Семейството на Димитър и Донка Малчеви произхожда от град Килифарево, Търновско. През 1895 г. се ражда синът им Боню, през 1898 г. – дъщеря им Сийка. Следват Георги – 1901 г., Райна – 1906 г. и Йордан - 1910 г. В началото на ХХ в. семейството се преселва в Русе. Димитър Малчев е участник в Балканската и Междусъюзническата война в санитарна рота. Големият син Боню е с леви убеждения и през 1922 г. на 27 години е убит от фашистката власт в Троян, където днес има негов паметник. Дъщеря им Сийка завършва двегодишния курс към Стопанското училище в София, където изучава шапкарския занаят. След завръщането си в Русе започва работа в шапкарницата на Ева Кронберг. В началото на 1920 г. в града се появява и токущо завърналият се от Букурещ Ефтим Василев. Роден на 2 февруари 1890 г., също в Килифарево, Ефтим Василев участва в Балканската война, ранен е и след демобилизацията заминава за Букурещ при поголемия си брат, за да учи занаят. Усъвършенствал шапкарството, идва в Русе. В салона на Кронберг се запознава със Сийка Малчева и през ноември 1920 г. се венчават в църквата „Св. Троица“. Вече като семейство, Сийка и Ефтим Василеви отварят собствено шапкарско ателие „Момина сълза“. По-късно към семейния бизнес се включват и сестрата на Сийка – Райна и брат й Йордан. Притежатели са и на магазин в района на днешната сграда на Община Русе. На 16 октомври 1921 г. се ражда синът им Никола, на 5 декември 1923 г. – дъщеря им Люба, а на 27 септември 1930 г. – дъщерята Андоничка. През 1936 г. семейството се премества в къщата на ул. „Александровска“ 75, собственост на братя Митеви (на мястото на бившия магазин Детмаг, днес – бистро „Пикадили“), непосредствено до сладкарница „Швейцария“ на Денчо Ножаров, където до 1944 г. се намира и шапкарницата „Момина сълза“. Никола и Люба са ученици в Немското училище и завършват пълния му 13-годишен курс. Никола Василев завършва през 1940 г. След отбиване на военната си служба следва в Стопанската академия в Свищов. Пенсионира се като главен счетоводител на завод „Юта“-Русе през 1981 г. Умира на 21 ноември 1988 г.
Люба Василева завършва Немското училище през 1942 г. и същото лято започва работа в Спедиторската кантора на Рачо Коссов. След национализацията през 1947 г., кантората на Рачо Коссов става основно ядро при създаването на ДСП „Деспред“. Люба Василева е първата и единствена жена сред основателите и работи там до пенсионирането си. Умира на 30 декември 2013 г. Андоничка Василева учи първоначално в училище „Любен Каравелов“, поради финансовите затруднения на семейството. През 1940 г. започва да учи в Немското училище. През септември 1944 г. училището е закрито и Андоничка Василева завършва Девическата гимназия „Баба Тонка“ през 1949 г. Работи дълги години в предприятие „Местни строежи“. Методи Везирев се ражда на 15 април 1924 г. в семейството на Донка и Христо Везиреви. На 4 ноември 1927 г. е роден брат му Георги, на 26 юни 1933 г. – сестра му Василка. Христо Везирев е родом от добруджанските села и след анексирането на Южна Добруджа, заедно с единия от братята си, преминава тайно границата и се установява в Русе. Методи завършва Мъжката гимназия в Русе през 1943 г. Служи войник в Силистра и след казармата започва работа в Локомотивно-вагонния завод в Русе. В началото на 50-те години на ХХ в. работи в ДСП „Деспред“, където се запознава с Люба Василева и на 8 юли 1956 г. сключват брак. На 1 юли 1957 г. се ражда голямата им дъщеря Анастасия, а на 7 април 1963 г. – дъщеря им Христина. Методи Везирев се пенсионира като стоковед в завод „Найден Киров“ през 1984 г. Умира на 5 март 1995 г. Анастасия Везирева е възпитаничка на Средно музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ (днес – Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“) и Института за музикални и хореографски кадри-София. През 1985 г. сключва брак с Красимир Тасев в София. На 15 май 1987 г. се ражда дъщеря им Лора. Семейството живее в Клагенфурт, Австрия. Христина Везирева завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Филосооф“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Живее в Русе.
Албумът е изработен в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе по проект „Вие сте част от нашия живот“, финансиран от INELI – Balkans. Русе, 2017 г.