Списание Агрокомпас Февруари 2026 Agrocompass Magazine February 2026

В! НО

НО

В!

ХИБРИДИ ШАМПИОНИ

Р7737

Р8 436

В!

В!

НО

НО

Р7818

Р8904

Р 9398

Р 924 4 0 В!

В! НО

Р 9 2 41

НО

Р 92 55

Р 9610

Р 8 83 4

Р 0 01 9 9

Р 9975

www.corteva.bg TM ®

Търговски марки на Corteva Agriscience и свързаните с нея компании. © 2026 Corteva.

СТО ГОД И Н И

Съдържание Бодил

3

Актуално

4

• Облекчаване на правилата и по-малко проверки за земеделците от Кампания 2026 • Семинарът на зърнопроизводителите в Пловдив : оптимизация, напояване и бъдещето на ОСП • ЕС и Индия договориха историческо споразумение за свободна търговия с ключови ползи за земеделието • Селскостопанската техника тръгва нагоре: световната търговия очаква ръст до 92,5 млрд. евро до 2029 г.

• Тревожен спад: Едва 920 са новорегистрираните трактори за 2025 година у нас

В броя

В помощ на фермерите Младите фермери в област Стара Загора: стартова помощ, предизвикателства и наследство

12

Акценти 16 Японски вкус в българска ферма: семейството зад висококачественото говеждо Акценти Ноевият ковчег на Източнобалканската свиня

• Хибрид P0260 на Кортева надмина стандартите • Полето на успеха: царевица Пионер при поливни условия • Хибрид 9944 – решението за Южна България

40

Рентабилност 44 Български винопроизводители се запознаха с последните иновации на Pellenc на изложението за лозарство и винарство SITEVI в Монпелие, Франция

Акценти 14 Българският шафран: от луковицата до гурме масата

2

Селекция

18

Промяна Левът излиза от обращение

47

Полезно 48 Важно за данъчните ни декларации след въвеждане на еврото Инвестиция Чистата вода – ключов фактор за модерното птицевъдство в „Хайпро България“

49

Инвестиция 52 Локална пречиствателна станция за отпадъчни води на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД – Видин, изградена от Техноинокс инженеринг

Акценти 20 Ил дьо Франс в Равно поле – пример за успешна селекция

Технологии Една машина, четири сезона: Kubota GR2120 в служба на спорта

Акценти 23 От идея до фабрика: как се роди охлювеният бизнес

Местна власт 58 Мария Вълчева: Община Куклен е място, където спокойно можеш да отгледаш децата си

Акценти 25 Какво се случва на пазара на зърно и маслодайни култури Гост 27 Яне Янев: Както много други политици, вероятно и аз съм се заблуждавал, че нещо може да се промени Тема на броя Регенеративното земеделие: защо почвата е първата линия на адаптация към климата

29

ОСП

34

• До 18 март 2026 г. – прием на заявления за зелени инвестиции • Урок по биоземеделие сред ябълковите градини на семейство Цекови • ЕС отделя рекордни 205 млн. евро за промоция на европейски агропродукти през 2026 г.

Местна власт Стара Загора се развива – индустриални зони, иновации и зелен преход

56

60

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Велина Велинова, Валентина Спасова, Анета Божидарова, Инес Златанова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: € 3.07 / 6 лв.

Коментар на Валентина Спасова

Субсидиите като наркотик Българският фермер бил зависим, пристрастен към субсидиите, често се чува тази критика. Това определение автоматично навежда към заболяването наркомания. Но дали болестта не е общоевропейска? И ако да, кой в случая е наркопласьорът? Да потърсим корените на тази зависимост. Директните плащания, по дефиниция „субсидии за подкрепа на доходите“, как така отиват при финансово и пазарно най-устойчиви фермери? Тази европейска схема оцелява колко вече програмни периода? С всичките си неопровержими недостатъци - монокултурно земеделие, недофинансиране на т.нар. „чувствителни сектори“ - животновъдство, овощарство, производство на зеленчуци. Към опитите за „корекция“ са „таваните“ на плащанията, преразпределителното плащане, а сега ще се прибави регресивното плащане на декар - т.е. намаляващи субсидии на декар за големите стопанства. Дали обаче това ще бъде панацея за „справедливо“ разпределение на финансирането? И кой, по какви критерии раздава справедливост? Трябва ли, например, да се одобрява европейски проект за овощна градина, която още на етап идея е ясно, че това начинание е мъртво родено - поради технологичния си архаизъм? А дали въобще да се одобрява, ако предвиденото наложително напояване не е водоспестяващо? Това не е изолиран случай за прахосване на европейски пари. Ако този конкретен казус се проектира върху новата философия за бъдещето на селското стопанство, възникват въпроси, свързани с детайлите за постигане на конкурентоспособност, ефективност и като капак – опазващо околната среда земеделие. Европейският фермер трябва да бъде принуден, но не административно, да обърне посоката - от вторачването в субсидиите, към мениджмънта на своето стопанство - ресурсоспестяващо производство, финансиране с търсене на ефективност и пазарен анализ за очаквания марж. Впрочем веднага се чува: това изисква относително предвидима бизнес среда, каквато геополитиката не само не осигурява, нещо повече - внесе пълен хаос. Каква е ролята на брюкселските и нашите чиновници за преминаване в „новата ера“ и новите

предизвикателства пред европейското селско стопанство, както се изразява Урсула фон дер Лайен? Измеримост на резултатите, казва ЕК - но как? Равнопоставеност на пазарните играчи? За това пък въобще няма наченки - както поради вноса от трети страни без предпазни клаузи, така също поради намерението всяка страна, според бюджетните си възможности - забележете, да дофинансира фермерите. Да не говорим за все още неизравнените субсидии в страните-членки. А какво ще правят националните правителства с окастрените субсидии? Държат в ръцете си властта - чрез субсидиите да насърчават иновациите, да начертаят приоритетите на своята страна - чрез субсидиите, но не с нескопосани правила - със социален аспект, без търсене на икономически резултати. Иначе европейското земеделие е обречено да затъва в конкурентна среда. А фермерите с основание ще искат още и още субсидии.

февруари 2026

3

Облекчаване на правилата и по-малко проверки за земеделците от Кампания 2026

Актуално

Ще бъде създаден регистър на трайните насаждения

4

По време на семинар на зърнопроизводителите от Пловдивска област бяха представени ключови промени в прилагането на Общата селскостопанска политика, които ще засегнат земеделските стопани още от кампания 2026 г. Един от основните лектори – Петър Кировски, директор на дирекция Растениевъдство в МЗХ, постави акцент върху т.нар. „омнибус регламент“ и свързаното с него опростяване на правилата и контрола в сектора. В сила от 19 декември, новият регламент въвежда облекчения за част от задълженията, които земеделските производители трябва да спазват при изпълнението на интервенциите. Макар и не толкова мащабни, както при предходни промени, те все пак носят известно намаляване на административната тежест,

особено за по-малките стопанства и за биологичните производители. Една от съществените промени е свързана със стандарта ДЗЕС-7. Прагът за задължително спазване се повишава от 10 на 30 хектара, което означава, че стопанствата до 30 ха ще бъдат освободени от контрол и санкции по този стандарт. По този начин значителна част от малките земеделски производители излизат от обхвата на проверки, което реално намалява административната тежест. Допълнително облекчение получават и биологичните производители. Те ще се считат за отговарящи по подразбиране на по-голямата част от стандартите и няма да бъдат проверявани по 6 от общо 9 ДЗЕС изисквания. По отношение на самото прилагане на стан-

дартите и екосхемите, съществени промени в изискванията няма. Земеделските стопани ще трябва да продължат да спазват правилата така, както и досега, но контролът ще бъде по-щадящ за по-малките и за биологичните стопанства. Регистър на трайните насаждения – по-ясна картина за овощарството Значително внимание по време на семинара беше отделено и на идеята за създаване на регистър на трайните насаждения. Повод за това са мащабните измръзвания през 2025 г., при които над 190 хил. дка трайни насаждения бяха засегнати. Проверките тогава са показали, че немалка част от насажденията не са в реално производствено състояние – с амортизирани дървета и липса на грижи в продължение на години. Целта на бъдещия регистър е да създаде система от информация, която ясно да показва къде се намират трайните насаждения, какъв е техният вид, възраст, разстояние на засаждане и реално производствено състояние. Така ще може по-справедливо да се насочва подпомагането – към реалните производители с интензивни градини, а не към площи, които формално съществуват, но не дават продукция. До кампания 2026 г. идеята е да бъде изграден цялостен поглед върху сектора. Голяма част от насажденията вече са проверени заради измръзванията, а останалите ще бъдат идентифицирани през предстоящата вегетация. Данните ще се попълват на декларативен принцип, но при сериозни несъответствия ще се извършват проверки на място. Климатът променя структурата на производството Климатичните аномалии през последните години вече ясно се отразяват върху структурата на земеделското производство. Най-ярък пример е царевицата. Площите с тази култура намаляват драстично – от около 5 млн. дка

през 2024 г. до близо 3,9 млн. дка през 2025 г. Причината е сушата и изключително ниските добиви, които на места падат до 100–200 кг/ дка – далеч под себестойността. Част от този спад се компенсира с леко увеличение на площите с рапица и ечемик, но тенденцията е ясна – царевицата става все по-рискова култура за българските земеделци. Очакванията за сезон 2026 г. засега потвърждават тази посока – близо 11 млн. дка с пшеница, около 1,6–1,7 млн. дка с рапица и стабилни площи с ечемик. Какво ще се случи при пролетните култури тепърва ще стане ясно. Нови култури и натиск от болести При трайните насаждения отказът от производство е по-труден, но последствията от безпрецедентните измръзвания вече личат и в статистиката – увеличен внос и намалено собствено производство. Допълнително напрежение създава и нападението от черна златка, за което овощарите настояват за финансова подкрепа и включване на борбата с вредителя в схемите за зимни пръскания. Наред с трудностите се появяват и нови тенденции. Все повече производители се ориентират към по-южни култури – киви, смокини и други, които при променящия се климат изглеждат като реална алтернатива. В условията на силна конкуренция от страни като Гърция и Турция, българските земеделци са принудени да търсят нови ниши и да разширяват видовото разнообразие. Общото послание от семинара беше ясно – климатът, регулациите и пазарът променят земеделието, а адаптацията ще бъде ключова за оцеляването на сектора през следващите години. Репортаж на Инес Златанова

февруари 2026

5

Семинарът на зърнопроизводителите в Пловдив: оптимизация, напояване и бъдещето на ОСП

Актуално

Людмил Работов: Трябва да запазим сектора устойчив въпреки ниските цени

6

В Пловдив се проведе ежегодният семинар на „Съюз на зърнопроизводителите“, който вече се е утвърдил като традиционно събитие за местните фермери. „Интересът към семинара расте всяка година – не само сред нашите членове, но и сред земеделци от региона, които все още не са част от организацията. Това ни позволява да привлечем нови хора, които разбират, че сътрудничеството с НПО и с нас носи реални резултати за сектора“, сподели председателят Людмил Работов. В семинара участваха 10 фирми – партньори на съюза, а сред поканените гости бяха представители на Министерството на земеделието. Приоритетите за тази година „Основната ни задача е да оптимизираме разходите, да станем устойчиви и рентабилни, въпреки ниските печалби. Конкуренцията на световния пазар е сериозна, цените са ниски,

затова трябва да търсим решения, които да позволят на сектора да се запази и хората да са спокойни за продукцията си“, каза Работов. Климатичните условия поставят на дневен ред въпроса за напояването. „Засега имаме оптимални количества влага и добро състояние на есенниците, но трябва да сме готови за промени. Напоителните системи и сондажите са ключови за осигуряване на вода за културите“, уточни той. Относно инфраструктурата Работов информира, че близо 27 млн. лв. са отпуснати за възстановяване на помпената станция на язовир „Пясъчник“. „Инженерите вече извършват огледи на терена и се очаква помпите да заработят до края на 2027 г., осигурявайки вода за напояване през 2028 г.“ Пазарът и цените на продукцията По думите на Работов, цените на пшеницата и другите култури не покриват себестойността на производството – около 320–350 лв./тон. „Добивите са добри, но очакваната печалба не отговаря на разходите, включително за торове, които остават твърде високи“, допълни той. Европейските изисквания за екологичност също повишават разходите. „Те са полезни, но не са основният фактор за успех. По-важно е да се фокусираме върху устойчивостта на стопанствата и подготовката им за бъдещето“, посочи Работов. Бъдещето на ОСП и младите фермери Работов изрази опасения за бъдещата структура на Общата селскостопанска политика

след 2027 г.: „Дегресивната ставка може да ощети добре структурирани стопанства. Подпомагането трябва да осигури устойчивост на фермерите, които вече са доказали ефективността си.“ Що се отнася до младите земеделци, той отбеляза: „Важно е да има перспектива и справедливо възнаграждение за труда им. Любовта към земята е видима всеки ден в очите на младите фермери.“

Умерен оптимизъм „Надявам се държавата да бъде по-отворена и подкрепяща фермерите, без излишна административна тежест. Така хората ще имат повече време за работа на полето. Пожелавам здраве и успешна година на всички земеделци“, завърши Людмил Работов. Репортаж на Инес Златанова

ЕС и Индия договориха историческо споразумение за свободна търговия с ключови ползи за земеделието Това създава нови възможности за европейските фермери и преработватели, включително за износ на вина, зехтин и преработени селскостопански продукти

Европейският съюз и Индия приключиха преговорите по мащабно споразумение за свободна търговия (ССТ), определяно като най-голямото, сключвано досега от двете страни. Сделката идва в момент на засилено геополитическо напрежение и глобални икономически предизвикателства и цели да задълбочи икономическите и политическите отношения между втората и четвъртата по големина икономики в света.

Споразумението предвижда значително отваряне на индийския пазар за европейски агрохранителни продукти чрез премахване или намаляване на често силно ограничаващи мита, които средно надхвърлят 36%. Това създава нови възможности за европейските фермери и преработватели, включително за износ на вина, зехтин и преработени селскостопански продукти. Сред конкретните договорености е поетапното намаляване на митата върху вноса на вина от ЕС – от сегашните 150% до 75% при влизането в сила на споразумението и впоследствие до нива около 20%. Митата за зехтин ще бъдат намалени от 45% до нула в рамките на пет години. За преработени продукти като хляб, тестени и сладкарски изделия се предвижда премахване на мита до 50%. В същото време чувствителните за Европейския съюз селскостопански сектори ще остафевруари 2026

7

Актуално 8

нат напълно защитени. Продукти като говеждо и пилешко месо, ориз и захар са изключени от либерализацията, а всички вносни стоки от Индия ще продължат да подлежат на строгите изисквания на ЕС за здраве и безопасност на храните. Освен агрохранителния сектор, споразумението ще донесе ползи и за европейската индустрия, като предвижда сериозно намаляване на митата за машини, химикали и фармацевтични продукти. За малките и средните предприятия е предвидена специална глава, която цели да улесни достъпа им до информация и прилагането на правилата по споразумението.

По данни на Европейската комисия ЕС и Индия вече търгуват със стоки и услуги на стойност над 180 млрд. евро годишно. Очаква се новото споразумение да удвои износа на стоки от ЕС за Индия до 2032 г., като намаляването на митата ще спести около 4 млрд. евро годишно за европейските производители и износители. Паралелно с това ЕС и Индия продължават преговорите по отделно споразумение за географските означения, което ще защити традиционни европейски земеделски продукти от имитации и ще подпомогне по-доброто им позициониране на индийския пазар.

Глобалното земеделие расте, но пазарите остават под натиск Селскостопанската техника тръгва нагоре: световната търговия очаква ръст до 92,5 млрд. евро до 2029 г. Геополитическите и икономическите фактори все по-силно влияят върху агромеханичния сектор, който приключва 2025 г. със спад в традиционните пазари. Въпреки това потенциалното търсене на селскостопанска техника остава високо на фона на растящото глобално земеделско производство.

EIMA International 2026 и ролята на FederUnacoma Новите тенденции и пазарни сценарии бяха представени по време на пресконференцията за 47-ото издание на EIMA International – водещото световно изложение за земеделски технологии, което ще се проведе в Боло-

ня през ноември. Организатор на форума е FederUnacoma – Федерацията на италианските производители на селскостопанска техника. Протекционизъм, санкции и търговски войни Според президента на FederUnacoma Мариатереза Маскио протекционистичните политики, икономическите санкции, смущенията в логистиката и митническите конфликти водят до фрагментация на пазарите и до забавяне на международната търговия със селскостопанска техника. Спад в традиционните пазари: САЩ и Западна Европа Данните за 2025 г. показват сериозен натиск върху утвърдените пазари. САЩ отчитат спад от 10% в продажбите на трактори, Германия – 12,2%, Франция – 14%, а Обединеното кралство – 14,2%, което оформя най-слабите резултати за последното десетилетие. Положителни тенденции в Южна Европа На този фон Италия и Испания се открояват като пазари с възстановяване и растеж. Италия завършва годината с над 17 500 регистрации и ръст от 17,3%, докато Испания увеличава продажбите си с близо 30%. Индия – двигателят на световния пазар на техника Индийският пазар продължава своята експанзия и достига рекордните 1,1 милиона продадени трактора за година. С ръст от 20,9% Индия затвърждава позицията си на най-големия пазар за селскостопанска техника в света. Спадът е цикличен, търсенето остава високо Според анализите на FederUnacoma настоящото свиване на пазара е резултат от циклични фактори, а не от структурен спад в търсенето. До 2034 г. земеделското производство ще

трябва да нарасне с още 14%, за да отговори на нуждите на нарастващото население. Механизацията и дигиталните технологии – ключ към бъдещето Увеличаването на производството ще бъде възможно единствено чрез по-широко внедряване на механизация и дигитални решения, особено в регионите с бърз демографски ръст – Индия, Африка и Близкия изток. Нова география на търговията със селскостопанска техника Очаква се световната търговия със селскостопанска техника да се възстанови с около 1,9% средногодишно в периода 2026–2029 г., достигайки обем от 92,5 млрд. евро. Най-голям ръст се прогнозира в Субсахарска Африка, Азия и Латинска Америка. Китайските производители пренареждат пазарите Китайските компании заемат водещи позиции в редица региони – 35% пазарен дял в Субсахарска Африка и 41% в Азия, като постепенно увеличават присъствието си и в Европа. Нуждата от секторни и икономически политики За да се подкрепи развитието на сектора, са необходими както целенасочени политики за иновации и инвестиции в техника, така и по-широки икономически мерки за либерализиране на търговията и засилване на международното сътрудничество.

EIMA като платформа за диалог и устойчиво развитие Всички тези теми ще бъдат във фокуса на EIMA International 2026 – изложение с ясно изразена международна мисия, което традиционно насърчава диалога, сътрудничеството и устойчивото развитие в земеделието.

февруари 2026

9

Тревожен спад: Едва 920 са новорегистрираните трактори за 2025 година у нас

Актуално

Джон Диър и Кубота са на първа и втора пазарна позиция

10

Значителен спад в регистрациите на нови трактори през 2025 отчете КТИ. Броят им е 920 или с 340 по-малко в сравнение с 2024 г. Лидерството е на Джон Диър – със 120 реализирани машини, на второ място е Кубота със 103 трактора. Третото място е за Кейс. Най-голям брой регистрации на трактори през 2025 г. са направени в областите Пловдив и София-град. При зърнокомбайните статистиката отново показва спад: 74 новорегистрирани машини, а през 2024 г. са били 100. Първото място се държи от Клаас – с 27 машини, второто от Джон Диър – с 18 броя, а третото от Ню Холанд – 13 броя. Най-много регистрации на зърноприбиращи машини са направени в София-град, Добрич и Варна.

Трактори – брой нови регистрации 2025 г. - 920 бр.

2024 г. - 1260 бр.

2023 г. – 1262 бр.

2022 г. – 1418 бр.

2021 г. – 1302 бр.

2020 г. – 801 бр.

2019 г. – 1124 бр. Комбайни – брой нови регистрации 2025 г. - 74 бр.

2024 г. - 100 бр.

2023 г. – 169 бр.

2022 г. – 219 бр.

2021 г. – 185 бр.

2020 г. – 134 бр.

2019 г. – 173 бр.

февруари 2026

11

В помощ на земеделците

Младите фермери в област Стара Загора: стартова помощ, предизвикателства и наследство Очаква се нов прием по интервенцията за подкрепа на младите фермери „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ през есента на 2026

12

Ганчо Ганчев, главен експерт-координатор в Национална служба за съвети и земеделието офис Стара Загора

В област Стара Загора младите фермери все по-често търсят подкрепа и съвети от Националната служба за съвети в земеделието. Ганчо Ганчев, главен експерт-координатор на териториалния областен офис на службата в града, представи възможностите, които предлага Общата селскостопанска политика (ОСП), и за предизвикателствата пред новите стопани. „Чрез интервенцията „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ ние предоставяме на кандидатите комплексен и безплатен за тях

пакет – от подготовката по набавяне на необходимите документи, изготвянето на бизнес план и заявление за подпомагане и входиране в системата за електронни услуги /СЕУ/“, както и в последствие контролираме успешното изпълнение на проектното предложение или така наречения бизнес план, обяснява Ганчев. По думите му, един прием вече преминал успешно, а новият се очаква към края на годината. Интересът на земеделските стопани в Старозагорска област е насочен основно към отглеждането на трайни насаждения, към традиционно отглеждащи се етеричномаслени култури, като маслодайна роза и лавандула, както и в зеленчукопроизводството и не на последно място - и от земеделските стопани, отглеждащи пчелни семейства. Това бяха и приоритетите от насоките за кандидатстване в изминалия прием и очакваме същото и в новия“, допълва експертът. Според него младите фермери инвестират най-вече в развитието на трайните насаждения и пчеларството. „Пчеларите са активна група за нашата област. Техните бизнес планове, както и на останалите кандидати, често включват инвестиции в иновативна техника, която улеснява развитието на стопанствата им. Инвестициите в нови, модерни и умни техно-

логии им дават допълнителни точки и повишават ефективността на производството, с което се намалява и себестойността на произведената от тях продукция, уточнява Ганчев. Но не всичко е лесно. Сред основните трудности той посочва намирането на земя за обработка. „Земята не расте по аритметична прогресия – тя е там и трябва да бъде освободена, за да кандидатства някой друг. Друг проблем е наемът или аренда на земеделска земя, особено когато мерките изискват по дългосрочни договори.“ Много от младите кандидати са наследствени фермери. „Интересът към кандидатстването често се предава от поколение на поколение. Понякога е като както се казва „ефекта на доминото – когато едно семейство започне, следващите също се включват“, споделя Ганчев. Финансирането обаче е само част от подкрепата. Националната служба за съвети в земеделието предлага и безплатни консултации, информационно-обучителни семинари, присъствено с демонстрации, както и онлайн, които повишават капацитета на земеделските стопани. „Работим съвместно с научни институти, включително с Тракийския университет. Провеждаме посещения на място във фермите им, организираме консултантски дни /изнесени приемни/, предоставяме така наречените „добри практики“, за да подпомогнем младите фермери с информация и знания за успешното развитие на стопанствата им, казва Ганчев. И накрая, посланието към младите земеделци е ясно: „Да не се отказват и да бъдат смели. Кандидатстването за подпомагане не е толкова страшно – тези, които вече са опитали, казват, че биха кандидатствали отново.“ Европейската стратегия за подкрепа на младите фермери цели до 2040 г. броят им в България да нарасне значително. „Възможно е, ако продължим активно да подпомагаме младите стопани чрез програмни интервенции. Надявам се това да се случи“, завършва Ганчев.

M6002 143-163 k.c.

стандарт

www.kubota-bg.com

февруари 2026

13

Акценти 14

Българският шафран: от луковицата до гурме масата Интервю с Антонио Бонев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите Здравейте! Моля, представете ни вашето сдружение. Сдружението на шафранопроизводителите е основано през 2020 година. Оттогава работим за развитието на българското шафранопроизводство и изграждането на устойчив сектор. Любимата ни дума е „устойчив“, но всъщност се стремим да подредим всичко качествено, така че да е от полза за производителите. Какви са амбициите на Сдружението? Целите ни са многопосочни: подкрепа за производителите, засилване на връзките с държавата, популяризиране на шафрана в ресторантьорския бизнес и сред шеф-готва-

чите, както и цялостна помощ чрез различни дейности. Как стимулирате производството и обединявате производителите? Членството в Сдружението носи много привилегии – от отстъпки за електронни везни и измервателни уреди до достъп до лаборатории за качествени анализи и специални условия за куриерски услуги. Основният ни фокус е реална подкрепа, не само членски внос. С какво се отличават стопанствата за шафран от останалите? Нашите стопанства са малки, но със специален дух. Дори един декар се смята за голямо

производство. Двама души могат да обработват до декар, но по време на цъфтежа се изискват повече ръце, за да се съберат цветовете. Кога започва активният сезон за шафрана? През пролетта започва листното развитие и подхранването на луковиците за по-добро бъдещо производство. Как се бере шафранът и каква реколта се получава? Берем шафрана през октомври-ноември, рано сутрин, преди цветовете да се отворят. След това отделяме стигмите, които класифицираме в три класа. Това позволява на производителите и фирмите да избират клас според нуждите си. Каква е разликата между дивия и култивирания шафран? В естествена среда няма истински шафран. Дивата горска мезохара и Crocus sativus са от едно семейство, но съвсем различни растения. Клиентите трябва да купуват шафран само от сертифицирани производители. Как да разпознаем шафранка от истински шафран? Създадохме брошура, която описва разликите. Те са сходни на вид, но консистенцията и качеството са различни. Шафранката е полезна билка, но няма нищо общо с истинския шафран. Как климатичните промени влияят на технологията на отглеждане на културата? Климатът се променя сериозно. Ако преди 2020 г. не се налагаше поливане, сега е необходимо. Ползват се дъждуване или капково напояване, за да стимулираме растежа. В Испания засушаването е довело до спад на добивите, надяваме се тук да не се стигне до такива крайности. Как се оценява качеството на българския шафран на международните пазари? Българският шафран често попада в топ-30 според световни лаборатории. Това оценяват и шеф-готвачите, и потребителите. Културата на потребление постепенно се развива, а ку-

линарните академии активно участват в популяризирането му. Какви продукти се произвеждат с български шафран? Асортиментът е богат: чист шафран, ябълков оцет, вино, козметика – кремове и екстракти. Основната ни цел е да популяризираме вкусовите и здравните ползи на подправката. Имате ли отличия и участия във форуми? През октомври миналата година участвахме в форум за растителни храни в Дания, където българският шафран впечатли международни участници и шеф-готвачи. Какво да очакваме през 2026 г.? Ще организираме „Ден на производителя на шафран“ и „Ден на българския шафран“. Ще доразвием наръчника и ще засилим комуникацията с държавата. Каква подкрепа очаквате от държавата? Нуждаем се от промяна на статута на шафрана, за да получаваме подпомагане, както и за участие в международни изложения. Финансирането чрез членски внос е недостатъчно, затова целим подпомагане на база площ. Какво бихте казали на производителите и потребителите на шафран? Към производителите: присъединете се към Сдружението – ще намерите подкрепа във всяко отношение, от производство до реализация. Към потребителите: опитайте българския шафран – уникална подправка с богати вкусови и здравословни качества. Интервю на Инес Златанова

февруари 2026

15

Акценти 16

Японски вкус в българска ферма: семейството зад висококачественото говеждо Мраморирано месо и семейна страст

НАЧАЛОТО НА ДЕЙНОСТТА Срещаме Мирослав Христов на хранителното изложение в София. Усмихнат, спокоен, с познатата увереност на човек, който знае всяка крачка от своя бизнес. „Основно гледаме Вагю

– японска порода, както и Ангус и Лимузин. Имаме транжорна, където транжираме месата. От тях произвеждаме стекове, бургери, луканка и пастърма“, разказва той. ЖИВОТИНСКИ КАПАЦИТЕТ И ПАРТНЬОРСКА МРЕЖА „Нашият капацитет включва около 1 000 телета и 100–150 крави. Собствените ни крави не стигат, затова купуваме телета от партньорската мрежа. Работим заедно с други фермери и търговци за снабдяване и взаимопомощ.“ СПЕЦИАЛНАТА ЯПОНСКА ПОРОДА Особен интерес представлява японската порода Вагю. „В България тя е рядка. Освен нас,

има ферми в Елена с около 150–300 крави. Ние обаче се фокусираме върху телетата. Причината е личен интерес, но и разликите в климатичните и развъдни условия между Япония и България. Породата има редица предизвикателства – слаб майчин инстинкт, трудности при раждането и отглеждането, както и проблеми с реализацията на месото.“ КАЧЕСТВО И ПРОДУКТИ „Телешкото месо от японската порода има висока мраморизация и вкус, но част от него е много мазно и трудно за реализация. Затова стековете и определени късове са по-скъпи. Освен мраморирани стекове, произвеждаме и продукти от Ангус и Лимузин – месо с различни характеристики и текстура. Лимузинът предлага по-чисто, нежно и ефирно месо, което харесваме много.“ СПЕЦИАЛНИ КЛИЕНТИ Клиентите също усещат разликата. „Зареждаме японското посолство – те са нашите специални клиенти. Използват месото за официални вечери и винаги оценяват качеството. Важно е да отбележа, че „зареждаме“ е силно казано – това е сезонна дейност, актуална основно през зимата.“ СЕМЕЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПЕРСОНАЛ Семейният модел е ключът за успеха на фермата. Децата, съпругата, родителите и близките участват активно, а персоналът работи като едно голямо семейство. „Трудоемката работа изисква ангажираност, но този подход ни помага да се справяме, особено с обработката на специфични породи.“ ЗДРАВЕ И ГРИЖА ЗА ЖИВОТНИТЕ Здравето на животните е другият стълб на стратегията. „Наблягаме на ваксинации и превенция, за да избегнем заболявания и загуби. Епизодични проблеми винаги има, но добрата грижа и спокойствието на животните са решаващи. Основното не е храненето, а чистото място, достатъчно храна и липсата на стрес.“ МИТОВЕТЕ ЗА ЯПОНСКИТЕ ФЕРМИ Митовете за японския метод – хранене със

шоколад, слушане на Моцарт или масаж – са просто митове. „Посетихме ферми там и видяхме, че грижата е комплексна и базирана на добри условия и култура на работа, без екзотични практики.“ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОДУКЦИЯТА Продукцията остава на вътрешния пазар. „Част от нея се преработва, друга се продава на трупове. Работим основно с малки бутикови магазини, ресторанти и индивидуални клиенти. Големите вериги не са включени.“ ОГРАНИЧЕНИЯ И РАЗШИРЕНИЕ Разширението на фермата е ограничено. „Районът е балкански, с малко пасища, така че основно гледаме телета. Можем да увеличаваме животните само с около 5–10%.“ ЯПОНСКОТО ПОСОЛСТВО КАТО ОЦЕНИТЕЛ Срещата с Мирослав Христов завършва с една мисъл за бъдещето: качеството и семейството стоят над количеството. В малката ферма, сред японски и лимузински телета, стекове и луканки, усилията се измерват не само с производство, но и с уважението на клиентите – и на специалните, и на всеки, който цени истинското месо. Автор: Анета Божидарова

февруари 2026

17

Ноевият ковчег на Източнобалканската свиня

Акценти

Между науката и грижата: животът на една застрашена порода

18

В базата в Кюстендил, някога част от системата на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, днес има друга роля – да пази живот. Зад вратите и́ се крие едно малко, но изключително ценно стадо – източнобалканските свине, едни от последните представители на порода, оцеляла през вековете и почти унищожена в наши дни. Тук времето тече по различен начин. Свинете не са подчинени на бързия ритъм на индустриалното животновъдство. Те растат бавно, спокойно, без натиск за продуктивност. Източнобалканската свиня се отглежда в базата вече пета година, но зад това стоят дълги години опит и постепенна работа. От първите няколко животни се раждат нови поколения. Най-старата свиня в стопанството – с номер

36 – е първата изкуствено осеменена и първата, която дава поколение тук. Тя е жива връзка между началото и настоящето. Животните са спокойни, свикнали с хората. Движението между тях е естествено, почти доверчиво. Само при опрасване майките стават по-напрегнати – пазят малките си, както повелява природата. При тази порода това е особено ясно изразено. Те раждат малко – пет, шест, понякога седем прасенца. Девет вече е рядкост и се приема като истинско събитие. Растежът им е бавен. Прасенцата се отбиват след два, понякога три месеца. Няма ускоряване, няма интензивно хранене, няма лекарства или антибиотици. Породата е здрава и устойчива, сякаш носи в себе си паметта на времето. Това не е производство на месо. Това е опазване.

В базата живеят и разплодните нерези – десет на брой, с още няколко млади, които тепърва ще влязат в разплод. Повечето носят имена на български ханове. Всеки е различен – по външен вид, по характер, по типаж. Това разнообразие е безценно и именно то трябва да бъде съхранено. Сред тях изпъква нерезът Кульо – най-възрастният в кюстендилското стадо. Преди години е бил част от стадото на Кульо Кулев – човек, посветил живота си на опазването на Източнобалканската свиня. Така поколенията се свързват – хора и животни, история и настояще. Работата тук не е само стопанска. Тя е и научна. Целта е ясна – породата да остане жива. Създадено е и ново сдружение за традиционни местни породи свине, което тепърва ще търси своето място и подкрепа. След Африканската чума, която почти заличи

Източнобалканската свиня от картата на България, базата в Кюстендил остава като убежище. Затворено пространство, сигурно място и последна надежда. За порода с история над 2500 години това е шанс – крехък, но реален – да продължи да съществува.

февруари 2026

19

Акценти 20

Ил дьо Франс в Равно поле пример за успешна селекция Породата като избор, не като случайност Преди пет години Васил Михайлов прави първите си стъпки в животновъдството. Без наследствена ферма, без опит и без специализирано образование. Само с ясна идея и силно усещане, че овцевъдството – и по-специално породата Ил дьо Франс – е неговият път. Започва с осем женски животни. Днес във фермата му край Равно поле вече се отглеждат около 200 овце – майки, агнета, кочове и подрастващи животни. „Още от самото начало знаех, че Ил дьо Франс е моята порода“, казва Васил. Изборът му се потвърждава с времето – не само заради

отличната структура и физика на животните, но и заради качествата на месото, което се отличава с фин вкус, по-ниска масленост и липса на характерната тежка миризма на агнешко. Пътят му се преплита с Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България и нейния председател доц. Евгения Ачкаканова. Тя си спомня първата им среща – млад човек, едва на 25–26 години, с ясна визия и амбиция. Васил започва с животни от ферми под селекционен контрол, членове на асоциацията, и много бързо показва, че не просто отглежда овце, а мисли като селекционер.

Само за няколко години във фермата се въвеждат съвременни технологии – изкуствено осеменяване със свежа семенна течност, лапароскопски метод, ехографски изследвания. Резултатите не закъсняват. Заплодяемостта достига над 70 процента, раждат се двойки, тройки, дори четворки, а средната плодовитост е над две агнета от овца. Неслучайно Управителният съвет на асоциацията гласува доверие депото за преценка на млади мъжки разплодници да бъде именно във фермата на Васил – вече за втора поредна година. Това е сериозно признание, тъй като малко фермери се решават да предоставят мъжки животни, получени чрез лапароскопия, за обща оценка. Според доц. Ачкаканова депото е изключителна възможност за фермерите да внесат нова и доказана генетика в своите стада – точно в това се състои и идеята на обединението. Фермата не е дело на един човек. До Васил плътно стои и съпругата му, която поема административната и документалната част. „Нико-

га не съм я убеждавал – тя сама пожела да се включи“, казва той. Работата е много, а част от овцете все още предстои да се агнят. Връзката с Асоциацията е постоянна. „Доц. Ачкаканова е човек оркестър – 24 часа, седем дни в седмицата е на разположение за съвети, наблюдение и консултации“, споделя фермерът. По наблюдения на асоциацията все повече млади хора се насочват към месодайното овцевъдство и породата Ил дьо Франс. Причините са ясни – интензивен растеж, добра адаптивност, устойчивост и високо качество на месото. Породата се отглежда успешно по цял свят – от морското равнище в Южна Африка до над 2200 метра надморска височина в Алпите. Васил вече има и лични впечатления от Франция – родината на породата. По време на организирано посещение от асоциацията той разглежда изложение и няколко ферми. Най-силно го впечатлява отношението – на държавата към фермерите и между самите фермери. „Там организацията е на много висо-

февруари 2026

21

Акценти 22

Васил Михайлов и доц. Ачкаканова

ко ниво – селекция, асоциации, кооперативи. Има какво да учим“, казва той, но е категоричен, че България не изостава – у нас също има много качествени стада Ил дьо Франс. Фермата край Равно поле е изградена върху собствено място, близо до населеното място. Инвестициите не са малки – сгради, машини, храна – но Васил и семейството му не разчитат на кредити или европейски програми. Всичко е направено със собствени средства и реинвестиране. Паралелно със животновъдството той се занимава и със земеделие, което на този етап подпомага финансово фермата. Фуражите, сеното и люцерната се произвеждат на собствени площи, което постепенно намалява себестойността. Трудни моменти не липсват – недостиг на работна ръка, липса на опит в началото, тежки кампании. „Първото агнене беше кошмар“, признава Васил. В тези моменти помощта идва от приятел зооинженер и по-късно от асоциацията, която му помага да преодолее критичните периоди. Днес целта е ясна – между 500 и 600 майки. Без конкретни срокове, а крачка по крачка.

„Винаги трябва да има цел“, казва фермерът, макар да признава, че началото е било истински скок в дълбокото – без опит, без традиция в семейството, само с осем овце и една идея. Родителите му го подкрепят, както правят повечето родители – дори когато се съмняват. За Васил изборът е направен. Селският живот не му липсва – всичко необходимо за семейството е на една ръка разстояние. А фермата му носи това, което трудно се измерва – удовлетворение, спокойствие и смисъл. Репортаж на Валентина Спасова

От идея до фабрика: как се роди охлювеният бизнес Гурме култура, ползи за здравето и бъдеще на сектора

Охлювите – от идея до успешен бизнес В село Калиманци, в полите на Мелник, се намира една от малкото охлювени ферми в България. За близо шест години идеята на бащата на семейството се превърна в успешен бизнес, който обединява ферма и фабрика за хранителни и козметични продукти.

„Баща ми започна всичко като идея, а днес имаме стабилен бизнес. Фермата ни е 18 декара и към нея изградихме фабрика, в която произвеждаме храни, козметика и хранителни добавки“, разказва Димитър Костадинов. Как се изгражда ферма и фабрика Фабриката е създадена изцяло със собствени средства, като основната инвестиция идва от реинвестирани приходи. „Процесът започва в инкубатора – от хайвера се излюпват малките охлювчета, които после се връщат в полетата. След това охлювите се събират, преработват и пакетирано достигат до пазара“, обяснява той. Хуманни методи за производство Особено интересен е начинът, по който се извлича охлювеният муцин – известен като „серум на живота“. „Използваме нискочестотен ток, който извлича муцина по напълно хуманен начин. Охлювите след това се връщат в полетата. Месото също се преработва хуманно – преди обработфевруари 2026

23

Акценти 24

ка преминава през бързо замразяване“, добавя Димитър. Българите и културата на консумация на охлюви „Лично аз смятам, че има интерес. Това е нишов продукт, но все повече хора се ориентират към здравословни и висококачествени храни. Същото важи и за козметиката и хранителните добавки от охлюви“, пояснява той. Конкуренция или колеги? „В България и на Балканите конкуренцията е минимална. Аз не ги възприемам като конкуренти, а като колеги. Някои се фокусират върху хранителни добавки, други върху гурме храни, трети – върху козметика. В бъдеще можем да създаваме продукти заедно“, казва младият бизнесмен. Ползи за здравето „Охлювите съдържат над 13 аминокиселини и витамини B2, B9 и B12, полезни за мозъка, костите и ставите. Те подпомагат стомашно-чревния тракт и чревната флора. Освен това охлювите са едни от най-бързо регенериращите се животни на планетата, което ги прави ценни и за медицината и козметиката“, обяснява той. Бъдещето на сектора „Все повече хора се интересуват от здраво-

словна и вкусна храна. Клиентите първо се колебаят, но след като опитат охлюви, осъзнават, че това е качествен продукт и започват да го търсят редовно“, казва управителят. И интересът от научната общност не липсва. „Българската академия на науките следи сектора повече от 20 години. Има много изследвания, свързани с охлювената индустрия. Науката и бизнесът вървят ръка за ръка“, завършва Димитър. Автор: Инес Златанова

Асен Георгиев: Пазарът на зърно е в очакване на корекция Ниски цени, рекордни добиви по света и несигурност: какво се случва на пазара на зърно и маслодайни култури Пазарът на зърнени и маслодайни култури в момента е труден и предизвикателен, основно заради ниските изкупни цени и високите производствени разходи. Това коментира Асен Георгиев, търговски директор в компания за търговия със зърно, като подчертава, че ситуацията не е изолирана само в България. „По отношение на тежките зърна и есенниците цените са ниски, но това е резултат от факта, че сме част от международния пазар. Тази тенденция се усеща в целия Черноморски регион – не само у нас, а и в Украйна, Русия и съседните страни“, обяснява Георгиев. По думите му ниските ценови нива не се приемат добре от фермерите, предвид себестойността на производството и нарастващите разходи. Основният фактор, който оказва натиск върху цената на пшеницата, са рекордните добиви в световен мащаб. Очакванията са през 2026 г. да има известна корекция, но точният момент е трудно предвидим, тъй като пазарът зависи

от динамиката между търсене и предлагане. „Информацията, която имаме от наши колеги в Украйна и Русия, показва, че основните добиви на пшеница са във вътрешността на страните. Това означава допълнителни логистични разходи – в Русия разстоянията до пристанищата са между 1000 и 3000 километра. Това със сигурност ще повлияе на цената“, допълва Георгиев. Ечемикът – търсена и дефицитна стока В момента най-интересната култура от гледна точка на търговията е ечемикът. Налице е дефицит, който го прави особено атрактивен за износ. „Ечемикът е добра разменна монета – търсен е, ценово интересен и с добри обеми за износ. Това ни позволява да договаряме по-добри цени на пристанище, което директно се отразява положително и за фермерите“, казва търговският директор. Царевицата под натиск, вътрешният пазар – свит При пролетниците ситуацията е по-различна. Цените на царевицата са по-ниски спрямо

февруари 2026

25

Акценти 26

миналата година, основно заради силната конкуренция от Украйна. „Голяма част от фуражната царевица от Украйна трябва да намери пазар в Турция и ЕС в рамките на определени квоти. Това оказва сериозен натиск върху цените“, коментира Георгиев. Разликата при CIF цени за Турция или Гърция достига около 20 долара на тон – фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Допълнително влияние оказва и свитият вътрешен пазар. „Много фуражни заводи и спиртоварни драстично намалиха или напълно изключиха царевицата от рецептите си, което веднага се отрази на търсенето и цената“, допълва той. Слънчогледът – високо потребление и валутен ефект При слънчогледа картината е различна. България е най-големият вносител на слънчоглед в Европа, а потреблението е значително по-високо от собственото производство. „Произвеждаме около 1,5–1,6 млн. тона, а потреблението е близо 3,5 млн. тона. Само на база търсене и предлагане цената логично би трябвало да върви нагоре“, посочва Георгиев. Допълнителен фактор е информацията за по-слаби добиви в Украйна, което създава волатилност и резки движения в цените. Сериозно влияние оказва и валутният курс. Търговията със слънчоглед се извършва в долари, а поевтиняването на долара спрямо лева променя крайната цена. „В момента абсолютната цена е около 640 долара на тон, доставено на пристанище“, уточнява той. Северна Африка и качеството на пшеницата България традиционно изнася зърно за Близкия изток и Северна Африка, като Алжир е основният партньор. Макар и без сериозни логистични проблеми тази година, се появява друг важен казус – качеството. „Отчитаме ниска енергия W при пшеницата, което е резултат от сушата и условията по

време на наливане на зърното. За пазари като Алжир това е проблем, тъй като там изискват минимум W 180“, обяснява Георгиев. Очаквания, война и предпазливост Потребителите и преработвателите в момента са предпазливи. След като са закупили значителни количества, те очакват нов спад в цените, за да оптимизират себестойността си. Основните причини са свръхпредлагането в световен мащаб и спекулациите около евентуално мирно споразумение между Русия и Украйна. „Лично аз смятам, че този процес няма да се случи бързо – вероятно ще отнеме месеци, ако не и години“, казва Георгиев. Въпреки това износът остава умерен, като основният интерес е насочен към доставки за януари–февруари. Компанията обаче залага на по-дългосрочна стратегия. „Ние вярваме в потенциала на пазара и очакваме корекция нагоре в следващите месеци“, подчертава той. Еврозоната и бъдещето на сектора Влизането на България в еврозоната според Асен Георгиев няма да има негативен ефект върху търговията със зърно. „Ние и без това работим с евро заради валутния борд. Напротив – това би улеснило изчисленията, би привлякло повече инвестиции и би повишило доверието в българската икономика“, смята той. Автор: Инес Златанова

Гост

Яне Янев: Както много други политици, вероятно и аз съм се заблуждавал, че нещо може да се промени Г-н Янев, бяхте публично известна политическа фигура, а днес мога да си позволя да кажа – успешен агробизнесмен. Има ли принципи, върху които се стъпва и в единия, и в другия случай? Не. В политиката бях сравнително кратко. Както много други политици, вероятно и аз съм се заблуждавал, че нещо може да се промени. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да промениш един тотално опорочен модел. Самата система е сбъркана из основи. Колкото и голям ентусиазъм да имаш за промяна, той се сблъсква с конституционен модел, който повече от 30 години мъчи държавата. Това е матрица, месомелачка, която смила дори най-ентусиазираните и отдадените хора. А сега? Ентусиазиран ли сте да правите промени в агробизнеса и хранителната ве-

рига? Аз и като депутат бях ентусиазиран по тази тема. Все пак съм седмо поколение скотовъд и познавам цялата верига – не само агрохранителната, която сега познавам още по-добре, но и онази, която стига до Брюксел. Знам как работят брюкселските бюрократи, как работят нашите чиновници и какво реално се случва, когато трябва да се направи промяна. Тази симбиоза звучи плашещо. Тя е най-проблемна. Особено когато решенията се вземат от хора, които никога не са били на терен, нямат нито един ден трудов стаж в реалното производство. И изведнъж от тях зависи съдбата на всички нас – производителите. Те правят наредби, нормативни актове, предписания. Аз питам – как е възможно човек, който никога не е виждал животно на живо, да решава февруари 2026

27

Гост

съдбата на фермера?

28

Как оценявате експертния потенциал в Комисията по земеделие към Народното събрание и в Министерството? За голямо съжаление – много ниско. Огромна част от хората се тупат в гърдите, че са вещи специалисти, а се оказват зловещи дилетанти. Те нямат представа нито от реалната практика, нито от логическата последователност, свързана с природните закономерности. А природните закономерности са водещият фактор и в растениевъдството, и в животновъдството. Ако не си бил на терен и не познаваш целия цикъл, такъв, какъвто природата го е лимитирала, няма как да вземеш правилното решение. Най-страшното е, че хора без експертна и публична позиция изведнъж биват „изстрелвани“ на върха на институциите. Дайте примери от ежедневието си за административния тормоз над фермерите. Нека започнем от Брюксел. Десетилетия наред се градеше ОСП с все повече регулации и рестриктивни „зелени“ политики. И сега, след натиска на фермерите, изведнъж се говори за промени. Питам – нормално ли е това? В държави като Холандия животновъдството беше на изключително високо ниво, а фермерите бяха принудени да затворят. Стигна се до абсурдни идеи – „принтиране“ на месо. Какво се случва с имитиращите продукти? В една мандра могат да се произвеждат и имитиращи, и „истински“ продукти. Това е безумие. Същото искаха да направят и в месопреработката. Какво означава това на практика? Над 95% от говеждото и телешкото месо у нас е внос. От него се правят „българска луканка“, „български суджук“. Суровината идва от

Уругвай, Бразилия, Аржентина. Питам – кое му е българското? Как оценявате споразумението Меркосур? Това е жесток удар срещу българските фермери. Подписването му е непростимо и ще доунищожи животновъдството. Няма официална оценка на въздействието. Не случайно Полша, Унгария и други държави са против. Какви са рисковете? В Южна Америка се използват препарати, забранени в ЕС. ГМО фуражи, антибиотици и медикаменти, недопустими за европейския пазар. Всичко това влиза в месото, което идва на нашата трапеза и после се продава като „българско“. Някои вериги отказват месо от Меркосур. Това не е ли успокояващо? Не. Това месо ще бъде пренасочено към пазари като нашия на дъмпингови цени и ще ликвидира местното производство. Какво следва за животновъдството в Европа? Поголовието се възстановява много трудно. Това не са бройлери. Нужни са години. В Европа ферми със 100-годишна история се закриват, защото младите не искат да наследят бащите си. Вярвате ли, че младите фермери ще станат двойно повече до 2040 г.? Не. Брюкселската бюрокрация е тежко болна и се нуждае от „скалпел“. И все пак – има ли оптимизъм? Да. Все повече млади и образовани хора искат качествена, истинска храна. Натискът на обществото ще расте и тази тенденция няма как да бъде спряна. Интервю на Валентина Спасова

Тема на броя

Регенеративното земеделие: защо почвата е първата линия на адаптация към климата Как се намаляват рисковете, разходите и деградацията на почвите при екстремно време

Земеделието в България все по-често се оказва между две крайности – продължителни суши и внезапни, интензивни валежи, които отнасят почвата, вместо да напояват нивите. Въпреки че годишните количества валежи не намаляват драстично, водата все по-рядко остава там, където е най-нужна – в почвата. Това превръща деградацията на земеделските земи в един от най-сериозните климатични рискове за страната. Сегашният модел на интензивно земеделие допринася за ускорена деградация на земята. Загубата на органична материя, нарушената почвена структура и намаленото био-

разнообразие водят до по-слаба инфилтрация и по-висок риск от ерозия. Това прави земеделските системи все по-уязвими. Отговор на тези предизвикателства дава т.нар. регенеративното земеделие. Чрез възстановяване на почвената структура, органичната материя и биологичните процеси, тези практики имат потенциала да превърнат почвата от уязвимо място в буфер – способен да задържа вода при суша и да поема порои при екстремни валежи. КАКВО Е РЕГЕНЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ? Регенеративното земеделие е цялостна система от принципи и земеделски практики.

февруари 2026

29

Тема на броя 30

Целта е да се възстанови, а после и подобри екосистемата на едно стопанството – почвата, водата, биоразнообразието и продоволствието на общността. Всичко това се прави като основа за дългосрочна устойчивост, икономическа рентабилност и човешко здраве. Тук здравето на почвата е поставено в центъра на производството, работи се в синхрон с природните процеси, а не срещу тях. Фермата тук е взаимосвързана система, а не просто фабрика за добив и краткосрочна печалба. Основните принципи включват: минимално нарушаване на почвата (без оран или щадящи обработки); постоянна почвена покривка (покривни култури, мулч); живи корени през по-голямата част от годината; високо разнообразие от култури и видове; интегриране на животни там, където е приложимо. Регенеративното земеделие се стреми да: - възстановява почвеното плодородие и биологичната активност; - подобрява водния цикъл и способността на почвата да задържа вода; - увеличава биоразнообразието над и под повърхността на почвата; - избягва синтетични торове и пестициди; - повишава устойчивостта на стопанствата към крайни проявления на времето; - допринася за смекчаване на климатичните промени чрез улавяне и съхранение на въглерод в почвата. КАКВИ СА ПРАКТИКИТЕ В БЪЛГАРИЯ? За съжаление, регенеративните практики у нас все още са нишови и ограничено прилагани, въпреки че точно България е сред страните, където рискът от суши, порои и почвена деградация расте. Структурата на българското земеделие остава силно концентрирана в растениевъдството, а малък брой култури (пшеница, царевица и слънчоглед) заемат голям дял от обработваемите площи. Това насърчава монокултурни модели, които са по-уязвими при климатич-

ни крайности и създават условия за ерозия, загуба на органична материя и зависимост от външни ресурси като торове и пестициди. Когато към това добавим демографската криза в селата и тенденцията към окрупняване на стопанствата, става ясно, че промяната трудно ще дойде „отвън“ — тя по-скоро трябва да се случи вътре в съществуващия модел, чрез по-щадящи почвата практики: покривни култури, по-малко обработки, по-разнообразни сеитбообороти и управление на водата на ниво поле. Действията към адаптация и ограничаване влиянието на промените в климата няма как да са успешни, ако в тях не се включат основно едрите поземлени собственици и арендатори в земеделието. Точно тук регенеративното земеделие може да бъде една от работещите посоки: не като идеологическа алтернатива, а като инструмент за намаляване на риска — по-стабилни добиви, по-добро задържане на вода и по-малка уязвимост при суша и порои. СТАРИ МЕТОДИ С НОВИ ИНСТРУМЕНТИ Много от методите, които днес наричаме „регенеративни“, съществуват от векове – покривните култури и оборският тор са използвани от хилядолетия, а земеделието без оран – от десетилетия. Разликата днес е в прилагането им с помощта на съвременни технологии, по-добро оборудване и нови научни знания. Регенеративното земеделие обаче не е сбор от технически трикове, а цялостна промяна в мисленето – подход, който разглежда земеделието като част от по-широка екологична мрежа. Регенеративните фермери обикновено се стремят да нарушават структурата на почвата възможно най-малко: те избягват обработката, която нарушава сложната мрежа от червееви дупки, гъбични хифи и лабиринт от микроскопични въздушни джобове, а също така избягват обилно торене или пръскане. Отглеждат различни култури, често едновременно на един и същ терен, и вярват, че пашата

на животни е от съществено значение за подобряване на здравето на земята. АДАПТАЦИЯ КЪМ МЕСТНИЯ КЛИМАТ И СПЕЦИФИКИ Историята на този вид земеделие включва противоречиви примери, които напомнят, че не всяка „естествена“ практика е автоматично решение. През 50-те години биологът Алън Савъри участва в управлението на природни резервати в Кения, където деградацията на почвите първоначално е обяснена с прекомерна паша. Последвалите мерки не водят до подобрение, а показват колко сложни и контекстни са връзките между животни, почва и климат. По-късно Савъри развива концепцията за т.нар. холистично управление на пасищата, основано на контролирана, интензивна паша за кратки периоди. Отделни фермери отчитат положителни резултати, но научните изследвания не потвърждават универсалната ефективност на този подход, особено в различни климатични и почвени условия. Този пример е важен урок: регенеративното земеделие не е готова рецепта, а изисква

внимателно адаптиране към местния климат, почви и воден режим - особено в региони, подложени на суши и други климатични крайности - какъвто все по-често е и българският контекст. Здравето на почвата се свързва пряко с качеството на храната. Опитът показва, че почви с високо съдържание на органична материя дават и по-стабилни добиви при климатични колебания. УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ: НАЧИН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ЗА ФЕРМЕРИТЕ Регенеративното земеделие все по-често се превръща в инструмент за оцеляване на обикновени фермери. Британският фермер Джеймс Ребанкс, наследник на семейство с шествековна земеделска история, първоначално е скептичен към регенеративните практики. Както много фермери от неговото поколение, той разчита на интензивни методи, които след Втората световна война носят високи добиви. С времето обаче ерозията и деградацията на почвата правят фермата нерентабилна. След 2015 г. Ребанкс решава да промени

февруари 2026

31

Тема на броя 32

подхода: спира изкуствените торове, засажда дървета и възстановява водния режим на земята чрез създаване на влажни зони. Фермата не става по-богата, но отново става жизнеспособна - с по-здрава почва и по-добра устойчивост на климатични промени. Подобна е историята и на американския фермер Гейб Браун, който започва да прилага регенеративни практики след поредица от природни бедствия, оставили го без средства за конвенционално земеделие. Днес неговите полета задържат значително повече вода и почвен въглерод в сравнение със съседните, което ги прави по-устойчиви при суша. Тези примери показват, че регенеративното земеделие често не започва от идеология, а от криза - и работи там, където целта е дългосрочна устойчивост, а не максимален добив на всяка цена. ПОЧВАТА КАТО ЖИВА СИСТЕМА Регенеративното земеделие разглежда производството на култури като управление на цялостни екосистеми. Биологичните процеси в почвата – особено взаимодействията между растенията, микроорганизмите и гъбите – могат да възстановят органичната материя и структурата и́ много по-бързо, отколкото се смяташе допреди години. Така се възстановява почвената хранителна мрежа и се задвижват отново естествените цикли на хранителните вещества и водата. УСТОЙЧИВОСТ СРЕЩУ КРАТКОСРОЧНИЯ НАТИСК Всеки фермер е зависим от здравето на почвата си, но трябва да оцелява икономически в краткосрочен план. Тези два интереса често влизат в конфликт. Подобряването на почвеното здраве повишава устойчивостта на земеделските системи към суши, екстремни валежи и температури, но някои регенеративни практики изискват време и инвестиции, преди да дадат видими резултати. ИКОНОМИКАТА НА ПРЕХОДА: РАЗХОДИ ДНЕС, ПОЛЗИ УТРЕ

Икономическата логика на регенеративното земеделие не винаги е очевидна. Практики като безоранната обработка често изискват първоначални инвестиции в ново оборудване. В същото време текущите разходи за горива, торове и обработки намаляват сравнително бързо. Добивите могат временно да спаднат, но в средносрочен план икономическите резултати се подобряват именно заради по-ниските производствени разходи и по-устойчивите добиви. Намаляването на разходите в регенеративното земеделие идва от по-прецизно управление. Това включва оптимизиране на нормите на засяване, внимателен избор на покривни култури според целите на фермата (фиксация на азот, задържане на влага, контрол на ерозията) и съобразяване с местните климатични и почвени условия. В по-сложни сеитбообороти култури като царевица и соя често показват по-добри резултати именно в години със стресови условия. АДАПТАЦИЯ КЪМ СУША И КЛИМАТИЧНИ КРАЙНОСТИ Проучванията показват, че в години със засушаване добивите при устойчиво регенеративно земеделие са между 30% и 100% по-високи в сравнение с тези в индустриалните земеделски системи. Регенеративните практики се превръщат и в инструмент за адаптация към климатичните промени. Безоранната обработка подобрява инфилтрацията и задържането на вода в почвата, което е особено важно в по-сухи периоди. Покривните култури и многогодишните насаждения намаляват ерозията и почвения отток, макар че изискват внимателно управление, за да се избегнат загуби на хранителни вещества. Регенеративното земеделие има потенциала да смекчи последиците от изменението на климата: то намалява зависимостта от синтетични материали, намалява емисиите и замърсяването и възстановява биоразнообразието

както в наземните, така и в почвените екосистеми. Повишава устойчивостта на суша, болести и икономическа нестабилност. Има и ефект върху здравето: като подобрява качеството на реколтата и възстановява почвения микробиом. Нараства и научният интерес към връзките между здравето на почвата, хранителните вещества в растенията и човешкото здраве. Регенеративното земеделие не е универсално решение и не може да замени нуждата от политики и инвестиции в управлението на водите. Но в условията на все по-чести суши и екстремни валежи, то предлага работеща форма на адаптация, която започва от основата на земеделието – почвата.

5-те принципа на регенеративното земеделие 1. Не нарушавайте почвата: Почвата е сложна жива система, изградена от мрежа от пори, въздушни джобове, гъбични хифи, микроорганизми и почвени животни. Оранта, прекомерното торене и честото пръскане разрушават тази структура и прекъсват естествените процеси в почвата. Минималната или липсваща обработка позволява на почвената екосистема да се самовъзстановява и да функционира по-ефективно.

2. Поддържайте почвата постоянно покрита: Голата почва е уязвима към ерозия, прегряване, измръзване и уплътняване от валежи. Покривка от растителни остатъци, покривни култури или живи растения предпазва почвата от екстремни климатични въздействия, съхранява влагата и намалява загубите на хранителни вещества.

3. Поддържайте живи корени в почвата възможно най-дълго: Живите корени са основният източник на енергия за почвената хранителна мрежа. Те подхранват микроорганизмите чрез отделяне на органични вещества и поддържат микоризните гъби – ключови партньори на растенията при усвояването на вода и хранителни елементи. Дори извън основния вегетационен сезон, живите корени подпомагат здравето и устойчивостта на почвата.

4. Отглеждайте разнообразие от култури: Биоразнообразието е основен двигател на стабилните екосистеми. В природата монокултурите са изключение, а не правило – същото важи и за земеделието. Разнообразието от култури и покривни растения поддържа по-богата почвена микробиота, подобрява структурата на почвата и намалява риска от болести и вредители.

5. Интегрирайте пасищата и животните: Включването на животни в земеделската система имитира естествените екосистемни процеси. Контролираното пашуване допринася за наторяването, подобрява структурата на почвата и и́ позволява да се възстановява чрез периоди на „почивка“. Така се затварят естествени хранителни цикли и се повишава устойчивостта на системата като цяло. Автор: Роман Рачков, агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, както и по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита.

февруари 2026

33

ДО 18 МАРТ 2026 г. – ПРИЕМ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ЗЕЛЕНИ ИНВЕСТИЦИИ

ОСП

Прецизно и цифрово земеделие като приоритет, подкрепа за опазване на генофонда и биоразнообразието

34

До 18 март 2026 г. се приемат заявления за подпомагане по специална интервенция за инвестиции в земеделски стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда. „Интервенцията до голяма степен повтаря условията на основната програма за инвестиции в стопанства, като насочеността, очакваните бенефициенти и финансовите параметри са абсолютно идентични“, обясни Искра Боцева, главен експерт в дирекция „Развитие на

селските райони“ в Министерството на земеделието. КАКВО Е РАЗЛИЧНОТО В НОВАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ „Съществената разлика е в допустимите за подпомагане дейности“, посочи Боцева. Докато основната интервенция за инвестиции в стопанствата позволява подкрепа за всякакво развитие и модернизация, новата мярка е изцяло насочена към екологични и биологични практики.

Сред допустимите дейности са: • Създаване на трайни насаждения и разсадници по биологичен начин.

• Изграждане, ремонт, реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане на животни по биологичен стандарт. „Целта е да стимулираме интереса към биологичното производство“, подчерта експертът. Биологичните производители могат да кандидатстват и по основната интервенция, но новата мярка е специално за изграждането на нови ферми и насаждения, предназначени само за биологично производство. ПРЕЦИЗНО И ЦИФРОВО ЗЕМЕДЕЛИЕ Друг акцент на интервенцията е прецизното и цифрово земеделие. Допустими са инвестиции за технологии за: • Оптимизиране на почвени обработки, торене и прецизно напояване.

• Проследяване на емисии на парникови газове чрез сензори и дронове.

• Използване на изкуствен интелект, роботизация и автоматизация на стопанските процеси. „Не става въпрос за нови системи за напояване, а за модернизация на съществуващите,

за да се използва водата максимално ефективно“, поясни Боцева. ЗАПАЗВАНЕ НА ГЕНОФОНДА И БИОРАЗНООБРАЗИЕТО Специално внимание е отделено на развъждането на животни от местни автохтонни породи. „Запазването на биоразнообразието е ключов елемент от екологичната насоченост на плана“, отбеляза експертът. Допустими са и инвестиции за: • Производство на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление (соларна, вятърна, водна, геотермална и биомаса).

• Проекти, надвишаващи изискванията за хуманно отношение към животните. БЮДЖЕТ И ОЧАКВАНИЯ Бюджетът за приема надхвърля 84 милиона евро, като над 63 милиона евро са предназначени за чувствителни сектори. Според експертите, новата интервенция ще даде възможност на земеделските производители да модернизират стопанствата си с екологичен и устойчив фокус, насърчавайки биологичното земеделие и цифровизацията на сектора.

февруари 2026

35

УРОК ПО БИОЗЕМЕДЕЛИЕ СРЕД ЯБЪЛКОВИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМЕЙСТВО ЦЕКОВИ

ОСП

Инициативата е част от проекта „Храната – обратен завой: от семето до трапезата“, реализиран от АГРО ТВ

36

В биофермата на семейство Цекови в село Радотина отново е шумно. Над сто деца от столичното 45-о училище слизат от автобуса – любопитни, развълнувани и за пръв път изправени пред истинска ферма, далеч от учебниците и асфалта. „Когато ги питаш откъде идва храната, масово отговарят – от магазина“, усмихва се домакинът Марк Цеков. „Нямат представа откъде тръгва една ябълка, едно мляко, един плод.“ Тук, сред насажденията, те разбират, че зад вкуса на познатите плодове, които получават по програмата „Училищен плод“, стои реален труд, чист въздух, слънце, почва – и хора, за които биопроизводството е философия. ПЪРВИ СТЪПКИ В СВЕТА НА БИОХРАНАТА Оказва се, че малките посетители знаят ос-

новите: за да порасне ябълка, са нужни слънце, почва и пчели. Но когато фермерът пита „А луната важна ли е?“, в групата пада тишина. Точно тези моменти, казва той, им показват колко много има да научат. Разходката се превръща в интеракция – децата разказват какво знаят, а фермерите надграждат. Става ясно, че любопитството им е безкрайно. НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ МОМЕНТИ Сред любимите истории за децата безспорно е тази за мухата, която изяжда яйцата на плодовия червей – естествен съюзник срещу вредителите. Със същия интерес наблюдават и устройството против градушки, и мотокара, който вдига палети на осем метра височина.

Но най-голям смях предизвиква въпросът: „А ябълките закачате ли ги по дърветата?“ Детската фантазия е неподправена – и това превръща срещата в истински празник. РАЗБИРАТ ЛИ ДЕЦАТА КАКВО Е БИОХРАНА? „За съжаление – рядко“, казва стопанинът. „Малки са, светът им е друг. Но след посещението… всичко се променя.“ Имало е случаи, когато дете заявява, че „не обича плодове“, а два часа по-късно яде ябълка с такъв ентусиазъм, сякаш го прави за първи път. „Това са бъдещите потребители – и не само. Те са бъдещите гласоподаватели, обществото, което ще гради утрешна България. От нас зависи да им дадем правилната философия.“ ПРОЕКТ, КОЙТО СВЪРЗВА СЕМЕТО И ТРАПЕЗАТА Посещението е част от проекта „ОСП – Обратен завой: от семето до трапезата“, реализиран от АГРО ТВ. Един от акцентите е именно популяризирането на биоземеделието и устойчивите агроекологични практики, подкрепени чрез Стратегическия план.

Целта е ясна: да се възпитава култура на потребление на биохрана още от най-ранна възраст. Защото именно децата утре ще определят какво производство да бъде подкрепяно и каква храна ще се търси. А чрез избора си на чиста, истинска храна те вече днес дават шанс на фермерите, които работят в синхрон с природата – и вървят по пътя, който Европа си поставя като приоритет.

февруари 2026

37

ОСП 38

ЕС ОТДЕЛЯ РЕКОРДНИ 205 МЛН. ЕВРО ЗА ПРОМОЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ АГРОПРОДУКТИ ПРЕЗ 2026 г. Най-голямото финансиране досега за популяризиране на качествени храни от ЕС Европейската комисия ще отпусне 205 милиона евро през 2026 г. за съфинансиране на промоционални дейности за устойчиви и висококачествени агро-хранителни продукти от ЕС както на вътрешния пазар, така и в глобален мащаб. Това е записано в Работната програма за промоция за 2026 г. и отбелязва най-високото финансиране в историята на инициативата за повишаване на потребителската информираност за европейските селскостопански продукти и схеми за качество. До 160 милиона евро ще бъдат предоставени под формата на грантове за съфинансиране на програми от производителски групи и други агро-хранителни организации. От тях 150 милиона евро са разпределени между промоция извън ЕС и на вътрешния пазар, като съответ-

ните суми са 70,3 млн. евро за международни пазари и 79,7 млн. евро за ЕС. Допълнително 10 милиона евро са запазени за кризисни мерки. Ключова инициатива за 2026 г. е нова кампания за популяризиране на европейската храна и ролята на фермерските общности като важна част от социалната тъкан на обществото. Кампанията, обявена от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, цели да повиши информираността и да стимулира гордост сред европейските потребители към високото качество на местно произведените продукти, като същевременно увеличава консумацията и укрепва връзката между фермерите и потребителите. Кампанията ще се провежда във всички 27 държави членки на ЕС.

Извън ЕС програмите ще се насочат към региони и държави с висок потенциал за растеж на европейските агро-хранителни продукти, включително Обединеното кралство, Япония, Южна Корея, Китай, Сингапур и Северна Америка. Работната програма предвижда и инициативи, които ще се реализират директно от Европейската комисия с бюджет до 10 милиона евро. Те включват високопоставени мисии на комисаря по земеделие Хансен с бизнес делегации в трети страни, промоционални и информационни кампании извън ЕС, участие на ЕС в големи международни търговски изложения и разработване на наръчници за пазарно навлизане за износители. Политиката за промоция на ЕС се разглежда като ключов инструмент за подпомагане на глобалната конкурентоспособност на агро-хранителния сектор на Съюза, като предоставя възможности за консолидиране, развитие и диверсификация на износните пазари. Тя

също така продължава да служи като стратегическо средство за повишаване на информираността на потребителите относно европейските селскостопански и аквакултурни продукти и схеми за качество. От 2016 г. насам над 650 кампании са съфинансирани от ЕК с общото послание „Наслади се, това е от Европа“, укрепвайки репутацията на европейските агро-хранителни продукти както вътре в ЕС, така и по света. Политиката за промоция е съпътствала и успешното прилагане на свободни търговски споразумения с Япония, Южна Корея и Канада, като е допринесла за положителното развитие на търговския баланс на ЕС през последното десетилетие. Промоцията засилва устойчивостта на сектора, позволявайки стратегическа диверсификация на пазарите за европейски износ на агро-хранителни продукти. Средно всяка 1 млрд. евро износ извън ЕС подкрепя около 12 000 работни места в Съюза.

февруари 2026

39

Тихомир Острешев: P0260 надмина стандартите

Селекция

Хибридът се представя отлично в условия на засушаване

40

На полетата край Стара Загора фермерите се убедиха, че за новата пролетна кампания ще изберат един от топ хибридите на фирма Пионер – P0260. Новата генетика на хибрида привлича вниманието на специалистите с малко по-ниско ФАО - 490, което го прави подходящ за различни условия на отглеждане. „P0260 е достоен заместник на добре познатите P0216 и P0217. Последните години, както в България, така и в Румъния, този хибрид надмина стандартите. За новия сезон ще бъде един от водещите в портфолиото на Пионер“, сподели Тихомир Острешев,

регионален представител на Кортева за област Стара Загора. Фермерите оценяват P0260 и заради неговата толерантност на засушаване. „Силно го препоръчвам за райони с ограничени възможности за интензивно поливане. Разбира се, оптимално е да се отглежда при поливни условия, но хибридът позволява една-две поливки по-малко в сравнение с по-късните хибриди от ФАО 600“, обяснява Острешев. През миналата година в региона на много места са направени опити с P0260 и резултатите са впечатляващи.

„Още от сега имаме заявки за P0260. Препоръчвам го особено на фермерите с ограничени водни ресурси“, допълва той. Вниманието към посева обаче не се ограничава само до напояването. Специалистът подчертава значението на защитата от неприятели в ранните фази на развитие. „Хибридите, обеззаразени фабрично с инсектицида Лумипоза, са изключително ефективни. Продуктът пази посева в началото и стимулира кореновата система. Инвестицията е минимална, а ползите – огромни“, казва Острешев. Освен това фермерите трябва да пазят чиста от плевели посевна площ и да следят за нападения от нощенка, стъблопробивач и диабротика. А когато се комбинират подходящ хибрид, защита от неприятели и оптимални агротехнически практики, резултатите са впечатляващи. „Хибридите на Пионер могат да реализират добиви от и над 2 тона на декар. Това се доказва многократно, особено при капково напояване в Пловдивско и Старозагорско“, заключава Острешев.

Полето на успеха: царевица Пионер при поливни условия Един от доказаните хибриди е P0710 - адаптивен и устойчив, дори при засушаване и високи температури Ставаме свидетели на едно прекрасно поле с царевица. Такава царевица трудно се среща на друго място, освен при Пионер. „Годината беше тежка, изпълнена с предизвикателства и изненади – както за фермерите, така и за семената и продуктите за растителна защита“, казва Тихомир Острешев, регионален представител на Кортева за област Стара Загора. Когато правилните продукти срещнат точния фермер На полето близо до село Пъстрен добивите при масовите хибриди достигат 1300– 1500 кг, а на опитното поле резултатите са още по-високи. Един от доказаните хибриди е P0710 – стабилен и адаптивен, дори при засушаване и високи температури. „Много фермери се похвалиха с добиви от 500–600 кг на декар“, добавя Острешев.

стейгрийн ефект, висок хектолитър и е добре облистен. Търговците на зърно го предпочитат – особено тип „конски зъб“, който се продава лесно и за земеделци, отглеждащи патици. Предизвикателствата на 2025 г. „Годината започна трудно – в края на април температурите паднаха до минус 7–8 градуса. Много полета вече бяха засети и имаше поражения от късните слани. Но семената на Пио-

нер многократно са доказали, че могат да се засяват малко по-рано“, обяснява Острешев. След това дойде юнската градушка, която забави развитието на царевицата с около десет дни. Въпреки това полето се възстанови и средният добив е около 1400–1500 кг. Пластичност, стабилност и висок добив Именно заради тези качества пазарният дял на Пионер в България е около 60% през последните години.

P0710 – хибрид за зърно и силаж Хибридът е с ФАО 560, добър февруари 2026

41

Хибрид 9944 – решението за Южна България

Селекция

Хибрид за всяко време

42

Намираме се на опитно поле край Стара Загора, където протича жътвата на високопродуктивни хибриди. Полето е поливно и тук Дойчо Дойчев, представител на Кортева за региона, ни показва новия хибрид царевица 9944 – средноранен, с ФАО 450. „Това е един от най-добрите ни хибриди, подходящ за двете направления – зърно и силаж“, обяснява Дойчев, докато се разхождаме сред редовете с мощни растения. „Растенията са стабилни, със здраво стъбло и широки листа. Подходящ е за високоинтензивна технология – усвоява влагата бързо и дава отлични добиви в Южна България.“

Фермерите в региона вече го отглеждат и за силаж, казва експертът, като посочва част от полето. „С този хибрид сме достигали добиви от 8 до 9 тона силаж на декар. А за зърно – балансът е впечатляващ: по 35-38 зърна на ред, 18 реда, което прави над 78 зърна в един кочан. Резултатът – високи и стабилни добиви, дори при по-тежки климатични условия.“ Дойчев добавя, че хибридът се справя отлично при високи температури, а здравният му статус е стабилен – няма проблеми с болести или неприятели. „Когато технологията е на високо ниво, резултатите са още по-добри“, завършва той.

Български винопроизводители се запознаха с последните иновации на Pellenc

Рентабилност

Те посетиха изложението за лозарство и винарство SITEVI в Монпелие, Франция

44

На изложението SITEVI, което се проведе в края на ноември 2025, голяма група български земеделски производители, - лозари и винари, разгледаха последните технологични постижения на световноизвестния производител Pellenc. Групата посети Монпелие по покана на Римекс Технолоджийс. „Идеята е да покажем новостите, които са представени тук – безпилотни машини, модели с изкуствен интелект, прикачни и самоходни гроздокомбайни, както и инструменти като връзващи апарати и ножици. Това е наистина богата гама с множество иновации“, обясни Марио Лазаров, управител на Римекс Технолоджийс. По думите му, българските фермери възпри-

емат технологиите постепенно. „Започваме с най-големите и иновативни клиенти, които могат да си позволят новите машини. По този начин се отварят вратите и за средните производители“, добави той. Присъствието на Pellenc у нас е значително. Компанията активно развива продажби, демонстрации и внедряване на нови модели машини, а доволните клиенти са най-добрата реклама за тях. „Проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Иновативните технологии на Pellenc заместват част от ръчния труд и са предпочитани от сериозните производители“, посочи Лазаров. Една от най-големите новации на изложението е робот с прикачен инвентар за почвообра-

„Избрахме модела L20 с очистителна система, която ни удовлетворява напълно. Вече имаме две такива машини, всички оборудвани за пръскане – така използваме средногодишно техниката и капацитетът и́ е оптимален.“ Моделът L10 беше избран за покупка от Беса Валей Уайнъри. „Нашият масив е около 1300 декара. Смятаме, че инвестицията ще се изплати в рамките на 3–4 години“, обясни Ивайло Антонов, управител на Беса Валей Уайнъри. ботка на лозя. „Мисля, че това е истински хит на пазара. Догодина ще доставим първия модел на български производители и ще демонстрираме възможностите му. Машината замества човешкия фактор и може да се внедри масово при големите лозови стопанства“, обясни Лазаров.

Михай Димитру, мениджър „Експорт“ за Югоизточна Европа в Pellenc

Марио Лазаров, управител на Римекс Технолоджийс

Фермерите от групата, водена от Марио Лазаров, са категорични: бъдещето на лозарството и овощарството е механизирано. „Механизацията е единственият реален начин за ефективна работа при липса на ръчна работна ръка. Технологиите, които видяхме днес, дават надежда и са инвестиция в бъдещето на сектора“, коментираха те. Две лозарски стопанства инвестираха в гроздокомбайни Pellenc „Видяхме новите технологии в лозарството, а за нас най-интересни са гроздокомбайните и съответните пръскачки“, обясни Иван Колев, мениджър Снабдяване във винпром Карнобат.

Среща с ръководството на компанията Михай Димитру, мениджър „Експорт“ за Югоизточна Европа, посочи, че акцентът тази година е поставен върху автономните роботи и мултифункционалните машини. „Тук сме с най-новия ни продукт – роботът RX20, хибридна машина за почвообработка, която е напълно автономна. След като се направи карта на парцела и се зададат задачите, роботът работи самостоятелно, следвайки инструкциите на клиента“, обяснява той. Машината е компактна, лесна за транспортиране и разполага с камери с 360-градусов обхват и сензори за безопасност, които и́ позволяват да спира автоматично при препятствия. Управлението се осъществява чрез мобилно приложение или компютър, а при наличие на няколко робота може да се създаде команден център за едновременна работа на всички машини. Сред другите нови решения са гроздокомбайните XXL-80 и L8, мултифункционални февруари 2026

45

Рентабилност 46

машини с висока мощност, способни да работят както в лозя, така и в овощни градини. Интересно решение е и автономното бъги за разклащане на дървета, вече продадено и в България, което позволява бране на маслини, сливи или череши с една машина.

Pellenc представи и прикачната машина GrapesLine 80, която почиства и сортира гроздето, като може да обработва до 100 хектара дневно – труд, равен на около 100 работници. Компанията обръща внимание и на електрическите инструменти, които включват ножици за лозови насаждения и овощни градини, машини за връзване и батерии, произведени изцяло от Pellenc. „Една батерия може да се използва както за ножици, така и за машината за връзване. Системата за безопасност предпазва от порязване, а инструментите са удобни и леко оборудвани“, допълва Михай Димитру.

Жулиен Шато, търговски директор на Pellenc

Жулиен Шато, търговски директор на Pellenc, подчерта, че иновациите са основният път за достигане до фермерите по света. „Нашата цел е повече ефективност и по-малко разходи за фермерите. Днешният пазар е предизвикателен, а отговорът ни е инвестиции в нови технологии, включително автономните роботи и машините за бране на маслини и плодове“, обясни той. Фокусът върху българския пазар се оказва стратегически важен. Компанията разчита на

Филип Астоен, търговски директор на Pellenc

дългогодишното партньорство с официалния си дистрибутор Римекс Технолоджийс, което позволява на местните фермери да имат достъп до пълната гама технологии на Pellenc. „Това е пазар, който все още се развива, и за нас е изключително важен“, допълва Жулиен Шато. Според Филип Астоен, търговски директор на компанията, удовлетворението на клиентите е основният приоритет. „Стремим се да улесним максимално фермерите, доставяйки машини, които намаляват работното натоварване и повишават ефективността, като обръщаме специално внимание на безопасността“, казва той. Сред новостите са системата Pellenc Connect Easy Adjust, която позволява регулиране на настройките на машината от земята чрез мобилен телефон, и новият робот, вече в първата си комерсиална година.

Pellenc демонстрира, че бъдещето на земеделието е свързано с автономност, мултифункционалност и ефективност. С технологии под пълен контрол, инвестиции в роботика и надеждни партньорства, компанията продължава да подпомага фермерите в България и по света, намалявайки разходите и увеличавайки производителността. Както заключава Филип Астоен: „Целта ни е доволният фермер – да печели, да инвестира и да се възползва от машините Pellenc.“

Промяна

Левът излиза от обращение България се намира в последните дни от прехода към новата си официална валута – еврото. След месец на едновременно обращение на левове и евро, процесът по изтегляне на левовете от ежедневните разплащания навлиза в своята заключителна фаза. От 1 февруари 2026 г. левът престава да бъде законно платежно средство, с което ще завърши периода на подготовка и преминаване към единната европейска валута. През едномесечния период на двойно обращение гражданите и бизнесът имаха възможност да извършват плащания в брой както в левове, така и в евро, като рестото се връщаше само в евро, освен при липса на наличности. Това позволи постепенно и организирано изтегляне на левовите банкноти и монети от обращение, без резки промени в ежедневните разплащания. Към края на януари левът все по-рядко участва във разплащанията в страната, а приложим остава единствено за целите на обмяната.

След приключването на периода на двойно обращение левовите банкноти и монети ще могат да се обменят в банките, пощенските клонове, където няма банки, и в Българската народна банка (БНБ) по официалния курс 1 евро = 1,95583 лева. Гражданите разполагат с достатъчно време да подменят наличните левови средства, без да губят стойността им. До юни месец включително обмяната на левове в банките и пощенските клонове ще се осъществява без такси, а БНБ ще обменя без такси безсрочно. Финансовата система, търговските разплащания и административните процеси вече са напълно организирани около новата валута, а за гражданите това означава редица ползи като по-голяма яснота и предвидимост в управлението на личните бюджети, по-бързо сравнение на цени, улеснение при пътувания и електронни плащания в рамките на Европейския съюз.

февруари 2026

47

Полезно 48

Важно за данъчните ни декларации след въвеждане на еврото Намираме се в период, в който се подават годишните декларации за облагане на доходите на физически лица по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По този член декларирате доходи по трудови и граждански договори (хонорари), ако сте едноличен търговец, земеделски стопанин, имате доходи от авторство, лицензи, занаяти, свободни професии, наеми, лихви, продажба на имущество, облагаеми обезщетения, дивиденти, дялове от чужбина и др. Тази година, след присъединяването на България към еврозоната, доходите от миналата година се обявяват в левове, а данъкът върху тях се плаща в евро безкасово – с банкова карта онлайн или през ПОС терминал в офис на приходната агенция. След датата на въвеждане на еврото в Република България паричните стойности в данъчните декларации, декларациите по Закона за хазарта и декларациите за задължителни осигурителни вноски, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на страната в края на този период, т.е. в лева. Това правило е валидно и при подаване на

коригиращите декларации. Например, в декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец декември 2025 г., която се подава до 25 януари 2026 г., осигурителният доход следва да бъде в левове. В месечните справки-декларации по ЗДДС принципът е същият. За доходи на физически лица, придобити през 2025 г., паричните стойности в годишната данъчна декларация, която се подава през 2026 г., са в левове. Когато периодът, за който се подава декларацията, приключва в или включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната или осигурителната декларация се посочват в евро. Същото се отнася и при подаване на коригираща декларация. Например в декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец януари 2026 г., която се подава до 25 февруари, осигурителният доход трябва да бъде посочен в евро. В месечните справки-декларации по ЗДДС принципът е същият. За доходи на физически лица, придобити през 2026 г., когато валутата на Република България вече е евро, паричните стойности в годишната данъчна декларация, която се подава през 2027 г., са в евро.

Инвестиция

Чистата вода – ключов фактор за модерното птицевъдство в „ХАЙПРО БЪЛГАРИЯ“ Как една птицеферма превърна контрола на водата в стратегическо предимство В една от утвърдените птицеферми за индустриално производство на яйца у нас технологиите и контролът вървят ръка за ръка. Стопанството разполага с капацитет от 210 хиляди кокошки носачки и още 160 хиляди птици в подрастване. Производственият процес е ясно структуриран, а хигиената е под постоянен и строг контрол. „Работим по добре организиран технологичен процес. За нас водата е от ключово значение – не само за здравето на птиците, но и за качеството на крайния продукт“, разказва Пенка Димитрова, заместник-управител на „ХАЙПРО БЪЛГАРИЯ. Фермата разчита на собствен водоизточник, което прави контрола върху качеството на водата още по-важен. Микробиологичният състав, натрупването на варовик по системите и рискът от заболявания са сред основните предизвикателства, с които екипът се сблъск-

Пенка Димитрова, заместник-управител на „ХАЙПРО БЪЛГАРИЯ

ва ежедневно. „Искахме да имаме по-добър и по-сигурен контрол – особено по отношение на микробиологията. Натрупването на варовик също съзфевруари 2026

49

Инвестиция 50

дава проблеми, които пречат на нормалния технологичен процес и увеличават разходите “, допълва Димитрова. В търсене на решение фермата се обръща към компании, предлагащи системи за пречистване на вода. Изборът пада върху Техноинокс инженеринг – след добри отзиви и задълбочена професионална консултация. Заедно със специалистите на фирмата е направен детайлен анализ на потреблението на вода, целите на стопанството и най-подходящия модел система. Проектът се реализира с финансиране по Програмата за развитие на селските райони, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“. Доставката и монтажът са извършени в договорените срокове, а процесът преминава бързо и безпроблемно. „Получихме всички необходими документи навреме. Бяхме одобрени и вече разполагаме с нова система, която е изключително лесна за работа. Специалистите на Техноинокс инженеринг обучиха наш служител и работата с нея

е напълно безпроблемна“, обяснява заместник-управителят. Новата система за пречистване на питейна вода носи редица предимства: многоетапна филтрация с висока ефективност, елиминиране на твърди частици, вируси, бактерии, амоняк, химикали и пестициди, както и подобряване на вкуса, цвета и мириса на водата, премахва мътността, тежки метали чрез филтъра с активен карбон и филтъран със зеолит. Тя позволява по-добра хидратация на кле-

тъчно ниво, работи както с вода от градската мрежа, така и със собствен водоизточник, и се отличава с минимални разходи за поддръжка. „Системата е напълно различна от тази, която използвахме досега. Много по-икономична е и вече не се налага да използваме предишните консумативи“, подчертава Пенка Димитрова. Приложението на подобни системи в животновъдството има директен ефект върху резултатите – по-добро храносмилане и усвояване на хранителните вещества, по-малко амоняк в помещенията, по-висока ефективност на медикаментите, намаляване на заболяванията, убива остатъчни хлор чрез филтъра с активен карбон, като това предотвратява шансовете черупката на яйцата да омеква и като краен резултат – по-добро качество и по-високи количества продукция. В случая на тази птицеферма инвестицията във водата се оказва инвестиция в здравето, ефективността и устойчивото развитие на цялото производство.

февруари 2026

51

Инвестиция 52

Локална пречиствателна станция за отпадъчни води на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД – Видин, изградена от Техноинокс инженеринг Инвестицията е реализирана по подмярка 4.2 от ПРСР Реализацията на проекта за изграждане на локална пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет 13 куб. м пречистена вода на час на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД – Видин преминава през няколко ясно структурирани етапа. Процесът започва с първоначален контакт и последващо посещение на обекта от екип технолози и инженери, които събират детайлна информация за типа и количеството на отпадъчните води, както и за работния режим на предприятието. На база на тези данни се изготвя индивидуално техническо решение, съобразено с конкретните характеристики на обекта. Проектът, включително самата пречиствателна станция, е изцяло разработен и реализиран от Техноинокс инженеринг.

„След подробно запознаване с терена и нуждите на клиента предложихме решение, съобразено както с входящите показатели на отпадъчната вода, така и с технологичните възможности и потреблението на предприятието. След одобрение от страна на клиента започна детайлното проектиране – изграждането на басейните, разполагането на пречиствателната линия и всички съоръжения, необходими за постигане на крайния резултат: вода с параметри, отговарящи на нормативните изисквания за заустване“, заяви Славик Раданов, мениджър продажби в Техноинокс инженеринг. Инвестицията е реализирана по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 на ПРСР 2014–2020. Основни предимства на проекта: • Пречистване на отпадъчни води от физико-химични замърсители • Пестене на водни ресурси и възможност за заустване на отпадната водата • Опазване на околната среда и подобряване състоянието на селските райони • Постигане на по-висока енергийна ефективност и икономически ползи

• Окончателно регулиране на pH и последваща обработка на водата • Приложимост за общини и предприятия от различни индустрии Технологичният процес започва с постъпването на отпадъчната вода в изравнителен басейн, където се балансират дебитът и съставът и́ . В първия етап твърдите вещества се отделят чрез механично стъпало, след което водата отново се връща в изравнителния басейн. С помощта на помпи тя се насочва към реакционен съд, в който се добавят необходимите химикали. „В този етап неразтворените вещества и мазнините влизат в химични реакции, след което потокът преминава към механичното стъпало, където мазнините изплуват на повърхността и се събират чрез стъргалка. Следва корекция на pH в допълнителен реакционен съд, а пречистената вода постъпва в утаителен басейн, оборудван с аерационна система“, обясни Шериф Мутлу, собственик и управител на „Техноинокс инженеринг“. При достигане на определено ниво аерацията се активира автоматично и водата преминава към биологичното стъпало. В биоло-

февруари 2026

53

Инвестиция 54

гичния басейн протича аерационен процес, чиято продължителност зависи от степента на замърсяване и съдържанието на ХПК. След приблизително 12 часа аерацията спира, водата се утаява, а чистият слой остава отгоре и се зауства чрез помпа. При необходимост се извършва допълнително дозиране и утаяване. Утайката се следи регулярно, като при натрупване на излишни количества се отвежда към утайкоуловителен съд и впоследствие се обезводнява чрез филтър преси. Целият процес е напълно автоматизиран и се управлява чрез интелигентна система за контрол (PLC). При спад в нивата на химикалите или при повреда на помпа се активира алармена система, която осигурява своевременна реакция. Системата позволява и дистанционно наблюдение – както през компютър, така и чрез мобилно устройство.

Устойчива инвестиция в прехода към нисковъглеродна икономика Локалната пречиствателна станция за отпадъчни води е важна стъпка към устойчиво и нисковъглеродно развитие в хранително-вкусовия сектор. При изпълнението на проекта Техноинокс инженеринг и „Ел Би Булгарикум“ са спазили всички изисквания, свързани с ограничаване на въглеродните емисии и опазване на околната среда. „Особено важен е и ангажиментът ни към поддръжката на съоръжението. Клиентите ни разчитат на 24-часов мониторинг и постоянна обратна връзка. В реално време можем да установим и отстраним потенциални проблеми, още преди те да бъдат забелязани от персонала на място“, допълни Славик Раданов.

Над 235 млн. евро за инвестиции в преработка на селскостопански продукти! Приемът на заявления по интервенцията „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“ по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. ще продължи до 27 април 2026 г.

Подкрепата е предназначена

за земеделски стопани, групи и организации на производители, както и за предприятия за преработка на селскостопански продукти.

Финансират се инвестиции в сгради, машини и оборудване, съоръжения за

съхранение, пакетиране, охлаждане, замразяване и сушене, както и проекти за използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

212 млн. евро са насочени

специално към инвестиции в преработка на суровини от чувствителни селскостопански сектори.

Критериите за подбор насърчават

коопериране, автоматизация, цифровизация и иновации, създаване на нови работни места, както и производство на продукти с защитени наименования или традиционно-специфичен характер.

Технологии 56

Една машина, четири сезона: Kubota GR2120 в служба на спорта От радиомикрофона до зеленото игрище: как Петко Павлов поддържа терена на стадион „Ивайло“ във Велико Търново

Петко Павлов, управление и поддръжка на спортни съоръжения

Мнозина познават гласа му от радиоефира. Днес обаче Петко Павлов дирижира друг тип оркестър – този на поддръжката на стадион „Ивайло“ и на спортните имоти на Велико Тър-

ново Тук, където детайлът е закон, се появява една машина, която не познава сезонна почивка. Kubota GR2120. Как един радиоглас превръща емблематично спортно съоръжение в своя нова кауза? „Ентусиазмът идва от желанието спортната база на Велико Търново да става все по-добро място – място, в което младите хора да развиват своите спортни таланти“, казва Петко Павлов, управление и поддръжка на спортни съоръжения. А за да бъде една спортна база на ниво, тя има нужда не само от хора, но и от надеждна техника. Поддръжката на обновения стадион и прилежащите му терени не е лека задача. Два терена – основният и новият тренировъчен, изграден със съдействието на Българския футболен съюз – изискват постоянна и прецизна грижа.

„Затова ни трябваше мощна и сигурна машина. Проведохме разговори, обмислихме внимателно и се спряхме на този модел на Kubota. Вече година я използваме и не съжаляваме“, споделя Павлов.

Kubota GR2120 се оказва повече от косачка. През активните пролетни месеци тревата се коси до три пъти седмично на всеки терен. Но машината влиза в действие и с прикачен инвентар – за аериране, пръскане, валиране. „Мултифункционална е, маневрена и удобна за работа. На този етап напълно отговаря на изискванията ни и, слава Богу, не ни е създавала технически проблеми“, казва още стопанинът на стадиона. Работата ѝ не спира и през зимата. С добавено гребло за сняг, Kubota се превръща в щадящ снегорин за лекоатлетическата писта – една от най-добрите в България, домакин на държавни първенства във всички възрастови групи. „Пистата се почиства за между 30 и 45 минути, без да се наранява настилката. Настройките позволяват работа с изключителна прецизност“, обяснява Павлов. Същото важи и за изкуствения терен край Спортното училище – и там машината се справя безупречно. „В крайна сметка една машина е толкова добра, колкото е добър този, който я управлява“, допълва той и подчертава ролята на подготвения екип и добрата експлоатация. За избора на модела разказва и Веселин Кючуков от Гарден Макс, дилър/сервиз за регион Велико Търново на Кубота. „Площите се увеличиха, нужен беше по-голям и по-икономичен вариант. Дизеловата Kubota GR2120 е по-добра от бензиновите машини по отношение на разходи, мощност и дълъг живот“, обяснява той. Ключова роля играе и иновативната система GlideSteer. „При рязък завой вътрешното колело не задържа, което предотвратява повреждане на тревата или настилката и осигу-

Веселин Кючуков, представител на Гарден Макс, дилърсервиз за регион Велико Търново на Кубота

рява по-малък радиус на завиване“, допълва Кючуков. Сърцето на машината – трицилиндровият дизелов двигател Kubota – е с доказана надеждност и над 30-годишна история. По-дългите интервали за смяна на масло гарантират дълъг живот и сигурна работа през цялата година. Шоурумът на Garden Max се намира на входа на Велико Търново, в Западната индустриална зона. Там може да се открие почти пълната гама на Kubota, както и решения за поддръжка на тревни площи – от хоби клас до професионално оборудване за стадиони, общини и голф игрища. Включително и най-съвременни роботизирани косачки, които вече навлизат и в поддръжката на спортни съоръжения.

февруари 2026

57

Мария Вълчева: Община Куклен е място, където спокойно можеш да отгледаш децата си Местна власт

Трети мандат като кмет – фокус върху децата и семействата

58

Разкажете за вашата община – с какво се различава и с какво е известна? Нашата община е малка, разположена между Пловдив и Асеновград, в полите на Родопите. Територията и́ е доста голяма, като най-отда-

лечените населени места са на около 40 км от центъра. Имаме почти всичко – развита индустриална зона с Комбинат за цветни метали, големи горски площи, малък бизнес, и големи туристически зони. Единственото, което нямаме, е море. Колко мандата сте кмет и какви са приоритетите ви в управлението? Трети мандат съм кмет от 2015 година и съм майка на три деца. Основните ми приоритети са създаването на добри условия за живот на нашите жители, особено на децата – обновяване на училищни бази и строеж на нова детска

градина. Искам общината да бъде място, където спокойно можеш да отгледаш децата си. Какъв е демографският профил на общината? Демографският профил е добър – имаме много млади семейства, които избират нашата община за живот. Стремим се да създадем добри условия за децата и семействата, като инвестираме в образованието и социалната инфраструктура. Какви индустрии развивате – земеделие, туризъм? Имаме добре развита индустриална зона с компании, където работят над 3000 души, както и чуждестранни предприятия, занимаващи се с различни технологии. Земеделието е също важно за нас, а туризмът е предизвикателство, върху което работим – имаме големи туристически зони, които привличат много посетители от Пловдив. Какви са основните предизвикателства и как се справяте с тях? Както всяка община, основното предизвикателство е ограниченото финансиране. Търсим начини да постигнем максимално добри резултати с наличните ресурси. За това сме из-

ключително благодарни на всички дарители, които помагат на общината. Изпитвате ли трудности с водоснабдяването или климатичните промени? Това е проблем за всички общини. Водоснабдяването е национален интерес и изисква целенасочени усилия от държавата. Ние поддържаме добра комуникация с ВиК дружеството на територията, но е необходима по-активна държавна политика за решаването на тези въпроси. Какви са бъдещите ви приоритети? Планираме повече паркове, спортни съоръжения и удобства за децата. Как се развиват здравеопазването, образованието и социалните политики? В Община Куклен здравеопазването е добре организирано – имаме практики на лични лекари, зъболекари и филиал за бърза помощ. Образованието също е на добро ниво – имаме две гимназии и детска градина. Социалните политики са насочени към осигуряване на здравословен и спокоен начин на живот за всички жители.

февруари 2026

59

Местна власт

Стара Загора се развива – индустриални зони, иновации и зелен преход

60

Развитие на индустриалните зони и привличане на инвестиции Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев обяснява какво стои зад новите проекти и стратегии на града. „Целта на общината е да развиваме града като индустриален център и да възстановим имиджа му от миналото. Затова работим активно за развитието на индустриалните зони и привличането на нови инвестиции,“ казва Танев. Стратегия за целия регион „Стратегията за развитие на регион Стара Загора очертава как всяка община да привлича инвеститори, като се вземат предвид населението, образованието, възрастовата структура и други фактори“, пояснява Танев. Иновации и екологични технологии Стара Загора е известна с металообработващата си индустрия и хранително-вкусовата промишленост, но се адаптира и към новите технологии. Индустриален парк „Загоре“ в Еленино се развива като „екологичен хъб“, с производства на фотоволтаици, батерии и рециклиране на соларни панели. Кадри и образование „Привличането на инвеститори е възможно благодарение на квалифицираните кадри в града. Първият етап на индустриалните зони премина успешно, а индустриална зона „Загоре“ вече е напълно заета“, казва Танев. Новата гимназия „Минко Балкански“ и новите специалности в Тракийския университет откриват нови възможности за младите хора. Културен живот и атракции Градът предлага и разнообразен културен живот – традиционният Бирфест, панаирът, те-

атралният фестивал „Пиеро“ и новите атракции като влакчето в парк „Аязмото“. Целта е малки и големи да намират забавления и вдъхновение в града. Екологични проекти и зелена култура Стара Загора има одобрен проект за биоразградими отпадъци и компост, който гражданите могат да използват. „Възпитаването на екологично съзнание започва от най-малките – детски градини и училища вече прилагат разделно събиране на отпадъци,“ обяснява Танев. Конкурсът за млад технолог ще обучава учениците как правилно да се събират отпадъците и защо това е важно. Работа и привличане на млади специалисти Стара Загора цели да предложи възможности за разнообразна и добре платена работа. „Новите поколения сменят професията си на всеки 10 години. Затова трябва да предоставим предизвикателна и атрактивна работа“, казва Танев.

HR събитие – среща между работодатели и кадри Пример за инициативи за развитие на работната сила е голямото HR събитие в Южна България, което събира работодатели и търсещи работа на едно място. Втората година събитието привлече над 500 участници и има потенциал да се превърне в традиция. Добавена стойност за гражданите „Всяка наша инициатива трябва да има добавена стойност за хората и за града. Стара Загора е нашият град и от нас зависи как ще го развиваме“, завършва заместник-кметът Радостин Танев.

Цена за 1 брой: € 3.07 / 6 лв.