v.stefanova@agro.bg
Мениджмънт
1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв./ € 3.07
Млечният сектор отново е в криза. Криза,
която е в епицентъра на „катастрофата на селското ни стопанство“, както го определи Росен Карадимов, председател на КЗК.
Напоследък ни заливат с цифри, доказващи
състоянието на сектора. За 5 години броят на
овцете и козите намалява с 25%, а на млечните крави - с 26%. И ако в други години тази
тенденция звучеше успокоително - да, броят на
тревожно големи
надценки в големите търговски вериги. Те
изискват договори с доставчиците си за 6 месеца. Това затруднява, дори прави невъзмож-
но предоговарянето на цените на доставките,
въпреки честите пазарни промени. Вносът на
млечни продукти нараства с цели 45%! Кой фалира в тази ситуация? 12-13 млекопреработватели излязоха от пазара. Още по-тревожно е положението при млеч-
ферми, както
у нас, а произведените млечни продукти дали технологично се вместват в цифрата. Ако не - какъв е вносът? Плащани ли са данъци? Сивият сектор трябва да се изсветли - непосилна задача у нас! Вносните млечни продукти - отговарят
на заявления за подпомагане по различни интервенции
организации, консултанти и неправителствени структури с цел по-бърз трансфер
на знания и добри практики.
Подобни новаторски подходи ще стават все
по-необходими в условията на климатични
промени и динамична икономическа среда.
Безплатни почвени анализи и препоръки за торене Важна част от съветническите пакети е и почвеният анализ. Експертите на службата вземат
почвени проби безплатно за фермерите, а след лабораторния анализ изготвят конкретни препоръки
от предимствата на
РИСКЪТ ОТ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ
СЕМЕНА
Тези нерегламентирани семена обхващат
различни култури, включително пролетни като царевица и слънчоглед. „Постоянно ко-
легите от асоциацията коментираме, че срещаме такива предложения на пазара. Рискът е
огромен. Ако семената са с неясен произход, те най-често не са сертифицирани и не са ети-
кирани правилно, което означава, че нямаме
никаква гаранция за генетичната чистота –
кой всъщност е хибридът или сортът, който се
предлага. Нямаме гаранция за наличието или
отсъствието на вредни патогени, които могат
да причинят непоправими щети. Физическата чистота на тези семена е спорна“, казва Василев.
Той разказва, че подобни партиди често
съдържат примеси, понякога и от плевелни култури, което може да донесе допълнителни проблеми на полето. „Няма гаранция за кълня-
емост – фермерът не знае какво точно ще поникне на полето“, добавя Василев.
КАК ФЕРМЕРИТЕ ТЪРСЯТ ИКОНОМИИ
Фермерите
няколко години. „Те търсят евтини, но нека-
чествени семена и правят този компромис. Моят съвет е, че въпреки трудностите, рискът със семена от нерегламентирани източници е прекалено голям. Това е вид спекулация на
със собствените му посеви. Може да се спестят няколко лева на декар, но ако загу-
се адаптира към конкретните условия на пазара“, казва
СОБСТВЕНО СЕМЕПРОИЗВОДСТВО Василев предупреждава фермерите, които обмислят собствено семепроизводство: „Това е изключително сложна материя. Много от нашите фермери са професионални и вършат работата си отлично, но нивото на инвестиции, научни и практически знания, както и машинен парк, не им позволява
му позволяват да подобри ефективността и да внедри надеждна техника. Той спо-
деля, че въпреки песимистичните прогнози на някои колеги за загуби в земеделския бизнес, неговото стопанство не е на загуба. Петьо обяснява, че
специален подход
изпълнение, за да дава резултати, и Петьо подчертава, че е научил всичко в движение чрез четене, наблюдение
практики е ключово за
поддържане на почвата жива и продуктивна. От 2020 г., след тежка суша, Петьо е преминал изцяло към тази технология и наблюдава значителни промени в резултатите и качеството на почвата.
Петьо успява да възстанови стопанството си в рамките
кравето мляко разходите за изхранване на
една крава на година са 2624 лева – комби-
ниран фураж 1482 лева, силаж 437, сено 158, зелени 279, плюс ветеринарно обслужване
300 лева и труд 1200 лева. На база тези данни
изчисляваме себестойността на литър мляко.
Това е ориентир за фермерите, за да не продават на загуба.“
САПИ работи активно и с браншови организации. Жекова разказа, че те се обръщат
за обективни данни, когато имат преговори с
Министерството на земеделието или по теми като субсидии и международна търговия.
Един от актуалните примери е Националната
асоциация на зърнопроизводителите, която
използвала данните на САПИ, за да обсъди с
Министерството аргентинското зърно и неговата цена. „Ние не играем ролята на медиатор, а даваме фактологична информация, за да се проведе релевантен
земеделие
или Индия не плаща нищо, европейската индустрия губи
конкурентоспособност. СВАМ трябва да наложи същата цена и върху вносните продукти“, обясни Рашев.
На практика това означава, че при внос на определени стоки в ЕС се начислява въглероден данък, който компенсира разликата в еко-
логичните разходи.
ПО-СКЪПИ СУРОВИНИ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Според експерта обаче ефектът от тази политика може да бъде поскъпване на редица ключови суровини, включително минералните торове.
„От гледна точка на земеделските производители почти всичко, което купуват в Европа, ще стане по-скъпо. Евтиният внос се оскъпява, за да се изравнят условията“, коментира той. В същото време част от европейските предприятия вече са преструктурирали
сектор реагира сравнително късно.
„Земеделците започват да бъдат чувани, когато излязат с тракторите. Това е реалността в Европа“, допълни той. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА
преди въвеждането на СВАМ, но ако тенденцията продължи, може да се стигне до сезонен недостиг“, посочи той.
ЛИПСА НА ЗАЩИТА ЗА ИЗНОСА
Според представителя на индустрията един от най-големите проблеми е, че механизмът не
защитава европейските производители при
износ.
„Ако
изключително тежка.
между 6 и 9 април сложиха голяма черта върху производството. За наша радост малините бяха засегнати в по-малка степен, но
проливните дъждове, градушките и екстремно високите температури нанесоха сериозни
загуби“, разказва той.
„Студовете унищожиха 50–60% от продук-
цията в някои райони, градушките нанесоха
допълнителни загуби, а слънчевият пригор –
около 30%. В крайна сметка добивите бяха не
повече от 80% от реалните възможности на растенията. При среден добив в други години
от 430–450 кг на декар, миналата година
малинопроизводителите
да инвестираме в активни мерки – засенчващи мрежи, оранжерийни конструкции и други технологии за устойчиво
значението на био-то и биодиверсификацията, не са били напразни.
„Изключително съм признателен, че получих тази награда. Тя е основно двигател
гориво, което ми налива чувство,
затваряне на пълния цикъл на производство.
„Имаме около 1500 декара зърнопроизводство. Фуражът, който добиваме, е изцяло
за кравефермата. Трайните ни насаждения
включват 240 декара с орехи и 40 декара с ба-
деми, като междуредовите пространства
осъзнава,
„Фермерството е комплексна дейност – трябва
да си механизатор, механик, мениджър и понякога общ работник. В нашия сектор е трудно да се намерят млади хора.“
Стопанството се управлява
ден работят с робот за
хранене със сухо мляко, който дава точното
количество според възрастта и нуждите им. Имаме стаичка с робота, за да не измръзват
през зимата и да им осигурим равен старт“, до-
пълва Владо.
Семейството се доверява и на младия екип: „Две амбициозни момичета се грижат за жи-
вотните с огромен хъс“, разказва Владо. Гери
споделя: „Тук ме впечатли малкият размер на стопанството и практичната визия на собствениците.“ Детелина добавя: „Стремим се към ка-
чество и развитие, и тук имам възможност
Философия на производство
трици, редовно чистене
паразитяване. Животните са спокойни, което се отразява на качеството на млякото“, казва Марлен Грънчарова, търговският мениджър на фермата, и сестра на Владо. „Грижим се за тях с много любов. Имаме два робота, които осигуряват комфорт и облекчават
традиционен кашкавал до крема сирене с
трюфел, сушен домат и босилек. „Брат ми е
технологът на мандрата и измисля всичките ни продукти. Идеята е да предлагаме нещо
различно, като съчетаем традиционни ре-
цепти с креативни добавки“, споделя Марлен.
интересен
с производителя.“
ропейски проект.
Началото
неговия чичо,
и се придържаме към всички правила, които са установени“, казва той.
Най-често срещаните проблеми са свързани
с копитата, но по думите му те се овладяват без
сериозни затруднения.
Като много животновъди в Европа, Петър
следи внимателно и разпространението на
опасни заболявания като нодуларния дерматит и „синия език“.
„Надяваме се такива заболявания да не се по-
явят тук. При тях трудно може да се реагира.“
ГЕНЕТИКА И РАЗВИТИЕ НА СТАДОТО
Във фермата се обръща сериозно внимание
на селекцията и генетиката.
Целта е всяка година да се подобрява качеството на стадото.
„Наблягаме на генетиката, за да можем всяка година да имаме по-добри животни“, обяснява Петър.
ОТ СУРОВИНА КЪМ СОБСТВЕН ПРОДУКТ
Освен производство на мляко, стопанството постепенно развива и собствена преработка.
В момента част от млякото се преработва в
сирене и кашкавал, а вече има готов проект
за изграждане на собствена мандра.
„Идеята е да можем сами
се произвеждат приблизително
– тон и половина сирене
на
сектора Петър смята, че животновъдите все още трудно се обединяват.
„За съжаление не сме много склонни да се обединяваме. Надявам се в бъдеще това
производството.
„Гледам да си върша работата добре
на свинско месо за Япония,
как да подхранват пчелите със захарен сироп или захарни
семейството е в добро състояние и има достатъчно проте-
да
и в същото време активен внос на прашец отвън. По какви признаци
има протеинов глад?
наблюдаваме кошера сутрин, и
глад. За пчелите е изключително важно да имат поли флорен прашец, т.е.
произхождащ от различни растителни видове.
През летния период едно силно пчелно семейство може да консумира около 100 грама прашец на ден. Понякога дори до 150 грама. Това
е много голямо количество.
Следващото, което трябва да проверим, е
колко пило има семейството и колко пчелно
млечице има под развиващите се ларви.
Когато извадим рамка с пило и я обърнем
към слънцето, трябва да видим ларвите „плуващи“ в пчелно млечице. Ако не виждаме това
паша започва дру-
га важна операция – разделянето на семействата. Така се ограничава натискът от акара и
се създават отводки. „Правим по три третирания. Работим само
с лицензирани препарати – скъпо е, по 10–20 лева на семейство, но
иначе после ще боли главата.
Най-важен е контролът“, ка
тегоричен е пчеларят.
Контролът се прави
със специален уред –„шейкър“, както го нарича той. Пчелите се
разклащат, акарите падат на дъното и се броят. „Ако са над 100 – проблемът е сериозен.“
300 кошера – границата на едно семейство
Джобкови стопанисват около
хиляди кошери.“
Интервенциите – шанс за младите Гергана Джобкова си спомня първите години по програмите като трудни и объркани. „Първата година беше много тежко – документи, изисквания, никой не ти обяснява ясно. После става по-лесно.“
300 кошера – максимумът, който едно семейство може да обслужва само. „Не наемаме хора. Ако си наредиш добре нещата и си изплатиш инвестициите, може и да
стигат парите. Но засега по-скоро наливаме“, признава Велик.
Само от пчеларство обаче не се живее.
документи За кандидатстване по различни мерки е нужно едно основно качество – упоритост. „Много документи, много бумащина.
дадености и хората, които стоят зад тях. Конкурентоспособността
реши да ги направи радикално „зелени“, вече нямаше пари. Запази екологичните изисква-
ния заради политически конюнктури и слож-
ни коалиции в Европейския парламент, но
това струва скъпо.
Все пак има надежда. Механизмите в ЕС са
така изградени, че Европейският парламент
е бариера, представителство на хората. Видя-
хме го при МЕРКОСУР – договор, който в този
си вариант е проблематичен за земеделието.
Мина през Съвета на Европа, но в ЕП катастрофира с 10 гласа. Това показва, че все още има спирачки. След като
Има три възможни
имаме най-много фалити на земеделски производители в ЕС, а тенденцията е възходяща. Отваряме пазара за МЕРКОСУР, вкарваме безконтролно продукция от Украйна, Турция и
други държави. Това ли е конкурентоспособност? Европа
изисквания, намалени субсидии и отворени пазари без
математиката на температурите
