Issuu

Съдържание Бодил

Акценти В броя

Актуално

• Васил Грудев: Стратегическият план на България е хаотичен и изключително насочен към непроизводствени мерки 14 • 10 години Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните 16 • Васил Танев: Има ли смисъл да сеем, след като не можем да продаваме на печалба следващата година? 19 • Радостин Стойчев: Земеделието е като футбола – ако загубиш един мач, следващия трябва да го спечелиш 20 • Паньо Христов: Преработвателят казва цената на млякото дали ни харесва, или не - нямаме избор 22 • Иван Иванов: Печелившият модел в животновъдството е всяка ферма да има достатъчно земя, за да си произвежда фуража 23 • Назми Маджар: Животновъдството лека-полека отива към края си заради липсата на млади хора в бранша 24 • Марио Любенов: Отглеждането на лозя най-много пасва на характера ми 25 • Български ферми наемат работна ръка от Узбекистан 26 • ЕП признава спецификата на етеричните масла 28

Гост 30 Д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена: Очакваме Националният план за развитие на биоземеделието да бъде одобрен от Министерски съвет Тема на броя 33 „Токсично наследство“ на д-р Стефани Сенеф - Глифозат Рожден ден 25 години Мегатрон

Селекция Топ хибриди в ExpressSun™ технологията

Инвестиции Кубота с разяснителна кампания по НПВУ

Селекция Сигурност с хибридите на Corteva Agriscience™ и в екстремни условия!

• НАЗ: Допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята • Как да имаме по-голяма добавена стойност от розовото масло? • Одобрени са три нови сорта генномодифицирана царевица • На 15 октомври светът отбеляза Международния ден на жените в селското стопанство • Какво ще се случи с ОСП, ако Украйна стане член на ЕС? • Пчеларите ще получат помощ de minimis тази година • Запасът на горите у нас е нараснал близо 3 пъти • Нова наредба за фермерските пазари с ясни правила за сигурност и безопасност на храните • Следващата година ще се проведе конкурс за най-успешни български продукти на пазара • България и Франция имат общи интереси в областта на животновъдството

Акценти

Добри практики За младия Но-тилър, който (не) обработва 10 000 дка

Празник 48 Кортева Агрисайънс™ отбеляза Международния ден на жените в земеделието

Политики 62 Кирил Вътев: Мисленето на земеделските производители трябва да бъде осъзнато пазарно ориентирано Интервенции

• Кои азотфиксиращи култури може да засеете в междуредията на трайните насаждения 66 • Кои междинни/покривни култури може да сеете по Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал 67 • Екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми 68 • По Екосхемата за намаляване използването на пестициди се забранява използването на тотални хербициди 70 • Какви са изискванията на Екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури 71 • Четири екосхеми в постоянно затревени площи 72 • Обвързано с производството подпомагане на доходите за пипер 73 • Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство 75 • Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури 77

Полезно 79 10-15 % по-високи добиви, ако има полезащитни пояси

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

ОСП - врящото гърне Врящо гърне е селскостопанската политика на ЕС. Горещите проблеми се отразяват пряко върху вътрешната политика на страните-членки. За геополитическата ситуация – войната в Украйна, ясно: тя нажежава пазари, поставя основния въпрос за равнопоставеност - всички играчи на европейския пазар трябва да спазват европейските стандарти. Защото тези стандарти са свързани с по-големи инвестиции, т.е. вдигат себестойността на продукцията. Очаква се с разбираемо напрежение решението на ЕК как ще се определят квотите за украински внос в ЕС на различни земеделски продукти. Ще има ли единна методология за изготвяне на списъка с продукти – какви са пазарните критерии. Защото една цифра де речем – разрешен внос на количества, равни на 10% от собственото производство, никак не отразява спецификата на всеки пазар. Въобще въпросът с бъдещата защита на собственото производство, на собствените пазари, назрява с цялата си сериозност. Как може държавата с пазарни средства да регулира търговията с трети страни, с Меркосур, пък ако щете и с европейския внос. Навярно вече има реакция: как така с европейския пазар? Но: не може ли да се промени българският стандарт за бяло саламурено сирене. Ако, например, в него залегне определен процент сухо мляко, над който продуктът става имитиращ? А както знаем, сухото мляко е внос предимно от страни на Общността. Може ли да се внасят европейски храни, с различен състав от продаваните в други страни? Идеята на министър Вътев за откриване на магазини само за български храни, е много добра. А по-нататък защо не и верига-магазини? Работи се в тази насока - защита на българските пазари.

Скоро очакваме резултати от разговори с някои министерства. Европейската инфраструктура защо трябва да се подсили, с оглед на украинския износ? Зелената сделка също клокочи - европейските фермери не са убедени, че няма да плащат за нея от джоба си. Внос на пчелен мед? Убивал българските пчелари? Внос на плодове и зеленчуци от трети страни? Къде е държавният контрол? ЕК още не е отчела какъв е ефектът от прилаганите интервенции в Националните стратегически планове на страните-членки, но ето, че отдавна вече има информация: започва експертното обсъждане на дизайна на ОСП след 2027 г. Но в това уравнение „Бъдеща селскостопанска политика“ има едно много голямо неизвестно - краят на войната, предприсъединителните преговори и годината на приема на Украйна в ЕС. Преодоляването на психологическата бариера от страна на голямото европейско семейство, заради новия член, също ще предизвика политически трусове. Нашенското гърне завря отдавна: избори до дупка, както се казва! Много баби, хилав НСП! Трябва преосмисляне на държавните помощи de minimis -към кои сектори точно да се насочват. Логично звучи казаното от министър Вътев - към малките стопани и пчеларите, ако не са стигнали определения таван. Решението на изнервящия проблем за животновъдите – пасищата - първо за реално действащите фермери, също дава надежда за справедливост и за икномическа логика. Гърнето ОСП ще клокочи години наред, повече от обичайното. Ще има и вулканични изригвания, вероятно.

октомври 2023

Акценти Актуално

НАЗ: Допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята

Национална асоциация на зърнопроизводителите критикува нарастващата тенденция да се променят основни земеделски закони през преходни и заключителни разпоредби на закони, касаещи други области на икономиката. НАЗ посочват, че пресен пример за това е обнародваният Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост, с който народните представители въведоха и промени в Закона за опазване на земеделските земи. Депутатите премахнаха почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя. Според НАЗ допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е ограничен, невъзобновяем ресурс. Изхождайки от конституционния принцип, че Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото, както и че обработваемата земя се използва само за земеделски цели, НАЗ заявява твърдата си позиция против използването на обработваема земеделска земя за целите на ВЕИ, без да са разписани ясно критериите, за доказана нужда от промяна на начина на трайно ползване на национал-

ното ни богатство – земеделската земя на Р България. НАЗ напомня, че чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Р България гласи: “.. Чл. 21. (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон..” НАЗ отбелязва, че обработваемата земя е ограничен ресурс и ние като част от селското стопанство на Р България сме поели отговорността за осигуряването на продоволствената сигурност на страната ни, заедно със социалната отговорност за доставяне на жизненоважна земеделска продукция на страни, които не могат да задоволят собственото

си потребление. В този смисъл облекчаването на законовите процедури по промяна на предназначението и категорията на обработваемата земя и превръщането на конституционната разпоредба „по изключение“ в масова практика, както и последващото все по-интензивно застрояване на земеделски земи за целите на ВЕИ, застрашават в значителна степен производството на селскостопански продукти и поминъка на земеделските стопани. Национална асоциация на зърнопроизводителите е категорично против реализирането на инвестиционни предложения за изграждане на вятърни енергийни паркове и соларни паркове върху плодородната българска земеделска земя.

Как да имаме по-голяма добавена стойност от розовото масло? Розовото масло трябва да се влага в повече продукти, а не само да се изнася като суровина, за да остане повече добавена стойност в страната ни. То е емблематичен продукт за България и национален символ. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на Консултативния съвет по розата. „Приветстваме ако все повече производители и преработватели се ориентират към разработване на нови продукти, в които да влагат розовото масло при постигане на качествен резултат и добро позициониране на пазара“, каза още той. Маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от близо 3000 розопроизводители и се преработва в над 50 дестилерии, като над 90% от насажденията в страната са разположени на територията на трите административни области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. През настоящата година прибраният розов цвят е близо 9 500 тона, като е преработен по данни на браншовите организации в близо 2,5 тона розово масло. Освен на традиционните пазари в ЕС, па-

зарни дестинации за българското розово масло са САЩ, Китай, Япония, Тайван и други. Голям е делът на износ на био розово масло и масло със защитено географско наименование.

Одобрени са три нови сорта генномодифицирана царевица Европейската комисия издаде лиценз за употребата на три нови сорта генномодифицирана царевица и удължи разрешителното за четвърти сорт. Допустимо е използването им само за храни и фуражи, отглеждането на територията на Съюза остава забранено. Лицензът за новите видове се издава след като Европейската агенция за безопасност на храните проведе научни изследвания и даде своята положителна оценка. При гласуванията в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите и в Арбитражната комисия държавите членки не можаха да постигнат квалифицирано мнозинство нито „за“, нито „против“, така че се наложи реоктомври 2023

Акценти Актуално

шението да бъде взето от самата Комисия. Сега издадените разрешителни са валидни за 10 години и съдържат предписанието, че всички произведени от тях продукти подлежат на строгите изисквания за етикетиране и проследяване. Към днешна дата Европейският съюз внася големи количества генномодифицирани фуражи, но само малко хранителни продукти. За отглеждането

на ГМО култури и за разпространението им, както и за използването им във веригата на храните и фуражите се изискват специални разрешителни. Те се издават само, ако ЕФСА, в сътрудничество с научните среди в държавите членки, е доказала, че от използването на тези продукти не произлизат рискове за здравето на хората и животните и за околната среда.

На 15 октомври светът отбеляза Международния ден на жените в селското стопанство Международният ден на жените в селското стопанство е учреден от Организацията на обединените нации през 2008 година. С него ООН насочва вниманието към ролята, която жените изпълняват в сектора. Жените не само представляват значителна част от работната сила в селското стопанство, но извършват и повечето неформални дейности във фермерските семейства, като за това не получават заплащане. Те имат важен принос за аграрното производство и продоволствената сигурност. Въпреки това жените и момичетата, които живеят в селски райони, все още са обект на дискриминация и страдат от т.нар. многоизмерна бедност, алармират от ООН. Жените са също толкова продуктивни и предприемчиви, колкото мъжките

си колеги, но получават по-малък достъп до земя, кредити, селскостопанско оборудване, пазари и висококачествени вериги за доставки, което води дотам, че получават по-ниско заплащане за своя труд. ООН напомня също така, че структурните препятствия и дискриминиращите социални норми все така ограничават свободата за взимане на решения и политическото участие на жените в селските домакинства и общности. Там жените и момичетата не разполагат с равнопоставен достъп до продуктивни ресурси, обществени услуги като образование и здравеопазване. В същото време голяма част от техния труд остава незабелязана и неплатена, дори когато натоварването им се увеличава заради миграцията на мъжете.

Какво ще се случи с ОСП, ако Украйна стане член на ЕС? В Брюксел вече се съставят конкретни планове за приемането на Украйна в Европейския съюз. Ако страната стане член, аграрната политика ще претърпи много сериозна промяна. След приемането си Украйна отведнъж ще стане най-големият получател на европейски субсидии за селското стопанство, показват неофициални изчисления на Европейската комисия. В рамките на 7 години страната би могла да очаква около 97 милиарда евро само за този сектор, а това са около 25 процента от бюджета на Общата селскостопанска политика за настоящия 7-годишен период. До момента със 17 на сто Франция е най-големият бенефициер. Сметките показват, че включването на Украйна може да последва след обширни реформи на европейската аграрна и кохезионна политика. Защото Украйна ще бъде страната с най-голяма селскостопанска площ – около 41 милиона хектара - и с огромни реколти, а това ще взриви бюджета на ОСП в сегашния й вид. Неофициалните изчисления показват, че сумите за всички политически области, които Европейският съюз ще трябва да задели за Украйна, могат да достигнат общо 186 милиарда евро за седемгодишен период. Политическите анализатори в Брюксел очакват, че Комисията през декември ще вземе решение за

започване на формални преговори за присъединяване. В средата на последния месец на годината ще има среща на върха, на която това може да се случи. Според Урсула фон дер Лайен Киев вече отбелязва голям напредък в подготовката си за членство. В своята реч за състоянието на Съюза тя обяви, че Комисията ще започне проверки в някои политически сектори, преди да започне преговори. Един от проблемите при евентуални преговори ще бъде украинският износ на аграрна продукция, както показва напрежението между Киев и съседните държави. Фермерите в тези страни, както и в останалата част от Съюза и сега се притесняват от тези доставки, страхувайки се, че те свалят цените на тяхното производство.

Пчеларите ще получат помощ de minimis тази година Пчеларите ще бъдат подпомогнати по de minimis тази година, заедно с останалите сектори, като средствата от националния бюджет ще бъдат насочени приоритетно към най-малките земеделски производители. Помощта ще бъде разпределена по равно между секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, в това число и пчеларството, и предстои да бъде разработена методика за разпределението на средствата. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той припомни, че подпомагането от 47,5 млн. лв. беше заложено в меморандума, подписан между земеделски производители и правителството на 20 септември. октомври 2023

Акценти Актуално

Запасът на горите у нас е нараснал близо 3 пъти

Запасът на горите у нас е нараснал 3 пъти за периода 1960-2020 г., а територията им се е увеличила близо 2 пъти в последните 100 години и това е благодарение на активната лесовъдска намеса в тях. Това стана ясно на пресконференцията „Заедно за опазване на горите“, която Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проведе в София. „Всички милеем за горите. Но какво знаем за тях? У нас се е наложило популисткото схващане, че горите трябва да са девствени и неприкосновени, а в тях да няма никаква човешка дейност. Митът за вековните гори, които трябва да се консервират и в тях да не стъпва човешки крак, изобщо не почива на научни данни. За да дадем думата на науката и проверените факти, стартираме кампания за опазване на горите. Не искаме да чуваме повече, че компаниите от двата сектора са наричани дървена мафия. Няма бизнес, който да иска да си унищожи суровината“, заяви по време на откриването на събитието председателят на БКДМП проф. Васил Живков. „Ако липсват лесовъдски намеси и правилно управление, могат да се загубят хиляди кубици дървесина и да се забави растежът на горите в тези зони. Само за последните 20 години регистрираното увеличение на горския запас е с над 30 %, което означава, че няма опасност от изчезване на нашите гори. Горите у нас са най-големи-

ят природен ресурс. За да продължим обаче да ги управляваме правилно, е важно също така да изградим нови горски пътища и да модернизираме дърводобива “, каза още проф. Живков. Заместник-министърът на земеделието и горите инж. Мирослав Маринов съобщи, че горите и горските територии в Република България обхващат приблизително 4,270 милиона хектара, което представлява 38,5% от националната територия. „Определено без тях животът, какъвто го познаваме, не би бил възможен. Управлението на горите и горските територии в България се основава на разбирането за устойчиво развитие и на стремеж към баланс на всички функции, които те изпълняват, а именно- екологични, икономически и социални“, каза още той. През последното десетилетие горският сектор е изправен пред значителни предизвикателства, нарастващите изисквания към горите в областта на управлението на последиците от изменението на климата, опазването на природата и околната среда, постигането на баланс между повишените изисквания към горите и тяхната устойчива производителност, отбеляза Мирослав Маринов. „Необходими са отговори на въпросите, свързани с адаптирането на горите към изменението на климата, взаимовръзките и между въздействието на управлението на горите и опазването на природата, ефективното използване на суровините и

поддържане на потенциала с добавена стойност за горското стопанство и на индустриите, базирани на дървесината като основна суровина“, поясни той. „Запасът на горите у нас е нараснал 3 пъти за периода 1960-2020 г., а територията им се е увеличила близо 2 пъти в последните 100 години. Близо 67,6% от горите са държавна собственост, а 10,3% са общински“, заяви изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев. Горските запаси към 2020 г. възлизат на 718 млн. м3, за сравнение през 60-те години на миналия век са били 243 млн. м3, коментира още той. Дървесните видове, които преобладават у нас, са бук, дъб и бял бор „Прирастът в горите се е увеличил двойно за период от 60 г. Ползването на горите спрямо прираста е с 50 % по-малко от средното за Европа“, обясни още той. Доц. д-р Георги Костов, ръководител катедра „Лесовъдство“, ЛТУ, допълни, че териториите с горско покритие са се увеличили със 122 155 ха, основно в резултат на самозалесяване на незалесени горски площи и изоставени земеделски земи извън горските територии и залесяване на незалесени горски територии. Според него продължава процесът на нарастване на площта на горите в резултат на естествени сукцесионни процеси. „Разпределението на добитата през периода 2013 – 2021 г. година дървесина по категории – едра, средна, дребна и дърва за горене, е съответно 21:18:2:59. При иглолистната дървесина то е 31:26:2:41 и при широколистната дървесина – 21:18:2:75“, изтъкна той. По статистически отчетни данни на ИАГ за периода от 2010 до 2020 г. общият дървесен запас в горите в защитени територии (съответно горите със защитни и със специални функции) нараства от 272 123 467 куб. м (42,2% от общия дървесен запас на всички гори) на 507 490 864 куб. м (70,6%). Общият запас на горите с дърводобивни и средообразуващи функции (съответно гори със стопански функции) през същия период намалява от 372 229 612 (57,8%) на 210 919 773 куб. м (29,4%) „България е на второ място в ЕС по дял на защитени зони в НАТУРА 2000, с около 60 %, при средно 18 % за останалите страни членки. В България 35 % от територията е под защита, а над 10 % под строга защита. Съгласно Европейската

стратегия за горите и за биологичното разнообразие, според която до 2030 всяка членка следва да постави под защита 30%, а под строга защита 10 % от сухоземната си територия, страната ни вече е изпълнила своите ангажименти“, сподели инж. Петър Дишков, мениджър снабдяване с дървесина в Кроношпан България. Над 65 % от горите и 80 % от държавните гори са сертифицирани по FSC®. Промишлените отрасли, които работят с дървесина, представляват 20 % от производствените предприятия в целия ЕС и осигуряват 3,6 млн. работни места и с годишен оборот от 640 млрд. евро, уточни още той. Той призова за насърчаването на най-благоприятните за биологичното разнообразие и климата практики в управлението на горите, които подпомогнат развитието на силна и устойчива основаваща се на горското стопанство биоикономика. „Трябва да спрем да приемаме всеки камион с дървесина като потенциален проблем – напротив, той би могъл да е добит при устойчивото стопанисване на горите, с цел подобряване здравословното им състояние, складирайки CO2 и осигурявайки нужната на обществото суровина“, допълни инж. Дишков.

октомври 2023

Акценти Актуално

Нова наредба за фермерските пазари с ясни правила за сигурност и безопасност на храните

Министерството на земеделието и храните работи по нова наредба по Закона за храните, която ще регламентира фермерските пазари с цел безопасност на предлаганите продукти и сигурност за потребителите. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред Националния съвет по храните, който се проведе в МЗХ. На фермерските пазари трябва да приключат недобросъвестните практики с храни, предлагани като собствено производство, без да са такива, подчерта министър Вътев. Целта на предложението за нова наредба за фермерските пазари е гъвкаво приложение на хигиенните изисквания, без да се прави компромис с безопасността, коментира заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева заяви, че общините са силно заинтересовани да има такъв регламент и ясни правила за сигурност, за да запазят своите производители и да дадат възможност тяхната продукция на стигне до потребителите. В момента нормативният акт се подготвя в рамките на работната група, след което предстои вътрешноведомствено съгласуване. Необходимо е да се създаде правно основание с промяна в Закона за храните.

Участниците в заседанието бяха информирани също, че земеделските производители, които предлагат директно от стопанствата малки количества преработена животинска продукция с регистрация по Наредба 26 от 2010 г., вече ще могат да правят доставки в цялата страна. Сега наредбата разрешава директната доставка на сурово мляко, млечни продукти, пчелен мед, яйца и други в областта, в която се намира фермата и в една съседна на нея. Наредбата е преминала през съгласуване и нотификация пред ЕК и е необходимо изменение в Закона за храните, за да бъде обнародвана в Държавен вестник. Министър Вътев съобщи, че с браншовите организации предстои да бъде обсъден подготвяният проект на Закон за търговията с храни, по който е започнала работа съвместно с Министерството на икономиката. Той уточни, че нормативната уредба работят водещи експерти в сферата на търговията. Планът засяга търговията с храни като специфична стока. Трябва да си подредим пазара, за да ни бъде подредено производството, коментира заместник-министър Йоцев. Експерти от МЗХ информираха за изпълнението на мерките, заложени в Плана за действие към Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни и плановете за по-

пуляризиране на темата сред учениците, както и насърчаване на здравословното хранене. Участниците в заседанието бяха информирани и за предприетите от МЗХ стъпки в процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На съвета бяха обсъдени и вписването на двата

млечни продукта от национално значение „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като Защитени наименования за произход в европейския Регистър на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ).

Следващата година ще се проведе конкурс за найуспешни български продукти на пазара Министерството на земеделието и храните ще проведе конкурс за производители на най-успешните български продукти представени на пазара, в категории: плодове, зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед. Очаква се конкурсът да стартира през следващата година. Това каза министърът на земеделието и харните Кирил Вътев по време на посещението си на „Национално животновъдно изложение – Сливен 2023 г.“ Той посочи, че целта е да се стимулира производството на повече български продукти, които да стигат до пазара. В тази връзка министър Вътев съобщи, че се обсъжда и идеята за създаването на български магазини само с регионални продукти или т. нар. „свежи продукти“. Той поясни, че има доста добри примери от Франция, Австрия и Италия. Работим усилено за достъп на земеделските производители и животновъди до пазари, а на потребителите до родни продукти, информира министърът. Друг приоритет на министерството са пасищата за животновъдите и насърчаването на общините да помагат на земеделските производители по всякакъв начин. С промени в закона за поземлените отношения пасищата ще се дават приоритетно на животновъдите, допълни още министърът. Министър Вътев посочи още, че през последните 2 месеца на земеделските производители и животновъди са изплатени такива суми, каквито досега не са плащани. За помощта de minimis министърът

каза, че тази година ще бъде за най-малките, които не са получавали подкрепа по никаква програма. Най-малките в животновъдството са стопанства с говеда до 30 овце, а при плодовете и зеленчуците до 300 дка, при пчелите е свободно, който не е ползвал de minimis досега ще може да ползва, ако не е достигнал тавана, може отново да кандидатства, поясни министърът. Министър Кирил Вътев разгледа изложението и награди животновъди в различни категории. Изложение традиционно се подкрепя финансово от МЗХ. На него се представиха породи животни от различни видове - биволи, крави, коне, кози, овце, кучета както и екзотични животни. Повече от 160 фермери презентираха постиженията на българската селекция на местни и комерсиални породи, както и фермерски продукти, произведени по стари български рецепти. октомври 2023

Акценти Актуално

България и Франция имат общи интереси в областта на животновъдството

Системата за селекция и репродукция в българското животновъдство трябва да бъде разработена така, че да води към пазарен успех. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който в началото на октомври посети международното животновъдно изложение в Клермон-Феран, Франция. В рамките на събитието министър Вътев се срещна с френския министър на земеделието и хранителния суверенитет Марк Фено, с когото обсъдиха актуалните предизвикателства пред земеделските производители заради вноса на селскостопански продукти от Украйна. „Полагаме големи усилия за коридорите на солидарност, украинските стоки да стигат с лекота през България до пристанищата в Солун и Кавала, но нашата инфраструктура не е изградена за толкова интензивен трафик и по тази причина ще поискаме помощ от ЕК, за да я укрепим“, каза министър Вътев. Двамата министри коментираха темата за климатичните промени и наводненията. Министър Вътев посочи, че трябва да мислим за инфраструктура за отводняване като превенция при големи валежи, като от своя страна министър Марк Фено прояви интерес към тази идея. Във връзка с изложението министър Вътев коментира, че вижда много възможности за съвместна работа между България и Франция в областта на животновъдството. И двамата министри се обединиха, че двете страни имат общи интереси и общи теми в агросектора. Министър Вътев се срещна с изложители от Франция и други страни и обсъди с тях обмяната на опит и бъдещо сътрудничество с цел увеличаване на продуктивността в млечното и месодайното говедовъдство в България. При обиколката си той бе придружен от основателя на изложението Роже Блан, бивш животновъд и политик. В изявление пред медиите министър Вътев подчерта, че пазарното присъствие на българските животновъди зависи много от това дали са конкурентоспособни, и дали успяват да предложат продукти с по-ниска себестойност и по-високо качество. Тази задача може да бъде изпълнена само с

по-висока продуктивност чрез по-добра селекция, заяви министърът на земеделието и храните. Той допълни, че на изложението на практика се вижда и ползата от това земеделските производители да са обединени в кооперативи. „Имаме нужда от повече комуникация за българските автохтонни породи и продуктите, които те дават. Във високите части на планините тези породи виреят перфектно, като голямото им предимство е в качеството на месото и млякото“, заяви министър Вътев. По отношение на образованието той заяви, че е наложително институтите към Селскостопанска академия и учебните производствени бази на аграрните университети да привлекат водещи експерти селекционери, агрономи, специалисти по почвознание, ветеринари, зооинженери, студенти и ученици от специализираните училища. „Така ще възстановим тези научни центрове, ще изграждаме кадри и ще получаваме продукция“, разясни министърът. Изложението „Sommet de l‘Élevage”се проведе за 32-ри път и тази година беше с фокус върху агроекологичното животновъдство. Участваха 1550 изложители, бяха представени 2000 животни, а посетителите бяха над 105 000 от 80 държави. Програмата включи презентации и национални конкурси на породите говеда Шароле, Обрак, Холщайн, Блонд д‘Акитен, Ил дьо Франс. Представени бяха секторите млечно говедовъдство, месодайно говедовъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство, техника, хранене на животни и ветеринарни материали.

октомври 2023

Акценти

Васил Грудев: Стратегическият план на България е хаотичен и изключително насочен към непроизводствени мерки

Чрез безлихвен заем могат да бъдат осигурени средства за напояване в НПВУ ПОЛИТИКИ, А НЕ СУБСИДИИ Започна разговорът за истински политики в земеделието, а не за субсидии. Това заяви в предаването Брюксел в превод по АГРО ТВ Васил Грудев, бивш зам.-министър на земеделието и бивш шеф на ДФЗ. „Напоследък чувам от земеделската общност, че не настояват толкова за субсидии, колкото за решения на проблемите. Това започна с браншови искания на НАЗ, когато ЕС предложи компенсации във връзка с украинския внос. Тогава от НАЗ казаха нещо доста революционно: Не ни давайте субсидии, дайте ни дългосрочно решение, искаме контрол на вноса. А сега след отминалите наскоро земеделски протести отговорът от управляващите беше: Ето ви още малко трохички. Много се надя-

вам да не прережем крилата на сектор Зърнопроизводство, който е на световно ниво. Този сектор внася толкова много средства в бюджета и е един от флагманите на това, с което можем да се гордеем.“ Площните мерки водят до окрупняване на стопанствата В предаването Брюксел в превод Валентина Спасова засегна въпроса с Общата селскостопанска политика и ролята й в нашето земеделие. По думите на Грудев ОСП регулира сектор Земеделие във всички страни членки на ЕС и е федерална политика. „Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., тогава ОСП вече беше преминала от модела на субсидиране на производство към субсидиране на площ. Площните мерки водят до окрупняване

на стопанствата и насочване към монокултурното отглеждане на зърнено-житни култури. Обвързаното подпомагане за производство и реализация на продукция България успя да извоюва през 2013 г., заедно с още пет страни членки, защото дотогава нямаше обвързано подпомагане. От всички западни страни на ЕС обвързаното подпомагане се смята като ретроградно и стъпка назад.“ Стратегическият план на България е изключително хаотичен и насочен към непроизводствени мерки, а не толкова към производствени инвестиции, с цел увеличаване на конкурентоспособността, смята Васил Грудев. Той прогнозира, че кризата в земеделието ще доведе до още по-голямо окрупняване на стопанствата, защото много от малките и средните производители няма да издържат финансово. Шансът за малките и средните – независимо с какво производство се занимават, е в търсенето пазарни ниши, каквато например може да бъде биопроизводството. Друга ниша е сортовото развитие на определен тип култури – примерно, отглеждане на устойчиви български сортове и това да бъде брандирано и предложено на пазара. Влизането на Украйна в ЕС – преломен момент за ОСП Влизането на Украйна в ЕС ще доведе или до качествено развитие на ОСП, или ще сложи един от последните пирони върху мащаба на ОСП. Трябва да сме наясно, че ОСП от най-мащабна, най-голяма и най-субсидирана, в момента тя е загубила много от своя блясък, смята Грудев. По думите му, ако Украйна влезе в ЕС, трябва да направим така, че да имаме нов скок на ОСП и тя спре да бъде обвързана с площи. „Трябва да направим нов дизайн на ОСП, необходим е редизайн на

пазарните мерки. Какво имам предвид – използване на инструментариума на директните плащания, когато пазарът в конкретна година води до това, че производството на единица от даден продукт струва повече, отколкото е пазарната цена на този продукт – тогава европейските фондове да компенсират тази разлика. Това е моделът в САЩ. Вторият важен инструментариум е за превенция от климатичните въздействия и за обезщетение на земеделците.“ Напояването в НПВУ – има шанс Васил Грудев подчерта, че средства за напояване може да има в НПВУ, ако страната ни се възползва от т.нар. заемна част, която на този етап България е заявила, че няма интерес. Но тази заемна част може да бъде използвана от Напоителни системи, за да бъдат отпуснати средства под формата на безлихвен заем. Нужно е политическо решение на МЗХ и защитаването му пред МС и процесът може да бъде затворен за 6 месеца, категоричен е Грудев. ДФЗ – приоритизиране на задачите Според Грудев, в ДФЗ има недостатъчен експертен потенциал като брой хора. „Един експерт трябва да бъде обучаван в ДФЗ поне три години, за да стане качествен. Намираме се в ситуация, в която през 6 месеца или през една година подменяме половината от експертния капацитет и затова не можем да говорим за устойчивост.“ По думите на Грудев ДФЗ трябва да приоритизира работата си, за да се разглеждат и одобряват навреме подадените проекти – най-големият приоритет са директните плащания, след това мерките, насочени към малки и млади земеделски стопани, след това - инвестиционните мерки.

октомври 2023

Акценти 16

10 години Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Българска асоциация на малинопроизводителите е учредена в гр. Лозница и регистрирана през февруари 2013 година. Членовете й са над 200 малинопроизводители, които обработват над 2/3 от всички площи с малини и ягоди в България и произвеждат над 70% от индустриалната малина в страната. През 2015 г. година Асоциацията приобщава към себе си останалите ягодоплодни култури - боровинки, къпини, арония, касис, киви и други, с цел по-пълна защита на производителите на ягодоплодни в България. Така асоциацията се преименува на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните /БАМ-Я/. За пръв път България се включва в голямото семейство на Световната организация по малината IRO - Internationale Raspberry Organization през 2010 г. и е член на Управителния съвет. Това е организация с членове от 15 страни, на които се дължат 80% от световното производство на малини. Представители на УС на БАМ-Я и активни членове организират и посещават национални и международни изложения, форуми, конференции и фес-

тивали в различни точки на света като Чили, Китай, САЩ, Канада, Германия, Испания, Италия, Сърбия, Полша, Нидерландия и други. През 2018 г. като член на IRO БАМ-Я е домакин на Световната конференция по малината, която се провежда в Арбанаси с присъствие на представители от 25 държави производители на малини от цял свят. Придобитите знания, опит и технологии се разпространяват и представят на членовете на БАМ-Я по време на ежегодните семинари, симпозиуми, форуми и специализирани изложения и Фестивали на малината. Регион Лозница с изключителните си дадености беше определен от Асоциацията като Иновационен център, в който се отглеждат и изпитват различни сортове и видове малини и ягоди в стопанството на Айхан Хашимов, който е учредител на Асоциацията и член на УС. В същото стопанство се провеждат изпитания на високотехнологични малинокомбайни от различни модели и марки. България е лидер в Европа по брой на високотехнологични машини за прибиране на реколта от малини.

Насоки в работата на БАМ-Я: Направление 1 Асоциацията провежда политика за контрол на процесите - от подбор на място, избор на видове и сортове малини, оптимални почвени обработки, прецизно поливане и торене, създаване на оптимални условия за ръчно или механизирано прибиране на реколтата и заготовка, до доставка по най-бързия и безопасен начин до пазара, складове, вериги или хладилници за последваща преработка и съхранение. Направление 2 Асоциацията провежда активна работа с държавните структури - МЗХ, ДФЗ, БАБХ на ниво министър, зам.-министри и директори на дирекции и други за осигуряване на оптимален бизнес климат за малинопроизводителите, за увеличаване на потенциала за ефективно и безопасно производство и за покриване на национални и международни стандарти за хигиена и безопас-

ност на продукцията като HCCP, ISO, GLOBALG.A.P и други. Осигурява възможности за национални и европейски инвестиционни програми за внедряване на модерно оборудване, технологии, нови сортове и дигитални технологии за управление на процесите по прецизно напояване, торене, контрол на работната ръка и други, с финансово подпомагане от страна на МЗХ и ДФЗ.

Българска Асоциация на малинопроизводителите е активно работеща структура с висок административен капацитет с национално покритие. Има представителства в 17 области на страната и мрежа от комуникации дори с най-отдалечените членове от Добрич до Благоевград и от Бургас до Петрич. БАМ-Я е получила редица награди, грамоти и поздравителни адреси за принос в различни направления на българската икономика, селското стопанство, социалната политика и други. Асоциацията постига своите цели чрез високомотивирани становища, участия в работни групи ТРГ, лоби в МЗХ, участие с право на глас в Комитет по наблюдение - до сдружаване и участие в сдружение от най-висша форма като Българска Аграрна камара и участие в УС на камарата. При необходимост и след изчерпване на всички възможни дипломатични средства за октомври 2023

Акценти

постигане на целите неведнъж и по различни поводи правата на членовете на БАМ са отстоявани и с протестни действия.

Направление 3 В Асоциацията членуват и няколко хладилни предприятия, които са едни от най-големите и най-модерните в региона на Североизточна България, където са и регионите с най-голяма концентрация на малини и ягодоплодни. Регион Лозница и регион Попово Петър Петров е учредител на Асоциацията и член на УС, както и управител на най-голямото предприятие за замразяване и преработка на ягодоплодни в страната. Другото предприятие е Родина Агро в гр. Попово и редица други по-големи и по-малки в страната. От няколко години във връзка с глобалните климатични промени една част от малинопроизводството и ягодопроизводството започва да се пренася в защитени култивационни съоръжения - отопляеми и неотопляеми оранжерии. Към момента в страната има 56 оранжерийни стопанства с обща площ на оранжериите над 660 декара, като основната концентрация на оранжериите за Южна България е в Пловдивска, Хасковска и Благоевградска области. За Северна България с най-голяма концентрация на отопляеми и неотопляеми оранжерии е отново Попово. Оранжерийното производство на ягодоплодни гарантира сигурна защита на плодовете, както от

неблагоприятни метеорологични условия, така и от потенциални замърсители от всякакво естество. Оранжерийното производство на ягодоплодни осигурява устойчиви продоволствени доставки през всички сезони - стопанствата произвеждат висококачествени плодове, тествани за над 650 пестицидни остатъци, с доставки в национални и интернационални вериги. Найден Петров, учредител и член на УС на БАМ, собственик на най-голямото оранжерийно стопанство с неотопляеми оранжерии за ягодоплодни в Северна България и с над 700 декара открити площи. Димитринка Стоянова, учредител и член на УС на БАМ, собственик на най-голямото отопляемо оранжерийно стопанство в гр. Попово с над 700 декара открити площи с ягодоплодни за пресен пазар и преработка. Направление 4 Българска асоциация на малинопроизводителите активно работи с българската наука в лицето на Аграрен Университет Пловдив и професори от катедри по Фитопатология, Ентомология, Физиология на растенията и хербология и други. Институтът по овощарство Пловдив е партньор на БАМ-Я в селекцията и производството на висококачествен инвитро посадъчен материал на устойчиви на климатичните условия сортове, местни сортове и други високопродуктивни сортове малини и ягодоплодни.

Васил Танев: Има ли смисъл да сеем, след като не можем да продаваме на печалба следващата година? Аз ако нямам печалба, рента няма!

Стопанството на Васил Танев от Чирпан е образцово. Той обработва 7 хил. дка земя, голяма част от която със зърнено- житни култури. Благодарение на тях, от няколко години е инвестирал в създаването на орехова градина, отглежда и 50 дка лозя. Васил Танев няма нито една инвестиция по европейски проект, работи с банкови кредити. Стопанството е високо модернизирано и изцяло пазарно ориентирано. „Какво влиза в държавата от нас - около 7- 8 милиарда оборот от зърнопроизводството и около 2,5 милиарда към хората като ренти. Всеки зърнопроизводител загуби огромни суми. Говорим за милиони. Себестойността на селскостопанската

продукция от миналата година е катастрофално висока. Ако сме имали някаква инерция, тази година ще я загубим. Според моите банкери 40 процента от земеделците отиват да теглят кредити, за да плащат ренти. 300 човека чакат да получат от мен рента. Аз ако нямам печалба, рента няма. Даже колеги от Тракийския съюз на зърнопроизводителите задават въпроса има ли смисъл да засяваме след като не можем да продаваме на печалба следващата година. На нас ни е най-лесно да затворим фирмите. Затваряме, продаваме, продаваме и земята, взимаме парите и си тръгваме. Ама така ли трябва да стане - аз го задавам този въпрос на тези, които трябва да го чуят.“ октомври 2023

Акценти 20

В стопанството си край Самоков земеделецът отглежда малини, ягоди, боровинки, къпини, череши

Радостин Стойчев: Земеделието е като футбола – ако загубиш един мач, следващия трябва да го спечелиш Възраждане В миналото в района на Самоков е имало 6 000 дка с малини. Преди 20 години бившият спортист Радостин Стойчев се захваща със земеделие, първоначално с картофи. Впоследствие решава да възроди производството на малини в Самоковско и днес 20 години по-късно насажденията на производителите в района вероятно вече са около 2 000 дка.

Няма връщане назад На въпрос дали е взел правилното решение за гледа биомалини, земеделецът отговаря без колебание: „Щом ми харесва работата и ми доставя удоволствие, значи съм взел правилното решение. Работя с желание и постоянство, имало е трудни години и години, в които си казваш: Край, отказвам се, но на следващата година си казваш: Създал съм нещо, продължавам напред! Стискаш зъби и

се захващаш отново, тръгваш пак от нищото.“ Спортен хъс в земеделието Радостин сравнява ситуацията в земеделието като в спорта – една година е на загуба, изправяш се, борбата продължава, на следващата година трябва да биеш. Има доста спортисти, които са станали земеделци, разказва малинопроизводителят. През последните години започнал да разширява стопанството си с ягоди, с боровинки, къпини, череши, като площите му вече достигат общо 500 дка. Оскъпяването на плодовете идва от това, че при ягодата, малината и боровинката всичко е ръчен труд. Машинно бране за плодовете може да се практикува само за тези, предназначени за преработка. Пазарите – влиянието на Украйна Оплаква се, че европейските държави, които традиционно купуваха от България, сега внасят от Украйна. В момента преработвателните предприятия са пълни с малини. По думите му най-сложното нещо е намирането на пазар и смята, че е необходима по-голяма реклама на биопроизводството. „Био-то е по-скъпо с около 30 процента, но пък купувате качествена и чиста храна. Хубавата стока се продава.“ Иновации Внедряването на иновации е най-прекият път към по-добрата реализация на плодовете. По думите на Радостин, вече навлизат нови сортове малини за свежия пазар – те са по-едри, по-сладки, по-високодобивни. Много от малинопроизводителите започват да покриват част от насаж-

денията заради лошите метеорологични условия, също има тенденция да се засенчват малиновите насаждения с агрофотоволтаици, като същевременно се произвежда ток за стопанствата. Точно това се практикува в Нидерландия, където благодарение на тези агрофотоволтаици добивът от малините скочил три пъти. октомври 2023

Паньо Христов: Преработвателят казва цената на млякото - дали ни харесва, или не - нямаме избор

Акценти

Изкупната цена на суровото краве мляко в момента е 87 стотинки

Чирпанското село Зетьово е чудно място – спретнато и чисто, с работливи хора. Търсим местната кооперация, за да разберем как се оцелява във времена на кризи. Паньо Христов, или просто Панчо, както всички наричат председателя, ръководи кооперацията от 2005 година. 52-годишният мъж е инженер по образование. „Отглеждаме 230 говеда, от които 132 дойни крави. Животните са под селекционен контрол, работим с Асоциацията на Черно-шареното говедо. Стопанисваме 11 хиляди декара земя. Отглеждаме пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица за зърно и за силаж, рапица, люцерна и лавандула. Някога имахме и лозя, но там нещата приключиха.“ Паньо Христов е пресметнал, че кооперацията губи по 800 лева на ден от кравите. „Трудностите с животновъдството идват от това, че трудът във фермата е непривлекателен, изкупната цена на млякото е ниска, а себестойността е висока. Всеки ден сме на загуба.“ Изкупната цена на суровото краве мляко в момента е 87 стотинки. „Преработвателят казва цената на млякото и продаваме на тази цена. Толкова.

Дали ни харесва, или не нямаме избор.“ Аритметиката показва, че затварянето на цикъла в кравефермата няма да бъде рентабилно – изискванията към собствена фуражна кухня са високи, създаването на млечен продукт изисква големи инвестиции, но не гарантира пазар. Загубите от животновъдната ферма в кооперацията се компенсират от продажбата на растениевъдна продукция. И с теглене на кредити, когато се налага. Една от причините все още да поддържат фермата е изпълнението на проект по подмярка 4.1 – за инвестиции в модернизация на стопанството. „Закупихме смесител за фуражи, телескопичен товарач, трактор, но не ни признаха доилната зала.“ За българското село кооперацията означава живот. Само животновъдната ферма дава хляб и препитание на 10 семейства от село Зетьово. „Във фермата в момента работят 13 души от селото. Общо 33 души работят в кооперацията на постоянни трудови договори. Сивият сектор в селското стопанство не е възможен в управлението на една кооперация“, категоричен е председателят Паньо Христов. Член-кооператорите са близо 800 души. Управителният съвет се състои от 9 души, които взимат всички важни решения, свързани с управлението на кооперацията. Контролният съвет се състои от трима души. Общото събрание се свиква веднъж в годината и на него може да присъства всеки член-кооператор.

Иван Иванов: Печелившият модел в животновъдството е всяка ферма да има достатъчно земя, за да си произвежда фуража Гостуваме в Еленския балкан край село Чакали във фермата на животновъда Иван Иванов. От 2003 г. той се занимава с овцевъдство, към момента отглежда 420 овце от породата Средностаропланинска овца и 125 овце от породата Асаф. Всички животни са под селекционен контрол. Във фермата се практикува естествено заплождане, тази година за първи път е направено изкуствено осеменяване на 25 овце. Иван отглежда породата Асаф оборно, а средностаропланинските овце са разделени на 2 стада и ги отглежда пасищно, а през зимата ги прибира в обори. Стопанисва почти 2000 дка – пасища и ливади, произвежда по-голямата част от грубия фураж, а концентрирания го закупува от фуражен завод. Според Иван Иванов печелившият модел в животновъдството е всяка ферма да има достатъчно земя, за да си произвежда фуража. Каква е разликата между двете породи? Средностаропланинската порода е автохтонна и затова е по-непретенциозна към храната, изхранва се с по-малко фураж и то основно груб фураж, като на ден изхранването на едно животно струва 70-75 ст. При тези овце обаче добивът на мляко е ограни-

чен, но маслеността е почти 8 процента. Докато на ден на едно животно от породата Асаф храненето струва 2 лв., а млеконадоят е 2 л от едно доене, с 6,5-6,6 процента масленост. Доенето се извършва в доилна зала. Иван реализира млякото в мандрата в гр. Елена на цена 2,20 лв., а цената на живо тегло на агнетата е 9-9,50 лв. Разказва, че е доволен от тези цени. В процес е на регистрация по Наредба 26 за директни продажби от фермата. Стопанството разчита на евросредства, свързани с плащания на площ за пасищата, на глава животно под селекция, има реализиран европроект за доилната зала.

октомври 2023

Назми Маджар: Животновъдството лекаполека отива към края си заради липсата на млади хора в бранша

Акценти

Затвореният цикъл на производство е добро решение за фермерите

Животновъдът Назми Маджар от варненското село Белоградец отглежда около 800 овце от млечната порода Аваси. „Храната за животните я произвеждаме ние, понеже обработваме достатъчно земя, имаме и пасища. Не можеш с всякаква храна да храниш животни, които дават мляко. Храната трябва да бъде качествена, силна, с хубав протеин, за да постигнеш качествено мляко и количество. В същото време сме си построили и мандра и произвеждаме млечни продукти от тези животни.“ Производителят реализира продукцията си в района на Варна, включително директно от фермата. Осигурява препитание на около 10-15 души, които работят във фермата и мандрата. Има изпълнен проект по подмярка 4.1 и е закупил машини, оборудване, ленти за хранене, фуражораздаващи ремаркета и тези инвестиции му

дали тласък за развитие. В мандрата инвестирал в нови опаковъчни и етикетиращи машини. „Моето виждане е, че животновъдството лека-полека отива към края си, защото младото поколение не иска да върши тази работа. Много малко хора могат да издържат в този бизнес и не виждам светло бъдеще.“

Марио Любенов: Отглеждането на лозя наймного пасва на характера ми Младият мъж ще инвестира във винарна и ще развива винен туризъм

Образованието е пътят към успеха ни, твърди младият земеделски производител Марио Любенов, който произвежда винено грозде. Завършил е бакалавърска степен Стопанско управление, записал е магистратура Технология на виното и пивото в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Кое е предопределило неговия избор да се занимава с лозарство? Родителите му имали 1 дка лозе и Марио решил да започне да им помага. Работата му допаднала, защото установил, че лозята са култура, която най-много отива на характера му. Но осъзнал, че за да се отглеждат лозя, трябват опит,

постоянство и дълго чакане преди човек да види плодовете на своя труд. „Моите родители са ме научили да не спирам да се боря. В момента не разчитам на никакво подпомагане. Всичко, което изкарам, реинвестирам в стопанството.“ В стопанството вече се отглеждат около 12 дка млади лозя, като намеренията на младия мъж са към 2025-2026 г. да направи винарна със собствени средства. Надява се да има добри доходи от своята работа – развива се в областта на бизнес анализите, с профил немски език, и с помощта на родителите си ще инвестира във винарната. В близките години иска да развие винен туризъм, а производството да е максимално автоматизирано, с мониторинг на процесите. Марио твърди, че в сектора е необходима основна промяна - законодателството е остаряло, а пари трябва да се дават на хората, които произвеждат.

октомври 2023

Български ферми наемат работна ръка от Узбекистан

Акценти

Осъществява се и обмяна на опит между двете държави

Животновъди у нас преодоляват големия проблем с липсата на работна ръка, като назначават в стопанствата си работници от държави извън Европейския съюз. Фермерът Георги Тончев отглежда в стопанството си във великотърновското село Плаково 950 говеда и 450 крави. От миналата година дава заетост на осем работници от Република Узбекистан и така преодолява острия дефицит на работна ръка. „Трудът е неблагодарен, в България няма кой да работи във фермите .Има голям недостиг на работници, вакуум. Нашите хора избягаха в Европа и ние ползваме хора от други държави. От две години ползваме работници от Узбекистан. Изцяло с лични контакти, доволни сме от хората от Узбекистан, не отстъпват на българи и турци, с които работим, и смятам, че имат потенциал да се научат и да ги ползваме пълноценно във фермата. Доволни сме, езикът е бариера, но се справяме…“, сподели животновъдът.

В Нуратинския район, от който пристигат младите мъже в Узбекистан, се развива овцевъдството като традиционен отрасъл. Местните фермери отглеждат характерната за Средна Азия порода „каракулска овца“. Георги Тончев разказа, че във фермата обучават работниците да отглеждат крави и постигат добри резултати. „Имаме двама от тях, които вече умеят да доят кравите. Живеят във фермата и имат нормални битови условия, а заплащането е като на българските работници.“ Младите работници от Узбекистан са насочени да работят в български стопанства от Академията на науките, за да усвоят опит, който после да приложат в родината си. Преди дни във фермата в Плаково са гостували научни работници от Узбекистан. Абдуразак Мирзаев, вицепрезидент на Академията на науките в Узбекистан, разказа, че в съвременната политика на Узбекистан се обръща голямо внимание на нау-

ката, образованието и производството, в това число и на международните връзки. „По инициатива на нашия президент беше създадена Новайската академия на науките. Новайският регион е богат на полезни изкопаеми, силно развито е селското стопанство и отглеждането на каракулски овце. Ние развиваме всички направления – 17 на брой. През 2020 година сключихме с ваша, българска компания меморандум за сътрудничество за отглеждане на пауловния – много полезно и бързорастящо дърво за дърводобив – за плантация в Узбекистан. През миналата година нашият партньор от България Джан Дуралов организира засаждането на 2 хектара на този вид ни помогна с технологията за отглеждането на пауловнията. Сега имаме на 3,5 ха, шест- седемметрови дървета и изпратихме на стаж при него, в Търговищко, няколко момчета за плантацията. Г-н Дуралов ни свърза с г-н Георги Тончев и говорихме за сътрудничество и обмен на работници. Земеделският производител Джан Дуралов, който отглежда пауловния край Търговище, наема от миналата година работници от Узбекистан.

„Занимавам се с растениевъдство, с бързорастящи дървета - пауловния, вече 13 години, в Търговищко е най-голямата плантация в България на 1000 дка. Това е пауловния, вирее в умерения климатичен пояс, за 7 години става за сеч – на 45 см диаметър. Ние се занимаваме от 13 години с това, отначало в България, след това в цяла Европа, от 2017 в Средна Азия, от 2019 в Узбекистан, с тях работим от 2020 година, внедрихме нашия опит и производство и там. Ние сме партньори на този етап. От миналата година ползваме около 20 узбекси работници, защото основният проблем който България има е липсата на работна ръка. Помагаме на колегите, свързахме ги с колеги от животновъдния бранш, те също вече ползват…“, разказа Джан Дуралов. От Академията на науките в Република Узбекистан подписаха меморандум за сътрудничество и със стопанството на Георги Тончев, като той ще предложи на Националния Съюз на говедовъдите да се създадат условия за наемане на селскостопански работници от Узбекистан във фермите.

октомври 2023

Акценти

ЕП признава спецификата на етеричните масла

Производителите могат да въздъхнат с облекчение На пленарната сесия в Страсбург Европейският парламент призна специалното място, което заема производството на етерични масла в Европейския съюз. Решението, водено от гръцката народна представителка от ЕНП Мария Спираки, която беше докладчик по темата, беше посрещнато с облекчение от целия сектор, изпращайки знак на насърчаване преди тристранните преговори. Пленарното заседание на Европейския парламент предостави разяснение за селскостопанския и козметичния сектор с решение за одобряване на доклада по въпроса с предложението за преразглеждане на регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, чрез интегриране на специфични разпоредби за етерични масла и други природни продукти за правилата за класифициране. Значението на адекватната класификация на етерични масла и натурални вещества съгласно класификационните правила беше от съществе-

но значение, за да се избегне принуждаването на земеделските производители да се откажат от отглеждането на етеричномаслени култури. Сега Европейският парламент ще може да договори текст, в който етеричните масла се третират различно от нефтохимикалите в класификацията на потенциално опасни вещества, се изтъква в изявление на Копа и Коджека. Текстът, който преди това беше гласуван в Комисията по околна среда, произтича от постигнато споразумение, имащо за цел разглеждане на адаптирани правила за етеричните масла и други естествени екстракти. Изменението, което защитава настоящия подход към класифицирането на повече от една съставна субстанция, е предназначено да повлияе положително на хиляди фермери и сезонни работници, разположени главно в държави членки, произвеждащи масла от роза, лавандула, лимон или бергамот като България, Испания, Франция или Италия.

октомври 2023

Д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена: Очакваме Националният план за развитие на биоземеделието да бъде одобрен от Министерски съвет Акценти Гост

Амбиции: Повече разяснителни кампании и дегустации на биохрани

Д-р Апостолов, през септември у нас се проведоха “Дни на отворените врати” в 6 биологични ферми и преработвателни предприятия по отбелязване на европейската инициатива Седмица на биохраните. Вашата оценка – тези дни на отворените врати в биоферми предизвикаха ли подобаващ интерес? Всички са много доволни и много обнадеждени от резултатите. С тези инициативи възстановяваме една традиция, която беше прекъсната. Само да припомня, че първите празници на биоземеделието започнахме да ги правим от 2001 година. Имаше един период, в който имаше голямо прекъсване, но от миналата година ЕК заедно с IFOAM започна инициатива да се възстанови този празник на биоземеделието. Така че, 23 септември беше определен за Европейски ден на биоземеделието, а на 30 септември 6 биоферми и преработвателни предприятия у нас отвориха вратите си за потребители и посетители. Имаше най-различни производите-

ли на плодове, на зеленчуци, на млечни продукти и едно интересно стопанство, което произвежда продукти от шипка - от шипков мармалад, до кремове и козметика. Допълнително имаше една цяла седмица кампания в две търговски вериги в България, които проявиха голямо разбиране и съпричастност към каузата и позволиха да направим цяла седмица дегустации. Две български компании направиха общо около 50 дегустации. Над осем хиляди човека са участвали и всички са били очаровани от качеството и вкуса. В повечето случаи хората не са знаели какво е това биопродукт и точно от такъв тип дегустации и разяснителни компании имаме много голяма нужда. Потребителите как възприемат биохраните, запознати ли са с техните предимства или това, което знаят за тях е, че био-то е по-скъпо? Това, което получаваме като обратна връзка от компаниите, които са на пазара вече дълги години е, че непрекъснато има нужда хората да бъдат информирани. Знаете, че когато продуктите са в супермаркета обикновено няма кой да ви обясни какво е това биопродукт, така че едни такива информационни кампании са много важни. Също така, са важни и медиите, чрез които производителите да обясняват разликата с конвенционалните храни, тъй като за по-голямата част от хората не е много ясно. Освен това, започват пак активно да

се рекламират здравословни, натурални продукти, но това са едни термини, които подвеждат и се опитват да откъснат някакъв дял от пазара на биохраните, което би трябвало да се контрира с една по-добра образователна кампания за потребителите. Добре ли е регулиран този пазар в момента в България? Да, има сериозна регулация. Има предвидени големи глоби за хора, които примерно рекламират продукти като биологични, екологични или органични, които не са такива. Т.е. глобите стигат до 30 хиляди лева, така че фирмите, които са некоректни или правят някакви рекламни кампании, твърдейки, че продават биопродукти без да имат сертификат, рискът е голям да бъдат санкционирани и това важи не само за големи компании, но и за физически лица. Като съветник на министъра кои са акцентите във Вашата работа и най-спешните въпроси, върху които работите? Едните въпроси са спешни, другите са важни.

Това, което сме си поставили като цел и което е залегнало в програмата на правителството, е одобрение от МС на Националния план за биоземеделието до 2030 година. В тази посока работим найсериозно, тъй като Националният план е документ, който обхваща както мерките за подпомагане, субсидиите, образованието на фермерите, така и мерки за промоции, участие в международни изложения и т.н. Като говорим за спешни неща, едно от тях е подготовката на следващото участие на България с национален щанд в изложението BioFach 2024, което ще се проведе през февруари месец следващата година и още хиляди неща, които непрекъснато излизат, като например промени в законодателството. Също така и промените в стратегическия план, включително и мерките, които касаят биоземеделието и те ще бъдат преработени, така че от догодина да имаме други условия. Само да кажа, че част от ставките за подпомагане са увеличени, въпреки че е по-важно внимание да се отдели на производството и пазара, отколкото на субсидиите, но те също са важни.

октомври 2023

Акценти Гост 32

От кои държави можем да ползваме добри практики в биопроизводството? ЕК следи много изкъсо добрите примери и те обикновено залягат в европейските стратегически документи, като например Европейския екшън план за развитие на биоземеделието, който дава като пример добрите резултати, които постига Франция и тя наистина е водеща страна в биопроизводството, именно заради това, че те вкараха биопродуктите в училищни столове, детски градини и изобщо във всички услуги, свързани с приготвяне на храна с публични средства. Те приеха специален закон през 2018 година, в който си поставят за цел 20 процента от продуктите, които влизат в този тип обществено хранене, финансирано с публични средства, да бъдат биологични или храни с географско значение, с традиционно-специфичен характер и т.н. Какви мерки е нужно да се вземат, за да се случи и това в България? Ние сме ги разписали още миналата година юни месец, когато в много широка работна група се работеше нашият Национален план за биологично земеделие. Ние сме малко по-скромни и не можем да си поставим такива високи цели като французите, но вдъхновени от техния опит предложихме да се започне с пилотно въвеждане на храни в детските градини, тъй като голяма част от нашите училища или нямат кухни, или разчитат на храна, доставена от кетъринг фирми, така че това, което решихме, е да се фокусираме върху детските градини. Повечето детски градини имат кухни и приготвят храна за децата и там пред-

ложихме всяка година нови 100 детски градини да се включват с доставка на биопродукти. Поставили сме си за цел до края на 2030 година да имаме поне 700 детски градини, които купуват биологични продукти. Тук може да се използват критериите за зелени обществени поръчки, които ЕК насърчава и да се поръчват продукти, които освен да са био, така и да са местни. Тук имаме целия инструментариум да използваме произведената в България храна и тези продукти да бъдат купувани от местните производители. Няма как най-големият купувач на храни – държавата, да гледа безучастно как се дават субсидии за производство на биопродукти и след това тези биопродукти да отиват на общия пазар на конвенционални храни, тъй като няма кой да ги купи.

Тема на броя Излезе от печат на български книгата „Токсично наследство“ на д-р Стефани Сенеф от Масачузетския университет. Ето какви са отзивите: „Най-добрата книга на годината“ – Kirkus Reviews „Спешна и отваряща очите, книгата служи като силен и ясен сигнал за тревога.“ – Boston Globe Учен от Масачузетския технологичен институт дава сериозни доказателства, че активната съставка в най-често използваното средство за унищожаване на плевелите в света допринася за рязкото нарастване на честотата на хроничните заболявания. Глифозатът е активната съставка в „Раундъп“ – най-често използваното средство за борба с плевелите в света. Над 140 хиляди тона хербицид на базата на глифозат се пръскат във ферми и храни всяка година. Агрохимическите компании твърдят, че глифозатът е безопасен за хората, животните и околната среда. Същевременно нововъзникващите научни изследвания за смъртоносното нарушаване на чревния микробиом от глифозата, осакатяващия му ефект върху протеиновия синтез и влиянието му върху способността на организма да използва и да транспортира сяра, да не говорим за няколко знакови съдебни дела, говорят за съвсем друго. В „Токсично наследство“ старшият изследовател д-р Стефани Сенеф представя убедителни доказателства, базирани на безброй публикувани и рецензирани изследвания, и всичко това на откровен, разяснителен и винаги достъпен език. Както Рейчъл Карсън направи с ДДТ през 60-те години на миналия век с „Мълчалива пролет“, Сенеф бие тревога за глифозата, давайки ни насоки за прости промени, които можем да направим още сега, и важна информация, от която се нуждаем, за да защитим здравето си, здравето на семейството си и планетата, от която всички зависим. „Променяща играта книга, която би било глупаво да пренебрегнем.“ – Kirkus Reviews „Токсично наследство“ ще застане рамо до рамо с „Мълчалива пролет“ на Рейчъл Карсън. Това е несъмнено една от най-важните книги на нашето време.” – Дейвид Пърлмътър, доктор по медицина, автор на бестселъра на New York Times „Зърнен мозък“ „Трудът на д-р Сенеф ще промени начина, по който всички ние мислим за храната.” – Марк Хайман, доктор по медицина, автор на бестселъри според класацията на New York Times.

Похвали за „Токсично наследство“ „Токсичното наследство“ е смел и героичен труд, който разкрива как най-уважаваната наука днес потвърждава екзистенциалната заплаха, която представлява хербицидът глифозат. Д-р Сенеф смело защитава позицията си пред лицето на привидно непреодолимата опозиция на всяка крачка от страна на индустрията, за което и́ дължим неизмерна благодарност. „Токсично наследство“ ще застане рамо до рамо със Silent Spring („Тихата

пролет“) на Рейчъл Карсън, като не само дефинира повсеместната заплаха за нас и бъдещите поколения, но и – което е по-важно – формулира какво можем да направим още сега, за да променим съдбата си. Безспорно една от най-важните книги на нашето време.“ – Дейвид Пърлматър, доктор по медицина, автор на бестселърите на New York Times „Зърнен мозък“ и „Промиване на мозъка“. Изключително четивен и увлекателен поглед към октомври 2023

Тема на броя 34

начина, по който създадените от човека химикали навлизат във въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната, която ядем. „Токсично наследство“ е едновременно научно изложение и вдъхновяващ призив за действие. Разкривайки дяволските механизми, чрез които глифозатът уврежда човешкото здраве, работата на д-р Сенеф ще промени начина, по който всички мислим за храната.“ – Марк Хаймън, доктор по медицина, основател и директор на The UltraWellness Center; ръководител на отдела за стратегия и иновации в Центъра за функционална медицина на Кливландската клиника; автор на тринадесет бестселъра на New York Times Всеки, който иска да разбере първопричината за масовата епидемия от хронични заболявания – от аутизъм до неалкохолно омазняване на черния дроб и над 30 други опустошителни болести, разпространени в днешното общество, – може да намери отговорите в „Токсично наследство“. Д-р Сенеф заслужава поздравления за цялостното и задълбочено свързване на точките от глифозата през безбройните биохимични и физиологични процеси, които са променени, до трагичните последици от безразборното прилагане на „Раундъп“ и други хербициди на основата на глифозата. Сложните химични смущения са представени по много разбираем начин, а системите са добре документирани. Нейният „релаксиран“ стил на писане позволява лесно четене и лесно възприемане на тази важна информация. – Дон М. Хюбър, почетен професор в университета „Пърдю“ и пенсиониран полковник от Медицинско разузнаване на армията на САЩ Д-р Сенеф е старши научен сътрудник в Масачузетския технологичен институт (MIT). Тя не само разбира молекулярната биология на дълбоко ниво, но има и уникалната способност да превежда изключително сложни технически концепции на разбираем език. Това е книга, която задължително трябва да прочетете, за да ви помогне да разберете една от най-значимите токсични заплахи, отприщени над света. „Токсично наследство“ е съвременният еквивалент на „Тихата пролет“ на Рейчъл Карсън от 1962 г. – една от най-великите научни книги на всички времена. – д-р Джоузеф Меркола, основател на mercola.com – най-посещавания сайт за природно здраве в продължение на осемнадесет години.

Глифозатът (активната съставка на „Раундъп“) и другите токсични химикали и ГМО в индустриалното земеделие са основните двигатели на епидемията от хронични заболявания, която влоши общественото здраве и околната среда. Докато не изхвърлим тези отрови от пазара и не преминем към биологични и регенеративни земеделски практики, нашето здраве, здравето на децата ни и здравето на планетата са изложени на риск. Глифозатът е ДДТ на XXI век и „Токсично наследство“ е основно четиво за всеки, който се интересува от храната и здравето. – Рони Къминс, Асоциация на потребителите на биологични продукти; автор на „Народът се надига“ Най-накрая учен с безупречна репутация старателно е събрал, категоризирал и представил нарастващия брой доказателства, които подчертават отрицателното въздействие на най-широко използвания пестицид в света. Криминалистичният анализ на Стефани доказва по безспорен начин, че употребата на „Раундъп“ и неговата активна съставка глифозат отравя не само планетата, но и нейното човешко население. Всеки трябва да прочете тази книга. Става дума за бъдещото ни здраве и за здравето на планетата. Какъв въпрос може да е по-важен от този? Като организация, която повече от десетилетие обръща внимание на съпътстващи потенциални вреди, Тръстът за устойчива храна се надява тази знакова публикация да получи публичността, от която се нуждае и която заслужава.“ – Патрик Холдън, основател и главен изпълнителен директор на Тръст за устойчива храна. Сенеф ни повежда на шокиращо биохимично пътешествие през вредните ефекти на глифозата върху околната среда и хората. Авторката ясно обяснява непрекъснато увеличаващия се брой научни доказателства за коварните последици от продължаващото му масово прилагане в целия свят… Сенеф е прецизна по отношение на биохимията, но е сърдечен и внимателен водач… Двата най-съществени и опустошителни пункта, които Сенеф подчертава: първо, глифозатът, който се появява в нашата почва, вода и дори въздух, е тревожно широко разпространен... повсеместен... „почти невъзможно е да се избегне дори от най-усърдния човек“. Второ, по примера на тютюневата, аграрна-

та индустрия прави всичко възможно, за да скрие опасностите: „Монсанто“ и други компании цензурират научните изследвания и разпространяват „боклучави“ научни изследвания, като трупат печалби, затваряйки си очите за хроничните заболявания, причинени от употребата на глифозат. Ще се правят сравнения с „Тихата пролет“ на Рейчъл Карсън – и те трябва да бъдат направени. Можем само да се надяваме, че работата на Сенеф ще продължи да съперничи на тази на Карсън по обхват и въздействие. Променяща правилата на играта книга, която ще е глупаво да пренебрегнем. – Отзив в „Къркъс“ (високо оценен) „Токсично наследство“ на Стефани Сенеф продължава по пътя, проправен от Рейчъл Карсън в „Тихата пролет“. Сенеф осигурява научни доказателства как – като нарушава метаболитните пътища на организма ни – глифозатът е в основата на множество метаболитни, неврологични, автоимунни болести, които са приели епидемична форма. И по-важното: книгата на Сенеф ни запознава със сложните, прекалено комплексни метаболитни процеси на живота – от почвата до нашия чревен микробиом. Това е книга за правителствата, които искат да забранят глифозата. Това е книга за всеки гражданин, който иска да регенерира здравето на планетата и на хората.“ – д-р Вандана Шива, директор на „Навданя“; съавтор на „Единство срещу единия процент“ Няма нищо по-важно от здравето на нашето сегашно и на бъдещите поколения. Няма нищо по-скъпо от поставянето в опасност на соматичното и психичното здраве на поколенията на нашето население. Без нашето здраве не можем ефективно да се борим с климатичните промени, бездомността, бедността, расовата несправедливост, нар-

команиите или другите надвиснали проблеми. Тази книга разкрива защо ние трябва и как можем да разрешим безброй увеличаващи се здравни проблеми, които тормозят обществото. Ако се вслушаме в това, забраната на глифозата ще ни насочи към възстановяване на здравето ни и бъдещето на човешкия живот на тази планета. – Зен Хъникът, изпълнителен директор, основател на „Майки от цяла Америка“ Д-р Стефани Сенеф – утвърден и нестандартен критичен мислител/изследовател, поставя основите на нашето разбиране за токсичността на глифозата в ясен и кратък формат – от практическите до молекулярните механизми за това, как глифозатът вреди. Въпреки че д-р Сенеф в голяма степен се опира на биохимичните основи на начините на действие на глифозата, представената от нея информация е разбираема и с внимателни библиографски справки за по-изследователски настроените читатели. Авторката внимателно очертава структурата на безбройните хронични заболявания, които сега са разпространени в световен мащаб, и как тя е създадена около вездесъщия глифозат. Нейната книга е не само аналитично справочно съкровище, но и призив за действие за осъждане и преобръщане на нашето самоналожено токсично наследство. – Мишел Перо, доктор по медицина; съавтор на „Какво разболява децата ни?“; изпълнителен директор и съосновател на „ГМО Наука“. През последното десетилетие, докато „научните“ и „здравните“ журналисти с удоволствие повтаряха ограничените корпоративни тези за безопасността на глифозата, д-р Сенеф беше на лов за по-дълбоки истини. „Токсично наследство“ може би е едно от най-важните литературни пътешествия, вплело в себе си изобилие от неопровержими октомври 2023

Акценти Тема на броя 36

доказателства, съществени научни данни и личния път на един от най-ценните научни изследователи на нашето време. – Джефри Джаксън, разследващ здравен репортер. Глифозатът е заприличал донякъде на захарта – използвана от всички за всичко и навсякъде. Той се е разпространил, до голяма степен невидимо, във фермите, градините и парковете, а така и в храната, телата и в живота ни. В тази книга се излагат експертни технически подробности от учен с огромни и широки познания за това, какво може да причинява този повсеместно разпространен и „уникално дяволски“ химикал и неговите препарати. И как едва сега се осъзнават дълбоко обезпокоителните, хронични последици, които той може да има за нашето здраве – от засягане на изключително важните ни чревни микроби до предизвикване на хормонални смущения и увреждане на ДНК. Това е и интригуващ, макар и сложен урок за гъстата мрежа от взаимосвързани телесни функции, структури, ензими и химикали. Глифозатът позволи и своеобразна стерилизация на земеделието с още по-широки последици за екосистемите, от които всички ние зависим. Д-р Сенеф ясно показва, че трябва да действаме бързо, за да ограничим употребата му, а следователно да променим начина си на хранене, зелените площи и начина, по който обработваме земята. – Вики Хърд, магистър по Гранични изследвания в науките за Земята, писателка и активистка в областта на храните и околната среда; автор на „Възстановяване на планетата“ От десетилетия „Монсанто“ знае, че глифозатът причинява рак и редица други смъртоносни заболявания. Вместо да предупреди клиентите и потребителите си за тези рискове, „Монсанто“ манипулира научните данни, мами регулаторните органи, подкупва известни изследователи, превръща отдела за пестициди на Агенцията за защита на околната среда в корупционна помийна яма и разпространява пропаганда по целия свят, като системно лъже обществеността, че смъртоносният пестицид е безопасен. Тази компания навреди на общественото здраве, унищожи нашите почви, изтреби биологични видове, унищожи дребните земеделски производители и лиши обществеността от основното и́ гражданско право на информирано съгласие. „Монсанто“ направи специален про-

ект за дискредитиране и унищожаване на учени, защитници и реформатори, които разобличиха корумпираното и́ прикриване. Сред най-изтъкнатите от тях беше героичната изследователка от Масачузетския технологичен институт д-р Стефани Сенеф. През 2018 г. имах щастието да бъда част от правния екип, който най-накрая изправи „Монсанто“ пред съда. Разчитахме до голяма степен на изследванията на д-р Сенеф, за да постигнем тази победа. – Робърт Ф. Кенеди-младши ВЪВЕДЕНИЕ Не сме наследили тази планета от родителите си, а сме я взели назаем от децата си. Не сме взели назаем бъдещето на децата си – откраднали сме го и продължаваме да го крадем, и е време да се съберем заедно – независимо от религията, от културата ни – да се съберем и да започнем да променяме начина, да променяме отношението си, за да можем да оставим по-добър свят за децата си, които обичаме. – Джейн Гудол. Глифозат. Не е точно дума, която с лекота спонтанно произнасяте. Дума, която дори не съществуваше в моя речник през първите 64 години от живота ми. И тогава, през септември 2012 г., бях поканена да изнеса беседа за опасностите от статините на конференция по храненето в Индианополис. Забелязах, че ботаник, чиито селскостопански изследвания се фокусираха върху епидемиологията и контрола на растителните патогени – д-р Дон Хюбър от университета „Пърдю“, щеше да говори по темата за „глифозат“. Макар че не разпознах името на химическото вещество, помислих, че може би ще ми е полезно да открия какво е това. През предходните пет години бях поела на упорито пътешествие, за да идентифицирам факторите от средата, които е възможно да предизвикват увеличаването на аутизма сред децата на Америка. Характеризиран със социални дефицити, повтарящи се поведения и нарушени когнитивни способности, разстройствата от аутистичния спектър може да са сравнително леки или пък да са крайни и да изискват доживотни грижи по 24 часа в денонощието. Подобно на много учени, забелязах, че процентът на разстройствата от аутистичния спектър се повишават драматично през последните няколко десетилетия по начини, които не могат

да се обяснят от никакви диагностични критерии. Въз основа на проучване, проведено от Администрацията за здравни ресурси и услуги (HRSA) на САЩ през 2016 г., разпространението на аутизма в САЩ е около 1 на 40 деца. Според Центровете за контрол и превенция на болестите разпространението на аутизма сред 12-годишните деца е около 1 на 54 и той е четири пъти по-често срещан при момчетата в сравнение с момичетата. По времето, когато присъствах на презентацията на д-р Хюбър за глифозата, вече бях научила много за сложните здравословни състояния, които често придружават аутизма, включително нарушен чревен микробиом, възпалени и пропускливи черва, малабсорбция на хранителни вещества, хранителна чувствителност, дефицити на витамини и минерали, и нарушени пътища на метилиране и сулфатиране. Усърдно бях изучавала токсичните ефекти на различните метали и химически вещества в околната среда: живак, флуорид, олово, алуминий, пластмаси, полихлорирани бифенили, полисорбат 80 и други разрушители на ендокринната система и карциногени. Освен това изследвах ролята на начина на хранене и свръхупотребата на антибиотици. Опитвах се да открия нещо в околната среда, което е станало по-всепроникващо през изминалите две десетилетия, заедно с драматичното увеличаване на разпространението на аутизма, и би могло да обясни разнообразните симптоми, свързани с мозъчната дисфункция, която наблюдавахме. От д-р Хюбър научих, че глифозатът е активната съставка в хербицида „Раундъп“. Макар че глифозат не е всекидневен термин, всеки е чувал за „Раундъп“. Шофирайте през САЩ и ще видите огромни полета, маркирани с табели, обозначаващи насажденията, които гласят: „Готови за „Раундъп“. „Монсанто“ – базираната в Мисури компания, която е първоначалният производител на „Раундъп“, беше купена от базираната в Германия компания „Байер“ през 2018 г. като част от нейното научно подразделение за селскостопанските култури. „Монсанто“ възхваляваше глифозата като забележително безопасен, защото основният му механизъм на токсичност въздейства върху метаболитен път в растителните клетки, който човешките клетки не притежават. Това е, което – предполагаемо – прави глифозата толкова ефективен в убийството на рас-

тенията, докато – поне на теория – оставя хората и другите животни незасегнати. Както обаче посочи д-р Хюбър пред възторжената аудитория през онзи ден, човешките клетки може да не притежават шикиматен път, но почти всички наши чревни микроби го имат. Те използват шикиматния път – централен биологичен път в техния метаболизъм, – за да синтезират триптофан, тирозин и фенилаланин – три от 20-те кодиращи аминокиселини, които изграждат протеините на нашето тяло. Точно защото човешките клетки не притежават шикиматния път, разчитаме на нашата чревна микробиота заедно с начина на хранене, за да ни осигуряват тези есенциални аминокиселини. Може би дори още по-същественото: чревните микроби играят есенциална роля в много аспекти на човешкото здраве. Когато глифозатът навреди на тези микроби, те не само губят способността си да произвеждат есенциалните аминокиселини за гостоприемника, но и се нарушава способността им да ни помагат по всички други начини, по които обикновено поддържат здравето ни. Благотворните микроби са по-чувствителни към глифозата и това е причината патогените да процъфтяват. Знаем например, че чревната дисбиоза е свързана с депресия и други психични разстройства3. Промените в разпространението на микробите може да предизвикват имунна дисрегулация и автоимунна болест4. Болестта на Паркинсон е силно свързана с провъзпалителен чревен микробиом5. Както става ясно от забележителните изследвания, провеждани върху човешкия микробиом през последните десетина години, щастливите чревни бактерии са есенциални за нашето здраве, включително по начини, които все още не сме разбрали напълно. Струва си да се помни, че „Раундъп“ излиза на пазара – и е обявен за безопасен, – преди изобщо да са били проведени голяма част от тези революционни изследвания върху човешкия микробиом. Д-р Хюбър освен това обясни, че глифозатът е хелатор – малка молекула, която се свързва здраво с металните йони. Във физиологията на растенията хелирането от страна на глифозата нарушава усвояването от растението на есенциалните минерали от почвата, включително цинк, мед, манган, магнезий, кобалт и желязо. Изследванията показват, че растенията, изложени на глифозат, поемат мнооктомври 2023

Акценти Тема на броя 38

го по-малки количества от тези критично важни минерали в тъканта си6. Когато консумираме храни, извлечени от тези дефицитни на хранителни вещества растения, също развиваме дефицит на хранителни вещества. Глифозатът освен това нарушава симбиотичната връзка между корените на растенията и почвените бактерии. Около корените на растенията има почвена зона, наречена ризосфера, която е пълна с бактерии, гъбички и други организми. Както ще обясня по-късно по-подробно, глифозатът убива организмите, живеещи в ризосферата, което пречи на усвояването на азот от растенията, както и на усвояването на много различни минерали7. Тази намеса се изразява в допълнителен недостиг на минерали в нашите храни. Глифозатът води и до по-голяма уязвимост на изложените на въздействието му растения към гъбични заболявания8. А гъбичните заболявания могат да доведат до замърсяване на храната ни с микотоксини, произвеждани от патогенни гъби. Излязох от лекцията на д-р Хюбър убедена, че трябва да науча много повече за глифозата. *** Аз съм старши изследовател в Масачузетския технологичен институт (MIT) – един от най-иновативните изследователски университети в света. Имам четири образователни степени от MIT: бакалавър на науките по биофизика и магистърска, инженерна и докторска степен по електроинженерство и компютърни науки. В продължение на повече от четири десетилетия работя на пресечната точка между човешката биология и компютрите. За моята докторска дисертация разработих изчислителен модел на човешката слухова система. През десетилетната ми изследователска работа в MIT съм публикувала над 200 рецензирани научни статии върху всичко: от слухово моделиране, разговорни компютърни интерфейси и учене на втори език до геофизика, прогнозиране на генни структури, токсикология и човешко здраве и болест. Когато защитих докторската си степен през 1985 г., приех работа като изследовател в MIT и така започна кариерата ми в разработването на многомодални диалогови системи, за да подпомагат

„естественото“ разговорно взаимодействие между хората и компютрите. Нашите изследвания включваха конструирането на интерактивни демонстрационни системи, които бяха предшествениците на продукти като „Сири“ на „Епъл“ и „Алекса“ на „Амазон“. Освен това проектирахме и разработвахме диалогово базирани компютърни игри, за да помогнем на учещите да овладеят втори език, като по-конкретно се фокусирахме върху английскиговорещите студенти, които изучават китайски език. Работила съм, за да обогатявам живота на хората чрез технологията, да подобрявам достъпа до информация и да осигурявам забавни начини за развитие на езиковите умения. В течение на времето бях издигната до позицията главен изследовател и в крайна сметка старши изследовател – най-високото равнище в изследователското направление в Масачузетския технологичен институт. От 2008 г. използвам експертните си познания по статистически анализ, изчислително моделиране и биология, за да изследвам въздействието на хранителните дефицити и токсините в околната среда върху човешкото здраве, включително болестта на Алцхаймер, сърдечносъдовите разстройства, имунната дисфункция и неврологичните нарушения. Вече съм публикувала около четиридесет рецензирани научни статии върху свързани със здравето теми. Изследвам, пиша и изнасям лекции за глифозата от почти едно десетилетие. Книгата, която държите в ръцете си, е кулминацията на тези изследвания. Както ще изследваме заедно, натрупват се научните доказателства, които показват, че глифозатът

е основен фактор в няколко инвалидизиращи неврологични, метаболитни, автоимунни, репродуктивни и онкологични заболявания. Органичното химическо съединение – C3H8NO5P – е много по-токсично за всички форми на живот, отколкото са ни накарали да вярваме. Механизмът на токсичността на глифозата е уникален и дяволски, той е бавен убиец, който постепенно ограбва доброто ви здраве в течение на времето, докато най-накрая се поддадете на инвалидизиращо или животозастрашаващо заболяване. Неговият коварен, кумулативен механизъм на токсичност, който започва с привидно просто заместване на аминокиселината глицин с глифозат по време на синтеза на протеини, обяснява корелациите, наблюдавани при различни болести, които като че ли нямат почти нищо общо9. *** И двамата ми родители са израсли в семейни ферми в малки градчета в Южно Мисури. Днес този район е екологична и икономическа пустош, защото голямото агрохимическо земеделие е причината повечето дребни фермери да банкрутират. Като дете посещавах прародителите ми в техните ферми, събирахме яйца от кокошарника, дивяхме се на кравите и техните телета на полето и помагахме на сергията за плодове, на която родителите на баща ми продаваха ябълки и праскови. Когато бях на 13 години, дядо ми беше открит мъртъв на трактора си с отворен чувал ДДТ до него. През 40-те и 50-те години на ХХ век на американците се обясняваше, че хербицидите и инсектицидите, например ДДТ, са безопасни. ДДТ е органохлорид, използван за пръв път от армията по време на Втората световна война за контрол на телесните въшки, бубонната чума, маларията и тифа10. Макар че ДДТ е ефективен в предотвратяването на малария, последиците за околната среда от неговата употреба са опустошителни, особено когато хората започват да го използват все повече и повече с все по-широки приложения за контрол върху вредителите. Прочетох книгата на Рейчъл Карсън Silent Spring („Тихата пролет“) през 1962 г., малко след като беше публикувана. Морски биолог по образование, Карсън заклеймява химическата индустрия

заради безотговорната и́ дезинформационна кампания. Тя рисува мрачна картина на липса на птичи песни през пролетта. Нарича я „приказка за утре“ – фраза, която ме преследва и до днес. Silent Spring („Тихата пролет“) изследва в детайли как ДДТ и други химикали тровят живота в дивата природа – от дъждовните червеи в почвата до младата сьомга в реките и океаните. Книгата на Карсън имаше фундаментален ефект върху мен и ми помогна да разбера ненавременната и неочакваната смърт на дядо ми. Приблизително по същото време научих и за катастрофата с талидомида. Талидомид – произвеждан от немска фармацевтична компания – е предписван на бременни жени, за да им помогне със сутрешното гадене и трудностите със съня. Той се продаваше настъпателно и се рекламираше като безопасен. Хиляди деца, чиито майки са приемали талидомид по време на бременността обаче, се родиха с родилни дефекти, включително липсващи ръце и крака. Изучавайки снимките на тези деформирани и нещастни деца в едно списание, осъзнах, че понякога продуктите, които претендират да подобрят живота ни, може да имат тежки странични ефекти – и че на компаниите, които ги продават, не може задължително да се вярва, че ще ни кажат цялата истина за рисковете, носени от техните продукти. САЩ избегнаха катастрофата, която опустоши живота на поне 10 000 деца в Европа, благодарение на един смел учен на име Франсис Олдъм Келси. Д-р Келси е родена в Канада рецензентка за американската Администрация по храните и лекарствата, отговорна за одобряването или отхвърлянето на заявление за лиценз за разпространение на лекарството в Съединените щати. Макар че е подложена на огромен натиск и въпреки че талидомидът вече е бил одобрен за употреба в Канада, Великобритания и Германия, д-р Келси отхвърля заявлението, след като определя, че има недостатъчни доказателства за безопасността му за употреба по време на бременността11. По онова време бях млада, оптимистична и патриотична. Спомням си, че си мислех колко щастлива съм да живея в САЩ – страна, която защитава гражданите си от такава катастрофа. През 50-те години на ХХ век в малък град на крайбрежието на Кънектикът, където израснах, живите октомври 2023

Акценти Тема на броя 40

съкровища бяха навсякъде: калинки, водни кончета, пеперуди, търтеи, скакалци, буболечки, гигантски бръмбари, които наричахме щипалки, жаби и десетки цвъртящи игриви катерици. Богомолките бяха рядко срещано удоволствие, но вечер можеше да се разчита на светулки, както и на прилепи над главите, когато сенките се увеличаваха. Днес живея в покрайнините на Бостън, на място, което има подобен климат на града в Кънектикът, където прекарах детството си. Въпреки това е рядкост да видя представители на дивата природа на нашата улица в предградията. От време на време някоя катерица и една-две пеперуди през пролетта. Вече не се налага да чистим предното стъкло на колата от всички умрели буболечки, които се натрупват в летните дни12. Децата, разбира се, не осъзнават какво пропускат. Тази промяна като че ли се е случила достатъчно бавно, така че почти никой не е забелязал. Въпреки това няма съмнение, че става нещо опустошително, дори и да е трудно да го назовем коректно. Скоростта, с която биологичните видове изчезват днес, е стотици или дори хиляди пъти по-голяма, отколкото е била през последните десетки милиони години. Еколозите предупреждават, че вече сме навлезли в шестото масово измиране13. Човешкото здраве също страда. През последните няколко десетилетия притеснително се повишава броят на много хронични болести по целия свят, особено в страните, които приемат Западен начин на хранене, базиран на индустриализирано селско стопанство. Много от тези болести имат автоимунен компонент. Те включват болестта на Алцхаймер, аутизма, целиакията, диабета, енцефалита, възпалението на червата и затлъстяването. Нещо ужасно като че ли въздейства върху всяко живо същество на планетата – насекомите, животните и здравето на хората, включително децата. Нещо, което се крие пред очите ни. Макар че не можем да сведем всички екологични и здравни проблеми до едно-единствено коварно нещо, вярвам, че има общ знаменател. Този общ знаменател е глифозатът. Моята цел – до края на книгата – е да ви докажа, че съм права. Аргументацията ми – както ще видите – се базира на свързването на точките в рецензираната наука. Някои от научните аргументи, които представям в

тази книга, са противоречиви и някои конвенционални научни изследователи няма да ги приемат. Тази книга обаче обединява над 10-годишни изследвания, които ясно показват как глифозатът ерозира както човешкото, така и планетарното здраве, водейки до токсично наследство, с което оставяме бъдещите поколения да се борят. Този проблем е твърде важен, за да се пренебрегва. Целта на тази книга е да убедя всеки, който се храни, всеки, който има деца, и всеки, който се интересува от здравето на хората и на планетата, че трябва да погледнем много по-внимателно и по-отблизо въздействието на глифозата върху храната ни и отвъд нея. Научната общност и нашия регулаторен Естаблишмънт ни подведоха. Време е да хвърлим светлина върху сенките – да убедим света в дяволския механизъм на токсичност на глифозата и да си дадем инструментите, от които се нуждаем, за да разберем как глифозатът ни вреди и какво можем да направим, за да защитим себе си и семействата си. В глави 1 и 2 представям историята на глифозата: какво наистина представлява той, как и защо е бил разработен, и как „работи“ като хербицид. В тези глави изследвам бързо растящия обем научни изследвания, които показват опустошителното въздействие на глифозата върху екосистемите и дивата природа. В главите от трета до шеста навлизам в конкретни детайли точно как глифозатът въздейства върху човешкото тяло: как уврежда чревния микробиом, как замества аминокиселината глицин по време на производството на протеини и как нарушава изключително важната и малко позната роля на фосфатите и сулфатите. В главите от седма до десета изследвам как се разгръща тази биохимия в конкретни заболявания – чернодробни, безплодие, неврологични разстройства и автоимунни болести, – които са причинени отчасти от уникалния механизъм на токсичност на глифозата. Последната глава е призив за действие за безопасно отърваване на света от глифозата и връщане към устойчиви, а още по-добре, възобновяеми органични аграрни практики. Тази последна глава освен това съдържа най-добрия съвет, който мога да предложа за начина, по който да поемете контрола върху здравето си. През последните години глифозатът получи значително повече внимание заради съдебните дела,

които го свързват с рака. Всеки, който чете научна литература, дори и най-традиционните лекари, днес разбира, че глифозатът е карциногенен и подготвя тялото да падне жертва на рака. В цялата книга обсъждам доказателства, че глифозатът причинява физически увреждания, които водят до рак, но реших да не посвещавам глава конкретно на рака. Защо? Защото ракът е краят на поредицата. Това, което искам да разберете, е как съприкосновението с глифозата подготвя сцената – чрез тежко метаболитно нарушение, – за да заведе човека до вратата на рака. Нашият път напред е двоен. Нека го кажа директно: трябва да забраним глифозата по целия свят. Забраната на това токсично химично вещество е единственият истински начин да предпазим всичко, което ни е скъпо. Докато това стане и в отсъствието на истински регулаторен надзор трябва да защитаваме здравето си и здравето на децата ни. Може би сте природозащитник, който е притеснен, че ние, хората, разрушаваме планетата, бавно отравяйки почвата, водите, растенията и животните. Може би сте фермер, който е загрижен за

реколтата и за вредителите. Може би сте научен специалист като мен, изследовател или лекар, или компютърен учен. Или може би сте здравен професионалист, който иска да стигне до дъното на епидемията от болести и лошо здравословно състояние сред децата и хората в млада зряла възраст, които виждате всеки ден в кабинета си. Или сте родител (или се надявате скоро да станете) и отчаяно искате да разберете защо толкова много двойки не успяват да заченат и толкова много от децата ни са хронично болни. Който и да сте, се радвам, че сте тук. Написах тази книга, за да надуя свирката за едно от най-токсичните химически вещества на нашето време, да ви вдъхновя да разберете науката зад начина, по който бавно ни тровят с глифозат, и да ви подтикна към действие. Оказали сме се в тази каша заради алчността на химическите компании, които поставят печалбите по-високо от хората. Можем да излезем от тази каша, като настояваме, че хората и планетата имат по-голямо значение. Науката ще ни отведе там, където трябва да бъдем. Каня ви на това пътешествие с мен.

октомври 2023

Акценти Рожден ден 42

Гостите на официалното събитие бяха сърдечно поздравени от изпълнителния директор Ифтах Шахам Под надслов „25 години израстваме заедно“ Мегатрон събра партньори и приятели, за да отпразнува рождения си ден.

Компанията е основана през 1998 г. и е официален представител в България на водещи световни производители на земеделска, строителна, индустриална, горска и градинска техника – John Deere, Bobcat, Develon, KUHN. Гостите на официалното събитие бяха сърдечно поздравени от изпълнителния директор Ифтах Шахам, който припомни трудния, но удовлетворяващ път през годините, като изтъкна ролята на партньорите за успеха и безценното сътрудничество с българските земеделци. И добави, че днес Мегатрон разполага с най-развитата мрежа за търговия и сервизно обслужване - в София, Плевен, Русе, Добрич, Търговище, Силистра, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Монтана и Българово. Той вдигна наздравица „за Мегатрон, за общото минало и за общото бъдеще.“ Сред официалните гости на празника бяха бизнес партньорите на компанията, които поздравиха Мегатрон за пионерския им дух, експертизата, добре развитата професионалната мрежа и високоангажирания екип. Юбилярите бяха поздравени от Гейлън Хелуорт, първият регионален мениджър на John Deere за България. който с нескрита емоция аплодира успехите на колегите си и им пожела нови върхови успехи. Марко Борвиек, бизнес мениджър за Централна Европа в John Deere, изтъкна положителните

резултати от комбинацията между добре развитата професионалната мрежа и високоангажирания екип. „Бъдете изключително горди за това, което постигнахте за тези 25 години. Аплодисменти“. Събитието уважи и Йохана Рикен, регионален бизнес мениджър в John Deere, която каза: „Днес Мегатрон продължава да е водещ дилър по стандартите на John Deere в Европа, помагайки на фермерите да постигат по-високи добиви с по-малко производствени разходи. В тази посока работи и John Deere инвестирайки в автоматизация на машините, иновации и прецизно земеделие. Вие от Мегатрон не само имате нужната експертиза, но предлагате доста широко портфолио. Благодарим ти, Ифтах, за усърдния труд.“ Мили слова послучай емблематичното събитие поднесе чрез видеообръщение Марк фон Пенц, президент в Deere & Company за Европа, ОНД, Азия и Африка. Той заяви: „25 години истинско партньорство с John Deere. Спомням си през 90-те години дойдоха няколко души, които се опитваха да убедят консервативното ръководство на John Deere да дадат дилърството за България. Бързо разбрахме, че трябва да се съгласим. Преговарящите отстояваоктомври 2023

Акценти Рожден ден

Стефан Христов, генерален мениджър „Селскостопанска, градинска и голф техника“ John Deere в Мегатрон

ха позициите си и бяха добри бизнесмени. Резултатите виждаме днес и се гордеем. Това е доверие и смисълът на партньорството. Искам да ви приветствам.“ Алекс Саяго, вицепрезидент в John Deere за земеделска и градинска техника, също изпрати виртуалните си поздрави. „Поздравления, Мегатрон. Вършите отлична работа и съм оптимист за бъдещето на John Deere. Брандът продължава да инвестира в новости, за да е атрактивен. В същото време да надгражда в следпродажбено и сервизно обслужване.“ С добри думи към домакините се обърна и Юнки-Ким, продуктов директор в Develon. „Това е празненство за дългосрочно партньорство, свързано с отлична поддръжка на техниката и предоставяне на качествена услуга. Мегатрон доказа, че успешно следва съвременните тенденции на бързо променящата се индустрия и е достатъчно ефективна в експертизата. Екипът успя да изгради доверие в продукта Develon. Пътешествието на Мегатрон е много далече от края си.“ Поздрави за Ифтах Шахам от името на колегите си поднесе Мартин Бурки, териториален мениджър на John Deere Forestry за Източна Европа. „Благодаря за съвместната работа. Отличен екип сте“, каза той.

Ифтах Шахам и Максим Шварц На тържеството присъства Гери Хорнбахер, президент на Bobcat за Източна Европа, Среден Изток и Африка, който с нескрито задоволство похвали Мегатрон за усърдната им работа, като им пожела много успехи. Вече 25 години Мегатрон държи лидерски позиции в продажбата, поддръжката и сервизното обслужване на предлаганата техника и се е доказала не само като доверен партньор, но и като коректен работодател. Стефан Христов, генерален мениджър „Селскостопанска, градинска и голф техника“ John Deere в Мегатрон, не спести хвалебствените си думи към екипа. „Хората са най-големият капитал. Това е успехът - хората, потенциала. От една компания, която преди 25 години никой не познаваше, се

Божидар Митов превърнахме в лидер и сме сред 140-те водещи компании в България. И всичко това дължим на упорития и неуморен труд на хората.“ Топли и прочувствени думи произнесе и Максим Шварц, един от основателите на Мегатрон, вече в заслужена отпуска. Димитър Димитров, директор на дивизията за строителна, горска и индустриална техника в Мегатрон, с лека нотка сантименталност за отминалите години, но и с огромна гордост, че е част от тази компания, подчерта ролята на екипната работа. „Оптимист съм за бъдещето, защото поглеждайки към колегите, виждам едни ентусиазирани хора, лоялни към клиенти и доставчици.“ „Историята на Мегатрон нямаше да бъде осъществена толкова успешно, ако не беше прекрасният, изключително трудолюбив, креативен и чес-

Поля Георгиева

Младен Цолов тен екип от хора, какъвто е екипът на Мегатрон. Вие направихте всичко това възможно. От все сърце съм ви благодарен“, допълни Ифтах Шатам. Мегатрон получиха поздравления и благодарности и от своите клиенти. Божидар Митов, земеделски производител: „Аз благодаря за поканата да присъствам на този празник. Пожелавам много здраве и успехи. Мегатрон е една от големите фирми, които се занимават с качествена техника. Ако видите статистиката колко трактори и зърнокомбайна John Deere са реализирани, сигурно са на първо място.“ Поля Георгиева, управител на фирма за соларни панели: „Ние работим от дълги години с Мегатрон. Пожелаваме им да бъдат все така проактивни към клиентите си и адмирации към тях, към волята им, към трудолюбието им, към сплотеността и затова,

октомври 2023

че представляват световни брандове техника.“ Младен Цолов, земеделски производител: „Честита 25- годишнина на Мегатрон. Една възраст, която е подходяща за равносметка. Нашето партньорство с Вас ни донесе много успехи. Разчитаме

изключително на техниката на Мегатрон. Всичко е страхотно, мениджърският екип е невероятен. Да сте живи и здрави и да продължаваме все така напред да се развиваме заедно.“

Акценти Рожден ден

Ето как изглеждат 25-те години на Мегатрон в цифри:

• Продадени машини: 1000 комбайна John Deere, 5000 трактора John Deere, 2500 машини Bobcat, над 2000 почвообработващи и изсяващи машини KUHN; 500 машини Doosan и 30 дърводобивни машини John Deere; • Направени инвестиции: над 20 млн. евро, инвестирани в изграждането на съвременни търговско-сервизни центрове, отговарящи на най-високите стандарти; • Брой служители: до края на 2023 г. броят на служителите в Мегатрон ще достигне 300 души.

октомври 2023

За втора поредна година Кортева Агрисайънс™ отбеляза Международния ден на жените в земеделието Акценти Празник

Жените са основополагащи със своите идеи, с живота, който дават, и с всичко, което създават

Европейската комисия отбелязва в свой доклад, че макар и бавно броят на жените в селското стопанство се увеличава. Според Евростат всеки четвърти мениджър в агросектора е жена. Кортева е компанията, която най-активно подкрепя жените в селското стопанство и за втора поредна година отбелязва Международния ден на жените в земеделието. Финансовият директор на КорФинансовият директор на Кортева Мария Тодорова тева Мария Тодорова изрази надежда този празник да се превърне в традиция. Тя припомни, че 2007 г. на общото събрание на Сесията на ООН всички държави се обединяват около идеята да се отрази ролята на жената в агросектора. Десет години по-късно ЕС прави активна програма за популяризциране на празника. От миналата година Кортева подема масирана кампания за изтъкване приноса на жените в един от най-важните отрасли. „Опитваме се с това мероприятие да почетем всички наши клиенти, партньори, приятели и всички жени, които участват в процесите на този бизнес - производството на храни. Жената е творческа натура, която произвежда, която се грижи за безопасността и сигурността в изхранването на човечеството.“

Веселин Петков, мениджър отдел „Растителна защита“, поздрави дамите, като им пожела здраве и щастие, и подчерта, че внасят в този бизнес креативност, красота и цвят, женски чар и прагматизъм. Мария Груева от маркетинг отдела на компанията отбеляза, че това е един проект, който напомня за значението на жените в обществото и в земеделието. „Жените са основополагащи със своите идеи, с живота, който дават, и с всичко, което създават.“ „Кортева ще продължава да инвестира изключително в посока разработване на иновативни продукти за растителна защита и внедряването на нови активни вещества в практиката, с мисъл за опазване на природата и здравето на хората,

увери Веселин Петков. - Това, което предстои, е да продължаваме да разработваме линии от продукти за растителна защита, предназначени за биологично производство и биостимуланти в унисон с изискванията на Зелената сделка. Не е тайна, че в последните години Кортева обръща особено внимание и прави огромни инвестииции в областта на биоземеделието.“ Ректорът на Аграрен университет – Пловдив, проф. д-р Христина Янчева приветства идеята и грижата на Кортева за намаляване на стандартната химия и похвали идеята на американската компания за внедряването на модерни решения в земеделието.

октомври 2023

Акценти Добри практики

За младия Но-тилър, който (не) обработва 10 000 дка

Калин Панайотов и Александър Китев: 5-годишно приятелство и доверие Отличните резултати, изборът на правилните машини и довереният партньор „Обработвам или вече не обработвам 10 хиляди декара земя в землището на село Пиперково, Русенско“, така накратко се представя младият Но-тилър Калин Панайотов, закупил три машини за Но-тил земеделие от фирма Агримат. „За фирма Агримат разбрах след като проявих интерес към НоТил технологията. Започнах да търся всякаква информация в интернет и достигнах до Александър Китев, така се свързах с него. Срещнахме се на един семинар и така вече пет години сме винаги заедно. Преди да закупя сеялка за есенници Пиеробон обиколих много стопанства в цялата страна, видях много посеви и много конкурентни сеялки, много мислих преди да я закупя и стигнах до извода, че за мен това е сеялката, която е най-надеждна и се справя най-добре при всякакви условия като суша, като дъжд и т.н. Първоначално закупих по-малък

модел, сях две години с нея, убедих се в качествата на сеялката. Видях, че се справя перфектно.“ След това фирма Агримат му я изкупува обратно и той си поръчва по-голям модел, с който сее вече три години. „Сеялката разполага с изключително заострени дискове, които сеят много добре. Работният орган на сеялката е много хитро измислен от аржентинците, за него те получиха награда. Дискът е изключително здрав и изключително остър. С него три години съм сял общо около 50 хиляди декара и още не съм го сменял. Направен е така, че се замозаточва. Имам един куриозен случай през 2020 година - паднаха 100 литра дъжд през месец октомври, още не бяхме започнали сеитбата. Изчакахме 3-4 дена. Беше много кално. Чух се с Александър Китев и го питах какво да правим, закъсняваме със сеитбата. Той ме посъветва да пробваме да сеем, ние излязохме да пробваме и така не се прибрахме - сеялката сееше без проблем. Това

беше единствената сеялка в района, която сееше, колегите чакаха десетина дена след нас и тогава започнаха да сеят.“ Калин сподели, че след сеитба в такъв голям растителен остатък посевите изглеждат перфектно, има дружно поникване, перфектно са наредени, няма пропуски, няма петна. Доволен е, че като техническа поддръжка машината е лесна за работа. Обикновено на няколко години се прави смяна на уплътнители за семена и ежедневно гресиране. Когато опазваш почвата, получаваш по-високи добиви В началото на септември със сеялката бяха засети покривни култури върху стърнище от пшеница. То покрива почвата, засенчва я, а влагата в нея е съхранена. Затова и Калин не се съмнява, че покривните култури ще поникнат успешно. Стърнището е запазено благодарение на хедерите Шелбърн. „Плюсовете при жътвата с Шелбърн са доста. Единият от тях е, че той събира само зърното от класа. Много бърза жътва. Нафтата спада наполовина. Можем да си позволим да започнем жътва по-рано и да свършим по-късно, което е също един голям плюс при прибирането на реколтата“, разказва земеделецът. октомври 2023

Акценти Добри практики 52

Другата ключова машина в стопанството на Калин е хедерът Allochis за жътва на царевица. „Той не надробява стълбата, те остават цели на полето и през зимата задържат падналия сняг, което отново е добре за запазване на почвената влага. Много приятна, много мека жътва прави. Много добър и много готин адаптер“, сподели Но-тилърът. С него ще прибере тазгодишната реколта от царевица, която ще е много по-добра от на колегите му, които обработват почвата. Калин разказва за конвенционално съседно поле на негов колега – „след средата на юли стана адска жега, с температура 40 градуса и царевицата както беше страхотна, така и не узря, а изгоря. Нямаше никаква влага и от там дойдоха проблемите с почти нулевите добиви.“ Калин ни води на 4-годишно Но-тил поле с царевица, на което се виждат растителни остатъци от предходните години. „Като не орем, като не продълбочаваме и не ровим почвата, червеи имаме много пролетно време. Имаме влага в почвата. В началото на септември царевицата все още има

зелени листа. Зърното изглежда кристално. Добре е налято, изхранено е. Почти до края са озърнени кочаните. Нещата са в пъти по-добре. Вегетацията беше с 20 дена по-дълга спрямо колегата. Определено добивът ще е по-висок.“ „С Калин Панайотов преди пет години започнахме съвместна работа по внедряване на Но-Тил технологията. Стопанството е почти изцяло оборудвано с нашите машини. Остава следващата година да доставим и сеялка за пролетници Пиеробон Турбо Плантер 20/42“, сподели Александър Китев, управител на фирма Агримат.

октомври 2023

Акценти Селекция 54

Топ хибриди в ExpressSun™ технологията Сушата и жегата не са проблем за царевичните Optimum® AQUAmax® хибриди Поредната платформа Портфолио Фарм на Corteva Agriscience™, този път в землището на великотърновското село Козаревец. Отново – представено е цялото портфолио с иновативни хибриди, които са рентабилното решение за всеки зърнопроизводител. Домакин на полето е фирма Аркус Агро, а опитът е изведен с подкрепата на регионалния агроном Димитър Димитров. След приветствието към гостите, той съобщи, че сеитбата е направена на 1-ви май, а в технологията е включено няколкократно торене, като растителната защита е изведена с продукти на Corteva.

Девет от десетте найпродавани царевични хибриди на пазара са Optimum® AQUAmax® И ако някои земеделци са се от-

казали да гледат царевица или са намалили площите заради липсата на напояване, то хибридите от продуктовата линия Optimum® AQUAmax® могат да променят

това решение. Защото дори и в суша, и в жега – те се представят отлично. „На полето на фирма Аркус Агро е изведен опит с нашите царевици, като акцент са хибридите Optimum® AQUAmax®, които са доста търсени и отлично представящи се на полетата в цялата страна. Това са сухоустойчиви хибриди, които в години с високи температури, ниска атмосферна влага и липса на валежи се представят отлично и

позволяват постигането на добри резултати в тези лимитирани условия на влага. Те са венецът на селекцията от сухоустойчиви хибриди на Corteva и са застраховка за фермерите. Превръщат в добив всяка капка дъжд, доста по-независими са от капризите на времето“, заяви Здравко Босев, регионален агроном в Corteva Agriscience за Плевен и Ловеч. Той обясни, че те са с мощно развита коренова система, проникваща в по-дълбоки поч-

вени хоризонти, имат множество коренови власинки, а специфична характеристика е контролираното отваряне и затваряне на устицата, благодарение, на което тези хибриди използват по-рационално наличните водни запаси по време на опрашване и изхранване на зърното. Гамата от 200 до 500 по ФАО са хибриди, както за интензивни, така и за екстензивни условия. „Ще имаме едни прекрасни резултати!“, убеден е Здравко Босев. Corteva е пазарен лидер в слънчоглед Фирма Corteva предлага слънчогледови хибриди и в трите технологии – Конвенционална, Clearfield® Plus, ExpressSun™. „Пазарен лидер сме в слънчоглед, предлагаме най-голямо разнообразие и най-доказали се хибриди в ExpressSun™ технологията, която осигурява отличен октомври 2023

Акценти Селекция 56

Здравко Босев, регионален агроном в Corteva Agriscience™ за Плевен и Ловеч

Георги Герджиков, мениджър агрономически опити за България в Corteva Agriscience™

контрол на широколистни плевели.“, заяви Георги Герджиков, мениджър агрономически опити за България в Corteva Agriscience™. На всеки пет години компанията излиза с нови хибриди, като новата генерация в ExpressSun™ технологията са линоловите Р63LE166, Р64LE168, и Р64LE185. Бестселърът за миналата година е Р64LE162 – с изключително високи добиви от над 500 кг/дка, с висока толерантност на болести и с

високо съдържание на масло – над 46 процента. Новата генерация при високоолеиновите хибриди е Р64HЕ244 с повишена защита от синя китка, а доказан с пластичността си по българските полета е Р64HЕ118. Която и технология да изберат българските земеделци, резултатът винаги ще е удовлетворяващ, убеден е Георги Герджиков.

Инвестиции

Кубота с разяснителна кампания по НПВУ

Каква техника е допустима за закупуване с 50% субсидия В Перник беше даден старт на поредица от срещи, инициирани от Кубота България, с оглед на предоставяне на разяснения относно възможностите за закупуване на селскостопанска техника чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. В контекста на раздела „Устойчиво селско стопанство“ тези събития предоставят изключителни възможности за земеделците, които желаят да направят преход към новата ера в селското стопанство. „Получихме множество запитвания от нашите партньори, сред които земеделци, които се интересуват какви машини могат да закупят и как да го направят. Този интерес ни подбуди да организираме среща с консултант, специалист в областта на европейските програми, който да предостави информация за процеса на кандидатстване и да от-

говори на всички въпроси, свързани с изискванията“, обясни Семо Семков, експерт бизнес развитие в Кубота България за иновативни продукти. Японската марка Кубота разполага с богата гама трактори и прикачен инвентар, подходящи за закупуване със субсидия от НПВУ. М сериите от Кубота предлагат идеални решения за зърнопроизводителите, предоставяйки мощности в широкия диапазон от 66 до 175 к.с. В същото време животновъдите най-често избират модели с мощности между 66 и 175 к.с. За по-голяма универсалност и функционалност е препоръчително тези трактори да бъдат оборудвани с челен товарач. „Относно прикачния инвентар фермерите предпочитат техника от така наречената „зелена линия“. А за зърнопроизводителите, които желаят да следват последните агротенденции и да постигнат октомври 2023

Инвестиции 58

прецизност в работата си, Кубота предлага иновативни решения и прецизен инвентар“, сподели Райчо Райчев, регионален дилър на Кубота за Южна България. Тракторите Кубота са с 5-годишна пълна гаранция, а прикачният инвентар на японската марка от тази година е с 2 години гаранция. Тракторите на Кубота в мощностния диапазон между 24 и 50 к.с. се явяват идеален избор за сектора на плодовете и зеленчуците, благодарение на своята компактност и маневреност, които ги правят незаменими помощници в ограничени пространства. „Този конкретен диапазон на мощност се ползва с голям интерес и се очаква да бъде използван за множество проекти, финансирани средствата от НПВУ,“ сподели Николай Жеков, продуктов мениджър в Кубота България. Интерес към инвестиции има и към машините в по-високия сегмент на компактните трактори, с мощности между 38 и 62 к.с. Тези трактори се използват често в наклонени терени, където се изисква по-голяма мощност, но същевременно трябва да бъдат достатъчно тесни, за да не увредят реколтата. В ерата на зеленото и цифрово земеделие инвестирането в икономична, високопроизводителна техника и прецизни технологии е от съществено значение за успеха на земеделските стопани. Кубота акцентира на модерните и зелени технологии. Затова компанията вече предлага продуктите на Ag Leader. Прецизният прикачен инвентар на Кубота

включва разнообразни машини: торачки, пръскачки (навесни и прикачни), пролетни, есенни сеялки, както и комбинирани универсални сеялки за слети култури, които при правилно използване допринасят за значителни икономии в използването на торове и продукти за растителна защита. Използването на аграрния софтуер SMS позволява детайлно проследяване на всички данни в селското стопанство. След всяка операция се създават записи и карти, които предоставят на земеделците ценна информация за вземане на правилни решения. Например, по време на жътва с помощта на създадената карта земеделецът може да определи къде има най-добри добиви и къде - по-слаби. Това му дава възможност да направи анализ и да вземе решения за торене и други земеделски дейности за следващата година, като се базира на изготвена карта и прецизен инвентар. Този подход позволява на земеделците да постигнат най-добрите резултати и да увеличат ефективността на своето стопанство. Консултантът по европейски програми Галя Менова съветва стопаните да направят прецизна оценка какво точно им е необходимо към настоящия момент за стопанството. Препоръчва всеки да наблегне на дигитализацията – закупуване на софтуер и хардуер, които могат да оптимизират процесите в производството и управленските решения.

октомври 2023

Сигурност с хибридите на Corteva Agriscience™ и в екстремни условия!

Акценти Селекция

Продуктите с марка Pioneer® дават по-висок добив, отчита фермерът Кристиян Петков

Кристиян Петков, зърнопроизводител

През последните 20 години земеделският стопанин Кристиян Петков работи с хибриди царевица и слънчоглед Pioneer® на Corteva Agriscience™. През тази пролет при маслодайната култура фермерът се е спрял на P64LE137, P63LE166 и P64LE162. „Годината е трудна, много суша. Има райони, в които от 10-12 юни до момента няма капка дъжд. Предвид сушата добивите са сравнително задо-

волителни. През цялото време на вегетация хибридите на Corteva бяха в много добра кондиция, като се има предвид, че се забавихме със сеитбата през пролетта с 15-20 дни. Хибридите са устойчиви на синя китка до последната регистрирана раса в България“, разказва Кристиян Петков. Фермерът залага на 100 % на генетиката на фирма Corteva Agriscience™. „Хибридите бяха дълго време в кондиция спрямо конкуренцията, доста време

Георги Герджиков, мениджър агрономически опити за България в Corteva Agriscience™

стояха зелени. Посевите са здрави. Ако пламне полето със синя китка, това означава от 30-40 % до 100 % да се редуцира добивът, тъй като районът е силно заразен. Семената на хибридите са обеззаразени с необходимите средства за растителна защита. Затова залагам от 20 години на Pioneer® и ще продължавам да залагам на тях“, категоричен е Кристиян Петков. „На фона на безводието в региона на Добруджа хибридите царевица и слънчоглед на Corteva се държат достатъчно добре, за да се отличават от останалите“ - подчерта Георги Герджиков, мениджър

в компанията. „Голяма част от полетата в Добруджа дават по 40-50 кг/дка и това икономически не е издържано. 100-120 кг/дка от нашите хибриди не е голям добив, но е два пъти повече от останалите хибриди. На местата, където има повече валежи, се стигна до над 350 кг/дка“, обобщава експертът и допълни, че хибридите на Corteva Agriscience са доказано високодобивни при наличие на достатъчно валежи и с много висока толерантност по отношение на болести и дават по-сигурни добиви дори в екстремни условия.

октомври 2023

Акценти Политики

Кирил Вътев: Мисленето на земеделските производители трябва да бъде осъзнато пазарно ориентирано

МЗХ подготвя няколко важни законопроекта - за кооперативите, за търговията със земеделски стоки, за поземлените отношения, за браншовите организации и за аграрната камара Здравейте министър Вътев. Приключиха вече протестите. Меморандумът е налице. Какво остава да се свърши извън него? Меморандумът е една малка част от всичко, което трябва да се случи, защото поводът за протестите и меморандумът не обхващат най-важната част на българското земеделие. Най-важната част на българското земеделие е, че то е в насипно състояние. Какво означава това? Означава че всеки се бори сам, а в същото време конкуренцията на пазара е от много мощни кооперативи и в Румъния, и в Полша, Унгария, Испания и други страни. Ние нямаме нито един кооператив. Да, имаме кооперации, но

те нямат нищо общо с кооперативите. Какво означава кооператив? Това означава организация от хора, които имат общ финансов интерес от пазарния резултат. Ще дам пример с Италия. Прошуто ди Парма е марка световно позната и успешна. Не съм чул свиневъдите или производителите на фураж в Парма да протестират, че имат проблем, защото те са част от цялата агрохранителна верига, която е на пазара с Прошуто ди Парма. Прасето трябва да е родено, отгледано и заклано в Парма и накрая бутът да е изсушен в Парма. Всички участват в тази агрохранителна верига, за да имаме накрая Прошуто ди Парма. Това е кооператив с над

50-годишна история. Имат институт и вътрешният самоконтрол между тях е безкомпромисен. Затова този продукт се ползва с доверие. Мога да дам друг пример с френските вина. Най-елитните френски вина не се произвеждат от един производител. Там най-големият производител има не повече от 20 декара лозе. Ние тук имаме стотици и хиляди декари, защото всеки смята, че колкото повече има, така ще стане по-силен. Не. Не става по този начин по-силен, защото той отново е сам на пазара. А във Франция примерно 20-50-100 производители с площи от 2 до 20 декара лозя са в кооператив и си правят виното вкъщи и накрая минава контролът на съответната марка вино, взема проби и ако отговаря на показателите на тази марка вино, то минава за бутилиране от друг член на кооператива, който има мобилна бутилираща инсталация. Ето това е силата на кооператива. Ако нямаме марка, ще продължаваме да се гърчим в този вид, в който сме в момента. Интересно ми е какво е Вашето мнение защо българският земеделец и преработвател не проумяват, че нямат бъдеще в конкурентоспособността, ако не се обединяват в кооперативи. Имаме достатъчно известни народни поговорки от рода на „Орташката кобила кучета я яли”. Но светът функционира далеч по-успешно, когато хората са обединени и имат общи цели. Това ни липсва на нас. Икономически да бъдат някак си принудени. Това трябва да бъде осъзнато. Другите европейски държави имат кооперативи, но обаче те са дългогодишна история… Ние колкото повече отлагаме, толкова повече ще губим. Затова в момента в МЗХ се подготвят няколко законопроекта - за кооперативите, за търговията със земеделски стоки, за поземлените отношения. Един законопроект, за който аз съм се борил най-дълго време - за браншовите организации, и законопроект за аграрната камара. До момента Стратегическият план е правен без пазарен анализ и настоящите промени в него се извършват от експертите в МЗХ без пазарен анализ. Swot-анализите въобще не обхващат пазара. На нас ни липсва напояване, за да сме по-конкурентни. Конкретен пример. Ние добиваме от 200 до 400 кг царевица от декар. В Гърция добиват

2000 от декар. Затова са конкурентоспособни и не плачат от вноса от Украйна. Естествено. Румъния има страхотно напояване без нито един язовир. Говорим за сериозни теми, които са отлежавали и са се натрупвали през годините и по тях ние сме започнали работа още първата седмица. Това са теми, които изискват време, много усилия, консенсус, много инвестиции. Заговорихме за напояването. Аз разбирам, че имате намерение да правите поредната стратегия за напояването. Имате ли надеждата, че тази стратегия няма да бъде пъхната в чекмеджето от този, който ще наследи Вашия пост? Ние водим усилени разговори с МС за обезпечаване на тази инвестиционна стойност. Ние повече стратегии няма да правим. Ние ще пристъпим към проект. Няма как да стане без проект. Проект за пълно покритие за земеделските площи с напояване, защото голяма част от земеделците са готови да произвеждат плодове и зеленчуци, ако има напояване. При 40 милиона декара земеделска земя да имаме 200 хиляди декара поливни към момента, това означава, че сме под 1 процент поливно земеделие. По-добре да говорим, че нямаме напояване. Напоителни системи се занимават основно с поддръжката на водни басейни - на язовири, на язовирни стени, така че те не са имали задача да увеличат поливните площи. Румъния е похарчила 2 милиарда евро от бюджета и е изработила напоителна система, която полива 30 милиона декара. Ние имаме много повече воден ресурс, отколкото има Гърция, но тръбите, които се извадиха от България, гърците ги купиха и си направиха пълно поливно земеделие, не само с нашите тръби, разбира се. Какво точно ще направите? Първо, трябва да имаме подробен проект за цялата страна. Има ли експерти да го изготвят? Ако няма в България, обърнали сме се и към чужди държави, така че това в момента се работи, за да започнем да проектираме. Ако очаквате, че за три месеца ще направим поливно земеделие или пък ще кажем точно как ще се случи – няма как да стане. октомври 2023

Акценти Политики 64

Нека да изработим проект за цялата страна. Да видим през какви етапи ще мине. Какви възможности има държавата да инвестира в това поливно земеделие и то ще започне да се случва. В МЗХ заварихме един единствен човек, който е с квалификация мелиорации. Ние сега връщаме кадри, които са компетентни по темата, за да можем да стартираме. Вие разбирате ли колко нещата са изоставени по отношение на напояването. Имате амбиция да направите промени по отношение на поземлените отношения. Там е един батак. Три правителства си строшиха главите, правейки опит да направят законопроект, не можаха. Пак ли на парче ще се действа и какви са вашите предложения? В спешен порядък трябва да решим два проблема. Единият е с белите петна, които пречат за сключването на споразуменията, и другият проблем е голямата несправедливост с предоставянето на пасища на хора, които нямат животни. Тези два проблема могат да бъдат решени в кратък срок и това работим в момента и в най-скоро време ще предоставим на НС предложения за промяна в съответните членове и алинеи. Министър Вътев, Вие оповестихте, че имате намерение да намалите административната тежест с 40 процента. Ние казахме до 40 процента. Вие сте човек, който се вълнува от недъзите при прилагането на европейските програми. Явор Гечев имаше намерение да назначи 50 души в ДФЗ, защото знаем, че по две години понякога се чака за разглеждането на проекти, през това време лихвите текат, банките не ги интересува и т.н. Точно така е. Освен това си спомняме кога България беше шампион по производство на тикви. Причината е, че мерките не са пазарно ориентирани

- къде ще бъде конкурентен този продукт, чието производство насърчаваме? Настоящият директор на ДФЗ Георги Тахов, който работи перфектно, е изкарал около 1600 проекта, които са залежавали, а ние в министерството заварихме преписки от пет години. Какво мислите за изравняването на субсидиите между страните членки? Защо ЕК си прави оглушки. Обещаха 2016 г. да се изравнят субсидиите. Сега нещата отивали към 2027 г. Така може да се тупа топката и до 2050 г. Решенията са две. Или изравняване на субсидиите на всички, или премахване на субсидиите за всички. Така ще имат равни условия на пазара. Министър Вътев, с какво искате да бъдете запомнен? Искам да бъда запомнен с това, че настоявам и полагам всички усилия и мисленето на държавната администрация в МЗХ, и мисленето на земеделските производители да бъде осъзнато пазарно ориентирано. Интервю на Валентина Спасова

октомври 2023

Кои азотфиксиращи култури може да засеете в междуредията на трайните насаждения

Интервенции

Подпомагане може да получите по Екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения

Екологична практика 1 – екологично поддържане на междуредията Земеделските стопани извършват засяване и отглеждане на азотфиксиращи култури с подходяща и неконкурираща биология самостоятелно или в смес с житни или тревни видове в междуредията и по вътрешната граница на парцела с трайни насаждения с цел на намаляване на влаганите изкуствени торове. Те се поддържат с една или смес от изброените култури: Хибридна детелина (Trifolium hybridum); Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense); Обикновен звездан (Lotus corniculatus); Теснолистен звездан (Lotus tenuis); Еспарзета (Onobrychis Paertn.); Пясъчен фий (Vicia villosa); Панонски фий (Vicia pannonica); Фуражен грах (Pisum sativum L.); Лупина (Lupinus); Се-

кирче (Lathyrus sativus); Египетска детелина; Фуражна ряпа; Елда (Fagopyrum esculenum); Бял синап (Sinapis alba); Фацелия (Phacelia sp.), които се отглеждат самостоятелно или в смес с: Английски райграс (Lolium perenne L.); Италиански, многоцвeтен райграс (Lolium multiflorum L.); Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss); Ежова главица (Dactylis glomerata L.); Ливадна власатка (Festuca pratensis Huds); Червена власатка (Festuca rubra L.); Ливадна метлица (Poa pratensis L.); Тимотейка (Phleum pratense L.). Ставката за тази практика е 114.53 евро на хектар. Екологична практика 2 – екологично поддържане на ивици по краищата на парцелите Поддържане на ивици, заети с естествена растителност по кра-

ищата на парцелите с трайни насаждения, с максимална ширина до 20 метра и минимална ширина от 1 метър, върху които не се прилагат продукти за растителна защита. В общия случай ивиците в екосхемата не съвпадат с буферните ивици в ДЗЕС 4 (поради факта, че не са в близост до водни басейни) и са различни териториално като по този начин надграждат общите изисквания. В случай, че трайните насаждения са разположени в близост до водни обекти и подлежат на изискването за ивици по ДЗЕС 4 – площите в екосхемата започват да се броят след отчитането на минималните площи по ДЗЕС 4 и следва да ги надхвърлят териториално. Ивиците по краищата на парцелите следва да са различни от буферните ивици по екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Това означава, че дадена площ от стопанство може да бъде заявена само по една от екологичните практики – в екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура или в екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения. Подпомагането на тази практика е в размер на 61.20 евро на хектар.

Кои междинни/покривни култури може да сеете по Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал Терминирането на културите не трябва да се извършва с хербицид

Една от екологичните практики по Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, е отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене. Допустими за отглеждане междинни/покривни култури по схемата са: ръж, грах, тритикале, фий, ечемик, звездан, пшеница, еспарзета, овес, леща, лимец, фасул, просо, нахут, сорго, бакла, метла, лупина, бурчак, соя, синап, репко, фуражна ряпа, рапица. Те трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври 2023 г. до 15 февруари 2024 г. Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша. Междинните/покривни култури се използват за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове

и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид. Втората практика по Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал е използване на външни органични подобрители на почвата, съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Внасянето на органично вещество може да става чрез: • подобрители, получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна биомаса • подобрители, получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна биомаса • подобрители, получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна биомаса чрез червеи • подобрители, получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна биомаса -при използване на нискоемисионни техники за прилагане на течен оборски тор - впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането. Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране За целите на екосхемата земеделският стопанин трябва да има План за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. При внасяне на подобрител количеството на осигурен общ азот N (азот) трябва да не бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и да не надвишава 150 кг общ N (азот) октомври 2023

Интервенции 68

на хектар. Доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел. Земеделските стопани, които сами са произвели органичните подобрители, вместо разходооправдателни документи следва да: 1. представят становище от съответната Областна дирекция по безопасност на храните за завършен процес по аеробно или анаеробно третиране на оборски тор, по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ, L 300 от 14.11.2009 г.), или 2. представят доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове, а когато площадката е на друго лице - и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената, или 3. представят доказателства за наличието на растителни остатъци

след термична обработка, или 4. са регистрирани по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Интервенцията е насочена към допринасяне за изпълнението на целта за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно се гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата. Интервенцията е насочена да допринесе към целта да се намали използването на торове поне с 20 % до 2030 г.

Екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми Кои са допустимите култури за изхранване на диви животни За да получат подпомагане по Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми, земеделските стопани трябва да прилагат върху земеделски земи в техните стопанства, които са обградени от горски територии и/или попадат в територии на ловни стопанства и/или са гранични на такива територии, земеделска практика, предназначена за подобряване на биологичното разнообразие и изхранване по природосъобразен и естествен начин на

дивите животни, при която: 1. засяват и отглеждат на тези територии земеделски култури, но не добиват продукция от тях, а ги оставят за изхранване на дивите животни и птици; 2. допустими култури – овес, ечемик, просо, пшеница, ръж, слънчоглед, царевица; културите се отглеждат с минимален срок за престой до достигане на зрялост; 3. заявените земеделски площи са засети съобразно минималните разходни норми за единица площ: Култура

Минимална сеитбена норма кг/ха

Пшеница

100

Ръж

120

Ечемик

100

Овес

Просо

Царевица

Слънчоглед

4. на земеделските площи по екосхемата не се извършват третирания с продукти за растителна защита; 5. на земеделските площи по екосхемата не се извършват обработки на почвената повърхност в периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Най-разпространените видове, които биха са повлияли от тази мярка са: 1. Благороден елен (Cervus elaphus L.) 2. Елен лопатар (Cervus dama L.) 3. Сърна (Capreolus capreolus L.) 4. Див заек (Lepus europaeus Pall.) 5. Бялка (Martes foina L.) 6. Черен пор (Mustela putorius L.) 7. Язовец (Meles Meles L.) 8. Глухар (Tetrao urogallus L.) 9. Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.) 10. Яребица (Perdix perdix L.) 11. Токачка (Numida meleagris L.) 12. Гривяк (Columba palumbus L.) 13. Гургулица (Streptopelia turtur L.) 14. Голяма белочела гъска (Anas albifrons Scop.) 15. Зеленоглава патица (Anas platurhynchos L.) 16. Полудива патица (Anas platurhynchos L.) 17. Лятно бърне (Anas guerguedula L.) 18. Зимно бърне (Anas crecca L.) 19. Лопатарка-клопач (Anas clypeata L.) 20. Черна качулата потапница (Aythya/Nycora/ fuligula L.) 21. Шилоопашата патица (Anas acuta L.) 22. Горски бекас (Scolopax rusticola L.) 23. Обикновена бекасина (Callinago gallinago L.) 24. Скорец (Sturnus vulgaris L.) 25. Сива врана (Corvus cornix L.) 26. Посевна врана (Cornus frugilegus L.) и много др.

октомври 2023

По Екосхемата за намаляване използването на пестициди се забранява използването на тотални хербициди

Интервенции

Ако използвате ПРЗ, те не трябва да са в първа професионална категория на употреба

Ако сте заявили подпомагане по Екосхема за намаляване използването на пестициди, задължително върху площите не трябва да прилагате продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат. Следващо условие е да изберете едно от следните две изисквания: прилаганите инсектициди, хербициди и фунгициди да не попадат в първа професионална категория на употреба или приложение на феромонови уловки, съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата БАБХ. Всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през 2023 г. се отразяват своевременно и коректно в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходнооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки се доказват, като земеделските

стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване – фактури и/или фискални касови бележки. Ставки по екосхемата за намаляване на пестицидите: • Обработваеми земи - 65.27 евро на хектар • Трайни насаждения - 123.48 евро на хектар • Постоянно затревени площи - 5.88 евро на хектар Екосхемата може да се прилага в обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи. Интервенцията е пряко насочена към запазване на екологичното състояние на почвите и към намаляване на количеството остатъчни химически вещества в произведената храна. Интервенцията влияе съществено на запазването и подобряването на биологичното разнообразие. Действието на интервенцията е напълно насочено по създаване условията за постигане на целите на Зелената сделка и най-вече към намаляване с 50% на употребата и риска от пестициди и намаляване на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.

Какви са изискванията на Екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури Според големината на стопанствата подпомагането е с три различни ставки

Изискванията в интервенцията Екосхема за разнообразяване на отглежданите култури осигуряват по-голям брой на отглежданите в земеделското стопанство земеделски култури. Увеличеният брой различни култури допринася за минимизиране на рисковете за стопанството вследствие на климатичните промени (адаптация и смекчаване) чрез диверсифициране на културите. Посредством интервенцията се цели подобряване на сеитбооборота на културите, който увеличава съдържанието на хумус и хранителни вещества в почвата и предпазва от ерозия, като се осигури наличието на постоянна почвена покривка, за да се избегне отмиването и уплътняването на почвата. Еко схемата надгражда изискванията на ДЗЕС 7 по отношение на създаване на условия за увеличаване броя на отглежданите култури в стопанството и минимизиране на риска от монокултурност в земеделието. Какви са изискванията: В земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури до 10 ха има най-малко 2 различни култури, като основната култура (културата с най-голяма площ) не превишава 90% от тези площи. Ставката е 48 евро на хектар.

В земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури между 10 ха и 30 ха има най-малко 3 различни култури, като основната култура не превишава 75% от тези площи, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 90% от тях. Ставката е 37 евро на хектар. В земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури над 30 ха има най-малко 4 различни култури, като основната култура не превишава 75% от тези площи, а трите основни култури обхващат заедно не повече от 90% от тях. Ставката е 20 евро на хектар. За целите на еко схемата под „култура“ се разбира: 1. култура от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите; 2. култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae; 3. земя, оставена под угар; 4. треви или други тревни фуражи.

октомври 2023

Четири екосхеми в постоянно затревени площи

Интервенции

Една от тях е за екстензивна паша

Ако имате постоянно затревени площи и отглеждате животни, може да получите подпомагане няколко екосхеми. Те са едногодишни и са доброволни. Първата от тях е екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи чрез паша. „Върху постоянно затревени площи трябва се извършва паша минимум 60 дни през съответната година с гъстота от 0.3 до 1 животинска единица на хектар, като няма ограничение за видовете животни, включително и конете могат да участват в екосхемата“, заяви Аделина Стоянова от МЗм. Пашуването се доказва чрез план за паша, който трябва да бъде изготвен или заверен от ветеринарен лекар или друго компетентно лице. Планът за паша се представя до три седмици след приключване на кампанията за директни плащания. За животните, които се извеждат във високопланински пасища, ще бъде необходимо да се представи ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни. Втората екосхема, приложима за постоянно затревени площи, е запазване и възстановяване на почвения потенциал, като изискването е да се прилагат органични подобрители в това число преработен оборски тор, а плащането е 66 евро на хектар. Интервенцията е насочена към допринасяне за изпълнението на целта за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно се гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата. Интервенцията

е насочена да допринесе към целта да се намали използването на торове поне с 20 % до 2030 г. Третата екосхема за постоянно затревени площи е за намаляване употребата на продукти за растителна защита. Тоест, не трябва да бъдат използвани препарати от първа професионална категория на употреба. На постоянно затревени площи може да заявите екосхема за поддържане на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура, като не трябва да се прилагат ПРЗ, а ако има инвазивни видове, трябва да бъдат премахнати. Плащането е 290 евро на хектар. Действието на интервенцията е насочено за създаване на условия за постигане на целите на Зелената сделка и най-вече към връщане на най-малко 10% от земеделските площи с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие до 2030 г. Ако имате постоянно затревени площи, може да приложите и Екосхемата за подпомагане на биологични селскостопански животни от следните видове – говеда, биволи, овце и/или кози, Източно-балканска свиня. Плащането е 357 евро на хектар. Могат да бъдат заявени за подпомагане площи - биологични или в преход, които са постоянно затревени или са с фуражни култури. За да получите подпомагане за тези площи обаче, трябва да имате биологични животни в съотношение от 0.15 до 1 животинска единица на хектар. Площите в преход могат да бъдат подпомагани в рамките на две години, подчерта Аделина Стоянова.

Обвързано с производството подпомагане на доходите за пипер Какви са необходимите документи за доказване на сертифицирани и/или стандартни семена нужди, чието качество е удостоверил с издаден от него фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, съобразно минималните разходни норми за единица площ: Минимални разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ на хектар

Култура По интервенцията могат да кандидатстват земеделски стопани, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи с пипер – полско производство. Чрез този вид целенасочена подкрепа ще се създадат благоприятни условия за развитие на дейността на стопанствата, увеличавайки техния икономически потенциал и подобрявайки ликвидността им. До 30 ха ставката е 1,258.60 евро на хектар, а над 30 ха - 839.07 евро на хектар. Заявените площи подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с пипер полско производство и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по интервенцията, на които се установи различна култура от пипер, се считат за наддекларирани; 2. отговарят на изискванията за допустимост по Основното подпомагане на доходите за устойчивост; 3. за заявените площи са представени документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, освен когато земеделският стопанин произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени

Пипер

Минимален Минимална брой растения сеитбена на ха при норма кг/ха използване при сеитба на на посадъчен семена материал 0,40

45 000

4. през 2023 г. на допустимите площи със заявения за подпомагане пипер са спазени съответните минимални агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от тях, които се установяват при проверка на място (чрез инспекция на земеделското стопанство и/или методи за дистанционно наблюдение). На подпомагане подлежат допустимите площи, за които има реализиран на пазара добив от пипер: Зеленчукови култури – полско производство

Добив, кг/ха

Пипер

13 400

Кандидатите по схемата, които имат и са заявили площи със сертифицирано биологично производство и/или площи в преход към биологично земеделие, удостоверяват минимални добиви от заявените площи със сертифицирано биологично производство и/или площите в преход към биолооктомври 2023

Интервенции

Срок за представяне на документите – не по-късно от последния ден за подаване на заявление за подпомагане (30 юни 2023 г.). Начин на представяне – електронно с квалифициран електронен подпис и/или лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.

гично земеделие за съответната култура в размер на 50% от изискваните добиви. Необходимо е представяне на документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал. Документите са както следва: - за сертифицирани семена – сертификат по чл. 32, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчния материал, официален етикет по чл. 36, ал. 1, етикет на производителя и/или търговеца по чл. 38 или етикет на производителя на малки опаковки по чл. 53, ал. 5 от Наредба № 96 от 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на Европейския съюз; - за стандартни семена - фирмен документ по чл. 46, етикет на производителя по чл. 49, ал. 3 или етикет на малки опаковки по чл. 54, ал. 2 от Наредба № 96 от 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на Европейския съюз; - за зеленчуковия посадъчен материал - фирмен документ по чл. 12, ал. 1 или етикет на производителя по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 19 от 2004 г. за производство и търговия на посадъчен материал от зеленчукови култури. Когато информацията от етикета е отпечатана на опаковката на закупените семена, вместо етикети се представят опаковките. Когато земеделският стопанин произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, следва да удостовери качество на този материал с издаден от него фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал.

Какви са документите за доказване на реализация? 1. фактури при плащане по банков път и фискални касови бележки при плащане в брой, издадени от фискално устройство, когато кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; 2. счетоводни документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в случаите по чл. 9, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - и с реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството. Кандидатите за подпомагане по интервенцията с обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци, регистрирани по чл. 26 от Закона за храните в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход в частта „Обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци“ - Група 2 на БАБХ, могат да представят и документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за преработена от тях собствена продукция. Документите за реализация трябва да издадени в периода от 1 февруари 2023 г. до 31 януари 2024 г., а се представят в периода от 1 до 31 януари 2024 г. с декларация и опис на документите по образец. Те се представят електронно с квалифициран електронен подпис и/или лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.

Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство Не се подпомага хидропонното отглеждане на земеделски култури По интервенцията могат да кандидатстват земеделски стопани, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, краставици, пипер, ягоди и малини. Ставката е 8,184.44 евро на хектар.

земеделският стопанин произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, чието качество е удостоверил с издаден от него фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, съобразно минималните разходни норми за единица площ:

Заявените площи от кандидатите по интервенцията подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с домати, краставици, пипер, ягоди и малини – оранжерийно производство в отопляеми и неотопляеми оранжерии, и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по интервенцията, на които се установи различна култура от домати, краставици, пипер, ягоди и малини – оранжерийно производство, се считат за наддекларирани; 2. отговарят на изискванията за допустимост по Основното подпомагане на доходите за устойчивост; 3. за заявените площи, с изключение на площите със съществуващите от предходни години насаждения с ягоди и малини, са представени документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, освен когато

Минимални разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ на хектар

Култура

Минимална сеитбена норма кг/ха при сеитба на семена

Минимален брой растения на ха при използване на посадъчен материал

Домати

0,10

15 000

Краставици

0,50

15 000

Пипер

0,40

45 000

Ягоди

40 000

Малини

5 600

4. през 2023 г. на допустимите площи със заявените за подпомагане домати, краставици, пипер, ягоди и малини са спазени съответните минимални агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от тях, които се установяват при проверка; 5. Не се подпомагат площи, на които се отглеждат в оранжерии култури без директен достъп на кореновата система на растението до почвата. На подпомагане подлежат допустимите площи, за които има реализиран на пазара добив.

октомври 2023

Размерът на подпомагането се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е реализиран на пазара среден добив като са представени доказателства за това:

Интервенции

Оранжерийно производство – зеленчуци и плодове

Минимален добив, кг/ха

Среден добив, кг/ха

Домати в оранжерии

72 000

170 000

Пипер в оранжерии

45 000

85 000

Краставици в оранжерии

81 000

250 000

Ягоди в оранжерии

20 000

35 000

Малини в оранжерии

18 000

27 000

76 Кандидатите по схемата, които имат и са заявили площи със сертифицирано биологично производство и/или площи в преход към биологично земеделие, удостоверяват минимални добиви от заявените площи със сертифицирано биологично производство и/или площите в преход към биологично земеделие за съответната култура в размер на 50% от изискваните добиви. Необходимо е да представите документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал. Документите са както следва: - за сертифицирани семена – сертификат по чл. 32, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчния материал, официален етикет по чл. 36, ал. 1, етикет на производителя и/или търговеца по чл. 38 или етикет на производителя на малки опаковки по чл. 53, ал. 5 от Наредба № 96 от 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на Европейския съюз; - за стандартни семена - фирмен документ по чл. 46, етикет на

производителя по чл. 49, ал. 3 или етикет на малки опаковки по чл. 54, ал. 2 от Наредба № 96 от 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на Европейския съюз; - за зеленчуковия посадъчен материал - фирмен документ по чл. 12, ал. 1 или етикет на производителя по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 19 от 2004 г. за производство и търговия на посадъчен материал от зеленчукови култури; - за сертифицирания овощен посадъчен материал - сертификат по чл. 42, ал. 7 от Закона за посевния и посадъчния материал, етикет по чл. 13, ал. 5 или придружителен документ по чл. 13а от Наредба № 3 от 2010 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на Европейския съюз; - за стандартния овощен посадъчен материал – етикет по чл. 10, ал. 4, документ на производителя или търговеца по чл. 13, ал. 1, т. 1 или етикет за дребни производители и търговци по чл. 14 от Наредба № 3 от 2010 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на Европейския съюз. Когато информацията от етикета е отпечатана на опаковката на закупените семена, вместо етикети се представят опаковките. Когато земеделският стопанин произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, следва да удостовери качество

на този материал с издаден от него фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал. Какви са документите за доказване на реализация? 1. фактури при плащане по банков път и фискални касови бележки при плащане в брой, издадени от фискално устройство, когато кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; 2. счетоводни документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в случаите по чл. 9, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - и с реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството. Кандидатите за подпомагане по интервенцията с обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци, регистрирани по чл. 26

от Закона за храните в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход в частта „Обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци“ - Група 2 на БАБХ, могат да представят и документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за преработена от тях собствена продукция. Документите за реализация трябва да са издадени в периода от 1 февруари 2023 г. до 31 януари 2024 г., като се представят от 1 до 31 януари 2024 г. с декларация и опис на документите по образец. Представянето е електронно с квалифициран електронен подпис и/или лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.

Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури Протеиновите култури естествено обогатяват почвата с азот Право на подпомагане по интервенцията имат производители, които стопанисват и заявяват за подпомагане по интервенцията минимум 0,5 ха допустими площи (заедно или поотделно) от следните протеинови култури: фасул (за зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях. Ставката е 129.69 евро на хектар. Протеиновите култури имат важно екологично въздействие върху земеделската земя като естествено обогатяват почвата с азот и по този начин намаляват необходимостта от торове. Отглеждането им допринася за затваряне на хранителната верига и за постигане на по-добра интеграция между растениевъдство и животновъдство.

октомври 2023

Интервенции

Протеиновите култури, използвани като зелена маса или сено – люцерна, детелина, фуражен грах, звездан, фий, еспарзета и други, играят важна роля за осигуряване на баланса на фуражи за животновъдството в страната.

Изисквания към площите по интервенцията Заявените площи от кандидатите по интервенцията подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с фасул (за зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 2. отговарят на изискванията за допустимост по Основното подпомагане на доходите за устойчивост. 3. Площите с „фасул (за зърно)“ се заявяват само по една от следните интервенции: Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури или Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планински райони.

Полезно

10-15 % по-високи добиви, ако има полезащитни пояси Те предпазват от суховеи, ветрова ерозия, подобряват почвеното плодородие Полезащитните пояси играят важна роля в борбата срещу сушата, като осигуряват условия за натрупване и запазване на влагата, подобряват водния запас в почвата и създават условия за по-пълно използване на торовете. През зимата тези прегради възпрепятстват от издухване снежната покривка и осигуряват по-рав-

номерно разпределение на снега по повърхността на почвата. Това предпазва посевите от измръзване. Според научни изследвания между 10 и 15% средно добивите в земите с такива поясни клетки са увеличени. Тоест ние запазваме добивите от земеделските култури, освен това се запазва почвеното плодородие. Добруджанския земеделски институт дава началото и проектирането на полезащитните пояси в Добричка област. Един от основоположниците им и член на научен екип е и бащата на лесовъда доктор Йордан Петров. През пролетта на далечната 1977 г. мощни ветрове в цяла Североизточна България отвяват повърхностния слой на почвата и засетите култури. Били са засегнати средно около 150 000-200 000 дка в Шуменско, Русенско, Варненско, където не е имало изградена защита, спомня си Йордан Петров. Районът на Добрич е пощаден, именно заради тези полезащитни пояси. Проектът, първоначалният им замисъл и днес не е нарушен, за разлика от много

октомври 2023

Полезно 80 райони в Добруджа, където са те са ликвидирани. Те предпазват също така от суховеите. „Аз си спомням през 1977 година - където нямаше пояси, имаше натрупани почвени преспи, които бяха високи около метър. В продължение на три дни имаше една пушилка, мъгла от ерозията, от отвятата почва.“ Освен всичко останало полезащитните пояси са полезни за поддържане на биоразнообразието. В България е създадена цялостна система от полезащитни пояси в Добруджа. Те биват главни и второстепенни. Главните са с ширина до 20 м и са разположени перпендикулярно на преобладаващите ветрове. Полезащитният ефект на пояса се разпростира на разстояние 25 пъти по-голямо от височината му зад него и 5 пъти – пред него. В състава на полезащитните пояси обикновено се включват 4 групи дървесни видове: главни, съпътствуващи, плодни и храсти. Най-устойчивият дървесен вид за създаване на защитни пояси е дъбът в съчетание с клена. Ясенът има по-кратък живот, тъй като расте на по-сенчести места. Акацията също е предпочитана, но има ниска екологична ефективност, предупреди Йордан Петров.

Йордан Петров, лесовъд Експертът гледа с тревога към днешното състояние на полезащитните пояси, причината са климатичните промени. „Преди 20-30 години тук редовно имаше снежни зими със снежна покривка на дълбочина 59-60 см. През последните десетина години нямаме толкова сняг. Затова и няма влагозапасяване.“ В началото на тази година започна залесяването на 300 дка нови полезащитни пояси в Добруджа. Те се създават на територията на три стопанства в Добричка област – ДЛС Балчик, ДГС Генерал Тошево и ДГС Добрич, съобщават от Североизточното държавно предприятие. Почвоподготовката и залесяването се извършат със средства от проект „Земите и горите на орела“ и със собствено финансиране. Опазването на полезащитните пояси през последните години е първостепенна задача за експертите от горските стопанства в Добруджа, особено след установените от учените изсъхвания и нападения от вредители.