Issuu

Съдържание Бодил

Актуално

Акценти В броя

• Ще има сайт за Стратегическия план на България • Информационната кампания „Призвание: БиоЛогичен!“ събра близо 2 500 участници • Съветът по земеделие на ЕС отхвърли дерегулирането на нови ГМО • Глифозатът в България ще бъде забранен в неземеделски площи • Отличиха най-добрите млади фермери за 2023 г. • Перспективи на ЕС за селското стопанство за периода 2023-2035 г. • Европейската комисия с нови предложения за по-хуманно отношение към животните

Акценти Живко Живков: Затрудненията на земеделците 14 се създават основно от политиците • Илия Проданов, НАЗ: Ние сме като италианско семейство 16 • Георги Радев, НАЗ: Субсидиите са трън в очите на хората, които никога не са се занимавали със земеделие 18 • Симеон Караколев: Фермите с до 300 животни най-тежко преживяват кризата 19 • Ангел Вукодинов: Да си говорим по-малко за пари и повече за правила, политики и устойчивост 20

Наталия Шукадарова, НАЗ: По-добра рентабилност на производството – това е ключ за изход от кризите

• Александър Китев: В лоша година се вижда кой колко добър земеделец е 25 • Снежана Благоева: Всички държави членки имат затруднения с новата ОСП 26 • Стоилко Апостолов: Зелената сделка е почти в клинична смърт 28

Средната млечност на кравите на Минчо Иванов е около 11 тона 30 • Проф. Робърт Ван Бурен, Мичигански университет, САЩ: Сушата е проблем номер 1 в целия свят 32 • Как да опазим българската медоносна пчела? 34 • Трябва не само за опазим, но и да подобрим породата Източнобалканска свиня 36

Кои са призьорите в конкурса „Зооинженер на България 2023”? 38 „Агробизнесмен на България“ е инж. Рашид Узунов, управител на „Раломекс“ АД 40 Гост 42 Инж. Рашид Узунов: Земеделието е нашият стимул да се развиваме като бизнес и технологии Тема на броя 46 Какво трябва да знаем за микроорганизмите във водата, която пием? Селекция 50 Ново поколение хибриди царевица от КВС. Пътят към повисоки добиви.

Агрономите съветват 52 Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени Семинар 53 Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа Селекция 54 Новата селекция на Corteva Agriscience™ в полетата на фирма Ветекс 4, с. Езерче Семинар Как да смекчим влиянието на климатичните промени върху добивите?

Селекция Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™

Тенденции 64 Царевицата в Европа. Безспорни стратегически промени. Обучение 66 Силвия Тонева: Ученето през целия живот ни държи „във форма“ Предприемачество 70 За създателя на първия протеинов сладолед - Александър Паунов Бранш 72 Деница Иванова: Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте Бранш 74 Найден Петров: Последната година няма човек в малинопроизводството, който да е излязъл на печалба Коментар Земеделската земя – кой и как да я ползва

Бранш 76 Айхан Хашимов: Една-две години ще има натиск върху цените и след това нещата ще се стабилизират Вдъхновяваща история 78 Емилия Кирилова: На шега вместо една крава купихме три Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

Всеки срещу всеки

Напоследък земеделската общност показва завидни, дори гениални способности да се противопоставя - всеки срещу всеки. Три последователни протеста. В първия бяха долу-горе, чудо невиждано, обединени. Другите два веднага сложиха нещата на обичайното им място в нашенската действителност. Да не би да се подхрани надеждата, за някакво прозрение, че ежбите между секторите изцеждат силите, без особен резултат. Протестите на животновъдите - пресен пример. Едни организации го подкрепят, други се дистанцират. Отделно от това асоциации на растениевъди изказаха мнение, че тези действия не са начин за изчистване на проблемите. Зазвуча и познатият рефрен: че при големите отиват всички европейски субсидии и държавни помощи. Те не са на същото мнение, обаче. Общо взето, всичко опира до пари. Дай милион, дай милион, както тайният милионер Корейко от книгата „Златният телец“ припява, за да заблуди, че е бедняк. Да… танцът около Златния телец, за него става дума в момента. Никой не твърди, че положението на агробизнеса е цветущо. Войната в Украйна, финансови и икономически трусове, фалити на малки ферми, а големите седят върху огънати глинени крака. Разбира се, всички злини за протестиращите тръгват от земеделския министър, едва ли не. Собствени грешки не отчитат. Иска се оставката на Вътев през ден. Обаче - дали дадената оставка, с магическа пръчка ще реши натрупаните в годините проблеми - управленска немощ много често, от една страна, и липсата на пазарно поведение на

голяма част от земеделци и животновъди? В тази крамола за милиони, взе връх емоцията, достигна кулминацията си - хайде да си го кажем, в лични обиди. В КЗ се наложи един представител на стачкуващите да бъде изгонен - за непристойно поведение. Деликатното отминаване на този факт няма как, трябва да се осветли. Последва и грозният опит да се очерни семейният бизнес на министъра. Той пък не издържа и гневно обяви протестиращите за алчни. Може би предстои следващ протест. Но никой не казва предстои ли двете страни да седнат на кръглата рицарска маса. Защото я докараха до там, да не могат да се гледат. Всъщност, едно от исканията е доста странно - Вътев да тропнел по масата в Брюксел и единствено за България, забележете, да отпаднел таванът за украинската помощ. За издействания по-висок таван благодарност няма. Оранжерийните производители и те издъхват, и те се изнервиха. Друг тежък казус. И тук цифри и данни за голямото им подпомагане в сравнение с други страни, не действат. Защото в тези други страни или климатът е по-топъл, или оранжерийното производство не е стратегически отрасъл, т.е. влизаме в кратката присъда на земеделския министър: така ще бъде, докато се дава на всеки, за всичко! Заболи нос в днешните пожари, да не се изпускат обаче, брюкселските стълкновения между европейските институции. Там се удря камертонът на ОСП за години наред. Задаващото се да не превърне днешните свади в бели кахъри?

Екипът на списание Агрокомпас ви пожелава успешна Нова 2024 година! Бъдете здрави, усмихвайте се и обичайте! декември 2023

Ще има сайт за Стратегическия план на България като допълни, че целта по изграждането на сайта е да бъде полезен на всяка една заинтересована страна, която да може да търси и намира цялата необходима информация на едно място. Тя подчерта, че процесът по промените, които се правят в Стратегическия план, е динамичен предвид новите политики на европейско ниво, а също така и предвид корекциите, които страната ни вижда след анализиране на прилагането на Плана до момента.

Акценти Актуално

Скоро ще стартира нов сайт за Стратегическия план по земеделие и развитие на селските райони 2023 -2027 г. Работим по структурирането на информацията по начин, който съществено да се повиши прозрачността и нивото на информираност за подпомагането в сектор „Земеделие“, тъй като този основен документ покрива цялата тематика на директни плащания, селски райони, лозарска програма и пчеларска програма. Това каза заместник-министърът на земеделието Таня Георгиева,

Информационната кампания „Призвание: БиоЛогичен!“ събра близо 2 500 участници Информационната кампания „Призвание: БиоЛогичен!“ на Министерството на земеделието и храните събра близо 2 500 участници. Събитията обхванаха 56 населени места, половината от които са в селски райони. В инициативата, която се проведе съвместно с Националната служба за съвети в земеделието и Областните дирекции по земеделие, като лектори се включиха авторитетни преподаватели, съветници, биологични фермери и контролиращи лица, които да обяснят процесите, с цел придобиване на цялостна представа за биологичния сектор. Участие взеха земеделски стопани, служители на областни и общински служби по земеделие, представители на общинска администрация и на контролиращите фирми и други заинтересовани лица. Целта на кампанията беше да се обяснят и популяризират ползите от биологичното производство, както и да се привлекат повече фермери за

преминаване от конвенционално към биологично производство. По време на събитията участниците бяха запознати с основните правила и задължения при биопроизводството, възможностите за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023-2027 г.) и с различни информационни източници, от които бъдещите стопани могат да почерпят детайлна информация за този вид производство. Обсъдени бяха ползите за околната среда и биоразнообразието от прилагането на биологични методи в селското стопанство, както и полезността за здравето на човека. Обърнато беше внимание, че освен подпомагането по Стратегическия план, което е свързано с компенсаторните плащания за „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“, биопроизводителите в преход или вече сертифицираните са приоритетни

и по отношение на интервенциите за малки и нови стопанства, инвестиции в модернизация и конкурентоспособност на стопанствата, преработка на селскостопански продукти, къси вериги на доставка, трансфер на знания и др. Инициативата е част от мерите на МЗХ за увеличаване на био площите, повишаване на консумацията на биологични храни и продукти, стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на

потребителите в страната, които са свързани и с европейските цели. През септември бяха проведени и инициативите „Седмица на биохраните в българските магазини“ и „Дни на отворените врати в 6 биологични стопанства в цялата страна“. Екипът на МЗХ предвижда провеждането на множество информационни събития, обучения и семинари за биосектора.

Съветът по земеделие на ЕС отхвърли дерегулирането на нови ГМО Министрите на земеделието на Европа не одобриха предложението на испанското председателство новото поколение генетично модифицирани растения (нови ГМО, или сега така наречените „нови геномни техники“ или NGT) да бъдат извън проверките и оценките на риска. Очевидната липса на подкрепа от страна на министрите е предупреждение към законодателите, че изключването на новите ГМО от действащите правила на ЕС за ГМО ще наводни европейските полета с патентовани нови генетично модифицирани семена и ще увеличи монополите в селскостопанския сектор. Работата по законодателното предложение продължава. Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев представи позицията на България по предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), и храните и фуражите от тях по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. Той информира, че позицията на България е „въздържал се“, тъй като се отчита по-

литическата чувствителност по темата и обществената нагласа по този въпрос в страната. На 5 юли 2023 г. Европейската комисия представи предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники и храните и фуражите от тях като част от пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, което цели да повиши устойчивостта на селското стопанство и хранителните системи в Европейския съюз и да се гарантира продоволствената сигурност. Пред представителите на ме-

дии в Брюксел министър Вътев коментира темата като подчерта, че е погрешно новите геномни техники да бъдат представени като ГМО. Той посочи, че очаква климатичните промени и пазарната конкуренция да насочат вниманието на земеделските производители и потребителите към научните постижения в областта на новите геномни техники и постигнатите резултати. „Всички искаме храната, която консумираме, да е чиста, с по-малко пестициди, с по-малко препарати за растителна защита, с по-малко торове и да устоява на климатичните промени“, ко-

декември 2023

Акценти Актуално 6

ментира министърът. Той посочи, че работата по Регламента продължава и със сигурност пазарът на базата на климатичните промени и пазарната конкуренция ще ориентира всички земеделски производители и потребители към възприемането на новите геномни техники, тъй като вече има изключително интересни резултати, описани от световната наука. Според създадена технология от изследователките Дженифър Даудна и Еманюел Шарпентие, удостоени с Нобелова награда през 2020 г., се открива пътят за лечение на над 7 000 наследствени и хронични заболявания при човека, което не беше възможно до сега, информира министър Вътев. През 2023 г. на пазара е пуснат сорт домати, създаден в Япония чрез генно редактиране, който регулира кръвното налягане и невронната възбуда при човека. Информацията по изнесените научни факти е публикувана в световно известния бюлетин „Genetic engineering & Biotechnology“. Д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК, заяви: „Радваме се, че българското правителство и Народното събрание след съпротивата на организации, фермери и учени застана заедно с другите страни от ЕС, които удариха спирачка на дерегулацията на новите ГМО, като правилно дадоха приоритет на загрижеността на земеделските производители, потребителите и околната среда. Днешният резултат е облекчение за опазването на природата, за правото ни на прозрачност, за правото ни да знаем какво купуваме и ядем, както и за свободата ни на избор.“ Сдружение АГРОЛИНК и подкрепящите го учени, земеделски производители и организации призовават членовете на Европейския парламент да отхвърлят законодателното предложение на Комисията. Както Съветът на ЕС, така и Европейският парламент ще се произнесат по окончателния закон през следващите месеци. За предложението за дерегулиране Предложението за дерегулация на испанското председателство ще премахне изискванията за етикетиране, проверките за безопасност и всякакъв вид процеси на отговорност за новите ГМО. В резултат на това потребителите, земедел-

ските производители и преработвателите на храни вече няма да имат прозрачност дали растенията и храните, които отглеждат, купуват и консумират, съдържат нови ГМО или не. Предложението би означавало: Освобождаване на неизпитани нови ГМО в природата. Досега не е направена оценка на преките и косвените въздействия от пускането на нови ГМО в природата. Например, не са провеждани изследвания за това как новите ГМО взаимодействат с пчелите и другите опрашители, нито как отглеждането на ГМО може да ускори загубата на биологично разнообразие. Премахване на правото на потребителите да знаят, както е определено в европейските договори, както и в общото законодателство на ЕС в областта на храните. Като се изключат новите ГМО от изискванията за етикетиране, потребителите, земеделските производители и цялата хранителна верига вече няма да знаят дали семената, съставките и крайните хранителни продукти, които купуват, съдържат нови ГМО или не. Лишаване на правителствата от правото им да забраняват отглеждането на нови ГМО на своя територия. От 2015 г. насам 17 правителства, включително и българското вече са забранили отглеждането на ГМО. Премахване на основни отговорности за агрохимическата индустрия, като например предоставяне на метод за изпитване за всеки нов ГМО, който разработват. Новото законодателство прави невъзможно за земеделските стопани и хранителния сектор, които искат да произвеждат конвенционални, биологични или свободни от ГМО храни, да се предпазят от нежелано замърсяване. Европейската комисия предлага методите за тестване да се заплащат от тези, които искат да избегнат нови ГМО, и да се премахнат публичните регистри за отглеждане. Това прави невъзможно за националните органи да контролират безопасността на храните от нови ГМО, тъй като агрохимическата индустрия вече не е задължена да предоставя методи за изпитване, нито операторите са длъжни да проследяват продукта по хранителната верига.

Глифозатът в България ще бъде забранен в неземеделски площи Министърът на земеделието и храните г-н Кирил Вътев е изпратил до Коалицията „За да остане природа“ Становище на МЗХ за забрана и ограничения на употребата на активното вещество глифозат. В него се казва, че използването на глифозат ще бъде ограничено или забранено в чувствителни зони и от непрофесионалисти. • Да не се употребява от непрофесионални потребители – всички глифозат съдържащи продукти да се категоризират в професионална категория на употреба; • Да не се одобрява за въздушно пръскане; • Да не се разрешава използването му като десикант или дефолиант преди прибирането на реколтата от земеделски култури; • Да не се разрешава използването му за третиране на водни канали; • Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни и учебни заведения; • Да не се прилага този продукт в зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на

министъра на околната среда и водите. По-голяма част от тези забрани бяха включени в отвореното писмо на Коалицията „За да остане природа“, изпратено до отговорните институции в България и петицията от 2020. В становището на МЗХ се казва още, че България подкрепя да продължат изследванията за глифозата, които имат за цел да анализират потенциалната му токсичност върху живите организми, като счита, че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно, отчитайки нагласите на всички заинтересовани страни на обществото в Република България – граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.

Коалицията „За да остане природа в България“ оценява становището на МЗХ като много добра стъпка в посока опазването на здравето на хората, животните, пчелите и природата. Неправителствените организации ще продължат да работят заедно с учените и фермерите, за да се намерят алтернативи на глифозата и да се намали използването на пестициди не само в чувствителните зони като паркове, градини, училища, но и в земеделските площи. От Коалицията „За да остане природа в България“ очакват сформирането на работна група за създаване на нормативна уредба за регламентиране на забраната с включване на клаузи за контрол по изпълнението на забраните и ограниченията.

декември 2023

Акценти Актуално

Отличиха най-добрите млади фермери за 2023 г. В ЕП се проведе деветият Европейски конгрес на младите фермери

Деветият Европейски конгрес на младите фермери се проведе под темата „Млади фермери: Пазители на традицията и двигатели на иновациите“. С над 300 млади стопани, присъствали на място в Европейския парламент, конгресът послужи като сцена за набор от иновативни и устойчиви проекти, представени от млади фермери от Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. Селскостопанският сектор е засегнат повече от другите от застаряването на населението. Над 31 процента от всички ферми в ЕС се управляват от фермери на възраст над 65 години, докато младите стопани са само 6 на сто. В някои страни като Португалия, Испания, Италия и България, ситуацията е още по-лоша. Тазгодишната тема беше насоче-

на към това предизвикателство, тъй като младите фермери са тези, които ще поведат пътя към по-силна, по-сигурна и устойчива хранителна верига в ЕС, предоставяйки модел, който останалият свят да следва. Обновяването на поколенията е едно от най-големите предизвикателства за селскостопанския сектор. Младите фермери играят решаваща роля в гарантирането на продоволствената сигурност и достъпността, поддържането на традициите и поддържането на нашите селски райони живи, като същевременно сме изправени пред нарастващи екологични и икономически предизвикателства. Бъдещето на храните и земеделието е в ръцете на младите европейски фермери, които играят решаваща роля в развитието на напълно устойчив селскостопански сектор чрез приемане на интелигентни решения за осигуряване на безопасна и висококачествена храна. Бяха наградени начинания в три категории - за най-добър дигитален проект, най-устойчив проект и най-добър проект, подобряващ достъпа в селските райони. Гордите победители бяха съответно Матей Скленарж от Чешката република, Куцуради Аргиро от Гърция и Франсоа Лежен от Белгия.

Перспективи на ЕС за селското стопанство за периода 2023-2035 г. Устойчивият селскостопански сектор в ЕС ще се справи с предизвикателствата и ще се възползва от възможностите През следващите години устойчивостта на земеделските стопани в ЕС ще продължи да бъде подложена на изпитание от променящите се климатични и пазарни условия и променящите се обществени изисквания. Умножаването на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност. В същото време консумацията на говеждо, свинско месо, захар и вино намалява. Поради това селскостопанският сектор претърпява промени, за да се адаптира към изменението на климата и предпочитанията на потребителите. Разходите за енергия и други вложени ресурси също се очаква да останат по-високи от нивата преди 2021 г. в средносрочен план. Общата селскостопанска политика продължава да бъде от решаващо значение за подпомагане на земеделските стопани в прехода им към по-устойчиви системи за селскостопанско производство, като същевременно става по-устойчив и конкурентен. ЕС ще продължи да бъде нетен износител и ще продължи да допринася за световната продоволствена сигурност. Това са някои от заключенията на доклада за средносрочните перспективи,

представен от Европейската комисия на Конференция на ЕС за селскостопанските перспективи. Във встъпителната си реч комисар Войчеховски заяви: „Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и недостигът на ресурси са едни от най-големите заплахи, пред които сме изправени през следващите десетилетия, включително за продоволствената сигурност. Нуждаем се от система, която осигурява сигурност в наличността и достъпността на храните за гражданите, както и стабилност в поминъка на земеделските стопани и икономиките на селските райони. Нуждаем се от система, която гарантира устойчивост, опазване на климата, биологичното разнообразие и природните ресурси. И ние се нуждаем от хранителна система, която дава възможност за солидарност с международната общност, за поддържане на световните доставки на храни чрез търговия и сътрудничество. Настоящата ОСП полага огромни усилия в зеления и цифровия преход. С тази подкрепа и 307 милиарда евро финансиране от 2023 до 2027 г. земеделските стопани в ЕС ще продължат да доставят качествена, безопасна и питателна храна на всички нас.“ декември 2023

Акценти Актуално 10

Полски култури Очаква се земите под угар, които са от полза за биологичното разнообразие, да се увеличат до 7 милиона хектара до 2035 г., докато добивите от зърнени култури ще останат стабилни благодарение на положителното въздействие на прецизното земеделие, сеитбооборота и подобреното здраве на почвите, което би могло да компенсира отрицателните въздействия от изменението на климата. До 2035 г. се очаква пренасочване от зърнени култури към соя и варива. Тази промяна ще бъде предизвикана по-специално от по-ниското търсене на зърнени култури за фуражи поради намаляването на производството на свинско и говеждо месо в ЕС и увеличаването на повече системи за производство на трева и екстензивна основа. Политическите стимули в подкрепа на увеличаването на растителните протеини също ще подкрепят тази промяна. Намаленото търсене на биогорива може да доведе до спад на растителните масла, което ще доведе до по-малък внос. Що се отнася до захарта, потреблението на захар в ЕС ще продължи тенденцията си на намаляване, до голяма степен поради преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар. Това, съчетано с намален добив и обработваеми площи, ще доведе до малко по-ниско производство. Мляко и млечни продукти Производителността на млякото в ЕС следва да продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, като стандартите за високо качество и устойчивост

генерират повече добавена стойност в сектора. ЕС ще остане един от двата най-големи износители на млечни продукти в световен мащаб. Поради очакваното намаляване на млечното направление производството на мляко в ЕС може леко да спадне. Въпреки това, производството на сирене, суроватка и обезмаслено мляко на прах все още може да расте, докато това за масло остава стабилно. Като цяло, изборът на начин на живот и здравните изисквания на застаряващото население допълнително ще увеличат търсенето на обогатени (с добавени витамини и минерали) и функционални продукти, насочени към специфични хранителни нужди. Месни продукти Потреблението на говеждо месо в ЕС продължава да бъде застрашено от опасения за високите цени, здравето на потребителите и устойчивостта. Това, съчетано с ниска рентабилност, се очаква да доведе до по-нататъшен спад на производството до 2035 г. Общото поголовие на крави в ЕС се очаква да намалее с 3,2 милиона глави (10%). Секторът на свинското месо е изправен пред подобна ситуация. Предвижда се производството на свинско месо в ЕС да спадне с 0,9 % годишно до 2035 г., което съответства на почти 2 милиона тона в сравнение с 2021-2023 г. Потреблението на овче и козе месо ще остане относително стабилно, но производството и поголовието в ЕС ще намалеят, което ще доведе до повече внос. Птичето месо може да продължи да се възползва от по-ниска потребителска цена, относително

по-здравословен имидж и липса на религиозни ограничения. Заедно с по-нататъшните възможности за износ, това ще тласне производството на птиче месо нагоре до 2035 г. Специализирани култури Изменението на климата ще се отрази и на производството и качеството на зехтина, виното, ябълките, прасковите, нектарините и доматите. За маслиновото масло въвеждането на по-устойчиви сортове и по-интензивни производствени системи, заедно с научните изследвания и иновациите, би могло да намали отрицателното въздействие. При относително стабилно потребление в ЕС, като цяло, износът може да нарасне още повече. Потреблението на вино в ЕС ще продължи да намалява и ще намалее допълнително с над 1% годишно до около 20 литра на глава от населението до 2035 г., с 2,4 литра по-малко от средното потребление през 2018-2022 г. Очаква се това да се отрази негативно на производството. Износът на вино от ЕС може да продължи да расте, но с по-бавни темпове. Консумацията на ябълки може да се увеличи, тъй като потребителите се обръщат към пресни, лесни за консумация плодове. Предвижда се Полша и Италия да останат ключови износители на ябълки от ЕС и дори биха могли да увеличат нетния си износ. Консумацията на праскови и нектарини, от друга страна, може да намалее поради по-високите цени и предпочитания към други плодове. Това може да тласне производството леко надолу. В същия дух на „лесни за консумация“ пресни плодове

и зеленчуци, прясната консумация на по-дребни сортове домати може да се увеличи. През периода 2022-2035 г. се очаква ЕС да запази сегашната си нетна позиция на внос на домати за прясна консумация. Сценарий за въздействието на изменението на климата Въпреки глобалното увеличение на реколтата от царевица, ориз, соя и пшеница, добивът на тези култури все още ще намалява. Световното производство на свинско и птиче месо също може да намалее поради намалената наличност на фуражно зърно. Като се има предвид очакваното нарастващо търсене на храни, от ключово значение е да се приложат стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, за да се противодейства на тези потенциално отрицателни въздействия. Сценарий за по-широкото приемане на практики за устойчиво управление на почвите Възстановяването на торфищата може ефективно да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове, излишъка от азот и емисиите на амоняк, докато практиките за управление на почвите могат да помогнат за намаляване на извличането на хранителни вещества във водата, ерозията на почвата, както и емисиите на парникови газове и амоняк. Симулациите показаха умерени отрицателни ефекти върху доходите на земеделските стопанства, които се дължат главно на по-високите разходи.

декември 2023

Акценти Актуално

Европейската комисия с нови предложения за по-хуманно отношение към животните

На 7 декември Европейската комисия публикува дългоочакваните си предложения по две основни теми, свързани с благосъстоянието на животните: транспорт на животни и регулация на незаконната търговия с домашни любимци, като даде и отговор на гражданската инициатива “Европа без кожи”, подписана от повече от 1.7 милиона граждани на ЕС. Предложенията на Комисията идват след тригодишни обещания за преразглеждане на действащите правила на ЕС, след натиск от граждани и неправителствени организации за закрила на животните, включително и на ЧЕТИРИ ЛАПИ, следвайки набелязаното в стратегията „От фермата до трапезата“ намерение да се обърне внимание на спешната необходимост от подобряване на хуманното отношение към животните. Предложение за транспортиране на живи животни Правилата на ЕС за превоза на животни не са адаптирани от 20 години, което ги прави изключително неустойчиви към настоящата реалност. Времето за транспорт ще бъде съкратено с цел осигуряване на повече почивки за вода и храна. По-строги правила ще се прилагат за животните транспортирани с цел умъртвяване, но едно от най-важните предложения - износът на живи животни до трети страни да бъде забранен, не беше прието, което ще удължи страданието на милиарди животни по света. Новите предложения на Европейската комисия са от съществено значение, но все още имат сериозни пропуски в осигуряването на хуманно отношение към животните по време на пътувания. “Приветстваме някои положителни промени, като например по-строгите ограничения за времето на транспортиране и специфичните за вида правила за температурата, но като цяло предложените промени са много разочароващи и не са достатъчно амбициозни. Предложението, чиято цел е да защитава животните, трябва да включва забрана за износ до трети

страни, морски транспорт, както и транспорт на неотбити животни. То трябва също така да забрани транспортирането, което е по-дълго от осем часа и такова при екстремни температури.”, казва Корина Рейниш, ръководител на Програмата за хуманно отношение към селскостопанските животни в ЧЕТИРИ ЛАПИ. Отговор на Европейската комисия на Европейската гражданска инициатива „Европа без кожи“ Инициативата, подписана от повече от 1.7 милиона граждани на Европейския съюз, призова Комисията да предприеме действия за забрана на отглеждането и убиването на животни за производство на ценни кожи за пазара на ЕС. “Европа без кожи” също така повдига важни въпроси, свързани с опазването на здравето на хората, животните и околната среда. В отговор на това, Комисията реши да възложи на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да предостави научно становище относно хуманното отношение към животните, отглеждани за тяхната кожа, до месец март 2025 г., като следваща стъпка. С това свое действие, Комисията даде знак, че има шанс за пълна забрана на отглеждането и убиването на животни заради ценните им кожи в целия ЕС. “Приветстваме тази стъпка напред и сме уверени, че независимото научно становище на ЕОБХ ще заключи, че настоящите системи за отглеждане на животни във фермите за кожи са несъвместими с хуманното отношение към животните. Друг важен фактор е, че производството на естествена кожа с косъм трябва да се забрани в ЕС, но и не трябва да се приемат кожи от други страни.“, казва Томас Пиеч, ръководител на отдел Диви животни в развлекателната индустрия и текстил в ЧЕТИРИ ЛАПИ. Координиран план за контрол на незаконната търговия на домашни любимци: доклад на ЕК Предложеният регламент има за цел да се справи

с незаконната търговия с домашни любимци, като въведе задължителни правила за идентификация и регистрация в националните бази данни , както и регулиране на дейностите по развъждане (размер на помещението, подходящи условия и време с майките). Той включва и мерки за регулиране на онлайн търговията, за да се реши проблемът с анонимността на онлайн продавачите. След като десетилетия наред ЧЕТИРИ ЛАПИ разследва онлайн търговията с домашни любимци, през юли миналата година и Европейската комисия пое инициатива като стартира координиран план за контрол на незаконната търговия с домашни любимци. Настоящото европейско законодателство позволява на незаконните търговци да маскират своята дейност като обикновено “пътуване с домашните си любимци”, като в действителност, вместо това, извършват превоз на животни с цел да ги продадат незаконно, без да плащат данъци. Това представлява и значителна загуба на данъчни приходи за държавите членки, особено като се има предвид,

че само в три рекламни платформи годишно в ЕС се търгува с 2,4 милиона кучета, а общата търговия само на тези платформи е на стойност над 1,5 милиарда евро. Джорджия Диамантопулу, координатор на Политиката за животните-компаньони в ЧЕТИРИ ЛАПИ, споделя: „Присъствието на ЧЕТИРИ ЛАПИ в Брюксел беше установено за първи път през 2007 г., за да се постигне точно това. За нас това е осъществяване на една мисия. Досега законодателните пропуски позволяваха на незаконната търговия с домашни любимци да процъфтява. Надяваме се, че новите правила ще ги отстранят и ще улеснят работата на правоприлагащите органи. Сега се стремим да работим с държавите членки и членовете на Европейския парламент по време на законодателните обсъждания, за да разширим обхвата на този регламент, така че от незаконната търговия с домашни любимци да бъдат защитени не само котките и кучетата, но и незаконно добитите екзотични животни.“

декември 2023

Живко Живков: Затрудненията на земеделците се създават основно от политиците

Акценти

Всички задачи в земеделието са спешни, твърди новият изпълнителен директор на АЗПБ

Г-н Живков, поемате поста в „турбулентни времена“ за българското земеделие. Да, приех поканата на председателя на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов и на предходния изпълнителен директор Ивайло Тодоров и със самото постъпване ми се наложи с висока скорост да започна работа по текущите и най-тревожни проблеми. Кои са най-спешните проблеми, които търсят своите решения? Всички задачи в земеделието са спешни. Решенията, от своя страна, не винаги са правилни и навременни. Оказа се, че това беше една тежка година, в която претърпяхме какви ли не катаклизми, процеси, протичащи както на полето, така и в администрацията на земеделието. Спешни задачи за решаване са такива, които остават и за следващата година. Спомняте си преди седмици – появиха се скандални

предложения за битието на земеделеца, няколко протеста под прозорците на министерството на земеделието. В спешен порядък са нужни адекватни решения и мерки за спасяване и стартиране на новата стопанска година с надежда. От Асоциацията се обявихте в подкрепа на последните протести на животновъдите и овощарите. Да. Подкрепихме този протест, аз познавам бранша. Една от моите лични задачи като нов изпълнителен директор на АЗПБ - да подадем ръка на всички български браншове. Без общи усилия, обща цел и обща визия нищо няма да се получи. Деленето на малки и големи, бедни и богати по сектори не води до успех. Споменахте „скандални предложения“, предполагам за държавния поземлен фонд. Какъв е Вашият коментар? След влизането на Закона за възстановяването на земеделските земи и собствеността, много от земята премина в различни ръце и Държавният поземлен фонд остана едва 10% от цялата земя, което е крайно малко. Хората трябва да знаят, че държавната земя в другите страни в Европа и света е много голям процент от цялата земеделска земя.

В България – земята се притежава от няколко субекта, търговски и икономически. Това е една от причините, които ни накараха категорично да се противопоставим на едно такова решение, по което и да е време, без да се коментира бюджет. Земята трябва да остане за ползване за българските земеделци. Държавната земя е безценна. Оказа се, че законова пречка няма, а въпросът е етичен. Точно така. Намеренията чрез продажба или чрез тези нефинансови инструменти, наречени „поименни компенсационни бонове“ са разрешени със закон. Самото им създаване в зората на демокрацията е част от компенсацията на хората, които не са получили в реални граници собствената си земя. Но от морална и етична гледна точка ние нямаме право да продаваме тази земя под каквато и да е форма. Като човек, чийто над 20-годишен стаж е преминал в земеделието и различните институции – каква е Вашата гледна точка относно затрудненията на стопаните в Новия програмен период? Затрудненията на земеделците се създават основно от политиците, без да неглижирам дейността им. Виждате, че не само

тук в България, но и в Европа времето е динамично, или по-точно, критично. Най-чувствителните сектори са най-уязвими. В същото време - идеята на Европейската комисия да замени зелените плащания с нови екосхеми, които доведоха до тотално объркване в плановете, в сеитбооборота, в намеренията и заявленията на стопаните. Проблемът с административната тежест също е важен момент тук. В крайна сметка това е ново начало, оценката може би трябва да се даде на по-късен етап. Истината е, че към момента земеделците не се чувстват щастливи и спокойни, очаквайки парите си. Усложнява ли се новата

ОСП, вместо да се опростява? Аз като бивш ръководител на този орган, много ми се искаше от 2007 година насам вече да има позитивно развитие. Оказа се, че процесите са трудни и не вървим в посока, която да облекчи и да даде заслуженото на заетите в тази сфера. Какви са амбициите на новото ръководство на АЗПБ за промяна? Всъщност аз наследявам една добре организирана структура. Не мога да направя нищо ново, което да изненада хората. Мога само да надграждам. На първо място, искам да се обърне внимание и да се даде шанс на младите в земеделието, които са все

по-малко. Каква е Вашата визия? Да предлагаме решения и становища на законодателната и изпълнителната власт, които да върнат младите хора, да им даде желание да останат тук и да работят. Дали намалената административна тежест или по-голямо финансиране е пътят към това? Едното е функция на другото и според мен и този процес е свързан ръка за ръка. Така че - задача на който и да е политик е точно това – да даде шанс, даде капитал и възможност за труд на младите хора. Интервю на Петя Пенчева

декември 2023

Акценти 16

Илия Проданов: Ние сме като италианско семейство Имаме вътрешна опозиция, но вземе ли се решение - то се изпълнява абсолютно отговорно от всички, казва председателят на УС на НАЗ Г-н Проданов, да направим обзор на вашия 6-месечен мандат - къса клечка ли изтеглихте? Най-вероятно, като всеки един председател. Председателството винаги е отговорно, носиш тежестта и очакванията на колегите. Но, вярвам, че всички работим със сърце. Всеки един председател е искал да свърши нещо за бранша. Друг е въпросът кой колко е успял, но не всичко зависи от него, а от политическата и пазарната обстановка. Като цяло се вижда, че НАЗ е устоявала на много бури - 17 години са доста време. Надявам се логото на НАЗ да пребъде 170 години.

Вие сте задружна общност. Хората обаче се питат: „Ама те не се ли карат помежду си, нямат ли някакви вътрешни противоречия“? Един ваш пост преди време в социалните мрежи предизвика въпросителни. Ние сме като италианско семейство, то е ясно. Караме се постоянно. Има различни мнения и дори критики. Естествено, най-горещите теми са протестите. Там енергията и емоциите винаги са много силни. Понякога се вземат тежки решения от асоциацията, понасяме си посипването на главите с пепел, изправяме се и пак продължаваме напред,

назад няма. Така или иначе, пътят е един - само напред. Колкото и да се караме, колкото и да се критикуваме, ако дойде време да излезем на протест, същите хора пак ще бъдем там и машините ще бъдат на пътя. В НАЗ има ли хора, които могат да бъдат определени като вечната вътрешна опозиция. Как се справяте с тях? При нас има огромна вътрешна опозиция, различни мнения, неразбирателства. Вземе ли се решение обаче, то се изпълнява абсолютно отговорно от всички и следваме пътя, който асоциацията избере. При нас решения се взимат само и единствено с гласуване. Тук искам да съобщя, че към НАЗ се присъединява 21-ви член. Колегите от Варненския регион основават асоциация и ще станат членове на НАЗ, така че асоциацията определено расте. Другите браншови организации, които не могат да се похвалят с такава добре организирана, стройна структура с железни правила, често се питат как точно го постигате това. Къде е вашата сила, къде е тайната?

На първо място, това са хората, които членуват в НАЗ - борбени личности, които поддържат духа. Сега е преломен момент, в който младите хора поемат инициативата. Възрастните също не са за подценяване, те са полезни със своя опит. Тайната на успеха е уставът на организацията, който я предпазва от всякакви самосиндикални, еднолични действия, които биха накърнили интересите й. Когато си председател на тази организация, където и да отидеш в държавните структури, се вижда уважението, което всички имат към НАЗ. Ние поставяме цели, които са общи за бранша и авторитетът по този начин се запазва. Какво си пожелавате на прага на Новата година? Най-вече здраве на всички членове на НАЗ, на мен и семейството ми и дано да успеем да постигнем тези законодателни промени, които толкова дълго време чакаме. За това обаче е нужна политическа воля. Интервю на Анета Божидарова

декември 2023

Акценти 18

Георги Радев: Субсидиите са трън в очите на хората, които никога не са се занимавали със земеделие Административната тежест не намалява, казва зам.председателят на НАЗ Георги Радев обработва 18 хил. дка земя в региона на Сливен. Основно зърнено-житни култури: слънчоглед, рапица, царевица. Отглежда и трайни насаждения – череши и орехи. Г-н Радев, тежки години се задават, вече оставихте няколко такива зад гърба си, как се оцелява в такава ситуация? Тежките години не са от сега. Земеделието не е точна наука, не е математика. Моята баба навремето казваше: ”Земеделецът печели на десет години веднъж”, но ако в тази една година спечелиш, ще изкараш още десет напред. Дай Боже наистина да е така, защото десет години ще издържим сигурно, минахме 4-5 лоши – знаете, суша, късно поникване на есенниците. В крайна сметка всички сме с надеждата, че нещата ще се оправят. Трудно е. Знаете какво е положението с цените на продукцията и с реализацията й, знаете и какъв е проблемът с украинския внос и вносът от Румъния и Молдова. Проведохме протести и разговори с МЗХ, много хора казват, че нищо не сме направили, аз лично не съм на това мнение. Може би има много неща, които е трябвало да бъдат направени, но това изисква време и няма да стане от днес за утре. В крайна сметка бяха платени едни пари, които бяха жизненоважни за една част от секторите. , Защото на протестите

през септември в София присъствахме абсолютно всички земеделски браншове, без изключение. За една част от тях обещанията бяха изпълнени. Какво ще кажете на хората, които не разбират вие защо се оплаквате и защо казвате, че е трудно да се оцелее, при положение, че секторът получава субсидии? Много е просто. Субсидиите са голям трън в очите на хората, които никога не са се занимавали със земеделие, не се занимават и никога няма да се занимават. Субсидиите бяха едни 30 лева на декар, но в крайна сметка те в един момент се стопиха и сега са едно голямо нищо. За да ги получиш, се изисква много административна работа, а ако решиш да кандидатстваш по някаква програма, е страшно. Лошото е, че уж имаше тенденция за намаляване на административната тежест за земеделците, а в крайна сметка става точно обратното. В един момент, вместо да излезем на полето и да си работим земята, ние трябва да стоим в офиса пред компютъра. Така че, субсидиите не са на дневен ред въобще. Проблемите ни са толкова много и толкова големи, а и изискванията към нас са още по-големи. Затова казвам, че субсидиите вече са едно голямо нищо. Интервю на Анета Божидарова

Симеон Караколев: Фермите с до 300 животни най-тежко преживяват кризата Трябва да има фокусно подпомагане към малките и средните, казва съпредседателят на НОКА Г-н Караколев, каква беше годината за сектор „Овце и кози“ и кои проблеми останаха нерешени? Трудна година. Трудна за всички сектори в селското стопанство. Много нерешени проблеми има. Забавянето на изплащането на средства допълнително нагнети една несигурност в сектора. Иначе чисто законодателно остават нерешени проблемите с пасищата и оземляването на животновъдите. Има ли шанс скоро да бъдат придвижени тези законодателни промени, свързани с пасищата? Би следвало всичко в МЗХ като законодателна рамка вече да е готово и да бъде изпратено към Комисията по земеделие, но това кога ще случи - все още не мога да кажа. Има ли фалити или преструктуриране на ферми? Хората отказват ли се от бизнеса? Преструктуриране има. Има от всичко по-малко. Има много хора, които се отказват. През последните седмици проследих обявите за продажба на овце и кози. Обявяват се за продажба ферми с животни между 50 и 250 броя. При всички е трудно, но явно при тях в момента е най-тежко. Затова

трябва да има фокусно подпомагане към този тип ферми. Защото е добре повече хора да се занимават с дребни преживни животни, а не да има малко на брой ферми с много животни. Индустриализацията, която наблюдаваме в птицевъдството и свиневъдството, по моя преценка няма да се случи при овцете и козите. Затова там е нужен друг фокус на политиките на подкрепа. Специално в овцевъдството, болшинството от фермите са с до 300 животни и те са най-чувствителни в момента, най-тежко преживяват. Без собствена обработваема земя, от която да произвеждат фуражи, без достъп до пасища – така изглежда профилът на най-потърпевшите овцевъдни ферми. Какъв трябва да бъде фокусът на подкрепа? Трябва да има комплекс от мерки. С какво, например, мярката за преотстъпване на данъка топли малкия фермер? С нищо. Но тя е добра за големия. Затова трябва да има фокусно подпомагане. Нали точно върху това се гради политиката на Европейския съюз – специална подкрепа за малките и средните семейни ферми. Малките и големите няма как да бъдат сравнявани и тази полемика е погрешна. Интервю на Анета Божидарова декември 2023

Ангел Вукодинов: Да си говорим помалко за пари и повече за правила, политики и устойчивост

Акценти

Най-застрашени на този етап са малките и средни производители и тези, които имат малко на брой култури

Г-н Вукодинов, изпълнителният директор на НАЗ Наталия Шукадарова каза, че в тези тежки времена ще оцелеят онези стопанства, които увеличат своята рентабилност чрез внедряване на нови технологии. Това ли е пътят през Вашия опит? Един бизнес, няма значение в какви времена го правиш, той трябва да бъде рентабилен, защото в дългосрочен план няма как да оцелееш. Земеделието е рисков бизнес, рисков занаят и винаги имаме много големи предизвикателства - дали е сушата, дали е кишата, дали е човешкият фактор, или съчетание от тези фактори. Наистина в последните 3-4 години се насложиха негативни процеси, като започнем с Ковид епидемията, нарушените доставки, нестабилните пазари, нарушената възможност за уплътняване на работно време за извършване на операциите. След това да продължим с геополитиката - войната в Украйна, войната в Близкия изток. Всичко това рефлектира върху първичната верига, където сме ние, а именно - производството на храна.

Дано да не се сбъдне прогнозата за перфектната буря, причинена от много висока стойност на консумативите и сравнително лоша реколта и ниски цени. Точно реколта 2023 беше съпътствана от тези фактори. Имахме изключително висока себестойност. Някои торове през миналата календарна година, когато залагахме тазгодишното производство, надхвърлиха 2000 лева за тон, горивата бяха на много високи цени, електроенергия, газ. Тази година климатичните фактори доведоха до една недобра, а на места и провалена реколта и всичко това беше съ-

четано с драстичен спад на цените и липсващ пазар на някои от културите. Това важи може би с най-голяма сила за слънчогледа. Изправени сме пред много сериозна липса на средства, пред липса на ликвидност на производството. Най-застрашени на този етап са малките и средни производители и тези, които имат малко на брой култури. Според новите европейски изисквания, съгласно стратегическия план, се изисква много по-широк сеитбооборот, трета-четвърта култура. От друга страна, влязоха нови екологични изисквания - според мен в

момента нещата не са изяснени и не са кристално чисти като задължения, като начин на изпълнение и ако щете като компенсиране на реално положените усилия, които са с цел екологични практики и обществена полза. Ние всички волю-неволю сме били иновативни. Точно в момента зърнопроизводството е най-неглижирано. Знаем, че в последните два програмни периода направени инвестиции за зърнопроизводство нямаше. Миналата година и преди това, когато имаше целенасочени национални и европейски помощи заради Корона вируса и за смекчаване на последствията от войната в Украйна, нашият сектор не беше включен заради слънчогледа, в последния момент се предвидиха средства за единица площ. ОСП и прилагането й в национален мащаб, според мен, изисква пълно преосмисляне и да си говорим по-малко за пари, а да говорим повече за правила, за политики и за устойчивост, с цел осигуряване на нашия бизнес, за да печелим, да можем да си поддържаме семействата, работниците, да си плащаме задълженията, рентите и от друга страна – да осигуряваме храна на обществото. По време на нашия агросеминар бяха цитирани едни цифри, които ме шокираха. В Зимбабве миналата година построили 2 хиляди пивотни системи. В ЮАР - 17 хиляди пивотни системи. У нас при наличието на сравнително добри запаси от вода поливното земеделие е в девета глуха и никой не иска да говори въобще за него. Валежите като годишна норма в нашето стопанство са намалели почти двойно за последните десетилетия. На все-

ки е ясно, че без промяна на технологиите и без масово въвеждане на поливното земеделие като практика бъдещето на българското земеделие е застрашено. Да не съм лош пророк, но ако не вземем някакви мерки, десетилетия може би няма да можем да изхранваме и себе си. Виждаме колегите животновъди отново протестираха, даже не съм наясно за какво протестират. Все едни и същи неща, ние омръзнахме на нашето общество с тези наши искания. Моето мнение е, че приоритетите трябва да бъдат поставени по различен начин. Първо - намаляване на бюрокрацията. Второ - създаване на правила по отношение на браншовата дейност. Трябва да има представителност. На тази база да се организират общонационални представителни междуотраслови организации като камари, независимо че нашата организация е член и основател на така наречената Аграрна камара, но моето лично мнение е, че се избърза. Трябваше да се предложи по-добра основа и тази Камара трябваше да бъде учредена само и единствено от реални представителни организации, за да имат претенциите и за българско, и за европейско представителство. Следващото нещо, за което трябва да продължим да се борим, е едни трайни форми на стопанисване на земята и законите да бъдат направени съгласно съвременните изисквания, да имаме дългосрочни отношения, да имат сигурност собствениците на земя и ние също да имаме сигурност, да стават по прозрачен и лесен начин споразуменията, комасирането на земята, оттам да има инвестиции.

декември 2023

Наталия Шукадарова: По-добра рентабилност на производството – това е ключ за изход от кризите

Акценти

Ще искаме промяна на условията по ДЗЕС6, заяви изп. директор на НАЗ

Г-жо Шукадарова, какъв процент от вашите членове са кандидатствали по интервенциите? Има ли отлив заради трудните за изпълнение екосхеми? Ще започна от предварителните условия - това са така наречените допълнителни изисквания, които земеделските стопани трябва да спазват, за да могат да получат основното подпомагане на доходите за устойчивост. Това е нов термин в стратегическия план, но всъщност по същество е старата схема за единно плащане на площ /СЕПП/. Какво е новото при нея? Има различни стандарти за добро земеделско и екологично управление на земята, които са девет на брой и няколко на брой законоустановени изисквания за управление. Т.е., това е набор от задължителни изисквания, които земеделските стопани са задължени да спазват, за да получат базовото подпомагане, което е 20 лв. на декар. Какъв е проблемът тази година, който установяваме? На първо място, това е така нареченият ДЗЕС6, който задължава земеделските стопани на минимум 80 процента от обработваемите площи в стопанството да имат почвена покривка с растителни остатъци, с покривни култури и т.н. Това изключително затруднява земеделците, тъй като у нас традиционно и все още на голяма част от площите се извършва дълбока оран през есента. Голяма част от почвените типове в България изискват провеждането на дълбока оран и не можем с

лека ръка да отречем тази агрономическа практика, която десетилетия наред се е прилагала в България. Не можем кажем на земеделците: От тази година не можете да орете, когато решите, трябва да изчакате ноември месец, за да изорете площите или пък трябва да покриете наклонените си терени през зимата с някаква покривна култура, която впоследствие трябва да терминирате по някакъв начин, за да можете да засеете пролетните култури. Как ще го терминирате - или механично, или с някакви препарати, което генерира допълнителни разходи за стопаните. Т.е., тук се изгубва малко екологичният ефект на тези така наречени екологични изисквания, при това задължителни. Въпросният ДЗЕС6 е изключително труден за прилагане в България към момента и от страна на земеделските стопани, и от страна на администрацията. Обяснявам защо: самият софтуер на системата за монито-

ринг на площите има доста несъвършенства и ще отнеме време този алгоритъм на софтуера да се урегулира, така че да бъдат изчистени грешките и да не сме свидетели всяка година на едни и същи грешки. Този софтуер отчита по погрешен начин терените и площите и много от равнинните терени са изчислени с наклон над 10 процента, което автоматично вкарва тези парцели в изискването през зимния чувствителен период да се спазва тази почвена покривка на 80 процента от площите. Това в общи линии е най-трудното задължително изискване за спазване от страна на земеделските стопани и именно в тази посока са насочени усилията на земеделските производители и МЗХ - да направим опит да променим това изискване, като естествено това ще подлежи на обсъждане с Европейската комисия. Още отсега знаем, че това ще е много трудна борба. Уведомили са ни неформално, че това е крачка назад, отстъпление от високата екологична амбиция, която сме дефинирали в стратегическия план, но има процедура, която може да се прилага за промяна на стратегическите планове. Опитали сме една година и видяхме, че не успяваме по този начин. Адекватно е да се направи някаква промяна, за да вървим все пак в някаква правилна посока. Какъв е смисълът да се вкарват все повече изисквания и да става все по-трудно за земеделците да ги изпълняват? Резултатът накрая няма да е добър - ще има отлив на земеделски стопани от участие за подпомагане. Изпълними ли са доброволните екосхеми? Те могат да внесат малко баланс подпомагането. В противен случай какво имаме налице: много изисквания, много разходи за тяхното изпълнение, които не могат да бъдат покрити с 20 лева основно подпомагане на доходите за устойчивост. Какво е хубаво да кажем за екосхемите? Приятно сме изненадани от интереса към тях. Традиционно земеделските стопани казват: Не искаме да правим големи промени в традиционните селскостопански практики. Но се оказва, че когато земеделците са икономически стимулирани и когато в крайна сметка им излиза сметката, има достатъчна осъзнатост да се прилагат практики, благоприятни за климата и околната среда. Най-много заявени декари има по две екосхеми, които са много атрактивни за земеделските стопадекември 2023

Акценти 24

ни - това е екосхемата за намаляване употребата на пестициди и екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал. Това е радващо. Радващо е, че колегите са готови на такива практики. Вярваме, че няма да има отлив на стопани, няма да има отлив на интерес. Заради високото заявяване е нормално ставката по тези екосхеми да бъде намалена, за да могат да бъдат покрити всички площи, които отговарят като допустимост по тях. Голям интерес и най-много заявени декари има към екосхемата за разнообразяване за отглежданите култури. Това е единствената екосхема, която касае площите в цялото стопанство, докато останалите екосхеми се прилагат на конкретни площи и не касаят цялото стопанство. Схемата беше малко променена в движение, а земеделските стопани бяха започнали вече селскостопанската година, бяха засели площите си. Когато се направиха промени в условията по тази екосхема, това намали малко процента на заявяване на площи, но въпреки това отчитаме голям интерес. По ДЗЕС 6 какво ще искаме от ЕК като промяна? МЗХ създаде работна група, включително с представители на Националния институт по метеорология и хидрология и Института по почвознание „Пушкаров“. Така науката подпомогна работната група с факти и данни, за да можем да докажем, че в България чувствителният период, в който е добре да има почвена покривка всъщност е летният период - за да опазим почвите от засушаване. С помощта на научни факти и данни, ние сега отиваме подготвени пред ЕК. Казваме, че това са условията в България. На базата на тези почвено-климатични параметри, ние имаме ново предложение - искаме да изпълняваме ДЗЕС6 по друг начин - пак да касае 80 процента от площите, но да става въпрос единствено за летния период. Това ще бъдат нашите аргументи. Много се надяваме предложението да бъде прието. Разбираме, че няма да е лесно, но стратегическите планове именно заради това са на ниво отделна европейска страна – за да бъдат отразени спецификите на всяка държава членка. Ще се надяваме на гъвкавост от страна на ЕК. Налага ли се земеделците да преструктурират своите стопанства, за да оцелеят в тези

трудни и кризисни времена и какво бихте ги посъветвали, за да може ОСП да бъде от полза за тях, а не да ги затруднява? Трудни са времената - промените на климата, пазарите, които вече нито в краткосрочен, нито в средносрочен план могат да бъдат прогнозирани. Това води до изключително много затруднения за земеделските стопани, а липсата на планируемост и прогноризуемост затруднява инвестиционният процес на всяко едно стопанство. Важно е да се отчете, че трудно и все по-трудно ще се постига устойчивост на земеделските стопанства. Виждаме с всяка изминала година как българските земеделски стопани губят своята конкурентоспособност на европейските пазари, губят и пазари, заради Украйна, която е много сериозен селскостопански производител. Единственото нещо, което могат да направят, е да постигнат по-добра рентабилност на производството. Това е ключ за изход от кризите. Земеделците трябва да минимизират разходите си, трябва да заложат на иновативни практики, дигитализация, изобщо на по-нови технологии, които да им помогнат да намалят разходите си за производството. Много критичен и много дискусионен е въпросът за нивата на рентните плащания в България. На фона на европейските държави, България плаща най-високи ренти. Няма как по този начин българските земеделските стопани да са конкурентоспособни. Трябва да се извършат редица законодателни промени - за облекчена данъчна политика, да се търсят поощряващи данъчни стимули, мерки, които няма да струват на държавата изключително много средства. Не става дума да се заделя специално някакъв бюджет, а по-скоро да се мисли за подкрепяща, стимулираща политика. Все по-важен ще става въпросът за застраховането на земеделската продукция. Трудно се пречупват земеделските стопани да сключват застраховки, но виждаме, че с всяка година процентът на застраховането се повишава. Естествено, сътрудничеството между земеделските стопани и застрахователните компании трябва да се подобри. Трябва да се търси балансиран подход, така че и двете страни да са еднакво доволни. Интервю на Анета Божидарова

Александър Китев: В лоша година се вижда кой колко добър земеделец е 2023 г. беше добра за Но-тилърите, твърди председателят на АБНТ Г-н Китев, вероятно броят на българските Но-тилъри расте. Каква беше годината за вашата общност? Годината за нашата общност беше изключително добра. Тази трудна в климатично и икономическо отношение година показа как може да се прави устойчиво земеделие. Има една хубава приказка, че „при хубава година агроном не ти трябва”, защото тогава всичко се случва без проблем. Към тази приказка мога да добавя пък нещо друго, че в лоша година се вижда кой колко добър земеделец е, кой колко добър агроном е, коя технология работи или не работи. Така че, в тази година резултатите, които се постигнаха по полетата на моите колеги Но-тилъри, показаха и доказаха, че Но-тил може да допринесе за продоволствената сигурност на населението на планетата. От друга страна, технологията е рентабилна и е полезна за самия фермер, защото това е едно устойчиво и щадящо почвата земеделие. Как Но-тил се вписва във високите зелени амбиции на Европейската комисия? Моето лично мнение е, че на Брюксел все още не му е ясно как точно трябва да се случват нещата. Има някакви амбиции за промяна. Преди време бяха заявени много твърдо и много сериозно зелените амбиции. Ние, Но-тилърите, се зарадвахме, че реално това, което се изисква от нас, ние го правим, така или иначе, без да сме принуждавани. Но аз предвидих нещо, което наистина се случи.

Фермерите, които са с традиционното, конвенционалното земеделие, масово започнаха да недоволстват. Имаше и стачки и то беше нормално, защото не може да забраняваш нещо, а насреща да не даваш решения. При условие, че забраняваш на фермера да прави обичайните си практики, той не знае какво да прави. Така че, оценката, която мога да дам, е, че политиките не вървят по правилния начин. Този вид земеделие е доказал, че опазва почвата от водна и ветрова ерозия и запазва влагата, че спира деградацията, започва изграждането на плодородна почва и се правят по-малки разходи. Ясно е, че Но-тил работи и дава всичките тези ползи. Въпросът е, че чрез политиките трудно се случват нещата, защото се очакваше фермерите да бъдат насърчени да вървят в тази посока. Колко са Но-тилърите в България и какви площи стопанисват? В Асоциацията на Българските Но-тилъри членуват 28 земеделци. Има много други стопани, които прилагат Но-тил, но не са наши членове. По груби сметки, достигаме 2 милиона декара обработваема земя, върху която се прилага технологията. Тук е много важно да отбележа, че този вид земеделие по никакъв начин не е подкрепено – нито на европейско, нито на национално ниво. В същото време Но-тил стопанствата се увеличават, площите също. И аз питам: ако нещо работи добре, защо няма политика на подкрепа към него? Интервю на Анета Божидарова

декември 2023

Снежана Благоева: Всички държави членки имат затруднения с новата ОСП

Акценти

Имаме възможност да променяме стратегическия план всяка година, заяви пълномощният министър на МЗХ в Постоянното представителство на България към ЕС

Г-жо Благоева, новият програмен период безкрайно затруднява българските фермери. Първо, имаше едно огромно затруднение при кандидатстването по различните интервенции, земеделците не могат да се справят със СЕУ, ОСП би трябвало да се опростява, пък тя като че ли става още по-сложна. Какъв е Вашият коментар? Действително, програмният период започна трудно, но това се наблюдава не само в България - всички държави членки имат затруднения. С последната реформа на ОСП се направи една значителна и различна крачка напред. Като всяко ново нещо, това създава затруднения. Надеждите на всички са в бъдеще политиката да стане по-консистентна и по-добре насочена - поради факта, че е базирана на стратегически планове, но началото е трудно, съгласна съм. И е трудно за всички европейски държави. България тръгна да променя стратегическия си план. Какви са правилата в тази посока? Колко пъти можем да го правим? Ние имаме възможност да променяме стратегическия план всяка година. Това, което виждаме и от другите държави членки, е, че процедурата наистина е сложна и продължителна. Тя е такава не само за нас, а за всички. Самата Европейска комисия призна, че процедурата е трудна и на последното заседание на специалния комитет по селско стопанство, от комисията съобщиха, че е създадена вътрешна работна група и тя работи точно по опростяване на правилата и на процедурата за промяна на стратегическите планове. Така ще се търси опростяване както за държавите членки, така и за ЕК. Ако процедурата по промяна на стратегическия план е продължителна, може да се окаже, че промяната, която искаме, в един последващ

момент вече ще е безпредметна – какъв е смисълът тогава да се правят промени? Именно по тази тема беше дискусията, която проведохме с другите държави членки. Ние сме в ситуация, в която държавите членки искат промяна в стратегическия план. Те предоставят информация, но към тях има допълнителни изисквания, нови искания за още информация. Затова призивът на държавите членки към ЕК е да се иска информация, от която действително има нужда, а не по принцип. Така ще може да се улесни и ускори процесът по одобрението на промени в стратегическите планове. Войната в Украйна промени всичко. Сега имаме още една война – в Близкия изток. В този контекст - как кореспондира тревогата за продоволствената сигурност с високите зелени амбиции на Брюксел? Действително, съчетанието между несигурността в глобален аспект и отражението й върху продоволствената сигурност, съчетана със зелените амбиции на ЕС, доведе сякаш до двойно ниво на изисквания и натиск върху земеделските производители. И това се признава от всички държави членки. Комисията настоява за това, че зелената амбиция ще продължи да бъде във фокуса й за в бъдеще. Но догодина имаме избори за Европей-

ски парламент и очакваме да видим каква ще бъде новата ЕК. Едновременно с това, през последните седмици и месеци се наблюдава едно леко успокояване на зелената амбиция в ЕС. Без, разбира се, Комисията да се отказва от целите си. Ще видим догодина какво ще се случи. Първо какво ще се случи с глобалната ситуация в света и второ - какви ще са резултатите от изборите в ЕС. Мислите ли, че Брюксел върви след събитията? Надявам се, че не. Събитията в момента са толкова динамични в глобален аспект и ако погледнете дори пазарите на земеделски продукти, те са толкова динамични, че аз не знам кой в момента може да върви преди събитията. Надявам се, че ръководителите на високо ниво в ЕС ще успяват адекватно да реагират на онова, което се случва. Но трябва да имаме предвид, че в момента се намираме в една изключителна ситуация на нестабилност - във всички области. Този програмен период на автопилот ли ще бъде изкаран, поне такова усещане се създава. Все по-често обаче на масата се поставя темата каква ще бъде ОСП след 2027 г. и то, когато Украйна стане член на ЕС. Чуват се гласове, че директните плащания ще отпаднат и че изобщо цялата политика на субсидиране на европейските фермери ще претърпи коренна промяна. Вие какви настроения усещате? Това са два отделни въпроса. Единият е за продължаването на настоящия период. Аз мисля, че постепенно нещата ще се урегулират в самите държави членки и ще стане по-лесно. Защото всички ще свикнат с новите правила. Това е по отношение на настоящия период. Много аспекти трябва да бъдат взети предвид, когато се говори за ОСП след 2027. Аз мисля, че целта, която си поставят всички, е да има едно плавно прилагане на политиката. Стартирайки с една доста реформирана политика, чието реформиране отне две години преходен период, едва ли може да очакваме резки скокове в бъдеще. По-скоро ще се търси един плавен преход към бъдещата политика, която можем да очакваме след 2027 година. Без съмнение, амбициите на ЕС и изявената готовност от страна на президента на ЕК Урсула Фон дер Лайен за стартиране на процес на преговори за присъединяване на 9 нови държави членки, сред

които и Украйна, която е един много голям земеделски производител, ще има роля при дискусиите за ОСП след 2027 година и ще даде своя отпечатък. В чисто прагматичен план, ако тази година българските фермери са срещнали огромни затруднения при кандидатстването, какво бихте ги посъветвали, към кого да се обърнат, как да си помогнат - консултанти, ДФЗ, видеа, как да комбинират? Аз мисля, че МЗХ и ДФЗ полагат огромни усилия да предоставят информация на земеделските производители, включително Националната служба за съвети в земеделието участва в този процес. Естествено, че ще отнеме известно време, но аз смятам, че с всяка следваща кампания информираността и готовността на земеделските производители да прилагат успешно подкрепата, която в момента се осигурява от стратегическия план, ще става все по-добра. Войната в Украйна създаде силен пазарен дисбаланс за 5 гранични държави, сред които и България. Земеделският министър Кирил Вътев многократно отправи искания към комисаря Войчеховски - за мерки срещу преодоляване на негативните тенденции заради украинския внос. „Твърде много искате“, в голяма степен така беше изтълкуван отговорът на агрокомисаря. Вашият коментар? Това беше отговорът в началото. След това обаче петте държави членки обединиха усилия и започнаха да бъдат по-добре чувани от ЕК. Стартираха по-сериозни мерки от страна на Комисията. Беше приета временната забрана, след това беше удължена, накрая беше прекратена, след спирането на нейното действие на 15-ти септември. Петте държави членки започнаха преговори с Украйна и бяха предприети от всяка една от тях национални мерки. При всички положения усилията в тази посока продължават. Петте държави членки все още се държат заедно, дори на последния съвет на министрите, министър Вътев имаше среща с останалите четирима министри. Така че, координацията на петте държави членки продължава и това мисля, че е изключително позитивно. От друга страна, всяка от петте държави има собствен проблем и се опитва да работи с Украйна, за да реши собствения си проблем. Така че въпросът все още остава отворен и усилията в тази посока продължават. Интервю на Анета Божидарова декември 2023

Стоилко Апостолов: Зелената сделка е почти в клинична смърт

Акценти

Друга планета нямаме, план Б няма, заяви управителят на Фондация „Биоселена“

Г-н Апостолов какво е становището на фондация „Биоселена“ относно използването на активното вещество глифозат? Ние заедно с всички биологични движения в ЕС имаме позиция по темата - мнението ни е, че глифозатът трябва да бъде забранен. За съжаление, резултатите са такива каквито са не само у нас, а и в редица държави. Германия и Франция гласуваха „въздържал се“ и това доведе до налагане на решение от страна ЕК, тъй като не се постигна консенсус по темата и вече активното вещество има разрешение за използване още 10 години в ЕС. В случая държавите ще могат да налагат собствени ограничения по отношение на използването му. Частично добра новина е, че от МЗХ приеха предложенията ни да се спре тоталната употреба и че вече продукти с това активно вещество ще бъдат преместени в категория ПРЗ за професионална употреба. По този начин ще бъде ограничено използването им в чувствителни зони - паркове, детски площадки, градски пространства. За разлика от сега всеки, който може да си ги купи от агроаптека или по интернет продукти, занапред това няма да е възможно. Предстои да се направят съответните промени,

които да доведат до използването му само от земеделски производители. Давал съм примери как мои съседи пръскат около плочки, тревни зони няколко пъти в годината и на това трябва да се сложи край. Проблемът е не само градската среда, а земеделската земя. Логиката е, че професионалистите би трябвало да са изкарали някакъв курс, за да знят какви са карантинните срокове на продуктите. Поне да имат бегла представа какъв препарат използват, какви са рисковете за човешкото здраве, за водните организми. В момента ситуацията е отчайваща. В момента това активно вещество е намирано на места, където дори не се предполага как е попаднало. Кой и как ще се осъществява контрол? Последващият контрол е изключително труден, за мен е по-важен превантивният. Тоест, да не може продуктите с глифозат да бъдат купувани безпрепятствено. Ако толкова искат да пръскат с хербициди, има алтернативи. Малко по-скъпо е, но не е токсично. Има една алтернатива. Казва се Пантотенова киселина, която след употреба се разпада на вода и въглероден диоксид. Продава се под няколко търговски наименования. Трагедията е, че глифозат ще бъде използван на нивите, където се произвежда нашата храна. Това е общо решение, за мен беше важно страните от целия ЕС да имат малко по-отговорно поведение, защото нали това е един от ключовите елементи на Зелената сделка. И това, че една държава ще го забрани, не означава нищо, тъй като храната циркулира в целия ЕС. Рискът да попадне и у нас с наднормени количества с пестицидни остатъци е еднакво голям.

За това решение може би допринесохме и ние, като гласувахме „въздържал се“. Да, така е да, но първото предложение беше България да подкрепи и в седмицата на гласуване имаше голяма промяна и то благодарение на усилията на депутати, на министъра на МЗХ, премиера Денков, които се намесиха и решиха страната ни да гласува „въздържал се“. Така както гласува Германия, например, докато техният министър публично заявяваше, че ще гласува против. Явно много интереси са намесени там. Надявам се да не чакаме 10 години, а да дойдат по-рано някакви убедителни данни, в момента има много съдебни дела, които се водят. Тоeст, чакаме да се увеличи смърността и тогава да се реши, че ще бъде забранен? В момента основният мотив на ЕК беше едно изследване на Европейската агенция по безопасност на храните EFSA, която казва, че няма риск за здравето на хората, което много тежко наклони везните в полза на интересите да бъде удължен лицензът на глифозата. Доколко помогна европейската асоциация „Копа-Коджека“ за решението? Не само тя. И българските асоциации активно лобираха да се удължи използването му. Вашата организация какво прави в тази посока? Ние правим координирани усилия заедно с Европейската федерация за биологично земеделие. Ясно е обаче, че когато малцинството иска промяна, тя трудно се постига. ЕП отхвърли предложението на ЕК за амбициозното намаляване на пестицидите в Европа, какво означава това? Това са поредица от едни такива лоши новини и макар ние да имаме думата, решенията се вземат в Брюксел и то с участието на няколко държави. Мнозинството като че ли не стои зад идеята за Зелената сделка, защото точно тези лоши новини предсказват крах на тази Зелена сделка, поне в сферата на земеделието и храните, защото това са два от четирите основни показатели, с които ще се следи успеха на Зелената сделка. Единият е намаляване на пестицидите с 50% до 2030 г. - един от основните индикатори. С въпросния регламент, в основата на тази политика и действия, които

би трябвало да се предприемат на ниво държави членки, за устойчиво намаляване на употребата на пестициди, имаше много неразбиране, много манипулативни изказвания и в крайна сметка беше отхвърлена. Депутати от ЕК искаха да се направи съществен ремонт на част от текстовете в регламента. По-голямата група обаче настояваше да се приеме така, както е предложен, а всъщност в текстовете на Комисията на няколко места имаше поправки и предвещаваха едно така наречено зелено „изпиране“. Имаше предвидени текстове, които позволяваха на държавите членки примерно да не отчитат точното количество на използваните пестициди. В крайна сметка се стигна до отхвърлянето, което е максимално лош вариант. Една истерия настана преди гласуването, прекалено много се поляризира ситуацията. Надявам се, че там работата ще продължи. Вероятно догодина ще се внесе за прегласуване. Природозащитници казват, че Зелената сделка е мъртва, вярно ли е? И аз съм на това мнение, почти е в клинична смърт и ако не се предприемат мерки, всички тези добри пожелания ще си останат само добри пожелания. Не беше ли с предизвестен край тази инициатива? Аз лично възлагах големи надежди. Ами, ние нямаме друг избор, друг шанс. Друга планета нямаме. План Б няма. Интервю на Диана Александрова

декември 2023

Акценти 30

Средната млечност на кравите на Минчо Иванов е около 11 тона Започнал с фермерството през далечната 1975 г., днес е безспорен авторитет в бранша Кой ли не е чувал за фермера Минчо Иванов от село Кортен? Носи му се славата на иновативен животновъд, със завидни успехи в млечното говедовъдство не само у нас, но и в Европа. Безспорно той много държи на добрата селекция – и естествено тя се отплаща. От дълги години практикува само изкуствено осеменяване, инвестирайки в сексирана сперма, внос от САЩ, „Избирам бици в първата десятка на световната класация“, хвали се фермерът, чиято кариера в животновъдството стартира през далечната 1975 г., още баща му и дядо му са гледали животни. Отдавна той ги е надминал по мащаби и технологии, отглеждайки в

модерната си ферма 3 000 животни – дойни крави, юници, подрастващи женски телета. Мъжки животни във фермата няма. Храненето също е много важно за високия млеконадой. Земеделското му производство е свързано единствено с производство на храна за животните. Храненето се извършва на групи според категориите животни, всяка една промяна на дажбите се извършва след консултация със зооинженера в стопанството. Доенето е три пъти на ден. Така Минчо може да се похвали с рекордна средна млечност от около 11 тона.

По 7-8 часа на ден Минчо е пред компютъра, за да следи подробна информация за всяко едно животно, коя крава колко мляко дава, данни за здравословното състояние на всяко животно. Това му помага много при управлението на фермата и вземането на решения. И още един много важен мениджърски подход - когато са добри годините, запазва резерв от средства, с който да покрие загубите от по-лоша година. Отдаденост в работата – това е сред най-ценните качества на Минчо. „30 години не съм излизал от фермата, няма почивки – където и да ходя, в рамките на деня се връщам обратно“, споделя не със съжаление, а с усмивка. А най-голямата му награда е, че цялото му семейство – деца и внуци, работят дружно във фермата. Така да бъдат винаги – заедно и сплотени, за да остави фермата си в добри ръце – това е мечтата на Минчо.

декември 2023

Акценти

Нови разработки на учените подобряват устойчивостта на културите на суша

Проф. Робърт Ван Бурен, Мичигански университет, САЩ: Сушата е проблем номер 1 в целия свят На фона на климатичните промени как учените могат да върнат загубените устойчиви качества на земеделските култури и да популяризират естествено издръжливи на засушаване култури? Работим със сорго, теф и други растения, които имат вродена устойчивост към засушаване и се опитваме да я засилим. Сушата е най-големият проблем в земеделието на САЩ и проблем номер 1 в целия свят. Тя води до милиарди долари загуби ежегодно. Проблемът ще се реши чрез съчетание на много фактори - нови сортове, например там, където расте вече една култура да се въведат нови нейни разновидности, които са устойчиви на стрес. Също така се опитваме да култивираме нови видове, които по природа имат вродена такава устойчивост на стрес. Работим със зърнени култури, които са естествено издръжливи на екстремни условия, но не се ползват много в западния свят - такива са теф или просо от Субсахарска Африка. Те се отглеждат в най-екстремните условия на планетата вече хиляди години и не само оцеляват, но и просперират. Тези култури имат впечатляваща издръжливост, каквато не виждаме в царевицата или пшеницата, защото е била премахната в процеса на отглеждането им. Искаме да върнем тези качества обратно в тях, без да намаляваме потенциала на добива им. В крайна сметка една част от нашата работа е да разберем адаптивността на растенията и как можем да

пренесем тези качества в съществуващи сортове, а другата е да погледнем какво вече съществува като видове храни и да убедим хората да ги консумират. Тефът или просото са питателни и издръжливи. Ако бъдат популяризирани и ги добавим в нашата диета, би било много добре за хората. Ще бъде ли скъпо това начинание за фермерите и съответно правителствата? И застрашена ли е продоволствената сигурност в световен мащаб? Би трябвало да не е толкова скъпо за фермерите, но изисква много сериозни инвестиции за научно-изследователска дейност от страна на държавите и от страна на частния сектор. Надяваме се обаче, че добивите и качеството на продукцията ще бъдат по-високи и това ще е от полза за фермерите. Мисля, че продоволствената сигурност в света е застрашена - виждаме го в Съединените щати, в Европа, Африка, така че това е огромен проблем навсякъде. В Съединените щати как стои въпросът с напояването? Специално в Мичиган нямаме голям проблем с напояването. Но в други щати предизвикателството е колосално. В Тексас например, сушата е огромен

проблем и повечето култури, които се отглеждат, се напояват. Новите геномни техники и въобще новите технологии ще ни позволят да отглеждаме култури по по-безопасен начин, с по-висок добив и такива, които бързо се адаптират към климата. Можем да създаваме нови сортове, като използваме технологиите, свързани с геномното редактиране. Това ще бъде добре за фермерите и потребителите. Новите

култури, които създаваме чрез геномно редактиране, всъщност са същите като като конвенционалните продукти. Ние просто ускоряваме естествените процеси и селекция. Тези нови култури са безопасни, а геномните редакции, които се правят, са ефикасни, знаем съвсем точно какво правим и храните са точно толкова здравословни, колкото и обикновените продукти. Понякога дори са по-полезни.

КАКВО Е ТЕФ? Теф е африканско житно растение. To e oсновна зърнена култура в Южна Африка, Еритрея, Етиопия, Австралия и Индия. На външен вид прилича на просо, но семената му са много по-малки и се готвят по-бързо. Отглежда се от древни времена и вирее безпроблемно в диви условия, както и в неблагоприятна за останалите житни растения среда. Изисква минимални грижи по време на вегетацията, а през своя бърз растеж задушава плевелите. Издържа на дълги периоди със суша и е доста трайно. Африканското житно растение съдържа много желязо и диетични фибри, отличен източник на калций и протеини. В състава му влизат още цинк, бор, мед, барий, тиамин. Теф съдържа три пъти повече калций, от който и да е друг пълнозърнест продукт и два пъти повече желязо. Смята се, че теф има отличен аминокиселинен състав, включително и всички 8 незаменими за човека аминокиселини. Съдържанието на лизин в растението е по-високо от това в пшеницата и ечемика. Едно от най-ценните качества на теф е, че не съдържа глутен.

декември 2023

Акценти

Как да опазим българската медоносна пчела?

• Интензивният трансфер на чужди подвидове медоносни пчели застрашава генетичното разнообразие на вида в Европа • Страната ни трябва да работи за опазване на местната българска медоносна пчела • Българската медоносна пчела Apis mellifera rodopica е с международно признати качества, на европейско ниво – с най-висока средна преживяемост след опаразитяване с основни вредители и с висока продуктивност на пчелен мед при местните за страната ни условия в сравнение с други интродуцирани подвидове Данни от последните изследвания на територията на Европа показват, че генетичното разнообразие на медоносните пчели като насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено. Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на чужди подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са категорични, че за опазването на медоносните пчели е важна целенасочената грижа за местните популации, които са

най-адаптирани и устойчиви към обитаваните от тях конкретни условия на средата. Към настоящия момент са налични достатъчно генетични маркери, чрез които местната българска пчела може да бъде характеризирана и успешно разграничена от другите европейски подвидове, а в страната, обект на професионално и любителско пчеларство, са над 800 000 пчелни семейства. Чрез прилагането на Национална програма, Националната развъдна асоциация по пчеларство има основната задача да осигури запазването на генофонда на местната българска медоносна пчела, прилагайки научнообосновани селекционни дейности. За опазване на генетичния фонд към момента в България има разработена система от биологични, етологични и генетични маркери, с помощта на които тя може да бъде успешно разграничена. Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни трябва да се работи за опазване на местната медоносна

пчела, при стриктно спазване на националното законодателство и въз основа на ефективното взаимодействие между изследователи, пчелари и земеделци. В момента е важно да се направи оценка на загубите и да се установят и характеризират причините за повишаващата се смъртност. Сред всички сравнявани европейски подвидове и произходи, българската медоносна пчела е с международно признати качества и най-висока средна преживяемост при налично опаразитяване с основните вредители Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска склонност към роене, което запазва семействата и́многочислени и силни през активния период на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не създава опасност за него и околните, демонстрира отчетливо изявено хигиенно поведение, което води до бързото и успешно почистване на семейството и до ефективни грижи за здравето на пчелите и е с висока плодовитост на пчелната майка. В сравнение с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с около 20% по-висока продуктивност на пчелен мед.

Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и активен участник в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията и́ , посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др., са публикувани в над 150 научни статии, цитирани над 900 пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти-биолози и психолози, както и за ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните и́ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).

декември 2023

Акценти

Трябва не само за опазим, но и да подобрим породата Източнобалканска свиня

По информация на ИАСРЖ от ценната българска порода Източнобалканска свиня има 54 животни в Средец, около 50 в Сливен и 25 в Кюстендил, където държавата осъществява контрол и няколко частни ферми, които са запазени. Регулациите са такива, че тези животни трябва да се отглеждат затворено, извън тяхната естествена среда в дъбовите гори, където се хранят с жълъди, трева, корени. След последната вълна на Африканска чума много от фермерите ликвидираха стадата си и бройката е критично намаляла. Около 17 са обектите, в които се отглежда тази порода под селекционен контрол. За да се запази, е необходимо да има животни, които са контролирано развъждани и отглеждани в контролирана среда. Тези данни

бяха оповестени на Международната конференция „Аборигенни домашни породи „Източнобалканска свиня – богатството на България“, която се проведе в Тракийския университет. Към момента усилията на учените от Тракийския университет и ИАСРЖ са да се запази и разши-

ри тази ценна генетика. Ръководството на Тракийския университет има намерение да работи за запазване на този национален генофонд, защото при избухване на Африканска чума оставаме без тази порода. Вече се добива семенен материал от породата и се прави изкуствено осеменяване на животни от породата. „Свинете са много плодовити и период от 5-7 години ще бъде достатъчен, за да стабилизираме базовата част на породата. Това са животни под селекционен контрол, след което трябва да подготвим нова програма за развитие на тази порода с цел подобряване на някои продуктивни и репродуктивни показатели, както са направили в Испания и Португалия, заяви проф. Добри Ярков, ректор на Тракийския университет в Стара Загора.

По думите му местните аборигенни породи са приспособени към местните условия на храна, климат, технология на отглеждане и тези ценни гени са изграждани в процес на десетки и стотици години, които вече са утвърдени и са гаранция за оцеляването на тази порода. Второто много важно нещо е, че те произвеждат много качествено месо, което съдържа ненаситени мастни киселини, полезни за здравето на хората. Породата Източнобалканска свиня е по-добра по отношение на качествени показатели на месото

от Иберийската свиня, от която се прави прочутия хамон. За разлика от България, в Испания и Португалия тази порода не само че е запазена, но броят е значително увеличен. Там цената на хамона е над 100 евро/кг, един бут струва около 600-800 евро. У нас основният проблем е реализацията на продукцията. Към момента има стопанства, които отглеждат животните на закрито, обаче те няма как да продават тези животни и да реализират продукцията.

декември 2023

Кои са призьорите в конкурса „Зооинженер на България 2023”?

Акценти Награди

Церемонията по награждаването традиционно се организира от ИАСРЖ

За поредна година Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството проведе церемония по награждаване на отличили се зооинженери. Наградите се връчват, за да откроят и поощрят зооинженерите, които със своя труд и експертиза са допринесли за развитието и просперитета на отрасъл Животновъдство. Събитието се проведе в партньорство с МЗХ, развъдни организации и Съюза на зооинженерите в България. Приветствие към гостите отправи зооинж. Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Зооинженерът е архитектът в животновъдството. Той е развъдчик, селекционер, технолог, икономист и не на последно място – мениджър. Зооинженерството е изключително интересна, увлекателна и същевременно специфична професия. Професия, изискваща много знания за анатомията, физиологията и репродуктивните способности на животинския организъм. Но не само това, изискват се и задълбочени познания по математическите науки - да се изчисли ефекта от отбора и развъдната

Олег Стаменов, победител в категория „Зооинженер-селекционер“ стойност на индивидите; да се изчислят потребностите от хранителни вещества, необходими за преживяване и продуциране; да се изчислят технологичните параметри при строителството на сгради за отглеждането на всички видове и категории животни. Породите се създават, съществуват и усъвършенстват благодарение на творческата дейност на селекционерите. В категорията: „Зооинженер-селекционер“ наградата грабна Олег Стаменов. Роден е през 1969 г. в гр. Перник. Завършил е специалност „Зооинженерство“ в Аграрен университет, гр. Пловдив. През 2008 г. закупува 10 броя агнета от порода Брезнишка овца от с. Горни Романци. С неуморен труд и собст-

вена селекция, развива стадото си, което към момента наброява 160 овце, отглеждани и до днес в с. Лесковец. От 2009 г. е съучредител на „Сдружение за развъждане на Брезнишка овца“, а през 2015 г. става съучредител на „Асоциация за развъждане на Брезнишка овца“, където в момента е един от селекционерите на породата в развъдната организация. Трите стълба за успешно и ефективно животновъдството, без всякакви съмнения са: наличие на материална и фуражна база; наличие на качествен генофонд; отдаденост, находчивост и упоритост. „Зооинженер-мениджър“ стана Мирослав Чилингиров, на 34 години от гр. Хасково. През 2013 г. завършва Аграрен университет – гр. Пловдив със

Мирослав Чилингиров - „Зооинженер-мениджър“

степен бакалавър – зооинженер, а през 2017 г. - магистратура със специалност - селекция и репродукция в животновъдството. От 2015 г. е земеделски производител и член на Асоциацията за развъждане на млечни породи овце. Към настоящия момент притежава 500 броя овце-майки, порода СПБМ, които от 2019 г. са в групата на кочопроизводните стада на асоциацията. Заедно със семейството си отглежда и 170 броя крави, порода БРГ, които са под

селекционен контрол. От 2018 година е изпълнителен директор на Асоциацията за Българското родопско говедо и Джерсея. Член е и на Управителния съвет на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/. Въпрос на доблест, морал и чест е да посветиш всички знания и умения, които си натрупал, в полза на хората и животните и да преследваш поставената селекционна цел - с ясното съзнание, че тя отнема един съзнателен човешки живот. Всяко поколение селекционери търси решението на поставени задачи назад във времето. А намирането на точните отговори и надграждането им изисква много добри познания във всички аспекти на животновъдната наука. Или казано простичко това е висшият пилотаж в зоотехниката. „За цялостен принос в областта на развъдната дейност“ награда получи проф. д-р Димитър Панайотов. Научната му дейност е в областта на вълнознанието и селекцията в тънкорунното и млечното овцевъдство; интродукция на специа-

лизирани породи овце за мляко и кози за месо; Разработване на иновативни технологии за отглеждане на овце и кози. Автор е на 80, в това число 58 научни труда, 19 научно-популярни статии; учебник по овцевъдство с козевъдство; учебник по животновъдство; наръчник по овцевъдство. Под негово ръководство са защитени 24 дипломни работи и дипломни проекти. Ролята на младите хора е водеща при реализирането на иновативни методи и технологии при отглеждане и хранене на животните и при управлението на животновъдните стопанства. Замяната на традиционните практики с революционни иновативни такива очакваме именно от тях – бъдещите зооинженери. Те трябва да знаят кои са, каква роля играят и да имат хъс да прокарат път към модерното и конкурентоспособно българско животновъдство. Силвия Георгиева и Йордан Йорданов грабнаха наградите „Перспективен млад зооинженер“.

Проф. д-р Димитър Панайотов, награда „За цялостен принос в областта на развъдната дейност“ декември 2023

Акценти

„Агробизнесмен на България“ е инж. Рашид Узунов, управител на „Раломекс“ АД, гр. Завет

Кирил Вътев, министър на МЗХ и инж. Рашид Узунов

Главният инженер и член на съвета на директорите на „Раломекс“ АД Рашид Узунов стана „Агробизнесмен на България“. Призът се връчва традиционно от вестник „Български фермер“. Пазарният дял на „Раломекс“ е средно 15% от почвообработващата техника у нас – плугове, култиватори и дискови брани. Машините на бранда от Лудогорието имат дълъг експлоатационен живот - над 10 години. Поддържането на интереса към тях се дължи и на безкомпромисното отношение на фирмата към световните стандарти. На церемонията по награждаването присъстваха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Георги Тахов. Министерството на земеделието и храните ще стартира кампания за представяне на успешни агробизнес модели в страната. Целта е да се покажат и насърчат

добрите практики в земеделието, прилагани от стопани с опит в областта на растениевъдството и животновъдството, които успешно развиват своя бизнес. Това съобщи министърът на земеделието и храните по време на церемонията за връчването на приза „Агробизнесмен на България за 2023 г.“ Министър Вътев каза, че земеделието като бизнес начинание

е трудно, защото е свързано с променящите се климатични условия и риска от появата на болести при растенията и животните. В тази връзка той подчерта, че аграрната наука със своите достижения е изключително необходима и ценна за работата на фермерите. Бяха раздадени отличия в още няколко категории. Иновативен продукт – Нов сорт розов домат Мами Пинк F1 Пробив на пазара – Пламен Янчев, стопанство „Дини Янчев“ от Долни Дъбник за налагането на дините без семки на българския пазар Инвестиция с кауза - Детска ферма „КЕФФА“, „Фермерска мандра“ - с. Строево Биопроизводител – Стоян Стефанов, биоферма „Софина“ Млад агробизнесмен – Георги Мутафчиев, биоферма „Козле“

декември 2023

Акценти Гост

Инж. Рашид Узунов: Земеделието е нашият стимул да се развиваме като бизнес и технологии

Избирайки българска техника, земеделците подпомагат разкриването на нови работни Г-н Узунов, Вие получихте приза „Агробизнесмен на България“. С какви чувства приемате това признание? Тази награда, освен че е чест за мен, тя е и една голяма отговорност. Тя е признание за моя труд и за труда на целия ми екип. „Раломекс“ се занимава с бизнес, който обслужва земеделието. Със земеделските производители сме като скачени съдове, земеделието е нашият стимул и двигател да се развиваме като бизнес и като технологии. Благодарение на нашата упоритост, успяваме да се развиваме в този сектор. Повече от 25 години съм в сектора, успехът на земеделските стопани ни кара и ние да се чувстваме успешни. С какви предизвикателства се сблъсквате? Селскостопанското машиностроене е по-специфично, защото обслужва по-тесен кръг от потребители. Интересът и търсенето оказват най-голямо влияние върху нашия бизнес, както и тенденциите в световен мащаб в развитието на тази техника. Искам да подчертая, че за нашия сектор липсва на подкрепа от държавата. Ще дам пример с Полша, където имат държавен институт, който проектира машините и си партнира с компании, които произвеждат машините. Държавата и компаниите

си поделят финансирането и така продуктът е създаден. Такава подкрепа в България няма. Българските заводи не могат да си позволят конструктивни отдели в необходимия мащаб, защото това ще оскъпи самите продукти. През какви кризи премина бизнесът Ви? 2020 г. беше много тежка година за нас. Техниката не може да се търгува онлайн. Комуникацията със земеделските стопани се прекъсна, нямаше изложения и панаири. Ситуацията вече е променена и стабилизирана, но конфликтът в Украйна също предизвика криза и в нашия сектор. Първият най-голям удар беше цената на металите и недостига им. Украйна беше един от основните ни доставчици на метали. Доставките бяха прекъснати и бяхме принудени да търсим алтернативни доставчици, които бяха по-скъпи. Това се отрази върху цената на крайните продукти, но това е световна тенденция. Войната и кризата с ниските цени на селскостопанската продукция ни се отразиха негативно, защото, както вече заявих, ние сме като скачени съдове със земеделските производители. Със сигурност и във Вашия бизнес трудно намирате качествена работна ръка…

Проблемът с квалифицираната работна ръка го има от много години. Няма ги хората. Демографският срив е изключително голям, така че сме в процес на търсене на кадри от чужбина, а това е сложен процес. Техникумите, които трябва да подготвят кадри за нас, нямат заварчици, стругари, леяри. Тези кадри ги произвеждаме при нас, това е сложен, дълъг и скъп процес и се оказва, че често обучен кадър отива в чужбина. Защо фермерите повече търсят вносната техника? Българските земеделски производители търсят по-качествена, по-надеждна техника и мислят, че западната е такава. Лошото е това, че ние, българските производители на машини, вече сме много малко и информацията, която земеделците трябва да имат за нашето производство е все по-оскъдна. Мога да дам пример с нашата техника. Нашата техника по нищо не отстъпва на западната. Тя се произвежда със същите материали, със същите технологии. Технологичното оборудване в нашата фабрика през последните 7 години много се промени. Българската техника превъзхожда западната по цена. Но изборът на западна техника се базира на чисто човешки фактор. Обичаме да се сравняваме. Като видиш комшията, че има нещо скъпо и ти искаш да го имаш. В това няма нищо лошо. Конкуренцията при всички случаи е стимул за нашето развитие. Досега винаги сме успявали да сме в крак с тенденциите. Гордеете ли се, че сте български производител? Да, разбира се, ние сме едни от последните мохикани, защото в началото на моята кариера фирмите производители на земеделска техника бяха над 80. През годините тези фирми започнаха да отпадат от пазара, промениха дейността си. Останахме няколко фирми и изпитваме гордост, че продължаваме дейност. Държавата трябва ли да помага при представянето на българска техника по изложения? Държавата е абдикирала от българските производители на агротехника. В Хановер на изложението видях щандовете на Румъния, Сърбия, Северна

Македония, Аржентина, Бразилия. Полша беше партньор на изложението. Къде беше България? Може би МЗХ трябва да подпомогне такива български фирми. Виждайки нас на такива изложения, тогава земеделците ще кажат: „Нашите фирми не са по-зле от западните“. Избирайки българска техника, земеделците подпомагат разкриването на нови работни места. Ние конкретно работим с повече от 90 фирми доставчици. Те от своя страна също ще увеличат служителите си и ще внасят данъци в държавната хазна. Иначе, ако внасяме всичко, то печели само търговецът. Направете обобщение на годината – активно ли инвестираха българските земеделци в агротехника? През 2023 г. имаше много сериозни фактори, които имаха пряка роля върху продажбите на земеделска техника и резервни части. Един от сериозните фактори беше засушаването - бич за земеделските производители, но най-големият удар дойде с цената на зърното и това повлия върху търговията със земеделска техника. За нашата фирма за тази година по-голям дял в продажбите имат резервните части, което за мен говори, че земеделските производители възстановяват стари машини, които са на години, за да могат да си вършат работата и себестойността на продукцията им да е възможно най-ниска. Защото покупката на една земеделска техника играе пряко върху цената на продукцията. Така че, в това отношение интерес към земеделска техника имаше, но нямаше реализирани сделки колкото очаквахме. За радост, със стартиралата процедура за модернизиране на земеделските стопанства по НПВУ в момента има интерес и голяма част от проектите ще се реализират и това ще бъде огромна глътка въздух, както за земеделските производители, така и за производителите и вносителите на машини. Като цяло, за нас годината приключва успешно, но не с тези ръстове, които очаквахме. На изложението в Хановер се срещнах с наши доставчици на консумативи и разбрах, че спадът на продажбите при тях е между 10-15 %, а при някои и 20 процента. При нас спадът е с около 5% в сравнение с миналата година.

декември 2023

Акценти Гост 44

Вашите прогнози за цените на прикачната техника и за продажбите през 2024 г. Засега няма индикация за сериозен ръст на материалите, според мен през следващите три-четири години цената на материалите ще се запази, но пък увеличаването на минималната работна заплата е фактор за увеличаване на цените на агротехниката в рамките на 2-3 процента. По отношение на реализацията, смятам, че ще има задържане на сегашните нива с лек ръст на продажбите. Не очаквам да има бум на търсене на агротехника. В началото на първото тримесечие ще стане ясно накъде ще тръгнат нещата. Тогава земеделците вече ще имат по-голяма яснота за инвестициите си. За нас ръст от 3-до 5% ще бъдат голям успех. Прогнозите ми са, че този процент няма да расте и надеждите ми за следващата година са за повече успехи.

Каква е пресечната точка на Вашия бизнес с пчеларството? Това е в личен аспект. От хоби се превърна в професионално отглеждане на пчели. Аз съм човек, който обича да си изпипва нещата, а не аматьорски да ги прави и тази любов към пчелите лека-полека стана професионално увлечение. В момента отглеждам 180 пчелни семейства. Фермата ми е оборудвана с всичко необходимо. Пчелинът е биологичен. Участвам в Организация на производители на пчелни продукти, в която около 30 пчелари работим заедно за общите интереси, заедно реализираме меда, тъй като можем да предлагаме по-големи количества на търговците. Спечелихме проект за изграждане на преработвателно предприятие. Идеята е не да предлагаме меда като суровина, а като краен продукт, запечатан в бурканче за трапезата на нашия потребител.

декември 2023

Акценти Тема на броя

Какво трябва да знаем за микроорганизмите във водата, която пием?

От критично значение е да запазим чистотата на сладководните източници, тъй като те снабдяват хората с питейна вода Водата е жизненоважен ресурс, който играе ключова роля за всички живи организми на Земята. Тя служи като жизнена среда, разтворител на вещества, регулатор на температурата и участва активно в обмяната на веществата. Всички организми, от микроби до растения и животни, зависят от водата за своето съществуване. За да разберем повече за микробиологичното качество на водата и неговото значение, разговаряхме с проф. Соня Костадинова, декан на Биологическия факултет на Пловдивския университет, и проф. Велизар Гочев, ръководител на катедра „Биохимия и микробиология“ в същия университет. Океаните заемат голяма част от нашата планетата, но питейната вода произлиза от сладководни източници. Какъв е техният дял? Проф. Соня Костадинова: Точно така, океаните покриват над две трети от повърхността на Земята, но само около една трета от водните ресурси са сладководни и подходящи за питейна вода. Затова е от критично значение да запазим чистотата на сладководните източници, тъй като те снабдяват хората с питейна вода и са средата за множество

живи организми. Можете ли да ни разкажете повече за микроорганизмите във водата и как те влияят на околната среда и здравето ни? Проф. Велизар Гочев: Разнообразни микроорганизми обитават водата и те се разделят на две големи групи – първична и вторична микрофлора. Първичната микрофлора са естествени обитатели на водата, които имат роля в различни процеси в екосистемата. Вторичната микрофлора са микроорганизми, които попадат във водата от въздуха, почвата и чрез човешка дейност и включва патогенни бактерии и вируси. Те често са резултат от замърсяване и могат да представляват опасност за здравето ни. Какви са методите за контрол и мониторинг на микробиологичното качество на водата и как се гарантира безопасността не само на питейната, но и на изворната и минералната вода? Проф. Велизар Гочев: В България, както и в цяла Европа, се извършва строг микробиологичен мониторинг на водите, включително питейната вода и изворите за минерална и изворна вода. Този

мониторинг има за цел да открива потенциални рискове за здравето на хората и да позволява предприемането на необходими мерки за защита. Контролът на микробиологичното качество на водата се извършват чрез измерване на различни микробиологични показатели. Тези данни се анализират редовно от компетентни органи и институции, за да се гарантира безопасността на населението. Минералните и изворните води са отличен пример за естествени водни среди, които се контролират, за да се гарантира микробиологичната им безопасност. Те са естествени водни местообитания, произхождат от подземни водоизточници, защитени от човешка намеса. Има интересни проекти на компании, които ползват уменията на пчелите и анализират събрания от тях прашец, за да доказват чистотата на изворите. Защо минералната и изворната вода се считат за особено ценни и какви са техните предимства спрямо чешмяната вода? Проф. Соня Костадинова: Както проф. Гочев спомена, минералната и изворната вода са ценни именно заради своите уникални качества. Те произхождат от природни подземни водоизточници и често са естествено богати на минерали и микроелементи, които придават на водата особени характеристики и вкус. Тези води са олиготрофни, което означава, че са бедни на органични и неорганични замърсители. В сравнение с чешмяната вода, която често преминава през процеси на обработка и дезинфекция, минералната и изворната вода не се подлагат на такива процедури. Това означава, че те запазват естествените си качества и микробиологичната си стабилност, без да се нуждаят от добавка на химикали или пречистване с цел премахване на микроорганизмите. Какви са конкретните предимства за здравето при консумацията на минерална и изворна вода? Проф. Соня Костадинова: Минералната и изворната вода представляват природни дарове, богати на здравословни минерали и микроелементи, които могат да бъдат благоприятни за здравето ни. Те са безопасни за консумация и нямат нужда от допълнителна обработка с химикали или дезинфекция. Консумацията на минерална и изворна вода може да има редица положителни въздействия

върху здравето. Тези води имат естествено съдържание минерали като калций, магнезий и калий, които са важни за здравите кости и мускули. Също така те са често с ниско съдържание на натрий, което може да бъде полезно за хората, които следват диети, бедни на натрий. В сравнение с чешмяната вода, която често минава през обширни процеси на пречистване и добавяне на химикали, минералната и изворната вода представляват по-естествен и чист вариант за питие. Те съчетават вкус и качество, което ги прави предпочитани от много хора, които ценят здравословния начин на живот и високото качество на водата, която консумират. Благодарение на съдържащите се елементи минералната и изворната вода имат приятен вкус, което може да насърчи хидратацията и консумацията на достатъчно течности. А какво е микробиологичното качество на минералната и изворната вода и защо то е важно? Проф. Велизар Гочев: Микробиологичното качество на минералната и изворната вода се отнася до наличието и броя на микроорганизмите във водата. Тъй като тези видове вода са естествени и не се подлагат на пречистване с химикали или дезинфекция, микробиологичното им качество играе ключова роля за безопасността. Как се контролира и гарантира микробиологичното качество на минералната и изворната вода? Проф. Велизар Гочев: Микробиологичното качество на минералната и изворната вода се контролира чрез строги стандарти и мониторинг от страна на регулаторните органи и производителите. Този мониторинг включва редица анализи, които се извършват редовно, за да установят безопасността на водата. Производителите на минерална и изворна вода трябва да спазват нормативните изисквания и да осигурят високо качество на продукта си. Тази система на контрол гарантира, че водата, която стига до потребителите, отговаря на всички стандарти за микробиологична безопасност. Важно е да се отбележи, че микробиологичната безопасност на минералната и изворната вода, предлагана на пазара е висока, което доказва, че производителите и контролните органи успешно изпълняват функцията си. декември 2023

Акценти Тема на броя 48

Как потребителите могат да изберат най-добрата минерална и изворна вода и как да бъдат сигурни, че избраната от тях вода е оригинална и не е била подложена на някакви манипулации? Проф. Соня Костадинова: Потребителите могат да изберат най-добрата минерална и изворна вода, като внимателно проверят маркировката на продукта и проучат производителя. Важно е да се уверят, че продуктът е произведен от утвърдена и надеждна фирма, която спазва всички регулаторни изисквания. Също така е добре да се провери дали продуктът има всички необходими маркировки и етикети, които указват произхода и качеството на водата. За да са сигурни, че водата, която купуват отговаря на всички стандарти, внимателно трябва да се четат етикетите и да се провери дали там фигурира цялата необходима информация относно стандарти за качество и контрол. Минерална и изворна вода винаги трябва да се купува от доверени търговци и магазини, да се гледат марки и брандове, които са добре познати на пазара. Хората не трябва да се притесняват да търсят повече информация, да проверяват сайтовете на производителите, за да научат повече какви стандарти спазват и какви усилия полагат за опазването на водните ресурси.

Има ли някакви специфични съвети за консумация на минерална и изворна вода, за да се запазят техните качества? Проф. Соня Костадинова: Консумацията на изворна и минерална вода не изисква специални насоки. Просто наслаждавайте им се както предпочитате. Важно е да знаете, че те са безопасни и че могат да бъдат включени във вашата ежедневна хидратация. Как може обикновеният човек да помогне, за да имаме чиста и безопасна за консумация вода? Проф. Велизар Гочев: Всеки един от нас може да направи много, за да помогне да имаме чиста вода. Избягвайте да замърсявате водните пътища с отпадъци и поддържайте чистотата на и около водоемите. Чистотата на водата е важна не само за здравето ни, но и за устойчивостта на нашата планета. Правилната грижа за водните ресурси е задължение към природата и към бъдещите поколения. Проф. Соня Костадинова: Пазете се от неконтролирани източници и предпочитайте вода, която е била подложена на необходимия контрол и мониторинг и има съответните сертификати. Благодаря ви, че се интересувате от този важен въпрос и се надявам, че всички можем да работим заедно, за да подобрим качеството на водата и да опазим нашата планета.

Велизар Гочев е професор по Микробни биотехнологии в Биологическия факултет на ПУ „П. Хилендарски“, където работи от 2005 г. От 2011 г. е ръководител на катедра „Биохимия и микробиология“, а от 2019 г. е и зам.-декан на Факултета по учебната дейност. Научните му интереси са в сферата на природните биологично активни вещества с антимикробно действие и възможностите за приложението им като естествени консерванти в хранително-вкусовата промишленост и козметиката. Автор е на над 125 научни публикации, участвал е в 25 и е ръководил 6 научноизследователски проекта. Соня Костадинова e професор по Микробиология в Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Възпитаник е Пловдивския университет, в който работи от 1988 г. От 2015 г. е декан на Биологическия факултет. Научните и́ интереси са в областта на физиологията на микроорганизмите – изолиране, пречистване, характеризиране и приложение на ензими, продуцирани от микроорганизми.

декември 2023

Акценти Селекция

декември 2023

Агрономите съветват Акценти

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все поважна тема в следващите години

За да бъде успешно земеделското производство, то трябва да се адаптира към промените в климатичните условия. Сушата, промяната в сезоните, топлите зими, поройните дъждове са само част от проблемите. Фирма Лебозол може да отговори на тези предизвикателства и да помогне на земеделските стопани да изведат едно успешно производство. Как листните торове на Лебозол® могат да повлияят върху крайния резултат – това беше акцентът на презентацията, която изнесе пред аудиторията на XI аграрен семинар на НАЗ Янко Борисов, продуктов мениджър в компанията. Той се спря на промените в климатичните условия, които водят до проблеми в развитието на културите и налагат адекватни решения. Метеорологичните условия рефлектират по различен начин върху усвояването на микро- и макроелементи, подчерта още Янко Борисов. Силните валежи, студът, сушата и преовлажняването влияят по различен начин на основните елементи като азот, калий, фосфор, сяра, калций, магнезий. Част от тях се от-

миват, други стават неусвоими и се блокират. Това означава, че част от хранителните елементи са недостъпни за кореновата система на растението. С помощта на Лебозол тези проблеми могат да се преодолеят. Янко Борисов акцентира върху ролята на елемента бор при справяне с предизвикателствата. Новото решение от фирмата е АквеБор (Mo)СК. Редуцирането на азотното хранене е изключително важна тема с оглед на европейските регламенти. Внасянето на този елемент е важен и в условията на суша. Доколко е икономически изгодно да се ползват високи торови норми е друг въпрос. Как да се повиши ефективността на усвояване на азота? Решението на Лебозол® е най-лесно, изпитано и безболезнено - с помощта на органични торове със съдържание на аминокиселини. По този начин се постига с 10 % по-добра усвояемост на азота. А при прилагане на Лебозол - Сяра 800 ефективността се повишава с 35 %, категоричен е Янко Борисов. Земеделските стопани от Германия са доказали, че с Лебозол Манган 500 – постигат с около 10 % по-добра усвояемост. Елементи като цинк и мед също водят до 5 % по-добра ефективност.

Семинар

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Как да добиете стойност отвъд добива? Отговорът на този въпрос дава фирма Nuseed. В рамките на XI национален агросеминар на НАЗ компанията представи пред земеделските стопани новите си предложения. Висок потенциал, производителност, възвръщаемост – това са само част от акцентите, които постави Ани Димитрова, мениджър „Бизнес развитие“ по време на презентацията „Nuseed – големи възможности, голямо бъдеще“. С оглед на идващата пролетна кампания фермерите бяха запознати с новите хибриди слънчоглед. „Подбрали сме компактно и изпитано портфолио, решихме да заложим само на добре утвърдени хибриди, които се представят отлично на терито-

рията на България. Във високоолеиновия сегмент предлагаме три Клиърфийлд хибрида и два по технологията Експрес“, подчерта Ани Димитрова. Друг фокус при слънчогледа е ултра ранната група, в която компанията предлага два хибрида. „Това е изцяло нова група без аналог на пазара. Основното направление е за втора култура или късни сеитби или за райони, нетипични за производство на слънчоглед. Хибридите от тази група имат къс период на вегетация - около 80-85 дни“, разясни още експертът. При линоловите хибриди две са предложенията за новия сезон в групата на Клиърфийлд хибридите и едно – в Експрес технологията. Новото предложение е по мултистак технология – това е тройна мощна комбинация, която включва хербицидна устойчивост плюс генетична устойчивост на синя китка до раса Н и на множество раси мана. NuSeed работи в различни направления. Новите култури в портфолиото на компанията са карината и тръстика като енергиен източник. Тръстиката е проект, който се разработва в Бразилия и е насочен за тропическите държави. От нея ще се произвежда биомаса за производство на етанол. Карината е нисковъглеродна суровина, която може да се отглежда по договор. „На този етап сме във фаза изпитване на територията на България. Търсим най-добрата технология. Тази култура няма да отнема от основните площи, идеята е да се впише като междинна или покривна култура. Земеделските стопани ще могат да разчитат на договор за обратно изкупуване, след което ще се преработва във Франция. От карината се произвеждат нова генерация авиогориво и високопротеинови фуражи“, разясни още Ани Димитрова. декември 2023

Акценти Селекция

Новата селекция на Corteva Agriscience™ в полетата на фирма Ветекс 4

Открит полски ден край разградското село Езерче Фирма Corteva Agriscience™ е дългогодишен партньор на земеделците от разградската фирма Ветекс 4. Именно на техните полета в землището на с. Езерче, обл. Разград, компанията тества новите си продукти в портфолио семена и ПРЗ в платформата Портфолио Фарм.

Иван Дражев, Маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър за България в Corteva Agriscience™

Пресиана Русева, регионален агроном на Corteva Agriscience™ за Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил

„Ветекс 4 е фирма с образцово земеделие, техните успехи се дължат именно на качествената технология, която те прилагат и благодарение на иновативния им подход заедно с тях успяваме да тестваме нашите нови хибриди и ПРЗ“, сподели Пресиана Русева, регионален агроном на Corteva Agriscience™ за Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил.

22 царевични хибрида са заложени в платформата – от тях 8 са нови. В най-ранното ФАО 100-199 е позициониран хибридът Р7818, който е с доста висок добивен потенциал и при благоприятни условия може да даде еквивалентен добив като хибридите от ФАО 300. Може да се засява и по-рано, може да се ползва и като втора култура, разказа Иван Дражев, Маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър за България в Corteva Agriscience™. Нов хибрид има и в група ФАО 200 – това е Р8604, с подобни характеристики като Р7818. В група ФАО 300 - новите попълнения са Р9367, Р9398 и Р9639 – те са с по-висок добивен потенциал от предишната генерация хибриди. В група ФАО 400 – новата селекция е Р9944 и Р0260 – отново с повишен генетичен потенциал и агрономически характеристики от предишните. В групи 500 и 600 по ФАО новите предложения са Р0710, Р0450, Р1332 – за зърно, силаж и биогаз. Продуктовата линия Optimum® AQUAmax® е с повишено ниво на толерантност на сухи и стресови условия – тези хибриди дават минимум 5% декември 2023

Акценти Селекция 56

по-високи добиви при суша. Много подходящи са за условията на Южна България. На полето в Езерче се изпитват 4 нови Optimum® AQUAmax® предложения в трите основни групи на ранозрелост. Особено впечатление в развитието на растението и зърната в кочана прави P9398, позициониран и в най-предпочитаната ФАО група от земеделските производители в област Разград - 370-380 по ФАО. Растителната защита на царевицата е поверена на продуктите на Corteva Agriscience™. Семената са предварително третирани с Лумипоза, с цел контрол на почвени вредители като телени и сиви червеи, както и допълнителен стимулиращ ефект към растенията. Борбата с плевелите е изведена с Принципал Плюс, приложен от втори до шести лист на културата, който контролира всички най-важни едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели, вкл. балур и паламида. От догодина продуктът ще бъде заменен с подобрената версия Принципал Голд, със съдържание на антидот, намаляващ стреса върху културата. Хербицидът ще бъде с по-широк прозорец на приложение – от 2 до 9-и лист. При царевицата в платформата са използвани и биостимулантите Кинсидро Гроу и Утриша N, които спомагат за отличното състояние на растенията.

Георги Атанасов, съдружник и управител във Ветекс 4 ООД Междуредията на слънчогледовите посеви са чисти благодарение на хербицида Express™, приложен с прилепител. При Clearfield® Plus технологията е използван препарат на база имазамокс, а при конвенционалните – почвен хербицид. Очаква се регистрация у нас на хербицид в слънчоглед с ново активно вещество, което ще е перфектното решение за някои проблемни плевели като бутрак, амброзия, бяла куча лобода, див синап и дива ряпа, информира Иван Дражев. Слънчогледът на Corteva е селекциониран за сухи условия, с устойчивост на синя китка, като хи-

бридите обхващат трите технологии - Конвенционална, Clearfield® Plus, ExpressSun™, разкри Иван Дражев. Той посочи, че на полето край Езерче са представени 17 хибрида слънчоглед в трите технологии на отглеждане. Corteva е пионер във внедряването на ExpressSun™ технологията, като над 60 процента от площите със слънчоглед в България са именно по нея. Компанията постоянно инвестира в нова селекция, като най-новите хибриди дават добив 450-470 кг/дка. Освен това всичките хибриди са с високо маслено съдържание, не падат под 46 про-

цента масленост. Фирма Ветекс 4 обработва около 17 000 дка, отглеждайки пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. Масово в стопанството сеят и слънчогледовите хибриди P64LP146, P64HE144, P64LE136 и P64LE162. Тези хибриди се отличават с висока добивност, масленост и стабилност в представянето, добре адаптирани са към нашите условия. С една дума качествени семена, можем да разчитаме изцяло на тях“, каза Георги Атанасов, съдружник и управител във Ветекс 4 ООД.

декември 2023

Как да смекчим влиянието на климатичните промени върху добивите?

Семинар Акценти

Лебозол® е решението за преодоляване на климатичния стрес

Как листните торове могат да помогнат за адаптиране на растенията към засушаване и как по ефективен начин може да бъде редуцирано азотното торене с помощта на микроелементите. Отговорите на тези въпроси бяха дадени от специалисти на семинар във Велико Търново. Организатор на събитието е фирма Лебозол®, а гостите - доволни клиенти, дългогодишни партньори на немската компания. Митьо Митев, представител на агроцентър, Севлиево: „Работим с Лебозол много добре, коректен партньор са. Клиентите ни търсят продуктите им, което означава, че са доволни. Цената им е достъпна, а ефектът от приложението им е голям. Зърнопроизводителите търсят много продукта Тотал Кер, който е ефикасен за подхранване на семената с течни хранителни вещества, отделно има най-забележим ефект на площи със затруднена достъпност на важните за културата микроелементи.“

Рени Стефанова, агроном в ЗК, с. Ковачевец: „Работим с продуктите на Лебозол® от доста време и сме изключително доволни, особено от аминокиселините им. Имали сме случаи, в които растенията са били без шанс да оцелеят, поради хербициден стрес, но след третиране с Аминозол те се съживяват и дават добри добиви.“ За да бъде успешно земеделското производство, то трябва да се адаптира към промените в климатичните условия. Сушата, промяната в сезоните, топлите зими, поройните дъждове са само част от проблемите. Фирма Лебозол® може да отговори на предизвикателствата на климата и да помогне на земеделските стопани да получат по-добри добиви от културите, увери продуктовият мениджър Янко Борисов по време на семинара във Велико Търново. Основен акцент в презентацията му бяха климатичните условия, които водят до проблеми в развитието на културите и налагат адекватни ре-

шения. Едно от тях е подаване на листен тор с аминокиселини. Най-мощният от тях е Аминозол. Трябва да се знае, че равномерното даване на калий през целия сезон е най-подходящо за растението. Така, когато стресът е достатъчно силен, то да разполага с потенциала да използва този калий в точния момент. Борът е труден за усвояване елемент, но е много важен, защото отговаря за правилното развитие на корена и за усвояването на калия и фосфора. Лебозол има нов продукт - АквеБор СК, единствен на пазара, заради специалната формулировка. Добре снабдените с манган растения консумират по-малко вода. Така по време на суша те ще преживеят без стрес, защото добре снабдените растения с микроелемента имат по-добре функциониращи механизми за контрол. От Лебозол имат решение как да се намали азотното торене. Известно е, че азотът подлежи на сериозни загуби. Това е основна причина за при-

лагане на по-високи торови норми. Ето защо, ако повишим ефективността му на усвояване, ще обърнем тенденцията. Добрата стратегия за това включва на първо място избор на органични торове с високо съдържание на аминокиселини, използване на мезо- и микроелементи. Сяра 800 СК повишава ефективността на усвояването на азот с 35%. Едновременно с това контролира болестите, съдържанието на протеини и масло, повишава добива. Манган 500 СК повишава ефективността на усвояването на азот с 10%, като ускорява ензимната активност, която има критична роля за асимилацията и употребата на азот. Освен това стимулира фотосинтезата, усвояването и транспорта на хранителните вещества и поддържа нормалната функция на корените. Торовете на Лебозол® дават сигурност на земеделците, че могат да получат високи добиви, независимо от промените в климата.

декември 2023

Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™

Акценти Селекция

Компанията залага на иновации и био решения - това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Иновации от Corteva Agriscience™ белязаха платформата Портфолио Фарм, която се проведе край добруджанското село Победа. Домакин на аграрния форум беше ЗК „Победа“, с председател Георги Маринов. Изненадите на полето бяха много. „Всяка година ние от Corteva Agriscience™ излизаме с нови, иновативни, предложения, тъй като те движат прогреса. През 2023 г. и 2024 г. внедряваме нови хибриди царевица и слънчоглед, нови продукти за растителна защита и нови биостимуланти, отговарящи на т.нар. „зелена сделка“, изтъкна Иван Дражев, маркетинг мениджър Балкани в Corteva Agriscience™. Пред земеделски стопани от цяла Добруджа бяха представени както утвърдени хибриди пролетни култури, така и редица иновативни решения. Акцент беше поставен върху изведената растителна

защита с продуктите Старане™ Голд и Виктус® ОД. „Имаме една чиста царевица в много добро състояние. Старане голд се представи отлично“, изтъкна Владимир Аврамов, търговски представител в компанията. Хибридите царевица на Corteva Agriscience™ се отличават с висока издръжливост на суша и с високи добиви. „Тази година условията в региона са

изключително тежки и екстремни, на много полета се забелязва, че царевицата няма кочани. Нашите Optimum®AQUAmax® хибриди превъзхождат останалите по 5 показателя – висока толерантност на суша и високи екстремни температури, мощна коренова система, контролирано отваряне и затваряне на устицата“, подчерта Цветелина Георгиева, регионален агроном във фирма Corteva.

декември 2023

Акценти Селекция 62

Присъстващите земеделски стопани разгледаха широка гама от слънчогледови хибриди от различни технологии – конвенционални, по ExpressSun® и Clearfield® Plus. „Всички хибриди, които са включени в сортовата листа и които са представени на това портфолио, се характеризират с много висок

добивен потенциал и с много стабилен добив при различни почвено-климатични условия. Нашите хибриди притежават една от най-високата степен на толерантност към паразита синя китка. Всяка година излизаме с нови продукти“, заяви Нено Ненов, мениджър продажби за Североизточна България.

декември 2023

Акценти

декември 2023

Силвия Тонева: Ученето през целия живот ни държи „във форма“

Акценти Обучение

Какви специалисти търси пазарът на труда – разказва главен експерт в Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО)

Госпожо Тонева, кои са най-желаните професии в селското стопанство? Най-интересни през миналата година са били професиите „Агроеколог“, „Техник-растениевъд“ и „Монтьор на селскостопанска техника“. Не е за подценяване и интересът към „Растителна защита“ и „Пчеларство“. Можем ли да влезем в конкретика? Според статистика на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) през 2022 година 3520 човека са участвали в курсове за професионално обучение в направления „Растениевъдство“ и „Животновъдство“. Предпочитани са краткосрочните курсове, особено от възрастните, които имат динамично ежедневие. Откъде идва скокът при търсенето на обучения с тези сектори? Вероятно пазарът на труда търси такива специалисти. Променят се и обстоятелствата, при които функционират икономиките. Страната ни има нови цели – национални и европейски. Като например

така наречения „зелен преход“. Професионалното обучение е една възможност хората да придобият уменията, които са им нужни, за да намерят работа, да променят работа, да се преквалифицират. И на по-късна възраст, включително. Кой може да кандидатства и как се случва финансирането? В центровете за професионално образование и обучение се обучават лица над 16 години. Такива има около 800 в цялата страна и в тях лицата могат да избират между вид професия, курс и формата, която е най-удобна за тях. В някаква част обученията са финансирани по национални мерки и програми, в друга – от самите лица. Разнородна е картината, като с по-малък процент са тези, които се финансират от работодател. В кои градове са най-много обучавани в селскостопанския сектор? Най-голям брой желаещи наблюдаваме в София, Бургас, Русе, а най-слаб интерес има в Смолян, Силистра и Габрово. А как се случва самото търсене на курс? НАПОО наскоро приключи мащабен проект по програма „Развитие на човешките ресурси“, в рамките на който беше обновен сайтът на агенцията и беше създадена рубрика, насочена към гражданите. По лесен начин всяко лице, което има желание

да се би могъл да намери информация. Например – по ключова дума, чрез интерактивна карта на страната, вид обучения. И в рамките на десетина минути човек би могъл да направи своето информирано решение. Всеки, който се нуждае от информация и иска да се включи в курс, било то да придобие нова професия или да се преквалифицира, просто на надгради уменията, които притежава към момента, може да добие информация за възможни и предстоящи курсове, като влезе в сайта на НАПОО и в рубриката „За гражданите“ и да се информира по какви професии, в кои градове, в кои центрове може да започне такъв курс и да вземе решение за себе си дали му е необходимо, от кога би желал да се включи и в каква форма. Каква тежест имат документите, които издавате? В центровете за професионално обучение, които са лицензирани от НАПОО, човек може да придобие официално признат документ. Независимо дали ще избере краткосрочна форма или пък ще придобие степен на професионална квалификация за цялата професия. След курс има изпит по

теория и практика. Тези документи, които се издават от центровете се вписват в публични регистри, които се поддържат от НАПОО и работодател, който иска да наеме такова лице, може да влезе в публичния регистър, да провери съответното лице къде и каква квалификация е придобило. По този начин човек може да си намери работа, както в България, така и в чужбина. Каква е политиката на страната във връзка с професионалното обучение? Ученето през целия живот е стратегически приоритет и на европейско, и на национално ниво. Има още работа в това отношение. Само Румъния е позле от нас по показатели за лица, включени в учене през целия живот. Министерството на труда и социалната политика ежегодно включва в своя национален план за действие по заетостта конкретни мерки за обучение на безработни лица, включително и в областта на селското стопанство. Как ви се отрази пандемията? 2020 година беше тежка за професионалното обучение, усети се и с намаляването на интереса. Но и с новите цифрови формати на обучение декември 2023

Акценти Обучение 68

хората разбраха, че има опция да се включват и в по-гъвкави форми на обучение. Дигитализацията как влезе в този тип обучения? Както и в другите сектори, така и при професионалното обучение на възрастни много центрове разработиха и използват платформи за обучение, което да се случва от дистанция. Това може да се случва с преподавател на живо, който да води лекция от разстояние, или пък с видео или аудио урок. Нормативната уредба в страната позволява професионалното обучение на възрастни да се случва в различни форми. Освен стандартната дневна форма, която всички познаваме, съществува възможност за обучение в индивидуална форма, в дистанционна форма. Също така, повечето учебни центрове създадоха и използват цифров формат за преподаване от разстояние. Това обучение може да бъде онлайн, на живо с преподавател или да се използват аудио или видео ресурси. Към повечето курсове могат да се разработват и да се предоставят на курсистите електронни учебни материали, които заместват познатите ни хартиени учебници. Намаля ли интересът към IT обученията, за сметка на обученията в други сфери? Нямаме данни за такава тенденция, но се вижда, че хората търсят досег със земята, защото работата в селското стопанство им дава възможност да са сред природата, често заедно със семействата си. Практиките как се случват? Практиката задължително се случва в реална среда, на място, няма как да се обучават лицата особено в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ в дистанционна форма. Въпреки това – технологиите напредват и вероятно ще има с какво да ни изненадат следващите години. Тъй като голяма част от професиите в тези бран-

шове са свързани с ръчен труд, в извършване на определени дейности на поле, в оранжерия, и това изисква да бъде демонстрирано на живо. Какви са ползите от такъв тип обучения? Като отговор на динамиката, която се случва на пазара на труда. Трансформацията, която претърпяват всички професии, защото виждате, че освен дигитализацията, зеленият преход, много сектори търпят промени, които произтичат от случващото се в световен мащаб. В един свой доклад Европейският център за развитие на професионалното обучение миналата година нарече това обучение „спасителен пояс“ за справяне с кризата, която последва след пандемията от Ковид 19 и като възможност за хората да се адаптират със случващото се на пазара на труда. Така че именно в професионалното обучение хората могат да намерят отговор на въпросите, свързани с нови умения, нови длъжности и с това как секторът се трансформира и пренасочва, те да бъдат подготвени с това, което им е нужно, за да продължат да работят. Накратко защо си заслужават обученията? Заслужава си човек да учи през целия живот, защото това му помага да се задържи „във форма“, да следи тенденциите в сектора и да става по-добър в това, което прави. Така се насърчава и предприемаческа инициатива. Интервю на Петя Пенчева

декември 2023

Акценти Предприемачество

КОГАТО СИ САМ И НИКОЙ НЕ ВЯРВА В ТЕБ

За създателя на първия протеинов сладолед Александър Паунов Кой си ти и чувстваш ли се новатор? Аз съм Александър Паунов, на 20 г. от София и правя единствения на пазара протеинов сладолед. Много е вкусен и не е калоричен. Може да ядеш от него колкото си искаш. Капацитетът на предприятието е 5 тона на ден. А относно това дали се чувствам като новатор - да, аз съм. С какво твоят сладолед е по-различен? Тренирам от около 7 години и хранителният режим за мен е много важен. В същото време обичам много сладолед. Винаги ми се ядеше, а в него има захар и животински мазнини, което един спортист не може да си позволи, когато е на режим. Така възникна идеята за протеиновия сладолед, с нула захар и естествен подсладител.

Как един 18-годишен човек, на който „морето му е до колене“, си мисли за бизнес? Честно казано, на мен никога не ми се е ходило по барове и дискотеки и винаги ми е било мечта да развия собствен бизнес. Започнах да продавам закуски на съучениците си, картички правех за празници, все нещо измислях, за да изкарвам пари. Не съм стоял никога на едно място, да се оправдавам, че съм малък. Действието, пробата са малкият ключ към успеха. И когато идеята за сладолед се роди, твърдо бях решен, че ще започна да го правя. Последваха много неуспешни опити. Половин тон беше изяден, изхвърлен, за да стигна до сегашния му вкус и аромат, които са подсилени със стевия. Днес мога да кажа, че много си харесвам бизнеса. Постоянно работя върху продукта, който вече

има няколко разновидности и винаги искам да е по-вкусен. В момента работя върху логистиката за разпространението му. Стартъп компанията ти спечели европейски проект и в този смисъл лесно ли се стига до европейските средства? Не е невъзможно, всичко зависи от теб. Историята е следната: Аз станах призьор още като ученик в секторна програма “Леонардо да Винчи” – “Насърчаване на предприемачеството сред младите хора”, чиито дейности се финансират по програма „Учене през целия живот” на Европейския съюз. Тогава един от членовете на журито, който се занимава с европейски проекти, ми предложи да кандидатствам като стартъп компания, след като споделих идеята си. Така започна всичко. Бизнес плана сам написах, никой не ми помогна. За целта гледах клипове в YouTube. Трябваха ми обаче пари. Банките, като им кажех на колко години съм, директно ми казваха „приятел, ходи си“. Хубаво е държавата да помисли за определени гаранции пред кредитните институции, като по този начин ще се насърчат младите хора, ще се подпомогне икономиката, бизнес средата у нас. Аз сам започнах бизнеса и се нуждаех от подкрепа. В началото, признавам, беше много трудно, особено когато не знаеш как се прави, когато нямаш опит и когато няма кой да питаш. Или просто когато никой не вярва в теб.

С кого сподели идеята си и каква беше реакцията? Честно казано, повечето казваха: много хубава идея, обаче не се занимавай с глупости, бизнес в България не може да се прави, всичко е корупция, няма да успееш, ти си ученик и нямаш пари. Винаги ще се намери някой, който да ти каже такова нещо. Но аз не ги послушах и не се демотивирах, а тъкмо обратното. И си казах, че няма какво да губя. Казах си - дори пари да изгубя, на тази възраст ще придобия опит и шанс, който другите не са имали. Има ли условия в страната ни за развитие на бизнес? Според мен, условията за развитие на бизнес у нас са страхотни, в сравнение с доста други държави. Тук е много по-добре. Да, данъците са по-ниски и реално всичко зависи от теб, колко креативен си. Аз в момента работя с няколко фитнеса, те са основните ми клиенти, предлагам сладоледа в малки магазинчета, един онлайн супермаркет зареждаме също, скоро отваряме наша собствена локация, където ще имаме и други вкусотии за здравословно хранене. Интервю на Диана Александрова

декември 2023

Акценти Бранш 72

Деница Иванова: Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната Вие произвеждате ягоди, малини, къпини и боровинки. Интересно производство. Разкажете кога и как стартирахте. Как се развива стопанството към момента? Семейството ми вече повече от 20 години успешно развива производство на малини и ягодоплодни култури. През 2003 година родителите ми са стартирали с 30 дка и бяха първите, които започнаха да гледат тези култури в района на Попово, може би и в страната. Те първи внесоха сортове, които днес вече са наложени. През годините сами развиваха стопанството ни. Бореха се с проблеми като климатични условия, липса на работна ръка и с много други фактори. Днес имаме вече над 700 дка външно производство и 60 дка стоманено-стъклени оранжерии, които са отопляеми и са единствени в страната.

Кога решихте да направите тези оранжерии? 2018 година беше много ключова за нас, тъй като тогава не успяхме да приберем по-голямата част от реколтата заради дъждове. След това имахме проблеми с напояването на външните ни насаждения и тогава решихме да се пренасочим, за да можем да защитаваме нашата продукция, да можем да предлагаме тези плодове максимално дълго време на пазара, да покажем, че можем да консумираме български плодове почти целогодишно и така се зароди идеята да създадем оранжерии. Инвестициите са много големи, но и предимствата също - на първо място, печелим от това, че плодовете ни са защитени най-вече от дъждовете. Ние ги отглеждаме на хидропоника, всичко е автоматизирано и много прецизно се следят нуждите на

растенията и храната, която им се подава. Оранжериите са отопляеми. Това със сигурност създава проблем с високите разходи. Разходите са много високи. Истината е, че когато започнахме, не бяхме подготвени, тъй като тогава нямахме колеги, от които да взаимстваме опит в страната. И въпреки предвидените разходи, впоследствие изникват много непредвидени. За отглеждането на тези растения се изискват наистина много големи средства. Имате над 700 дка открити площи с ягодоплодни за пресен пазар и преработка. Разкажете за тях. През годините родителите ми, когато разширяваха външното ни производство, залагаха повече декари със специализирани сортове за преработка. След това започнахме да се насочваме към пресния пазар и така заложихме на други сортове. Днес цялото ни стопанство е разделено на декари - за преработка и за свеж пазар. На какви сортове залагате? През годините се убедихме, че ключов момент за успешното производство са именно сортовете и качеството на разсада. Затова ние залагаме изцяло на вносни сортове, които са доказани, лицензирани.

Как се развиват пазарът и цените на тези плодове? Пазарът на малини и ягоди през годините расте, наблюдаваме постоянен интерес към тези плодове. По отношение на цените тази година беше една от най-лошите в нашия сектор, защото никой не очакваше, че всички разходи ще се вдигнат двойно, а изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната. В този смисъл оптимист ли сте за бъдещето? Родителите ми са започнали преди 20 години. Ние работим стремглаво и се опитваме да развиваме този бранш. Децата ни вече са тук, така че ние сме оптимисти. Но трябва да намалим размерите на стопанството, защото проблем е намирането на качествена работна ръка. Всяка година тя намалява и става много трудно да се отглеждат тези култури. Каква заетост осигурявате? Наблюдаваме, че много млади хора предпочитат да работят тази работа, но в чужбина - в Англия. Разчитаме на 40-50 души. За външните ни декари е изключително трудно намирането на работници, защото хората не идват постоянно и това няма как да ни даде сигурност.

декември 2023

Акценти Бранш 74

Найден Петров: Последната година няма човек в малинопроизводството, който да е излязъл на печалба Украйна се намеси на европейския пазар на замразени малини и цените се сринаха Разкажете за Вашия опит с производството на малини и ягодоплодни. От 23 години се занимавам с производство на ягоди, малини, къпини, отскоро - и с боровинки в района на Попово. От четири години започнахме да отглеждаме плодовете в неотопляеми оранжерии, за да може да се разшири сезонът на брането на малина. Имаме и външни полета. На каква площ са оранжериите и какви са предимствата? Сто декара. Предимството е, че в нашия случай сезонът се удължава на седем-осем месеца. Започваме от края на април и произвеждаме до средата на декември. Каква е инвестицията на декар? Около 20 000-25 000 на декар. Имате и над 700 декара открити площи ягоди, малини, къпини, боровинки. Разкажете за тях. Имаме малини за замразяване, за преработка. При тях добивът е по-малък, а напоследък много лошо им се отразяват горещините, докато в оранжериите поддържаме някакъв климат, сянка. Много Ваши колеги започнаха да намаляват площите. Има много колеги, които тази година даже не ги браха и които се чудят дали да ги оставят за догодина заради климатичните условия и още повече заради войната в Украйна, тъй като Украйна се намеси на европейския пазар и цените се сринаха много.

Значи факторите са геополитически, освен климатични и пазарни? Като се натрупат двата фактора, става много зле, защото когато няма добив заради екстремните температури и когато няма и цена, и като сложиш и разходите за работна ръка, става много трудно. Каква заетост осигурявате? На нас ни трябват около 300 човека за сезона. Всички хора, които работят, заминаха да работят най-вече в Англия и тук останаха, на които не им се работи. Може би там заплащането е по-адекватно? Малко по-добре заради стандарта на живот в държавата. И цените, които те постигат? Цените са различни. Ако ние продаваме примерно на 4-5 лева, там продават на 10-12 паунда, което е коренно различно. Какви са условията за постигане на рентабилност във Вашия случай? Ако трябва да говорим за последната година, рентабилност трудно може да се постигне. Последната година няма човек в малинопроизводството, който да е излязъл на печалба. Как се развива пазарът. Ползвате ли опцията да търгувате с чужбина? Продаваме навсякъде. Мъчим се да продаваме и в чужбина. В Румъния продаваме. По принцип трябва да се развие пазарът в България.

Земеделската земя - кой и как да я ползва

Коментар на Валентина Спасова „Дошло е време да спрем да се обединяваме, за да се разединяваме“! Призивът издигна Живко Живков, новият председател на АЗПБ, по време на пресконференция. Малко главоблъсканица пада в осмислянето на този лозунг, но уверявам ви, ако го прочетете няколко пъти, ще откриете нещо много рационално. Затова не го отхвърляйте на първо четене. И призова асоциациите на различните браншове да се обединят, но не за да се разединяват в исканията си за неотложни промени в поземлените отношения. Никой не се съмнява, че трябва обединен подход - за да се промени ситуацията в наемането на земеделска земя под аренда, за регулации в отношенията собственик-наемател, и накрая- да се изготвят регулации при определяне на рентата. Да, земеделците са недоволни от сключването на едногодишни договори за арендоване. Логично – след като има европейски изисквания към биопроизводителите да изпълняват петгодишни ангажименти, за да получат субсидии. Какъв сеитбооборот, какво напояване да прави фермерът, ако знае, че утре някой друг може да се настани на обработваните от него ниви. Да не говорим за зелените амбиции на Урсула фон дер Лайен. Как да се изпълнят, като днес съм тука, утре - на съседния блок. Аз лично имам на три места в страната наследствени земи. Всяка година сърбам една и съща попара: телефонна интервенция - кога ще давате рентата? Какъв ще бъде размерът на рентата? Да прекратя договорите съм мислила. Но ми настръхва косата: първо, ще загубя рентата поне за година и накрая и в съда може да стигне казусът, опазил ме Господ! Т.е. дали с предлаганите от 5 до 20 години договори с арендаторите, в което има

логика, няма да се превърнем в крепостни селяни един вид? Отнема ни се възможността на нас, собствениците, да търсим арендатор, който ще даде по-висока рента. Защото се иска като в други европейски страни регулиране на рентите за отделните области. Да си вдигна земите от един регион и да ги занеса в друг, не става. Министър Вътев, който беше гост на предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ, вече информира, че всички тези искани промени ще са факт съвсем скоро. Да, нов Закон за поземлените отношения няма да има - иска се много време за изготвянето му. Имаме и горчивия спомен, че опитите за това пропадат - къде поради липса на експерти да го направят, къде против разнопосочните искания на арендатори и фермерски организации. Въобще драмата около ползването на земеделските земи е стара, но тепърва ще се изостря. Печалбите спадат - война, климатични промени. Рентите стигат главозамайващи цифри в някои области. Животновъдите и те горките, чакат да възтържествува обещаната правда - в дадения регион, първо на тях, с предимство да се дават общински пасища и ливади, както и ниви от ДПФ. Защото цените на фуражите ги смазват. Голямата игра около земите е в МС и законодателите. Успокоиха ли се духовете, че продажба на земи от ДПФ няма да има? А дали онези, по терлици направени промени в закончетата за соларни паркове върху земеделска земя ще отпаднат? Да, ама вижте как. На пета категория земя, както досега, не можело да се монтират, но пък щяла да се улесни процедурата за промяна на статута. Внимание, май пак има доза баламосване.

декември 2023

Акценти Бранш

Айхан Хашимов: Една-две години ще има натиск върху цените и след това нещата ще се стабилизират

Насочваме се към сортове за прясна консумация Г-н Хашимов, откога се занимавате с малинопроизводство и ягодопроизводство? От близо 20 години се занимавам с производството на ягоди и малини в района на град Лозница. Стопанството ми е около 300 дка малини, около 60 дка ягоди и от три години разнообразихме дейността си с производството на зеленчуци - основно пипер, домати и зеле. Тенденцията е за намаляване на площите. Преди три години насажденията от малини бяха 400 дка, от ягоди бяха 150 дка, така че тенденцията е за намаляване на площите, защото конюнктурата е такава - цените, производствените разходи ни карат да намаляваме декарите. На какви сортове залагате при ягодите и малините? Досега залагахме на сортове, които са изцяло за преработка. Това са стари сортове, които са стандарт в търговията със замразени плодове, но напоследък тенденцията в световен мащаб е консумацията на пресни плодове да нараства, т.е. делът на плодовете, които са за прясна консумация се

увеличава, спрямо делът на плодовете, които са за замразяване и преработка. В този смисъл и при нас тече преструктуриране на стопанството и намаляване на площите. Обръщаме малко повече внимание на новите сортове за пресния пазар, защото те са по-капризни към климатичните условия. Тези технологични промени ще продължат, така че основното и най-важното е да се адаптираме към новите условия, към новите сортове, към новите пазари. Вашето стопанство е иновативен център за тестване и внедряване на високотехнологични малинокомбайни. Разкажете повече. Преди пет години закупихме малинокомбайни говоря за района на Лозница - четири малинопроизводители си закупиха комбайни. Започнахме да ги прилагаме в брането на малини. Да, нещата се случват, но също трябва да променим сортовете. Новите сортове са предназначени за машинно бране, но стават и за пресния пазар. Те са с по-добри вкусови качества, по-твърди са, по-лесно се берат.

От миналата година закупихме нови сортове, които са американски, по-нова генерация. Светът се променя много бързо и ние трябва да наваксваме. Каква заетост осигурявате? При нас ангажираме хора, които работят на еднодневни договори. Много малко са хората, които са на постоянни договори при нас, защото естеството на работа е такова, но като цяло от март до септември ние създаваме трудова заетост на хората. Тя не е постоянна. Тя е на приливи и отливи в зависимост от това какво има да се свърши на полето, но най-много е брането. Брането е най-трудоемко и изисква най-много работна ръка, то става все по-скъпо. Тази година брането на малини беше около 60-70 процента от стойността на малината. Не включвам други разходи като горива, торове, препарати, вода, наеми. Тази година една голяма част от производителите на малини са или на нула, или на малка загуба. Има външни фактори, които влияят. Ние сме малък фактор в производството и търговията на малини. Кризи има във всеки един сектор, но въпросът е в условията на криза да видим как бихме могли да се преструктурираме и да продължим. Въпросът е в тези трудни условия ние да издържим. Една-две години ще има натиск върху цените и след това нещата ще се стабилизират. От друга страна, това е един стрес тест за самите производители на малини, защото през последните години се появиха спекулативни собственици на земя, които започнаха да отглеждат малини само заради това, че печалбата е голяма, но в тези трудни условия повечето от тях вече не произвеждат малини. Така че, за нашия бизнес това е здравословно, един естествен подбор и продължаваме напред. Оцеляват най-добрите. Най-адаптивните. Какви са условията за постигане на рентабилност при производството на ягоди и малини? Първо, най-важното нещо е правилният избор на самото място. Второ – технологията, която трябва да се спазва при отглеждане. Сеитбооборот също - защото през последните години при нас се садят малини след малини, ягоди след малини. Всичко това води до падане на добивите, до по-висока заболяемост на растенията. Така че, добрите земе-

делски практики трябва да се спазват, трябва да се засаждат и нови сортове. Как се развива пазарът тази година? За съжаление, през последните години се разви една такава тенденция в икономиката, че трудно може да се прогнозира бъдещето. Факт е Ковид, войната в Украйна, сега другата война, която възникна. Всички тези неща правят бъдещето неясно. А когато бъдещето е неясно, един инвеститор няма как да инвестира. Няма как да поеме риск. Тази година беше много трудна, но ще издържим. Аз съм оптимист, защото засега тенденцията е такава, че ще има леко раздвижване на цените, специално на малините от догодина. Очаква се около 10-15 процента да бъдат цените малко по-нагоре заради засушаването в Испания, бурите и наводненията в Мароко, а Мароко вече е фактор на европейския пазар на ягоди и малини. Всички тези неблагоприятни природни явления там влошиха добивите, също и доставките. Сега в момента се изпитва недостиг, който неминуемо ще настъпи не само на пресния пазар, но и на пазара за замразени ягоди и малини. За каква държавна политика апелирате, която да стимулира развитието на бранша? Държавата трябва да положи усилия за подпомагане на групите производители. Има нужда от подкрепа на държавно ниво за учредяване и работа на групите, те да работят в правилната насока, в търсене на пазари и т.н.

декември 2023

Акценти Вдъхновяваща история

Емилия Кирилова: На шега вместо една крава купихме три

Трудно е, но не е невъзможно, младите трябва да възродят животновъдството, казва фермерката Как на едно младо семейство с три деца му дойде идеята за отглеждане на крави? Емилия Кирилова: Идеята дойде от децата. Имаме момчета близнаци на седем години. Когато бяха на около годинка, се наложи да влязат в болница. След като ги изписаха, те отказаха да се хранят с хумана и пюрета. Тогава свекър ми донесе домашно мляко и така постепенно започнаха да пият доста мляко - около 20 литра на седмица. След година съпругът ми на майтап предложи да започнем да отглеждаме крави – така хем ще знаем децата какво мляко консумират, хем ще продаваме на близки и познати, за да си покриваме примерно разходите за фураж. След известно време уж на майтап вместо една крава купихме три.

Каква порода? Емилия Кирилова: Специално първите три крави са кръстоска между Кафяво американско и Джерсей. Вие сте зооинженер по образование, нали така… Емилия Кирилова: Предстои ми дипломиране и последните изпити. Калоян Кирилов: Купихме животните от фермери, които разпродаваха всичко от стопанството си. Хората се отказаха като цяло. Те имаха три крави и държаха да ги продадат заедно - просто не искаха да се делят животните. По това време бях виждал крави, но не се бях доближавал до такова животно. Вие на колко години станахте кравар? Калоян Кирилов: През 2020 г. - тогава бях на 28.

Какво съдържа дажбата на животните? Емилия Кирилова: Храним ги по време на доене. В момента доим два пъти на ден - сутрин и вечер. След като се отелят, доим по три пъти. Храним ги с концентриран фураж, също така с цвекло, гранули, бирена каша, имат блокчета с витамини и минерали, отделно сол. След като се отелят, добавяме калций. Пашата каква роля играе? Емилия Кирилова: Пашата играе основна роля. Намираме се в краен квартал на гр. Перник. Тук повечето полета се обработват от земеделци, но се разбираме с тях и те ни разрешават преди обработка и подготовка за следващата култура да пуснем животните да опасат прясната трева, която е поникнала. Пашата е много важна, защото млякото се увеличава и някак си става по-сладко. Това пасище е оградено с ваш електропастир, нали така? Калоян Кирилов: Да. Първия електропастир взехме втора употреба. Впоследствие тази година си взехме изцяло ново оборудване и сега ползваме единия елек-

тропастир на малкото пасище, където са телетата, а другия използваме за кравите. В момента сме в масив на колеги земеделци, които след като ожънаха, ни позволиха да пуснем животните да опасат поникналата трева. Имаме и общински пасища, които съпругата ми очертава като земеделски производител. Доенето как се случва? Емилия Кирилова: Купихме си доилен агрегат. Имаме желание да си направим централен млекопровод. С тази малка бройка животни няма да е оправдан този разход, но ще го направим за наше улеснение, защото смятаме да продължаваме с отглеждането.

Какви са впечатленията ви от породата Джерсей? Емилия Кирилова: Млякото е с висока масленост - около 5 процента. Животните са скорозрели. Заплождаме ги само с Джерсей. Искаме да изчистим породата и да направим едно малко стегнато стадо с десетина хубави, високопродуктивни животни. В началото искахме да направим едно доста голямо стадо, но след като започнахме да работим с клиенти, решихме, че това голямо стадо няма да е в наш интерес. Когато имаш много животни, трябва да работиш с мандра, а тя не плаща по показател качество и масленост на млякото. Имате три деца, как се справяте с тях и с животните? Емилия Кирилова: Не е лесно. Трябва да си организиран. Да работиш по график. Понякога бабите помагат. Трудно е, но не е невъзможно, стига да го правиш с любов. Смятам, че животновъдството трябва да се възобнови и все повече млади хора да започнат да се занимават с него. Има ли икономическа ефективност вашата фермерска дейност?

декември 2023

Акценти Вдъхновяваща история 80

Емилия Кирилова: Бих казала, че към момента изкарваме прилична нормална заплата, с която мога да си позволя да остана вкъщи, да си гледам децата и да не бъдем само на заплатата на съпруга ми. С изкараните пари основно гледаме да модернизираме фермата, да си купим оборудване. Каква здравна грижа полагате за животните? Емилия Кирилова: Имаме си ветеринари, с които имаме договор. Те се грижат изцяло за имунизации, обезпаразитявания. Много ни помагат при разрешаването на различни проблеми - примерно при отелвания, заболявания. Без тях нямаше да се справим, защото това, което в началото ни се случваше, не съм го учила в университета. Добро ли е тук мястото за една такава ферма като локация? Емилия Кирилова: Добро е като локация, защото сме в град близо до столицата. Хората започват все повече да осъзнават, че домашното е много по-хубаво и търсенето се увеличава. Двете момчета са по-големи, те участват ли по някакъв начин в семейната ферма? Емилия Кирилова: Да. Вечерно време, когато трябва да приберем животните от паша, помагат. Когато кравите се отелят - също помагат. Чистят и то доста добре. Сега имате и бебенце момиченце и помощта е още по-необходима.

Емилия Кирилова: На два месеца е. Докато бях бременна, беше ми трудно да ходя по ливади и пасища да прибирам животни и близнаците много се включваха с прибирането. Помагат на съпруга ми, който въпреки че ходи на друга работа, всяка една свободна минута е във фермата.