Issuu

Съдържание Бодил

3 Актуално 4 Конкурсът „Трактор на годината“ обяви новаторски редизайн на своите категории награди

Актуално • Българско участие на „Зелена седмица“ в Берлин“

В броя

Актуално EIMA 2024: Мега шоуто на селскостопанската механика

Актуално 7 • 1262 са новорегистрираните трактори за миналата година • 10 млн. лева за зимни пръскания на овошките • 382 проекта на млади фермери получават финансиране по подмярка 6. 1 от ПРСР 2014-2020 г. • Прием по интервенциите „Инвестиции в лозаровинарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ • Държавата ще компенсира пропаднали площи и през 2024 г. • Обезщетения за животновъди и пчелари • Подпомага се внедряването на стандарта GLOBALG.A.P • Напояването ще спаси българското земеделие от климатичните промени • Министър Вътев: Успяхме след толкова години да увеличим достъпа до вода за напояване за земеделските стопани • Бойко Стоянов: От 20 години за първи път някой си позволява да говори за конете • Тютюнопроизводителите ще получат 71 млн. лв. по Националната преходна помощ за кампания 2023 г. • България ще прилага държавна помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък до 2029 г. • Износът на стоки и услуги от Украйна е намалял с 18,7% • Драми в политиката на Европейския съюз за аграрния и хранително-вкусовия сектор • Как Франция подкрепя своите млади фермери • Как Великобритания подкрепя своето селско стопанство след като в страната не действа ОСП • Индия удвоява подкрепата си за жените фермери Акценти Иван Христанов: Лесните пари не привлякоха земеделци, а крадци

Акценти 26 Димитър Зоров: Недоволството на животновъдите се увеличава Акценти 30 Мария Степанчева: Очакваме управляващите да дадат формула, че да сме на печалба Акценти 34 Д-р Николай Георгиев, ИАРА: Работим в посока опазване на рибния ресурс на България

Акценти 36 Реалната заплаха за медоносните пчели в България Гост 38 Д-р Звездомир Желев, фитопатолог: Има алтернатива на глифозата Тема на броя 42 Привличането на млади хора към аграрния сектор е сред стратегическите цели на Испания Селекция Последно поколение царевични хибриди от KWS

Технологии Датски машини за семепочистване и пневматично товарене на зърно Kongskilde

Прогнози Какво ни очаква през 2024 г.? BKT очертава 10-те макротенденции

Политики 56 Безвремие за Местните инициативни групи в България Еволюция или революция 60 Защо се налага промяна на досегашните закони за ГМО? Еволюция или революция 73 Борислав Сандов: Нови геномни техники? Нека не се заиграваме с принципите на еволюцията Черно на бяло Ивайло Любенов: И без субсидии пак ще гледаме животните

Бранш Високи изкупни цени за тютюна от реколта 2023

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

Мъдрите мъдруват, лудите лудуват Докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува. Такава стана работата с виртуалните животни. Нямаш животни, но субсидии бол - на глава добитък, и особено добри пари за пасищата, които стопанисваш. За изхранване на виртуалните ти животни. Идва ново правителство и от земеделското мининстерство започват да сипят закани - как тези мошеници щели да ги изловят, глобят. И как парите де факто откраднати, да отидат при баламите – т.е. изрядните, които си плащат данъците, опъват яко във фермите, че работници няма. И представете си в оборите им има истински крави и овце, не въображаеми. Схемите на хитреците – т.е. престъпниците, са пределно ясни, отработени. Само да искаш да ги хванеш. Дори журналистите станаха спецове и могат да помагат. Така кампанийно се подема една акция „отгоре“, пригласят по-долните административни нива. Сега сме пак в акция. В края на м.г. приключи една мини проверка. Само в една област липсвали около 200 крави - впрочем, били виртуални, по документи ги има, в оборите ги няма. Европейските субсидии и държавни помощи са обаче в кесията на уж фермерите. Но пък авторитетът на виртуалните се пази - никой не казва имена, колко животни са липсвали, каква е сумата на изплатените финансови помощи. Какви наказания ги очакват. През февруари играта на стражари и апаши продължава. Нещастниците – изрядните, зорко оглеждат някое животно дали не си е из-

търсило ушната марка, сън не ги хващало. Тюхкат се, че агнилната кампания започна, студ, кал, стрес за дойните животни при проверките, секвало им млякото. Но пък дали вярват в поредната надежда, че най-сетне субсидиевъдите ще бъдат изкарани от играта. Онази смешна игричка с разкарване на крави от един в друг обори и подмяна на ушните марки вече не била на мода. Префинена е другата схема – очертаваш пасища за субсидии, при единственото европейско изискване да ги поддържаш в добро земеделско и екологично състояние. Измишльотина някаква. Обаче привилегия за партийни другари, местни велможи и т.н. Не са за пипане тези нашисти, както Р. Ралин ги нарича! Другите - с реалния добитък, дето можеш да го видиш с очите си и да пипнеш ръката си, се бият за пасища и ливади. Така ще бъде, докато не се промени Законът за пасищата - с предимство при раздаване на общински пасища да се ползват реалните животновъди, с реалните животни. Колкото до схемите с „виртуалните“ животни, в тях има доста действащи лица - дори ветеринари, които трябва да ти издадат документ, че ги има. Досега не се е чуло да е спипан някой. Нашенските ушни марки падали лесно - ами да ги преправят. Трудно се регистрирали животните, три документа трябвали, електронни паспорти се чакали и т.н., да не говорим за отдавна предлаганите чипове в търбуха на животните… С трепет се очакват резултатите от февруарските проверки. Акцията „виртуални животни“ да стане част от трайно решение против субсидиевъдството най-накрая!

януари 2024

Конкурсът „Трактор на годината“ обяви новаторски редизайн на своите категории награди и добави категория „Роботизирани трактори“

Актуално

TotY и BKT официално подновиха спонсорския договор за следващите 4 години

TotY разкрива революционни промени в наградите за трактори: поглед към следващите 25 години от селскостопанската еволюция В честването на 25-годишната си история, конкурсът Трактор на годината (TotY) не само размишлява върху миналото, но смело насочва погледа си към бъдещето на селскостопанската техника. Индустрията стана свидетел на забележителна трансформация през последния четвърт век и TotY се развива заедно с нея. Организацията обяви новаторски редизайн на своите категории награди, демонстрирайки фокусиран подход към следващите 25 години. Постоянното развитие на индустрията за селскостопански трактори убеди журито да раздели категорията на трактори за полеви дейности на две отделни категории въз основа на мощността: TotY HighPower: Революция над 300 конски сили TotY HighPower бележи революционна стъпка, признавайки трактори с мощност над 300 конски сили като основни играчи в съвременното земеделие. Това признание подчертава зависимостта на индустрията от трактори с висока мощност, подчертавайки тяхната критична роля за повишаване на производителността, ефективността и устойчивостта. В един непрекъснато развиващ се свят, където технологиите и иновациите царуват, категорията TotY HighPower е свидетелство за ангажимента на индустрията да разширява границите.

TotY MidPower: Универсалният диапазон от 150-280 конски сили TotY MidPower следва примера, признавайки развиващия се пазар и необходимостта от разделяне на категорията на откритото поле на второ ниво. Фокусирана върху трактори с конски сили, вариращи от 150 до максимум 280, тази категория гарантира, че тези универсални машини получават признанието, което с право заслужават. Тези трактори постигат баланс между мощност, гъвкавост и ефективност, обслужвайки разнообразна гама от селскостопански операции. TotY полезност: Многофункционални и полезни постижения Категорията TotY Utility запазва фокуса си върху многофункционалните и полезните трактори, с модифицирани технически изисквания, отразяващи диапазона на мощност от 70 до 140 конски сили, максимален 4-цилиндров двигател и максимално работно тегло от 9000 килограма. Въпреки по-ниските си кон-

ски сили и компактни размери, комуналните трактори играят основна роля в дребното земеделие, като се отличават с достъпност, горивна ефективност и маневреност. TotY специализирани: Пригодени за уникални среди Категорията TotY Specialized остава посветена на овощни градини и лозя, включвайки трактори с мощност над 40 конски сили, признавайки уникалните нужди на тези специализирани земеделски условия. Устойчиво TotY: Празнуване на екологичното съзнание Устойчивостта заема централно място с категорията Sustainable TotY, отбелязвайки иновациите и подчертавайки ангажимента на селскостопанската индустрия за осигуряване на екологично устойчиви трактори. Тази награда подчертава решаващата роля, която устойчивите практики играят в оформянето на бъдещето на земеделието.

TotYBot: Прегръщане на бъдещето с автономни машини В новаторски ход, TotY представя TotYBot, категория, фокусирана изключително върху роботизирани трактори, оборудвани с 3-точков теглич, PTO, без кабина и с минимум TRL от 8 (ниво на техническа готовност). Тази ориентирана към бъдещето категория отразява признанието на индустрията за трансформиращия потенциал на автономните машини. С усъвършенствана автоматизация и изкуствен интелект тези трактори обещават подобрена ефективност, намалени разходи за труд и оптимизирани селскостопански операции. За тази специфична категория организацията TotY ще се възползва от техническото сътрудничество на FederUnacoma, което благодарение на инженерната си експертиза ще предостави информация и технически подробности, които ще бъдат ценни за журито, както при идентифицирането на тракторите, които ще

януари 2024

Актуално 6

бъдат номинирани, така и при фокусирането върху параметрите за оценка, които по своята същност трябва да бъдат различни от тези на конвенционалните трактори. Еволюция в процеса на подбор По-специално, процесът на подбор се развива заедно с категориите за награди. Започвайки от следващото издание, журито ще избере трактори за всяка категория, признавайки нарастващата сложност и разнообразие на селскостопанския сектор. Тъй като TotY отправя поглед към следващите 25 години, тези смели промени подчертават ангажимента на индустрията към иновациите, устойчивостта и трансформиращия потенциал на напредналите селскостопански машини. Нововъведените категории отразяват цялостното разбиране на развиващите се нужди на земеделските производители по целия свят, като гарантират, че наградите TotY остават в челните редици на признаването на върховите постижения в непрекъснато променящия се пейзаж на селскостопанските технологии. Журито на Toty, съставено от 25 професионални журналисти от цяла Европа /член на журито от България е Светла Гърбешкова от АГРО ТВ/, е едва в началото на новия сезон много събития и актуализации ще бъдат споделени през следващите месеци. Пътуването ще достигне кулминацията си по време на церемонията по награждаването в деня на откриването на Eima International, насрочено за 6 ноември 2024 г. в Болоня, Италия. Освен това, все по-нарастващата аудитория на Eima International ще има възможност да се

възхищава на тракторите, които се състезават за наградите TotY 2024 в специална открита зона, където тракторите ще се представят в шоу два пъти на ден.

TotY и BKT затвърждават дългогодишното си партньорство с официалното подновяване на спонсорския договор за следващите 4 години. Това много положително сътрудничество означава постоянен ангажимент на двете компании в областта на селскостопанския трактор. Проектът, който непрекъснато се развива, се откроява със стратегическото използване на социалните медии и онлайн платформите, което е от решаващо значение за споделянето на идеи и информация. Събитията на живо и престижната годишна церемония по награждаването представляват основни стълбове на целия проект, привличайки вниманието на селскостопанската индустрия. Подновяването на споразумението бележи началото на нова фаза, характеризираща се с амбицията да допринесе значително за индустрията. Партньорството има за цел все повече да се фокусира върху иновациите и устойчивостта, демонстрирайки нарастваща чувствителност към екологичните предизвикателства и необходимостта от авангардни решения в сектора на селскостопанските трактори.

Трактор на годината (TotY) Трактор на годината (TotY) е престижна награда, признаваща високи постижения в селскостопанската тракторна индустрия. TotY се ангажира да демонстрира иновациите, устойчивостта и трансформиращия потенциал на модерните селскостопански машини. Церемонията по награждаването се провежда ежегодно.

Българско участие на „Зелена седмица“ в Берлин В Берлин се проведе изложението „Зелена седмица“, което е най-голямото в сектора на хранителните продукти. Бяха представени 1400 изложители от Германия, Европа и останалия свят, които показаха регионални продукти, кулинарни деликатеси, растения и животни и информираха посетителите за основните теми: храна, селско стопанство и градинарство. „Зелената седмица“ беше открита от германския министър на земеделието Джем Йоздемир, който под впечатлението от протестите на фермерите в Германия през последните седмици призова земеделските асоциации и хранително-вкусовата промишленост да влязат в диалог с политиците, за да решават заедно проблемите в сектора и да преговарят помежду си различните интереси. В своето слово по време на церемонията кметът на Берлин Кай Вегнер изтъкна, че изложението винаги се е изправяло пред нови теми и винаги е действало като огледало на актуалното общество и неговите дебати. Според него, там, където фермерите имат екзистенциални страхове, трябва да има диалог. Агрокомисар Януш Войчеховски също се обяви в полза на сътрудничеството между различните групи по интереси, за да се осигури бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз. Председателят на Германския земеделски съюз Йоахим Руквид използва сцената, за да отправи ясни атаки срещу правителството в Берлин. Той подчерта, че протестите на фермерите са януари 2024

Актуално 8

получили голяма подкрепа от населението, въпреки пречките, които са причинили. Руквид смята, че хората остават с впечатлението, че правителството ги управлява, а не говори с тях, и призова политиката отново да се доближи до гражданите. По думите му селското стопанство се нуждае от повече предприемаческа свобода, повече място за дишане, по-добър достъп до иновации и трябва да бъде по-малко ограничавано. Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, Джем Йоздемир и Кай Вегнер откриха българския щанд на Зелена седмица 2024. България се представи за 33-ти път с щанд от 143 кв. м. Министър Йоздемир разгледа изложените традиционни български храни - млечни и месни продукти, вина и плодови напитки, мед, продукти от етерични масла, биопродукти, конфитюри и подправки, като особено внимание обърна на пчелния

мед, питата и шарената сол и пожела успех на министър Вътев и българските производители. Изложението даде възможност на 11-те българските изложители да разнообразят възможностите за износ и да представят родните продукти пред над 300 000 посетители от над 60 страни. В българската делегация участваха заместник-министрите на земеделието и храните инж. Мирослав Маринов, Таня Георгиева и доц. Деян Стратев, народните представители Даниел Петров и Кръстьо Врачев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов и изпълнителният директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински.

EIMA 2024: Мега шоуто на селскостопанската механика Изложението ще се проведе в Болоня от 6 до 10 ноември

46-ото издание на EIMA International, изложението, посветено на машини, оборудване и компоненти за селското стопанство и зеленината, което ще се проведе на панаира в Болоня от 6 до 10 ноември, се движи с рекордни темпове. Организационната машина на FederUnacoma, федерацията

на италианските производители, която организира събитието, вече регистрира много голям интерес и брой членове и очаква рекордно издание. В международна стрийминг пресконференция генералният директор на FederUnacoma Симона Рапастела предостави първите данни за участието,

предвиждайки инициативите и събитията, които ще характеризират следващата EIMA. „В момента има 1330 индустрии, които са формализирали искане за площ, която вече покрива голяма част от изложбения център в Болоня.“ Потвърждава се строгото разделение на 14 продуктови януари 2024

Актуално 10

сектора, пет от които са организирани под формата на тематични изложби, посветени съответно на компоненти (EIMA Componenti), градинарство (EIMA Green), биоенергия (EIMA Energy), напояване (EIMA Idrotech ) и роботизирани и цифрови технологии (EIMA Digital). Но шоуто на EIMA ще бъде организирано и с изложбата на наградените технически иновации и с динамичните зони, разположени на открито, винаги в периметъра на изложбения център. От това издание ще има REAL зона (Роботика и електроника за селското стопанство на живо), която ще види най-модерните роботизирани технологии с календар от ежедневни тестове, докато арената за парада на тракторните финалисти на Трактора на годината, демонстрационната област на веригите за доставка на биоенергия, създадена в сътрудничество с ITABIA, и се потвърждава зоната Garden

E-Motion, посветена на машини за градинарство и грижа за зеленината. „За стартирането на EIMA 2024 вече сме планирали пресконференции във Великобритания, Катар, Турция, Гърция, Мароко, Бразилия, Сърбия, Алжир, Индия, Канада, САЩ, Танзания, Уганда, Кения, Аржентина, Япония и други страни – обясни Рапастела – потвърждавайки международния обхват, който характеризира това изложение, което в последното изда-

ние преброи 480 чуждестранни производители и над 57 хиляди чуждестранни посетители от 150 страни.“ EIMA International запазва цяла структура на изложбения център за чуждестранни икономически оператори, избрана от Италианската търговска агенция (ICE), за да проведе планираните много срещи между бизнеса. Календарът на конференциите, семинарите и събитията, които ще се проведат през петте дни на изложението и които се популяризират от институции, търговски организации и издателства, също е в ход. Сред събитията, организирани от FederUnacoma, са: Форумът на тема „Устойчиво земеделие, глобален проект“, в който ще бъде възможно да има доклад за европейския опит по темата за екологичния преход и за екологично съвместими програми за развитие в основните региони на

света; конференцията на тема „Маргинални райони и крайни територии: „гранично“ селско стопанство“, семинар на тема „Управление на цифрови системи, големи данни и роботизирани автопаркове: нови професионални профили и нови пътеки за обучение“. Други важни събития, насърчавани от Федерацията, са семинарът на тема „Биоенергийният ресурс: пазар и перспективи на биомасата и възобновяемите източници в сектора на горивата“, конференцията на тема „Нововъзниква-

щи икономики: модели за развитие на селското стопанство за африканския континент“ и накрая срещата на тема „Консумация на храни: търсенето на пресни продукти, механизирани вериги за доставки“, насочена към интерпретиране на нови диети и нови стилове на потребление особено по отношение на плодовете и зеленчуците. Сред новостите в това издание е и конкурсът за социална награда EIMA, запазен за социалното популяризиране на събитието от изложителите.

Селскостопанска техника: Икономическите условия задържат растежа на световния пазар Потенциалното търсене остава високо, очаква се

търговските потоци да нараснат през следващите три години Изложението EIMA International 2024 г., което се организира от FederUnacoma и ще проведе своето 46-о издание на панаира в Болоня от 6 до 10 ноември, беше официално представено с международна стрийминг пресконференция. Mariateresa Maschio и Simona Rapastella, съответно президент и генерален мениджър на FederUnacoma, илюстрираха характеристиките на това престижно събитие, фокусирано върху предизвикателствата на агромеханиката и тенденциите, които характеризират секторния пазар. „EIMA International е събитие от огромно значение от промоционална и търговска гледна точка - каза Mariateresa Maschio при откриването на конференцията - това е изложението, което производителите по целия свят, от големи световни марки до високо специализирани нишови индустрии, избират да представят своята гама и всички нови продукти“. „Всяка страна в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Океания е изправена пред необходимостта да отговори на нарастващото

търсене на хранителни продукти както по отношение на количеството, така и на качеството - подчерта президентът на FederUnacoma - и в януари 2024

Актуално 12

същото време с неотложността на намаляване на използването на торове и пестициди, драстично намаляване на потреблението на вода, запазване на биологичното разнообразие, подобряване на качеството на живот на селските общности. Всичко това е възможно само чрез модерна селскостопанска механизация.“ Техническото оборудване е от съществено значение във всеки производствен контекст и за всеки модел на селскостопанско предприятие, а ръстът на търсенето се демонстрира от данните за продажбите - изнесени по време на конференцията - които показват ясно положителна тенденция. Ако сравним нивата от 2015 и 2022 г. можем да видим драматични увеличения на почти всички пазари. Съединените щати отидоха от 205 хиляди трактора през 2015 г. до 271 хиляди през 2022 г., Индия отиде от 484 хиляди трактора до 912 хиляди, Западна Европа - от 171 хиляди до 196 хиляди, Япония отиде от 20 хиляди до 34 хиляди трактори, Канада от 24 до 31 хиляди, Русия от 22 хиляди до 35 хиляди, а всички основни пазари бяха на високи нива, с Китай близо 400 хиляди единици, а Турция над 60 хиляди. През разглежданите осем години общият брой на реализираните трактори нарасна от малко над 1,9 милиона до почти 2,5 милиона. През 2022 г. световната търговия с трактори достигна стойност от 29 милиарда евро - беше казано на конференцията - с увеличение от почти 35% в сравнение с предходната година (също поради увеличе-

нието на цените), в пика на тенденция, която - според изчисленията на Export Planning - отбеляза увеличение на търговските потоци от 4,7% годишно от 2009 до 2022 г. Данните, актуализирани през ноември миналата година, показват, наред с други неща, спад от 8,4% за тракторите в Съединените щати, 5% в Европа и 21% в Китай. Факторите, които влияят най-много на пазара на селскостопанска техника, са свързани с икономическата несигурност, определена до голяма степен от войната между Русия и Украйна и произтичащите от нея черни списъци и търговски санкции, а сега утежнена от новия конфликт в Близкия изток. Но решаващ фактор е инфлацията – която доведе особено в Европа до значително увеличение на производствените разходи и следователно на крайната цена на машините – и преди всичко увеличението на лихвените проценти, практикувано предимно от европейските и американските централни банки. „След тази фаза – заключи Mariateresa Maschio – пазарът ще се върне към растеж в условията на търсене, което не спира. Що се отнася до търговията със селскостопанска техника, прогнозите за планиране на износа за близкото бъдеще потвърждават положителната тенденция, като средните годишни увеличения са 6,3% до 2027 г. за тракторите и 5,9% за другите видове машини. EIMA в Болоня отново ще бъде двигател на иновациите, елементът, който тласка селското стопанство към бъдещето“.

1262 са новорегистрираните трактори у нас за миналата година Комбайните са 169 или с 50 по-малко в сравнение с 2022 г. 156 трактора по-малко са регистрирани през 2023 г. в сравнение с предходната година. Общият им брой за 2023-та е 1262, докато през 2022 са били 1418 г. Отново лидерството е на Джон Диър – с 266 реализирани машини, на второ място е Кубота със 141 трактора, третата позиция е за Ню Холанд. Най-голям брой регистрации на трактори през 2023 г. са направени в София-град, Стара Загора и Пловдив, а най-малко в Смолян. При зърнокомбайните статистиката е следната: 169 новорегистрирани машини, а през 2022 г. с 50 повече или 219 броя. Първото място се държи от Клаас – с 52 машини, второто от Джон Диър – с 33 броя, а третото от Ню Холанд. Най-много регистрации на зърноприбиращи машини са направени в областите Варна, Добрич и Плевен.

Година 2023 2022 2021 2020 2019 Година 2023 2022 2021 2020 2019

Трактори - брой нови регистрации 1262 1418 1302 801 1124 Комбайни – брой нови регистрации 169 219 185 134 173

10 млн. лева за зимни пръскания на овошките Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди бюджет в размер до 10 000 000 лв. за 2024 г. по схема за държавна помощ “Помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период”. За настоящия програмен период схемата е пренотифицирана през 2023 г. и е със срок на прилагане до края на 2029 г. Целта на държавната помощ е контрол и ограничаване разпространението на вредители по трайните насаждения (семкови и костилкови овощни видове, ягоди, малини и маслодайна роза). Помощта се предоставя на два етапа – през

пролетта и есента. Подпомагат се земеделските стопани, отглеждащи трайни насаждения до 100 % от разходите им по закупуване на продукти за растителна защита за контрол и ограничаване разпространението на вредители по трайни насаждения, съобразно Националната програма, за т.нар. „зимни пръскания”. До 380 лв., с ДДС се предоставят за продукти за растителна защита през първия етап. Той обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. Средствата, които се предоставят за втория етап до 140 лв., с ДДС, покриват част от разходите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента в периода на масов листопад. януари 2024

Актуално

382 проекта на млади фермери получават финансиране по подмярка 6.1 от ПРСР 2014-2020 г.

Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) одобри 382 проекта, подадени чрез ИСУН по целевия прием по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони от / ПРСР 2014 – 2020 г., в размер на 18 677 890 лв. Проектите получават подкрепа от Европейския фонд за развитие на селските райони

(ЕФРСР) след като са преминали през техническа и финансова оценка, както и през етапите на административно съответствие и допустимост. Определеният бюджет за приема е в размер на 30 314 900 лв. Изпълнението на проектите по подмярка 6.1 има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на младите земеделски стопани в България.

Прием по интервенциите „Инвестиции в лозаровинарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ До 15 февруари 2024 г. е отворен прием по интервенцията „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ от Стратегическия план с бюджет за периода 2024-2026 г. над 49 млн. лв. Могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица, включително признати от министъра на земеделието и храните групи и организации на производители на вино, вписани в лозарския регистър като винопроизводители. Допустими за подпомагане дейности са закупуване на машини/оборудване за преработката на грозде, за бутилиране, етикетиране, опаковане на вино; бъчви за ферментация, резервоари, строително-монтажни работи и др. инвестиции. По интервенцията „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ могат да кандидатстват и земеделски стопани и признати от министъра на земеделието и храните групи и организации на производители на винено грозде, вписани

в лозарския регистър като гроздопроизводители. Инвестициите могат да бъдат закупуване на гроздокомбайни, прикачен инвентар за обработка на лозовото насаждение и други машини за наблюдение и обработка, които не са транспортни средства. До 15 февруари 2024 г. може да кандидатствате и по интервенцията „Инвестиции в екологични съоръжения“ в лозаро-винарския сектор от Стратегическия план с над 12 млн. лв. бюджет за периода 2024 – 2026 г. Допустими бенефициери са еднолични търговци и юридически лица, вписани в лозарския регистър като винопроизводители; признати от министъра на земеделието и храните групи и организации на производители, вписани в лозарския регистър като винопроизводители. Могат да се правят инвестиции в инфраструктурата на предприятието, закупуване оборудване, включително и на компютърен софтуер; Строително-монтажни работи, свър-

зани със сгради, предназначени за пречистване на отпадъчната вода и други отпадни продукти от производствения процес; инсталации за компостиране и преработка на други отпадни продукти; инвестиции в източници на възобновяема енергия.

Кандидатите по двете интервенции в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“ с квалифициран електронен подпис.

Държавата ще компенсира пропаднали площи и през 2024 г. Финансов ресурс за 2024 г. в размер на 3 500 000 лв. се предвижда по схема на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“. Подпомагането по схемата се състои в директни помощи за 100% унищожени култури. Помощта е в размер до 80 % от действителните разходи за отглеждане на дадена култура през съответната стопанска година. Действителните разходи се изчисляват на база на технологични карти по информация, предоставена от Системата за агропазарна информация – САПИ ЕООД. Съгласно схемата, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане. С одобрените средства ще бъдат подпомогнати земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи за щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия през 2023 г. и 2022 г. На база на информация по актуализираните технологични карти за производствените разходи на земеделски култури е установено, че е налице необходимост от извършване на корекция по отношение както на направените изчисления за разходите на декар при овощни

насаждения-вишни, така и на сумите по предоставените през 2023 г., компенсаторни плащания. Засегнатите площи с вишни от неблагоприятни климатични събития към 31.07.2023 г. са 1130,9 дка. На база на актуализирана технологична карта, производствените разходи се увеличават, което налага корекция в ставките от страна на ДФЗ-РА и извършване на доплащане към бенефициерите, които имат подадени заявления за кандидатстване по държавната помощ. Със средствата ще бъдат компенсирани и щетите на земеделски стопани, пострадали от неблагоприятни климатични условия, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи, издадени през периода август – октомври 2023 г. От тези събития са издадени 220 констативни протоколи за 100% пропаднали площи, причинени от буря с градушка/проливен/пороен/непрекъснат дъжд с наводнение/бурен вятър с градушка, наводнение, градушка и суша/засушаване. Пропадналите площи заети със земеделски култури възлизат общо на 26 260,3 дка, в т. ч. от:  Буря/буря с градушка, проливен/пороен/ непрекъснат дъжд с наводнение/бурен вятър с градушка – 3 596,9 дка;  Наводнение – 4,7 дка;  Градушка – 10 951,8 дка;  Суша (засушаване) – 11 706,9 дка. януари 2024

Актуално 16

Подпомагането ще се осъществява при следния интензитет: - до 80 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури: плодове и зеленчуци (фасул (полски), кориандър, сливи, праскови, нектарини, ябълки, винени лозя, тикви, тикви за семки, главесто зеле, пъпеши, дини, пипер (на открито), домати (на открито), домати (неотопляеми оранжерии), картофи и ягоди); - до 40 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури: зърнено-житни и маслодайни, с изключение на рапица: (пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед). От утвърдения финансов ресурс по схемата ще бъдат подпомогнати и земеделски стопани, пострадали от неблагоприятни климатични събития настъпили през 2022 г., и

притежаващи надлежно издадени констативни протоколи от комисия за 100% пропаднали площи, които не са подали заявления за кандидатстване по помощта в срока, утвърден в указанията за прилагане на помощта през 2022 г. В тази връзка Управителният съвет на ДФЗ взе решение за предоставяне на възможност за отваряне на допълнителен прием за подаване на заявления за изплащане на компенсация. Крайният срок за допълнителния прием на заявления за 2022 г. е до 10 работни дни включително, след вземане на решение от Управителния съвет на ДФЗ (до 31 януари 2024 г., включително). Помощта се изчислява на база ставки за съответните култури, съгласно утвърдени на 18.11.2022 г. указания, във връзка с решение на Управителния съвет на ДФЗ, Протокол № 202 от 08.11.2022 г.

Обезщетения за животновъди и пчелари Животновъдите и пчеларите ще бъдат обезщетени с 250 000 лв. чрез схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на природни бедствия“. Тя е пренотифицирана пред Европейската комисия, а срокът й на прилагане е от 01.07.2023 г. до 31.12.2029 г. Схемата на държавна помощ допринася за бързото овладяване на рискови и критични ситуации от метеорологичен характер в сектор „Животновъдство“, свързани с намалението на поголовието на селскостопански животни и пчелни семейства. Финансовата подкрепа по помощта се състои от директни помощи за земеделските стопани, претърпели материални щети, настъпили в резултат от земетресения, лавини, свлачища и наводнения, смерчове, урагани, вулканични изригвания и горски пожари, възникнали по естествен път.

Земеделските стопани могат да се компенсират за щети, причинени от посочените природни бедствия до 100% от средните пазарни цени на живи селскостопански животни по видове и категории, в т.ч. отводки (пчелни семейства), както и на унищожени пчелни кошери на базата на данни от Системата за агропазарна информация - САПИ ЕООД. Разпределеният бюджет е за компенсиране на щети, възникнали през 2023 г., в резултат на наводнение, бурен ураганен вятър, обилен снеговалеж с ураганен вятър при които са унищожени селскостопански животни и пчелни семейства и кошери на 11 земеделски стопани, засегнати от природни бедствия в областите Монтана, Бургас, Ловеч и Разград. На финансиране подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за унищожени животни, пчелни семейства и кошери.

Подпомага се внедряването на стандарта GLOBALG.A.P Финансов ресурс от 100 000 лева за 2024 г. е утвърден по схемата „Помощ за сертифициране на стопанствата в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P.” За настоящия програмен период е пренотифицирана през 2023 г. и е със срок на прилагане до края на 2029 г. Нотифицираният общ максимален бюджет за периода на прилагане 2023-2029 г. е 1 000 000 лева. Държавната помощ е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“ и чрез нея се покриват част от разходите на земеделските стопани по въвеждане и сертифициране на стопанства по стандарта GLOBALG.A.P. Целта на помощта е чрез подкрепа на земеделските стопани за въвеждане на стандарта GLOBALG.A.P. да се оптимизира процесът по производство на качествени селскостопански продукти в сектор „Плодове и зеленчуци“, да се намали използването на химически суровини и да се сведе до минимум вредното въз-

действие върху околната среда на земеделските операции. Помощта се предоставя на производителите на селскостопански продукти като годишен стимул под формата на плащане, чийто размер се определя в съответствие с размера на т.нар. „постоянни разходи“. Помощта се предоставя за максимален период от седем години и е ограничена до: - 1 500 лв. с включен ДДС, на бенефициер годишно; - 6 000 лв., с включен ДДС, на група/организация годишно. Като задължително условие за предоставяне на подпомагане е получаването на валиден сертификат за съответствие със стандарта GLOBALG.A.P. всяка година, в която земеделският стопанин или групата/организацията предвижда да участва в схемата за подпомагане. Усвоеният ресурс по схемата за 2023 г. е в размер на 74 013 лв. от 53 земеделски стопани.

Напояването ще спаси българското земеделие от климатичните промени Държавата най-накрая започна да обръща внимание на напояването, което е спасението за българското земеделие от климатичните промени и глобалното затопляне. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, който е член на най-голямата европейска земеделска организация „КОПА – КОДЖЕКА“. Поводът е направената първа копка на канал от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, който е част от „Напоителни системи“ край град Ихтиман. Европейски средства за възстаноняването на напоителните системи в България има, но просто до момента не бяха използвани, коментира Стоянов. За целта е мярка 4.3 „Подкрепа

за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Общо в страната в момента се напояват едва 0,7 процента от площите, което е изключително малко. Това показва, че България не е готова да отговори на климатичните промени и засушаванията, подчерта Георги Стоянов. За целта БФС ще се включи в новия консултативен съвет по хидромелиорации към министъра на земеделието и храните, за да бъде изработена стратегия за възстановяването на напояването в страната.

януари 2024

Актуално

Министър Вътев: Успяхме след толкова години да увеличим достъпа до вода за напояване за земеделските стопани

Успяхме след толкова години да направим нещо, което реално ще увеличи достъпа до вода за напояване за земеделските стопани. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който направи първа копка на два канала на Напоителни системи край гр. Ихтиман. Той уточни, че двата обекта са първите от всичките одобрени 24 проекта, които са финансирани по мярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 г. „Завършването на всички проекти трябва да се случи през 2025 година. Надяваме се с цялата организация, която е създадена със строителния надзор, с всичкия контрол, който е подготвен, да имаме една качествена рехабилитация, така че да се увеличи капацитетът на каналите“, изтъкна министър Кирил Вътев. Той отбеляза, че чрез двата канала в Община Ихтиман ще се доставят водни маси от язовир Бакър дере за напояване на картофени насаждения. „Интересът от земеделските производители е огромен, но големият проблем е в разрешителния режим за ползване на вода за напояване“, посочи министър Вътев. Той каза още, че екипът на Министерството работи усилено

заедно с Министерство на околната среда и водите и четирите Басейнови дирекции, които контролират този режим. „Вярвам, че в много скоро време ще имаме споразумение и с тях, защото нашата цел е не да имаме разрешителен режим, а да съществува задължителен режим за доставка на вода за напояване за земеделските производители“, заяви министър Вътев. Той добави, че към момента общо за страната се напояват само 0,7 % от всички земеделски площи, но с реализацията на проектите на Напоителни системи, ще се облекчи достъпът до вода за земеделците. Министър Вътев бе категоричен, че там, където няма достъп до водоизточник е редно да има сондажи. „ Трябва да се уредят необходимите правила и те да бъдат спазвани от земеделските стопани“, каза още той. Изпълнителният директор на Напоителни системи Снежина Динева съобщи, че към момента в района се напояват 4 300 дка. Тя допълни, че след рехабилитацията на двата канала ще има възможност да се захранват с вода общо 31 хиляди дка. „В следващия програмен период по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г., се предвижда и деривация, за да гарантираме и водата, която ще потече по каналите, които сега рехабилитираме.

Бойко Стоянов: От 20 години за първи път някой си позволява да говори за конете Първо заседание на Консултативния съвет по конете се проведе в Министерство на земеделието и храните. В него участие взеха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и заместник – министрите доц. Деян Стратев и Александър Йоцев, както и представители на асоциации от бранша. По време на Консултативния съвет заместник-министър Стратев изнесе данни, че към 1 януари 2023 г. в системата ВетИС са регистрирани 32 687 броя коне. От тях има под селекционен контрол, които към края на месец септември 2023 г. са разделени на стопанства с животни от 1 до 50 коня и в стопанства над 51 коня. Броят на конете под селекционен контрол в стопанствата до 50 животни са 6 535, като те се отглеждат в 687 стопанства. Броят коне под селекционен контрол - с над 51 коня са 5 642 и се отглеждат в 56 стопанства. Общият брой на конете под селекционен контрол е 12 178 животни, които се отглеждат в 744 стопанства. Подпомогнатите животни за 2022 г., по линия на застрашени от изчезване породи по мярка „Агроекология и климат“ от „Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) са общо 6 918 коня – каракачански, дунавски, френски, източнобългарски.

„През 2023 г. за първи път по държавната помощ „de minimis“ са подпомогнати 7 743 коне, а по помощта за Украйна са финансирани - 7 790 коне“, съобщи заместник-изпълнителният директор на ДФЗ д-р Лозана Василева. Тя допълни още, че по схемата за държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните през 2023 г. са отпуснати средства за 8 679 животни на стойност - 418 427 лв., които са предоставени на 4 асоциации. Председателят на Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България Бойко Стоянов каза, че от 20 години за първи път някой си позволява да говори за конете. Проблемите, според него, са няколко - идентификация, подпомагане и реализация и предложи за решаването на неотложни задачи да се направи работна група по коневъдството. Заместник - председателят на Българска федерация по конен спорт д-р Крум Рашков изказа благодарност към ръководството на МЗХ за новосъздадения специализиран Консултативен съвет, като обобщи, че конете имат своето бъдеще и в селското стопанство, горския сектор и не на последно място в спорта.

Тютюнопроизводителите ще получат 71 млн. лв. по Националната преходна помощ за кампания 2023 г. Тютюнонопроизводителите ще получат 71 млн. лв. по Националната преходна помощ за кампания 2023 г. Това стана ясно по време на заседание на Консултативния съвет по тютюна, което се проведе в МЗХ. На заседанието бяха гласувани и одобрени единодушно ставките за помощта по сортови

групи. Производителите на Басми до 2000 кг ще получат по 5.50 лв./кг, а тези с производство над 2000 кг по 4.13 лв./кг. За Каба Кулак и Бърлей определената ставка е 4.00 лв./кг, а за сортова група Виржиния е 3.00 лв./кг. 8 295 са кандидатите по схемата за 2023 г., а количеството произведен тютюн е 17 049 140 кг. януари 2024

Актуално

България ще прилага държавна помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък до 2029 г.

България ще прилага държавна помощ „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“ до 2029 г. Максималният прогнозен бюджет за периода на прилагане е в размер до 1 млрд. лв. По предложение на Министерство на земеделието и храните бяха предприети и законодателни промени. Съгласно тях данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане и по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващо държавна помощ за земеделските стопани, може да се ползва до 31 декември 2029 г., включително за корпоративния данък от 2023 г. Мярката представлява схема за данъчни облекчения, чиято цел е да насърчи инвестициите на земеделските стопани при производството на непреработена растителна и животинска

продукция (първично селскостопанско производство). Преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността. С предприетите законодателни промени се изменят и част от условията за преотстъпване на корпоративен данък. Увеличава се интензитетът на помощта от 50% на 65%. Така самоучастието на земеделските стопани в инвестицията ще е 35%, а досега беше 50%. Нараства и общата стойност на всички допустими активи до 600 000 евро, които досега бяха на стойност до 500 000 евро. Данъчната мярка се прилага от 2010 г. насам, като през последните няколко години годишният бюджет е около 100 млн. лв., а от помощта се възползват около 3000 бенефициера.

Износът на стоки и услуги от Украйна е намалял с 18,7% През 2023 година износът на стоки и услуги от Украйна е намалял с 18,7 процента, достигайки стойност от 35,8 милиарда долара. Това е най-слабият резултат от 10 години насам, съобщи украинската министърка на икономиката Юлия Свириденко. В същото време експортът по море отчита увеличение с 30,7 на сто през декември в сравнение с ноември. За цялата година ръстът на износът през Черно море е в размер на 1 милион тона.

Сухоземните доставки за чужбина бяха засегнати от блокадата на граничните пунктове от протестиращи шофьори на камиони от Полша. Това е довело до спад с 18,3 процента на износа през декември в сравнение с ноември, когато започнаха протестите. На годишна база обаче намалението на износа е с едва 0,7 на сто, допълни Свириденко. По думите й Украйна е изнесла общо 99,8 милиона тона стоки през 2023 година, което е със 112 000 тона повече, отколкото през 2022-а.

Драми в политиката на Европейския съюз за аграрния и хранително-вкусовия сектор

Алеко Дянков

Дебатите и разработването на политики около селското стопанство и храните са традиционно емоционални и често силно поляризирани. През миналата година станахме обаче свидетели на нови нива на блокади и драми в политиката на Европейския съюз за аграрния и хранително-вкусовия сектор. На фона на предстоящите избори за Европарламент и на някои национални най-силното напрежение беше породено от въпроса за вноса на селскостопански продукти от разкъсваната от войната Украйна, както и от битката около зелената програма на Съюза. Намирането на консенсус става все по-трудно. Едно от ключовите събития беше провалът на стратегията „От фермата до трапезата“. В известен смисъл политиката на ЕС в областта на селското стопанство беше по-малко свързана с това, което се случи, и повече с това, което не се случи, тъй като много закони и реформи, които трябваше да бъдат в основата на стратегията „От фермата до трапезата“, се провалиха или заседнаха на различни етапи в законодателния процес. Други предложенията, които успяха да стигнат до следващ етап, като регламента за пестицидите и за либерализиране на новите геномни техники, срещнаха съпротива в Европейския парламент или с националните министри, а дебатите стават все по-поляризирани. Докато и двата проекта все още са официално на масата, не е ясно дали могат да бъдат приключени преди края на мандата на сегашния Европарламент, а съдбата на регламента за пестицидите виси на косъм, след като гласуването блокира не само досието, но и по-нататъшните преговори по него. В същото време много елементи, които Комисията първоначално предвиди в рамките на „От фермата до тра-

пезата“, напълно остават извън полезрението, тъй като изпълнителната власт на ЕС се отказа да внесе обещания си закон за устойчиви хранителни системи, както и по-голямата част от преразглеждането на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните. Разбира се, продължаващата война в Украйна продължава да оказва голямо влияние върху селскостопанския сектор на страната, като общите загуби до края на 2022-а възлизат на повече от 40 милиарда долара. В същото време в Брюксел и някои европейски столици нарасна напрежението заради изкривяванията на пазара, причинени от скока на украинския износ. През май това доведе до въвеждането на временна забрана за внос на украинско зърно и маслодайни семена в Съюза. След като Комисията реши да не удължава мярката след изтичането й, Унгария, Полша и Словакия едностранно наложиха национални забрани, които все още са в сила – ход, който вероятно е в нарушение на европейското законодателството, тъй като търговията е от изключителна компетентност на Комисията. В края на годината към списъка с нежелани украински стоки бяха добавени птичето месо, яйцата и захарта. Комисията настоява, че търговията върви добре, но също така признава известен риск, че такъв внос може да намали цените и да застраши местното производство. През цялата година продължиха и дискусиите относно Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, въпреки че реформираната й версия влезе в сила на 1 януари 2023-та. Сега на ход е дебатът за бъдещето на земеделски субсидии, три години преди очакваното предложение на Комисията по въпроса за следващия програмен период от 2028 до 2034 година. Бяха повдигнати и много въпроси, след като януари 2024

Актуално 22

Брюксел предприе стъпки към присъединяването на Украйна – като някои бият тревога за въздействието от членството на глобална селскостопанска сила, каквато е Украйна, защото то може да разбие на пух и прах цялата система за подпомагане на фермерите. Агрокомисарят Януш Войчеховски вече представи идеи за приспособяване към потенциалното присъединяване на Киев. Според него определянето на таван на плащанията по ОСП би бил начинът за справяне с концентрацията на земя и факта, че средната украинска ферма е доста по-голяма от тази в досегашните държави членки. От Германия са на друго мнение и призовават за широкообхватна реформа на

ОСП, постепенно премахване на безусловните директни плащания, базирани на площ, в полза на финансови награди за предоставяне на обществени услуги, като например защита на климата и биоразнообразието. Предстои да видим кои от темите на миналата година ще продължат да са актуални и през 2024-та. От сега обаче е ясно, че повечето от тях ще са свързани с пари, както винаги. И, също както винаги, отново ще има недоволни – фермери, искащи повече субсидии, преработватели, настояващи за по-малко законови ограничения, и потребители, които просто искат да се хранят възможно най-здравословно, без обаче това да им бърка по-дълбоко в джоба.

Как Франция подкрепя своите млади фермери С цел да улесни смяната на поколенията в селското стопанство, френското правителство състави пакет от 35 мерки за подкрепа. По думите на земеделския министър Марк Фено през следващите десетилетия държавата ще предостави на младите фермери необходимите средства, за да се справят с предизвикателствата във връзка с климатичните промени и прехода към устойчиво производство. Мерките са разделени на няколко основни оси. В рамките на първата ос Париж ще се опита да намали напрежението между селското стопанство и останалата част от обществото. За целта ще има комуникационни кампании, които да събудят интереса на градските жители към т.нар. „зелени професии“. От следващата учебна година в началните класове ще има предмети, които да покажат на децата как работят фермерите, а за по-големите ученици ще се предлагат стажове на село. В аграрните университети пък

ще се наблегне на централни теми като прецизно земеделие, щадящо ресурсите напояване и устойчиво производство с оглед климатичните промени. Правителството предвижда също така да улесни изграждането на водни резервоари и да ускори строежа на нови обори за животновъдството, съкращавайки сроковете за издаване на разрешителни. Догодина ще бъде създаден и фонд със 180 милиона евро, който да ускори прехода към устойчиво земеделие. За да стимулират създаването на нови стопанства и смяната на поколенията, властите са подготвили пакет от 2 милиарда евро, които ще бъдат раздавани под формата на изгодни заеми. Организацията на младите фермери приветства предложенията на правителството и изтъкна, че то е приело редица нейни идеи. Пакетът от мерки ще помогне за справяне с демографските промени и ще гарантира продоволствения суверенитет на страната.

Как Великобритания подкрепя своето селско стопанство след като в страната не действа ОСП Нови мерки за справяне с проблемите в аграрния сектор обяви британското правителство. Според Лондон това е „най-значимото подобрение“ на селскостопанската политика след излизането от Европейския съюз и има за цел да укрепи хранителната сигурност на страната и да вземе предвид опазването на околната среда. В изявление на британското министерство на земеделието се казва, че тези нови мерки, които секторът очаква от Брекзит насам, заместват бюрократичната общоевропейска селскостопанска политика. Те включват повишаване на финансирането, оптимизация на процесите за подаване на заявки, по-голямо застъпване на инициативите в областта на околната среда и подкрепа за разпространението на нови технологии. Смята се, че мерките ще окажат по-голяма подкрепа на британските селскостопански производители, ще укрепят веригите за доставки и ще допринесат за осъществяването

на обещанието на правителството за производство във Великобритания на поне 60 на сто от хранителните стоки, които се потребяват. Предвижда се те да насърчат селскостопанските производители и да създадат местообитания за животните, като ще бъде гарантирано, че фермерите ще получат възнаграждения за поддръжката им. От излизането на Великобритания от Съюза и от единния европейски пазар на 1 януари 2021 година страната се опитва да сключи търговски споразумения, подклаждайки опасения в селскостопанския сектор. Основният британски селскостопански синдикат критикува сключените с Австралия и Нова Зеландия споразумения, потвърждавайки, че няма да има ограничения в броя на стоките, които тези две страни могат да изнасят за Великобритания, което се отнася както за месо като говеждото, така и за млечни продукти.

Индия удвоява подкрепата си за жените фермери Правителството на Индия смята да удвои годишната финансова подкрепа за жените, които притежават селскостопански земи и се занимават с фермерство. Така сумата ще нарасне до 12 хиляди рупии, което се равнява на 144 долара. Планът, който има за цел да привлече подкрепа сред жените преди общите избори в страната тази година, може да струва на правителството допълнителни 120 милиарда рупии или 1,44 милиарда долара. Схемата ще надгради действаща програма, която президентът Нарендра Моди обяви преди предишните избори през 2019 година. В тазгодишните избори, които се очаква да се проведат през април или май, премиерът ще се бори

за трети мандат. По програмата за субсидиране на селското стопанство правителството предоставя по 6000 рупии годишно както на мъже, така и на жени фермери. Досега властите вече са отпуснали над 2,81 билиона рупии на над 110 милиона фермери по 15 транша до ноември миналата година, сочи официалната статистика. В Индия има над 260 милиона фермери и заедно със семействата си ще са значителна електорална сила в страната с население от 1,4 милиарда души. Жени са 60 процента от общия брой фермери, макар че по-малко от 13 процента от тях притежават земята, която обработват.

януари 2024

Акценти

Иван Христанов: Лесните пари не привлякоха земеделци, а крадци

Необходима е тотална, безмилостна, крайна война с корупцията и схемите в земеделието, твърди бившият зам.министър на МЗХ Г-н Христанов, как определяте политиката в земеделието в момента? Най-страшното е, че няма посока накъде отиваме, как се профилираме, кои пазари са ни важни. Един добър пример е становището ни за новите геномни техники, за които първо имаше едно решение на МС по предложение на МЗХ, в което беше изложена една позиция, а след това на Съвета на министрите на ЕП беше представено ново становище на България, което означава, че институцията не е управлявана визионерски. От една страна, хората у нас, които се занимават с нови геномни техники, казват: “Ние трябва да подпишем тази директива“. От другата страна, обществото реагира негативно. Като цяло можем да кажем, че кризата в земеделието ще продължава да се задълбочава. Като подхванахме темата за НГТ, какво е становището Ви? Изчетох внимателно документа на ЕС. Той е лош, категорично трябва да го кажа. Очевидно е, че в него е застъпена много голяма доза лобизъм. Нарочно създателите му са „въртели“ по един или друг начин, та най-накрая да се получи документ, който да устройва конкретни икономически оператори. Очевидно е, че потребителят не е на първо място - както неговата информираност и безопасност. Ще дам

пример – когато с помощта на НГТ е произведен един пипер, в документа се казва, че потребителят да не трябва бъде информиран, че е приложена подобна техника. Ако наистина, както твърдят авторите на документа, не са проблем НГТ, защо тогава скриването на информацията става толкова важно? Моето мнение е, че документът трябва да бъде преработен. В същото време България може да направи друг стратегически избор. Ние може да бъдем „пионери“ на тези техники при условие, че те бъдат използвани отговорно и да ги развиваме по начин, който провокира доверието на потребителите, а не страх. Криеш ли информация, потребителите оттеглят своето доверие. Лавинообразно има протести в Румъния, Германия, Франция, Гърция.... Това ли е начинът за решаване на кризи и отстояване на интереси? Не! Ние гледахме много протести последните години. Къде е ползата от тях. Българското зе-

меделие е в колапс. Имаме изключително малка част от БВП, като абсолютна стойност, произведена от българското земеделие. Неизбежно стигаме до извода, че нещата бяха зле и стават все по-зле. Очевидно е, че през последните години, вкл. след приемането ни в ЕС, администрацията не работи в полза на земеделците. Това, което се случи, е, че се наливат колосални пари. Сектор „Земеделие“ е най-големият получател на субсидии. Работата е там, че лесните пари не привлякоха земеделци, а крадци. И сред десетките хиляди почтени, трудолюбиви, добри земеделци, както ултра големи - не всички са лоши, та стигнем до малките фамилни ферми, виждаме, че те се борят, но виждаме и едни около 200 потребители на субсидии, които практически източват целия сектор и създават това усещане за липса на справедливост. Така че, ако искаме да тръгнем в правилната посока, първото най-важно условие е тотална война с корупцията и схемите в земеделието. Тотална, безмилостна, крайна! Тази война не бъде ли спечелена, ние няма да спечелим почтените фермери на наша страна. Другото нещо е дългосрочна политика - къде искаме да отидем. Можем ли да станем най-големият производител на биологични продукти, например, можем ли да задържим позициите си на един от най-големите производители на зърнени култури, можем ли да станем един от най-уважаваните преработватели в Европа. Не започнем ли да си задаваме въпроси с 50-годишна давност, нашите фермери ще продължават да тънат в борба за насъщния. Какъв е механизмът на преопаковането на вносните стоки, които след това се появяват с български етикет? Няма как да има преопаковане на стоки без корупция. Трябва да си дадете сметка, че много институции трябва да си затворят очите, за да се случи този парадокс. Тези стоки са вносни и трябва да минат през границата - това е гранична полиция, това е БАБХ, Агенция „Митници“ - те трябва да си затворят очите, дори

когато става въпрос за вътреобщностни доставки. Отделно от това, в БАБХ има екипи, на които това им е работата, отделно от това има контрол на високорискови стоки в НАП и там трябва да си затворят очите, за да може да се случи подобно нещо, тоест всеки път, когато чуем за преопаковане и измами, трябва да си зададем въпроса: „Кой взе парите, за да стане това възможно?“ България е толкова разядена и пропита от корупция, че ние няма да можем да проведем нито една национална политика. Било то за здравословна храна, било то за национално произведена храна, за добри земеделски практики. Законно трябва да преборим тези корупционни практики. В последните седмици това, което направи НАП, е, че засили контрола върху стоките с висок фискален риск, но резултатът е, че от една страна НАП принуждава да се наемат допълнителни хора да въвеждат тези фактури за камионите, от друга страна - производителите казват, че им е обидно и че ще си изнесат производствата от България. Крайният резултат е, че ние разочароваме собствените си производители, преработватели и търговци. Така че, този род политически послания объркват хората, а в същото време не се вижда решителната стъпка, стиснатият юмрук на държавата. Земеделието и туризмът имат пряка зависимост, според Вас трябва ли да се работи повече в тази посока? Земеделието не е нещо, което трябва да бъде разглеждано в частност. Земеделието дава храна на туризма и на преработвателната промишленост. Няма да се изморя да повтарям, че Италия изгради репутацията си върху земеделието. Италианската храна я свързват с туризма, италианската храна е най-разпознаваемият туристически продукт там, а нас трябва да ни накара се замислим къде искаме да стоим с нашето земеделие и с невероятните ни природни дадености. Малко държави в света могат да се похвалят с такова богатство. януари 2024

Димитър Зоров: Недоволството на животновъдите се увеличава

Акценти

Изкупните цени на млякото пълзят нагоре, но трудно биха доближили себестойността, твърди председателят на АМБ и съпредседател на НСГБ

Г-н Зоров, приключиха ли животновъдите с протестите, по- оптимистично ли сте настроени? Това го решават самите животновъди, но недоволството не спада, а се увеличава, още повече, че те наблюдават реакциите на техните западни колеги - животновъдите от Франция, Германия. В Мюнхен кравари влязоха с 2 000 трактора, Бавария е блокирана. Явно това, което обясняваха нашите управляващи, че едва ли не ние сме единствените недоволни и нямаме право на

протест в центъра на София, колегите виждат, че това става в цяла Европа. Ние пък преди тях протестирахме, но явно България е като последна дупка на кавала в ЕС. Не виждаме нищо обнадеждаващо за Новата година. Преди Нова година се заканихте да излезете на улицата, какво ви разколеба? Много от животновъдите поискаха още на 22 декември 2023 г. да излязат и да направят блокади по магистралите. Възпрепятства ни това, че цел-

та на властите беше съзнателно предизвикване на сблъсъци пред Министерски съвет, но това не се осъществи. Повечето животновъди си тежат по местата, там където работят. В София е трудно. У нас отказват да допуснат протести по различни причини. Официално отправихме искане да дойдат с трактори, цистерни, както правят в Европа. Не можело да се влиза с транспортни средства над 3,5 т. Как може в Париж, в Берлин, в Мюнхен. Явно демокрацията има различни аспекти. Затова не се състояха протестите - да не бъдем представени като едни гангстери, както министър Вътев се изразява „реват постоянно за пари“ и е въвел една нова дума в българския речник „субсидиевъди“. Не знам какво има предвид, но е добре да види колко струва един килограм българско говеждо месо, колко струва литър прясно краве мляко и каква е себестойността му и колко е реалната му пазарна цена и да каже на тези хора могат ли да продължат бизне-

са си в този вариант. Има една българска песен „И богатите плачат“, а европейските фермери са доста по-богати. Румъния, с обвързано подпомагане два пъти и половина над България, в момента е стартирала нова помощ на глава крава от 100 евро. Всички пари като подпомагане ли са изплатени на животновъдите? Министър Вътев цитира едни милиарди, които събират един пъзел. Част от тях са за общините по ПРСР, друга част са по частните мерки. Още повече, че този бюджет не е за една година, а за три-четири. Да, прием се отваря сега, но парите ще бъдат изплатени по тях постепенно. За кампания 2023 единствената сума на животновъдите, която е изплатена, е унизителната ставка за преходна помощ, тоест 73 лв. вместо 195 лв. както беше за предходните години, тоест - три пъти по-малка. Изплатена е субсидията на площ на животновъдите, които имат земя.

с цената от 0,80 до 1,15 лв./л, в зависимост от неговите качества, от обема. В Европа каква е практиката? Пазарната цена на млякото плюс подпомаганията по различните схеми трябва да надвишат себестойността му, за да остане нещо за животновъда, някъде около 5%. Лошото е, че в цената на млякото никой не калкулира инвестиционните разходи. Но като ги сложим и тях, то млякото трябва да струва над 1,30 лв./л. А тук това не се получава и затова все повече хора се отказват от дейност. Що се касае за млечните продукти - на този етап няма оскъпяване заради икономическа логика. В един силно конкурентен пазар със стеснени потребителски възможности не може да се очаква повишение на цените на млечните продукти. Предприятията са склонни по-скоро да губят за

определен период, отколкото да загубят пазар. Стига това да не доведе до по-ниско качество и несъответствие с етикетировката и съдържанието. Имате ли данни какви количества мляко прясно и сухо влизат в страната ни? По последни данни на МЗХ и пак разчетени между редовете, защото те дават обобщена информация, около 20% от суровото мляко е внос в това число и други форми на сурово мляко, като концентрирано. Със сухото мляко е много сложен въпросът, защото традиционно се използва оправданието, че то не е само за млечната промишленост. Отивало за сладкарската, ама ние не виждаме тя да е увеличила производствения си обем 4-5 пъти. Има доста сухо украинско мляко, влизащо през Полша, Германия и т.н. и ние

Какви са изкупните цени на суровото прясно мляко, ще има ли поскъпване на млечните продукти? Изкупните цени на млякото пълзят нагоре, но трудно биха доближили себестойността. С около 30-40% по-ниска е цената от себестойността му. И тук има едно широко ветрило януари 2024

Акценти 28

произход, има ли желаещи да работят по този стандарт? Чрез Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ България получи защита на много продукти наведнъж - „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ от 4 вида млека. Наименованието за произход дава възможност на тези, които произвеждат, да развият консуматорския вкус не само у нас, но и в европейски мащаб. Това обаче може да стане с постоянство и спазване на рецептурата. Има вече предприятия, които са сертифицирани Какво се случва със За- и на опаковката е обозначещитеното наименование за но с холограма. Условието е не можем да го контролираме заради вътрешнообщностни сделки. Не знаем какъв процент от него влиза в млекопреработвателната промишленост. За мен е много притеснително какво е качеството на тези продукти. Става дума за това, че когато се води война на тази територия и вече милиони снаряди са паднали, да извличаш суровини от там да произвеждаш продукти – няма как те да бъдат безопасни. Изключено! Смятам, че това не е добре за консуматорите в здравословен дългосрочен аспект.

продуктът да е задължително от българско сурово прясно мляко, произведено с български фуражи не по-малко от 80%, защото има витамини и добавки, които не са с български произход. Това защитава потребителите и бъдещето на животновъдите. По моя информация в момента по стандарта работят 2 предприятия, в процес на сертификация са още 4-5. Лично министърът каза, че предприятията могат да съществуват сертифицирани само в рамките на сдружението. А най-добрият контрол е между конкуренти.

януари 2024

Акценти 30

Мария Степанчева: Очакваме управляващите да дадат формула, че да сме на печалба Управляващите, ако нямат средства и условия за развитие на животновъдството, да приемат Закон за фалита, предлага председателят на Асоциацията на биволовъдите в България Г-жо Степанчева, приключиха ли протестите на животновъдите? След като чухме в Народното събрание г-н Василев да казва, че 505 млн. е дал в повече на МЗХ и при много добри сметки могат да се отделят средства за украинската помощ, това ни накара да изчакаме. След като проведем среща с МЗХ и да ни бъде разяснено така ли стоят нещата, тогава ще преосмислим действията си.

Тази помощ е еднократна, какво ще правите след това? Действително помощта е еднократна, тя е компенсаторна за загубите от войната в Украйна. Пазарите доста намаляха, вносът на сухи млека процъфтява. И това подбива цената на свежото българско мляко. Освен това разходите за единица продукция ни притискат. Всички знаем, че разходите в този изключително те-

жък сектор са много големи и във всички държави той се дотира, защото при пазарна икономика нямаме пазарна цена, ние продаваме на цена каквато мандрите определят. В случая ние го реализираме под себестойност. Тези субсидии, които получавахме досега, донякъде покриваха разходите, но особено в последните 1-2 години тези субсидии не могат да покрият нашите разходи. От друга страна, има с 20-30% спад на подпомагането на нашата дейност. Ставките по преходна национална помощ, които получихме, са една трета от ставките, които получавахме до 2022 г. Занижени са с 20-30% и ставките по обвързаното подпомагане. Всички средства, които ще получим, няма да покрият разходите по обезпечаване на дейността ни. И когато ние говорим истината, някои се сърдят и ни обвиняват, че сме алчни. Ние нямаше да искаме пари, ако имахме нормална изкупна цена на продукцията си. Ние работим и осигуряваме продоволствието, но това може да се случва до определен етап. След като ти работиш на загуба, не можеш да продължиш до безкрайност, идва един момент, в който преминаваш към ликвидация. Неслучайно през 2022 година бяха закрити ферми, през миналата година още толкова и тенденцията продължава. 2023 г. беше изключително тежка. Паша почти нямаше заради сушата, мнозина влязоха в зимата с наполовина празни сеновали. Сурово прясно мляко влиза от Чехия, Унгария, Полша, а де факто то е украинско. Ние влязохме в сайтовете на тяхното аграрно министерство и видяхме, че цената им е изключително висока. Млякото, което влиза при цени 1,10-1,15 лв./л, няма как на рампа да пристига на 0,75-0,80 лв., като допълнително има и разходи за транспорт. Вносът на сухи млека доведе до това мандрите да не изкупуват нашата продукция. Хората бяха принудени дори да ограничат храненето на животните и да произвеждат по-малко, за да не правят допълнителни разходи. Освен

това, нямаше никакви национални подпомагания, единствено de mimimis, който също е нищожен. За съжаление, близките години ние няма да имаме производство, което да осигури продоволствието на страната. И ще се наложи да ядем вносни продукти с по-ниско качество. И това ще е трагично. Вижда ли се волеви ресурс от страна на държавата и дори в краткосрочен план да има визия за бъдещето? Смело мога да кажа, че не. Нашето министерство на земеделието няма визия как да продължи нататък сектор Животновъдство. Каквото и предложение да сме правили, не се приема и излизат с оправданието, че това е политическо решение. Ние искахме да бъде махната модуларната ставка в Стратегическия план, защото смятаме, че тя ощетява тези, които най-много произвеждат, най-много разходи правят, най-много данъци на държавата плащат. И не се направи. Съветват ни, че трябва да повишаваме продуктивността. Да, ние правим всичко възможно, но животните имат биологични граници, които ние няма как да прекрачим. Един фермер може да бъде рентабилен тогава, когато си направи икономическа сметка. Той трябва да произведе неголямо количество, а продукция с ниска себестойност. Не може ти да влагаш и влагаш и тези разходи да няма как да ги покриеш. Питали ли сте дали управляващите искат да има животновъдство? Ние задаваме този въпрос, искаме да са откровени с нас. Ако има място за него, нека осигурят тези средства, които да покрият разликата до себестойността на млякото. Ако няма, то тогава да се приеме Закон за фалита и да приключваме. Тази инвестиция, която правим, за да отговарят стопанствата ни на европейските изисквания, е с банкови кредити и със залагане на личните ни имоти. При невъзможност да се плащат кредитите, банките взимат жилищата, януари 2024

затова при един такъв закон поне животновъдите да могат да запазят покривите над главите си.

Акценти

Вие отглеждате биволи, колко е разходът за отглеждането на едно животно? Около 1000 лв. на година за едно животно. Храноденът на едно животно излиза около 24 лв. как да се изхрани за тези пари. Себестойността на биволското мляко за миналата година беше 1,20-1,30 лв./л. Нашият труд не го калкулираме при формиране на себестойността. Нека кажат управляващите как да стане. Ние искаме да сме печеливши, затова нека да дадат формула как да стане това. Ще направим всичко възможно да изпълним препоръката, пък дано излезем на печалба.

При толкова пари, както твърдят управляващите, защо толкова ферми биват продавани, а собствениците им се отказват от дейност? Аз бях въвлечена в една неистина, че съм взела много пари. Цифрата беше изчислена за три години назад в това число и инвестиционни проекти, които едва след като бъдат изпълнени, биват възстановявани част от средствата. Внушава се, че едва ли не тези пари са незаслужени. Не! Това са средства, които получават абсолютно всички. Защо няма „подмладяване“ на сектора? След нас няма да има животновъдство в България и го казвам, защото това е един непривлекателен, тежък, неоценен труд и никой не иска да се занимава с него.

By Kleomarlo - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org

януари 2024

Д-р Николай Георгиев, изпълнителен директор на ИАРА:

Акценти

Работим в посока опазване на рибния ресурс на България

Агенцията е в тесен контакт с международните организации, ангажирани с опазването на отговорния риболов и аквакултурите Д-р Георгиев, проведохте няколко срещи с ръководството на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM). Какви решения се взеха на тях, касаещи българската част от акваторията на Черно море? В края на юли г-н Мигел Бернал, изпълнителен директор на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), посети България и на среща с доц. д-р Деян Стратев, заместник-министър на земеделието и храните, бяха обсъдени важни въпроси за рибарството и аквакултурите. На 46-ата годишна сесия на GFCM, проведена от 6-ти до 10-ти ноември в гр. Сплит, Хърватия, последва подкрепа от страна на GFCM за България за създаване на първи демонстрационен център за аквакул-

тури в българската акватория на Черно море. По отношение на улова на калкан получихме подкрепа за прехвърляне на 20 тона неусвоени от България количества за 2024 г. С колегите ви от Румъния (ANPA) провеждате съвместни акции и учения. Да очакваме ли разширяване на обхвата на съвместна работа между двете агенции? Проведени са поредица срещи, последната от които през месец ноември, с представители на Националната агенция по рибарство и аквакултури, ANPA на Румъния, с посредничеството на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), в резултат на които се постигна съгласие за подписването на двустранното споразумение между България и Ру-

мъния за общо разбирателство за контрол на риболовните дейности в Черно море и за насърчаване на отговорния риболов. Очаква се споразумението да бъде подписано в гр. Бургас през месец февруари 2024 г. По програма „Морско дело и рибарство“ бяха подписани нови договори. Споделете ни подробности за тях. Бяха изчистени корекциите, които съществуваха по някои проекти на ИАРА, което позволи подписването на нови три договора по По програма „Морско дело и рибарство“, на обща стойност 1 760 767 лева. Бенефициент е ИАРА, като средствата са предназначени за подпомагане на контролната и́ дейност. Договорите са за закупуване на марки за риболовни уреди, за дрехи и обувки, както и договор, за да бъде разширен и надграден функционалният обхват и възможностите на Системата за наблюдение на риболовните кораби и електронния риболовен дневник на Агенцията. Споделете ни конкретни данни относно проведените инспекции от ИАРА в национален мащаб. Националната мрежа от отдели към дирекция „Рибарство и контрол“ работи активно, като за последните 6 месеца са извършени 9915 инспекции, от които 1895 са при стопански риболов, 4769 - при любителски риболов, 407 - по сигнали от граждани и 304 - по договори за двустранно сътрудничество. Проверени са 844 търговски обекти за търговия с риба, 1213 плавателни съда и 411 рибовъдни стопанства. Издадени са 8404 доклада от инспекции и 660 акта за установени административни нарушения по Закона за рибарство и аквакултурите.

аквакултури 2021-2027 г. Желанията ни са нашите инспектори на терен да бъдат оборудвани с нови високопроходими автомобили, дронове с термокамери и таблети, с които да бъде улеснена работата им. Също така и използване на електрически автомобили за работните ангажименти в градски условия. Предстои съставянето на работна група между ИАРА и МВР, какви са очакванията ви? Очакванията ни са свързани с използване на специален режим на движение на служебните автомобили и използването на сини сигнализиращи светлини. Както и използване на стоп палки от служителите на ИАРА с контролни функции. Бихме желали да можем да задържаме нарушители и принудително да ги отвеждаме в най-близкия участък на МВР! За огромно съжаление, през последните години се увеличиха случаите на агресия срещу служителите на агенцията. Агресия, която е свързана с физическа саморазправа, но и със словесни атаки. Не са малко и посегателствата срещу автомобилите на ИАРА - нарязани гуми, счупени стъкла, изтръгнати странични огледала. Има посегателства и върху плавателните средства на агенцията. Точно заради тези вандалски прояви работим активно за създаване на обща работна група с МВР, която да приеме всички гореизброени очаквания, които има ИАРА за превенция и защита на своите служители!

Какви са желанията ви за новия програмен период? Очакваме стартирането на новия програмен период за Програма морско дело, рибарство и януари 2024

Реалната заплаха за медоносните пчели в България

Акценти

Замърсяването с пестициди е потенциално опасно за медоносните пчели и природата заради генотоксичен ефект

Прекомерната комерсиализация на пчеларството в Европа, и в частност в България, води до промяна в състава на генофонда при местните популации, което повишава тяхната уязвимост от вредители и появата на нови патогени. Изследванията показват, че сред причините за загуби на пчелни семейства са генетично замърсяване на адаптираните към местните условия на средата популации, влошаващо се качество на пчелните майки, опаразитяване с Varroa и Nosema, вируси, други заболявания, както и съществуващи неизяснени засега причини. Проблемът се задълбочава и поради установени нарушения на българското законодателство от пчелари, които безотговорно внасят пчелни майки с чужд произход в адаптираните местни популации, негативно въздействайки върху генофонда на местната за България медоносна пчела и застрашаващи жизнеността и́ . От друга страна, земеделските производители обработват селскостопанските култури с все по-нови

и разнообразни пестициди (някои от които нерегламентирани, забранени или подложени на специален режим на използване), много от които с директно токсично действие върху медоносните пчели, постепенно натрупващи се в околната среда и криещи потенциална опасност за живите организми. За периода 2017-2022 г. в България е отчетено значително повишаване на смъртността на медоносните пчели – от 2,4% до над 19%, като в някои райони с преобладаваща медоносна растителност, подлагана активно на обработване с пестициди, са констатирани залпови отравяния на медоносните пчели, довели до унищожаване на цели пчелни стопанства. Установено е, че за проучвания период, в страната ни рязко се е увеличила загубата на пчелни семейства заради смъртността на пчелите в тях (16,4%). В същото време качествата на пчелната майка (2,85%) и природните бедствия (0,12%) по-слабо са повлияли общите загуби, констатирани през последните години.

През 2021 г. в подложени на химичен анализ проби от пчели и хранителни запаси в семейството от райони в България с установена залпова смъртност на медоносни пчели е констатирано присъствие на остатъчни количества от 27 пестицида. Резултатите от изследванията по националния проект КП-06-Н-51-12 доказват, че замърсяването с пестициди води до хромозомни мутации, увреждане на ДНК в клетките и влошаване репродуктивното здраве на пчелите.

Специалистите са убедени, че единствено чрез съвместни усилия на изследователи, пчелари и земеделци генофондът на българската медоносна пчела A. m. rodopica може да бъде опазен и съхранен. Материалът е подготвен от проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова – биолог-изследовател и университетски преподавател в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

януари 2024

Гост

Д-р Звездомир Желев, фитопатолог: Има алтернатива на глифозата

Чрез правилен сеитбооборот, правилно азотно торене, правилна структура на почвата можем да потиснем плевелите Какъв е Вашият коментар за употребата на глифозат и дали той е панацея в борбата с плевелите? Преди години бях на конференция в Украйна и към един от лекторите - млад човек, работил в научен институт, консултант на фермери, беше зададен въпрос, свързан с глифозата. С леко учудване той отговори: „ Глифозатът е важен, но ако прекалено много се фокусирате върху него, ще пропуснете много неща.“ И той сподели, че много плевели имат резистентност към него. Аз лично бих го оприличил с антибиотика. Моята гледна точка е, че е хубаво да има антибиотик, хубаво е да има глифозат, но да имаме алтернатива и да се стремим по възможност поне не толкова често да го използваме. Въпросът е как това може да стане и толкова ли сме зависими от него. Рано или късно той ще отпадне по една или друга причина. Въпросът е, че аз виждам много възможности. Да кажем защо от гледна точка на фермерите глифозатът е важен. Първо, това е по-евтино, по-лесно, с едно влизане ти имаш пълен ефект. Убиваш всичко - едногодишни и многогодишни плевели. От гледна точка на произво-

дителите на препарати, това е един огромен бизнес, да не се лъжем - огромни печалби на пестицидния бизнес. От трета страна са консуматорите. Това са поколенията след нас, които ще ползват тази земя. И още един аспект - глифозат „без фактура“. Какви са алтернативите, ако един ден вече изчезне от пазара? Първосигналната реакция е, че има различни комбинации, други хербициди, но на по-висока цена вероятно, може би с не толкова силен ефект, но има алтернативи със сигурност. Лично аз търся агрономически технологични решения. Пример за това са лични наблюдения. Сеитбооборотът не се използва по най-професионален начин. Много хора ще кажат - пазарите не позволяват да имаме много култури, ето ЕС подпомага разнообразието в това отношение - 4 култури не са малко.

Да изготвиш правилно един сеитбооборот си е половин изкуство и част от принципите за правилния сеитбооборот са свързани с елиминиране на такива трайни проблеми с някои плевели. Друга възможност в това отношение е минимизиране на обработките. Какво може да се случи. Семената в плиткия слой или на повърхността имат кратък живот. Насекомите се хранят с тях, UV лъчите ги неутрализират, силен фактор за тяхното изчерпване е фактът, че когато са близко до повърхността, те много лесно покълват, а после и лесно се унищожават. При плитките обработки с времето те започват да намаляват, част от плевелните асоциации се променят. В началото с минималните обработки е трудно, но после започва да се подобрява средата значително. Още един ресурс - приятно бяхме изненадани, ползвайки покривни култури в наш опит - черен овес (avena strigosa) и мелиоративна ряпа. Ние видяхме тотално елиминиране на самосевката от пшеница и на двусемеделните плевели като Великденчето (Veronica officinalis L), а следващата година беше като с нож отря-

зано полето, където беше използвана тази елементарна двукомпонентна покривна смеска. Какво се е случило? Има няколко механизма, които работят при покривните култури и редукцията на плевелите. На първо място, черният овес (avena strigosa) притежава свойството алелопатия. Това са химични вещества, които коренът на определени растения отделя. При Фацелията (Phacelia) също имаме уникален ефект. Едно плевелче няма там, където има Фацелия. Вторият момент е, че това са покривни култури, които са не просто видове, а сортове. Например, синапът (Sinapis alba), който е покривна култура, няма нищо общо с културния синап, черния овес също, ряпата. Те са толкова скорострелни и става една конкуренция за азот. Ряпата е изключително агресивна и не оставя азот на плевелите. Наскоро си закупих една френска книга, където пише при какви условия какви плевели или растения да очакваме да се появят. И там обичайните заподозрени, като Поветица (Convolvulus arvensis L), Паламида (Cirsium), въобще всички ефимери, които в пшеницата ги

януари 2024

Гост 40

има например - те са растения, които природата ги е създала, за да оползотворят излишния азот. Този азот най-общо казано да не отиде на дъното на океана и да изтрови рибата. Растенията по перфектния начин усвояват свободния азот, а при суша има изключително много свободен азот и тези култури са като един буфер - консумират този азот и го връщат доста често по най-бързия начин - 3-4 седмици. Това е уникален ефект. Имали сме любопитен случай - сеем ряпа тя жълтее, край, загива. Обаче в един момент коренът явно достига до такива депа азот вероятно и тя изведнъж започва да расте и да се развива. Така че, ние чрез един правилен сеитбооборот, правилно азотно торене, правилна структура на почвата можем да потиснем плевелите. С времето разбрахме какво се крие зад шаблона „сейте бобови култури“. Научно е доказано, по-скоро осъзнахме го, че след бобовите култури има резултат. След бобови култури не трябва почти да торим царевицата. Добивът

й е на макс. Бобовите култури внасят в цялата система азот, който не се губи. Този азот е в органична форма, не амониева или нитратна, които се измиват много лесно и вредят на почвата често. Това е една друга структура на азота. Доста често се шегувам със студентите си, като им казвам, че някои от нашите почви не са „помирисвали“ бобови култури. Тук фермерите често казват: да, бобова култура, но няма пазар, но в една смеска с покривни култури всяка година нищо не ни пречи да засеем бобови култури. Скоро възнамеряваме да стартираме опити с така наречените смесени култури - в пшеницата сееш детелина. Това означава, че има селективни хербициди за детелина. Тя се сее в края на зимата при сняг. Семенцата й са изключително малки. В началото тя е потисната от пшеницата, но е там, вкоренява се и в един момент, когато пшеницата започне да зрее и да освобождава пространство и светлина, детелината започва да улавя азот от въздуха. Друга възможност са азотфиксиращите ми-

кроорганизми. Колеги микробиолози споделят, че азотобактер (Azotobacter), свободно живеещ микроорганизъм в почвата, постепенно изчезва. Но пък с метагеномни анализи откриваме актиномицети, представители на род Actinomyces, семейство Actinomycetaceae, които не са толкова мощни фиксатори на азот, но все пак са такива и създавайки биоразнообразие в почвата, отпушваме едни такива депа, които могат да създадат повече азот и той да е стабилен, да не стимулира плевелите и да има една по-устойчива система. Това го правят на много места по света. Опасен ли е глифозатът? Глифозатът сам по себе си се разпада на метаболити, тоест на по-прости вещества, които са много по-устойчиви от него. Години наред могат да останат в почвата, респективно в храната, във водата, открива се дори в новородено дете, което не е имало контакт с външния свят, чрез плацентата. Има данни, според които метаболитите или самият глифозат действат върху регулацията на гените и по този начин поколенията унаследяват заболявания или дисфункции. И още нещо, което се пренебрегва - как глифозатът влияе върху почвата. Не съм видял нито едно изследване, в което пише, че влияе благоприятно. Изследванията се правят на база влияе ли на количеството микроорганизми. Тези микроорганизми, които изчезват, са

доста ценни. Те са свързани с разграждане на органичната материя. Това означава, че има проблем с денитрификацията на растителните остатъци, това респективно означава, че има проблем с фитопатогени като фузариум, ризоктория, стъблено и кореново гниене, които започват да създават проблеми. Има данни, че глифозатът има хелатиращ ефект, тоест прави много подвижни някои елементи, някои метали - цинк, желязо, магнезий. Това са елементи, които може да са в недостиг или блокирани, в другия момент лесно измиващи се. И де факто културите да страдат от липсата на тези елементи. Простичкият ми отговор е, ако може по някакъв начин да се редуцира използването на този хербицид, ако може да се намали дозата, да ползваме техника, която избирателно да пръска. В много случаи ние пръскаме едно голо поле заради 15% заплевеляване. И искам да се спра на един през последните години силно дефиниран проблем - нематодите. След като ожънем пшеницата, която преди това е била гостоприемник, нематодите се прехвърлят веднага върху самосевката. Пестим пари и не унищожаваме тази самосевка, но нематодите отиват там и се намножават, както и плевели и техните семена. От там нататък тези нематоди причиняват фузариум, ризоктония и решение няма.

януари 2024

Тема на броя

Привличането на млади хора към аграрния сектор е сред стратегическите цели на Испания

В Испания нивото на производството е по-високо от вътрешното потребление Испания е една от страните, които подкрепят новите геномни техники Страната беше посетена от група от 15 журналисти от различни държави в Европейския съюз В Испания има над 800 хиляди ферми, преобладават малките стопанства с по-малко от 5 хектара земя. Селското стопанство се характеризира с висок принос към икономиката на страната, като първичният сектор представлява 2,9 процента от общата икономика. Значителното разнообразие в климата, топографията и почвените условия допринасят за голямото разнообразие на произведените продукти и видове земеделие, практикувани в отделните части. Зеленчуците и градинарството, плодовете и свинското месо са най-ва-

Автор: Алеко Дянков жните сектори по отношение на стойността, а Испания отговаря за половината маслини и за една трета от плодовете, произведени в Европейския съюз. В средата на ноември 2023 г. група от 15 журналисти от различни държави в Европейския съюз посети страната, като визитата беше организирана от Ag-Press.eu, медийната комуникационна платформа на ГД „Селско стопанство и развитие на селските райони“ към Европейската комисия.

Пътуването се концентрира върху Арагон, един от 17-те автономни региони в страната, който със своите почти 48 хиляди квадратни километра е на четвърто място по площ, но с население от само милион и 300 хиляди е чак на 11-та позиция. Разгледани бяха три ферми, от които две за плодове (праскови и маслини) и една животновъдна, в която се отглеждат овце. Този факт се отразява и на селското стопанство, което тук е силно застъпено – липсва работна ръка и фермерите, особено в овощарството, са принудени да наемат сезонни работници. Те най-често идват от Полша и Румъния, а напоследък и от Мароко и други северноафрикански страни. Затова и една от основните цели в Стратегическия план на Испания е да направи селското стопанство по-атрактивно за младите хора и да ги върне в обезлюдените краища на страната. Привличането на млади хора към аграрния сектор е една от най-важните цели, поставени в стратегическия план. За да подкрепи това начинание, правителството ще отпусне финансова помощ на повече от 16 хиляди и 500 млади фермери, като сумите са между 20 и 100 хиляди евро. А развитието на селските райони ще бъде поверено на Местни инициативни групи, които ще получат 500 милиона евро по подхода Лидер.

Игнасио Мунис, заместник-министърът на земеделието на Испания

За това разказва и заместник-министърът на земеделието Игнасио Мунис по време на посещение в овцевъдно стопанство: „По време на нашето председателство проведохме среща с Европейската комисия, която се състоя в едно малко село на час път от Мадрид, на която обсъдихме бъдещето на селските райони с цел търсене на дългосрочни решения. Смятаме, че новите технологии, с които ще постигнем по-голяма устойчивост, са добра възможност за млади хора с подходящо образование да януари 2024

Тема на броя 44

започнат да работят в селското стопанство. Имаме нужда точно от такива хора, за да успеем да постигнем целите си за устойчивост и се надяваме, че през следващите години селското стопанство ще става все по-привлекателно за младите, защото на този сектор му трябват знанията и уменията, които тези млади хора придобиват в нашите университети.“ Испания представи първото си предложение за стратегически план по ОСП на 29 декември 2021 г. На 27 юли 2022 г. Мадрид изпрати преработено предложение, което се съобразява със забележките на Европейската комисия. Месец по-късно Брюксел одобри това предложение, а след поискано от Испания изменение, Комисията окончателно одобри плана на 30 август 2023 г. За последните 20 години страната отчита сериозен ръст на аграрното производство. Според Игнасио Мунис успехът се дължи от една страна на увеличената продуктивност и от друга - на развитието на международните пазари. Така се е стигнало до там, че нивото на производството е по-високо от вътрешното потребление, затова и се полагат големи усилия, за да достигне до нови пазари. В сектора на плодовете и зеленчуците ориентацията е предимно към Европейския съюз, но за други продукти, които заради своята стойност или заради своето качество позволяват по-дълги транспортни пътища, се търсят нови възможности. Това се отнася за виното, зехтина или за свинското месо. Испанската стратегия съчетава национални и регионални елементи. Това ще осигури подкрепа за всички фермери, като същевременно се вземат предвид регионалните особености. Испанският план по ОСП се стреми към устойчиво развитие на земеделието, храните и селските райони, като гарантира продоволствена сигурност чрез конкурентоспособен агрохранителен сектор. За да се постигне тази цел, страната иска да комбинира селското стопанство с опазването на околната среда и ще при-

ложи широк набор от мерки, насочени към екологична, икономическа и социална устойчивост. „Сега сме изправени пред предизвикателството така да оптимизираме производството, че да произвеждаме повече с по-малко разходи, което ще ни помогне и за повече устойчивост, казва Мунис. - Трябва също така да се погрижим за ръста на добавената стойност, за да можем да увеличим стойността на нашия износ, без да увеличаваме самото количество на експорта. Това ще бъде главната ни задача и затова всички фермери се опитват да произвеждат по-устойчиво и повече, влагайки по-малко средства.“ Важно е също така да се отбележи, че Испания е една от страните, които подкрепят новите геномни техники. На въпроса защо страната му заема тази позиция, заместник-министърът изтъква, че във ведомството смятат климатичните промени и устойчивостта за големи предизвикателства. „Ще са ни нужни всички налични инструменти, за да постигнем заложените цели, а те са - да нахраним световното население, съобразявайки се с възможностите на планетата. Това предизвикателство няма да бъде преодоляно само с едно единствено решение. Не е достатъчно само да намалим консумацията на месо, или да увеличим биопроизводството, или да намалим отпадъците. Ще ни трябват всички елементи, каквито са например и новите геномни техники. Те представляват инструмент, който позволява на нашите фермери да произвеждат повече или поне същото количество, като влагат по-малко. Видяхте как тук се опитваме да използваме всяка капка вода. Ето защо хибридите, които са адаптирани към засушаване и воден стрес, са добро решение. Проведени бяха достатъчно изследвания и аз смятам, че предложението на Европейската комисия е добре балансирано и отразява, че новите геномни техники, които ще се ползват в Европейския съюз, са безопасни и ще ни помогнат да се справим с предиз-

викателството да постигнем по-голяма устойчивост. Разбирам, че съществуват опасения от страна на фермерите да не станат зависими от големите производители на посевен матери-

ал, но нашите големи кооперативи поддържат непрекъснато сътрудничество с компаниите за посевните материали, които са най-подходящи за нуждите ни.“

По време на посещението в Арагон разгледахме три ферми, от които две за плодове (праскови и маслини) и една животновъдна, в която се отглеждат овце.

Във Finca Torre Castiel, разположена близо до градчето Каланда, родното място на прочутия испански кинорежисьор Луис Бунюел, 65-годишната Грегориа Ескуин и мъжът й отглеждат праскови на 10 хектара сравнително суха земя, която се напоява изкуствено. Производството започва през 2016 г. и на сезон носи между 150 и 310 тона, в зависимост от метеорологичните условия. През 8 месеца в годината във фермата работят само още двама души, а между май и октомври се наемат допълнително 6-7 работници, които помагат при беритбата. Прасковите на семейство Ескуин са от сорт, отглеждан в региона от 1950 г. Те са големи, твърди, с кремаво до сламено жълт цвят и със

свеж аромат и сладък вкус. Качеството на плодовете се подобрява и чрез специалния начин, по който се третират през пролетта. Между юни и юли около една трета от плодовете се премахват от дървото, за да могат останалите да достигнат желания размер. След това тези праскови се опаковат в намазана с парафин хартия, пропускаща светлина и въздух, която ги предпазва от вредители, прах и замърсен въздух. Създаденият в опаковката микроклимат позволява образуването на захар в плода и му придава изключително здраво месо. Заедно с още стотина стопанства фермата е член на кооператива „Сан Мигел“, създаден от 15 фермери през 1939 г. януари 2024

а маслините се берат със специална машина. Около 15% от тях се продават за директна консумация, а останалата част се преработва на зехтин. В региона има около 4000 маслинови плантации, членуващи в местния кооператив Сан Исидро. Кооперативна собственост е и преработвателната инсталация, която през сезон 2021-22 г. е произвела 10 000 тона зехтин. По-голямата част от него се продава на едро, предимно на италиански търговци.

Тема на броя

Край град Алканиз е разположена маслиновата плантация на Алфредо Селма. Тя заема 47 хектара и се обработва от 64-годишния Алфредо и две от децата му. Освен маслини, семейството има и по-малка градина с праскови, няколко дървета с бадеми и малко лозе. През 2022 г. заради жестоката суша маслините са дали само 70 тона, година по-късно реколтата е 100 тона, което я доближава до средните стойности. И тук се разчита на капково напояване,

Овцевъдната ферма на Антонио Енфедаке се намира до градчето Вилануева де Гайего, на около час път от Сарагоса. 61-годишният Антонио от дете се занимава с животновъдство, първоначално с говеда, а от 1980 г. - с овце. С него работят двамата му сина, които са на 29 и 23 години. Тримата се грижат за 3 000 животни, отглеждани за месо. Стопанството им е член на кооператива Пасторес, което в превод означава пастири. Той е сред водещите в овцевъдния сектор в Европа и има 1200 членове в 400 села в Североизточна Испания. Всяка година кооперативът произвежда 400 000 агнета, които се колят на 3-месечна възраст, след като 40 дни са били хранени с овче мляко. Месото има защитено географско наименование и се отличава с ниско съдържание на холестерол, мек вкус и отлична консистенция. Кооперативът има собствена кланица и голям склад на местната борса за хранителни стоки. От там продукцията достига до десетки ресторанти и специализирани магазини, както и до големите вериги. Немислимо е да се прави сравнение между българското и испанското селско стопанство. Има обаче какво да научим от фермерите на Пиренейския полуостров. Един от най-важните принципи при

тях е кооперативното начало, на което се гледа не като на нещо нежелано, както се случва често в България, а като възможност за по-добро и по-устойчиво производство, за по-добра преработка на продукцията, за по-добрия й пласмент и в крайна сметка – за по-добри доходи за фермерите. Част от кооперативи бяха всички ферми, които посетихме, и нито един стопанин не се

оплака от съвместната работа със своите колеги. Заради централизираната логистика – било то при преработката, продажбите, водоснабдяването или снабдяването с посевни материали, торове и други, разходите за всеки фермер намаляват, а приходите растат. Автори на снимките: Корнелия Смет, Ag-Press.eu и Алеко Дянков януари 2024

Селекция

януари 2024

Датски машини за семепочистване и пневматично товарене на зърно Kongskilde Технологии

От тази година Булагро Машини добавя нов бранд в своето портфолио Датската компания Kongskilde е със 75-годишна история, тясно специализирана в проектирането и производството на средства за обработка и пневматичен транспорт на всички видове зърно. Днес тя е глобално известна със своите прости и същевременно иновативни и ефективни решения.

КОМБИНИРАНА СЕМЕПОЧИСТВАЩА МАШИНА С МЕХАНИЧНО И АСПИРАЦИОННО ПОЧИСТВАНЕ KDC 8000

Семепочистващата машина KDC 8000 предлага не само ротационно механично почистване и калибриране на зърната, но и аспирационно допълнително прочистване от най-леките частици и прах. Идеална е за предварително почистване на семена царевица, ечемик, пшеница, ръж, грах и боб, както и за сортиране на пивоварен ечемик. Механичното почистване се извършва чрез

ротация на цилиндър, оборудван с два перфорирани екрана, които сепарират едри и по-дребни зърна и отделят примесите. Компанията KONGSKILDE предлага много видове екрани, които да подхождат на всички видове семена, съгласно изискванията на клиента. Системата за бързо освобождаване прави лесна и бърза смяната на екрани. Това е единствената машина на пазара с въз-

можност за безстепенна настройка на ъгъла на наклона на работния цилиндър. Голям наклон предполага по-голям капацитет, но намалява ефективността на почистване и съответно намалянето на наклона влияе по обратен начин. Капацитетът на машината е до 80 тона на час за грубо почистване и между 6 и 34 тона на час за семепочистване в зависимост от настройките и естеството на материала. Примесите се извеждат благодарение на аспирацията до 15 м извън разположението на машината. С вградена въздушна аспирация, машината е универсална и подходяща за различните нужди и изисквания на клиента.

Всички компоненти, изложени на влияния от околната среда, са изработени от поцинкована стомана, подходяща за външни инсталации.

ПНЕВМАТИЧЕН ТОВАРАЧ НА ЗЪРНО KONGSKILDE SUC 1000 TR

Това е едно лесно и ефективно решение за удобно товарене на камиони и ремаркета за зърно директно от полето, от складове, силози или бункери, без значение от формата на помещението за складиране на зърно. Пневматичният товарач за зърно SUC 1000 TR е задвижван от силоотводния вал на трактора. По този начин сте независими от наличието на електрическо захранване.

януари 2024

Технологии 52

Принцип на работа Зърното се засмуква в системата от вентилатора. Всмукателният отвор е свързан към горната част на смукателен циклон. В този циклон зърното и въздухът се разделят. Зърното пада надолу във въртящия се клапан, монтиран на долния изход на циклона. Ротационният клапан отвежда зърното в тръбата от страната на вентилатора под налягане. Разтоварната глава е снабдена с циклон, който забавя скоростта на зърното преди да се изсипе. Товарачът е снабден с рамка с колела, което го прави лесно подвижен. Нужен Ви е само трактор с мощност около 120 к.с. и 1000 оборота на ВОМ. При дължина на засмукващия ръкав от 20 метра, капацитетът на товарача е до 40 т/час. С това пневматично транспортно решение можете да заредите зърното директно от полето. Всмукателният вентилатор изсмуква зърното от земята на полето. Уредът, задвижван от трактора, може да се използва навсякъде, независимо от електрическото захранване. Агрегатът лесно се придвижва до полето с трактора и се поставя в удобна позиция за изсмукване на зърното от купчината. Стандартно товарачът е оборудван с товарна стрела за товарене на зърното в ремарке или

камион. За кратко време товарната стрела се преобръща от позиция за шосеен транспорт в позиция за товарене на зърно. Широка гама от маркучи, смукателни глави и тръби се свързват лесно със скоби за бързо освобождаване. Това улеснява установяването на тръбата за вакуумно транспортиране от купчината зърно до вентилатора. Вижте цялата информация за продуктите на Kongskilde на сайта на Булагро Машини: https://mashini.bulagro.bg/mashini-zasemepochistvane За въпроси и поръчки се обърнете към търговските представители на Булагро Машини. Пълният им списък по региони ще намерите тук: https://bit.ly/BulagroMachines-contacts

януари 2024

Какво ни очаква през 2024 г.?

Прогнози

BKT очертава 10-те макротенденции, които ще оформят света на селското стопанство в Европа през следващите месеци

Исторически погледнато, има много фактори, които са оказали влияние върху селскостопанския сектор: на първо място, нестабилността на климата, геополитическите кризи, падащи на пазара на селскостопански и хранителни продукти и следователно засягащи всичко, което се върти около производството и агробизнеса. Комбинация от елементи, които водят до трудна предвидимост и висок риск за бизнес начинанието. Следователно, очертаването на тенденциите в селското стопанство е изключително предизвикателство. И все пак BKT, водещият световен производител на гуми Off-Highway за няколко

индустрии с особен акцент върху селското стопанство, винаги е бил внимателен към такива теми. Подпомогната от историческите данни от предишни години, компанията внимателно анализира тенденциите в индустрията с цел да предостави декалог на макротенденциите, които ще определят селското стопанство през 2024 г. 1. Увеличаване на консервационната обработка Подкрепени от политиките на ЕС, минималната обработка на почвата и засяването без обработка ще претърпят значително ускорение през годината, която току-що започна. Регенеративното земеделие дава приоритет

на минималното нарушаване на почвата, като същевременно подчертава увеличеното биоразнообразие на почвата и регенерацията на горния почвен слой. Този подход обхваща различни техники, като например земеделие без обработка, намалена обработка на почвата, сеитбообращение и много други. 2. Повишаване на цените на някои полски култури Въпреки силно волатилните пазарни цени, възможно е да се предположи предстоящо увеличение на цените на някои култури в цяла Европа: най-вероятните са царевица, ечемик, пшеница и соя. Тази възходяща ценова тенденция би била до голяма степен свързана с отлагането на продължаващите геополитически конфликти в комбинация с евентуално свиване на задграничното производство. 3. Разпространение на покривни култури Така наречените покривни култури обикновено се използват за увеличаване на плодородието на почвата и противодействие на разходите за химически практики за торене. Също така ще нарастват възможните приходи от силажни култури, особено от производството на люцерна. 4. Продължаване на употребата на глифозат до декември 2034 г. Поддържането на конвенционалния метод за управление на плевелите обаче няма да повлияе на алтернативното и биологично производство, което все още нараства постоянно и рязко. 5 – По-широко използване на технологиите за прецизно земеделие Очаква се по-широко използване на дигитализирани решения в селското стопанство, особено тези на входно ниво, които са лесни за изпълнение и достъпни, с цел да се даде възможност на земеделските производители да определят точни количества вода, пестициди и торове, оптимизирайки качеството на добива и производителността. 6 - Намаляване на традиционната обработка на почвата

В полза на минималната обработка на почвата за една година, която все още се очаква да има ниски валежи. 7. Растеж на технологията с променлива норма в прецизното земеделие Променливата норма позволява прилагането на вода, хранителни вещества и други ресурси с променлива норма в полето. По този начин вече няма нужда да се правят множество преминавания в дадена област или постоянно да се променят настройките на скоростта на машините. 8. Пазарът на употребявани селскостопански трактори остава силен Тази тенденция се засилва, докато търсенето на нови трактори се свива след бума на продажбите, регистриран през последните няколко години. 9. Лек ръст на пазара на IoT устройства Оборудван с множество сензори, които могат да събират и предават данни в реално време, за да се справят с такива разнообразни задачи като мониторинг на температурата на почвата, влагата, добитъка и растенията. IoT също така опростява дистанционното наблюдение на фермите, като по този начин намалява разходите и дава възможност за по-точни интервенции. 10. Енергиен преход Ще видим решителен ръст на предлагането на промени в задвижванията на машинните компоненти и селскостопанското оборудване като цяло: хидравличното и механичното управление ще бъдат свързани или дори заменени от напълно електрически решения. Така че, това ще бъде година, пълна с неизвестни, но ще бъде в крак с разработките, свързани с новите технологии, които ще имат все по-значително въздействие върху селското стопанство и устойчивостта на околната среда. Всъщност именно темата за устойчивостта ще запази централната си роля, заедно с елементи като идентичност, територия, иновации и развитие - ценности, на които BKT също базира корените си. януари 2024

Безвремие за Местните инициативни групи в България

Политики

Ще загубим ли близо 1 млрд. лв. финансиране по подхода ВОМР?

Калоян Стойчев, председател на Националната асоциация на местните инициативни групи в България Г-н Стойчев, стартира новият програмен период на ОСП. Подходът Водено от общностите местно развитие има важна роля за развитието на малките населени места. Какви са вашите очаквания? В изключително лош момент се намират МИГ-овете. Причините за това са две. Едната е, че много от тях не са приключили административно предишния програмен период 2014-2020 г. В момента една част от експертите остават без заплати и всички хора, които през последните 10 години са изградили капацитет и експертиза, в момента остават без работа и отиват на Бюрото по труда в най-добрия случай. Другата причина е точно това забавяне всъщност прием за нови стратегии още няма и никой не знае по каква причина или по-скоро широката общественост официално не е

информирана. Чисто административно е известно между МИГ-овете и министерствата, но никой не припознава проблема и не иска да се занимава с него, за да може да се отвори един прием на проекти, който беше обещан за септември миналата 2023 г., да бъдат одобрени нови стратегии. Искам да отворя една скоба, че до момента са работили 64 МИГ-а с одобрени стратегии, а в този програмен период трябва да бъдат около 100 в зависимост от наличностите по бюджета, който е малко под 1 млрд. лв. Един сериозен финансов ресурс, който в момента е на път да бъде загубен. В момента има проекти, които още не са одобрени, има бюджети, които още не са изхарчени, има административни дейности, които още не са приключили. Не твърдя, че всички МИГ-ове са перфектни, но главно проблемът идва от бавната обработ-

ка на проектите от ДФ „Земеделие“. Пари има със сигурност, по-скоро няма административна и политическа воля да се стартира, няма обвързаност. Трябва да спомена, че МИГ-овете са многофондови, което означава, че проектите им са не само по ПРСР, но и по другите оперативни програми. Затова всички управляващи органи трябва да седнат на една маса и да се разберат по какъв начин тези МИГ-ове трябва да стартират и как ще работят през следващите години. Как Местните инициативни групи посредничат между бенефициентите, МЗХ и ДФЗ? Местната инициативна група е не само бенефициент по проект, тя е партньор на МЗХ и другите управляващи органи и тя от свое име договаря проекти. Работата на МИГ-вете в цяла Европа е много успешна и добра форма за разтоварване работата на администрацията. У нас е тъкмо обратното. Ако имате проект, който кандидатства през МИГ, първо преминавате през всички процедури -оценки, писма и т.н., след това отивате в ДФ „Земеделие“ и започвате наново. Тези проекти винаги са били неприоритетни, защото са по-малки. Може би трябва да се увеличи администрацията и затова в един момент един проект се проточва няколко години, преди да се подпише договор. Това е несериозно първо спрямо бенефициентите, второ към тези хора, които работят в МИГ. Държавата демонстрира ли желание Местните инициативни групи да функционират добре? Държавата дава все повече сигнали, че няма желание. По-скоро се наблюдава незаинтересованост и хаос. Защо се неглижира работата на МИГ-овете? Аз го отдавам на факта, че материята не е достатъчно популярна макар, че МИГ-овете

работят от над 10 години у нас и изключително много хора са се възползвали от тях и като капацитет, и като проекти. Поради тази причина не трябва ли МЗХ в своите рекламни кампании да включи и МИГ-овете, които да бъдат популяризирани? Да, но аз не съм срещал такъв тип реклама, въпреки че по дефиниция МИГ-овете имат заложен бюджет за популяризиране на стратегиите си. Да, имаме страница в интернет, където качваме новини, интересни теми, свързани с тях, но трудно би могло един сайт цялостно да популяризира работата им и ползите от тях. Каква е ролята на МИГ в малките населени места? Един МИГ се сдружава на териториален принцип. Проектите са малки, но много интересни. Например, за малки пекарни, обществени перални, стоматологични кабинети. Ролята е, че като изготвят своята стратегия за управление, която обхваща програмен период, тя дефинира какви са нуждите на територията. Предимно нуждите са насочени към малки инфраструктурни проекти и малки бизнес проекти, които допринасят за добруването на хората на място. В много села няма зъболекарски кабинети, комунални услуги, именно това е идеята на местната инициатива да помогне те да бъдат създадени. Също така МИГ-овете защитават местната идентичност -подкрепят провеждането на фестивали, традиционни срещи, запазване и популяризиране на традиционни продукти и обичаи. С една дума - да подпомагат културния и икономически живот в по-малки мащаби. На какъв етап са в момента МИГ-овете? МИГ-овете в момента са на етап готови стратегии. Предишния програмен период мярката, според която функционираха, беше 19.1 и тя беше за подготвителни дейности. МИГ-овете получиха едни пари да напишат своите стратегии януари 2024

Политики 58

и да проучат териториите, за да знаят през следващия програмен период на какви проекти трябва да залагат, какви нужди има населението, каква е социалната му структура. В края на миналата 2023 г. тази мярка приключи и се разплати. Беше много странно, защото указания за мерки имаше единствено по Програма „Развитие на човешките ресурси“, имаше полуофициални указания от МЗХ как трябва да изглеждат стратегиите. При разплатена програма, изготвени стратегии и извършени анализи сега, ако се приеме ново постановление или нови указания, тези стратегии сигурно ще трябва да се преправят. Защото всички мерки, които са вътре, са написани на база документи без ясни указания. Така че тези стратегии в мо-

мента ги има, но със сигурност няма да бъдат актуални. Но, хората там са експерти, професионалисти и ако бъдат изкарани указания в най-кратки срокове, със сигурност ще се справят. МИГ-овете най-скоро трябва да подпишат договори за изпълнение на стратегиите. Това трябваше да се случи през декември месец миналата година. Имате ли опасения, че заделените за МИГ-овете средства ще бъдат изгубени? Опасявам се този близо милиард да не отиде по предназначение, МИГ-овете да престанат да функционират и парите да бъдат пренасочени към бюджета или друго направление.

януари 2024

Еволюция или революция

Защо се налага промяна на досегашните закони за ГМО?

Европейската комисия предложи ново законодателство за ГМО - регламент, в който се изключват продукти и растителни култури произведени с „нови геномни техники“/редактиране на гени от досегашните изисквания за проверки за безопасност, етикетиране на ГМО за потребителите, проследяване или мониторинг след пускане на пазара. Това беше направено след силен натиск от страна на агрохимическото лоби. Консултацията, проведена от ЕК, при подготовката на проекта за регламент беше пристрастна от самото начало, като по-голямата част от мненията (74 %) бяха от ГМО индустрията в селското стопанство: ALLEA, EU-SAGE, EuropaBio, EPSO, Euroseeds, Европейска технологична платформа „Растения за бъдещето (ETP) и лобистката организация на „големите фермери“ COPA.

Какви са постиженията на новите ГМО? ЕК разчита твърде много на непроверимите обещания на индустрията. Твърди се, че растенията, създадени с помощта на нови ГМ техники, могат да допринесат за целите за устойчивост. Това твърдение обаче не е обосновано и се основава на непроверими обещанията на разработчиците на ГМО и свързаните с тях лобистки групи. Комисията подвеждащо пренебрегва доминиращата роля на използването на хербициди в т.ч и глифозат в новите ГМ култури. Нещо повече, при някои от новите геномни технологии се предвижда увеличаване на агрохимикалите. От новите ГМ растения, които Съвместният изследователски център класифицира като намиращи се в предтърговска фаза:

- 6 от 16 растения - са толерантни към хербициди. - 2 от тези 16 са създадени за толерантност към биотичен стрес (стрес, причинен от живи организми - като вредители по растенията и гъбични заболявания) - нито един за толерантност към абиотичен стрес (стрес, дължащ се на екстремни климатични условия и засолени почви). Тези цифри противоречат на твърденията, че новите генетично модифицирани култури могат да помогнат на селското стопанство да се адаптира към изменението на климата. НАУЧНО ОБОСНОВАНИ ЛИ СА НОВИТЕ ГМО? Комисията пренебрегва голям брой научни доказателства и анализи, които посочват рисковете от новите ГМ техники. Техниките за редактиране на гени не са прецизни и могат да предизвикват мутации извън целта (на места в генома, различни от предвиденото място за редактиране) и непреднамерени мутации в целта (на предвиденото място за редактиране на генома), с непредсказуеми последици - потенциално включващи неочаквана токсичност или алергенност. Мутациите, предизвикани от процесите на редактиране на гени, са различни от тези, които възникват при тези, които се срещат в природата или при конвенционалните мутагенези. тъй като генното редактиране може да получи достъп до области от генома, които иначе са защитени от мутации. Не съществува научна основа за отмяна на регулирането на цели класове нови генетично модифицирани техники и техните продукти. Рисковете, свързани с тези техники, бяха напълно признати от фармацевтичния сектор по време на консултацията с Комисията, като предупреди, че технологията е рискова и продуктите трябва да бъдат подложени на проверка.

Комисията безкритично следва списъка с желания на ГМО индустрията за изключване от законовите проверки и оценки на риска. КАК РАБОТЯТ НОВИТЕ ГМО - CRISPR & ДРУГИ ТЕХНИКИ Новите геномни техники използват инструменти като CRISPR/Cas9, нуклеази TALENs или нуклеази с цинкови пръсти (ZNF), за да се позволи бързото въвеждане на целеви генетични модификации в геномите. Тези нуклеази или генни ножици могат да се прилагат в широк спектър от организми, като растения, животни и хора (Doudna & Sternberg, 2017). За разлика от химичните или физичните мутагени (като радиацията), новите генно-инженерни техники (ГИ) могат директно да се намесват в биологичните механизми в клетките и да заобикалят генната регулация и организацията на генома, установени от еволюцията. „Генните ножици“ се състоят от ензими (протеини), които могат да „режат“ ДНК. Тези ензими се комбинират с водещи молекули, които се свързват с целевото място в генома, преди да се извърши рязането. Обикновено техниките предизвикват специфични промени в генома, които водят до нови комбинации на генетична информация, които преди това не са били постижими. В резултат на това в организмите, генерирани с помощта на тези техники, промените в геномите са големи, дори ако няма внасяне на допълнителни гени. РАЗЛИЧНИ ЛИ СА НОВИТЕ ГЕНОМНИ ТЕХНИКИ ОТ ГМО Редактирането на генома или редактирането на гени е вид генно инженерство, при което ДНК се вмъква, изтрива, модифицира или заменя в генома на жив организъм. За разлика от ранните техники на генното инженерство, при които генетичният материал се вмъква произволно в генома на гостоприемника, при редактирането на генома вмъкването се януари 2024

Еволюция или революция 62

насочва към специфични места. Промяната в генома независимо дали е от по-ранни или по-нови техники се извършва чрез генно инженерство и в резултат се получава генетично модифициран организъм. Съдът на Европейския съюз определи новите геномни техники като ГМО [1] НЕПРЕДВИДЕНИ ЕФЕКТИ Приложенията на генната ножица често предизвикват неочаквани ефекти в целевата област на генома („на целта“), както и непредвидени ефекти в други геномни области („извън целта“): При CRISPR/Cas често се наблюдават непредвидени целеви ефекти. Съществуват по-големи структурни промени в рамките на генома, както и непреднамерено вмъкване на допълнителни ДНК-последователности (Kawall et al., 2020). Доста често се срещат и ефекти извън целта. Например, генните ножици могат да сбъркат местата в генома на други области с тези, за които са програмирани, поради сходство в ДНК последователността. Ефектите извън целта са вече са наблюдавани при ориз, соя, царевица и ечемик, както и при животни, като прасета, мишки и плъхове (Kawall и др., 2020 г.). Могат да се произвеждат нежелани протеини или да се наруши регулирането на гените, което води до смущения в метаболизма на растенията и животните. Какви са разликите между новите генноинженерни техники и конвенционалната селекция? Най-съществените разлики между генното инженерство и конвенционалната селекция не са свързани с количеството на промените. Качеството е много по-важно, както и специфичните модели на генетичните промени: Инструменти като CRISPR/Cas са „биотехнологични мутагени“, които, за разлика от физичните или химичните мутагени, директно взаимодействат с биологичните механизми в

клетките. Използването на биотехнологични мутагени позволява заобикалянето на естествените механизми на генна регулация и организация на генома; те също така променят генома в много по-голяма степен от когато и да било преди (Kawall 2019). Чрез генното инженерство могат да се осъществят едновременно много гени, например в CRISPR пшеницата са променени едновременно в комбинация 35 гена (Sanchez-Leon et al., 2018). Чрез конвенционална мутагенеза такава комбинация от промени в едно растение не може да бъде постигната. Използваните в новите ГМО техники позволяват получаването на генетични промени (генотипове), както и промени в биологичните характеристики (фенотипи) и се различават значително от конвенционалната селекция или тези, които могат да бъдат открити в природата. РИСКОВЕ Растенията, получени с новите геномни техники, не са изследвани дългосрочно за рисковете и последиците както за здравето, така и за околната среда. Съществуват многобройни и разнообразни рискове, които засягат екосистемите, селското стопанство и производството на храни и оттам пряко здравето на хората, например промените в състава на растенията могат да окажат влияние върху дивите животни, като бозайници, птици или насекоми, и техните хранителни вериги. Промените в състава на растенията могат да окажат влияние и върху взаимодействието и комуникацията на растенията с околната среда. Тези рискове могат да засегнат напр. насекоми (като опрашители и полезни видове), симбиотични организми (като свързани микроорганизми) или „врагове“ на растенията (като вредители). Съществуват допълнителни специфични рискове, свързани с новите ГИ организми, които могат да се разпространят в околната среда. Поради раз-

нообразието и сложността на взаимодействията с околната среда могат да се наблюдават и ефекти в следващите поколения, като инвазивност, които не е възможно да бъдат установени при разработването на организмите, в лабораторията. Поради това е необходимо да се вземат мерки срещу всяко неконтролирано разпространение в околната среда. Необходимостта от задължителен процес на одобрение, както е предвидено в регламента на ЕС за по-ранните ГМО, трябва да се приложи за всички нови генетично модифицирани организми, дори ако не са вмъкнати допълнителни ДНК последователности. Специфичният технически процес, използван в приложението на новото генно инженерство, трябва да се използва като отправна точка за оценка на риска. ПУКНАТИНА В ТВОРЕНИЕТО Първоначално CRISPR/Cas е открит в бактериите като защитен механизъм срещу вируси. Механизмът CRISPR/Cas е взаимстван първоначално от бактериите и адаптиран за промяна на генома на растения, животни и хора. Начинът, по който CRISPR/Cas се използва в генното инженерство, не съществува в природата. Приложенията на новото генно инженерство не се ограничават само до селското стопанство или медицинските разработки. Вместо това все по-голям брой приложения са насочени към диви популации, като насекоми, гризачи и дървета, които са части от сложни екосистеми. Както обяснява Дженифър Дудна в книгата си „Пукнатина в творението“ (2017 г.), новите техники на генното инженерство и особено технологията CRISPR могат да бъдат използвани за прекратяване на естествените процеси на еволюцията, които са възникнали в продължение на почти четири милиарда години: „Отминаха дните, когато животът се оформяше изключително от еволюцията. Ние стоим на прага на нова ера, в която ще има-

ме основната власт над състава на живота и всички негови ярки и разнообразни резултати. Всъщност, ние вече изместваме глухата и сляпа система, която е формирала генетичния материал на нашата планета в продължение на векове, и я заменяме със съзнателна, целенасочена система на еволюция, направлявана от човека.“ (Страница 243/244). По същия начин Джордж Чърч, друг водещ експерт в областта на „редактирането на генома“, призовава в книгата си „Регенезис“ (2012 г.) за „края на началото“. Всъщност, освен генетично модифицираните организми, досега всички организми могат да се считат за „естествено потомство“ от „първата клетка“, без да са технически проектирани от човечеството. Възходът на генното инженерство сега променя тази ситуация. Човечеството вече е нанесло значителни щети на природата: голяма част от биоразнообразието е унищожено, видовете и техните екосистеми са загубени. Сега човешкият вид се намесва в основните принципи на наследствеността, за да промени това, което може да се нарече „природа на живота“ (Testbiotech 2020b). Следващите поколения имат право да се възползват от естественото разнообразие от видове и биологично разнообразие. Освобождаването в околната среда на нови ГИ организми, които не могат да бъдат ефективно контролирани във времето и пространството, не може да бъде разрешено. Източник: agrolink.org януари 2024

Еволюция или революция 64

Човешката намеса в генома и непредсказуемите последици Досега се приемаше, че мутациите възникват случайно в генома и само естественият подбор определя кои промени се установяват. Последните изследвания обаче показват, че естествената поява на нови мутации не е напълно случайна, а се влияе от генната регулация и организацията на генома. Различни модели като растението арабидопсис, бактерии, дрожди и бозайници са използвани за редица научни експерименти върху механизмите на наследствеността, генната регулация и организацията на генома. От експериментите стана ясно, че няколко естествени механизма предпазват важни геномни области от твърде много промени. Регулацията на гените и организацията на генома могат да използват тези природни механизми, за да изпълняват две основни функции: първо,

непрекъсната промяна и (ако е необходимо) бърза адаптация към новите условия на околната среда, и второ, стабилно унаследяване, което е предпоставка за оцеляването на даден вид. Еволюцията зависи от баланса между хаоса и реда, промяната и стабилността, като генната регулация и организацията на генома действат като гъвкави „предпазни бариери“ на природата. Новите техники на генното инженерство (ГИ) са предназначени да преодолеят тези механизми в клетките. В резултат на това се получават както планирани, така и непредвидени генетични промени (генотипове), както и биологични характеристики (фенотипове) и свързаните с тях рискове. Могат да възникнат непредвидени ефекти поради взаимодействията в сложните мрежи от гени, про-

теини и други биологично активни молекули. Съществуват многобройни и разнообразни рискове, които могат да повлияят на екосистемите, селското стопанство и производството на храни, напр. промените в растителния състав могат да окажат влияние върху дивите животни, бозайниците, птиците или насекомите и техните хранителни вериги. Промените в състава на растенията могат да окажат влияние и върху взаимодействието и комуникацията на растенията с околната среда. Тези рискове могат да засегнат напр. насекоми (като опрашители и полезни видове), симбиотични организми (като свързани микроорганизми) или „врагове“ на растенията (като вредители). Поради разнообразието и сложността на взаимодействията с околната среда могат да се наблюдават и ефекти от

следващо поколение, които не се наблюдават при организмите, разработени в лаборатория, например инвазивност. Подобно на замърсяването на околната среда с пластмаси и химикали, заплахата е не само от отделен НГТ-ГМО, а

по-скоро сумата от различни ефекти върху околната среда. Без строга регулация на Новите ГМО може да се очаква в кратки срокове да се осъществи неконтролирано освобождаване на голям брой организми с характеристики,

които не са се развили по естествен път. Това би довело до повишена вероятност от увреждане на екосистемите, селското и горското стопанство и производството на храни. Източник: agrolink.org

Заблудите в новите дебати за ГМО

Поглед към маркетинг обещанията и какво стои зад тях „Greenwashing“ описва разпространението на подвеждаща информация за това какви всъщност са фирмите, които претендират да са екологични и спомагат за опазване на климата. Това е практика, използвана, за да накара потребителите да повярват, че положителните въздействия на тези компании, технологии или продукти върху околната среда и климата са по-големи, отколкото са в действителност, например чрез положителни екологични образи и подвеждащи етикети, или чрез непълно разкриване на недостатъците на технологията или продукта. Това се отнася и за новите методи на генното инженерство, като например CRISRP-Cas: корпорациите, които разработват нови генетично модифицирани растения или продукти, ги рекламират като устойчиви или благоприятни за климата.

През лятото на 2023 г. Европейската комисия представи проект за нов регламент за нови ГМО (нови геномни техники) като приема обещанията на агроиндустрията за даденост и предлага широко изключване на нови ГМ растения от изискванията за етикетиране и оценка на риска Примерите за подвеждащи твърдения включват: - Климатична криза: новите ГМО ще направят възможно бързо да се разработят растения, които са благоприятни за климата и в същото време осигуряват високи добиви. - Намаляване на пестицидите: новите ГМО биха могли да се използват за да се произвеждат растения, които са устойчиви на вредители и болести и това ще намали употребата на пестициди

януари 2024

Еволюция или революция 66

- Биологично разнообразие: новите ГМО биха увеличили биологичното разнообразие, защото ще позволи на растенията да се развиват по начин, който преди това не е бил възможен. - Глобална продоволствена сигурност: новите ГМО биха позволили развитието на култури, които значително увеличават добивите и производителността на земята, за да се подпомогне изхранването на нарастващото население в света КЛИМАТИЧНА КРИЗА Обещание: Новите ГМО ще дадат възможност за бързо разработване на растения, които са устойчиви на климатичните промени и в същото време осигуряват високи добиви. ФАКТ: Характеристики като устойчивост на суша, топлина или влага се основават на сложно взаимодействие на множество гени, регулирани на няколко нива и чрез различни сигнални пътища в зависимост от условията на околната среда. Тези признаци обикновено засягат повече от една характеристика и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху растежа и добива. Това може да обясни защо досега генетичното модифициране не е довело до създаването на растения с признаци, които да им позволят да се справят по-добре с екстремните метеорологични условия. Също така е съмнително дали модифицирането на отделни гени някога би могло да доведе до желаните резултати, без да се появят нежелани ефекти. Поради сложното взаимодействие между гените и околната среда, не може да се очаква, че новите ГМО ще доведат до бърза наличност на щадящи климата сортове, ако изобщо има такива. От друга страна, конвенционалната селекция е доста успешна, например при пшеницата, ечемика, царевицата и фасула. Българските селекционери имат разработени много успешни сортове, отчитайки местните климатични условия и дадености и трябва да се развиват.

Понастоящем устойчивите на стрес растения, произведени с нови ГМО не се предлагат на пазара или не са готови за продажба. Дори тези, които са в процес на разработка от големите корпорации, почти нямат съответни приложения. За сметка на това се разработват продукти, за които се очаква, че ще се продават добре - например салата, която не става кафява, или домати с повишено съдържание на GABA (гама-аминомаслена киселина) за високо кръвно налягане. Климатичната криза предизвиква: едно лято може да донесе твърде малко вода като цяло, както и твърде много вода наведнъж с проливни дъждове и наводнения. Освен това времето в началото на вегетационния период е непредсказуемо: горещо и сухо или влажно и по-скоро хладно? Изискват се системни реакции, които да улеснят по-доброто справяне с климатичната криза и екстремните метеорологични явления. С помощта на генното инженерство растението се модифицира, за да създаде определена реакция в определен контекст въз основа на специфичния си генетичен състав. За да се подготвим за климатичната криза, трябва да се подготвим за обратното: бързо променящи се и непредсказуеми климатични условия, променливи почвени условия и максимално разнообразие, за да осигурим оцеляването на растенията в условията на болести и смущения. Необходимо е да се премине към адаптиращи се на местно ниво устойчиви системи за отглеждане, за да се направи селското стопанство благоприятно за климата. Селскостопанската система трябва да стане по-екологична и разнообразна с използването на голямо разнообразие от сортове и защита на почвата. НАМАЛЯВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПЕСТИЦИДИ Обещание: Новите ГМО могат да се използват за производство на растения, които са устойчиви на вредители и болести. Целта на ЕК за намаляване на количеството на пести-

циди с 50 % до 2030 г може да бъде постигната само с нови ГМО. ФАКТ: Генетично модифицираните култури и пестицидите остават в токсична комбинация. При въвеждането на ГМО култури обещаваха намалено използване на пестициди. Но се случи обратното: количествата на пестициди се увеличи значително, а прилагането на глифозат, най-използвания хербицид, се увеличи многократно в световен мащаб. Резистентността към хербициди се превърна в най-важната черта в ГМ растения. Днес 80 % от ГМО, които се отглеждат, са устойчиви на хербициди. Това доведе до огромно увеличение на устойчивите на хербициди плевели, което води до изключително увеличаване на потребление на хербициди. В същото време много вредни насекоми също са се адаптирали към ГМ растения са устойчиви на инсекти, така че постоянното намаляване на количеството на инсектицидите не може да се очаква. Новите ГМО са създадени също с устойчивост към хербициди. Само два от десетте уж готови за пазара нови ГМ растения имат за цел да постигнат устойчивост на болести. Устойчивостта към плесени може да доведе и до преждевременно стареене на растението или по-голяма податливост към други вредни гъбички. Новото генно инженерство няма да доведе до намалено използване на пестициди. Ако проекта за регламент на ЕК се приеме, то толерантни към хербициди растения, получени чрез НГТ ще могат да навлязат на пазара без разрешителни процедури. Зависимостта на ЕС от пестициди може да бъде намалена само чрез коренно различна селскостопанска политика.

циал на по-рядко използвани култури, като например киноа, и да се постигне отглеждане на по-разнообразни растения. По този начин новите ГМО ще внесат ново (генетично) разнообразие в европейските полета. ФАКТ: Когато рисковите технологии се промотират като средство за увеличаване на биоразнообразието, всъщност става дума преди всичко за продължаване на „обичайната дейност“ и за недопускане на реална промяна в системите за производство на храни. Ако агроиндустрията си каже думата, много генетично модифицирани организми с най-различни характеристики биха могли да бъдат пуснати бързо и в големи количества в екосистемите - без дори да се тестват предварително екологичните им ефекти и поведението им при култивиране. Новите ГМО са свързани със значителни рискове за биоразнообразието. Едновременното прилагане на голямо разнообразие от ГМ растителни видове крие риск от неочаквани и нежелани взаимодействия.

БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ Обещание: Новите ГМО ще увеличат биоразнообразието в земеделието, тъй като ще позволят да се отглеждат растения по напълно нов начин. Тези нови техники биха помогнали също така да се разкрие генетичният потенянуари 2024

Еволюция или революция 68

За да се опази биологичното разнообразие обаче, е необходима ясна промяна на системата в селското стопанство: необходим е широк спектър от култури, сортове и регионално адаптирани агроекологични системи за отглеждане, които доказано насърчават разнообразието. Освен това системата за производство на храни не трябва да се контролира от шепа световни корпорации и притежатели на патенти, които доминират на пазара на семена и намаляват разнообразието от сортове. ИЗХРАНВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО СВЕТА Обещание: Новите ГМО ще позволят разработването на култури, които значително ще увеличат добивите и производителността на земята, за да помогнат за изхранването на нарастващото световно население. ФАКТ: Няма прости технически решения на сложни проблеми като световния глад. Гладът е преди всичко резултат от липсата на справедливо разпределение поради бедност, войни,

липса на образование и недостатъчни или несъществуващи права върху земята. Останалите проблеми са свързани с разхищението на храна и използването и́ за агрогорива и фуражи. Съсредоточаването върху генното инженерство отклонява вниманието и енергията от дългосрочните решения, които се коренят в социалните причини за глада. Освен това добивът е изключително сложно свойство, което се основава на взаимодействието на множество гени при променящи се условия на околната среда. Безопасността на храните, се основава на адаптирано към местните условия селско стопанство, доказано от десетилетия. Селскостопанската система трябва да се промени из основи. Заблуждаващите зелени обещания отклонява вниманието от необходимата благоприятна за климата трансформация на производството на храни към агроекология. Проекта на ЕК за Регламент за ГМО на ЕС е „greenwashing“ и не може да бъде оправдано. Източник: agrolink.org

Пшеницата, която не покълва В Англия се провеждат изследвания на генетично модифицирана пшеница чрез генно редактиране (нови геномни техники), която при изпичане образува по-малко акриламид. Акриламидът е вещество, за което се смята, че причинява рак. Генната ножица CRISPR/Cas е използвана за изключване на специфичен ген, който е от решаващо значение за производството на аминокиселината аспарагин, а оттам и на акриламид по време на печене. Аспарагинът обаче е важен и за покълването, растежа на растенията,

устойчивостта на стрес и защитата срещу болести по растенията. Генната ножица CRISPR/Cas

позволява да се намали съдържанието на свободно достъпния аспарагин в зърното с до 90 %. Това включва блоки-

ране на функцията на няколко копия (алели) на един ген (ген TaASN2). Установено е обаче, че много от CRISPR пшеничните зърна вече не са в състояние да покълнат или показват по-слаб растеж. Освен това генно модифицираната пшеница има и други неочаквани характеристики: например концентрацията на няколко аминокиселини е била неволно променена, както и големи колебания в съдържанието на аспарагин. Все още е необходимо да се проучи по-подробно дали са били причинени други нежелани промени в метаболизма на растенията.

От полевите изпитания, представени през февруари 2023 г., се вижда, че пшеницата е образувала по-малки зърна. Съдържанието на аспарагин също е било по-високо в някои случаи, отколкото при вариантите, тествани в оранжерията. Опитите трябва да продължат. От начина, по който са публикувани предварителните данни, става ясно, че самите институции също са заинтересовани да се осъществи контрол чрез закони на новото генно инженерство. Извод: Новото генно инженерство води до получаване на екстремни характеристики при растенията и жи-

вотните, които надхвърлят това, което може да се постигне с конвенционалната селекция. Непредвидени странични ефекти и взаимодействия в сложната мрежа от гени, протеини и други биологично активни молекули могат да възникнат дори ако намесата в генома е целенасочена и прецизна. Методите на новото генно инженерство могат да постигнат големи промени в генома на културите, но тези промени не носят реални ползи. Източник: agrolink.org

Двойно намускулени прасета Новите техники на генното инженерство, като например генната ножица CRISPR/Cas, се използват за производство, наред с другото, на селскостопански животни с повишен растеж на мускулите. Използването на генните ножици обаче често е проблематично при говедата и свинете: често от кожата на животните се отделят отделни клетки, които след това се генно модифицират с CRISPR/Cas и след това се превръщат в ембрионални клетки чрез процеси на клониране, като например тези, използвани за овцата Доли. В резултат на това възникват проблеми не само с променените гени, но и със законите, които са сериозно нарушени от процеса на клониране. Много животни се раждат болни и умират скоро след раждането си. Един конкретен проект, който се осъществява, е използването на нови техники за генно инженерство за производство на така наречените „двойно муску-

лести животни“. При различни експерименти със свине, крави, овце и кози са правени опити за изключване на гена миостатин (MSTN), който контролира растежа на мускулите. В резултат на това мускулните клетки се размножават с неестествена скорост. Това обаче може да доведе до значителни проблеми, свързани със здравето на животните: експерименти в Китай показват, че само осем прасенца от 900 генетично модифицирани ембриона са оцелели с желаните генетични промени. Много от тях умират още през първите няколко месеца. Прасенцата са страдали от здравословни проблеми - като удебелени езици. Извод: Новите генетични технологии при селскостопанските животни имат странични ефекти и често са свързани със страдания на животните. Без задължителни процедури за одобрение и перспективна оценка на технологиите все повече и повече генетично модифиянуари 2024

Еволюция или революция

цирани растения и животни могат да навлязат на пазара, без да са преминали през подробна оценка на риска - и също така да имат етично съмнителни характеристики. Това би пропра-

вило пътя на „прогреса“ в погрешна посока със сериозни последици за хората, животните и околната среда. Източник: agrolink.org

CRISPR-GABA: доматът лекарство?

70 През януари 2021 г. Япония издаде одобрение за първите CRISPR домати, които ще се използват в производството на храни. В сравнение с конвенционално отглежданите домати, CRISPR доматите съдържат много по-висока концентрация на съдържащата се γ-аминомаслена киселина (GABA) в растението. GABA може да намали предаването на специфични сигнали в централната нервна система, което може, наред с другото, да доведе до понижаване на кръвното налягане. Поради това доматите ще бъдат представени като съвременен продукт свързан с начина на живот. Същевременно е известно, че GABA има многофункционална роля в доматените растения: тя влияе например върху растежа на растенията, устойчивостта им към вредители и болести, както и върху редица други метаболитни реакции. Според наличната информация доматите не са били изследвани нито за предвидените ефекти, нито за потенциални непредвидени ефекти върху здравето. Концентрацията на GABA се повишава по естествен начин в растения, които са нападнати от вредители. Въпреки това всички опити за

постигане на постоянно по-високо ниво на GABA в растенията чрез конвенционално отглеждане са неуспешни. Поради многофункционалната роля на GABA трябва да се предположи, че генетичната намеса ще повлияе на метаболизма на растенията на няколко нива. Тези промени могат да предизвикат и нежелани здравни ефекти при консумация. Освен това растенията могат да проявят неочаквани реакции към стресови условия на околната среда, което впоследствие може да повлияе на безопасността на хранителните продукти. И ако доматите понижават кръвното налягане, то намалената им съпротивителна сила към болести и неприятели може доведе до по-голямо количество на химикали. Този пример показва как могат да се постигнат значителни промени в състава на хранителните растения, без да се вкарват допълнителни гени. Процесите на новите ГМО могат да доведат до екстремни варианти на биологичните характеристики, както и до нови признаци, които е малко вероятно да бъдат постигнати с конвенционално отглеждане. Непредвидени ефекти могат да възникнат поради взаимодействията в сложните мрежи от гени, протеини и други биологично активни молекули. Такива нежелани ефекти могат да се появят дори в случаите, когато генетичната намеса е целенасочена и прецизна. Ето защо е необходимо генетично модифицираните растения, вкл. и т.нар. генно редактирани да бъдат щателно проучени, преди да се правят заключения относно рисковете за здравето и околната среда или безопасността. Източник: agrolink.org

Медоносните пчели и новите ГМО Увреждането на местообитанията на медоносните пчели вече е толкова голямо, че оцеляването им е застрашено. Съществуват две възможни стратегии за решаване на този проблем - или да се възстанови средата, в която медоносните пчели могат да живеят, или да се конструира напълно нов вид пчела. Генетичното инженерство е избрало второто решение: създаване на генетично модифицирани медоносни пчели, които могат да се адаптират и да оцеляват в променените условия на околната среда. През 2014 г. германски учени показаха, че е възможно да се създадат генетично цели колонии медоносни пчели. През 2019 г. в Южна Корея беше публикуван научен труд за пчели, които са били модифицирани така, че да са устойчиви на инсектициди. През 2020 г. в публикация се съобщава, че обонянието на пчелите може да бъде блокирано с помощта на технологията CRISPR. Изследователи от Тексаския университет в Остин са модифицирали генома на естествените чревни бактерии при пчелите и търтеите, за да ги накарат да произвеждат допълнителни биологично активни молекули (двойноверижна рибонуклеинова киселина, dsRNA). Тези молекули могат да се намесят в регулирането на гените в различните видове. Молекулите са предназначени, наред с другото, да се насочат към поведението на пчелите и по този начин да повишат ефективността на опрашването. Други цели са унищожаването на паразити, например акари вароa, или бързото разграждане на пестициди, на които са изложени пчелите. Според подадената от изследователите заявка за американски патент (US 2019 / 0015528 A1) патентът претендира не само за бактериите като изобретение, но и за медоносните пчели и всички други насекоми, за които е установено, че имат тези генетично модифицирани

бактерии в червата си. Заявката за патент е ясна индикация за плановете за превръщане на генетично модифицираните бактерии в печеливш бизнес. Това е изключително проблематично: ако пчелите с тези микроби бъдат пуснати на свобода, няма да може да се предотврати заразяването на други пчелни семейства или на диви роднини, като например търтеите. Освен това техните синтетични гени могат да бъдат пренесени и в други видове бактерии. Следователно, след като бъдат освободени, няма да има ефективен начин да се контролира разпространението на тези организми и техните синтетични гени. Това ще създаде висока степен на риск за околната среда. Особено така нареченият „паратрансгензис“, който се превръща в една от водещите технологии - производителите не се задоволяват с директно манипулиране на целевите организми (като медоносните пчели), а включва генно инженерство на свързаните микроорганизми (като чревната флора). В резултат на това те могат да произвеждат биологично активни вещества, способни да променят биологичните характеристики на своите „гостоприемници“. Тези сложни взаимодействия, със своя огромен мащаб, ще създадат изцяло ново измерение на риска за околната среда. Извод: Голям брой организми, получени от нови ГЕ, включително различни видове, могат скоро да бъдат пуснати в околната среда и да се разпространят без контрол, въпреки че рисковете за околната среда не могат да бъдат дефинирани или контролирани в достатъчна степен. Вече има значителен интерес към пускането на пазара на тези генетично модифицирани организми. Източник: agrolink.org януари 2024

Еволюция или революция

Евродепутатите приеха да има две различни категории и два набора от правила за получените чрез Новите геномни техники растения

47 гласа “за”, 31 гласа “против” и 4 гласа “въздържал се”

За да направим нашата хранителна система по-устойчива, евродепутатите подкрепиха нови правила за някои НГТ растения, но тези, които не са еквивалентни на конвенционалните растения, трябва да следват по-строги правила. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните прие на 24 февруари позицията си по предложението на ЕК относно новите геномни техники (НГТ) с 47 гласа „за“, 31 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Евродепутатите са съгласни с предложението да има две различни категории и два набора от правила за получените чрез НГТ растения. Тези, които са считани за еквивалентни на конвенционалните (НГТ 1 растения), ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, докато за НГТ 2 растенията това законодателство адаптира рамката за ГМО. Евродепутатите също така са съгласни, че всички НГТ растения трябва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане. НГТ 1 растения Евродепутатите искат семената на НГТ да бъдат етикетирани по съответния начин и да създадат публичен онлайн списък на всички растения НГТ 1. Въпреки че няма да има задължително етикетиране на потребителско ниво за растения НГТ 1, евродепутатите искат Комисията да докладва за това как се развива възприятието на потребителите и производителите за новите техники, седем години след влизането в сила. НГТ 2 растения За растенията НГТ 2 евродепутатите се съгласяват да запазят изискванията на законодател-

ството за ГМО, включително задължителното етикетиране на продуктите. За да стимулират тяхното усвояване, евродепутатите също така се съгласяват на ускорена процедура за оценка на риска, като вземат предвид потенциала им да допринесат за по-устойчива агрохранителна система, но подчертават, че трябва да се спазва така нареченият принцип на предпазливост. Забрана за всички патенти, подадени за НГТ растения Евродепутатите измениха предложението за въвеждане на пълна забрана на патентите за всички НГТ растения, растителен материал, части от тях, генетична информация и характеристики на процесите, които съдържат, за да се избегне правна несигурност, увеличени разходи и нови зависимости за земеделските стопани и животновъдите. Евродепутатите също така искат доклад до юни 2025 г. относно въздействието на патентите върху достъпа на селекционерите и земеделските стопани до разнообразен растителен репродуктивен материал, както и законодателно предложение за съответно актуализиране на правилата на ЕС относно правата върху интелектуалната собственост. След гласуването докладчикът Джесика Полфярд (ЕНП, Швеция) заяви: „Това предложение е от решаващо значение за укрепване на безопасността на храните в Европа по устойчив начин. Най-накрая имаме шанс да приложим правила, които обхващат иновациите, и очаквам с нетърпение да приключа преговорите в Парламента и със Съвета възможно най-скоро.“ Предвижда се парламентът да приеме мандата си по време на пленарната сесия на 5-8 февруари 2024 г., след което е готов да започне преговори с държавите членки на ЕС.

Борислав Сандов: Нови геномни техники? Нека не се заиграваме с принципите на еволюцията Влиза се в спирала, в която доминира корпоративността Г-н Сандов, предстои гласуване за новите европейски правила за новите геномни техники в земеделието, как ще гласува страната ни, според Вас? Надявам се този път „против“, най-малко „въздържал се“, защото мина това гласуване на министрите по земеделие, а на 11 януари предстои такова на Съвета на министрите по околна среда. Предложението на ЕК е за така наречената „бърза“ писта, за която е необходимо квалифицирано мнозинство и там всеки глас „против“ или „въздържал се“ на практика изключва от квалифицираното мнозинство. Така по този начин на последното гласуване не се постигна успех. Важно е да направим уточнение, че новите геномни техники са също ГМО и това не е единствено мое мнение. Това е установено от съда на ЕС в Люксембург, който е сезиран, за да постанови дали попада в законодателството за ГМО. И поради това решение на съда се изисква нова регулация, да се опитат тези продукти, тези растения да бъдат с по-малко рестрикции, спрямо тези с ГМО. ЕС под натиска на общественото мнение, на потребителите, на земеделските производители е доста рестриктивен спрямо генно модифицираните култури.

Не е ли наивно да си мислим, че без да защитаваме правотата си на избор няма да бъде дадена „зелена“ светлина на една технология, в която са вложени милиарди евро? Не би трябвало, защото Европа - това са нейните граждани, които са особено чувствителни към теми като околна среда, храни, здраве, за които действа принципът на предпазливостта. Тук говорим за приложение на едни научни разработки, които крият своите рискове и би следвало да продължат на ниво лабораторни изследвания, но за мен е твърде рано те да бъдат пускани на пазара. Ние виждаме все повече изследвания, свързани с това как храненето и земеделието имат отношение към компонентите на околната среда и човешкото здраве и се насочваме към добри практики, вместо тази заигравка с основополагащите принципи на еволюцията. Основна тема в дебата е, че НГТ ще донесат ползи на земеделците като висок добив и по-малко пестициди… Нормално е да чуваме подобни обещания при налагането на такива продукти, но това не е така. Преди години се говореше за ГМО, че януари 2024

Еволюция или революция 74

пестицидите ще бъдат по-малко, оказа се точно обратното и още по-лошо - появи се резистентност по отношение на плевели и насекоми. Другото обещание беше, че с навлизане на ГМО ще се реши проблемът с изхранването на света, но се оказа, че в страните, които изпитват най-голям недостиг на храна, хората не са готови да жертват здравето си и там ГМО няма. Не на последно място, много е важно да се каже, че практиките на селекция, които са добре наложени, са реалното решение, защото те стъпват на еволюцията, на тези процеси, които са възможни в природата. Доказало се е, че в природата има решение за всяко противодействие. В природата нещата се случват по един хармоничен начин, макар не винаги ние да го разбираме. НГТ са категорично невъзможни в естествена среда и поради тази причина крият много рискове. Има и още един проблем - патентът. Ще имаме концентрация на производители на семена и на храни в няколко големи корпорации, за сметка на малките семейни ферми и предприятия. И може би отново ще сме свидетели на такъв тип заведени дела заради това, че твоето поле е било по някакъв начин замърсено от семена от съседно поле. Има много такива примери по света. При старата тема за ГМО беше много ясно, че тези семена не могат да се възпроизвеждат, всяка година трябва да бъдат закупувани нови. Това се правеше с цел земеделския производител да бъде заключен в този договор. Ние сами можем да си представим, ако едно растение престане да се възпроизвежда, дали онзи, който се храни с него, няма да има проблем с репродуктивните си функции. Това не може да се установи в рамките на две години, необходимо е поне едно поколение да бъде наблюдавано. В момента това не е ли „изпиране“ на ГМО? В някаква степен това е така и минаване по процедура, която заобикаля рестрикциите и

регулаторните режими за старото ГМО. А иначе новото ГМО с какво се различава. Пак имаме редакция на генетичния код, само дето не смесваме гените от насекомо или растение, а редакцията е в самото семейство растения. Но и в двата случая имаме редакция. Това е една изкуствена намеса. Не е ясно какво ще е взаимодействието с почвата, с климата, как ще кореспондира с останалите видове. Въобще има рискове дали ще бъде устойчиво едно такова нещо. Рисковете са за биоразнообразието в това число опрашителите, традиционните култури, за човешкото здраве. Ние не знаем как би повлияло върху човешкия организъм. И искам да уточня, че изследванията, които се правят, са от производителя на тези семена - те предоставят изследванията си на Европейската агенция за безопасност на храните EFSA. Това е неправилен подход, защото в този случай се разчита на добросъвестността на онези, които имат полза продуктите им да се котират и така да скрият някои от рисковете. Ние не знаем как новите геномни техники дългосрочно ще повлияят на човека. Да, директно те няма да нанесат някакви поражения, видими щети, но много е възможно, особено във второ поколение да се отключат проблеми с алергии, репродукция, злокачествени заболявания. Не на последно място това представлява една нелоялна конкуренция на пазара, защото онези, които имат патентите на тези семена, ще имат сериозно въздействие върху воденето на политики в земеделието и те ще търсят начини обратно да си върнат парите, инвестирани в разработване на новите техники. Ще бъде упражнено едно влияние, което ще смачка интересите на останалите играчи. Това не е полезно за регионалното развитие и се видя, че с окрупняване на земеделието малките населени места обезлюдяха. То не е само да закупиш семена. После трябва да закупиш определени пестициди, които са подходящи за тях, после се получава резистентност, после трябва да купиш други. Оказва се, че първите

една-две години ти имаш по-високи добиви, но във времето те падат, защото производителността на почвата ще намалее и тези въпроси касаят земеделските производители, които искат да завещаят на своите деца едни добре развити стопанства. Влиза се в една спирала, в която доминира корпоративността, губи се връзката със земята и се влиза в едни зависимости, които вероятно ще доведат до обезличаване на земеделската професия. Не съм против науката да се развива, затова и в закона трябва да има ясно разграничение генно модифицирани организми и генно модифицирани микроорганизми. Изследванията на микро ниво, нужни за фармацията, медицината, трябва да продължат. Въпросът е, че не трябва да се разрешава безконтролно навлизане на нови геномни техники, каквито са ГМО, в производството на храна. Защо Европа е впрегнала човешки ресурс да дебатира така широко нещо, създадено от частни компании?

Подозирам, че има определени лобистки интереси, тъй като тези компании успяват да наложат своите тези по един или друг начин, „добре убеждават“, но другото е, че това се случва в края на мандата на ЕК. Урсула фон дер Лайен вероятно се опитва да прокара тези политики. Не мисля, че е редно. Такива генерални въпроси трябва да се правят в началото на един мандат. Другата причина е да се скрие част от провала на дадените и нереализирани обещания, свързани с намаляване на пестицидите, неуспешната борба с климатичните промени. Тези нови геномни техники се представят като панацея. Вероятно това е начин да се каже, че се е работило по тези въпроси и се крие част от провала. Завършвам с призив към министъра на земеделието и най-вече към министъра на околната среда, които да направят допитване, защото аз съм убеден, че обществото ще разбере, че България не желае нито ГМО растения, нито такива, произведени по нови геномни техни

януари 2024

Ивайло Любенов: И без субсидии пак ще гледаме животните

Черно на бяло

Нищо не сме правили с пари от банка, ползвали сме само собствени средства, разказва животновъдът от село Рогозен

Как се запалихте по овцевъдството? Имали сме овце още при баба ми - десетина, после като завърших училище и аз започнах. Първо имах 10, после 20-30 и така стигнах до 70. През 2006 година се регистрирах като земеделски производител. Една година не ми даваха субсидии, защото не ми стигаха 3 бройки. После започнах да взимам и през 2013 година вече взехме тази ферма, която беше люпилня на ТКЗС. Сменихме статута. Направихме овцеферма и от 2013 вече сме тук в Рогозен. Започнахме да работим със 100 бройки. Защо решихте да се регистрирате като земеделски производител? Регистрирах се, защото казаха, че се отпускат субсидии - те бяха малко тогава. По-късно започнах да взимам пасища и така вече ги направих 320 бройки и ги гледам. Аз си ги паса. Аз правя всичко. Баща ми помага за храната. За доенете взимаме по някой път човек да ми помага. Имаме доилна зала от 8 години. Досега ние нищо не сме пра-

вили с пари от банка, ползвали сме само собствени средства. Затова по-бавно стават нещата при нас. Мислили ли сте, че един ден ще се занимавате с това? Не съм мислил. Имал съм желанието, имал съм мечтите, но не съм мислил, че ще гледам толкова много животни. Сигурно вече ще започна да ги намалявам, защото няма кой да работи. Няма хора. Ако намериш хора, те са несигурни и ти трябва да разчиташ на себе си. Какви са трудностите в този бранш? Държавата най-вече не помага на животновъдите. Пречките са повече, отколкото помощта. Дават някакви субсидии и горе-долу е добре, обаче много са пречките. Документацията е много. Ако тръгнеш да правиш проект, трябва да имаш парите за проекта и ако те одобрят, да ги дадеш ти и после ще ти дадат субсидията. А

ти ако имаш всичките пари, няма да кандидатстваш за проект и ще си го купиш с твои лични пари. Какво друго Ви притеснява? Не ни дават право да продаваме от фермата. Трябва да имаме по Наредба 26 кланица или мандра, за да продаваме директно от фермата. Това трябва да се промени. С бракуваните овце е много трудно - трябва да ги продадеш с пътен лист. Всеки търговец, който иска да дойде да ги вземе, как да я прехвърлиш тази овца с пътен лист. Ако не я прехвърлиш с пътен лист, те глобяват, защото си я продал без пътен лист. Как реализирате млякото, месото? Млякото го даваме на мандра. Ние сме към асоциация и тя ни го изкупува и го плаща на всеки 15 дена. Оставяме си мляко за нас и малко сирене си правим. Иначе агнетата ги продаваме за Великден и Гергьовден. Иначе всяка година оставям 50 женски овце и трябва 50 да бракувам от старите. Колко време отглеждате една овца? Седем години и я бракуваме. Имате ли по-специфични породи? Субсидията за животните под селекционен контрол е двойна. Сега имам 50 бройки под селекция. Отглеждам породите Синтетична популация българска млечна, Лакон, Аваси, Асаф. При толкова много животни какво количество фураж купувате?

Сега имаме 40 тона царевица и 9 хиляди бали. Лятото пасем овцете. Общината ни дава пасища. Не е много скъпо пасището в нашата община. Най-евтино 4 лева плащаме на декар и сме доволни. Как минава един Ваш ден във фермата? Кога е най-натоварено? Зимата ми е най-натоварено, защото като започнат да се агнят, всичко е през моите ръце. Има случаи, когато по 20 бройки се агнят и понякога по 48 часа не лягаш. Лятото е по-лесно - в пет часа ги доим и след това ги пускаме на паша. Вечерта от 6-7 часа започваме да доим и тогава вече към 12 часа благополучно можем да легнем. Какви инвестиции ще правите във фермата? Трябва трактор да си вземем, както и фуражораздаващо ремарке. Не искам да взимам заеми от банки и затова всяка година по нещо си купуваме със собствени пари, но е добре, че има някакви субсидии. Субсидиите помагат. Ако не са субсидиите, много по-тежко ще ни е. Дадат ни помощ заради войната в Украйна, де минимис, субсидия на глава животно, за пасища ни дават и така се събират средства. Но ние и без субсидии пак ще ги гледаме.

януари 2024

Бранш

Високи изкупни цени за тютюна от реколта 2023 Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ 2010: България е единствената страна в ЕС, в която се отглеждат 4 сорта тютюн

Каква година изпрати сектор Тютюнопроизводство, г-н Филев? По отношение на сектора, който представлявам, мога да кажа, че изпращаме една балансирана година по отношение на производство. В разгара на изкупната кампания на тютюна от реколта 2023 година смятам, че тютюнопроизводителите в България оценяват това, което са постигнали като качество и адекватно оценяване от страна на търговските оператори на тютюневата суровина и на цените, които получават. Като административна уредба бих казал, че

измина една година от новия програмен период на ОСП. 2023 година беше белязана с много нови промени и нови условия, в които тютюнопроизводителите в България и всички земеделски стопани работиха през цялата стопанска година. В новия програмен период ЕС постави условието всеки земеделски стопанин, който възнамерява да участва по финансови интервенции от стратегическия план, да бъде активен фермер. Така че, феноменалното, което се получи през 2023 година е, че се увеличи два пъти и малко повече броят на тютюнопроизводителите в България в сравнение с предходната стопанска година. Например, през 2022 година в България в регистъра на тютюнопроизводителите бяха регистрирани 3466 тютюнопроизводители, а за 2023 година са 7374. Добър път към изсветляването на сектора... Това е абсолютно изсветляване на сектора. Т.е. всеки един тютюнев лист, който се произведе в България, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия, трябва да бъде регистриран чрез регистъра на тютюнопроизводителите. Държавата знае всяка една година колко на брой са тютюнопроизводителите в България,

колко са площите с тютюн и обемът на производството всяка година. Свързвам тази нормативна уредба и тази проследимост и осветляване на сектора с това, че тютюнопроизводителите произвеждат тютюнева суровина, която служи за производството на акцизни изделия, чието облагане с акциз допринася в хазната на страната всяка година да влизат около 3 милиарда лева. Най-важният и базов финансов инструмент в сектор Тютюн и тютюнопроизводство е продажната цена на суровината. Т.е. тютюнопроизводителите трябва да се стремят да произвеждат качествена тютюнева суровина, която да бъде адекватно окачествявана от търговските оператори, с които всяка година сключваме договори и да получаваме най-високите максимални изкупни цени за тютюна от четирите сортови групи. Искам между другото да вметна, че България е единствената държава в рамките на ЕС, в която се отглеждат четири сортови групи тютюн - две дребнолистни сортови групи ориенталски тютюн - Басми и Каба Кулак и две едролистни - Бърлей и Виржиния. Относно договорите, за които споменавате, за какво трябва да внимават производителите? Като говорим за сключване на договори, това е феноменално за развитието на земеделието в България, защото аз не познавам друг сектор, който предварително сключва договори за производството на суровина, която предстои да бъде произведена. Т.е. ние имаме предварително подсигурени пазари за суровината. Тютюнопроизводителите трябва първо да прочитат целия текст в договорите и тогава да подписват. В МЗХ има регистър на търговците с издадени разрешителни за изкупуване на тютюнева суровина. Т.е. те трябва да бъдат лицензирани и когато се подпише договор с лицензиран оператор, най-малко МЗХ и браншовата организация при неспазване на договора от страна на оператора може да защити тю-

тюнопроизводителя. Там трябва да има заложена клауза минимум 30 дни от изкупуването на тютюневата суровина тя да бъде заплатена и ако това не се случи до 30-я ден, трябва да бъдат сигнализирани органите, които отговарят за това. Трябва да следят за минималните качествени изисквания, заложени от страна на търговския оператор и да бъдат съобразени с възможността за изпълнение от страна на тютюнопроизводителя. Хубаво е да бъдат сключени договорите в началото на стопанския цикъл и не по-късно от края на месец март, защото в този период - от края на месец февруари, през март и април ние залагаме лехите, т.е. произвеждаме разсада, който предстои да разсадим и когато нямаме предварително сключен договор, ние нямаме предвидимост. Какви са цените в изкупната кампания за 2023 г.? За Бърлей се получиха средни изкупни цени около 5-5.05 лева, което е забележително, защото тютюнът от сорт Бърлей преди 7-8 години

януари 2024

Бранш 80

го продавахме между 2 и 3 лева. За сортова група Каба Кулак, която може да се нарече, че е бутикова, се получиха средни цени над 7.11 лева. При втората едролистна група Виржиния също се постигнаха нива над 7 лева, което забележително, защото преди 3-4 години петте лева бяха мираж за изкупуване на тютюна от тази сортова група. Цената на Басми е между 9-9.50 лева. За сравнение Басми се изкупува в съседна Гърция на 8 лева. Така че, тези цени не се получават даром от българските тютюнопроизводители, а на фона на много труд, на много старание за произвеждане на качествена тютюнева суровина, прилагайки най-добрите земеделски практики и целия си професионализъм, за да получат българските тютюнопроизводители достойни цени за труда си. А по отношение на подпомагането какви са новостите от 2023 г.? Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ 2010 беше много активен участник в тематичната работна група за разработването на стратегическия план на Бъ-

лагария до 2027 година и по предложение на бранша старите референтни години 2007, 2008, 2009, на базата на които получавахме 13 години средства, се замениха с по-близки години, а именно - 2016, 2017, 2018 и се смени методиката за изчисляване на количеството, което ще бъде финансирано чрез преходна национална помощ за тютюн. Даде се възможност в първата година на кандидатстване по тази интервенция тютюнопроизводителят да посочи една от тези три години. Настояваме съгласно стратегическия план на България да не получим тавана, който е заложен за първата година за финансиране от 40 милиона евро или 78 милиона лева за 2023 година, защото виждаме, че държавата не е в много добро финансово състояние. Така че, искаме бюджета за 2023 година да не е максималният, който можехме да постигнем, но да не е по-различен от 71 милиона лева - какъвто получавахме през последните три години. Вече имаме информация, че за преходна национална помощ за тютюн са подсигурени средства в такъв размер.