медия, стига до тревожни заключения. Дори да се подложат на съмнения за достоверност, вероятно те са близко до практическите последствия от предвижданото драстично намаление на използваните пестициди и антимикробни препарати в животновъдството. 20% спад в производството на зърнено-маслодайните култури, 60% по-скъпо говеждо, 50% по-скъпо свинско, по-скъпо непастьоризирано мляко и т.н. Да, фермерите ще получават компенсации за по-ниските добиви. Ще бъдат ли те мотивиращи? А потребителят – освен чрез данъците си, ще бъде ли по друг начин въвлечен в споделяне на поскъпването? Биопродуктите да се увеличат с 25% до 2030 г. А работна ръка, нали в това земеделие рядко се използва механизация? А пазарите – дали предлагането няма да се размине с платежоспособното търсене на тези по-скъпи храни? Да се ограничи интензивното животновъдство – идея, която е пълна утопия. Тази тенденция, да си кажем откровено, не може да се обърне. Поради демографски причини и острата конкурентна среда на световните пазари. Екологичните организации са в еуфория. Но „бухалката“ Копа и Коджека смята, че общественият договор се сключва върху гърба на производителя. А това разклаща оптимизма за успешния свръхзелен преход в земеделието.

октомври 2021

Многофондова стратегия изпълнява МИГ Главиница - Ситово Крайдунавска Добруджа

ВОМР

Община Главиница използва възможностите за кандидатстване пред МИГ по мярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура и има одобрени проекти за изграждане на детски площадки в 5 села в общината и създаване на парк за активни занимания и отдих в общинския център, разказа кметът на община Главиница Неждет Джевдет.

Кметът на Ситово г-н Сезгин Алиибрям, който е и председател на УС на МИГ Главиница – Ситово Крайдунавска Добруджа, разказа, че общината реализира проект по мярка 2.1. Социално-трудова и здравна интеграция, чрез който се опитва да повиши здравните и трудови навици на уязвимите групи хора в своята общност.

През този програмен период - развитие в областта на инфраструктурата, социалните и културни дейности Територията на МИГ Главиница - Ситово Крайдунавска Добруджа е съставена от административните територии на Общините Главиница и Ситово, които се намират в Област Силистра, попадаща в Източната Дунавска равнина и Североизточен пла-

нов регион. МИГ Главиница - Ситово Крайдунавска Добруджа е учредена през 2011 г. През настоящия програмен период изпълнява многофондова стратегия.

Читалище „Йордан Йовков“ в село Малък Преславец, което разполага с етнографска сбирка, добруджански костюми и кукерски маски, очаква одобрение на своя проект по мярка 19.05. „Проучване, съхраняване и оползотворяване на природните ресурси и културното наследство” пред МИГ Главиница-Ситово Крайдунавска Добруджа, чрез който ще бъде закупено музикално-сценично оборудване, нови носии и ще обогати провеждането на празника. октомври 2021

ВОМР 80

В читалище „Янко Забунов 1957” в село Черногор местните жители развиват богата културна дейност, която благодарение и на МИГ Главиница – Ситово Крайдунавска Добруджа ще продължи да се развива и през тази година с реализирането на проект също по мярка 19.05. „Проучване, съхраняване и оползотворяване на природните ресурси и културното наследство“. Читалищните самодейци ще обновят носиите на своя състав благодарение на реализацията на проекта, както и ще съхранят богатата история на своето село, чрез издаване на краеведска книга.

Данка Милчева, изпълнителен директор на МИГ Главиница – Ситово Крайдунавска Добруджа, се надява през новия програмен период МИГ-ът отново да има възможност за изпълнение на многофондова стратегия.