ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ
ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С АЛЕРГИИТЕ Автор: Ваня Стойчева
АЛЕРГИЧНИ ЛИ СТЕ? Астма, сенна хрема, атопичен дерматит, или така нареченото „атопично трио“, звучат ли ви познато? Всички проявления, като течащ нос, затруднено дишане, необясним обрив или друго раздразнение на кожата без видима причина са външен израз на вътрешен проблем – претоварена и неправилно функционираща имунна система. А имате ли хормонални проблеми? ПМС, поликистозни яйчници или ендометриоза? Замисляли ли сте се, че е възможно да има връзка между хормоналните ви проблеми и алергиите?
МОЯТА ИСТОРИЯ За първи път се срещнах с термина алергия, когато бях на 9. Направих тежка кожна реакция към, на пръв поглед, безобиден причинител след силно травмиращо събитие в живота ми. Тогава се запознах и с анти-алергичните лекарства или така наречените анти-хистамини. Две
32
І БРОЙ 14
години по-късно цикълът ми дойде за първи път, а след още 6 години откриха първата ми киста, оказала се впоследствие ендометриозна. Тези няколко събития може да ви се сторят напълно несвързани, но историята продължава. Бях на 31, когато диагнозата ендометриоза беше със сигурност потвърдена след лапароскопска операция. На следващата година вече бях майка на много желано и дълго чакано бебе и си мислех, че всичко е останало за гърба ми. И тогава започнаха проблемите с кожата – появи се червена, сърбяща, лющеща се екзема на едната ми ръка. В началото се справях с кремове. Минах през няколко дерматолози. Тъй като бях с малко бебе, обяснението беше – „От водата е, от препарати, атопия и т.н.“ Или казано с други думи: „Нямаме идея какво Ви е и не знаем как да Ви помогнем, освен да тушираме видимата част на проблема.“. Междувременно бях родила и кърмех второто си дете, съответно менструалният ми
цикъл беше в почивка. Положението обаче се влошаваше. Екземата обхващаше все по-голям участък от кожата, докато стигнах до положение да нямам почти никаква чувствителност с тази ръка, освен болката от нацепванията и сърбежа. Направих си тест за хранителна непоносимост, изключих храните, към които бях чувствителна. Тествах стойностите на DAO ензима в кръвта ми (ензимът, отговорен за разграждането на излишния хистамин в тялото, включително и този, постъпващ с храната) и се оказах с нива, доста под долната граница. Премахнах и храните, високи на хистамин, от менюто си. Ефектът все още не беше задоволителен. Започнах да обръщам повече внимание на нещата, които слагам във и върху тялото си и да наблюдавам. Започ-