Капитански Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg
Цена за 1 брой: 6 лв./ € 3.07
Борба с
„Бумащина“ – така фермерите наричат т.нар. административна тежест. Тя поглъща ценно време, често изглежда като необяснима самоцел – правила и изисквания, усукани и неразбираеми. Срещат се истински административни парадокси и
в пречка.
Почти всеки нов земеделски министър започва мандата си с обещанието
намали административната тежест. Изключение не направи и Пламен Абровски. „Където видим излишна административна тежест, ще я премахнем“, заяви
тежест. Защото Абровски отлично познава механизмите на европейската администрация. В продължение на пет години той работи в Постоянното представителство на България в Брюксел именно
по ресор „Земеделие“ и знае как се подготвят
амбицията
ностите да бъдат конкурентоспособни. Достатъчно е да
с месеци. Министерството на околната среда и водите и
устойчивото управление на почвите и земеделските стопанства”, финансиран по Програма Хоризонт Европа, в който участва и Нацио-
налната служба за съвети в земеделието.
Основната
хармонизира,
проекта, свързани с устойчивото управле-
на почвите
налната служба за съвети в земеделието Евгения Борисова.
„Това е проект с ясно изразено практическо
измерение. Голяма част от резултатите, които
вече сме разработили, са пряко полезни за зе-
меделските стопани и тяхната ежедневна работа на полето“, обяснява експертът Евгения
Борисова.
ли тези практики на свои колеги, процентът на
положителните отговори беше изключително
висок“, казва Борисова.
В България например 93% от анкетираните фермери заявяват, че биха препоръчали из-
ползването на подобни практики – незави-
симо от размера на стопанството или от това
дали производството е конвенционално или биологично. КАКВО СПИРА
Проучването търси и отговор
въпроса защо тези практики не се използват по-широко.
Причините са различни и често зависят от
климат, почвени характеристики или икономически фактори.
„Понякога става дума за недостатъчно познаване на практиките. В други случаи ферме-
първоначалните резултати не винаги са убе-
дителни, което може временно да ги разколебае“, посочва експертът.
ПОЛЗИ
от най-иновативните резултати от проекта е разработването на специален интерактивен инструмент – т.нар. дашборд.
Това е електронна платформа, която визуализира събраните практики и позволява на фермерите да ги сравняват по различни
природата.
се, че стават все повече хората, които се интересуват не само от собственото си
здраве, но и от по-широкия екологичен ефект. Но ние, потребителите, често сме обър-
кани. Навсякъде виждаме етикети от типа
„еко“, „от баба“, „от чист
земя.
сме сред лидерите?
Не. В момента имаме около 6% от обработваемата земя.
За сравнение – Австрия е лидер с около 25%,
а скоро вероятно ще премине 30%. Чехия, на-
пример, е около 15%.
Но когато започвахме преди 30 години, в
Швейцария имаше около 150 000 хектара сер-
тифицирани площи. Днес България вече има
повече сертифицирани земи от Швейцария.
Как си обяснявате този ръст?
На първо място – подпомагането. Това е ос-
новният двигател в много случаи.
На второ място е нарасналото търсене. Вече
има компании, които изкупуват биопродукти в
България, има и преработватели.
Една от най-големите български компании
за биопродукти, например, търси български
овес, но засега няма достатъчно производите-
ли и се налага да внасят. При животновъдството как стоят нещата? Има ли достатъчно биологично мляко?
Не. На много известни марки не им достига биомляко.
А проблемът при животновъдството е по-сложен. То е много по-тежък сектор – има
сериозни изисквания, нужни са инвестиции, хигиенни условия,
спешно да се търси решение. Има около 111 милиона евро неусвоени средства по Стратегическия план. Според мен трябва незабавно да започнат преговори с Европейската комисия тези средства да бъдат
използвани като инструмент за подпомагане
по новия регламент за държавни помощи. Една от най-болезнените теми остава напояването. Какво трябва да се направи?
Инвестициите в напояване са най-важната и
най-търсената мярка от фермерите. Това е инфраструктура, която ще служи дългосрочно на целия сектор.
Проблемът е,
ако липсва основната инфраструктура. Без нея тези инвестиции няма да имат реален ефект.
Все повече хора усещат тежестта на ценовата криза. Очаквате ли правителството
да премахне тежестите, които сама налага върху собственото
горива, отопление, производствени процеси и сезонни натоварвания. „Трябва да се направи пълен баланс на всички енергийни ресурси. Не говорим само за ток, а и за дизел, газ, отопление и всякакви други
енергийни източници. След това се преценява
кои технологии могат да бъдат внедрени по-
каза още той.
По думите му, българският пазар вече пред-
лага разнообразни решения – от фотоволта-
ични системи и батерии, през автономни мо-
дулни станции за поливни системи и ферми без достъп до електропреносна мрежа, до тех-
„Всички тези цели са напълно постижими.
Въпросът е стопанинът да направи правилна сметка и да има търпение, защото ефектът не
идва веднага“, каза Радулов.
Той отбеляза още, че много земеделци вече
проявяват интерес към подобни технологии,
но често срещат затруднения заради бавните
административни процедури. „Когато кандидатстването по програма отнеме година или две, технологията вече може
да е различна – както като цена, така и като технически характеристики. Това затруднява стопаните, защото междувременно пазарът
в годината и основно през светлата част на деня. Без съхранение
мост“, обясни Радулов. Той посочи, че батериите са най-бързо
Има кораби, които работят с амонячни горивни системи, а при
за енергий-
ните общности, които според него тепърва ще
се развиват в България.
„Енергийните общности имат сериозен ико-
номически смисъл. Те позволяват на гражда-
ни, фирми, общини и институции заедно да произвеждат, потребяват и обменят енергия“,
обясни той.
По думите му в България вече има няколко регистрирани енергийни общности,
прегарят – и всичко
приключва.“
В търсене на решение на климатичните промени той въвежда и японската акация: „През
годините юли и август станаха много сухи и тогава има
да отворя тефтера и да кажа за всеки кошер
развивал. Имам данни за 10–15 години назад. Това страшно много ми помага.“
Освен медопроизводител, той е и майкопро-
изводител.
Икономическата среда обаче става все
по-тежка: „Това ми е основният доход. Но последните години става все по-трудно. Цените се удвоиха, а цената на меда си стои същата.“
Той говори и за нелоялна конкуренция: „Не
може на пазара да има био мед за 12 лева и конвенционален за 20 – това е абсурд.“
години гради своето месодайно стопанство. Започнал буквално
собствено стопанство, което днес
продължава да развива.
ТЕХНИКА ВМЕСТО РАБОТНА РЪКА
През годините Пелов постепенно модер-
низира базата. Подменя покриви, изгражда
навеси за сено и силаж, приспособява ясли и
организира полуоткрит обор, подходящ за месодайни животни.
„Разчитам основно на себе си и на техниката.
Децата ми помагаха, но вече са поели по своя път. Затова автоматизацията става все по-важна“, обяснява той.
Според него бъдещето на животновъдството
е именно в механизацията, а не във вноса на работници.
„Сега има дронове, GPS системи, електропастири. Технологиите помагат много, но всичко опира
проблемна. Телетата се раждат големи, често се налага ветеринарна помощ или цезарово сечение“, обяснява ветеринарят.
Въпреки трудностите, той продължава да работи с породата, защото харесва
Уагю телетата се раждат по-лесно, много са жизнени и
пролетта, лятото и
През зимата кравите се прибират в обора само при студ, сняг или продължителни валежи. „Когато са навън и се движат, животните не
страдат от студа. Най-важното е да са на сухо и
защитени от вятъра“, обяснява фермерът.
По думите му пасищното животновъдство е не само по-икономично, но и по-полезно за
природата.
„Кравите сами си набавят фуража, наторяват
пасищата и поддържат тревостоя. Това е много
по-добро решение от огромните торохранилища при интензивното отглеждане“, смята той.
Най-сериозното предизвикателство обаче
остава климатът. През лятото районът страда
от суша, а водата за животните често се осигурява допълнително от река Бебреш.
лограма на български угоители, което според
него е правилният подход.
„Апелирам към колегите да продават живот-
ните си в България. Така българските потребители ще имат достъп до качествено месо“, подчертава той.
АДМИНИСТРАЦИЯТА ОСТАВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Въпреки любовта към професията, фермерът признава, че административната тежест е сериозна.
„Водим по 15 дневника. Част от тях са необходими, но много могат да се опростят“, смята той.
Според него най-трудни са изискванията по различните екосхеми, които
на овча вълна при засаждането на овощни дръвчета.
Мирослав Христов Стойчо Христов
ФЕРМА С ХИЛЯДИ ЖИВОТНИ И РАБОТА ЗА
ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
В стопанството всички са на терен – баба, дядо, брат, майка, баща и син. Семейният труд
е гръбнакът на бизнеса. Основната дейност е отглеждането на месодайни породи – японско Уагю, Ангус и Лимузин. Освен животновъдството, семейството
преработва месото и произвежда месни продукти.
„Поддържаме около хиляда телета и около 150 крави“, разказва Мирослав Христов.
Работата изглежда невъзможна за малък екип, но голяма част от процесите са механизирани.
„Трима души гледаме около 700 животни. Не
22
е лесно, но всичко е механизирано и всеки ден трябва да сме тук“, допълва той.
ЖИВОТНОТО ТРЯБВА ДА Е СПОКОЙНО
След повече от 30 години опит Мирослав Христов е убеден, че качественото
месо не зависи само от храната.
„Огромно значение има спокойствието на животното – да е спокойно, да хапне, да легне, да му е чисто. Това е най-важното.“
Ражданията при месодайните породи
невинаги са лесни. Във фермата са за-
белязали, че колкото по-малко човек се
намесва, толкова по-здраво и жизнено е телето.
„Ако се роди сама и не я закачаме, телето е много по-здраво и устойчиво“, казва Стойчо.
ОТ ФЕРМАТА ДО РЕСТОРАНТА
Пътят на месото преминава през кла-
ница, след което част от продукцията се връща във фермата за транжиране, а друга се изпраща директно към клиенти и ресторанти.
Семейството не работи с големите тър-
говски вериги. Предпочитат бутикови ма-
газини, ресторанти и директни клиенти. „Не изнасяме навън. Искаме да държим пазара тук“, категоричен е Мирослав Христов.
Голяма част от телетата за угояване се изкупуват от фермери
Сред клиентите им са хора, които ценят ка-
чеството
семейството посещава Япония, за да се запознае отблизо
Мирослав Христов.
Според него именно отношението към труда
толкова успешно.
ЖИВОТНОВЪДСТВО, ИЗГРАДЕНО „СТЪПКА ПО СТЪПКА“
През годините фермата се разраства с помощта на европейски проекти. Семейството дори трудно може да преброи колко са били те.
„Вероятно са 15-20 проекта. Стремим се всичко да е ориентирано към развитие“, казва Стойчо.
Въпреки модернизацията, най-важните уроци остават простите семейни принципи.
„Всеки ден се уча на нещо ново. А най-важното, което съм научил от семейството си, е първо да помислиш, преди да направиш нещо.“
с породата Мангалица чрез партньорска ферма край Първомай.
Що се отнася до използваното месо, производството е концентрирано върху определени части.
„Тъй като сме малко производство с ограничен капацитет, работим основно със свински бут и твърда гръбна сланина. При телешкото използваме бут и ребра, но като цяло бутът е
основният ни продукт“, пояснява той.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА: ФИНАНСИ И
РАБОТНА РЪКА Както много малки производители, и стопанството на Тодор Стоев се сблъсква със сери-
озни трудности. „Ако изключим природните
аномалии, най-големите предизвикателства са финансите и работната ръка“, казва той. Затова развитието става постепенно. „Надяваме се на здраве и просперитет, а всичко останало ще го направим лека-полека – с много работа.“
30 ДЕКАРА ЗЕМНА ЯБЪЛКА В стопанството
се
обработват около 15 декара. „Разполагаме със
собствена техника, с която обработваме площите“, казва Стоев.
Идеята за тази култура идва от майка му.
„Още преди повече от 20 години тя започна тази инициатива. Имали
всичко от растението се използва“, казва Стоев. Използват се не само клубените, но и стъблата, листата и цветовете. Зелената маса има различни приложения. „В Западна
лието, особено при тежките почви във Видинско, които задържат
ПО-МАЛКО РАСТЕНИЯ, НО ПО-ВИСОК
ПОТЕНЦИАЛ
В стопанството се прилага ниска сеитбена
норма – технология, чрез която растенията използват по-ефективно хранителните вещества и ресурсите в почвата. Целта е да се отглеж-
дат между 500 и 600
добре развити и продуктивни растения, вместо прекалено гъсти посеви, при които растенията се конкурират за светлина, вода
и хранителни елементи.
Това позволява да се формират по-тежки класове и по-стабилен добив.
ШИРОКИ
нило усвояването на хранителни вещества.
Именно затова са направени листни третирания.
АНАЛИЗИТЕ ПОКАЗВАТ ТОВА, КОЕТО ОКОТО НЕ ВИЖДА
Освен почвени анализи, в стопанството редовно се правят и листни анализи. Пробите се изпращат в лаборатория, където се изследва
Семената се третират предварително с комбинации, които стимулират кълняемата енергия и ускоряват поникването. Целта е кориандърът максимално бързо да затвори меж-
дуредията и сам да конкурира плевелите.
Благодарение на Но-тил системата и нама-
ляването на плевелната банка в почвата, тази
година близо 70% от площите с кориандър са
без хербицидно приложение.
ПРОТЕИНОВИТЕ КУЛТУРИ ЗАЕМАТ ВСЕ ПО-ВАЖНО МЯСТО В стопанството важно място заемат и протеиновите култури. Посевите с грах, които след застудяването първоначално изглеждали компрометирани, впоследствие се възстановяват успешно.
Към момента растенията са в отлично физиологично състояние – чисти от болести и неприятели, с добър имунитет и добро развитие.
При културата е приложено основно почвено торене с NPK, без допълнително азотно
хранене през вегетацията. Вместо това са на-
правени няколко листни подхранвания и био-
стимулации.
Фунгицидни и инсектицидни приложения засега не са извършвани. Агрономът обаче
следи внимателно прогнозите
той.
Ромбаут даде пример с вложенията в подобряване на почвеното плодородие, изграждането на дренажи и напоителни системи, които
НАПОЯВАНЕТО ОСТАВА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ
лични отговори
думите му е необходимо да има единна административна структура или „едно
ния какви документи и процедури са нужни за реализиране на проект. „НЕ МОЖЕ ЗЕМЕДЕЛЕЦЪТ ДА БЪДЕ ВСИЧКО“
прекалено много функции едновременно – агрономи,
продукцията.
да
качество, ако през май
температурите внезапно станат 35 градуса и
нямаме никакъв контрол върху влагата
вата?“, попита той.
По думите му именно липсата на напояване
развива по-високодоходно земеделие с до-
бавена стойност. ЕВРОПЕЙСКИТЕ
заяви, че реалността в сектора се разминава с целите на ЕС за раздробяване на сто-
панствата.
Според него много големи производители формално разделят
веднага след разопаковането. Именно затова Европейският съюз въвежда
нови правила, които ще променят начина, по
който пазаруваме, произвеждаме и изхвърля-
ме отпадъците си. Остава въпросът – готови
ли са българските потребители, бизнесът и ин-
ституциите за тази промяна?
Средно всеки гражданин на ЕС генерира
около 186 кг отпадъци от опаковки годишно. Очаква се до 2030 г. това количество да нарас-
не с 19%, а при пластмасовите опаковки – с
цели 46%. Това означава
емисии. Проблемът
краткия
рециклирането и устойчивите практики, така
че Европа да постигне климатична неутрал-
ност до 2050 г.
По данни на Евростат всеки българин генерира над 70 кг
отпадъци от опаковки годишно, а нивата на рециклиране
все още изостават от средните за ЕС. Според експерти дори тези данни вероятно са подценени заради
допълнително „пре-
писване“ в националното законодателство.
Регламентът въвежда мерки за:
• намаляване на излишните опаковки;
• оптимизиране на дизайна им;
• по-широко използване на рециклирани ма-
териали;
• забрана на определени опаковки за едно-
кратна употреба.
На пръв поглед това изглежда като техническа промяна, но всъщност ще
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА НА ПРАКТИКА?
Промените няма да останат
мислят начина, по който опаковат продуктите си – от дизайна до използваните материали.
По-малко отпадъци България ще трябва постепенно да намали
количеството отпадъци от опаковки на глава
от населението:
• с 5% до 2030 г.;
• с 10% до 2035 г.;
• с 15% до 2040 г.
Това ще изисква сериозна промяна в начина,
опаковани
ОГРАНИЧЕНИЯТА
жат от малките пластмасови опаковки за шам-
поан, душ гел и сапун.
Изключения ще има за микропредприятия и малки бизнеси, когато премахването на опа-
ковката е технически невъзможно или липсва
инфраструктура за многократна употреба.
Производителите ще трябва да доказват, че
опаковките им отговарят на новите изисква-
ния, а вносителите – да гарантират, че оценката е извършена.
КОНТРОЛЪТ ВЛИЗА В СИЛА – КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА НАС?
За потребителите тези промени могат да означават:
• по-малко отпадъци у дома; • по-лесно разделно събиране;
• потенциално по-ниски разходи за опаковки, които често са
спазват правилата, ще поддържа регистри и ще налага санкции;
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – ще координира националните планове и ще докладва резултатите;
бизнес модели.
За сравнение, държави като Германия и Австрия постигат над 90% събираемост на бу-
тилки чрез депозитни системи. В България
подобен механизъм все още не функционира
ефективно.
СКОРО: КЛИЕНТИТЕ ЩЕ МОГАТ ДА НОСЯТ
СОБСТВЕН СЪД
От 12 февруари
еднократни пластмасови опаковки.
КАК БИЗНЕСЪТ МОЖЕ
Компаниите имат възможност да започнат
адаптацията още сега и дори да превърнат промените в конкурентно предимство.
Няколко важни стъпки:
1. Да направят преглед на настоящите си опаковъчни решения;
2.
рециклирани материали;
3.
за биохраните и
начина им на производство. В тази връзка
схемата „Училищен плод“. На задната корица са включени
уважението към почвата във всяка шепа пръст. Диан
почвата
на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия
план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Интервенцията насърчава дейности, които подпомагат устойчивото използване на
азотни торове и спомагат за поддържане на екологичния баланс в стопанствата. Сред тях са:
• спазване на правила за ротация на културите;
• прилагане на балансирано торене въз основа на почвени проби и анализи;
• намаляване на интензитета на обработките и осигуряване на почвена покривка през цялата година; • редуциране
•
• органични почвени подобрители;
• микробиални торове;
• биологично активни вещества.
на в Южна Америка – основно в Чили и Мексико. В Европа технологията навлиза малко по-късно, като най-голямо развитие има във Великобритания.
„Там вече се използват масово полиетиленови оранжерии тип ‘щора’, особено за ягодоплодни култури. Постепенно започнаха да навлизат и черешите“, обяснява производителят.
В Европа опити има и в съседни страни – Румъния, Гърция, както и в България. У нас вече
съществуват няколко подобни оранжерии – в
Петрич, Кюстендилско и района на Сливен.
ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ПРИРОДАТА И
ОПИТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Въпреки интереса, не всички експерименти са успешни. Христов подчертава, че при овощ-
ните култури контролът в оранжерия има
своите граници.
„Овощните видове не могат да бъдат целогодишно в затворена конструкция.
с европейското финансиране. Той не крие, че именно програмите са му дали възможност да започне мащабни инвестиции.
„Ако не беше програма САПАРД, нямаше да направя тази инвестиция.
насаждение и се развихме стъпка по стъпка“, разказва той. С времето той
струкции. Инвестицията е значителна – около 1,3 мили-
она лева, като половината са финансирани по европейска програма за развитие на селските райони.
„Първоначално идеята беше да са ягоди, но
пазарът на труда ни накара да променим посоката. Избрахме култура, която изисква по-мал-
ко човешки ресурс“, обяснява той.
В проекта е включена и модерна производствена база с площ около 700 кв. м, която ще
служи за охлаждане, сортиране и пакетиране на продукцията.
ПАЗАРЪТ И ОЧАКВАНИТЕ
тиките към европейското финансиране.
„Има колеги със скептицизъм, често заради бюрокрацията или лош опит. Да, има трудности“, признава той.
Въпреки това собственият му опит е положителен – реализирани проекти, получени средства и работещи инвестиции.
„При мен всичко е вървяло нормално. Проблемите са по-скоро изключения, но съществуват“, уточнява той.
ЛИЧНИЯТ ПЪТ – ОТ СОФИЯ ДО ЗЕМЕДЕЛИЕТО Въпреки
българското овощарство – по-интензивен, технологичен и ориентиран към пазара.
„Не мисля да спирам дотук. Има още
СТОПАНСТВО С 15-ГОДИШНО ДОВЕРИЕ КЪМ МАРКАТА
Един от примерите за успешно партньорство е сто-
панството на семейство Романови, което обработва около 7500 декара земя и развива както растениевъдство, така и животновъдство.
Сътрудничеството
от 15 години.
„Решението беше до известна степен риск
трактора Кубота с
между 100 и 175 к.с., както и разнообразен прикачен инвентар
ботващи машини, до сеялки и пръскачки. Сред последните инвестиции са трактор
само професионални, но и
приятелски отношения.“
ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО
РАБОТЯТ В РЕАЛНИ
УСЛОВИЯ
Част от модернизацията в
стопанството е и рулонната балопреса Кубота BV5160,
представена от продуктовия
мениджър Станимир Ганев.
Машината е с вариокамера и
позволява изработка на бали
с диаметър до 1,60 м. Оборуд-
вана е с пет безкрайни колана,
които се отличават с висока
издръжливост и дълъг експлоатационен живот.
„Има машини в България с
над 50 000 бали, при които
коланите продължават да работят безпроблемно“, посочва Ганев.
Балопресата разполага с подбирач с ширина 2,20 м и Cam Track система, която осигурява ефективно и щадящо събиране на
Бразилия
Фермерските стопанства в бразилския регион Серадо, най-големият в света тропически земеделски регион с площ над 200 милиона хектара, значително се различават от европейските. Това са истински индустриални платформи, където технологиите, иновациите и прецизното земеделие образуват единна екосистема. Парцели от хиляди хектари, трактори с мощност над 300 к.с., 36-редови сеялки, самоходни пръскачки с производителност 500 хектара на ден, както и системи за автономно управление, сензори за добив и дистанционен мониторинг в реално време превръщат този уникален ландшафт в един от най-продуктивните на планетата. В такива условия гумата се
превръща в ключов структурен компонент на общата ефективност.
Компанията Balkrishna Industries Ltd. (BKT), водещ международен производител на извънпътни гуми, предлагащ един от най-широ-
асортименти на пазара, разработи
всичко това е техническо решение, което обединява
експлоатационните нужди с висока ефективност и произ
водителност. За решаването на тези изключително сложни
задачи компанията BKT раз работи линия гуми с техно логия VF. Тя включва модела AGRIMAX SPARGO, създаден за повишаване на производителността на полето при запазване на структурата на почвата в дългосрочен план, и AGRIMAX V-FLECTO, разработен за най-мощните селскостопански машини и най-тежките дейности, характерни за съвременния агросектор, особено в описаните по-горе
екстремни условия. „Промишленият мащаб на
производство, благодарение на който Бразилия стана водещ световен износител на
соя, има своята скрита цена - уплътняването на почвата. Пускайки гуми с технология VF, като AGRIMAX SPARGO и AGRIMAX V-FLECTO, ние се стремяхме да предложим ефективно решение на реални проблеми. Тези модели се предлагат в множество типоразмери и са подходящи
от техника на големите бразилски
агрохолдинги без необходимост
от допълнителни инвестиции.
От своя страна AGRIMAX SPARGO
демонстрира превъзходни резултати при пръскане и обработка
на окопни култури, като същевременно осигурява повишена дълготрайност и висока устойчи-
вост - качества, незаменими при транспортиране на тежки товари.
Съчетанието на всички тези характеристики прави гумите BKT
оптимално решение за селскостопанския пазар на Бразилия.
Това е и реална възможност за региона да отговори на високите
изисквания за производителност благодарение на продукти, от-
личаващи се с изключителна надеждност.
международни и селектирани в различни климатични условия. „Това ни позволява да подбираме форми с различни признаци: съдър-
жание на протеин, височина на първия боб,
което е критично за механизираното прибиране. Целта ни е да получим нов сорт с високо
протеиново съдържание, пригоден за механи-
зирано прибиране.“
Що се отнася до икономическия потенциал
на нахута, Севдалина е категорична: „Тази култура е перспективна не само като фураж, но и за храна за хората. Тя е сухоустойчива, подходяща за
процеса, но и за качеството на крайния продукт. „Хубав продукт означава бял, чист
протеин, без вкусови примеси, който може да се използва във всякакви храни и напитки“,
казва Захариев.
ПРОБЛЕМИТЕ С ДРУГИ РАСТИТЕЛНИ
ПРОТЕИНИ
Соевият протеин, макар широко използван,
е силно алергенен, а граховият – полезен, но с неприятен вкус, което изисква допълнителни добавки и повишава цената на продуктите.
Това прави слънчогледовия протеин перспективна алтернатива.
ОТ ГРОЗДЕ КЪМ СЛЪНЧОГЛЕД Първоначалните опити на стартъпа са
насочени към извличане на протеин от гроз-
дови остатъци, но високата производствена
цена е наложила промяна на стратегията. „Решихме да се фокусираме върху слънчогледа
– суровина, която в България се произвежда в
големи количества“, обяснява Захариев.
Компанията разработва високофункционални протеини с над 90%
Всеки ден по света се изпиват
два милиарда чаши кафе, а резултатът са мили-
они тонове използвана кафеена
утайка, която в повечето слу
чаи завършва на сметища
та или в инсинератори.
Малко хора обаче осъз-
нават, че този масов от-
падък крие значителен
потенциал за повторна употреба и намалява-
не на въглеродния от-
печатък.
Чешката платформа
за кръгова иновация
Coffee!Up намира решение,
като превръща кафеената утайка
в ценен ресурс чрез т.нар. каскадно рециклиране. Резултатът са нови материали,
козметични продукти, а вече и въглеродно-негативен биовъглен и торове.
от типа „затворен цикъл“ с големи корпоративни потребители на кафе като KPMG и
Komerční banka (KB). Кафеената утайка, генерирана в офисите им, се събира, преработва и се връща обратно под формата на персонализирани продукти с кафеен цвят.
Тези партньорства превръщат корпоративните цели за устойчивост в видими и измерими резултати, като повишават ангажираността и мотивацията на служителите.
ОТ КАФЕ КЪМ БИОВЪГЛЕН И ТОРОВЕ Надграждайки каскадния модел, Coffee!Up
вече разработва технологии за превръщане
на кафеената утайка в биовъглен чрез нискотемпературна пиролиза. Полученият материал „заключва“ въглерода в стабилна форма
за стотици години, създавайки измерими CO₂ компенсации, които могат да бъдат сертифицирани по доброволни въглеродни схеми. Паралелно се разработват и торове, обога-
тени с кафеен биовъглен, които предлагат на
фермерите възобновяема почвена добавка. Те
подобряват задържането на вода и почвеното здраве, като същевременно допринасят за
суровини и производство на биовъглен; – Дизайн и иновации, подкрепени от партньори като PLASTIA и NanoSPACE Cosmetics; – Корпоративна ангажираност, доказваща, че дори офис кафето може да има
